Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър

ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д OТ ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА-КАСАБОВА МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО Относно: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане от Министерския съвет проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Настоящият законопроект до голяма степен съответства на внесения от Министерския съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър в 49-то Народно събрание (сигнатура 49-402-01-15/27.03.2024 г.), който не беше процедиран и приет, поради предсрочното прекратяване на дейността на 49-то Народно събрание. Законопроект със съдържание напълно съответстващо на съдържанието на законопроект със сигнатура 49-402-01-15/27.03.2024 г. е внесен и в 50-то Народно събрание от името на група народни представители (сигнатура 50-454-01-82/05.09.2024 г.), който поради прекратяване дейността на 50-то Народното събрание също не беше процедиран. В ЗИД на ЗКИР, който представям за разглеждане на Вашето внимание са отпаднали текстове на §38, т. 1, §39 и §40 от внесените в 49-то и 50-то НС законопроекти със сигнатура 49-402-01-15/27.03.2024 и 50-454-01-82/05.09.2024 г. Това са текстове, с които се изменят Закона за геодезията и картографията, Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и Закона за устройство на територията, съгласно които се предвиждат промени, свързани с въвеждането на възможността за правоспособните лица – инженери по геодезия да извършват някои видове специализирани геодезически дейности в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството, както и регламентиране участието на правоспособни лица по кадастър – членове на Камарата на инженерите по геодезия в общинските и районните експертни съвети по устройство на територията. По тези текстове не е постигнато съгласие от всички браншови организации в областта на кадастъра, геодезията, устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството и са изразени противоречиви становища от различни организации в областта на кадастъра, геодезията и архитектурата. Липсата на съгласие по тези текстовете е предпоставка неговото приемане от Народното събрание да се забави значително (поради спорове и дискусии с всички заинтересувани страни), или същият да бъде отхвърлен. Това би довело до забавяне или невъзможност за приемане и на останалите текстове от законопроекта, които не са спорни и които са от изключителна важност за дейността на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Липсата на приет от Народното събрание ЗИД на ЗКИР ще доведе до невъзможност да се прилагат някои от новите функционалности на информационна система на кадастъра, която е приета и в началото на 2025 г. предстои нейното внедряване. Целта на настоящия законопроект е да създаде правна основа за оптимизиране и развитие на информационната система на кадастъра, чрез внедряване на функционалности, с които да бъдат усъвършенствани работните процеси при поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) в актуално състояние и при предоставяне на услуги от АГКК. С предложенията за изменение на ЗКИР се въвежда централизирано разпределение на услугите, чрез инструменти на информационната система, която ще следи за равномерно натоварване на служителите на АГКК в цялата страна. Поддържането на КККР в актуално състояние ще се извършва от служител на служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), независимо от местонахождението на имота, предмет на изменение. В резултат на предложеното изменение се очаква повишаване удовлетвореността на потребителите на кадастрални услуги, уеднаквяване практиката на всички СГКК при провеждане на процедурите по изменение на КККР, както и създаване на условия за намаляване на забавеното изпълнение на измененията на КККР и на издадените порочни актове на СГКК, и съответно намаляване на съдебните дела срещу тях. Със ЗИД на ЗКИР се цели намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса (намаляване на времето, разходите и броя на взаимодействия с администрацията от гледна точка на потребителите), посредством електронни услуги с кадастрални и специализирани данни и услуги от Геокартфонда, като се регламентира безвъзмездното им предоставяне на административните и съдебните органи, на лицата с публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги, като вътрешни електронни административни услуги (ВЕАУ). Гражданите и организациите ще престанат да бъдат „куриери“ на документи между административните органи. Ще им бъде спестено време и финансови средства, както за издаването на документа, така и за транспортни разходи, в случаите, в които трябва да пътуват до областния център, в който се намират гишетата на СГКК, за да заявят и да получат необходимия документ. За крайните потребители няма да има финансова тежест за заплащане на държавни такси за документите, издавани от АГКК, тъй като те ще бъдат предоставяни на органите, на които са необходими, по служебен път, безвъзмездно. Създаването със законопроекта на нормативна рамка за оптимизиране и развитие на информационните системи на АГКК е с цел да бъде променен моделът на предоставяне на административни услуги, като водещ става електронният документ. Документите, които са необходими на други административни органи, на съдебните органи, на лицата с публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги, за изпълнение на законовите им правомощия, не следва да се изискват от гражданите и организациите, а ще бъдат предоставяни от АГКК като ВЕАУ. Промените в законопроекта са в съответствие с основните принципи на електронното управление. Законопроектът регламентира нормативно нов подход при предоставянето на административни услуги, с което отговаря напълно на национален приоритет „10. Институционална рамка“, подприоритет „10.3. Електронно управление“ от област на развитие „Отзивчива и справедлива България“ на „Националната програма за развитие „България 2030“. Основният фокус за изпълнение на приоритетите в областта на електронното управление е намаляването на административната тежест и повишаването на качеството на предоставяните услуги, което е в съответствие с целите на законопроекта. В „Плана за действие за изпълнение на „Националната програма за развитие „България 2030“ за периода 2022-2024 г.“, приет с Решение №671/2022 г. на МС, в област на въздействие „10.3.в Електронни административни услуги, ориентирани към потребителя“, АГКК е отговорна институция за изпълнение на Мярка: „Покритие с цифров кадастър, топографска база данни и геодезическа основа, и усъвършенстване и поддържане на информационните системи“, с Механизъм за въздействие: ЗКИР и Закона за геодезията и картографията (ЗГК). Мярката се изпълнява чрез три междинни цели, една от които е „Развитие на информационните системи и поддръжка на работоспособността им“, която съответства на целите на ЗИД ЗКИР. Формулираните по-горе цели са в съответствие и с приоритетните мерки от „Актуализираната пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Р България (2019 - 2025)“, а именно на стратегическа цел 1: „Трансформиране на администрацията и публичните институции в цифрови.“ Постигането на стратегическата цел ще бъде реализирано чрез няколко специфични цели, като за постигането на една от тях - цел 1.3: „Осигуряване на цифрови решения, информационни системи и споделени ресурси на електронното управление“, АГКК е отговорна институция за изпълнение на мярка „Създаване на кадастрални данни в цифров вид и развитие на вътрешно-административните процеси, свързани с предоставянето на електронните административни услуги на АГКК.“ Предоставяне на качествени, ефективни и леснодостъпни електронни услуги за гражданите и бизнеса, както и предоставяне на вътрешни електронни административни услуги на административните и съдебните органи, на лицата с публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги, е очакваният резултат от предложенията за изменение и допълнение на ЗКИР, които са насочени към намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. Правната рамка за оптимизиране и развитие на информационната система на кадастъра, въз основа на която ще бъдат усъвършенствани работните процеси при поддържане на КККР в актуално състояние и при предоставяне на услуги, чрез въвеждане на централизирано и автоматизирано разпределение на задачи, ще бъде постигнато с предлаганите промени в чл. 13, чл. 26 и чл. 51, ал. 2. Намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, чрез промяна на модела за предоставяне на административни услуги, посредством въвеждане като водещ електронният документ и предоставяне на ВЕАУ между административните и съдебните органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, ще бъде постигната чрез изменения и допълнения в чл. чл. 19, 20, 28, 29, 35, 51, 53а, 53б, §1, т. 16, §33 и основна промяна на глава седма „Предоставяне на услуги“. Измененията насочени към намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса , са в изпълнение и на Решение №233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г. за приемане на План за намаляване на административната тежест, и по-конкретно на Мярка №182 „Увеличаване на обхвата на получаващите по служебен път кадастрални данни за целите на комплексното административно обслужване“, Мярка №183 „Опростяване на административното производство по вписване в Имотния регистър“, Мярка №184 „Осигуряване по служебен път на кадастрални данни“ и Мярка №185 „Служебно събиране на информация в административното производство по вписване в Имотния регистър“. За подобряване на регулаторната политика и намаляване на административната тежест са постъпили предложения от Администрацията на Министерския съвет, (писма техни №03-08-236/(1)/31.05.2023 г. и №02.11-48/25.05.2023 г.), които са включени в законопроекта, като се създават нова ал. 4 на чл. 19 и нов чл. 54г, както и допълнения в други закони: Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за административното регулиране на производството на оптични дискове и матрици, Закона за подземните богатства и Закона за посевния и посадъчния материал. С измененията се въвежда задължение за административните органи да се снабдяват по служебен път със скици, скици-проекти и други документи от КККР, под формата на ВЕАУ, които са им необходими за провежданите от тях законови процедури, в резултат на което предоставянето на документите няма да е в тежест на гражданите и бизнеса. В Преходни и заключителни разпоредби на законопроекта е предвиден 3 - месечен срок, в който министрите, в чиито правомощия е прилагането на тези закони, следва да приведат подзаконовата нормативна уредба по прилагането им, в съответствие с направените промени. По предложение на Администрацията на Министерския съвет е прецизирана и осъвременена използваната терминология в ЗКИР и ЗГК. Извършените изменения в чл. 6 на ЗГК регламентират на законово ниво безвъзмездното предоставяне на данни от Геокартфонда на административните органи, за изпълнение на правомощията им по закон. С измененията в чл. 22 се отстранява празнота в нормативната уредба, като се създава правна основа за регламентиране на реда и условията за предоставяне на услуги от геодезическия, картографския и кадастралния фонд – Геокартфонд с Наредбата по чл. 58, ал. 1 от ЗКИР. Услугите от Геокартфонда ще се предоставят чрез информационната система на кадастъра и процесите, по които ще се заявяват и изпълняват, са аналогични с тези за услугите от КККР. Предлага се промяна и на чл. 36, ал. 2, изречение трето, с което отпада изискването за членство в Камарата на инженерите по геодезия по постоянен адрес. Членството по постоянен адрес създава трудности при формирането на областните колегии на Камарата на инженерите по геодезия, тъй като в действителност много от геодезистите не живеят и работят по постоянния си адрес. Отпадането на това изискване ще допринесе за по-добра структура и работа на Камарата в защита на професионалните интереси на членовете ѝ. С предложения за изменение и допълнение на ЗКИР са прецизирани текстове и отстранени нормативни пропуски, които са констатирани в практиката на АГКК при прилагане на ЗКИР. Въведени са и разпоредби, в резултат на които ще се подобри работата на междуведомствените комисии (чл. 32, ал. 4, чл. 47, ал. 4 и чл. 53б, ал. 5). Във връзка с измененията и допълненията в ЗКИР са въведени нови или изменени съществуващи определения в допълнителните разпоредби. В преходни и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗКИР се регламентират сроковете, в които подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане следва да се приведат в съответствие със законопроекта. В изпълнение на изискванията на Закона за нормативните актове е предвидено задължение за извършване на последваща оценка на въздействието на законопроекта, в срок до 5 години от влизането му в сила. Предлага се законопроектът да влезе в сила в срок от 3 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“. Определеният 3-месечен срок е обвързан с необходимия срок за извършване на промени в подзаконовите нормативни актове по прилагане на ЗКИР и привеждането им в съответствие с измененията на настоящия законопроект. Предложеният законопроект не оказва въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка по Приложение №2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква "б" от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, одобрена от министъра на финансите. Проектът на нормативен акт, заедно с мотивите за приемането му, предварителната частична оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ са публикувани на интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Портала за обществени консултации, съгласно изискванията на разпоредбите на чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, както и на интернет страницата на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за срок от 30 дни. Преписката е оформена съгласно изискванията на чл. 35 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът на ЗИД на ЗКИР е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Получените становища заедно със справка за приетите и неприетите бележки, са приложени към настоящия доклад. Предложеният проект на ЗИД на ЗКИР не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Предвид изложеното и на основание чл. 8, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме решение за одобряване на проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Приложения: Проект на Решение на Министерския съвет; Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър; Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър; Финансова обосновка; Проект на съобщение за средствата за масово осведомяване; 6. Частична предварителна оценка на въздействието. МИНИСТЪР: ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА-КАСАБОВА

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на регионалното развитие и благоустройството Нормативен акт: Проект на Решение на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър Лице за контакт: Боян Терзиев – директор на Дирекция Административно-правно и финансово обслужване, Агенция по геодезия, картография и кадастър Телефон и ел. поща: 02/8188308 0882521335 Terziev.B@cadastre.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 – Действащият модел по предоставяне на административни услуги от АГКК не може да изпълни целта на правителството за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, за стимулиране използването на повече електронни документи и за въвеждане на задължителното служебно начало за снабдяване с документи от административните органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, които са им необходими за провежданите от тях производства. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), чрез системния интегратор „Информационно обслужване“ АД, е възложила дейности по оптимизиране и развитие на специализираните информационни системи за пространствени данни и внедряване на функционалности, чрез които да бъде реализиран изцяло нов подход при предоставяне на услуги с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), от Държавния геодезически и картографски фонд (Геокартфонд), от специализираните карти и регистри, създадени по реда на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и други специализирани данни, съхранявани в АГКК. Действащия към момента модел, при който заявяването и получаването на документите най-често се извършва на гише, в приемна на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), или при който между административните органи се разменят документи на хартиен носител, забавя работата както на СГКК, така и на другите административни органи, и не спомага за намаляване на хартиения документооборот и на административната тежест за гражданите и бизнеса. Целта е да бъде променен моделът на предоставяне на административни услуги от АГКК, като водещ става електронният документ. Всички документи, издавани от АГКК ще са електронни. Те ще се издават от информационната система на кадастъра. Електронните документи ще съдържат код за проверка за наличието и валидността им. За да не бъдат блокирани производствата, за които по закон задължително се изискват хартиени документи, е предвидена възможността при изрично искане от заявителя, или при изпълнение на законови правомощия от лицата или органите, на които се предоставят вътрешни електронни административни услуги (ВЕАУ), електронният документ да се разпечатва на хартиен носител. Хартиената разпечатка на електронния първообраз, ще бъде удостоверена за актуалност и валидност по съответния ред и от съответните лица, определени в Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Хартиените разпечатки, удостоверени по реда, предвиден в ЗКИР, имат силата на официален документ. За период от м. юли 2022 г. до м. юли 2023 г. АГКК е предоставила на граждани и организации 73 748 бр. електронни услуги, а за периода от м. юли 2023 г. до м. юли 2024 г. – 78 114 бр. електронни услуги. Наблюдава се ръст от 5.92 %. За периода от м. юли 2022 г. до м. юли 2023 г. на административни органи, съдебни органи и лица с публични функции са предоставени 69 588 бр. ВЕАУ, а от м. юли 2023 г. до м. юли 2024 г. – 77 382 бр. Наблюдава се ръст от 11.2 %. За същите периоди, предоставените вътрешни административни услуги на административни органи, съдебни органи и лица с публични функции и общини на хартиен носител (на гише), са както следва: за м. юли 2022 - м. юли 2023 г. – 255 073 бр., за м. юли 2023 – м. юли 2024 г. – 231 416 бр. Това са потребители, които са потенциални потребители и на ВЕАУ. Потенциалните потребители/Адресатите на ВЕАУ са широк кръг от органи и лица, и въпреки законовите разпоредби на Закона за електронното управление (ЗЕУ), които задължават административните органи да ползват вътрешни административни услуги, липсата на задължителни текстове в специалните закони – ЗКИР и Закона за геодезията и картографията (ЗГК), са основание те да не се ползват от тях в достатъчна степен. Все още предоставяните ВЕАУ са по-малко на брой от тези на хартиен носител, въпреки че електронните документи имат много предимства – заявяват се и се получават по електронен път, изработват се автоматизирано от информационната система, получават се по-бързо от хартиените документи и за тях не се дължи заплащане на държавна такса. АГКК е предоставила на граждани и организации за периода от м. юли 2022 г. до м. юли 2023 г. – 325 769 бр. хартиени документи (на гише или чрез куриерски служби), а за периода м. юли 2023 г. – м. юли 2024 г. – 309 421 бр. хартиени документи. От най-заявяваните документи – скиците, за периода м. юли 2022 г. – м. юли 2023 г. са издадени 277 225 бр. хартиени документи (предоставени на гише или чрез куриерски служби), а за периода м. юли 2023 г. – м. юли 2024 г. – 264 457 бр. Платената държавна такса от страна на гражданите и организациите за тези документи, общо за периода от м. юли 2022 г. до м. юли 2024 г., е 17 046 091 лв. В най-натоварените СГКК, средното време, което е необходимо за обработването на едно заявление на гише, е около 20 минути, а за получаване на готови документи около 10 минути. В това време не се включва времето, необходимо за придвижване на гражданите до приемна на СГКК. Скиците, а и другите документи, най-често се заявяват от гражданите и организациите с цел предоставянето им на друг административен или съдебен орган, на лице с публични функции – напр. нотариус или на организация, предоставяща обществени услуги – доставчик на електроенергия, ВиК или други експлоатационни дружества, за да бъде извършено от тях дадено административно производство, или за предоставяне на услуги от тези дружества на гражданите. Ако бъде реализиран предлаганият модел за предоставяне на ВЕАУ, времето и средствата за заявяване и получаване на хартиен документ ще бъдат спестени на гражданите, а за администрацията ще бъдат намалени разходите за хартия, тонери и други консумативи, както и необходимите човекочасове работа на служителите на гишетата. Целта е да се засили ролята на вътрешните електронни административни услуги, като се въвежда задължение за административните органи, съдебните органи, лицата с публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги да се снабдяват служебно, по електронен път с документите, издавани от АГКК, които са им необходими за изпълнение на законовите им правомощия, вместо да ги изискват от гражданите и организациите. Този нов модел на предоставянето на административни услуги от АГКК трябва да бъде регламентиран на законово ниво, за да е налице правната основа въз основа на която да се оптимизират функционалностите на информационната система на кадастъра, като средство (инструмент) за предоставяне на електронните административни услуги. Предлаганият модел е в синхрон с целите на правителството за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, систематизиране на усилията за подобряване на регулаторната политика на Република България и в изпълнение на следните мерки от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение №233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г.: Мярка №182 „Увеличаване на обхвата на получаващите по служебен път кадастрални данни за целите на комплексното административно обслужване“; Мярка №183 „Опростяване на административното производство по вписване в Имотния регистър“; Мярка №184 „Осигуряване по служебен път на кадастрални данни“; Мярка №185 „Служебно събиране на информация в административното производство по вписване в Имотния регистър“. Въвеждането на новия модел на административно обслужване ще улесни както АГКК, така и другите администрации, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, в изпълнението на тези цели. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде разрешен в рамките на съществуващото законодателство, нито с уредба в подзаконов нормативен акт, поради което се налага промяна в Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и в Закона за геодезията и картографията. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. В Закона за кадастъра и имотния регистър не е регламентирано задължение за административните органи, съдебните органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, за снабдяване по служебен път с необходимите им документи от АГКК, чрез вътрешни електронни административни услуги. АГКК е осигурила техническа възможност на тези органи и лица, но само при желание и инициатива от тяхна страна, да заявят и получат ВЕАУ. Към настоящия момент не всички органи и лица са се възползвали от предоставената възможност и продължават да изискват от гражданите и организациите документи, които могат да получат по служебен път. Гражданите и организациите заявяват и получават документите след заплащане на определената държавна такса, докато при служебното снабдяване с документи административните и съдебните органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, са освободени от заплащане на държавна такса. Измененията са свързани и с предложения на администрацията на Министерския съвет за изменения на нормативни актове и за уеднаквяване на понятията в специалните административни производства, целящи намаляване на административната тежест. Предложенията са обективирани в писмо №02.11-48 от 25.05.2023 г. на Администрацията на МС и същите не могат да бъдат изпълнени без промени в ЗКИР. 1.4 . Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Не се налага извършване на действия, произтичащи от нормативен акт от по-висока степен или от актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на ЗКИР. Проблем 2 – Забава при извършване на изменения в КККР, поради неравномерната натовареност на различните СГКК и съществуващата законова пречка процедурите по изменение на КККР да се провеждат от всяка СГКК, а не само от СГКК по местонахождение на имота. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Агенцията по геодезия, картография и кадастър осъществява дейността си чрез 28 регионални служби по геодезия, картография и кадастър, които съгласно действащата нормативна уредба имат район на действие в съответната област, в която е седалището им. Службите по геодезия, картография и кадастър имат задължението да поддържат кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние, като извършват изменения в тях, и да предоставят административни услуги. СГКК не са равномерно натоварени по отношение на извършване на изменения на КККР. В най-големите като територия и/или брой население СГКК (София, Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Благоевград) или тези, в които има засилен инвестиционен интерес, висок ръст на строителство и сделки с имоти, се наблюдава и по-висока натовареност по отношение на извършване на измененията на КККР, спрямо същите дейности, които извършват СГКК, които са в райони на страната със затихващи функции, с по-малко население или територия. Съгласно ЗКИР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, измененията в КККР се извършват на териториален принцип - от служителите на СГКК по местонахождение на имота. Съществуването на тези норми представлява пречка задачите по поддържането на КККР в актуално състояние да се възлагат на служители на СГКК, различни от СГКК по местонахождение на имота, за който се иска изменение. Тази нормативна пречка в някои случаи води до забава в изпълнението на услугите - извършване на изменения в КККР. Вместо задачата да бъде разпределена на служител от по-малко натоварена СГКК тя трябва да чака изпълнението от служител на СГКК по-местонахождение на имота, която в този момент е по-натоварена. Това води до напрежение и недоволство в заявителите на услугата, а в някои случаи и до съдебни дела срещу СГКК за забавеното изпълнение. В 28-те СГКК са заети 332 служители, като служителите, които обслужват граждани на гише – приемат заявления за административни услуги и предоставят готовите документи, са 77. За периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2024 г. служителите са приели заявления за 3 912 352 бр. административни услуги. Служителите в СГКК, които извършват дейности по поддържане на КККР в актуално състояние (изменения в границите на поземлените имоти, нанасяне на нови сгради и самостоятелни обекти, изменения в кадастралния регистър на недвижимите имоти и др.), са 124, като за период от 01.01.2023 г. до 31.07.2024 г. те са извършили 767 454 изменения на КККР. Освен тези дейности служителите извършват и дейности по контрол и приемане на КККР, разглеждане на възражения, отговори на жалби, участие в експертни съвети, междуведомствени комисии и работни групи. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа Тази нормативна пречка не може да бъде преодоляна без законодателна промяна, не може да се отстрани чрез промяна в организацията на работа, чрез административни мерки или с промени в подзаконовата нормативна уредба. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащите норми, регламентиращи правомощията на СГКК за извършване на изменения на КККР са императивни и не дават възможност за преценка от страна на ръководството на АГКК, или на началника на съответната СГКК, да разпределя за изпълнение задача към служител от по-малко натоварена СГКК, която е с район на действие, извън местонахождението на имота, за който е заявено изменение. Няма възможност за централизирано, автоматизирано разпределение на задачите по реда на тяхното постъпване, като се следи за натовареността на служителите във всяка СГКК. 1.4 . Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Не се налага извършване на действия, произтичащи от нормативен акт от по-висока степен или от актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на ЗКИР. Цели: Относно проблем 1 Цел - Промяна на модела за предоставяне на административни услуги от АГКК и намаляване на административната тежест за гражданите и организациите. Чрез промяна на модела ще отпадане необходимостта гражданите и организациите да заявяват документи от АГКК, които са необходими на други административни и съдебни органи, на лица с публични функции или организации, предоставящи обществени услуги, за провежданите от тях административни или съдебни производства. Вместо това тези органи и лица ще бъдат задължени да се снабдяват с документите по служебен, електронен път. Напр. при провеждане на процедура по промяна на предназначението на земеделска земя, вместо собственикът на имота да заяви скица от АГКК, след което да я внесе в Комисията за земеделски земи, Комисията ще е задължена да заяви скицата по служебен, електронен път и да я използва в провежданото от нея производство по промяна на предназначението на земеделската земя. Ако бъде реализиран този модел, гражданите и организациите ще престанат да бъдат „куриери“ на документи между административните органи, ще се спести време и средства на гражданите и организациите, тъй като ако скицата се заяви по служебен път тя се предоставя безвъзмездно, а ако бъде заявена от собственика на имота - той дължи заплащане на държавна такса и ще получи документа на хартиен носител. За крайните потребители няма да има финансова тежест за заплащане на държавни такси за документите, издавани от АГКК, тъй като органите, на които те са необходими, ще бъдат задължени да се снабдяват с тях по служебен път. С предоставянето на електронни документи ще бъде намален хартиеният документооборот. С въвеждане на изискването всички документи, издавани от АГКК, да се предоставят само в електронен вид, а по изключение - при изрично искане от заявителя да могат да се правят хартиени разпечатки на електронния първообраз, ще се засили ролята на електронния документ и постепенното ще отпаднат хартиените документи, предоставяни от АГКК. Посочените цели ще могат да бъдат реализирани след извършване на нормативните промени, предлагани с настоящия ЗИД ЗКИР и внедряване на нови функционалности на специализираните информационни системи за пространствени данни, които са инструментът за реализиране на целите. Относно проблем 2. Цел - Поддържането на КККР в актуално състояние да се извършва от всяка СГКК, независимо от местонахождението на имота и създаване на условия за намаляване на съдебните дела срещу актове на СГКК. Разпределението на задачите ще се извършва от информационната система на кадастъра – централизирано, автоматизирано, като се следи за натовареността на отделните служители във всички СГКК, независимо от местонахождението на имота и от района на действие на СГКК. Задачите ще се разпределят към служители в СГКК, които към определения момент са приключили с изпълнението на текущата си работа , вместо задачата да чака изпълнението от служител на СГКК по местонахождение на имота, който в този момент е зает с изпълнението на друга услуга. По този начин на поддържане на КККР в актуално състояние ще се намали забавеното изпълнение на измененията на КККР, ще се повиши удовлетвореността на потребителите на услугите, предоставяни от АГКК, ще се уеднакви практиката на всички СГКК при провеждане на процедурите по изменение на КККР и няма да се допускат порочни практики в СГКК. Това ще създаде условия за намаляване на порочните актове на СГКК и съответно намаляване на съдебните дела срещу тях. Посочените цели ще могат да бъдат реализирани след извършване на нормативните промени, предлагани с настоящия ЗИД ЗКИР, и внедряване на нови функционалности на специализираните информационни системи за пространствени данни, които са инструментът за реализирането им. 3. Заинтересовани страни: Относно проблем 1: 1. Всички административни органи, съдебни органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, на които са им необходими документи от АГКК за провежданите от тях производства, инициирани от граждани или организации, или други производства, които провеждат по собствена инициатива, в изпълнение на законови правомощия. 2. Граждани и организации - потребители на услуги от АГКК 3. Служителите на СГКК, които извършват административно обслужване на гише – 77 бр. Относно проблем 2: Служителите на СГКК, които извършват измененията в КККР – 124 бр. Граждани и организации - потребители на услуги от АГКК Правоспособни лица по кадастър 2969 бр. (в това число 2376 бр. физически лица и 593 бр. юридически лица). Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Действащият модел по предоставяне на административни услуги от АГКК не може да изпълни целта на правителството за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, за стимулиране използването на повече електронни документи и за въвеждане на задължителното служебно начало за снабдяване с документи от административните органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, които са им необходими за провежданите от тях производства. Вариант „Без действие“: Описание: Запазва се съществуващия модел на предоставяне на административни услуги от АГКК, като: гражданите и организациите ще продължат да бъдат „куриери“ на документи между административните органи. Ще им се налага да се снабдяват с документи от АГКК, които да предоставят на други административни и съдебни органи, на лицата с публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги, които провеждат производство, за което се изисква съответният документ, вместо органите и лицата да се снабдят служебно с тези документи; гражданите и организациите ще продължат да плащат държавна такса за документи, за които се предлага да се предоставят безвъзмездно, ако са заявени служебно по електронен път; гражданите и организациите ще губят време на опашки в приемните на СГКК, за да заявят и получат документ на хартиен носител; вместо да се стимулира електронният обмен на документи, ще продължи да е водещ хартиеният документооборот; повишена заетост на служителите, предоставящи документи на хартиен носител на гише – разпечатване и удостоверяване на идентичността на съдържанието на електронния документ с разпечатаното копие; финансови разходи за консумативи – хартия, тонер и др.; висок професионален риск за служителите от психическо натоварване при обслужване на потребителите на кадастрални услуги. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При вариант „Без действие“ не се очакват положителни икономически, социални и екологични въздействия върху нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Икономическите и социални въздействия върху заинтересованите страни са както следва: Върху гражданите и организациите: Те ще продължат да бъдат „куриери“ на документи между административните органи. Ще губят време и финансови средства за заплащане на такси за документите, а в някои случи и за консултантски услуги на специалисти в съответната област - юристи или геодезисти (в случаите, в които поради липса на познания в съответната област, лицата, които срещат трудност да определят какъв вид документ или услуга са им необходими, се нуждаят от консултантски услуги). Това време и средства заинтересованите страни могат да използват за извършване на други обществено полезни дейности, за лични нужди или за изпълнение на трудовите или професионалните си задължения. Очаква се финансовите средства, които трябва да отделят заинтересованите страни от тази група да окажат значително отрицателно икономическо въздействие върху страните, а загубата на време – второстепенно отрицателно социално въздействие. Върху административните органи, съдебните органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги: Удължава се срокът за провежданите от тях процедури, с времето което е необходимо на гражданите и организациите да им предоставят изискваните за съответното производство документи. Ако административните органи, съдебните органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, продължават да заявяват документите, които са им необходими за изпълнение на законовите им правомощия, както досега, вместо по електронен път, те ще губят повече време и ще трябва да отделят служители, които да заявяват и получават необходимите документи на хартиен носител. Ще са им необходими повече помещения, в които да съхраняват архива на получените хартиени документи. Очаква се загубата на време, което им е необходимо за снабдяване с необходимите документи да окаже значително отрицателно икономическо въздействие върху заинтересованите страни от тази група, а необходимостта от осигуряване на помещения за съхраняването на архива с хартиени документи - второстепенно отрицателно икономическо въздействие. Върху служителите на СГКК, предоставящи административни услуги - административното обслужване на гише е дейност, пораждаща високо психическо натоварване за служителите, което е професионален риск за здравето им. Натовареността на служителите при предоставяне на документи на хартиен носител води до стресови ситуации, които от своя страна увреждат здравето и служителят е необходимо да излезе в болничен. Отсъствието на всеки служител води до намаляване на административния капацитет и забавяне на работата. Не се очакват екологични въздействия и върху трите групи заинтересувани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: В случаите, в които МСП са потребители на услуги от АГКК, отрицателните въздействия върху тях ще бъдат същите, каквито и върху останалите потребители на услуги от АГКК, които са посочени по-горе. Административна тежест: При вариант „Без действие“ няма да се изпълни целта на правителството за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, за стимулиране използването на повече електронни документи в съответствие с принципите на електронното управление, за въвеждане на задължителното служебно начало за снабдяване с документи и намаляване на хартиения документооборот. За гражданите и организациите: Те ще продължат да бъдат „куриери“ на документи между административните органи. Ще губят време и финансови средства за заплащане на такси за документите и за заплащане на консултантски услуги на специалисти в съответната област. Върху административните органи, съдебните органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги: Удължава се срокът за провежданите от тях процедури, с времето което е необходимо на гражданите и организациите да им предоставят изискуемите документи за съответното производство. Ще губят повече време и ще трябва да отделят служители, които да заявяват и получават необходимите документи на хартиен носител. Ще са им необходими повече помещения, в които да съхраняват получените хартиени документи. Върху служителите на СГКК, които работят на гише: повишен риск от психическо натоварване, което ще доведе до увреждане на здравето. Въз основа на посочените по-горе очаквани отрицателни икономически и социални въздействия върху трите групи заинтересовани страни и върху МСП, при реализиране на вариант „Без действие“, административната тежест върху тях ще се увеличи. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 1 „Приемане на проект на Решение на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър“: Описание: С приемане на Решение на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър нормативно ще бъде регламентирана промяната в модела за предоставяне на административни услуги от АГКК. Административните и съдебните органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, ще бъдат задължени да се снабдяват с документите по служебен, електронен път като ВЕАУ. Няма да имат право да ги изискват от гражданите и организациите. Ще са задължени да се снабдяват по електронен път, служебно и с документи, които са им необходими за изпълнение на законови правомощия, извън тези за провеждане на процедури, започнати по искане на гражданите и организациите. На гражданите и организациите ще бъде спестено време и средства, тъй като документи ще се заявяват служебно от административните органи и от лицата, на които те са необходими. За служебно заявените електронни документи няма да се дължи държавна такса, за разлика от случаите, в които за услугите, заявени от гражданите се дължи заплащане на държавна такса. Ще се засилва ролята на електронния документ и съответно ще намаляват хартиените документи, предоставяни от АГКК, а оттам и хартиеният документооборот. Ще се изпълни целта на правителството за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, за стимулиране използването на повече електронни документи в съответствие с политиката за електронното управление и за въвеждане на задължителното служебно начало за снабдяване с документи, необходими за производствата, провеждани от административните органи. За постигане на тази цел, чрез промени в преходни и заключителни разпоредби на ЗИД ЗКИР, се предвижда изменения на Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за административното регулиране на производството на оптични дискове и матрици, Закона за подземните богатства и Закона за посевния и посадъчния материал. С измененията се въвежда задължение за административните органи да се снабдяват по служебен път със скици, скици-проекти и други документи от КККР, под формата на ВЕАУ, които са им необходими за провежданите от тях законови процедури, в резултат на което предоставянето на документите няма да е в тежест на гражданите и бизнеса. Предвидена е разпоредба, съгласно която министрите, в чийто правомощия е прилагането на изброените закони, следва в 3 - месечен срок от влизане в сила на законопроекта, да приведат подзаконовата нормативна уредба по прилагането на тези закони в съответствие с измененията в тях. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Икономическите и социални въздействия върху заинтересованите страни са както следва: Върху гражданите и организациите: Гражданите и организациите няма да бъдат „куриери“ на документи между административните органи. Ще отпадане необходимостта те да заявяват документи от АГКК, които са необходими на други административни и съдебни органи, на лица с публични функции или организации, предоставящи обществени услуги за провежданите от тях административни или съдебни производства. Ще спестят време за снабдяване с необходимите документи, както и финансови средства за плащане на държавни такси за издаваните документи и за плащане на консултантски услуги на специалисти в съответната област – напр. юристи или геодезисти, в случаите, в които срещат трудности за определяне на вида на необходимия им документ. Очаква се финансовите средства, които ще бъдат спестени на гражданите и организациите да окажат значително положително икономическо въздействие върху страните от тази група, а спестеното време - второстепенно положително икономическо и социално въздействие. Върху административните органи, съдебните органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги: Ще бъде намалено общото време за провеждане на процедурата пред органа, тъй като няма да е необходимо гражданите и организациите да заявяват документа и после да го представят пред административния орган, а органът ще го заявява и получава по служебен път, под формата на електронен документ, който се създава автоматизирано от информационната система. Ще бъдат спестени време и средства, тъй като необходимите документи ще се заявяват по електронен път и ще се получават под формата на електронни документи. Няма да е необходимо осигуряване на служители, които да губят време да отиват на място в СГКК и да заявяват, и получават необходимите документи. Ще отпадне и необходимостта от осигуряване на място за съхранение на архива от получените хартиени документи. Върху служителите на СГКК, които работят на гише: равномерната натовареност осигурява нормален работен процес без стресови ситуации, довеждащи до риск за здравето. Очаква се намаленото общо време за провеждане процедурите и за снабдяването с документи да окаже значително положително социално въздействие върху заинтересованите страни от тази група, а отпадане на необходимостта от осигуряване на помещения за съхраняването на архива с хартиени документи - второстепенно положително икономическо въздействие. Не се очакват екологични въздействия и върху трите групи заинтересувани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не се очакват отрицателни икономически, социални и екологични въздействия върху нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: В случаите, в които МСП са потребители на услуги от АГКК, положителните въздействия върху тях ще бъдат същите каквито и върху останалите потребители на услуги от АГКК, посочени по-горе. Административна тежест: Върху гражданите и организациите: Гражданите и организациите няма да бъдат „куриери“ на документи между административните органи. Ще отпадане необходимостта те да заявяват документи от АГКК, които са необходими на други административни и съдебни органи, на лица с публични функции или организации, предоставящи обществени услуги, за провежданите от тях административни или съдебни производства. Ще спестят време и средства след отпадане на необходимостта от снабдяване с документи за провежданите административни производства (финансови средства за плащане на държавни такси за издаваните документи и за плащане на консултантски услуги на специалисти в съответната област – напр. юристи или геодезисти, в случаите, в които срещат трудност да определят какъв вид документ или услуга са им необходими). Върху административните органи, съдебните органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги: Ще бъде намалено общото време за провеждане на процедурата пред органа, тъй като няма да е необходимо гражданите и организациите да заявяват документа и после да го представят пред административния орган, а органът ще го заявява и получи по служебен път, под формата на електронен документ, който се създава автоматизирано от информационната система. Ще бъдат спестени време и средства, тъй като необходимите документи ще се заявяват по електронен път и ще се получават под формата на електронни документи. Няма да е необходимо осигуряване на служители, които да губят време да отиват на място в СГКК и да заявяват необходимите документи. Ще отпадне и необходимостта от осигуряване на място за съхранение на архива от получените хартиени документи. Въз основа на посочените по-горе очаквани положителни икономически и социални въздействия върху двете групи заинтересовани страни и върху МСП, при реализиране на вариант „Приемане на проект на Решение на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър“, административната тежест върху тях ще намалее. Върху служителите на СГКК, които работят на гише: няма административна тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) По проблем 2: Забава при извършване на изменения в КККР, поради неравномерната натовареност на различните СГКК и съществуващата законова пречка процедурите по изменение на КККР да се провеждат от всяка СГКК, а не само от СГКК по местонахождение на имота. Вариант 1 „Без действие“: Описание: При запазване на състоянието такова, каквото е към момента, и ако не се извърши промяна в ЗКИР, измененията в КККР ще продължат да се извършват на териториален принцип - от служителите на СГКК по местонахождение на имота. 