Чл. 13

(1) Охранителната зона се определя при необходимост от осигуряване на по-ефективна териториалноустройствена защита на недвижимата културна ценност и обхваща непосредствената територия около ценността, важни визуални перспективи и други територии или елементи с поддържащо значение за нейната културна и историческа значимост и за нейното опазване.

(2) За опазването на единични недвижими културни ценности, разположени в териториалния обхват на групова недвижима културна ценност, не се определят охранителни зони, а се прилагат предписанията за опазване на груповата недвижима културна ценност.

(3) Наличието или отсъствието на необходимост от определяне на охранителна зона се посочва с предварителната оценка или заключителната оценка и се включва в предложението за деклариране или предоставяне на статут. За археологическите обекти тези обстоятелства се отразяват в протокола на междуведомствената комисия по чл. 159, ал. 2 от ЗКН.

(4) Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях.

(5) За единична археологическа НКЦ, за която в предварителната или в заключителната оценка не е мотивирана липсата на необходимост от определяне на охранителна зона и в акта за деклариране или за предоставяне на статут не е определена такава, за охранителна зона се приема територията, заключена в контур (полигон), отдалечен на 50 м от границите на археологическата недвижима културната ценност. Полигонът се смята за граници на охранителната зона на археологическата НКЦ.