ПРАВИЛНИК ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ И НА НЕЙНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ (ДВ, БР. 60 ОТ 2019 Г.)

МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТ НА ПРАВИЛНИК ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ И НА НЕЙНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е постоянно действащ независим държавен орган. Създадена е през 2002 г. със Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), обн. ДВ, бр.1/2002 г. Комисията за защита на личните данни осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 (Общия регламент относно защитата на данните) и законодателството в областта на защита на личните данни. С приемането на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), обн. ДВ, бр. 11/2023 г., КЗЛД е централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на лицата, на които такава защита се предоставя. Измененията и допълненията в проекта са продиктувани от възникнали във времето затруднения при функционирането на администрацията и се цели постигане на оперативност при организиране на работата, обезпечаване на дейностите по надзор, както и преодоляване на пропуски, забелязани при прилагането на Правилника на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (правилника). Предвижда се комисията да приема организационната структура, щата и вътрешните правила за работната заплата, като посоченото правило не противоречи на изискването за независимост на надзорния орган, тъй като и към настоящия момент структурата, щата и вътрешните правила за работната заплата се приемат от него. Разликата е, че посочените компоненти ще са предмет на решение на комисията и ще се преодолее забавянето при по-дългата процедура по изменение на правилника на институцията. С тази гъвкавост ще се постигне така нужната навременна обезпеченост на административната дейност с оглед нейната организация и натовареност на звената в администрацията. Практиката по приложението на Регламент (ЕС) 2016/679 налага съответното прецизиране на текстовете на чл. 23 и чл. 51 от правилника. От чл. 51, т. 1 отпада израза „включително съгласно чл. 36, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/679“, доколкото от една страна, той нарушава стабилитета на общото понятие „становища“, които по подразбиране са консултативни и необжалваеми актове (а тези по чл. 36, пар. 4 са правопораждащи/правопреграждащи и по дефиниция се явяват индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол), а от друга противоречи на сроковете по чл. 52 от ПДКЗЛДНА – сроковете за предварителна консултация не са едномесечни. В тази връзка намираме, че систематичното място на задължението да се изготвят проекти на становища по чл. 36, § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 е в чл. 23, като нова самостоятелна точка. Част от предложенията за допълнения в правилника са продиктувани от измененията и допълненията на Закона за административните нарушения и наказания (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021), с които се допусна сключването на споразумение при започнало административно наказателно производство. С посочените изменения на ЗАНН са прецизирани хипотезите на прекратяване на административно наказателното производство с мотивирана резолюция. Предвижда се общата администрация да бъде обособена в две дирекции, като предложенията са обосновани от функционална специфика и различен предмет на дейност на звената. Разделянето ще даде възможност на всяка нова дирекция да има по- ясно разграничени отговорности, отчетност и управленска структура. Това ще повиши контрола върху изпълнението на конкретни задачи и ще подобри вътрешния мониторинг и планиране. Разделянето ще даде възможност за фокусирано и компетентно ръководство във всяка от двете области. Обособяването на Общата администрация в две дирекции е стратегически оправдано тъй като подобрява управлението, увеличава ефективността и отчетността, позволява специализация и развитие на служителите, съответства на съвременните административни стандарти. На следващо място се предвижда прецизиране на текстове в правилника, които регламентират дейността на дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“, като предложенията са продиктувани от отразяване в правилника на съществуващите етапи на производството по подпомагане на комисията при осъществяване на правомощията й като централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Всички предвидени изменения в частта на правилника, уреждаща разглеждане на сигнали за нарушения по ЗЗЛПСПОИН са произтичат от и са изцяло съобразени с последните изменения на закона, обн. ДВ, бр. 38 от 09.05.2025 г. По-съществените изменения на закона, касаят срока за потвърждаването на получаването на сигнала от служителите на звеното на КЗЛД, което отговаря за разглеждането на сигнали, постъпили по външен канал. В първоначалната редакция на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН не е въведено изискването на чл. 11, ал.2, буква „б“ от Директива 2019/1937 за потвърждаване на получаването на доклада в рамките на седем дни, както и не е въведено изискване предаването на информацията, съдържаща се в сигнала, на съответните компетентни институции да се извършва „своевременно“, както изисква чл. 11, ал. 2, буква „е“ от Директивата. В тази връзка е извършено изменението на чл. 23, ал. 1, т.1 от ЗЗЛПСПОИН, където е посочено задължението за потвърждаване на получаването на сигнала незабавно и във всички случаи в рамките на седем дни от получаването му, и затова чл. 23, ал. 1, т. 3 след измененията в закона включва задължението за предаване на информацията „своевременно“. В проекта за изменение и допълнение на правилника е отразено и изменението в закона, касаещо „устното подаване на сигнали“. Извършеното изменение в закона, а на това основание и в правилника е изцяло обвързано с член 18 от Директива 2019/1937, където се предвижда, че в случай на устно докладване по телефона и чрез физически срещи, субектите имат право да документират устното докладване по един от следните начини: а) като направят запис на разговора в траен възстановим вид; или б) чрез пълен и точен препис/протокол. Законът обаче не предвижда възможността субектите да записват разговорите, а им позволява само да съставят протокол. В тази връзка е извършено изменението в разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН, което от своя страна продиктува и изменение в правилника в тази връзка. Предложено е и изменение в частта, касаеща завеждането на постъпил сигнал в КЗЛД от служителя, определен за работа със специализираната информационна система на комисията, определена за регистриране и работа със сигнали за нарушения. Предвидени са изменения, отнасящи се до сроковете за приключване на проверката по приключилия сигнал след изясняване на всички факти, обстоятелства и информация по него. Измененията са изцяло обвързани със сроковете, заложени в ЗЗЛПСПОИН – чл. 26, както и чл. 23, ал. 1 , т. 2 от закона. Очакваните резултати от приемането на измененията в нормативния акт са пряко свързани с подобряване на качеството на надзорната дейност и оптимизиране на сроковете за произнасяне по постъпилите жалби и сигнали и свързаната с тях контролна дейност. Приемането на проекта ще допринесе за по-ефективно използване на човешките, материалните и финансовите ресурси, за съкращаване на административните процедури и за постигане на по-добра управляемост на процесите. Измененията, които се предвиждат, не са свързани с увеличаване на разходите и не нарушават утвърдения бюджет на комисията. За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост по осъществяване на правилника. Проектът на правилник не предвижда въвеждане на европейско законодателство, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право.

