Проект на Наредба за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време

АДМИНИСТРАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 7.5.2026 г. X 04.05-100/07.05.2026г. ДО Signed by: Evgeniya Petrova Andonova Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ В ОТБРАНАТА“ МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА ВАШ № 20-26-335 от 5.05.2026 г. ОТНОСНО: Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЦВЕТКОВ, На основание чл. 73, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ съгласува проекта на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време (Наредбата) и Таблицата за съответствието с Директива на Европейския парламент и на Съвета 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (Директива 2003/88), със следните предложения: В чл. 5, ал. 4 от проекта на Наредба във връзка с чл. 3 и чл. 5 от Директива 2003/88, предлагаме думите „след отпадане на основанието за неползване“ да се заменят с „през следващата работна седмица“, или алтернативно - думите „през следващата работна седмица“ да се добавят накрая в текста на алинеята без замяна на текста „след отпадане на основанието за неползване“. Целта е да се гарантира правото на междуседмична Становище по чл. 73, т. 4 от УПМСНА по проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Изпратено чрез СЕОС стр. 1 от вс. стр.2 почивка. В чл. 26, ал. 2 от проекта на Наредба във връзка с чл. 6 от Директива 2003/88, е предвидено компенсирането с намалено служебно време да се извърши до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството, като в противен случай се погасява по давност независимо от причините. В тази връзка предлагаме думите „независимо от причините“ да се заменят с „по вина на военнослужещия“, като по този начин правото би се погасило по давност когато в рамките на периода правоимащото лице не се е възползвало по своя вина, но не и при хипотези, при които причините не зависят от волята му. В чл. 42, ал. 1 от проекта на Наредба във връзка с чл. 3, 5 и 6 от Директива 2003/88, предлагаме след думите „ползването на неосигурената почивка“, да се добави „непосредствено“. Целта е да се гарантира правото на междудневната и междуседмичната почивка. В Таблицата за съответствие навсякъде в колона втора следва да се изпише изцяло разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от проекта на Наредба. Обръщаме внимание, че след приемане на Наредбата, същата следва да се нотифицира в системата Темис, заедно с актуализираната Таблица за съответствието. ЦВЕТАН ВЛАДИКОВ ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“ 7.5.2026 г. X Signed by: Tsvetan Ivanov Vladikov Становище по чл. 73, т. 4 от УПМСНА по проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Изпратено чрез СЕОС стр. 2 от вс. стр.2

ТАБЛИЦА ЗА СЪОТВЕТСВИЕ На проекта на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време с Директивата на Европейския парламент и на Съвета 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време 1 Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Съответствие Член 3 Междудневна почивка Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на минимална продължителност на междудневна почивка от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа. Чл. 5. (1) Организирането на работата на военнослужещите в режим на нормална продължителност на служебното време се извършва при осигуряване на непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и непрекъсната междуседмична почивка не по-малко от 36 часа. (2) Междудневната почивка на военнослужещия в делничен ден е 12 часа в периода от края на служебното време за текущия работен ден до началото на служебното време за следващия работен ден. (3) Междуседмичната почивка на военнослужещия е не по-малко от 36 часа в периода от края на служебното време в последния работен ден за работната седмица до началото на служебното време за първия работен ден за новата работна седмица. (4) В случаите, когато по служебни причини междуседмична почивка не може да бъде ползвана в рамките на седмицата, на военнослужещите се осигурява ползването ѝ след отпадане на основанието за неползване през следващата работна седмица. Чл. 11. При увеличаване на нормалната дневна продължителност на служебното време се осигурява непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Чл. 19. (3) Графикът за носене на дежурствата се изготвя при отчитане на общия размер на месечната продължителност на служебното време в часове, в т.ч. и тези по чл. 22, ал.1, и изискванията за осигуряване на междудневна и междуседмична почивка на военнослужещите. Чл. 21. Ръководителят на съответната структура или командирът (началникът) на военното формирование издава писмена заповед за носене на дежурство, която съдържа: Пълно съответствие 2 Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Съответствие 1. дежурството, което ще носи военнослужещият, и неговата продължителност; 2. времето, в което военнослужещият ще се компенсира с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство и ползването на междудневна и междуседмична почивка, за военнослужещите, които са назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения. Чл. 25. (2) При полагане на дежурство от военнослужещ, назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, с продължителност до 12 часа, обхващащо междудневната или междуседмичната почивка, на военнослужещия се осигурява ползване на регламентираната почивка по чл. 5, ал. 1. Чл. 42. (1) При изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време в периода на междудневната и/или междуседмичната почивка, на военнослужещия се осигурява ползването на неосигурената почивка, непосредствено след приключване изпълнението на възложените задължения. Член 4 Почивки по време на работа Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато продължителността на работния ден е повече от шест часа, всеки работник има право на почивка, като свързаните с нея подробности, в това число продължителността и условията, при които се предоставя почивката, се Чл. 4. На военнослужещите се осигурява почивка за хранене с продължителност не по- малко от половин час. При разделяне на служебното време на две или три части сумарното време на почивката за хранене не може да бъде по-малко от един час. Времето за почивка за хранене не се включва в нормалната продължителност на служебното време. Пълно съответствие 3 Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Съответствие определят с колективни договори или споразумения между социалните партньори или, ако не са определени по този начин, се определят от националното законодателство. Член 5 Междуседмична почивка Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за всеки седемдневен период всеки работник има право на минимална почивка без прекъсване от 24 часа плюс междудневната почивка от 11 часа, посочена в член 3. Ако обективни, технически или условия във връзка с организацията на труда оправдават това, може да се приложи минимална почивка от 24 часа. Чл. 5. (1) Организирането на работата на военнослужещите в режим на нормална продължителност на служебното време се извършва при осигуряване на непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и непрекъсната междуседмична почивка не по-малко от 36 часа. (2) Междудневната почивка на военнослужещия в делничен ден е 12 часа в периода от края на служебното време за текущия работен ден до началото на служебното време за следващия работен ден. (3) Междуседмичната почивка на военнослужещия е не по-малко от 36 часа в периода от края на служебното време в последния работен ден за работната седмица до началото на служебното време за първия работен ден за новата работна седмица. (4) В случаите, когато по служебни причини междуседмична почивка не може да бъде ползвана в рамките на седмицата, на военнослужещите се осигурява ползването ѝ след отпадане на основанието за неползване през следващата работна седмица. Чл. 6. (2) При разпределението на служебното време се регламентират дните на междуседмичната почивка в съответствие с чл. 210 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), като по възможност единият от почивните дни е събота или неделя. Чл. 19. (3) Графикът за носене на дежурствата се изготвя при отчитане на общия размер на месечната продължителност на служебното време в часове, в т.ч. и тези по чл. 22, ал.1, и изискванията за осигуряване на междудневна и междуседмична почивка на военнослужещите. Пълно съответствие 4 Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Съответствие Чл. 21. Ръководителят на съответната структура или командирът (началникът) на военното формирование издава писмена заповед за носене на дежурство, която съдържа: 1. дежурството, което ще носи военнослужещият, и неговата продължителност; 2. времето, в което военнослужещият ще се компенсира с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство и ползването на междудневна и междуседмична почивка, за военнослужещите, които са назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения. Чл. 25. (2) При полагане на дежурство от военнослужещ, назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, с продължителност до 12 часа, обхващащо междудневната или междуседмичната почивка, на военнослужещия се осигурява ползване на регламентираната почивка по чл. 5, ал. 1. Чл. 42. (1) При изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време в периода на междудневната и/или междуседмичната почивка, на военнослужещия се осигурява ползването на неосигурената почивка, непосредствено след приключване изпълнението на възложените задължения. Член 6 Максимална продължителност на седмично работно време Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при съблюдаване на необходимостта от опазване на безопасността и здравето на работниците: Чл.1 (3) Наредбата не се прилага при обявяване на положение на война, военно или извънредно положение, както и при мобилизация, щормова готовност, военни учения и мероприятия, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие. Чл. 2. Нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Чл. 7. (1) Общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време и същата е не повече от 12 часа в денонощие в работни дни. (2) Служебното време над нормалната му продължителност по чл. 2 до общата продължителност по ал. 1, не се компенсира с намалено служебно време. Пълно съответствие, доколкото дейностите на въоръжените сили се извършват при нормални условия. Дейностите по чл. 194, ал. 6 от 5 Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Съответствие (а) продължителността на седмичното работно време се ограничава чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, или чрез колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори; (б) средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа. Чл. 8. Увеличаването на нормалната дневна продължителност на служебното време до общата продължителност на служебното време по чл. 7, ал. 1 се допуска по изключение и при обоснована необходимост за извършване на неотложни работи и дейности, свързани с осигуряване изпълнението на основните функции и задачи на военните формирования и съответните структури. Чл. 12. (1) Режим на работа с увеличена продължителност на служебното време, в рамките на общата продължителност по чл. 7, ал. 1, се допуска до 80 часа през една календарна година, но за не повече от 3 работни дни последователно, до 8 часа седмично и до 21 часа месечно. (2) Часовете по ал. 1 може да се надвишават след разрешение на министъра на отбраната въз основа на мотивирано писмено искане от длъжностните лица по чл. 16, постъпило по команден ред. (3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат при оказване на медицинска помощ в случаите на непредвидими обстоятелства или при извънредни събития, застрашаващи живота и здравето на хората. (4) Сборът от служебното време по чл. 2 и служебното време с увеличена продължителност по чл. 7, ал. 1, не може да надвишава средната седмична продължителност от 48 часа за всеки четиримесечен период от календарната година. Чл. 19. (3) Графикът за носене на дежурствата се изготвя при отчитане на общия размер на месечната продължителност на служебното време в часове, в т.