Консултационен документ относно проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението

Въпросник относно оценка на въздействието на проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението Въпрос 1: Съществува ли в България лобиране пред публичните власти в полза на заинтересовани лица и групи при изработване на проекти за нормативни актове, формулиране на политики и вземане на решения от оправомощените органи? Х Да Не Моля пояснете защо: В своя Общ коментар 25 (57)1 Комитетът по правата на човека заявява, че гражданите "участват в управлението на обществените дела, като оказват влияние чрез публични дебати и диалог със своите представители или чрез способността си да се организират". На равнище ЕС член 11 от Договора за Европейския съюз задължава институциите на ЕС да "предоставят на гражданите и представителните сдружения възможността да излагат и публично да обменят мненията си във всички области на дейност на Съюза" и да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните сдружения и гражданското общество. Чрез споделяне на експертен опит, легитимни нужди и доказателства за проблеми в политиката и начини за тяхното решаване, различни заинтересовани групи могат да предоставят на правителствата ценна информация и данни, на които да базират публичните си политики. Съществува и уредба относно някои форми на представителство на интереси като например участие в обществени консултации чрез изпращане на становища (Закон за нормативните актове, глава III, в която се урежда редът за провеждане на обществени консултации включително и редът за отразяване на постъпилите становища и защо направените с тях предложения са приети или отхвърлени чрез справка, която става част документите, които следва да се приложат към проекта на нормативен акт; тази справка е публично достъпна, предоставя прозрачност по отношение взелите участие в консултирането на проекта и съответно може да се счита за елемент на „законодателен отпечатък“), участие в заседания на парламентарни или общински комисии (Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и Закон за местното самоуправление и местната администрация) Въпрос 2: Поражда ли проблеми липсата на законодателство, което да регулира лобистките дейности по същество? Х Да Не Моля пояснете защо: За да се постигне позитивен резултат от подобна изрична законодателна регулация, следва да се предвидят мерки, които са едновременно подходящи и пропорционални. За да са пропорционални мерките, те трябва да отчитат: - Дали представителството се извършва срещу заплащане като търговска дейност в защита на частен интерес, в който случай биха били оправдани повече административни задължения, или се осъществява в обществен интерес и безвъзмездно (или с дарения, които не обвързват изпълнителя с условията, които би имал един договор за поръчка) - Дали представителството се извършва редовно и по занятие – отново предпоставка за по-ангажиращи административни задължения, или като инцидентна дейност по конкретен казус; В тази връзка, за да бъде постигната легитимната цел на подобна регулация, а именно яснота, публичност и прозрачност, трябва на първо място да бъдат уредени изрично задълженията на вземащите решения, които да са достатъчно ясно формулирани в закона, за да може да се следи за тяхното спазване, а не да се разчита само на задължения за представителите на интереси, които могат да се окажат непропорционални и/или ограничаващи гражданското участие. Въпрос 3: Необходимо ли е нормативно осигуряване на равнопоставеност в представителството на различните категории интереси – обществени, групови и частни? Х Да Не Моля пояснете защо: Равнопоставеност не означава „еднаквост“, а се постига чрез мерки, които са пропорционални според конкретните групи, съответно интереси. Затова следва да се предвидят по-ангажиращи административни мерки за представителите на частни интереси и по-леки за представителите, защитаващи обществени интереси. Това се налага с цел изравняване възможностите за участие с оглед факта, че в общия случай представителите на частни интереси на политически или икономически влиятелни лица имат възможност да вложат повече ресурси в дейността си, включително да установят т. нар. монопол на влияние (термин, използван от ОИСР в документа „Lobbying in the 21st Century“). Тези, които представляват/защитават обществено значими интереси, следва да имат по-благоприятен режим, който се оправдава, от една страна, с гаранциите за равно упражняване на правото на сдружаване, но от друга - със значимостта на обществения интерес, който носи ползи не само за представителите, но и за цялото общество. Въпрос 4: Необходими ли са нормативни гаранции за прозрачност при взаимодействието между заинтересованите страни и държавните институции? Х Да Не Моля пояснете защо: Подобни нормативни гаранции са важно условие за създаване на еднозначни и приети от всички правила за това как се случва процесът на взаимодействие, включително възможността да е публичен и проследим, но мерките задължително следва да са пропорционални и да не застрашават възможностите за гражданско участие и свободата на словото. Мерки, засягащи държавните институции, трябва да са изрично нормативно регламентирани и ясно формулирани в бъдещия закон, за да може адекватно да се следи за спазването им впоследствие. Въпрос 5: Бихте ли приели лобирането като легитимна дейност, ако се осъществява по нормативно установен начин? Да Х Не Моля пояснете защо: И към момента лобирането е легитимна дейност. Ясно е обаче, че лобизмът е понятие, което се е наложило в разговорния език с негативно значение. Затова то трябва да се избягва при създаване на регулация, тъй като вместо да послужи за регулиране на отношенията по взаимодействие между частните субекти и институциите в процеса на изработване и приемане на нормативни актове, може да послужи за повод за негативно етикиране и дискредитиране на подобен вид дейност, който ще бъде обратен ефект на целите на подобна регулация. Затова от БЦНП подкрепяме неговото заместване с понятието „представителство на интереси“. Въпрос 6: Смятате ли, че повишаването на прозрачността в процеса на вземане на решения би подобрило качеството на решенията? Х Да Не Моля пояснете защо: Да, доколкото мерките за прозрачност са насърчителни за осъществяване на по-широко гражданско участие и включване на повече представители в процесите. Затова мерките трябва да са пропорционални и да не отегчават прекомерно участието на заинтересовани страни и представители на обществени интереси, които в общия случай разполагат с помалко ресурси от представители на частни интереси на политически или икономически влиятелни лица Въпрос 7: Необходимо ли е приемането на Закон за прозрачност и почтеност в управлението? Х Да Не Моля пояснете защо: Да, както посочихме по-горе, и в момента има регулация, която засяга участието в процеса на изработване и приемане на нормативни актове, но също така осигуряването на повече прозрачност и равно участие следва да бъдат допълнително защитени и осигурени. Затова приемането на подобен закон с подходящи мерки, както за държавните органи, така и за участниците, може да създаде по-добра среда за гражданско участие и осигуряване на обществения интерес за повече прозрачност и проследимост на процеса. Въпрос 8: Трябва ли регламентацията на представителството на интереси да включва както писмената, така и устната комуникация? ХДа Не Моля пояснете защо: Някои форми на писмена комуникация - като изпращане на становища в рамките на обществена консултация, са вече регулирани. Устната комуникация, изразяваща се найвече в срещи с вземащи решения, често остава скрита за обществеността. Затова трябва да се гарантира прозрачност при осъществяване, както на писмена, така и на устна комуникация. Регулация на косвена комуникация чрез публични интервюта и призиви към гражданите да се застъпят за определена позиция пред вземащите решения крие сериозни рискове за ограничение на свободата на словото. Затова тя не следва да бъде специално регулирана или да попада в обхвата на бъдещ закон. Въпрос 9: Трябва ли представителството на интереси да обхваща обществените, груповите и частните интереси? Да Х Не Моля пояснете защо: Застъпничеството, разбирано като дейност, извършвана от юридически лица с нестопанска цел и техни представители, регистрирани в обществена полза, които целят да се повлияе върху решения на публичен орган в полза на обществото, не следва да се счита за представителство на интереси (лобизъм) по смисъла на бъдещия закон. За застъпничеството може да се предвиди пропорционална административна мярка за гарантиране на прозрачност, а именно - да бъде предвидено задължение на ЮЛНЦ в обществена полза да посочват в годишните доклади за дейността си (които към момента са задължителни и са публично достъпни по партида на съответното ЮЛНЦ в София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 1, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org 6 обществена полза в ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията) дали са имали взаимодействие с адресатите на застъпничество на интереси и какъв е бил резултатът от тези активност. Въпрос 10: По отношение на кои актове, свързани с формулиране на политики, следва да бъде регламентирано представителството на интереси? Законите и съответно представителите на държавните органи, които имат законодателна инициатива и ги разработват на практика – Парламент, Министерски съвет и министерствата (такъв е подходът, възприет в Германия). Разширяване на обхвата извън централната власт и законите и включване на общи административни актове, укази на президента, общини и др. административни органи също може да се аргументира с оглед прозрачност в процесите, но преценката за разширен обхват следва да се направи с оглед рисковете във връзка с ефективното прилагане на закона, които произтичат от такъв широк регулаторен подход. Въпрос 11: Кои субекти следва да бъдат включени в обхвата на понятието „представител на интереси“ по смисъла на закона? С общо задължения за осигуряване на прозрачност на процеса следва да обхване всички, които извършват представителство по смисъла на закона, като има диференциация на мерките с цел осигуряване на пропорционалност. Така например може да подлежат на вписване в регистър само представителите, които извършват представителство по занятие – регулярно и възмездно. - Следва да се предвидят изрични изключения за лица, които макар и да извършват представителство, да не се считат за представители на интереси по смисъла на закона, с оглед изпълнението на конституционно и законово определени функции. Това ще обоснове изключение за ЮЛНЦ, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, когато действат в изпълнение на нестопанските си цели, регистрираните сдружения на работници и служители, когато осъществяват дейност в защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване, регистрираните работодателски организации, действащи в защита на стопанските интереси на членовете си, и представителите на регистрирани религиозни общности и институции, осъществяващи дейност, свързана с упражняване на правото на вероизповедание и други подобни Въпрос 12: Представителството на интереси пред кои органи следва да бъде регламентирано в закона? Законите и съответно представителите на държавните органи, които имат законодателна инициатива и ги разработват на практика – Парламент, Министерски съвет и министерствата (такъв е подходът, възприет в Германия). Разширяване на обхвата извън централната власт и законите и включване на общи административни актове, укази на президента, общини и др. административни органи също може да се аргументира с оглед прозрачност в процесите, но преценката за разширен обхват следва да се направи с оглед рисковете във връзка с ефективното прилагане на закона, които произтичат от такъв регулаторен подход Въпрос 13: Трябва ли редът за провеждане на лични срещи с представители на интереси да бъде регламентиран от съответната институция и публично оповестен? Х Да Не Моля пояснете защо: Някои форми на писмена комуникация - като изпращане на становища в рамките на обществена консултация, са вече регулирани. Устната комуникация, изразяваща се найвече в срещи с вземащи решения, често остава скрита за обществеността. Затова следва тя да е регулирана като основна тежест на мерките, свързани с осигуряване на публичност на тези срещи, и трябва да падне върху самите институции. Въпрос 14: Необходимо ли е личните срещи на органите с представителите на интереси да се отразяват в публичен календар за срещи? Х Да Не Моля пояснете защо: Да, и това е пример за добра мярка, която да се изпълнява от самите институции. Въпрос 15: Необходимо ли е участниците в работни групи и консултативни съвети да декларират какви интереси представляват? Х Да Не Моля пояснете защо: Да, но в случай, че става дума за личен или частен интерес. ЮЛНЦ в обществена полза, участващи в работни групи по теми, свързани с целите на организацията, няма нужда повторно да декларират интересите, които представляват, с оглед на вече налична публично достъпна информация по партидата на съответното ЮЛНЦ в ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията Въпрос 16: Необходимо ли е да се създаде законодателен отпечатък, който осигурява проследяване, документиране и оповестяване на основните външни интервенции от началото до края на процеса по изготвяне и приемане на нормативните и други актове? Х Да Не Моля пояснете защо: Доколкото в бъдещ закон следва ясно да е формулирано какво представлява „законодателният отпечатък“, кой е отговорен за съставянето му и какви последици произтичат от липса на такъв. При регулиране на законодателен отпечатък следва да се вземат под внимание вече уредени елементи от такъв, регламентирани в други нормативни актове. Например в Закона за нормативните актове, глава III, се урежда редът за провеждане на обществени консултации, включително и редът за отразяване на постъпилите становища и защо направените с тях предложения са приети или отхвърлени, чрез справка, която става част от документите, които следва да се приложат към проекта на нормативния акт. Тази справка е публично достъпна, предоставя прозрачност по отношение взелите участие в консултирането на проекта и съответно може да се счита за елемент на „законодателен отпечатък“Въпрос 17: Необходимо ли е да бъде създаден публичен регистър (регистър за прозрачност), в който да се вписват представителите на интереси ? Х Да Не Моля пояснете защо: Това е основна мярка във всички аналогични законодателства в други държави. Регистърът обаче следва да е организиран по начин, който да не обезкуражава и да не ограничава гражданското участие (подобен ефект може да има прекомерност на необходимата за вписване информация или високи такси във връзка с вписването). С оглед пропорционалност може да има облекчена процедура за вписване на ЮЛНЦ в сравнение с тази за лица, които извършват застъпничество професионално и възмезден начин Въпрос: 18: Според Вас какви обстоятелства трябва да обявят представителите на интереси в регистъра? Подходящи обстоятелства за вписване (като следва да се предвиди ред и механизъм за спазване на принципа за еднократно събиране и създаване на данни от администрацията, регламентиран в чл. 2 на Закона за електронното управление): - Идентификационни данни на физическото или юридическото лице (име, ЕИК, адрес, лице за контакт). - Клиенти, от чието име или в чийто интерес действат (ако има такива). - Темите и областите на политики, по които осъществяват дейност по представителство. - Институциите, с които са осъществени или се планират контакти. - Формите на комуникация, използвани при осъществяване на дейността – срещи, писмени становища, участие в работни групи и др. - Финансови ресурси, използвани за дейността по представителство (в обобщен вид). Въпрос 19: Смятате ли, че е подходящо регистърът за прозрачност да се създаде към Сметната палата ? Да Х Не Моля пояснете защо: С оглед функциите на Сметната палата, този орган не е подходящ. Алтернативно може да е Агенцията по вписванията. Въпрос 20: Смятате ли, че е необходимо достъпът до базата данни, съставляваща регистъра за прозрачност, да е свободен и безплатен ? Х Да Не Моля пояснете защо: Единствено публичен регистър със свободен, безплатен и с възможност за отдалечен достъп може да изпълни целите, свързани с гарантиране на прозрачност.

Въпросник относно оценка на въздействието на проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението Въпрос 1: Съществува ли в България лобиране пред публичните власти в полза на заинтересовани лица и групи при изработване на проекти за нормативни актове, формулиране на политики и вземане на решения от оправомощените органи? Да Не Моля пояснете защо: Процесът на участие на гражданите в процеса на създаване и приемане на нормативни актове директно или чрез техните организации е гарантирано от редица правозащитни международни актове, които са приложим за България. Член 25 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) гарантира, че хората имат "правото и възможността", без дискриминация и без необосновани ограничения, да участват в управлението на обществените дела "пряко или чрез свободно избрани 1 представители". В своя Общ коментар 25 (57) Комитетът по правата на човека заявява, че гражданите "участват в управлението на обществените дела, като оказват влияние чрез публични дебати и диалог със своите представители или чрез способността си да се организират". На равнище ЕС член 11 от Договора за Европейския съюз задължава институциите на ЕС да "предоставят на гражданите и представителните сдружения възможността да излагат и публично да обменят мненията си във всички области на дейност на Съюза" и да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните сдружения и гражданското общество. Чрез споделяне на експертен опит, легитимни нужди и доказателства за проблеми в политиката и начини за тяхното решаване, различни заинтересовани групи могат да предоставят на правителствата ценна информация и данни, на които да базират публичните си политики. Съществува и уредба относно някои форми на представителство на интереси като например участие в обществени консултации чрез изпращане на становища (Закон за нормативните актове, глава III, в която се урежда редът за провеждане на обществени консултации включително и редът за отразяване на постъпилите становища и защо направените с тях предложения са приети или отхвърлени чрез справка, която става част документите, които следва да се приложат към проекта на нормативен акт; тази справка е публично достъпна, предоставя прозрачност по отношение взелите участие в консултирането на проекта и съответно може да се счита София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 1, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org за елемент на „законодателен отпечатък“), участие в заседания на парламентарни или общински комисии (Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и Закон за местното самоуправление и местната администрация). Въпрос 2: Поражда ли проблеми липсата на законодателство, което да регулира лобистките дейности по същество? Да Не Моля пояснете защо: Коректният отговор на поставения въпрос зависи от това как се дефинира „лобистката дейност“ и какво попада в обхвата й. Както бе посочено в отговора на въпрос 1, за участието на гражданите и юридическите лица в процеса на изработване и приемане на нормативни актове в България има регулация, но някои типични за представителство на интереси дейности - като лични срещи с вземащи решения или сформиране на работни групи по законодателни инициативи, не са регулирани. От тази гледна точка регулация, предоставяща повече прозрачност относно включилите се в процесите по изготвяне на политики и законодателни актове, както и интересите, които защитават, може да допринесе за подобряване на прозрачността и публичността в процеса на гражданско участие. За да се постигне позитивен резултат от подобна изрична законодателна регулация, следва да се предвидят мерки, които са едновременно подходящи и пропорционални. За да са пропорционални мерките, те трябва да отчитат: - Дали представителството се извършва срещу заплащане като търговска дейност в защита на частен интерес, в който случай биха били оправдани повече административни задължения, или се осъществява в обществен интерес и безвъзмездно (или с дарения, които не обвързват изпълнителя с условията, които би имал един договор за поръчка) - Дали представителството се извършва редовно и по занятие – отново предпоставка за по-ангажиращи административни задължения, или като инцидентна дейност по конкретен казус; В тази връзка, за да бъде постигната легитимната цел на подобна регулация, а именно яснота, публичност и прозрачност, трябва на първо място да бъдат уредени изрично задълженията на вземащите решения, които да са достатъчно ясно формулирани в София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 1, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org 2 закона, за да може да се следи за тяхното спазване, а не да се разчита само на задължения за представителите на интереси, които могат да се окажат непропорционални и/или ограничаващи гражданското участие. Въпрос 3: Необходимо ли е нормативно осигуряване на равнопоставеност в представителството на различните категории интереси – обществени, групови и частни? Да Не Моля пояснете защо: Равнопоставеност не означава „еднаквост“, а се постига чрез мерки, които са пропорционални според конкретните групи, съответно интереси. Затова следва да се предвидят по-ангажиращи административни мерки за представителите на частни интереси и по-леки за представителите, защитаващи обществени интереси. Това се налага с цел изравняване възможностите за участие с оглед факта, че в общия случай представителите на частни интереси на политически или икономически влиятелни лица имат възможност да вложат повече ресурси в дейността си, включително да установят т. нар. монопол на влияние (термин, използван от ОИСР в документа „Lobbying in the 21st Century“). Тези, които представляват/защитават обществено значими интереси, следва да имат по-благоприятен режим, който се оправдава, от една страна, с гаранциите за равно упражняване на правото на сдружаване, но от друга - със значимостта на обществения интерес, който носи ползи не само за представителите, но и за цялото общество. Въпрос 4: Необходими ли са нормативни гаранции за прозрачност при взаимодействието между заинтересованите страни и държавните институции? Да Не Моля пояснете защо: Подобни нормативни гаранции са важно условие за създаване на еднозначни и приети от всички правила за това как се случва процесът на взаимодействие, включително възможността да е публичен и проследим, но мерките задължително следва да са пропорционални и да не застрашават възможностите за гражданско участие и свободата на словото. Мерки, засягащи държавните институции, трябва да са изрично нормативно регламентирани и ясно формулирани в бъдещия закон, за да може адекватно да се следи София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 1, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org 3 за спазването им впоследствие. Въпрос 5: Бихте ли приели лобирането като легитимна дейност, ако се осъществява по нормативно установен начин? Да Не Моля пояснете защо: И към момента лобирането е легитимна дейност. Ясно е обаче, че лобизмът е понятие, което се е наложило в разговорния език с негативно значение. Затова то трябва да се избягва при създаване на регулация, тъй като вместо да послужи за регулиране на отношенията по взаимодействие между частните субекти и институциите в процеса на изработване и приемане на нормативни актове, може да послужи за повод за негативно етикиране и дискредитиране на подобен вид дейност, който ще бъде обратен ефект на целите на подобна регулация. Затова от БЦНП подкрепяме неговото заместване с понятието „представителство на интереси“. Въпрос 6: Смятате ли, че повишаването на прозрачността в процеса на вземане на решения би подобрило качеството на решенията? Да Не Моля пояснете защо: Да, доколкото мерките за прозрачност са насърчителни за осъществяване на по-широко гражданско участие и включване на повече представители в процесите. Затова мерките трябва да са пропорционални и да не отегчават прекомерно участието на заинтересовани страни и представители на обществени интереси, които в общия случай разполагат с по- малко ресурси от представители на частни интереси на политически или икономически влиятелни лица. Въпрос 7: Необходимо ли е приемането на Закон за прозрачност и почтеност в управлението? Да Не Моля пояснете защо: София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 1, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org 4 Да, както посочихме по-горе, и в момента има регулация, която засяга участието в процеса на изработване и приемане на нормативни актове, но също така осигуряването на повече прозрачност и равно участие следва да бъдат допълнително защитени и осигурени. Затова приемането на подобен закон с подходящи мерки, както за държавните органи, така и за участниците, може да създаде по-добра среда за гражданско участие и осигуряване на обществения интерес за повече прозрачност и проследимост на процеса. Въпрос 8: Трябва ли регламентацията на представителството на интереси да включва както писмената, така и устната комуникация? Да Не Моля пояснете защо: Някои форми на писмена комуникация - като изпращане на становища в рамките на обществена консултация, са вече регулирани. Устната комуникация, изразяваща се най- вече в срещи с вземащи решения, често остава скрита за обществеността. Затова трябва да се гарантира прозрачност при осъществяване, както на писмена, така и на устна комуникация. Регулация на косвена комуникация чрез публични интервюта и призиви към гражданите да се застъпят за определена позиция пред вземащите решения крие сериозни рискове за ограничение на свободата на словото. Затова тя не следва да бъде специално регулирана или да попада в обхвата на бъдещ закон. Въпрос 9: Трябва ли представителството на интереси да обхваща обществените, груповите и частните интереси? Да Не Моля пояснете защо: Застъпничеството, разбирано като дейност, извършвана от юридически лица с нестопанска цел и техни представители, регистрирани в обществена полза, които целят да се повлияе върху решения на публичен орган в полза на обществото, не следва да се счита за представителство на интереси (лобизъм) по смисъла на бъдещия закон. За застъпничеството може да се предвиди пропорционална административна мярка за гарантиране на прозрачност, а именно - да бъде предвидено задължение на ЮЛНЦ в обществена полза да посочват в годишните доклади за дейността си (които към момента са задължителни и са публично достъпни по партида на съответното ЮЛНЦ в София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 1, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org 5 обществена полза в ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията) дали са имали взаимодействие с адресатите на застъпничество на интереси и какъв е бил резултатът от тези активност. Въпрос 10: По отношение на кои актове, свързани с формулиране на политики, следва да бъде регламентирано представителството на интереси? Законите и съответно представителите на държавните органи, които имат законодателна инициатива и ги разработват на практика – Парламент, Министерски съвет и министерствата (такъв е подходът, възприет в Германия). Разширяване на обхвата извън централната власт и законите и включване на общи административни актове, укази на президента, общини и др. административни органи също може да се аргументира с оглед прозрачност в процесите, но преценката за разширен обхват следва да се направи с оглед рисковете във връзка с ефективното прилагане на закона, които произтичат от такъв широк регулаторен подход. Въпрос 11: Кои субекти следва да бъдат включени в обхвата на понятието „представител на интереси“ по смисъла на закона? - С общо задължения за осигуряване на прозрачност на процеса следва да обхване всички, които извършват представителство по смисъла на закона, като има диференциация на мерките с цел осигуряване на пропорционалност. Така например може да подлежат на вписване в регистър само представителите, които извършват представителство по занятие – регулярно и възмездно. - Следва да се предвидят изрични изключения за лица, които макар и да извършват представителство, да не се считат за представители на интереси по смисъла на закона, с оглед изпълнението на конституционно и законово определени функции. Това ще обоснове изключение за ЮЛНЦ, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, когато действат в изпълнение на нестопанските си цели, регистрираните сдружения на работници и служители, когато осъществяват дейност в защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване, регистрираните работодателски организации, действащи в защита на стопанските интереси на членовете си, и представителите на регистрирани религиозни общности и институции, осъществяващи дейност, свързана с упражняване на правото на вероизповедание и други подобни. София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 1, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org 6 Въпрос 12: Представителството на интереси пред кои органи следва да бъде регламентирано в закона? Законите и съответно представителите на държавните органи, които имат законодателна инициатива и ги разработват на практика – Парламент, Министерски съвет и министерствата (такъв е подходът, възприет в Германия). Разширяване на обхвата извън централната власт и законите и включване на общи административни актове, укази на президента, общини и др. административни органи също може да се аргументира с оглед прозрачност в процесите, но преценката за разширен обхват следва да се направи с оглед рисковете във връзка с ефективното прилагане на закона, които произтичат от такъв регулаторен подход. Въпрос 13: Трябва ли редът за провеждане на лични срещи с представители на интереси да бъде регламентиран от съответната институция и публично оповестен? Да Не Моля пояснете защо: Някои форми на писмена комуникация - като изпращане на становища в рамките на обществена консултация, са вече регулирани. Устната комуникация, изразяваща се най- вече в срещи с вземащи решения, често остава скрита за обществеността. Затова следва тя да е регулирана като основна тежест на мерките, свързани с осигуряване на публичност на тези срещи, и трябва да падне върху самите институции. Въпрос 14: Необходимо ли е личните срещи на органите с представителите на интереси да се отразяват в публичен календар за срещи? Да Не Моля пояснете защо: Да, и това е пример за добра мярка, която да се изпълнява от самите институции Въпрос 15: Необходимо ли е участниците в работни групи и консултативни съвети да декларират какви интереси представляват? Да Не Моля пояснете защо: София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 1, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org 7 Да, но в случай, че става дума за личен или частен интерес. ЮЛНЦ в обществена полза, участващи в работни групи по теми, свързани с целите на организацията, няма нужда повторно да декларират интересите, които представляват, с оглед на вече налична публично достъпна информация по партидата на съответното ЮЛНЦ в ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията. Въпрос 16: Необходимо ли е да се създаде законодателен отпечатък, който осигурява проследяване, документиране и оповестяване на основните външни интервенции от началото до края на процеса по изготвяне и приемане на нормативните и други актове? Да Не Моля пояснете защо: Доколкото в бъдещ закон следва ясно да е формулирано какво представлява „законодателният отпечатък“, кой е отговорен за съставянето му и какви последици произтичат от липса на такъв. При регулиране на законодателен отпечатък следва да се вземат под внимание вече уредени елементи от такъв, регламентирани в други нормативни актове. Например в Закона за нормативните актове, глава III, се урежда редът за провеждане на обществени консултации, включително и редът за отразяване на постъпилите становища и защо направените с тях предложения са приети или отхвърлени, чрез справка, която става част от документите, които следва да се приложат към проекта на нормативния акт. Тази справка е публично достъпна, предоставя прозрачност по отношение взелите участие в консултирането на проекта и съответно може да се счита за елемент на „законодателен отпечатък“. Въпрос 17: Необходимо ли е да бъде създаден публичен регистър (регистър за прозрачност), в който да се вписват представителите на интереси ? Да Не Моля пояснете защо: Това е основна мярка във всички аналогични законодателства в други държави. Регистърът обаче следва да е организиран по начин, който да не обезкуражава и да не ограничава гражданското участие (подобен ефект може да има прекомерност на София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 1, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org 8 необходимата за вписване информация или високи такси във връзка с вписването). С оглед пропорционалност може да има облекчена процедура за вписване на ЮЛНЦ в сравнение с тази за лица, които извършват застъпничество професионално и възмезден начин. Въпрос: 18: Според Вас какви обстоятелства трябва да обявят представителите на интереси в регистъра? Подходящи обстоятелства за вписване (като следва да се предвиди ред и механизъм за спазване на принципа за еднократно събиране и създаване на данни от администрацията, регламентиран в чл. 2 на Закона за електронното управление): - Идентификационни данни на физическото или юридическото лице (име, ЕИК, адрес, лице за контакт). - Клиенти, от чието име или в чийто интерес действат (ако има такива). - Темите и областите на политики, по които осъществяват дейност по представителство. - Институциите, с които са осъществени или се планират контакти. - Формите на комуникация, използвани при осъществяване на дейността – срещи, писмени становища, участие в работни групи и др. - Финансови ресурси, използвани за дейността по представителство (в обобщен вид). Въпрос 19: Смятате ли, че е подходящо регистърът за прозрачност да се създаде към Сметната палата ? Да Не Моля пояснете защо: С оглед функциите на Сметната палата, този орган не е подходящ. Алтернативно може да е Агенцията по вписванията. Въпрос 20: Смятате ли, че е необходимо достъпът до базата данни, съставляваща регистъра за прозрачност, да е свободен и безплатен ? Да Не София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 1, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org 9 Моля пояснете защо: Единствено публичен регистър със свободен, безплатен и с възможност за отдалечен достъп може да изпълни целите, свързани с гарантиране на прозрачност. София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 1, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org 10

Въпросник относно оценка на въздействието на проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението Въпрос 1: Съществува ли в България лобиране пред публичните власти в полза на заинтересовани лица и групи при изработване на проекти за нормативни актове, формулиране на политики и вземане на решения от оправомощените органи? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….………………………….. Въпрос 2: Поражда ли проблеми липсата на законодателство, което да регулира лобистките дейности по същество? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….………………………… Въпрос 3: Необходимо ли е нормативно осигуряване на равнопоставеност в представителството на различните категории интереси – обществени, групови и частни? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….………………………..… Въпрос 4: Необходими ли са нормативни гаранции за прозрачност при взаимодействието между заинтересованите страни и държавните институции? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….………………………..… Въпрос 5: Бихте ли приели лобирането като легитимна дейност, ако се осъществява по нормативно установен начин? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….………………………… Въпрос 6: Смятате ли, че повишаването на прозрачността в процеса на вземане на решения би подобрило качеството на решенията? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...………………………...…….………………………… Въпрос 7: Необходимо ли е приемането на Закон за прозрачност и почтеност в управлението? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...………………………………………………………… Въпрос 8: Трябва ли регламентацията на представителството на интереси да включва както писмената, така и устната комуникация? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...………………………………………………………… Въпрос 9: Трябва ли представителството на интереси да обхваща обществените, груповите и частните интереси? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….………………………… Въпрос 10: По отношение на кои актове, свързани с формулиране на политики, следва да бъде регламентирано представителството на интереси? ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….………………………………..… Въпрос 11: Кои субекти следва да бъдат включени в обхвата на понятието „представител на интереси“ по смисъла на закона? ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….………………………………… Въпрос 12: Представителството на интереси пред кои органи следва да бъде регламентирано в закона? ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….……………………..…………… Въпрос 13: Трябва ли редът за провеждане на лични срещи с представители на интереси да бъде регламентиран от съответната институция и публично оповестен? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….……………..…………… Въпрос 14: Необходимо ли е личните срещи на органите с представителите на интереси да се отразяват в публичен календар за срещи? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….…………………………... Въпрос 15: Необходимо ли е участниците в работни групи и консултативни съвети да декларират какви интереси представляват? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….……………………….… Въпрос 16: Необходимо ли е да се създаде законодателен отпечатък, който осигурява проследяване, документиране и оповестяване на основните външни интервенции от началото до края на процеса по изготвяне и приемане на нормативните и други актове? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….……………..………….… Въпрос 17: Необходимо ли е да бъде създаден публичен регистър (регистър за прозрачност), в който да се вписват представителите на интереси ? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….………………………….. Въпрос: 18: Според Вас какви обстоятелства трябва да обявят представителите на интереси в регистъра? ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….……………………..…… Въпрос 19: Смятате ли, че е подходящо регистърът за прозрачност да се създаде към Сметната палата ? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….………………………….. Въпрос 20: Смятате ли, че е необходимо достъпът до базата данни, съставляваща регистъра за прозрачност, да е свободен и безплатен ? Да Не Моля пояснете защо: ...…………………………………………………………………………………………………………………………………...…………………………….…………………………..

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на правосъдието КОНСУЛТАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ПРОЗРАЧНОСТ И ПОЧТЕНОСТ В УПРАВЛЕНИЕТО 25 юли 2025 г. 1. ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОНСУЛТАЦИЯТА Въведение: Министърът на правосъдието организира обществена консултация по реда на глава втора, 1.1. раздел V от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението. Цели на консултацията: Чрез обществената консултация се канят всички заинтересовани страни да предоставят отговори и коментари по регламентирането на прозрачността и публичността на представителството на интереси/лобирането като една от демократичните форми за представителство и постигане на правомерни обществени, групови и частни интереси, в съответствие с Препоръка на Съвета относно принципите за прозрачност и почтеност в лобирането (OECD/LEGAL/0379). Основна цел на консултацията е на възможно най-ранната фаза от цикъла по формулиране на политики и разработване на мерки за регулиране да се получи обратна връзка и да се съберат достатъчно данни, информация, предложения и становища от заинтересованите страни относно очакваните ефекти от евентуална публична регулаторна интервенция в обществените отношения, свързани със представителството на интереси пред органи и лица, които имат правомощия за подготовка, издаване или приемане на нормативни актове, общи административни актове, стратегически планове, програми и други документи с 1.2. такава характеристика – национални или на Европейския съюз, както и на други актове, предвидени в закон. Специфичните цели на консултацията са тя да послужи като важен информационен канал за: І. Получаване на мнения и становища от заинтересованите страни относно: 1. необходимостта от регулаторна намеса; 2. възможните цели на нормативната уредба – създаване на нова нормативна регулация; укрепване на общественото доверие към публичната власт, посредством осигуряването на стандарти и процедури, които гарантират прозрачност и отчетност при вземането на решения; улесняване на достъпа до процесите по формулиране политики чрез осигуряване на прозрачност в процеса на вземане на решения. 3. инструментът на регулаторна намеса –приемането на изцяло нов законов нормативен акт. ІІ. Проучване на очакванията относно потенциалните въздействия от регулаторна намеса. Консултационен процес: Обществената консултация се открива за срок от 25 юли 2025 г. до 25 август 2025 г. Настоящата консултация е част от работата по изготвяне на цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението. 1.3. Консултацията не замества обществените консултации по реда на чл. 26 от Закона за нормативни актове, съгласно който в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Консултационният документ и структурата на законопроекта ще бъдат публикувани на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерство на 1 правосъдието за периода на консултацията. Обществената консултация се открива за срок от 30 дни от датата на публикуването. Участието или неучастието в настоящата консултация не ограничава възможността на заинтересованите лица за участие в задължителните обществени консултации преди внасяне на законопроекта в Министерския съвет. Всички заинтересовани страни ще могат да направят коментари и предложения по следния начин: Портал за обществени консултации. Обратна връзка: След приключването на обществената консултация всички предложения се обобщават в публична справка за отразяване на приносите и се отразяват в доклада с оценката на въздействието. Отговорите, за които е посочено да бъдат третирани като „анонимни“, ще бъдат публикувани без личните данни. Отговорите, за които изрично е посочено да не се публикуват, няма да бъдат публикувани. Относими документи и нормативни актове: Препоръка на Съвета относно принципите за прозрачност и почтеност в лобирането, OECD/LEGAL/0379; Национален план за възстановяване и устойчивост (одобрен с Решение № 203 от 7 април 2022 г. на Министерския съвет), мярка „Влизане в сила на законодателни мерки за 1.4. регулиране на лобистки дейности“ (Q4/2023), стълб „Справедлива България“, компонент „Бизнес среда“; Програма за управление на Република България за периода 2025-2029 г., приета с Решение № 91 на Министерския съвет от 24 февруари 2025 г. 2. ОПИСАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО Към настоящия момент в Република България не е налице законодателство, което регулира лобистките дейности по същество. През последните 20 години темата се появява неколкократно в българския обществен и политически дневен ред. Могат да бъдат посочени следните законодателни предложения, подготвени с цел създаване на нормативна уредба за лобистките дейности: - Законопроект за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност със 1 сигнатура № 254-01-66 от 23.07.2002 г. ; - Законопроект за публичност на лобистката дейност със сигнатура № 854-01-50 от 2 16.05.2008 г. ; 3 - Законопроект за лобистката дейност със сигнатура № 853-16-13 от 24.10.2008 г. ; 4 - Законопроект за публичност на лобизма със сигнатура № 554-01-53 от 19.03.2015 г. Посочените законопроекти не са приети от Народното събрание, като на интернет страницата на Народното събрание е достъпно информационно досие за тях. Въпросът за регулиране на лобистките дейности е поставен отново на дневен ред с Плана за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се 1 https://parliament.bg/bg/bills/ID/10431 2 https://parliament.bg/bg/bills/ID/8383 3 https://parliament.bg/bg/bills/ID/8471 4 https://parliament.bg/bg/bills/ID/15283 2 в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на закона за 2020 г., одобрен с Решение на Министерския съвет № 806 от 6 ноември 2020 г. В изпълнение на решението на Министерския съвет е сформирана работна група, която да проучи добрите европейски практики в областта на регулирането на лобизма и да изготви концепция за регулация на лобизма в съответствие с препоръките на ЕК и действащите международни стандарти на Съвета на Европа и ОИСР, която да послужи като основа за изготвяне на законопроект. Проучването на добрите практики, разработването и обсъждането на концепция и предлагането на законодателни мерки за уреждане на лобистките дейности в Република България е заложено като мярка и в Пътната карта за изпълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021 – 2027 г.), приета с Решение № 235 на Министерския съвет от 19 март 2021 г. Нуждата от регулация на лобизма се констатира и в доклада за Република България от Петия 5 кръг на оценка на Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа . В годишните си доклади относно върховенството на закона за 2021 г. и 2022 г. Европейската комисия продължава да напомня, че в България все още липсва специална нормативна уредба в областта на лобирането. В третия Годишен доклад за върховенството на закона за 2022 г. по отношение на ситуацията в България, Комисията акцентира за липсата на конкретно задължение за регистриране на лобистите или за деклариране на контакти между длъжностните лица и 6 лобистите. В този контекст е направена оценка за включването на ключови етапи за регулиране на лобистките дейности в Националния план за възстановяване и устойчивост, като в резултат на това се очаква приемането на законодателни мерки. Свободният и открит достъп на обществото до управлението в най-широк смисъл, включително до законодателната и изпълнителната власт, с оглед защитата на различни легитимни интереси и цели, е съществен елемент от ефективното функциониране на демокрацията в съвременните общества. Участието на гражданите в процеса на подготовка и вземане на управленски решения и формулиране на политики се осъществява чрез различни форми на представителство и начини на въздействие върху публичните власти като застъпничество, консултиране чрез предоставяне на информация и експертиза, представяне на становища по конкретни въпроси от обществения дневен ред и пр. Такава легитимна практика е и лобирането пред публичните власти в полза на заинтересованите лица и групи при формулиране на политики и вземане на решения от оправомощените органи. Въпреки че лобирането само по себе си се приема за легитимна дейност, когато се извършва при неравнопоставени условия и по непрозрачен начин, може да се превърне в нелегитимно влияние. Използването на значим финансов ресурс за целите на една лобистка кампания би могло да „заглуши“ застъпничеството за други групови и обществени интереси при формулирането на публичните политики. 5 https://www.justice.government.bg/home/index/b077ecd1-b550-475b-836c-2e48b648efa8 6 Съгласно чл. 2 от Регламент (ЕС) 2021/241 на ЕП и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост „ключови етапи и цели“ означава измерване на напредъка за постигането на дадена реформа или инвестиция, като ключовите етапи (milestones) са качествени постижения, а целите (targets) са количествени постижения. Ключовият етап „Влизане в сила на законодателни мерки за регулиране на лобистки дейности“ е част от Реформа C10.R2: Противодействие на корупцията. В НПВУ е предвидено законодателните мерки за регулиране на лобизма да се базират на добри практики от другите европейски държави, като съгласно подписаните между България и ЕК оперативни договорености за отчитане на изпълнението на етапа, следва да бъде приложено и копие на Концептуална бележка на добрите практики на други държави членки за регулиране на лобистки дейности. 3 Именно за да се поддържа равнопоставеност в представителството на различните категории интереси – обществени, групови и частни, водеща тенденция сред страните-членки на Европейския съюз (ЕС) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) ОИСР е прилагането на ясни правила за прозрачност на лобистката дейност и ангажимент на публичните институции да способстват за равнопоставената конкуренция на интереси в обществения живот. От тази гледна точка все по-нарастваща е необходимостта от изграждане на съвременна правна рамка на лобистката дейност в България, която да отчита водещите тенденции и наличните добри практики за регламентиране на прозрачността и публичността на лобирането като една от демократичните форми за представителство и постигане на правомерни обществени, групови и частни интереси. Лобизмът по своята същност е важен инструмент за противодействие на корупционните практики, тъй като препятства нерегламентираните начини за въздействие върху оправомощените представители на публичната власт от заинтересовани участници (граждани, бизнес и др.), които са публично невидими и непроследими. Лобирането позволява по предвидим, точно уреден и конкурентен начин да се осъществява взаимодействие между заинтересованите граждани и организации и институциите по повод техни решения и конкретни политики. Основна отлика между прозрачното, регулирано лобиране и нелегитимното лобиране или лобиране при неравнопоставени условия е в публичността на аргументацията, проследимостта на контактите между лобистите и представителите на публичната власт, видимостта към действителните аргументи и основания за взетите решения. Прозрачното и регулирано лобиране следва да се развива на основата на ясни процедури. Липсата на регламент за лобизма не преустановява опитите за въздействие от заинтересовани организации и лица спрямо представителите на властта, а отнема възможността по законен начин да се осъществяват контактите между представителите на публичната власт и заинтересованите страни по повод теми от техен интерес, не позволява проследимост на процеса по вземане на решения и всъщност подстрекава нередностите във взаимодействието между гражданите и бизнеса, от една страна, и представителите на публичната власт, от друга. Доколкото обществеността периодично се сблъсква с решения, които на повърхността изглеждат като такива, които са взети в интерес на определени лица или структури, то често тези практики биват неправилно наричани „лобиране“, макар че по същността си те не представляват такава дейност. Отсъствието на гаранции за прозрачност при взаимодействието между заинтересованите страни и държавните институции води до натоварване на понятието за лобизъм с негативно съдържание и до асоциирането му с корупция. Съответно със създаването на правила за легитимно лобиране като начин за взаимодействие между заинтересованите страни по повод взимане на решения по теми от техен интерес и публичната власт ще се минимизират, препятстват корупционните практики и ще се преодолее негативният контекст на понятието. В този смисъл лобизмът е практически антикорупционен инструмент, с който страната ни не само изпълнява конкретни предписания по пътя ни към присъединяване към ОИСР, но също така подобрява качеството на публичната среда чрез стимулиране на активно участие на гражданите и бизнеса по всички теми на публичния дневен ред. 3. ВЪПРОСИ ЗА ОБСЪЖДАНЕ Предложения и коментари по основните направления, посочени в проекта и отразени във въпросника, който е неразделна част от този документ. 4 4. ДОКУМЕНТИ, СЪПЪТСТВАЩИ КОНСУЛТАЦИЯТА 1. Въпросник относно оценка на въздействието на проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението; 2. Проект на структура на проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението; 3. Консултационен документ (настоящия). 5

ДО МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО СТАНОВИЩЕ От адвокат ЯНИ ЯНЕВ от Адвокатска колегия Варна, ул.”Проф.Асен Златаров”№6, офис 2; Моб.0887 822 717 E-mail : yts.lawoffice@gmail.com ОТНОСНО:  „Консултационен документ относно проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението“, публикуван от Министерството на правосъдието, на 25.07.2025г., в Портал за обществени консултации. Уважаеми Господин Министър, В продължение на подкрепата на усилията, които правителството полага за разработването на регулаторна рамка за лобистките дейност предлагам на Вашето внимание, настоящото становище . Погледът за извършеното до сега, за съжаление показва няколко негативни тенденции и твърде малко позитивни! След публикуването на „ПРОЕКТ ЗА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЛОБИСТКИТЕ ДЕЙНОСТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“, в портала за обществени консултации на 17.11.2023г., очакването беше, че министерството ще предложи на обсъждане един окончателен вариант на концепция, в която съответно ще бъдат отразени приетите и съответно отхвърлените тези, в становищата които бяха представени в Портала , на този етап. Тези които се интересуват и следят проблематиката, като че ли бяха поставени пред свършен факт, тъй като окончателен вариант на концепцията не беше публикуван за обсъждане, а от съобщение публикувано от МП на 11.10.2024 г., разбрахме, че „Представители на чуждестранните инвеститори, бизнеса и НПО подкрепиха създаването на закон за регулиране на лобистките дейности на среща в МП“, от което става ясно, че има одобрена концепция за регулиране на лобизма, но тя не е публикувана! В последствие, без да е обявено съществуването на концепцията за регулиране на лобистките дейности, на 28.11.2024 г. МП, отново публикува новина , че „Стартира работата по закона за лобизма“. От тук става ясно, че има сформирана работна група по изготвяне на закон за лобизма, която даже е провела първо заседание. От коментари, след това заседание разбираме, че публикуването на настоящият консултационен документ е във връзка с поет от МП ангажимент да представи примерна структура на проект на Закон за регулиране на лобистките дейности.  От съдържанието на самият консултационен документ, не би могло да се направи извод за задълбочено извършена работа по подготовка на законопроекта. Документа съдържа съкратено преповтаряне на основни моменти от концепцията, без видимо развитие по повод проведеното обсъждане. Предложената структурна схема на законопроекта е прекалено обща и не съответства на проблемните сфери, очертани в публикуваният проект за концепция от 17.11.2023г., която неминуемо, за да може да бъде направен задълбочен дебат по структурата на законопроекта, следва да съдържа глави, раздели, както и наименования на основните текстове, по които да може да се съди за очертаващите си потенциалните насоки на правна регламентация, преди да започнат да се пишат отделните текстове, даващи съдържателната страна на структурните заглавия. За да не бъда голословен, предлагам примерна структура на законопроекта: ЗАКОН ЗА ЛОБИСТКАТА ДЕЙНОСТ, ОТКРИТОСТ И ПОЧТЕНОСТ В УПРАВЛЕНИЕТО Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет Принципи на осъществяване на лобистката дейност Глава втора ЛОБИСТКА ДЕЙНОСТ И ЛОБИСТИ Лобистка дейност Изключения от лобистка дейност Лобист Лобистки интерес Субекти на лобистко въздействие Обекти на лобистко въздействие Глава трета РЕГИСТРАЦИЯ НА ЛОБИСТИТЕ Регистър на лобистите и лобистките дейности Публичността на Регистъра Вписване на лобистите Отказ за вписване Заличаване на вписването Субсидиарно приложим закон Глава четвърта ОТЧЕТНОСТ , ОТКРИТОСТ, ПОЧТЕНОСТ Деклариране на лобистка дейност Годишен отчет Глава пета ЗАБРАНИ И ОГРАНИЧЕНИЯ НА ЛОБИСТКАТА ДЕЙНОСТ Забрани Ограничения Глава шеста ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛОБИСТКА ДЕЙНОСТ Идентифициране на лобиста Лобистки контакт Задължения на лобиста Глава седма СУБЕКТИ НА ЛОБИСТКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ Вътрешни правила за взаимоотношения с лобисти Етични правила за взаимоотношения с лобисти Информационно досие(законодателна следа ) Забрана за заемане на длъжност Публичност на информацията Достъп до информация от публичните регистри Контрол за спазване на етичните правила в отношенията с лобисти Глава осма АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ ЛОБИСТКАТА ДЕЙНОСТ Глава девета КАМАРА НА ЛОБИСТИТЕТ В БЪЛГАРИЯ Учредяване Членство Органи Етичен кодекс за дейността на лобистите Етична комисия Професионална отговорност и санкции Глава десета АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ §1. Закона за администрацията; §2. Закон за държавния служител; §3. Закон за местното самоуправление и местната администрация; §4. Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество; § 5.Изборния кодекс; § 6. Наказателен кодекс; В публикуваният проект на въпросник, част от въпросите едва ли биха могли в този си вид да изпълнят , възлагащата им се функция , за оценка на въздействието. В тази насока, намирам въпрос №1 за напълно излишен! Въпрос № 5 е нелогичен, по начина по който е формулиран , тъй като всяка дейност уредена със закон е легитимна, в този смисъл не може да има отговор ,че законово регламентирания лобизъм е нелегитимен. Въпрос №8 е повече от формален, тъй като въпросът за регламентиране формата на осъществяване на комуникацията, не следва да се свежда само до устна или писмена, а да обхваща всяка форма на пряка и непряка комуникация. В останалата си част поставените въпроси, очертават значими за правната регулация на лобистката дейност такива, а тяхното формулиране показва, че има известен напредък в разбирането на ангажираните, с разработването на концепцията и законопроекта, за обхвата на правно значимите, за регламентиране на лобистката дейност, въпроси и навлизането им в по съществени детайли в тази насока. Независимо от това, бих препоръчал във въпросника да бъдат включени и допълнителни въпроси, мненията, по които биха имали съществено значение за намирането на по-добрите законодателни решения, както и правилното ситуиране на бъдещият закон, в юридическия дискурс с останалото законодателство, а именно: 1.Кои сфери на законово регламентирана дейност, не следва да се приемат за лобистка дейност? 2.Кои сфери на законово регламентирана дейност, следва да бъдат забранени за лобистко въздействие? 3.Необходимо ли е, регламентирането със закон, учредяване Камара на лобистите, като професионална организация, членството в която да е задължителна предпоставка за упражняване на професионална лобистка дейност, която да контролира спазването на етичните правила за работата на професионалните лобисти, както и да налага съответни санкции? 4.В кои, действащи, нормативни актове следва да бъдат направени промени във връзка с приемането на закон, регламентиращ лобистките дейности, както и по отношение на правилата за прозрачност и почтеност в управлението? Представеният консултационен документ, съдържа определени позитиви , които следва изрично да бъдат подчертани и подкрепени! Промяната в името на законопроекта, макар и да не е станало ясно кога е направена, от „Закон за регулиране на лобистката дейност“ в „Закон за прозрачност и почтеност“ е в правилна насока. Закони с подобна цел са приети: в САЩ –Закон за откритост на управлението (1972г), Закон за етика в управлението(1978г), с който е създадена и Служба по етика в управлението; във Франция – Закон за прозрачност в обществения живот (2013г.), с който е създаден Висш орган за прозрачност в обществения живот; в Испания – на 4.02. 2025г. правителството на Испания внесе за разглеждане в Генералните кортеси Законопроект за прозрачност и почтеност в дейността на групите по интереси. Но, следва да се обърне внимание, че въпреки положителната промяна в името на законопроекта от предвидените, до сега, въпроси във въпросника се вижда, че отново основната тежест остава върху регламентиране на лобистката дейност, а темата за прозрачност и почтеност в управлението отсъства. Разбира се, че регламентирането на лобистката дейност е част от усилията за прозрачност и почтеност в управлението, но не е достатъчно за постигането на този толкова важен за обществото резултат, тъй като изисква въвеждането на далеч по комплексни и синергично обвързани законодателни мерки. Това предполага, като по правилен подхода, отново да се обсъди концепция за подобно законодателно решение, съчетаващо законовото регламентиране на лобистката дейност и въвеждането на общите правила за откритост и почтеност в управлението и то не само в контекста на взаимоотношенията с лобистите, дори може и да е обратното! Основната цел на законопроекта да бъде прозрачност и почтеност в управлението, в чиито контекст да бъдат разписани и правилата за дейността на лобистите! В този смисъл, разширяването на обхвата на законопроекта извън пределите за регламентиране на лобистката дейност, включвайки и по общата тема за прозрачност и почтеност в управлението, безспорно утвърждава тезата за приемането на отделен закон, а не за промени в различни закони! Идеята за утвърждаването на принципите за прозрачност и почтеност в управлението, с конкретни законови мерки съществува и по настоящем в отделни закони, поради което нейното развитие би могло да бъде постигнато и само с допълнения и изменения в действащото законодателство, докато по отношение на регламентиране на лобистката дейност, това не може да стане, за което подробни съображения съм изложил в предходното ми становището по повод концепцията. Приемането на закон, в чието заглавие са включени и етични категории като „прозрачност и почтеност“, би имал значителна обществена и политическа тежест в контекста на очакваната от обществото, категорична решимост за противодействие на корупционните практики от една страна и от друга подобряването на нивото на обществена комуникация при разработването и приемането на нормативни актове и управленски политики , в съчетание с връщането към почтеността, като задължителна мяра за всяка човешка дейност. Гр. Варна С УВАЖЕНИЕ : 20.08.2025г.