ПРОЕКТ ПРАВИЛНИК за изменение и допълнение на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (обн. ДВ. бр.60 от 30 юли 2019г.) § 1. В чл. 1, ал. 3 след думите „в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН)“ се поставя точка, а изразът „както и изпълнението на задълженията на комисията като задължен субект по чл. 12 от този закон“ се заличава. § 2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Комисията приема организационната структура, щата и вътрешните правила за работната заплата.“ 2. Досегашна ал. 2 става ал. 3. § 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 8 се изменя така: „8. утвърждава длъжностно, щатно и поименно разписание на комисията;“ 2. Точка 11, след думите „на главния секретар“, се добавя „и на финансовия контрольор;“ 3. Ал. 5 се изменя така: „(5) Финансовите предложения, протоколи, доклади, заповеди и паметни записки, свързани с разходите на председателя на КЗЛД за командировки в страната и в чужбина, допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, други възнаграждения и възнаграждения във връзка с участието му в проекти на КЗЛД с национално или международно финансиране, облекло, материали и услуги, се издават, одобряват или приемат от определен с решение на КЗЛД член на комисията.“ § 4. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 7: 1 „(7) Съставът на комисията може да заседава от разстояние, когато има мотивирано искане за това или служебна необходимост, при спазване на изискванията за кворум и осигурено виртуално участие.“ 2. Досегашни алинеи 7, 8 и 9 стават съответно алинеи 8, 9 и 10. § 5. В чл. 11 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „стенограф-“ се заличава. 2. Ал. 3 се отменя. § 6. Чл. 12 се изменя така: „Чл. 12. Решение на комисията може да се вземе и неприсъствено при спазване на изискванията за кворум по чл. 8, ал. 7, изречение първо.“ § 7. Чл. 13, ал. 2 се изменя така: „(2) С решение на комисията проверките по ал. 1, включително проверки за изпълнение на решение на комисията може да се извършват и без уведомяване на проверяваните лица.“ § 8. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. Ал. 3 се изменя така: „(3) Общата администрация е организирана в две дирекции: 1. дирекция „Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността“; 2. дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“.“ 2. В ал. 4, след думите „организирана в“ се добавя думата „четири“. 3. В ал. 6 думите след думата “бройки“ запетаята и изразът „разпределени по звена съгласно приложението“ се заличават. § 9. В чл. 21, ал. 1, т. 6 думата „тримесечни“ се заличава. § 10. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста на чл. 22 изразът "Управление на ресурсите и административно-правно обслужване" се заменя с „Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността“:“ 2. Създава се нова т. 10: „10. изготвя и актуализира вътрешните правила за финансовото управление и контрол в комисията съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор;“ 2 3. Досегашната т. 10 става т. 11. 4. Досегашната т. 11 става т. 12. 5. Досегашните точки 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19 се отменят. 6. Създава нова т. 13: „13. изготвя статистически справки за работната заплата и удостоверителни документи на служителите във връзка със служебното и трудовото правоотношение;“ 7. Досегашната т. 20 става т. 14. 8. Досегашната т. 21 става т. 15. 9. Досегашната т. 22 става т. 16. 10. Досегашната т. 23 става т. 17. 11. Точки 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 38 и 39 се отменят. 12. Досегашната т. 40 става т. 18. 13. Точки 41, 42, 43 и 44 се отменят. § 11. Създава нов чл. 22а: „Чл. 22а. Дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“ 1. подпомага председателя в дейността по управлението на човешките ресурси; 2. изготвя и актуализира длъжностното и щатното и поименно разписание на комисията и нейната администрация; 3. осигурява методическа, организационна и техническа подкрепа по разработване на длъжностните характеристики; 4. съставя, актуализира и съхранява служебните и трудовите досиета на служителите от администрацията; 5. организира и отговаря за изготвянето на актовете, свързани с възникването, изменението и прекратяването на служебните и трудовите правоотношения; 6. изготвя и изпраща в законоустановения срок уведомленията до териториалното поделение на НАП за възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения със служители на комисията; 7. планира и подпомага организацията по обучение на служителите с цел повишаване на квалификацията им и кариерното развитие и организира обученията в областта на защитата на личните данни; 3 8. изготвя статистически справки за движението на човешките ресурси в комисията, изготвя удостоверителни документи на служителите във връзка със служебното и трудовото правоотношение; 9. организира прогнозирането и планирането на обществените поръчки и изготвя годишен план-график за провеждането им; 10. изготвя проектите на документи, необходими за провеждане на възлагането на обществените поръчки; 11. организира провеждането и приключването на обществените поръчки; 12. организира дейността по окомплектоването и правилното съхраняване на досиетата на приключилите обществени поръчки; 13. осъществява процесуално представителство по дела, свързани със служебни и трудови правоотношения, управление на собствеността на комисията и по Закона за обществените поръчки, и предоставя информация на комисията по движението им; 14. подготвя проекти на заповеди в изпълнение на разпореждания на председателя на комисията; 15. участва при изготвяне и сключване на договори, по които комисията е страна; 16. организира и поддържа деловодната дейност съобразно действащото законодателство и вътрешните актове; 17. организира и осигурява архива на комисията; 18. осигурява и подготвя технически материалите за заседанията на комисията и приетите актове; 19. извършва деловодно обслужване на членовете на комисията и служителите от нейната администрация; 20. извършва заверка на преписи от актовете, издадени от комисията; 21. проучва и внедрява водещи информационни и комуникационни технологии; 22. осигурява правилното функциониране на необходимите средства за обработка и пренасяне на информацията, и осигурява мрежовата и информационна сигурност; 23. организира инсталирането и поддържането на системното и специализираното програмно осигуряване; 4 24. осъществява дейностите във връзка със събираемостта на наложените административни наказания, вкл. привежда в изпълнение по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс влезлите в сила решения на комисията и наказателни постановления за налагане на имуществени санкции и глоби; 25. подготвя проект на удостоверение по чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД. 26. осигурява на страните в производствата по чл. 35, ал. 1 достъп до преписките; 27. поддържа интернет страницата на КЗЛД като основно и постоянно средство за осигуряване на обществената информираност относно дейностите на КЗЛД и функционирането на системата за защита на личните данни и изготвя бюлетина на КЗЛД; 28. осъществява правното обслужване на дирекция „Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността“.“ § 12. В чл. 23 се добавя т. 22: „22. изготвя проекти на становища по чл. 36, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679.“ § 13. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 12, след думите „на наказателни постановления,“ се поставя запетая и се добавя „споразумения и резолюции“. 2. Точка 13 се отменя. 3. В т. 15 думите „постъпилите жалби“ и запетаята след тях се заличават. § 14. В чл. 25 се отменя т. 6. § 15. В чл. 25а се правят следните изменения и допълнения: 1. досегашния текст на ал. 1 става текст на чл. 25а и алинея 1 се отменя: „Чл. 25а. Дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“:“ 2. В т. 2 думите „регистрира и“ се заличават. 3. В т. 4 след думите „по редовност“ се поставя запетая и се добавя „допустимост, достоверност и правдоподобност“. 4. В т. 5 след думите „по редовност“ се поставя запетая и се добавя „допустимост, достоверност и правдоподобност“. 5. В т. 13 след думите „наказателни постановления“ се поставя запетая и се добавя „споразумения и резолюции“. 5 6. Създава се нова т. 23: „23. участва в провеждането на обучения в областта на подаване на сигнали и за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения;“ 7. Досегашната т. 23 става т. 24. 8. Алинея 2 се отменя. § 16. Чл. 29 се изменя така: 1. досегашния текст на ал. 1 става текст на чл. 29 и алинея 1 се отменя: „Чл. 29. Не се разглеждат:“ 2. В т. 2 думите „(освен ако не са написани на език, различен от българския)“ се заличават. 