(1) При отказ да приема храна обявилият гладна стачка се посещава от медицински специалист и му се разясняват последиците за неговото здраве. С участието на инспектор по социални дейности и възпитателна работа психиатърът или психологът изяснява причините за протеста му и му се посочват законовите средства за постигане на желания резултат.
(2) Ако обявилият гладна стачка не се откаже от гладуването, при възникване на опасност за здравето му той се настанява в стационара и се поставя под наблюдението на медицински специалист.
(3) При възникване на опасност за живота на лишения от свобода се предприема съответна терапия по предписание на медицински специалист до отпадане на опасността за живота му.