към чл. 38, ал. 1, т. 2 ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКОВО ПОВЕДЕНИЕ Превенцията на рисковото поведение включва: • Изпълнение на дейности по превенция на злоупотреба с наркотични вещества и употреба на алкохол. • Изпълнение на дейности по превенция на агресивно/автоагресивно поведение (вкл. суицидно поведение). • Изпълнение на дейности по превенция на дезадаптивно поведение (вкл. нарушения на военната дисциплина). Дейностите се реализират на всички нива от Специализираното звено по психологично осигуряване и/или специализираните органи по психологично осигуряване съвместно с командирите чрез: • оценка и анализ размера на явлението; • извеждане на специфични рискови фактори и тяхното отражение във връзка с конкретния случай; • изследване на личностните променливи и стратегии за справяне и/или експертно насочване; • динамика на междуличностни и междугрупови отношения; • кризисни интервенции; • предприемане на мерки за справяне с конкретната ситуация; • разработване на прогностичен анализ; • информационно-обучителна превантивна дейност и/или материали. ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКОВО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ УСТАНОВЯВАНЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ С УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ И ЗЛОУПОТРЕБА С НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА Във връзка с провеждането на психологичната работа при установени случаи на употреба на алкохол и злоупотреба с наркотични вещества се извършват следните дейности от психолозите във военните формирования/структури: • Индивидуална психологична работа - провежда се веднъж седмично с всеки установен случай и включва кризисно консултиране и интервенции. • Групова психологична работа - провежда се под формата на дискусия, ролеви игри и работа по казуси. • Психологични интервенции на организационно ниво. • Обучение, тренинг и оказване на методическа помощ Специализираното звено по психологично осигуряване осъществява обучение, тренинг и методическа помощ за работа с военнослужещи, употребили алкохол и/или злоупотребили с наркотични вещества. Психологично обучение на военнослужещи от военните формирования/структури Обучителната работа има превантивен характер и включва както теоретична подготовка на личния състав, така и практическа работа. Насочена е към формиране на отговорно поведение и ангажираност от страна на командирите/началниците за работа по посочената проблематика. Алгоритъм на психологичната дейност при случаи на употреба на алкохол и злоупотреба с наркотични вещества Психологичната работа при случаи на употреба на алкохол и злоупотреба с наркотични вещества се структурира във времева рамка от 3 месеца. Дейността протича в следната последователност: След установяване на употреба на алкохол или злоупотреба с наркотични вещества се провежда първоначална психологична работа (през 1-вия месец), която включва: • прилагане на психологични процедури за установяване на индивидуални характеристики, водещи до предразположение на военнослужещия към нежелано поведение, свързано с употреба на алкохол и злоупотреба с наркотични вещества, както и с оценка на индивидуалната склонност на военнослужещия към употреба на алкохол и ПАВ; • индивидуална психологична работа, която се провежда най-малко веднъж седмично; • групова психологична работа; • организационна психологична работа - психолозите предлагат своята експертна оценка за идентифицираната ситуация на командирите с цел подпомагане процеса на вземане на своевременни организационни решения. През втория месец индивидуалната и груповата психологична работа продължават съобразно потребностите и достигнатите на предходното ниво резултати. Заключителната психологична работа през третия месец включва: • индивидуалната работа, която продължава със същата честота; • прилагат се психологични процедури за установяване на индивидуалната промяна след проведената психологична работа, оценка на личностната стабилизация и вероятността от бъдеща проява на рисково поведение, свързано с употреба на алкохол и злоупотреба с наркотични вещества; • оценката и анализът на постигнатите резултати през целия тримесечен период се представят под формата на протокол (посочен по-долу) за всеки индивидуален случай до командира/началника на съответното военно формирование/структура. ПРОТОКОЛ за проведена психологична работа при злоупотреба с наркотични вещества и употреба на алкохол Име: .............................................................................................................................................. ЕГН: ? 