3. Ал. 2 се отменя. § 17. В чл. 32, ал. 1 след „АПК“ се добавя „или ЗАНН“. § 18. Чл. 37, ал. 2 се изменя така: „(2) Постъпило искане по чл. 35, ал. 2 се разпределя на дирекция „Правни производства и надзор“ за предприемане на действия по компетентност.“ § 19. Чл. 44 се отменя. § 20. Чл. 45 се отменя. § 21. В чл. 51, т. 1 думите „включително съгласно чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679“ и запетаята преди тях се заличават. § 22. Чл. 72 се изменя така: „Чл. 72. При изпълнение на функциите си на канал за външно подаване на сигнали комисията и служителите в дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ се ръководят от следните основни принципи: 1. законност, обективност, пълнота на информацията, защита на лицата по чл. 5 от ЗЗЛПСПОИН и на лицата, публично оповестили информация за нарушения, зачитане правата и достойнството на личността; 2. лоялност, честност, безпристрастност и политическа неутралност при изпълнение на задачите и дейностите по ЗЗЛПСПОИН; 3. отговорност и отчетност.“ § 23. Чл. 73 се изменя така: 6 „Чл. 73. (1) Производството по разглеждане на сигнали за нарушения започва с постъпване в комисията на сигнал при условията и по реда на ЗЗЛПСПОИН. (2) След постъпването на сигнала по ал. 1 по електронен път чрез интернет страницата на комисията и генерирането на уникален идентификационен номер сигналът се разпределя на случаен принцип на служител от дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ чрез специализираната информационна система на комисията, определена за регистриране и работа със сигнали за нарушения. (3) След постъпването на сигнала по ал. 1 писмено, по ред, различен от този по ал. 2, служител от дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“, определен за работа със специализираната информационна система на комисията, определена за регистриране и работа със сигнали за нарушения, завежда в нея следната информация за постъпилия сигнал: 1. наименование и ЕИК/БУЛСТАТ на работодателя, срещу когото се подава сигналът; 2. идентификационни данни на служителя от дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“, завеждащ сигнала; 3. предмет на сигнала (съответните области, предвидени в чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗЗЛПСПОИН); 4. начин на подаване на сигнала (по пощата, вкл. електронна поща, или лично); 5. приоритетност на сигнала, ако е посочен като такъв. (4) След завеждането на сигнала по ал. 3 и генерирането на уникален идентификационен номер сигналът се разпределя на случаен принцип на служител от дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ чрез специализираната информационна система на комисията, определена за регистриране и работа със сигнали за нарушения. Служителят предприема действия по регистриране на сигнала съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН. (5) Устният сигнал се документира чрез попълване на формуляр от служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, който предлага на подаващия сигнала да го провери, коригира и одобри, като го подпише. При изрично съгласие на лицето, подаващо сигнала, устният сигнал, подаден чрез телефонна линия или друга система за гласови съобщения или чрез лична среща, може да бъде документиран и посредством запис на траен носител, позволяващ неговото извличане. След генерирането на уникален идентификационен номер сигналът се разпределя на случаен принцип на служител от дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ чрез специализираната 7 информационна система на комисията, определена за регистриране и работа със сигнали за нарушения.“ § 24. Чл. 74 се изменя така: „Чл. 74. В 7-дневен срок от получаването на сигнала или на данните относно публично оповестена информация за нарушения, или на искането за защита от лицето, което я е оповестило, служителят, отговарящ за разглеждането на сигнала, извършва проверка за редовност, допустимост, достоверност и правдоподобност и в случай че сигналът отговаря на посочените изисквания, Комисията препраща сигналите незабавно, но не по-късно от 7 дни след тяхното получаване, до органа, компетентен по предмета на сигнала.“ § 25. Чл. 75 се изменя така: „Чл. 75. (1) В хода на производството по разглеждане на всеки постъпил сигнал служителят, отговарящ за разглеждането на сигнала, извършва действията по чл. 15 , чл. 16, т. 1 - 4, т. 6 - 8 , чл. 23 и чл. 24 от ЗЗЛПСПОИН. (2) След изясняване на всички факти, обстоятелства и информация по постъпилия сигнал за нарушения, но не по-късно от 3 месеца от регистрирането на сигнала или в надлежно обосновани случаи - 6 месеца, служителят, отговарящ за разглеждането на сигнала, изготвя доклад до директора на дирекцията. (3) Въз основа на доклада по ал. 2 директорът на дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ внася в закрито заседание на комисията доклад със съдържанието по чл. 25 от ЗЗЛПСПОИН.“ § 26. Чл. 76 се изменя така: „Чл. 76. След получаване на информация от компетентните органи по чл. 20 за предприетите от тях последващи действия по чл. 20, ал. 2 директорът на дирекцията „Канал за външно подаване на сигнали“ предлага на комисията проект на доклад със съдържанието и в сроковете по чл. 26 от ЗЗЛПСПОИН.“ § 27. Чл. 77 се изменя така: „Чл. 77. (1) В рамките на производството по тази глава председателят и членовете на комисията или упълномощени от нея лица от администрацията ѝ извършват проверки на задължените субекти по чл. 12 и на компетентните органи по чл. 20 от ЗЗЛПСПОИН, 8 както и на всички органи и организации, които получават или работят с такива сигнали, след решение на комисията, както следва: 1. планови - по одобрен от комисията годишен план, и 2. извънпланови проверки - извън тези по т. 1. (2) Видът, редът и обхватът на проверките по ал. 1 се определят с вътрешни правила на комисията.“ § 28. Чл. 78 се изменя така: „Чл. 78. При постъпване на сигнал или данни за публично оповестена информация за нарушения, подадени срещу председателя, директорът на дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ незабавно изпраща сигнала за проверка на Комисията за противодействие на корупцията.“ § 29. Чл. 79 се изменя така: „Чл. 79. При неизпълнение в срок на задължения по ЗЗЛПСПОИН и този правилник на служителите от дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“, както и на други служители, чиято дейност е свързана с функции по този закон, директорът на дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ незабавно уведомява за това председателя на комисията, който при необходимост взема мерки по дисциплинарен ред, съгласно Закона за държавния служител.“ § 30. В чл. 79и, ал. 2 думите „Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „Изпълнителна агенция „Електронно управление“. § 31. В чл. 82 се правят следните изменения: 1. В алинеи 1, 2, 4 и 6 думите „Управление на ресурсите и административно-правно обслужване“ се заменят с „Административно-правно и информационно обслужване“. § 32. Чл. 83, ал. 1 се изменя така: „ (1) Председателят утвърждава структурата, съдържанието, методологията и продължителността на обучението в областта на защитата на личните данни.“ § 33. В чл. 87, ал. 3 изречение второ се заличава. 9 § 34. Създава нов чл. 87а: „Чл. 87а. Правилата за вътрешно подаване на сигнали по смисъла на чл. 13 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения се уреждат с вътрешен акт, утвърден със заповед на председателя след решение на комисията.“ § 35. В чл. 89 думите „след решение на комисията“ се заличават. § 36. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения: 1. Ал. 1 се отменя. 2. Досегашните ал. 2, ал. 3 и ал. 4 стават съответно ал. 1, ал. 2 и ал. 3. 3. Досегашната ал. 5 става ал. 4 и думите „“Управление на ресурсите и административно-правно обслужване““ се заменят с „“Административни-правно и информационно обслужване““, на които е възложено деловодното обслужване на комисията, е не по-кратко от работното време на комисията (от 9 до 17,30 ч.), като продължителността и редът за отчитане се определят с отделен акт на председателя на комисията.“ § 37. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения: 1. Текстът на чл. 92 става ал. 1 и се изменя така: „(1) За работа с класифицирана информация председателят и членовете на комисията получават допълнително месечно възнаграждение върху основната месечна работна заплата, както следва: 1. за ниво на достъп „строго секретно“ - 15 %; 2. за ниво на достъп „секретно“ - 10 %; 3. за ниво на достъп „поверително“ - 5 %.“ 2. Създава нова ал. 2: „(2) За изплащането на средствата по ал. 1 се издава заповед на председателя, а за средствата на председателя – заповед на определен от комисията член.“ § 38. Приложението към чл. 15, ал. 6 се отменя Заключителни разпоредби 10 § 39. Правилникът за изменение и допълнение на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация е приет с Решение на Комисията за защита на личните данни от ………… 2025 г. и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Председател: Борислав Божинов 11