28 - те регионални служби на АГКК имат район на действие съответната област, в която е седалището им. Различните СГКК в различни периоди от деня, месеца, седмицата или годината са с различна натовареност. При запазване на състоянието „без промяна“ няма да има законова възможност службите, които в даден момент са по-малко натоварени от други, да подпомагат дейността на тези СГКК, които в същия момент са изключително натоварени и изостават в сроковете за изпълнение на поставените им задачи. Няма да има възможност за централизирано, автоматизирано разпределение на задачите по реда на тяхното постъпване, съобразено с натовареността на отделните СГКК. Относно прилагане на нормите, регламентиращи измененията на КККР, ще продължат да се наблюдават различни практики в различните СГКК, продиктувани от спецификата на съответната територия, в която е районът на действие на съответната СГКК. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При вариант „Без действие“ не се очакват положителни икономически, социални и екологични въздействия върху нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Икономическите и социални въздействия върху заинтересованите страни са както следва: Върху служителите на СГКК, които извършват измененията в КККР. Служителите в най-натоварените СГКК ще продължат да работят при много голяма натовареност, без възможност да бъдат подпомогнати от колеги от други СГКК, които в конкретния момент са с по-малко възложени задачи. Това ще доведе до: риск от неизпълнение на заявените административни услуги в нормативно установения срок; високо психическо напрежение и недоволство сред служителите; риск за увреждане здравето на служителите и риск от това да напуснат работа. С оглед спецификата на работата и липсата на желаещи да работят в държавната администрация това може да доведе и до още по-големи проблеми с изпълнението на задачите в срок. Очаква се това да доведе до значително отрицателно социално въздействие върху тези заинтересовани лица. Върху гражданите и организациите - потребители на услуги от АГКК. Забавеното изпълнение на заявените административни услуги ще доведе до напрежение и недоволство в потребителите на тези услуги, а в някои случаи и до завеждане на съдебни дела срещу СГКК за забавеното изпълнение. Неизпълнението на заявено изменение на КККР води до риск от забавяне в провеждането на следващи процедури, които са зависими или обвързани от процедурата по изменение на КККР. Например забавено изменение на КККР, в резултат на разделяне на поземлен имот или отстраняване на непълнота или грешка, след което е необходимо провеждане на нотариално производство или процедиране на подробен устройствен план, ще доведе до забава и в тези производства, пропуснати ползи за заявителите, поради нереализирани инвестиционни намерения или провалени разпоредителни сделки, и др. Липсата на възможност за централизирано разпределение на задачите води до риск от порочни практики в СГКК. Очаква се това да доведе до значително отрицателно икономическо и социално въздействие върху тези заинтересовани лица. Върху правоспособните лица по кадастър При продължаване на разпределението на задачите на териториален принцип измененията на КККР също ще продължат да се извършват на териториален принцип – от служителите в СГКК по местонахождение на имота. Тъй като задачите няма да се разпределят централизирано, това ще затрудни АГКК при уеднаквяването на практиката на различните СГКК по прилагането нормативната уредба, при поддържане на КККР в актуално състояние. Това ще доведе до недоволство сред правоспособните лица, които могат да изработват и да внасят проекти за изменение на КККР на територията на цялата страна, без териториални ограничения, и прилагането на различни практики за едни и същи казуси от различните СГКК ще доведе до обърквания и затруднения в работата им. Очаква се това да доведе до значително отрицателно социално и икономическо въздействие върху тези заинтересовани лица. Не се очакват екологични въздействия и върху двете групи заинтересувани страни (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: В случаите, в които МСП са потребители на услуги от АГКК, отрицателните въздействия върху тях ще бъдат същите каквито и върху останалите потребители на услуги от АГКК, които са посочени по-горе. Административна тежест: Вариантът „Без действие“ не оказва влияние на административната тежест върху заинтересованите страни и тя остава без промяна. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Решение на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър“: Описание: С приемане на предлаганата промяна нормативно ще се регламентира правомощието поддържането на КККР в актуално състояние да се извършва от всяка СГКК, независимо от местонахождението на имота, за който се иска изменение. Задачите за изменение на КККР ще се разпределят централизирано, автоматизирано от информационната система, по реда на тяхното постъпване, като ще се следи за натовареността на отделните служители в СГКК. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Икономическите и социални въздействия върху заинтересованите страни са както следва: Върху служителите на СГКК, които извършват измененията в КККР. Равномерното разпределение на задачите ще спомогне за намаляване на случаите, в които има забава в изпълнението на услугите от АГКК и по-конкретно измененията в КККР. Служителите ще работят без стрес, причинен от изтекли или изтичащи срокове за изпълнение на възложените им задачи. Работоспособността на служителите ще е по-висока, както и удовлетвореността им от изпълнение на задачите в срок. Очаква се това да доведе до значително положително социално въздействие върху тези заинтересовани лица. Върху гражданите и организациите - потребители на услуги от АГКК. Липсата на забава в изпълнението на заявените административни услуги ще доведе до повишаване на доверието и удовлетвореността на потребителите от АГКК. Ще намалеят жалбите и съдебните дела срещу АГКК за забавеното изпълнение. Процедурите, провеждани от други административни или съдебни органи или други действия, които са зависими или обвързани от процедурата по изменение на КККР, ще могат да бъдат започнати без забавяне, поради приключените в срок процедури в кадастъра. Ще се понижи риска от порочни практики в СГКК. Очаква се това да доведе до значително положително социално въздействие върху тези заинтересовани лица. Върху правоспособните лица по кадастър Централизираното разпределение на задачите за изменение на КККР и тяхното извършване от служители на всяка СГКК, независимо от местонахождението на имота, ще спомогне процесът по уеднаквяване практиката на СГКК по поддържане на КККР в актуално състояние. Това ще улесни и работата на правоспособните лица по кадастър, които изработват и внасят в СГКК проекти за изменение на КККР, тъй като няма да се сблъскват с различни изисквания и тълкувания на нормативната уредба от страна на различните СГКК. Очаква се това да доведе до значително положително социално и икономическо въздействие върху тези заинтересовани лица. Не се очакват екологични въздействия и върху всички групи заинтересувани страни (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не се очакват отрицателни икономически, социални и екологични въздействия върху нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: В случаите, в които МСП са потребители на услуги от АГКК или са юридически лица - правоспособни лица по кадастър, положителните въздействия върху тях ще бъдат същите каквито и върху останалите потребители на услуги и правоспособни лица, които са посочени по-горе. Административна тежест: Върху служителите на СГКК, които извършват измененията в КККР. „Приемане на проект на Решение на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър“ не оказва въздействие върху административната тежест върху тази група заинтересовани лица. Върху гражданите и организациите: Административната тежест върху гражданите и организациите ще намалее, тъй като централизираното разпределение на задачите по изменение на КККР ще доведе до намаляване на случаите, в които има забава в изпълнение на възложените задачи. Гражданите и организациите ще могат да провеждат процедурите си пред други административни или съдебни органи или да извършват други действия, които са зависими или обвързани от процедурата по изменение на КККР, без забавяне. Върху правоспособните лица по кадастър Административната тежест върху тази група заинтересовани лица ще намалее, тъй като централизираното разпределение на задачите ще спомогне за уеднаквяване на практиката на различните СГКК по поддържане на КККР в актуално състояние. Това ще улесни работата на правоспособните лица по кадастъра, които изработват и внасят в СГКК проекти за изменение на КККР. Към изработваните от тях проекти за изменение на КККР няма да бъдат прилагани различни изисквания и тълкуването на нормативната уредба ще е еднозначно. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Действащия модел по предоставяне на административни услуги от АГКК не може да изпълни целта на правителството за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, за стимулиране използването на повече електронни документи и за въвеждане на задължителното служебно начало за снабдяване с документи от административните органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, които са им необходими за провежданите от тях производства. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Ефективност Цел 1:Промяна на модела за предоставяне на административни услуги от АГКК и намаляване на административната тежест за гражданите и организациите. Ниска Висока Ефикасност Цел 1: Промяна на модела за предоставяне на административни услуги от АГКК и намаляване на административната тежест за гражданите и организациите Ниска Висока Съгласуваност Цел 1: Промяна на модела за предоставяне на административни услуги от АГКК и намаляване на административната тежест за гражданите и организациите Ниска Висока 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.2. По проблем 2: Забава при извършване на изменения в КККР, поради неравномерната натовареност на служителите в различните СГКК и съществуващата законова пречка процедурите по изменение на КККР да се провеждат от всяка СГКК, а не само от СГКК по местонахождение на имота. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Ефективност Цел 1: Поддържане на КККР в актуално състояние да се извършва от всяка СГКК, независимо от местонахождението на имота и създаване на условия за намаляване на съдебните дела срещу актове на СГКК. Ниска Висока Ефикасност Цел 1: Поддържане на КККР в актуално състояние да се извършва от всяка СГКК, независимо от местонахождението на имота и създаване на условия за намаляване на съдебните дела срещу актове на СГКК. Ниска Висока Съгласуваност Цел 1: Поддържане на КККР в актуално състояние да се извършва от всяка СГКК, независимо от местонахождението на имота и създаване на условия за намаляване на съдебните дела срещу актове на СГКК. средна средна 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант „Приемане на проект на Решение на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър“ По проблем 2: Вариант „Приемане на проект на Решение на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По проблем 1 - Действащия модел по предоставяне на административни услуги от АГКК не може да изпълни целта на правителството за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, за стимулиране използването на повече електронни документи и за въвеждане на задължителното служебно начало за снабдяване с документи от административните органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, които са им необходими за провежданите от тях производства. Ще се намали Чрез промяна на модела ще отпадане необходимостта гражданите и организациите да заявяват документи от АГКК, които са необходими на други административни и съдебни органи, на лица с публични функции или организации, предоставящи обществени услуги, за провежданите от тях административни или съдебни производства. Вместо това тези органи и лица ще бъдат задължени да се снабдяват с документите служебно, по електронен път. При реализиране на предлагания модел, гражданите и организациите ще престанат да бъдат „куриери“ на документи между административните органи. Ще им бъде спестено времето и финансовите средства, както за издаването на документа, така и за транспортни разходи, в случаите, в които гражданите трябва да пътуват до областния център, в който се намират гишетата на СГКК – да заявят и да получат необходимия документ. За крайните потребители няма да има финансова тежест за заплащане на държавни такси за документите, издавани от АГКК, тъй като те ще бъдат предоставяни на органите, на които са необходими, по служебен път, безвъзмездно. С въвеждане на изискването всички документи, издавани от АГКК, да се издават само в електронен вид, а по изключение - при изрично искане от заявителя да могат да се правят хартиени разпечатки на електронния първообраз, ще се засили ролята на електронния документ и постепенното ще отпаднат хартиените документи, предоставяни от АГКК. По този начин ще бъде намален хартиения документооборот. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По проблем 2 - Забава при извършване на изменения в КККР, поради неравномерната натовареност на служителите на различните СГКК и съществуващата законова пречка процедурите по изменение на КККР да се провеждат от всяка СГКК, а не само от СГКК по местонахождение на имота. Ще се намали Ще намалеят случаите на забавеното изпълнение на услуги за изменение на КККР, тъй като разпределението на задачите ще се извършва от информационната система на кадастъра – централизирано, автоматизирано, като се следи за натовареността на отделните служители във всички СГКК, независимо от местонахождението на имота и от района на действие на СГКК. Задачите ще се разпределят към служители в СГКК, които към определения момент са приключили с изпълнението на текущата си работа , вместо задачата да чака изпълнението от служител на СГКК по местонахождение на имота, който в този момент е зает с изпълнението на друга услуга. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Предлага се всички административни услуги, издавани от АГКК да се издават в електронен вид и само при изрично искане от заявителя, да има възможност електронният документ да се разпечата на хартиен носител и да се извърши удостоверяване на актуалността и валидността на хартиената разпечатка с електронния първообраз. Административните и съдебните органи, лицата с публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, ще бъдат задължени да се снабдяват с документите по служебен, електронен път, когато тези документи са им необходими за провежданите от тях производства, вместо да ги изискват от гражданите и организациите. Служебно ще се снабдяват и с документи, които са им необходими за изпълнение на законовите им правомощия. Документите ще се заявяват и получават под формата на ВЕАУ, без заплащане на държавна такса. Ще се засилва ролята на електронния документ и съответно ще намаляват хартиените документи, предоставяни от АГКК. Ще се изпълни целта на правителството за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, за стимулиране използването на повече електронни документи в съответствие с принципите на електронното управление и за въвеждане на задължителното служебно начало за снабдяване с документи, необходими за производствата, провеждани от административните органи. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? По проблем 1 Предлагания вариант за решение на проблема ще окаже положително икономическо и социално въздействие върху МСП, когато те са и в качеството на потребители на административни услуги, тъй като ще им бъдат спестени време и средства за снабдяване с документи от АГКК, които са необходими на други административни и съдебни органи, на лица с публични функции или на организации, предоставящи обществени услуги, за провежданите от тях административни или съдебни производства. Органите и лицата ще се снабдяват с необходимите им документи от АГКК служебно по електронен път. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? По Проблем 2 Предлагания вариант за решение на проблема ще окаже положително икономическо и социално въздействие върху МСП, когато те са в качеството на потребители на административни услуги или в качеството на правоспособни лица, тъй като централизираното разпределение на задачите и извършване на измененията на КККР от служители на всяка СГКК, независимо от местонахождението на имота, ще спомогне за: липсата на забава в изпълнението на заявените административни услуги и оттам в повишаване на доверието и удовлетвореността на потребителите на тези услуги; уеднаквяване на практиката на СГКК по поддържане на КККР в актуално състояние и оттам ще улесни работата на правоспособните лица по кадастъра. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се очакват рискове от прилагането на препоръчителния вариант и при двата разглеждани проблема. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Проведени са консултации с Геодезическия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия, Съюза на геодезистите и земеустроителите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на инженерите по геодезия, Асоциацията на геодезическите фирми, Камарата на геодезистите в България. Консултациите са проведени под формата на присъствена среща с техни представители и писмени становища. Проведени са консултации със СГКК, под формата на писмени становища. Основателните предложенията на СГКК са отразени в проекта на ЗИД на ЗКИР. Проектът ще се съгласува със заинтересованите министерства и ведомства по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът на нормативен акт ще бъде публикуван за срок от 30 дни на Портала за обществени консултации и на интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Предстои провеждане на обществена консултация по реда на ЗНА, чрез публикуване на законопроекта на Портала за обществени консултации и изпращането му за съгласуване на всички министри. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Писмо изх. №05-129(1)/02.06.2023 г. на Администрацията на Министерския съвет Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Действащата информационна система на кадастъра и имотния регистър - https://kais.cadastre.bg/; https://pris.government.bg/document/0b631b4f862ba0f81ff8316fcacc195a https://www.cadastre.bg/service/obrazci-na-zayavleniya-za-uslugi-koito-se-predostavyat-kato-veau. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Съгласували: Съставили:

Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Решение на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър Становище по ред: Номер и дата: В отговор на №: 90-03-775-13/04.10.2024 г. Институция: Министерство на регионалното развитие и благоустройството Диспозитив: Основание: от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация По законодателната инициатива Напомняме, че е добра практика и реална мярка за намаляване на честите промени в законите, когато се подготвят промени в съответния закон/кодекс, да се направи преглед на всички предложения за промени в този закон и в случай, че тези предложения отговарят на визията на МРРБ (в конкретния случай) и на изпълняваните политики в областта – то тези предложения могат да бъдат включени в настоящия законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). В тази връзка предлагаме да бъде извършен преглед на внесените в Народно събрание законопроекти и в случай, че има предложения, съвпадащи с приоритетите на МРРБ в областта, те също да бъдат включени в общ законопроект. Справка в системата на Народното събрание показва, че в рамките на 50-то Народно събрание са внесени 2 законопроекта за промени в ЗКИР, както следва: № 50-454-01-82 и № 50-454-01-83. Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: Предлагаме изложението на т. 1.3. „Посочете защо действащата нормативна рамка…“ към Проблем 1 „Действащият модел по предоставяне на…“ да се допълни чрез посочване на относимите към ЗКИР мерки от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г., а именно: Мярка № 182 „Увеличаване на обхвата на получаващите по служебен път кадастрални данни за целите на комплексното административно обслужване“; Мярка № 183 „Опростяване на административното производство по вписване в Имотния регистър“; Мярка № 184 „Осигуряване по служебен път на кадастрални данни“; Мярка № 185 „Служебно събиране на информация в административното производство по вписване в Имотния регистър“. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията“: Предлагаме изложението на Вариант 1 „Приемане на проект…“ по Проблем 1 „Действащият модел по предоставяне на…“ да се допълни с информация за промени, които се предвижда да бъдат направени в други закони, в които се изискват копия от документи, съдържащи кадастрални данни. Също така посочете подход на действие спрямо относимите разпоредби на подзаконовата нормативна рамка към съответните закони, които ще бъдат променени. *   Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. **   При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. ***   На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. ****   На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: ИСКРЕН ИВАНОВ

