Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ (обн., ДВ, бр. 15 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2015 г., бр. 43 от 2016 г., бр. 91 от 2017 г. и бр. 98 от 2020 г.) § 1. В чл. 10, ал. 3 думите „български левове“ се заменят с „евро“. § 2. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. В ал. 2, в основния текст думите „в полза на лица - небюджетни организации“ се заменят с „на лица – бюджетни и небюджетни организации, за извършване на икономическа дейност“. 2. В ал. 3, в основния текст тирето и думите „небюджетни организации“ се заличават. § 3. В чл. 22, ал. 3 думата „съответните“ се заменя с „приложимите за общините“ и накрая се добавя „и се съобразяват с останалите фискални правила по този закон“. § 4. Член 23 се отменя. § 5. Член 24 се отменя. § 6. В чл. 25 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „на Общността“ се заменят с „в Европейския съюз“. 2. В ал. 3 думите „извънредни обстоятелства по чл. 24, ал. 3“ се заменят с „активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (Регламент (ЕС) 2024/1263) (ОВ, L 2024/1263 от 30 април 2024 г.) или на други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие“. § 7. Член 26 се изменя така: „Чл. 26. (1) Планът за нетните разходи, съдържащ се в националния средносрочен фискално-структурен план, следва да е в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 2024/1263. (2) Ако в момента на изготвяне на националния средносрочен фискално- структурен план за Република България е активирана процедура при прекомерен дефицит съгласно Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ, L 2024/1264 от 30 април 2024 г.), планът за нетните разходи трябва да е в съответствие с препоръката на Съвета с оглед на прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит. 1 (3) Изменението на приходите и разходите на сектор „Държавно управление“ се осъществява по начин, който гарантира изпълнение на одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България. (4) По-висок ръст на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие. (5) В случай на очаквано превишение на годишния ръст на нетните разходи над одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България, извън случаите по ал. 4, със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се определят допълнителни мерки за коригиране на превишението в рамките на периода на националния средносрочен фискално-структурен план. (6) В случай на очаквано превишение на годишния ръст на нетните разходи над допустимите ограничения, предвидени в дерогациите, изключенията или отклоненията по ал. 4, със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се определят допълнителни мерки за коригиране на превишението в рамките на действието на активираните дерогации, изключения или отклонения. (7) Мерки, водещи до трайно намаляване на бюджетните приходи, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите. (8) Преизпълнението на приходите за текущата бюджетна година не може да служи като източник за допълнителни разходи освен в случаите по ал. 9 - 11. (9) Алинея 8 не се прилага за преизпълнението на приходите от застрахователни обезщетения и от помощи и дарения. (10) Алинея 8 не се прилага за бюджетите на Народното събрание, на съдебната власт и за бюджетите на общините, както и за бюджетите на бюджетните организации по чл. 22, ал. 5. (11) Алинея 8 не се прилага за делегираните бюджети, когато със закон е предвидено разходване на преизпълнението на приходите.“ § 8. В чл. 27, ал. 5 думите „извънредни обстоятелства по чл. 24, ал. 3“ се заменят с „активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз за периода на тяхното действие“. § 9. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Превишение на размера по ал. 1 се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз за периода на тяхното действие.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „по ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „извън случаите по ал. 2,“, а думите „през следващата година“ се заличават. § 10. В чл. 29 ал. 2 се изменя така: 2 „(2) В случай на превишение на дълга по ал. 1 се предвиждат мерки за средногодишното му намаление в съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263.“ § 11. Член 36 се изменя така: „Чл. 36. (1) Министерството на финансите публикува тримесечни данни за консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“, включително по подсектори, преди края на следващото тримесечие или след публикуването на съответните данни от Европейската комисия (Евростат). (2) Министерството на финансите до края на текущата година публикува годишни данни за предходната година за гаранциите на сектор „Държавно управление“, включително по подсектори. (3) Министерството на финансите публикува ежемесечна и годишна информация за държавния и държавногарантирания дълг.“. § 12. В чл. 57 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Европейските общности“ се заменят с „Европейския съюз“. 2. В ал. 2 думите „лихвите за забавено предоставяне и другите корекции“ се заменят с „лихви за забавено предоставяне на собствени ресурси, дължими отрицателни лихви по сметката на Европейската комисия, открита в Българската народна банка, и други корекции във връзка с вноската по ал. 1“, а думите „Европейските общности“ се заменят с „Европейския съюз“. § 13. В чл. 66, ал. 2 думата „три“ се заменя с „четири“. § 14. Член 68 се изменя така: „Чл. 68. (1) Министърът на финансите изготвя пролетна и есенна макроикономическа прогноза. Прогнозите трябва да се базират на последна актуална статистическа информация, като сроковете за изготвянето им се съобразяват със сроковете за разработването на проектите на средносрочната бюджетна прогноза, на държавния бюджет и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и документите, изготвяни в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната (Регламент (ЕС) 473/2013), (ОВ, L 140 от 27 май 2013 г.). (2) Макроикономическите прогнози се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите в срок до 10 дни след приемане от Фискалния съвет на решение в изпълнение на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за Фискален съвет. Неприемането на решение по изречение първо в срока, регламентиран в меморандума между Фискалния съвет и Министерството на финансите съгласно чл. 14а от Закона за Фискален съвет, не е пречка за публикуването на макроикономическите прогнози.“. § 15. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „20 април“ се заменят с „30 април“ и думата „три“ се заменя с „четири“. 2. В ал. 2: а) точка 3 се изменя така: „3. оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и 3 устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху сектор „Държавно управление“; доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискални рискове от изменението на климата и неговото въздействие върху околната среда и разпределението на публичните финанси при разработването на политиките;“; б) в т. 4 думата „три“ се заменя с „четири“. 3. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „като причините за всяко отклонение се обясняват надлежно“ и се създава изречение второ: „При избиране на нов Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза може да бъде актуализирана, за да бъдат отразени новите приоритети на политиките, като се посочват разликите между предходната и новата средносрочна бюджетна прогноза.“. § 16. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения: 1.В т. 5 думата „три“ се заменя с „четири“. 2. В т. 6: а) в основния текст думата „три“ се заменя с „четири“; б) буква „б“ се изменя така: „б) описание на планираните политики, включително инвестиции и реформи, с финансово въздействие върху сектор „Държавно управление“ и устойчивия и приобщаващ растеж, прогноза за основни разходни и приходни показатели за следващите четири години в рамките на тези политики, включително информация как се постигат корекциите към националните бюджетни цели в средносрочен план в сравнение с бюджетния сценарий при непроменени политики на правителството;“ 3. В т. 8 накрая се поставя запетая и се добавя „както и доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата, като се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата;“. 4. В т. 9 думата „три“ се заменя с „четири“. § 17. В чл. 75 се правят следните изменения: 1. Алинеи 2 и 3 се отменят. 2. В ал. 4 думите „и автоматични корективни механизми“ се заличават. § 18. Член 76 се изменя така: „Чл. 76. (1) Министърът на финансите при взаимодействие с първостепенните разпоредители с бюджет и заинтересовани институции разработва нов или преработен национален средносрочен фискално-структурен план, както и годишен доклад за напредъка по неговото изпълнение съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 2024/1263. (2) Годишният доклад за напредъка по изпълнението на националния средносрочен фискално-структурен план и средносрочната бюджетна прогноза се разработват с еднакви макроикономически и фискални данни, прогнози и допускания, включително и по отношение на ограниченията за растежа на нетните разходи и приоритетни публични инвестиции и реформи. (3) При разработването на средносрочната бюджетна прогноза се осигурява съответствие на параметрите, допусканията и референтните стойности на фискалните 4 правила за годините от периода на националния средносрочен фискално-структурен план, като за останалите години стойностите са индикативни.“ § 19. В чл. 77а думите „31 октомври“ се заменят с „15 октомври“. § 20. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея: а) се създава нова т. 2: „2. целите на фискалната и бюджетната политика от последната средносрочна бюджетна прогноза, като при различия причините за всяко отклонение се обясняват надлежно;“; б) досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4 и в тях думата „две“ се заменя с „три“; в) досегашната т. 4 става т. 5. 2. Създава се ал. 2: „(2) В съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 473/2013 министърът на финансите разработва проект на бюджетен план за предстоящата година на базата на сценариите, целите, оценките и прогнозите, използвани при разработването на проекта на държавния бюджет и проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза по ал. 1.“ 3. Създава се ал. 3: „(3) Проектът на държавния бюджет, проектът на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза и проектът на бюджетен план за предстоящата година отразяват политиките и мерките в отговор на приетите за съответната година от Съвета на Европейския съюз специфични препоръки относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Република България и на препоръките, отправени в контекста на Пакта за стабилност и растеж.“ § 21. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 5: „5. проекта на бюджетен план за следващата година;“ б) досегашната т. 5 става т. 6. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Министерският съвет одобрява законопроекта за държавния бюджет, актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и проекта на бюджетен план за предстоящата година, разработени при еднакви параметри, и приема становището по ал. 1, т. 3.“ 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) В срок до 15 октомври Министерският съвет: 1. внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, представляваща мотивите към него, приетото становище по ал. 1, т. 3 и програмните формати на бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, които съответстват на 5 параметрите на законопроекта за държавния бюджет и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза; 2. В съответствие с чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 473/2013 организира предаването на Европейската комисия и на Еврогрупата на проекта на бюджетен план за следващата година.“ 4. В ал. 7 след думите „ал. 3“ се добавя „и в стратегията по чл. 77а“. § 22. В глава шеста в наименованието на раздел II думата „три“ се заменя с „четири“. § 23. В чл. 82, ал. 1 думата „три“ се заменя с „четири“. § 24. Създава се чл. 86а: „Чл. 86а. (1) Със закона за държавния бюджет се определят и национално финансирани публични инвестиции. Видът и обхватът на инвестициите, условията, критериите и редът за тяхното оценяване и приоритизиране се определят от Министерския съвет с наредба. (2) Алинея 1 не се прилага за бюджетите на Народното събрание и съдебната власт.“ § 25. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „При възникване на ангажименти за разходи, свързани с поемането на държавен дълг, същите се разплащат съгласно договорните условия.“ 2. В ал. 2 след думите „държавен дълг“ се поставя запетая и се добавя „включително и чрез емитиране на дълг на международните пазари,“, а думите „по държавния дълг“ се заменят с „и разходи за обслужване на държавния дълг“. 3. В ал. 3 запетаята и думите „като в този срок не се включва времето, през което няма избрано Народно събрание“ се заличават. 4. В ал. 4 думите "с решение" се заменят със "със закон". § 26. В чл. 152, ал. 1 думата „левове“ се заменя с „евро“. § 27. В чл. 152б, ал. 1 думата „левове“ се заменя с „евро“. § 28. В чл. 152в, ал. 1 думата „левове“ се заменя с „евро“. § 29. В чл. 153 ал. 7 се изменя така: „(7) Първостепенните разпоредители с бюджет по ал. 1 и техните разпоредители с бюджет от по-ниска степен, включени в системата за електронни бюджетни разплащания, могат да откриват сметки в евро и друга валута в други банки след получено съгласие от Министерството на финансите, когато това е необходимо за осъществяване на картови разплащания и други банкови операции, неизвършвани от Българската народна банка, както и за откриване на акредитиви. При приключване на операциите тези сметки се закриват, като наличните салда по тях се възстановяват по съответните сметки в Българската народна банка.“. § 30. В чл. 154 се правят следните изменения: 1. В ал. 5 думите „Левовите парични постъпления“ се заменят с „Паричните постъпления в евро“. 6 2. В ал. 8 думата „оператора“ се заменя с „националния оператор“, а думата „левове“ се заменя с „евро“. § 31. В чл. 164 ал. 1 се изменя така: „(1) Министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан и дава указания на бюджетните организации.“ § 32. В чл. 165 се създава ал. 3: „(3) Извън случаите по ал. 1, стандартите, указанията и сметкопланът по чл. 164, ал. 1 и 3 се прилагат и от предприятия, които не са бюджетни организации и не са търговски дружества, но попадат в сектор „Държавно управление“, когато това е предвидено със закон.“. § 33. В чл. 166, ал. 1 и 2 думите „чл. 165, ал. 1“ се заменят с „чл. 165“. § 34. В чл. 167 думите „чл. 165, ал. 1“ се заменят с „чл. 165“. § 35. В чл. 169 думите „чл. 165, ал. 1“ се заменят с „чл. 165“, а думите „изискванията на Европейския съюз“ се заменят с „изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки, както и на други изисквания на европейското и националното законодателство по отношение на отчетността на бюджетните организации и предприятията по чл. 165“. § 36. В чл. 173 думите „100 до 500 лв.“ се заменят с „60 до 260 евро“. § 37. В чл. 173а думите „500 до 2000 лв.“ се заменят с „260 до 1100 евро“. § 38. В чл. 173б думите „100 до 500 лв.“ се заменят с „60 до 260 евро“. § 39. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2: а) буква „а“ се изменя така: „а) системите за счетоводство и за статистическа отчетност на сектор „Държавно управление“;“ б) буква „в“ се изменя така: „в) национални числови фискални правила, изразени във вид на показател за бюджетни резултати, които допринасят за съответствието между провежданата фискална политика и задълженията в тази област съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз;“ в) в буква „д“ думите „средносрочните бюджетни цели“ се заменят с „националните бюджетни цели в средносрочен план“; г) създава се буква „з“: „з) независими фискални институции като структурно независими органи или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на изпълнителната власт, създадени със закон.“. 2. В т. 32 думата „Общността“ се заменя с „Европейския съюз“. 3. В т. 34 думата „Общността“ се заменя с „Европейския съюз“. 4. В т. 35 думата „три“ се заменя с „четири“. 7 5. Точка 38 се отменя. 6. В т. 41: а) буква „а“ се изменя така: „а) салдото на единната сметка и салдата по всички останали невключени в единната сметка банкови сметки на бюджетните организации от подсектор „Централно управление“ и на социалноосигурителните фондове, обслужвани от Българската народна банка и от банки в страната;“; б) буква „в“ се изменя така: „в) вземания от фондове и механизми на Европейския съюз на бюджетните организации, без общините и техните разпоредители с бюджет;“; в) създава се буква „д“: „д) други вземания на централния бюджет по сметки и разчети с Българската народна банка.“. 6. В т. 42 след думите „разходване или“ думата „временно“ се заличава. § 40. В § 4 от допълнителните разпоредби думата „специален“ се заменя със „самостоятелен“. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 41. С този закон се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ, L 2024/1265 от 30 април 2024 г.). ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 42. Издадените до влизането в сила на този закон указания на министъра на финансите относно отчетността на бюджетните предприятия се прилагат, доколкото друго не е определено от министъра на финансите с указанията по чл. 164, ал. 1 и 3. § 43. Министерският съвет приема наредбата по чл. 86а в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. § 44. Разпоредбата на чл. 86а се прилага за бюджетната процедура за 2028 г. § 45. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92 и 97 от 2017 г., бр. 15, 22 и 98 от 2018 г., бр. 13, 37 и 96 от 2019г., бр. 26, 28, 104 и 105 от 2020 г., бр. 19 от 2021 г., бр. 105 от 2023 г., бр. 70, 72 и 79 от 2024 г., бр. 17, 26, 61 и 115 от 2025 г. и бр. 25, 27, 30 и 67 от 2026 г.), в § 1, т. 26 от допълнителните разпоредби думата „Общността“ се заменя с „Европейския съюз“. 8