С П Р А В К А ЗА СТАНОВИЩАТА, ИЗРАЗЕНИ В РАМКИТЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ОБСЪЖДАНЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 26 ОТ ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ НА ПРОЕКТ НА ПРАВИЛНИК ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ И НА НЕЙНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ 1 Автор на предложението Предложение/ Бележки Отразяване Коментари 1. Десислава Цекова 1. § 2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: Създава се нова ал. 2: „(2) Комисията приема организационната структура, щата и вътрешните правила за работната заплата.“ Предлагам да се премахне „щата“ от текста. На негово място да е числеността на администрацията или длъжностите в администрацията. Съгласно Закона за администрацията няма „щат“, а длъжности в администрацията в глава трета. Съгласно Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията няма „щат“, там са посочени длъжностите в администрацията. 2. § 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 8 се изменя така: 1. Приема се 2. Приема се. 1. Текстът на чл. 5, ал. 2 от проекта на правилник е редактиран, както следва: „§ 2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Комисията приема организационната структура, числеността на администрацията и вътрешните правила за работната заплата.“ 2. Текстът на чл. 6, т. 8 от проекта на правилник е редактиран, както следва: „§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 2 „8. утвърждава длъжностно, щатно и поименно разписание на комисията;“ Съгласно Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията няма „щатно разписание. Съгласно чл. 11 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията се изготвя длъжностно разписание и поименно разписание. Реално длъжностно разписание и щатно е едно и също нещо. Така, че предлагам „щатно“ да отпадне от текста. 3. § 11. Създава нов чл. 22а: „Чл. 22а. Дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“ 2. изготвя и актуализира длъжностното и щатното и поименно разписание на комисията и нейната администрация; Тук също да отпадне „щатно“ от текста. 4. 6. изготвя и изпраща в законоустановения срок уведомленията до териториалното поделение на НАП за възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения със служители на комисията; Съгласно изменението на Закона за държавния служител и Кодекса на труда, считано от 01.06.2025 г. не се подават уведомление до НАП за възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения със служители на комисията. Текста да придобие следната редакция: 3. Приема се. 4. Приема се по принцип. 1. Точка 8 се изменя така: „8. утвърждава длъжностното и поименно разписание на комисията;“ 3. Текстът на чл. 22а, т. 2 от проекта на правилник е редактиран, както следва: „Чл. 22а. Дирекция „Административно- правно и информационно обслужване“ 2. изготвя и актуализира длъжностното и поименно разписание на комисията и на нейната администрация;“ 4. Предложението е отразено в редакцията на чл. 22а, т. 6 от проекта на правилник, като е съобразено обстоятелството, че от 1 юни 2026 г. в регистъра на заетостта ще се вписва информация и за служебните правоотношения. В тази връзка в заключителните разпоредби е предвидено, че по отношение на информацията, касаеща служебните правоотношения нормата влиза в сила от 1 юни 2026 г. 3 Вписва данните в регистъра на заетостта за сключването или изменението на трудовия договор и за неговото прекратяване. 5. § 30. В чл. 79и, ал. 2 думите „Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „Изпълнителна агенция „Електронно управление“. Тук сигурно сте имали предвид Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“. 5. Приема се. 5. В чл. 79и, ал. 2 от проекта на правилник думите „Държавна агенция „Електронно управление“ са заменени с „Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“. 2. Димитър Иванов (постъпило по имейла на комисията) 1. Впечатление прави обстоятелството, че в предложените изменения на правилника се запазва тенденцията на пунктуалност и каузалност на правилата, свързани с провеждане на заседанията на комисията. В допълнение, нормите не обхващат, или са неспособни да уредят правилата, приложими към начина на водене на заседанията и участието на страните в тях. Въпреки че спрямо производствата се прилага АПК, липсва организация на заседания и приложимия ред. Например, от § 4. където се създава ал. 7, не става ясно при кои условия съставът на комисията може да заседава от разстояние и как ще се отрази това обстоятелство на участниците в производствата. На следващо място, като придружител на страна в производство, присъствал в заседание, установих, че присъстващите граждани не са запознати с реда на водене на заседанията, което иначе би изяснило очакванията и улеснило защитата на страните. Предлагам, в правилника или в друг документ да се намери място за разписване на реда на провеждане на заседанията на комисията и организацията им, както 1. Приема се по принцип. 1. В чл. 8 от ПДКЗЛДНА (§ 4 от проекта) е предвидено КЗЛД да приема правила за организацията на заседанията, като част от досегашните алинеите, с оглед техния вътрешноведомствен характер, се предвижда да са част от въпросните правила. Допълнително текстът на чл. 8, ал. 7 е прецизиран с цел да се преодолеят неяснотите, които възникват. 4 например го е направила Комисията за финансов надзор. При всички случаи обаче, следва да се гарантира достъпността на тези правила. 2. Намирам някои от текстовете в правилника за неясни от гледна точка на тяхното приложение на практика. Например в чл. 73, ал. 3 не става ясно как се определя служителят за работа със специализираната система на комисията, или в чл. 13а – относно защитата на правата на служителите в администрацията. 3. На следващо място считам, че чл. 87а (§ 34 от проекта) ограничава председателят на комисията, който е задължен субект по смисъла на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения като работодател – чл. 11, т. 3 от ЗЗЛД. В предложената редакция, приемането на правилата за вътрешно подаване на сигнали е обусловено от решение на комисията, която е 2. Приема се частично. 3. Приема се. 2. Относно първата част на коментара следва да се посочи, че служителят по чл. 73, ал. 3 от проекта на правилник изпълнява задълженията си съобразно длъжностната характеристика за конкретната длъжност, където са посочени конкретните задължения, отговорности, права, изисквания за квалификация и условия на труд за дадена длъжност в организацията. В този смисъл не е налице твърдяната неяснота. По отношение защитата на правата на служителите в администрацията се предвижда условията да се предвидят във вътрешноведомствен акт и в тази връзка е добавен нов § 8 в проекта на правилник. 3. В текста на чл. 87а от проекта на правилник изразът „след решение на комисията“ е заличен. 5 колегиален орган, но не притежава качеството на работодател. 3. Никола Гешев 1. По § 4: От предвидения проект на нова ал. 7 на чл. 8 не е ясно кой може да отправя мотивирано искане (председател, член, страна в административното производство или друго лице) за заседание от разстояние. Не е предвидено в какъв срок може да се прави такова искане и пред кого (председател или Комисия). Понятието „служебна необходимост“ не е с утвърдено правно значение и също поражда неяснота. Доколкото са предвидени като алтернативи „мотивираното искане“ не следва да е свързано със „служебна необходимост“, а с нещо друго. Понятието „виртуално участие“ не е легално, тъй като то може да се осъществи и чрез дигитален аватар или чатбот. Трябва да се уточни дали се касае само за видеоконферентна връзка с човешко участие или не. Също така не е ясно как тази проекторазпоредба ще се отнася към действащия чл. 12 от ПДКЗЛДНА, който урежда реда за неприсъствено вземане на решения. Като цяло проекторазпоредбата не отговаря на изискванията за формулиране на разпоредби на нормативен акт, установени в Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. 1. Приема се частично. 1. Изразът „служебна необходимост“ е възприет от законодателя в Закона за държавния служител. Аналогично, Кодексът на труда си служи с „производствена необходимост“. В тази връзка понятието е с утвърдено правно значение. От своя страна мотивираното искане може да съдържа конкретната служебната необходимост, която да обосновава участието на председателя и/или член на комисията при вземане на решение дистанционно, по електронен път. Предвидената в чл. 8, ал. 7 хипотеза отговаря на съвременните тенденции за развитие на информационното общество и ще допринесе за гъвкаво и своевременно разглеждане на въпроси от компетентността на надзорния орган и вземане на решения. Следва да се посочи, че посочения начин на работа е наложен в дейността на национални и европейски организации. Проектът на чл. 8, ал. 7 и действащия към момента текст на чл. 12 от ПДКЗЛДНА уреждат две различни хипотези – в първия случай вземането на решение е присъствено, а във втория – неприсъствено. 6 2. По § 5: С проекторазпоредбата е предвидено да се отмени воденето на стенографски протокол на заседанията, без обаче да се въвеждат други изисквания за пълнота и форма на протоколирането. Такъв подход би накърнил принципите, при които администрацията осъществява своята дейност (чл. 2 от Закона за администрацията). 3. По § 6: Направената препратка е неточна. Предвидената в § 4, т. 1 нова ал. 7 на чл. 8 няма две изречения. Трябва да се препраща към ал. 8 (сегашна ал. 7). 2. Не се приема. 3. Приема се. За точното разбиране на текста, в проекта на правилник същият е прецизиран. 2. Не може да се приеме, че принципите, при които администрацията осъществява своята дейност се уповават на стенографския протокол. Дори при провеждането на съдебно заседание законодателят не е предвидил воденето на стенографски протокол. В допълнение следва да се посочи, че в съществуваща ал. 2 на нормата са посочени реквизитите на протокола - датата и мястото на провеждане на заседанието, видът на заседанието, присъстващите членове на комисията и служители от администрацията, явилите се заинтересовани лица, приетият дневен ред, направените по него изказвания и взетите решения. В тази връзка забележката, че липсват изисквания за съдържание и форма на протокола е неоснователно. 3. Препратката е прецизирана 7 4. По § 7: Заслужава да се отбележи, че с предложеното изменение на чл. 13, ал. 2 се цели обхващането и на проверките по сигнали за нарушения на ЗЗЛПСПОИН. Продължава обаче да бъде неясно по какви критерии КЗЛД ще мотивира решенията си за извършване на проверки без уведомяване на проверяваните лица. Ноторен факт е, че по-голямата част от извършваните от КЛЗД проверки са свързани с посещения в частни жилищни или нежилищни имоти. При липса на предварително уведомяване на техните собственици или ползватели се рискува проверките да не бъдат реализирани поради обективна невъзможност за осигуряване на достъп до тях. Това от своя страна би породило нецелесъобразни разходи на бюджетни средства за целите на командироване на проверяващите длъжностни лица от КЗЛД. 4. Не се приема 4. От практическа гледна точка комисията извършва проверки и на администратори на, и обработващи лични данни, които не са физически лица и не обработват лични данни вътре в жилищни имоти. Ефективността на проверките, които се извършват, понякога налага тяхната внезапност и неуведомяване на проверяваното лице. В противен случай, е възможно да се възпрепятства истинността на установяваните чрез съобщените проверки обстоятелства. Следва да се посочи, че проверки без уведомяване на проверяваното лице се извършват на лица, които имат свободен достъп до помещенията, в които се обработват лични данни – държавни институции, нотариуси, частни съдебни изпълнители и прочие, както и за обстоятелства, за които не е необходим достъп до жилищни помещения – например установяване изпълнението на издадено разпореждане на комисията за демонтиране на камера. Всяко решение на комисията с оглед неговата разпоредителна част се мотивира съобразно правилата на АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност в неговата цялост, включително и по отношение на 8 5. По § 8: Мотивите за обособяване на общата администрация в две дирекции са неубедителни. Заявява се декларативно, че е обусловено от функционалните специфики и различния предмет на дейност на звената. Твърди се, че обособяването ѝ в две дирекции е „стратегически оправдано тъй като подобрява управлението, увеличава ефективността и отчетността, позволява специализация и развитие на служителите, съответства на съвременните административни стандарти“. Съвременните административни стандарти обаче са свързани с оптимизиране на работни процеси, респ. на структурите и звената, които отговарят за тях. По никакъв начин не е съобразен численият състав на общата администрация на КЗЛД, който видно от приложението към настоящия ПДКЗЛДНА не е толкова многоброен (29 щатни бройки), че да налага такава необходимост. По силата на чл. 12, ал. 7 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията общата администрация се организира в една дирекция, когато определената обща численост на административната структура е до 50 щатни бройки. Премахването на приложението към чл. 15, ал. 6, определящо числеността на персонала в организационната структура и административните звена на КЗЛД, създава предпоставки за непрекъснати структурни промени и дисциплинарен произвол. Зад представените „кухи“ мотиви по-скоро прозира 5. Не се приема правните и фактически основания за приемането му. 5. На първо място, относно „неубедителността“ на мотивите, считаме коментара за принципен. Във връзка с отбелязаното противоречие с чл. 12, ал. 7 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията считаме, че такова не е налице. Текстът на чл. 12, ал. 7 от Наредбата гласи, че общата администрация се организира в една дирекция, когато определената обща численост на административната структура е до 50 щатни бройки. В конкретния случай се има предвид структурата на администрацията, а не на административното звено – обща администрация. Комисията за защита на личните данни като административна структура, отчитаща дейността си пред Народното събрание, има численост 117 щатни бройки. На следващо място, както и към настоящия момент, комисията ще приема организационната структура, числеността на администрацията и вътрешните правила за работната заплата. Посоченото правило е в 9 стремеж за разкриване на допълнителни ръководни длъжности, което е в дисонанс с утвърдената държавна политика за оптимизиране, а не „раздуване“ на административните структури и звена. 6. По § 9: Отпадането на задължението на директорите на дирекции да изготвят отчети на тримесечие не съответства на принципа за отговорност и отчетност при работата на администрацията (чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за администрацията). 7. По § 11: В проекторазпоредбата на чл. 22а, т. 6 е оставен текст, който не отразява промените в Кодекса на труда. Вследствие на тях, считано от 1 юни 2025 г., работодателите вече не изпращат уведомления до НАП, а са длъжни да извършват вписвания в Единния електронен трудов запис на работника или служителя за сключването, изменението или прекратяването на трудов договор. Същият режим ще се прилага и за служебните правоотношения от 1 юни 2026 г. 6. Не се приема 7. Приема се синхрон с изискването за независимост на надзорния орган. По този начин ще се преодолее забавянето, което се случва при по-дългата процедура по изменение на правилника на институцията. С тази гъвкавост ще се постигне така нужната навременна обезпеченост на административната дейност с оглед нейната организация и натовареност на звената в администрацията. 