Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет по медийна грамотност към Министерски съвет

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на културата Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет по медийна грамотност към Министерския съвет ……………………………………………… Лице за контакт: Орхидея Стефанова, държавен експерт в дирекция МСЕПРД Телефон и ел. поща: 029400889, o.stefanova@mc.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Необходимост от създаване на национален механизъм, който да дава възможност на отговорните институции, медиите и неправителствения сектор за предприемане на мерки за развитието на умения за медийна грамотност“. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Съгласно чл. 33а от Закона за радиото и телевизията и реализирането на Програмата за управление на Република България (юни 2023 – декември 2024 г.) в частта „Култура“ (МИВ 13.2.26) българската държава, като държава членка на ЕС, насърчава и предприема мерки за развитието на умения за медийна грамотност. Решаващото значение на медийната грамотност, разбирана като способността за достъп, разбиране, оценка и създаване на медийно съдържание, и необходимостта от нейното укрепване са откроени в Плана за действие за европейската демокрация и в Плана за действие за медийния и аудио-визуалния сектор. Медийната грамотност се отнася до уменията, знанията и разбирането, които позволяват на хората да използват медиите ефективно и безопасно (Директива (ЕС) 2018/1808, ЗРТ). С цел да се даде възможност на хората да получат достъп до информация и да използват, оценяват критично и създават медийно съдържание по отговорен и безопасен начин те се нуждаят от задълбочени умения, свързани с медийната грамотност. Тези умения включват осведоменост относно ролята на авторското право. Медийната грамотност може да послужи като ценен инструмент за борба с разпространението на дезинформация, тъй като дава възможност на потребителите да оценяват критично източника на информация и по този начин да откриват невярно или подвеждащо съдържание. Като такъв тя ще подпомогне широката общественост да придобие способност да прави информиран избор, да разбира естеството на предлаганите съдържание и услуги и да се възползва в по-голяма степен от пълния набор от възможности на различните комуникационни технологии. Чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство често се използват като част от по-широки хибридни кампании, насочени към подвеждане, заблуждаване и дестабилизиране на демократичните общества чрез създаване и използване на културни и обществени разногласия по стратегически и координиран начин. Тактиките, техниките и процедурите на чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство подкопават доверието в медиите и рискуват да компрометират жизненоважната роля на свободния обществен дебат за демокрацията и доброто функциониране на гражданското общество. Развитието на медийната грамотност на гражданите прави възможно ангажирането и участието им в идентифицирането и противодействието на манипулирането на информацията и на обществените нагласи при пълно зачитане на правата на човека, и по-специално на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация (чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз). Лицата с медийна грамотност са способни да защитават по-добре себе си и своите семейства от вредни или обидни материали. По-високата степен на медийна грамотност допринася за изграждането на по-приобщаващо информационно общество и по-конкурентоспособна икономика на знанието. Със създаването на Съвет по медийна грамотност се цели установяването на постоянен форум за експерти, организации и институции за стимулиране и улесняване на диалога и насърчаване на развитието на нови партньорства и инициативи в изпълнение на политиката за насърчаване и развитие на медийната грамотност за гражданите от всички възрасти. Предвиждаме Съветът да отразява междусекторния характер за насърчаване на медийната грамотност, което ще доведе до широк спектър от знания, умения и опит. С оглед на това в Съвета ще участват представители на изпълнителната и местната власт, регулатори, университети, неправителствени организации. За организацията на дейността му ще бъдат изработени нарочни правила за работа на Съвета и периодичност на заседанията. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.) Проблемът не може да се реши в рамките на съществуващата нормативна уредба чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. В разпоредбите на чл. 33а, ал. 3 от ЗРТ са изброени институциите и заинтересованите страни, участници в процеса по разработване и прилагане на политиката за медийна грамотност. Необходимо е институционализиране на механизъм, в който да могат да вземат участие всички участници в процеса по разработване и прилагане на политиката за медийна грамотност. Със създаването на Съвет по медийна грамотност се цели установяването на постоянен форум за експерти, организации и институции за стимулиране и улесняване на диалога и насърчаване на развитието на нови партньорства и инициативи в изпълнение на политиката за насърчаване и развитие на медийната грамотност за гражданите от всички възрасти. Основната функция на този Съвет ще бъде насочена към изготвянето, оценяването на въздействието и актуализирането на националната политика за медийна грамотност с цел предприемане на ефективни мерки и инструменти, насочени към развитие на медийната грамотност в българското общество. За реализирането на тази функция е необходимо Съветът да бъде натоварен и с правомощие да съгласува стратегическите цели, националните мерки и инструменти за насърчаване и развитие на медийната грамотност на български граждани. Доколкото става въпрос за хоризонтална, мултисекторна политика, се извежда необходимостта Съветът по медийна грамотност да бъде създаден като консултативен орган на Министерския съвет на Република България. По този начин ще се осигури представителността на Съвета и той ще може да изпълнява ефективно поставените му цели. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Не е необходимо пряко предприемане на задължителни действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен. Не се налагат действия, произтичащи от актове от правото на ЕС. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не e извършвана последваща оценка на въздействието на нормативния акт. 2. Цели: Цел 1 Създаване на механизъм за координация и взаимодействие между отговорните държавни институции в областа на медийната грамотност. По този начин ще се запази, укрепи и развие постигнатият напредък в тази област и ще се осигури максимално ниво на публичност относно предприетите мерки и постигнатите резултати. Така посочените цели напълно съответстват на действащата стратегическа рамка. Цел 2 Ясно дефиниране на функциите, който ще осъществяват участниците в организационната структура, прецизиране на функционалните задължения на административното звено на Министерство на културата, което ще осъществява функцията на Секретариат на Съвета, подобряване на ефективността и ефикасността на административните процеси и координацията на отделните звена. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. Заинтересовани страни: Съветът ще се състои от председател, членове и секретар. (2) Председател на съвета е министърът на културата (3) Членове на съвета са: а) представители на органи на публичната власт, които следва да участват в разработването и осъществяването на политиката за медийна грамотност по компетентност съгласно националното законодателство и действащите стратегически документи на национално ниво министърът на образованието и науката или упълномощено от него лице; министърът на младежта и спорта или упълномощено от него лице; министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него лице; министърът на електронното управление или упълномощено от него лице министърът на правосъдието или упълномощено от него лице; министърът на вътрешните работи или упълномощено от него лице; министърът на външните работи или упълномощено от него лице; министърът на отбраната или упълномощено от него лице; министърът на финансите или упълномощено от него лице; председателят на Съвета за електронни медии или упълномощено от него лице председателят на Комисията за регулиране на съобщенията или упълномощено от него лице изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България или упълномощено от него лице председателят на Националния статистически институт или упълномощено от него лице изпълнителният директор на Институт за публична администрация или упълномощено от него лице директорът на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование директорът на Бюро Творческа Европа България, офис МЕДИА б) генералните директори на обществените медии генералният директор на Българската национална телевизия генералният директор на Българското национално радио генералният директор на Българската телеграфна агенция в) председатели на представителните медийни организации и на независимите професионални журналистически организации и на комисията за журналистическа етика в България г) представители на национално представените синдикални организации и организации на работодателите. д) ръководители на катедри и/или магистърски и докторски програми и изследователски институти в държавни и частни висши учебни заведения в страната, чиято научна и преподавателска дейност обхваща специалностите: медийни и комуникационни изследвания, медийно право и политика, журналистика и масова комуникация, медийна педагогика е) председатели или експерти на изследователски звена (центрове), чиято изследователска дейност е съсредоточена върху и/или включва в значителна степен изследвания в сечението на демокрацията, върховенството на закона и медиите ж) председателят или избран от него представил на библиотечните сдружения в Р. България, които обединяват, координират, подпомагат и популяризират дейността на културните институти по чл. 7 от Закона за обществените библиотеки, както и на професионалните сдружения, представени в Националния съвет по библиотечно дело, създаден със Заповед РД 09-195, 13.03.2020 г. на основание чл. 47, ал. 1 от Закона за обществените библиотеки и чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на културата з) председатели на неправителствени организации и на коалиции от организации (мрежови организации) в обществена полза, чиято мисия и дейност удовлетворява критериите за компетентност, представителност и експертност в полето на медийната грамотност: към момента на присъединяването ѝ към Съвета организацията е осъществила инициативи и проекти на организацията са представени в приложенията на първия Доклад на Република България относно предприетите мерки за насърчаване и развитие на уменията за медийна грамотност във връзка с разпоредбата на член 33а, параграф 3 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги отговаря на допълнителни критерии за компетентност, представителност и експертност в полето на медийната грамотност, предложени от представителите на академичните структури и научните звена и утвърдени от Съвета, чиято кандидатура е гласувана с обикновено мнозинство от Съвета и) представители на български представителства на международни организации, които развиват и изпълняват проекти в областта на културата и образованието, относими към критериите по т. 3, ал.3, т. з) й) представители на институции с право на съвещателен глас чрез писмени и устни становища, определени със заповед на министъра на културата, но без право да участват при формирането на кворума и при гласуването. (4) Секретар на съвета е директорът на дирекция „Международно сътрудничество, европейски проекти и регионални дейности” в администрацията на Министерство на културата. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: идентифицирани са следните варианти на действие: Вариант 1 „Без действие“ и Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет по медийна грамотност към Министерския съвет“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант на действие задължението за разработване и провеждане на политика за медийна грамотност ще остане общо дефинирано в ЗРТ. Няма да е налице създаден координационен механизъм, в който детайлно да са описани правата, задълженията на всеки от предвидените в закона участници. Няма да е налице възможност да се прецизират функциите на отделните участници в процеса. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие няма да има положителни въздействия за нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие няма да се постигне целената ефективност при разработването и особено при прилагането на политиката по медийна грамотност. Ще възникне риск от размиване на отговорности и липса на съгласуваност при осъществяване на отделните дейности. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие няма други специфични въздействия, извън посочените по-горе. Въздействия върху малките и средните предприятия: Този вариант на действие не оказва въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Този вариант на действие не води до създаване на административна тежест. Този вариант на действие не води до въздействие върху държавния бюджет. Не са необходими ресурси за реализиране на Варианта. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет по медийна грамотност към Министерския съвет“: Описание: При този вариант на действие ще бъде създаден координационен механизъм, в който детайлно да са описани правата, задълженията на всеки от предвидените в закона участници. Ще бъде създадена възможност да се прецизират функциите на отделните участници в процеса. Ще се запази, укрепи и развие постигнатият напредък в тази област и ще се осигури максимално ниво на публичност относно предприетите мерки и постигнатите резултати. Създаването на този Съвет ще спомогне за ефективното разработване и провеждане на политика за медийна грамотност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие ще се създадат предпоставки, при максимално участие на заинтересованите страни от държавния и недържавния сектор, да се разработи, развие и прилага политика за медийна грамотност, осигуряваща възможност на всеки потребител на медийни услуги да придобие способност да прави информиран избор, да разбира естеството на предлаганите съдържание и услуги и да се възползва в по-голяма степен от пълния набор от възможности на различните комуникационни технологии. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не се предвиждат отрицателни въздействия за заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се отчитат. Въздействия върху малките и средните предприятия: Този вариант на действие не оказва въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Този вариант на действие не води до създаване на административна тежест. Този вариант на действие не води до въздействие върху държавния бюджет. Не са необходими ресурси за реализиране на Варианта. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант „Без действие“ Вариант 1 Ефективност Цел 1: Създаване на механизъм за координация и взаимодействие между отговорните държавни институции в областа на медийната грамотност. 3 1 Цел 2: Ясно дефиниране на функциите, който ще осъществяват участниците в организационната структура, прецизиране на функционалните задължения на административното звено на Министерство на културата, което ще осъществява функцията на Секретариат на Съвета, подобряване на ефективността и ефикасността на административните процеси и координацията на отделните звена. 3 1 Ефикасност Цел 1: Създаване на механизъм за координация и взаимодействие между отговорните държавни институции в областа на медийната грамотност. 3 1 Цел 2: Ясно дефиниране на функциите, който ще осъществяват участниците в организационната структура, прецизиране на функционалните задължения на административното звено на Министерство на културата, което ще осъществява функцията на Секретариат на Съвета, подобряване на ефективността и ефикасността на административните процеси и координацията на отделните звена. 3 1 Съгласуваност Цел 1: Създаване на механизъм за координация и взаимодействие между отговорните държавни институции в областа на медийната грамотност. 3 1 Цел 2: Ясно дефиниране на функциите, който ще осъществяват участниците в организационната структура, прецизиране на функционалните задължения на административното звено на Министерство на културата, което ще осъществява функцията на Секретариат на Съвета, подобряване на ефективността и ефикасността на административните процеси и координацията на отделните звена. 3 1 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 Препоръчва се за решаване на поставения проблем да бъде избран Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет създаване на Съвет по медийна грамотност към Министерския съвет“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): С приемане на този нормативен акт не се създават нови правила за предоставяне на административни услуги за физическите и юридическите лица. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове от прилагане на препоръчителния вариант. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на акт ще бъде публикуван за обществени консултации за 30 дни на интернет страницата на МК и на Портала за обществени консултации. Проектът на нормативен акт ще бъде съгласуван по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Не се налага предоставянето на допълнителна информация и документи. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: - Директива (ЕС) 2018/1808; https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32018L1808 - Харта на основните права на Европейския съюз; https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:12016P/TXT - Закон за администрацията; https://iisda.government.bg/regulatory/84 - Закон за радиото и телевизията; https://www.mtc.government.bg/upload/docs/2016-08/ZAKON_za_radioto_i_televiziqta_bg_kym_05_08_2016.pdf - Правилник за организацията и дейността на Съвет по чл. 21, ал. 1 от Закона за администрацията(Приет с ПМС № 117 от 15.06.2012 г.); https://sofia.obshtini.bg/doc/555515/0 - Устройствен правилник на Министерството на културата, приет с Постановление № 266 на Министерския съвет от 30.11.2017 г.; https://mc.government.bg/page.php?p=141&s=145&sp=0&t=0&z=0 - Национална програма за развитие на България 2030; - Национална програма "Цифрова България 2025"; Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Силва Хачерян – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски проекти и регионални дейности“ Дата: 14.06.2024 г. Подпис: …

Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет по медийна грамотност към Министерския съвет Становище по ред: Номер и дата: В отговор на №: 24-09-62/12.04.2024 г. Институция: Министерство на културата Диспозитив: Основание: от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Предлагаме да се конкретизират кои са заинтересованите страни и институциите по чл.33а, ал. 3 от ЗРТ и да се обособят в подгрупи по избран признак (например група на институциите, група на доставчиците на медийни услуги, група на НПО с интереси в областта и др.). Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализи на въздействията“: При представянето и разработването на вариантите в този раздел по проблема препоръчваме да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Напомняме, че представянето на вариантите следва да включва информация и описание на всички действия и мерки, както и на конкретните нормативни промени, които се предвиждат за реализиране на всеки от вариантите по проблема. Представянето на вариантите трябва да включва и информация относно това какви ресурси ще бъдат необходими за реализирането им (ако са необходими), как се предвижда да бъдат осигурени, има ли специфични разходи и за кои заинтересовани страни, има ли специфични въздействия и какви и т.н. В случай, че вариантите не засягат изброените дейности – това също изрично предлагаме да се посочи за всеки вариант. С оглед на обстоятелството, че с Вариант 2 се предлага създаването на консултативен съвет, предлагаме в описанието на варианта да се включи информация относно това по какъв начин ще бъде създаден този съвет, кое е правното основание за създаването му, коя е приложимата уредба, какви ще са конкретните функции на съвета, направен ли е анализ и как ще бъде избегнат риска от дублиране на функции на съвета със сходни структури и/или с дирекции от министерството на културата, и/или от други ведомства, как ще бъде организирана дейността на съвета, коя ще е дирекцията/структурата в МС, която ще бъде ангажирана с дейността на съвета и т.н. Относно раздел 11 „Информационни източници“ : В този раздел предлагаме да се посочат хиперлинкове за тези източници, които са достъпни в интернет. *   Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. **   При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. ***   На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. ****   На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: ИСКРЕН ИВАНОВ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА София, бул. “Александър Стамболийски”, № 17, тел.: 02/ 9400900; факс: 02/ 9818145; дежурен тел.: 02/ 9879551; info@mc.government.bg ; www.mc.government.bg проект! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д ОТ НАЙДЕН ТОДОРОВ – МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет по медийна грамотност към Министерски съвет УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане и приемане проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет по медийна грамотност към Министерски съвет. С проекта на Постановление се предлага да бъде създаден Съвет по медийна грамотност като постоянно действащ консултативен орган към Министерски съвет. В изпълнение на разпоредбите на чл. 33а от Закона за радиото и телевизията и реализирането на Програмата за управление на Република България (юни 2023 – декември 2024 г.) в частта „Култура“ (МИВ 13.2.26) българската държава, като държава членка на ЕС, насърчава и предприема мерки за развитието на умения за медийна грамотност. Решаващото значение на медийната грамотност, разбирана като способността за достъп, разбиране, оценка и създаване на медийно съдържание, и необходимостта от нейното укрепване са откроени в Плана за действие за европейската демокрация и в Плана за действие за медийния и аудио-визуалния сектор. Медийната грамотност се отнася до уменията, знанията и разбирането, които позволяват на хората да използват медиите ефективно и безопасно (Директива (ЕС) 2018/1808, ЗРТ). С цел да се даде възможност на хората да получат достъп до информация и да използват, оценяват критично и създават медийно съдържание по отговорен и безопасен начин те се нуждаят от задълбочени умения, свързани с медийната грамотност. Тези умения включват осведоменост относно ролята на авторското право. Медийната грамотност може да послужи като ценен инструмент за борба с разпространението на дезинформация, тъй като дава възможност на потребителите да оценяват критично източника на информация и по този начин да откриват невярно или подвеждащо съдържание. Като такъв тя ще подпомогне широката общественост да придобие способност да прави информиран избор, да разбира естеството на предлаганите съдържание и услуги и да се възползва в по-голяма степен от пълния набор от възможности на различните комуникационни технологии. Чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство често се използват като част от по-широки хибридни кампании, насочени към подвеждане, заблуждаване и дестабилизиране на демократичните общества чрез създаване и използване на културни и обществени разногласия по стратегически и координиран начин. Тактиките, техниките и процедурите на чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство подкопават доверието в медиите и рискуват да компрометират жизненоважната роля на свободния обществен дебат за демокрацията и доброто функциониране на гражданското общество. Развитието на медийната грамотност на гражданите прави възможно ангажирането и участието им в идентифицирането и противодействието на манипулирането на информацията и на обществените нагласи при пълно зачитане на правата на човека, и по-специално на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация (чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз). Лицата с медийна грамотност са способни да защитават по-добре себе си и своите семейства от вредни или обидни материали. По-високата степен на медийна грамотност допринася за изграждането на по-приобщаващо информационно общество и по-конкурентоспособна икономика на знанието. Със създаването на Съвет по медийна грамотност се цели установяването на постоянен форум за експерти, организации и институции за стимулиране и улесняване на диалога и насърчаване на развитието на нови партньорства и инициативи в изпълнение на политиката за насърчаване и развитие на медийната грамотност за гражданите от всички възрасти. Предвиждаме Съветът да отразява междусекторния характер за насърчаване на медийната грамотност, което ще доведе до широк спектър от знания, умения и опит. С оглед на това в Съвета ще участват представители на изпълнителната и местната власт, регулатори, университети, неправителствени организации. За организацията на дейността му ще бъдат изработени нарочни правила за работа на Съвета и периодичност на