МОТИВИ  към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър Целта на изготвения законопроект е да регламентира нормативно нов подход при предоставянето на услуги с кадастрални, геодезически и специализирани данни. Част от промените са насочени към намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, чрез засилване ролята на електронния документ, безвъзмездно предоставяне на услуги на административните и съдебните органи, на лицата с публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги, като вътрешни електронни административни услуги (ВЕАУ). Регламентира се централизирано разпределение на задачите, подлежащи на изпълнение от служителите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), независимо от местонахождението на имота, като отпада районът на действие на службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) при поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) в актуално състояние и при административното обслужване. Създава се правна основа за оптимизиране и развитие на специализираните информационни системи за пространствени данни и внедряване на функционалности, чрез които да бъдат реализирани посочените по-горе цели и да бъдат усъвършенствани работните процеси при поддържане на КККР в актуално състояние и при предоставяне на кадастрални и специализирани услуги от АГКК. Предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър предвижда следните по - съществени промени: 1. Предлага се отпадането на чл. 10, ал. 3. Разпоредбата е императивна и създава задължение за АГКК, за целите на административното обслужване, да създава структурни подразделения в седалищата на районните съдилища, т.нар. изнесени работни места (ИРМ). За създаването им са необходими помещения, подходящи за приемни на СГКК, за които АГКК трябва да плаща наем или да бъдат предоставени безвъзмездно от общинските администрации или от други административни органи по места. За функционирането им е необходимо ИРМ да бъдат обезпечени със служители от състава на СГКК. Изпълнението на тези условия, при и без това недостатъчния числен състав и ограничения финансов ресурс на АГКК, е почти невъзможно. С отмяната на чл. 10, ал. 3 на ЗКИР не се прекратява възможността АГКК да бъде подпомагана при административното обслужване от общинските администрации, общинските служби по земеделие (ОСЗ) и от правоспособните лица по кадастър. С непрекъснатото увеличаване на предоставяните електронни услуги и съществуващата и доказала ползите си възможност АГКК да бъде подпомагана при административното обслужване от оправомощени по закон лица - общински администрации, ОСЗ и правоспособни лица, административното обслужване с кадастрални услуги по места е осигурено в достатъчна степен и нормата е излишна. 2. Във връзка с централизирано разпределение на задачите, с измененията в чл. 13 се въвежда ясно разграничаване на начина на изпълнение на дейностите от СГКК. Дейностите по приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри продължават да се извършват, както и досега на териториален принцип, от СГКК, в чийто район на действие попада територията, за която се създава КККР. Дейностите по поддържане на КККР в актуално състояние и по предоставяне на услуги вече ще се извършват централизирано, независимо от местонахождението на имота. Службата, която ще извършва изменението и ще предоставя услугата, ще се определя от информационната система, чрез централизирано, автоматизирано разпределение на задачите по реда на тяхното постъпване, като се следи за натовареността на отделните СГКК. 3. В чл. 16, ал. 3 се отстранява пропуск, като към дейностите, които могат да извършват правоспособните лица се добавя и удостоверение за идентичност на недвижим имот. Това е част от дейността на правоспособните лица, която те извършват. 4. В чл. 17, ал.1, буква „б“ се въвежда уточняващ текст, съгласно който изискуемият двегодишен стаж за придобиване на правоспособност по кадастър започва да се брои след датата на дипломирането на кандидата. С предлаганото уточнение ще се преодолеят проблеми при прилагането на разпоредбата. В АГКК постъпват искания за придобиване на правоспособност от лица, които доказват двегодишен стаж, който обаче е преди лицата да са се дипломирали по съответния ред във висше учебно заведение. Утвърдената практика към настоящия момент, вече повече от 20 години, е стажът да се изчислява след датата на дипломирането, тъй като едва след завършване на своето обучение и получаване на диплома за завършено образование, лицето има необходимата теоретична подготовка, след която може да започне да прилага на практика придобитите, през времето на своето обучение, знания и умения. 5. В чл. 18, ал. 3 и 4 се прецизират. В действащата разпоредба на ал. 4 е предвидено обжалването на отказа за вписване в регистъра по чл. 12, т. 8 от ЗКИР да се извършва, както по административен, така и по съдебен ред. В практиката на АГКК по издаване на отказ за вписване в регистъра по чл. 12, т. 8 от ЗКИР е установено, че във всички случаи отказите на изпълнителния директор на АГКК се потвърждават от горестоящия административен орган, като следствие на това отиват и на съдебно обжалване. С изменението се прецизират ал. 3 и 4, като се предлага обжалването да се извършва директно по съдебен ред, с което се цели спестяване на време. Във връзка с това изменение се прецизира и чл. 21, ал. 5. 6. В чл. 19 се създава ал. 4, която регламентира задължение за административните органи, лицата осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, и органите на съдебната власт, да се снабдяват по служебен път с необходимите им данни и доказателства от регистъра по чл. 12, т. 8 от ЗКИР. Изменението е направено по предложение на Администрацията на Министерския съвет във връзка със систематизиране на усилията за подобряване на регулаторната политика на Република България (обективирано в писмо изх. № 05-129(1)/02.06.2023 г.) и цели намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. 7. С предлаганите две нови алинеи 6 и 7 на чл. 20 се регламентира задължение за организациите, които провеждат курсовете за поддържане и повишаване на квалификацията на правоспособните лица, да предоставят информацията за лицата, завършили курсовете, служебно на АГКК. За правоспособните лица остава задължението да предоставят само данни за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която се изисква по чл. 20, ал. 3 от ЗКИР, тъй като данни за нея не могат да се получават служебно. 8. С въвеждане на новите функционалности в информационната система, идентификаторът, който се дава при възникване на нов имот, ще се предоставя централизирано от информационната система на кадастъра, а не от съответната СГКК и това налага промяна на чл. 26, ал. 3. 9. С редакцията на чл. 28, ал. 1 се премахва нормативното изискване кадастралната карта и кадастралните регистри при създаването им да се изчертават на полиестерна недеформируема материя. Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават, поддържат и съхраняват в цифров вид, чрез средствата на информационната система. Поради непрекъснатата актуализация на данните, съдържащи се в КККР, много скоро след изчертаването на полиестерната недеформируема материя те губят актуалността си. Изчертаването не е необходимо и води до разходи на средства за създаване и съхраняване на разпечатката. 10. В чл. 29, с нова т. 7, като задължителна част от съдържанието на кадастралната карта, се въвеждат зоните на ограничения и техните номера. Така съдържанието на КККР се привежда в съответствие с чл. 2, ал. 2, т. 4 и ал. 3 от ЗКИР, съгласно които зоните на ограничения са част от съдържанието на кадастъра и се отразяват в кадастралната карта. Алинея 2 на чл. 29 отпада, тъй като схемите на самостоятелните обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура са част от съдържанието на КККР и не е необходимо правоспособните лица, които създават КККР, към материалите за приемане на КККР да създават и прилагат отделно (извън CAD файла) схеми на самостоятелните обекти в цифров вид (PDF формат) и да ги разпечатват на хартия. С отпадане на чл. 29, ал. 2 се цели премахване на това изискване, като излишно. Във връзка с новата т. 7 на чл. 29 се изменя и чл. 30, ал. 1, като в т. 5 се регламентира водене на регистъра на зоните на ограничения. 11. В чл. 31а се извършват няколко изменения относно отразяване на зоните на ограничения в КККР. 11.1. Съществуващият текст на ал. 1, с който се регламентира, че зоните на ограничения се отразяват алтернативно в КККР или в специализираните карти и регистри, влиза в противоречие с изискването зоните на ограничения задължително да се отразяват в КККР. Това налага неговата редакция. 11.2. Алинеи 2, 3 и 4 се редактират, с цел прецизиране на текстовете, въвеждане на яснота относно органите, които са задължени да предоставят данните за зоните на ограничения и поради факта, че информационната система на АГКК е централизирана и данните не следва да се предоставят на регионален принцип на СГКК. 11. 3. Действащата алинея 5 дублира новата т. 5 на чл. 30, ал. 1, поради което следва да отпадне. 12. В чл. 32 се изменя една и отпадат две разпоредби, касаещи специализираните карти и регистри. 12.1. С измененията на чл. 32, ал. 4 се отстранява нормативен пропуск, като чрез правна делегация се регламентират редът и условията за провеждане на комисиите, които се определят в заповед на възложителя, и на законово ниво се регламентира начинът на вземане на решенията за приемане на специализираните карти и регистри. 12.2. Предлага се ал. 5 и 8 да отпаднат с цел синхронизиране на текстовете в чл. 32, по следните съображения: цитираните разпоредби регламентират задължението за органите и лицата, които създават специализирани карти и регистри, да предават на АГКК копие от тези карти и регистри за съхранение, и след предаването им да предоставят на АГКК данни за извършените промени в тях. Съгласно чл. 32, ал. 3, условията и редът за създаване и поддържане на специализираните карти и регистри се уреждат с наредба. В ал. 9 на същия член е указано, че „лицата по ал. 1 … които набират и поддържат в актуално състояние“ са тези, които ще отразяват новите и променени данни в създадените от тях специализирани карти и регистри. Предоставянето на нови и променени данни на АГКК, без правомощия за АГКК да извършва актуализация на вече създадените специализирани карти и регистри, е необосновано. До този момент липсва законова делегация, която да дава правомощия на АГКК да поддържа актуална базата данни на предоставените специализирани карти и регистри, в резултат на което информационната система на кадастъра няма функционалности за поддържане на специализираните карти и регистри и не са предвидени такива в разработващата се система. При сегашното развитие на информационните системи е неправилно и нецелесъобразно предаване на копия от цифрови карти и други данни за съхранение при друг орган, различен от този, който ги е създал, и който разполага с правомощията и специализираната експертиза да ги поддържа в актуално състояние, и да предоставя данни от тях. Съгласно действащото законодателство, информационните системи, които съдържат регистри и бази данни, следва да са създадени така, че да са отворени към външни потребители и всеки, който има необходимост от данните, съдържащи се в тях, независимо дали е административен орган или обикновен потребител да може да ги заяви и получи. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл. 32, ал. 9, съгласно която лицата, които създават специализирани карти и регистри и информационни системи за тях, са длъжни да предоставят публичен достъп до тях за извършване на справки и проверки, в т.ч. и за получаване на специализирани данни, като достъпът се осъществява чрез информационния портал на Единната информационна точка. В подкрепа на изложеното е и Наредбата по чл. 7, ал. 3 от ЗКИР, в която е регламентиран достъпът на информационните системи на кадастъра и имотния регистър до данните в специализираните карти и регистри, чрез специализираните информационни системи по чл. 32, ал. 1, т. 2. 13. Предлага се в чл. 34 да се създаде ал. 7, която да регламентира задължение на общините да осигуряват на експлоатационните дружества безвъзмезден достъп до специализираните карти и регистри за устройствено планиране, когато данните от тях са им необходими във връзка с изпълнение на правомощията им в областта на инвестиционното проектиране. 14. Измененията в чл. 35, ал. 2 и 3 са наложени от констатирани трудности, а в някои случаи и невъзможност за изпълнение на разпоредбите на практика. Установено е, че към момента на издаване на заповедта не може да бъде определен график за създаване на КККР, поради което същият не може да е част от заповедта, която се публикува в „Държавен вестник“. С изменението се предлага промяна в наименованието от „график за създаване на КККР“ в „график за извършване на геодезически измервания и събиране на документи за собственост“, тъй като целта на графика е да бъдат известени заинтересованите и задължени собственици, за периода, в който трябва да изпълнят задълженията си за означаване на границите на поземлените имоти и за предоставяне на актове за собственост, в територията за която се провежда производство по създаване на КККР. Относно графика и неговото разгласяване са направени предложения за допълнение на чл. 39. 15. В чл. 39 се създава алинея 4, която регламентира задълженията на лицата, на които е възложено създаване на КККР, съвместно със СГКК да разгласят графика, който са изготвили, и съгласно който ще се извършват геодезическите измервания и ще се събират документите за собственост от заинтересованите лица. Предлаганата промяна е свързана с изменението на чл. 35, ал. 2 и 3 и по-конкретно с невъзможността към момента на издаване на заповедта по чл. 35, ал. 1 да бъде определен графикът за създаване на КККР, поради което той не може да бъде част от заповедта. С цел по-добра информираност на заинтересованите лица се предлага - графикът да се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградата на службата по геодезия, картография и кадастър, общината и кметството, и да се публикува на електронната страница на АГКК. Графикът се обявява не по-късно от 14 дни, преди започване на геодезическите измервания. 16. С изменението в чл. 43, ал. 1, т. 6 се отстранява пропуск относно съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, които също подлежат на отразяване в КККР. 17. Чл. 44, ал. 1 се прецизира текстът относно установяване на очертанията на самостоятелните обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура, а чл. 44, ал. 2 отпада, поради отпадането на чл. 29, ал. 2. 18. В чл. 47, ал. 1 думата ведомства се заменя с по-правилния термин „административни органи“. Изменението е направено по предложение на Администрацията на Министерския съвет във връзка със систематизиране на усилията за подобряване на регулаторната политика на Република България (обективирано в писмо изх. №05-129(1)/02.06.2023 г.) и цели прецизиране на терминологията. Изрично се посочват като членове на комисията представители на Областна дирекция „Земеделие“ и на общинските служби по земеделие, които с оглед компетентността, с която разполагат като органи по поземлена администрация, са водещи при вземане на решенията на комисията за наличието или липсата на явна фактическа грешка и за наличието или липсата на основание за обезщетяване в случаите на констатирана такава грешка. Комисията по чл. 47, ал. 2, в случаите, в които не констатира явна фактическа грешка, има правомощия да предлага провеждане на отчуждителна процедура по съответния приложим закон. С промените в чл. 47, ал. 4 се цели подобряване на работата на междуведомствената комисия, като за оперативност и бързина, в случаите на отсъствие на титуляра и на неговия заместник, мястото му се заема от служител, определен от органа, на който е представител, без да е необходимо да се изменя първичната заповед, издадена от изпълнителния директор на АГКК. Регламентира се и мнозинството, с което комисията взима своите решения. 19. С промяната на чл. 49а, ал. 7 се въвежда нов начин на подаване на информация за наличието на кадастрална карта и кадастрални регистри, след тяхното одобряване. По отношение на Агенцията по вписванията това ще се извършва по електронен път по реда на ЗЕУ, вместо да се уведомяват службите по вписванията по места. Уведомяването на териториален принцип се запазва по отношение на общинските служби по земеделие и общинските администрации. Промяната в ал. 7 е в резултат на предложение за редакция на текста, постъпило от в хода на съгласувателната процедура. 20. В чл. 49б се прави редакционна поправка и се коригира пропуск, като към документите, необходими за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, или се учредява ипотека, се добавя схема-проект. 21. Относно измененията в чл. 51: 21.1. Измененията в ал. 1, т. 1 са редакционни, с цел прецизиране на текста; 21.2. С новата т. 4 на ал. 1 се въвежда самостоятелно основание за изменение на КККР, касаещо сградите и самостоятелните обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура, въз основа на което те ще възникват в КККР, по облекчена процедура, (регламентирана в чл. 53а, т. 3), без издаване на индивидуален административен акт. Това е така, тъй като тези обекти се отразяват в КККР съобразно действителното им местоположение на терен, без да се следи за тяхната законност. Това изключва необходимостта за тях да се прилагат процедурите за отстраняване на непълноти или грешки, или явни фактически грешки, които изискват обследване на права на собственост и преценка за наличие на правен интерес. 21.3. В основанията за изменение на КККР, посочени в чл. 51, ал. 1, е констатиран пропуск, относно измененията на КРНИ. С предлаганата т. 5 този пропуск се отстранява. 21.4. В правните основания за изменение на КККР се въвеждат и зоните на ограничения, тъй като те са задължителна част от съдържанието на КККР, но не са посочени сред основанията за изменение по чл. 51, ал. 1 от ЗКИР. 21.5 С измененията в ал. 2 се регламентира задължението: дейностите по поддържане на КККР в актуално състояние да се извършват централизирано от всяка СГКК, независимо от местонахождението на имота. 21.6. В алинея 3 изразът ведомство или община се прецизира с по - правилния термин „административен орган“. Изменението е направено по предложение на Администрацията на Министерския съвет във връзка със систематизиране на усилията за подобряване на регулаторната политика на Република България (обективирано в писмо изх. №05-129(1)/02.06.2023 г.) и цели прецизиране на терминологията. 21.7. С новата алинея 4, с цел защита правата на собствениците, се въвежда изискването при започване на административно производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, заинтересуваните лица да бъдат уведомявани по реда на АПК. Изключенията от това правило са следните: 1) при провеждането на производство по изменение на КРНИ. Изключението е въведено, тъй като с въвеждане на данните за собствеността в КРНИ не се създават права, само се регистрират вече възникнали и съществуващи права на собственост. Правно релевантни за собствеността са данните от имотния регистър и от книгите по вписванията, а не от КРНИ. Поради това при регистриране на вече възникнали права не е необходимо процедурата да се утежнява и забавя с уведомяване по чл. 26 от АПК. С цел информираност на собствениците, съгласно чл. 53, ал. 3, след отразяване на данните в КРНИ, се извършва уведомяване за извършеното изменение; 2) при изменения относно новопостроени, съществуващи, изменени или премахнати сгради и самостоятелните обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура. В тези случаи съществуващите на място сгради или тяхната липса или промяна са вече реализирани и съществуващи факти, като тези действия са извършени по реда на други административни процедури и пред друг административен орган, а не от АГКК/СГКК. С извършваното изменение в този случай, кадастралната карта се привежда в съответствие с действителното фактическо състояние. С уведомяване по чл. 26 от АПК за започване на производството по изменение на КККР, в АГКК няма да постъпи информация, която би довела до неизпълнение на задължението за отразяване на фактическото състояние в КККР, поради което такова не следва да се извършва; 3) при отразяване на зони на ограничения, които също възникват по силата на други производства, проведени от други органи и данните за тях се предоставят на АГКК, такива каквито са без право на коментар и с цел изпълнение на задължението на АГКК за отразяването им в КККР. 21.8. В новата ал. 7 се добавя текст относно зоните на ограничения, като добавката е във връзка с въведеното изискване зоните на ограничения да са част от съдържанието на кадастралната карта. 22. Относно измененията в чл. 52: 22.1. В ал. 1, във въвеждащия текст, се отстранява пропуск, като към документите се добавя схема-проект. 22.2. В ал. 1, т. 2 отпада, поради дублиране с т. 7. 22.3. В ал. 1, т. 3 - текстът се прецизира, като към случаите на изменение на кадастралната карта след издаване на скица-проект се добавя и хипотезата на неприложени дворищнорегулационни планове по §8, ал. 2, т. 1 от ПР на ЗУТ. 22.4. С изменението на ал. 1, т. 5 се предлага хипотезата по т. 5 да бъде разширена, като към нея се добавят и констативните нотариални актове по чл. 587, ал. 1 от ГПК, а не само тези по чл. 587, ал. 2 от ГПК, тъй като и в двата случая се касае за констативни нотариални актове. 23. Относно измененията в чл. 53а: 23.1. В т. 3 текстът е редактиран с цел хипотезата да обхваща нанасяне на всички съществуващи сгради, самостоятелни обекти в сгради и съоръжения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, а не само на новопостроените. Както е посочено в мотивите по т. 21.2 , за тях се предвижда облекчена процедура за нанасянето им в КККР. 23.2. Текстът на т. 5, буква „б“ отпада, тъй като е преместен в чл. 52, ал. 1, т. 3, където е неговото систематично място. За прилагане на дворищнорегулационния план (уреждане на сметки по регулация) се издава скица-проект, в която е обективирана реалната част от поземления имот, която е предмет на прехвърлителна сделка. 23.3. Създава се нова т. 6, която регламентира реда, по който в КККР се нанасят или заличават зоните на ограничения. Изменението е във връзка с чл. 29, т. 7 и чл. 2, ал. 2, т. 4 и ал. 3, съгласно които зоните на ограничения са част от съдържанието на КККР и следва да е предвиден ред за поддържане на КККР в актуално състояние в резултат на настъпили промени или възникнали нови зони на ограничения. 24. Измененията в чл. 53б, регламентиращ процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка, са насочени към отстраняване на несъвършенства и пропуски в нормативната уредба, констатирани при прилагането ѝ. 24.1. В ал. 2 за прецизиране на текста се уточнява, че се касае за правоспособно лице по кадастър и изрично се уточняват материалите, които следва да изработи правоспособното лице и да представи на комисията по чл. 47. 24.2. Действащата ал. 3 се отменя, като текстът на ал. 3 намери отражение в новата разпоредба на чл. 53б, ал. 5. 24.3. Действащата ал. 4 се отменя, като основанието за това е намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, и съкращаване на времето, за провеждане процедурите по отстраняване на явни фактически грешки, които много често засягат важни инфраструктурни обекти, и за които забавянето води до негативни последици за цялото общество. С отмяната на ал. 4 не отпада задължението за съгласуване на проекта за изменение с Областната дирекция „Земеделие“. Това съгласуване ще се извършва още на етап комисия по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР. Служителите на ОД „Земеделие“ и на общинските служби по земеделие, като представителите на МЗХ, чрез своето участие в комисията изразяват становище и вземат решение относно наличието или липсата на явна фактическа грешка и за основанията за обезщетяване по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, съответно на чл. 6 и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ. Когато представителят на МЗХ е изразил становище и е гласувал в комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР, е излишно утежняване и забавяне на процедурата с искането на повторно становище от Областна дирекция „Земеделие“, която участва с представител в комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР. Производството по отстраняване на явна фактическа грешка е регламентирано детайлно с изменението от 2021 г. (обн. ДВ, бр. 72) на Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. В изменението на наредбата активно са участвали представители на МЗХ и именно по тяхно предложение бе разширен съставът на комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР, както и нейните правомощия. Предложението за изменение на правоспособното лице и документите, обосноваващи искането, се разглеждат от комисията и само въз основа на нейното положително решение може да бъде приет от СГКК внесеният проект за изменение на КККР. 24.4. С новата ал. 5 се предлага да се регламентира начинът на вземане на решения от комисията по чл. 47. Определен е и обхватът на правомощията на комисията по чл. 47, ал. 1 в случаите на провеждане на процедура по отстраняване на явна фактическа грешка. Комисията има задължение да се произнесе относно наличието или липсата на явна фактическа грешка и наличието или липсата на основание за обезщетяване за имотите, за които е констатирана явна фактическа грешка. 24.5. Новата алинея 6 се изменя, като изрично се регламентира, че въз основа на решенията на комисията по чл. 47, СГКК може да приеме, да не приеме или да върне проекта на правоспособното лице за преработване. Съгласно действащата нормативна уредба, СГКК няма предвидено нормативно основание да не приеме проекта. В същото време СГКК е обвързана с решенията на комисията по чл. 47, която има правомощия да прецени и да вземе решение, че не е налице явна фактическа грешка, и следователно внесеният от правоспособното лице проект за нейното отстраняване да не бъде приет. 