6. Противно на изразеното мнение, в проекта на правилник не отпада задължението за изготвяне на отчети от директорите на дирекциите, а се премахва периодичността им. В този смисъл отчетите се дължат при всички случаи, дори и на по-кратки периоди. 7. Предложението е отразено в редакцията на чл. 22а, т. 6 от проекта на правилник по повод вече постъпило предложени в този смисъл. 10 8. В проекторазпоредбата на чл. 22а, т. 7 е предвидено, че дирекцията ще отговаря единствено за организирането на обученията в областта на защитата на личните данни, но не и за тези в областта на защита на сигнализиращите или публично оповестяващите информация за нарушения лица. 9. Предвиденото в чл. 22а, т. 27 функционално задължение за поддържане на интернет страницата на КЗЛД като основно и постоянно средство за осигуряване на обществената информираност не включва дейността на Комисията като Централен орган за външно подаване на сигнали по ЗЗЛПСПОИН. 10. По § 13: В мотивите липсва информация за необходимостта от премахване на задължението за поддържане на регистър на постъпилите жалби. Предложението е странно, тъй като основната част от работата на КЗЛД е свързана именно с разглеждането на жалби от субекти на данни. Поддържането на регистър 8. Приема се 9. Приема се 10. Не се приема 8. Редакцията на чл. 22а, т. 7 е следната: „7. планира и подпомага организацията по обучение на служителите с цел повишаване на квалификацията им и кариерното развитие, и организира обученията в областта на защитата на личните данни и в областта на защита на сигнализиращите или публично оповестяващите информация за нарушения лица;“ 9. Редакцията на чл. 22а, т. 27 е следната: „27. поддържа интернет страницата на КЗЛД като основно и постоянно средство за осигуряване на обществената информираност относно дейностите на КЗЛД, функционирането на системата за защита на личните данни и за защита на сигнализиращите или публично оповестяващите информация за нарушения лица, и изготвя бюлетина на КЗЛД;“ 10. Всяка постъпила в КЗЛД жалба подлежи на деловодно регистриране. В този смисъл регистърът, който следва да се поддържа от дирекция от специализираната администрация дублира деловодния регистър в 11 на постъпилите жалби е в пряка връзка и с поддържането на „регистър с лични данни“ по чл. 4, т. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, формиращ се от постъпващите и съхранявани от КЗЛД жалби. 11. По § 15: Отмяната на правилото, по силата на което с решение на Комисията се определя служител, който да отговаря за разглеждането на сигнали по вътрешния канал на КЗЛД води до правна несигурност при неговото определяне. Изискванията за независимост и липса на конфликт на интереси при осъществяване на неговите задължения могат да бъдат накърнени, в случай че се определя еднолично, а не чрез решение на колегиалния орган, който всъщност е задълженият субект по ЗЗЛПСПОИН. 11. Не се приема противоречие на чл. 5, ал. 1 от Методическите указания за въвеждане на изцяло електронен вътрешен оборот на документи при изпълнението на всички административни процедури в администрациите на органите на изпълнителната власт. В една администрация може да има само един официален документен регистър освен в случаите, в които воденето и на друг регистър е предвидено в нормативен акт, като в конкретния случай условието не е налице. Считаме направеното обвързване с регистъра на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, за неудачно, тъй като административният орган обработва лични данни не само по повод разглеждането на жалби. 11. Съгласно чл. 12 от ЗЗЛПСПОИН задължени субекти за създаване на канал за вътрешно подаване на сигнал са работодателите. Изхождайки от чл. 11, т. 3 от ЗЗЛД председателят на комисията назначава и освобождава държавните служители и сключва и прекратява трудовите договори на служителите по трудови правоотношения от администрацията, и в тази връзка има качеството на 12 12. По § 19 и 20: Липсват каквито и да е мотиви за отменянето на чл. 44 и чл. 45, които уреждат цели производства пред КЗЛД и касаят упражняването на права на субектите на данни, гарантирани с Глава осма от ЗЗЛД, респ. Директива (ЕС) 2016/680. 13. По § 21: В чл. 51, т. 1 се реферира към параграф 4, а не към параграф 1 на чл. 36 от Регламент (ЕС) 2016/679. Особен интерес будят мотивите, според които становищата на КЗЛД по чл. 36, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 са „правопораждащи/правопреграждащи и по 12. Приема се по принцип 13. Не се приема. работодател и задължен субект по чл. 12 от ЗЗЛПСПОИН. 12. Текстовете на чл. 44 и чл. 45 от правилника правят опит да се доразвие процедура, която следва да се приложи от надзорния орган, при реализиране на правната възможност по чл. 57 от ЗЗЛД субектът на данни да упражни правата си чрез комисията. Доколкото въпросните текстове приповтарят правомощия на надзорния орган, които изначално са предвидени в закона, няма пречка нормите да се запазят. Въпреки това, с оглед практическото приложение на производството, в чл. 45, ал. 4 от правилника е прецизиран срокът за произнасяне на комисията, тъй като към настоящия момент този срок съвпада със срока за произнасяне на администратора по постъпило искане по чл. 53, ал. 3 от ЗЗЛД и на практика възпрепятства комисията от реализирането на ефективен надзор спрямо произнасянето. 13. Разпоредбата на чл. 36, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължение за държавите членки да извършват консултация с надзорния орган по време на изготвянето на 13 дефиниция се явяват индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол“. Визираната разпоредба предвижда задължение за държавите членки да извършват консултация с надзорния орган по време на изготвянето на предложения за законодателни мерки, които да бъдат приети от националните парламенти, или на регулаторни мерки, основани на такива законодателни мерки, които се отнасят до обработването. В тази хипотеза се очаква надзорният орган да бъде ангажиран с нормотворческия процес (на законово или подзаконово равнище), когато се изготвят проекти на нормативни актове, касаещи дейности по обработване на лични данни. Целта е да се осигури форма на предварителен контрол за съответствие на предложените мерки с нормативните изисквания за защита на личните данни. Актът на надзорния орган по чл. 36, пар. 4 е становище, което има консултативен (правно необвързващ) характер. Хипотезата на чл. 36, пар. 4 е специална по отношение на общото правило за извършване на предварителна консултация по параграф 1. Тя е специална и по отношение на хипотезата за предварителна консултация по чл. 36, пар. 5, където изрично се посочва, че надзорният орган се произнася с [раз]решение (вж. и чл. 61 от ПДКЗЛДНА). Противното разбиране, освен че е правно необосновано, би довело до фактическо блокиране (вето) на нормотвоческия процес от надзорния орган - правомощие, с което той не е овластен. предложения за законодателни мерки, които да бъдат приети от националните парламенти, или на регулаторни мерки, основани на такива законодателни мерки, които се отнасят до обработването. В тази хипотеза се очаква надзорният орган да бъде ангажиран с нормотворческия процес (на законово или подзаконово равнище), когато се изготвят проекти на нормативни актове, касаещи дейности по обработване на лични данни. Целта е да се осигури форма на предварителен контрол за съответствие на предложените мерки с нормативните изисквания за защита на личните данни. Актът на надзорния орган по чл. 36, пар. 4 е становище. Традиционно тази дейност се осъществява от дирекция „Правно- нормативна и международна дейност“, чиято компетентност обхваща участие в междуведомствени работни групи и консултативни формати, ангажирани с изготвянето на проекти на нормативни актове както на международно, така и на национално ниво. Функциите на дирекцията са свързани с цялостното експертно подпомагане на процеса по разработване, съгласуване и оценка на регулаторни мерки, засягащи обработването на лични данни, 14 14. По § 22: Не е ясно какви са предложените изменения в чл. 72, доколкото при сравнение текстът на проекторазпоредбата се припокрива напълно с действащата. 