ч. и тези по чл. 22, ал.1, и изискванията за осигуряване на междудневна и междуседмична почивка на военнослужещите. Чл. 22. (1) За военнослужещите, назначени на длъжности, за които носенето на дежурство не се включва в основните им функционални задължения, месечната продължителност на служебното време при носене на дежурство, в рамките на часовете по чл. 14, ал. 2, е не повече от 120 часа, като максималният брой на 24-часови дежурства е 5 за един месец. ЗОВСРБ са изключени от приложното поле на наредбата и съответно не се прилага Директива 2003/88/ЕО по силата на чл. 2, параграф 2 от Директива 89/391/ЕИО, с оглед специфичните конституционно закрепени задачи на въоръжените сили, свързани с подготовката и осъществяването на въоръжена защита на териториалната цялост и независимостта на държавата. По отношение увеличаване на 6 Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Съответствие (2) Месечната продължителност на служебното време при носене на дежурство по ал. 1, в рамките на чл. 14, ал. 2, може да се увеличи до 168 часа, след разрешение от длъжностните лица по чл. 16 по мотивирано писмено искане по команден ред, съдържащо реквизитите по чл. 17. (3) За военнослужещите, назначени на длъжности, за които носенето на дежурство не се включва в основните им функционални задължения, месечната продължителност на служебното време при носене на дежурство, в рамките на часовете по чл. 14, ал. 2, е не повече от 96 часа за 12-часовите дежурства, като максималният брой е 8 за един месец. (4) Месечната продължителност на служебното време при носене на дежурство по ал. 3, в рамките на чл. 14, ал. 2, може да се увеличи до 120 часа, след разрешение от длъжностните лица по чл. 16 по мотивирано писмено искане по команден ред, съдържащо реквизитите по чл. 17. Чл. 25. (1) Когато военнослужещият изпълнява дежурство в рамките на часовете по чл. 14, ал. 2, с изключение на случаите по чл. 18, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, му се осигурява междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 36 часа и се компенсира с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство, както следва: 1. когато дежурството обхваща повече от 12 часа в делничен ден: а) при сдаване на дежурството до 09:30 часа в делничен ден - в деня на сдаване на дежурството на военнослужещия се осигурява 8 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка; б) при сдаване на дежурството до 09:30 часа в почивен/празничен ден – в първия делничен ден, следващ почивния/празничния ден на военнослужещия се осигурява 8 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка; в) при сдаване на дежурството след 16:00 часа в делничен ден - в делничния ден, следващ деня на сдаване на дежурството на военнослужещия се осигурява 8 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка; нормалната продължителност до общата продължителност на служебното време на военнослужещите и по отношение служебното време за носене на дежурство се прилагат референтните периоди по чл.16, б. „б“ от Директива 2003/88/ЕО при съобразяване с определените по ЗОВСРБ компенсации, въведените с проекта на наредба ограничения във времетраенето на това служебно време, свързано с изпълнение на 7 Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Съответствие г) при сдаване на дежурството след 16:00 часа в делничен ден, когато деня след сдаване на дежурството е почивен/празничен ден – в първия делничен ден, следващ почивния/празничния ден на военнослужещия се осигурява 8 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка. 2. когато дежурството обхваща повече от 12 часа в почивен/празничен ден: а) при сдаване на дежурството до 09:30 часа в делничен ден - в деня на сдаване на дежурството и следващия делничен ден след сдаване на дежурството на военнослужещия се осигурява 16 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка; б) при сдаване на дежурството до 09:30 часа в почивен ден - в почивния /почивните ден/дни и два делнични дни след сдаване на дежурството на военнослужещия се осигурява 16 часа намалено служебно време и не по-малко от 36 часа междуседмична почивка; в) при сдаване на дежурството след 16:00 часа в почивен ден - в почивния /почивните ден/дни и два делнични дни след сдаване на дежурството на военнослужещия се осигурява 16 часа намалено служебно време и не по-малко от 36 часа междуседмична почивка; г) при сдаване на дежурството след 16:00 часа в празничен ден – в празничния ден и два делнични дни след сдаване на дежурството на военнослужещия се осигурява 16 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка. (2) При полагане на дежурство от военнослужещ, назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, с продължителност до 12 часа, обхващащо междудневната или междуседмичната почивка, на военнослужещия се осигурява ползване на регламентираната почивка по чл. 5, ал. 1. (3) При полагане на дежурство, когато носенето му не се включва в основните функционални задължения на военнослужещия, същият получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ и допълнителен платен годишен отпуск в размер, по ред и при условия, определени в акта на министъра на отбраната по чл. 197, ал. 2 от ЗОВСРБ. строго специфични дейности, неподлежащи на предварителна оганизация и сменяемост на личен състав, и предложения допълнителен платен годишен отпуск, който ще се ползва в размер, по ред и при условия, определени в акта на министъра на отбраната по чл. 197, ал. 2 от ЗОВСРБ. 8 Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Съответствие (4) Когато военнослужещ изпълнява дежурство с продължителност повече от 24 часа по реда на чл. 18, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, се осигурява междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 36 часа и се компенсира с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство, както следва: 1. когато дежурството обхваща само делнични дни – след дежурството на военнослужещия се осигурява почивка по 1 делничен ден за всеки 24 часа дежурство, в която се включва 8 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка; 2. когато дежурството обхваща почивен/почивни ден/дни - след дежурството на военнослужещия се осигурява почивка от 2 делнични дни за всеки 24 часа дежурство в почивен ден, в която се включва 16 часа намалено служебно време и време за ползване не по-малко от 36 часа междуседмична почивка или 12 часа междудневна почивка. 3. когато дежурството обхваща празничен ден - след дежурството на военнослужещия се осигурява почивка от 2 делнични дни за всеки 24 часа дежурство в празничен ден, в която се включва 16 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка. 4. когато дежурството обхваща делнични и почивни/празнични дни - след дежурството на военнослужещия се осигурява почивка по 1 делничен ден за всеки 24 часа дежурство в делничен ден, в която се включва 8 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка и по 2 делнични дни за всеки 24 часа дежурство в почивен/празничен ден, в която се включва 16 часа намалено служебно време и не по-малко от 36 часа междуседмична почивка или 12 часа междудневна почивка. Чл. 26. (1) По изключение, поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини, по мотивирано предложение на непосредствения командир/ началник/ръководител, се допуска компенсирането с намалено служебно време по чл. 25 да се извърши до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството, като това се посочва в заповедта по чл. 21. 9 Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Съответствие (2) Когато компенсирането или част от него не е извършено до изтичане на срока, посочен в ал. 1, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Чл. 39. (1) Изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време на военнослужещите е изпълнението на служебните задължения след 12-ия час в денонощието. (2) Допуска се изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време, когато поради обективни причини се налага изпълнението на служебни задължения или на планирани представителни и официални церемонни, протоколни мероприятия и военни ритуали с национално и държавно значение. Чл. 40. Разрешение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и/или за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници се дава от длъжностните лица по чл. 16. Чл. 42. При изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време в периода на междудневната и/или междуседмичната почивка, на военнослужещия се осигурява ползването на неосигурената почивка, непосредствено след приключване изпълнението на възложените задължения. Чл. 43. (1) Продължителността на изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници за една календарна година не може да надвишава 180 часа. (2) Часовете по ал. 1 може да се надвишават при необходимост след разрешение на министъра на отбраната въз основа на мотивирано писмено искане от длъжностните лица по чл. 16, постъпило по команден ред. (3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат при оказване на медицинска помощ в случаите на непредвидими обстоятелства или при извънредни събития, застрашаващи живота и здравето на хората. 