заседанията. Решенията на Съвета ще се взимат с мнозинство от повече от 1/2 от имащите право на глас. Кворумът на заседанията е половината от членовете с право на глас плюс един. Съветът ще се отчита пред Министерския съвет в края на всяка календарна година, не по-късно от 15 декември. За работата на Съвета се прилагат разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Съвет по чл. 21, ал. 1 от Закона за администрацията(Приет с ПМС № 117 от 15.06.2012 г.) Предвижда се да се предостави възможност на Съвета да приеме Вътрешни правила за работата си за за неуредените в този нормативен акт случаи. За секретариат на Съвета се предвижда да се определи структура в администрацията на Министерството на културата. Във вътрешните правила ще бъде предвиден ред за определяне на постоянен секретар, който ще ръководи и организира дейността на секретариата. Членовете на Съвета ще участват в изготвянето, оценяването на въздействието и актуализирането на националната политика за медийна грамотност с цел предприемане на ефективни мерки и инструменти, насочени към развитие на медийната грамотност в българското общество. Основните функции на Съвета ще бъдат да: консултира Министерския съвет при изготвянето и изпълнението на националната политика на Република България за медийна грамотност в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията като издава насоки и препоръчва действия за изпълнение на целите и мерките за насърчаване и развитие на уменията за медийна грамотност във връзка с разпоредбата на член 33а, параграф 3 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, в т.ч. чрез идентифициране, документиране и разширяване на добрите практики в областта на медийната грамотност формулира стратегическите цели, националните мерки и инструменти за насърчаване и развитие на медийната грамотност на български граждани; решава въпроси от координационен характер, свързани с медийната грамотност, които са от компетентността на повече от едно министерство или ведомство; обсъжда и изготвя предложения за решаването на въпроси от координационен характер в изпълнение на целите, заложени в плановете за действие на Европейската комисия за демокрацията и в подкрепа на възстановяването и трансформацията на европейските медии в цифровото десетилетие, както и с Европейската декларация относно цифровите права и принципите за цифровото десетилетие, доколкото се отнасят до мерки за повишаването на медийната грамотност на гражданите улеснява взаимодействието между различните заинтересовани страни, включително чрез подпомагане сътрудничеството с юридическите лица с нестопанска цел за формиране и провеждане на националната политика за медийна грамотност подобрява координирането на политиката на ЕС, програмите за подкрепа и инициативите за медийна грамотност между заинтересованите страни в съответствие с приоритетите и програмите на Европейския съюз; подпомага осъществяването на обмен на добри практики и включването на заинтересованите страни в изпълнението на националната политика за медийна грамотност в европейски програми; предлага и планира провеждането на национални форуми по медийна грамотност, включително с международно участие; предлага, планира и подкрепя провеждането на информационни кампании по въпросите на медийната грамотност; одобрява образователни програми и материали за обучаващи и обучавани, включително журналисти; съдейства за финансовото обезпечаване на дейности по медийна грамотност; идентифицира възможности за включване на медийната грамотност във фестивални програми и информира за тези възможности културните институти и на организации, вписани в информационния регистър на Министерството културата; идентифицира възможности за изграждане на партньорства с национални представителства в България на международни организации, чиито приоритети и политики за управление, партньорства и подкрепа за организации с нестопанска цел включват инициативи и проекти за развитие на медийна грамотност; извършва мониторинг и оценка на напредъка на инициативите за медийна грамотност в България; по искане на Министерския съвет на Република България или отделни негови членове, както и на други държавни и общински институции, дава становища и по други въпроси, свързани с развитието на медийната грамотност в България; сформира, поддържа и координира работата на работните групи на Съвета, включващи членове на Съвета, представители на институции и външни лица или организации; дава предварително становище по проектите за нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с изпълнението на политиката за медийна грамотност; дава предварително становище по проектите на документи за обявяване на процедури за безвъзмездно финансиране на проекти, свързани с изпълнението на политиката за медийна грамотност; предлага на Министерския съвет, чрез председателя си, приемането на нормативни актове, свързани с медийната грамотност; изпълнява и други дейности, свързани с медийната грамотност Проектът не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага изготвянето на справка за съответствието с европейското право. Към предложения проект на акт е приложена необходимата финансова обосновка за актове, които няма да доведат до въздействие върху държавния бюджет, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет по медийна грамотност е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, за което е приложена справка за отразяване на становищата. Съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА), проектът на този акт е публикуван в Портала за обществени консултации. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед на гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да обсъди и приеме предложения проект на Постановление. НАЙДЕН ТОДОРОВ МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА Съгласувано с: В. Стоянов, заместник-министър Т. Керанов, главен секретар М. Крикорян-Иванова, и. д. директор на дирекция ПНДПП С. Хачерян, директор на дирекция МСЕПРД Изготвил: Орхидея Стефанова, държавен експерт „Международна дейност“

