(1) За работно време се счита и:
- 1. времето за предпътен и предсменен медицински преглед;
- 2. времето за инструктаж преди работа и за доклад и анализ след работа;
- 3. времето за придвижване от мястото на явяване за работа до работното място или до влака или возилото и обратно, ако след завършване на работата работникът или служителят трябва да се върне в мястото на явяване;
- 4. времето за приемане и предаване на влака или возилото, съоръженията и дежурството;
- 5. времето за пътуване без служба;
- 6. времето за провеждане на служебни съвещания или други подобни мероприятия със задължителен характер, определени от работодателите;
- 7. времето за периодично медицинско преосвидетелстване, което се удостоверява с документ, издаден от медицинските органи, извършили медицинското преосвидетелстване;
- 8. времето за психологическо преосвидетелстване, което се удостоверява с документ, издаден от специализираните органи, извършили психологическото преосвидетелстване.
(2) Продължителността на работното време по смисъла на ал. 1 се определя от работодателя.