(1)(Доп. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо, освен в случаите по ал. 5. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно на еднородността.
(2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
(3) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2026 г.) Счита се, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
(5)(Изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 20.06.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 22 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г., обявена за противоконституционна относно влизането в сила с РКС № 8 от 2021 г. - ДВ, бр. 48 от 2021 г.) Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на неплатежоспособността.
(6)(Нова - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 20.06.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 22 от 2018 г., обявена за противоконституционна относно влизането в сила с РКС № 8 от 2021 г. - ДВ, бр. 48 от 2021 г.) В случаите по ал. 5 действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104. При продажба на банката като предприятие прихващането има действие след одобряване на сделката от съда по чл. 91, ал. 3.
(7)(Нова - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 20.06.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 22 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г., обявена за противоконституционна относно влизането в сила с РКС № 8 от 2021 г. - ДВ, бр. 48 от 2021 г.) По исковете по ал. 3 и 5 и в производствата по обжалване не се събира предварително държавна такса от лицата по чл. 62, ал. 1. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.