§ 3

(1) Трудовите правоотношения на служителите от военното контраразузнаване на служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" към министъра на отбраната, от Агенцията за финансово разузнаване и от Национална служба "Сигурност" и дирекция "Защита на средствата за връзка" в Министерството на вътрешните работи преминават към Държавна агенция "Национална сигурност" съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.

(2) Служебните правоотношения на държавните служители от военното контраразузнаване на служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" към министъра на отбраната, от Агенцията за финансово разузнаване и от Национална служба "Сигурност" и дирекция "Защита на средствата за връзка" в Министерството на вътрешните работи преминават в служебни правоотношения с Държавна агенция "Национална сигурност".

(3) Правоотношенията по изпълнение на кадрова военна служба от кадровите военнослужещи от военното контраразузнаване на служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" към министъра на отбраната преминават в служебни правоотношения с Държавна агенция "Национална сигурност".

(4) Лицата по ал. 2 и 3 преминават към Държавна агенция "Национална сигурност" без срок за изпитване, освен служителите, които са със срок за изпитване.

(5) Стажът, придобит по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за държавния служител от служителите, преминали в Държавната агенция "Национална сигурност", се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване, включително и при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с агенцията.

(6) Прослуженото време като държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи и като кадрови военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, за което не са получени обезщетения преди преминаването в Държавна агенция "Национална сигурност", се зачита при определяне размера на обезщетението по чл. 117 и чл. 118, ал. 2.