§ 19

В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 48 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 26, 89 и 109 от 2008 г., бр. 10, 32, 41 и 74 от 2009 г., бр. 49, 59, 85 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г., бр. 15, 68 и 70 от 2013 г., бр. 54 и 61 от 2014 г., бр. 54, 79, 101 и 102 от 2015 г., бр. 33, 59 и 88 от 2016 г., бр. 97 и 103 от 2017 г., бр. 24 и 91 от 2018 г., бр. 17, 24 и 101 от 2019 г., бр. 21 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 41 от 2022 г., бр. 82 от 2023 г. и бр. 25 от 2024 г.) в чл. 74л се създава ал. 7: "(7) Предприятието ползвател, което е сключило договор за временна работа с предприятие, което осигурява временна работа, но не е регистрирано съгласно глава осма "а", е солидарно отговорно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за дължимите от предприятието, осигурило временна работа, данъци и задължителни осигурителни вноски за предоставените работници и служители, както и за дължимия данък върху добавената стойност по доставката. Отговорността е до размера на невнесеното задължение за съответния период."