Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 13, 23, 28, 88, 103 и 108 от 2020 г., бр. 9 от 2021 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 53 от 2022 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 79 от 2022 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2023 г. – бр. 10 от 2023 г.; изм., бр. 67, 82 и 84 от 2023 г., бр. 23, 39, 41 и 42 от 2024 г., бр. 49 от 2025 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 50 от 2025 г.; изм., бр. 54 от 2025 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 60 от 2025 г.; изм., бр. 61, 64, 65, 87 и 115 от 2025 г. и бр. 27, 32 и 55 от 2026 г.) § 1. В чл. 93 се правят следните допълнения: 1. В т. 15 се създава буква „д“: „д) служба в институция, орган, служба или агенция на Европейския съюз.“ 2. Създават се т. 33 и 34: „33. „Средства от Европейския съюз“ са средства: а) от бюджета на Европейския съюз или от бюджетите на институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз, или от бюджетите, пряко или непряко управлявани и контролирани от тях; б) по буква „а“, предоставени или разпределени от Европейския съюз за разходване от българската държава; в) от бюджета на българската държава, с които се съфинансират програми, проекти или други дейности, финансирани със средства по буква „а“ или „б“.“ 34. „Митническо задължение, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз в големи размери“ е това, което надхвърля двадесет хиляди евро, а „митническо задължение, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз в особено големи размери“ е това, което надхвърля сто хиляди евро.“ § 2. В чл. 202, ал. 2, т. 3 думите „фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава“ се заменят с „Европейския съюз“. 1 § 3. В чл. 212, ал. 3 думите „фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава“ се заменят с „Европейския съюз“. § 4. В чл. 219 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Ако деянието по ал. 3 е свързано със средства от Европейския съюз, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5. § 5. В раздел III на глава шеста на особената част се създава чл. 242б: „Чл. 242б. (1) Който избегне пълно или частично установяване, заплащане или обезпечаване на митническо задължение, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз, в големи размери, като предостави неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, се наказва за квалифицирана митническа измама с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до хиляда евро. (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено: 1. от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба; 2. от две или повече лица, сговорили се предварително или 3. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до две хиляди и петстотин евро.. (3) Когато митническото задължение е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. (4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното митническо задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до четири години и глоба до хиляда евро, а по ал. 3 – лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда евро. (5) В случаите по ал. 2, т. 1 и ал. 3 съдът може да наложи и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.“ § 6. В чл. 248а се правят следните изменения: 1. Алинеи 2 и 5 се отменят. 2. В ал. 3 думите „и 2“ се заличават. 3. В ал. 4 думите „или е отпуснало средствата по ал. 2“ се заличават. § 7. Създава се чл. 248б: „Чл. 248б. (1) Който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от петстотин до четири хиляди евро. (2) Който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, загдето са получени средства от Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от хиляда до пет хиляди евро. 2 (3) Ако деянието е извършено от лице, което управлява или представлява юридическо лице или гражданско дружество, или от търговец, наказанието е: 1. в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7; 2. в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода от три до десет години и глоба от две хиляди и петстотин до седем хиляди и петстотин евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (4) С наказанието по ал. 3 се наказва и длъжностното лице, разрешило или отпуснало средствата по ал. 1, ако е знаело, че представените сведения са неверни или са затаени сведения. (5) Ако в резултат на деянието по ал. 1 са получени средства на Европейския съюз, наказанието е: 1. по ал. 1 – лишаване от свобода от една до осем години и глоба от хиляда и петстотин до шест хиляди евро; 2. по ал. 3 и 4 – лишаване от свобода от две до осем години и глоба от две хиляди и петстотин до седем хиляди и петстотин евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (6) Ако получените средства са в големи размери, наказанието е: 1. по ал. 1 и 2 – лишаване от свобода от три до десет години и глоба от две хиляди и петстотин до седем хиляди и петстотин евро; 2. по ал. 3 и 4 – лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от четири хиляди до десет хиляди евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. (7) Ако получените средства са в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай, наказанието е: 1. по ал. 1 и 2 – лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди евро; 2. по ал. 3 и 4 – лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет т хиляди до петнадесет хиляди евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.“ § 8. В чл. 254б, ал. 1 думите „фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава“ се заменят с „Европейския съюз“. § 9. В чл. 282 ал. 5 се изменя така: „(5) Ако деянието по предходните алинеи е свързано: 1. с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, или 2. със средства от Европейския съюз, наказанието е: в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода до десет години, в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода от пет до петнадесет години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6, а в случаите по ал. 3 – лишаване от свобода от десет до двадесет години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.“ Допълнителна разпоредба 3 § 10. Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (OB, L 198/29 от 28 юли 2017 г.). Заключителни разпоредби § 11. В Наказателно-процесуалния кодекс (oбн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г., бр. 18, 36 и 39 от 2024 г., бр. 61, 65 и 97 от 2025 г. и бр. 16, 32, 51 и 59 от 2026 г.) в чл. 194 се правят следните допълнения: 1. В ал. 3 след думите „242а“ се поставя запетая и се добавя „242б“. 2. В ал. 5 след думите „242а“ се поставя запетая и се добавя „242б“. § 12. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г., бр. 12, 27 и 32 от 2009 г., бр. 10, 33, 39, 60 и 77 от 2011 г., бр. 19, 54 и 77 от 2012 г., бр. 17 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 81 от 2015 г., бр. 76 и 101 от 2016 г., бр. 63 и 101 от 2017 г., бр. 20 и 38 от 2018 г., бр. 83 и 94 от 2019 г., бр. 13 и 109 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 80, 84 и 106 от 2023 г., бр. 39 и 79 от 2024 г. и бр. 50, 54, 61, 64, 115 от 2025 г. и бр. 17 от 2026 г.) в чл. 83а, ал. 1, след числото „242“ се поставя запетая и се добавя „242б“, а след думите „248а“ се поставя запетая и се добавя „248б“. 4

