(1) При съмнение за психично разстройство, водещо до невменяемост, психиатърът чрез началника на затвора или поправителния дом изготвя предложение до съответния прокурор за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза.
(2) При установено психично разстройство, водещо до невменяемост, се предлага прекъсване на изпълнението на наказанието или промяна на мярката за неотклонение и се урежда настаняването за лечение в специализирано психиатрично заведение.