Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България

С П Р А В К А за отразяване на бележките, предложенията и констатациите, получени при общественото обсъждане по реда на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове на документи относно проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (Обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 15, 33, 97, 101 и 103 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 14, 24, 56 и 77 от 2018 г., бр. 1, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г., бр. 17, 28, 44, 60, 89 и 98 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 22 от 2022 г., бр. 8 и 67 от 2023 г. и бр. 39 и 79 от 2024 г.) № Подател Бележки/ Предложения/ Констатации Приети/ неприети Мотиви 1. Aziti Обучение по език за децата на работещите мигранти в ЕС Kaто сте подели темата за чужденците в европейски контекст, би било добре да обърнете внимание и на техните деца, които имат също и някакви права, например за обучение по майчин и или бащин език според Директива 77/486 на Съвета от 25 юли 1977. Моля да се информирате и инициирате проверка кой как кога и при какви условия изпълнява директивата в страната ни. НАРЕДБА № 10 ОТ 1 СЕПТЕМВРИ 2016 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Чл. 112. (1) Директорът на училището уведомява съответното регионално управление на образованието за постъпилото заявление в седемдневен срок от постъпването му, като прилага и копие от заявлението на родителите/настойниците. (2) Регионалното управление на образованието в седемдневен срок уведомява Министерството на образованието и науката за постъпилите заявления, като прилага съответните документи. (3) Министерството на образованието и науката уведомява чрез Министерството на външните работи дипломатическото представителство на държавата по произход за постъпилото искане. (4) Организацията на обучението по майчин език и култура се Не се приема. Предложението е свързано с компетентност на друг държавен орган. Също така е извън обхвата на законопроекта. осъществява чрез дипломатическото представителство на държавата по произход. (5) Обучението по майчин език и култура се провежда в сградата на училището, в което се обучава ученикът, или на друго подходящо място, определено от дипломатическото представителство на държавата по произход. (6) Обучението по майчин език и култура се финансира от държавата по произход и/или от физически или юридически лица. Обучението по майчин език и култура не може да бъде финансирано със средства от държавния бюджет и бюджетите на училищата. (7) Дипломатическото представителство уведомява родителите/настойниците, подали заявление, за реда и условията за провеждане на организираното обучение по майчин език и култура. 2. akmail Задължителна застраховка за чужденците Предлагам в ал. 2 на чл. 19 да се заличат думите „минималните застрахователни суми и покриваните застрахователни рискове по ал. 1, т. 3“ и запетаята след тях. Мотиви: Сегашният текст на ал. 2 от чл. 19 делегира правомощие на Министерския съвет да определи с наредба условията за задължителната медицинска застраховка за чужденците, които влизат в Република България или преминават транзитно през нейната територия. Но същото правомощие е делегирано на Министерския съвет и с ал. 6 на чл. 83 от Закона за здравето. И съответно в момента има две наредби, които регламентират различни условия, на които трябва да отговарят медицинските застраховки на чужденците. Паралелното съществуване на два нормативни акта (наредбата по чл. 83, ал. 6 от ЗЗ и наредбата по чл. 9е, ал. 1 от ЗЧРБ) от една и съща степен, които уреждат едни и същи обществени отношения, е в разрез с разпоредбите на чл. 10 от ЗНА и води до нарушаване на принципа за правна сигурност, който изисква еднаквите случаи да Не се приема. Законопроектът е съгласуван с Министерството на здравеопазването, което е изразило становище без бележки и предложения. бъдат нормативно уредени по еднакъв начин. Като алтернатива предлагам да се отмени ал. 6 на чл. 83 от Закона за здравето. 3. Aziti Задължителна застраховка за чужденците = 2 Сега разбирам защо има двойни стандарти и в отдел миграция на един град има едни изисквания за здравни застраховки за чужденци, а в друг град - други. Двойни стандарти и партньорства с фирми, които по случайност имат офис в или срещу сградата, в която се помещава съответния отдел миграции. Ако мине номерът, мине... Ако не мине, се спазва другия... Моля да се направи проверка из цялата страна, къде кога и защо се прилага наредбата и къде кога и защо се прилага закона. Не се приема. Липсва конкретно предложение. 