Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 21 от 2021 г., бр. 8, 14, 17, 25, 51, 99, 100 и 104 от 2022 г., бр. 66, 86, 102, 106 и 108 от 2023 г., бр. 42, 70 и 72 от 2024 г., бр. 26, 97 и 113 от 2025 г. и бр. 30 от 2026 г.) § 1. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се ал. 2а: „(2а) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в полза на лицата, вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за физическото възпитание и спорта, на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, развиващи спорт за всички, и на училищата, висшите училища или академии, както следва: 1. до 10 на сто от счетоводната печалба, когато разходите за дарения са направени в полза на професионални спортни клубове за обезпечаване на спортно-техническа дейност; 2. до 20 на сто от счетоводната печалба, когато разходите за дарения са направени за подготовка и участие на национални отбори на Република България в международни спортни форуми; 3. до 35 на сто от счетоводната печалба, когато разходите за дарения са направени за развитие на детско-юношески спорт, за развитие на спорт за всички или за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в училищата, висшите училища и академии.“ 2. Създават се ал. 6а и ал. 6б: „(6а) Не се признава за данъчни цели целият разход за дарение по ал. 2а, когато до момента на дарението дарителят и надареният са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (6б) Когато изразходването на даренията по ал. 2а не е изпълнено изцяло или частично по предназначение съгласно условията по ал. 2а, т. 1-3 размерът на неизпълнената част от дарението се счита за приход от стопанска дейност в годината на получаване на дарението за надареното лице. 3. В ал. 7 цифрата „6“ се заменя с „6б“. § 2. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават точки 163 – 166: „163. „Спорт за всички“ за целите на чл. 31, ал. 2а е този по смисъла на § 1, т. 15 от допълнителната разпоредба на Закона за физическото възпитание и спорта. 164. „Професионален спортен клуб“ за целите на чл. 31, ал. 2а е спортен клуб, който отговаря едновременно на следните условия: а) е вписан в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за физическото възпитание и спорта; 1 б) осъществява тренировъчна и състезателна дейност със спортисти, притежаващи професионален статут, въз основа на сключени договори; в) участва в състезания от националния и/или международния спортен календар; г) е член на лицензирана спортна федерация.“ 165. „Спортно-техническа дейност“ за целите на чл. 31, ал. 2а е съвкупност от дейности, свързани с подготовката, обезпечаването и участието на спортисти и спортни отбори в тренировъчния и състезателния процес.” 166. „Детско-юношески спорт“ за целите на чл. 31, ал. 2а е организирана спортна дейност, насочена към лица ненавършили 18-годишна възраст, която включва обучение, тренировки и участие в спортни състезания и подготовка на лицата за участие в спорт за високи постижения.“ Преходни и заключителни разпоредби § 3. В срок до 31 декември 2026 г. Министерството на младежта и спорта въвежда система за отчитане на получени дарения от лицата по чл. 31, ал. 2а и механизъм за контрол и отчитане на изразходването на даренията по предназначение съгласно условията по чл. 31, ал. 2а, т. 1-3, включително санкции. § 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2027 г. 2

Проект МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане 1. Причини, които налагат приемането на законопроекта Спортът изпълнява ключова обществена функция, свързана със здравето на населението, икономическото развитие на страната, социалната интеграция, дисциплината и възпитанието на младите хора и международния престиж на Република България. Въпреки значимостта на спорта за обществото, финансирането на спортните дейности в страната остава ограничено и силно зависимо от публични ресурси. Анализът на състоянието на системата в областта на спорта в България показва: ▪ недостиг на финансови ресурси, особено в детско-юношеския и спорта за всички; ▪ недостатъчно развита и амортизирана спортна инфраструктура (спортни обекти и спортни съоръжения), особено в училищата и висшите училища; ▪ ограничено участие на частния сектор във финансирането на спортни дейности; ▪ зависимост от публично финансиране, което е бюджетно ограничено. Настоящият законопроект е продиктуван от необходимостта от усъвършенстване на действащата правна уредба, регулираща данъчното третиране на разходите за дарения, с оглед създаване на по-ефективни стимули за подпомагане на професионалния спорт и спорта за всички в Република България. Анализът на действащата нормативна уредба показва, че съществуващите механизми за насърчаване на дарителството не съответстват в достатъчна степен на значимостта на обществените отношения, свързани с развитието на спорта, както и на необходимостта от осигуряване на устойчиви източници на финансиране. Практиката показва, че спортните организации, включително тези, развиващи спорт за всички, детско-юношески дейности и подготовка на национални отбори, срещат сериозни затруднения при осигуряването на необходимия финансов ресурс, а нормативната уредба не създава достатъчно стимули за бизнеса да насочва финансов ресурс към спортни дейности, особено в направления с висока обществена значимост като детско-юношеския и спорта за всички. Това води до ограничени възможности за развитие, влошено състояние на спортната инфраструктура и недостатъчна конкурентоспособност на българските спортисти на международно ниво. Същевременно, в редица държави членки на Европейския съюз, са въведени по- благоприятни данъчни режими, които стимулират частния сектор активно да участва във финансирането на общественополезни дейности, включително спорта. В този контекст е необходимо създаването на устойчив механизъм за привличане на допълнителен финансов ресурс чрез активиране на частната инициатива посредством въвеждане на данъчно облекчение. 2. Целите, които се поставят със законопроекта 1 Основните цели на законопроекта са: 1. Устойчиво развитие на спорта като обществено значима дейност; 2. Повишаване на физическата активност на населението и подобряване на общественото здраве чрез насърчаване на спорта за всички и здравословния начин на живот; 3. Пренасочване на финансов ресурс към дейности с висока обществена значимост и увеличаване на частните инвестиции в спорта; 4. Подкрепа за професионалния спорт и подпомагане подготовката и участието на националните отбори на Република България в международни спортни прояви и състезания; 5. Подобряване на условията за развитие на детско-юношеския спорт, като основа за бъдещи спортни успехи; 6. Подобряване на спортната инфраструктура, включително в образователните институции; 7. Ограничаване на възможностите за злоупотреби чрез въвеждане на изрична забрана за данъчно признаване на дарения между свързани лица; 8. Повишаване на прозрачността и ефективността при разходването на средствата за дарения. 