(1) Предоставянето на социални услуги на пълнолетно лице, поставено под запрещение, и прекратяването на тяхното ползване е съобразно желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга.
(2) При заявено желание за прекратяване на ползването на социална услуга за резидентна грижа дирекция "Социално подпомагане" незабавно предприема действията по чл. 100, когато лицето е поставено под пълно запрещение, а когато лицето е поставено под ограничено запрещение, се прилага ал. 1.
(3) Дирекция "Социално подпомагане" може да изисква подкрепа от доставчици на социални услуги за изследване желанията на лицата, поставени под запрещение.
(4) Настойникът или попечителят на лице, поставено под запрещение, е длъжен да се съобрази с желанието на лицето и да му съдейства за насочването и ползването на избраната от него социална услуга.