към чл. 38, ал. 1, т. 1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 06.06.2023 г.) Превенция и контрол на професионалния и бойния стрес Общи принципи Превенцията и контролът на професионалния и бойния стрес включват: • Оценка на физическите и психичните стресори. • Оценка начина на въздействие на стресора (пряко/косвено). • Оценка на ефекта на взаимодействието стресор - индивид - група. • Оценка нивото на професионален/боен стрес. • Разработване на конкретен план за психологични интервенции. • Провеждане на психологични интервенции/консултации. • Анализ на резултатите и обратна връзка. I. Професионален стрес и професионално изпепеляване Професионално изпепеляване в резултат на професионален стрес е състояние на физиологично, емоционално и умствено изчерпване, характеризиращо се с хронична умора, чувство на безпомощност и безнадеждност и с развитие на негативно себевъзприемане и отрицателно отношение към работата, живота и другите хора. Процесът на професионално изпепеляване е продължителен, цикличен и изграден от няколко фази:
- 1. Фаза на професионална въвлеченост.
- 2. Фаза на стагнация.
- 3. Фаза на отдръпване.
- 4. Фаза на криза.
- 5. Фаза на изпепеляване. Факторите на работната среда, влияещи най-често върху появата и развитието на професионален стрес и довеждащи до професионално изпепеляване, са: • професионално претоварване; • ролева неяснота и ролеви конфликт; • липса на контрол върху процеса и резултата от работата; • слаба комуникация и липса на положителна обратна връзка; • стресогенни междуличностни отговорности; • недобра сплотеност в работния колектив; • професионални перспективи тип "задънена улица"; • висока бюрократичност на системата. На организационно ниво професионалното изпепеляване се проявява чрез: Сигнали: • понижена мотивация; • чести отсъствия (особено по болест); • честа смяна на работните места; • повишено ниво на инциденти; • лошо и/или намалено работно функциониране. Прояви: • от страна на военнослужещите - късно идване и ранно напускане, неприсъствие на важни мероприятия; • от страна на командния състав - продължително пребиваване извън формированията/структурите, намален контакт с личния състав. Последствията за организацията включват: • намалена ефективност; • снижена боеспособност и боеготовност; • увеличени разходи за здравеопазване; • повече отсъствия като резултат от "поведението на отдръпване"; • прекалено увеличаване на работните почивки. Стратегии за справяне с професионалното изпепеляване: • Активна и директна - промяна на източника на стрес, конфронтиране с причините за стреса. • Неактивна и директна - игнориране източника на стрес, напускане на стресогенната ситуация. • Активна и недиректна - разговор с подкрепящ човек, въвличане в други дейности. • Неактивна и недиректна - алкохолна, медикаментозна злоупотреба или друга форма на зависимост. ІІ. Бойна стресова реакция Бойната стресова реакция е преходно състояние, което се развива в отговор на критичен инцидент по време на бойни действия, включва емоционални, физиологични и когнитивни прояви и отзвучава в рамките на 48 часа. Стресът при бойни действия може да провокира както адаптивни, така и дезадаптивни поведения:
(1) Адаптивни поведения при боен стрес: • лоялност към командира и частта; • сплотяване на частта; • преданост към бойния другар; • отъждествяване с традициите на частта; • чувство за смисленост на мисията и операцията; • повишена поносимост към трудности, дискомфорт, болка, контузии и др.; • укрепване на вярата; • повишена бдителност; • героични действия; • смелост, саможертва и др.
(2) Дезадаптивни поведения при боен стрес: • напрежение, страх; • загуба на доверие, надежда; • загуба на вяра, фатализъм; • безотговорни действия, "избухване"; • вцепеняване, неподвижност; • ужас, паника; • пълно изтощение, апатия; • твърде често търсене на медицинска помощ; • подценяване на болест или на нараняване; • прояви на враждебно и агресивно поведение към командири и колеги; • злоупотреба с алкохол и наркотици; • умишлени самонаранявания и зачестили самонаранявания по невнимание; • отказ от участие в бойна задача; • недисциплинираност, симулиране и др. ІII. Комплексни стратегии за справяне при бойна стресова реакция Ръководни принципи: • БЛИЗОСТ - специализираната намеса да се осъществява, колкото се може по-близо; • НЕЗАБАВНОСТ - незабавна специализирана намеса при проявяване на симптоми; • ВЕРОЯТНОСТ (ОЧАКВАНЕ) - изказване на положителни очаквания за възстановяване и връщане в частта; • ПРОСТОТА (ЯСНОТА) - използване на прости, кратки и ефикасни методи. IV. Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) - определя се съгласно диагностичните критерии на Международната класификация на болестите. V. Дейности по превенция и контрол на ПТСР А. Преките командири наблюдават за: На индивидуално ниво: • различни по степен на изявеност прояви на дезадаптивно поведение; • преживяване на чувство на отчужденост, безнадеждност или чувство за необяснима вина; • чувство на болезненост, "изоставеност" и занижена себеоценка; • затруднения при контролиране на собственото чувство за недоволство, немотивирана агресия и враждебност; • емоционална притъпеност, тъга; • странности в поведението; • прояви на рисково поведение - злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества, рисково шофиране; • различни телесни оплаквания и дискомфорт; • безсъние и суицидни мисли. На групово ниво: • чести конфликти между военнослужещите по незначителни поводи; • затруднена комуникация, вкл. в процеса на заповедоотдаването и заповедоизпълнението; • при идентифициране на такива състояния военнослужещите да се насочват към психолозите на военното формирование/структура. Б. Специализираното звено по психологично осигуряване: • провежда психологични изследвания на военнослужещите и обучение в психологични умения; • извършва психологично консултиране на индивидуално, групово и организационно ниво и кризисни интервенции по показания; • изследва и проследява съвместно с командирите и специализираните органи за психологично осигуряване от военните формирования/структури военнослужещите за наличие на прояви на стресови реакции/разстройства; • при необходимост организира и координира провеждането на фамилна консултативна работа и предлага мерки за пълноценна реадаптация и ресоциализация. В. Специализираните органи по психологично осигуряване: • провеждат скринингови изследвания за прояви на стресови разстройства със завърналите се участници в операции/мисии извън територията на страната в периода до дванадесет месеца след завръщането; • провеждат индивидуално консултиране и/или групова работа при индикации и заявка и при необходимост насочват идентифицираните военнослужещи с прояви на стресово разстройство за консултиране и евентуално лечение; • при диагностициране на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) в зависимост от квалификацията си прилагат и психотерапевтични подходи.