24.6. С изменението в ал. 5 (нова ал. 7) се цели да се облекчи процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка, когато тя касае поземлените имоти, заети от линейни обекти на техническата инфраструктура. Облекчаването на процедурата се изразява в това, че заповедта за отстраняване на явна фактическа грешка ще се издава от изпълнителния директор на АГКК, а не от началника на СГКК, и същата, съгласно ал. 8, ще бъде съобщена на заинтересуваните лица по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗКИР – с обявление в „Държавен вестник“, а не по по-дългата и сложна процедура за уведомяване, регламентирана в чл. 18а от АПК, което ще спести време за влизане в сила на заповедта. В някои случаи, изменението в кадастралната карта, с цел привеждането ѝ в съответствие с действителното състояние на поземления имот, зает от линейния обект, е необходимо условие за провеждане на други административни процедури, напр. отчуждаване по влязъл в сила парцеларен план. 25. Изменения в чл. 54а: 25.1. С изменението на ал. 3 се предлага всички строежи по чл. 32, ал. 1, т. 1, буква „б“ и „ж“ (строежи, съоръжения и други обекти, включително за линейните обекти (надземните и подземните проводи и съоръжения) на техническата инфраструктура и други обекти, определени в нормативен акт), а не само тези, които създават зони на ограничение, да се въвеждат в експлоатация след като бъдат нанесени в съответните специализирани карти и регистри. Въведеното изискване за нанасяне в специализираните карти и регистри само на строежите по чл. 32, ал. 1, т. 1, б. „б“ и „ж“, които създават зони на ограничения, е в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 1, която изисква създаване на специализирани карти и регистри за всички посочени обекти. Данните за строежите и съоръженията, сервитутите и ограниченията, породени от тях, трябва да бъдат отразени в специализираните карти и регистри преди въвеждането им в експлоатация. В този смисъл е и разпоредбата на § 36 от ПЗР към ЗИД ЗКИР (ДВ, бр. 57 от 2016 г.), с която е въведено задължение за всички строежи и съоръжения, а не само за тези, които създават зони на ограничения: до създаване на специализираните карти и регистри да бъдат нанесени в кадастралните планове, в т.нар. „специализиран кадастър“. 25.2. Изменението на ал. 4 е с цел прецизиране на текста и заменянето му с по-правилното понятие „административни органи“. 26. По предложение на Администрацията на Министерския съвет, във връзка със систематизиране на усилията за подобряване на регулаторната политика на Република България, (обективирано в писмо изх. №05-129(1)/02.06.2023 г.) се създава чл. 54 г. С него се цели намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, като се въвежда забрана да се изискват информация и документи, необходими на АГКК, които се съдържат в публичен регистър, и която може да бъде получена по служебен път. В съгласувателната процедура е постъпило предложение от МЕУ за редакция на предложението по чл. 54г, ал. 1. С цел прецизиране и опростяване на изказа, и съобразно постъпилото предложение от МЕУ, текстът е коригиран. 27. Глава седма се изменя изцяло, като наименованието ѝ се променя на „Предоставяне на услуги“. Промените се основават на новия подход, който ще се прилага при предоставянето на услуги. Целта е да се намали административната тежест за гражданите и бизнеса, като се засили ролята на електронния документ и се увеличи безвъзмездното предоставяне на услуги на административните и съдебните органи, на лицата с публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги, под формата на ВЕАУ. 27.1. В чл. 55 се въвежда водещата роля на електронния документ при предоставяне на административни услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. АГКК ще издава електронни документи, които при поискване ще могат да се разпечатват на хартиен носител. Издаваните от АГКК електронни документи ще имат код, чрез който всеки, разполагащ с този код, ще може да извършва проверка в информационната система на кадастъра за наличието и валидността на документа. При заявяване на административни услуги заявителите задължително следва да се идентифицират, като в случаите на заявяване на услуги по електронен път идентифицирането ще се извършва по реда на Закона за електронното управление. 27.2. С чл. 55а се урежда на законово ниво задължението на АГКК да предоставя вътрешни електронни административни услуги на административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, които се заявяват и получават по служебен път. Органите и лицата не могат да изискват от гражданите и организациите документите, които могат да получат като ВЕАУ. Видовете услуги ще се регламентират в наредбата по чл. 58, ал. 1 от ЗКИР, като те ще се предоставят безвъзмездно за изпълнение на законовите правомощия на органите и лицата. 27.3. Както и досега остава задължението за общинските служби по земеделие да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър при административното обслужване на потребителите с кадастрални услуги, а за общинските администрации да извършват тази дейност, при желание от тяхна страна, обективирано в споразумение с АГКК (регламентирано в чл. 55б). 27.4. За правоспособните лица по кадастър, също остава възможността да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър при административното обслужване на потребителите на кадастрални услуги (чл. 56). 27.5. С чл. 56а изрично се регламентира, че когато извършват административно обслужване на потребителите с кадастрални услуги, оправомощените лица – служители на ОСЗ и на общинските администрации, както и правоспособните лица по кадастър - имат правомощието да разпечатат на хартиен носител получените електронни документи от информационната система на кадастъра, и да удостоверяват от името на АГКК идентичността на съдържанието на електронния документ с разпечатаното копие на хартиения носител. 27.6. За да се избегнат противоречиви тълкувания, изрично в чл. 56б е предвидена норма, съгласно която електронният документ, разпечатан на хартиен носител и удостоверен по реда, предвиден в ЗКИР, има силата на официален документ. 27.7. Чл. 56в възпроизвежда, без промяна текста на действащия чл. 55а от ЗКИР. 27.8. Предвидена е промяна в чл. 57, като е въведено задължение - предоставянето и използването на кадастрални, геодезически и специализирани данни, да става по реда, предвиден в ЗКИР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му; при необходимост, за предоставянето на данни, извън определения ред, задължително се изисква съгласието на АГКК. 27.9. С изменения на чл. 58, в предметния обхват на наредбата за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри се включват и видовете услуги, които се предоставят от Геокартфонда, от Регистъра на правоспособните лица и от специализираните карти и регистри по чл. 32 от ЗКИР, както и редът и условията за предоставянето им. 28. В чл. 77 се правят следните промени: 28.1. В ал. 2, т. 1 се отменя със следните мотиви: С предложението по чл. 55а, ал. 2 (§29) на законопроекта се цели органите по ал. 1 на същия член (в това число и органите на съдебната власт) да не могат да изискват от гражданите и организациите документите, които получават като вътрешни електронни административни услуги (в това число скици от кадастралната карта и схеми на самостоятелни обекти в сгради). Още повече, с предложението за изменение на чл. 82, ал. 5 (§ 32) се предвижда създаване на изрично задължение за съдиите по вписванията да заявяват вътрешни електронни административни услуги съгласно чл. 55а (тоест да извършват служебна проверка), когато извършват проверка дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закона форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещно право, преди да разпоредят вписването на съответния акт. Предложенията за изменение на чл. 55а, ал. 2 (§29) и на чл. 82, ал. 5 (§ 32) са в синхрон с принципите на електронното управление и по-специално с чл. 2, ал. 1 от Закона за електронното управление. Също така наличието на текст, с който от молителя се изисква прилагане на документ, който документ други разпоредби на нормативния акт предвиждат съдията по вписванията да е длъжен да изиска и получи служебно ще доведе до противоречие между различните разпоредби. 28.2. Текстът на ал. 3 се прецизира поради това, че с изменението на глава седма се засяга и препратката към действащия чл. 55, ал. 4 от ЗКИР. 29. Въз основа на прието становище на дирекция „Стратегическо планиране“ на Министерския съвет се предлага да отпаднат регламентираните в чл. 94 от ЗКИР годишни и дългосрочна програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър. Във връзка с това отпадат и ежегодните отчети за изпълнение на програмите и доклада от Министерския съвет до Народното събрание за дейността по създаването, поддържането, актуализирането и съхраняването на кадастъра и имотния регистър. Мотивите за отпадане на програмите и отчетите по тях произтичат от една страна от целта на правителството за консолидиране на стратегическата рамка на страната чрез интегриране на действащите стратегически документи по отделните области на политики и намаляване на техния брой и от друга страна от фактическото състояние по отношение на програмите и отчетите по чл. 94 от ЗКИР. Последната годишна програма по чл. 94, ал. 1 от ЗКИР е приета през 2020 г. – РМС № 719 от 12.10.2020 г., а последната актуализация на дългосрочна програма е извършена през 2007 г. и е със срок на действие до 2015 г. Въпреки липсата на програми от 2020 г. досега, дейността по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри и съпътстващите ги дейности по развитие и поддържане на информационната система на кадастъра, институционалното изграждане и развитие на АГКК, предоставянето на административни услуги и разпределението на необходимите финансови средства за това се изпълняват. Това става в съответствие със средносрочната бюджетна прогноза, приетите политики на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и държавния бюджет за съответната година. Формалното съществуване на тези документи е нецелесъобразно и не води до целените от тях резултати, поради което се предлага да отпаднат. Във връзка с отмяната на чл. 94, ал. 2 се прави промяна и в чл. 70, ал. 1, в който има препратка в предложената за отмяна разпоредба. 30. Изменения в Допълнителните разпоредби: 30.1. Във връзка с отпадането на чл. 29, ал. 2, отпада и определението по §1, т. 4. 30.2. Прецизира се определението за "цифров вид" на кадастралната карта и кадастралните регистри, и на книгите по вписванията, дадено в §1, т. 6. 30.3. От съдържанието на точките от геодезическата основа, в определението по §1, т. 8 отпадат точките от държавната геодезическа мрежа, във връзка с чл. 57, ал. 2 (нова разпоредба). Данните за точките от държавната геодезическа мрежа се предоставят от Военно-географската служба към Министерство на отбраната, а не от АГКК. 30.4. С цел отстраняване на констатиран пропуск в нормативната уредба се променя определението за явна фактическа грешка. Съществуващата към момента дефиниция за явна фактическа грешка, изключва от обхвата си обекти на кадастъра, които изцяло липсват в картите и плановете, одобрени и поддържани по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, но съществуват на терен. Това води до невъзможност те да бъдат отразени в кадастралната карта. Налице са редица случаи, в които съществуващи топографски обекти, най-често публична собственост (селскостопански или горски път – общинска/държавна собственост, който се ползва и до днес, и осигурява достъп до имоти частна собственост, съществуващ в ЕТК, която е била източник на данни при създаване на КВС; водоеми и малки язовири; реки, които не са променяли местоположението си, напоителни канали, деривации и др.), не могат да бъдат отразени в КККР, поради недефинирането им в закона. 30.5. Променя се определението за непълноти или грешки, дадено в §1, т. 16, стеснява се обхватът на непълнота или грешката. Процедурата по отстраняване на непълноти или грешки ще се прилага само за поземлени имоти. Процедурата няма да е приложима за сгради. За тях ще се прилага по-облекчен ред – без издаване на заповед, тъй като сградите се отразяват в кадастралната карта така, както са изградени на място, без да се следи за законосъобразност на строежа. Съществуваща на терена сграда, която не е нанесена в кадастралната карта в производството по създаването ѝ, поставя в дискриминационно положение нейния собственик, който няма виновно неизпълнени задължения по ЗКИР. В практиката по прилагане на ЗКИР е установено, че не са малко случаите, в които в производство за отстраняване на непълнота или грешка се оспорва нанасянето на съществуваща сграда, която е незаконна по смисъла на ЗУТ. От друга страна, кадастралната карта е източник на данни за плановете за управление на територията, в т.ч. за рискове от наводнения и други природни бедствия, и липсващи или неточно отразени сгради, поради несъгласие на заинтересована страна в производството по отстраняване на непълнота или грешка, води до неактуалното ѝ съдържание. (виж и мотивите, относно промените в чл. 51, ал. 1, т. 4). 30.6. Във връзка с използването им в основното тяло на закона, в ДР се въвеждат определения за „Електронен документ“, „Вътрешна електронна административна услуга“ и „Административен орган“. 31. В §4, т. 4 от ПЗР на ЗКИР се отстранява пропуск, като се премахва препратка към удостоверение, което е отпаднало от чл. 54а, ал. 3 с изменение на цитираната разпоредба, обн. ДВ, бр. 41 от 2019 г. 32. В §33 на ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (обн. ДВ, бр. 57 от 2016 г.) се създава нова ал. 6, с която се въвежда възможност за отстраняване на несъответствията в границите на поземлените имоти в неурбанизирана територия, по искане на заинтересовано лице. Към момента не са създадени кадастрална карта и кадастрални регистри за 2,34% от територията на цялата страна, които обхващат урбанизирани територии, заети от малки населени места. Разпоредбата на ал. 5 от §33 ограничава отстраняването на явни фактически грешки в границите на поземлените имоти от неурбанизираната територия, разположени непосредствено до границата на урбанизираната територия, за неизвестен период от време. Това от своя страна препятства заинтересованите лица да се ползват от създадената възможност за отстраняване на грешката в неурбанизирана територия по реда на чл. 53б. 33. Отпада §26 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (обн. ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 22.08.2019 г.) Отпадането на ал. 1 е необходимо, поради предложената с настоящия законопроект отмяна на чл. 32, ал. 5, мотивите за което са посочени в т. 12. Също така с действащия §26, ал. 1 се създава необосновано очакване, че след като специализираните карти и регистри бъдат предадени на АГКК, въвеждането в експлоатация на строежите ще се извършва само след като АГКК е издала удостоверение, че те са нанесени в специализираните карти. Този подход не съответства на политиката за намаляване на административната тежест на гражданите и бизнеса чрез премахване на изискващите се удостоверителни документи. С настоящия законопроект е предложено изменение на чл. 54а, ал. 3, с което всички строежи и зони на ограничение трябва да бъдат нанесени в специализираните карти и регистри, преди въвеждането им в експлоатация. В изпълнение на чл. 32, ал. 9 от ЗКИР, органите по ал. 1 от същия член осигуряват достъп до специализираните карти и регистри, въз основа на който заинтересованите лица могат да извършат проверка, дали строежите са нанесени в тях преди въвеждането им в експлоатация. До създаване на специализираните карти и регистри строежите се нанасят в кадастралните планове на основание §36 от ПЗР към ЗИД ЗКИР (ДВ, бр. 57 от 2016 г.). За синхронизиране на текстовете с предлаганото изменение на чл. 31а, ал. 1 с настоящия законопроект отпада ал. 2 на §26. Ако разпоредбата на §26, ал. 2 остане да действа, след влизане в сила на КККР, ще се получи така, че зоната на ограничение ще бъде отразена само в КККР, но не и в съответната специализирана карта, което е в противоречие с целта и предназначението на специализираните карти и регистри, които задължително трябва да съдържат както данни за съоръжението, така и за зоната на ограничение, която се формира от него. Данните за зоните на ограничения, отразени в КККР, имат друго предназначение, а именно: в кадастъра да бъдат показани „тежестите“ върху имотите, най-вече за нуждите на разпоредителните сделки с тях. 34. С преходни и заключителни разпоредби в изпълнение на препоръки на Администрацията на Министерския съвет, които целят намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, и които са във връзка със систематизиране на усилията за подобряване на регулаторната политика на Република България, са предложени изменения в Закона за административното регулиране на производството на оптични дискове и матрици, Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за подземните богатства и в Закона за посевния и посадъчен материал. С измененията се въвежда задължение за административните органи да се снабдяват по служебен път със скици, скици-проекти и други документи от КККР, под формата на ВЕАУ, които са им необходими за провежданите от тях законови процедури, а не да ги изискват от гражданите и бизнеса. Измененията в горния смисъл са в следните конкретни разпоредби и закони: изменят се чл. 30, ал. 5 на Закона за административното регулиране на производството на оптични дискове и матрици и чл. 55в, ал. 2, т. 8 на Закона за акцизите и данъчните складове. В Закона за горите се извършват изменения и допълнения в чл. 32, чл. 36, чл. 55, чл. 56, чл. 62, чл. 63, чл. 70, чл. 75, чл. 77, чл. 81 и чл. 84 . Прецизира се определението за скица-проект, дадено в действащия §1, т. 53 от Допълнителната разпоредба на Закона за горите, като към нормативните актове, по реда на които е издадена скицата-проект, се добавя и Наредбата по чл. 58, ал. 1 от ЗКИР, в която е регламентирано съдържанието ѝ. В Закона за опазване на земеделските земи в чл. 21 се създава ал. 6. В чл. 75, ал. 2 от Закона за подземните богатства и в чл. 29, ал. 3, т. 2 от Закона за посевния и посадъчен материал се създават нови разпоредби. 35. Направени са следните промени в Закона за геодезията и картографията: 35.1. В чл. 6, ал. 4 се извършва редакция, относно безвъзмездното предоставяне на данни от Геокартфонда на АГКК на административните органи, за изпълнение на правомощията им по закон. Отпада т. 3 на ал. 4, тъй като АГКК предоставя, но не получава данни, което по своята същност не е обмен, а еднопосочно предоставяне на данни. Предлага се нова ал. 5, която коректно да регламентира безвъзмездното предоставяне на данни от Геокартфонда на административните органи за изпълнение на правомощията им по закон. 35.2. Измененията в чл. 22 се извършват с цел отстраняване на празнота в нормативната уредба, като подробно се регламентират видовете услуги от Геокартфонда, редът и начинът за предоставянето им. Няма подзаконов или друг нормативен акт, в който да са изброени услугите, които се предоставят от Геокартфонда. Те фигурират единствено в Тарифа №14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, но тарифата следва да регламентира само конкретните държавни такси на услугите, а определянето на услугите да е уредено в друг нормативен акт. С изменението се предлага, чрез правна делегация, услугите да бъдат разписани изчерпателно в наредбата по чл. 58, ал. 1 от ЗКИР, тъй като те ще се предоставят чрез информационната система на кадастъра и процесите, по които ще се заявяват и изпълняват, са аналогични с тези за услугите от КККР. Направено е предложение и за съответните промени в чл. 58 от ЗКИР, тъй като разпоредбата регламентира съдържанието и предмета на наредбата за услуги, предоставяни от АГКК. 35.3. Предлага се заличаване на чл. 36, ал. 2, изречение трето, с което към момента е въведено задължение за членство в Камарата на инженерите по геодезия по постоянен адрес. Членството по постоянен адрес на членовете на КИГ е практически проблем, който създава трудности при формирането на областните колегии на КИГ, тъй като в действителност много от геодезистите не живеят и работят по постоянния си адрес. Това е въпрос, който засяга само и единствено организацията на работа на КИГ, обсъждан е на Общо събрание и има решение в този смисъл. Отпадането ще допринесе за по-добра структура и работа на Камарата в защита на професионалните интереси на членовете ѝ. От друга страна няма и необходимост от такова нормативно изискване за членство по постоянен адрес. При упражняване на други професии – напр. професията „адвокат“ по Закона за адвокатурата, също не е дефинирано изискване за членство в Адвокатската колегия по постоянен адрес. Всеки адвокат е свободен да избира с членство в коя Адвокатска колегия на територията на държавата желае да придобие права като адвокат. 35.4. С цел прецизиране на разпоредбата в чл. 44, ал. 4, т. 3, думите „жалби на трети заинтересовани страни“ се заменят със „сигнали и жалби“ и в чл. 47, ал. 1, след думите „се образува по“ се добавя „сигнали и“. Корекцията е направено в изпълнение на предложение на Администрацията на Министерския съвет с цел уеднаквяване на понятията в административните производства. 36. С преходни и заключителни разпоредби: 36.1. Регламентирано е започнатите процедури по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и по предоставяне на административни услуги да се довършва по досегашния ред, когато заявлението за изменение или за услуга е подадено до датата на влизане в сила на закона. 36.2. Регламентира се преходен период от 5 години след влизане в сила на този закон, в който се запазва действието на откритите и функциониращи структурни подразделения на СГКК, т.нар. изнесени работни места (ИРМ), които с отмяната на чл. 10, ал. 3 се предлага да отпаднат. Целта на преходната норма е да не се нарушава процесът на работата във вече създадените и действащи ИРМ. Към момента има действащи 16 ИРМ, като съгласно клаузите на договорите - 9 от тях са без срок на действие, едно е със срок до края на 2023 г., две - до 2024 г. и по едно ИРМ със срок на действие до 2025, 2026, 2030 и 2031 г. При липсата на преходна разпоредба те трябва да прекратят действието си от момента на влизане в сила на този закон. 36.3. Предвиден е тримесечен срок, в който подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането на другите закони, които се изменят със законопроекта, следва да бъдат приведени в съответствие с измененията. 36.4. Предвидено е задължение за извършване на последваща оценка на въздействието на законопроекта, при условията и по реда, предвидени в Закона за нормативните актове, в срок до 5 години от влизането му в сила. 36.5. С оглед необходимостта от извършване на промени и в подзаконовите нормативни актове по прилагане на ЗКИР и по прилагането на Закона за административното регулиране на производството на оптични дискове и матрици, Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за подземните богатства и Закона за посевния и посадъчния материал, които трябва да бъдат приведени в съответствие с измененията, произтичащи от този закон, е предвидено законопроектът да влезе в сила в 3 - месечен срок от обнародването му в Държавен вестник, с изключение на §32, който влиза в сила от 30 януари 2025 г., тъй като с него си изменя разпоредба, която ще влезе в сила от 30 януари 2025 г. Законопроектът не налага необходимостта от допълнителен финансов ресурс за неговото прилагане.

