Чл. 3

(1) Представителство на интереси по смисъла на този закон е всяка устна или писмена комуникация с орган или лице по чл. 5, осъществявана в полза на обществени, групови или частни интереси, с цел оказване на влияние при вземането на решения относно създаването, изменението, допълнението, отмяната и съдържанието на:

1. 1. нормативни актове;
2. 2. общи административни актове;
3. 3. национални стратегически и програмни документи;
4. 4. позиции на Република България по отношение на правнообвързващи и стратегически актове на Европейския съюз или на международни организации, в които Република България участва;
5. 5. укази за обнародване или връщане за ново обсъждане на закони.

(2) Не е представителство на интереси по смисъла на този закон комуникацията, която се осъществява с лице по чл. 5 от:

1. 1. лица, заемащи публична длъжност, при осъществяване на правомощията им;
2. 2. публични органи, когато осъществяват своите правомощия по закон;
3. 3. физическо лице, действащо в личното си качество и в личен интерес, с изключение на случаите, когато интересът му съвпада с интерес на юридическо лице, в което физическото лице участва или има управленски функции.