Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г. Лице за контакт: Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; Силвия Соколова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. Телефон и ел. поща: 02/9234 553 G_dimitrova@justice.government.bg 02/9234 410 S_Sokolova@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем: ,,Липса на съответствие на размера на държавните такси, заплащани в производството във връзка с българското гражданство, определен в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г. (Тарифа № 1), с института на гражданството като част от държавния суверенитет, националната сигурност и националната идентичност“: 1.1. Решаващ фактор за принадлежността към народа на една държава е гражданството като самостоятелен правен институт. През 1955 г. Международният съд на ООН в Хага се произнася по същността на гражданството като трайна правна и политическа връзка на съпринадлежност между физическото лице и държавата, от което отношение произтичат права и задължения за двете страни. Тази връзка има важни вътрешноправни и външноправни последици. 1 Най-важните вътрешноправни последици са свързани с активното и пасивното избирателно право, правото на свободно движение и пребиваване, дипломатическа и консулска защита. С членството на Република България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. всеки български гражданин е и гражданин на Европейския съюз с произтичащите от това последици. Последиците от европейското гражданство са уредени в чл. 17–21 от Договора за създаване на Европейска общност (ДСЕО) и се съдържат в дял V „Гражданство“ от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена от Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз на 7 декември 2000 г. в Ница и станала част от Лисабонския договор, реформиращ ЕС. Те включват право на добра администрация, право на достъп до документи, право на достъп до европейския омбудсман, право на петиции до Европейския парламент, свободно движение и пребиваване, дипломатическа и консулска закрила, активно и пасивно избирателно право в изборите за Европейски парламент и органите за местно самоуправление. В този смисъл производството във връзка с българското гражданство не може да се разглежда формално като предоставяне на услуга, за стойността на която се вземат предвид необходимите материално-технически и административни разходи по нейното предоставяне, по следните съображения: Гражданството като елемент на националната сигурност и суверенитета на държавата: Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България 2, приета с Решение на Народното събрание от 14 март 2018 г., обн., ДВ, бр. 26 от 2018 г., с времеви хоризонт до 2025 г., утвърждава, че политиката на Република България в сферата на сигурността се изгражда върху ценностите на демокрацията, на националната ни култура, основните права и свободи, на равните възможности за развитие на личността, както и на Конституцията на страната и основополагащите актове за гарантиране на международната сигурност. В т. II.2. „Национални интереси“ от Стратегията е посочено, че жизненоважни интереси са съхраняване и развитие на националната идентичност, изграждаща се на основата на българско гражданство. Трансграничната организирана престъпност на Балканите и особено нейните проявления, свързани с нелегалния трафик на хора, с изготвянето и разпространяването на неистински български и чужди документи за самоличност, незаконни схеми за получаване на визи, на право за дългосрочно пребиваване и получаване на българско гражданство, са изведени като отделни рискове и заплахи пред националната сигурност. Според чл. 1, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България цялата държавна власт произтича от народа. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. От гледна точка на конституционното право понятието „народ“ – като първичен източник на цялата държавна власт, в тесен смисъл обхваща само гражданите на съответната държава. Правомощието как да бъде уредено гражданството е важен и изключителен атрибут на държавния суверенитет. От пълната и върховна власт на държавата (суверенитета) произтича основното положение, че тя регламентира кой и в какво отношение принадлежи към нея. Правната уредба на тези въпроси формира института на гражданството, в който народът на демократичната държава се конституира като източник и носител на нейната власт. Гражданството като елемент на националната идентичност: Гражданството често се свързва с национална идентичност. Докато в миналото националната (етническата) идентичност се е свързвала с гражданството, то през последната половина на миналия век наблюдаваме постепенна либерализация и отделяне на етноса от гражданството. Напоследък обаче въпросите за националната идентичност, гражданството и принадлежността са отново на дневен ред в контекста на дебатите, които се водят за имиграцията и интеграцията. Понятията „гражданство“ и „националност“ често се използват, за да се означи правната връзка (правоотношението) между държавата и индивида. „Националност“ се ползва повече като правен термин, докато „гражданството“ се ползва по-широко и се свързва с правата, задълженията и практиките, свързани с този статус. Понякога „националност“ се свързва и с принадлежност към определена етническа общност. В Европейския съюз понятието „гражданство на Съюза“ се въвежда с Маастрихския договор през 1991 г. като допълнителен правен статут