0000000000????????? Данни от психологичното интервю в началото на психологичната работа: ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... Описание на психологичната работа (включва оценка и динамика на случая, описание на процеса на базата на индивидуалните консултации и груповата работа): ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... Оценка на ефективността на проведената психологична работа (включва анализ на личностните и поведенческите стратегии за справяне с проблема, равнище на самоконтрол и самооценка, социално/професионално функциониране): ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... Прогноза - прогнозата се базира на петстепенна скала, където въз основа на цялостното описание и анализ на случая се дава една от следните степени на вероятност от повторна употреба на алкохол и/или използване на наркотични вещества, както следва: 1 - не се прогнозира повторна употреба на алкохол и/или използване на наркотични вещества; 2 - прогнозира се минимална вероятност за повторна употреба на алкохол и/или използване на наркотични вещества; 3 - съществува слаба вероятност за повторна употреба на алкохол и/или използване на наркотични вещества; 4 - съществува силна вероятност от повторна употреба на алкохол и/или използване на наркотични вещества; 5 - наличност на много висок риск от повторна употреба на алкохол и/или използване на наркотични вещества. Превенция на автоагресивно (суицидно) рисково поведение Системната работа по посока превенция на суицидния риск включва съвместната дейност на специалистите по психологично осигуряване и командирите от всички нива на армейската йерархия. Основните компоненти на този вид превенция включват:
към чл. 38, ал. 1, т. 2 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 06.06.2023 г.) ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКОВО ПОВЕДЕНИЕ Превенцията на рисковото поведение включва: • Изпълнение на дейности по превенция на злоупотреба с наркотични вещества и употреба на алкохол. • Изпълнение на дейности по превенция на агресивно/автоагресивно поведение (вкл. суицидно поведение). • Изпълнение на дейности по превенция на дезадаптивно поведение (вкл. нарушения на военната дисциплина). Дейностите се реализират на всички нива от Специализираното звено по психологично осигуряване и/или специализираните органи по психологично осигуряване съвместно с командирите чрез: • оценка и анализ размера на явлението; • извеждане на специфични рискови фактори и тяхното отражение във връзка с конкретния случай; • изследване на личностните променливи и стратегии за справяне и/или експертно насочване; • динамика на междуличностни и междугрупови отношения; • кризисни интервенции; • предприемане на мерки за справяне с конкретната ситуация; • разработване на прогностичен анализ; • информационно-обучителна превантивна дейност и/или материали. ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКОВО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ УСТАНОВЯВАНЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ С УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ И ЗЛОУПОТРЕБА С НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА Във връзка с провеждането на психологичната работа при установени случаи на употреба на алкохол и злоупотреба с наркотични вещества се извършват следните дейности от психолозите във военните формирования/структури: • Индивидуална психологична работа - провежда се веднъж седмично с всеки установен случай и включва кризисно консултиране и интервенции. • Групова психологична работа - провежда се под формата на дискусия, ролеви игри и работа по казуси. • Психологични интервенции на организационно ниво. • Обучение, тренинг и оказване на методическа помощ Специализираното звено по психологично осигуряване осъществява обучение, тренинг и методическа помощ за работа с военнослужещи, употребили алкохол и/или злоупотребили с наркотични вещества. Психологично обучение на военнослужещи от военните формирования/структури Обучителната работа има превантивен характер и включва както теоретична подготовка на личния състав, така и практическа работа. Насочена е към формиране на отговорно поведение и ангажираност от страна на командирите/началниците за работа по посочената проблематика. Алгоритъм на психологичната дейност при случаи на употреба на алкохол и злоупотреба с наркотични вещества Психологичната работа при случаи на употреба на алкохол и злоупотреба с наркотични вещества се структурира във времева рамка от 3 месеца. Дейността протича в следната последователност: След установяване на употреба на алкохол или злоупотреба с наркотични вещества се провежда първоначална психологична работа (през 1-вия