4. Aziti Чужди граждани в Парламента и в Министерски съвет "Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело №1/2024 г. Делото е образувано по искане на президента на Република България и на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на промените в Конституцията, въведени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.). Конституционният съд се разцепи на две и не отмени ... новите норми в основния закон, които направиха Народното събрание постоянно действащо и разрешиха и хора с двойно гражданство да стават депутати и министри." Като сте почнали да пипате Закона за чужденците в Република Не се приема. Извън предметния обхват на законопроекта. България е добре да обърнете внимание и на новите промени в Конституцията и дадената възможност на хора с двойно гражданство да решават съдбините и бъдещето на хора с едно гражданство. Добре би било депутатите и министрите с двойно гражданство да имaт правото да им бъде назначен по един професионален преводач и съветник, които от една страна да им дефинира какво разбират местните българи под даден термин, но и да го запознава с народопсихологията на днешния българин, балканец, европеец, атлантик, гражданин от село и на света... Освен това би било добре депутатите и министрите с двойно гражданство да декларират пред българския народ, как самите те дефинират определени термини и да цитират по коя образователна система се ориентират при подбраната дефиниция, която им е на сърце. Подобно като в ЕС регламентите дефинирането на термини е неразделна част от самия регламент, така би било добре на страницата на Парламента или на Министерски съвет съответните дефиниции на хората с двойно гражданство да са всеобщо достояние. Също така би било добре да е публична информация образованието на депутатите и министрите с двойно гражданство - най-вече начално, основно, средно, професионално, висше образование, обучение по майчин език в чужбина, сертификат за владеене на български език, български поговорки, български диалекти и т.н. 5. Дирекция „Миграция“ - МВР Предлагаме при възможност да бъдат приобщени към настоящия ЗИД на ЗЧРБ следните редакции: . Да бъдат добавени следните изменения и допълнения на следните текстове от Закона за българските лични документи (ЗБЛД): В чл. 59 (2) т.18 след текста „ Регламент (ЕО) № 1030/2002” да се постави запетая и се добави текстът „изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954”; В чл. 59 (2) т. 19 след текста „Регламент (ЕО) № № 1030/2002” поставя запетая и се добавя текстът „изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954” 2. В ЗИДЗЧРБ да бъдат направени изменения и допълнения в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧТС): 2.1 Навсякъде думата „удостоверение“ се заменя с „документ“. 2.2 Чл.9. (4). да се заличи. Необходимостта от промени произтича от обстоятелството, че ще бъдат издавани документи за пребиваване на гражданите на ЕС, а не удостоверения. Документите ще бъдат снабдени със снимка, пълни имена, адрес, личен номер др. задължителни реквизити, за разлика от удостоверението, което съдържаше единствено пълните имена и датата на регистрация. 2.3 В чл. 9а. (1) след текста „ Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни” да се постави запетая и да се добави текстът „изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954”. 2.4 В чл. 11. (1) текстът: „Срокът на продължително пребиваване” да се замени с текста „Срокът на пребиваването”, а текстът: „се определя от срока на продължителното пребиваване” да се замени с текста: „се определя от срока на пребиваването”. Съображенията ни произтичат от факта, че гражданинът на ЕС може да е постоянно пребиваващ, а член на неговото семейство може да поиска да се присъедини или да го придружи и ще има необходимост от пребиваване. съгласно предложените от нас изменения ще бъде възможно да му се предостави право на Приема се частично. Част от предложенията са извън обхвата на законопроекта, който е бил публикуван за обществено обсъждане и подложен на междуведомствено съгласуване. продължително пребиваване за 5 години или за желания период на пребиваване. 2.5 В чл. 16. (5) след текста „упражнил правото си на свободно движение,” се добавя думата ,.лично”, а текстът „Удостоверението за постоянно пребиваване се издава в деня на подаване на заявлението и съдържа пълните имена на лицето и датата на регистрация“ следва да отпадне. Причините, които стоят зад нашето предложение, произтичат от обстоятелството, че няма да се издава удостоверение, а документ. Освен това, новият документ няма да се издава в рамките на същия ден. 2.6 Чл. 20а. (1) следва да отпадне, а в чл.20а. (2) текстът, съгласно който: „За удостоверяване на адреса на пребиваване, който се съдържа в удостоверението за пребиваване, издавано на картов носител, лицата по ал. 1 представят“ е необходимо да се да се замени с текста „За издаване на документ за пребиваване на гражданин на ЕС, разрешение за пребиваване или карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е граждани на Европейския съюз, за удостоверяване на адреса на пребиваване лицето представя“. Съображенията ни произтичат от това, че новоиздаваният документ съдържа адрес на пребиваване.

