(1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:
- 1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
- 2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;
- 3. осъществен от него внос;
- 4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
(2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
(3) В случаите на правоприемство по чл. 10 правото на приспадане на данъчен кредит възниква:
- 1.(доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) на датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел - когато правоприемникът е регистрирано по този закон лице;
- 2. на датата на регистрацията по чл. 132, ал. 3.
(4) В случаите по чл. 116, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е издаден новият данъчен документ.
(5) В случаите по чл. 131 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на издаване на документа по чл. 131, ал. 1, т. 2.
(6)(Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка на стоки или услуги, за която е приложен специалният режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.