Проект Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси 1. Причини, които налагат промените Рамката за икономическо управление на Европейския съюз (ЕС), известна като Пакт за стабилност и растеж, беше реформирана чрез влизането в сила на 30 април 2024 г. на три законодателни акта – Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета, Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит и Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. В нашето законодателство изискванията на Директива 2011/85/ЕС относно бюджетните рамки на държавите членки са транспонирани в три закона – Закона за публичните финанси, Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми и Закона за статистиката. Отделно от това, присъединяването на страната ни към еврозоната от 1 януари 2026 г. прави приложим и Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната. 2. Цели, които се поставят Променената рамка има за цел да насърчи поддържането на стабилни публични финанси в съчетание с провеждането на реформи и инвестиции за постигането на устойчив и приобщаващ растеж в отделните държави членки и в ЕС като цяло. Реформата в рамката за икономическо управление не внася промени по отношение на допустимите нива за дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ на държавите членки, като двата показателя трябва да останат в рамките на референтните стойности, съответно 3% от БВП за дефицита и 60% от БВП за дълга. Новият момент съгласно реформираната рамка за икономическо управление е, че при определянето на фискалните ангажименти за корекция се прави ясно разграничение между държавите членки по отношение на държавния им дълг и икономически трудности, като се въвежда нов оперативен индикатор – ръст на нетните първични разходи, който служи за основа при определянето на фискалната политика на дадена страна в краткосрочен и средносрочен план. Вече се вземат предвид и необходими реформи и инвестиции и отчитането на спецификите на отделните държави при определяне на изискванията към фискалната им политика, което следва да води до тяхното по-добро припознаване и изпълнение от страна на националните власти. За целите на проследяването на изпълнението на националните ангажименти в сферата на икономическото и фискално управление държавите членки следва да представят информация на Европейската комисия (ЕК) под формата на национални средносрочни фискално-структурни планове, обхващащи период от четири или пет до седем години в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл на съответната държава и необходимостта от удължаване на корективния период при провеждането на 1 Проект реформи и инвестиции със значително въздействие върху сектор „Държавно управление“. В този документ всяка държава членка следва да представи своя фискален план, както и приоритетни публични реформи и инвестиции, които заедно ще осигурят устойчиво и постепенно намаляване на дълга и приобщаващ растеж. Разработването на Плана отменя необходимостта от подготовка на Конвергентна програма и Национална програма за реформи на Република България занапред. С цел проследяване на постигнатия напредък в изпълнението на заложените във националния средносрочен фискално-структурен план ангажименти и адресиране на специфичните препоръки, които всяка държава членка получава ежегодно в рамките на Европейския семестър, до края на април всяка година следва да бъде изготвян и представен на ЕК и Годишен доклад за напредъка. Като цяло промените в ЗПФ засягат различни аспекти на бюджетната рамка и ролята на различните участници в бюджетния процес. Предлага се прецизиране на текста на чл. 21 с оглед натрупаната практика в областта на държавните помощи и възможността бюджетните организации също да извършват икономическа дейност. Предлагат се промени в частта на фискалните правила, като се запазват основните ограничители от Пакта за стабилност и растеж (за дефицита и дълга) и се въвежда проследяване на ръста на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за България. Предлага се отмяна на чл. 23 и 24, свързани със замяната на средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на сектор „Държавно управление“ с новия единен показател за нетните разходи (включен в плана за нетните разходи, съдържащ се в националния средносрочен фискално-структурен план), което от своя страна е отразено и в редакциите на разпоредбите на чл. 26. Определението за „извънредни обстоятелства“ от досегашната разпоредба на чл. 24, ал. 3 отпада, тъй като е заложено в регламентите и в приложение 12 към ДФЕС. Въвеждат се допустими отклонения при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в регламенти на Европейския съюз, валидни за фискалните правила по чл. 25 (целта за салдото на сектор „Държавно управление“), чл. 26 (ръстът на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на ЕС план за нетните разходи). За да се постигне съответствие с произтичащите от европейското законодателство промени на правилата в частта на допустими отклонения при приложими дерогации се предлагат и промени за допустими дерогации в частта на националните фискални правила със съответните редакции на чл. 27 (за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма) и чл. 28 (за максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма). Предлагат се също и промени относно управлението на дълга – относимите за него фискални правила, възможностите за поемане на дълг в условията на неприет закон за държавния бюджет, разходите за неговото обслужване, публичността и статистиката в чл. 29, 36, 77а, 79 и 87. Прецизират се разпоредбите на чл. 57 с цел осигуряване на съответствие с терминологията в действащото към момента законодателство в областта на системата на собствените ресурси на Европейския съюз, както и изчерпателно обхващане на възможните плащания по сметка, открита в Българската народна банка на името на Европейската комисия. 2 Проект Променят се чл. 72, с който се удължава срокът на средносрочната бюджетна прогноза на 4 години и се променя основата, на която се разработва съобразно реформираната рамка за икономическо управление на ЕС, както чл. 73 (съдържанието на средносрочната бюджетна прогноза). Предлагат се промени и по отношение на съдържанието на националните бюджетни документи и сроковете за тяхната подготовка, за да се осигури съгласуваност при подготовката на документи и ежегодното им представяне на ЕК в съответните срокове – годишен доклад за напредъка и съответно средносрочна бюджетна прогноза - до 30 април и проект на бюджетен план и съответно законопроект за държавния бюджет и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза като мотиви към него - до 15 октомври. В тази връзка се прецизират и текстовете, свързани с изготвянето на макроикономически прогнози – чл. 68 и чл. 75, въвежда се изискването за разработване на национален средносрочен фискално- структурен план и годишен доклад за напредъка, вкл. и изискване за съгласуваност на използваните макроикономически и фискални данни, прогнози и допускания – чл. 76. С допълнения на чл. 78 се предлага министърът на финансите да обяснява надлежно в проекта на бюджет и проекта на АСБП и различията спрямо целите на фискалната и бюджетната политика от последната средносрочна бюджетна прогноза, както и да разработва проект на бюджетен план за следващата година съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 473/2013, като отразява политиките и мерките в отговор на приетите от Съвета на Европейския съюз специфични препоръки за страната за съответната година. Предложено е създаване на уредба, целяща привеждане на националната рамка в съответствие с една от основните цели на реформата на икономическото управление на ЕС, свързана с осигуряването на подходящо равнище на публични инвестиции и подобряване на тяхната ефикасност и ефективност, съгласно Регламент (ЕС) 2024/1263. Синхронизирани са и сроковете за изготвянето на макроикономическите прогнози със сроковете за подготовка на бюджетните документи. Осигурена е пълнота относно обхвата на бюджетната рамка. Прецизирани са разпоредбите относно бюджетното счетоводство и статистиката, като са отразени изискванията на изменената директива и препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В допълнителните разпоредби се предлагат промени относно приложимата терминология, хармониращи с изискванията от изменената директива за бюджетните рамки. С оглед осигуряване на съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263 и на Директива 2011/85/ЕС на Съвета със законопроекта се предлагат промени за прецизиране на действащите разпоредби относно дълговото фискално правило по чл. 29, ал. 2 от него, както и за публикуване на статистическа информация за дълга по чл. 36 от него. Срокът за ежегодното разработване на стратегия за управление на държавния дълг, предвиден в чл. 77а е променен с цел установяването на съответствие и съгласуваност на документа с параметрите на бюджетните документи, като допълнително в чл. 79, ал. 7 се урежда възможност за нейната актуализация при необходимост в съответствие с параметрите на приетите от Народното събрание бюджетни закони. Отчитайки засилената роля на публичните инвестиции като инструмент за устойчив растеж и необходимостта те да съответстват както на европейските, така и на националните приоритети, се предлага въвеждането на изрична правна уредба за предварителна оценка и приоритизация на национално финансираните публични инвестиции, като се създава нов чл. 86а. Предложението предвижда създаване на механизъм, при който национално финансирани публични инвестиции могат да намерят място в годишния закон за държавния 3 Проект бюджет. Видът и обхватът на инвестициите, условията, критериите и редът за тяхното оценяване, приоритизиране и одобряване ще се определят с наредба, приета от Министерския съвет. С това се цели гарантиране на ефективно и прозрачно разпределение на публичните ресурси, прозрачност и обоснованост при вземането на решения и осигуряване на съответствие с фискалните ограничения и стратегическите приоритети. Въведени са разпоредби в чл. 87, ал. 1 и 2 от законопроекта, с които се регламентира възможност за поемане на държавен дълг и на международните пазари в условията на неприет закон за държавния бюджет, както и за покриване на общия размер на годишните дългови плащания и извършване на разходи, свързани с поемането на дълга, в т.ч. за рейтингови агенции, правни и консултантски услуги и пр. Промяната ще създаде предпоставки за диверсификация на източниците за финансиране, респ. на достъп до по- широка инвеститорска база в сравнение с вътрешния пазар, както и минимизиране влиянието на потенциални ликвидни рискове. Стесненият обхват на действащата норма, не предполага покриване на общия размер на годишните дългови плащания, а визира единствено погашенията по дълга, но не и лихвените разходи. От друга страна, практиката показва, че отсъствието на изричен текст, обезпечаващ възможността за емитиране на облигации на международните капиталови пазари при условията на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от закона, се интерпретира като невъзможност за използване на този дългов инструмент. Предлаганите промени в ал. 4 от чл. 87 са свързани с конституционните правомощия на Народното събрание. Промяната в чл. 153, ал. 7 от ЗПФ е от редакционно естество, прецизираща и уточняваща откриването и закриването на сметки извън БНБ, както в евро, така и в друга валута от съответните бюджетни организации. Промените в чл. 164 и 169 са насочени към прецизиране на съответните разпоредби за по-точно съответствие с изискванията на чл. 3, параграф 1 на директива 2011/85. С предложението за допълнение на чл. 165 цели да се осигури допълнителна възможност за спазването на изискванията на чл. 3, параграф 1 на директива 2011/85 по отношение на отчетността на лица от сектор „Държавно управление“, които не са бюджетни организации и не са търговски дружества. Промените в чл. 166 и 167 са от правно- техническо естество, произтичащи от предложението за допълнение на чл. 165. Предложените промени в § 1 от Допълнителните разпоредби целят синхронизиране на използваните определения с реформираната рамка за икономическо управление на ЕС. Относно т. 41 от допълнителните разпоредби на закона тези промени са основно от редакционно естество и целят коректното използване на посочените в закона понятия, както и постигането на яснота по отношение на обхвата на този специфичен числов национален показател по смисъла на Директива 2011/85. Предлага се в дефиницията да се включат и салда по сметки и разчети, представляващи вземания на централния бюджет срещу БНБ. Това са краткосрочни позиции от техническо естество, основно произтичащи от извършвания при условията на членство в еврозоната сетълмент на бюджетните плащания в евро, и които се погасяват в много кратък период. С предложения § 42 от проекта на акт се предлага с цел правна яснота и регламентация относно приложимостта на издадените преди приемането на Закона за публичните финанси указания на министъра на финансите за отчетността на бюджетните предприятия. Предвидени са и промени, които са в свързани с въвеждането на еврото в Република България. 3. Очаквани резултати от прилагането С приемането на законопроекта ще се постигне привеждане на националното законодателство в съответствие с реформираната рамка за икономическо управление на 4 Проект Европейския съюз, както и отразяване на промени във връзка с членството на Република България в еврозоната. 4. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Законопроектът не изисква допълнителни разходи/трансфери/други плащания по държавния бюджет или по сметки за средства от Европейския съюз и не се очаква да има негативно въздействие върху бюджетите на останалите организации, включени в КФП. Прилагането на предложената уредба не се очаква да доведе до необходимост от допълнителни финансови и други средства. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С приемането на предлаганите изменения и допълнения в Закона за публичните финанси се постига съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. Заедно с приемането на предлаганите с отделен законопроект за изменения и допълнения на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми се постига пълно съответствие. По този начин се създават и условия за прилагане на регламентите от превантивната и корективната част на Пакта за стабилност и растеж. Към законопроекта е изготвена и приложена и Справка за съответствие с европейското право. По законопроекта са проведени обществени консултации чрез публикуването му на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. 5

Приложение № 1 Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси второто полугодие на 2026 г. Лицa за контакт: Цветослав Миков, началник на отдел, дирекция „Бюджет“, Министерство на финансите Телефон и ел. поща: Телефон: 02/9859 2120 Ел. поща: tz.mikov@minfin.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Рамката за икономическо управление на стабилност и растеж, беше реформирана чрез законодателни акта – Регламент (ЕС) 2024/1263 на 2024 година за ефективна координация на икономическите наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № Съвета от 29 април 2024 година за изменение изясняване на прилагането на процедурата при на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на бюджетните рамки на държавите членки. В нашето законодателство изискванията на Директива държавите членки са транспонирани в три закона Фискален съвет и автоматични корективни механизми Отделно от това, присъединяването на страната приложим и Регламент (ЕС) № 473/2013 на година относно общите разпоредби за мониторинг за гарантиране на коригирането на прекомерния 1.2. Мотивите, които са основата на предложения рамките на съществуващото законодателство чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3./1.4. Изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 изменение на Директива 2011/85/ЕС относно членки следва да бъдат транспонирани в националното публичните финанси. 1.5. Извършена е последваща оценка на Закона за приемането на новата рамка за икономическо необходимите изменения, свързани с законодателство в съответствие с Директива (ЕС) изменение на Директива 2011/85/ЕС относно членки. Европейския съюз (ЕС), известна като Пакт за влизането в сила на 30 април 2024 г. на три Европейския парламент и на Съвета от 29 април политики и за многостранно бюджетно 1466/97 на Съвета, Регламент (ЕС) 2024/1264 на на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и прекомерен дефицит и Директива (ЕС) 2024/1265 Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за 2011/85/ЕС относно бюджетните рамки на – Закона за публичните финанси, Закона за и Закона за статистиката. ни към еврозоната от 1 януари 2026 г. прави Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 и оценка на проектите за бюджетни планове и дефицит на държавите членки в еврозоната. законопроект, не могат да бъдат решени в промяна в организацията на работа и/или чрез на Съвета от 29 април 2024 година за изискванията за бюджетните рамки на държавите законодателство, респективно в Закона за публичните финанси. Същата е проведена преди управление на ЕС, като поради това не отчита необходимостта от привеждане на националното 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изискванията за бюджетните рамки на държавите 2 1.1.Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3.Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси се цели постигане на пълно съответствие на националното законодателство и новата рамка за икономическо управление в ЕС: • насърчаване поддържането на стабилни публични финанси в съчетание с провеждането на реформи и инвестиции за постигането на устойчив и приобщаващ растеж; • промени в частта на фискалните правила чрез въвеждането на нов оперативен индикатор – ръст на нетните първични разходи, който служи за основа при определянето на фискалната политика в краткосрочен и средносрочен план и отпадане на досегашния показател – средносрочна бюджетна цел за структурния дефицит; • въвеждане на допустими отклонения при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации съобразно новата рамка или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в регламенти на Европейския съюз, с които се заменя досегашната разпоредба за определяне на извънредни обстоятелства, както и за допустими дерогации в частта на националните фискални правила; • вземане предвид на необходимите реформи и инвестиции при определяне на изискванията към фискалната политика; • регламентиране на новите изисквани от Европейската комисия документи – национален средносрочен фискално-структурен план и годишни доклади за напредъка по изпълнението на плана вместо Националната програма за реформи и Конвергентната програма; • съгласуваност при подготовката на документи и ежегодното им представяне на ЕК в съответните срокове – годишен доклад за напредъка и съответно средносрочна бюджетна прогноза - до 30 април и проект на бюджетен план и съответно законопроект за държавния бюджет и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза като мотиви към него - до 15 октомври; • промени относно управлението на дълга – относимите за него фискални правила, възможностите за поемане на дълг в условията на неприет закон за държавния бюджет, разходите за неговото обслужване, публичността и статистиката; • осигуряване на съответствие с терминологията в действащото към момента законодателство в областта на системата на собствените ресурси на Европейския съюз; • създаване на уредба, целяща привеждане на националната рамка в съответствие с една от основните цели на реформата на икономическото управление на ЕС, свързана с осигуряването на подходящо равнище на публични инвестиции и подобряване на тяхната ефикасност и ефективност; • синхронизиране на сроковете за изготвянето на макроикономическите прогнози със сроковете за подготовка на бюджетните документи и осигуряване на пълнота относно обхвата на бюджетната рамка; • прецизиране на разпоредбите относно бюджетното счетоводство и статистиката, като са отразени изискванията на изменената директива и препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие; • промени, свързани с въвеждането на еврото в Република България. 3 Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: - Бюджетните организации чиито, ръководители/органи са първостепенни разпоредители с бюджет, без общини - 64; - Общините - 265; - Държавните висши училища и БАН – 38; - Лицата, които попадат в сектор „Държавно управление“, определени от Националния статистически институт, съгласно методологията на Евростат ЕСС 2010 - 232; - Фискалния съвет; - Българската народна банка; - Националното сдружение на общините в Република България. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Не се предприемат изменения в Закона за публичните финанси. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са налични Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант се запазва досегашната приложима уредба на Закона за публичните финанси, при което изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки няма да бъдат транспонирани в националното законодателство. При тази ситуация органите на ЕС ще открият процедура срещу страната ни за ненавременно транспониране на изискванията на ниво ЕС, което ще има неблагоприятни последици, в т.ч. и финансови санкции. Специфични въздействия: няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Този вариант на действие няма да окаже директно негативно въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не е идентифицирана 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси.“ Описание: 4 С с № на на ще В Не Този Предприемат Положителни новата Европейския 1466/97 прекомерен изисквания Отрицателни хода Специфични са Въздействия предприятия. се изменения в Закона за публичните финанси. (икономически/социални/екологични) въздействия: приемането на законопроекта ще се осигури пълно съответствие на рамка за икономическо управление на Европейския съюз – парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и на Съвета, Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на дефицит и Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки спомогне за постигането на посочените по-горе цели и ще законодателство да бъде в максимална степен синхронизирано на европейско ниво. (икономически/социални/екологични) въздействия: на извършените проучвания не се установяват отрицателни заинтересованите страни. въздействия: налице специфични въздействия. върху малките и средните предприятия: вариант на действие няма да окаже директно негативно въздействие Административна тежест: Не е идентифицирана. националната Регламент (ЕС) ефективна за отмяна на 2024 година прилагането на 2024 година на държавите позволи и координирано въздействия върху малките правна рамка 2024/1263 координация Регламент (ЕО) за изменение процедурата при за изменение членки. Това националното с новите върху и средни на на ни 2.2. 2.1. социални Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, потенциални страна/група заинтересовани второстепенни. предприятия и административни услуги икономически, страни. административната и др.) 5. 5.1. Степени По Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. проблем 1: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 и т т с к о е н ф в Е Цел 1: „С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси се цели постигане на пълно съответствие на националното законодателство и новата рамка за икономическо управление в ЕС.“ 3 1 н с а т к с и о ф Е Цел 1: „С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси се цели постигане на пълно съответствие на националното законодателство и новата рамка за икономическо управление в ЕС.