10 Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Съответствие Член 10 Гаранции при полагане на нощен труд Държавите-членки могат да подчинят работата на определени категории работници, които полагат нощен труд, на определени гаранции при условията, определени от националното законодателство и/или практика, в случай на работници, които излагат на риск безопасността или здравето си, който е свързан с полагането на нощен труд. Чл. 5. (5) За изпълнение на служебни задължения от 22.00 ч. до 06.00 ч. от военнослужещите жени - майки с деца до 6-годишна възраст, и от майки, грижещи се за деца с увреждания независимо от възрастта им, се дава съгласие от тях в писмена форма с декларация- съгласие по образец съгласно Приложение № 1. Декларацията може да се оттегли писмено най- късно до 10 календарни дни преди датата, от която военнослужещият жена желае да преустанови изпълнението на тези служебни задължения. (6) Забранява се изпълнението на служебни задължения от 22.00 ч. до 06.00 ч. от военнослужещите жени, които са бременни или са в напреднал етап на лечение ин-витро. Чл. 23. Не се разрешава назначаването за носене на дежурства, включващи в продължителността си служебно време от 22.00 ч. до 06.00 ч., освен със съгласие, изразено писмено с декларация-съгласие по образец съгласно Приложение № 1, от военнослужещи жени: 1. майки с деца до 6-годишна възраст; 2. майки, грижещи се за деца с увреждания независимо от възрастта им; 3. бременни или в напреднал етап на лечение ин-витро. Пълно съответствие Член 16 Референтни периоди Държавите-членки могат да определят: а) за прилагането на член 5 (минималната продължителност на междуседмичната почивка), референтен период, който не надвишава 14 дни; б) за прилагането на член 6 (максимална Чл. 12. (1) Режим на работа с увеличена продължителност на служебното време, в рамките на общата продължителност по чл. 7, ал. 1, се допуска до 80 часа през една календарна година, но за не повече от 3 работни дни последователно, до 8 часа седмично и до 21 часа месечно. (4) Сборът от служебното време по чл. 2 и служебното време с увеличена продължителност по чл. 7, ал. 1, не може да надвишава средната седмична продължителност от 48 часа за всеки четиримесечен период от календарната година. Чл. 28. Отчитането на служебното време при носене на дежурства от военнослужещите, назначени на длъжности, за които носенето на дежурство се включва в основните функционални задължения, се извършва при сумирано изчисляване на служебното време на всеки военнослужещ в часове за всеки четиримесечен период от календарната година. Продължителността на служебното време за всеки четиримесечен период от календарната година се определя като сбор Пълно съответствие 11 Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Съответствие продължителност на седмичното работно време), референтен период, който не надвишава четири месеца; Периодите за платен годишен отпуск, който се предоставя в съответствие с разпоредбите на член 7, както и периодите на отпуск по болест, не се включват или не се отразяват при изчисляването на средната стойност; в) за прилагането на член 8 (продължителност на нощния труд), референтен период, определен след консултации със социалните партньори или с колективни договори, или със споразумения, сключени между социалните партньори на национално или регионално равнище. Ако минималната продължителност на междуседмичната почивка от 24 часа, който се изисква от месечната продължителност на служебното време в часове за всеки един от месеците в отчетния период по реда, определен в чл. 3. Чл. 29. (1) При отчитане на служебното време при носене на дежурства от военнослужещите, назначени на длъжности, за които носенето на дежурство не се включва в основните функционални задължения, ежемесечно се сумират часовете служебно време при носене на дежурство в рамките на чл. 14, ал. 2, като сборът не може да надхвърля продължителността по чл. 22. (2) Сборът от месечната продължителност на служебното време по чл. 2 и служебното време при носене на дежурства по чл. 22 не може да надхвърля общата продължителност на служебното време по чл. 7, ал. 1, изчислена за календарен месец. Чл. 30. Ежемесечно, до пето число на месеца, ръководителите на структури или командирите (началниците) на военни формирования, на длъжност, по-ниска от „командир/началник/директор от ТН 3“, изготвят и представят на непосредствените си командири/началници обобщена поименна справка за некомпенсираното служебно време по реда на чл. 25 от положени дежурства, за които не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 1 и причините за това. Чл. 51. До 10-то число на месеца, следващ четиримесечието, структурите по чл. 49, ал. 2 изготвят отчет за броя на часовете за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници, както и изплатените допълнителни възнаграждения за всяко четиримесечие от календарната година по образец съгласно Приложение № 3 и го изпращат до ръководителите на структурите по чл. 16 - от подчинените им структури/военни формирования по команден ред. при отчитане на посоченото по чл. 6 12 Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Съответствие съгласно член 5, попада в този референтен период, той не се включва при изчисляването на средната стойност. Член 17 Дерогации 4. В съответствие с параграф 2 на настоящия член, дерогиране на разпоредбите на членове 3 и 5 се допуска: а) при работа на смени, всеки път, когато работникът променя смяната и не може да вземе междудневни и/или междуседмични почивки между края на една смяна и началото на следващата; Чл. 5. (4) В случаите, когато по служебни причини междуседмична почивка не може да бъде ползвана в рамките на седмицата, на военнослужещите се осигурява ползването ѝ след отпадане на основанието за неползване през следващата работна седмица. Чл. 12. (3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат при оказване на медицинска помощ в случаите на непредвидими обстоятелства или при извънредни събития, застрашаващи живота и здравето на хората. Чл. 15. По изключение, продължителността на дежурството може да надвишава 24 часа при спазване на месечната продължителност на служебното време при носене на дежурство, когато е налице обективна невъзможност за извършване на смяната на дежурните длъжностни лица. Чл. 18. Носенето на дежурство с продължителност повече от 24 часа се извършва след получаване на писмено разрешение/положителна писмена резолюция на длъжностното лице по чл. 16 и въз основа на писмена заповед на ръководителя на съответната структура или на командира (началника) на военното формирование, която съдържа реквизитите по чл. 17 и времето, в което военнослужещите ще бъдат компенсирани с намалено служебно време и ще му бъде осигурено ползването на междудневна и междуседмична почивка. Чл. 25. (4) Когато военнослужещ изпълнява дежурство с продължителност повече от 24 часа по реда на чл. 18, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, се осигурява междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 36 часа и се компенсира с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство, както следва: Пълно съответствие 13 Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Съответствие 1. когато дежурството обхваща само делнични дни – след дежурството на военнослужещия се осигурява почивка по 1 делничен ден за всеки 24 часа дежурство, в която се включва 8 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка; 2. когато дежурството обхваща почивен/почивни ден/дни - след дежурството на военнослужещия се осигурява почивка от 2 делнични дни за всеки 24 часа дежурство в почивен ден, в която се включва 16 часа намалено служебно време и време за ползване не по-малко от 36 часа междуседмична почивка или 12 часа междудневна почивка. 3. когато дежурството обхваща празничен ден - след дежурството на военнослужещия се осигурява почивка от 2 делнични дни за всеки 24 часа дежурство в празничен ден, в която се включва 16 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка. 4. когато дежурството обхваща делнични и почивни/празнични дни - след дежурството на военнослужещия се осигурява почивка по 1 делничен ден за всеки 24 часа дежурство в делничен ден, в която се включва 8 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка и по 2 делнични дни за всеки 24 часа дежурство в почивен/празничен ден, в която се включва 16 часа намалено служебно време и не по-малко от 36 часа междуседмична почивка или 12 часа междудневна почивка. Чл. 26. (1) По изключение, поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини, по мотивирано предложение на непосредствения командир/ началник/ръководител, се допуска компенсирането с намалено служебно време по чл. 25 да се извърши до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството, като това се посочва в заповедта по чл. 21. Чл. 39. (2) Допуска се изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време, когато поради обективни причини се налага изпълнението на служебни задължения или на планирани представителни и официални церемонни, протоколни мероприятия и военни ритуали с национално и държавно значение. Чл. 42. При изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време в периода на междудневната и/или междуседмичната почивка, на 14 Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Наредба за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време Съответствие военнослужещия се осигурява ползването на неосигурената почивка, непосредствено след приключване изпълнението на възложените задължения. Чл. 43. (3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат при оказване на медицинска помощ в случаите на непредвидими обстоятелства или при извънредни събития, застрашаващи живота и здравето на хората.

М О Т И В И към проект на Наредба за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време В Глава седма, Раздел IV от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, изм. и доп. ДВ, бр. 100/2025 г. (ЗОВСРБ), считано от 01.01.2026 г. бяха приети промени по отношение на разпределянето на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и изплащането на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време. В чл. 196а от ЗОВСРБ е делегирано правомощието на министъра на отбраната със свой акт да определи реда за разпределяне на служебното време, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време в случаите по чл. 195, ал. 4 и чл. 196, ал. 1 и 2 и за изплащане на обезщетението по чл. 196, ал. 4 от ЗОВСРБ. За целта е изготвена на нова наредба, която да уреди съответните обществени отношения в съответствие с промените в ЗОВСРБ, в сила от 01.01.2026 г. и да се отмени Наредба № Н-18/19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници, като издадена на отпаднало правно основание. Наредбата ще се прилага за всички българските военнослужещи от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, включително и за тези, които изпълняват военна служба на територията на страната в състава на многонационални военни формирования или на длъжности в международни организации или в други 1 международни инициативи или на длъжности в задгранични представителства, в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната, доколкото за тях не противоречи на приложимите правила за вътрешен ред на съответната международна организация, международна инициатива или задгранично представителство. От обхвата й са изключени случаите при обявяване на положение на война, военно или извънредно положение, както и при мобилизация, щормова готовност, военни учения и мероприятия, планирани с продължителност, по- голяма от едно денонощие, тъй като по силата на законовата разпоредба на чл. 194, ал. 6 от ЗОВСРБ тези извънредни, най-критични и изключителни по своя характер събития, не предполагат създаване на организация на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане и компенсиране. За тези случаи в проекта на нормативен акт изрично се определят длъжностните лица, които със своя заповед да създадат организацията за изпълнение на съответната дейност и да определят реда за разпределение на служебното време. В този смисъл следва да се има предвид, че законовата и подзаконова уредба относно организацията на работното време на военнослужещите следва изискванията на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и съвета относно някои аспекти на организацията на работното време, но при съобразяване на член 1, параграф 3 от нея във връзка с чл. 2, параграф 2 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12.06.1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряване на безопасността и здравето на работниците на работното място, които касаят въоръжените сили и спецификата на дейността им. В този смисъл е и съдебната практика