Проект! ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм. бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр.73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 15, 33, 97, 101 и 103 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 14, 24, 56 и 77 от 2018 г., бр. 1, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г., бр. 17, 28, 44, 60, 89 и 98 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 22 от 2022 г., бр. 8 и 67 от 2023 г. и бр. 39 и 79 от 2024 г.) §1. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „Регламент (ЕО) № 539/2001“ се заменят с „Регламент (ЕО) 2018/1806“. 2. В ал. 3 думите „Република България“ се заменят с „държава членка“. §2. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 6 думите „на територията на Република България“ се заличават. 2. Точка 18 се изменя така: „18. вече е пребивавал на територията на държавите членки 90 дни в рамките на последните 180 дни като притежател на виза, единна виза за краткосрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване“. 3. Точка 18а се изменя така: „18а. като притежател на виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, издадено от някоя от държавите членки, вече е пребивавал 90 дни в рамките на последните 180 дни на територията на други държави членки“. 4. Създава се нова т. 29: „29. не разполага с разрешение за пътуване, когато такова се изисква“. §3. В чл. 17, ал. 1 се изменя така: „(1) Чужденците влизат в Република България и напускат територията ѝ през граничните контролно-пропускателни пунктове, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, или през вътрешните въздушни и морски граници“. §4. В чл. 18, ал. 1 се изменя така: „(1) При влизане или в срок до три дни след влизане в Република България чужденецът посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, освен в случаите на организиран туризъм“. §5. В чл. 26, ал. 1 числото „19“ се заменя с „18“. §6. Създава се нов чл. 27а: „(1) Срокът на валидност и/или продължителността на престоя на издадена шенгенска виза се удължава ако чужденецът титуляр на визата представи доказателство за форсмажорни обстоятелства или за причини от хуманитарен характер, които го възпрепятстват да напусне територията на държавите членки преди изтичането на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя. Удължаването се извършва безплатно. (2) Срокът на валидност и/или продължителността на престоя по силата на издадена шенгенска виза може да бъде удължен ако чужденецът титуляр на визата представи доказателство за сериозни лични причини, които оправдават удължаването на срока на валидност или на продължителността на престоя. За удължаване на срока на валидност на виза се заплаща такса. (3) При отсъствие на друго решение на органа, удължаващ срока на валидност на визата, териториалната валидност на удължената виза остава същата като на първоначалната виза. (4) Дирекция „Миграция“, отдел/сектор/групи „Миграция“ при СДВР и ОДМВР удължават срока на валидност на визата на чужденец, който се намира на територията на Република България към момента на подаване на заявлението на удължаване. (5) Чужденецът подава заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона преди изтичане на разрешения срок на пребиваване, към което прилага и следните документи: 1. паспорт или заместващ го документ за пътуване със срок на валидност, надвишаващ минимум с три месеца срока на исканото удължаване на визата, както и копия от страниците със снимката и личните данни; 2. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка на жилище и медицинска застраховка за срока на заявеното продължаване на визата; 3. документи, доказващи наличието на форсмажорни обстоятелства, причини от хуманитарен характер или обосноваващи наличието на сериозни лични причини по смисъла на ал. 1 и 2. (6) Удължаването на срока на валидност на визите се прави чрез полагане на визов стикер. (7) Информацията за визи с удължен срок на валидност се въвежда във ВИС съгласно чл. 14 от Регламент за ВИС. §7. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 след думата „предоставило“ се добавя „краткосрочно“. 2. В ал. 4 след думата „регистрират“ се добавя „незабавно“. 3. Създава се нова ал. 5: „(5) При промяна на адреса на пребиваване, чужденци с предоставено право на продължително, постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България са длъжни в 30- дневен срок да заявят това обстоятелство пред службите за административен контрол на чужденци и да подадат заявление за издаване на български личен документ“. §8. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 3 се изменя така: „3. се установи, че чужденец е влязъл и пребивава в страната с неистински, преправен или издаден на друго лице паспорт или заместващ го документ за пътуване;“ 2. В т. 5 думите „с преправен“ се заменят с „преправен или издаден на друго лице“. 3. Създава се нова т. 6: „6. са налице основания по чл. 10, ал. 1. т. 18, 18а, 19, 21 или 22“. §9. В чл. 42з, ал. 1 се създава нова т. 4: „4. краткосрочно пребиваващ чужденец не напусне територията на страната след изтичане на разрешения срок на пребиваване“. §10. В чл. 43 ал. 3 се изменя така: „(3) Забранява се напускане на Република България на малолетни и непълнолетни лица с обичайно местопребиваване в Република България, за които има съдебно решение за налагане на забрана за напускане на страната по реда на чл. 127б от Семейния кодекс“. §11. В чл. 44в се създава нова ал. 5: „(5) Сигнал за забрана за напускане по чл. 32, параграф 1 буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 се въвежда в ШИС въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 127б от Семейния кодекс“. §12. В §1 на „Допълнителни разпоредби“ се правят следните допълнения: 1. Създава се нова т. 26: „26. „Държави членки“ са държавите членки на Европейския съюз, прилагащи изцяло достиженията на правото от Шенген, както и Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария“. 