“ 3 1 в у с а л г ъ С Цел 1: „С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на т Закона за публичните финанси се цели постигане на пълно съответствие с о на националното законодателство и новата рамка за икономическо н а управление в ЕС.“ 3 1 1.2. 1.1. Сравнете вариантите чрез сравнение на ключовите им положителни и Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, сравнение на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да отрицателни въздействия. съгласно останалите вариантите постигат бъдат постигнати критерии за целите на при определено 5 ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на предложения проект на акт - проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси“ Аргументите за това са свързани със следното: Вариант 2 се отличава с най-висока степен на ефективност, ефикасност и съгласуваност за постигане на целите. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): ☐ Ще се увеличи ☐ Ще се намали ☒ Няма ефект Приемането на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси не поражда последствия, свързани с административни режими и тежести. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? ☐ Да ☒ Не Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси не се предвижда създаването на нови регулаторни режими, както и не се засягат съществуващи режими и услуги. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната.. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? ☐ Да ☒ Не Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? ☐ Актът засяга пряко МСП ☒ Актът не засяга МСП Приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси не поражда отношения с микро-, малките и средните предприятия. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителните варианти (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове от прилагане на препоръчителния вариант. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др . 7. Консултации: ☐ Проведени консултации Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. ☒ Предстоят обществени консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове по проекта на акт ще бъдат проведени обществени консултации чрез публикуване на законопроекта, мотивите към него, предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на финансите. Проектът на акт ще се съгласува с всички министри, с дирекциите от администрацията на Министерския съвет, с чиято функционална компетентност е свързан и с Комисията за противодействие на корупцията относно наличието на корупционен риск в съответствие с чл. 32, ал. 1, 3, 5 и 6 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Ще бъде представена справка за съответствието на законопроекта с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Законопроектът ще се съгласува и с Българската народна банка, Фискалния съвет, Сметната палата и Националното сдружение на общините в Република България. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? ☒ Да ☐ Не Предложеният законопроект транспонира изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки, поради което предложенията ще бъдат съгласувани предварително в рамките на съответните работни групи. Разработена е справка за съответствие с европейското право. 7 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5 . 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? ☐ Да ☒ Не Не се изисква извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради липса на значителни последици от прилагането на акта. (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Не се налага предоставянето на допълнителна информация и документи. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: - Закон за публичните финанси - Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация - Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки; - Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки; - Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета; - Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит; - Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит; - Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Добрин Пинджуров, директор на дирекция „Бюджет“ Дата: 21.08.2026 г. X

1 НАИМЕНОВАНИЕ НА ДИРЕКТИВАТА Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните членки година за изменение на рамки на държавите Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки Текст на разпоредбата НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми ЗИД на Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Закон за публичните финанси ЗИД на Закон за публичните финанси Закон за статистиката СТЕПЕН НА СЪОТВЕТСТВИЕ И КОМЕНТАРИ Анализ на степента на съответствие и коментари: а) пълно; б) частично; конкретизация на българския акт, с който ще се въведе съответното изискване, включително дата/срок; коментар на причините за невъвеждане или частично въвеждане на разпоредбите; в) не подлежи на въвеждане; коментар; г) Република България не се възползва от предложената опция; коментар; д) подлежи на въвеждане в определения срок. Член 1 Директива 2011/85/ЕС се изменя, както следва: Чл1е)н 2) се изменя, както следва: а ) в първа алинея второ изречение се заменя със следното: „Прилага се определението за „подсектори на сектор „Държавно управление“, посочено Закон за публичните финанси Допълнителни разпоредби: § 1. По смисъла на този закон: 7. "Бюджетно салдо" е разликата между приходите, помощите и даренията, разходите и бюджетните Пълно 2 в приложение А към Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета взаимоотношения. Положителното бюджетно салдо е излишък, а отрицателното бюджетно салдо - дефицит. 25. "Подсектор "Местно управление" е подсектор "Местно управление" (local government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки. 26. "Подсектор "Централно управление" е подсектор "Централно управление" (central government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки. ЗИД на Закон за публичните финанси Допълнителни разпоредби: § 1. По смисъла на този закон: 32. "Сектор "Държавно управление" е сектор "Държавно управление" (General government) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз. 34. "Социалноосигурителни фондове" са Националният осигурителен институт и фондовете на държавното обществено осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и всички други юридически лица и фондове, които се включват в обхвата на подсектор "Социалноосигурителни фондове" (social security funds) съгласно изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз. Точка 38 се отменя. 3 б)втора алинея се изменя, както следва: i)буква а) се заменя със следното: „а)системите за публично счетоводно отчитане и за статистическа отчетност от сектор „Държавно управление“;“ Закон за публичните финанси Чл. 163. Бюджетните организации осъществяват счетоводството си съгласно изискванията на Закона за счетоводството, на този закон, както и на основата на стандартите, сметкоплана и указанията по чл. 164. Чл. 164. (2) Проектите на стандартите, указанията и сметкопланът по ал. 1 се разработват от Министерството на финансите. (3) По въпроси, неуредени в стандартите и сметкоплана по ал. 1, за бюджетните организации могат да се прилагат разпоредби на стандарти, приложими за други предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, по ред, определен от министъра на финансите. (4) Стандартите, указанията и сметкопланът по ал. 1 и 3 се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 164. (1) Министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан и дава указания на бюджетните организации. Пълно ii)буква в) се заменя със следното: „в)специални числови фискални правила за отделната държава, които допринасят за съответствието между провежданата от държавите членки фискална политика и задълженията им в тази област съгласно ДФЕС, и които се изразяват във вид на показател за бюджетните резултати, като например бюджетен дефицит, получени заеми, дълг или значителен компонент от тях;“ Закон за публичните финанси ФИСКАЛНИ ПРАВИЛА Чл. 22. (1) Министерският съвет при съставянето, приемането и изпълнението на показателите по консолидираната фискална програма спазва фискалните правила по този закон. (2) Първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт при съставянето и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон. Пълно 4 (4) Органите на управление на социалноосигурителните фондове при съставянето и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон. (5) Органите на управление на бюджетните организации, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но са включени в консолидираната фискална програма, при съставянето, приемането и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон. Чл. 25. (1) Целта за салдото на сектор "Държавно управление" е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) В случай на дефицит на сектор "Държавно управление" на годишна основа Министерският съвет със средносрочната бюджетна прогноза определя срока и стъпките за достигане на нулево или положително салдо. Чл. 27. (1) Целта за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа, е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. (2) При очаквано негативно отклонение от годишната цел за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма министърът на финансите предлага на Министерския съвет да одобри компенсиращи мерки. (3) В случай че мерките по ал. 2 налагат промени на основни показатели на държавния бюджет и/или на бюджетите на социалноосигурителните фондове, Министерският съвет внася в Народното събрание предложение за промени на закона за държавния бюджет и/или на законите за бюджета на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. 5 (4) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт. (6) В случай на дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, в средносрочната бюджетна прогноза и в закона за държавния бюджет се предвиждат мерки за ежегодното му намаление до постигане на нулево или положително бюджетно салдо. Чл. 28. (1) (Предишен текст на чл. 28 - ДВ, бр. 91 от 2017 г., доп., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма не може да надвишава 40 на сто от брутния вътрешен продукт. В обхвата на разходите по изречение първо не се включват разходите, извършвани от сметки за средства от Европейския съюз, както и по други международни програми и договори, които са с режим на сметки за средства от Европейския съюз съгласно чл. 8, ал. 4, включително свързаното с тях национално съфинансиране. Чл. 29. (1) Номиналният размер на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" към края на всяка година не може да надвишава 60 на сто от брутния вътрешен продукт. (3) Консолидираният дълг на сектор "Държавно управление" към края на всяка година като съотношение спрямо брутния вътрешен продукт не може да надвишава съотношението от предходната година, докато това съотношение е над 60 на сто. (4) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) В случаите по ал. 2 в закона за държавния бюджет за съответната година може да се предвидят допълнителни ограничения за поемането на дълг от общините и социалноосигурителните фондове, 6 включително по отделни общини и по социалноосигурителни фондове, както и от други субекти, попадащи в сектор "Държавно управление". Чл. 30. Средносрочната цел за бюджетното салдо по бюджета на общината, изчислено на касова основа, е придържане към балансирано бюджетно салдо. Чл. 31. (1) Средният темп на нарастване на разходите за местни дейности по бюджетите на общините за прогнозирания средносрочен период не следва да надхвърля средния темп на нарастване на отчетените разходи за местни дейности за последните четири години. (2) По-висок темп на нарастване на разходите спрямо този по ал. 1 се допуска само при компенсиране с допълнителни мерки, водещи до увеличаване на бюджетните приходи. Допълнителните мерки следва да водят до устойчиво нарастване на собствените общински приходи и да нямат еднократен характер. (3) Мерки, водещи до трайно намаляване на бюджетните приходи по бюджетите на общините, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите. Чл. 32. (1) Годишният размер на плащанията по общинския дълг за всяка община във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината. (2) Номиналът на издадените през текущата бюджетна година общински гаранции не може да надвишава 5 на сто от общата сума на приходите и общата изравнителна субсидия по последния годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината. 7 (3) Годишният размер на плащанията по дълга включва дължимите главница, лихви, такси, комисионни и други плащания по поетия от общината дълг. (4) Когато предстоящо плащане по съществуващ дълг, който е предмет на рефинансиране, е дължимо на дата, предхождаща датата на поемане на рефинансиращия дълг, общината задължително заделя паричен резерв за предстоящото плащане по съществуващия дълг в рамките на размера, определен с ал. 1. (5) В ограничението по ал. 1 не се включва дългът на общините по временни безлихвени заеми и по предоставени им заеми от други лица от сектор "Държавно управление". (6) Със закона за държавния бюджет за съответната година може да се определя максимален размер на дълга, който може да бъде поет от общината през бюджетната година извън ограниченията по ал. 1 и извън случаите по ал. 5 за авансово финансиране на плащания по проекти, финансирани със средства от Европейския съюз. Чл. 33. (1) Социалноосигурителните фондове не могат да поемат дълг с изключение на: 1. временни безлихвени заеми; 2. дълг по международни програми и договори, ратифицирани от Народното събрание; 3. финансов лизинг и други форми на дълг, различни от парични заеми и емисии на ценни книжа. (2) Със законите за бюджетите на социалноосигурителните фондове за съответната година може да се определят лимити за поемане на дълг по ал. 1, т. 3. (3) Социалноосигурителните фондове не могат да издават гаранции. 8 Чл. 34. (1) Държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция не могат да поемат дълг с изключение на: 1. временни безлихвени заеми; 2. дълг по международни програми и договори, ратифицирани от Народното събрание; 3. финансов лизинг и други форми на дълг, различни от парични заеми и емисии на ценни книжа. (2) Със закона за държавния бюджет може да се определят лимити за поемане на дълг по ал. 1, т. 3. (3) Лицата по ал. 1 не могат да издават гаранции. (4) Разпоредбите на ал. 1 - 3 се прилагат и за всички останали лица от подсектор "Централно управление", чиито бюджети са включени в консолидираната фискална програма и не са част от държавния бюджет, без тези по ал. 5. (5) Разпоредбите на ал. 1 - 3 се прилагат и за лицата от подсектор "Централно управление", чиито средства и операции са включени в консолидираната фискална програма по реда на чл. 171, освен ако със закон не е определено друго. Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за предоставяне на информация за състоянието и движението на дълга на общините, социалноосигурителните фондове и други субекти, които попадат в сектор "Държавно управление", и притежаваните от тях активи под формата на дългови инструменти, включително за техните намерения за поемане на дълг, както и за издаване на гаранции от общините. 9 Чл. 37. (1) Със закона за държавния бюджет за съответната година се определят ограниченията за максималния размер на: 1. новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, като се посочват поотделно максималните размери на поемането на дълг: а) по Закона за държавния дълг; б) (доп. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) чрез финансов лизинг и останалите форми на дълг съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (ОВ, L 145/1 от 10 юни 2009 г.), с изключение на получените като обезпечения средства по чл. 152, ал. 5, 8 и 12, както и средствата по чл. 156 и чуждите средства; 2. новите държавни гаранции по Закона за държавния дълг, които могат да бъдат поети през годината; 3. държавния дълг към края на годината; 4. (доп. – ДВ, бр. 91 от 2017 г., изм., бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) други гаранции, които са предвидени в закон или произтичат от международни задължения на Република България и/или от правото на Европейския съюз, с изключение на гаранциите по чл. 51, ал. 3, т. 4, буква "а" от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. (2) Със закона за държавния бюджет за съответната година може да се определят и ограничения за максималния размер на дълга на подсектор "Централно управление". (3) В закона за държавния бюджет за съответната година се включват и всички одобрени от Министерския съвет инвестиционни проекти и специфични програми съгласно 10 Закона за държавния дълг, които ще се финансират с държавни или държавногарантирани заеми. (4) В закона за държавния бюджет за съответната година се включват и проекти, надвишаващи стойностен праг, определен с акт на Министерския съвет, които ще се финансират с финансов лизинг и други форми на държавен дълг извън тези по Закона за държавния дълг. (5) Алинея 4 не се прилага за бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт. Чл. 38. Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по държавния дълг съставляват приоритетно задължение на държавния бюджет. Чл. 39. С решението за приемане на общинския бюджет за съответната година общинският съвет определя: 1. максималния размер на новия общински дълг; 2. общинските гаранции, които може да бъдат издадени през годината; 3. максималния размер на общинския дълг и общинските гаранции към края на бюджетната година. Чл. 40. Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по общинския дълг съставляват приоритетно задължение на общинския бюджет. Чл. 41. С годишния закон за държавния бюджет се определя минималното ниво на фискалния резерв към края на годината. ЗИД на Закон за публичните финанси ФИСКАЛНИ ПРАВИЛА Чл. 22. (3) Общинските съвети и кметовете при съставянето, приемането и изпълнението на бюджетите на общините спазват приложимите за общините фискални 11 правила по този закон и се съобразяват с останалите фискални правила по този закон. Член 23 се отменя. Член 24 се отменя. Чл. 25. (2) Дефицитът на сектор "Държавно управление" на годишна основа, изчислен въз основа на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз, не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт. (3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Дефицит на сектор "Държавно управление" на годишна основа, надвишаващ този по ал. 2, се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (Регламент (ЕС) 2024/1263) (ОВ, L 2024/1263 от 30 април 2024 г.) или на други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие. Чл. 26. (1) Планът за нетните разходи, съдържащ се в националния средносрочен фискално-структурен план, следва да е в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 2024/1263. (2) Ако в момента на изготвяне на националния средносрочен фискално-структурен план за Република България е активирана процедура при прекомерен дефицит съгласно Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за 12 ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ, L 2024/1264 от 30 април 2024 г.), планът за нетните разходи трябва да е в съответствие с препоръката на Съвета с оглед на прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит. (3) Изменението на приходите и разходите на сектор „Държавно управление“ се осъществява по начин, който гарантира изпълнение на одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България. (4) По-висок ръст на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие. (5) В случай на очаквано превишение на годишния ръст на нетните разходи над одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България, извън случаите по ал. 4, със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се определят допълнителни мерки за коригиране на превишението в рамките на периода на националния средносрочен фискално-структурен план. (6) В случай на очаквано превишение на годишния ръст на нетните разходи над допустимите ограничения, предвидени в дерогациите, изключенията или отклоненията по ал. 4, със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се определят допълнителни мерки за коригиране на превишението в рамките на действието на активираните дерогации, изключения или отклонения. 13 (7) Мерки, водещи до трайно намаляване на бюджетните приходи, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите. (8) Преизпълнението на приходите за текущата бюджетна година не може да служи като източник за допълнителни разходи освен в случаите по ал. 9 - 11. (9) Алинея 8 не се прилага за преизпълнението на приходите от застрахователни обезщетения и от помощи и дарения. (10) Алинея 8 не се прилага за бюджетите на Народното събрание, на съдебната власт и за бюджетите на общините, както и за бюджетите на бюджетните организации по чл. 22, ал. 5. (11) Алинея 8 не се прилага за делегираните бюджети, когато със закон е предвидено разходване на преизпълнението на приходите.