15. По § 23: Чрез предложените в чл. 73, ал. 5 изменения се допълват изр. 1 и 2, които машинално преписват разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН, при положение че тя е пряко приложима за служителите от звеното на КЗЛД за външно подаване на сигнали по силата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН. Репликирането на законови разпоредби в нормативен акт от по-нисък ранг е юридически недопустимо, тъй като води до правна несигурност, а и няма никаква добавена стойност по отношение на регулацията на подзаконово равнище. 14. Приема се. 15. Не се приема включително чрез предварителен анализ на съответствието им с изискванията на законодателството в областта на защитата на личните данни. Дейността на дирекцията е насочена предимно към превенцията на нарушенията, като се осигурява навременно идентифициране на риск от несъответствие и се подпомага ефективното прилагане на принципите на защитата на данните още на етапа на нормотворческия процес. 14. Текстът от проекта е заличен. 15. За да се посочат действията, които дирекцията предприема при постъпване на сигнал не е възможно да не се посочат начините, по които това може да се случи. В случай, че единствено се препрати към разпоредбата от ЗЗЛПСПОИН, която урежда начините, това би довело до възможно неразбиране при прилагането на текста от гражданите, които трябва да потърсят препратката в закона. Освен това, текстът на разпоредбата включва информация относно начина на 15 16. По § 25: В проектонормата на чл. 75, ал. 1 е предвидено, че служителят, отговарящ за разглеждането на сигнала ще извършва само някои от функциите по чл. 16 от ЗЗЛПСПОИН. Следва да се има предвид, че чл. 23, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН указва ясно и недвусмислено, че при приемането и работата със сигнали от звеното – канал за външно подаване на сигнали неговите служители прилагат разпоредбата на чл. 16 в цялост, а не избирателно. 16. Приема се частично. разпределение на сигнала на служител от дирекция КВПС след генерирането на уникален идентификационен номер (УИН), който текст не е част от законовата разпоредба на чл. 15, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН. Предложените изменения, касаещи устното подаване на сигнали, са изцяло съобразени с последните законодателни изменения на ЗЗЛПСПОИН от 9 май 2025 г. (ДВ, бр. 38). В допълнение, чл. 39 от Указ 883 от 24.04.1974 г. допуска препращането към разпоредби на друг нормативен акт, само когато възпроизвеждането на разпоредбата, към която се препраща ще усложни текста. 16. Разпоредбата на чл. 16, т. 11, буква „г“ от ЗЗЛПСПОИН урежда препращането на сигнала към канала за външно подаване на сигнали, който е КЗЛД. В този смисъл препращане от централния орган на самия себе си, няма практически и смислов израз. Текстът на чл. 75, ал 1 от проекта на правилник е редактиран, както следва: „чл. 75, ал. 1. В хода на производството по разглеждане на всеки постъпил сигнал служителят, отговарящ за разглеждането на сигнала, извършва действията по чл. 16, т. 1 – 10 и т. 11, 16 17. Фактите и обстоятелствата по един сигнал се изясняват от съответния компетентен орган по чл. 20 от ЗЗЛПСПОИН, който има правомощия да извърши проверка по същество на изнесените твърдения, а не от служител на външния канал, както е предвидено в чл. 75, ал. 2 от проекта. 18. По § 27: Не е ясно какви са предложените изменения в чл. 77, доколкото при сравнение текстът на проекторазпоредбата се припокрива напълно с действащата. 17. Не се приема. 18. Приема се. буква „а“ - „в“, чл. 23 и чл. 24 от ЗЗЛПСПОИН.“ 17. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от проекта е достатъчно ясна, що се касае до обстоятелството, че комисията се произнася с доклад за предприетите действия в срок не по-дълъг от три месеца, или в надлежно обосновани случаи – 6 месеца от получаването на сигнала (чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН). Прекратяването на проверката по сигнала, съгласно заложеното в ЗЗЛПСПОИН, приключва с акт на комисията – чл. 25 от закона, независимо, че проверките по изложеното в сигнала се извършват от компетентните органи по чл. 20 от ЗЗЛПСПОИН. В този смисъл, разписаното в чл. 75, ал. 2 от проекта на правилник е коректно и вярно и с оглед извършените промени в сроковете, изцяло отговарящи на законовите срокове по ЗЗЛПСПОИН. 18. Текстът от проекта е заличен. 17 19. По § 28: В предложената нова редакция на чл. 78 не са включени членовете на КЗЛД, които съгласно чл. 6, ал. 1, т. 14 от Закона за противодействие на корупцията също попадат в кръга на лицата, заемащи публични длъжности. Изпуснат е и главният секретар на КЗЛД, който също попада в кръга на лицата, заемащи публични длъжности. 20. По § 29: В текста на чл. 79 не е предвиден механизъм за уведомяване на председателя на КЗЛД, тогава когато самият директор на дирекция „Канал за 19. Приема се частично. 20. Приема се 19. Основанието сигнал, подаден срещу или член на КЗЛД да се препраща на КПК е чл. 20, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН, където е предвидено, че когато сигналът съобщава за нарушения, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности, КЗЛД изпраща сигнала за проверка на Комисията за противодействие на корупцията. В този смисъл редакцията на чл. 78 от проекта на правилник е прецизирана, както следва: „Чл. 78. При постъпване на сигнал или данни за публично оповестена информация за нарушения, подадени срещу председателя и/или член на комисията, директорът на дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ незабавно изпраща сигнала за проверка на Комисията за противодействие на корупцията.“ Нужно е да се посочи, че главният секретар на КЗЛД не е част от лицата, посочени в нормата на чл. 6, ал. 1, т. 14 от ЗПК. 20. Добавена е алинея 2, както следва: „(2) При неизпълнение в срок на задължения по ЗЗЛПСПОИН и на този 18 външно подаване на сигнали“ не изпълнява в срок задълженията си по ЗЗЛПСПОИН и по този правилник. 21. По § 30: В правния мир не съществува орган с наименование – Изпълнителна агенция „Електронно управление“. От 2022 г. Държавна агенция „Електронно управление“ е закрита, а нейният правоприемник е Министерството на електронното управление. Може би вносителят е имал предвид Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“. 22. По § 32: Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 6 от ЗЗЛД на Комисията е възложена задача да организира, координира и провежда обучения в областта на защитата на личните данни. Комисията също така има правомощие да издава сертификат на лицата, преминали обучението (чл. 16, ал. 2 от ЗЗЛД). Видно от законовите изисквания законодателят е възложил провеждането на обучения на колегиалния орган, а не еднолично на нейния председател. Още повече, че съгласно чл. 83, ал. 2 от ПДКЗЛДНА обученията могат да се провеждат и от членове на Комисията. Поради тези аргументи следва да се запази настоящият текст на чл. 83, ал. 1, според който именно Комисията утвърждава структурата, 21. Приема се. 22. Не се приема. правилник от директора на дирекция "Канал за външно подаване на сигнали“, председателят на комисията със заповед нарежда образуването на дисциплинарно производство при условията и по реда на Закона за държавния служител.“ 21. Текстът е прецизиран и във връзка с друг коментар в този смисъл. В чл. 79и, ал. 2 от проекта на правилник думите „Държавна агенция „Електронно управление“ се заменят с „Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ . 22. Дейностите по изготвяне и утвърждаване на съдържанието, методологията и продължителността на обучението в областта на защитата на личните данни са подпомагащи правомощието на Комисията, каквито са например и дейностите по подпомагане на надзорния орган във връзка с производствата по чл. 26 от ПДКЗЛДНА. Същите имат за цел да поставят ориентир относно провеждането на обученията и са изцяло насочени към съдействие на 19 съдържанието, методологията и продължителността на обучението в областта на защитата на личните данни. 