на всяко лице, което е гражданин на държава членка. Очертаното важно обществено значение на института на гражданството обосновава необходимостта от преразглеждане на таксите в производствата по придобиване, загубване и възстановяване на българското гражданство. Размерът на таксите в производството във връзка с българското гражданство е определен с Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, буква Г, като следва да се отбележи, че последното изменение на повечето такси е от 2007 г., а за две от таксите – по т. 60 и 62, не е правена актуализация от 1998 г. Към настоящия момент таксите са изключително ниски. Например, най-масовата такса по молби за придобиване и за възстановяване на българско гражданство от лица, на които родителите или единият от родителите е български гражданин или е от българска народност, е 30 лева. За сравнение: - Таксата, събирана от Министерството на външните работи, за приемане, обработване и препращане на документи за придобиване, освобождаване, възстановяване или установяване на българско гражданство до Министерството на правосъдието е в размер на 50 Евро, съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, т.е. за лицата от български произход, които подават молбата си за натурализация в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина, дължимата държавна такса само за приемане и изпращане в Министерството на правосъдието на документите е по-висока от таксата за самата процедура по натурализация. - Таксата, която събира от Министерството на вътрешните работи, за разрешаване на постоянно пребиваване на чужденец в Република България е в размер на 1000 лева – чл. 12, ал. 1 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси. От сравнителния анализ става ясно, че размерите на таксата за натурализация, възстановяване и освобождаване от българско гражданство е в пъти по-ниска от размерите на таксите за разрешаване на статут на постоянно пребиваване в Република България. Съгласно законодателно проучване от 2019 г., възложено от Народното събрание, относно „Правен анализ на практиките, свързани предоставяне на гражданство в държави-членки на Европейския съюз“ 3, размерът на таксите в производството по предоставяне на гражданство са следните: Държава Такса – при подаване на молбата Такса – при одобрение Белгия 150 евро Финландия 350 евро Португалия 200 евро Ирландия 175 евро Словакия 700 евро Латвия 28,46 евро Франция 55 евро (гербова такса) Хърватия 20 куни 1500 куни (404,55 лева) Видно от горепосочените данни размерът на таксите в изследваните европейски държави, в сравнение с размера на таксите за същата дейност в производството във връзка с българското гражданство, е по-висок от 2 до 47 пъти или средно – 25 пъти по-висок. Високата обществена значимост на института на гражданството се обосновава и от броя на регистрираните в Министерството на правосъдието молби за промяна на гражданството, както и от броя на уважените такива, както следва: за 2021 г. са подали молби – 22 582 лица; за 2022 г. са подали молби – 23 826 лица; за 2023 г. са подали молби – 23 895 лица. От годишните доклади за дейността на комисията по българско гражданство към Администрацията на президента на Република България е видно следното 5: За периода от 1 януари до 31 декември 2021 г. вицепрезидентът на Република България, в изпълнение на възложените му от президента на Република България правомощия по чл. 98, т. 9 от Конституцията на Република България, е издал 229 броя укази за промени в българското гражданство на 17 295 лица, както следва: - 128 бр. укази за придобиване на българско гражданство на основание български произход, родител български гражданин, обща натурализация, на основание чл. 12а, чл. 14а и чл. 16 от ЗБГ за 15 171 лица; - 78 бр. укази за възстановяване на българското гражданство за 1 926 лица; - 19 бр. укази за освобождаване от българско гражданство за 188 лица; - 4 бр. укази за отмяна на натурализация за 10 лица. За периода от 1 януари до 31 декември 2022 г. вицепрезидентът на Република България, в изпълнение на възложените му от президента на Република България правомощия по чл. 98, т. 9 от Конституцията на Република България, е издал 137 броя укази за промени в българското гражданство на 10 330 лица, както следва: - 73 бр. укази за придобиване на българско гражданство на основание български произход, родител български гражданин, обща натурализация, на основание чл. 16 от ЗБГ за 7 410 лица; - 43 бр. укази за възстановяване на българското гражданство за 2 660 лица; - 17 бр. укази за освобождаване от българско гражданство за 247 лица; - 4 бр. укази за отмяна на натурализация за 13 лица. За периода от 1 януари до 31 декември 2023 г. вицепрезидентът на Република България, в изпълнение на възложените му от президента на Република България правомощия по чл. 98, т. 9 от Конституцията на Република България, е издал 145 броя укази за промени в българското гражданство на 12 510 лица, както следва: - 79 бр. укази за придобиване на българско гражданство на основание български произход, родител български гражданин, обща натурализация, на основание чл. 16 от ЗБГ за 10 205 лица; - 37 бр. укази за възстановяване на българското гражданство за 2 000 лица; - 22 бр. укази за освобождаване от българско гражданство за 292 лица; - 7 бр. укази за отмяна на натурализация за 13 лица. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Проблемът не може да бъде решен в рамките на действащите правни норми, нито чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Описаният проблем не може да се реши в рамките на действащата нормативна уредба. Както беше отбелязано по-горе в т. 1.1., размерът на таксите в производството във връзка с българското гражданство, определен с Тарифа № 1, последно е променян за повечето такси през 2007 г., а за две от тях – по т. 60 и 62, последната актуализация е от 1998 г. След този дълъг период са настъпили някои важни външно-политически промени в Република България, които намират пряко отражение по отношение на гражданството в дългосрочен план. На първо място, с присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. всеки български гражданин придобива европейско гражданство с произтичащите от това последици, като една от най-важните е свободата на движение и пребиваване. На 30 декември 2023 г. Съветът на Европейския съюз постигна съгласие да премахне контрола по вътрешните въздушни и морски граници с България и Румъния. На 12 декември 2024 г. Съветът взе решение за премахване на проверките на лица и по вътрешните сухопътни граници с двете държави и между тях. В резултат на това от 1 януари 2025 г. България и Румъния са пълноправни членове на Шенгенското пространство. Една от основните цели на Шенгенското пространство е да защитава своите граждани чрез засилено сътрудничество между полицията, митническите органи и органите за контрол на външните граници на всички държави членки. Тези нови форми на сътрудничество бяха въведени, за да се компенсират рисковете от пропуски в сигурността, произтичащи от премахването на контрола по вътрешните граници. 4 С присъединяването към Шенгенското пространство важността на региона нараства предвид активната роля на страната ни за поддържане на международния мир, както и ангажиментите ѝ по охраната на външните граници на ЕС. В този смисъл размерът на държавните такси, заплащани в производството във връзка с българското гражданство, определен в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г., следва да бъде приведен в съответствие с института на гражданството като част от държавния суверенитет, националната сигурност и националната идентичност. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Няма задължителни действия, произтичащи от актове от правото на ЕС или от нормативни актове от по-висока степен. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: ,,Привеждане в съответствие на размера на държавните такси, заплащани в производството във връзка с българското гражданство, определен в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г., с института на гражданството като част от държавния суверенитет, националната сигурност и националната идентичност“ Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Министерството на правосъдието; 2. Министерството на финансите; 3. Министерството на вътрешните работи; 4. Министерството на външните работи; 5. Държавната агенция „Национална сигурност“; 6. Лицата, подаващи молби за промяна на гражданството – около 23 000 годишно. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинираните проблеми. При такъв вариант ще продължи за съществува несъответствие на размера на държавните такси, заплащани в производството във връзка с българското гражданство, определен в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г. с института на гражданството като част от държавния суверенитет, националната сигурност и националната идентичност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Създаване на потенциална възможност за рискове и заплахи за националната сигурност и за съхраняването и развитието на националната идентичност. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: ,,Ненормативна намеса‘‘: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез обучения, изготвяне на указания или насоки. Този вариант не може да преодолее посочените проблеми. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Създаване на потенциална възможност за рискове и заплахи за националната сигурност и за съхраняването и развитието на националната идентичност. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г.“ Описание: С приемането на предложените изменения в Тарифа № 1 ще се преодолее несъответствието на размера на държавните такси, заплащани в производството във връзка с българското гражданство, определен в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г. с института на гражданството като част от държавния суверенитет, националната сигурност и националната идентичност. В тази връзка се предвижда десетократно увеличение на размера на таксите по молби за придобиване и възстановяване на българско гражданство. По молби за освобождаване от българско гражданство и по молби за издаване на удостоверения за гражданство по чл. 39 ЗБГ се предлага петкратно увеличение на размера на таксите. За част от останалите дейности, свързани с издаване на различни удостоверения във връзка с българското гражданство, увеличението на таксите е два пъти. При този вариант ще бъде решен констатираният проблем и ще бъде постигната заложената цел. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При реализирането на този вариант може да се очаква: - преодоляване на несъответствието на размера на държавните такси, заплащани в производството във връзка с българското гражданство, определен в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г., с института на гражданството като част от държавния суверенитет, националната сигурност и националната идентичност; - намаляване на потенциалната възможност за рискове и заплахи за националната сигурност и за съхраняването и развитието на националната идентичност; - създаване на условия за защита на националните интереси и за постигането на националните цели и приоритети; - дългосрочен положителен ефект върху държавния бюджет на Република България. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчита. Административна тежест: Предлаганите промени в Тарифа № 1 ще доведат до повишаване на административните разходи за лицата, подаващи молби за промяна на гражданството. Административните разходи са оправдани, поради очакваните положителни въздействия. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Ненормативна намеса“ Вариант 3 „Приемане на проекта на ПМС за изменение на Тарифа № 1“ Ефективност Цел 1: Привеждане в съответствие на размера на държавните такси, заплащани в производството във връзка с българското гражданство, определен в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г., с института на гражданството като част от държавния суверенитет, националната сигурност и националната идентичност. ниска ниска висока Ефикасност Цел 1: Привеждане в съответствие на размера на държавните такси, заплащани в производството във връзка с българското гражданство, определен в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г., с института на гражданството като част от държавния суверенитет, националната сигурност и националната идентичност. ниска ниска висока Съгласуваност Цел 1: Привеждане в съответствие на размера на държавните такси, заплащани в производството във връзка с българското гражданство, определен в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г., с института на гражданството като част от държавния суверенитет, националната сигурност и националната идентичност. ниска ниска висока 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. При реализирането на първия и втория вариант не се постигат поставените цели. Осъществяването на третия вариант позволява в максимална степен да се изпълнят поставените цели. 6. Избор на препоръчителен вариант: Вариант 3 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г.“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Предлаганите промени в Тарифа № 1 ще доведат до повишаване на административните разходи за лицата, подаващи молби за промяна на гражданството. Административните разходи са оправдани, поради очакваните положителни въздействия. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регулаторни режими. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регистри. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на акт ще се съгласува с всички министри и с администрацията на Министерския съвет, в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът ще се публикува на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации, съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Конституция на Република България; 2. Закон за българското гражданство; 3. Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от ЗБГ; 4. Договор за създаване на Европейска общност; 5. Харта на основните права на Европейския съюз. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1, Друмева, Е., Конституционно право, С., 2008, стр. 35 и 36. 2 https://www.me.government.bg/files/useruploads/files/akt.strategiq2020.pdf 3 https://parliament.bg/en/students-program/ID/237 4 https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/schengen-area/ 5 https://m.president.bg/bg/cat107/Godishni-dokladi-grajdanstvo Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието:

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТА НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ТАРИФА № 1 КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ ЗА ТАКСИТЕ, СЪБИРАНИ ОТ СЪДИЛИЩАТА, ПРОКУРАТУРАТА, СЛЕДСТВЕНИТЕ СЛУЖБИ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 167 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1992 Г. Организация/потребител /вкл. начина на получаване на Приети/ № предложението/ Предложения и становища Мотиви неприети 1. Sir Humphrey Предлага се да се пренапишете цялата тарифа, като се Не се приема. Съгласно принципа на (публикувано на Портала за допълните със стойности и в евро. приемственост и автоматично обществени консултации на превалутиране на суми от левове в 04.04.2025 г.) Цитирани са разпоредби от Закона за въвеждане на евро, уреден в чл. 11 от Закона за еврото в Република България въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 2024 г.) , в съответствие с Регламент (EО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 година относно въвеждането на еврото и другото пряко приложимо право на Европейския съюз, въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева. В съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Понятието „правни инструменти“ съгласно чл. 1 от Регламент (ЕО) № 974/98 означава законодателни и законови разпоредби, актове на 1 администрацията, съдебните решения, договорите, едностранните правни актове, платежните инструменти, различни от банкноти и монети, и други инструменти с правен ефект. Принципът на приемственост и автоматично превалутиране следва да бъде последователно приложен към стойностите в лева, които се съдържат в съществуващите правни инструменти, включително в разпоредбите на нормативните актове, които уреждат стойности в лева на дължимите публични вземания за такси, глоби и санкции. Също така, съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 974/98, когато в съществуващите правни инструменти към края на преходния период се съдържат данни в националните валутни единици, тези данни се разбират като данни в евро единицата в съответствие със съответните обменни курсове. Прилагат се правилата за закръгляването, определени в Регламент (EО) № 1103/97. В § 5, ал. 1 ПЗР на ЗВЕРБ изрично е предвидено, че действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране. В ал. 2 на § 5 е предвидено специално правило за превалутиране на тези суми, когато са предвидени в закон или в подзаконов нормативен акт, 2 2. Aziti Предлага се ако българи отказали се по принуда от Не се приема. (публикувано на Портала за българското си гражданство (например, защото по закон обществени консултации на на друга държава те нямат право да имат двойно 04.04.2025 г.) гражданство), пожелаят да възстановят българското си гражданство, да не плащат такси за това или да плащат символична такса от 1 лв. Ако нямат българска диплома за образование, да продължават да се явяват на изпит по език, а езиковите курсове да са безплатни, тоест за сметка на данъкоплатците или да се поемат от ЕС (държавата и частна фирма може да кандидатства за финансиране към Еразъм). Горното правило да важи и за децата на родители, които са или са били български граждани, но по каквато и да е причина нямат и не са получили българско гражданство като непълнолетни, а желаят като пълнолетни да получат И българско гражданство. 3. Становище на Центъра на В становището е изразено мнение, че увеличаването на Не се приема. бесарабските българи в размера на държавните такси по никакъв начин няма България да допринесе за разрешаване на съществуващите (получено в Министерството проблеми при администриране на процедурата, нито на правосъдието на ще намали потенциалната възможност за рискове и 29.04.2025 г.) заплахи за националната сигурност. Посочено е, че ще се увеличи бюджета за сметка на гражданите. чрез който се въвежда правен акт на Европейския съюз с посочена съответна сума в евро. Размерът на държавните такси, заплащани в производството във връзка с българското гражданство, определен в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г., следва да е в съответствие с института на гражданството като част от държавния суверенитет, националната сигурност и националната идентичност. Привилегията, която Конституцията създава за лицата от български произход, е възможността да придобиват българско гражданство по облекчен ред - чл. 25, ал. 2 от Конституцията. В тази връзка нормативната уредба, е в пълен синхрон с конституционната норма. Външно-политическите промени в Република България, които намират пряко отражение по отношение на гражданството в дългосрочен план, както и важното обществено значение на института на гражданството обосновава необходимостта от преразглеждане на таксите в производствата по придобиване, загубване и възстановяване на българското гражданство. Следва да се отбележи, че 3 последното изменение на повечето такси е от 2007 г., а за две от таксите – по т. 60 и 62, не е правена актуализация от 1998 г. 4

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО Проект! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ – МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г. Причини, които налагат приемането на проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г. (Тарифа № 1) Решаващ фактор за принадлежността към народа на една държава е гражданството като самостоятелен правен институт. През 1955 г. Международният съд на ООН в Хага се произнася по същността на гражданството като трайна правна и политическа връзка на съпринадлежност между физическото лице и държавата, от което отношение произтичат права и задължения за двете страни. Тази връзка има важни вътрешноправни и външноправни последици. Най-важните вътрешноправни последици са свързани с активното и пасивното избирателно право, правото на свободно движение и пребиваване, дипломатическа и консулска защита. С членството на Република България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. всеки български гражданин е и гражданин на Европейския съюз с произтичащите от това последици. Последиците от европейското гражданство са уредени в чл. 17–21 от Договора за създаване на Европейска общност (ДСЕО) и се съдържат в дял V „Гражданство“ от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена от Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз на 7 декември 2000 г. в Ница и станала част от Лисабонския договор, реформиращ ЕС. Те включват право на добра администрация, право на достъп до документи, право на достъп до европейския омбудсман, право на петиции до Европейския парламент, свободно движение и пребиваване, дипломатическа и консулска закрила, активно и пасивно избирателно право в изборите за Европейски парламент и органите за местно самоуправление. В този смисъл производството във връзка с българското гражданство не може да се разглежда формално като предоставяне на услуга, за стойността на която се вземат предвид необходимите материално-технически и административни разходи по нейното предоставяне, по следните съображения: 1. Гражданството като елемент на националната сигурност и суверенитета на държавата: Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България, приета с Решение на Народното събрание от 14 март 2018 г., обн., ДВ, бр. 26 от 2018 г., с времеви хоризонт до 2025 г., утвърждава, че политиката на Република България в сферата на сигурността се изгражда върху ценностите на демокрацията, на националната ни култура, основните права и свободи, на равните възможности за развитие на личността, както и на Конституцията на страната и основополагащите актове за гарантиране на международната сигурност. В т. II.2. „Национални интереси“ от Стратегията е посочено, че жизненоважни интереси са съхраняване и развитие на националната идентичност, изграждаща се на основата на българско гражданство. Трансграничната организирана престъпност на Балканите и особено нейните проявления, свързани с нелегалния трафик на хора, с изготвянето и разпространяването на неистински български и чужди документи за самоличност, незаконни схеми за получаване на визи, на право за дългосрочно пребиваване и получаване на българско гражданство, са изведени като отделни рискове и заплахи пред националната сигурност. Според чл. 1, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България цялата държавна власт произтича от народа. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. От гледна точка на конституционното право понятието „народ“ – като първичен източник на цялата държавна власт, в тесен смисъл обхваща само гражданите на съответната държава. Правомощието как да бъде уредено гражданството е важен и изключителен атрибут на държавния суверенитет. От пълната и върховна власт на държавата (суверенитета) произтича основното положение, че тя регламентира кой и в какво отношение принадлежи към нея. Правната уредба на тези въпроси формира института на гражданството, в който народът на демократичната държава се конституира като източник и носител на нейната власт. 2. Гражданството като елемент на националната идентичност: Гражданството често се свързва с национална идентичност. Докато в миналото националната (етническата) идентичност се е свързвала с гражданството, то през последната половина на миналия век наблюдаваме постепенна либерализация и отделяне на етноса от гражданството. Напоследък обаче въпросите за националната идентичност, гражданството и принадлежността са отново на дневен ред в контекста на дебатите, които се водят за имиграцията и интеграцията. Понятията „гражданство“ и „националност“ често се използват, за да се означи правната връзка (правоотношението) между държавата и индивида. „Националност“ се ползва повече като правен термин, докато „гражданството“ се ползва по-широко и се свързва с правата, задълженията и практиките, свързани с този статус. Понякога „националност“ се свързва и с принадлежност към определена етническа общност. В Европейския съюз понятието „гражданство на Съюза“ се въвежда с Маастрихския договор през 1991 г. като допълнителен правен статут на всяко лице, което е гражданин на държава членка. Очертаното важно обществено значение на института на гражданството обосновава необходимостта от преразглеждане на таксите в производствата по придобиване, загубване и възстановяване на българското гражданство. Размерът на таксите в производството във връзка с българското гражданство е определен с Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, буква Г, като следва да се отбележи, че последното изменение на повечето такси е от 2007 г., а за две от таксите – по т. 60 и 62, не е правена актуализация от 1998 г. Към настоящия момент таксите са изключително ниски. Например, най-масовата такса по молби за придобиване и за възстановяване на българско гражданство от лица, на които родителите или единият от родителите е български гражданин или е от българска народност, е 30 лева. За сравнение: - Таксата, събирана от Министерството на външните работи, за приемане, обработване и препращане на документи за придобиване, освобождаване, възстановяване или установяване на българско гражданство до Министерството на правосъдието е в размер на 50 Евро, съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, т.е. за лицата от български произход, които подават молбата си за натурализация в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина, дължимата държавна такса само за приемане и изпращане в Министерството на правосъдието на документите е по-висока от таксата за самата процедура по натурализация. - Таксата, която събира от Министерството на вътрешните работи, за разрешаване на постоянно пребиваване на чужденец в Република България е в размер на 1000 лева – чл. 12, ал. 1 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси. От сравнителния анализ става ясно, че размерите на таксата за натурализация, възстановяване и освобождаване от българско гражданство е в пъти по-ниска от размерите на таксите за разрешаване на статут на постоянно пребиваване в Република България. Съгласно законодателно проучване от 2019 г., възложено от Народното събрание, относно „Правен анализ на практиките, свързани предоставяне на гражданство в държави-членки на Европейския съюз“, размерът на таксите в производството по предоставяне на гражданство в изследваните европейски държави, в сравнение с размера на таксите за същата дейност в производството във връзка с българското гражданство, е по-висок от 2 до 47 пъти или средно – 25 пъти по-висок. Високата обществена значимост на института на гражданството се обосновава и от броя на регистрираните в Министерството на правосъдието молби за промяна на гражданството, както и от броя на уважените