“ Чл. 27. (5) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Годишен бюджетен дефицит в размер, надвишаващ този по ал. 4, се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз за периода на тяхното действие. Чл. 28. (2) Превишение на размера по ал. 1 се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз за периода на тяхното действие. (3) (Нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) В случай на очаквано превишение на размера по ал. 1, извън случаите по ал. 2, със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се 14 определят допълнителни мерки за постигане на допустимото съотношение. Чл. 29. (2) В случай на превишение на дълга по ал. 1 се предвиждат мерки за средногодишното му намаление в съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263. Чл. 36. (1) Министерството на финансите публикува тримесечни данни за консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“, включително по подсектори, преди края на следващото тримесечие или след публикуването на съответните данни от Европейската комисия (Евростат). (2) Министерството на финансите до края на текущата година публикува годишни данни за предходната година за гаранциите на сектор „Държавно управление“, включително по подсектори. (3) Министерството на финансите публикува ежемесечна и годишна информация за държавния и държавногарантирания дълг. iii)буква д) се заменя със следното: „д)средносрочните бюджетни рамки като специфична съвкупност от национални бюджетни процедури, които разширяват времевия хоризонт за изготвяне на фискалната политика отвъд годишния бюджетен цикъл, включително определяне на приоритетите на политиката и на националните бюджетни цели в средносрочен план;“ Закон за публичните финанси Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 1. описание на приоритетите на политиките на правителството; 2. основните допускания, при които е разработена; 3. допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономически сценарии; 4. целите на фискалната и бюджетната политика, обвързани със заложените в този закон фискални правила и ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси; Пълно 15 7. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за общото влияние от дейността на юридическите лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление", върху салдото и консолидирания дълг на сектор "Държавно управление"; ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 5. информация за последната отчетна година, за текущата година и прогнозата за основни бюджетни показатели за следващите четири години; 6. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) прогнози за всички основни разходни и приходни показатели на сектор "Държавно управление" за следващите четири години, които включват и: а) оценка на базата на непроменени политики на правителството с повече информация за подсекторите "Централно управление" и "Социалноосигурителни фондове"; б) описание на планираните политики, включително инвестиции и реформи, с финансово въздействие върху сектор "Държавно управление" и устойчивия и приобщаващ растеж, прогноза за основни разходни и приходни показатели за следващите четири години в рамките на тези политики, включително информация как се постигат корекциите към националните бюджетни цели в средносрочен план в сравнение с бюджетния сценарий при непроменени политики на правителството; 8. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор "Държавно управление", включително на равнище подсектори на сектор "Държавно управление", както и 16 доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата, като се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата; 9. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет или обобщено за група първостепенни разпоредители с бюджет и/или на бюджетните взаимоотношения за следващите четири години. iv)добавя се следната буква: „з)независими фискални институции като структурно независими органи или органи, разполагащи с функционална автономия по отношение на бюджетните органи на държавите членки, създадени съгласно разпоредбите на националното право, в съответствие с член 8.“ ЗИД на Закона за публичните финанси Допълнителни разпоредби: § 1. По смисъла на този закон: 2. "Бюджетна рамка" е съвкупност от процедури, механизми, договорености, фискални и други правила, ограничения и отговорности на органите и институциите, участващи в бюджетния процес, и тези, отговорни за провеждането на бюджетната политика на сектор "Държавно управление", която включва: з) независими фискални институции като структурно независими органи или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на изпълнителната власт, създадени със закон. Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Чл. 3. Създава се Фискален съвет, наричан по-нататък "Съвета", като независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление. ЗИД на Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Пълно 17 Чл. 1. Този закон урежда създаването, дейността и състава на Фискалния съвет. 2)Член 3 се заменя със следното: „Член 3 1. Държавите членки поддържат национални системи за публично счетоводно отчитане, които обхващат по изчерпателен и последователен начин всички подсектори на сектор „Държавно управление“ и съдържат информацията, необходима за изготвяне на данни на начислена основа с цел съставяне на данните, основани на Европейската система от национални и регионални сметки. Тези системи за публично счетоводно отчитане от страна на сектор „Държавно управление“ подлежат на вътрешен контрол и независим одит. Закон за публичните финанси Чл. 164. (2) Проектите на стандартите, указанията и сметкопланът по ал. 1 се разработват от Министерството на финансите. (3) По въпроси, неуредени в стандартите и сметкоплана по ал. 1, за бюджетните организации могат да се прилагат разпоредби на стандарти, приложими за други предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, по ред, определен от министъра на финансите. (4) Стандартите, указанията и сметкопланът по ал. 1 и 3 се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите. Чл. 165. (1) Със заповед, съгласувана с председателя на Националния статистически институт, министърът на финансите може да определя предприятия, които не са бюджетни организации, да прилагат стандартите, указанията и сметкоплана по чл. 164, ал. 1 и 3, когато тези предприятия попадат в сектор "Държавно управление" и не са търговски дружества. (2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националния статистически институт. Чл. 168. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) За целите на отчетността и статистиката на публичните финанси министърът на финансите може да изисква от предприятията по чл. 2 от Закона за счетоводството, които са контролирани от държавата или от общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, да представят допълнителни отчети и информация в Пълно 18 определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне. (2) По реда на ал. 1 може да се събира информация и за произтичащи от дейността на предприятията по ал. 1 условни задължения с потенциален значителен ефект върху публичните финанси, включително държавни и общински гаранции. (3) Информацията по ал. 2, както и информацията за дялове и акции на бюджетни организации в капитала на търговски дружества се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 164. (1) Министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан и дава указания на бюджетните организации. Чл. 165. (3) Извън случаите по ал. 1, стандартите, указанията и сметкопланът по чл. 164, ал. 1 и 3 се прилагат и от предприятия, които не са бюджетни организации и не са търговски дружества, но попадат в сектор "Държавно управление", когато това е предвидено със закон. Чл. 167. Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни организации и на предприятията по чл. 165 се консолидират от Министерството на финансите въз основа на представени от тях оборотни ведомости и друга информация при условия, в срокове, периодичност и по ред, определени от министъра на финансите. Чл. 169. Стандартите, указанията и сметкопланът по чл. 164, ал. 1 и 3, счетоводните системи на бюджетните организации и на предприятията по чл. 165, както и информацията по чл. 167 и 168 следва да осигуряват възможност за изготвяне на данни за сектор "Държавно 19 управление" и за неговите подсектори в съответствие с изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки, както и на други изисквания на европейското и националното законодателство по отношение на отчетността на бюджетните организации и предприятията по чл. 165. 2. Държавите членки гарантират навременната и редовна публична наличност на фискални данни за всички подсектори на сектор „Държавно управление“, посочени в Регламент (ЕС) № 549/2013. По- специално, държавите членки публикуват за подсекторите „Централно управление“, „Регионално управление“, „Местно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“ тримесечните данни за дълга и — освен ако не са въвели интегрирани, всеобхватни и национално хармонизирани системи за финансово отчитане на начислена база — данни за дефицита, отделно преди края на следващото тримесечие или след публикуването на съответните данни от Комисията (Евростат). Закон за статистиката Чл. 7. (1) Националният статистически институт: 1. координира статистическата дейност на държавата, като: д) осигурява съответствие на методологията, съдържанието и обхвата на статистическите изследвания с изискванията на Евростат; 6. разработва и поддържа националните статистически класификации, номенклатури, стандарти и методики самостоятелно или с предвидените в нормативен акт органи; Пълно 3. Комисията (Евростат) публикува на всеки 3 месеца тримесечните данни за държавната финансова статистика в съответствие с таблици 25, 27 и 28 от приложение Б към Регламент (ЕС) № 549/2013.“ Не подлежи на въвеждане. Коментар: Предвижда задължение за Евростат 3)Член 4 се изменя, както следва: а)параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки гарантират, че годишното и многогодишното фискално планиране се основава на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози, за чието изготвяне е използвана възможно най-актуалната информация. Бюджетното планиране се основава на най-вероятния макрофискален Закон за публичните финанси Чл. 72. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на пролетната макроикономическа прогноза; Пълно 20 сценарий или на по-консервативен сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните налични прогнози на Комисията и, ако е целесъобразно, с тези на други независими органи. Съществените разлики между макроикономическите и бюджетните прогнози на държавата членка и прогнозите на Комисията се обясняват, включително когато нивото или растежът на променливите във външните допускания значително се отклоняват от стойностите в прогнозите на Комисията.“ б)параграф 4 се заличава; 2. утвърдените с последната средносрочна бюджетна прогноза фискални цели, политики и разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения; 5. оценките на Министерството на финансите на прогнозите на първостепенните разпоредители с бюджет; 6. други оценки и прогнози, които може да включват и прогнози и оценки за дълга на подсектор "Централно управление", на социалноосигурителните фондове и на подсектор "Местно управление". (4) Одобрената средносрочна бюджетна прогноза се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите и се представя за информация на Народното събрание. Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 1. описание на приоритетите на политиките на правителството; 2. основните допускания, при които е разработена; 3. допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономически сценарии; 4. целите на фискалната и бюджетната политика, обвързани със заложените в този закон фискални правила и ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси; 7. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за общото влияние от дейността на юридическите лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление", върху салдото и консолидирания дълг на сектор "Държавно управление"; 21 Чл. 74. (1) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Министърът на финансите съгласува с първостепенните разпоредители с бюджет, с изключение на кметовете на общините, разходните им тавани и/или размера на бюджетните им взаимоотношения по средносрочната бюджетна прогноза. (2) Министърът на финансите съгласува с Националното сдружение на общините в Република България размера на бюджетните взаимоотношения на централния бюджет с бюджетите на общините по средносрочната бюджетна прогноза. Чл. 75. (1) (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) При разработването на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет Министерството на финансите прави съпоставка на актуалната си макроикономическа прогноза по чл. 68 и на прогнозата си за основните показатели по чл. 73, т. 6 с тези на Европейската комисия и се аргументира при наличие на съществени разлики. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Ежегодно в срок до 30 април Министерският съвет по предложение на министъра на финансите одобрява средносрочна бюджетна прогноза за следващите четири години. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 3. оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху сектор „Държавно управление“; доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискални рискове от изменението на климата и неговото въздействие 22 върху околната среда и разпределението на публичните финанси при разработването на политиките; 4. бюджетните прогнози на първостепенните разпоредители с бюджет за следващите четири години; (3) При промяна на фискалните цели и политиките спрямо тези по ал. 2, т. 2 различията се отразяват в средносрочната бюджетна прогноза, като причините за всяко отклонение се обясняват надлежно. При избиране на нов Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза може да бъде актуализирана, за да бъдат отразени новите приоритети на политиките, като се посочват разликите между предходната и новата средносрочна бюджетна прогноза. Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 5. информация за последната отчетна година, за текущата година и прогнозата за основни бюджетни показатели за следващите четири години; 6. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) прогнози за всички основни разходни и приходни показатели на сектор "Държавно управление" за следващите четири години, които включват и: а) оценка на базата на непроменени политики на правителството с повече информация за подсекторите "Централно управление" и "Социалноосигурителни фондове"; б) описание на планираните политики, включително инвестиции и реформи, с финансово въздействие върху сектор "Държавно управление" и устойчивия и приобщаващ растеж, прогноза за основни разходни и приходни показатели за следващите четири години в рамките на тези политики, включително информация как се постигат корекциите към националните бюджетни цели 23 в средносрочен план в сравнение с бюджетния сценарий при непроменени политики на правителството; 8. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор "Държавно управление", включително на равнище подсектори на сектор "Държавно управление", както и доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата, като се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата; 9. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет или обобщено за група първостепенни разпоредители с бюджет и/или на бюджетните взаимоотношения за следващите четири години. Чл. 75. Алинея 2 се отменя. Алинея 3 се отменя. (4) (Нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) В случаите по чл. 6, ал. 1, т. 6 от Закона за Фискален съвет Министерството на финансите изготвя и публикува на интернет страницата си анализ на причините, довели до значителното отклонение на макроикономическите прогнози от отчетните данни, включващ и съответните мерки за преодоляване на установените пропуски. Чл. 76. (1) Министърът на финансите при взаимодействие с първостепенните разпоредители с бюджет и заинтересовани институции разработва нов или преработен национален средносрочен фискално- структурен план, както и годишен доклад за напредъка по 24 неговото изпълнение съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 2024/1263. (2) Годишният доклад за напредъка по изпълнението на националния средносрочен фискално-структурен план и средносрочната бюджетна прогноза се разработват с еднакви макроикономически и фискални данни, прогнози и допускания, включително и по отношение на ограниченията за растежа на нетните разходи и приоритетни публични инвестиции и реформи. (3) При разработването на средносрочната бюджетна прогноза се осигурява съответствие на параметрите, допусканията и референтните стойности на фискалните правила за годините от периода на националния средносрочен фискално-структурен план, като за останалите години стойностите са индикативни. Чл. 78. (1) Министърът на финансите разработва проекта на държавния бюджет и проекта на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза при взаимодействие с първостепенните разпоредители с бюджет на базата на: 1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на есенната прогноза на Министерството на финансите за развитието на националната икономика; 2. целите на фискалната и бюджетната политика от последната средносрочна бюджетна прогноза, като при различия причините за всяко отклонение се обясняват надлежно; 3. проектите на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за съответната година и разчетите за следващите три години, разработени при задължително спазване на одобрените разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения; 25 4. проектите на бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт и разчетите за следващите три години, като взема предвид и одобрените им препоръчителни разходни тавани; 5. други оценки и прогнози. (2) В съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 473/2013 министърът на финансите разработва проект на бюджетен план за предстоящата година на базата на сценариите, целите, оценките и прогнозите, използвани при разработването на проекта на държавния бюджет и проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза по ал. 1. (3) Проектът на държавния бюджет, проектът на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза и проектът на бюджетен план за предстоящата година отразяват политиките и мерките в отговор на приетите за съответната година от Съвета на Европейския съюз специфични препоръки относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Република България и на препоръките, отправени в контекста на Пакта за стабилност и растеж. в)параграфи 5 и 6 се заменят със следното: „5. Държавите членки посочват институцията, отговорна за изготвянето на макроикономическите и бюджетните прогнози, и оповестяват публично официалните макроикономически и бюджетни прогнози, изготвени за целите на фискалното планиране. Най-малко веднъж годишно държавите членки и Комисията провеждат технически диалог относно допусканията, които стоят в основата на макроикономическите и бюджетните прогнози. Закон за публичните финанси Чл. 66. (1) Министерският съвет чрез министъра на финансите организира съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет. Чл. 67. (1) Ежегодно в срок до 31 януари Министерският съвет по предложение на министъра на финансите приема бюджетната процедура по съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет за следващата година. (2) Бюджетната процедура включва етапите, сроковете, разпределението на отговорностите и изискванията за Пълно 26 6. Макроикономическите и бюджетните прогнози за годишното и многогодишното фискално планиране подлежат на редовно, обективно и всеобхватно последващо оценяване, извършвано от независим орган или други органи с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите членки, различни от изготвящите прогнозата. Резултатът от тази оценка се оповестява публично и се взема предвид по целесъобразен начин в бъдещите макроикономически и бюджетни прогнози. Ако при оценката бъде установено значително отклонение на макроикономическите прогнози в рамките на период от най-малко четири поредни години, съответната държава членка предприема необходимите действия и ги оповестява публично.