месец), която включва: • прилагане на психологични процедури за установяване на индивидуални характеристики, водещи до предразположение на военнослужещия към нежелано поведение, свързано с употреба на алкохол и злоупотреба с наркотични вещества, както и с оценка на индивидуалната склонност на военнослужещия към употреба на алкохол и ПАВ; • индивидуална психологична работа, която се провежда най-малко веднъж седмично; • групова психологична работа; • организационна психологична работа - психолозите предлагат своята експертна оценка за идентифицираната ситуация на командирите с цел подпомагане процеса на вземане на своевременни организационни решения. През втория месец индивидуалната и груповата психологична работа продължават съобразно потребностите и достигнатите на предходното ниво резултати. Заключителната психологична работа през третия месец включва: • индивидуалната работа, която продължава със същата честота; • прилагат се психологични процедури за установяване на индивидуалната промяна след проведената психологична работа, оценка на личностната стабилизация и вероятността от бъдеща проява на рисково поведение, свързано с употреба на алкохол и злоупотреба с наркотични вещества; • оценката и анализът на постигнатите резултати през целия тримесечен период се представят под формата на протокол (посочен по-долу) за всеки индивидуален случай до командира/началника на съответното военно формирование/структура. ПРОТОКОЛ за проведена психологична работа при злоупотреба с наркотични вещества и употреба на алкохол Име: .............................................................................................................................................. ЕГН: ? 0000000000????????? Данни от психологичното интервю в началото на психологичната работа: ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... Описание на психологичната работа (включва оценка и динамика на случая, описание на процеса на базата на индивидуалните консултации и груповата работа): ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... Оценка на ефективността на проведената психологична работа (включва анализ на личностните и поведенческите стратегии за справяне с проблема, равнище на самоконтрол и самооценка, социално/професионално функциониране): ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... ....................................................................................................................................................... Прогноза - прогнозата се базира на петстепенна скала, където въз основа на цялостното описание и анализ на случая се дава една от следните степени на вероятност от повторна употреба на алкохол и/или използване на наркотични вещества, както следва: 1 - не се прогнозира повторна употреба на алкохол и/или използване на наркотични вещества; 2 - прогнозира се минимална вероятност за повторна употреба на алкохол и/или използване на наркотични вещества; 3 - съществува слаба вероятност за повторна употреба на алкохол и/или използване на наркотични вещества; 4 - съществува силна вероятност от повторна употреба на алкохол и/или използване на наркотични вещества; 5 - наличност на много висок риск от повторна употреба на алкохол и/или използване на наркотични вещества. Превенция на автоагресивно (суицидно) рисково поведение Системната работа по посока превенция на суицидния риск включва съвместната дейност на специалистите по психологично осигуряване и командирите от всички нива на армейската йерархия. Основните компоненти на този вид превенция включват:
1. Отчитане факторите на средата.
2. Съобразяване с митовете и фактите за суицидното поведение.
3. Ясно разбиране за състоянието на съзнанието на лицата със суицидна зареденост.
4. Възможностите за контакт.
5. Идентифициране на военнослужещи със суициден риск.
6. Отчитане нивото на риска от суицид.
7. Ресурсите за справяне при възникване на риск от суицид. І. Фактори на средата Житейски стресори Много често тези, които извършват самоубийство, са преживели стресови събития в рамките на три месеца преди извършване на суицида, като например: • междуличностни проблеми, като конфликт със съпруг/съпруга, интимен партньор, роднини, приятели, колеги, командири; • отхвърляне, проявяващо се като отделяне от семейство и приятели; • загуба - финансова загуба, смърт на близък и др.; • работа и финансови проблеми - като загуба на работа, пенсиониране, финансови затруднения и др.; • бързите и резки обществени промени; • стресови фактори, като срам и страх от това да бъдат обвинени, преживяване на провал и др.; • процеси на дезадаптация и друга психична проблематика. ІІ. Самоубийство - митове и факти Митове 1. Хората, които говорят за самоубийство, не извършват суицид. 