23. По § 33: Без абсолютно никакви мотиви се предвижда да отпадне безплатното предоставяне на копия от документи по преписка, поискани от страните. Мярката е в ущърб на страните в административното производство и води до накърняване на принципа за достъпност, публичност и прозрачност по чл. 12 от АПК. Това е сериозно отклоняване от стандарта за добро административно обслужване. 24. По § 36: Предвиденото премахване на приемното време на Комисията би било флагрантно нарушение на 23. Не се приема. 24. Не се приема. лицата, които провеждат обученията – независимо дали са служители от администрацията или част от състава на колегиалния орган. От практическа гледна точка утвърждаването е акт по осъществяване на контрол спрямо изпълнението от страна на администрацията при участието й в организирането и провеждането на въпросното обучение. 23. Изменението е предвидено с оглед нормата на чл. 34 от АПК, която гласи, че страните [в административното производство] имат право да преглеждат преписката и да си правят бележки и извадки по всяко време на производството. При наличие на технологична възможност страните имат право на достъп до преписката по електронен път, както и да си правят копия на хартиен и технически носител за своя сметка. Принципа за достъпност, публичност и прозрачност по чл. 12 от АПК е гарантиран с инструментариумът, който самия законодател е предвидил с нормите на кодекса. 24. Заличаването на действащия към момента текст на чл. 90, ал. 1 от 20 изричното изискване на Закона за администрацията и Наредбата за административното обслужване за осигуряване и обявяване на приемното време за граждани и организации. 25. По § 38: Важи написаното за § 8. 26. По титула на § 39: Думите „Заключителни разпоредби“ следва да се променят в ед. ч. на „Заключителна разпоредба“, тъй като е предвидена само една такава. 25. Не се приема 26. Не се приема ПДКЗЛДНА не следва да се тълкува в смисъл, че приемното време на комисията се „премахва“. Съгласно чл. 94 от ПДКЗЛДНА приемното време на председателя, членовете на комисията и главния секретар се оповестява на обозначено място в сградата на администрацията. Ако целта беше приемното време да се премахне, то щеше да се отмени и чл. 94. Осигуряването на приемно време за граждани и организации произтича пряко от нормата на чл. 24, ал. 2, т. 10 от Наредбата за административното обслужване, което няма как де се преодолее с изменение на правилника. 25. Важи написаното за §8. 26. В резултат на постъпили други коментари и съобразяване с действащи нормативни задължения, в заключителните разпоредби са предвидени две разпоредби. Сдружение с нестопанска цел „Асоциация на Длъжностните лица по защита на Предлагам в частта на Правилника, която регламентира обученията, да бъде въведено изискване за провеждане на задължително встъпително обучение за всяко лице, определено като Длъжностно лице по защита на данните (ДЛЗД). Обучението може да бъде: Не се приема. Въвеждането на задължителни и регулярни обучения на ДЛЗД не произтича от разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД). ЗЗЛД и ПДКЗЛДНА регламентират провеждането на обучения, но това се 21 данните“, office@adpo.bg • задължително и встъпително при определяне на ново лице за ДЛЗД; • периодично – на всеки 3 години, с цел поддържане и актуализиране на знанията. Предлагам текстът да бъде включен като нов чл. 84а: „чл. 84а. (1) За всяко лице, определено като длъжностно лице по защита на данните и вписано в „Регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните“, се провежда задължително встъпително обучение, организирано от Комисията за защита на личните данни. (2) Вписаните в „Регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните“ Длъжностни лица по защита на данните подлежат на периодично обучение с цел поддържане на актуални знания относно нормативната уредба и добрите практики в областта на защитата на личните данни“ като това обучение се провежда на всеки три години. (3) За обучението по ал. 1 и ал. 2 се събират такси. II. Мотиви 1. Необходимост от гарантиране на минимално ниво на компетентност на ДЛЗД. Съгласно чл. 37, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679 „Длъжностното лице по защита на данните се определя въз основа на неговите професионални качества, и по-специално въз основа на експертните му познания в областта на законодателството и практиките в областта на защитата на данните и способността му да изпълнява задачите, посочени в член 39“. На практика, много Администратори определят Длъжностно лице по осъществява при необходимост и няма задължителен характер. Изискването на чл. 37, параграф 5 от ОРЗД е длъжностното лице по защита на данните да се определя въз основа па неговите професионални качества, на експертните му познания на законодателството и практиката в областта на защитата на данните. Т.е., преценката при определянето на такова лице принадлежи на администратора и обработващия лични данни. Няма изисквания относно специално образование, придобита квалификация, завършено обучение и др. Достатъчно е експертните познания и професионалните качества да са подходящи и свързани с дейността на отделния администратор. В съответствие с чл. 24 параграф 1 от ОРЗД администраторът взема предвид естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица и въвежда подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с ОРЗД. На база тези задължения, въз основа на подхода, основан на риска се определя и ДЛЗД. 22 защита на данните без необходимата за същото подготовка, което води до несъответствия, грешки и неправилно тълкуване на регулациите в областта на защита на личните данни. 2. Липса на мотивация и увереност при необучени лица. Лица, назначени без предварително обучение, често нямат мотивация да развиват компетенции в областта на защитата на данните. Това понижава качеството на изпълнение на функциите им, а в някои случаи води до формално изпълнение на ролята. 3. Подобряване на съответствието на администраторите и обработващите Задължителното обучение ще намали риска от нарушения, ще подпомогне институциите и организациите в правилното прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД и ще повиши нивото на защита на субектите на данните. 4. Уеднаквяване на практиките - В момента нивото на компетентност на ДЛЗД в различните администрации и частни организации варира значително. Въвеждането на официално задължение за обучение ще създаде еднаква минимална база от знания за всички новоназначени длъжностни лица по защита на данните. 5. Превенция на нарушенията на законодателството - Качественото и задължително встъпително обучение ще действа превантивно срещу нарушения на законодателството. Предложеното допълнение ще допринесе за: • по-високо ниво на експертиза на ДЛЗД в Р България; • подобрено съответствие на администраторите на лични данни със законовите изисквания; • намаляване на риска от нарушения и санкции; Въвеждането на задължително обучение, осъществявано от надзорния орган, като условие за заемането на длъжността ДЛЗД, не е предвидено в ОРЗД и би могло да доведе до противоречие с други основни права и свободи на ЕС - като правото на труд, свободата на упражняване на професия и свободата на установяване. Прилагането на такава норма може да се разбира като въвеждане на сертифицираща процедура за заемане на длъжност, каквато не е предвидена от ОРЗД и за нейното прилагане и предвиден друг законов ред. Следва да се има предвид, че обучение може да бъде проведено и от други институции и лица. Предложението съдържа опасност от ограничаване правото на избор на администраторите и на обработващите лични данни при определяне на длъжностното лице по защита на данните. Не на последно място, КЗЛД не разполага с човешки и финансови ресурси да осигури постоянно и задължително обучение на длъжностни лица по защита на данните. В допълнение, следва да се има предвид, че КЗЛД е надзорният орган, който извършва проверки на дейността 23 • по-добра защита на правата и свободите на гражданите. С оглед на гореизложеното, предлагам КЗЛД да включи изискването за задължително встъпително и периодично обучение в окончателния текст на Правилника. на отделните администратори /обработващи лични данни. В този смисъл, надзорните правомощия на КЗЛД може да водят до конфликт на интереси с дейността по провеждане на обучение на лицата, които контролира.