“ г)параграф 7 се заличава; съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет. (3) Бюджетната процедура обхваща всички разпоредители с бюджет по бюджетите на бюджетните организации. (4) С бюджетната процедура Министерският съвет може да определя първостепенни разпоредители с бюджет, извън тези по чл. 18, ал. 2, които да прилагат програмен формат на бюджет. (5) Бюджетната процедура обхваща и юридически лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление". (6) Министърът на финансите дава указания по изпълнението на бюджетната процедура. (7) Националният статистически институт предоставя информация за лицата по ал. 5, попадащи в сектор "Държавно управление", включително по подсектори. Обхватът, сроковете и редът за предоставяне на информацията се съгласуват между министъра на финансите и председателя на Националния статистически институт. Чл. 69. (1) Бюджетните прогнози и проектите на бюджети се разработват: 1. от разпоредителите с бюджет по бюджетите на бюджетните организации, включително общините - по показатели от единната бюджетна класификация; 2. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) от първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет - и по области на политики и бюджетни програми съгласно класификацията по чл. 18, ал. 4; 27 3. от първостепенния разпоредител с бюджет по бюджета на Народното събрание - и по функционални области и бюджетни програми; 4. за бюджета на съдебната власт - и по органи на съдебната власт; 5. за държавните висши училища и за Българската академия на науките - чрез съответния първостепенен разпоредител с бюджет, консолидирано и по отделни бюджети по показатели от единната бюджетна класификация. (2) Разпоредителите с бюджет разработват бюджетните си прогнози и проектите на бюджети при спазване на разходните тавани и/или размерите на бюджетните взаимоотношения, одобрени от Министерския съвет с последната средносрочна бюджетна прогноза, на бюджетната процедура и на указанията на министъра на финансите. (3) Информацията за делегираните от държавата дейности, финансирани от държавния бюджет чрез бюджетите на общините, се представя на министъра на финансите по общини от министрите, отговорни за провеждането на съответната политика. (4) Първостепенните разпоредители с бюджет представят на министъра на финансите бюджетните си прогнози и проектите си на бюджети. (5) Първостепенните разпоредители с бюджет представят и прогноза за получаването и разходването на средства от Европейския съюз и на средства по други международни програми и договори. (6) Първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт внасят бюджетните си прогнози и проектите си на 28 бюджети в Министерския съвет в определените с бюджетната процедура срокове. Бюджетните прогнози и проектите на бюджети се представят и на министъра на финансите за целите на изготвянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта за държавен бюджет в определените с бюджетната процедура срокове. (7) Министърът на финансите уведомява писмено Народното събрание и Висшия съдебен съвет за становището си по проектите на бюджети на Народното събрание и на съдебната власт по ал. 6. (8) При различия по ал. 6 и 7 относно проекта на бюджет на Народното събрание окончателният проект на бюджет на Народното събрание се съгласува от председателя на Народното събрание и министър-председателя или от упълномощени от тях длъжностни лица, който се включва като част от проекта на държавния бюджет. (9) За целите на средносрочната бюджетна прогноза юридическите лица, които попадат в обхвата на сектор "Държавно управление" и не са част от консолидираната фискална програма, представят на съответните първостепенни разпоредители с бюджет информация и оценка на прогнозите си по показатели, определени с указанията по чл. 67, ал. 6. Обобщените прогнози и показатели за тези лица се представят от съответния първостепенен разпоредител с бюджет на министъра на финансите. Начинът за предоставяне на информацията от юридическите лица, за които не може да бъде определен съответен първостепенен разпоредител с бюджет, се посочва в указанията по чл. 67, ал. 6. Чл. 72. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 29 1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на пролетната макроикономическа прогноза; 2. утвърдените с последната средносрочна бюджетна прогноза фискални цели, политики и разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения; 5. оценките на Министерството на финансите на прогнозите на първостепенните разпоредители с бюджет; 6. други оценки и прогнози, които може да включват и прогнози и оценки за дълга на подсектор "Централно управление", на социалноосигурителните фондове и на подсектор "Местно управление". (4) Одобрената средносрочна бюджетна прогноза се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите и се представя за информация на Народното събрание. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 66. (2) Средносрочната бюджетна прогноза по ал. 1 се съставя за срок четири години. Чл. 68. (1) Министърът на финансите изготвя пролетна и есенна макроикономическа прогноза. Прогнозите трябва да се базират на последна актуална статистическа информация, като сроковете за изготвянето им се съобразяват със сроковете за разработването на проектите на средносрочната бюджетна прогноза, на държавния бюджет и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и документите, изготвяни в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите 30 членки в еврозоната (Регламент (ЕС) 473/2013), (ОВ, L 140 от 27 май 2013 г.). (2) Макроикономическите прогнози се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите в срок до 10 дни след приемане от Фискалния съвет на решение в изпълнение на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за Фискален съвет. Неприемането на решение по изречение първо в срока, регламентиран в меморандума между Фискалния съвет и Министерството на финансите съгласно чл. 14а от Закона за Фискален съвет, не е пречка за публикуването на макроикономическите прогнози. Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Ежегодно в срок до 30 април Министерският съвет по предложение на министъра на финансите одобрява средносрочна бюджетна прогноза за следващите четири години. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 3. оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху сектор „Държавно управление“; доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискални рискове от изменението на климата и неговото въздействие върху околната среда и разпределението на публичните финанси при разработването на политиките; 4. бюджетните прогнози на първостепенните разпоредители с бюджет за следващите четири години; (3) При промяна на фискалните цели и политиките спрямо тези по ал. 2, т. 2 различията се отразяват в средносрочната бюджетна прогноза, като причините за всяко отклонение 31 се обясняват надлежно. При избиране на нов Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза може да бъде актуализирана, за да бъдат отразени новите приоритети на политиките, като се посочват разликите между предходната и новата средносрочна бюджетна прогноза. Чл. 75. (4) (Нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) В случаите по чл. 6, ал. 1, т. 6 от Закона за Фискален съвет Министерството на финансите изготвя и публикува на интернет страницата си анализ на причините, довели до значителното отклонение на макроикономическите прогнози от отчетните данни, включващ и съответните мерки за преодоляване на установените пропуски. ЗИД на Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Чл. 6. (1) Съветът: 7. периодично изготвя последваща безпристрастна и цялостна оценка на макроикономическите и бюджетните прогнози на министъра на финансите; Чл. 6 (2) Оценките и становищата на Съвета, изготвяни в изпълнение на функциите по ал. 1 нямат задължителен характер. Когато Министерският съвет не приема тези от тях, които са относими към него, трябва да се мотивира писмено. Мотивите се публикуват на интернет страниците на Министерския съвет и на Министерството на финансите в срок до два месеца от приемането на оценките и становищата от Съвета. Чл. 11. (2) Становищата, препоръките, оценките и анализите, изготвяни от Съвета в изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 1, и решенията за тяхното приемане се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от приемането им. 32 4)Член 5 се заменя със следното: „Член 5 Всяка държава членка въвежда свои специални числови фискални правила, които ефективно насърчават спазването на произтичащите от ДФЕС задължения в областта на бюджетната политика за многогодишен период за сектор „Държавно управление“ като цяло. Тези правила насърчават по- специално: a)спазването на референтните стойности и разпоредби за дефицита и дълга, определени в член 1 от Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към ДЕС и към ДФЕС; б)приемането на средносрочна перспектива за фискално планиране в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета Закон за публичните финанси Чл. 25. (1) Целта за салдото на сектор "Държавно управление" е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) В случай на дефицит на сектор "Държавно управление" на годишна основа Министерският съвет със средносрочната бюджетна прогноза определя срока и стъпките за достигане на нулево или положително салдо. Чл. 29. (1) Номиналният размер на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" към края на всяка година не може да надвишава 60 на сто от брутния вътрешен продукт. (3) Консолидираният дълг на сектор "Държавно управление" към края на всяка година като съотношение спрямо брутния вътрешен продукт не може да надвишава съотношението от предходната година, докато това съотношение е над 60 на сто. (4) (Доп. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) В случаите по ал. 2 в закона за държавния бюджет за съответната година може да се предвидят допълнителни ограничения за поемането на дълг от общините и социалноосигурителните фондове, включително по отделни общини и по социалноосигурителни фондове, както и от други субекти, попадащи в сектор "Държавно управление". Чл. 72. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на пролетната макроикономическа прогноза; Пълно 33 2. утвърдените с последната средносрочна бюджетна прогноза фискални цели, политики и разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения; 5. оценките на Министерството на финансите на прогнозите на първостепенните разпоредители с бюджет; 6. други оценки и прогнози, които може да включват и прогнози и оценки за дълга на подсектор "Централно управление", на социалноосигурителните фондове и на подсектор "Местно управление". (4) Одобрената средносрочна бюджетна прогноза се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите и се представя за информация на Народното събрание. Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 1. описание на приоритетите на политиките на правителството; 2. основните допускания, при които е разработена; 3. допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономически сценарии; 4. целите на фискалната и бюджетната политика, обвързани със заложените в този закон фискални правила и ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси; 7. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за общото влияние от дейността на юридическите лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление", върху салдото и консолидирания дълг на сектор "Държавно управление"; 34 ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 25. (2) Дефицитът на сектор "Държавно управление" на годишна основа, изчислен въз основа на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз, не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт. (3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Дефицит на сектор "Държавно управление" на годишна основа, надвишаващ този по ал. 2, се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (Регламент (ЕС) 2024/1263) (ОВ, L 2024/1263 от 30 април 2024 г.) или на други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие. Чл. 26. (1) Планът за нетните разходи, съдържащ се в националния средносрочен фискално-структурен план, следва да е в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 2024/1263. (2) Ако в момента на изготвяне на националния средносрочен фискално-структурен план за Република България е активирана процедура при прекомерен дефицит съгласно Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ, L 2024/1264 от 30 април 2024 г.), планът за нетните разходи трябва да е в 35 съответствие с препоръката на Съвета с оглед на прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит. (3) Изменението на приходите и разходите на сектор „Държавно управление“ се осъществява по начин, който гарантира изпълнение на одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България. (4) По-висок ръст на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие. (5) В случай на очаквано превишение на годишния ръст на нетните разходи над одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България, извън случаите по ал. 4, със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се определят допълнителни мерки за коригиране на превишението в рамките на периода на националния средносрочен фискално-структурен план. (6) В случай на очаквано превишение на годишния ръст на нетните разходи над допустимите ограничения, предвидени в дерогациите, изключенията или отклоненията по ал. 4, със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се определят допълнителни мерки за коригиране на превишението в рамките на действието на активираните дерогации, изключения или отклонения. (7) Мерки, водещи до трайно намаляване на бюджетните приходи, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите. 36 (8) Преизпълнението на приходите за текущата бюджетна година не може да служи като източник за допълнителни разходи освен в случаите по ал. 9 - 11. (9) Алинея 8 не се прилага за преизпълнението на приходите от застрахователни обезщетения и от помощи и дарения. (10) Алинея 8 не се прилага за бюджетите на Народното събрание, на съдебната власт и за бюджетите на общините, както и за бюджетите на бюджетните организации по чл. 22, ал. 5. (11) Алинея 8 не се прилага за делегираните бюджети, когато със закон е предвидено разходване на преизпълнението на приходите. Чл. 29. (2) В случай на превишение на дълга по ал. 1 се предвиждат мерки за средногодишното му намаление в съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263. Чл. 72. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 3. оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху сектор „Държавно управление“; доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискални рискове от изменението на климата и неговото въздействие върху околната среда и разпределението на публичните финанси при разработването на политиките; 4. бюджетните прогнози на първостепенните разпоредители с бюджет за следващите четири години; 37 (3) При промяна на фискалните цели и политиките спрямо тези по ал. 2, т. 2 различията се отразяват в средносрочната бюджетна прогноза, като причините за всяко отклонение се обясняват надлежно. При избиране на нов Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза може да бъде актуализирана, за да бъдат отразени новите приоритети на политиките, като се посочват разликите между предходната и новата средносрочна бюджетна прогноза. Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 5. информация за последната отчетна година, за текущата година и прогнозата за основни бюджетни показатели за следващите четири години; 6. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) прогнози за всички основни разходни и приходни показатели на сектор "Държавно управление" за следващите четири години, които включват и: а) оценка на базата на непроменени политики на правителството с повече информация за подсекторите "Централно управление" и "Социалноосигурителни фондове"; б) описание на планираните политики, включително инвестиции и реформи, с финансово въздействие върху сектор "Държавно управление" и устойчивия и приобщаващ растеж, прогноза за основни разходни и приходни показатели за следващите четири години в рамките на тези политики, включително информация как се постигат корекциите към националните бюджетни цели в средносрочен план в сравнение с бюджетния сценарий при непроменени политики на правителството; 8. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор "Държавно управление", включително на равнище 38 подсектори на сектор "Държавно управление", както и доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата, като се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата; 9. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет или обобщено за група първостепенни разпоредители с бюджет и/или на бюджетните взаимоотношения за следващите четири години. 5)Член 6 се изменя, както следва: а)в параграф 1 буква б) се заменя със следното: „б)ефективно и навременно наблюдение на спазването на правилата, което се основава на надежден и независим анализ, извършван от независими фискални институции, създадени в съответствие с член 8, или други органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите членки;“ Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Чл. 3. Създава се Фискален съвет, наричан по-нататък "Съвета", като независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление. Чл. 4. Фискалният съвет има за цел: 1. независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка с оглед поддържане на устойчиви публични финанси; 3. повишаване на прозрачността и информираността на обществото за фискалното управление на страната. Чл. 5. Съветът осъществява дейността си въз основа на принципите на: 1. независимост и публичност; 2. обективност и прозрачност; 3. равнопоставеност на неговите членове. Чл. 6. (4) Председателят и членовете на Съвета осъществяват дейността си по този закон въз основа на собствена експертиза. Те имат право да изискват и получават информация от държавните органи, които са Пълно 39 б)параграф 2 се заменя със следното: „2. Ако числовите фискални правила съдържат клаузи за дерогация, в тези клаузи се определят ограничен брой специфични обстоятелства, съвместими със задълженията на държавите членки по ДФЕС и Регламент (ЕС) 2024/1263.“ длъжни да им я предоставят при спазване на действащото законодателство. (5) Председателят и членовете на Съвета нямат право да искат или да приемат указания от Министерския съвет или от други органи и институции. ЗИД на Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Чл. 4. Фискалният съвет има за цел: 2. повишаване качеството на официалните макроикономически и бюджетни прогнози чрез извършване на безпристрастна оценка; ЗИД на Закона за публичните финанси Чл. 25. (3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Дефицит на сектор "Държавно управление" на годишна основа, надвишаващ този по ал. 2, се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (Регламент (ЕС) 2024/1263) (ОВ, L 2024/1263 от 30 април 2024 г.) или на други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие. Чл. 26. (4) По-висок ръст на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България се допуска при активиране 40 от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие. Чл. 27. (5) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.) Годишен бюджетен дефицит в размер, надвишаващ този по ал. 4, се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз за периода на тяхното действие. Чл. 28. (2) Превишение на размера по ал. 1 се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогациии, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз за периода на тяхното действие. 6)Член 7 се заменя със следното: „Член 7 Годишните закони за бюджета на държавите членки са съобразени със специфичните за съответната държава числови фискални правила, които са в сила.“ Закон за публичните финанси Чл. 22. (1) Министерският съвет при съставянето, приемането и изпълнението на показателите по консолидираната фискална програма спазва фискалните правила по този закон. (2) Първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт при съставянето и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон. (4) Органите на управление на социалноосигурителните фондове при съставянето и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон. (5) Органите на управление на бюджетните организации, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но са Пълно 41 включени в консолидираната фискална програма, при съставянето, приемането и изпълнението на бюджетите си се съобразяват с фискалните правила по този закон. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 22. (3) Общинските съвети и кметовете при съставянето, приемането и изпълнението на бюджетите на общините спазват приложимите за общините фискални правила по този закон и се съобразяват с останалите фискални правила по този закон. 7)Член 8 се заличава; Не подлежи на въвеждане. Коментар: Отнася се за Обединеното кралство. 8)Заглавието на глава V се заменя с „НЕЗАВИСИМИ ФИСКАЛНИ ИНСТИТУЦИИ“; Пълно 9)В глава V се вмъква следният член: „Член 8а 1. Държавите членки гарантират, че независимите фискални институции се създават с национални законови, подзаконови или задължителни административни разпоредби. 2. Държавите членки могат да създадат повече от една независима фискална институция. 3. Независимите фискални институции се състоят от членове, предложени и назначени въз основа на техния опит и компетентност в областта на публичните финанси, макроикономиката или бюджетното управление и посредством прозрачни процедури. Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Чл. 3. Създава се Фискален съвет, наричан по-нататък "Съвета", като независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление. Чл. 6. (4) Председателят и членовете на Съвета осъществяват дейността си по този закон въз основа на собствена експертиза. Те имат право да изискват и получават информация от държавните органи, които са длъжни да им я предоставят при спазване на действащото законодателство. (5) Председателят и членовете на Съвета нямат право да искат или да приемат указания от Министерския съвет или от други органи и институции. Пълно 42 4. Независимите фискални институции: a)не приемат указания от бюджетните органи на съответната държава членка или от който и да е публичен или частен орган; б)имат способността своевременно да правят публични съобщения във връзка със своите оценки и становища; в)разполагат с подходящи и стабилни ресурси, за да изпълняват задачите си по ефективен начин, включително всякакъв вид анализ в рамките на своите задачи; г)разполагат с подходящ и своевременен достъп до информацията, необходима за изпълнението на техните задачи; д)подлежат на редовни външни оценки от независими оценители. 5. Без да се засягат задачите и функциите, възложени в съответствие с Регламент 473/2013 на държавите членки, чиято парична единица е еврото, всички държави членки гарантират, че една от независимите фискални институции изпълнява следните задачи: а)изготвяне, оценяване или одобряване на годишни и многогодишни макроикономически прогнози; б)наблюдаване на спазването на специалните числови фискални правила за държавата в съответствие с член 6, освен ако тази задача не се изпълнява от други органи; в)изпълнение на задачи съгласно член 11, член 15, параграф 3 и член 23от Регламент (ЕС) 2024/1263 и член 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета; Чл. 7. (1) Съветът се състои от петима членове, включително председател, които се избират от Народното събрание, след проведена публична процедура. (2) Мандатът на членовете на Съвета е 6 години. Едно лице не може да бъде избирано за член на Съвета за повече от два последователни мандата. (3) Нови членове на Съвета се избират от Народното събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата им. Членовете на Съвета продължават да изпълняват функциите си и след изтичане на мандата до избора на новите членове. (4) Мандатът на член на Съвета се прекратява предсрочно: 1. по негово искане; 2. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; 3. при смърт; 4. при установяване, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 или при възникване на несъвместимост по чл. 8, ал. 2 и 4; 5. при неучастие без основателна причина в две последователни заседания на Съвета; 6. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2026 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за Сметната палата. (5) При настъпване на обстоятелствата по ал. 4 се уведомява Народното събрание за извършване на нов избор. (6) В случаите по ал. 4, т. 1, 3 и 6 основанията се обявяват от председателя на Народното събрание пред Народното събрание. 43 г)оценка на последователността, съгласуваността и ефективността на националната бюджетна рамка; д)при покана — участие в редовни изслушвания и дискусии в националния парламент. 6. Независимите фискални институции правят оценки в рамките на изпълнението на задачите, посочени в буква а), б), в) или г) от настоящия член, без да се засягат задачите и функциите, възложени в съответствие с Регламент (ЕС) № 473/2013. Държавите членки се съобразяват с тези оценки или обясняват защо не ги следват. Обяснението е публично и се представя два месеца след датата на приемането на тези оценки. (7) При предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета Народното събрание избира на негово място друго лице за остатъка от мандата. Чл. 8. (2) За членове на Съвета не могат да бъдат избирани лица, които: 1. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер; 2. са лишавани от правото да заемат определена държавна длъжност или да упражняват определена професия или дейност; 3. са били членове на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори; 4. през последните 5 години, предхождащи датата на решението за обявяване на банка в несъстоятелност, са били членове на неин управителен или контролен орган. (3) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) За членове на Съвета могат да бъдат избирани и лица с чуждо гражданство при спазване на изискванията по ал. 1 и 2. За българските граждани обстоятелствата по ал. 2, т. 1 се установяват служебно. Чл. 11. (1) При осъществяване на дейността си Съветът приема решения. Чл. 13. (2) Оценката по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Съвета и се изпраща до председателя на Народното събрание за сведение. Чл. 15. (2) Дейността на Съвета се финансира от бюджета на Народното събрание, като средствата се посочват като разходи в отделна функционална област. 44 Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г., бр. 69 от 2026 г., в сила от 31.07.2026 г.) Председателят и членовете на Съвета получават месечно възнаграждение, което е не повече от основното месечно възнаграждение на народен представител. ЗИД на Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми Чл. 1. Този закон урежда създаването, дейността и състава на Фискалния съвет. Чл. 2. Този закон има за цел да създаде условия за спазването на фискалните правила, предвидени в Закона за публичните финанси и в съответните актове на Европейския съюз, с оглед поддържането на устойчиви публични финанси. Чл. 6. (1) Съветът: 1. наблюдава и анализира спазването на числовите фискални правила, предвидени в Закона за публичните финанси, които се отнасят за сектор "Държавно управление" и за консолидираната фискална програма; 2. одобрява пролетната и есенната макроикономическа прогноза на министъра на финансите; 11. дава становища, представя оценки и анализи съгласно чл. 11, параграф 2, чл. 15, параграф 3 и чл. 23 от Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (OB, L, 30.4.2024 г.) и чл. 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 година 45 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ, L 209, 2.8.1997 г., изм. и доп., ОВ, L, 30.4.2024 г.); 12. оценява поне веднъж в рамките на своя мандат последователността, съгласуваността и ефективността на бюджетната рамка; 13. по своя инициатива може да изготвя оценки, анализи и становища по други въпроси за осъществяването на своите цели. (2) Оценките и становищата на Съвета, изготвяни в изпълнение на функциите по ал. 1 нямат задължителен характер. Когато Министерският съвет не приема тези от тях, които са относими към него, трябва да се мотивира писмено. Мотивите се публикуват на интернет страниците на Министерския съвет и на Министерството на финансите в срок до два месеца от приемането на оценките и становищата от Съвета. (7) Председателят на Съвета и/или упълномощен от него член участва при покана в заседания на комисии на Народното събрание или в пленарни заседания на Народното събрание. Чл. 8. (1) За членове на Съвета се избират лица с високи нравствени качества, които имат висше образование с минимална образователно-квалификационна степен "магистър" в областта на икономиката, финансите, статистиката и/или математиката и не по-малко от 10 години професионален опит в областта на икономическия анализ и/или управлението на публичните финанси. (4) Член на Съвета не може да заема длъжност или да осъществява дейност в органи на държавната власт, органи на местното самоуправление, в организации от публичния сектор или публични предприятия, както и да извършва 46 политическа или друга дейност, която засяга независимостта му. Това ограничение не се прилага за преподавателска и научноизследователска дейност във висши училища и научни организации, както и за участие в юридически лица с нестопанска цел, доколкото не е налице конфликт на интереси. Чл. 11. (2) Становищата, препоръките, оценките и анализите, изготвяни от Съвета в изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 1, и решенията за тяхното приемане се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от приемането им. Чл. 13. (1) В рамките на своя мандат Съветът възлага на независима външна организация, като международна финансова институция или независим орган за фискално наблюдение в друга държава, извършването на оценка на дейността си. (3) В тримесечен срок от публикуването на оценката Съветът приема и публикува становище по констатациите и препоръките в нея. В становището Съветът посочва мерките, които ще предприеме в отговор на оценката, както и мотиви за неприетите констатации и препоръки. Чл. 14. (1) Съветът приема правила за работата си, които се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от приемането им. В правилатаника се определят и правила относно архива и съхранението на работните материали на Съвета. (2) Съветът приема етичен кодекс, който установява основните принципи и правила за професионално, почтено и безпристрастно поведение на членовете на Съвета и неговите служители, и комуникационна стратегия, в която се определят и правилата за медийни и публични изяви на членовете на Съвета. Етичният кодекс и 47 комуникационната стратегия се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от приемането им. Чл. 14а. (1) Съветът сключва с Министерството на финансите, с Министерството на труда и социалната политика и с Министерството на здравеопазването меморандуми за сътрудничество, с които съответните институции се споразумяват за обмена на информация и добри практики, за етапите, сроковете и набора от показатели, които се вземат предвид при изпълнение на функциите по чл. 6, ал. 1, както и по други въпроси от взаимен интерес. (2) Съветът може да сключва меморандуми за сътрудничество и с Българската народна банка, Националния статистически институт, Националната здравноосигурителна каса, висши училища, научни организации и други институции от публичния сектор с цел обмен на информация и експертиза, провеждане на съвместни изследвания и развитие на аналитичния капацитет. Чл. 14б. (1) Съветът изготвя и изпраща на председателя на Народното събрание годишен отчет за дейността си в срок не по-късно от 31 май на следващата година. (2) Годишният отчет за дейността на Съвета съдържа информация за: 1. изготвените становища, препоръки, оценки, анализи и доклади, предвидени в този закон, както и получените становища и мотиви по тях; 2. комуникационната политика, вътрешното и международното сътрудничество; 3. изпълнението на мерките в отговор на оценката по чл. 13. 48 3. друга относима информация. (3) Съветът е длъжен, при поискване от председателя на Народното събрание, да представи и друга информация и документи, свързани с неговата дейност. (4) Годишният отчет за дейността се публикува на интернет страницата на Съвета. Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) Организационно-техническото и експертното обслужване на дейността на Съвета се осъществява от петима експерти в администрацията на Народното събрание, отговарящи на изискванията, определени в правилата по чл. 14. Назначаването и освобождаването на експертите се извършва по предложение на председателя на Съвета. Пряк ръководител на експертите е председателят на Съвета. 10)Член 9 се изменя, както следва: а)параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки установяват надеждна, ефективна национална средносрочна бюджетна рамка, предвиждаща приемането на перспектива за фискално планиране с продължителност най-малко три години, за да се гарантира, че националното фискално планиране следва многогодишна перспектива за фискално планиране.“ б)параграф 2 се изменя, както следва: i)уводната част се заменя със следното: „2. Националните средносрочни бюджетни рамки включват процедури за определяне на следните елементи:“ ii)буква а) се заменя със следното: Закон за публичните финанси Чл. 72. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на пролетната макроикономическа прогноза; 2. утвърдените с последната средносрочна бюджетна прогноза фискални цели, политики и разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения; 5. оценките на Министерството на финансите на прогнозите на първостепенните разпоредители с бюджет; 6. други оценки и прогнози, които може да включват и прогнози и оценки за дълга на подсектор "Централно управление", на социалноосигурителните фондове и на подсектор "Местно управление". Пълно 49 „а) всеобхватни и прозрачни национални бюджетни цели в средносрочен план съгласно член 2, втора алинея, буква д) от настоящата директива от гледна точка на дефицита по консолидирания държавен бюджет, дълга и всеки друг фискален показател, като например разходите, като се гарантира, че те са в съответствие с всички специални числови фискални правила за държавата съгласно глава IV от настоящата директива и съответните разпоредби на Регламент (EС) 2024/1263.“; iii)букви в) и г) се заменят със следното: „в)описание на планираните средносрочни политики, включително реформите и инвестициите, с въздействие върху финансите на сектор „Държавно управление“ и устойчивия и приобщаващ растеж, разделени по основни приходни и разходни пера, което показва как се постигат корекциите към националните бюджетни цели в средносрочен план съгласно член 2, втора алинея, буква д) в сравнение с предвижданията при непроменени политики. г)оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху финансите на сектор „Държавно управление“. Доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискалните рискове от изменението на климата и неговото въздействие върху околната среда и разпределението.“ в)параграф 3 се заличава; (4) Одобрената средносрочна бюджетна прогноза се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите и се представя за информация на Народното събрание. Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 1. описание на приоритетите на политиките на правителството; 2. основните допускания, при които е разработена; 3. допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономически сценарии; 4. целите на фискалната и бюджетната политика, обвързани със заложените в този закон фискални правила и ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси; 7. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за общото влияние от дейността на юридическите лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление", върху салдото и консолидирания дълг на сектор "Държавно управление"; ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Ежегодно в срок до 30 април Министерският съвет по предложение на министъра на финансите одобрява средносрочна бюджетна прогноза за следващите четири години. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 50 3. оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху сектор „Държавно управление“; доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискални рискове от изменението на климата и неговото въздействие върху околната среда и разпределението на публичните финанси при разработването на политиките; 4. бюджетните прогнози на първостепенните разпоредители с бюджет за следващите четири години; (3) При промяна на фискалните цели и политиките спрямо тези по ал. 2, т. 2 различията се отразяват в средносрочната бюджетна прогноза, като причините за всяко отклонение се обясняват надлежно. При избиране на нов Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза може да бъде актуализирана, за да бъдат отразени новите приоритети на политиките, като се посочват разликите между предходната и новата средносрочна бюджетна прогноза. Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 5. информация за последната отчетна година, за текущата година и прогнозата за основни бюджетни показатели за следващите четири години; 6. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) прогнози за всички основни разходни и приходни показатели на сектор "Държавно управление" за следващите четири години, които включват и: а) оценка на базата на непроменени политики на правителството с повече информация за подсекторите "Централно управление" и "Социалноосигурителни фондове"; 51 б) описание на планираните политики, включително инвестиции и реформи, с финансово въздействие върху сектор "Държавно управление" и устойчивия и приобщаващ растеж, прогноза за основни разходни и приходни показатели за следващите четири години в рамките на тези политики, включително информация как се постигат корекциите към националните бюджетни цели в средносрочен план в сравнение с бюджетния сценарий при непроменени политики на правителството; 8. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор "Държавно управление", включително на равнище подсектори на сектор "Държавно управление", както и доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата, като се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата; 9. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет или обобщено за група първостепенни разпоредители с бюджет и/или на бюджетните взаимоотношения за следващите четири години. 11)Членове 10 и 11 се заменят със следното: „Член 10 Годишното бюджетно законодателство е съобразено с националните бюджетни цели в средносрочен план, посочени в член 2, втора алинея, буква д). Причините за всяко отклонение се обясняват надлежно. Закон за публичните финанси Чл. 69 (2) Разпоредителите с бюджет разработват бюджетните си прогнози и проектите на бюджети при спазване на разходните тавани и/или размерите на бюджетните взаимоотношения, одобрени от Министерския съвет с последната средносрочна бюджетна прогноза, на бюджетната процедура и на указанията на министъра на финансите. Пълно 52 Чл. 79. (1) Министърът на финансите изготвя и внася в Министерския съвет: 1. законопроекта за държавния бюджет; 2. проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, като отразява препоръките на Съвета на Европейския съюз и различията между макроикономическите сценарии от пролетната и есенната прогноза на Министерството на финансите; 3. проекта на становище на Министерския съвет по проекта на бюджет на съдебната власт; 4. протокола от консултациите с Националното сдружение на общините в Република България; (2) (Доп. – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) Министърът на финансите заедно със законопроекта за държавния бюджет внася в Министерския съвет програмните формати на бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, като посочва тези, които не съответстват на параметрите на законопроекта за държавния бюджет и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 78. (1) Министърът на финансите разработва проекта на държавния бюджет и проекта на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза при взаимодействие с първостепенните разпоредители с бюджет на базата на: 1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на есенната прогноза на Министерството на финансите за развитието на националната икономика; 2. целите на фискалната и бюджетната политика от последната средносрочна бюджетна прогноза, като при 53 различия причините за всяко отклонение се обясняват надлежно; 3. проектите на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за съответната година и разчетите за следващите три години, разработени при задължително спазване на одобрените разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения; 4. проектите на бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт и разчетите за следващите три години, като взема предвид и одобрените им препоръчителни разходни тавани; 5. други оценки и прогнози. (2) В съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 473/2013 министърът на финансите разработва проект на бюджетен план за предстоящата година на базата на сценариите, целите, оценките и прогнозите, използвани при разработването на проекта на държавния бюджет и проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза по ал. 1. (3) Проектът на държавния бюджет, проектът на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза и проектът на бюджетен план за предстоящата година отразяват политиките и мерките в отговор на приетите за съответната година от Съвета на Европейския съюз специфични препоръки относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Република България и на препоръките, отправени в контекста на Пакта за стабилност и растеж.. Чл. 79. (1) Министърът на финансите изготвя и внася в Министерския съвет: 5. проекта на бюджетен план за следващата година; 54 6. други документи, определени с бюджетната процедура. (3) Министерският съвет одобрява законопроекта за държавния бюджет, актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и проекта на бюджетен план за предстоящата година, разработени при еднакви параметри, и приема становището по ал. 1, т. 3. Член 11 Настоящата директива не е пречка в случай на ново правителство дадена държава членка да актуализира средносрочния си бюджетен план, за да отрази новите си приоритети на политиката. В такъв случай държавата членка посочва разликите между предходния и новия средносрочен бюджетен план.“ ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 72. (3) При промяна на фискалните цели и политиките спрямо тези по ал. 2, т. 2 различията се отразяват в средносрочната бюджетна прогноза, като причините за всяко отклонение се обясняват надлежно. При избиране на нов Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза може да бъде актуализирана, за да бъдат отразени новите приоритети на политиките, като се посочват разликите между предходната и новата средносрочна бюджетна прогноза. Пълно 12)Заглавието на глава VI се заменя със: „ПРОЗРАЧНОСТ НА ФИНАНСИТЕ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“; Не подлежи на въвеждане. 12)Член 12 се заменя със следното: „Член 12 Държавите членки гарантират, че всички мерки, предприети в съответствие с глави II, III и IV, са съгласувани между всички подсектори на сектор „Държавно управление“ и изцяло обхващат тези подсектори. За тази цел държавите членки трябва по- специално да разполагат със съгласувани действащи правила и процедури за счетоводно отчитане от сектор „Държавно управление“ и да осигуряват Закон за публичните финанси Чл. 164. (2) Проектите на стандартите, указанията и сметкопланът по ал. 1 се разработват от Министерството на финансите. (3) По въпроси, неуредени в стандартите и сметкоплана по ал. 1, за бюджетните организации могат да се прилагат разпоредби на стандарти, приложими за други предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, по ред, определен от министъра на финансите. Пълно 55 надеждността на използваните от тях системи за събиране и обработване на данни.“ (4) Стандартите, указанията и сметкопланът по ал. 1 и 3 се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 164. (1) Министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан и дава указания на бюджетните организации. 14)Член 14 се заменя със следното: „Член 14 1. В рамките на годишните и многогодишните бюджетни процедури държавите членки публикуват информация относно органите и фондовете, които не са част от редовните бюджети, но са част от сектор „Държавно управление“, включително подсекторите на сектор „Държавно управление“. Държавите членки публикуват също така суми, съответстващи на комбинираното въздействие на тези органи и фондове върху салдото и дълговете на сектор „Държавно управление“. Закон за публичните финанси Чл. 69 (9) За целите на средносрочната бюджетна прогноза юридическите лица, които попадат в обхвата на сектор "Държавно управление" и не са част от консолидираната фискална програма, представят на съответните първостепенни разпоредители с бюджет информация и оценка на прогнозите си по показатели, определени с указанията по чл. 67, ал. 6. Обобщените прогнози и показатели за тези лица се представят от съответния първостепенен разпоредител с бюджет на министъра на финансите. Начинът за предоставяне на информацията от юридическите лица, за които не може да бъде определен съответен първостепенен разпоредител с бюджет, се посочва в указанията по чл. 67, ал. 6. Чл. 67. (5) Бюджетната процедура обхваща и юридически лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление". (7) Националният статистически институт предоставя информация за лицата по ал. 5, попадащи в сектор "Държавно управление", включително по подсектори. Обхватът, сроковете и редът за предоставяне на информацията се съгласуват между министъра на Пълно 56 финансите и председателя на Националния статистически институт. Чл. 72. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 1. най-вероятния или на по-консервативния макроикономически сценарий, основан на пролетната макроикономическа прогноза; 2. утвърдените с последната средносрочна бюджетна прогноза фискални цели, политики и разходни тавани и/или бюджетни взаимоотношения; 5. оценките на Министерството на финансите на прогнозите на първостепенните разпоредители с бюджет; 6. други оценки и прогнози, които може да включват и прогнози и оценки за дълга на подсектор "Централно управление", на социалноосигурителните фондове и на подсектор "Местно управление". (4) Одобрената средносрочна бюджетна прогноза се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите и се представя за информация на Народното събрание. Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 7. информация за общото влияние от дейността на юридическите лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление", върху салдото и консолидирания дълг на сектор "Държавно управление"; Чл. 165. (1) Със заповед, съгласувана с председателя на Националния статистически институт, министърът на финансите може да определя предприятия, които не са бюджетни организации, да прилагат стандартите, 57 указанията и сметкоплана по чл. 164, ал. 1 и 3, когато тези предприятия попадат в сектор "Държавно управление" и не са търговски дружества. (2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националния статистически институт. Чл. 171. (1) Министърът на финансите може да определи в консолидираната фискална програма да се включват средствата, постъпленията и плащанията на други лица или техни структурни единици, когато те подлежат на включване в сектор "Държавно управление". (2) За целите на изготвяне и отчитане на консолидираната фискална програма включените по реда на ал. 1 средства и операции в зависимост от естеството и характера им се приравняват на бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди средства. (3) Приравнените на бюджети по реда на ал. 2 средства и операции не са част от държавния бюджет, от бюджетите на общините и от бюджетите на социалноосигурителните фондове. (4) Не се включват в консолидираната фискална програма по реда на ал. 1 и 2 операциите и средствата на търговските дружества и техните структурни единици. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Ежегодно в срок до 30 април Министерският съвет по предложение на министъра на финансите одобрява средносрочна бюджетна прогноза за следващите четири години. (2) Средносрочната бюджетна прогноза се разработва от Министерството на финансите на базата на: 58 2. Държавите членки публикуват подробна информация относно въздействието на данъчните разходи върху приходите. 3. оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху сектор „Държавно управление“; доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискални рискове от изменението на климата и неговото въздействие върху околната среда и разпределението на публичните финанси при разработването на политиките; 4. бюджетните прогнози на първостепенните разпоредители с бюджет за следващите четири години; (3) При промяна на фискалните цели и политиките спрямо тези по ал. 2, т. 2 различията се отразяват в средносрочната бюджетна прогноза, като причините за всяко отклонение се обясняват надлежно. При избиране на нов Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза може да бъде актуализирана, за да бъдат отразени новите приоритети на политиките, като се посочват разликите между предходната и новата средносрочна бюджетна прогноза. Чл. 165. (3) Извън случаите по ал. 1, стандартите, указанията и сметкопланът по чл. 164, ал. 1 и 3 се прилагат и от предприятия, които не са бюджетни организации и не са търговски дружества, но попадат в сектор "Държавно управление", когато това е предвидено със закон. Закон за публичните финанси Чл. 16. (4) Министерството на финансите изготвя информация относно въздействието на данъчните разходи върху бюджетните приходи, която се публикува на неговата интернет страница. 59 3. За всички подсектори на сектор „Държавно управление“ държавите членки публикуват съответна информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху публичните бюджети, включително държавни гаранции, необслужвани кредити и задължения, произтичащи от дейността на публични дружества, както и техния размер. Държавите членки публикуват също, доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата. В публикуваната информация се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата. Държавите членки публикуват информация за дяловете на сектор „Държавно управление“ в капитала на частни и публични дружества, които възлизат на значими в икономически план суми.“ Закон за публичните финанси Чл. 168. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) За целите на отчетността и статистиката на публичните финанси министърът на финансите може да изисква от предприятията по чл. 2 от Закона за счетоводството, които са контролирани от държавата или от общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, да представят допълнителни отчети и информация в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне. (2) По реда на ал. 1 може да се събира информация и за произтичащи от дейността на предприятията по ал. 1 условни задължения с потенциален значителен ефект върху публичните финанси, включително държавни и общински гаранции. (3) Информацията по ал. 2, както и информацията за дялове и акции на бюджетни организации в капитала на търговски дружества се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите. ЗИД на Закон за публичните финанси Чл. 73. Средносрочната бюджетна прогноза съдържа: 8. (нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор "Държавно управление", включително на равнище подсектори на сектор "Държавно управление", както и доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата, като се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за 60 фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата; 15)Член 16 се заменя със следното: „Член 16 1. До 31 декември 2025 г. и на всеки пет години след това Комисията докладва относно състоянието на: a)публичното счетоводно отчитане от сектор „Държавно управление“ в Съюза, като се взема предвид напредъкът, постигнат след нейната оценка от 2013 г. на пригодността на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор за държавите членки; б)капацитета и задачите на независимите фискални институции на Съюза, като се отчита напредъкът, постигнат след влизането в сила на настоящата директива, въз основа на констатациите от базата данни на Комисията за фискално управление и консултациите със съответните заинтересовани страни с оглед проучване на въвеждането на минимални стандарти. 2. До 31 декември 2030 г. и на всеки пет години след това Комисията публикува преглед на ефективността на настоящата директива.“. Не подлежи на въвеждане. Коментар: Предвижда задължения за Евростат и Европейската комисия Член 2 1. Държавите членки въвеждат разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 31 декември 2025 г. 2. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при Не подлежи на въвеждане. Коментар: Предвижда задължение за Европейската комисия 61 официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки. 3. Държавите членки се насърчават да изготвят, за себе си и в интерес на Съюза, свои собствени таблици за съответствие, които, доколкото е възможно, показват съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние. 4. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. 5. Комисията изготвя междинен доклад за напредъка относно изпълнението на основните разпоредби на настоящата директива въз основа на съответната информация от държавите членки, който се представя на Европейския парламент и на Съвета до 30 юни 2025 г. Член 3 Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите- членки. Не подлежи на въвеждане. X ДИРЕКТОР РЕНЕТА МИХАЙЛОВА 62

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ Дата и начин на постъпване на Декларирани данни дали лицето становището Име на действа от свое име или защитава Приети/ № лице/наименование Предложения и становища Мотиви (официално, по ел. ЮЛ позиция от името на друго неприети поща, чрез Портала за лице/група лица обществени консултации и т.н.) Предвидените ограничения касаят сектор „Държавно управление“ и не 1. В § 8 в чл. 27, ал. 5 след думите могат да се пренесат „предвидени в актове на Европейския съюз" Не се приема автоматично върху да се добави „в рамките на предвидените в тях салдото по ограничения и". консолидираната фискална програма за съответната 08.09.2026 г. чрез ☒ Лицето действа от свое име година. сектор „Държавно управление“ и не консолидираната фискална програма за съответната година. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации обществени консултации Даниел Топалов ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. 2. В § 9, т. 1 в чл. 28, ал. 2 след думите „предвидени в актове на Европейския съюз" да се добави „в рамките на предвидените в тях ограничения и". Не се приема 4. В § 9, т. 2 накрая на чл. 28, ал. 3 да се добави „в рамките на периода на националния средносрочен фискално-структурен план". 5. В § 14 в чл. 68, ал. 2, изречение второ думите „в срока, регламентиран в меморандума между Фискалния съвет и Министерството на финансите съгласно чл. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Актове на Европейския съюз е по-широко понятие, тъй като някои от тези разпоредби биха могли да бъдат предвидени и в други видове актове. Превишението може да е налице в различни години от периода на действие на националния средносрочен фискално- структурен план. Корекция в рамките на оставаща една или две години от периода на плана Не се приема може да бъде прекалено рестриктивна от икономическа и/или социална гледна точка , а оттам и трудно реализуема. Именно поради тази причина липсва подобно изискване и в законодателството на ЕС. Изречение второ на Приема се с чл. 68, ал. 2 от ЗПФ редакция. се изменя така: Страница 2 от 32 3. В § 6, т. 2, § 7 (чл. 26, ал. 4), § 8 и § 9, т. 1 думите „предвидени в актове на Европейския съюз" да се заменят с „предвидени в регламенти на Европейския съюз". Не се приема 14а от Закона за Фискален съвет" да се заменят с „в срок до 10 работни дни от предоставянето на прогнозата на Фискалния съвет". 6. В § 14 в чл. 68, ал. 2 да се създаде изречение трето: „Когато Фискалният съвет не одобри прогнозата, тя се публикува заедно с решението на Съвета и с мотивите на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации „Неприемането на решение по изречение първо в срока, регламентиран в чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за Фискален съвет, не е пречка за публикуването на макроикономическит е прогнози.“ Редакцията произтича от промените, направени в проекта на ЗИД на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми (ЗФСАКМ вследствие на обществените му консултации. С тези редакции на ЗИД на ЗФСАКМ се предлага срокът за произнасяне на Фискалния съвет по макроикономическит е прогнози да бъде пет работни дни. Изискванията за публикуване на Не се приема неодобрената прогноза, решението на Съвета и Страница 3 от 32 за неприемане на оценката на Фискалния съвет са вече предвидени в законопроектите за изменение и допълнение на ЗПФ и на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми (ЗФСАКМ): - съгласно изр. първо от предложения нов чл. 68, ал. 2 от ЗПФ макроикономическит е прогнози се публикуват в срок до 10 дни след приемане от Фискалния съвет на решение в изпълнение на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за Фискален съвет. - съгласно предвижданите редакции със ЗИД на ЗФСАКМ в чл. 11, ал. 2 от ЗФСАКМ становищата, препоръките, оценките и анализите, изготвяни Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 4 от 32 министъра на финансите по чл. 6, ал. 2 от Закона за Фискален съвет." от Съвета в изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 1, и решенията за тяхното приемане се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от приемането им. - съгласно предвижданите промени със ЗИД на ЗФСАКМ в чл. 6, ал. 2 от ЗФСАКМ мотивите на Министерския съвет за неприемане на оценките на Съвета се публикуват до два месеца от приемането на оценките и становищата на Фискалния съвет. Въвеждането на изискване всички горепосочени документи да се публикуват в един и същ срок също е нецелесъобразно, доколкото сроковете за тяхното изготвяне, съгласуване и приемане не съвпадат и зависят Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 5 от 32 7. В § 18 в чл. 76, ал. 1 накрая да се добави „които се одобряват от Министерския съвет“. 8. В § 18 в чл. 76 да се създаде ал. 4: „(4) Националният средносрочен фискално- структурен план и годишният доклад за напредъка се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите след представянето им на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия." 9. В § 18 в чл. 76 да се създаде ал. 5: „(5) Проектът на нов или преработен национален средносрочен фискално-структурен план се публикува за обществена консултация на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации от различни процедури. Обвързването им с един срок би могло да забави публикуването на документи, които са готови на по-ранен етап, единствено поради необходимостта да се изчака приключването на подготовката на други документи. Отразено в Приема се законопроекта В чл. 76 се създава следната ал. 4: (4) Одобрените документи по ал. 1 се публикуват на интернет страницата Приема се с на Министерството редакция. на финансите след представянето им на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия. Съгласно Не се приема реформираната рамка за икономическо Страница 6 от 32 фискално- структурен план е документ, в който се отразяват основните приоритети, цели и мерки в ключовите области на управление на правителството, т.е. това е политически документ, в които се съдържат политически припознати ангажименти за политики, реформи и мерки. Именно поради тази причина европейското законодателство дава възможност за преработване на Плана при встъпването на власт на ново правителство. В допълнение, изготвянето на националния средносрочен фискално- структурен план изисква използването на възможно най- Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 7 от 32 Портала за обществени консултации за срок не по-кратък от 14 дни преди одобряването му по ал. 1." актуална макроикономическа и фискална информация, което съкращава времето за работа по документа и прави трудна за провеждане обществената консултация на документа, дори и в минималния 14- дневен срок. С Решение № 681 от 2025 г. Министерският съвет е одобрил Методология за стратегическо планиране, която предвижда провеждането на обществени консултации по документи за стратегическо планиране с национален обхват, между които не попада националният средносрочен фискално- структурен план. Националният средносрочен Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 8 от 32 фискално- структурен план няма характер на нормативен акт, поради което изискването на Закона за нормативните актове за провеждането на обществени консултации не е приложимо. Отразено в редакцията на чл. 76, ал. 1. Отбелязваме, че Регламент 2024/1263 (превантивната част на Пакта за стабилност и растеж) дава възможност и насърчава държавите да обсъждат своите 10. В § 18 в чл. 76 да се създаде ал. 6: „(6) Приема се с проекти на Одобрените документи по ал. 1 се представят редакция средносрочни за информация на Народното събрание." фискално- структурни планове (чл. 11, §4 от регламента), съответно годишни доклади за напредъка (чл. 21, §5 от регламента), с националните парламенти, без това да е задължително изискване. Поради Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 9 от 32 11. В § 11 в чл. 36, ал. 1 след думите „консолидирания дълг" да се добави „и за дефицита/излишъка". 12. В § 11 в чл. 36 да се създаде ал. 4: „(4) Данните по ал. 1 – 3 се публикуват в отворен машинночетим формат." Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации тази причина е необходимо да се предостави гъвкавост на Министерския съвет да преценява целесъобразността от изпращането на документите на Народното събрание за информация или за обсъждане. НСИ публикува тримесечните данни за дефицита/излишъка на сектор „Държавно управление“, които изготвя в съответствие с Регламент (ЕС) № 549/2013 на ЕП и на Не се приема Съвета относно Европейската система от национални и регионални сметки в ЕС и Регламент № 1221/2002 на ЕК за тримесечните нефинансови сметки на сектор „Държавно управление“. Предвид Не се приема съществуващата обща законова уредба за Страница 10 от 32 публикуване на информация от обществения сектор в отворен машинночетим формат не е необходимо регламентирането на ново специално и безусловно задължение, което да обхваща автоматично всички данни по ал. 1-3. Принципно подкрепяме направеното предложение, насочено към повишаване публичността и прозрачността при 13. В § 24 в чл. 86а да се създаде ал. 3: „(3) оценяването и Министерството на финансите публикува на приоритизирането на интернет страницата си в отворен национално машинночетим формат списък на оценените Не се приема финансираните по реда на ал. 1 инвестиции, съдържащ публични наименование, първостепенен разпоредител с инвестиции. Именно бюджет, обща стойност и резултат от това е една от оценяването и приоритизирането." основните цели на изпълняваната от Министерството на финансите реформа „Създаване на устойчива рамка за планиране и управление на публичните Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 11 от 32 инвестиции с национално финансиране в България“ /включена в Националния средносрочен фискално- структурен план на България за периода 2025-2028 г./, в контекста и на целите на Регламент (ЕС) 2024/1263. Нейното изпълнение се подкрепя от проект по Инструмента за техническа помощ на Европейската комисия 25BG11 „Повишаване на ефективността и качеството на публичните инвестиции в България“, изпълняван с експертното сътрудничество на ОИСР. Предложената разпоредба на чл. 86а от проекта на ЗИД на ЗПФ осигурява правната основа за разработването на единна рамка за Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 12 от 32 идентифициране, оценка и приоритизация на национално финансираните публични инвестиции, като допринася за укрепване последователността, прозрачността и фискалната дисциплина в процеса на вземане на инвестиционни решения. Предвижда се наредбата да бъде допълнена от методология, като и двете в момента се разработват в рамките на проект 25BG11. В процеса на разработване на подзаконовата нормативна уредба се обсъждат и анализират въпросите, свързани с обхвата и начина на публично оповестяване на информацията, свързана с оценката, приоритизирането и подбора на национално Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 13 от 32 финансираните публични инвестиции. Поради това конкретните параметри на публикуваната информация следва да бъдат съобразени с окончателно определените в наредбата, на последващ етап. Предвиденият едногодишен срок за приемането на наредбата по чл. 86а от проекта на ЗИД на ЗПФ е съобразен с графика за изпълнение на проект 25BG11 /стартирал през м. септември 2025 г. със срок за 14. В § 43 думите „в едногодишен срок" да се Не се приема реализация от 18 заменят с „в тримесечен срок". месеца/, както и с необходимото технологично време след приключването му за прецизиране на нормативната и методологическата рамка, обсъждане на текстовете с разпоредителите с бюджет, провеждане на обществени консултации, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 14 от 32 15. В § 39 в § 1 от Допълнителните разпоредби да се създаде т. 43: „43. „Нетни разходи", „план за нетните разходи", „национален средносрочен фискално- структурен план" и „годишен доклад за напредъка" са понятията по смисъла на чл. 2, т. 2, 5, 6 и 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263." 16. § 25, т. 3 да отпадне. 17. В § 36 и § 38 думите „60 до 260 евро" да се заменят с „50 до 250 евро", а в § 37 думите „260 до 1100 евро" — с „250 до 1000 евро". Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации съгласуване и приемане на наредбата. Отразено в Приема се законопроекта Съгласно промените, направени в чл. 64 от Конституцията през 2023 г. (обнародвани ДВ, бр. 106 от 2023 Не се приема г.) Народното събрание не се разпуска при назначаването на служебно правителство При определяне размера на глобите в евро левовите стойности са заменени с по- високи в евро , предвид че размерът Не се приема им не е актуализиран през последните 10 години и с цел постигане на дисциплиниращ ефект за кметовете на общините. Страница 15 от 32 18. В раздел 4, Вариант 1 изречението „При тази ситуация органите на ЕС ще открият процедура срещу страната ни за ненавременно транспониране на изискванията на ниво ЕС, което ще има неблагоприятни последици, в т.ч. и финансови санкции." да се замени с: „На 30 януари 2026 г. Европейската комисия изпрати на Република България официално уведомително писмо по чл. 258 ДФЕС за нетранспониране на Директива (ЕС) 2024/1265 в срока до 31 декември 2025 г. При този вариант процедурата ще продължи към мотивирано становище и сезиране на Съда на Европейския съюз с искане за финансови санкции по чл. 260, § 3 ДФЕС." 19. В § 39 подточката „6. В т. 42 след думите „разходване или" думата „временно" се заличава." да стане „7.", тъй като номер 6 е използван за подточката относно т. 41. 20. В § 7 (чл. 26, ал. 1) и в § 18 (чл. 76, ал. 1) изписването „Регламент (ЕС) № 2024/1263" да се замени с „Регламент (ЕС) 2024/1263" — така, както Регламентът е обозначен в § 6, т. 2 и навсякъде другаде в проекта и в Официален вестник. 21. В § 21, т. 3 в чл. 79, ал. 4, т. 2 думата „В" в началото да се изпише с малка буква — „в съответствие с чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 473/2013". 22. В § 25, т. 4 кавичките "с решение" и "със закон" да се уеднаквят с използваните в целия проект „…". Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Оценката е предварително одобрена от АМС, дирекция КМА, и не Не се приема подлежи на последваща редакция. Отразено е в Приема се законопроекта (§ 40, т. 11) Отразено е в Приема се законопроекта Отразено е в Приема се законопроекта Отразено е в Приема се законопроекта Страница 16 от 32 1. В чл. 154 да се създаде алинея 25 със следното съдържание: ☐ Лицето действа от свое име 23.09.2026 г. чрез "(25) Фонд мениджър на финансови 2. Порталаобществени за office@fmfib.bg ☒на Лицетодруго лице/групазащитава позициялица: Фондот името инструментиоткрива депозитнив България"сметки– ЕАД,по можеал. 20,да консултации мениджър на финансови инструменти включително и за целите на предоставяне на в България ЕАД. гаранции в изпълнение на финансови инструменти, управлявани от фонда" Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Предложението излиза извън рамките на заложения в законопроекта обхват на промени, които са насочени към имплементирането в законодателството на новите изисквания на директива 2011/85 или произтичат от въвеждането на еврото в Република България. Отделно от това, Не се приема предложението не кореспондира с целите и духа на ЗПФ, тъй като ЗПФ е устройствен закон на публичните финанси, регламентиращ основни принципи, правила и процедури в сферата на публичните финанси и няма цел за цел да урежда изрично въпроси, засягащи конкретно юридическо лице, още повече, че в случая се касае за лице, което не е Страница 17 от 32 3. 1. Контролна сметка и корективен механизъм – чл. 26 ЗПФ Отмяната на чл. 23 и чл. 24 от ЗПФ води до Становище на отпадане на националния коригиращ Фискалния съвет с механизъм, без в закона да е уреден негов изх. номер ФС-52- заместител. 656-24-16 от ☒ Лицето действа от свое име Контролната сметка по чл. 22 от Регламент 3. 24.09.2026 г., Фискален съвет ☐ Лицето защитава позиция от името (ЕС) 2024/1263, която представлява новият регистрирано в на друго лице/група лица: …. измерител на отклонението от плана за деловодството на МФ нетните разходи, не е изрично уредена в с вх. № 01-00- проекта, а корективната реакция е сведена до 301/25.09.2026 г. „допълнителни мерки“ със средносрочната бюджетна прогноза. Фискалният съвет препоръчва в чл. 26 да бъдат уредени изрично: Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации бюджетна организация, а търговско дружество. Този въпрос, засягащ към момента само едно конкретно юридическо лице, вече е уреден нормативно, като е възприет подход за законова регламентация чрез съответните закони за държавния бюджет за съответната година. Изчислението на отклоненията по отношение на плана за нетните разходи в контролната сметка по чл. 22 от Регламент (ЕС) 2024/1263 и нейното Не се приема публикуване се осъществява от Европейската комисия и е регламентирано в горепосочения регламент. В тази връзка не е необходимо Страница 18 от 32 2. • воденето и публикуването на контролната преповтаряне на сметка; уредбата и в ЗПФ. • условията за задействане на корективни С предложената мерки при отклонение; редакция на чл. 26 се изгражда нов • съдържанието на корективните мерки; национален • срокът за връщане към одобрения път на механизъм, нетните разходи. съобразен с логиката на реформираната рамка за икономическо управление на ЕС, при който коригирането на очакваните отклонения се извършва чрез определяне на допълнителни мерки в рамките на средносрочната бюджетна прогноза. Следва да се отчете и фактът, че предходната рамка за икономическо управление на ЕС, основана на средносрочна бюджетна цел за структурния баланс, беше реформирана с оглед необходимостта от по-голяма гъвкавост, по-добро отчитане на публичните Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 19 от 32 инвестиции и преодоляване на ограниченията, свързани с механичната годишна корекция. Запазването или създаването на национално ниво на нов механизъм за корекция, не само би наложило допълнителни изисквания за корекция извън предвидените в реформираната европейска рамка, но и би могло да стесни възможностите за провеждане на фискална политика при необходимост от значителни публични инвестиции или при неблагоприятен икономически шок. национална клауза за би позволила отклонение от националните Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 20 от 32 2. Предвидените клаузи за изключение са обвързани с акт на Съвета на Европейския съюз. Същевременно националните касови фискални правила остават без предвиден изход при шок, който не задейства европейска клауза за изключение. Фискалният съвет препоръчва да бъде предвидена национална клауза за изключение Не се приема 3. Макроикономически прогнози – чл. 68, ал. 2 ЗПФ Чл. 68, ал. 2 позволява публикуване на макроикономическите прогнози при непроизнасяне на Фискалния съвет, като сроковете за произнасяне се препращат към меморандум. Съветът счита, че сроковете следва да бъдат уредени в закона, а не в меморандум. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации логиката и условията на европейската рамка, не би съответствал на целта на законопроекта за опростяване и повишаване на гъвкавостта на националната фискалната рамка. Допълването на съществуващите механизми с отделна национална клауза, приложима към различна отчетна основа, би увеличило сложността на режима и би създало допълнителен риск от разминаване между националните фискални правила и тези, наблюдавани на ниво ЕС. Изречение второ на чл. 68, ал. 2 от ЗПФ се изменя така: „Неприемането на Приема се с решение по редакция изречение първо в срока, регламентиран в чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за Фискален Страница 21 от 32 с тясна дефиниция, ограничен срок на действие и задължително предварително становище на Фискалния съвет. Срокът за произнасяне следва да започва да съвет, не е пречка за тече от предоставянето на пълния комплект публикуването на материали. макроикономическит е прогнози.“ При непроизнасяне публикуването следва да бъде придружено от изрична бележка, а при Редакцията отказ на одобрение следва да е предвидено произтича от преработване на прогнозата или публично промените, мотивирано изложение на министъра на направени в проекта финансите. на ЗИД на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми (ЗФСАКМ) вследствие на обществените му консултации. С тези редакции на ЗИД на ЗФСАКМ се предлага срокът за произнасяне на Фискалния съвет по макроикономическит е прогнози да бъде пет работни дни от предоставяне на прогнозата от министъра на финансите. Разпоредби по отношение преработването на неодобрената от Фискалния съвет прогноза или публично мотивирано Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 22 от 32 4. Определения на ключовите понятия – § 1 от ДР на ЗПФ Понятията „нетни разходи“, „план за нетните разходи“ и „национален средносрочен фискално-структурен план“ носят основната нормативна тежест на новия чл. 26 и на чл. 76, но не са определени в допълнителните разпоредби. Съветът препоръчва в § 1 от допълнителните разпоредби да бъдат създадени препращащи определения към чл. 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263. 5. Счетоводни стандарти – чл. 164, ал. 1 ЗПФ Новата редакция на чл. 164, ал. 1 премахва връзката на счетоводните стандарти и сметкоплана с изискванията на Европейския съюз, Наръчника за държавна финансова статистика на Международния валутен фонд и международните счетоводни стандарти за публичния сектор. Съветът препоръчва тази връзка да бъде запазена в закона като рамка на счетоводната реформа и с оглед на предстоящото хармонизиране на счетоводството в публичния сектор на равнище ЕС. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации изложение на министъра на финансите при отказ от преработване са предвидени в ЗИД на ЗФСАКМ (чл. 6, ал. 2 и чл. 14а, ал. 1). Отразено е в Приема се законопроекта Промените в чл. 164 и чл. 169 от ЗПФ са насочени към прецизиране на текста за постигане на съответствие с изискванията на чл. 3, параграф 1 на Не се приема Директива 2011/85/ЕС, като изискванията към счетоводната рамка за отчетността на бюджетните организации по същество са позиционирани в чл. Страница 23 от 32 169 за постигане на посочената цел. Смисълът на промените в тези разпоредби е да се регламентира една водеща счетоводна рамка (каквато е и една от препоръките при прегледа на ОИСР за България през 2021 г.), която да осигурява надеждно спазване на изискването на чл. 3, параграф 1 на Директива 2011/85/ЕС. Това не води по същество до промяна в досегашната счетоводна рамка, вкл. по отношение на изискванията на Наръчника за държавна финансова статистика на МВФ, тъй като: -изискванията на ЕSA 2010 в голяма степен е съвместима със счетоводната рамка на Наръчника на МВФ; - съществена част от изискванията на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 24 от 32 Наръчника на МВФ вече е въведена в счетоводната рамка за отчетността на бюджетните организации. България ще продължава да предоставя регулярно данни за държавните финанси по Специалният стандарт за разпространение на данни (SDDS Plus) съгласно предва- рителния календар за публикуване (Advance Release Calendar - ARC) и в съответствие с изискванията и методологията на МВФ. Аналогично в немалко аспекти счетоводната рамка на ESA 2010 съответства на редица положения от Международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС) , тъй като и двете рамки се базират на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 25 от 32 фундаменталния принцип на текущо начисляван. Предлаганите промени не възпрепятстват принципната възможност за възприемане (субсидиарно прилагане) на конкретни подходи, правила и изисквания на МССПС, доколкото са съвместими със счетоводната рамка на ESA 2010 и доколкото практически могат да се прилагат от бюджетните организации. По същество предлаганите промени в чл. 164 и чл. 169 не водят до промяна в досегашната счетоводна рамка на бюджетните организации. Предложената 6. Капиталово бюджетиране – чл. 86а ЗПФ разпоредба на чл. Новият чл. 86а урежда национално Не се приема 86а от проекта на финансираните публични инвестиции чрез ЗИД на ЗПФ осигурява правната Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 26 от 32 делегиране на значителна част от уредбата на основа за наредба на Министерския съвет. разработването на единна рамка за Съветът препоръчва основните изисквания идентифициране, към инвестиционния процес да бъдат оценка и закрепени в закона, включително: приоритизация на • стойностен праг за голям инвестиционен национално проект; финансираните публични • задължителна предварителна оценка; инвестиции. • независим преглед; Използването на подзаконов • поддържане и публикуване на портфейл от нормативен акт като оценени проекти; инструмент за • управление на многогодишните доразвиване на тази ангажименти. уредба е обусловено от необходимостта да се постигне ясно разграничение между нормативните елементи, които следва да бъдат установени със закон, и процедурните и методологическите елементи, които изискват по-висока степен на детайлност и оперативна гъвкавост. Това е особено важно за инвестиционния процес, който включва различни видове проекти, етапи на подготовка и изпълнение и Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 27 от 32 7. Удължителен бюджет – чл. 87, ал. 3 и 4 ЗПФ Заличаването на изключването на периода без избрано Народно събрание, съчетано с изискването продължаването на режима да става със закон, е правно по-издържано, но създава риск от бюджетен вакуум при продължителна невъзможност за конституиране на Народно събрание. Съветът препоръчва този риск да бъде оценен изрично в мотивите и при необходимост да бъде предвиден резервен режим. 8. Фискални рискове – чл. 73, т. 8 ЗПФ Информацията за условните задължения, свързани с бедствия и климатични рискове, е предвидена с уговорката „доколкото е възможно“, без изискване за количествено изразяване. Съветът препоръчва в средносрочната бюджетна прогноза да се включва консолидиран доклад за фискалните рискове с количествена оценка. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации различни институционални участници и при който практическите механизми могат да се развиват с натрупването на опит и в зависимост от промените в бюджетната и инвестиционната среда. Отразено е в Приема се мотивите към законопроекта. При изграждане на необходимия административен капацитет за Приема се по изготвяне на принцип въпросната информация, тя ще бъде включвана в средносрочната бюджетна прогноза. Страница 28 от 32 9. Развитие на бюджетния процес – три липсващи стълба: • Програмно бюджетиране: Въвеждане на ясни цели, показатели и целеви стойности за бюджетните програми и обвързване на резултатите с разпределението на ресурсите. • Прегледи на разходите: Създаване на систематичен механизъм за периодичен преглед и преразпределение на разходите, обвързан със средносрочните бюджетни цели и разходните тавани. • Капиталово бюджетиране: Въвеждане на правила за оценка и приоритизация на големите инвестиционни проекти, включително предварителна и последваща оценка, контрол върху общата им стойност и разходите за поддръжка. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Предложението не е предмет на Не се приема настоящия проект на ЗИД на ЗПФ, в който са включени единствено предложения за промени, свързани с транспонирането на новата рамка за икономическо управление на ЕС. Предложението не е предмет на Не се приема настоящия проект на ЗИД на ЗПФ, в който са включени единствено предложения за промени, свързани с транспонирането на новата рамка за икономическо управление на ЕС. В рамките на Приема се по изпълняваната от принцип Министерството на финансите реформа „Създаване на устойчива рамка за планиране и Страница 29 от 32 управление на публичните инвестиции с национално финансиране в България“ се разработва нормативна и методологическа рамка за оценка, приоритизация, подбор и мониторинг на национално финансирани публични инвестиции. Изпълнението на реформата се подпомага от проект по Инструмента за техническа помощ на Европейската комисия 25BG11 „Повишаване на ефективността и качеството на публичните инвестиции в България“, изпълняван с експертното сътрудничество на ОИСР. Предложената разпоредба на чл. 86а от проекта на ЗИД на ЗПФ Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 30 от 32 осигурява правната основа за разработването на единната рамка за идентифициране, оценка и приоритизация на национално финансираните публични инвестиции. Предвижданата рамка пряко адресира посоченото предложение за въвеждане на правила за капиталово бюджетиране, като предвижда диференциран подход към оценката на инвестиционните проекти в зависимост от общия размер на инвестиционните разходи, сложност и характеристики. За големите инвестиционни проекти се предвижда по- задълбочена оценка, включително прилагане на анализ „разходи–ползи“, както и оценка на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 31 от 32 финансовата устойчивост и на необходимите ресурси за реализацията и последващата експлоатация на инвестицията. ☐ Лицето действа от свое име 1. … ☐ Лицето защитава позиция от името 2. на друго лице/група лица: …. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 32 от 32