ПРОЕКТ! М О Т И В И КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС 1. Причини, които налагат приемането на предложения проект на Закон за изменение на Наказателния кодекс Проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИДНК) е изготвен във връзка със становище на Европейската прокуратура относно документната измама по българското наказателно право в контекста на прилагането на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (Директива (ЕС) 2017/1371/Директивата) и образуваната от Европейската комисия (ЕК) процедура за нарушение № 2023/2012 за неправилно транспониране на определени разпоредби на Директива (ЕС) 2017/1371. За последното на 1 юни 2023 г. българската държава е информирана с Официално уведомително писмо № C (2023) 2874 от ЕК. Надлежното транспониране на Директива (ЕС) 2017/1371, която урежда материалната компетентност на Европейска прокуратура, ще способства за точното и еднакво прилагане на закона по отношение на регламентираните в нея престъпления с предмет средства на Европейския съюз (ЕС). Проектът е насочен и към преодоляването на констатирани практически проблеми в дейността на европейските делегирани прокурори за България след стартиране на дейността им. 2. Цели на предложения проект на акт за изменение и допълнение на Наказателния кодекс С предлагания законопроект се цели осигуряването на пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371 и оптимизиране на националната правна рамка, така че да бъде осигурена всеобхватна наказателноправна закрила на средствата от Европейския съюз, респективно – в пълна степен да бъде гарантирано ефективното функциониране на Европейската прокуратура в България. За постигане на горните цели е необходимо преодоляването на констатираните от Европейската прокуратура, ЕК и правоприлагащите органи недостатъци на националната уредба. Правоприлагащите органи в България изведоха като общ проблем в уредбата на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, начина, по който понастоящем е дефиниран техният предмет – с референция единствено към фондове, принадлежащи на ЕС (в преобладаващата част от съставите на престъпления). Установена беше необходимост предметът на тези престъпления да бъде предефиниран по начин, по който да се гарантира в еднаква степен наказателноправната защита за финансовите интереси на Република България. Това е необходимо на първо място защото престъпните посегателства срещу финансовата система на ЕС и тази на Република България са 1 сходни, а в някои случаи и свързани. Не бива да се пропуска и фактът, че почти всички оперативни програми предвиждат национално съфинансиране. При настоящата наказателноправна уредба специалните състави по Наказателния кодекс на Република България (НК), защитаващи финансовите интереси на ЕС, не включват правна защита на средствата, предоставени на дееца по системата на национално доплащане. Това създава сериозни проблеми при квалифициране на престъпленията със смесено финансиране и не осигурява еднаква степен на защита на всички средства, независимо от произхода им – съюзен или национален. С предложения законопроект също така се цели съобразяване на съдържащи се в становището на Правната служба на Европейската прокуратура и в официалното уведомително писмо от ЕК относно процедурата за нарушение констатации относно обхвата на закрила на средствата от ЕС, предоставена в чл. 248а, ал. 2 от НК, и относно изискването за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни санкции. Създава се и уредба, насочена към пълно транспониране на разпоредбата на член 3, параграф 2, буква в), предложение i) от Директивата. 3. Същност на законодателните промени С цел осигуряването на пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371 и преодоляване на констатираните празноти и несъвършенства в действащия наказателноправен режим за закрила на средствата от ЕС, се предлагат промени в няколко насоки. На първо място, с предложеното допълнение на чл. 93, т. 15 от НК се разширява кръгът на чуждите длъжностни лица, като се предлага като чуждо длъжностно лице да се разглежда и това, което изпълнява служба в институция, орган, служба или агенция на Европейския съюз. Допълнението се прави с цел въвеждане в националното законодателство на дефиницията за „служител на Съюза“ като един от видовете публични служители по смисъла на член 4, алинея 4, буква а) от Директивата. Разпоредбата на чл. 93 от НК се допълва и чрез създаването на нова т. 33, която дефинира „средства от Европейския съюз“, с цел преодоляване на практическите затруднения, свързани с изясняване на предмета на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Като такива се предлага да се разглеждат средствата: а) от бюджета на Европейския съюз или от бюджетите на институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз, или от бюджетите, пряко или непряко управлявани и контролирани от тях; б) по буква „а“, предоставени или разпределени от Европейския съюз за разходване от българската държава; в) от бюджета на българската държава, с които се съфинансират програми, проекти или други дейности, финансирани със средства по буква „а“ или „б“. Предвид инкриминирането на квалифицираната митническа измама, засягаща интересите на ЕС, се предлага дефиниция на „митническо задължение в големи размери, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз“, а именно това, което надхвърля двадесет хиляди евро, както и на „митническо задължение в особено големи размери, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз“ – това, което надхвърля сто хиляди евро. 2 Предлаганите изменения в чл. 202, ал. 2, т. 3, чл. 212, ал. 3 и чл. 254б, ал. 1 от НК, където думите „фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава“ се заменят със „средства от Европейския съюз“, имат за цел да приведат тези състави в съответствие с новата дефиниция на „средства от Европейския съюз“. Създаването на унифициран подход за очертаване на предмета на престъпно посегателство по посочените законови разпоредби ще осигури еднаква степен на защита на средствата, предоставени от ЕС на българската държава, и дейностите, които