такива. Лицата, подаващи молби за промяна на гражданството, са около 23 000 годишно, а уважените – средно около 13 400 годишно. Както беше отбелязано по-горе, размерът на таксите в производството във връзка с българското гражданство, определен с Тарифа № 1, последно е променян за повечето такси през 2007 г., а за две от тях – по т. 60 и 62, последната актуализация е от 1998 г. След този дълъг период са настъпили някои важни външно-политически промени в Република България, които намират пряко отражение по отношение на гражданството в дългосрочен план. На първо място, с присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. всеки български гражданин придобива европейско гражданство с произтичащите от това последици, като една от най-важните е свободата на движение и пребиваване. На 30 декември 2023 г. Съветът на Европейския съюз постигна съгласие да премахне контрола по вътрешните въздушни и морски граници с България и Румъния. На 12 декември 2024 г. Съветът взе решение за премахване на проверките на лица и по вътрешните сухопътни граници с двете държави и между тях. В резултат на това от 1 януари 2025 г. България и Румъния са пълноправни членове на Шенгенското пространство. Една от основните цели на Шенгенското пространство е да защитава своите граждани чрез засилено сътрудничество между полицията, митническите органи и органите за контрол на външните граници на всички държави членки. Тези нови форми на сътрудничество бяха въведени, за да се компенсират рисковете от пропуски в сигурността, произтичащи от премахването на контрола по вътрешните граници. С присъединяването към Шенгенското пространство важността на региона нараства предвид активната роля на страната ни за поддържане на международния мир, както и ангажиментите ѝ по охраната на външните граници на ЕС. В този смисъл размерът на държавните такси, заплащани в производството във връзка с българското гражданство, определен в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г., следва да бъде приведен в съответствие с института на гражданството като част от държавния суверенитет, националната сигурност и националната идентичност. 2. Целите, които се поставят с предлагания акт За решаването на идентифицираните проблеми с проекта на акт се цели привеждане в съответствие на размера на държавните такси, заплащани в производството във връзка с българското гражданство, определен в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г., с института на гражданството като част от държавния суверенитет, националната сигурност и националната идентичност. 3. Очакваните резултати от приемането на проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г., са следните: С приемането на предложените изменения в Тарифа № 1 може да се очаква: - преодоляване на несъответствието на размера на държавните такси, заплащани в производството във връзка с българското гражданство, определен в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г., с института на гражданството като част от държавния суверенитет, националната сигурност и националната идентичност; - намаляване на потенциалната възможност за рискове и заплахи за националната сигурност и за съхраняването и развитието на националната идентичност; - създаване на условия за защита на националните интереси и за постигането на националните цели и приоритети; - дългосрочен положителен ефект върху държавния бюджет на Република България. В тази връзка се предвижда десетократно увеличение на размера на таксите по молби за придобиване и възстановяване на българско гражданство. По молби за освобождаване от българско гражданство и по молби за издаване на удостоверения за гражданство по чл. 39 ЗБГ се предлага петкратно увеличение на размера на таксите. За част от останалите дейности, свързани с издаване на различни удостоверения във връзка с българското гражданство, увеличението на таксите е два пъти. Предлаганите промени в Тарифа № 1 ще доведат до повишаване на административните разходи за лицата, подаващи молби за промяна на гражданството. Административните разходи са оправдани, поради очакваните положителни въздействия. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба По проекта е изготвена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация - за актове, които не оказват въздействие върху държавния бюджет. При приемане на проекта на акт се очаква увеличение на приходите по бюджета на Министерството на правосъдието. Предложените промени няма да доведат до увеличение на разходите по бюджета на Министерството на правосъдието. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г., не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове е извършена частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на акт, заедно с доклада към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет, като на заинтересованите лица е предоставен 30-дневен срок за предложения и становища по проекта. За постъпилите становища е съставена справка по чл. 26, ал. 5 от ЗНА, която е публикувана на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. Проектът е съгласуван в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като направените бележки и предложения са отразени в приложената справка – таблица. Проектът на акт не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед на гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам Министерският съвет да приеме предложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 1992 г.