Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на земеделието и храните ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от Иван Христанов – министър на земеделието и храните Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане от Министерския съвет проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет. Причини, които налагат приемането на акта Причините, които налагат приемането на акта, са обусловени от необходимост от изменение и допълнение на подзаконови нормативни актове, с цел привеждане на националите изисквания в областта на безопасността на храните в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз и Кодекс Алиментариус. С проекта се предлагат изменения и допълнения на следните нормативни актове на Министерския съвет: Наредбата за хранителните добавки, приета с Постановление № 434 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2021 г., изм. и доп., бр. 35 от 2025 г.), Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2021 г., изм., бр. 35 от 2025 г.) и Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2021 г., изм. и доп., бр. 35 от 2025 г.). Наредбата за хранителните добавки е приета с Постановление № 434 на Министерския съвет от 2021 г. на основание чл. 81, ал. 1 от Закона за храните, съгласно който Министерският съвет с наредба въвежда правото на Европейския съюз в областта на хранителните добавки; хранителните вещества (витамини и минерали), които могат да се влагат при производството на хранителни добавки; веществата с хранителен или физиологичен ефект, които могат да се влагат при производството на хранителни добавки; критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в хранителни добавки; информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на хранителни добавки; растенията и частите от растения, които не могат да се влагат в хранителни добавки, както и веществата, които не могат да се влагат в хранителни добавки. С Наредбата за хранителните добавки са транспонирани изискванията на Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни и Директива 2006/37/ЕО на Комисията от 30 март 2006 г. за изменение на Приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел включване на някои вещества. Приложение II към Директива 2002/46/ЕО съдържа списък на разрешените витамини и минерални вещества, и формите им, които могат да се използват при производството на хранителни добавки. Този списък се актуализира от Европейската комисия при необходимост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за хранителните добавки, при производството на хранителни добавки се използват само витамини и минерали под формите, посочени в приложение № 2 към наредбата, което съответства на Приложение II към Директива 2002/46/ЕО. На 5 ноември 2025 г. в Официалния вестник на Европейския съюз бяха публикувани два регламента за изменение на Приложение II към Директива 2002/46/ЕО: Регламент (ЕС) 2025/2224 на Комисията за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и на приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на мононатриевата сол на L-5-метилтетрахидрофолиевата киселина като източник на фолиева киселина, добавена в храни, и като източник на фолат, използван при производството на хранителни добавки (OВ L, 2025/2224, 6.11.2025 г.) (Регламент (ЕС) 2025/2224), и Регламент (ЕС) 2025/2225 на Комисията за изменение на приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на веществото магнезиев L-треонат като източник на магнезий, използван при производството на хранителни добавки (OВ L, 2025/2225, 6.11.2025) (Регламент (ЕС) 2025/2225). С цел осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2025/2224 и Регламент (ЕС) 2025/2225 и направените изменения на Приложение II към Директива 2002/46/ЕО, е необходимо Наредбата за хранителни добавки да бъде приведена в съответствие. Съгласно т. 10 от Плана за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз и други мерки, по които Министерството на земеделието и храните е отговорна институция, е предвидено изменение и допълнение на Наредбата за хранителните добавки. Във връзка с гореизложеното, с предложения проект на Постановление на Министерския съвет се прави изменение и допълнение в Наредбата за хранителни добавки, като в Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1, части А и Б от наредбата, на съответните систематични места се добавят новите вписвания: мононатриева сол на L-5-метилтетрахидрофолиевата киселина като форма на фолат и магнезиев L-треонат. като източник на магнезий, използвани при производството на хранителни добавки. Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните е приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. През м. август, 2023 г. в българската езикова версия на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (Регламент (ЕС) № 1169/2011), Приложение Х, т. 2, буква а), е направена поправка (коригендум) (OB, L 214 от 31 август 2023 г.) като думите „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ …“ са заменени с „ИЗПОЛЗВАЙ ДО …“. Регламентите на институциите на Европейския съюз са нормативни актове, които са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави членки, в т.ч. Република България. Правото на ЕС под формата на регламенти е с примат над националната нормативна уредба и страните членки нямат право да въвеждат или поддържат нормативни изисквания или правила, които са в несъответствие или противоречат на изискванията на правото на Европейския съюз. Предвид посоченото, в Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните следва да бъдат направени съответните промени, с цел съобразяване с цитирания коригендум на Регламент (ЕС) № 1169/2011. Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти е приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. Съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, за сирена, различни от посочените в ал. 2 и 3 от нея, се използват съответстващите наименования и определения съгласно груповите или индивидуалните стандарти за сирена на Кодекс Алиментариус. В Кодекс Алиментариус са включени много широка гама сирена с най-разнообразни характеристики, като „неузрелите сирена“ са само една от групите сирена съгласно кодекса. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от същата наредба изисква при етикетирането на сирената по чл. 7, ал. 2 задължително да се посочва процентното съдържание на сухо вещество и масленост в сухото вещество, а за сирената по ал. 3 и неузрелите сирена по ал. 6, да се посочват процентното съдържание на сухо вещество и масленост в сухото вещество и водното съдържание. Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти има за цел да регламентира единствено по отношение на сирената по чл. 7, ал. 3 и неузрелите сирена по ал. 6, в обектите за дистрибуция (търговия) на храни, тези сирена да се предлагат само предварително поставени от производителя в опаковки, които не могат да бъдат отстранявани в търговския обект. Това изискване не следва да се отнася към всички сирена по Кодекс Алиментариус, предвид разнообразните им характеристики, а само за изрично посочените видове сирена, поради тяхната специфика. В чл. 2, т. 1 от наредбата също така се актуализира съществуващата препратка, като думите „Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343 от 14 декември 2012 г.)