(1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
- 1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
- 2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;
- 3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) Освен в случаите по ал. 1, регистрираното лице има право да приспадне данъка за стоки или услуги, когато те се използват за:
- 1.(изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) извършване на доставки в друга държава, в рамките на независимата икономическа дейност на това лице, и които биха били с право на данъчен кредит, ако са извършени на територията на страната; това не се прилага за доставки на стоки и услуги, по отношение на които се прилага специалният режим за малки предприятия в Европейския съюз по глава двадесет и първа "б";
- 2.(изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Европейския съюз или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28.