2. Създава се нова т. 27: „27. „Вътрешни граници“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)“. 3. Създава се нова т. 28: 28. „Външни граници“ е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). Преходни и заключителни разпоредби §13. В Закона за Министерството за вътрешните работи (Обн. ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. и доп. бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016 г., бр. 13, 26, 58, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 10, 48, 55 и 77 от 2018 г., бр. 7, 17, 34 и 58 от 2019 г., бр. 60 и 85 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 22, 56 и 62 от 2022 г., бр. 48, 67 и 84 от 2023 г., бр. 18, 19 и 33 от 2024 г.), в чл. 72, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 7: „т. 7 установено като незаконно пребиваващо на територията на страната;“ 2. Досегашната т. 7 става т. 8. §14. В Семейния кодекс (Обн. ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм. бр.74 и 82 от 2009 г., бр. 98 и 100 от 2010 г., бр.82 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр.74 от 2016 г., бр.103 от 2017 г., бр. 24 от и 101 от 2019 г., бр.103 от 2020 г. и бр. 67 и 106 от 2023 г.) ал. 4 на чл. 127б се изменя така: „(4) С образуване на производството съдът се произнася относно напускането на страната от детето до обявяване на решението по ал. 5. При налагане на забрана детето да напуска страната, съдът незабавно уведомява компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система“. §15. В Закона за българските лични документи (Обн. ДВ. бр. 93 от 1998 г., изм. и доп. ДВ. бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и.105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66 от , 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9, 23, 32 и 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 33, 81, 97 и 101 от 2016 г., бр. 85 и 97 от 2017 г., бр. 14 и 24 от 2018 г., бр. 1, 12, 17, 24, 34, 58 и 101 от 2019 г., бр. 60, 69, 98 и 101 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 32 от 2022 г. и бр. 8, 65 и 67 от 2023 г.), в чл. 76, т. 9, изречение първо думите „нотариално заверено писмено“ и изречение второ се заличават.

МОТИВИ към проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-465 от 26 август 2014 г. за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България (обн. ДВ, бр. 74 от 2014 г., изм. и доп. бр. 50 от 2015 г., бр. 68 от 2016 г., бр. 95 от 2018 г. и бр. 23 от 2022 г.) 1. Причини за нормативните промени. Наредба № 8121з-465 от 26 август 2014 г. за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България отразява изискванията на правните инструменти на Европейския съюз, на които се основава съвременната архитектура на информационната система (ШИС): Актуалната ШИС функционира въз основа на три регламента: - Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за използването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, с който се урежда обработването в ШИС на „сигнали за връщане“; - Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 1987/20064, с който се урежда обработването в ШИС на „сигнали за отказ за влизане и пребиваване“ и - Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията, с който се урежда обработването в ШИС на сигнали в контекста на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, както и Регламент (ЕС) 2022/1190 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1862 по отношение на въвеждането на информационни сигнали в Шенгенската информационна система (ШИС) за граждани на трети държави в интерес на Съюза. Системата е една от основните компенсаторни мерки, които допринасят за поддържането на високо ниво на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза, като подпомага оперативното сътрудничество между националните компетентни органи за граничен контрол, полицейските органи, митническите органи, службите за административен контрол на чужденците и органите, отговарящи за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или за изпълнението на наказания. С Решение (ЕС) 2024/3212 на Съвета от 12 декември 2024 година беше прието премахването на проверките на лица по вътрешните сухопътни граници, считано от 01.01.2025 г., с което бе завършен процеса по интеграция за пълното прилагане от страната ни на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген. 1 Практическото прилагане на Наредба № 8121з-465/ 2014 г. след последните изменения в нея, показва необходимост от прецизиране на някои от действащите разпоредби относно видовете сигнали, които се въвеждат в ШИС, осъвременяване на други норми съобразно допълненията в уредбата на Европейския съюз и насоките (Ръководство за ШИС), приети от Европейската комисия (C(2023) 2152 final), до компетентните органи на държавите членки и бюрата SIRENE при изпълнението на задачи, свързани с Шенгенската информационна система. Регламент (ЕС) 2022/1190 изменя Регламент (ЕС) 2018/1862 като предвижда нов „информационен сигнал“ по чл. 37 а, към който могат да се въвеждат свързани сигнали за вещи. Информационните сигнали се въвеждат в ШИС с цел да бъдат информирани крайните потребители, извършващи търсене в ШИС, за предполагаемо участие на граждани на трети държави в терористични престъпления или в други тежки престъпления, които са изрично изброени в Регламент (ЕС) 2022/1190. 