(1) Ако фондът установи самостоятелно, по сигнал от Централната банка, както и от кредитор на банката, че синдикът:
- 1. действа незаконосъобразно при упражняване на правомощията си;
- 2. не упражнява задълженията и правомощията си с дължимата грижа;
- 3. с дейността си накърнява интересите на кредиторите;
- 4. неоснователно бави производството по несъстоятелност;
- 5. не изпълнява указанията, дадени от фонда;
- 6. възпрепятства извършването на контрол относно дейността му, управителният съвет може да вземе решение за налагане на мерки по ал. 2 спрямо синдика.
(2) В случаите по ал. 1 фондът може:
- 1. да отправи писмено предупреждение до синдика за отстраняване на допуснатите закононарушения;
- 2. да задължи синдика да извърши определени неотложни действия, които са необходими за запазване интересите на кредиторите;
- 3. да задължи синдика да преустанови и отстрани допуснатите нарушения;
- 4. да забрани на синдика извършването на определени действия или сключването на определени сделки, с които се накърняват интересите на кредиторите;
- 5. да намали възнаграждението на синдика в случаите по чл. 30, ал. 4;
- 6. да освободи синдика от длъжност.
(3) Решенията на управителния съвет, с които се налагат мерки по ал. 2, не подлежат на обжалване по съдебен ред, с изключение на мерките по ал. 2, т. 5 и 6.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) При налагане на мерките по ал. 2 разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на страните не се прилагат.
(5) Решенията на управителния съвет, с които се налагат мерки по ал. 2, подлежат на незабавно изпълнение.
(6) При наличие на данни за извършено престъпление управителният съвет уведомява прокуратурата.