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР В сила от 01.01.2001 г. Обн. ДВ, бр. 34 от 2000 г., изм. ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. ДВ, бр. 36 от 2004 г., изм. ДВ, бр. 39 от 2005 г., изм. ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм. ДВ, бр. 29 от 2006 г., изм. ДВ, бр. 30 от 2006 г., изм. ДВ, бр. 57 от 2007 г., изм. ДВ, бр. 59 от 2007 г., изм. ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. ДВ, бр. 91 от 2008 г., изм. ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. ДВ, бр. 19 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 38 от 2012 г., изм. ДВ, бр. 15 от 2013 г., изм. ДВ, бр. 66 от 2013 г., доп. ДВ, бр. 109 от 2013 г., изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм. ДВ, бр. 98 от 2014 г., изм. ДВ, бр. 61 от 2015 г., изм. и доп. ДВ, бр. 27 от 2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 57 от 2016 г., изм. ДВ, бр. 58 от 2017 г., доп. ДВ, бр. 103 от 2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. и доп. ДВ, бр. 41 от 2019 г., изм. и доп. ДВ, бр. 44 от 2019 г., доп. ДВ, бр. 16 от 2021 г., изм. ДВ, бр. 102 от 2022 г., изм. и доп. ДВ, бр. 8 от 2023 г. изм. ДВ. бр.102 от 2023г. §1. В чл. 10, ал. 3 се отменя. §2. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 1 думите „за определените им райони от територията на страната“ се заличават. 2. създава се нова ал. 2: „(2) Службите по геодезия, картография и кадастър осъществяват дейностите по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри съгласно този закон, за определените им райони от територията на страната.“ 3. досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) Службите по геодезия, картография и кадастър извършват дейностите по поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри и по административно обслужване съгласно този закон за територията на цялата страна.“ §3. В чл. 16, ал. 3, след думите „поземлен имот,“ се добавя „удостоверения за идентичност на недвижим имот“. §4. В чл. 17, ал. 1, т. 1, б. „б“, след думата „картографията“ се поставя запетая и се добавя „придобит след датата на дипломиране“. §5. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. алинея 3 се изменя така: „(3) Когато не са налице законните условия, изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър отказва вписването. Отказът се съобщава писмено на кандидата.“ 2. в ал. 4, изречение първо се изменя така: „Отказът за вписване на кандидата в съответния регистър може да се обжалва пред съответния административен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му.“ §6. В чл. 19 се създава ал. 4 със следното съдържание: „(4) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, и органите на съдебната власт, пред които следва да се установят обстоятелства, вписани в регистър по чл. 12, т. 8, или на които са необходими данни, налични в съответния регистър, приемат удостоверяването на обстоятелствата и данните с писмено посочване в съответното искане и/или заявление, уведомление, декларация или друг документ, с който започва съответното производство, без да изискват от заявителите и/или подателите представяне на доказателства за вписани в регистъра обстоятелства и данни.“ §7. В чл. 20 се създават ал. 6 и 7 със следното съдържание: „(6) Правоспособното лице предоставя на Агенцията по геодезия, картография и кадастър полица за сключена застраховка „Професионална отговорност“. (7) Организаторите на курсовете за поддържане и повишаване на квалификацията предоставят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър информация за правоспособните лица, успешно преминали курсовете по ал. 5, за отразяването ѝ в регистъра по чл. 12, т. 8.“ §8. В чл. 21, ал. 5, думите „чл. 18, ал. 3 и 4“ се заменят с „чл. 18, ал. 4“. §9. В чл. 26, ал. 3, думата „службата“ се заменя с „Агенцията“. §10. В чл. 28, ал. 1 се изменя така: „(1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават, поддържат и съхраняват в цифров вид.“ §11. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 1 се създава т. 7 със следното съдържание“ „7. зоните на ограничения и номерата им.“ 2. ал. 2 се отменя. §12. В чл. 30, ал. 1 се създава т. 5 със следното съдържание: „5. зоните на ограничения“. §13. Член 31а се изменя така: „Чл. 31а. (1) Зони на ограничения върху поземлени имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор, се отразяват в кадастъра, а в случаите, когато това е предвидено в нормативен акт, и в специализираните карти и регистри по чл. 32. (2) Данните за зоните на ограничения по ал. 1 се предоставят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър по реда на глава шеста от органите и лицата, които ги създават и поддържат. (3) Органите и лицата, които създават и поддържат данните за зоните на ограничения, носят отговорност за актуалността и точността им. (4) Други органи и лица могат да предоставят данните по ал. 1 след съгласуването им за актуалност и точност от органите и лицата по ал. 2. (5) Данните за зоните на ограничения се предоставят в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5. Данните за зоните на ограничения са част от данните в информационните системи на кадастъра и имотния регистър.“ §14. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 4 се добавя второ изречение със следното съдържание: „В заповедта на възложителя се определят условията и редът за работата на комисията. Решенията се приемат с мнозинство от повече от половината от състава на комисията.“; Алинея 5 се отменя; Алинея 8 се отменя. Алинея 9 придобива следния вид: „(9) Лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят публичен достъп до специализираните карти, регистри и информационни системи за извършване на справки и проверки, както и за получаване на специализираните данни, които набират и поддържат в актуално състояние. Общините и експлоатационните дружества осигуряват помежду си безвъзмезден достъп до специализираните карти, регистри и информационни системи или чрез своя електронна платформа, в срок от 7 дни след поискването му. Извън случаите по предходното изречение, достъпът до данните по ал. 1, т. 1 се осъществява по електронен път чрез информационния портал на Единната информационна точка.“ § 15. В чл. 34 се създава ал. 7 със следното съдържание: „(7) За изпълнение на правомощията на експлоатационните дружества в областта на инвестиционното проектиране и в процеса на строителство на елементи на техническата инфраструктура, общините осигуряват безвъзмезден достъп до специализираните карти по ал. 1.“ §16. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 2, изречение първо се изменя така: „Заповедта по ал. 1 съдържа наименованието и границите на района, за който ще се изработват кадастрална карта и кадастрални регистри и правоспособното лице, на което се възлага изработването на кадастрална карта и кадастрални регистри.“ 2. ал. 3 се изменя така: „(3) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез два централни всекидневника и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградата на съответната служба по геодезия, картография и кадастър, общината и кметството и на електронната страница на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Разгласяването и обявяването се извършват в 5-дневен срок от обнародването на заповедта в "Държавен вестник".“ §17. В чл. 39 се създава ал. 4 със следното съдържание: „(4) Лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2 представя в Агенцията по геодезия, картография и кадастър график за извършване на геодезическите измервания и за събиране на документите за собственост, необходими за изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласуван със службата по геодезия, картография и кадастър. Графикът се обявява от правоспособното лице, съвместно със службата по геодезия, картография и кадастър, на подходящи места с публичен достъп в сградата на съответната служба по геодезия, картография и кадастър, общината и кметството, както и на електронната страница на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Графикът се обявява не по-късно от 14 дни, преди започване на геодезическите измервания.“ §18. В чл. 43, ал. 1, т. 6 се изменя така: „6. границите и/или очертанията на сгради и съоръжения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, от:“ §19. В чл. 44 се извършват следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Очертанията на самостоятелните обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура се установяват по строителните книжа, по граници, описани в актовете за собственост, и чрез измервания на място.“ 2. Алинея 2 се отменя. §20. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Възраженията се разглеждат от комисия в състав: председател - началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, и членове: представители на службата по геодезия, картография и кадастър, общинската администрация, областната администрация, Областната дирекция „Земеделие“, общинската служба по земеделие, Изпълнителната агенция по горите и на други заинтересувани административни органи.“ 2. Създава се ал. 4 със следното съдържание: „(4) Със заповедта по ал. 2 се определят поименно титулярите и по един резервен член. Когато титулярът и неговият заместник не могат да участват в заседание на комисията, мястото им се заема от лице, определено от ръководителя на административния орган, чийто представител е лицето. Решенията се приемат с мнозинство от повече от половината от състава на комисията по ал. 1.“ §21. В чл. 49а, ал. 7 придобива следни вид: „(7) Службата по геодезия, картография и кадастър, в 7-дневен срок от издаването на заповедта по ал. 3, уведомява по електронен път по реда на Закона за електронното управление Агенцията по вписванията, общинската администрация и общинската служба по земеделие, по местонахождение на имота, че са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри.“ §22. В чл. 49б думите „от кадастралната карта“ се заличават и след думите „скици-проекти“ се добавя „и схеми-проекти“. §23. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 1 се изменя така: „1. изменения в границите на поземлените имоти, настъпили след влизане в сила на кадастралната карта;“ б) създават се т. 4, т. 5 и т. 6 със следното съдържание: „4. новопостроени, съществуващи, изменени или премахнати сгради и самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура; 5. изменения в данните, подлежащи на записване в кадастралните регистри; 6. зони на ограничения“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от служба по геодезия, картография и кадастър.“ 3. В ал. 3, думите „ведомство или община“ се заменят с „административен орган“. 4. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание: „(4) За започване на производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, заинтересованите лица се уведомяват по реда на АПК. Тази разпоредба не се прилага в случаите на ал. 1, т. 5 и т. 6 и чл. 52, ал. 2.“ 5. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6. 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея, изречение първо се изменя така: „За извършване на измененията в кадастралната карта се изработва проект в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници/очертание и идентификатор, а зоната на ограничение с граници/очертание и номер.“ 7. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 7“. 8. Досегашната ал. 8 става ал. 9. §24. В чл. 52, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Във въвеждащия текст на ал. 1, думата „Службата“ се заменя с „Агенцията“ и след думите „скица-проект“ се добавя „или схема-проект“. 2. Точка 2 се отменя. 3. Точка 3 се изменя така: „3. промяна на граница на поземлен имот по взаимно съгласие на собствениците, в т.ч. за прилагане на влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове съгласно §8, ал. 2, т. 1 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията;“ 4. Точка 5 се изменя така: „5. снабдяване с констативен нотариален акт“. §25. В чл. 53а се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 3 се изменя така: „3. нанасяне, разделяне, съединяване, заличаване, промяна на граници или очертания на сграда, съоръжение на техническата инфраструктура със самостоятелен обект или на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура;“ 2. В т. 5, б. „б“ се отменя. 3. Създава се т. 6 със следното съдържание: „6. нанасяне или заличаване на зона на ограничение.“ §26. В чл. 53б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) след думата „правоспособно“ се добавя „по кадастър“. б) създава се второ изречение със следното съдържание: „За констатиране на явна фактическа грешка, правоспособното лице изработва карта на контактната зона, списък на засегнатите имоти и проект за изменение на кадастралната карта, които се разглеждат от комисията по чл. 47, ал. 1 .“ 2. Алинея 3 и ал. 4 се отменят. 3. Създават се нови ал. 5 и 6 със следното съдържание: „(5) Комисията по чл. 47, ал. 1 се произнася за всеки имот в обхвата на проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри относно наличието или липсата на явна фактическа грешка. За имотите с констатирана явна фактическа грешка, комисията посочва основанието за обезщетяване или предлага провеждане на отчуждителна процедура по съответния приложим закон. Решенията на комисията се обективират в протокол. Решенията на комисията се приемат с мнозинство от повече от половината от състава на комисията. (6) Въз основа на решенията на комисията, службата по геодезия, картография и кадастър приема, неприема или връща проекта за изменение на кадастралната карта за отстраняване на недостатъци.“ 4. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея се изменя т. 2, като след думата „имота“ се поставя запетая и се добавя „както и за поземлени имоти, заети от линейни обекти на техническата инфраструктура.“ 5. Досегашната ал. 6 става ал. 8. 6. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и в нея думите „ал. 5, т. 1“ се заменят с „ал. 7, т. 1“. 7. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея думите „ал. 5, т. 2“ се заменят с „ал. 7, т. 2“. 8. Досегашната ал. 9 става ал. 11 и в нея думите „ал. 7 и 8“ се заменят с „ал. 9 и 10“. §27. В чл. 54а се правят следните изменения: В ал. 3, изречение четвърто, думите „които създават зони на ограничения“ се заличават; Алинея 4 се изменя така: „(4) Административните органи предоставят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър измененията в основните кадастрални данни по чл. 27, ал. 1 и 3.“ §28. Създава се чл. 54г със следното съдържание: „Чл. 54г. (1) В производствата по този закон и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, когато следва да се установят обстоятелства, вписани в регистър, поддържан от първичен или централен администратор на данни по смисъла на Закона за електронното управление, Агенцията по геодезия, картография и кадастър се снабдява по служебен път с данни от тези регистри. Агенцията по геодезия, картография и кадастър не изисква от заявителите на административни услуги представяне на доказателства за вписани обстоятелства и данни в съответния регистър. (2) Агенцията по геодезия, картография и кадастър, когато е необходимо за нуждите на съответното производство, по служебен път се снабдява с: 1. информация за вписани актове относно недвижимите имоти; 2. информация за гражданското състояние и родствените връзки между лицата за установяване на наследяване и/или удостоверения във връзка с наследяването.“ §29. Глава седма се изменя така: „Глава седма. Предоставяне на услуги. Чл. 55. (1) Агенцията по геодезия, картография и кадастър извършва административни услуги с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, като предоставя електронни документи и извършва изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършат по реда на глава шеста. (2) Административните услуги се предоставят по искане от идентифициран заявител. При заявяване на административни услуги по електронен път, заявителят се идентифицира по реда на чл. 5, ал. 2 от ЗЕУ . (3) Електронният документ съдържа код за достъп, чрез който се извършва проверка в информационната система на кадастъра за наличието и валидността на документа. Чл. 55а. (1) Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя вътрешни електронни административни услуги, определени в наредбата по чл. 58, ал. 1, на административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, за изпълнение на правомощията им, определени в закон, без заплащане на държавна такса. (2) Органите и лицата по ал. 1 не могат да изискват от гражданите и организациите документите, които получават като резултат от вътрешни електронни административни услуги. Чл. 55б. (1) Общинските служби по земеделие и общинските администрации подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър при административното обслужване на потребителите на кадастрални услуги. (2) Общинските служби по земеделие подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър, извън административните центрове на областите, за земеделски и горски територии с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри. (3) Общинските администрации могат да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър, за територията на съответната община, за която има одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, въз основа на споразумение, сключено с Агенцията по геодезия, картография и кадастър. (4) В случаите по ал. 2 и 3, изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър оправомощава със заповед служители на общинските служби по земеделие и на общинските администрации, определени от министъра на земеделието и храните, съответно от кмета на общината, които да извършват административното обслужване. Редът и условията за определяне на лицата, за оправомощаването и за прекратяването на правомощията им, се определят в наредбата по чл. 58, ал. 1. (5) Условията, редът и услугите, които предоставят органите по ал. 2 и 3, се определят с наредбата по чл. 58, ал. 1, като условията и редът за предоставяне на услугите от органите по ал. 2 се съгласуват от министъра на земеделието и храните. Чл. 56. (1) Правоспособни лица по кадастър, които са търговци или упражняват свободна професия, могат да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър при административното обслужване на потребителите на кадастрални услуги за териториите с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри. (2) Условията и редът за осъществяване и прекратяване на дейността по ал. 1, контролът върху нея и услугите, които предоставят правоспособните лица по кадастър, се определят с наредбата по чл. 58, ал. 1. Обстоятелството по ал. 1 се отбелязва в регистъра по чл. 12, т. 8. Чл. 56а. При административно обслужване на потребителите с административни услуги, служители, определени от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, лицата по чл. 55б, ал. 4 и чл. 56, ал. 1 разпечатват получените електронни документи от информационната система на кадастъра на хартиен носител и удостоверяват, от името на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, идентичността на съдържанието на електронния документ с разпечатаното копие на хартиения носител. За предоставените документи на потребителите на кадастрални услуги, оправомощените лица събират таксата, определена в тарифата по чл. 8, ал. 2. Чл. 56б. (1) Валиден електронен документ се разпечатва на хартиен носител и се удостоверява само от служители на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, от органите и лицата по чл. 55а, ал. 1, от лицата по чл. 55б, ал. 4 и чл. 56, ал. 1. Копието на хартиения носител, удостоверено относно идентичност със съдържанието на електронния документ, има силата на официален документ. (2) Разпечатаният електронен документ на хартиен носител и удостоверен по реда на ал. 1 не подлежи на заверяване. Чл. 56в. Удостоверения за идентичност на недвижим имот се издават от общините, когато е необходимо освен данните от кадастралната карта да бъдат използвани и данните от карти и планове по чл. 41, ал. 1, т. 1, както и данни, които се съдържат в предходни кадастрални и регулационни планове. Чл. 57. (1) Кадастрални, геодезически и специализирани данни, създадени и/или съхранявани от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, се предоставят за използване по реда и условията на този закон, подзаконовите нормативни актове по прилагането му или по реда на други специални закони. (2) Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя безвъзмездно данни за точките от геодезическата основа чрез информационната система на кадастъра. (3) Извън случаите на предходните алинеи, за използването на данните е необходимо съгласието на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Чл. 58. (1) Условията, редът и сроковете, както и видът и съдържанието на услугите, които АГКК предоставя от кадастралната карта и кадастралните регистри, от Геокартфонда, от Регистъра на правоспособните лица и от специализираните карти и регистри по чл. 32 се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. (2) Съдържанието и изискванията за съставянето на балансите по чл. 12, т. 12, както и редът за предоставянето им, се определят със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.“ § 30. В чл. 70, ал. 1 думите „в съответствие с програмата по чл. 94, ал. 2“ се заличават. §31. В чл. 77 се извършват следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 1 се отменя. 2. В ал. 3, думите „и справка по чл. 55, ал. 4“ се заменят с „документ, получен по реда на глава седма.“ §32. В чл. 82, ал. 5, думите „извършва служебно справки по чл. 55, ал. 4, в т.ч. за кадастрални карти и схеми“ се заменят със „заявява вътрешна електронна административна услуга съгласно чл. 55а.“ §33. В чл. 94 се правят следните изменения: Алинея 2 се отменя. В ал. 3 думите „Въз основа на годишната програма“ се заличават. Алинея 4 и алинея 5 се отменят. §34. В Допълнителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 4 се отменя. 2. Точка 6 се изменя така: „6. „цифров вид“ на кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно на книгите по вписванията, е дигитален запис в определен формат на пълното им съдържание върху цифров носител, който позволява компютърна обработка;“ 3. В т. 8, думите „от държавната геодезическа мрежа,“ се заличават. 4. В т. 9 се създава второ изречение със следното съдържание: „Явна фактическа грешка е и съществуващ на терена траен топографски обект с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определен чрез геодезически измервания, който не е отразен в плановете и картите, одобрени и поддържани по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, до одобряване на кадастралната карта и кадастрални регистри по реда на ЗКИР“. 5. В т. 16, думите „и очертанията на недвижимите“ се заменят с „на поземлените“. 6. Създават се точки 23, 24 и 25 със следното съдържание: „23. „Административен орган“ е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. 24. „Вътрешна електронна административна услуга“ е вътрешна административна услуга по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗЕУ, заявена и предоставена от разстояние, чрез използване на електронни средства. 25. „Електронен документ“ е електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.“ §35. В §4, т. 4 от Преходни и заключителни разпоредби, думите „удостоверението по чл. 54а, ал. 3“ се заменят с „удостоверение“. §36. В §33 от ПЗР към ЗИДЗКИР, обн. ДВ, бр. 57 от 2016 г., се създава ал. 6 със следното съдържание: „(6) Извън случаите по ал. 5, несъответствия в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия се отстраняват по реда на чл. 53б.“ §37. Параграф 26 от ПЗР към ЗИДЗКИР, обн. ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 22.08.2019 г., се отменя. Преходни и Заключителни разпоредби §38. В Закона за геодезията и картографията (Обн. ДВ, бр. 29 от 2006 г., изм. ДВ, бр. 57 и 109 от 2007 г., изм. ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. ДВ, бр. 19 и 74 от 2009 г., изм. ДВ, бр. 77 от 2010 г., изм. ДВ, бр. 77 от 2012 г., изм. ДВ, бр. 66 от 2013 г., изм. и доп. ДВ, бр. 109 от 2013 г., изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм. ДВ, бр. 98 от 2014 г., изм. ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 58 от 2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 41 от 2019 г., изм. ДВ, бр. 15 и 102 от 2022 г., изм. ДВ. бр.102 от 2023г., изм. ДВ. бр.41 от 2024г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1.1. в ал. 4, т. 3 се заличава; 1.2. създава се ал. 5 със следното съдържание: „(5) Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя безвъзмездно на административните органи цифрови копия на материалите и данните, съхранявани в Геокартфонд, за изпълнение на правомощията им, произтичащи от закон.“ 2. В чл. 22 се правят следните изменения: 2.1. алинея 1 придобива следния вид: „(1) Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя услуги от Геокартфонда при условията и по реда на наредбата по чл. 58, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър.“ 2.2. алинея 2 и ал. 4 се отменят. 3. В чл. 36, ал. 2, изречение трето се заличава. 4. В чл. 44, ал. 4, т. 3, думите „жалби на трети заинтересовани страни“ се заменят със „сигнали и жалби“. 5. В чл. 47, ал. 1, след думите „се образува по“ се добавя „сигнали и“. §39. В чл. 30, ал. 5 от Закона за административното регулиране на производството на оптични дискове и матрици (Обн. ДВ, бр. 74 от 2005 г., изм. ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм. ДВ, бр. 30 и 34 от 2006 г., изм. ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. ДВ, бр. 25 и 77 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. ДВ, бр. 63 от 2017 г., изм. ДВ, бр. 92 от 2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 103 от 2017 г., изм. ДВ, бр. 26 от 2020 г., изм. ДВ. бр.41 от 2024 г.) се изменя така: „(5) Междуведомствената комисия по чл. 31 изисква по служебен път информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответния търговец и се снабдява по служебен път със скица от кадастралната карта и кадастралните регистри, като вътрешна електронна административна услуга по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.“ §40. В Закона за горите (Обн. ДВ, бр. 19 от 2011г., изм. ДВ, бр. 43 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 38 от 2012 г., изм. и доп. ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. ДВ, бр. 82 и 102 от 2012 г., изм. ДВ, бр. 15 от 2013 г., изм. и доп. ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм. ДВ, бр. 66 и 109 от 2013 г., изм. и доп. ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм. ДВ, бр. 53, 61 и 98 от 2014 г., изм. и доп. ДВ, бр. 60 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 79 от 2015 г., изм. и доп. ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 13, 15, 57, 61 и 95 от 2016 г ., изм. и доп. ДВ, бр. 13 от 2017 г., изм. ДВ, бр. 58 от 2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 103 от 2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 77 от 2018 г., изм. и доп. ДВ, бр. 83 от 2018 г., изм. ДВ, бр. 1 и 17 от 2019 г., изм. ДВ, бр. 21 от 2020 г., изм. и доп. ДВ, бр. 79 и 109 от 2020 г., доп. ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. ДВ, бр. 102 от 2022 г., изм. и доп. ДВ, бр. 11 от 2023 г., доп. бр. и 67 от 2023 г., изм. ДВ. бр.102 от 2023г., доп. ДВ. бр.106 от 2023г., изм. ДВ. бр. 67 от 2024 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 32 се създава ал. 9 със следното съдържание: „(9) Когато поземленият имот се намира в територия с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, Изпълнителната агенция по горите се снабдява служебно със скица, като вътрешна електронна административна услуга по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. 2. В чл. 36 се създава ал. 13 със следното съдържание: „(13) Когато поземленият имот се намира в територия с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, органът по ал. 3 се снабдява по служебен път със скица и извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти, като вътрешни електронни административни услуги по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.“ 3. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения: 3.1. Алинея 3, т. 1 се изменя така: „1. кадастрални данни за имота по кадастралната карта или по картата на възстановената собственост, а в случаите в които се засяга част от поземлен имот се предоставя комбинирана скица, изработена от правоспособно лице по кадастър“. 3.2. Създава се ал. 7 със следното съдържание: „(7) Когато поземленият имот се намира в територия с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, органът по ал. 1, т. 1-3 се снабдява по служебен път със скица и други документи, които се предоставят, като вътрешни електронни административни услуги по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.“ 4. В чл. 56 се създава алинея 10 със следното съдържание: „(10) Когато поземленият имот се намира в територия с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, органът, дал предварително съгласуване за учредяване право на строеж, се снабдява по служебен път със скица и извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти, като вътрешни електронни административни услуги по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.“ 5. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения: 5.1. Алинея 3, т. 1 се изменя така: „1. кадастрални данни за имота по кадастралната карта или по картата на възстановената собственост, а в случаите когато се засяга част от поземлен имот се предоставя комбинирана скица, изработена от правоспособно лице по кадастър“. 5.2. Създава се ал. 7 със следното съдържание: „(7) Когато поземленият имот се намира в територия с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, органът по ал. 1, т. 1-3 се снабдява по служебен път със скица и други документи, които се предоставят като вътрешни електронни административни услуги по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.“ 6. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения: 6.1. Алинея 2, т. 1 се изменя така: „1. кадастрални данни за имота по кадастралната карта или по картата на възстановената собственост, а в случаите по чл. 62, ал. 6 се прилага и комбинирана скица, изработена от правоспособно лице по кадастър, когато се засяга част от поземлен имот“. 6.2. Създава се ал. 12 със следното съдържание: „(12) Когато поземленият имот се намира в територия с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, органът по ал. 1, т. 1-3 се снабдява по служебен път със скица и други документи , които се предоставят като вътрешни електронни административни услуги по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.“ 7. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения: 7.1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Когато заявлението по ал. 1 е за горски територии – държавна или общинска собственост, заявителят посочва кадастрални данни за имота по кадастралната карта или по картата на възстановената собственост, а в случаите в които се засяга част от поземлен имот се предоставя комбинирана скица, изработена от правоспособно лице по кадастър, и оценка на имота, а когато правото се учредява за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, и :“ 7.2. Създава се ал. 8 със следното съдържание: „(8) Когато поземленият имот се намира в територия с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, органът по ал. 1, т. 1-3 се снабдява по служебен път със скица и други документи , които се предоставят като вътрешна електронна административна услуга по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.“ 8. В чл. 75 се създава ал. 5 със следното съдържание: „(5) Когато поземленият имот се намира в територия с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, органът по ал. 1, т. 1-2 се снабдява по служебен път със скица или скица-проект, като вътрешна електронна административна услуга по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. За снабдяване със скица-проект, собственикът или инвеститорът посочва идентификационни данни за проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, приет от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.“ 9. В чл. 77 се създава ал. 4 със следното съдържание: „(4) Когато поземленият имот се намира в територия с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, органът издал решението за предварително съгласуване се снабдява по служебен път със скица, като вътрешна електронна административна услуга по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.“ 10. В чл. 81, ал. 3, т. 2 изменя така: „2. списък, съдържащ кадастрални данни на имотите по кадастралната карта или картата на възстановената собственост – идентификатор или номер, адрес, площ, вид територия.“ 11. В чл. 84, ал. 2 думите „и скица на имота“ се заличават. 12. В §1, т. 53 от Допълнителната разпоредба на Закона за горите се изменя така: „53. "Скица-проект" е скица, по смисъла на наредбите, издадени на основание чл. 31, чл. 58, ал. 1 и § 4, ал. 1, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър, във връзка с възлагане на устройствени планове по реда на Закона за устройство на територията, както и с постановяване на административни актове по този закон.“ §41. В чл. 21 от Закона за опазване на земеделските земи (Обн. ДВ, бр. 35 от 1996 г., изм. ДВ, бр. 14 и 26 от 2000 г., изм. ДВ, бр. 28 от 2001 г., изм. ДВ, бр. 112 от 2003 г., изм. ДВ, бр. 18, 29 и 30 от 2006 г., изм. ДВ. бр.13 от 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 2007г., изм. ДВ, бр. 36 и 43 от 2008 г., изм. ДВ, бр. 10 и 103 от 2009 г., изм. ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. ДВ, бр. 19 и 39 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 22 и 38 от 2012 г., доп. ДВ, бр. 91 от 2012 г., доп. ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм. ДВ, бр. 66 от 2013 г., изм. ДВ, бр. 98 от 2014 г., изм. ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. ДВ, бр. 61 и 100 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 61 от 2016 г., изм. ДВ, бр. 58 и 96 от 2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 17, 77 и 83 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. ДВ, бр. 102 от 2022 г., изм. и доп. ДВ, бр. 86 от 2023 г., изм. ДВ. бр.102 от 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.106 от 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 2024 г., доп. ДВ. бр.33 от 2024 г., изм. ДВ. бр.41 от 2024 г.) се създава ал. 6 със следното съдържание: „(6) Когато поземлените имоти, за които ще се определя необходимата площадка, се намират в територия с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, органите по чл. 19 и комисията по чл. 17, ал. 1 се снабдяват по служебен път със скица или скица-проект, като вътрешна електронна административна услуга по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. За снабдяване със скица-проект, собственикът или инвеститорът посочва идентификационни данни за проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, приет от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.“ §42. В чл. 75, ал. 2 от Закона за подземните богатства (Обн. ДВ, бр. 23 от 1999 г., изм. ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. ДВ, бр. 108 от 2001 г., изм. ДВ, бр. 47 от 2002 г., изм. ДВ, бр. 86 от 2003 г., изм. ДВ, бр. 28 и 94 от 2005 г., изм. ДВ, бр. 30. 36 и 37 от 2006 г., изм. ДВ, бр. 55 от 2007 г., изм. ДВ, бр. 70 от 2008 г., изм. ДВ, бр. 19 и 82 от 2009г., изм. ДВ, бр. 46, 61 и 100 от 2010 г., изм. ДВ, бр. 19 от 2011 г., доп. ДВ, бр. 14 от 2012 г., изм. и доп. ДВ, бр. 45 от 2012 г., изм. ДВ, бр. 66 от 2013 г., изм. ДВ, бр. 98 от 2014 г., изм. ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. ДВ, бр. 56 от 2015 г., изм. и доп. ДВ, бр. 96 от 2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 77 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 98 от 2018 г., изм. и доп. ДВ, бр. 79 от 2020 г., изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2021 г., изм. и доп. ДВ, бр. 86 от 2023 г.) се създава изречение трето със следното съдържание: „Скицата–проект и извлечението от кадастралния регистър на недвижимите имоти се получават като вътрешна електронна административна услуга по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. За снабдяване със скица-проект, заинтересованата страна, на която са предоставени права за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4, посочва идентификационни данни за проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, приет от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.“ §43. В чл. 29, ал. 3, т. 2 от Закона за посевния и посадъчния материал (Обн. ДВ, бр. 20 от 2003 г., изм. ДВ, бр. 27 от 2005 г., изм. ДВ, бр. 30 и 97 от 2006 г., изм. ДВ, бр. 36 и 43 от 2008 г., изм. ДВ, бр. 25 и 41 от 2010 г., изм. ДВ, бр. 8 и 39 от 2011 изм. ДВ, бр. 28 от 2016 г., изм. ДВ, бр. 58 от 2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2018 г., изм. и доп. ДВ, бр. 59 от 2019 г., доп. ДВ, бр. 51 от 2020 г., изм. ДВ, бр. 102 от 2022 г., изм. ДВ. бр.102 от 2023г.) се създава изречение второ със следното съдържание: „Когато имотът попада в територия с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, органът по ал. 1 се снабдява служебно със скица, като вътрешна електронна административна услуга по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.“ §44. (1) Започнатите производства по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и по предоставяне на административни услуги към момента на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред. (2) Производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно за предоставяне на административни услуги, се счита за започнало, ако до датата на влизане в сила на този закон има регистрирано заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно за предоставяне на административна услуга. § 45. Откритите, до влизане в сила на този закон,  структурни подразделения на службите по геодезия, картография и кадастър по чл. 10, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър, продължават да действат до изтичане на срока на договора или споразумението, по силата на което са създадени, или до прекратяването им на друго основание, но не по-късно от 5 години от влизане в сила на този закон. §46. В тримесечен срок от обнародването на този закон в "Държавен вестник" Министерският съвет привежда в съответствие с него тарифата по чл. 8, ал. 2 от Закона на кадастъра и имотния регистър. §47. В тримесечен срок от обнародването на този закон в "Държавен вестник" министърът на регионалното развитие и благоустройството привежда подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона на кадастъра и имотния регистър в съответствие с този закон. § 48. В тримесечен срок от обнародването на този закон в "Държавен вестник" министърът на икономиката и индустрията, министърът на земеделието и храните и министърът на енергетиката, съобразно правомощията им, привеждат подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за административното регулиране на производството на оптични дискове и матрици, Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за подземните богатства и Закона за посевния и посадъчния материал, в съответствие с §39 - 43 на този закон. §49. В срок до 5 години от влизането в сила на закона министърът на регионалното развитие и благоустройството извършва последваща оценка на въздействието му при условията и по реда, предвидени в Закона за нормативните актове. §50. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 32, който влиза в сила от 30 януари 2025 г.