2. Лицата със суицидна зареденост се стремят да сложат край на живота си на всяка цена. 3. Самоубийството се случва без предупреждение. 4. Подобрение след криза означава, че не съществува повече риск. 5. Не всички самоубийства могат да бъдат предотвратени. 6. Ако един път човек е възнамерявал да се самоубие, той/ тя винаги може да извърши суицид. Факти 1. Повечето хора, които извършват самоубийство, дават определени "предупредителни сигнали" за своите намерения и всъщност търсят помощ. 2. Поведението на тези лица е амбивалентно и противоречиво. 3. Лицата със суицидна зареденост дават достатъчно индикации за намеренията си. 4. Много самоубийства се случват в период на подобрение, когато лицето има енергията и волята да превърне отчаяните мисли в разрушителни действия. 5. Истината е, че много опити за самоубийства са предотвратими. 6. Самоубийствените мисли могат да възникнат отново, но те не са постоянни и при някои хора може никога да не се появят отново. ІІІ. Състояние на съзнанието на суицидните лица Три функции описват състоянието на съзнание на лицата със суицидна зареденост: 1. Амбивалентност: Повечето хора имат смесени чувства по отношение реализирането на суицид. Желанието да живеят и желанието да умрат ("да се свърши") са в постоянно променяща се битка. Съществуват едновременно поривът да избягат от болката на живота и потисканото чувство на желанието за живот. Много от лицата с риск от суицидно поведение не искат в действителност да умрат - те просто са нещастни от живота си. Ако се осигури подкрепа и желанието за живот се увеличи, суицидният риск намалява. 2. Импулсивност: Самоубийството е импулсивен акт. Като всеки друг импулс и импулсът за извършване на самоубийство е преходен и трае няколко минути или часа. Обикновено се предизвиква от негативни всекидневни събития. Чрез справянето с подобни кризи и с печеленето на време експертът може да помогне за намаляване на желанието за извършване на суицид. 3. Ригидност: Когато хората са с риск от суицид, тяхното мислене, чувства и действия са ограничени. Те постоянно мислят за самоубийство и не са в състояние да възприемат други начини/алтернативи за излизане от проблема. Техните мисли са изпълнени с фатализъм. По-голямата част от суицидно заредените лица споделят своите суицидни мисли и намерения. Те често изпращат "сигнали" и заявяват "желанието си да умрат", "чувството за безполезност" и т.н. Всички тези молби/апели за помощ не трябва да бъдат игнорирани. ІV. Възможност за контакти Как да достигнем до лице в суициден риск? Много често контактът се случва на оживено място, вкъщи или на работното място, където трудно може да се проведе личен разговор. 1. Важно е да се намери подходящо място за провеждане на разговор. 2. Следващата стъпка е отделяне на необходимото време. Суицидно заредените лица обикновено се нуждаят от повече време, за да разкрият болката си, и специалистът трябва да бъде психически подготвен, за да им даде възможност за това. 3. Най-важната задача след това е действително да бъдат чути. Достигането до човека и изслушването му само по себе си е важна стъпка за намаляване на отчаянието. Целта е преодоляване на пропастта, създадена от недоверие, отчаяние и загуба на надежда. Това следва да даде надежда, че нещата могат да се променят към по-добро. Как да общуваме? • слушайте внимателно, бъдете спокойни; • разбирайте чувствата му (проявете съпричастност); • покажете невербално послание на приемане и уважение; • изразете уважение към възгледите и ценностите му; • говорете честно и искрено; • покажете загриженост, внимание и топлина; • фокусирайте се върху чувствата му. Как да НЕ общуваме? • да прекъсвате твърде често; • да останете шокирани или емоционално въвлечени; • да кажете, че сте заети; • да бъдете снизходителни; • да правите досадни и неясни забележки; • да задавате подвеждащи въпроси. Спокойният, отворен, с грижа и приемане, без осъждане подход е необходим, за да се улесни комуникацията. V. Идентифициране на лицата, склонни към самоубийство Сигнали, които да се търсят в поведението на лицето или неговото минало: 1. Затворено/уединено поведение, затруднено емоционално и влошено комуникативно функциониране със семейството, колегите и приятелите. 2. Психично заболяване. 3. Алкохолизъм или честа употреба на алкохол. 4. Признаци на безпокойство или паника. 5. Промяна на личността, включваща раздразнителност, песимизъм, депресия, апатия или нетипично поведение. 6. Промяна в навиците за хранене и сън. 7. Предишен опит за самоубийство или споделяне на суицидни мисли.
8. Чувство на вина, усещане за безполезност и срам.