2. Цели, които се поставят. Разграничаване на категориите сигнали, които се въвеждат в ШИС относно незаконно пребиваващи граждани на трети страни, спрямо които е взето решение за връщане, налагащо задължение за връщане в тяхната държава на произход или в друга трета държава и сигналите за отказ за влизане и пребиваване с които на съответния гражданин на трета страна се забранява да влиза и да пребивава на територията на държавите членки и асоциираните към Шенген държави за определен период от време. Прецизиране на персоналния обхват на категорията сигнали за изчезнали лица, които трябва да бъдат поставени под закрила. Допълване на уредбата с категорията „информационни сигнали“, които могат да се въвеждат в ШИС по предложение на Европол с цел да бъдат информирани крайните потребители, извършващи търсене в ШИС, за предполагаемо участие на граждани на трети държави в терористични престъпления или в други тежки престъпления, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) 2016/794 с цел определяне на неговото местонахождение. Актуализиране на Приложението по чл. 13 от наредбата по отношение органите с право на достъп до сигналите в ШИС съобразно функционалната им компетентност и цели на достъпа. 3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: Приемането на предложените промени в Наредба № 8121з-465/ 2014 г не налага необходимост от допълнителни разходи/трансфери и други плащания, които да бъдат одобрени по бюджета на Министерството на вътрешните работи за сметка на бюджети по държавния бюджет. Предлаганите изменения ще се изпълняват в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на вътрешните работи за съответната година. Предложеният проект не води до въздействие върху държавния бюджет. 4. Очаквани резултати от прилагането на акта. Очаква се да се прилагат от националноотговорните органи единни стандарти и правила, въз основа на споделена информация с държавите членки, с цел улесняване на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, граничния и 2 визовия контрол и контрола върху режима на пребиваване на гражданите на трети страни на територията на държавите членки. Всеобхватното използване на функционалностите на ШИС за въвеждане и използване на категориите данни за издирване на лица и идентифициране на вещи е основа за подобряване оперативното сътрудничество между правоприлагащите органи в борбата с тероризма и другите тежки престъпления. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. С проекта на наредба се осигурява прилагането на правните инструменти на Европейския съюз, свързани със създаването и функционирането на ШИС - Регламент (ЕС) 2018/1860 Регламент (ЕС) 2018/1861 и Регламент (ЕС) 2018/1862. Посочените регламенти в съответствие с чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз са правни актове с общо действие, задължителни в своята цялост и пряко приложими във всички държави членки, без да са необходими национални мерки по транспониране. Предвид на това към проекта не е приложена справка - таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. Чрез предложените нормативни промени на съответното систематично място в наредбата се отразява/препраща към относимите разпоредби на регламентите относно категориите сигнали за лица по чл. 3 от Регламент (ЕС) 2018/1860, чл. 24 от Регламент (ЕС) 2018/1861 и чл. 37а от Регламент (ЕС) 2018/1862 и вещи по чл. 37а, парагр. 12 от Регламент (ЕС) 2018/1862, категориите данни за лица, сроковете за тяхното съхранение и преглед, както и условията за заличаването им. В съответствие с чл. 17 от Регламент (ЕС) 2018/1860, чл. 34 от Регламент (ЕС) 2018/1861 и чл. 44 от Регламент (ЕС) 2018/1862 в приложението към чл. 13 от наредбата се допълват и прецизират компетентните национални органи с право на достъп до данните в ШИС. 3

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на вътрешните работи Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България Лице за контакт: Биляна Стойкова - дирекция „Правно- нормативна дейност“ при Министерството на вътрешните работи (МВР) Телефон и ел. поща: 02/982 26 82 BAStoykova@mvr.bg Проблем 1: „Несъответствие на разпоредби от (ЗЧРБ) с Решение (ЕС) 2024/210 на Съвета прилагане на разпоредбите на достиженията Румъния.“. В Регламент ЕС 2016/399 на Европейския режима на движение на лица през границите премахване на граничния контрол на лица, които членки и са установени правила за граничния граници на Съюза. След 31.03.2024 г. тези правила което налага извършването на промени в Закона се осигури съответствието на българското приложение на последното. Закона за чужденците в Република България от 30 декември 2023 година относно пълното на правото от Шенген в Република България и парламенти и на Съвета относно Кодекс на Съюза за (Кодекса на шенгенските граници) е предвидено пресичат вътрешните граници между държавите контрол на лицата, които пресичат външните са пряко приложими за Република България, за чужденците в Република България, с които да законодателство с европейското, независимо от прякото 2. Цели: По проблем 1 Цел 1. Прецизиране на процедури от ЗЧРБ, като напр.: - престоят на граждани на трети страни на за престой на територията на Шенгенското