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Проект! П О С Т А Н О В Л Е Н И Е № … от … …… 2024 година ЗА създаване на Съвет по медийна грамотност М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И : Чл. 1. (1) Създава Съвет по медийна грамотност, наричан по-нататък „Съвета”, като постоянно действащ консултативен орган към Министерски съвет. (2) Съветът е орган за координация на органите на изпълнителната власт по въпросите, свързани с медийната грамотност , който работи в сътрудничество с други държавни органи, органи на местното самоуправление и с неправителствени организации при определянето и провеждането на държавната политика в областите на медийната грамотност. Чл. 2. (1) Съветът изпълнява следните функции: консултира Министерския съвет при изготвянето и изпълнението на националната политика на Република България за медийна грамотност в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията като издава насоки и препоръчва действия за изпълнение на целите и мерките за насърчаване и развитие на уменията за медийна грамотност във връзка с разпоредбата на член 33а, параграф 3 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, в т.ч. чрез идентифициране, документиране и разширяване на добрите практики в областта на медийната грамотност формулира стратегическите цели, националните мерки и инструменти за насърчаване и развитие на медийната грамотност на български граждани; решава въпроси от координационен характер, свързани с медийната грамотност, които са от компетентността на повече от едно министерство или ведомство; обсъжда и изготвя предложения за решаването на въпроси от координационен характер в изпълнение на целите, заложени в плановете за действие на Европейската комисия за демокрацията и в подкрепа на възстановяването и трансформацията на европейските медии в цифровото десетилетие, както и с Европейската декларация относно цифровите права и принципите за цифровото десетилетие, доколкото се отнасят до мерки за повишаването на медийната грамотност на гражданите улеснява взаимодействието между различните заинтересовани страни, включително чрез подпомагане сътрудничеството с юридическите лица с нестопанска цел за формиране и провеждане на националната политика за медийна грамотност подобрява координирането на политиката на ЕС, програмите за подкрепа и инициативите за медийна грамотност между заинтересованите страни в съответствие с приоритетите и програмите на Европейския съюз; подпомага осъществяването на обмен на добри практики и включването на заинтересованите страни в изпълнението на националната политика за медийна грамотност в европейски програми; предлага и планира провеждането на национални форуми по медийна грамотност, включително с международно участие; предлага, планира и подкрепя провеждането на информационни кампании по въпросите на медийната грамотност; одобрява образователни програми и материали за обучаващи и обучавани, включително журналисти; съдейства за финансовото обезпечаване на дейности по медийна грамотност; идентифицира възможности за включване на медийната грамотност във фестивални програми и информира за тези възможности културните институти и на организации, вписани в информационния регистър на Министерството културата; идентифицира възможности за изграждане на партньорства с национални представителства в България на международни организации, чиито приоритети и политики за управление, партньорства и подкрепа за организации с нестопанска цел включват инициативи и проекти за развитие на медийна грамотност; извършва мониторинг и оценка на напредъка на инициативите за медийна грамотност в България; по искане на Министерския съвет на Република България или отделни негови членове, както и на други държавни и общински институции, дава становища и по други въпроси, свързани с развитието на медийната грамотност в България; сформира, поддържа и координира работата на работните групи на Съвета, включващи членове на Съвета, представители на институции и външни лица или организации; дава предварително становище по проектите за нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с изпълнението на политиката за медийна грамотност; дава предварително становище по проектите на документи за обявяване на процедури за безвъзмездно финансиране на проекти, свързани с изпълнението на политиката за медийна грамотност; предлага на Министерския съвет, чрез председателя си, приемането на нормативни актове, свързани с медийната грамотност; изпълнява и други дейности, свързани с медийната грамотност (2) Съветът приема и представя на Министерския съвет ежегоден доклад за дейността си в срок до 31 март на следващата година. Чл. 3. (1) Съветът се състои от председател, членове и секретар. (2) Председател на съвета е министърът на културата, в качеството си на централен едноличен орган на изпълнителната власт, който съгласно чл. 33а от Закон за радиото и телевизията, инициира и ръководи дейността по изготвяне на национална политика за медийна грамотност, определя персоналния състав на Съвета със заповед по реда и критериите, посочени в ал. 3. Той може да възлага изпълнението на своите правомощия на заместник-министър на културата. (3) Членове на съвета са: а) представители на органи на публичната власт, които следва да участват в разработването и осъществяването на политиката за медийна грамотност по компетентност съгласно националното законодателство и действащите стратегически документи на национално ниво министърът на образованието и науката или упълномощено от него лице; министърът на младежта и спорта или упълномощено от него лице; министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него лице; министърът на електронното управление или упълномощено от него лице министърът на правосъдието или упълномощено от него лице; министърът на вътрешните работи или упълномощено от него лице; министърът на външните работи или упълномощено от него лице; министърът на отбраната или упълномощено от него лице; министърът на финансите или упълномощено от него лице; председателят на Съвета за електронни медии или упълномощено от него лице председателят на Комисията за регулиране на съобщенията или упълномощено от него лице изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България или упълномощено от него лице председателят на Националния статистически институт или упълномощено от него лице изпълнителният директор на Институт за публична администрация или упълномощено от него лице директорът на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование директорът на Бюро Творческа Европа България, офис МЕДИА б) генералните директори на обществените медии генералният директор на