Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за наследството

ПРОЕКТ ! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЛЕДСТВОТО (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм.; бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 и 104 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 96 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 59 от 2007 г. и бр. 47 от 2009 г.)  § 1. В чл. 25 се създава ал. 3: „(3) Когато завещанието се предава лично от завещателя, това обстоятелство се записва в протокола, заедно с изричното му изявление, че пликът съдържа неговото завещание.“ § 2. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите в скобите „(чл. 25, ал. 2)“ се заменят с „(чл. 25, ал. 2 и 3)“ . 2. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Данни за обявеното завещание се въвеждат в информационната система на Нотариалната камара по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. (6) По искане на лице с правен интерес нотариусът издава заверен препис от завещанието и от протокола за обявяването му.“ § 3. В глава трета, раздел 2 се създават чл. 27а и 27б: „Чл. 27а. (1) Когато завещанието не е предадено на нотариуса за пазене лично от завещателя по реда на чл. 25, ал. 3, след изпълнение на действията по чл. 27, ал. 1 – 4 нотариусът публикува на интернет страницата на Нотариалната камара съобщение за обявяването на завещанието. (2) В едномесечен срок от публикуване на съобщението всяко лице с правен интерес може да поиска да се запознае със завещанието и в същия срок да направи пред нотариуса възражение относно неговата истинност. В този случай се прилага съответно чл. 536, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, като искът се предявява от лицето, в полза на което е направено завещателно разпореждане. Ако то е различно от лицето, поискало обявяване на завещанието, нотариусът уведомява наследника или заветника за направеното в негова полза завещание и за правото му да предяви иск, като срокът за това тече от получаване на уведомлението. (3) В случай че не постъпят възражения или с влязло в сила решение бъде потвърдена истинността на завещанието, нотариусът извършва действията по чл. 27, ал. 5 и 6. Чл. 27б. (1) Нотариалните завещания и актовете за отмяна на завещания се предоставят от нотариуса в един екземпляр на съдията по вписванията в района на действие на нотариуса. За приемане за пазене, при връщане и при обявяване на саморъчно завещание, нотариусът уведомява писмено съдията по вписванията за имената и единния граждански номер на завещателя и имената и единния граждански номер на приносителя, ако е различен от завещателя. (2) В информационната система на Нотариалната камара се поддържат данни за  името и ЕГН на завещателя, извършил нотариално завещание или акт за отмяна на завещание, името и ЕГН на завещателя на предадено за пазене, върнато или обявено саморъчно завещание. (3) Справки относно данните по ал. 2 се правят след откриване на наследството по ред, предвиден в наредбата по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.“ § 4. В чл. 42 се създава буква „г“: „г) когато е направено от лице, което се намира в лечебно заведение или в заведение, предоставящо здравно-социална услуга за резидентна грижа за възрастни хора, на съответния ръководител или служители, или на свързано с тях лице, освен когато облагодетелстваното лице е съпруг, роднина по права линия или по съребрена линия до четвърта степен на завещателя.“ § 5. В чл. 49 ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „писмено заявление“ се добавя: „с нотариално удостоверяване на подписа“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Районният съдия изпраща съобщение до общината по постоянния адрес на починалия, с което уведомява за извършеното приемане на наследството. Информацията се отбелязва в електронния личен регистрационен картон на починалото лице по реда на Закона за гражданската регистрация.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3. § 6. В чл. 52 накрая се добавя „и се съобщава на общината съгласно чл. 49, ал. 2“. Преходни и заключителни разпоредби § 7. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68, 98 и 110 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 15, 62 и 102 от 2022 г., бр. 11, 66, 80, 85 и 102 от 2023 г. и бр. 39 от 2024 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. – бр. 57 от 2024 г.; изм., бр. 67 от 2024 г., бр. 26, и 55, и 63 и 115 от 2025 г. и бр. 13, 17 и 55 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 337: а) алинея 2 се изменя така: „(2) За защита на личните и имуществените права на лицето, чието запрещение се иска, съдът може служебно, по искане на ищеца или на прокурора да определи подходящи привременни мерки, включително да назначи временен попечител.“; б) създават се ал. 3 – 6: „(3) Временният попечител има функциите по чл. 167 и 168 от Семейния кодекс, като разпоредителни действия с имуществото на лицето, чието запрещение се иска, се извършват по изключение с разрешение на съда, пред който делото е висящо. (4) Привременни мерки може да бъдат поискани и преди предявяване на иска. В този случай съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяване на иска в определения срок, съдът служебно отменя привременните мерки. (5) Съдът съобщава за назначаването на временен попечител на общината по постоянния адрес на лицето и ограничението се отразява в неговия електронен личен регистрационен картон. (6) В случай че лицето бъде поставено под запрещение, временният попечител се освобождава при назначаване на настойнически съвет или попечител и заместник попечител по реда на глава единадесета от Семейния кодекс, както и при назначаване на временен настойник или попечител по чл. 159 от Семейния кодекс.“ 2. В чл. 586, ал. 4 се създава изречение второ: „Вписват се и документи за собственост, които към датата на издаването или сключването им не са подлежали на вписване.“ 3. В чл. 587: а) алинея 2 се изменя така: „(2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност. Проверката включва разпит на трима свидетели и събиране на писмени доказателства, с които се установява периодът на владението и наличието на основните му признаци.“; б) създава се нова ал. 3: „(3) Нотариусът може да задължи молителя да се яви лично и да потвърди с декларация истинността на изложените от него обстоятелства относно придобиването на правото на собственост, като го предупреждава за отговорността за невярна декларация.“; в) създават се ал. 4 – 6: „(4) Свидетелите се посочват по предложение на собственика от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като по възможност трябва да бъдат съседи на имота. Кметът или определеното от него длъжностно лице удостоверява след съответна проверка дали свидетелите са имали и за какъв период от време настоящ адрес или обичайно местопребиваване в съседство с имота. В случай че свидетелите не са съседи, лицето по предходното изречение мотивира техния избор. (5) Кметът или определеното от него длъжностно лице оповестява на интернет страницата на общината, района или кметството и на таблото за обяви постъпилото искане за започване на процедура за обстоятелствена проверка за придобиване на собственост по давност. Депозираните възражения се изпращат на нотариуса. (6) Нотариусът провежда разпит на свидетелите не по-рано от 30 дни от поставяне на обявата по ал. 5. Преди разпита на свидетелите нотариусът снема самоличността им, изяснява данните за евентуалната им заинтересованост и ги предупреждава за отговорността в случай на лъжесвидетелстване. За извършения разпит се съставя протокол, който се подписва от нотариуса. Свидетелите се подписват за верността на дадените показания.“; г) досегашната ал. 3 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Въз основа на събраните доказателства нотариусът се произнася с мотивирано постановление. В постановлението той посочва и анализира доказателствата и прави извод относно осъществяване на фактическия състав на придобивната давност. Ако с постановлението правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.“ 4. В чл. 589: а) създава се нова ал. 3: „(3) При потвърждаване на вече положен подпис удостоверяването се извършва върху оригинала на подписания документ. Когато лицето, потвърждаващо подписа си, е подписало документа като представител, удостоверяването се извършва само ако това лице има представителна власт и към момента на потвърждаването на подписа.“; б) досегашната ал. 3 става ал. 4. § 8. В Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 98 и 100 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 24 и 101 от 2019 г., бр. 103 от 2020 г., бр. 67 и 106 от 2023 г., и бр. 26, 52 и 115 от 2025 г.) се правят следните допълнения: 1. Създава се чл. 173б: „Определяне на доверено лице Чл. 173б. (1) Дееспособно лице може да ограничи способността си да извършва определени разпоредителни действия с имуществото си и да поема определени задължения, като посочи доверено лице, чието съгласие е необходимо за тяхното извършване. Ограничението не лишава лицето от възможността да сключва обикновени сделки за задоволяване на текущи потребности. (2) Правните действия, които се ограничават, трябва да бъдат ясно посочени. Общо ограничаване на дееспособността е недопустимо. (3) Волеизявлението по ал. 1 се извършва писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Преди нотариалното удостоверяване нотариусът прочита документа пред лицето и се убеждава, че то разбира правното му значение и последици. (4) Ограничението по ал. 1 произвежда действие след като бъде вписано в регистъра по чл. 174 и в електронния личен регистрационен картон на лицето. За вписването се представя и съгласие на довереното лице. Съгласието се дава в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписа. (5) Вписването се заличава по лично искане на ограниченото лице, ако е дееспособно, и служебно, ако лицето бъде поставено под запрещение. (6) Правно действие по ал. 1, извършено без съгласие на довереното лице, е унищожаемо, ако не е налице основание за нищожност.“ 2. В чл. 174 се създава ал. 3: „(3) В случаите по чл. 173б вписването се извършва по заявление на лицето, чиито права се ограничават.“ § 9. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., бр. 2 от 1950 г.; изм., Изв., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г., бр. 59 и 92 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 96 от 2017 г., бр. 42 от 2018 г. и бр.102 от 2020 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 35 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 37: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Упълномощаването за извършване на разпореждане с вещно право върху недвижим имот съдържа описание на имота, достатъчно за индивидуализацията му, и вида на разпоредителната сделка. Преди нотариалното удостоверяване нотариусът разяснява на упълномощителя съдържанието и правното действие на упълномощаването, прочита на глас пълномощното пред него и отбелязва изпълнението на тези формалности.“ 2. В чл. 226 се създава ал. 4: „(4) Нищожно е дарението, когато е направено от лице, което се намира в лечебно заведение или в заведение, предоставящо здравно-социална услуга за резидентна грижа за възрастни хора, в полза на съответния ръководител или служители, или на свързано с тях лице, освен когато облагодетелстваното лице е съпруг, роднина по права линия или по съребрена линия до четвърта степен на завещателя.“ § 10. В Закона се собствеността (обн., Изв., бр. 92 от 1951 г.; изм., бр. 12 от 1958 г., бр. 90 от 1960 г.; изм., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 54 и 87 от 1974 г., бр. 55 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 77 от 1991 г., бр. 33 от 1996 г., бр. 100 от 1997 г., бр. 90 от 1999 г., бр. 34 и 59 от 2000 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 46 и 105 от 2006 г., бр. 24, 59 и 113 от 2007 г., бр. 54 и 109 от 2008 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., бр. 57 и 105 от 2011 г., бр. 107 от 2014 г. и бр. 7 от 2018 г. и бр. 18 от 2020 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2022 г. - бр. 18 от 2022 г.) в чл. 112, буква „и“ накрая се добавя „както и нотариални завещания със същия предмет след откриване на наследството“. § 11. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 50 и 69 от 2008 г., бр. 42, 47 и 82 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 32, 41 и 82 от 2011 г., бр. 38 и 95 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 77 от 2018 г., бр. 107 от 2020 г. и бр. 84 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 25: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, като разяснява значението на извършваното правно действие, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, включително чрез задаване на конкретни въпроси на страните, да се убеждава, че действително разбират и желаят извършването на действието, да ги запознава ясно и недвусмислено с правните му последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.“; б) в ал. 3 се създават изречения второ и трето: „При извършване на разпоредителна сделка с вещно право върху недвижим имот нотариусът прави проверка и в съответната служба по вписванията, за да се убеди, че лицето, което прехвърля или учредява вещно право, е действителният му титуляр и може да се разпорежда с него. Проверката обхваща по възможност проследяване на предходните вписвания за същия имот и съдържанието на вписаните актове.“; в) създават се нови ал. 4 и 5: „(4) Когато нотариусът установи, че е вписана възбрана, ипотека, друга вещна тежест или искова молба, както и ако има данни, че правото на прехвърлителя е срочно, условно или свързано с изпълнение на определени задължения, нотариусът разяснява правното значение на посочените обстоятелства на приобретателя. (5) Когато страна е представлявана от пълномощник, преди нотариалното удостоверяване нотариусът извършва проверка на пълномощното в информационната система по чл. 28б, включително за това дали е оттеглено.“; г) досегашните ал. 4 - 10 стават съответно ал. 6 - 12. 