СОФИЙСКА АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ София 1309 бул. Тодор Александров 137, ет.2 и 3 register@sak-sas.bg Изх. № 1904 Дата: 21.11.2024 г. ДО ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА-КАСАБОВА, МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С Т А Н О В И Щ Е От Софийския адвокатски съвет, представляван от Председателя на Софийската адвокатска колегия адвокат Стефан Марчев, адрес: София, бул. „Тодор Александров“ № 137, ет. 3, Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, обявен за обществено обсъждане УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с публикувания в портала за обществени консултации strategy.bg проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, (по-долу само Законопроекта), и в изпълнение на Решение на Софийски адвокатски съвет от 20.11.2024 г. в срока за изразяване на становища по законопроекта – до 21.11.2024 г., излагам на Вашето внимание становище и предложение по публикувания проект, които Ви моля да имате предвид при изготвяне на окончателния текст на законопроекта. 1. Като основна цел на законопроекта е въвеждането на нов подход при предоставянето на услуги с кадастрални, геодезически и специализирани данни, както и намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, чрез засилване ролята на електронния документ, както и чрез безвъзмездно предоставяне на услуги на административните и съдебните органи, на лицата с публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги, като вътрешни електронни административни услуги. За постигането на тази цел в § 29 от Законопроекта се предлага изцяло нова редакция на глава Седма от Закона озаглавена „Предоставяне на услуги с кадастрални данни“. 2. В новия чл. 56а се предвижда, че при административно обслужване на потребителите чрез предоставяне на административни услуги с данни от кадастъра Службите по геодезия, картография и кадастър могат да бъдат подпомагани от Общинските служби по земеделие, от Общинските администрации /лицата по чл. 55б, ал. 4/, както и правоспособни лица по кадастър /лицата по чл. 56, ал. 1/, като „разпечатват получените електронни документи от информационната система на кадастъра на хартиен носител и удостоверяват, от името на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, идентичността на съдържанието на електронния документ с разпечатаното копие на хартиения носител. За предоставените документи на потребителите на кадастрални услуги, оправомощените лица събират таксата, определена в тарифата по чл. 8, ал. 2.“ В следващият чл. 56б., ал. 1 се предвижда, че валиден електронен документ се разпечатва на хартиен носител и се удостоверява само от служители на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и от лицата, посочени по-горе, които подпомагат дейността й, като „копието на хартиения носител, удостоверено относно идентичност със съдържанието на електронния документ, има силата на официален документ.“ С новата ал. 2 на същия чл. 56б изрично се предвижда, че разпечатаният електронен документ на хартиен носител и удостоверен по реда на ал. 1 не подлежи на заверяване. 3. В дейността си по правно обслужване и оказване на съдействие адвокатите ежедневно заявяват от името на своите доверители предоставянето на административни услуги с данни от кадастъра (най-често снабдяването със скици и схеми от кадастралната карта и извлечения от кадастралните регистри на недвижимите имоти). Със Законопроекта се предвижда административните услуги с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри да се предоставят само в електронна форма (като електронни документи), като при заявяване на административни услуги по електронен път, по пълномощие от своите клиенти, адвокатите ще се идентифицират по реда на Закона за електронна идентификация. (чл. 55 нов). При съобразяване на реда за удостоверяване на идентичността на съдържанието на електронния документ (например скица от кадастралната карта с извлечение от КРНИ) с разпечатаното копие на хартиения носител, уреден в новия чл. 56б, следва заключението, че макар и да има право да получи от името на клиента си електронен документ включително чрез заявяване на административни услуги по електронен път, адвокатът няма да има право да разпечатва получените електронни документи от информационната система на кадастъра на хартиен носител и да удостоверява идентичността на съдържанието на електронния документ с разпечатаното копие на хартиения носител. При анализ на текстовете от новата глава Седма се налага извода, че в производства, в които адвокатът участва като пълномощник на клиентите си, той не би могъл да представи разпечатано копие на хартиения носител на електронния документ, получен от информационната система на АГКК със заверка на идентичността на съдържанието му, а следва да се обърне към оторизиран служител на АГКК и към някое от лицата, които я подпомагат – най-близката Общинска администрация, Общинската служба по земеделие, или към правоспособно лице по кадастър, за да получи разпечатан на хартиен носител получения от него електронен документ заверен за идентичност, като ще бъде задължен да заплати такса за предоставената услуга, определена в тарифата по чл. 8, ал. 2 ЗКИР. Това се отнася включително и в случаите, когато услугата по разпечатването и удостоверяването на идентичността на съдържанието на електронния документ и на разпечатаното копие се извършва от правоспособни лица по кадастър. които са търговци или упражняват свободна професия. Нещо повече, в новата глава Седма от законопроекта не е възпроизведено правилото на чл. 55, ал. 6 ЗКИР, съгласно което „Орган на съдебната власт, административен орган, лице с публични функции или 1 организация, предоставяща обществени услуги, получили електронен документ по ал. 2 чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра или предоставен им от заинтересовано лице, могат да го разпечатат на хартиен носител и да удостоверят идентичността на съдържанието на оригинала с разпечатаното копие. Разпечатаното копие се ползва само за провежданите от тях производства.“ 4. Софийският адвокатски съвет намира, че предлагания ред за удостоверяване на идентичността на съдържанието на разпечатаното копие на електронен документ, както и изричната забрана за заверяване на разпечатаният електронен документ на хартиен носител, удостоверен от служител на АГКК, 1 Съгласно чл. 55, ал. 2 ЗКИР Официалните документи са скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения и копия от данни и материали. общинската администрация, общинска служба земеделие или правоспособно лице по кадастър, за абсолютно неприемлив. Ако бъде възприет предлаганият начин за предоставяне на административни услуги с данни от КККР, дейността на адвокатите ще бъде изключително затруднена, а поставената цел - за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса – напълно компрометирана. Предлаганата правна уредба създава неравнопоставеност между адвокатите и лицата по чл. 55а - административните органи, органите на 2 съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, на които АГКК ще предоставя електронни документи с данни от кадастъра като вътрешни електронни административни услуги без заплащане на държавна такса. Освен това, предлаганата правна уредба противоречи на правилата за представяне на електронни документи по чл. 184, ал. 1 ГПК, съгласно който „Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната“, както и на чл. 32 от Закона за адвокатурата, който гласи че „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи“. 5. По изложените съображения Софийският адвокатски съвет предлага в чл. 55а, ал. 1 (нов) адвокатите да бъдат включени в кръга от лица, на които АГКК предоставя електронни документи с данни от кадастъра като вътрешни електронни административни услуги, а в чл. 56б да се предвиди, че адвокатите имат правата по ал. 1 на същия член да разпечатват на хартиен носител електронни документи и да удостоверяват идентичността им със съдържанието на електронния документ, като разпечатаното копие на хартиен носител, удостоверено от адвоката, има силата на официален документ. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Както е посочено в Доклада до МС на РБ от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Законопроектът напълно съответства по съдържание на 2 Съгласно § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление "Лица, осъществяващи публични функции" са нотариусите, частните съдебни изпълнители, държавните и общинските учебни заведения, държавните и общинските лечебни заведения, възложителите по чл. 5, ал. 2 – 4 от Закона за обществените поръчки, които не са административни органи или организации, предоставящи обществени услуги, и други лица и организации, чрез които държавата упражнява своите функции и на които това е възложено със закон. законопроект със сигнатура 49-402-01-15/27.03.2024 г. е внесен и в 50-то Народно събрание от името на група народни представители (сигнатура 50-454-01-82/05.09.2024 г.), който поради прекратяване дейността на 50-то Народното събрание не е бил процедиран. 3 Софийски адвокатски съвет е изразил на 15.03.2024 г. пред МРРБ становище , но същото не е взето предвид в хода на обществената консултация и като резултат – в 50- тото Народно събрание е внесен законопроект без да са взети предвид направените предложения и изложените в негова подкрепа правни доводи и аргументи. Вярваме, че в хода на тази процедура Министерският съвет, в своя нов персонален състав, ще вземе предвид направените от нас предложения и ще добави и адвокатите сред кръга на лицата, които могат удостоверяват верността на разпечатани на хартиен носител копия електронни документи с данни от кадастъра, с което ще покаже, че посочените цели при приемане на законопроекта - намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, не са само пожелания. С УВАЖЕНИЕ, АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА САК 3 Информация за становището е достъпна на саи̮та на САК - Становища от Софии̮ски адвокатски съвет по законопроекти, свързани с професионалните права на адвокатите | Софии̮ска Адвокатска Колегия.

Open ДО: МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №17-19 гр. София, п.к. 1202 E-mail: e-mrrb@mrrb.government.bg НА ВНИМАНИЕТО НА Г-ЖА ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА-КАСАБОВА МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРЯ ПОРТАЛ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ НА ВНИМАНИЕТО НА Г-Н СТАНИМИР МИНКОВ АДМИНИСТРАТОР НА ПОРТАЛА E-mail: s.minkov@government.bg ОТНОСНО: Обществена консултация на Закон за изменение на Закона за кадастъра и имотния регистър („ЗИД на ЗКИР“), открита на 22.10.2024 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КОРИТАРОВА-КАСАБОВА, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНКОВ „ЦЕТИН България“ ЕАД е оператор на електронна съобщителна мрежа и мрежов оператор по смисъла на § 1, т. 4, във връзка с т. 3 от ДР на ЗЕСМФИ. В тази връзка, дружеството предоставя електронни съобщителни услуги чрез притежаваната от него техническа инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 6, във връзка с § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. С оглед на това за „ЦЕТИН България“ ЕАД съществуващата нормативна рамка, касаеща процесите по изграждане и отразяване на вече изградените елементи на техническата инфраструктура е от значителна важност. Стремежът ни е да се създаваме добри практики в изграждането на техническа инфраструктура и поддържането на нейната цялост и безопасна експлоатация, което вярваме съответства и на законодателната воля, видно от представения ЗИД на ЗКИР и мотивите към него. Подкрепяме инициативата на Министерството за създаване на по-благоприятна среда за инвеститорите, изграждащи и експлоатиращи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура чрез намаляване на административната и финансова тежест за тях в процесите по изграждане и отразяване на същата инфраструктура в кадастралните карти и регистри. Приветстваме, също така, идеята в законопроекта за улесняване на достъпа на обществото ни до модерна, надеждна и отговаряща на нивото на техническо развитие на информационните системи в световен мащаб кадастрална карта и регистри. По тази причина подкрепяме инициативата на представения законопроект и целите, които си поставя той. Във връзка с горното и в рамките на текущото обществено обсъждане на ЗИД на ЗКИР, публикуван на Портала за обществени консултации на 22.10.2024 г., представяме някои наши предложения за допълване на нормативните текстове, както и предложения за прецизиране на някои от предложените изменения, като вярваме, че същите са в унисон с целите на предложените изменения. 1 Open 1. Предлагаме следните изменения на чл. 32: 1.1. В ал.1 след думата „ведомства“ се добавя съюзът „и“ и отпада текстът „експлоатационни дружества и други юридически лица“, като разпоредбата придобива следната редакция: „Ведомствата и общините, съобразно характера на своите функции: 1. организират набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни за: а) недвижимите имоти, различни от основните кадастрални данни; б) строежи, съоръжения и други обекти в поземлените имоти, включително за линейните обекти (надземните и подземните проводи и съоръжения) на техническата инфраструктура и техните сервитутни ивици, без сградите и съоръженията със самостоятелните обекти в тях; в) трайни насаждения; г) водни течения и водни площи; д) природните богатства в земните недра; е) релефа на земната повърхност; ж) други обекти, определени в нормативен акт; 2. създават и поддържат в актуално състояние специализирани карти, регистри и информационни системи въз основа на данните по т. 1; 3. възлагат изработването и организират приемането на специализирани карти и регистри.“ Мотиви: Видно от текста на чл. 32, ал. 1 информацията и данните, които подлежат на „набиране и поддържане“, съответно – въз основа на тях се изработват специализираните карти и регистри, е преимуществено такава достъпна или създавана от публичните органи. По дефиниция експлоатационните дружества не са органи на публичната власт, а и видно от изброяването в разпоредбата, 90% от информацията или данните по т.1 не им е поверена за управление и/или не я създават. В тази връзка предлагаме премахването на експлоатационните дружества от разпоредбата на ал. 1 и извеждането им в отделна хипотеза, както е посочено по-долу с новата ал. 5. 1.2. Създава се нова ал.5 на чл. 32 със следното съдържание: „Експлоатационните дружества и други юридически лица съобразно характера на своите функции: 1. Съдействат за набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на данни за: а) строежи, съоръжения и други обекти в поземлените имоти, включително за линейните обекти (надземните и подземните проводи и съоръжения) на техническата инфраструктура и техните сервитутни ивици, без сградите и съоръженията със самостоятелните обекти в тях; б) други обекти, определени в нормативен акт. 2. създават и поддържат в актуално състояние база данни въз основа на данните по т. 1.“ Мотиви: Предложеният текст потвърждава целта на закона и запазва задължението на експлоатационните дружества и други юридически лица, изграждащи и експлоатиращи елементи на техническата инфраструктура да поддържат актуална информация и база данни относно същата тази техническа инфраструктура. В същото време, така формулиран текстът напълно съответства и на естествената необходимост на всеки един оператор/експлоатационно дружество да създава и поддържа бази данни за собствената си инфраструктура, с която оперира, за целите на планиране на нейното разширение и надграждане, отстраняване на повреди по същата и други оперативни, търговски и счетоводни цели. 2 Open От друга страна и пак в съответствие с целите на законопроекта, с предложената редакция отпада една значителна административна и финансова тежест, наложена на експлоатационните дружества. Тук е мястото да се посочи, че същите тези експлоатационни дружества са частни търговски дружества, опериращи със собствен капитал, а не бюджетни или друг вид публични средства. В тази връзка, с предложената нова ал. 5 се заличава и своеобразна дискриминация, установена със закона между публичните органи и частните субекти – експлоатационни дружества, тъй като последните не разполагат със законова възможност за определяне/разпределяне на бюджет, каквато се предвижда в чл. 94, ал. 3 от ЗКИР (в това число и измененията предвидени с настоящия законопроект), например. Намаляването на финансовата тежест върху експлоатационните дружества, също така, се изразява в отпадане на необходимостта от закупуване на специализирани софтуери и наемане на квалифицирани специалисти за изработване на карти и регистри, съдържащи информация, която на свой ред, и на различни етапи от цикъла на изграждане и експлоатиране на съответната инфраструктура, е предоставена вече на няколко държавни органа. В подкрепа на последното твърдение са разпоредбите на чл. 32, ал. 1, б. „б“ и б „ж“, във връзка с чл. 54а, ал. 3 от ЗКИР и във връзка с чл. 178 от ЗУТ. Съгласно цитираните норми, изпълнение на заложеното задължение за предоставяне на данни за изградените елементи на техническата инфраструктура е законово условие за провеждане на административната процедура по въвеждане в експлоатация на съответния строеж. Горепосоченото дублиране е полезно да бъде премахнато не само по съображенията, които вече бяха изложени (включително във връзка с принципа на „добрата администрация“), но и по практически такива. Съществуването на два или три регистъра с една и съща информация поддържана от различни лица (а в случая и различни субекти на частното и публичното право) носи рискове от неточно, невярно и/или непълно отразяване на информацията, която се събира и поддържа. Предложеното изменение премахва своеобразното дублиране на производства и разходи за експлоатационните дружества, посочени по - горе, които се явяват задължени лица по реда на изброените три закона (ЗУТ, ЗКИР и ЗЕСМФИ) и установените в тях административни процедури. Също така възприемането на подход, спрямо който информацията за елементите на техническата инфраструктура и техните зони на ограничения да се предоставя в рамките на „едно гише“ и чрез един канал за комуникации не само ще улесни ползвателите на информацията, но ще гарантира с по-голяма сигурност точността на набираната и съхранявана информация. Не на последно място, следва да се отчете и фактът, че за експлоатационните дружества, като търговски дружества, развиващи дейността си по стопански начин, не е типично назначаването на комисии, издаване на заповеди и определяне условия и ред за работата на същата тази комисия, каквото е изискването на ал. 4 от същия член. Изброените дейности с характерни за публичните органи, каквито се явяват и лицата по ал. 1, в предложената по-горе редакция. 1.3. В ал. 9 (редакция по ЗИД на ЗКИР) предлагаме в изречение второ след думата „информационни системи“ да се добави изразът „или база данни“, а след израза „след поискването му“ се поставя запетайка и се добавя текстът „освен в случаите, когато достъпът до съответните данни може да се осъществи“. В последното изречение се заличава изразът „Извън случаите по предходното изречение, достъпът до данните по ал. 1, т. 1 се осъществява“ и двете изречения се обединяват, като текстът придобива следния вид: „ал. 9 Лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят публичен достъп до специализираните карти, регистри и информационни системи за извършване на справки и проверки, както и за получаване на специализираните данни, които набират и поддържат в актуално състояние. Общините и експлоатационните дружества осигуряват помежду си безвъзмезден достъп до специализираните карти, регистри и информационни системи или база данни или чрез своя електронна платформа, в срок от 7 дни след поискването му, освен в случаите, когато достъпът до съответните данни може да се осъществи по електронен път чрез информационния портал на Единната информационна точка.“ 3 Open Мотиви: Същите като по т. 1.2. по-горе, както и с цел хармонизиране на текстовете на чл. 32 от ЗКИР. 2. В Чл. 57, ал. 1 от ЗЕСМФИ след думата „инфраструктура“ се добавя изразът „база данни или“ и текстът придобива следната редакция: „ал. 1 Операторите на електронни съобщителни мрежи създават и поддържат, включително в електронен вид, за разположените от тях електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях физическа инфраструктура бази данни или специализирани карти, регистри, информационни системи по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър. Мотиви: Както се посочи в мотивите по т. 1.2. експлоатационните дружества, несъмнено, за нуждите на дейността, която осъществяват чрез своята инфраструктура, поддържат база данни с информация за същата. Предложената редакция смекчава изискванията за поддържане на специализирани карти, регистри и информационни системи по смисъла на ЗКИР, като предоставя възможност и алтернатива тази информация да се съхранява и в база данни на съответното дружество във вид и формат, който е подходящ за оперативната му дейност. 3. Чл. 95 от ЗЕСМФИ се заличава. Мотиви: Във връзка с предложението ни по чл. 57, ал. 1 от ЗЕСМФИ. С уважение, Йоанна Илчовска Директор „Правен и Регулации“ и пълномощник на „ЦЕТИН България“ ЕАД 4