на Европейския съд, която потвърждава, че директивата е приложима спрямо въоръжените сили и военнослужещите, но някои техни дейности могат да бъдат изключени от приложното й поле (Решение С-742/19 от 2021 г.). С проекта на наредба по чл. 196а от ЗОВСРБ се регламентира: 1. нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите – 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица; 2 2. ред, целящ осигуряването на почивка за хранене и осигуряването на непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по- малко от 36 часа на военнослужещите, като същевременно се дава дефиниция на междудневна и междуседмична почивка; 3. специална защита при бременност и майчинство, като се дава правото на военнослужещите жени - майки с деца до 6-годишна възраст, и от майки, грижещи се за деца с увреждания независимо от възрастта да не изпълняват служебни задължения от 22.00 ч. до 06.00 ч., както и в режим на увеличена продължителност на служебното време, така и при полагане на дежурства, освен с изразено съгласие в писмена форма. Създава се възможността правата на майката военнослужещ да се ползват от бащата военнослужещ, когато майката не е в състояние да се ползва от тях, както и от самотни бащи-военнослужещи. Въвежда се забраната за военнослужещите жени, които са бременни или са в напреднал етап на лечение ин-витро да изпълняват служебни задължения от 22.00 ч. до 06.00 ч. 4. издаването на писмена заповед на отговорните длъжностни лица, с която да се урежда своевременно, изчерпателно и мотивирано разпределението и отчитането на служебното време във военното формирование, при законосъобразно определяне на дните на междудневна и междуседмична почивка; 5. единствено при обоснована необходимост с цел осигуряване изпълнението на поставените мисия и задачи на военното формирование се създава правна възможност организацията и разпределението на служебното време да не е еднакво за всички военнослужещи; 6. ясен ред за увеличаване на нормалната дневна продължителност на служебното време на военнослужещите до общата му продължителност, при спазване на нормите за междудневна и междуседмична почивка и то при всички случаи въз основа на писмена заповед. Определят се длъжностните лица, които мотивирано и обосновано и само за изпълнение на неотложни дейности, свързани с основните функции на военните формирования, могат да взимат решение за 3 удължаването му, както и съдържанието на заповедта, която се изисква за извършването му. С цел защита на здравето и живота на военнослужещите, с оглед въведената рестрикция с разпоредбата на чл. 194, ал. 5 от ЗОВСРБ, се въвеждат ограничения в режима на работа с увеличена продължителност на служебното време - до 80 часа през една календарна година, но за не повече от 3 работни дни последователно, до 8 часа седмично и до 21 часа месечно, като надвишаването на часовете може да се извърши единствено с разрешение на министъра на отбраната и за извършване на медицинска помощ в случаите на непредвидими обстоятелства или при извънредни събития, застрашаващи живота и здравето на хората. Дори и в тези случаи се предвижда сборът от служебното време с нормална продължителност и служебното време с увеличена продължителност да не надвишава средна седмична продължителност от 48 часа за всеки четиримесечен период от календарната година (допустима дерогация на Директива 2003/88/ЕО по смисъла на чл. 16, буква „б“), което се явява допълнителна гаранция за спазване на здравословния му максимум дори при изпълнение на тези специфични, непредвидени и неподлежащи на предварително планиране дейности от въоръжените сили. Тези разпоредби в проекта на наредба установяват максимална продължителност на седмично, месечно и годишно работно време, така че да не се залагат прекомерно дълги часове работа в определени дни и седмици. 7. детайлна уредба на дежурствата, като част от служебното време на военнослужещите, вменени в тяхна отговорност с уставите на въоръжените сили, с нормативни или административни актове на министъра на отбраната и залегнали като задължение в длъжностните им характеристики, чрез които те изпълняват същинските си воински задължения по охрана и отбрана на страната. Това налага ясно дефиниране на периода, който се приема за служебно време за полагане на дежурство, като подготвителните дейности, предшестващи началото на дежурството, както и дейностите след сдаване на дежурството не се приемат за част дежурството и не следва да се компенсират с намалено служебното време в съответствие с разпоредбите на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. Регламентира се неговата продължителност в рамките на 4 законовите параметри (до 24 часа и 168 часа общо за месец), редът за назначаването в дежурство, изготвянето на график и неговото съдържание, времето за начало и край на дежурството, времето за извършване на инструктаж, времето, в което военнослужещият ще се компенсира с намалено служебно време и ще му бъде осигурена междудневна и междуседмична почивка. Задължението застъпващият в дежурство, когато носенето му не се включва в основните му функционални задължения, да се освобождават от изпълнение на служебните задължения през нощта, предхождаща дежурството и не по-късно от 2 часа преди началото на развода на наряда, гарантира, че дежурството няма да създаде на военнослужещия допълнителна натовареност. В изпълнение на законово дадената възможност, по изключение дежурството да се увеличава над 24-я час, се определят длъжностните лица и се създава подробна регламентация на реда, по който може да се даде разрешение за увеличаване на дежурството, което може да се извършва само мотивирано с определяне на причините за това, при обективна невъзможност за извършване на смяната на дежурните длъжностни лица и определяне на прогнозния им брой. По отношение на военнослужещите, назначени на длъжности, за които носенето на дежурство не се включва в основните им функционални задължения, се въвежда ограничение в месечната продължителност на служебното време при носене на дежурство, която за 24-часовите дежурства е не повече от 120 часа, респективно до 5 дежурства. Тази месечната продължителност на служебното време при носене на дежурство, може да се увеличи до 168 часа, в съответствие с чл. 195, ал.2 от ЗОВСРБ, само след дадено разрешение от изрично определени длъжностните лица, по мотивирано писмено искане по команден ред, съдържащо определени реквизити. При полагане на 12-часови дежурства от тези военнослужещи месечната им продължителност е определена до не повече от 96 часа с максималният брой 8 за един месец. Допустимото увеличение при тях се предвижда да бъде до 120 часа при спазване на посочения ред за даване на разрешение. С предвидените лимити и ред за достигането им се цели ограничаване на месечната продължителност на служебното време при носене на дежурство при 5 спазване на законоустановените норми и полагане на дължимата грижа от страна на командирите същите да се сведат до минимум, само когато организацията на работа не позволява друго, както и невъзможност да се осигури сменяемост на съответните военнослужещи поради обективни причини или непредвидени обстоятелства. 8. ред и условия за компенсиране с намалено служебно време след положено дежурство от военнослужещ, за който носенето на дежурство не се включва в основните им функционални задължения, като се създава регламент, който определя часовете за компенсиране с намалено служебно време при положено дежурство в делнични, почивни или празнични дни, при спазване на нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗОВСРБ. За осигуряване правна сигурност за военнослужещите за изпълнение на горното, са представени възможните варианти за компенсиране с намалено служебно време от положено дежурството, с продължителност повече от 12 часа в делничен, почивен/празничен ден. С разпоредбите се цели внасяне на яснота и избягване на противоречиво прилагане на законовата норма при фактическото определяне на компенсирането с намалено служебно време и изпълнение на изискването за осигуряване на междудневна и междуседмична почивка. Регламентират се условията и за компенсиране с намалено служебно време при положено дежурство с продължителност над 24 часа, като отново са детайлизирани възможните варианти при полагането на дежурство в делничен, почивен/празничен ден с цел спазването на изискването за осигуряване на междудневна и междуседмична почивка и изпълнението на разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от ЗОВСРБ. По отношение на дежурствата по-кратки от 12-часа изрично се гарантира осигуряване ползването на междудневна и междуседмична почивка, непосредствено след полагането му. Служебното време на военнослужещите при полагане на дежурства, особено в случаите когато те не са част от основните им задължения, се явява натоварващо и изискващо предприемане на специални мерки за защита. С полагането му военнослужещите попадат в онези случаи, в които са приложими изключенията от 6 Директива 2003/88/ЕО, респ. предвидените в нея дерогации. Това са онези изключителни случаи, посочени в съдебната практика на Европейския съд, когато по обективни причини (лимитирана численост на личен състав, специфична компетентност за изпълнение на определени дейности на част от него, заетост на част от него в други дейности и задачи или некомплект на военните формирования и др.) и поради спецификата на дейността не може да се създаде такава организация на работното време и ротация на военнослужещите, така че те да бъдат компенсирани с равностойни периоди на почивка. В тези случаи обаче следва да им се осигури максимална защита. Ето защо освен предвидената компенсация с намалено служебно време в размерите, предвидени в чл. 196а от закона, осигуряване в цялост на междудневната и междуседмична почивка, посочена в чл. 210 от ЗОВСРБ, на тези военнослужещи се предоставя безплатна храна, лични предпазни средства и специално облекло по реда и условията на акта на министъра на отбраната по чл. 224, ал.1, т. 3 и 4 от ЗОВСРБ, дължат им се безплатна медицинска помощ и профилактика, както и допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ за специфични условия при изпълнение на военната служба. Не на последно място и в съответствие с предвиденото в Директива 2003/88/ЕО, за да се възмезди некомпенсираното им служебно време по описания по-горе ред, за военнослужещите, за които полагането на дежурства, не е част от основните им задължения, се предвижда определяне на допълнителен платен годишен отпуск в размер, по ред и при условия, определени в акта на министъра на отбраната по чл. 197, ал. 2 от ЗОВСРБ. За целта с § 3 от ПЗР на проекта на наредба се предлагат изменения и допълнения в Наредба № Н-14 от 2020 г. за условията и реда за определяне размера на допълнителен платен годишен отпуск на военнослужещи в определени области и дейности от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, като се определя следното: - при носенето на дежурства с продължителност не по-малко от 24 часа – допълнителен платен годишен отпуск по един работен ден за всеки пет дежурства през календарната година, но не повече от 10 работни дни; 7 - при носенето на дежурства с продължителност от 8 до 12 часа през почивни/празнични дни – допълнителен платен годишен отпуск по един работен ден за всяко дежурство, но не повече от 10 работни дни. С цел осигуряване на допълнителен платен годишен отпуск за 2026 г. е предвидено същият да се определи на база положени дежурства в периода от 01.01.2026 г. до 30.04.2026 г., както следва: - при носенето на дежурства с продължителност не по-малко от 24 часа, броят на положените дежурства се умножава по три – по един работен ден за всеки пет дежурства, но не повече от 10 работни дни; - при носенето на дежурства с продължителност от 8 до 12 часа през почивни/празнични дни, броят на положените дежурства се умножава по три – по един работен ден за всяко дежурство, но не повече от 10 работни дни. 9. ред и начин за отчитане на служебното време при носене на дежурство с цел осигуряване ползването на компенсации и изплащането на обезщетения при неползването им, както и реда за осъществяване на контрол върху компенсирането с намалено служебно време. Въвежда се изискването за търсене на дисциплинарна отговорност за извършено нарушение на военната дисциплина от отговорните длъжностни лица при наличието на некомпенсирано служебно време при положено дежурство в рамките на законоустановените норми. 