3. Същност на предложените промени Предлага се за данъчни цели да се признават счетоводните разходи за дарения, направени в полза на: ▪ лица, вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за физическото възпитание и спорта; ▪ юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, които развиват и популяризират спортна дейност. Предлага се въвеждането на диференциран подход относно прагът на данъчно признати разходи за дарения, както следва: Въвежда се диференциран подход чрез три нива на данъчно признати разходи, обвързани с предназначението на дарението: Дарения за професионални спортни клубове – до 10% Предвиденият праг до 10 на сто е съобразен с факта, че професионалните спортни клубове функционират в пазарна среда и разполагат с възможности за генериране на приходи (договори за спонсорство и реклама, трансфери, продажба на билети и др.). В този смисъл държавната подкрепа чрез данъчното облекчение следва да бъде по-ограничена. Дарения за национални отбори – до 20% Предложеният по-висок праг до 20% е съобразен и обоснован от националното значение на подготовката и участието на българските отбори в международни спортни състезания (олимпийски игри, световни и европейски първенства). Постигнатите успехи на националните отбори оказват значителен принос за международния имидж на страната, както и за мотивацията на младите хора да се занимават активно със спорт. Дарения за детско-юношески спорт и спорт за всички и спортна инфраструктура – до 35% 2 За дейностите с най-голям обществен ефект и висока обществена възвръщаемост на инвестициите е предложен, съответно и най-високият праг – до 35 % за детско-юношески спорт и спорт за всички и спортна инфраструктура. Развитието на детско-юношеския спорт е основа за дългосрочното развитие на спортния потенциал на страната и бъдещи спортни постижения на българските спортисти. Едновременно с това е инструмент за изграждане на устойчиви навици за физическа активност и за повишаване на социална ангажираност на младите хора и за ефективна превенция на рисково поведение сред малолетните и непълнолетни лица. Насърчаването на спорта за всички и здравословния начин на живот, ще окажат дългосрочно въздействие върху общественото здраве, намаляване на заболеваемостта на населението и на разходите за здравеопазване. Предлага се да не се признават за данъчни цели разходи за дарения, когато дарителят и надареният са свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Целта на това предложение е предотвратяване на възможностите за данъчни злоупотреби и за ограничаване на схемите за изкуствено прехвърляне на печалби, като едновременно с това ще се гарантира, че финансовите средства ще се използват в реална обществена полза. В преходните и заключителни разпоредби се предвижда задължение за Министерството на младежта и спорта да въведе в срок до 31 декември 2026 г. система за отчитане на получените дарения и механизъм за контрол върху тяхното разходване. Предложението има за цел да осигури прозрачност, проследимост на финансовите средства и ефективност на публичните политики в спорта. Предлага се законът да влезе в сила от 1 януари 2027 г., за да се осигури предвидимост за бизнеса във връзка с данъчното облекчение за спорта и на необходимото време за въвеждането на контролни механизми. 4. Очаквани резултати от прилагането Очакваните резултати от прилагането на предлаганото данъчно облекчение са: ▪ увеличаване финансовите средства в спорта чрез стимулиране на частните инвестиции; ▪ подобряване на спортната инфраструктура на спортните организации и образователните институции; ▪ разширяване на обхвата на участието в спортни дейности; ▪ повишаване на качеството на подготовката на професионалните спортисти; ▪ подобряване на спортните резултати на българските спортисти на национално и международно ниво; ▪ повишаване на прозрачността и отчетността при управлението на дарените финансови средства. 5. Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба В краткосрочен план се очаква незначително намаление на приходите от корпоративен данък в резултат на предлаганото данъчно облекчение. В средносрочен и дългосрочен план се очакват компенсиращи ефекти свързани с намаляване на публичните разходи в сектори здравеопазване и социална политика и мултиплициращ ефект върху свързани икономически сектори – строителство, услуги, организация на спортни събития. Предложението няма да доведе до увеличаване на административната тежест тъй като ще се прилагат принципите в ЗКПО за признаване на разходите за дарения за данъчни цели и 3 съществуващите механизми за контрол и не са необходими допълнителни финансови средства за администриране на данъчното облекчение. 6. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Направеното предложение не съдържа разпоредби, произтичащи от актове на Европейския съюз. Предложението не противоречи на основните принципи и разпоредби на правото на Европейския съюз. Мярката не подлежи на нотификация по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. Мярката представлява общо приложимо данъчно облекчение, насочено към подпомагане на спорта и не води до предоставяне на селективно предимство за определени лица по смисъла на правилата за държавните помощи, регламентирани в чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз. 7. Информация за проведените обществени консултации Проектът на закон, мотивите, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет ще бъдат публикувани за обществени консултации съгласно чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации ще бъде публикувана на интернет страницата на Министерството финансите и на Портала за обществени консултации. 4

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане Лице за контакт: Петя Копчева, началник на отдел „Преки Телефон и ел. поща: тел. 02/9859 2856; e-mail: p.kopcheva@minfin.bg данъци“, дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите Проектът на закон за изменение и облагане не е включен в Законодателната 2026 г. Във връзка с ключовата обществена населението, икономическото развитие на възпитанието на младите хора и международния необходимост от усъвършенстване на третиране на разходите за дарения, с оглед професионалния спорт и спорта за всички в Проблем 1: Необходимост от въвеждане дарения, свързани с подпомагане на България 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите възникване. По възможност посочете числови В действащия чл. 31 „Разходи за данъчното третиране на разходите за направени страната. Предвид това съществуващите съответстват в достатъчна степен на развитието на спорта, както и на необходимостта финансиране. Спортните организации, юношески дейности и подготовка на осигуряването на необходимия финансов стимули за бизнеса да насочва финансов ресурс висока обществена значимост като детско-юношеския допълнение на Закона за корпоративното подоходно програма на Министерския съвет за втората половина на функция на спорта, свързана със здравето на страната, социалната интеграция, дисциплината и престиж на Република България е констатирана действащата правна уредба, регулираща данъчното създаване на по-ефективни стимули за подпомагане на Република България. на облекчен данъчен режим за разходи за професионалния спорт и спорта за всички в Република и причините за неговото/тяхното стойности. дарения“ от ЗКПО не са налице разпоредби, свързани с дарения за подпомагане и развитие на спорта в механизми за насърчаване на дарителството не значимостта на обществените отношения, свързани с от осигуряване на устойчиви източници на включително тези, развиващи спорт за всички, детско- национални отбори, срещат сериозни затруднения при ресурс, а нормативната уредба не създава достатъчно към спортни дейности, особено в направления с и спорта за всички. 2 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство или по друг начин, извън законодателна промяна. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява решаване на проблема, тъй като е необходима законова промяна, с която да се въведе възможност за данъчно третиране на даренията за спорт, както другите дарения, попадащи в обхвата на чл. 31 от ЗКПО. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Във връзка с проблема не са налице задължения, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на Европейския съюз (ЕС). 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не е извършвана последваща оценка на нормативния акт, както и анализ на политиката. 2. Цели: Цел 1 „Въвеждане на облекчен данъчен режим за разходи за дарения, свързани с подпомагане на професионалния спорт и спорта за всички в Република България.“ Посочената цел ще бъдат постигната с влизане в сила на предложените изменения и допълнения в чл. 31 от ЗКПО. Поставената цел е насочена към разрешаване на описания проблем и отстраняване на причините за неговото възникване. Целта е съвместима с действащото законодателство и съществуващите стратегически документи на национално и европейско ниво. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1: 1. Всички данъчно задължени лица по ЗКПО. 2. Националната агенция за приходите. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: По проблем 1: Необходимост от въвеждане на облекчен данъчен режим за разходи за дарения, свързани с подпомагане на професионалния спорт и спорта за всички в Република България 3 Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не се приеме предложението, няма да се въведе възможност за облекчено данъчно третиране на дарения за спорт, в резултат на което нормативната уредба ще продължава да не създава достатъчно стимули за бизнеса да насочва финансов ресурс към спортни дейности, особено в направления с висока обществена значимост като детско-юношеския и спорта за всички. В случай че не бъде приет проектът на акт ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да са налице положителни въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отрицателните въздействия са свързани с това, че няма да се създаде възможност за облекчено данъчно третиране на дарения за спорт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са налице специфични въздействия върху малките и средни предприятия от приемането на законодателните изменения. Административна тежест: Не се очаква увеличаване на административната тежест за лицата. При този вариант на действие не се въвеждат нови задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и други, както и не се променят съществуващи такива. При вариант 1 няма необходимост от предвиждане на финансови, организационни и други ресурси, съответно същият няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане“: Описание: В случай че се приеме направеното предложение, ще се въведе облекчен режим за третиране на разходите за дарения в полза на в полза на лицата, вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за физическото възпитание и спорта лица, на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, развиващи спорт за всички и на училищата, висшите училища или академии, когато даренията са за дейности, свързани със спорта. По този начин ще се стимулират такъв тип дарения, с което ще се осигурят допълни източници на финансиране за развието на спорта на страната. В случай че бъде приет проектът на акт, ще са налице следните положителни и отрицателни въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: 4 въвеждането дарителството Не се Специфични Въздействия Не са на законодателните лицата, тъй При този регулаторни такива. Вариант данък в резултат аналитична да бъде изцяло спорта ще бъдат Едновременно окажат разходи в ДДФЛ, свързани модернизация състезания и 1.1. въздействия, 1.2. Положителното въздействие от на облекчено данъчно и съответно ще се осигурят (върху всяка заинтересована страна/група Отрицателни (икономически/социални/екологични) предвижда отрицателно въздействие (върху всяка заинтересована страна/група въздействия: върху малките и налице специфични въздействия изменения. Административна тежест: Не се като с предложението не се вариант на действие не се режими, административни 2 в краткосрочен план ще на предлаганото данъчно информация, ефектът върху изчислен, поради липса на направени от задължените с това се очакват ползи компенсиращи ефекти по отношение сектори здравеопазване и социална осигурителни вноски и корпоративен икономически сектори - строителство на съществуващите, услуги събития и други. (въздействията върху малките Опишете качествено (при възможност – и включително върху всяка заинтересована страна/група значителни Опишете специфичните въздействия с акцент (задължения за информиране, такси, приемането на законодателното третиране за дарения допълнителни източници заинтересовани страни) от приемането заинтересовани страни) средните предприятия: върху малките и очаква увеличаване въвеждат нови или въвеждат нови услуги и други, както доведе до намаление облекчение. държавния бюджет от информация, какви лица по ЗКПО. от прилагането на на бюджета, политика, както данък с оглед на нови свързани с подготовката и средните предприятия; количествено) всички значителни заинтересовани страни. и кои второстепенни. върху малките и средните регулаторни режими, предложение за спорт, с което ще на финансиране. въздействия: на предложението. средни предприятия на административната допълнителни задължения задължения за информиране, и не се променят от приходите от Предвид отсъствието направените предложения разходи за дарения за данъчното облекчение, свързани с намаляване и допълнителни на мултиплициращия спортни обекти и и провеждането административна тежест) потенциални икономически, Пояснете кои въздействия предприятия и административната административни услуги и др.) е свързано с се насърчи от приемането тежест за за лицата. такси, съществуващи корпоративен на достатъчно не може развитието на които ще на публичните приходи от ДДС, ефект върху съоръжения или на спортни социални и екологични се очаква да бъдат тежест 5. Степени 5.1. По Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: проблем 1: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 5 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: 3 1 т с о н с а к и ф Е Цел 1: 3 1 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: 3 1 1.2. ефикасност, 1.1. Посочете която съгласуваност, Сравнете вариантите чрез сравняване степента, в която вариантите ще ефективност, чрез която се измерва отразява степента, до която която показва степента, до която * При повече от един поставен на ключовите им положителни изпълнят определените цели, вариантите: степента, до която вариантите целите могат да бъдат постигнати малко разходи; вариантите съответстват проблем мултиплицирайте и отрицателни въздействия. съгласно основните критерии постигат целите на предложението; при определено ниво на на действащите стратегически таблицата за всеки отделен проблем. за сравняване на ресурсите или при най- документи. 6. Избор По В случай на разходите дарения, с страната. Посочете на проблем че се за което ще препоръчителен вариант: 1: Вариант 2 „Приемане“: приеме направеното дарения, свързани със се осигурят допълни препоръчителните варианти за решаване на предложение, ще се спорта, като по този източници на поставения проблем/проблеми. въведе облекчен режим начин ще се стимулират финансиране за развието за третиране такъв тип на спорта в 6.1. прилагането 1.1. Изборът 1.2. Ако се за Промяна на следва предвижда ограничаване в административната препоръчителния вариант да е съотносим с посочените въвеждането на такса, представете на административното регулиране тежест за физическите (включително по специфични въздействия на образуването на нейния и административния и юридическите отделните проблеми): препоръчителния вариант за решаване размер съгласно Методиката контрол върху стопанската дейност. лица от на всеки проблем. по чл. 7а от Закона 6 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …… С въвеждането на препоръчания вариант не се създават нови, нито се засягат съществуващи регулаторни режими, тъй като с проекта на акт не се въвеждат нови услуги или такси. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… ……… По описания проблем не се създават нови или засягат съществуващи регистри от прилагането на препоръчания вариант, защото предложените промени не налагат създаването на такива. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчания вариант е насочено към всички данъчно задължени лица и не въвежда различно третиране за различните групи предприятия, включително за МСП. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант на действие – приемане на проекта на акт и по посочения проблем. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Законопроектът заедно с мотивите към него, частичната предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации - www.strategy.bg за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? Проектът на акт не създава нови задължения. (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Не се прилагат приложения. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за корпоративното подоходно облагане Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите 8 2.4.2026 г. X Людмила Петкова Директор на дирекция "Данъчна политик. . . Signed by: Lyudmila Kostova Petkova