правило за престой съгласно Кодекса на Шенгенските - прецизират се условията за влизане и издаване на гражданите на трети страни на територията притежаване на виза, единна виза за краткосрочно режим за краткосрочно пребиваване за не повече територията на други държави членки; - разписват се правила по отношение на удължаване на престоя на издадени шенгенски визи при които да са относими с европейските изисквания, територията на Република България започва да се счита пространство и в тази връзка е предвидено общо граници. на виза, като се съблюдават правилата за престой на Шенгенското пространство, въз основа на пребиваване или при условията на безвизов от 90 дни в рамките на последните 180 дни на срока на валидност и/или продължителността форсмажорни обстоятелства или по причини от 2 хуманитарен характер, които възпрепятстват чужденеца да напусне територията на държава членка преди изтичане на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя; - прецизират се разпоредби, относими към основанията за налагане на принудителни административни мерки за връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз; - предлага се промяна на относимата разпоредба в ЗЧРБ, с която промяна ще бъде въведена забрана за напускане на Република България от малолетни / непълнолетни лица с обичайно местопребиваване в страната, за които е постановено съдебно решение по реда на чл. 127б от Семейния кодекс; - предвидена е промяна, с която ще се създаде правна възможност, сигнал за забрана за напускане по чл. 32, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 да се въвежда в Шенгенската информационна система, въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 127б от Семейния кодекс. Цел 2. Промяна на Семейния кодекс, с цел прецизиране на процедурите, касаещи пътуването извън страната на малолетни и непълнолетни лица. В Семейния кодекс е предвидена възможност, Районният съд по настоящия адрес на детето да разглежда искане за налагане на забрана за напускане на страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане от родител, настойник, попечител или роднина. Към настоящия момент в Шенгенската информационна система се въвежда забрана едва след окончателното решение на съда. Тази процедура дава възможност, до произнасянето, детето да бъде изведено през вътрешна въздушна или морска граница, предвид обстоятелството, че граничните власти не са уведомени за спора между родителите и съответно рискът да бъде осъществено извеждането то заинтересования родител без наличието на окончателно съдебно решение за това. В тази връзка, предвидена е промяна в Семейния кодекс, с която при образуване на съдебното производство, съдът незабавно да се произнася относно напускането от страната на детето, до обявяване на решението, и при налагане на забрана детето на напуска Република България незабавно да се уведомяват компетентните органи на МВР, за въвеждане на сигнала в ШИС. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1: „Несъответствие на разпоредби от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) с Решение (ЕС) 2024/210 на Съвета от 30 декември 2023 година относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и Румъния.“. 1. Компетентните органи на МВР. 3. Министерството на правосъдието 4. Българските съдилища 5. Адвокатите; 6. Българските граждани; 3 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1 : „ Несъответствие на разпоредби от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) с Решение (ЕС) 2024/210 на Съвета от 30 декември 2023 година относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и Румъния.“. Вариант 1. „Без действие“: Описание: - Няма да се въведе общото правило за престой съгласно Кодекса на Шенгенските граници съгласно което престоят на граждани на трети страни на територията на Република България да започва да се счита за престой на територията на Шенгенското пространство; - Няма да се прецизират условията за влизане и издаване на виза, като се съблюдават правилата за престой на гражданите на трети страни на територията на Шенгенското пространство, въз основа на притежаване на виза, единна виза за краткосрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване за не повече от 90 дни в рамките на последните 180 дни на територията на други държави членки; - Няма да се разпишат правила по отношение на удължаване срока на валидност и/или продължителността на престоя на издадени шенгенски визи при форсмажорни обстоятелства или по причини от хуманитарен характер, които възпрепятстват чужденеца да напусне територията на държава членка преди изтичане на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя; - Няма да се прецизират разпоредбите, относими към основанията за налагане на принудителни административни мерки за връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз; - Няма да се промени ЗЧРБ, с оглед въвеждането на забрана за напускане на Република България от малолетни / непълнолетни лица с обичайно местопребиваване в страната, за които е постановено съдебно решение по реда на чл. 127б от Семейния кодекс; - Няма да се създаде правна възможност, сигнал за забрана за напускане по чл. 32, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 да се въвежда в Шенгенската информационна система, въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 127б от Семейния кодекс. - Няма да се промени Семейния кодекс, с оглед въвеждане на процедура, при образуване на съдебното производство, съдът незабавно да се произнася относно напускането от страната на детето, до обявяване на решението, и при налагане на забрана детето на напуска Република България, незабавно да се уведомяват компетентните органи на МВР, за въвеждане на сигнала в ШИС. 4 Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не може да окаже положително икономическо, социално или екологично въздействие върху всички български граждани, МВР, МП, българските съдилища, адвокатите. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не може да окаже отрицателно икономическо, социално или екологично въздействие върху всички български граждани, МВР, МП, българските съдилища, адвокатите. Специфични въздействия: Не оказва специфични въздействия върху всички български граждани, МВР, МП, българските съдилища, адвокатите. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Не се предвижда въвеждане на административна тежест за заинтересованите страни. Вариант 2. „Приемане на нормативни изменения в ЗЧРБ“: Описание: - Ще се въведе общото правило за престой съгласно Кодекса на Шенгенските граници съгласно което престоят на граждани на трети страни на територията на Република България да започва да се счита за престой на територията на Шенгенското пространство; - Ще се прецизират условията за влизане и издаване на виза, като се съблюдават правилата за престой на гражданите на трети страни на територията на Шенгенското пространство, въз основа на притежаване на виза, единна виза за краткосрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване за не повече от 90 дни в рамките на последните 180 дни на територията на други държави членки; - Ще се разпишат правила по отношение на удължаване срока на валидност и/или продължителността на престоя на издадени шенгенски визи при форсмажорни обстоятелства или по причини от хуманитарен характер, които възпрепятстват чужденеца да напусне територията на държава членка преди изтичане на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя; - Ще се прецизират разпоредбите, относими към основанията за налагане на принудителни административни мерки за връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз; - Ще промени ЗЧРБ, в посока въвеждане на забрана за напускане на Република България от малолетни / непълнолетни лица с обичайно местопребиваване в страната, за които е постановено съдебно решение по реда на чл. 127б от Семейния кодекс; - Ще се създаде правна възможност, сигнал за забрана за напускане по чл. 32, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 да се въвежда в Шенгенската информационна система, въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 127б от Семейния кодекс. 5 - Ще се промени Семейния кодекс, с оглед въвеждане на процедура, при образуване на съдебното производство, съдът незабавно да се произнася относно напускането от страната на детето, до обявяване на решението, и при налагане на забрана детето на напуска Република България, незабавно да се уведомяват компетентните органи на МВР, за въвеждане на сигнала в ШИС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не може да окаже положително икономическо, социално или екологично въздействие върху върху всички български граждани, МВР, МП, българските съдилища, адвокатите. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не може да окаже отрицателно икономическо, социално или екологично въздействие върху върху всички български граждани, МВР, МП, българските съдилища, адвокатите. Специфични въздействия: Не оказва специфични въздействия върху върху всички български граждани, МВР, МП, българските съдилища, адвокатите. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Не се предвижда. Нормативните промени няма да доведат до установяване на нови или изменение на съществуващи регулаторни режими. 6 5. Степени 5.1. Сравняване По дисциплинарната на вариантите: на изпълнение по критерии: проблем 1 „Установени отговорност“: 1) висока; 2) средна; затруднения при 3) ниска. прилагането на ЗМВР във връзка с Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на нормативни изменения в ЗМВР“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Прецизиране на процедури от ЗЧРБ, които да са относими с европейските изисквания 3 1 т с о н с а к и ф Е Цел 1: Прецизиране на процедури от ЗЧРБ, които да са относими с европейските изисквания 3 1 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Прецизиране на процедури от ЗЧРБ, които да са относими с европейските изисквания 3 1 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Промяна на Семейния кодекс, с цел прецизиране на процедурите, касаещи пътуването извън страната на малолетни и непълнолетни лица 3 1 т с о н с а к и ф Е Цел 1: Промяна на Семейния кодекс, с цел прецизиране на процедурите, касаещи пътуването извън страната на малолетни и непълнолетни лица 3 1 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Промяна на Семейния кодекс, с цел прецизиране на процедурите, касаещи пътуването извън страната на малолетни и непълнолетни лица 3 1 7 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „ Приемане на нормативни изменения в ЗЧРБ“ 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се предвиждат потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант по Проблем 1, тъй като нормативните промени водят постигане на съответствие на българското законодателство с изискванията на европейското законодателство. 7. Консултации: Не са провеждани предварителни обществени консултации. Ще се извърши съгласуване със заинтересованите страни по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 8 Проектът на акт и докладът/мотивите към него ще бъдат публикувани на Портала за обществени консултации при Министерския съвет и на интернет страницата на МВР за срок, не по-кратък от 30 дни. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 10. Приложения: 11. Информационни източници: 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Любослав Попов - ВПД директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ - МВР Дата: Подпис: /п/