се съфинансират със средства на българската държава, и ще изключи възможността за създаване на противоречива съдебна практика. С цел разширяване и пълнота на наказателноправната защита на финансовите интереси на Европейския съюз се създават квалифицирани състави на престъпленията по чл. 219 и 282 от НК, с оглед на предмета на престъплението – средства от Европейския съюз, за случаите, когато тези престъпления засягат финансовите интереси на ЕС. С оглед осигуряване на ефективна и пълноценна наказателноправна закрила на приходите на ЕС, се предлага да се инкриминира квалифицираната митническа измама, състояща се в избягване на пълното или частично установяване, заплащане или обезпечаване на митническо задължение в големи размери, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз, чрез предоставяне на неверни сведения или затаяване на сведения в нарушение на задължение за дееца да предостави такива. Предлага се деянието да бъде по-тежко квалифицирано, когато е извършено: от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба; от две или повече лица, сговорили се предварително; от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и когато митническото задължение е в особено големи размери. С цел стимулиране на лицата да изпълнят, макар и след осъществяване на деянието, задълженията си към бюджета на ЕС, се предлага създаването на по-леко наказуем престъпен състав в случаите, в които необявеното или неплатеното митническо задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите. Във връзка с констатациите на Европейската прокуратура и ЕК относно същността на съставите на престъпленията по чл. 248а, ал. 2 и 3 от НК и предвидените за тях наказания е предложено в досегашната разпоредба на чл. 248а от НК да се инкриминира единствено представянето на неверни сведения от дееца, за да получи кредит (по ал. 1) и разрешаването на кредита от длъжностно лице, което е знаело, че представените сведения са неверни. Същевременно престъпното предоставяне на неверни сведения или затаяването на сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от Европейския съюз или загдето са получени средства от Европейския съюз, се обособява в нови наказателноправни норми – по чл. 248б, ал. 1 и 2 от НК. Запазва се уредбата, съгласно която субекти на престъплението са три категории лица: физическо лице, което представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от Европейския съюз или загдето са получени средства от Европейския съюз; лице, което управлява или представлява юридическо лице или гражданско дружество, или търговец, който извърши такова деяние; длъжностно лице, разрешило или отпуснало средствата по ал. 1, ако е знаело, че представените сведения са неверни или са затаени сведения. 3 Следва да се отбележи, че санкцията за втората категория лица е завишена спрямо тази за физическите лица, тъй като същите имат задължение да полагат грижите на добър стопанин при осъществяване на търговска дейност, а подобно деяние е несъмнено нарушава подобно задължение. По-тежка наказателна отговорност се предвижда и за виновните длъжностни лица, тъй като с извършването на подобно деяние се накърняват освен обществените отношения, в рамките на които се гарантира законосъобразното получаване, разходване и отчитане на средства от Европейския съюз, още и законосъобразното, честно и безкористно упражняване на правомощията им по служба. Предвидено е престъплението да е по-тежко наказуемо в случаите: в които в резултат на деянието се е достигнало до реално получаване на средства на Европейския съюз; когато неверните сведения са предоставени или са затаени сведения в нарушение на задължение на дееца да предостави такива, за да бъдат получени средства от Европейския съюз (по ал. 4); когато получените средства са в големи размери (по ал. 5); и когато получените средства са в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай (по ал. 6 на чл. 248б от НК). Предвиденият размер на наказанията, както по основния, така и по квалифицираните състави на разпоредбите на чл. 242б и на чл. 248б от НК е съобразен с разпоредбата на член 7, параграф 1 от Директивата, съгласно която от държавите членки се изисква да налагат ефективни, съразмерни и възпиращи наказания за престъпленията по членове 3, 4 и 5 от Директивата. Предвижда се възможност разследването за квалифицирана митническа измама да може да се извършва и от разследващи митнически инспектори – с предлаганото изменение на чл. 194, ал. 3 и 5 от Наказателно-процесуалния кодекс. Предвижда се на юридическо лице, което се е обогатило или би могло да се обогати от квалифицирана митническа измама или от престъпното предоставяне на неверни сведения или затаяването на сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от Европейския съюз или загдето са получени средства от Европейския съюз, да може да му се наложи имуществена санкция, в размерите, предвидени в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания. 4. Очаквани резултати от прилагането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс С предложените изменения и допълнения в Наказателния кодекс ще бъдат постигнати следните резултати: Република България ще съобрази националното си законодателство с актовете на Съюза, които регулират борбата с измамите, засягащи неговите финансови интереси – Директива (ЕС) 2017/1371 относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред и Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. Ще бъде осигурена всеобхватна и ефективна наказателноправна закрила на средствата на ЕС. Надлежното транспониране на Директивата, която урежда материалната компетентност на Европейската прокуратура, ще допринесе за преодоляването на съществуващи реални проблеми при правилното квалифициране по българското 4 наказателно право на регламентираните в нея престъпления с предмет средства на ЕС. Този въпрос е от съществено значение, тъй като приложимото право по делата от компетентност на Eвропейската прокуратура е това на съответната държава членка за престъпленията, предвидени в Директивата, така както са въведени в нейното национално законодателство. Ще бъдат преодолени констатирани практически проблеми в дейността на европейските делегирани прокурори след стартиране на дейността им и ще бъде осигурено в пълна степен ефективното функциониране на Европейската прокуратура в България. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е включен в т. 40 от Законодателната програма на Министерския съвет за периода май - юни 2026 г., приета с Решение на Министерския съвет № 414 от 20 май 2026 г. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предвижда се осъществяването на дейността по законопроекта да се извършва в рамките на предвидените финансови средства на компетентните институции и ведомства. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът на закон съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което е изготвена таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. 5

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК) 2026 г., т. 40, приета с РМС № 414 от 20 май 2026 г. Лице за контакт: Емилия Александрова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Телефон и ел. поща: 02/ 9237 314 Em_Aleksandrova@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Констатирани практически проблеми прокурори за България след стартиране на дейността им, за е постъпило становище на Правната служба на Европейската Колегията на Европейската прокуратура, относно документната право, в контекста на прилагането на Директива (ЕС) 2017/1371 от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи наказателноправен ред (Директива (ЕС) 2017/1371/Директивата). Европейската комисия (ЕК) е образувала процедура транспониране на определени разпоредби на Директива българската държава е информирана с Официално Надлежното транспониране на Директива (ЕС) 2017/1371, на Европейска прокуратура, ще способства за точното и регламентираните в нея престъпления с предмет средства на 1.1. Кратко описание на проблема и причините за неговото В становището на Правната служба на Европейската разпоредбата на чл. 212 от НК е практически неприложима по отношение на средства на ЕС. Констатации по отношение изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371 се съдържат уведомително писмо от ЕК относно процедурата за обхваща всички случаи на измама, засягаща финансовите съсредоточава върху измами с цел „получаване без недвижимо имущество“. Освен това според ЕК чл. 212 от НК и използването на „фалшиви“ или „непълни“ документи, в дейността на европейските делегирани което в Министерството на правосъдието прокуратура, съгласувано на заседание на измама по българското наказателно на Европейския парламент и на Съвета финансовите интереси на Съюза, по за нарушение № 2023/2012 за неправилно (ЕС) 2017/1371, за което на 1 юни 2023 г. уведомително писмо № C (2023) 2874 от ЕК. която урежда материалната компетентност еднакво прилагане на закона по отношение на Европейския съюз (ЕС). възникване: прокуратура е застъпено и разбирането, че за повечето хипотези на документни измами на несъответствието на чл. 212 от НК с и в цитираното по-горе официално нарушение, като се сочи, че разпоредбата не интереси на Съюза, доколкото се правно основание на чуждо движимо или не обхваща използването на „декларации“ каквото е изискването на Директивата. 2 Допълнително се посочва, че чл. 248а, ал. 2 от НК, който е текстът, компенсиращ неприложимостта на чл. 212 от НК, не обхваща всички средства за извършване на престъпното деяние по Директивата, а именно използването на „фалшиви“ или „непълни“ декларации. Тази разпоредба се прилага само за декларациите, подадени с цел получаване на средства от фондовете, принадлежащи на Европейския съюз или други фондове, което е по-ограничително от текста на Директивата, не и за документите, подадени за отчитане разходването на вече получени такива средства (член 3, параграф 2, буква в), подточка i) от Директивата). Обръща се внимание на обстоятелството, че това престъпление се наказва по-тежко от на пръв поглед еквивалентното престъпление по чл. 248а, ал. 5 от НК. Съществено значение при оценката на ефективността на българската наказателноправна уредба, засягаща защитата на финансовите интереси на ЕС, има и проблемът с предвидените наказания за престъпленията с такъв предмет и същността на съставите на престъпления по чл. 248а, ал. 2 и 3 от НК, като в становището на Правната служба на Европейската прокуратура е застъпено разбирането, че като престъпления на формално извършване, те по своята същност представляват опит за измама по чл. 248а, ал. 5 от НК, поради което общата разпоредба на чл. 18 от НК изглежда неприложима, тъй като нормите на чл. 248а, ал. 2 и ал. 3 от НК са специални спрямо нея. Това смекчено третиране на опита за измама е проблем, дефиниран като липса на гарантирано от българската държава налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции за престъпленията, предвидени в чл. 3, 4 и 5 от Директивата. Втори свързан проблем е обстоятелството, че основният състав на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 3 години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, което предполага задължителна замяна на наказателната отговорност с административна при наличие и на останалите предпоставки по чл. 78а, ал. 1 от НК. Този извод е направен и в Официалното уведомително писмо на ЕК относно процедурата за нарушение. Като се има предвид, че това е най-често приложимата квалификация на извършваните посегателства спрямо средства на ЕС, постигането на целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК - поправително - превъзпитателна спрямо дееца и предупредително – възпираща спрямо останалите членове на обществото, е поставено под въпрос. Такива резултати не отговарят на минималните стандарти за реализиране на наказателната отговорност, очаквани от ЕС, защото не покриват именно изискването за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни санкции. В становището е изразена и теза за неприложимост на състава на престъплението по чл. 248а, ал. 5 от НК в случаи на авансово получаване на средства на ЕС преди предоставянето на фалшивите/неистински документи от извършителя, тъй като хронологично разпоредбата би изисквала обратната последователност (първо подаване на документите, след това изплащане на средствата). Към настоящия момент българската наказателноправна уредба не осигурява пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371, с оглед прекратяване на наказателната процедура срещу България и оптимизиране на националната правна рамка, така че да бъде осигурена всеобхватна наказателноправна закрила на средствата от Европейския съюз, респективно – в пълна степен да бъде гарантирано ефективното функциониране на Европейската прокуратура в България. Правоприлагащите органи в България изведоха като общ проблем в уредбата на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, начина, по който понастоящем е дефиниран техният предмет – с референция единствено към фондове, принадлежащи на ЕС (в преобладаващата част от съставите на престъпления). Установена беше необходимост предметът на тези престъпления да бъде предефиниран по начин, по който да се гарантира в еднаква степен наказателноправната защита за финансовите интереси на Република България. Това е необходимо на