С П Р А В К А за отразяване на получените предложения при обществената консултация на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане 1 Участник в обществената консултация Предложение / Мнение Приема/не приема предложението/мнението Мотиви Илия Анчев anchev@bunay.com Предлагам да се допълни в проекто-закона и данъчни облекчения при дарения за аматьорски Не се приема Законът за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) не съдържа легална клубове. дефиниция и не борави с термина „аматьорски клубове“. Разпоредбата на чл. 12 от ЗФВС регламентира значението понятието „спортен клуб“ и условията, на които следва да отговоря. Законът използва понятията „спортисти аматьори“ и „професионалните спортисти“, на основата на което за данъчни цели е предложено за въвеждане и определение в ЗКПО на „професионален спортен клуб“. Това е направено и във връзка със структурата и същността на предложената мярка, както следва: С направеното предложение се предлага прилагането на диференциран подход относно прага на данъчно признати разходи за дарения чрез три нива на данъчно признати разходи, обвързани с предназначението на дарението: 2 • Дарения за професионални спортни клубове – до 10 на сто Предвиденият праг до 10 на сто е съобразен с факта, че професионалните спортни клубове функционират в пазарна среда и разполагат с възможности за генериране на приходи (договори за спонсорство и реклама, трансфери, продажба на билети и др.). В този смисъл държавната подкрепа чрез данъчното облекчение следва да бъде по-ограничена. • Дарения за национални отбори – до 20 на сто Предложеният по-висок праг до 20 на сто е съобразен и обоснован от националното значение на подготовката и участието на българските отбори в международни спортни състезания (олимпийски игри, световни и европейски първенства). Постигнатите успехи на националните отбори оказват значителен принос за международния имидж на страната, както и за мотивацията на младите хора да се занимават активно със спорт. • Дарения за детско-юношески спорт и спорт за всички и спортна инфраструктура – до 35 на сто За дейностите с най-голям обществен ефект и висока обществена възвръщаемост на инвестициите е предложен, съответно и най-високият праг – до 35 на сто за детско- 3 юношески спорт, и спорт за всички и спортна инфраструктура. Фондация „Работилница за граждански инициативи“ Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) заявява категоричното си несъгласие с предложените изменения в ЗКПО, предвиждащи разширени данъчни облекчения за дарения в полза на спортни дейности и организации. В настоящия си вид законопроектът не представлява техническа корекция, а съществена и едностранно насочена промяна в политиката за насърчаване на дарителството. Тя се предлага без концептуална обосновка, без цялостна визия и без убедителна оценка на въздействието. Подобен подход подкопава както качеството на законодателния процес, така и доверието в публичните институции. От създаването си през 2001 г. ФРГИ работи целенасочено за развитие на филантропията в България. Фондацията е учредител на Български дарителски форум. ФРГИ винаги е подкрепяла усилията за стимулиране на корпоративното дарителство чрез данъчни инструменти. Вярваме, че подобни политики имат потенциал да допринесат за устойчивото финансиране на дейности в обществена полза и следва да бъдат разглеждани като важен елемент от държавната политика за насърчаване на гражданското участие, проявление на което е и дарителството. В този контекст признаваме и значението на спорта за общественото здраве, социалното Не се приема Текстът не съдържа конкретни предложения. 4 включване и развитието на децата и младежите, както и необходимостта от допълнителни източници на финансиране в сектори с ограничени ресурси. Въпреки това, не можем да подкрепим селективни политики, които създават привилегировани режими за конкретни сектори за сметка на други обществени каузи. В България редица области остават хронично недофинансирани и разчитат на дарителство – лечение на редки заболявания, животоспасяващи интервенции, медицински изделия, социални услуги, подкрепа за жертви на домашно насилие, както и грижи, образование и терапия за деца с увреждания. Показателен е фактът, че вече две десетилетия действащият президент води дарителска кампания за лечение на деца, ясен индикатор за системен недостиг на публично финансиране. В тази връзка считаме, че ЗИД на ЗКПО поражда редица съществени рискове и въпроси, които следва да бъдат внимателно разгледани: 1. Институционализиране на неравнопоставеност Предложените текстове въвеждат ясно изразено привилегировано третиране между организациите в обществена полза, като поставят в привилегировано положение субекти, свързани със спортната дейност. Това е в пряко противоречие с принципите за равнопоставеност Не се приема Съгласно направеното предложение за изменение и допълнение на ЗКПО данъчното облекчение се ползва от дарителя, а не от спортните клубове и другите бенефициери на направените дарения. По отношение на данъчно задължените лица по ЗКПО, които са дарители и желаят да се възползват от предлагания режим за 5 и неутралност, които следва да ръководят държавната политика спрямо гражданския сектор. Чрез данъчната система се създава механизъм за пренасочване на ресурс към ограничен кръг субекти, което неизбежно ще изкриви дарителските потоци и ще маргинализира други ключови обществени сфери. Налице е и риск организациите формално да променят дейността си, за да получат достъп до преференции, което подкопава тяхната автономия. третиране на направените дарения, не е въведено ограничение и мярката ще се прилага по еднакъв начин за всички данъчно задължени лица. По отношение на обхвата на чл. 31 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), следва да се има предвид, че облекчен режим за третиране на дарения се прилага и когато даренията са в полза на: 1. здравни и лечебни заведения; 2. социални или интегрирани здравно- социални услуги за резидентна грижа съгласно Закона за социалните услуги, както и на Агенцията за социално подпомагане и на фонд "Социална закрила" към министъра на труда и социалната политика; 3. детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии; 4. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството; 5. регистрирани в страната вероизповедания; 6. специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, вписани в регистъра по чл. 83 от Закона за хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания; 7. хора с увреждания, както и за технически помощни средства за тях; 8. лица, пострадали при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, или на семействата им; 6 9. Българския Червен кръст; 10. социално слаби лица; 11. деца с увреждания или без родители; 12. културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна; 13. юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството; 14. Национален фонд за декарбонизация; 15. комуни за лечение на наркозависими, както и на наркозависими лица за тяхното лечение; 16. детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ); 17. социални предприятия, вписани в регистъра на социалните предприятия, за осъществяване на социалната им дейност и/или за постигане на социалните им цели; 18. Националната здравноосигурителна каса – за дейности във връзка с лечението на деца, финансирани с трансфери от бюджета на Министерството на здравеопазването, и Център за асистирана репродукция; 19. безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството; 7 20. дарения за компютри и периферни устройства за тях, които са произведени до една година преди датата на дарението, направени в полза на български училища, включително висши училища. Предвид широкия обхват на