(В сила от 01.04.2025 г.) В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 и 111 от 2021 г., бр. 14, 18, 52, 58, 99 и 102 от 2022 г., бр. 66, 106 и 108 от 2023 г. и бр. 42, 70 и 79 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения:
- 1. В чл. 96, ал. 1 и чл. 102, ал. 4 думите "166 000 лв." се заменят със "100 000 лв.".
- 2. В чл. 118 се създава ал. 24: "(24) Когато се издава фактура за доставка на горива, отчетена чрез ЕСФП и по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, фактурата се издава задължително от ЕСФП под формата на разширен фискален бон в момента на извършване на продажбата. В тези случаи не се прилага разпоредбата на чл. 113, ал. 4 и 13."