10. ред и условия за изплащане на обезщетението за некомпенсирани часове при носене на дежурства в случаите на чл. 196, ал. 4 от ЗОВСРБ. Цели се внасяне на яснота при определяне на размера и реда за изплащане на обезщетението, срокът, в който следва да се изплати, обхвата на дежурствата, както и отговорното длъжностно лице. 11. ред за организиране и отчитане на възложени задължения на военнослужещите над общата продължителност на служебното време след 12-ия час, както и в почивни дни и в дните на официални празници. Въвежда се ограничение от 180 часа за една календарна година за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на 8 службата през почивни дни и в дните на официални празници, като се регламентира и задължението за осигуряване на законоустановената междудневна и/или междуседмична почивка. 12. ред и условия за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници. Допълнителното възнаграждение се определя, като основното месечно възнаграждение на военнослужещия се раздели на общия брой работни часове за месеца, в който е извършвана дейността, определя се размерът му за един час и се умножи по броя на часовете за месеца, през които е изпълнявал възложените задължения. При определянето на размера за един час се отчита денят, който са изпълнявани задълженията, като се определят размери, изчислени върху основното възнаграждение на военнослужещия, както следва: - за изпълнение на службата в делнични дни – 25 на сто; - за изпълнение на службата през почивните дни – 50 на сто; - за изпълнение на службата в дните на официалните празници - 100 на сто. 13. начина на отчитане на служебното време при изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници. Очаквани резултати от прилагането на акта: Издаването на Наредба по чл. 196а от ЗОВСРБ, ведно с измененията и допълненията в Наредба № Н-14 от 2020 г. за условията и реда за определяне размера на допълнителен платен годишен отпуск на военнослужещи в определени области и дейности от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, ще създаде ясен и законосъобразен ред за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време в изпълнение на Глава 9 седма, Раздел IV от ЗОВСРБ и ползване на нов допълнителен платен годишен отпуск. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Проектът на Наредба предвижда въвеждане на европейско законодателство, поради което е изготвена справка за съответствие с правото на Европейския съюз и проектът е изпратен за становище до дирекция „Координация по въпросите на ЕС“ към Министерския съвет и до Работна група № 13 „Социална политика и заетост“ по ПМС № 85 от 2007 г. за съответствието на Наредбата с правото на Европейския съюз. На основание чл. 73, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ е съгласувала проекта на Наредбата и Таблицата за съответствието с Директива на Европейския парламент и на Съвета 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (Директива 2003/88), с три предложения. Предложенията за промени в чл. 5, ал. 4 и в чл. 42, ал. 1 от проекта на Наредба са възприети и са отразени. Предложението на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ за редакция на чл. 26, ал. 2 от проекта на Наредба не е прието. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата е в съответствие със законовата разпоредба на чл. 196, ал. 3 от ЗОВСРБ и всяка промяна на текста ще е в противоречие със закона, поради което предложението не може да бъде прието. Със своето становище Работна група 13 „Социална политика и заетост“ съгласува без бележки проекта на Наредба за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време и за изплащане на обезщетение за некомпенсирани часове служебно време. 10

НАРЕДБА № Н- … ЗА РЕДА ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ВРЕМЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ, ЗА НЕГОВОТО ОТЧИТАНЕ И КОМПЕНСИРАНЕ С НАМАЛЕНО СЛУЖЕБНО ВРЕМЕ И ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕКОМПЕНСИРАНИ ЧАСОВЕ СЛУЖЕБНО ВРЕМЕ Раздел I. Общи положения Чл. 1. (1) С тази наредба се определят редът за разпределяне на служебното време на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време в случаите по чл. 195, ал. 4 и чл. 196, ал. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ и за изплащане на обезщетението по чл. 196, ал. 4 от ЗОВСРБ. (2) Наредбата се прилага за българските военнослужещи, които изпълняват военна служба на територията на страната в състава на многонационални военни формирования или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи или на длъжности в задгранични представителства, в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната, доколкото не противоречи на приложимите правила за вътрешен ред на съответната международна организация, международна инициатива или задгранично представителство. (3) Наредбата не се прилага при обявяване на положение на война, военно или извънредно положение, както и при мобилизация, щормова готовност, военни учения и мероприятия, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие. 1 Раздел II. Продължителност на служебното време Чл. 2. Нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Чл. 3. Месечната продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните дни за календарния месец и нормалната дневна продължителност на служебното време. Чл. 4. На военнослужещите се осигурява почивка за хранене с продължителност не по-малко от половин час. При разделяне на служебното време на две или три части сумарното време на почивката за хранене не може да бъде по- малко от един час. Времето за почивка за хранене не се включва в нормалната продължителност на служебното време. Чл. 5. (1) Организирането на работата на военнослужещите в режим на нормална продължителност на служебното време се извършва при осигуряване на непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и непрекъсната междуседмична почивка не по-малко от 36 часа. (2) Междудневната почивка на военнослужещия в делничен ден е 12 часа в периода от края на служебното време за текущия работен ден до началото на служебното време за следващия работен ден. (3) Междуседмичната почивка на военнослужещия е не по-малко от 36 часа в периода от края на служебното време в последния работен ден за работната седмица до началото на служебното време за първия работен ден за новата работна седмица. (4) В случаите, когато по служебни причини междуседмична почивка не може да бъде ползвана в рамките на седмицата, на военнослужещите се осигурява ползването ѝ след отпадане на основанието за неползване през следващата работна седмица. 2 (5) За изпълнение на служебни задължения от 22.00 ч. до 06.00 ч. от военнослужещите жени - майки с деца до 6-годишна възраст, и от майки, грижещи се за деца с увреждания независимо от възрастта им, се дава съгласие от тях в писмена форма с декларация-съгласие по образец съгласно Приложение № 1. Декларацията може да се оттегли писмено най-късно до 10 календарни дни преди датата, от която военнослужещият жена желае да преустанови изпълнението на тези служебни задължения. (6) Забранява се изпълнението на служебни задължения от 22.00 ч. до 06.00 ч. от военнослужещите жени, които са бременни или са в напреднал етап на лечение ин-витро. (7) Правата на майката военнослужещ по ал.5 могат да се ползват от бащата военнослужещ, когато майката не е в състояние да се ползва от тях, както и от самотни бащи-военнослужещи. Чл. 6. (1) Организацията, разпределението и отчитането на служебното време се определят с писмена заповед на ръководителите на съответните структури и командирите (началниците) на военните формирования. (2) При разпределението на служебното време се регламентират дните на междуседмичната почивка в съответствие с чл. 210 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), като по възможност единият от почивните дни е събота или неделя. (3) При обоснована необходимост организацията и разпределението на служебното време може да не е еднакво за всички военнослужещи. (4) При обявяване на положение на война, военно или извънредно положение и при мобилизация, реда за разпределението на служебното време на военнослужещите се определя със заповед на министъра на отбраната. (5) При поддържане на щормова готовност, провеждане на военни учения и мероприятия, които не са предварително планирани, но са с продължителност по- голяма от едно денонощие, реда за разпределението на служебното време на военнослужещите се определя със заповед на командира/ началника/ на военното 3 формирование или ръководителя на съответната структура, организираща съответната дейност. Раздел III. Увеличаване на нормалната продължителност на служебното време до общата продължителност на служебното време Чл. 7. (1) Общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време и същата е не повече от 12 часа в денонощие в работни дни. (2) Служебното време над нормалната му продължителност по чл. 2 до общата продължителност по ал. 1, не се компенсира с намалено служебно време. Чл. 8. Увеличаването на нормалната дневна продължителност на служебното време до общата продължителност на служебното време по чл. 7, ал. 1 се допуска по изключение и при обоснована необходимост за извършване на неотложни работи и дейности, свързани с осигуряване изпълнението на основните функции и задачи на военните формирования и съответните структури. Чл. 9. (1) Нормалната дневна продължителност на служебното време се увеличава в рамките на общата продължителност на служебното време по чл. 7, ал. -ия -ия 1, от 8 до 12 час, с мотивирана писмена заповед на ръководителите на съответните структури или на командирите (началниците) на военни формирования. (2) При увеличаване на нормалната дневна продължителност над два часа, в рамките на общата продължителност на служебното време, лицата по ал. 1 на длъжност по-ниска от „командир/началник/директор от ТН 3“, уведомяват писмено непосредствения ръководител на съответната структура или непосредствения си командир (началник). 4 (3) С оглед конкретната обстановка писмената заповед по ал. 1 може да се издаде в първия работен ден, следващ деня на фактическото изпълнение на служебните задължения над нормалната продължителност на служебното време. Чл. 10. В писмената заповед по чл. 9 се определят: 1. правното основание; 2. причините, налагащи необходимостта от превишаване на нормалната дневна продължителност на служебното време до общата продължителност по чл. 7, ал. 1; 3. продължителността на времето, с което се увеличава служебното време в часове; 4. военнослужещите, за които се отнася заповедта. Чл. 11. При увеличаване на нормалната дневна продължителност на служебното време се осигурява непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Чл. 12. (1) Режим на работа с увеличена продължителност на служебното време, в рамките на общата продължителност по чл. 7, ал. 1, се допуска до 80 часа през една календарна година, но за не повече от 3 работни дни последователно, до 8 часа седмично и до 21 часа месечно. (2) Часовете по ал. 1 може да се надвишават след разрешение на министъра на отбраната въз основа на мотивирано писмено искане от длъжностните лица по чл. 16, постъпило по команден ред. (3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат при оказване на медицинска помощ в случаите на непредвидими обстоятелства или при извънредни събития, застрашаващи живота и здравето на хората. (4) Сборът от служебното време по чл. 2 и служебното време с увеличена продължителност по чл. 7, ал. 1, не може да надвишава средната седмична продължителност от 48 часа за всеки четиримесечен период от календарната година. 5 Чл. 13. (1) Не се разрешава изпълнение на служебни задължения над нормалната дневна продължителност на служебното време до общата продължителност по чл. 7, ал. 1, освен със съгласие, изразено писмено с декларация-съгласие по образец съгласно Приложение № 1, от военнослужещи жени: 1. майки с деца до 6-годишна възраст; 2. майки, грижещи се за деца с увреждания независимо от възрастта им. 3. бременни или в напреднал етап на лечение ин-витро. (2) Правата на майката военнослужещ по ал. 1, т. 1 и т. 2 могат да се ползват от бащата военнослужещ, когато майката не е в състояние да се ползва от тях, както и от самотни бащи военнослужещи. Раздел IV. Служебно време при носене на дежурство Чл. 14. (1) Времето за дежурство е служебно време. (2) Продължителността на служебното време за дежурство се определя от момента на приемане на дежурството до момента на неговото сдаване, удостоверено с положените подписи, на сдаващия и приемащия дежурството, върху документа, регламентиращ това. Тази продължителност не може да надвишава 24 часа. (3) Дежурството по ал. 2 започва не по-късно от 09:30 часа в деня на застъпване в дежурство или ако това е невъзможно, започва след 16:00 часа в деня на застъпване в дежурство. Чл. 15. По изключение, продължителността на дежурството може да надвишава 24 часа при спазване на месечната продължителност на служебното време при носене на дежурство, когато е налице обективна невъзможност за извършване на смяната на дежурните длъжностни лица. 6 Чл. 16. Увеличаване на продължителността на дежурството над 24 часа се извършва след получаване на разрешение от: 1. министъра на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица - за военнослужещите от административните звена от Министерството на отбраната; 2. ръководителя на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната - за военнослужещите от структурата на пряко подчинение на министъра на отбраната; 3. командирите на структури по чл. 60д, ал. 1 от ЗОВСРБ - за военнослужещите от съответните командвания и подчинените им военни формирования. Чл. 17. Разрешението за увеличаване на продължителността на дежурството над 24 часа се дава въз основа на мотивирано писмено искане по команден ред до длъжностните лица по чл. 16, съдържащо: 1. правното основание; 2. причините, налагащи необходимостта от увеличаване на продължителността на дежурството над 24 часа; 3. прогнозния брой на военнослужещите и часовете, с които ще се увеличи дежурството над продължителността от 24 часа. Чл. 18. Носенето на дежурство с продължителност повече от 24 часа се извършва след получаване на писмено разрешение/положителна писмена резолюция на длъжностното лице по чл. 16 и въз основа на писмена заповед на ръководителя на съответната структура или на командира (началника) на военното формирование, която съдържа реквизитите по чл. 17 и времето, в което военнослужещите ще бъдат компенсирани с намалено служебно време и ще му бъде осигурено ползването на междудневна и междуседмична почивка. Чл. 19. (1) Военнослужещите се назначават за носене на дежурства по утвърден от ръководителя на съответната структура или командира (началника) на военното формирование месечен график. 7 -то (2) Графикът се изготвя и утвърждава до 25 число на месеца, предхождащ месеца, за който се отнася. (3) Графикът за носене на дежурствата се изготвя при отчитане на общия размер на месечната продължителност на служебното време в часове, в т.ч. и тези по чл. 22, ал.1, и изискванията за осигуряване на междудневна и междуседмична почивка на военнослужещите. (4) Военнослужещият се запознава срещу подпис за дните, в които е определен за носене на дежурство. (5) Промяна в дните за носене на дежурство от военнослужещия се извършва по решение или с разрешение на ръководителя или командира (началника) по ал. 1, за което военнослужещият се запознава срещу подпис. (6) Застъпващият в дежурство, когато носенето му не се включва в основните функционални задължения на военнослужещия, се освобождават от изпълнение на служебните си задължения през нощта, предхождаща дежурството и не по-късно от 2 часа преди началото на развода на наряда. Чл. 20. На военнослужещите, които ще носят дежурствата в съответствие с утвърдените графици, се извършва инструктаж: 1. за дежурство през делнични дни - в рамките на служебното време на предходния или същия работен ден; 2. за дежурство през почивни и/или празнични дни - в рамките на служебното време на последния работен ден преди почивните и/или празничните дни. Чл. 21. Ръководителят на съответната структура или командирът (началникът) на военното формирование издава писмена заповед за носене на дежурство, която съдържа: 1. дежурството, което ще носи военнослужещият, и неговата продължителност; 2. времето, в което военнослужещият ще се компенсира с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство и ползването на междудневна и 8 междуседмична почивка, за военнослужещите, които са назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения. Чл. 22. (1) За военнослужещите, назначени на длъжности, за които носенето на дежурство не се включва в основните им функционални задължения, месечната продължителност на служебното време при носене на дежурство в рамките на часовете по чл. 14, ал. 2 е не повече от 120 часа, като максималният брой на 24- часови дежурства е 5 за един месец. (2) Месечната продължителност на служебното време при носене на дежурство по ал. 1, в рамките на чл. 14, ал. 2, може да се увеличи до 168 часа, след разрешение от длъжностните лица по чл. 16 по мотивирано писмено искане по команден ред, съдържащо реквизитите по чл. 17. (3) За военнослужещите, назначени на длъжности, за които носенето на дежурство не се включва в основните им функционални задължения, месечната продължителност на служебното време при носене на дежурство, в рамките на часовете по чл. 14, ал. 2, е не повече от 96 часа за 12-часовите дежурства, като максималният брой е 8 за един месец. (4) Месечната продължителност на служебното време при носене на дежурство по ал. 3, в рамките на чл. 14, ал. 2, може да се увеличи до 120 часа, след разрешение от длъжностните лица по чл. 16 по мотивирано писмено искане по команден ред, съдържащо реквизитите по чл. 17. Чл. 23. Не се разрешава назначаването за носене на дежурства, включващи в продължителността си служебно време от 22.00 ч. до 06.00 ч., освен със съгласие, изразено писмено с декларация-съгласие по образец съгласно Приложение № 1, от военнослужещи жени: 1. майки с деца до 6-годишна възраст; 2. майки, грижещи се за деца с увреждания независимо от възрастта им. 3. бременни или в напреднал етап на лечение ин-витро. 9 Чл. 24. Правата на майката военнослужещ по чл. 23, т. 1 и т. 2 могат да се ползват от бащата военнослужещ, когато майката не е в състояние да се ползва от тях, както и от самотни бащи военнослужещи. Раздел V. Ред и условия за компенсиране с намалено служебно време след положено дежурство, когато носенето му не се включва в основните функционални задължения на военнослужещия Чл. 25. (1) Когато военнослужещият изпълнява дежурство в рамките на часовете по чл. 14, ал. 2, с изключение на случаите по чл. 18, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, му се осигурява междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 36 часа и се компенсира с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство, както следва: 1. когато дежурството обхваща повече от 12 часа в делничен ден: а). при сдаване на дежурството до 09:30 часа в делничен ден - в деня на сдаване на дежурството на военнослужещия се осигурява 8 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка; б). при сдаване на дежурството до 09:30 часа в почивен/празничен ден – в първия делничен ден, следващ почивния/празничния ден на военнослужещия се осигурява 8 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка; в). при сдаване на дежурството след 16:00 часа в делничен ден - в делничния ден, следващ деня на сдаване на дежурството на военнослужещия се осигурява 8 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка; г). при сдаване на дежурството след 16:00 часа в делничен ден, когато деня след сдаване на дежурството е почивен/празничен ден – в първия делничен ден, следващ почивния/празничния ден на военнослужещия се осигурява 8 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка. 10 2. когато дежурството обхваща повече от 12 часа в почивен/празничен ден: а). при сдаване на дежурството до 09:30 часа в делничен ден - в деня на сдаване на дежурството и следващия делничен ден след сдаване на дежурството на военнослужещия се осигурява 16 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка; б) при сдаване на дежурството до 09:30 часа в почивен ден - в почивния /почивните ден/дни и два делнични дни след сдаване на дежурството на военнослужещия се осигурява 16 часа намалено служебно време и не по-малко от 36 часа междуседмична почивка; в) при сдаване на дежурството след 16:00 часа в почивен ден - в почивния /почивните ден/дни и два делнични дни след сдаване на дежурството на военнослужещия се осигурява 16 часа намалено служебно време и не по-малко от 36 часа междуседмична почивка; г) при сдаване на дежурството след 16:00 часа в празничен ден – в празничния ден и два делнични дни след сдаване на дежурството на военнослужещия се осигурява 16 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка. (2) При полагане на дежурство от военнослужещ, назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, с продължителност до 12 часа, обхващащо междудневната или междуседмичната почивка, на военнослужещия се осигурява ползване на регламентираната почивка по чл. 5, ал. 1. (3) При полагане на дежурство, когато носенето му не се включва в основните функционални задължения на военнослужещия, същият получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ и допълнителен платен годишен отпуск в размер, по ред и при условия, определени в акта на министъра на отбраната по чл. 197, ал.2 от ЗОВСРБ. (4) Когато военнослужещ, изпълнява дежурство с продължителност повече от 24 часа по реда на чл. 18, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, се осигурява 11 междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 36 часа и се компенсира с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство, както следва: 1. когато дежурството обхваща само делнични дни – след дежурството на военнослужещия се осигурява почивка по 1 делничен ден за всеки 24 часа дежурство, в която се включва 8 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка; 2. когато дежурството обхваща почивен/почивни ден/дни - след дежурството на военнослужещия се осигурява почивка от 2 делнични дни за всеки 24 часа дежурство в почивен ден, в която се включва 16 часа намалено служебно време и време за ползване не по-малко от 36 часа междуседмична почивка или 12 часа междудневна почивка. 3. когато дежурството обхваща празничен ден - след дежурството на военнослужещия се осигурява почивка от 2 делнични дни за всеки 24 часа дежурство в празничен ден, в която се включва 16 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка. 4. когато дежурството обхваща делнични и почивни/празнични дни - след дежурството на военнослужещия се осигурява почивка по 1 делничен ден за всеки 24 часа дежурство в делничен ден, в която се включва 8 часа намалено служебно време и 12 часа междудневна почивка и по 2 делнични дни за всеки 24 часа дежурство в почивен/празничен ден, в която се включва 16 часа намалено служебно време и не по-малко от 36 часа междуседмична почивка или 12 часа междудневна почивка. Чл. 26. (1) По изключение, поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини, по мотивирано предложение на непосредствения командир/ началник/ръководител, се допуска компенсирането с намалено служебно време по чл. 25 да се извърши до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството, като това се посочва в заповедта по чл. 21. 12 (2) Когато компенсирането или част от него не е извършено до изтичане на срока, посочен в ал. 1, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Чл. 27. Подготвителните дейности, предшестващи началото на дежурството, както и дейностите след сдаване на дежурството не са част от служебното време по чл. 14, ал. 2. Раздел VI. Отчитане на служебното време при носене на дежурство и контрол върху компенсирането с намалено служебно време Чл. 28. Отчитането на служебното време при носене на дежурства от военнослужещите, назначени на длъжности, за които носенето на дежурство се включва в основните функционални задължения, се извършва при сумирано изчисляване на служебното време на всеки военнослужещ в часове за всеки четиримесечен период от календарната година. Продължителността на служебното време за всеки четиримесечен период от календарната година се определя като сбор от месечната продължителност на служебното време в часове за всеки един от месеците в отчетния период по реда, определен в чл. 3. Чл. 29. (1) При отчитане на служебното време при носене на дежурства от военнослужещите, назначени на длъжности, за които носенето на дежурство не се включва в основните функционални задължения, ежемесечно се сумират часовете служебно време при носене на дежурство в рамките на чл. 14, ал. 2, като сборът не може да надхвърля продължителността по чл. 22. (2) Сборът от месечната продължителност на служебното време по чл. 2 и служебното време при носене на дежурства по чл. 22 не може да надхвърля общата продължителност на служебното време по чл. 7, ал. 1, изчислена за календарен месец. Чл. 30. Ежемесечно, до пето число на месеца, ръководителите на структури или командирите (началниците) на военни формирования, на длъжност, по-ниска от 13 „командир/началник/директор от ТН 3“, изготвят и представят на непосредствените си командири/началници обобщена поименна справка за некомпенсираното служебно време по реда на чл. 25 от положени дежурства, за които не е изтекъл срока по чл. 26, ал. 1 и причините за това. Чл. 31. В 10-дневен срок от получаване на справката по чл. 30, ръководителите на структури, командирите (началниците) на военни формирования „командир/началник/директор от ТН 3, ТН 2 и ТН 1“ изготвят и представят на длъжностните лица по чл. 16 обобщена справка за некомпенсираното служебно време по реда на чл. 25 от положени дежурства, за които не е изтекъл срока по чл. 26, ал. 1 и причините за това. Чл. 32. Длъжностните лица по чл. 16 осъществяват контрол на подчинените им структури и военни формирования за изпълнение на чл. 7, чл. 12, чл. 25 и чл. 26. Чл. 33. При наличието на некомпенсирано служебно време по чл. 25, длъжностните лица по чл. 16 организират извършването на служебна проверка за виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 241 и чл. 242 от ЗОВСРБ за установяване на обстоятелствата и наличието на извършено нарушение на военната дисциплина. Раздел VII. Изплащане на обезщетение за некомпенсираните часове при носене на дежурства Чл. 34. В случаите на чл. 196, ал. 4 от ЗОВСРБ, обезщетението се определя на базата на основното месечно възнаграждение на военнослужещия, дължимо към датата на освобождаването от военна служба или отстраняване от длъжност. Чл. 35. Обезщетението за некомпенсирани часове от положено дежурство в рамките на съществуващото правоотношение по изпълнение на военната служба се определя, като основното месечно възнаграждение на военнослужещия, дължимо към датата на освобождаването от военна служба или отстраняване от длъжност, се раздели на общия брой работни часове за месеца, в който е освободен от военна 14 служба или отстранен от длъжност и се умножи по броя на некомпенсираните часове намалено служебно време, за които му се полага обезщетение. Чл. 36. (1) Обезщетението по чл. 196, ал. 4 от ЗОВСРБ се изплаща на основание заповедта на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура за отчисляване от списъчния състав. (2) За военнослужещите по чл. 1, ал. 2, заповедта по ал 1 се издава от командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която се водят на доволствие. Чл. 37. (1) Обезщетението по чл. 196, ал. 4 от ЗОВСРБ се начислява във ведомостта по чл. 23 от Наредба № Н-12/12.04.2010 г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите, която се съхранява към ведомостта за заплатите за съответния месец, през който е изплатено обезщетението. (2) Обезщетението по чл. 196, ал. 4 от ЗОВСРБ се получава от военнослужещия в срок до 30 работни дни от датата на заповедта за отчисляване от списъчния състав на военното формирование или съответната структура. Чл. 38. На обезщетение по чл. 196, ал. 4 от ЗОВСРБ подлежат некомпенсираните часове служебно време, от дежурства, определени по реда на чл. 195, ал. 1 на ЗОВСРБ, ползването на които не е погасено по давност по чл. 196, ал. 3 от ЗОВСРБ. Раздел VIII. Изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници Чл. 39. (1) Изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време на военнослужещите е изпълнението на -ия служебните задължения след 12 час в денонощието. 15 (2) Допуска се изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време, когато поради обективни причини се налага изпълнението на служебни задължения или на планирани представителни и официални церемонни, протоколни мероприятия и военни ритуали с национално и държавно значение. Чл. 40. Разрешение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и/или за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници се дава от длъжностните лица по чл. 16. Чл. 41. (1) Разрешението за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници се дава въз основа на писмено искане по команден ред до длъжностните лица по чл. 16, съдържащо: 1. правното основание; 2. причините, налагащи необходимостта от изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници; 3. прогнозния брой на военнослужещите и на часовете, в които ще изпълняват възложени задължения над общата продължителност на служебното време и положените от тях часове над общата продължителност на служебното време от началото на календарната година. (2) Възлагането от длъжностните лица по чл. 16 на изпълнение на задължения над общата продължителност на служебното време и изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници се счита за дадено разрешение и не се изисква писмено искане по ал. 1. Чл. 42. (1) При изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време в периода на междудневната и/или междуседмичната почивка, на военнослужещия се осигурява ползването на 16 неосигурената почивка, непосредствено след приключване изпълнението на възложените задължения. (2) Изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници се извършва след получаване на писмено разрешение/ положителна писмена резолюция на длъжностното лице по чл. 16 и въз основа на писмена заповед на ръководителя на съответната структура или на командира (началника) на военното формирование, която съдържа реквизитите по чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2, и дните, в които на военнослужещите ще бъде осигурено ползването на неосигурената междудневна или междуседмична почивка по ал. 1. (3) По изключение разрешението по ал. 3 може да се получи в устна форма, като в срок до 3 работни дни се дава писменото разрешение. Чл. 43. (1) Продължителността на изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници за една календарна година не може да надвишава 180 часа. (2) Часовете по ал. 1 може да се надвишават при необходимост след разрешение на министъра на отбраната въз основа на мотивирано писмено искане от длъжностните лица по чл. 16, постъпило по команден ред. (3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат при оказване на медицинска помощ в случаите на непредвидими обстоятелства или при извънредни събития, застрашаващи живота и здравето на хората. Чл. 44. (1) За изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници от майки с деца до 6-годишна възраст и от майки, грижещи се за деца с увреждания независимо от възрастта им, същите изразяват съгласие в писмена форма за всеки отделен случай с декларация-съгласие по образец съгласно Приложение № 1. 17 (2) Забранява се изпълнението на възложени задължения над общата продължителност на служебното време от военнослужещите жени, които са бременни или са в напреднал етап на лечение ин-витро. (3) Правата на майката военнослужещ по ал. 1, могат да се ползват от бащата военнослужещ, когато майката не е в състояние да се ползва от тях, както и от самотни бащи военнослужещи. Чл. 45. При необходимост от възлагане на изпълнение на задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници военнослужещите се уведомяват преди изпълнението им. Раздел IX. Изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници Чл. 46. За изпълнение на възложените задължения над общата продължителност на служебното време през работни дни на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ, както следва: 1. определя се основно възнаграждение за един час, като основното месечно възнаграждение на военнослужещия се раздели на общия брой работни часове за месеца, в който има изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време; 2. допълнителното възнаграждение е в размер 25 на сто от основното възнаграждение на военнослужещия за един час, определено по реда на т. 1, и умножено по броя на часовете за месеца, през които е изпълнявал възложени задължения над общата продължителност на служебното време. 18 Чл. 47. За изпълнение на службата през почивни дни на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение в размер 50 на сто, а за дните на официалните празници - допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху основното му възнаграждение по чл. 46, т. 1. Чл. 48. Възнаграждението по чл. 46 и 47 се начислява и изплаща въз основа на писмена заповед на ръководителя на съответната структура или командира -то (началника) на военното формирование, издадена до 10 число на месеца, следващ месеца, през който са изпълнявани възложени задължения над общата продължителност на служебното време или изпълнение на службата през почивни дни или в дните на официални празници. Раздел X. Отчитане на часовете за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници Чл. 49. (1) За отчитане на часовете за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници се води книга по образец съгласно Приложение № 2. (2) Книгата се води от структурите по управление на човешките ресурси (по личния състав/структурните звена, изготвящи ежедневната заповед на командира (началника) или ръководителя за дейността на военното формирование или съответната структура и организационно и икономически обособените звена в нея) в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и се завежда в съответната регистратура по установения ред. (3) В книгата по ал. 1, структурите по ал. 2 ежемесечно изготвят рекапитулация за броя на часовете за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници от всеки военнослужещ, а 19 финансовите органи попълват съответната графа от книгата и определят размера на допълнителното възнаграждение по реда на чл. 46 и чл. 47. Чл. 50. Въз основа на рекапитулацията по чл. 49, ал.3, се изготвят заповед на ръководителя на съответната структура или командира (началника) на военното формирование за изплащане на допълнителното възнаграждение. -то Чл. 51. До 10 число на месеца, следващ четиримесечието, структурите по чл. 49, ал.2, изготвят отчет за броя на часовете за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници, както и изплатените допълнителни възнаграждения за всяко четиримесечие от календарната година по образец съгласно Приложение № 3 и го изпращат до ръководителите на структурите по чл. 16 - от подчинените им структури/военни формирования по команден ред. 20 Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Ръководител на съответна структура“ е: а). за администрацията на Министерството на отбраната - министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица; б). за структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - съответният ръководител на структура; 2. „Мероприятия“ са възложените с чл. 56, т. 4, 8 и 9 и чл. 57 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България задачи за изпълнение от въоръжените сили. Преходни и Заключителни разпоредби § 2. Наредбата се издава на основание чл. 196а и чл. 214, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и отменя Наредба № Н-18 от 19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници (обн., ДВ, бр. 2 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2013 г.; бр. 54 от 2016 г.; бр. 85 от 2018 г.; изм., бр. 8 от 2019 г. и бр. 81 от 2021 г.). § 3. В Наредба № Н-14 от 2020 г. за условията и реда за определяне размера на допълнителен платен годишен отпуск на военнослужещи в определени области и дейности от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия (oбн., ДВ, бр. 3 от 2021 г., изм. и доп., бр. 74 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл.1, ал. 2 след думите „чл.2“ се добавя „и чл. 7.“ 21 2. В чл. 4, ал. 1 след думите „допълнителен платен годишен отпуск“ се добавя „по чл.2 и по чл. 7“. 3 В чл. 6 след думите „допълнителен платен годишен отпуск“ се добавя „по чл. 2“. 3. Създава се чл. 7: „Чл. 7. (1) На военнослужещите, които полагат дежурства, при условията и по реда на акта на министъра на отбраната по чл. 196а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, когато носенето на дежурството не се включва в основните функционални задължения на военнослужещия, се определя размер на допълнителен платен годишен отпуск, както следва: 1. при носенето на дежурства с продължителност не по-малко от 24 часа – по един работен ден за всеки пет дежурства през календарната година, но не повече от 10 работни дни; 2. при носенето на дежурства с продължителност от 8 до 12 часа през почивни/празнични дни – по един работен ден за всяко дежурство, но не повече от 10 работни дни. (2) Размерът на допълнителния платен годишен отпуск по ал. 1 се определя ежегодно със заповед на съответния командир (началник) на военно формирование или ръководител на структура въз основа на броя положени дежурства през предходната календарна година и се ползва независимо от допълнителния платен годишен отпуск по чл. 2.“ 4. Заглавието на раздела „Заключителни разпоредби“ се изменя на „Преходни и заключителни разпоредби“, и в него се правят следните изменения и допълнения: а) създава се нов § 3: „§ 3. Допълнителният платен годишен отпуск по чл. 7, ал. 1 за 2026 г. се определя в 10-дневен срок от влизане в сила на наредбата на база положени дежурства в периода от 01.01.2026 г. до 30.04.2026 г., както следва: 1. при носенето на дежурства с продължителност не по-малко от 24 часа, 22 броят на положените дежурства се умножава по три – по един работен ден за всеки пет дежурства, но не повече от 10 работни дни; 2. при носенето на дежурства с продължителност от 8 до 12 часа през почивни/празнични дни, броят на положените дежурства се умножава по три – по един работен ден за всяко дежурство, но не повече от 10 работни дни.“ б) досегашният § 3 става § 4. § 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. 23 Приложение № 1 към чл. 5, ал. 5 и 7, чл. 13, 23, 24 и чл. 44, ал. 1 и 3 Рег. № ............................... от ........................ 20.... г. ДО .............................................................................................. ръководителя на съответната структура/командира (началника) на ................................. гр. .................................. Д Е К Л А Р А Ц И Я - С Ъ Г Л А С И Е От ......................................................................................................................................... (звание, собствено, бащино и фамилно име) ЕГН ..........................., военнослужещ/а в ......................................................................... УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ....................................................................................................., На основание чл. ..... от наредбата и във връзка със Заповед № .............................. на ръководителя на съответната структура/командира (началника) на ........................ за: - изпълнение на службата от 22.00 ч. до 06.00 ч. (чл. 5, ал. 5 или 7/чл. 23/чл. 24) от …................................................................................................................................ 20 ... г. до ......... 20... г. заявявам, че съм съгласен/съгласна да изпълнявам службата в посоченото в заповедта време; - увеличаване на нормалната дневна продължителност на служебното време (чл. 13) за срок от ......... 20... г. до .......... 20...г. от ................... часа до ........... часа заявявам, че съм съгласен/съгласна да изпълнявам службата в посоченото в заповедта време; 24 - изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време (чл. 44, ал. 1 или ал. 3) на ......... 20... г. от ................... часа до ................. часа заявявам, че съм съгласен/съгласна да изпълнявам възложени задължения над общата продължителност на служебното време; - изпълнение на службата през почивни дни и/или в дните на официални празници (чл. 44, ал. 1 или ал.3) на ......... 20... г. от ................... часа до .................часа заявявам, че съм съгласен/съгласна да изпълнявам възложени задължения през почивни дни и в дните на официални празници. Декларирам и прилагам документ/и, че попадам в категория военнослужещи като: - майка на дете до 6-годишна възраст; - майка, грижеща се за дете с увреждания, независимо от възрастта му; - бременна или в напреднал етап на лечение ин-витро (само при увеличаване на нормалната дневна продължителност на служебното време по чл. 13); - баща военнослужещ по чл. 24 от наредбата. Забележка. Попълва се съответната част. Дата: ........................ г. Подпис: (звание, фамилия) 25 Приложение № 2 към чл. 49 Структура/военно формирование: …………………………….. Населено място: …………………………………….. К Н И Г А за отчитане на часовете за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници от военнослужещи Брой часове за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата Вх. № ….. на през почивни дни и в дните на официални празници от военнослужещи Заповед на ръководителя на Размер на Началник личен състав: Главен счетоводител: Ръководител на структура/ командир (началник) на военното формирование: (…...............................................) (…...............................................) (…................................................................................) (звание, фамилия) (звание, фамилия) (звание, фамилия) 26 по Звание, име, презиме, фамилия през текущия месец общо от структурата/ командира (началника) на ….………...... съгласие по дължимо допълнително ред дати, месец в работните дни в почивните дни в дните на официалните празници общо началото на календарната година № ….…../……..… чл. 44, ал. 1 или ал. 3 възнаграждение 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 1. 2. 3. Общ общата време брой на военнослужещите за изпълнение на възложени задължения над продължителност на служебното и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници през месец ……………… година Общ брой възложени продължителност изпълнение дните на ……………… на часовете задължения на на службата официални година за изпълнение над общата служебното време през почивни празници през на и за дни и в месец Размер на дължимо допълнително възнаграждение за изпълнение задължения над общата служебното време и за изпълнение службата през почивни дни и в официални празници през месец на възложени продължителност на на дните на …… година Приложение № 3 към чл. 51 О Т Ч Е Т за броя на часовете за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата от военнослужещи през почивни дни и в дните на официални празници, както и изплатените допълнителни възнаграждения на военнослужещите по чл. 214, ал.1 т.3 от ЗОВСРБ през …………………………………….. (първото/второто/третото) четиримесечие на ……………… година Началник личен състав: Главен счетоводител: Ръководител на структура/ командир (началник) на военното формирование: (…...............................................) (…...............................................) (…................................................................................) (звание, фамилия) (звание, фамилия) (звание, фамилия) 27 Структура/военно формирование Населено място у л с о о н н през ………… (първото/второто/третото) четиримесечие общо за (първото/ второто/ допълнително възнаграждение за н н е о В е о в й о р Б в работните дни в почивните дни в дните на официалните празници общо календарната година третото) четиримесечие в евро годината в евро 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Офицери Оф. кандидати Сержанти Войници Общо: 28