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 администрацията на Съгласуването се извършва на основание Становище на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: X В отговор на №: 812100-18155/04.10.2024 г. Институция: Министерство на вътрешните работи Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ съвет Устройствения правилник и на неговата на Министерския администрация I. По Обръщаме Министерският допълнение на законодателството инициатива. Напомняме, законите, когато всички предложения визията на МВР предложения на ЗЧРБ. В тази законопроекти те също да бъдат показва, че в законодателната инициатива внимание, че до момента съвет е одобрил и в Народното Закона за чужденците в изисква всички необходими че е добра практика и се подготвят промени в за промени в този закон (в конкретния случай) и могат да бъдат включени в връзка предлагаме да бъде и в случай, че има предложения, включени в общ законопроект. рамките на 50-то Народно събрание през тази година събрание са внесени Република България промени в един реална мярка за намаляване съответния закон/кодекс, и в случай, че тези на изпълняваните настоящия законопроект извършен преглед на съвпадащи с Справка в системата е внесен 1 по предложение на МВР два закона за изменение и (ЗЧРБ). Доброто планиране на закон да се реализират с една на честите промени в да се направи преглед на предложения отговарят на политики в областта – то тези за изменение и допълнение внесените в Народно събрание приоритетите на МВР в областта, на Народното събрание законопроект (№ 50-454-01-71) за промени в ЗЧРБ. II. Общ С намаляване на не се въвеждат нестопанска цел нормативен акт за извършване коментар: Решение № 233 на Министерския административната тежест. изискванията за издаване от чужденци в Република - Наредба № 1 от 15.08.2002 на дейност с нестопанска цел съвет от 29 март Мярка № 19 от Плана се на разрешение за България. Режимът е г. за условията и реда от чужденци в 2024 г. е приет План за отнася до ЗЧРБ. Чрез закона извършване на дейност с уреден изцяло в подзаконов за издаване на разрешения Република България издадена от гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 министъра на правосъдието, поради което е налице несъответствие с изискванията на Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Също така, според статистиката на Министерството на правосъдието се установява, че интересът към тази възможност за предоставяне пребиваване по реда на чл. 24, ал. 1, т. 16 от ЗЧРБ за периода от 2002 г. до момента е незначителен, като са подадени общо 486 заявления. В тази връзка предлагаме в чл. 24, ал. 1, т. 16 да се заличат думите „желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция "Национална сигурност, или“. III. Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: Информацията следва да се допълни и доразвие. Не става ясно какви са правилата, които са приложими за България от 31 март 2024 г. В изложението на раздела следва да се посочат конкретни проявления на идентифицираните проблеми. В следващите раздели от оценката се засягат разпоредби на Семейния кодекс, но информацията не е отразена в този раздел. Описанието и относимамата към кодекса информация следва да се прецизира, допълни и обособи във всеки раздел от формуляра на оценката, включително раздел 1 „Проблем/проблеми за разрешаване“. Също така в изложението липсва информация по всеки проблем относно точки: 1.1. „Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности.“; 1.2. „Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.).“; 1.3. „Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите.“; 1.4. „Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС.“; 1.5. „Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях?“. IV. Относно раздел 2 „Цели“: По същество в раздела са описани планираните изменения в нормативни актове, а не целите, поради които те ще бъдат осъществени. Следва да се формулират цели, които са конкретни и измерими. Съветваме към целите да се формулират обективни показатели за текущо и желано бъдещо състояние, въз основа на които да се оцени осъществената политика в последваща оценка на въздействието. Обръщаме внимание, че трябва да има съответствие между идентифицираните проблеми и формулираните цели за решаването им. V. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Информацията за заинтересованите страни следва да се допълни чрез посочване на съответните компетентни органи от системата на МВР и компетентните по темата съдилища. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3 Предвид обхвата на проблем 1, предлагаме като заинтересована страна да бъдат включени и лицата, пресичащи посочените граници, които не са български граждани. VI. Относно раздел 11 „Информационни източници“: В изложението на раздела следва да бъдат посочени чрез заглавие и електронни връзки всички достъпни относими източници на информация. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: X (ИСКРЕН ИВАНОВ)