Българската национална телевизия генералният директор на Българското национално радио генералният директор на Българската телеграфна агенция в) председатели на представителните медийни организации и на независимите професионални журналистически организации и на комисията за журналистическа етика в България г) представители на национално представените синдикални организации и организации на работодателите. д) ръководители на катедри и/или магистърски и докторски програми и изследователски институти в държавни и частни висши учебни заведения в страната, чиято научна и преподавателска дейност обхваща специалностите: медийни и комуникационни изследвания, медийно право и политика, журналистика и масова комуникация, медийна педагогика е) председатели или експерти на изследователски звена (центрове), чиято изследователска дейност е съсредоточена върху и/или включва в значителна степен изследвания в сечението на демокрацията, върховенството на закона и медиите ж) председателят или избран от него представил на библиотечните сдружения в Р. България, които обединяват, координират, подпомагат и популяризират дейността на културните институти по чл. 7 от Закона за обществените библиотеки, както и на професионалните сдружения, представени в Националния съвет по библиотечно дело, създаден със Заповед РД 09-195, 13.03.2020 г. на основание чл. 47, ал. 1 от Закона за обществените библиотеки и чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на културата з) председатели на неправителствени организации и на коалиции от организации (мрежови организации) в обществена полза, чиято мисия и дейност удовлетворява критериите за компетентност, представителност и експертност в полето на медийната грамотност: към момента на присъединяването ѝ към Съвета организацията е осъществила инициативи и проекти на организацията са представени в приложенията на първия Доклад на Република България относно предприетите мерки за насърчаване и развитие на уменията за медийна грамотност във връзка с разпоредбата на член 33а, параграф 3 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги отговаря на допълнителни критерии за компетентност, представителност и експертност в полето на медийната грамотност, предложени от представителите на академичните структури и научните звена и утвърдени от Съвета, чиято кандидатура е гласувана с обикновено мнозинство от Съвета и) представители на български представителства на международни организации, които развиват и изпълняват проекти в областта на културата и образованието, относими към критериите по т. 3, ал.3, т. з) й) представители на институции с право на съвещателен глас чрез писмени и устни становища, определени със заповед на министъра на културата, но без право да участват при формирането на кворума и при гласуването. (4) Секретар на съвета е директорът на дирекция „Международно сътрудничество, европейски проекти и регионални дейности” в администрацията на Министерство на културата. Чл. 4. (1) В зависимост от разглежданите въпроси в работата на съвета може да се включват представители на държавни институции, общини, научни, работодателски, синдикални и неправителствени организации, и др., определени от Министъра на културата в съответствие с категориите и критериите, посочени в чл.3, ал.3. (2) Министърът на културата като едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност да инициира и ръководи дейността по изготвяне на национална политика за медийна грамотност по чл. 33а (2) може да изменя състава на Съвета и да освобождава членовете на Съвета по ал. 1. (3) Лицата по ал. 1 имат право на: достъп до дневния ред и материалите за заседанията; участие в заседанията на съвета; представяне на писмени становища по въпросите, разглеждани от съвета; изказвания по въпросите, включени в дневния ред. (4) Лицата по ал. 1 участват при формирането на кворума и при гласуването. Чл. 5. При поискване от председателя на съвета органите на изпълнителната власт са длъжни да предоставят необходимата информация, свързана с функциите на съвета. Чл. 6. (1) Към съвета се създават секторни работни групи, наричани по- нататък „работни групи”, в следните области: а) Формално образование б) Учене през целия живот в) Доставчици на медийни услуги и онлайн платформи г) Библиотеки и читалища д) Оперативна група Проучвания, изследвания и доклади по чл. 33а ЗРТ, без да се засяга задължението за изготвяне на ежегоден доклад за изпълнението на политиката за медийна грамотност на СЕМ по чл. 33а (3) 3 е) Финансиране ж) Международно сътрудничество (2) Съставът на групите се утвърждава от Съвета с квалифицирано мнозинство от най-малко 2/3 от всички членове на Съвета с право на глас по предложение на секретаря на Съвета (3) Групите може да се разпускат, изменят и допълват със заповед на Министъра на културата въз основа на внесени мотивирани становища на най-малко половината от редовните членове на Съвета (с право на глас) (4) Работните групи по ал. 1 подпомагат съвета като подготвят анализи, становища, доклади, проекти на нормативни актове и други материали във връзка с функциите на съвета по чл. 2. (5) Оперативната група по чл. 6 ал. 1, т. д) ръководи изготвянето на докладите на Р. България в изпълнение на задължението по чл. 33а 2. от Директива (ЕС) 2018/1808 (ДАВМУ) Чл. 7. (1) Работните групи по чл. 6 се състоят от председател, секретар и членове. (2) Председателят на работните групи се определя с абсолютно мнозинство от членовете на работените групи: (3) Председателят на работна група със заповед определя секретаря и членовете на групата. (4) За секретар на съответната работна група се определя директор на дирекция от съответното министерство. (5) За членове на съответната работна група се определят най-малко по един представител на компетентните институции и организации, представляващи всяка от заинтересованите страни, представи в Съвета, чиято компетентност е в полето на дейност на съответната работна група (6) Със заповедта по ал. 3 в състава на работна група може да се включат, без право на глас, и по един представител на организациите по чл. 3 ал. 3 й) (7) Председателят на работна група може да привлича експерти, които имат компетентност и опит по въпроси, които са предмет на разглеждане от групата. Експертите участват в работата на работната група без право на глас. (8) Работните групи осъществяват дейността си по