лицата, в полза на които може да се приложи действащият чл. 31, ал. 1 от ЗКПО, с направеното предложение не се въвежда привилегировано третиране за организациите в обществена полза, които осъществяват дейност в областта на спорта в сравнение с другите, попадащи в обхвата на действащия чл. 31 от ЗКПО, тъй като за всички юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза е предвидено да се прилага един и същ размер на облекчението, а именно ще се признават счетоводни разходи за дарения в размер до 10 на сто счетоводната печалба. Предвид това, когато разходите за дарения са направени в полза на професионални спортни клубове за обезпечаване на спортно- техническа дейност се прилага един и същ размер на облекчението, което може да се ползва. Когато даренията са направени при определено условя предвиденият режим предлага по-високи проценти, така както е и в действащия чл. 31, ал. 2, 3 и 4 от ЗКПО. Едновременно с това следва да се има предвид, че е запазен действащият общ принцип, а именно общият размер на 8 разходите за дарения, признати за данъчни цели да не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба приложим за всички данъчни облекчения по чл. 31 от ЗКПО. 2. Преференции за субекти с частен икономически интерес Особено обезпокоително е включването на професионални спортни клубове сред основните бенефициенти на разширените данъчни облекчения. Тези структури функционират в условията на пазарна икономика, генерират приходи и често обслужват ясно изразени частни интереси. Данъчните облекчения в тяхна полза представляват индиректно субсидиране с публичен ресурс без гаранции за обществена възвръщаемост. Създава се основателно съмнение, че механизмът ще бъде използван за пренасочване на средства към частни интереси под формата на дарения. Не се приема Необходимо е да се има предвид, че данъчното облекчение в чл. 31 от ЗКПО се прилага от данъчно задължените лица по ЗКПО, които са направили дарение по свои избор. Предвид заложените цели и смисъла от въвеждане на стимул за правене на дарения в полза на спорта са предвидени и съответните лица получатели, чрез които да бъдат изпълнение заложените цели да даренията, респективно да бъде изпълнена целта на облекчението. Също така, с цел предотвратяване на възможностите за данъчни злоупотреби и за ограничаване на схемите за изкуствено прехвърляне на печалби се предвижда да не се признават за данъчни цели разходи за дарения, когато дарителят и надареният са свързани лица по смисъла на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. 3. Липса на реални механизми за контрол и отчетност Макар да се заявява намерение за контрол, в законопроекта липсват конкретни, приложими механизми за прозрачност и отчетност. Не е ясно кой носи институционална отговорност, нито как ще се гарантира публичност и независим контрол. Не се приема В преходните и заключителни разпоредби се предвижда със заповед на министъра на младежта и спорта да се въведе в срок до 31 декември 2026 г. система за отчитане на получените дарения и механизъм за контрол върху тяхното разходване. Предложението има за цел да осигури прозрачност, проследимост на 9 Без ясен регламент за отчетност от страна на професионалните клубове пред обществото (а не само пред данъчните органи), съществува риск даренията да покриват текущи търговски дългове или трансферни разходи, вместо да развиват социалната функция на спорта. Считаме, че въвеждането на толкова значителни данъчни облекчения следва да бъде синхронизирано с предварително разписани гаранции за прозрачност и отчетност, а не да бъде оставено за бъдещо подзаконово регулиране. финансовите средства и ефективност на публичните политики в спорта. 4. Липса на обоснованост и съмнения за лобистки характер Законопроектът не представя доказателства, че именно предложеният модел и размер на данъчните облекчения е необходимият или ефективен инструмент за стимулиране на корпоративното дарителство. Липсват данни за текущите дарения към спортни клубове, съпоставка със спонсорството, анализ на недостатъците на действащия режим и оценка на фискалния ефект. Фокусирането върху един сектор без цялостна стратегия за дарителството създава съмнение за прокарване на тесни интереси в противоречие с принципите на прозрачност, предвидимост и равнопоставеност в законодателния процес. Не се приема Предложеният модел за дарения в полза на професионални спортни клубове и размер на данъчното облекчение е в съответствие с действащите разпоредби и ограничения за прилагане на чл. 31 от ЗКПО и не се различава от модела на вече действащите облекчения, попадащи в обхвата на чл. 31. Предвижда се със заповед на министъра на младежта и спорта да се въведе в срок до 31 декември 2026 г. система за отчитане на получените дарения и механизъм за контрол върху тяхното разходване. Предложението има за цел да осигури прозрачност, проследимост на финансовите средства и ефективност на публичните политики в спорта. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Не се приема Изложените критики не отчитат ролята на данъчната политика като инструмент за 10 ФРГИ подкрепя развитието на политики за насърчаване на дарителството и признава значението на спорта като обществено значима дейност. Въпреки това считаме, че в настоящия си вид предложеният ЗИД на ЗКПО: ▪ не осигурява балансиран и справедлив подход към различните обществени каузи; ▪ създава неравнопоставеност в гражданския сектор; ▪ въвежда съществена промяна в данъчната политика без необходимата обосновка и обществен дебат; ▪ допуска непрозрачно насочване на публичен ресурс; ▪ обслужва ограничени секторни интереси за сметка на широкия обществен интерес. ФРГИ не подкрепя приемането на измененията в този им вид. Настояваме за цялостно преразглеждане на подхода, основано на равнопоставеност между каузите, ясни механизми за отчетност и реален обществен и експертен дебат. Подобни промени не следва да се приемат без широк консенсус и без гаранции за защита на обществения интерес. ФРГИ остава готова за участие в аргументиран диалог. приоритизиране на обществени цели, когато това е обосновано с публичен интерес. Спортът има доказан мултиплициращ ефект – върху здравето, образованието, социалното включване. Предложеният ЗИД на ЗКПО въвежда целенасочен стимул в обществено значима сфера, като в същото време не ограничава даренията към други сфери, а само въвежда допълнителен стимул за конкретна дейност. Подобни целеви стимули съществуват и в други области съгласно чл. 31 от ЗКПО. Предложеният подход по отношение на спорта цели мобилизиране на частен ресурс в подкрепа на дейност с висок обществен ефект. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. В изпълнение чл. 26 от ЗНА, проектът на ЗИД на ЗКПО, заедно с мотивите, предварителната оценка на въздействието и становището на Министерския съвет по нея, са публикувани на портала за обществени консултации и на електронната страница на Министерството на финансите (МФ) за срок от 30 дни. Постъпилите предложения, заедно с обосновка за неприетите предложения, са включени в таблица, която е публикувана на интернет страницата на МФ и на Портала за обществени консултации, съгласно изискването на ЗНА. 11 Съвет за развитие на гражданското общество Съветът за развитие на гражданското общество (СРГО] е създаден на основание чл. 4, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и съобразно правомощието му по чл. 4, ал. 4, т. 1 от ЗЮЛНЦ дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове, които се отнасят до дейността на гражданските организации. С настоящото становище СРГО заявява категоричното си несъгласие с предложените изменения 6 ЗКПО, предвиждащи разширяване на данъчните облекчения 3а дарения в полза на спортни дейности и организации. Предложеният законопроект въвежда съществена промяна в режима на данъчното третиране на даренията по смисъла на ЗКПО, която по своя характер излиза извън рамките на секторна политика и засяга основни принципи на данъчната неутралност, равнопоставеност и предвидимост. В този смисъл следва да се подчертае, че съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България данъците и таксите се определят според икономическите възможности на гражданите и юридическите лица, а не като инструмент 3а селективно насърчаване на конкретни дейности без ясна и обоснована обществена необходимост. СРГО принципно подкрепя усилията за стимулиране на корпоративното дарителство чрез данъчни инструменти. Подобни политики Не се приема Текстът не съдържа конкретни предложения. 12 имат потенциал да допринесат за устойчивото финансиране на дейности в обществена полза и следва да бъдат разглеждани като важен елемент от държавната политика. В този контекст признаваме и значението на спорта за общественото здраве, социалното включване и развитието на децата и младежите, както и необходимостта от допълнителни източници на финансиране в сектори с ограничени ресурси. Въпреки принципната подкрепа за насърчаваща и подкрепяща дарителите данъчна политика считаме, че ЗИД на ЗКПО поражда редица съществени рискове: 1. Нарушение на принципа на равнопоставеност и правна сигурност Предложените изменения създават диференциран режим на данъчни облекчения, който поставя в привилегировано положение конкретна група юридически лица с нестопанска цел. Това противоречи на принципа на равенство пред закона, закрепен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, както и на изискването за еднакво третиране на сходни правни субекти при сходни условия. Допълнително, подобен подход е в разрез с духа и логиката на ЗЮЛНЦ, който не прави разграничение между отделните обществени каузи при определяне на статута „в обществена полза“. Селективното данъчно третиране на една конкретна дейност подкопава този нормативен баланс и създава предпоставки за неравномерно развитие на гражданския сектор. Не се приема Съгласно направеното предложение за изменение и допълнение на ЗКПО данъчното облекчение се ползва от дарителя, а не от спортните клубове и другите бенефициери на направените дарения. По отношение на данъчно задължените лица по ЗКПО, които са дарители и желаят да се възползват от предлагания режим за третиране на направените дарения, не е въведено ограничение и мярката ще се прилага по еднакъв начин за всички данъчно задължени лица. По отношение на обхвата на чл. 31 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), следва да се има предвид, че облекчен режим за третиране на дарения се прилага и когато даренията са в полза на: 1. здравни и лечебни заведения; 13 От гледна точка на правната сигурност, следва да се отчете и принципът на предвидимост, заложен в чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), според който нормативните актове се издават при необходимост, обоснованост и стабилност. В случая липсва достатъчна аргументация, която да оправдае рязка и секторно ограничена промяна в данъчната политика. 2. социални или интегрирани здравно- социални услуги за резидентна грижа съгласно Закона за социалните услуги, както и на Агенцията за социално подпомагане и на фонд "Социална закрила" към министъра на труда и социалната политика; 3. детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии; 4. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството; 5. регистрирани в страната вероизповедания; 6. специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, вписани в регистъра по чл. 83 от Закона за хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания; 7. хора с увреждания, както и за технически помощни средства за тях; 8. лица, пострадали при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, или на семействата им; 9. Българския Червен кръст; 10. социално слаби лица; 11. деца с увреждания или без родители; 12. културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна; 13. юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза, с изключение 14 на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството; 14. Национален фонд за декарбонизация; 15. комуни за лечение на наркозависими, както и на наркозависими лица за тяхното лечение; 16. детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ); 17. социални предприятия, вписани в регистъра на социалните предприятия, за осъществяване на социалната им дейност и/или за постигане на социалните им цели; 18. Националната здравноосигурителна каса – за дейности във връзка с лечението на деца, финансирани с трансфери от бюджета на Министерството на здравеопазването, и Център за асистирана репродукция; 19. безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството; 20. дарения за компютри и периферни устройства за тях, които са произведени до една година преди датата на дарението, направени в полза на български училища, включително висши училища. Както е видно и от горезиброеното, съгласно чл. 31, ал. 1, т. 14 от ЗКПО счетоводните разходи за дарения се признават в общ размер до 10 на сто от счетоводната печалба, котано разходите за дарения са направени в полза на юридически 15 лица с нестопанска цел със статут в обществена ползва, без изисквани за допълни условия, т.е. прилага се за всички такива лица. Предвид това, както и широкия обхват на други лица, в полза на които за направени дарения може да се приложи действащият чл. 31 от ЗКПО, с направеното предложение не се въвежда привилегировано третиране за организациите в обществена полза, които осъществяват дейност в областта на спорта в сравнение с другите, попадащи в обхвата на действащия чл. 31 от ЗКПО. 2. Риск от неправомерно държавно подпомагане (скрита държавна помощ) Предоставянето на разширени данъчни облекчения в полза на професионални спортни клубове повдига въпроси и от гледна точка на правото на Европейския съюз, по-специално чл. 107, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз 1ДФЕС], който забранява държавната помощ, нарушаваща или застрашаваща конкуренцията чрез предоставяне на селективно икономическо предимство. В случая данъчните облекчения могат да бъдат квалифицирани като форма на непряка държавна помощ, доколкото: - предоставят икономическо предимство чрез намаляване на данъчната тежест; - имат селективен характер; - облагодетелстват субекти, извършващи икономическа дейност. Не се приема Отново следва да се има предвид, че предложеното за въвеждане данъчно облекчение се ползва от дарителя, а не от спортните клубове и другите бенефициери на направените дарения. По отношение на данъчно задължените лица по ЗКПО, които са дарители и желаят да се възползват от предлагания режим за третиране на направените дарения, не е въведено ограничение и мярката ще се прилага по еднакъв начин за всички данъчно задължени лица. Доколкото предвидената правна възможност, признаването на разходите за даренията за спорт, да се включат в обхвата на чл. 31 от ЗКПО е универсална и се прилага по еднакъв начин за всички данъчно задължени лица и не съдържа специфична 16 Липсата на оценка за съвместимост с правилата за държавните помощи създава риск от последващи правни последици, включително необходимост от нотификация или възстановяване на неправомерно предоставена помощ. селективност, мярката е предложена като общо приложимо данъчно облекчение. Поради това и доколкото предвиденото изменение е разработено като обща мярка и не води до предоставяне на избирателно предимство за определени лица, то същата може да се счита, че не попада в обхвата на правилата за държавните помощи и чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз. 3. Несъответствие с принципите на прозрачност и отчетност Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА, изготвянето на проект на нормативен акт следва да бъде съпроводено с мотиви, включително анализ на съответствието с правото на Европейския съюз u оценка на въздействието. В представения законопроект липсва задълбочен анализ на ефектите от предложените мерки, както и конкретна оценка на риска от злоупотреби. Предвиденото отлагане на механизма за контрол и липсата на ясна регламентация относно отчетността противоречат на принципите на добро управление и прозрачност, които са част както от националната правна рамка, така и от стандартите на ЕС (вкл. принципите на откритост и отчетност по чл. 15 ДФЕС). Не се приема Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. В изпълнение чл. 26 от ЗНА, проектът на ЗИД на ЗКПО, заедно с мотивите, предварителната оценка на въздействието и становището на Министерския съвет по нея, са публикувани на портала за обществени консултации и на електронната страница на Министерството на финансите (МФ) за срок от 30 дни. Постъпилите предложения, заедно с обосновка за неприетите предложения, са включени в таблица, която е публикувана на интернет страницата на МФ и на Портала за обществени консултации, съгласно изискването на ЗНА. По отношение механизма за контрол на използване на получените дарения следва да си има предвид, че ЗКПО е материален данъчен закон, който регулира данъчното облагане на данъчно задължените лица, 17 които в конкретния случай са дарителите. В тази връзка, не е допустимо в данъчен закон да се определя механизъм за контрол за частни лица, които не изпълняват условията на сключени от тях граждански договори с други частни лица, каквито са договорите за дарение. Предвид това, в преходните и заключителни разпоредби се предвижда със заповед на министъра на младежта и спорта да се въведе в срок до 31 декември 2026 г. система за отчитане на получените дарения и механизъм за контрол върху тяхното разходване. Предложението има за цел да осигури прозрачност, проследимост на финансовите средства и ефективност на публичните политики в спорта. 4. Отклонение от целите на данъчната политика и принципа на пропорционалност Данъчната политика следва да бъде насочена към постигане на общи икономически и социални цели при спазване на принципа на пропорционалност. В случая не е доказано, че предложените мерки са нито необходими, нито най-подходящото средство за постигане на заявената цел - насърчаване на дарителството. Съгласно утвърдената практика (вкл. на Съда на ЕС), всяка мярка, която въвежда диференцирано третиране, следва да бъде обоснована с легитимна цел и да бъде пропорционална. В конкретния случай липсва Не се приема Отново следва да се има предвид, че предложеното за въвеждане данъчно облекчение се ползва от дарителя, а не от спортните клубове и другите бенефициери на направените дарения. По отношение на данъчно задължените лица по ЗКПО, които са дарители и желаят да се възползват от предлагания режим за третиране на направените дарения, не е въведено ограничение и мярката ще се прилага по еднакъв начин за всички данъчно задължени лица. Също така, предвид описаните мотиви по т. 1 и широкия обхват на другите лица, в 18 такава обосновка, което поставя под съмнение законосъобразността и устойчивостта на предложението. полза на които за направени дарения може да се приложи действащият чл. 31 от ЗКПО, направеното предложение не предполага липса на пропорционалност. Направеното предложение е част от обща стратегия за развитието на спорта в страна, изработването и мотивирането на която обаче е извън функционалната компетентност на Министерството на финансите. ЗАКЛЮЧЕНИЕ СРГО счита, че предложеният законопроект за изменение и допълнение: - противоречи на основни конституционни принципи, включително равенство пред Закона (чл. 6) и предвидимост на данъчната политика (чл. 60); - създава предпоставки за предоставяне на нерегламентирана държавна помощ по смисъла на чл. 107 ДФЕС; - не отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове относно обоснованост и оценка на въздействието; - подкопава принципите на прозрачност, отчетност и неутралност на данъчната система. В този смисъл СРГО не подкрепя приемането на законопроекта в настоящия му вид и настоява за неговото цялостно преразглеждане. Необходимо е разработването на интегрирана и хоризонтална политика за Не се приема Предвидената мярка представлява данъчно облекчение с доброволен характер, което не нарушава принципа на данъчна справедливост. С направеното предложение не се засягат основни елементи на данъчната система, а се въвежда стимулиращ механизъм за мобилизиране на частен ресурс в полза на спорта, предвид което липсва противоречие с конституционния ред. По отношение на държавните помощи, доколкото предвидената правна възможност признаването на разходите за даренията за спорт да се включат в обхвата на чл. 31 от ЗКПО е универсална и се прилага по еднакъв начин за всички данъчно задължени лица и не съдържа специфична селективност, мярката е предложена като общо приложимо данъчно облекчение. Поради това и доколкото предвиденото изменение е разработено като обща мярка и не води до предоставяне на избирателно предимство за 19 насърчаване на дарителството, съобразена с принципите на правовата държава, равнопоставеността и изискванията на европейското право. СРГО заявява готовност за участие в експертен диалог, но подчертава, че подобни съществени изменения следва да бъдат предмет на задълбочен анализ, прозрачна процедура и широк обществен консенсус. определени лица, то същата може да се счита, че не попада в обхвата на правилата за държавните помощи и чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. В изпълнение чл. 26 от ЗНА, проектът на ЗИД на ЗКПО, заедно с мотивите, предварителната оценка на въздействието и становището на Министерския съвет по нея, са публикувани на портала за обществени консултации и на електронната страница на Министерството на финансите (МФ) за срок от 30 дни. Постъпилите предложения, заедно с обосновка за неприетите предложения, са включени в таблица, която е публикувана на интернет страницата на МФ и на Портала за обществени консултации, съгласно изискването на ЗНА. По отношение принципите на прозрачност, отчетност и неутралност на данъчната система, следва да се има предвид, че предложената мярка се прилага от данъчно задължени лица по ЗКПО, които желаят направят дарение в полза на спорта. Мярката е част от разпоредбата на чл. 31 от ЗКПО и за нея се прилагат всички условия и изисквания на ЗКПО по същия начин, както се прилагат и за другите данъчни облекчения. В допълнение на това е 20 предвидено със заповед на министъра на младежта и спорта да се въведе в срок до 31 декември 2026 г. система за отчитане на получените дарения и механизъм за контрол върху тяхното разходване. Предложението има за цел да осигури прозрачност, проследимост на финансовите средства и ефективност на публичните политики в спорта. Национален младежки форум Националният младежки форум (НМФ), като най-широката платформа на младежки организации в България, и в качеството си на Национален младежки съвет на Република България в анализите и работата си отбелязва нуждата от заделяне на повече финансови средства за младежките политики, които да подпомагат младежките организации в изпълнението на тяхната дейност. Във връзка със законопроекта, внесен от Министерство на финансите, с цел създаване на по-ефективни стимули за подпомагане на професионалния спорт и спорта за всички в България, НМФ изразява необходимостта от разширяване на обхвата на стимулите, за да включи и младежки организации по чл. 19, ал. 1 от Закона за младежта и организации работещи със и за младите хора, които не отговарят на чл. 19, ал. 1, но вписаната цел в регистъра на юридическите лица с Не се приема Във връзка с постъпило предложение за разширяване на обхвата на предвидения в проекта на ЗИД на ЗКПО данъчен стимул, така че същият да включва и младежки организации, включително извън обхвата на Закона за младежта, считаме че това би довело до отклонение от целите на законопроекта и би намалило ефективността на предвидения данъчен механизъм. Законопроектът е насочен към насърчаване на дарителството в конкретно определена обществено значима сфера - спорта. Разширяването на обхвата на надарените лица ще доведе до размиване на ясно формулираните цели и по-ниска ефективност. Също така, някои от младежките организации, в зависимост от дейността им, може да попадат в обхвата на надарените лица по предложението, което ще доведе до правна неяснота и 21 нестопанска цел съдържа работа със и за младите хора. Оценяваме положително предложението за създаване на ал. 2а в чл. 31 в Закона за корпоративно подоходно облагане, което гласи: „За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в полза на лицата, вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за физическото възпитание и спорта, на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, развиващи спорт за всички, и на училищата, висшите училища или академии...