първо място защото престъпните посегателства срещу финансовата система на ЕС и тази на Република България са сходни, 3 а в някои случаи и свързани. Не бива да се пропуска и фактът, че почти всички оперативни програми предвиждат национално съфинансиране. При настоящата наказателноправна уредба специалните състави по Наказателния кодекс на Република България (НК), защитаващи финансовите интереси на ЕС, не включват правна защита на средствата, предоставени на дееца по системата на национално доплащане. Това от една страна създава сериозни проблеми при квалифициране на престъпленията със смесено финансиране, тъй като се изисква индивидуализиране на сумите, принадлежащи на ЕС, и тези на българската държава за прецизиране конкретния размер на предмета на престъплението. По-силен аргумент обаче е необходимостта всички средства, предоставяни по оперативните програми, да имат еднаква степен на защита, независимо от произхода си – съюзен или национален, защото всички те принадлежат на европейските данъкоплатци. 1.2. Възможности за решаване на проблема в рамките на съществуващото законодателство: Необходими са законодателни изменения за решаване на констатирания в т. 1 проблем за решаване. Идентифицираният проблем не е възможно да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, чрез промяна на организацията на работа, с институционални мерки, а единствено чрез законодателни изменения и допълнения. 1.3. Причини действащата нормативна рамка да не позволява решаване на проблема: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема. Решаването на последиците от обявяването на разпоредби от нормативен акт за противоконституционни може да се постигне единствено със законодателни промени в съответния акт. 1.4. Задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз: 1.5. Последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политики: Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: Преодоляването на констатираните практически проблеми в дейността на европейските делегирани прокурори за България след стартиране на дейността им, за което в Министерството на правосъдието е постъпило становище на Правната служба на Европейската прокуратура, съгласувано на заседание на Колегията на Европейската прокуратура, относно документната измама по българското наказателно право, в контекста на прилагането на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (Директива (ЕС) 2017/1371/Директивата). Цел 2: Осигуряване на пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371, с оглед прекратяване на наказателната процедура срещу България и оптимизиране на националната правна рамка, така че да бъде осигурена всеобхватна наказателноправна 4 закрила на средствата от Европейския съюз, респективно – в пълна степен да бъде гарантирано ефективното функциониране на Европейската прокуратура в България. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: - Министерският съвет; - Министерството на правосъдието; - Органите на съдебната власт – съдии, Европейската прокуратура, европейския прокурор, европейските делегирани прокурори, прокурори, следователи; - Министерството на вътрешните работи; - Държавна агенция „Национална сигурност“; - Пострадалите лица по смисъла на чл. 74 от НПК; - Обвиняеми и подсъдими лица; - Адвокатите, предоставящи защита по наказателни дела. С оглед на спецификата на регулираните с проекта на нормативен акт обществени отношения в областта на наказателният процес не е възможно да се посочи точен брой на потенциалните заинтересовани страни. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Констатирани практически проблеми в дейността на европейските делегирани прокурори за България след стартиране на дейността им, за което в Министерството на правосъдието е постъпило становище на Правната служба на Европейската прокуратура, съгласувано на заседание на Колегията на Европейската прокуратура, относно документната измама по българското наказателно право, в контекста на прилагането на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (Директива (ЕС) 2017/1371/Директивата). Това налага спешна необходимост от преодоляване на констатираните несъвършенства на наказателното законодателство, с оглед гарантирано ефективното функциониране на Европейската прокуратура в България, от една страна, а от друга осигуряване на пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371, с оглед прекратяване на наказателната процедура срещу България, за което на 1 юни 2023 г. българската държава е информирана с Официално уведомително писмо № C (2023) 2874 от ЕК и оптимизиране на националната правна рамка, така че да бъде осигурена всеобхватна наказателноправна закрила на средствата от Европейския съюз. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Не се извършват нормативни промени, нито се предприемат други мерки. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 5 Не се осигурява преодоляване на констатираните от Правната служба на Европейската прокуратура несъвършенства на наказателното законодателство за ефективното функциониране на Европейската прокуратура в България и не се осигурява пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371, с оглед прекратяване на наказателната процедура срещу България и оптимизиране на националната правна рамка, с цел осигурена всеобхватна наказателноправна закрила на средствата от Европейския съюз. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Законопроектът не регулира обществени отношения, свързани с дейността на МСП. Административна тежест: Не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Изменение и допълнение на Наказателния кодекс“: Описание: Предвиждат се допълнения на чл. 93 т. 15 от НК, като се разширява кръгът на чуждите длъжностни лица, като се предлага като чуждо длъжностно лице да се разглежда и това, което изпълнява служба в институция, орган, служба или агенция на Европейския съюз. Допълнението се прави с цел въвеждане в националното законодателство на дефиницията за „служител на Съюза“, като един от видовете публични служители по смисъла на чл. 4, ал. 4, буква а) от Директивата. Разпоредбата на чл. 93 от НК се допълва и чрез създаването на нова т. 33, която дефинира „средства от Европейския съюз“, с цел преодоляване на практическите затруднения, свързани с изясняване на предмета на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Като такива се предлага да се разглеждат средствата: а) от бюджета на Европейския съюз или от бюджетите на институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз, или от бюджетите, пряко или непряко управлявани и контролирани от тях; б) по буква „а“, предоставени или разпределени от Европейския съюз за