“, се заменят с „Регламент (ЕС) 2024/1143 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно географските означения за вина, спиртни напитки и селскостопански продукти, както и за храните с традиционно специфичен характер и незадължителните термини за качество за селскостопанските продукти, за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) 2019/787 и (ЕС) 2019/1753 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1151/2012 (ОВ, L 2024/1143 от 23 април 2024 г.)“. Цели Да се осигури информиран избор и намаляване на риска от заблуждение. Да се осигури висока степен на безопасност на храните и защита на здравето и интересите на потребителите на територията на Република България. Очаквани резултати от прилагането на акта С предложения проект ще се постигне привеждане на националите изисквания в областта на безопасността на храните в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз и Кодекс Алиментариус. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. Не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания по бюджета на Министерството на земеделието и храните. Проектът на акт не води до изменения в целевите стойности на показателите за изпълнение, в това число ключовите индикатори. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С предложения проект на постановление не се транспонират актове на институции на Европейския съюз, поради което не е изготвена и представена таблица на съответствието с правото на Европейския съюз. Информация за проведените обществени консултации Съгласно чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на постановление, проектът на доклад (мотиви), частичната предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в Министерския съвет, са публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации със срок за предложения и становища 30 дни. В изпълнение на чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове, справката за отразяване на предложения и становища, постъпили при проведената обществена консултация е публикувана на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации. Проектът на Постановление на Министерския съвет е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32 – 34 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Направените целесъобразни бележки и предложения са отразени. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме приложения проект на постановление. Приложение: Проект Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет; Частична предварителна оценка на въздействието; Становище на дирекция „Координация и модернизация на администрацията” в Министерския съвет; Финансова обосновка; Справка за отразяване на становищата, постъпили по реда на чл. 32 – 34 от УПМСНА; Постъпили становища по реда на чл. 32 – 34 от УПМСНА; Становище на Работна група 1 „Свободно движение на стоки“; Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от проведената обществена консултация; Постъпили предложения и становища от проведената обществена консултация; Проект на съобщение за средствата за масово осведомяване.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на земеделието и храните Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет Лица за контакт: Доц. д-р Илиян Костов, двм – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“; телефон за връзка: 02 985 11 301 електронна поща: IRKostov@mzh.government.bg Нели Манчева – държавен експерт в дирекция „Политики по агрохранителната верига“. телефон за връзка: 02 985 11 162 електронна поща: NMancheva@mzh.government.bg 1. Проблем за решаване: Необходимост от изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет 1.1. Кратко опишете проблема и причините за неговото възникване. По възможност посочете числови стойности. С проекта на Постановление се предвиждат изменения и допълнения на следните нормативни актове на Министерския съвет: Наредба за хранителните добавки, приета с Постановление № 434 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2021 г.; изм. и доп., бр. 35 от 2025 г.); Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2021 г.; изм., бр. 35 от 2025 г.); Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2021 г.; изм. и доп., бр. 35 от 2025 г.). Наредбата за хранителните добавки е приета с Постановление № 434 на Министерския съвет от 2021 г. Съгласно чл. 81, ал. 1 от Закона за храните Министерският съвет с наредба урежда прелагането на нормативни актове на институции на ЕС в областта на хранителните добавки; хранителните вещества (витамини и минерали), които могат да се влагат при производството на хранителни добавки; веществата с хранителен или физиологичен ефект, които могат да се влагат при производството на хранителни добавки; критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в хранителни добавки; информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на хранителни добавки; растенията и частите от растения, които не могат да се влагат в хранителни добавки, както и веществата, които не могат да се влагат в хранителни добавки. С Наредбата за хранителните добавки са транспонирани изискванията на Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни и Директива 2006/37/ЕО на Комисията от 30 март 2006 г. за изменение на Приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел включване на някои вещества. Директива 2002/46/ЕО установява специфични правила относно витамините и минералите, които могат да се използват в състава на хранителни добавки като концентрирани източници на хранителни вещества, допълващи приема на тези хранителни вещества от нормалния хранителен режим. Веществата, които се използват като източници на витамини и минерали при производството на хранителни добавки, следва да бъдат безопасни и да могат да се усвояват от организма. В Приложение II към Директива 2002/46/ЕО е установен позитивен списък на витамините и минералните вещества, които могат да бъдат използвани при производството на хранителни добавки, както и формите, под които те могат да бъдат влагани. Този списък се актуализира от Европейската комисия при необходимост и към него се добавя ново вещество само след положително становище от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) по отношение на употребата на това вещество или по отношение на употребата му в тази форма при производството на хранителни добавки, въз основа на досие, подкрепящо употребата на въпросното вещество. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за хранителните добавки, при производството на хранителни добавки се използват само витамини и минерали под формите, посочени в приложение № 2 към наредбата, което съответства на Приложение II към Директива 2002/46/ЕО. На 5 ноември 2025 г. в Официалния вестник на Европейския съюз бяха публикувани два регламента за изменение на Приложение II към Директива 2002/46/ЕО: Регламент (ЕС) 2025/2224 на Комисията за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и на приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на мононатриевата сол на L-5-метилтетрахидрофолиевата киселина като източник на фолиева киселина, добавена в храни, и като източник на фолат, използван при производството на хранителни добавки (OВ L, 2025/2224, 6.11.2025 г.) (Регламент (ЕО) № 2025/2224), и Регламент (ЕС) 2025/2225 на Комисията за изменение на приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на веществото магнезиев L-треонат като източник на магнезий, използван при производството на хранителни добавки (OВ L, 2025/2225, 6.11.2025) (Регламент (ЕС) 2025/2225). С цел осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2025/2224 и Регламент (ЕС) 2025/2225 и направените изменения на Приложение II към Директива 2002/46/ЕО, е необходимо Наредбата за хранителни добавки да бъде приведена в съответствие. За тази цел в Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1, части А и Б от наредбата, на съответните систематични места се добавят новите вписвания: мононатриева сол на L-5-метилтетрахидрофолиевата киселина като форма на фолат и магнезиев L-треонат. като източник на магнезий, използвани при производството на хранителни добавки. По този начин списъкът с витамини и минерали под формите, посочени в приложение № 2 към Наредбата за хранителни добавки, ще съответства на списъка с витамини и минерали от Приложение II към Директива 2002/46/ЕО. Съгласно т. 10 от Плана за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз и други мерки, по които Министерството на земеделието и храните е отговорна институция, е предвидено изменение и допълнение на Наредбата за хранителните добавки. Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните е приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. на основание чл. 19 от Закона за храните. С нея се определят национални мерки за предоставянето на информация за храните на потребителите съгласно чл. 38 - 44 на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (Регламент (ЕС) № 1169/2011). В списъка на задължителните данни за храните, които се изисква да бъдат предоставени на потребителите, съгласно чл. 9, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 1169/2011, е посочването на „срок на годност“, като за бързоразвалящи се от микробиологична гледна точка храни е въведено задължително обозначение на датата: „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ …“. Счита се, че след тази дата дадена храна вече не отговаря на изискванията за безопасност в съответствие с чл. 14, параграфи 2-5 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните. Срокът на годност се представя съгласно Приложение X, т. 2, буква а) на Регламент (ЕС) № 1169/2011. През м. август, 2023 г. в българската езикова версия на Регламент (ЕС) № 1169/2011, Приложение Х, т. 2, буква а), е направена поправка (коригендум) (OB, L 214 от 31 август 2023 г.) като думите „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ …“ са заменени с „ИЗПОЛЗВАЙ ДО …“. Регламентите на институциите на Европейския съюз са нормативни актове, които са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави членки, в т.ч. Република България. Правото на ЕС под формата на регламенти е с примат над националната нормативна уредба и страните членки нямат право да въвеждат или поддържат нормативни изисквания или правила, които са в несъответствие или противоречат на изискванията на правото на Европейския съюз. Предвид посоченото, в Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните следва да бъдат направени съответните промени, с цел съобразяване с цитирания коригендум на Регламент (ЕС) № 1169/2011, като в чл. 4, ал. 8 от наредбата думите „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ…“, се заменят с „ИЗПОЛЗВАЙ ДО…“. Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти е приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. на основание чл. 5 от Закона за храните. С нея се определят специфичните изисквания към млечните и имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко, и изискванията при етикетирането на тези продукти. Съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, за сирена, различни от посочените в ал. 2 и 3, се използват съответстващите наименования и определения съгласно груповите или индивидуалните стандарти за сирена на Кодекс Алиментариус. В Кодекс Алиментариус са включени много широка гама сирена с най-разнообразни характеристики, като „неузрелите сирена“ са само една от групите сирена съгласно кодекса. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от същата наредба изисква при етикетирането на сирената по чл. 7, ал. 2 задължително да се посочва процентното съдържание на сухо вещество и масленост в сухото вещество, а за сирената по ал. 3 и неузрелите сирена по ал. 6, да се посочват процентното съдържание на сухо вещество и масленост в сухото вещество и водното съдържание. Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти има за цел да регламентира единствено по отношение на сирената по чл. 7, ал. 3 и неузрелите сирена по ал. 6, в обектите за дистрибуция (търговия) на храни, тези сирена да се предлагат само предварително поставени от производителя в опаковки, които не могат да бъдат отстранявани в търговския обект. Това изискване не следва да се отнася към всички сирена по Кодекс Алиментариус, предвид разнообразните им характеристики, а само за изрично посочените видове сирена, поради тяхната специфика. В чл. 2, т. 1 от наредбата се актуализира съществуващата препратка, като думите „Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (OB, L 343 от 14 декември 2012 г.)“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2024/1143 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно географските означения за вина, спиртни напитки и селскостопански продукти, както и за храните с традиционно специфичен характер и незадължителните термини за качество за селскостопанските продукти, за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) 2019/787 и (ЕС) 2019/1753 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1151/2012 (OB, L 2024/1143 от 23 април 2024 г.)“. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да се реши в рамките на съществуващата нормативна уредба, чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Списъкът с разрешените за използване в производството на хранителни добавки витамини и минерали и формите, под които могат да бъдат влагани, съгласно Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1 от Наредбата за хранителните добавки, не е в съответствие с настъпилите последни промени в правото на Европейския съюз в областта на хранителните добавки – Регламент (ЕС) 2025/2224 и Регламент (ЕС) 2025/2225, и не кореспондира с направените изменения в Приложение II към Директива 2002/46/ЕО. Вследствие на това се създават предпоставки за възпрепятстване свободното движение на хранителни добавки; условия за неефективна конкуренция и затруднения при функционирането на вътрешния пазар. В допълнение потребителите в Република България се лишават от правото на достъп до пазара на хранителни добавки, съдържащи мононатриева сол на L-5-метилтетрахидрофолиевата киселина като форма на фолат и магнезиев L-треонат като източник на магнезий, които са включени в актуализирания позитивен списък на Приложение II към Директива 2002/46/ЕО след положително научно становище на EFSA относно безопасността им. Това ограничава възможностите на потребителите при избора им на хранителни добавки за прием, с цел поддържане на разнообразен хранителен режим и здравословен начин на живот. В Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните (чл. 4, ал. 8), обозначението „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ…“ не е съобразено с публикувания през август 2023 г. коригендум на Регламент (ЕС) № 1169/2011, съгласно който думите „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ …“ са заменени с „ИЗПОЛЗВАЙ ДО …“. Предвид факта, че това обозначение е свързано с безопасността на храните, неправилното интерпретиране на срока на годност поражда несигурност и заплаха за здравето на потребителите вследствие на консумация на храни след датата, до която продуктът се счита за безопасен, или предпоставка за генериране на хранителни отпадъци поради преждевременно изхвърляне на годни за консумация храни. Неправилното тълкуване на срока на годност създава риск от неравнопоставеност на потребителите по отношение на достъпа им до информация за храните в ЕС като основа за информиран избор и безопасна консумация на храни. В действащата Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти е определено, че наименованието „бяло саламурено сирене“ се отнася за саламурените сирена, отговарящи на изискванията на чл. 7, ал. 2 от наредбата, а „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ – за сирената, отговарящи на изискванията на чл. 7, ал. 3. В чл. 7, ал. 6 е посочено, че за сирена, различни от бялото саламурено сирене и саламуреното сирене с повишено водно съдържание, се използват съответстващите наименования и определения съгласно стандартите за сирена на Кодекс Алиментариус. В настоящата разпоредба на чл. 29, ал. 3 е заложено изискване продуктите по чл. 7, ал. 3 и 6 да се предлагат в обектите за дистрибуция (търговия) на храни само предварително поставени от производителя в опаковки, които не могат да бъдат отстранявани в търговския обект. Това общо изискване за предварително опаковане на всички сирена по Кодекс Алиментариус поражда допълнителна административна и икономическа тежест за бизнес операторите с храни и свръхрегулиране по отношение на определена категория продукти, без отчитане на техните специфики. Следователно изискването не следва да се отнася за всички сирена по Кодекс Алиментариус, предвид разнообразните им характеристики, а само за неузрелите сирена по ал. 6. В допълнение, предложеното прецизиране на чл. 29, ал. 3, чрез ограничаване на изискването единствено до неузрелите сирена, представлява мярка за намаляване на непропорционалната регулаторна тежест, като същевременно се запазва необходимото високо ниво на защита на потребителите. Съществуващата препратка в чл. 2, т. 1 от наредбата е към вече отменен акт от правото на ЕС. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Правото на ЕС под формата на регламенти има примат над националната нормативна уредба и държавите членки нямат право да въвеждат или поддържат нормативни изисквания или правила, които са в несъответствие или противоречат на изискванията на правото на Европейския съюз. Директива 2002/46/ЕО е въведена в националното законодателство с Наредбата за хранителните добавки, което обуславя необходимостта наредбата да се измени и допълни в съответствие с направените в директивата изменения. Регламент (ЕС) 2025/2224 и Регламент (ЕС) 2025/2225, като част от вторичното законодателство на Европейския съюз, са задължителни в своята цялост и имат пряка приложимост във всички държави членки, без да е необходимо въвеждането им в националното законодателство. Съгласно т. 10 от Плана за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз и други мерки, по които Министерството на земеделието и храните е отговорна институция, е предвидено изменение и допълнение на Наредбата за хранителните добавки. В Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните следва да бъдат направени съответните промени, с цел съобразяване с коригендума на Регламент (ЕС) № 1169/2011. В Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти следва да се актуализира препратката към Регламент (ЕС) № 1151/2012, който е отменен и заменен с Регламент (ЕС) 2024/1143. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: Цел 1: Да се осигури информиран избор и намаляване на риска от заблуждение. Цел 2: Да се осигури висока степен на безопасност на храните и защита на здравето и интересите на потребителите на територията на Република България. 3. Заинтересовани страни: Министерство на земеделието и храните; Министерство на здравеопазването; Министерство на икономиката и индустрията; Министерство на младежта и спорта; Българска агенция по безопасност на храните; Регионални здравни инспекции; Бизнес оператори, извършващи производство, преработка и/или дистрибуция на храни и/или хранителни добавки; По данни, получени от Националния електронен регистър на обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни, поддържан от Българската агенция по безопасност на храните, към м. февруари 2026 г. броят на обектите за производство и дистрибуция на хранителни добавки е, както следва: - общ брой обекти за производство на хранителни добавки на територията на Република България – 154; - общ брой обекти за търговия на едро на хранителни добавки на територията на Република България – 213 (брой складове за търговия на едро, без наематели-търговци); - общ брой обекти за търговия на дребно на хранителни добавки на територията на Република България – 14 991 (в този брой не са включени аптеките, които не подлежат на регистрация към БАБХ, но предлагат хранителни добавки). Най-голям брой обекти за търговия на дребно, в които се предлагат хранителни добавки, са аптеките. По данни от интернет страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата, към м. февруари 2026 г. общият брой на аптеките в страната е 3 857. По данни, получени от Националния електронен регистър на обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни, поддържан от Българската агенция по безопасност на храните, към м. февруари 2026 г., броят на млекопреработвателните предприятия в България (Група XII) е 367. Браншови организации в областта на храните; Потребители. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариант 1 „Без действие“: Описание: При вариант „Без действие“ предложеният проект не се приема. Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемане на никакви действия и оставане в сила на действащите разпоредби. Не се изменят и допълват Наредбата за хранителните добавки, Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните и Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти и разпоредбите им се запазват в съществуващия им вид. В Наредбата за хранителните добавки не се създават условия за прилагането на Регламент (ЕС) 2025/2224 и Регламент (ЕС) 2025/2225. По този начин не се постига съответствие с правото на ЕС и се ограничава достъпът на българските производители и потребители до нови разрешени вещества, които могат да бъдат използвани при производството на хранителни добавки, както и формите, под които те могат да бъдат влагани. Това създава риск от конкурентен дисбаланс, ограничаване на продуктовото разнообразие на вътрешния пазар и на правото на информиран и устойчив избор. В Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните не се правят съответните промени, с цел съобразяване с коригендума на Регламент (ЕС) № 1169/2011. Това води до липсата на правна яснота и прецизиране по отношение на срока на годност посредством замяната на обозначението „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ…“ с „ИЗПОЛЗВАЙ ДО…“. С продължаване употребата на терминология, която вече не отговаря на актуалната европейска уредба, възниква риск от неяснота и объркване на потребителите, както и заплаха за здравето им при консумацията на храни след датата, до която продуктът се счита за безопасен. Неправилното интерпретиране на срока на годност може да доведе и до преждевременно изхвърляне на храни, увеличаване на хранителните отпадъци и разхищение на храни. В Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти не се прецизира разпоредбата на чл. 29, ал. 3, за да се поясни, че изискването се отнася за неузрелите сирена по чл. 7, ал. 6. В Кодекс Алиментариус е включена много обширна продуктова гама сирена с разнообразни характеристики, където „неузрелите сирена“ са само една от групите сирена и в този смисъл, прилагането на еднотипно изискване относно опаковките, не отчита спецификата на отделните продукти и поражда допълнителна административна тежест за бизнес операторите в обектите за дистрибуция (търговия) на храни, без обосновка от гледна точка на безопасността на храните. В същата наредба не се актуализира препратката в чл. 2, т. 1. При този вариант ще продължи да действа национална нормативна уредба, която не е актуализирана и хармонизирана, с оглед постигане на целта за привеждане на националното законодателство в съответствие с настъпили промени в законодателството на ЕС в областта на храните. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да се промени действащата национална нормативна уредба. Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1 от Наредбата за хранителните добавки, съдържащо списък с витамини и минерали и техните форми, които могат да се използват при производството на хранителни добавки, няма да се актуализира в съответствие със списъка от Приложение II към Директива 2002/46/ЕО. В чл. 4, ал. 8 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, думите „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ…“, няма се заменят с „ИЗПОЛЗВАЙ ДО…“, в съответствие с коригендума на Регламент (ЕС) № 1169/2011. В чл. 29, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти няма да се прецизира разпоредбата, за да се поясни, че изискването по чл. 7, ал. 6 се отнася за неузрелите сирена. Няма да се актуализира препратката в чл. 2, т. 1. 1. По отношение на органите, осъществяващи официален контрол: Липсата на актуална информация в националната нормативна уредба относно разрешените витамини и минерали и техните форми, които могат да бъдат влагани при производството на хранителни добавки, ще затрудни компетентните органи при извършването на ефективен и съответстващ на изискванията на правото на ЕС и националното законодателство официален контрол на обектите за производство и дистрибуция на хранителни добавки. Липсата на актуализация в етикетите на храните на обозначението „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ…“ чрез замяната му с „ИЗПОЛЗВАЙ ДО…“ ще възпрепятства осъществяването на ефективен контрол от компетентните органи за изпълнението на действащите директно приложими правила на европейското законодателство за етикетиране на храните по отношение на предоставянето на информация относно срока на годност, който е съществен елемент от задължителната информация, която трябва да бъде предоставяна на потребителите. Недостигът на достатъчно прецизирана информация относно въведеното ограничение в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, съгласно което в обектите за дистрибуция на храни се предлагат само предварително опаковани от производителя продукти по чл. 7, ал. 3 и 6, чиито опаковки не могат да се отстраняват в търговския обект, без да е конкретизирано, че разпоредбата не се отнася за всички сирена по Кодекс Алиментариус, а само за продукти по чл. 7, ал. 3 и неузрелите сирена по ал. 6, ще затрудни компетентните органи при осъществявания от тях официален контрол върху млечните продукти в тези обекти. 2. По отношение на бизнес операторите: Бизнес операторите няма да разполагат с актуална информация относно витамините и минералите и техните форми, които могат да влагат при производството на хранителни добавки. Липсата на такава информация ще затрудни бизнес операторите при производството и предлагането на хранителни добавки на територията на страната и ще бъде възпрепятствано свободното движение на продукти с произход други държави, чийто състав е в съответствие с разрешените за производство на хранителни добавки витамини и минерали и техните форми, съгласно Приложение II към Директива 2002/46/ЕО. Бизнес операторите с храни, които етикетират продуктите си съгласно действащата национална правна рамка, няма да поставят върху храните обозначението „ИЗПОЛЗВАЙ ДО…“, което води до липсата на съответствие с последните изменения на законодателството на ЕС в областта на предоставянето на информация за потребителите. Бизнес операторите с храни няма да прилагат разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти само за сирената по чл. 7, ал. 3 и неузрелите сирена по ал. 6 в обектите за дистрибуция (търговия) на храни, а към всички сирена по Кодекс Алиментариус. 