2. В чл. 83, ал. 1 думите „подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите“ се заличават. 3. В чл. 84 се създава ал. 3: „(3) Извлечение от удостоверените документи се въвежда в информационната система по чл. 28б.“ § 12. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 48 и 59 от 2007 г., бр. 105 от 2008 г., бр. 6, 19, 47, 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 9 и 39 от 2011 г., бр. 42 от 2012 г., бр. 66 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 55 от 2015 г., бр. 39 и 50 от 2016 г., бр. 85 и 91 от 2017 г., бр. 47 от 2018 г., бр. 17, 24 и 101 от 2019 г., бр. 105 от 2020 г., бр. 80 от 2023 г. и бр. 85 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5 се създава т. 6: „6. отразяват наличието на приемане или отказ от наследство.“ 2. В чл. 25: а) в т. 21 накрая се добавя „както и назначените настойник, настойнически съвет, попечител, заместник-попечител, временен попечител, както и доверено лице“; б) създава се нова т. 23: „23. съдебно решение по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, с което се разпорежда вписване на приемане или отказ от наследство - номер на делото, по което е постановено решението, дата, на която е постановено, наименование на съда, който го е постановил, име и единен граждански номер на наследника;“ б) досегашната т. 23 става т. 24. 3. В чл. 72: а) създава се нова ал. 5: „(5) В случаите по чл. 70, ал. 2 преди съставяне на акт за гражданско състояние длъжностното лице по гражданското състояние извършва служебна проверка на представения му препис чрез дипломатическото и консулското представителство на Република България в съответната страна.“; б) досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7. 4. В чл. 115, ал. 1, т. 7 след думите „ актове за гражданско състояние“ се добавя: „вписвания по реда на чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството на приемане или отказ от наследство“. § 13. Заварените производства по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс се довършват по досегашния ред. § 14. (1) В 3-месечен срок от влизането в сила на този закон: 1. министърът на правосъдието привежда наредбата по чл. 28, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност в съответствие с този закон. 2. Висшият съдебен съвет привежда правилника по чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт в съответствие с този закон. 3. министърът на външните работи и Нотариалната камара на Република България осигуряват техническите условия за прилагане на § 12, т. 3. (2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон: 1. Министерският съвет привежда правилника по чл. 116 от Закона за собствеността в съответствие с този закон. 2. министърът на регионалното развитие и благоустройството привежда наредбата по чл. 113, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация в съответствие с този закон и осигурява техническите условия за прилагането му. § 15. Параграф 3 относно чл. 27а, § 7, т. 1, § 8 и § 11, т. 3 влизат в сила в 3-месечен срок от обнародване на този закон в „Държавен вестник“, а § 5, 6, 7, т. 3, § 8 и § 12 – в 6-месечен срок от обнародването му.

МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за наследството 1. Причини, които налагат приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за наследството (ЗН) През последните години значително зачестиха случаите на имотни измами, включително чрез използване на неистински или подправени документи, в т.ч. неистински завещания, злоупотреба с пълномощия, както и чрез използване незнанието и доверчивостта на възрастни и самотни хора. Тези действия водят до сериозни последици както за засегнатите граждани, така и за правната сигурност и доверието в системата на гражданския оборот. Макар че официална национална статистика за броя на осъдените лица за имотни измами не съществува в обобщен вид, тъй като статистиката е по видове дела според основанието, на което са предявени исковете или съответно по текстове на Наказателния кодекс (НК), данните от правоприлагащите органи, сигналите в Министерството на правосъдието и съобщенията в медиите свидетелстват за сериозен и широко разпространен проблем. От информация, предоставена от Прокуратурата на Република България (ПРБ) се установява, че през последните пет години нараства броят на измамите и най-вече на документните престъпления. Ако през 2020 г. броят им е 875, то през 2022 г. вече е 1198. Само от началото на 2025 г. Софийската районна прокуратура (СРП) работи активно по повече от 60 сигнала за имотни измами, като по 33 от тях са образувани досъдебни производства. Това показва големия обем на случаите на измами с недвижими имоти само в столицата. В резултат на акции на МВР и прокуратурата има множество случаи на задържани организирани престъпни групи. През последната година в Министерството на правосъдието постъпиха множество сигнали на пострадали граждани от имотни измами. По този повод се извършиха поредица от проверки, които показаха, че зачестяват престъпления срещу възрастни и самотни хора, някои от тях настанени в заведения за медико-социални грижи. Практиката на Министерството и на Прокуратурата показва, че най-честите способи за присвояване на скъпи имоти са използването на неистински саморъчни завещания, изготвянето на констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка въз основа на лъжливи показания на свидетели, както и използването на широко формулирани пълномощни за разпореждане с притежаваните от упълномощителя имоти. Извършените проверки по сигнали на граждани от МП и прокуратурата показаха, че сегашната нормативна уредба не осигурява достатъчно ефективни механизми за защита и предотвратяване на тези практики. Установено бе, че част от процедурите позволяват прехвърляне на собствеността при непълни проверки и липса на ясни изисквания за идентификация и проследимост. Основният проблем при обявяване на саморъчни завещания и изготвяне на нотариални актове по обстоятелствена проверка е, че действителните собственици нямат способ да научат за извършваното правно действие; научават за него значително по-късно, когато имотът вече е неколкократно прехвърлен. Тези данни подчертават спешната нужда от законодателни промени, за да се въведат ефективни превантивни механизми и да се защитят правата на гражданите. Поради това Министерството на правосъдието започна мащабна реформа в наказателноправната и гражданскоправната сфера за противодействие на измамите при разпоредителните сделки с имоти и завещателни разпореждания, координирана с действията на правоохранителните органи. Настоящият законопроект е изготвен в Министерството на правосъдието с участие на представители на Нотариалната камара на Република България, Висшия адвокатски съвет, Върховния касационен съд, Прокуратурата на Република България и на водещи преподаватели и учени от правната доктрина. 2. Цели, които се поставят с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за наследството С предложените изменения се цели: Повишаване на правната сигурност при сделки с недвижими имоти; Прецизиране на процедурите за придобиване на собственост по давност; Предотвратяване злоупотреба с пълномощни; Ограничаване възможността за бързо и необратимо прехвърляне на имоти без знанието или съгласието на реалните собственици; Прецизиране на процедурата по обявяване на саморъчните завещания за гарантиране на истинността им; Засилване на ролята на нотариуса като гарант за законосъобразност и добросъвестност; Осигуряване на ефективна защита на правата и интересите на лица, настанени в лечебни заведения или заведения, предоставящи здравно-социална услуга за резидентна грижа за възрастни хора, и в производството по поставяне под запрещение; Въвеждане на прозрачност и публичност в ключови регистри, свързани със статуса на лицата; Улесняване работата на нотариусите и службите по вписванията чрез стандартизирани процедури и достъпен обмен на информация. Основните предлагани промени са следните: С оглед на поставените цели се предлагат следните промени: В Закона за наследството: Създават се гаранции относно автентичността на саморъчните завещания чрез въвеждане на различен ред за обявяване на завещанията в зависимост от това дали са предадени за пазене при нотариус лично от завещателя или не. Предложението цели да предотврати празноти в действащата нормативна уредба, която не предвижда изисквания по отношение на доказване на автентичността на саморъчните завещания. Поради това в момента такива завещания се обявяват от нотариус без да бъде установено, че са съставени от лицето, посочено като завещател и само в присъствието на молителя, без съобщаване на наследниците по закон. Това положение улеснява извършването на измами. Предлага се в случаите, когато саморъчното завещание е предадено лично от завещателя за пазене, да се изисква отбелязване в протокола за предаване на завещанието изричното волеизявление на завещателя, че пликът съдържа неговото завещание. В този случай истинността му е сигурна и поради това обявяването на завещанието се извършва по досегашния ред. В останалите случаи, когато завещанието не е предадено на нотариуса лично от завещателя за пазене, се осигурява публичност чрез въвеждане на задължение за публикуване на съобщение за обявяване на завещанието на интернет страницата на Нотариалната камара и създаване на правна възможност за всички лица с правен интерес да се запознаят и съответно при необходимост да оспорят неговата истинност пред нотариуса. В този случай се прилагат общите правила на охранителното производство като ползващото се от завещанието лице има право да предяви иск за установяване на неговата валидност в 1-месечен срок от уведомлението за постъпилото оспорване. Само при липса на възражение или при установяване с влязло в сила съдебно решение, с което се потвърждава валидността на завещанието, нотариусът издава заверен препис от него на ползващото се лице. Така се гарантира, че въз основа на завещание, чиято истинност не е установена, не могат да се извършват разпоредителни сделки. Осигурява се ясна проследимост и последователност на действията по отношение на завещанията чрез регламентиране на изрично законово изискване за въвеждане и поддържане на данни за завещателя, за обявеното завещание или за акт за отмяна на завещание в информационната система на Нотариалната камара по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, като справки могат да се правят само склед откриване на съответното наследство. За предотвратяване на измами по отношение на лица, настанени в лечебни заведения или в заведения, предоставящи здравно-социална услуга за резидентна грижа за възрастни хора, се предлага въвеждане на специално основание за нищожност на завещателно разпореждане от такива лица, направено в полза на съответния ръководител на заведението, на негови служители или на свързано с тях лице, освен ако облагодетелстваното лице е съпруг, роднина по права линия или по съребрена линия до четвърта степен на завещателя. Въвежда се задължение при приемане и отказ от наследство районният съд да изпраща съобщение до общината по постоянния адрес на починалия за отбелязване на това обстоятелство в електронния личен регистрационен картон на починалото лице по реда на Закона за гражданската регистрация. Така се създава възможност за коректно издаване на удостоверения за наследници от общините, като се преодоляват трудностите при установяване на действителните наследници на едно лице, свързани със съществуващото отразяване на приеманията и отказите от наследство само в специалната книга, водена отделно във всеки районен съд, при спазване на ограничена публичност. С преходните и заключителни разпоредби се предлагат промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Семейния кодекс (СК), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), Закона за собствеността (ЗС), Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) и Закона за гражданската регистрация (ЗГР). В Гражданския процесуален кодекс: За ефективна зашита на правата и интересите на лица, чието поставяне под запрещение се иска, се предвижда постановяване на всякакви привременни мерки, вкл. назначаване на временен попечител, като това може да бъде направено по време на делото или преди предявяване на иска по ред, сходен с този за обезпечаване на иск. Въвежда се и възможност мерки да бъдат постановени по искане на прокурора и в случаите, когато производството не е инициирано от него. Въвежда се изискване за вписване на временния попечител в електронния личен регистрационен картон на лицето. Прецизира се правната уредба относно издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка (чл. 587 ГПК), като се предвижда изрично, че нотариусът ще установява периода на владението, освен чрез разпит на трима свидетели (както досега), и чрез събиране на всякакви писмени доказателства за наличието на владение и за неговата продължителност, както и въз основа на личното явяване на молителя за потвърждаване на истинността на изложените от него обстоятелства относно придобиването на правото на собственост. Предвижда се публикуване на съобщение за започване на процедурата по обстоятелствена проверка на интернет страницата на съответната община, район или кметство и на таблото за обяви, за да могат заинтересованите лица своевременно да защитят правата си. Наред с изискването свидетелите по възможност да бъдат съседи на имота, се изисква от кмета да удостовери това и ако приеме за свидетели лица, които не са съседи, да обоснове техния избор. Нотариусът трябва да ги предупреди за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване и да изиска да подпишат протокола от разпита. Прецизирани са изискванията към нотариуса и мотивираното постановление, с което се произнася, като се предвижда изрично в постановлението да се посочат и анализират доказателствата и да се направи извод относно осъществяване на фактическия състав на придобивната давност. Допълва се ал. 4 на чл. 586 като се предвижда, че се вписват и актове, които не са подлежали на вписване към датата на сключването или издаването им. Имат се предвид основно писмените договори за сделки с държавата или общината, както и актове за държавна или общинска собственост, които се вписват от 2001 г. С предвиденото допълнение се улесняват гражданите, тъй като по този начин се избягва издаването на констативен нотариален акт, което изискване съществува за вписване на по-стари актове и договори. Предложеното решение ще улесни създаването на имотен регистър. Прецизират се правилата относно удостоверяване на подписа върху частен документ в случаите, когато подписите върху документа не са положени в присъствието на нотариус – чл. 589, ал. 2. В Семейния кодекс се урежда за първи път възможността на дееспособно лице по своя воля да ограничи способността си да извършва определени разпоредителни действия с имуществото си и да поема определени задължения, като посочи доверено лице, чието съгласие е необходимо – чл. 173б. Предвижда се това да става чрез едностранен акт в писмена форма с нотариално заверено съдържание и подпис и отделно съгласие на довереното лице. По лично искане на ограничаващия се изявлението му се вписва в регистъра по чл. 174 СК и в личния регистрационен картон на лицето и тогава произвежда действие. Също по негово лично искане, ако е дееспособно, вписването може да бъде заличено. Правно действие, извършено без съгласие на довереното лице, е унищожаемо. В Закона за задълженията и договорите: За предотвратяване на съществуващите злоупотреби с пълномощни се въвеждат допълнителни изисквания при разпоредителни сделки с вещно право върху недвижим имот по отношение на формата на пълномощните. Предлага се в тези случаи пълномощните да съдържат описание на имота, достатъчно за индивидуализацията му, и вида на разпоредителната сделка, тъй като често измамите се извършват на основание на подписано широко пълномощно, като упълномощителят не осъзнава, че то включва и разпореждания с недвижими имоти. Във връзка с това се предвижда като елемент на формата нотариусът да разяснява на упълномощителя съдържанието и правното действие на упълномощаването, да прочете на глас на пълномощното и да отбележи изпълнението на тези действия. Въвежда се специално основание за нищожност на дарение, в случаите когато то е направено от лице, което се намира в лечебно заведение или в заведение, предоставящо здравно-социална услуга за резидентна грижа за възрастни хора, в полза на съответния ръководител или на служители, или на свързано с тях лице, освен когато облагодетелстваното лице е съпруг, роднина по права линия или по съребрена линия до четвърта степен на завещателя. Забраната цели не само да защити настанените в заведението лица от злоупотреби, но и да покаже, че служителите в такива заведения нямат право да получават имотни облаги директно от настанените в тях. В Закона се собствеността се предлага въвеждане на задължение за вписване и на нотариални завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот след откриване на наследството. Вписването се извършва с цел създаване на единен режим за саморъчните и нотариалните завещания с такъв предмет и по-добра информираност на заинтересованите лица. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност: Прецизират се задълженията на нотариуса за опазване на правата и интересите на страните в  нотариалните производства чрез изброяване на действията, които нотариусът следва да извърши за изясняване на действителната воля на страните и фактическото положение и за формиране на убеждение, че страните действително разбират и желаят извършването на действието, както и правните му последици. Изрично се регламентират задълженията на нотариуса да прави проверка в съответната служба по вписванията при извършване на разпоредителна сделка с вещно право върху недвижим имот, за да формира убеждение, че лицето, което прехвърля или учредява вещно право, е действителният му титуляр и може да се разпорежда с него. Въвежда се задължение на нотариуса да разяснява на приобретателя по правна сделка правното значение на вписана възбрана, ипотека, друга вещна тежест или искова молба, както и в случаите, когато има данни, че правото на прехвърлителя е срочно, условно или свързано с изпълнение на определени задължения. Въвежда се изрично задължение на нотариуса да извършва проверка на пълномощно в информационната система на Нотариалната камара, включително за това дали е оттеглено, когато страна в нотариално производство е представлявана от пълномощник. Отпада възможността подписът и съдържанието на пълномощно за сключване на договори, с които се прехвърлят вещни права върху недвижим имот (чл. 37 от Закона за задълженията и договорите), да бъдат удостоверявани от органи на местната администрация в случаите по чл. 83 ЗННД. Въвежда се задължение за вписване в информационната система на Нотариалната камара на извлечение от документите, удостоверени от българските консулски длъжностни лица в чужбина по реда на чл. 84 ЗННД. В Закона за гражданската регистрация: За синхронизиране на информацията и предотвратяване на злоупотреби се предлага вписване на правно-релевантни факти в регистрите на населението, като се въвежда изискване за отразяване в регистъра на населението, състоящ се от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица, на данни относно: назначените настойник, настойнически съвет, попечител, заместник-попечител, временен попечител и доверено лице, както и наличието на приемане или отказ от наследство. Очаквани резултати от приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за наследството Намаляване на имотните измами и на злоупотребите с пълномощни за разпореждане с недвижими имоти; Подобрен контрол върху сделките с недвижими имоти и намаляване на рисковете пред гражданите; Повишено доверие в органите на съдебната власт; По-ефективна защита на правата на лица; Възвръщане на усещането за справедливост и силна държавност. Анализ за съответствието с правото на Европейския съюз Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за наследството не съдържа разпоредби, въвеждащи в българското законодателство норми от актове на Европейския съюз. Проектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждане на регулаторни режими. Проектът съдържа мерки за противодействие на корупцията.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за наследството (ЗИД на ЗН) Лица за контакт: Галина Димитрова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Георги Божинов, главен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Телефон и ел. поща: 02/ 9237 553 G_dimitrova@justice.government.bg 02/ 9237 374 Georgi.Bozhinov@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Необходимост да се предприемат действия за повишаване на правната сигурност при сделки с недвижими имоти 1.1. Кратко описание на проблема и причините за неговото възникване: През последните няколко години зачестиха случаите на имотни измами, включително чрез използване на неистински или подправени документи, в т.ч. неистински завещания, злоупотреба с пълномощия, както и чрез използване незнанието и доверчивостта на възрастни и самотни хора. Тези действия водят до сериозни последици както за засегнатите граждани, така и за правната сигурност и доверието в системата на гражданския оборот. Съгласно данните на Националния статистически институт общият брой на осъдените лица за 2025 г. за престъпления по глава пета от особената част на Наказателния кодекс („Престъпления против собствеността“ ) са 4 517, от които: на 3 587 осъдени лица е наложено наказание „лишаване от свобода“; на 112 осъдени лица е наложено наказание „глоба“; на 760 осъдени лица е наложено наказание „пробация“. През 2024 г. общият брой на осъдени лица е 4 980. Въпреки известното намаление в броя на осъдени лица, в публичното пространство се увеличават сигналите за измами при сделки с недвижими имоти и особено при прехвърлители в уязвимо положение. От информация, предоставена от Прокуратурата на Република България (ПРБ) се установява, че през последните пет години нараства броят на измамите и най-вече на документните престъпления. Ако през 2020 г. броят им е 875, то през 2022 г. вече е 1198. От началото на 2025 г. Софийската районна прокуратура работи активно по повече от 60 сигнала за имотни измами, като по 33 от тях са образувани досъдебни производства. В резултат на акции на Министерството на вътрешните работи и ПРБ има множество случаи на задържани организирани престъпни групи с цел извършване на имотни имами. През последната година в Министерството на правосъдието (МП) постъпиха множество сигнали на пострадали граждани от имотни измами. По този повод се извършиха поредица от проверки, в т.ч. и от Инспектората на министъра на правосъдието, на дейността на нотариуси, които показаха, че зачестяват престъпления срещу възрастни и самотни хора, някои от тях настанени в заведения за медико-социални грижи. Практиката на МП и на ПРБ показва, че най-честите способи за присвояване на скъпи имоти са използването на неистински саморъчни завещания, изготвянето на констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка въз основа на лъжливи показания на свидетели, както и използването на широко формулирани пълномощни за разпореждане с притежаваните от упълномощителя имоти. Извършените проверки по сигнали на граждани от МП и ПРБ показаха, че действащата нормативна уредба не осигурява достатъчно ефективни механизми за защита и предотвратяване на тези практики. Установено бе, че част от процедурите позволяват прехвърляне на собствеността при непълни проверки и липса на ясни изисквания за идентификация и проследимост. Основният проблем при обявяване на саморъчни завещания и изготвяне на нотариални актове по обстоятелствена проверка е, че действителните собственици нямат способ да научат своевременно за извършваното правно действие; научават за него значително по-късно, когато имотът вече е неколкократно прехвърлен. 1.2. Възможности за решаване на проблема в рамките на съществуващото законодателство: Необходими са законодателни изменения за решаване на констатирания в т. 1 проблем. Това би представлявало продължение на установената политика на МП по завишаване на контрола при сделки с недвижими имоти и защита на уязвими лица, в т.ч. с промените в Закона за арбитража (ДВ, бр. 63 и 87 от 2025 г.), насочени към укрепване на правната сигурност и доверието в правораздаването, провеждано от арбитраж на територията на Република България; Правилника за вписванията (ДВ, бр. 112 от 2025 г.) с ограничения за ограничаване на издаването на незаверени преписи и препис-извлечения от вписани актове, както и в Наказателния кодекс (ДВ, бр. 115 от 2025 г.) с криминализирането на социални услуги или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или социална услуга за осигуряване на подслон без лиценз, който се изисква по закон. Действащата нормативна уредба не предвижда възможност за различен ред за обявяване на завещанията в зависимост от критерия дали са предадени за пазене при нотариус лично от завещателя, или не. По този начин настоящото законодателство не предвижда допълнителни правни гаранции спрямо автентичността на саморъчните завещания. Поради това в момента такива завещания се обявяват от нотариус без да бъде установено, че са съставени от лицето, посочено като завещател и само в присъствието на молителя, без съобщаване на наследниците по закон. Тази нормативна празнота се явява благоприятстваща за извършване на измами при сделки с недвижими имоти, особено при прехвърлители, които се намират в уязвимо здравословно и социално положение. 1.3. Причини действащата нормативна рамка да не позволява решаване на проблема: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема. Заложените в проекта цели могат да се постигнат единствено със законодателни промени в съответния акт. 1.4. Задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз: Няма задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз. 1.5. Последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политики: Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Проблемът не може да бъде разрешен в рамките на действащите правни норми или чрез промяна в организацията на работа. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности, доколкото редът за извършване на разпоредителни сделки с недвижими имоти изисква правна уредба в нормативен акт с ранг на закон с оглед на спазване на конституционния принцип на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Описаният проблем не може да бъде разрешен в рамките на действащата нормативна уредба. Както е посочено в т. 1.1, повишаването на правната сигурност при сделки с недвижими имоти и ограничаването на възможността за бързо и необратимо прехвърляне на имоти без знанието или съгласието на реалните собственици изисква нормативни изменения. По този начин ще се продължи и започналата от МП реформа в наказателноправната и гражданскоправната правна уредба за противодействие на измамите при разпоредителните сделки с имоти и завещателни разпореждания, координирана с действията на правоохранителните органи. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Няма задължителни действия, произтичащи от актове от нормативни актове от по-висока степен или от първичното или вторично право на Европейския съюз. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на Закона за наследството. Данните относно броя на осъдените лица за 2025 г. за престъпления по глава пета от особената част на Наказателния кодекс са посочени в т. 1.1. 2. Цели: Цел 1: Повишаване на правната сигурност при сделки с недвижими имоти; Цел 2: Прецизиране на процедурите за придобиване на собственост по давност; Цел 3: Предотвратяване на злоупотребите с пълномощни при разпореждането с недвижими имоти; Цел 4: Ограничаване на възможностите за бързо и необратимо прехвърляне на имоти без знанието или съгласието на реалните собственици; Цел 5: Прецизиране на процедурата по обявяване на саморъчните завещания за гарантиране на истинността им; Цел 6: Засилване на ролята на нотариуса като гарант за законосъобразност и добросъвестност; Цел 7: Осигуряване на ефективна защита на правата и интересите на лица, настанени в лечебни заведения или заведения, предоставящи здравно-социална услуга за резидентна грижа за възрастни хора, и в производството по поставяне под запрещение; Цел 8: Въвеждане на прозрачност и публичност в ключови регистри, свързани със статуса на лицата, както и улесняване работата на нотариусите и службите по вписванията чрез стандартизирани процедури и достъпен обмен на информация. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: - Министерството на правосъдието; - Министерството на външните работи; - Министерството на регионалното развитие и благоустройството; - Висшият съдебен съвет; Агенцията по вписванията; Нотариалната камара на Република България; Висшият адвокатски съвет; Върховният касационен съд; районните съдилища в Република Българи – 113 бр. (по справка от интернет страницата на Висшия съдебен съвет); общините в Република България – 265 бр. (по справка от Националния статистически институт към 31 декември 2025 г.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Необходимост да се предприемат действия за прецизиране на правната сигурност при сделки с недвижими имоти. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинираните проблеми. При такъв вариант ще продължи да съществува досегашното състояние на правната уредба, при която ще е налице възможността за бързо и необратимо прехвърляне на имоти без знанието или съгласието на реалните собственици, липса на ефективна защита на правата и интересите на лица, настанени в лечебни заведения или заведения, предоставящи здравно-социална услуга за резидентна грижа за възрастни хора в производството по поставянето им под запрещение, както и липса на прозрачност и публичност в регистрите, свързани със статуса на лицата. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Запазване на досегашната правна уредба, която допуска бързо и необратимо прехвърляне на имоти без знанието или съгласието на реалните собственици дори и с участието на адвокат, което допринася до увеличаването впоследствие на броя на съдебните производства с такъв предмет; Липса на прецизност на процедурата по обявяване на саморъчните завещания с предмет недвижими имоти с оглед на гарантиране на истинността им; Неосигуряване на ефективна защита на правата и интересите на лица, настанени в лечебни заведения или заведения, предоставящи здравно-социална услуга за резидентна грижа за възрастни хора, и в производството по поставяне под запрещение; Липса на прозрачност и публичност в ключови регистри, свързани със статуса на лицата; Липса на достатъчно гаранции на нотариуса като гарант за законосъобразност и добросъвестност при извършването на разпоредителни сделки с предмет недвижими имоти; Липса на улеснения на службите по вписванията при обмен на информация при разпоредителни сделки с имоти. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Законопроектът не регулира обществени отношения, свързани с дейността на МСП. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Изменение и допълнение на Закона за наследството“: Описание: Този вариант предполага решаване на идентифицирания проблем чрез нормативна намеса. Със законопроекта се създават гаранции относно автентичността на саморъчните завещания чрез въвеждане на различен ред за обявяване на завещанията в зависимост от това дали са предадени за пазене при нотариус лично от завещателя, или не. Предложението цели да предотврати празноти в действащата нормативна уредба, която не предвижда изисквания по отношение на доказване на автентичността на саморъчните завещания. Поради това в момента такива завещания се обявяват от нотариус без да бъде установено, че са съставени от лицето, посочено като завещател, и само в присъствието на молителя, без съобщаване на наследниците по закон. Това положение улеснява извършването на измами; Предлага се в случаите, когато саморъчното завещание е предадено лично от завещателя за пазене, да се изисква отбелязване в протокола за предаване на завещанието изричното волеизявление на завещателя, че пликът съдържа неговото завещание. В този случай истинността му е сигурна и поради това обявяването на завещанието се извършва по досегашния ред; В останалите случаи, когато завещанието не е предадено на нотариуса лично от завещателя за пазене, се осигурява публичност чрез въвеждане на задължение за публикуване на съобщение за обявяване на завещанието на интернет страницата на Нотариалната камара и създаване на правна възможност за всички лица с правен интерес да се запознаят и съответно при необходимост да оспорят неговата истинност пред нотариуса. В този случай се прилагат общите правила на охранителното производство като ползващото се от завещанието лице има право да предяви иск за установяване на неговата валидност в едномесечен срок от уведомлението за постъпилото оспорване. Само при липса на възражение или при установяване с влязло в сила съдебно решение, с което се потвърждава валидността на завещанието, нотариусът издава заверен препис от него на ползващото се лице. Така се гарантира, че въз основа на завещание, чиято истинност не е установена, не могат да се извършват разпоредителни сделки; Осигурява се ясна проследимост и последователност на действията по отношение на завещанията чрез регламентиране на изрично законово изискване за въвеждане и поддържане на данни за завещателя, за обявеното завещание или за акт за отмяна на завещание в информационната система на Нотариалната камара по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, като справки могат да се правят само след откриване на съответното наследство; За предотвратяване на измами по отношение на лица, настанени в лечебни заведения или в заведения, предоставящи здравно-социална услуга за резидентна грижа за възрастни хора, се предлага въвеждане на специално основание за нищожност на завещателно разпореждане от такива лица, направено в полза на съответния ръководител на заведението, на негови служители или на свързано с тях лице, освен ако облагодетелстваното лице е съпруг, роднина по права линия или по съребрена линия до четвърта степен на завещателя; Въвежда се задължение при приемане и отказ от наследство районният съд да изпраща съобщение до общината по постоянния адрес на починалия за отбелязване на това обстоятелство в електронния личен регистрационен картон на починалото лице по реда на Закона за гражданската регистрация. Така се създава възможност за коректно издаване на удостоверения за наследници от общините, като се преодоляват трудностите при установяване на действителните наследници на едно лице, свързани със съществуващото отразяване на приеманията и отказите от наследство само в специалната книга, водена отделно във всеки районен съд, при спазване на ограничена публичност. С преходните и заключителните разпоредби се предлагат промени в Гражданския процесуален кодекс, Семейния кодекс, Закона за задълженията и договорите, Закона за собствеността, Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за гражданската регистрация с оглед на повишаване на правната сигурност при извършване на разпоредителни сделки с недвижими имоти. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще се: Повиши правната сигурност при сделки с недвижими имоти; Ограничат възможностите за бързо и необратимо прехвърляне на имоти без знанието или съгласието на реалните собственици; Прецизира процедурата по обявяване на саморъчните завещания за гарантиране на истинността им; Осигури ефективна защита на правата и интересите на лица, настанени в лечебни заведения или заведения, предоставящи здравно-социална услуга за резидентна грижа за възрастни хора, и в производството по поставяне под запрещение. Улесни работата на нотариусите и службите по вписванията чрез стандартизирани процедури и достъпен обмен на информация; Засили ролята на нотариуса като гарант за законосъобразност и добросъвестност; Предотвратят злоупотребите с пълномощни, а оттам и ограничи броят на съдебните производства в тази връзка. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвижда въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не се въвеждат нови регулаторни режими, такси или административни услуги. Вариант 3 „Ненормативна намеса“: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез изготвяне на указания или насоки, както и на други организационни мерки. Този вариант не може да преодолее посочените проблеми. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: За този вариант са присъщи всички негативни въздействия на Вариант 1. Дефинираният в т. 1 проблем не може да бъде разрешен чрез организационни мерки. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Проектът не регулира предоставянето на административни услуги и не въвежда нови задължения за физическите и юридическите лица и в този смисъл няма отношение към административната тежест за физическите и юридическите лица. Административна тежест: При този вариант не се очаква намаляване на административната тежест за физическите и юридическите лица. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант „Без действие“ Вариант 2 „Изменение и допълнение на ЗН Вариант 3 „Ненормативна намеса“ Ефективност Цел 1: Повишаване на правната сигурност при сделки с недвижими имоти; Цел 2: Прецизиране на процедурите за придобиване на собственост по давност; Цел 3: Предотвратяване на злоупотреби с пълномощни при разпореждането с недвижими имоти; Цел 4: Ограничаване на възможностите за бързо и необратимо прехвърляне на имоти без знанието или съгласието на реалните собственици; Цел 5: Прецизиране на процедурата по обявяване на саморъчните завещания за гарантиране на истинността им; Цел 6: Засилване на ролята на нотариуса като гарант за законосъобразност и добросъвестност; Цел 7: Осигуряване на ефективна защита на правата и интересите на лица, настанени в лечебни заведения или заведения, предоставящи здравно-социална услуга за резидентна грижа за възрастни хора, и в производството по поставяне под запрещение; Цел 8: Въвеждане на прозрачност и публичност в ключови регистри, свързани със статуса на лицата, както и улесняване работата на нотариусите и службите по вписванията чрез стандартизирани процедури и достъпен обмен на информация. ниска висока ниска Ефикасност Цел 1: Повишаване на правната сигурност при сделки с недвижими имоти; Цел 2: Прецизиране на процедурите за придобиване на собственост по давност; Цел 3: Предотвратяване на злоупотреби с пълномощни при разпореждането с недвижими имоти; Цел 4: Ограничаване на възможностите за бързо и необратимо прехвърляне на имоти без знанието или съгласието на реалните собственици; Цел 5: Прецизиране на процедурата по обявяване на саморъчните завещания за гарантиране на истинността им; Цел 6: Засилване на ролята на нотариуса като гарант за законосъобразност и добросъвестност; Цел 7: Осигуряване на ефективна защита на правата и интересите на лица, настанени в лечебни заведения или заведения, предоставящи здравно-социална услуга за резидентна грижа за възрастни хора, и в производството по поставяне под запрещение; Цел 8: Въвеждане на прозрачност и публичност в ключови регистри, свързани със статуса на лицата, както и улесняване работата на нотариусите и службите по вписванията чрез стандартизирани процедури и достъпен обмен на информация. ниска висока ниска Съгласуваност Цел 1: Повишаване на правната сигурност при сделки с недвижими имоти; Цел 2: Прецизиране на процедурите за придобиване на собственост по давност; Цел 3: Предотвратяване на злоупотреби с пълномощни при разпореждането с недвижими имоти; Цел 4: Ограничаване на възможностите за бързо и необратимо прехвърляне на имоти без знанието или съгласието на реалните собственици; Цел 5: Прецизиране на процедурата по обявяване на саморъчните завещания за гарантиране на истинността им; Цел 6: Засилване на ролята на нотариуса като гарант за законосъобразност и добросъвестност; Цел 7: Осигуряване на ефективна защита на правата и интересите на лица, настанени в лечебни заведения или заведения, предоставящи здравно-социална услуга за резидентна грижа за възрастни хора, и в производството по поставяне под запрещение; Цел 8: Въвеждане на прозрачност и публичност в ключови регистри, свързани със статуса на лицата, както и улесняване работата на нотариусите и службите по вписванията чрез стандартизирани процедури и достъпен обмен на информация. ниска висока ниска 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. При реализирането на първия и третия вариант не се постигат поставените цели. Осъществяването на втория вариант позволява в максимална степен да се изпълнят поставените цели. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 Нормативна намеса: „Изменение и допълнение на Закона за наследството“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Закон за наследството. 2. Граждански процесуален кодекс. 3. Семеен кодекс. 4. Закон за задълженията и договорите. 5. Закон за собствеността. 6. Закон за нотариусите нотариалната дейност. 7. Закон за гражданската регистрация. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Закон за наследството: https://lex.bg/laws/ldoc/2121542657 2. Гражданския процесуален кодекс: https://lex.bg/laws/ldoc/2135558368 3. Закон за задълженията и договорите: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2121934337 4. Закон за собствеността: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2122102787 5. Закон за нотариусите и нотариалната дейност: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2133897733 6. Закон за гражданска регистрация: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134673409 7. Информация на Националния статистически институт относно брой на осъдени лица: https://www.nsi.bg/statistical-data/158/506 8. Информация на Националния статистически институт относно броя на общините в Република България към 31 декември 2025 г.: https://www.nsi.bg/press-release/administrativno-teritorialno-i-teritorialno-delenie-na-republika-balgariya-9010 9. Справка от интернет страницата на Висшия съдебен съвет за брой на районните съдилища в Република България: https://vss.justice.bg/page/view/107864 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: