§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. 1. "Трудова медицина" означава дейност от обсега на различни специалности, имаща за цел: а) опазване и укрепване здравето на работещите лица чрез предотвратяване и ранно откриване на професионалните увреждания на здравето и чрез ограничаване и отстраняване на вреднодействащи фактори и условия при работа; б) развитие и стимулиране на здравословен и безопасен труд, работна среда и организация на труда; в) повишаване на физическото, психичното и социалното благосъстояние на работещите лица и опазване на тяхната работоспособност за подпомагане на професионалното и социалното им развитие при работа; г) създаване на възможност за работещите лица да водят социален и икономически продуктивен живот и да допринасят положително за устойчивото развитие на нацията.
2. 2. "Работно място" е мястото, където се предвижда извършването на работата в помещения или на което и да е място на територията на предприятието, или до което работещият има достъп във връзка с изпълняваната работа.
3. 3. "Длъжност" е съвкупност от функции и задачи и други изисквания към лицето, като знания и умения за конкретен вид трудова дейност, изпълнявани на работното място.
4. 4. "Лица с повишена чувствителност и намалена резистентност" са лицата с ограничени функционални възможности в сравнение с приетите референтни стойности на функционалните показатели на органи и системи, при които неблагоприятните изменения се проявяват най-рано и са най-силно изразени за конкретна експозиция.