9. Емоционална загуба - смърт, развод, раздяла и др. 10. Финансови и материални загуби или невъзможност за покриване на вноски по заеми, натрупване на дългове, загуба на основно имущество и др. 11. Опити за самоубийства във фамилната история и близкия приятелски кръг. 12. Внезапно желание за уреждане на личните дела, като връщане на заеми, изготвяне на завещание, прехвърляне на имущество и др. 13. Усещане за самота, безпомощност, безнадеждност, безперспективност и/или липса на смисъл. 14. Прощални писма или писма, които имат за цел оправдаване на постъпки и изясняване на взаимоотношения. 15. Предишни сериозни и/или хронични заболявания. 16. Многократно говорене за смърт или самоубийство. VІ. Оценка на риска от суицид Оценяват се следните фактори: • актуалното психично състояние и наличието на мисли за смъртта и самоубийство; • настоящ суициден план - доколко е конкретна представата за това КАК и КОГА ще бъде осъществен суицидният акт; • ресурсите на реалната подкрепяща система на лицето (семейство, приятели, колеги и др.). Нисък риск Лицето има кратковременни мисли за безпомощност, безнадеждност и/или липса на смисъл, като например "Не мога да продължа", "Иска ми се да бях мъртъв", но няма конкретика в планиране на суицид. Необходими действия • Предложете емоционална подкрепа. • Работете с негативните чувства. Колкото по-открито едно лице споделя за загуба, изолация и чувство за безполезност, толкова по-вероятна е възможността за повлияване на негативната ситуация. Когато емоционалното сътресение стихва, е вероятно лицето да бъде по-склонно към размисъл. Този процес на размисъл е от решаващо значение, защото никой освен конкретния индивид не може да се откаже от решението да умре и да вземе решението да живее. • Фокусирайте се върху положителните, силните страни, като накарате него или нея да сподели как по-рано са решавали проблемите по успешен начин. • Срещайте се на редовни интервали и поддържайте контакт. • При необходимост насочете лицето с придружител към специалист психиатър. Среден риск Лицето има суицидни мисли и намерения, но не планира да се самоубие веднага. Необходими действия • Предложете емоционална подкрепа, работете с мислите за самоубийство на лицето; фокусирайте се върху положителните, силните страни на лицето. Продължете със стъпките, описани по-долу. • Използвайте колебанието. Трябва да се фокусира върху противоречивите чувства на лицето по отношение на самоубийството, така че желанието за живот постепенно да се увеличи. • Предложете алтернативи - специалистът трябва да се опита да предложи различни възможни алтернативи, дори те да не бъдат идеални решения, за да може лицето да намали фиксацията върху суицидните мисли. • Ангажирайте суицидно зареденото лице по начин, по който реализирането на суицидния акт да бъде отложен във времето. • Обърнете се за подкрепа към семейството, приятелите и колегите. Висок риск Лицето има конкретен план, разполага с необходимите средства да осъществи суицидния акт и планира да го реализира. Необходими действия • Останете с лицето. Никога не го оставяйте сам/сама. • Поговорете внимателно и премахнете лекарства, хладно оръжие, пистолет, инсектицид, въже и т.н. (отдалечете средствата за извършване на самоубийството). • Осъществявайте непрекъсната комуникация с него/нея, като следите вербалното и невербалното му поведение. • Обърнете се незабавно към командир и лекар, осигурете линейка и хоспитализация. • Информирайте семейството и осигурете подкрепата им. VІІ. Ресурси за справяне при възникване на риск от суицид Обичайните ресурси/източници на подкрепа са: • семейство; • приятели; • колеги; • командири; • кризисни центрове; • специалисти. VІІІ. Основни акценти в дейността на органите по психологично осигуряване за превенция на самоубийствата • Организационни - обучение на преките командири (отделение, взвод, рота) по разпознаване, повлияване и насочване на военнослужещите с рисково (автоагресивно) поведение. Оптимизиране дейността на постояннодействащите комисии за превенция на рисковото поведение. • Групови - подпомагане на командирите при управление на груповата динамика в малката бойна единица (поддържане на висока сплотеност, съпричастност, доверие и др.). • Индивидуални - планиране и детайлизиране на работата с военнослужещите, идентифицирани като рискови.
История на промените
Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.