“ Облекчаването на третирането на разходите за дарения би стимулирало частния сектор да се ангажира с инвестиции в спорта. Това не би ощетило бюджета, защото частният сектор чрез дарения ще изпълнява част от ролята на държавата за финансиране на спортни организации и спортна инфраструктура. Ползата от спорта е установена във възпитанието на младите хора, тяхната дисциплина и предотвратява възникването на наклонности за злоупотреба с алкохол, наркотици, тютюневи изделия или хазарт, които са чест проблем, вредящ на физическото и психическото здраве на младите хора в България. Както дейността на спортните федерации, клубове и национални организации изпълняват важна обществена функция, така и младежките организации имат положително отражение върху здравето на младите, тяхната социална интеграция и възможности за нееднозначно тълкуване и прилагане на разпоредбите. Предложението за ЗИД на ЗКПО съдържа мярка, която е част от обща политика за развитието на спорта в страната, предвид което разширяването на обхвата на надарените лица с такива, които осъществяват дейност, извън спорта, би довело до съществена промяна в първоначалната концепция, до размиване на целите на законопроекта, създаване на правна несигурност и намаляване ефективността на мярката. Предвид това, направеното предложение не се приема в рамките на настоящото законодателно предложение. 22 личностно развитие на умения и компетентности. Младежкият сектор се сблъска със сходни проблеми на тези в спортния: липса на устойчиво финансиране, което води до загуба на човешки капитал, и работа в среда на несигурност, което не позволява развиването на потенциала на организациите. При младежките организации тези проблеми са дори по-изострени поради ограничените средства, които Министерство на младежта и спорта (ММС) разпределя към младежките политики. През 2025 г. от бюджета на ММС едва 3,6% отиват към политики в областта на младежта. Един от проблемите, които беше идентифициран от младите хора по време на заключителната Националната младежка конференция в Перник по Диалога за Европейския съюз по въпросите за младежта „Свързване на ЕС с младите хора“, беше именно проблемът с финансирането за малки или нововъзникнали младежки организации. Представители на младежки организации споделиха, че имат сериозни финансови затруднения, които поставят под въпрос тяхното съществуване и често дейността се крепи на отдадеността на членовете, а някои дори финансират част от разходите си с лични средства. Младежите срещат трудности при кандидатстването по национални и европейски младежки програми, тъй като нямат нужния опит за разбирането на всички административни изисквания и механизми за кандидатстване. В 23 същото време ММС няма ясни и предвидими срокове за периодите, в които отварят кандидатстването по националните младежки програми. Това е отбелязано и в Анализа за планирането и изпълнението на държавната политика за младежта 2010-2024 г., публикуван от НМФ през 2025 г. В него като проблем пред изпълнението на тези програми е изведена липсата на последователност в проведените процедури за кандидатстване и в същото време свиване на инструментариума по националните програми за младежта. Това затруднява дългосрочното планиране на дейността на организациите. Младежките дейности, които се осъществяват от младежките организации, са напълно различни от дейностите на спортните организации. Въпреки това, те не се конкурират, а се допълват, затова трябва да бъдат разглеждани като равнопоставени партньори в развитието на младите хора в България, а не спортните сдружения да се приоритизират. В същото време държавата чрез текущите програми и разпределяне на бюджета не успява да отговори адекватно на нуждите на младежкия сектор. Улесняването на начина за получаване на средства от частния сектор, ще облекчи до известна степен отговорността на държавата, например в сферата на образованието или здравеопазването, където младежки сдружения могат да се включат чрез неформални образователни дейности. Те също така предлагат 24 алтернатива за свободното време на младите хора, в които младите могат да се социализират, да се развиват личностно и професионално. Често работят за изграждането на морални ценности и разпространението на здравословен начин на живот. Включване на стимули за приемане за данъчни цели счетоводни разходи за дарения в полза младежки организации и организации работещи със и за младите хора също няма да породи допълнителна административна тежест. Поради тази причина стимулирането на трансфери от частния сектор към младежки организации ще помогне за частичното решаване на проблема с финансовата им устойчивост: ● Ще се създаде алтернативен източник за финансиране на младежки дейности, което ще спомогне за подсигуряване на финансовата стабилност на младежките организации. Те ще имат нова опиця, допълнителваща националните и европейските програми за финансиране, които много от младежите определят като сложни и трудни за разбиране. ● Ще позволи на младежките организации да развиват дейността си в обществена полза и да отстояват интересите на младите хора. „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД Във връзка с публикувания проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, предлага следното допълнение Не се приема Предложението не кореспондира с предложенията за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. 25 на разпоредбата на чл. 174 от Закона за корпоративното подоходно облагане: В чл. 174, след думите „(OB, L 347/320 от 20 декември 2013 г.)“ да се добави „и споразумения за финансиране по чл. 59, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика“. Мотиви: Предложението цели да се постигне консистентност и съответствие с правната рамка за управление на дейността по изпълнение на финансовите инструменти за програмен период 2021-2027. Съществуващият текст на разпоредбата регламентира необлагането с корпоративен данък на алтернативните инвестиционни фондове, създадени в изпълнение на финансови инструменти въз основа на финансови споразумения по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския 26 парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. или Общо приложимия регламент по отношение програмен период 2014-2020 г. Настоящата редакция на правната норма обхваща референция единство към отминалия програмен период 2014-2020 г. чрез позоваването на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. Допълнението е необходимо, за да отрази актуалната правна уредба по отношение на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, както и европейската правна уредба по отношение на програмен период 2021-2027 г. При изпълнение на финансовите инструменти през програмен период 2021-2027 следва да проведат процедури и да изберат субекти, изпълняващи специални фондове, като сключи с тях споразумения за финансиране по смисъла на чл. 59, параграф 5, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и 27 Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика. Въз основа на тези споразумения избраните посредници следва да учредят алтернативни инвестиционни фондове. Доколкото настоящата разпоредба обхваща изпълнението на финансовите инструменти единствено по отминалия програмен период, за да е налице синхронизиране с актуалната европейска и национална уредба по отношение на изпълнението на финансови инструменти чрез алтернативни инвестиционни фондове е необходимо разпоредбата на чл. 174 да бъде допълнена съответно.