приети от съвета правила за работа. Чл. 8. (1). Председателят на съвета: представлява съвета; насрочва, определя дневния ред и ръководи заседанията; утвърждава протоколите от заседанията; внася за приемане от Министерския съвет приетата от съвета годишна работна програма, както и нормативни актове, които са в обхвата на политиката за медийна грамотност внася за одобряване от Министерския съвет приет от съвета годишен отчет за изпълнението на мерките, включени в годишната работна програма (2) При отсъствие на председателя, функциите по ал. 1 се изпълняват от определен от него член на съвета. (3) Секретарят на Съвета: подпомага председателя на съвета в неговата работа като организира подготовката и провеждането на заседанията на съвета; участва лично или чрез определен от него представител в заседанията на работните групи, без право на глас; координира взаимодействието между съвета и работните групи; координира взаимодействието между работните групи; координира работата на постоянните експерти към съвета; организира необходимия обмен на информация, свързана с изпълнението на решенията на съвета; осигурява оперативното взаимодействие на съвета с администрациите на органите на изпълнителната власт. Чл. 9.(1) Членовете на съвета, включително председателят: участват в заседанията и обсъждат определените в дневния ред въпроси; може да изразяват становища, бележки и предложения по определените в дневния ред въпроси, както и по други въпроси, свързани с функциите на съвета; участват в приемането на решения. (2) Участието в заседанията на съвета е лично, освен в случаите по ал. 3. (3) При невъзможност да участва в заседание член на съвета се представлява от определен от него заместник. Чл. 10. Организационно- техническото и експертното обслужване на дейността на съвета се осигурява от секретариат, функциите на който се изпълняват от дирекция „МСЕПРД“ в администрацията на Министерство на културата. (2) Секретариатът: подпомага Секретаря на съвета в неговата работа; осигурява дейността на съвета, като го подпомага експертно и технически, включително но не само: набира, обобщава и анализира информация във връзка с дейността на съвета; изготвя становища и експертни заключения; организира подготовката и провеждането на заседанията на съвета, включително като подготвя материали за дневния ред; организира изготвянето на годишните отчети за изпълнението на политиката за медийна грамотност в съответствие с правната и стратегическата рамка за медийната грамотност в България и с годишния план за работа на Съвета съставя протоколите от заседанията на съвета; съхранява документацията за работата на съвета; води отчетност на решенията на съвета; публикува необходимата информация за дейността на съвета в Портала на консултативните съвети; извършва други дейности, възложени от председателя на съвета. Чл. 11. (1) Съветът осъществява дейността си като провежда заседания, на които обсъжда въпросите, които са от неговата компетентност, и приема решения. (2) По решение на председателя на съвета заседанията се провеждат присъствено. Чл. 12. Съветът приема решения, ако на заседанието присъстват лично или чрез заместник най-малко половината плюс един от състава на съвета. Чл. 13. Свикването на съвета за заседание се извършва от председателя по негова инициатива, или по предложение на член на съвета. (2) Поканите за свикване на заседание и дневният ред се изпращат на членовете на съвета от секретаря на съвета не по-късно от 5 работни дни преди датата на заседанието чрез Системата за електронен обмен на съобщения. (3) В срока по ал. 2 секретариатът изпраща по електронен път до членовете на съвета и материалите за заседанието, включително проект на решения по въпросите от дневния ред. (4) Срокът по ал. 2 може да бъде съкратен от председателя на съвета при възникнала спешна необходимост от провеждане на заседание. В тези случаи поканите за свикване, дневният ред и материалите за заседанието се изпращат от секретариата по електронен път в срок до 2 работни дни преди датата на заседанието. Чл. 14. (1) Всеки член на съвета може да прави мотивирани предложения за допълване на дневния ред в срок до два работни дни преди датата на заседанието. (2) Предложенията по ал. 1 съдържат описание на въпроса и проект на решение. (3) Предложенията по ал. 1 се изпращат по електронен път до останалите членове на съвета, с копие до Секретариата, и се докладват своевременно от секретаря на съвета на председателя. (4) Включването в дневния ред на предложенията по ал. 1 се гласува в началото на съответното заседание. Чл. 15. (1) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на съвета / техни заместници, включително председателя. (2) Членове на съвета, които са изразили особено мнение, следва да го представят на председателя на съвета писмено в срок до 3 работни дни от провеждане на заседанието. Наличието на особено мнение се отразява в протокола от заседанието, а след представянето му се прилага към последния. Чл. 9. (1) За заседанията на съвета се изготвя протокол. В протокола се вписват дневния ред, присъствалите лица и приетите от съвета решения. (2) Протоколът от заседанието се съставя от секретариата в срок до 5 работни дни от датата на провеждане на заседанието и се подписва от секретаря. (3) Съставеният протокол от заседанието се утвърждава от председателя на съвета. След утвърждаването на протокола електронен образ от него се изпраща от Секретариата на членовете на съвета по електронен път и се публикува на страницата на съвета в Портала на консултативните съвети. (4) Към протокола от заседанието се прилагат материалите по дневния ред, включително становищата по тях, а когато такива са направени – и особените мнения. Към протокола от заседанието се прилага и присъствен лист. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ §1. Постановлението се приема на основание чл. 22а, във връзка с чл. 21 и 22 от Закона за администрацията. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ: ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА ТОДОР КЕРАНОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР МЕЛИНА ИВАНОВА И. Д. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ПНДПП Съгласували: Виктор Стоянов – заместник-министър Д. н. Силва Хачерян – директор на дирекция МСЕПРД Изготвил: Орхидея Стефанова – държавен експерт в дирекция МСЕПРД