3. По отношение на потребителите: Липсата на актуална информация за потребителите относно разрешените витамини и минерали и техните форми, които могат да бъдат включени в състава на хранителните добавки, е в противоречие с европейските изисквания относно етикетирането на храните, съгласно които информацията трябва да бъде точна, ясна, лесна за разбиране и да не е подвеждаща. Създават се предпоставки за объркване и заблуда на потребителите и за нарушаване на правото им на информиран избор. Поставянето на обозначението „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ…“ вместо „ИЗПОЛЗВАЙ ДО…“ върху храните може да обърка потребителите по отношение на срока на годност на храните. Потребителите няма да разполагат с ясна и точна информация, че ограничението в чл. 29, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти е приложимо единствено по отношение на сирената по чл. 7, ал. 3 и неузрелите сирена по ал. 6, в обектите за дистрибуция (търговия) на храни. Липсата на конкретна информация може да доведе до нелоялни търговски практики и да възпрепятства потребителите да направят устойчив избор. Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет“ Описание: При реализирането на този вариант за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, действащата нормативна уредба ще се актуализира и хармонизира с правото на ЕС в областта на храните. С Постановлението на Министерския съвет се правят изменения и допълнения в Наредбата за хранителните добавки, приета с Постановление № 434 на Министерския съвет от 2021 г. и издадена на основание чл. 81, ал. 1 от Закона за храните. Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за храните, Министерският съвет издава наредба за хранителните добавки, въвеждаща правото на Европейския съюз относно хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се влагат при производството на хранителни добавки. Наредбата въвежда изискванията на Директива 2002/46/ЕО. Приложение  II  към Директива 2002/46/ЕО съдържа списък на разрешените витамини и минерални вещества, и формите им, които могат да се използват при производството на хранителни добавки. Този списък се актуализира от Европейската комисия при необходимост. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата за хранителните добавки, при производството на хранителни добавки се използват само витамини и минерали под формите, посочени в Приложение № 2 към наредбата, което съответства на Приложение II към Директива 2002/46/ЕО. През м. ноември 2025 г. в Официалния вестник на Европейския съюз бяха публикувани два регламента за изменение на Приложение II към Директива 2002/46/ЕО: Регламент (ЕС) 2025/2224 и Регламент (ЕС) 2025/2225. Съгласно мярка 10 от Плана за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, е предвидено изготвянето на Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредба за хранителните добавки е включен като. С изменението и допълнението на Наредбата за хранителните добавки се актуализира националната нормативна уредба в съответствие с последните промени в европейското законодателство в областта на хранителните добавки и се осигуряват условия за прилагането на Регламент (ЕС) 2025/2224 и Регламент (ЕС) 2025/2225, и направените изменения на Приложение II към Директива 2002/46/ЕО. Същевременно, с изменението и допълнението на наредбата се предприемат мерки за гарантиране на равнопоставеност на бизнес опараторите с храни и подкрепа на потребителите при избора им на хранителни добавки. В Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1, части А и Б от Наредбата за хранителните добавки, на съответните систематични места се добавят новите вписвания: мононатриева сол на L-5-метилтетрахидрофолиевата киселина като форма на фолат и магнезиев L-треонат. като източник на магнезий, използвани при производството на хранителни добавки. По този начин списъкът с витамини и минерали под формите, посочени в приложение № 2 към Наредбата за хранителни добавки, ще съответства на списъка с витамини и минерали от Приложение II към Директива 2002/46/ЕО. С Постановлението на Министерския съвет се изменя и Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. В Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните се определят изискванията към означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи дадена храна и национални мерки за предоставянето на информация за храните на потребителите съгласно чл. 44 на на Регламент (ЕС) № 1169/2011. В списъка на задължителната информация за храните, която се предоставя на потребителите, съгласно чл. 9, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 1169/2011, е посочването на „срок на годност“, като за бързоразвалящи се от микробиологична гледна точка храни е въведено задължително обозначение на датата: „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ …“. През м. август, 2023 г. в българската езикова версия на Регламент (ЕС) № 1169/2011, Приложение Х, т. 2, буква а), е направена поправка (коригендум) (OB, L 214 от 31 август 2023 г.) като думите „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ …“ са заменени с „ИЗПОЛЗВАЙ ДО …“. В Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните следва да бъдат направени съответните промени, с цел съобразяване с цитирания коригендум на Регламент (ЕС) № 1169/2011. С предложената по необходимост и целесъобразност промяна в чл. 4, ал. 8 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните и замяна на обозначението „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ…“ с „ИЗПОЛЗВАЙ ДО…“ ще се постигне хармонизация на практиката в рамките на ЕС, гарантиране на единно и последователно прилагане на правото на ЕС, което е от ключово значение за функционирането на вътрешния пазар, защита на здравето и интересите на потребителите, при същевременно отчитане на краткосрочните икономически ефекти върху бизнес операторите с храни, и осигуряване на правна яснота и сигурност. Предвид обстоятелството, че цитираният коригендум на Регламент (ЕС) № 1169/2011 е в сила в Република България и се прилага от датата на обнародване на поправката на регламента в Официалния вестник на Европейския съюз - 31 август 2023 г., бизнес операторите с храни са разполагали с нужния период от време за съобразяване с произтичащата от европейски акт промяна и изчерпване на наличните количества отпечатани опаковки и етикети, изработени в съответствие с действащата до момента нормативна уредба. В този смисъл предвидената замяна на обозначението „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ…“ с „ИЗПОЛЗВАЙ ДО…“ не обуславя необходимост от определяне на преходен период за адаптация към действащите европейски изисквания относно предоставянето на информация за храните. С Постановлението се правят изменения и допълнения и в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. В чл. 2, т. 1 от Наредбата за специфичните изисквания се актуализира съществуващата препратка, съобразно новопубликуван и влязъл в сила акт от правото на ЕС. В чл. 7, ал. 6 от същата наредба се посочва, че за сирена, различни от посочените в ал. 2 и 3, се използват съответстващите наименования и определения съгласно груповите или индивидуалните стандарти за сирена на Кодекс Алиментариус. В Кодекс Алиментариус са включени много широка гама сирена с най-разнообразни характеристики, като „неузрелите сирена“ са само една от групите сирена съгласно кодекса. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от наредбата изисква при етикетирането на сирената по чл. 7, ал. 2 задължително да се посочва процентното съдържание на сухо вещество и масленост в сухото вещество, а за сирената по ал. 3 и неузрелите сирена по ал. 6, да се посочват процентното съдържание на сухо вещество и масленост в сухото вещество и водното съдържание. Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 има за цел да регламентира единствено по отношение на сирената по чл. 7, ал. 3 и неузрелите сирена по ал. 6, в обектите за дистрибуция (търговия) на храни, тези сирена да се предлагат само предварително поставени от производителя в опаковки, които не могат да бъдат отстранявани в търговския обект. Това изискване не следва да се отнася към всички сирена по Кодекс Алиментариус, предвид разнообразните им характеристики, а само за изрично посочените видове сирена, поради тяхната специфика. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: 1. По отношение на органите, осъществяващи официален контрол: Актуализирането на списъка в Приложение № 2 чл. 7, ал. 1 от Наредбата за хранителните добавки с разрешените витамини и минерални вещества, и формите им, които могат да се използват при производството на хранителни добавки, и привеждането му в съответствие с Приложение  II  към Директива 2002/46/ЕО, ще способства за ограничаване на възможностите за нарушения и ще създаде предпоставки за повишаване ефективността на контрола в обектите за производство и дистрибуция на хранителни добавки. Замяната на обозначението „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ…“ с „ИЗПОЛЗВАЙ ДО…“ ще способства за осъществяването на ефективен официален контрол във връзка със спазването на действащите европейски изисквания по отношение на предоставянето на информация на потребителите относно срока на годност, който е елемент от задължителната информация, която трябва да бъде предоставяна на потребителите. При извършването на контрол в обектите за търговия на дребно на храни, органите на официалния контрол ще разполагат с прецизирана информация, че ограничението в тези обекти да се предлагат само предварително опаковани от производителя продукти по чл. 7, ал. 3 и 6 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, чиито опаковки не могат да се отстраняват в търговския обект, не се отнася към всички сирена по Кодекс Алиментариус, а само за продукти по чл. 7, ал. 3 и неузрелите сирена по ал. 6. С предложените изменения и допълнения на нормативни актове на Министерския съвет ще се постигне правна яснота и ще се подобри осъществяването на официален контрол за спазване на изискванията на европейското и националното законодателство в областта на храните и предоставянето на информация за потребителите. Ще се осигури по-надежден контрол срещу подвеждащи потребителите практики и измами, свързани с храни, които не отговарят на регламентираните изисквания. Ще се гарантира правото на информиран избор на потребителите. Ще се осигури проследимост и прозрачност. Ще се способства за опазване на общественото здраве на територията на Република България. 2. По отношение на бизнес операторите: Проектът ще предостави на бизнес операторите, които произвеждат и дистрибутират храни и/или хранителни добавки, надеждна и актуална информация относно разрешените хранителни вещества (витамините и минералите), и техните форми, които могат да бъдат влагани при производството на хранителни добавки. Бизнес операторите ще разполагат с точна и ясна информация относно актуалните изисквания при производството, етикетирането и дистрибуцията на храни. Ще се улесни свободното движение на безопасни и качествени храни. Ще се осигури разнообразна и равностойна конкурентна среда, и по-устойчиво производство и потребление на храни. 3. По отношение на потребителите: Ще се гарантира висока степен на защита на здравето и правата на потребителите на територията на страната. Свободното движение на безопасни и здравословни храни ще допринасе за благосъстоянието на потребителите и за техните социални и икономически интереси. Ще се предостави на потребителите вярна, надеждна и неподвеждаща информация, възможност за информиран избор и намаляване на риска от заблуждение. Ще се улесни достъпа до безопасни и качествени храни. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни въздействия. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Съвпадат с въздействията по отношение на бизнес операторите. Административна тежест: Не се изискват допълнителни разходи, както и такива за такси или други административни или капиталови разходи. 5. Сравняване на вариантите: да се коригира съобразно целите Необходимост от изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, с цел привеждането им в съответствие с настъпили промени в правото на Европейския съюз в областта на храните. Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Ефективност Цел 1 Ниска Висока Цел 2 Средна Висока Ефикасност Цел 1 Ниска Висока Цел 2 Средна Висока Съгласуваност Цел 1 Ниска Висока Цел 2 Средна Висока 6. Избор на препоръчителен вариант: Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет“. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). Не се създава нов регулаторен режим. 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Проектът на Постановление не се налага да бъде нотифициран по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. Не се изменят регулаторни режими или административни услуги. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? С проекта на Постановление в Наредбата за хранителните добавки се въвеждат два регламента за изменение на Приложение II към Директива 2002/46/ЕО: Регламент (ЕС) 2025/2224 и Регламент (ЕС) 2025/2225. С проекта на Постановление се актуализира разпоредба в Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, с цел съобразяване с коригендум на Регламент (ЕС) № 1169/2011. С проекта на Постановление се актуализира съществуващата препратка в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, като Регламент (ЕС) № 1151/2012 се заменя с Регламент (ЕС) 2024/1143. С проекта на Постановление се изпълнява т. 10 от Плана за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз и други мерки, по които Министерството на земеделието и храните е отговорна институция, в която е предвидено изменение и допълнение на Наредбата за хранителните добавки. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 10. Приложения: Няма. 11. Информационни източници: Наредба за хранителните добавки, приета с Постановление № 434 на Министерския съвет от 2021 г.; Наредба за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г.; Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г.; Закон за храните; Закон за управление на агрохранителната верига; Директива 2002/46/ЕО; Директива 2006/37/ЕО; Регламент (ЕС) 2025/2224; Регламент (ЕС) 2025/2225; Регламент (ЕС) № 1169/2011; Национален електронен регистър на обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни, подържан от Българската агенция по безопасност на храните: https://public-iisr.bfsa.bg/jasperserver/flow.html?userLocale=bg_BG&_flowId=viewReportFlow&_flowId=viewReportFlow&ParentFolderUri=/public/kh&reportUnit=/public/kh/home&standAlone=true&j_username=public&j_password=public Публичен регистър на аптеките в България в Националната здравноинформационна система: https://opendata.his.bg/pharmacies/ 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Доц. д-р Илиян Костов, двм – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“

Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет Становище по ред: Номер и дата: В отговор на №: 03-93/17.02.2026 г. Институция: Министерство на земеделието и храните Диспозитив: Основание: от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация Относно раздел 1 „Проблем за решаване“: В настоящия си вид раздели 1.1 и 1.3 формулират проблема основно като „несъответствие с правото на ЕС“. Следва да се отчете, че транспонирането или хармонизирането на законодателството представлява инструмент за решаване на определен проблем, но не и самостоятелен проблем. С оглед подобряване на качеството и аргументираността на оценката, препоръчваме ясно да се обоснове какви конкретни дефицити или обществени потребности налагат съответните изменения на европейско равнище и съответно подходът за тяхното въвеждане в националното законодателство. В този смисъл следва да бъдат изведени конкретните цели на промените, като например: преодоляване на риска от неправилно тълкуване на срока на годност от потребителите, осигуряване на пазарен достъп до нови, технологично усъвършенствани форми на витамини и минерали, с оглед защита на здравето и гарантиране на информирания избор на потребителите и други. По отношение на Наредбата за хранителните добавки В раздела следва изрично да бъдат посочени новите вещества, които се предвижда да бъдат включени в националния списък. Като проблем може да се формулира липсата на тези вещества в действащата наредба, което ограничава достъпа на българските потребители до иновативни и по-ефективни източници на фолат и магнезий, вече признати за безопасни и ефективни на ниво ЕС. Целесъобразно е да се отбележи, че включването им в европейския списък е резултат от извършена научна оценка на безопасността от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). Следва също да се подчертае, че забавянето на националната актуализация би могло да постави българските производители в неблагоприятна конкурентна позиция спрямо оператори от други държави членки, където тези съставки вече може да се използват законосъобразно. По отношение на Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните Проблемът, свързан с използвания досега израз „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ“, може да бъде формулиран като риск от неправилно тълкуване на срока на годност от потребителите. Това създава предпоставки, както за консумация на храни след изтичане на безопасния срок поради неправилно разбиране на обозначението, така и за преждевременно изхвърляне на годна храна, което допринася за увеличаване на хранителните отпадъци. В тази връзка е целесъобразно изрично да се посочи, че промяната цели решаването на конкретен социален и здравен проблем, свързан с яснотата на информацията към потребителите. Изразът „ИЗПОЛЗВАЙ ДО“ еднозначно обозначава момента, след който храната може да стане микробиологично опасна, което има пряко значение за защитата на общественото здраве. По отношение на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти Действащото общо изискване за предварително опаковане на всички сирена по Кодекс Алиментариус поражда излишна административна и икономическа тежест за търговците на зрели сирена, без да е налице достатъчна обосновка от гледна точка на безопасността на храните. Проблемът може да бъде формулиран като наличие на елемент на свръхрегулиране по отношение на определена категория продукти. Предвид различните характеристики и степен на риск при зрелите и неузрелите сирена, може да бъде посочено, че прилагането на еднотипно изискване за опаковане не отчита спецификите на отделните продукти. Препоръчваме да бъде посочено, че предложеното прецизиране на чл. 29, ал. 3, чрез ограничаване на изискването единствено до неузрелите сирена, представлява мярка за намаляване на непропорционалната регулаторна тежест, като същевременно се запазва необходимото равнище на защита на потребителите. Относно раздел 4 „Варианти на действие“: По отношение на Наредбата за хранителните добавки По отношение на Вариант 1 „Без действие“ следва по-ясно да се обоснове, че запазването на действащата уредба би довело до липса на съответствие с правото на ЕС и до ограничаване на достъпа на българските производители до нови разрешени източници на витамини и минерали. Това би създало риск от конкурентен дисбаланс и ограничаване на продуктовото разнообразие на вътрешния пазар. Вариант 2 следва да бъде аргументиран не само като формално съответствие с европейската рамка, но и като мярка за гарантиране на равнопоставеност на стопанските субекти и подобряване на потребителския избор. В тази връзка е препоръчително в описанието на Вариант 2 изрично да бъдат посочени новите вещества, предвидени в приложения проект (§ 1), а не само да се прави препратка към съответните европейски регламенти. Това ще осигури по-голяма яснота и предвидимост за засегнатите стопански субекти и ще им позволи да преценят отражението върху производствените и инвестиционните си планове. По отношение на Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните Предлагаме във Вариант 1 да се анализира рискът от продължаване на използването на терминология, която не съответства на актуалната европейска уредба и може да създава неяснота за потребителите. Вариант 2 препоръчваме да бъде представен като мярка, насочена към повишаване на правната сигурност и уеднаквяване на практиката в рамките на ЕС, като същевременно се отчетат краткосрочните икономически ефекти върху бизнеса и се предложат механизми за тяхното минимизиране. Отбелязваме, че предвидената замяна на текста „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ“ с „ИЗПОЛЗВАЙ ДО“ има пряко отражение върху етикетирането и опаковките. Макар промяната да произтича от европейски акт, тя предполага разходи за актуализация на дизайни, пренастройване на печатни процеси и евентуално бракуване на налични количества. В тази връзка е целесъобразно в оценката да бъдат отчетени тези потенциални разходи, както и да се прецени необходимостта от въвеждане на преходен период за изчерпване на наличните етикети и опаковки. *   Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. **   При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. ***   На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището ****   На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ИСКРЕН ИВАНОВ