(Нов - ДВ, бр. 22 от 2018 г.)
(1)(Обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 2021 г. - ДВ, бр. 48 от 2021 г.) Недействителна по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността е всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество - парични средства или актив, различен от вземане за цена по сделка, съразмерно на прехвърленото вземане.
(2)(Обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 2021 г. - ДВ, бр. 48 от 2021 г.) В случай че сделката по ал. 1 бъде обявена от съда за недействителна, третото лице губи качеството си на кредитор спрямо други лица, ако вземането му се основава на придобити в резултат на тази сделка права. По искане на банката или на кредиторите по несъстоятелността се спират всички висящи съдебни, съдебно-изпълнителни производства и/или производства по несъстоятелност с предмет вземането на третото лице, до влизане в сила на съдебното решение по ал. 1.
(3)(Обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 2021 г. - ДВ, бр. 48 от 2021 г.) Синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за обявяване на недействителността на сделка или на поредица от сделки по ал. 1 в 5-годишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) По иска по ал. 3 и в производството по обжалване не се събира предварително държавна такса от синдика, временния синдик или фонда. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.