разходване от българската държава и в) от бюджета на българската държава, с които се съфинансират програми, проекти или други дейности, финансирани със средства по буква „а“ или „б“. Предвид инкриминирането на квалифицираната митническа измама, засягаща интересите на ЕС, се предлага дефиниция на „митническо задължение, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз в големи размери“, а именно това, което надхвърля левовата равностойност на двадесет хиляди евро, както и на „митническо задължение, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз в особено големи размери“ – това, което надхвърля левовата равностойност на сто хиляди евро. Предлаганите изменения в чл. 202, ал. 2, т. 3, чл. 212, ал. 3 и чл. 254б, ал. 1 от НК, където думите „фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава“ се заменят със „средства от Европейския съюз“, имат за цел да приведат тези състави в 6 съответствие с новата дефиниция на „средства от Европейския съюз“. Създаването на унифициран подход за очертаване на предмета на престъпно посегателство по визираните законови разпоредби ще осигури еднаква степен на защита на средствата, предоставени от фондове, принадлежащи на ЕС, на българската държава, и проектите, които се съфинансират със средства на българската държава, и ще изключи възможността за създаване на противоречива съдебна практика. С цел разширяване и пълнота на наказателноправната защита на финансовите интереси на Европейския съюз се създават квалифицирани състави на престъпленията по чл. 219 и 282 от НК, с оглед на предмета на престъплението – средства от Европейския съюз, за случаите, когато тези престъпления засягат финансовите интереси на ЕС. С оглед осигуряване на ефективна и пълноценна наказателноправна закрила на приходите на ЕС, се предлага да се инкриминира квалифицираната митническа измама, изразяваща се в избягване на пълното или частично установяване, заплащане или обезпечаване на митническо задължение, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз, в големи размери, чрез предоставяне на неверни сведения или затаяване на сведения в нарушение на задължение за дееца да предостави такива. Предвижда се възможен субект на престъплението по този законов текст да бъде и лице, което управлява или представлява юридическо лице или гражданско дружество, или от търговец. Предлага се деянието да бъде по-тежко квалифицирано, когато е извършено: от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба; от две или повече лица, сговорили се предварително; от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и когато митническото задължение е в особено големи размери. С цел стимулиране на лицата да изпълнят, макар и след осъществяване на деянието, задълженията си към бюджета на ЕС, се предлага създаването на по-леко наказуем престъпен състав в случаите, в които внесат необявеното или неплатеното митническо задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите. В отговор на констатациите на Правната служба на Европейската прокуратура и ЕК относно същността на съставите на престъпления по чл. 248а, ал. 2 и ал. 3 от НК и предвидените за тях наказания е предложено в досегашната разпоредба на чл. 248а от НК да се инкриминира единствено представянето на неверни сведения от дееца, за да получи кредит (по ал. 1) и разрешаването на кредита или отпускането на средствата от длъжностно лице, което е знаело, че представените сведения са неверни, а престъпното предоставяне на неверни сведения или затаяването на сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от Европейския съюз или загдето са получени средства от Европейския съюз се обособява в нови наказателноправни норми – по чл. 248б, ал. 1 и ал. 2 от НК. Запазва се положението, съществуващо към момента, възможните субекти на престъплението да са три категории лица: физическо лице, което представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от Европейския съюз или загдето са получени средства от Европейския съюз; лице, което управлява или представлява юридическо лице или гражданско дружество, или търговец, който извърши такова деяние; длъжностно лице, разрешило или отпуснало средствата по ал. 1, ако е знаело, че представените сведения са неверни или са затаени сведения. Разбира се, отговорността на втората категория лица е завишена спрямо тази за физическите лица, тъй като същите имат задължение да полагат грижите на добър стопанин при осъществяване на търговска дейност, а подобно деяние е несъмнено в разрез на подобно задължение. По-тежка наказателна отговорност се предвижда и за виновните длъжностни лица, тъй като с извършването на подобно деяние се накърняват освен обществените отношения, в рамките на които се 7 гарантира законосъобразното получаване, разходване и отчитане на средства от Европейския съюз, още и законосъобразното, честно и безкористно упражняване на правомощията им по служба. Престъплението се предвижда да е по-тежко наказуемо в случаите, в които в резултат на деянието се е достигнало до реално получаване на средства на Европейския съюз, тогава, когато неверните сведения са предоставени или са затаени сведения в нарушение на задължение на дееца да предостави такива, за да бъдат получени средства от Европейския съюз (по ал. 4); когато получените средства са в големи размери (по ал. 5) и когато получените средства са в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай(по ал. 6 на чл. 248б от НК). Предвиденият размер на наказанията, както по основния, така и по квалифицираните състави на разпоредбите на чл. 242б и на чл. 248б от НК адресират задължението на България за пълно въвеждане на разпоредбата на член 7, параграф 1 от Директивата, съгласно която от държавите – членки се изисква да налагат ефективни, съразмерни и възпиращи наказания за престъпленията, предвидени в членове 3, 4 и 5 от Директивата. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант Република България ще съобрази националното си законодателство с нормативните актове на Съюза, които регулират борбата с измамите, засягащи неговите финансови интереси – Директива (ЕС) 2017/1371 относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред и Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. Ще бъде осигурена всеобхватна и ефективна наказателноправна закрила на средствата на ЕС. Надлежното транспониране на Директивата, която урежда материалната компетентност на Европейската прокуратура, ще допринесе за преодоляването на съществуващи реални проблеми при правилното квалифициране по българското наказателно право на регламентираните в нея престъпления с предмет средства на ЕС. Този въпрос е от съществено значение, тъй като приложимото право по делата от компетентност на Eвропейската прокуратура е това на съответната държава-членка за престъпленията, предвидени в Директивата, така както са въведени в нейното национално законодателство. Ще бъдат преодолени констатирани практически проблеми в дейността на европейските делегирани прокурори за България след стартиране на дейността им и ще бъде осигурено в пълна степен ефективното функциониране на Европейската прокуратура в България. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвижда въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: 8 Вариант Описание: Не е За този Проектът 1.1. 1.2. задължения административната 3 нормативен Положителни Няма. Отрицателни Дефинираният Специфични Не са Въздействия физическите физическите Административна физическите Опишете включително Проектът не регулира за физическите тежест „Н ЕНОРМАТИВНА възможно предприемането акт. вариант са присъщи в т. 1 проблем въздействия: идентифицирани върху малките не регулира и юридическите и юридическите тежест: и юридическите (въздействията качествено (при възможност върху всяка заинтересована Опишете специфичните предоставянето и юридическите за физическите и НАМЕСА “: на (икономически/социални/екологични) (върху всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) всички негативни не може да бъде (върху всяка заинтересована очаквани и средните предоставянето на лица и в този лица. При този вариант лица. върху малките и – и количествено) страна/група въздействия с акцент върху информиране, такси, на административни лица и в този юридическите лица. организационни мерки. въздействия: страна/група заинтересовани въздействия: въздействия на разрешен чрез страна/група заинтересовани специфични въздействия. предприятия: административни услуги смисъл няма отношение не се очаква намаляване средните предприятия; всички значителни потенциални заинтересовани страни. Пояснете кои второстепенни. малките и средните предприятия регулаторни режими, административни услуги и смисъл няма Необходимо е уреждането страни) Вариант 1. организационни мерки страни) и не въвежда към на административна тежест) икономически, социални въздействия се очаква да и административната услуги и др.) не въвежда нови отношение към на проблема с нови задължения за административната тежест за административната тежест за и екологични въздействия, бъдат значителни и кои тежест (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 2 „Изменение и допълнение на НПК Вариант 3 „Ненормативна намеса“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Преодоляването на констатираните практически проблеми в дейността на европейските делегирани прокурори за България след ниска висока ниска 9 стартиране на дейността им, за което в Министерството на правосъдието е постъпило становище на Правната служба на Европейската прокуратура, съгласувано на заседание на Колегията на Европейската прокуратура, относно документната измама по българското наказателно право, в контекста на прилагането на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправе н ред (Директива (ЕС) 2017/1371/Директ ивата). Цел 2: Осигуряване на пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371, с оглед прекратяване на наказателната процедура срещу България и оптимизиране на националната правна рамка, така че да бъде осигурена 10 всеобхватна наказателноправн а закрила на средствата от Европейския съюз, респективно – в пълна степен да бъде гарантирано ефективното функциониране на Европейската прокуратура в България. т с о н с а к и ф Е Цел 1: Преодоляването на констатираните практически проблеми в дейността на европейските делегирани прокурори за България след стартиране на дейността им, за което в Министерството на правосъдието е постъпило становище на Правната служба на Европейската прокуратура, съгласувано на заседание на Колегията на Европейската прокуратура, относно документната измама по българското наказателно право, в контекста на прилагането на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите ниска висока ниска 11 интереси на Съюза, по наказателноправе н ред (Директива (ЕС) 2017/1371/Директ ивата). Цел 2: Осигуряване на пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371, с оглед прекратяване на наказателната процедура срещу България и оптимизиране на националната правна рамка, така че да бъде осигурена всеобхватна наказателноправн а закрила на средствата от Европейския съюз, респективно – в пълна степен да бъде гарантирано ефективното функциониране на Европейската прокуратура в България. т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Преодоляването на констатираните практически проблеми в дейността на европейските делегирани прокурори за България след стартиране на дейността им, за което в Министерството на правосъдието е постъпило ниска висока ниска 12 становище на Правната служба на Европейската прокуратура, съгласувано на заседание на Колегията на Европейската прокуратура, относно документната измама по българското наказателно право, в контекста на прилагането на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправе н ред (Директива (ЕС) 2017/1371/Директ ивата). Цел 2: Осигуряване на пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371, с оглед прекратяване на наказателната процедура срещу България и оптимизиране на националната правна рамка, така че да бъде осигурена всеобхватна наказателноправн а закрила на средствата от Европейския съюз, респективно 13 – в пълна степен да бъде гарантирано ефективното функциониране на Европейската прокуратура в България. 1.2. ефикасност, 1.1. Сравнете Посочете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, съгласуваност, която показва вариантите чрез сравняване вариантите ще изпълнят която се измерва степента, до която целите могат степента, до която на ключовите им положителни определените цели, съгласно до която вариантите постигат да бъдат постигнати при вариантите съответстват на и отрицателни въздействия. основните критерии за целите на предложението; определено ниво на ресурсите действащите стратегически сравняване на вариантите: или при най-малко разходи; документи. 6. По кодекс“. Посочете Избор проблем на препоръчителен 1: Вариант препоръчителните варианти за вариант: 2 Нормативна решаване на поставения намеса: „Изменение проблем/проблеми. и допълнение на Наказателния 6.1. на 1.2. Ако Промяна 1.1. се в административната препоръчителния вариант Изборът следва да е съотносим предвижда въвеждането на на тежест (включително с посочените специфични такса, представете административното регулиране и за физическите и по отделните въздействия на препоръчителния образуването на нейния размер съгласно административния контрол върху юридическите лица проблеми): вариант за решаване Методиката по чл. стопанската дейност. от прилагането на всеки проблем. 7а от Закона за о граничаване 6.2. 1.2. 1.3. 1.4. Създават прилагането В случай отделна Мотивирайте Посочете 1.5. ли се нови/засягат на препоръчителния 1.1. Изборът че се предвижда създаване стелка или действие: създаването на новия предложените нови Посочете изпълнено ли е 1.6. В случай че ли се вариант …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. следва да е съотносим с нов регулаторен режим, разрешителен, уведомителен; регулаторен режим регулиране и административния регулаторни режими отговарят изискването на § 2 от се изменят регулаторни съществуващи регулаторни (включително по посочените специфични въздействия посочете неговия вид (за удостоверителен и по какъв начин съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 контрол върху стопанската ли на изискванията на чл. 10 услуги. Допълнителните разпоредби на Закона режими или административни режими и отделните проблеми)? на избрания вариант. стопанска дейност: лицензионен, това съответства с от Закона за ограничаване дейност. – 12 от Закона за за дейностите по услуги, посочете промяната. услуги от регистрационен; за постигането на целите). на административното дейностите по предоставяне на предоставяне на услуги. 14 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? . 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 15 (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Наказателен кодекс Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. https://lex.bg/laws/ldoc/1589654529; 2. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32017L1371. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 15.7.2026 г. X д-р Любомир Талев Директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС В ПЕРИОДА 22 ЮЛИ – 21 АВГУСТ 2026 г. Дата и начин на постъпване Декларирани на данни дали становището Име на отлицетосвое имедействаили Приети/ № (официално, лице/наименование ЮЛ защитава Предложения и становища неприети Мотиви по ел. поща, позиция от името чрез Портала на друго за обществени лице/група лица консултации и т.н.) ☒от своеЛицетоимедейства изричнитеПравя1. Формулировкатаследнитеконстатациипредложения„невернина ЕК иисъздавабележки:сведения“рискнепроцедуратаотговаря наза 1.„невернисведения“Понятиетое 24.07.2026 г. ☐ Лицето нарушение да не бъде прекратена. Член 3, параграф 2 от максимално защитава позиция Директивата инкриминира „използването или представянето широко по 1. Чрезза портала Даниел Топалов отлице/групаимето налица:друго наВ Официалнотофалшиви, неверниуведомителноили непълниписмоизявления№ C или(2023)документи".2874 ЕК Приемачастично се съдържание,обхваща не самокато обществени …. изрично сочи, че действащата уредба не обхваща използването документите, но и консултации всички останали ☐ Няма на „декларации“ и на „фалшиви“ или „непълни“ документи. изявления, които декларирани Предложеният чл. 248б, ал. 1 и 2 НК обаче възпроизвежда нямат характер на данни дословно старата конструкция „представи неверни сведения документи. В или затаи сведения“ — същата, която е предмет на критиката. приложното му 1 Предлагам изпълнителното деяние да бъде приведено в поле се обхващат и терминологично съответствие с Директивата, например: всички видове „Който използва или представи неистински, неверни или пороци на непълни документи, декларации или сведения, или затаи изявленията. сведения в нарушение на задължение да предостави такива…“. Актуалната В противен случай транспонирането отново ще е непълно и редакция на целта на законопроекта — прекратяване на наказателната разпоредбата не процедура — няма да бъде постигната. води до проблеми при прилагането на закона. Поради това не се констатира необходимост от редакция на разпоредбата в тази й част. 2. Предвидената 2. Санкционната рамка на чл. 242б, ал. 1 е вътрешно кумулативна непропорционална. Предвидена е глоба „до хиляда евро" за санкция „глоба“ е митническа измама с предмет над 20 000 евро — т.е. завишена по кумулативната имуществена санкция може да е под 5% от размер. избегнатото задължение, при това без определен минимум. Това е в явно несъответствие с изискването на чл. 7, § 1 от Директивата за ефективни, съразмерни и възпиращи наказания и е санкционно по-леко от съпоставимата уредба на чл. 255 НК (данъчни престъпления). Предлагам глобата да бъде обвързана с размера на митническото задължение (напр. от еднократния до двукратния му размер) или минимумът ѝ да бъде съществено завишен. 3. В ал. 5 не се 3. Несъответствие между ал. 5 и ал. 6 на чл. 248б. Алинея 5 предвижда по- предвижда по-тежка наказуемост при реално получаване на тежка средства само „в резултат на деянието по ал. 1“, докато ал. 6 квалификация на обхваща „ал. 1 и 2“. Систематиката е неясна: деянието по ал. 2 деянието по ал. 2 на (при вече получени средства) логически не може да има за чл. 248б от резултат получаването им, но границата между двете хипотези законопроекта, при авансови плащания и междинни отчети — проблем, доколкото за изрично констатиран от Европейската прокуратура относно съставомерността хронологията при авансово финансиране — не е уредена на деянието по ал. 2 еднозначно. Предлагам в мотивите и в текста изрично да се е необходимо изясни квалификацията при авансово получени средства, средствата от ЕС последвано от представяне на неверни отчетни документи, за вече да са да не се възпроизведе именно празнотата, породила получени. Това, становището на Европейската прокуратура. обаче, не препятства приложимостта на по-тежката квалификацията на деянието по ал. 6, доколкото квалифициращия признак тук е свързан не с получаване на средствата, а единствено с техния размер. 4. Не е необходимо 4. Липсва легална дефиниция на „големи размери“ и да бъдат „особено големи размери" на получените средства по чл. 248б, въвеждани ал. 6 и 7. За митническото задължение проектът въвежда специални изрични стойностни прагове (нова т. 34 на чл. 93 НК), но за критерии за квалифицираните състави по чл. 248б препраща имплицитно преценка, в кои към съдебната практика. За осигуряване на правна сигурност случаи предметът (чл. 5, § 1 ЕКПЧ; принцип nullum crimen sine lege certa) на посегателство – предлагам аналогични стойностни прагове в евро да бъдат средствата от ЕС, въведени и за чл. 248б. ще е в големи, респективно – в особено големи С оглед изложеното моля бележките по т. 1 – 4 да бъдат размери. обсъдени и отразени в справката за постъпилите предложения Приложение по чл. 26, ал. 5 ЗНА, с мотиви при неприемане. намират общите критерии, формулирани в ТРОСНК № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС.