Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на актуализиран Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди в Република България

НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УСТОЙЧИВА УПОТРЕБА НА ПЕСТИЦИДИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЪДЪРЖАНИЕ ВЪВЕДЕНИЕ 3 СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА 5 I. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ………………………………………………………………. 7 II. КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ 11 III. ИЗПОЛЗВАНА ЗЕМЕДЕЛСКА ПЛОЩ 20 IV. ЦЕЛИ 20 V. МЕРКИ 22 МЯРКА 1. ОБУЧЕНИЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ ПОТРЕБИТЕЛИ НА ПЕСТИЦИДИ, ДИСТРИБУТОРИ И КОНСУЛТАНТИ 22 МЯРКА 2. ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА И ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОДАЖБА НА ПЕСТИЦИДИ 24 МЯРКА 3. БОРАВЕНЕ С ПЕСТИЦИДИ. СЪХРАНЕНИЕ НА ПЕСТИЦИДИ И УПРАВЛЕНИЕ НА ТЕХНИТЕ ПРАЗНИ ОПАКОВКИ И ОСТАТЪЧНИ КОЛИЧЕСТВА 32 МЯРКА 4. ПРОВЕРКА НА ИЗПОЛЗВАНОТО ОБОРУДВАНЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПЕСТИЦИДИ 45 МЯРКА 5. ВЪЗДУШНО ПРЪСКАНЕ ................................................................................ 51 МЯРКА 6. ИНТЕГРИРАНО УПРАВЛЕНИЕ НА ВРЕДИТЕЛИТЕ .............................. 58 МЯРКА 7. СПЕЦИАЛНИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ВОДНАТА СРЕДА И НА ПИТЕЙНАТА ВОДА И ДОПЪЛНИТЕЛНИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА 67 МЯРКА 8. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЩЕСТВЕНОСТТА ОТНОСНО ПЛОЩИТЕ, ТРЕТИРАНИ С ПЕСТИЦИДИ И ПОВИШАВАНЕ НА ОСВЕДОМЕНОСТТА ОТНОСНО ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ОТ УПОТРЕБАТА НА ПЕСТИЦИДИ ЗА ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА И ОКОЛНАТА СРЕДА 79 МЯРКА 9. НАМАЛЯВАНЕ НА УПОТРЕБАТА ИЛИ НА РИСКОВЕТЕ ОТ ПЕСТИЦИДИ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИ ПЛОЩИ ………………………………………..… 85 МЯРКА 10. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РИСКА ………………………………………………..... 90 VI. ФИНАНСИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НAЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ 107 VII. СРОКОВЕ ………………………………………….…………………………………. 107 VIII. ОТЧЕТНОСТ ……………………………………………………………………….. 108 IX. РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ 127 X. ОБОБЩЕНИЕ 131 ВЪВЕДЕНИЕ Стратегията „От фермата до трапезата“ е част от Европейския зелен пакт, като подчертава необходимостта от преход към справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система. В нея се предлагат две конкретни цели: за намаляване на употребата и риска от химични пестициди и намаляване на употребата на по-рискови пестициди с 50% до 2030 г. Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (OB L 309, pp. 71–86) определя набор от действия за постигането на устойчива употреба на пестициди в ЕС чрез намаляване на рисковете и въздействията от употребата на пестициди върху човешкото здраве и околната среда. За тази цел държавите членки приемат национални планове за действие с оглед определяне на своите цели, мерки и срокове за намаляване на рисковете и въздействието на употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда и за насърчаване на разработването и въвеждането на интегрирано управление на вредителите и на алтернативни подходи или методи, за да се намали зависимостта на земеделското производство от употребата на пестициди. С цел транспониране на разпоредбите на Директивата в българското законодателство през 2012 г. беше изготвен Национален план за действие (НПД) на Република България. За да отговори на бързите темпове на развитие и настъпили изменения в националното законодателство Република България преразгледа Националния план за дейстие. С тази цел и в изпълнение на изискванията на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година, чл. 4, параграф 2, беше сформирана със Заповед № РД 09-933/06.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите междуведомствена работна група, която отчете изпълнението на НПД за периода 2012-2017 г. и извърши преразглеждането му. Изпълнението на актуализирания НПД за периода 2020-2024 г. и следващото му преразглеждане беше осъществено от междуведомствена работна група, определена със Заповед № РД09-959/05.09.2024 г. на министъра на земеделието и храните. Националния план за действие за устойчива употреба на пестициди беше преразгледан със съдействието и експертната помощ на всички компетентни държавни институции, както и с други заинтересовани страни. В плана за действие са разписани целите, към които държавата се стреми през последните пет години и мерките за постигането им. Заложени са измерими количествени показатели, които да позволят определяне на напредъка, свързан с изпълнението на заложените цели и мерки. Прилагането на НПД гарантира постигането на устойчива употреба на пестициди в Република България, като държава членка на ЕС, посредством намаляване на рисковете и въздействията върху човешкото здраве и околната среда. Въпреки, че разрешителният режим на продуктите за растителна защита – изпитване, полеви опити, лабораторни изследвания, оценки, генериране на данни и др. да гарантира, че пуснатите на пазара продукти за растителна защита са едновременно безопасни за хората и околната среда, и ефикасни срещу икономически важни вредители, способни да компрометират реколтата от земеделски култури, директивата за устойчива употреба на пестициди поставя специални изисквания, на които държавите-членки трябва да отговорят, както следва: достъп до начално и допълнително обучение на професионални потребители на продукти за растителна защита, дистрибутори и консултанти и система за сертифициране на лицата, притежаващи необходимите знания; продажба на пестициди; информационни и осведомителни програми относно пестицидите; системи за събиране на информация относно случаите на остро и хронично отравяне с пестициди; проверка на използваното оборудване за прилагане на пестициди; забрана за въздушно пръскане; опазване на водната среда и на питейната вода; намаляване на употребата на рисковете от пестициди в определени площи; боравене с пестициди, техните опаковки и неизразходваните количества продукти за растителна защита; съхранение на пестицидите; интегрирано управление на вредителите; показатели за риска. В настоящия национален план за действие е описано по какъв начин Република България гарантира изпълнението на изискванията в тези области на дейност. Определени са цели, мерки, графици и показатели за намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда. В съответствие с изискванията на директивата са разписани действия за въвеждане и насърчаване на интегрираното управление на вредителите и на алтернативни подходи или техники, за да се намали зависимостта от употребата на пестициди. Директивата предвижда и наблюдение от страна на държавите-членки върху употребата на продуктите за растителна защита, съдържащи активни вещества, които пораждат особено безпокойство и установяване на графици и цели за намаляване на употребата им, по-специално, когато това представлява подходящ начин за постигане на целите за намаляване на риска. При изготвянето на националния план за действие на Република България са взети предвид здравното, социалното, икономическото и екологичното въздействие на предвидените в плана за действие мерки, както и на специфичните национални и регионални условия. СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА Международни организации и закони EFSA Европейски орган по безопасност на храните ISO Международна организация за стандартизация ЕК Европейска комисия ЕО Европейска общност ЕС Европейски съюз ЗВ Закон за водите ЗЗР Закон за защита на растенията Министерства и държавни институции БАБХ Българска агенция по безопасност на храните БД Басейнови дирекции към МОСВ ВиК Водоснабдяване и канализация ГД ГВА Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация ИА БСА Изпълнителна агенция Българска служба за акредитация ИАОС Изпълнителна агенция по околна среда НЗР Направление защита на растенията МЗ Министерство на здравеопазването МЗХ Министерство на земеделието и храните МОСВ Министерство на околната среда и водите МС Министерски Съвет МВР Министерство на вътрешните работи МТС Министерство на транспорта и съобщенията НРЛ Национална референтна лаборатория ОДБХ Областни дирекции по безопасност на храните РЗИ Регионални здравни инспекции РИОСВ Регионални инспекции по околна среда и води ЦИС Център за изпитване и сертифициране ЦЛВСЕЕ Централна лаборатория за ветеринарно-санитарна експертиза и екология ЦЛХИК Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол ЦОРХВ Център за оценка на риска по хранителната верига ССА Селскостопанска академия ЦПО Център за професионално обучение ДП НКЖИ Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ АМ Агенция „Митници“ ГД ГП ГД „Гранична полиция“ Параметри, норми, планове, програми и други АЕР Агроекологичен район АРИБ Асоциация растителнозащитна индустрия България БДС Български държавен стандарт ГС Гранични стойности ДВ Държавен вестник ЗЗВ Зони за защита на водите ИУВ Интегрирано управление на вредителите ИЗП Използвана земеделска площ МДК Максимално допустима концентрация МДГОВ (MRL) Максимално допустима граница на остатъчни вещества (Maximum residue level) НЕМ Национална екологична мрежа НПД Национален план за действие НПДУУП Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди ПВТ Подземни водни тела ПДК Пределно допустима концентрация ПИВ Праг на икономическа вредност ПРЗ Продукти за растителна защита ПУРБ Планове за управление на речните басейни СУК Система за управление на качеството УОЗ Устойчиви органични замърсители БЛС Безпилотна летателна система I. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ Националният план за действие за устойчива употреба на пестициди на Република България е изготвен и приет на основание чл. 4 от Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ, L 309 от 24 ноември 2009 г.) и Закона за защита на растенията (ЗЗР). Националният план за действие за устойчива употреба на пестициди е разработен в съответствие с други планове и мерки, вече изготвени на национално ниво по други разпоредби на законодателството на ЕС и националното законодателство относно употребата на пестициди: 1. Планове за изпълнение по други законодателни актове на Общността свързани с пестицидите: „Актуализиран Национален план за действие по управление на устойчивите органични замърсители (УОЗ) в Република България, 2012 г. – 2020 г.” (А-НПДУУОЗ), приет с Решение на Министерски съвет на 5 септември 2012 г. Планове за управление на речните басейни (Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Заподнобеломорски басейн). С Решения №№ 921, 920, 919 и 917 от 31.12.2024 г. на Министерски съвет са приети актуализирани планове за управление на речните басейни в Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски райони за басейново управление за периода 2022-2027 г. 2. Други основни нормативни актове от правото на ЕС и националната нормативна уредба, свързани с устойчивата употреба на пестициди: Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета, (OB L 309, 24.11.2009 г.) Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията от 25 май 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на одобрените активни вещества, (OB L 153, 11.6.2011 г.) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 на Комисията от 11 март 2015 година за прилагането на член 80, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за установяване на списък на кандидати за замяна, (OB L 67, 12.3.2015 г.) Регламент (ЕС) № 283/2013 на Комисията от 1 март 2013 година за установяване на изискванията за данни за активни вещества в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, (OB L 93, 3.4.2013 г. ) Регламент (ЕС) № 284/2013 на Комисията от 1 март 2013 година за установяване на изискванията за данни за продукти за растителна защита в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, (OB L 93, 3.4.2013 г.) Регламент (ЕС) № 546/2011 на Комисията от 10 юни 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на единните принципи за оценка и разрешаване на продукти за растителна защита, (OB L 155 от 11 юни 2011 г.) Регламент (ЕС) № 547/2011 за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за етикетиране на продукти за растителна защита, (OB L 155, 11.6.2011 г.) Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/989 на Комисията от 2 април 2024 г. относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2025, 2026 и 2027 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във или върху храни от животински и растителен произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/731, (OВ L, 2024/989, 3.4.2024 г.) Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/564 на Комисията от 10 март 2023 година по отношение на съдържанието и формата на документацията за продуктите за растителна защита, съхранявана от професионални потребители съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета, (ОВ L 74, 13.3.2023 г.) Регламент (EO) № 396/2005 относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните Регламент (EО) 1907/2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006, (OB L 353, 31.12.2008 г.) Регламент (ЕО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 година относно хармонизиране на техническите изисквания и административни процедури в областта на гражданското въздухоплаване Регламент (ЕС) № 1321/2014 на Комисията от 26 ноември 2014 година относно поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и относно одобряването на организациите и персонала, изпълняващи тези задачи, (OB L 362, 17.12.2014 г.) Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент, (OB L 212, 22.8.2018 г.) Регламент (ЕО) 1178/2011 на Комисията от 03 ноември 2011 година за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета, (OB L 311, 25.11.2011 г.) Регламент (ЕС) 2022/2379 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 година за статистиката за вложенията и продукцията в селското стопанство, за изменение на Регламент (ЕО) № 617/2008 на Комисията и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1165/2008, (ЕО) № 543/2009 и (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 96/16/ЕО на Съвета, (ОВ L 315/1, 7.12.2022), (Регламент (ЕС) 2022/2379) Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1537 на Комисията от 25 юни 2023 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2379 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на статистическите данни за употребата на продукти за растителна защита, които трябва да се предават за референтната 2026 година по време на преходния режим за периода 2025—2027 г., и по отношение на статистическите данни за продуктите за растителна защита, пуснати на пазара, (ОВ 187, 26.7.2023 г.) Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (OB L 95, 7.04.2017 г.) (Регламент (EС) 2017/625) Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на общността в областта на политиката за водите Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година за определяне на стандартите за качество на околната среда в областта на политиката на водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води Директива 2008/98 на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви Директива 98/24/ЕО на Съвета от 7 април 1998 г. за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа Закон за храните Закон за фуражите Закон за управление на агрохранителната верига Закон за здравето Закон за здравословни и безопасни условия на труд Закон за опазване на околната среда Закон за водите Закон за почвите Закон за биологичното разнообразие Закон за защитените територии Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси Закон за управление на отпадъците Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника Закон за гражданското въздухоплаване Закона за устройство на територията Закон за защита на растенията Наредба № 12 от 23 август 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита (обн. ДВ. бр.74 от 29 август 2023 г..) Наредба № H-4 от 2022 г. за здравните изисквания към устройството и работата на селскостопанските аптеки (ДВ, бр. 64 от 2022 г.) Наредба № 3 от 2017 г. за условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране и съхранението на продукти за растителна защита (обн., ДВ, бр. 64 от 2017 г.) Наредба № 9 от 26 февруари 2021 г. за интегрирано производство на растения и растителни продукти и контрола върху интегрираното производство (обн. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021 г.) Наредба № 13 от 2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности (обн., ДВ, бр. 70 от 2016 г.) Наредба № 2 от 2015 г. за максимално допустимите количества на остатъци от пестициди във или върху храни (обн., ДВ, бр. 9 от 2015 г.) Наредба № 119 от 2006 г. за мерките за контрол върху определени субстанции и остатъци от тях в живи животни, суровини и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора (обн., ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (обн., ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Наредба № 1 от 2011 г. за мониторинг на водите (обн., ДВ, бр. 34 от 2011 г.) Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители (приета с ПМС № 256 от 1.11.2010 г., обн., ДВ, бр. 88 от 2010 г.) Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн., ДВ, бр. 30 от 2001 г.) Наредба № 12 за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (обн., ДВ, бр. 63 от 2002 г.) Наредба Н-4 от 2012 г. за характеризиране на повърхностните води (обн., ДВ, бр. 22 от 2013 г.) Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн., ДВ, бр. 88 от 2000 г.) Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (обн., ДВ, бр. 87 от 2007 г.) Наредба № 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (обн., ДВ, бр. 16 от 1987 г.) Наредба № 37 от 2016 г. за авиационните оператори (обн., ДВ, бр. 87 от 2016 г.) Наредба № 2 от 2014 г. за класификация на отпадъците (обн., ДВ, бр. 66 от 2014 г.) Наредба № 14 от 2016 г. за опазване на растенията и растителните продукти от икономически важни вредители (обн., ДВ, бр. 77 от 2016 г.) Наредба за реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси (обн.,ДВ, бр. 43 от 2011 г.) Наредба № 5 от 2016 г. за периодичните проверки на оборудването за прилагане на продукти за растителна защита (обн., ДВ, бр. 11 от 2016 г.) II. КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ (БАБХ) е единен орган за контрол на качеството и безопасността на храните, здравеопазване на животните и здраве на растенията в Република България. Създадена в началото на 2011 г., БАБХ следва най-добрите европейски практики в прилагането на високи стандарти при контрола в областта на качеството и безопасността на храните, продуктите за растителна защита и торовете и др. Българска агенция по безопасност на храните определя изискванията по отношение на продуктите за растителна защита и торовете, режима на изпитване, разрешаване и контрол на производството, преопаковането, съхранението, пускането на пазара и употребата и осъществява официален контрол с цел защита здравето на хората и животните и опазване на околната среда. Българска агенция по безопасност на храните контролира суровините и храните от растителен и животински произход за остатъци от пестициди и изпълнява ежегодно Национална програма за контрол на остатъци от пестициди във и върху храни от растителен и животински произход. Българска агенция по безопасност на храните извършва контрол на пазара и употребата на продукти за растителна защита съгласно Многогодишен национален контролен план (МНКП). Основната цел на контрола на предлагането на пазара, съхранението, преопаковането и употребата на продукти за растителна защита е да се гарантира безопасността на храните от растителен произход. Дирекция „Продукти за растителна защита, торове и контрол” при БАБХ методически ръководи и координира дейността на областните дирекции по безопасност на храните при осъществяване на контрола върху производството, пускането на пазара, търговията и употребата на продукти за растителна защита и торове. Администрира и координира разрешаването на продукти за растителна защита за пускане на пазара и употреба. Дирекцията ръководи и контролира провеждането на биологично изпитване за ефикасност на продуктите за растителна защита в базите на БАБХ и в одобрените бази на физически и юридически лица, съгласно принципите на Добрата експериментална практика, както и изпитванията за остатъчни количества от продукти за растителна защита в одобрените бази на физически и юридически лица. Дирекцията извършва оценка на съответствието на продуктите за растителна защита с показателите, одобрени при разрешаването. Ръководи и координира дейността на областните дирекции по безопасност на храните при осъществяване на контрола върху пускането на пазара, търговията и употребата на продуктите за растителна защита и торовете. Води регистри на издадените разрешения за търговия с продукти за растителна защита, за преопаковане на продукти за растителна защита и за специализирани растителнозащитни услуги. Друга нейна отговорна задача е да ръководи и координира контролната дейност върху употребата на продукти за растителна защита за спазване принципите на Добрата растителнозащитна практика и внедряване на принципите на интегрираното управление на вредителите, съгласно изискванията на Закона за защита на растенията и за постигане на устойчива употреба на пестициди. Областни дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) при БАБХ. В страната има 28 областни дирекции, които извършват дейността си на територията на съответната област. Директорите на ОДБХ издават удостоверения за търговия и преопаковане на продукти за растителна защита; сертификати за професионални потребители на ПРЗ по чл. 83 от ЗЗР; разрешения за въздушно пръскане при опасност за растенията и растителните продукти; заповеди за вписване в регистъра на лицата, извършващи фумигация на растения, растителни продукти и др. обекти, третиране на семена, като растителнозащитни и консултански услуги. Инспекторите от отделите по растителна защита при ОДБХ контролират пуснатите на пазара продукти за растителна защита и торове и тяхната употреба; изпълняват националните планове за контрол и употреба на ПРЗ и програма за контрол на остатъци от пестициди във и върху храни; извършват планирани проверки и проверки по сигнали/жалби и др. Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол (ЦЛХИК) е юридическо лице в състава на” съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните и чл. 43 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните. Създадена е през 1966 година за информационно обслужване на оранжерийното производство в страната, а от 1986 година с Решение на МС е оторизирана да контролира растителната продукция за съдържание на вредни химически вещества и качеството на агрохимикалите. Лабораторията има комплексен характер и контролира както продуктите, предназначени за земеделието – пестициди и торове, така и суровини и храни от растителен произход. Основната й дейност е свързана с контрола на храни от неживотински произход за съдържание на замърсители. В лабораторията се извършват анализи, съгласно нормативните документи, за остатъчни количества от пестициди, съдържание на микотоксини и замърсители от околната среда, продукти за растителна защита, минерални и органични торове, местно производство и внос, за съответствие с физикохимичните показатели. Лабораторията извършва анализи за: Остатъци от пестициди в: зеленчуци и плодове – пресни, замразени или сушени и продукти от преработката им; житни (зърнени) и продукти от преработката им; чай, билки и подправки; вино. Съдържание на микотоксини в: ядки, сушени плодове и продукти от преработката им; житни (зърнени) и продукти от преработката им; печено кафе, разтворимо кафе, зелено кафе, какао и какаови продукти; чай, билки и подправки, сокове, нектари и концентрати на плодова основа, пектин. Елементен анализ в: зеленчуци и плодове – пресни, замразени или сушени и продукти от преработката им; чай, билки и подправки; житни (зърнени) и продукти от преработката им; бира и вина. Нитрати в: зеленчуци и плодове – пресни или замразени и продукти от преработката им; преработени храни на зърнена основа и храни предназначени за кърмачета и малки деца. Физикохимични анализи на: неорганични еднокомпонентни торове; неорганични сложни торове; неорганични течни торове. Активни бази на продукти за растителна защита за съответствие. Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол има изградена и функционираща Система за управление на качеството, като за всички свои дейности е акредитирана от Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация” съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17025. Със Заповед на министъра на земеделието и храните ЦЛХИК е определена като Национална референтна лаборатория, която да извършва анализи на остатъци от пестициди в плодове и зеленчуци. В ЦЛХИК работят високо квалифицирани експерти, което й позволява да прилага европейските стандарти в своята дейност. От 1990 г. в лабораторията се обновява непрекъснато наличната конвенционална и аналитична техника и към момента лабораторията разполага със съвременна апаратура за извършваните анализи в обхвата на дейност – GC, GC/MS/MS, HPLC, AAS, ICP и други. Център за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) е структура, която извършва научна оценка на риска по хранителната верига чрез независим, прозрачен и безпристрастен анализ на научна информация по проблеми, които пряко или косвено засягат здравето на животните и растенията, растителните и животинските продукти, растителния и животинския репродуктивен материал и безопасността на храните и фуражите. Научната оценка се извършва по възлагане от държавни органи, физически и юридически лица или чрез възлагане от Европейския орган по безопасността на храните (EFSA). Центърът извършва дейностите по одобряване, подновяване и преразглеждане на одобрението на активни вещества, антидоти и синергисти както и оценка на продукти за растителна защита с цел разрешаване, подновяване, изменение или отнемане на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 1107/2009. Дейността на ЦОРХВ е ориентирана към информиране на обществото за възникващи рискове и опасности, вследствие неправилната употреба на продукти за растителна защита и за възможното присъствие на завишени остатъци от тях в храните. МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ (МЗХ) провежда националната политика за развитие на растениевъдството и животновъдството и на свързаните с тях дейности; провежда държавната политика в областта на зърнопроизводството, търговията и съхраняването на зърно и зърнопреработката; производството, търговията и употребата на фуражи; провежда държавната политика в областта на контрола върху храните от растителен и животински произход, суровините, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, и специфичните растителни продукти, като следи за спазването на изискванията към храните, мерките и условията за осигуряване на тяхната хигиена и безопасност за човешкото здраве и за околната среда; организира, координира и контролира дейностите, свързани с опазването на земеделските и горските земи; прилага политиката за финансиране от държавния бюджет чрез специални фондове и чрез фондовете на Европейския съюз (ЕС) на проекти и програми в областта на земеделието и селските райони; организира, координира и контролира дейността по прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП), политиката по безопасност на храните на ЕС; и други. Дирекция „Растениевъдство“ подпомага министъра при осъществяването и изпълнението на националната политика и политиката на Европейския съюз, свързана с растениевъдството; изготвя стратегии, планове за действие, оценки на прилагането и други програмни документи, свързани с развитието на растениевъдството; координира провеждането на наблюдения на земеделските култури за установяване на моментното им състояние съобразно агроклиматичните условия и изготвя доклад-анализ за резултатите. Дирекция „Биологично производство“ подпомага министъра при провеждане на политиката на ЕС и националната политика в областта на биологичното производство, надзора и контрола върху него; изготвя стратегии, планове за действие, оценки на прилагането и други програмни документи, свързани с биологичното производство; в качеството си на компетентно звено организира прилагането, надзора и контрола на правилата за биологично производство на земеделски продукти и храни, съгласно Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007. Главна дирекция „Земеделие и регионална политика” организира и извършва дейностите по одобряване на типа на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) и по одобряване на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители; организира и извършва дейностите по осъществяването на надзора и контрола по чл. 15, ал. 2 – 5 ЗРКЗГТ; организира дейността по регистрирането на учебните форми за обучение за придобиване на правоспособност за работа с техника по ЗРКЗГТ; организира дейността по издаването и подмяната и води регистър на свидетелствата за правоспособност за работа с техниката по ЗРКЗГТ; създава и поддържа национален публичен електронен регистър:за регистрация, отчет и контрол на техниката и на лицата, придобили правоспособност за работа с нея; на издадените ЕС сертификати за одобряване на типа или национални одобрения на типа; на лицата, които притежават разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа с техника и на преподавателите, извършващи обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за работа с техника. Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ чрез териториалните звена Център за изпитване и сертифициране – Пловдив, и Център за изпитване и сертифициране – Русе, извършва удостоверяване на безопасността на употребявана техника по ЗРКЗГТ; изпитване, сертифициране и оценяване на съответствието на нова техника по ЗРКЗГТ; периодични проверки на оборудването за прилагане на пестициди. Отдел „Агростатистика“ изготвя, обработва и анализира статистическа информация за употребата на продукти за растителна защита. Дирекция „Политики по агрохранителната верига” подпомага министъра при разработването, координирането и прилагането на държавната политика в областта на безопасността и качеството на храните и граничния контрол върху тях, здравеопазването на животните, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, продуктите за растителна защита и ГМО; координира изготвянето на Многогодишен национален план за контрол съгласно чл. 111 – чл. 112 на Регламент (EС) 2017/625 осъществява функции на национална контактна точка по Кодекс Алиментариус и координира ефективното функциониране на дейностите по Кодекс Алиментариус в България; изпълнява функциите на Единно звено за контакт (ЕЗК) в Република България по Мрежата за предупреждение и сътрудничество на ЕК, включваща следните системи: Система за бързо предупреждение за храни и фуражи; Система за административна помощ и сътрудничество; Mрежа/модул за борба с измами по агрохранителната верига; Мрежа/модул за здраве на растенията; Мрежа за домашни любимци и Мрежа за хуманно отношение, участва в осъществяване на съвместна дейност с Европейския орган по безопасност на храните, Световната здравна организация, Организацията за прехрана и земеделие, Кодекс Алиментариус, Световната организация за здравеопазване на животните и с други международни организации по безопасност на храните и фуражите, здравеопазване на животните и хуманно отношение към тях, здраве на растенията и растителния репродуктивен материал. МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (МОСВ) ръководи, координира и контролира разработването и провеждането на държавната политика в областта на опазването на околната среда, опазването и използването на водите. МОСВ, чрез Регионалните инспекции по околната среда и водите, Басейновите дирекции и Изпълнителната агенция по околна среда, осъществявява контрол и мониторинг на замърсяването на компонентите на околната среда (въздух, почви, повърхностни и подземни води) с химични замърсители. Дирекция „Управление на водите” осъществява държавната политика за управление на водите на национално ниво чрез: разработвaне на проекти на нормативни актове в областта на управлението на водите; разработва национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите; организира и ръководи мониторинга на водите; разработва политиката на държавата за двустранно и многостранно сътрудничество в областта на използването и опазването на водите; определя санитарно-охранителни зони: на водовземни съоръжения за минерални води, на водовземни съоръжения, разположени в границите на националните паркове, на комплексните и значими язовири по приложение № 1, използвани за питейно-битово водоснабдяване; определя чувствителните зони за опазване на водите от замърсяване с биогенни елементи; определя списъка на приоритетните и приоритетно опасните вещества; утвърждава методики за изследване на води в случаите, когато липсват български стандарти, както и методики за анализ на данните от мониторинга на водите. Дирекция „Национална служба за защита на природата“ подготвя проекти на нормативни актове в областта на защита на природата; провежда процедури за обявяване и промени на защитени територии и защитени зони; провежда процедури по възлагането, приемането или утвърждаването на планове за управление на защитени територии и защитени зони; провежда процедури по възлагането и утвърждаването на планове за действие за растителни и животински видове; разработва и координира контрола по спазването, устойчивото ползване и възстановяването функциите на ограничителни режими за уязвими биологични ресурси; организира набирането, поддържането в актуално състояние и съхраняването на данни за Националната екологична мрежа и създаването на специализирани карти, регистри и информационна система въз основа на тези данни; подпомага методически дейността на регионалните органи по отношение на контрола по защитените територии, защитените зони, биологичното разнообразие; поддържа връзки и координация с други ведомства и организации по въпросите на защитените територии, защитените зони, опазването на биологичното разнообразие. Министърът на околната среда и водите чрез директорите на дирекциите на националните паркове в границите на територията на съответния национален парк контролира спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони; осъществява наблюдение и контрол върху компонентите и факторите на околната среда, оказващи влияние върху състоянието на водите. Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите” ръководи, координира и контролира разработването и провеждането на държавната политика в областта на управлението на отпадъците, включително и опасни отпадъци и опазването на почвите. Дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“ осъществява политиката по оценка на въздействието на планове, програми и върху околната среда и човешкото здраве в т.ч. провеждане и координиране на процедурите по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционни предложения от компетентността на министерството, както и координиране на оценката за съвместимост, в случаите на провеждане на съвместени процедури по ОВОС с процедури по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и подпомагане на контрола на издадените решения, провеждане на процедури по екологична оценка (ЕО) на планове и програми, прилагане на международни актове (конвенции) в областта на управлението на химикалите относно процедурата по предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химикали и пестициди, устойчивите органични замърсители, живака, трансграничните въздействия на промишлените аварии, участие в оценяване на вещества, изготвяне на предложения за идентифициране на особено опасни вещества за разрешаване, ограничаване на химикали и хармонизиране на класификацията и етикетирането на опасни вещества, дейности във връзка с вноса и износа на опасни химикали, предоставяне на информация на обществеността за рисковете и безопасната употреба на химикалите. Министерството на околната среда и водите осъществява дейността си на национално и регионално ниво чрез Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), 15-те Регионални инспекции по околната среда и води (РИОСВ) и 4-те Басейнови дирекции (БД). Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е администрация към министъра на околната среда и водите за осъществяване на ръководни, координиращи и информационни функции по отношение на контрола и опазването на околната среда. Тя проектира и управлява Националната система за мониторинг на околната среда и информацията за състоянието на компонентите и факторите на околната среда за територията на цялата страна. Агенцията е Национален координационен център към Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Министерството на околната среда и водите чрез Изпълнителната агенция по околна среда провежда лабораторните и полевите изследвания за определяне на състоянието на водите; провежда мониторинга на водите на национално ниво; поддържа географска информационна система за водите на национално ниво; подготвя годишник за състоянието на водите; издава периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси на Република България въз основа на данните от проведения мониторинг на екологичното и химичното състояние на водите; създава и поддържа специализирани бази данни, карти, регистри и информационна система за водите. Дирекция „Мониторинг и оценка на околната среда” има множество функции, сред които администрира Националната система за мониторинг на околната среда; извършва анализи и оценки на състоянието на околната среда по компоненти и фактори; изготвя национално представителна информация за състоянието на околната среда и природните ресурси; създава, обработва и докладва информация до ЕАОС и други международни институции; създава, обработва и предоставя в определен формат информация по компетентност във връзка с изпълнението на задължения за докладване пред Европейската комисия по прилагане на европейското право в областта на околната среда; извършва на национално ниво анализ на качеството и оценка на данните от мониторинга на водите, включително от мониторинга на морската околна среда; извършва инвентаризация на емисиите, заустванията и загубите на всички приоритетни вещества и замърсители в изпълнение на изискванията на Директива 2008/105/ЕО на Съвета; организира функционирането на информационната система за водите на национално ниво; изготвя комплексната документация във връзка с процедурите по акредитирането и преакредитирането на калибровъчната лаборатория в съответствие с изискванията на БДС EN ISO/IEC 17025:2006. Главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“ осъществява функции, свързани с набиране и лабораторен анализ на проби от околната среда, за осигуряване дейността на НСМОС по заявка от басейновите дирекции за управление на водите, регионалните инспекции по околната среда и водите, външни клиенти, както и по сигнали и жалби на граждани, правителствени и неправителствени организации; извършва изпитвания на качеството на атмосферния въздух; качеството на повърхностни, подземни, отпадъчни, питейни и минерални води; качеството на почвите. Дирекцията оказва методическа помощ и контролира качеството на анализите в 14 регионалните лаборатории; участва в разработването, хармонизирането и прилагането на стандартизационни документи в съответствие с изискванията на европейското законодателство в областта на контрола на околната среда; участва в между лабораторни сравнителни изпитвания на национално, европейско и международно ниво с цел осигуряване и контрол на качеството на извършваните анализи; изготвя комплексната документация във връзка с процедурите по акредитирането и преакредитирането на лабораториите в съответствие с изискванията на БДС EN ISO/IEC 17025:2006. 14-те регионални лаборатории извършват пробовземане, провеждане на полеви измервания и лабораторни изпитвания на – повърхностни води (включително и стоящи) от пунктовете на НСМОС и мрежата за мониторинг на абиотичните фактори на националните паркове, подземни води от пунктовете на НСМОС и за осъществяване на собствен мониторинг; отпадъчни води от обектите, подлежащи на задължителен контрол и за осъществяване на собствен мониторинг; повърхностни води предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Извършва се пробовземане и изпитване на почви от пунктове, включени в Националната система за почвен мониторинг и мрежата за мониторинг на почви на националните паркове. Извършва се пробовземане и анализ и за външни клиенти. РЛ обслужват и контролна дейност, жалби, сигнали и аварийни ситуации, свързани със състоянието на околната среда. РЛ край р. Дунав и Черно море пробовземат и изпитват Дунавски води (изпълняват програмата за наблюдение на река Дунав) и морски води. Регионалните лаборатории използват утвърдени, съвременни методики за лабораторни измервания, апаратите и съоръженията отговарят на високите международни стандарти за качество (ISO 9001), имат изградени системи за вътрешен лабораторен контрол върху всички изпитвани проби, съобразена с изискванията за добра лабораторна практика, участват периодично в междулабораторни сравнителни изпитвания. Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) са административни структури към министъра на околната среда и водите, осигуряващи провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Директорът на РИОСВ осъществява на регионално равнище контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат. По отношение на водите чрез регионалните инспекции по околната среда и водите в границите на териториалния им обхват РИОСВ провежда мониторинга на отпадъчните води; контролира обектите, формиращи отпадъчни води, включително пречиствателните станции на населените места, параметрите и изпълнението на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда; контролира аварийните изпускания на отпадъчни води; поддържа база данни за извършения мониторинг, включително собствен мониторинг на титулярите на издадени разрешителни, за количествените и качествените характеристики на отпадъчните води и за контрол за състоянието на отпадъчните води; поддържа в актуално състояние списъците на обектите, които формират емисии на приоритетни и приоритетно опасни вещества, общи и специфични замърсители. Басейнови дирекции (БД) Директорът на басейновата дирекция провежда държавната политика за управление на водите на басейново ниво; разработва плана за управление на речния басейн; планира и участва в провеждането на мониторинга на водите, обобщава и анализира данните, включително: за химичното и екологичното състояние на водите, на отпадъчните води; поддържа специализирани бази данни, карти, регистри и информационна система за водите; разработва програми от мерки за подобряване, опазване и поддържане състоянието на водите; определя санитарно-охранителни зони около съоръженията за питейно-битово водоснабдяване; издава периодичен бюлетин за състоянието на водите; създава и поддържа база данни за извършения от басейновата дирекция контрол. Директорът на басейновата дирекция или оправомощени от него длъжностни лица контролират: състоянието и проводимостта на речните легла и на заустващите съоръжения; извършването на дейности в речните легла; състоянието и правилната експлоатация на водовземните съоръжения, съоръженията за използване на повърхностните и подземните води и съоръженията за измерване на водните количества; изпълнението на условията на издадените разрешителни по Закона за водите, с изключение на разрешителните за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав; количеството и качеството на водите; поддържането на минимално допустимия отток в реките; собствения мониторинг на водите; изпълнението на задълженията за заплащане на таксите по Закона за водите; спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони; изпълнението на Програмите от мерки за опазване и възстановяване на водите. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (МЗ) чрез 28 Регионални здравни инспекции (РЗИ) е контролен компетентен орган по отношение изпълнението на европейското и национално законодателство от страна на ВиК операторите в областта на водите предназначени за питейно-битови цели. Във връзка с изпълнение на своите задължения в тази област, 28-те Регионални здравни инспекции извършват контролен мониторинг на качествата на питейните води на крана при потребителя (включително и за наличие на остатъци от пестициди). При констатиране на замърсяване на водите се предприемат съответни административни действия спрямо компетентните органи, институции и лица, в чиито компетенции и правомощия е да предприемат мерки за отстраняване на несъответствията и информиране на населението и потребителите, в случаите, в които е установен здравен риск. МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е национален контролен орган по отношение на гражданското въздухоплаване и гражданските въздухоплавателни средства. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за гражданско въздухоплаване „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ръководи и контролира гражданското въздухоплаване и гражданските въздухоплавателни средства и съоръжения на територията на Република България. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗГВ „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява правомощията си по ал.1 чрез Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”. III. ИЗПОЛЗВАНА ЗЕМЕДЕЛСКА ПЛОЩ Използваната земеделска площ (ИЗП) е формирана от обработваемата земя, трайните насаждения, разсадници, постоянно затревените площи и семейните градини: През 2021 г. ИЗП е в размер на 5 046 597 ха и представлява 45.5% от територията на страната; През 2022 г. ИЗП е в размер на 5 022 062 ха и представлява 45.2% от територията на страната; През 2023 г. ИЗП е в размер на 5 002 992 ха, т.е наблюдава се намаление на ИЗП с 0.4% спрямо предходната година и заема 45.1% от площта на страната. През 2024 г. ИЗП е в размер на 5 014 053 – с 0.2% повече спрямо 2023 г. и заема 45,2% от територията на страната. Мерките за устойчива употреба на ПРЗ заложени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2023-2027 г. имат отношение към следните интервенции: Интервенция „II.А.10 – Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатични условия чрез практики за интегрирано производство“; Интервенция „II.Г.1.1. – Инвестиции в земеделските стопанства насочени към опазване на компонентите на околната среда“; Интервенция „I.Е.1 – Консултантски услуги, техническа помощ, обучение, информация и обмен на добри практики, включително чрез работа в мрежа, за пчелари и пчеларски организации“; Интервенция „I.В.4 – Еко схема за намаляване използването на пестициди“; Интервенция „II.А.4. – Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия“. IV. ЦЕЛИ За да се намали зависимостта от употребата на пестициди, Националният план за действие за устойчива употреба на пестициди поставя 2 основни цели, всяка от които има дефинирани подцели, както следва: Намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и върху околната среда, в т.ч.: Защита на хората: превантивна защита на консуматорите – чрез намаляване на остатъците от пестициди в храни от растителен произход; намаляване на рисковете от присъствието на остатъци от пестициди в храни, предназначени за децата, като най-уязвима група консуматори; предотвратяване и/или намаляване рисковете от присъствието на остатъци от пестициди в питейни води и бутилирани води; защита на професионални потребители, оператори и селскостопански работници – чрез намаляване на експозицията на пестициди; защита на жители и минувачи (случайно пребиваващи или преминаващи лица) в зони, в които се използват пестициди – чрез предотвратяване и/или намаляване на експозицията на посочените лица на въздействието на пестициди; защита на широката общественост и уязвими групи от населението – чрез предотвратяване и/или намаляване на рисковете от пестициди в публични пространства и зони за отдих; защита на непрофесионални потребители, употребяващи пестициди в лични стопанства, градини, дворове и др. Опазване на околната среда: предотвратяване и/или намаляване на замърсяването на водите и почвите с пестициди; предотвратяване и/или намаляване рисковете от присъствието на остатъци от пестициди във водоизточниците – повърхностни и подземни води; предотвратяване и/или намаляване на въздействието на пестицидите върху биологичното разнообразие, като специално внимание се обръща на пчелите и другите неприцелни организми. Насърчаване на интегрираното управление на вредителите и на алтернативни подходи или методи, в т.ч.: Разработване на системи за интегрирано управление на вредителите и на алтернативни подходи или методи за защита на растенията; Въвеждане на интегрираното управление на вредителите – чрез информационни кампании и чрез стимулиране, включително и финансово, на земеделските стопани, прилагащи общите и/или специфичните принципи на интегрирано управление на вредителите; Насърчаване на използването на нехимични алтернативи на пестицидите, там където е възможно. V. МЕРКИ МЯРКА 1. ОБУЧЕНИЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ ПОТРЕБИТЕЛИ НА ПЕСТИЦИДИ, ДИСТРИБУТОРИ И КОНСУЛТАНТИ Република България поддържа система за първоначално и допълнително обучение за професионални потребители на пестициди, дистрибутори и консултанти като е въведена функционираща система за сертифициране на лицата, които боравят с ПРЗ в рамките на професионалната си дейност – дистрибутори, консултанти и професионални потребители в изпълнение на разпоредбите на Закона за защита на растенията (ЗЗР) от 25.07.2014 г. Изпълнението на мярката гарантира, че лицата работещи с пестициди са запознати с потенциалните рискове за здравето на хората и за околната среда, както и с необходимите мерки за намаляване във възможно най-голяма степен на тези рискове. Обученията се провеждат от БАБХ, висши училища или институции в системата на професионалното образование и обучение, притежаващи лицензия в съответствие с чл. 49 а), ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение. В програмата на всички тези обучения е включена информация за въздействието на пестицидите върху здравето на хората и околната среда и начините за безопасното им и правилно използване, добри растителнозащитни практики, познания за основните принципи на интегрирано управление на вредителите, биологични методи за контрол на вредителите, законодателните изисквания свързани с продуктите за растителна защита, рисковете от използване на нелегални продукти, опазване на пчелите и други актуални теми в областта на растителната защита. На своята интернет страница БАБХ поддържа публично достъпен Списък на висшите училища и институции в системата на професионалното образование и обучение, които имат одобрени от изпълнителния директор на БАБХ програми на тема „Обучение на професионални потребители на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба“. Лицата, които боравят с продукти за растителна защита от професионална категория на употреба в рамките на професионалната си дейност трябва да притежават достатъчно знания по темите, изброени в Приложение № 2 към чл. 85, ал. 1 от ЗЗР (Приложение № І на Директива 2009/128/ЕО). Сертификатът по чл. 83 от ЗЗР се издава от директора на ОДБХ, след представяне на удостоверение от висшите училища или ЦПО за успешно положен изпит. След изтичане на валидността на сертификата, който е 10 години, тези лица е необходимо отново да преминат обучение в срок до една година преди подаване на заявлението за подновяване на сертификата. На интернет страницата на БАБХ се поддържа публичен регистър на лицата, които притежават сертификат за работа с продукти за растителна защита от професионална категория на употреба. Регистърът се актуализира при всяка настъпила промяна. Информация може да бъде намерена на следния линк: http://pest.bfsa.bg/public/r09/index.jsf Изключение: Лицата, които са завършили висше образование в областта на аграрните науки получават сертификат по право, без да полагат писмен тест, след представяне на диплома. Сертификатът се обезсилва при груби или системни нарушения на ЗЗР и по писмено искане на неговия притежател за срок до три години. Нов сертификат се издава след изтичане на срока, за който е обезсилен и след преминаване на обучение. Когато обезсиленият сертификат е срочен, новият сертификат се издава за остатъка от срока на валидност на обезсиления. Темите за обучение, които задължително трябва да присъстват в програмите за обучение са посочени в Приложение № 2 на ЗЗР и съответно в Приложение № 1 на Директива 2009/128. Освен обученията, които се провеждат от висши училища и институции за професионално образование и обучение, Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ) към МЗХ и Асоциация растителнозащитна индустрия България (АРИБ) провеждат обучения за безопасна употреба на пестициди и други теми, свързани с устойчивата употреба на ПРЗ. ДЕЙНОСТИ за изпълнение на мярка 1: Поддържане на системата за първоначално и допълнително обучение за лицата, които боравят с пестициди в рамките на професионалната си дейност (професионални потребители на пестициди, дистрибутори и консултанти); Показатели за измерване на напредък: Достъп до обучение на 100% На своята интернет страница БАБХ поддържа публично достъпен Списък на висшите училища и институции в системата на професионалното образование и обучение, които имат одобрени от изпълнителния директор на БАБХ програми на тема „Обучение на професионални потребители на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба“. Брой обучени лица за година % обучени земеделски стопани от общия брой регистрирани земеделски стопани. Регистрираните земеделски стопани (ЗС) са както следва: през 2019/2020 стопанска година – 62 933 ЗС. през 2020/2021 стопанска година – 60 787 ЗС през 2021/2022 стопанска година – 71 947 ЗС (Данни към м. юни 2022 г.) през 2022/2023 стопанска година – 61 142 ЗС (Данни към м. юни 2023 г.) през 2023/2024 – 56 485 ЗС (Данни към м. юни 2024 г.) Ежегодно повишаване с 5% броя на обучаваните земеделски стопани от общия брой регистрирани земеделски стопани до постигане на 100% обучени земеделски стопани, които прилагат ПРЗ от професионална категория на употреба. Срок за изпълнение: постоянен Отговорна институция: Висши училища и институции в системата на професионалното образование и обучение, НССЗ, АРИБ Поддържане на системата за сертифициране на професионални потребители на пестициди, консултанти и дистрибутори. Показатели за измерване на напредък: Брой издадени сертификати на професионални потребители на пестициди и на консултанти за година с натрупване Брой издадени сертификати на дистрибутори за година с натрупване Брой преиздадени сертификати за година с натрупване Брой отнети сертификати за година с натрупване Срок за изпълнение: постоянен Отговорна институция: БАБХ Поддържане на публичен регистър на лицата, които притежават сертификат за работа с продукти за растителна защита от професионална категория на употреба на сайта на БАБХ. Показатели за измерване на напредък: Достъп до регистъра на 100% На интернет страницата на БАБХ се поддържа публичен регистър на лицата, които притежават сертификат за работа с продукти за растителна защита от професионална категория на употреба. Регистърът се актуализира при всяка настъпила промяна. Срок за поддържане на регистъра: постоянен Отговорна институция: БАБХ ОЧАКВАН РЕЗУЛТАТ във връзка с прилагането на мярка 1: Постигане на намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и върху околната среда, в резултат на осигуряване и придобиване на специализирани знания от професионалните потребители, дистрибутори и консултанти. МЯРКА 2. ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА И ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОДАЖБА НА ПЕСТИЦИДИ В Република България продуктите за растителна защита се пускат на пазара и се употребяват след издаване на разрешение за пускане на пазара и употреба съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и чл. 44, ал. 1 от ЗЗР. Разрешението се издава от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Регламент (ЕО) № 1107/2009 (по-конкретно чл. 55 от него) постановява, че продуктите за растителна защита трябва да се употребяват правилно. Правилната употреба включва прилагане на принципите на добрата растителнозащитна практика и спазване на условията, при които продуктът е разрешен и указанията, посочени върху етикетите. Правилната употреба е съобразена и с разпоредбите на Директива 2009/128/ЕО, и по-специално с общите принципи на интегрираното управление на вредителите, както е посочено в член 14 и приложение III към нея. Във връзка с изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/2379 отдел „Агростатистика” към Главна дирекция „Земеделие и регионална политика” в Министерство на земеделието и храните, предава годишно данните за пуснати на пазара продукти за растителна защита, изразени като активно вещество в кг до Евростат. За тази цел Българска агенция по безопасност на храните събира данни за пуснатите на пазара на територията на Република България продукти за растителна защита по видове и количества, изразени в активно вещество в кг от лицата, които пускат на пазара ПРЗ. ТАБЛ. 1. Количества ПРЗ изразени в активни вещества по функционални характеристики в кг, пуснати на пазара по години години 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 фунгициди 1799159 1578738 1697811 1634553 1541513 1231147 1084425 хербициди 2606572 4340168 1987695 2451071 2513399 1955118 2248418 инсектициди 598530 730181 506050 344469 314349 218565 301621 растежни регулатори 17950 10190 8585 9553 12715 11547 11339 други 25824 4283 19695 44687 6035 23353 5422 общо АВ в кг 5048036 6663561 4219836 4484333 4388011 3439730 3651225 Фигура 1: Количества ПРЗ пуснати на пазара, изразени по функционални характеристики за периода 2020-2024 г. Видно от диаграмата и таблицата най-голям дял от пуснатите на пазара ПРЗ за всичките години за периода 2020 - 2024 г. заемат хербицидите, следвани от фунгицидите, значително по-малко са инсектицидите и най-малко са растежните регулатори. Общото количество пуснати на пазара за периода сравнително намалява след 2022 г., особено за фунгициди и хербициди. ТАБЛ. 2. Количества активни вещества (АВ), пуснати на пазара за периода 2020 г. – 2024 г. изразени в кг в съответствие със следните категории Година Общо Нисък риск Микроорганизми Кандидати за замяна (CfS) 2020 4219836 10 2981 606357 2021 4484333 0,1 1977 711022 2022 4388011 88 2808 727637 2023 3439730 723 2880 627338 2024 3651225 1075 3910 697013 Видно от таблицата за 2020 – 2021 г. пуснатите на пазара ПРЗ се увеличават, включително и кандидатите за замяна. От 2021 г. нататък тяхното количество стабилно и плавно намалява, а микроорганизмите и ПРЗ с нисък риск се увеличава, като бележи най-висока стойност през 2024 г. Въвеждат се финансови облекчения и по-бърза процедура за разрешаване от 60 дни на заявителите за разрешаване пускането на пазара и употребата на продукт за растителна защита с нисък риск, когато Република България е заинтересована държава членка при взаимно признаване на разрешения. ТАБЛ. 3 Брой на действащите към 31.12.2024 г. разрешения за ПРЗ, съдържащи следните категории АВ: Категория на използване Общо Съдържащи нисък риск AВ Съдържащи микроорганизми Съдържащи CfS Инсектициди 176 4 14 24 Хербициди 352 0 0 39 Фунгициди 323 6 19 31 Нематоциди 9 0 0 0 Molluscicides 7 2 0 0 Почвени фумиганти 0 0 0 0 Родентициди 2 0 0 0 Регулатори на растежа на растенията 25 0 0 0 Общо 876 11 24 92 Броят разрешения на кандидатите за замяна съставляват 10% от общия брой на издадените разрешения на ПРЗ. Брой на АВ в разрешените ПРЗ: Към края на 2020 г. в разрешените ПРЗ се съдържат 247 активни вещества, 2021 г. – 243 активни вещества, 2022 г. – 246 активни вещества, 2023 г. – 234 активни вещества, 2024 г. – 227 активни вещества. След 2022 г. броя АВ намалява в разрешените ПРЗ. На интернет страницата на БАБХ се поддържа Национален електронен регистър на продуктите за растителна защита за които е издадено разрешение за пускане на пазара и употреба в Република България на следния линк: https://bfsa.egov.bg/wps/portal/bfsa-web/registers/plant.protection.products Продажбата на пестициди е важен елемент от дистрибуторската верига, където в момента на продажбата, на крайния потребител (земеделския стопанин) следва да се предостави конкретна информация относно инструкциите за безопасност, свързани със здравето на хората и околната среда. На непрофесионалните потребители, които като правило нямат същото равнище на образование и не са преминали такова обучение, следва да се дават препоръки, по-конкретно относно безопасното боравене с продукти за растителна защита и тяхното съхраняване, както и относно обезвреждането на опаковките им. Търговията с ПРЗ и преопаковането на ПРЗ се осъществяват по реда и условията на Закона за защита на растенията и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Съгласно Закона за защита на растенията, търговията с продукти за растителна защита и преопаковането на ПРЗ се извършва от лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон и притежават удостоверение, издадено от директора на ОДБХ. Удостоверенията за търговия или преопаковане се издават за срок 10 години. Търговията с ПРЗ се извършва в специализирани обекти: складове за търговия с ПРЗ и/или селскостопански аптеки. Преопаковането на ПРЗ се извършва в специализирани обекти за преопаковане. Обектите за търговия, съхранение и преопаковане на продукти за растителна защита трябва да отговарят на изискванията на Закона за устройство на територията и на наредбите, регламентиращи изискванията към видовете обекти за търговия и съхранение на ПРЗ, издадени на основание на ЗЗР, за да осигурят надеждното и безопасно съхранение на продукти за растителна защита в тях. Продуктите за растителна защита от професионална категория на употреба се продават само на лица, които притежават сертификат по чл. 83 от ЗЗР за работа с продукти за растителна защита от професионална категория на употреба. Системата за сертифициране е описана в мярка „Обучение на професионални потребители на пестициди, дистрибутори и консултанти” от Националния план за действие. ТАБЛ. 4. Изисквания към лицата, които търгуват с ПРЗ или преопаковат продукти за растителна защита: Лицата, които търгуват с ПРЗ или преопаковат продукти за растителна защита, трябва да са осигурили най-малко едно лице, което: при търговия с ПРЗ в склад при търговия с ПРЗ в селскостопанска аптека при преопаковане на ПРЗ За дейността търговците да осигурят лице с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление „Растителна защита” или „Растениевъдство”. За дейността търговците осигурят лице със сертификат по чл.83 от ЗЗР. Лицето отговорно за дейността в обекта и лицата, извършващи дейността в обекта, трябва да притежават сертификат по чл.83 от ЗЗР за работа с продукти за растителна защита от професионална категория. Притежава сертификат по чл. 83 от ЗЗР Притежава сертификат по чл. 83 от ЗЗР Притежава сертификат по чл. 83 от ЗЗР. Присъства по време на продажбата и предоставя информация относно употребата на продуктите за растителна защита, рисковете за здравето на хората, животните и околната среда, и инструкции за безопасност. При продажба на непрофесионални потребители предоставя информация и относно опасностите, експозицията, правилното съхранение, боравенето, прилагането на продуктите и безопасното обезвреждане на отпадъците от тях в съответствие със Закона за управление на отпадъците, както и относно алтернативи с нисък риск. Присъства по време на продажбата и предоставя информация относно употребата на продуктите за растителна защита, рисковете за здравето на хората, животните и околната среда, и инструкции за безопасност. При продажба на непрофесионални потребители се предоставя и информация относно опасностите, експозицията, правилното съхранение, боравенето, прилагането на продуктите и безопасното обезвреждане на отпадъците от тях в съответствие със Закона за управление на отпадъците, както и относно алтернативи с нисък риск. Притежателят на удостоверение за преопаковане на продукти за растителна защита трябва да има сключен договор за преопаковане с притежателя на разрешение за пускане на пазара и употреба или на разрешение за паралелна търговия на продукти за растителна защита. Продуктите за растителна защита се преопаковат в опаковки, които отговарят на изискванията за съхранение и транспорт на съответния продукт за растителна защита, когато за тях са издадени разрешения за пускане на пазара и употреба или за паралелна търговия. Търговците на ПРЗ определят лицата, отговорни за търговията в обектите: В склад за търговия с ПРЗ търговецът назначава за всеки обект лице, отговорно за дейността, което притежава висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление „Растителна защита“ или „Растениевъдство“ и сертификат по чл. 83. Когато търговецът осъществява дейност в повече от един обект, изискванията се прилагат за всеки обект поотделно. Лицето със сертификат по чл. 83 от ЗЗР при търговията на ПРЗ в склад за търговия води дневник на доставени в обектите ПРЗ от професионална категория на употреба, който съдържа търговско наименование, партиден номер, брой и вместимост на опаковките на ПРЗ и дата на доставката, както води дневник и на продадените ПРЗ от професионална категория на употреба, който съдържа търговско наименование, брой и вместимост на опаковките на ПРЗ, дата на продажба и номер на сертификата по чл. 83 от ЗЗР на купувача. В обект „селскостопанска аптека“ търговецът осигурява лице със сертификат по чл. 83 от ЗЗР. В селскостопанските аптеки могат да се предлагат и съхраняват само продукти за растителна защита от втора професионална и/или непрофесионална категория на употреба, в опаковки с вместимост до 1 литър/килограм, включително. Лицето със сертификат по чл. 83 ЗЗР при търговия на ПРЗ в селскостопанска аптека води дневник на доставени в обектите ПРЗ от професионална категория на употреба, който съдържа търговско наименование, партиден номер, брой и вместимост на опаковките на ПРЗ, дата на доставка. Също така води дневник на продадените ПРЗ от професионална категория на употреба, който съдържа търговско наименование, брой и вместимост на опаковките на ПРЗ, дата на продажба и номер на сертификата по чл. 83 ЗЗР за сумарно закупено количество над 1 литър/килограм. За получаване на удостоверение за преопаковане на ПРЗ лицата подават в ОДБХ, на чиято територия се намира обектът за преопаковане, заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, към което се прилагат заверени копия на трудов договор и сертификат по чл. 83 ЗЗР на лицата, които извършват дейностите по преопаковане. Лицата, които притежават разрешения за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита и не са установени на територията на Република България, предоставят информация за търговските субекти, на които са предоставили правото да дистрибутират разрешените продукти за растителна защита. Съгласно Закона за защита на растенията и актовете по неговото прилагане се забранява: съхранението с цел продажба, търговията и преопаковането на неразрешени и/или негодни продукти за растителна защита; съхранението с цел продажба и търговията, на продукти за растителна защита извън складовете и селскостопанските аптеки, за които е издадено удостоверение за търговия с ПРЗ; търговията на продукти за растителна защита в складове за търговия с ПРЗ и селскостопанските аптеки в отсъствие на лицата със сертификат по чл. 83 от ЗЗР; съхранението и търговията на продукти за растителна защита от първа професионална категория на употреба в селскостопански аптеки; съхранението и търговията на продукти за растителна защита в опаковки с вместимост, по-голяма от 1 литър/килограм в селскостопански аптеки; продажбата на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба на лица които не притежават сертификат по чл. 83; продажбата на продукти за растителна защита с нарушена цялост на опаковката или етикета; преопаковането на продукти за растителна защита извън обектите за преопаковане, за които са издадени удостоверения; преопаковането на продукти за растителна защита, за които няма сключени договори с притежателите на разрешения за пускане на пазара и употреба или на разрешения за паралелна търговия на продукти за растителна защита. При осъществяването на контролната дейност върху търговията на продукти за растителна защита, инспекторите от ОДБХ извършват проверки на регистрираните обекти: селскостопански аптеки, складове за търговия с продукти за растителна защита, обекти за преопаковане на продукти за растителна защита, както и на нерегламентирани обекти (всеки един обект извън регистрираните, в т.ч. пазари, магазини, тържища и др.) и проверки по сигнал. Процентът на годишно проверяваните обекти от общия брой регистрирани, в зависимост от вида им е както следва: производители на ПРЗ - 100% от броя на регистрираните обекти, най-малко два пъти годишно; складовете за търговия с ПРЗ - 100% от броя на регистрираните обекти, най-малко един път годишно; обекти за преопаковане - 100% от броя на регистрираните обекти, най-малко два пъти годишно; селскостопански аптеки - 80-100% от броя на регистрираните обекти, най-малко веднъж годишно. нерегламентирани обекти - броят на проверките се определя в зависимост от броя на предполагаемите (възможни) обекти, където съществува риск от нерегламентирана търговия с ПРЗ. ДЕЙНОСТИ за изпълнение на мярка 2: Отчитане тенденциите в пуснати на пазара продукти за растителна защита, изразени като активни вещества в кг Показатели за измерване на напредък: Статистически данни за пуснати на пазара ПРЗ, количество ПРЗ в кг активно вещество Процент на пуснатите на пазара на годишна база в България спрямо средната стойност на ЕС Увеличаване на броя нискорискови ПРЗ Увеличаване на броя на ПРЗ, съдържащи микроорганизми Намаляване на броя на ПРЗ, кандидати за замяна Срок за изпълнение: 2030 г. Отговорна институция: Заявители за разрешаване пускането на пазара и употреба на ПРЗ, МЗХ, БАБХ Облекчаване на процедурата по разрешаване на нискорискови пестициди Показатели за измерване на напредък: Намаляване на срока за разрешаване на нискорискови пестициди и на финансовите средства. Срок за изпълнение: постоянен Отговорна институция: БАБХ, ЦОРХВ Лицата, които търгуват с продукти за растителна защита, трябва да са осигурили: За всеки склад за търговия с ПРЗ – най-малко едно лице с висше образование в областта на аграрните науки, което притежава сертификат по чл. 83 от ЗЗР за работа с продукти за растителна защита от професионална категория на употреба. За всяка селскостопанска аптека – най-малко едно лице, което притежава сертификат по чл. 83 от ЗЗР за работа с продукти за растителна защита от втора професионална и/или непрофесионална категория на употреба в опаковки с вместимост до 1 литър/килограм включително. За всеки обект за преопаковане – лица, които извършват дейността по преопаковане да притежават сертификат по чл. 83. Показатели за измерване на напредък: Извършени проверки на пазара на ПРЗ на годишна база Брой законови нарушения относно продажбата на продукти за растителна защита (напр. за предлагане и продажба на продукти за растителна защита от неоторизирано лице; за продажба на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба на лица, които не притежават сертификат; за продажба на неразрешен продукт за растителна защита; други) Брой съставени АУАН Брой издадени НП Срок за изпълнение: постоянен Отговорна институция: БАБХ, търговци на ПРЗ Лицата, в обектите за търговия, присъстват по време на продажбата и предоставят информация относно употребата на продуктите за растителна защита, рисковете за здравето на хората, животните и околната среда, и инструкции за безопасност. При продажба на непрофесионални потребители те предоставят и информация за опасностите, експозицията, правилното съхранение, боравенето, прилагането на продуктите, безопасното обезвреждане на отпадъците от тях в съответствие със Закона за управление на отпадъците, както и относно алтернативи с нисък риск. Продуктите за растителна защита от професионална категория на употреба се продават само на лица, които притежават сертификат по чл. 83 от ЗЗР за работа с продукти за растителна защита от професионална категория на употреба. Показатели за измерване на напредък: Брой законови нарушения относно продажбата на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба на лица, които не притежават сертификат по чл. 83 от ЗЗР. Брой съставени АУАН. Брой издадени НП. Нарушенията при проверките на пазара да са под 2 %. Срок: 2030 г. Отговорна институция: БАБХ, търговци на ПРЗ Противодействие срещу нелегалната търговия Мерки и действия с цел противодействие на разпространението на нелегални продукти за растителна защита, предназначени за продажба или за употреба на територията на Република България, включително интернет търговия. Показатели за измерване на напредък: Брой установени случаи на нелегален внос и търговия на неразрешени ПРЗ Количество задържани и възбранени ПРЗ при нелегален внос и търговия Брой случаи на предотвратяване на нелегалната електронна търговия Брой установени случаи с наложени санкции, съгласно ЗЗР и НК Срок: постоянен Отговорна институция: БАБХ, АМ, ГД НП, ГД БОП, ДАНС, АРИБ и др. растителнозащитни асоциации, фермерски асоциации ОЧАКВАН РЕЗУЛТАТ, във връзка с прилагането на мярка 2: Осигуряване наличността на нискорискови ПРЗ и намаляване пускането на пазара на по-опасните пестициди. Спазването на всички законови изисквания и разпоредби относно продажбата на пестициди гарантира намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и върху околната среда, в резултат на продажба на ПРЗ само от компетентни лица и само на лица с придобити познания за въздействието и правилната употреба и съхранение на пестицидите. МЯРКА 3. БОРАВЕНЕ С ПЕСТИЦИДИ. СЪХРАНЕНИЕ НА ПЕСТИЦИДИ И УПРАВЛЕНИЕ НА ТЕХНИТЕ ПРАЗНИ ОПАКОВКИ И ОСТАТЪЧНИ КОЛИЧЕСТВА Боравенето с пестициди, включително тяхното съхраняване, разреждане и смесване, почистване след използване на оборудването за прилагане на пестициди, както и събиране и обезвреждане на останали в резервоарите смеси, празни опаковки от продукти за растителна защита и останало неупотребено количество работен разтвор, пораждат реална възможност за нежелана експозиция на хората и околната среда. Затова в Националния план за действие за устойчива употреба на пестициди са предвидени конкретни мерки по отношение на тези дейности в допълнение на мерките, предвидени в Директива 2008/98 на Европейския Парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви. Мерките обхващат и непрофесионалните потребители, при които поради липса на познания е много вероятно да се получи неправилно боравене с продукти за растителна защита. Затова, при продажба на непрофесионални потребители, лицето, което присъства по време на продажбата е длъжно да предоставя информация относно опасностите, експозицията, правилното съхранение, боравенето, прилагането на продуктите за растителна защита и безопасното обезвреждане на отпадъците от тях в съответствие със Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Продуктите за растителна защита: се съхраняват в оригинални, запечатани опаковки на производителя или на лицето, което ги е преопаковало, при спазване на изискванията, определени от производителя и посочени върху етикета; които са негодни за употреба или са с отнето разрешение и изтекъл гратисен период за употреба, се обозначават по недвусмислен начин и се съхраняват на закрито, в специално обособени и обезопасени за целта места, в складове за съхранение на продукти за растителна защита и подлежат на обезвреждане съгласно Закона за управление на отпадъците. Отговорността за съхраняването, предаването за обезвреждане, както и финансовото обезпечаване на обезвреждането на негодни или неразрешени продукти за растителна защита, е на техния притежател; се употребяват в съответствие с чл. 55 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и съгласно разпоредбите на ЗЗР и актовете по прилагането му; се употребяват в съответствие с разрешената им употреба и при спазване на условията и указанията, посочени върху етикетите и по начин, който не допуска увреждането на други растения и растителни продукти и не застрашава здравето на хората и животните или околната среда; Условията, редът и начинът за употреба на продуктите за растителна защита се определят в глава пета, раздел IX от Закона за защита на растенията и Наредба № 12 от 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита; се прилагат чрез специализирана техника и оборудване, потговарящи на изискванията на Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника; почистването на техниката и оборудването за прилагане на ПРЗ се извършва непосредствено след всяко третиране на места и по начин, който не замърсява околната среда; Третирането с продукти за растителна защита на семена за посев, предназначени за сеитба в стопанството, се извършва само със специализирана техника и/или оборудване, отговарящи на изискванията на Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника; Обектите за съхранение на продукти за растителна защита трябва да са с контролиран и ограничен достъп, да осигуряват надеждното и безопасно съхранение на продукти за растителна защита в тях и да отговарят на изискванията на Закона за устройство на територията и на чл. 20 от Наредба № 3 от 2017 г. за условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране и съхранение на продукти за растителна защита; Земеделските стопани съхраняват продуктите за растителна защита, предназначени за употреба в стопанството, в самостоятелно изградени складове или на специално обособени места в стопанството им. Складовете трябва да са обезопасени и с контролиран достъп, сухи и прохладни без достъп на пряка слънчева светлина и да осигуряват надеждното и безопасно съхранение на продуктите за растителна защита в тях; Работата с ПРЗ изисква използване на необходимите лични предпазни средства (ЛПС) при приготвяне на работния разтвор и при прилагането им. Гащеризон, нитрилни гумени ръкавици, гумени ботуши, щит или маска за лицето/или защитни очила, шапка с козирка са минималните препоръчителни ЛПС при работа с пестициди; Приготвянето на работния разтвор от продукти за растителна защита и почистването на техниката и оборудването за прилагане на продукти за растителна защита се извършва на места и по начин, който не замърсява околната среда и при спазване на указанията, посочени върху етикета на продукта; Опаковките от пестициди се изплакват трикратно по време на приготвяне на разтвора, като водата от изплакването се излива в резервоара на пръскачката. Празните опаковки, след добро изцеждане се правят негодни за повторна употреба чрез пробиване, смачкване и др. и се поставят в чували за събиране на отпадъците и се съхраняват на специално обособено място в склада за ПРЗ до обезвреждането им съгласно Закона за управление на отпъдъците; Неупотребено количество работен разтвор се третира като отпадък, съгласно указанията, посочени върху етикета на продукта и съгласно Закона за управление на отпадъците; При третиране на земеделски площи с продукти за растителна защита задължително се спазват защитни зони и отстояния от съседни чувствителни култури, съгласно указанията, посочени върху етикета на продукта за растителна защита; Празните опаковки от ПРЗ се управляват и третират съгласно указанията, посочени върху етикета и в съответствие със Закона за управление на отпадъците. Земеделските стопани и професионалните потребители на ПРЗ са длъжни да водят записи за всяка употреба на ПРЗ, адюванти и биологични агенти при спазване изискванията на чл. 115а от ЗЗР. Записите се вписват в „Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене“ по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ и публикуван на интернет страницата на БАБХ. Дневникът се води в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/564 на Комисията и се съхранява в продължение най-малко на три години от последното вписване. При поискване дневникът се предоставя в Българската агенция по безопасност на храните. Дневникът се проверява и проверката се удостоверява от инспекторите по растителна защита от областната дирекция по безопасност на храните, на територията на която се намира полето, обектът или складът за съхранение на растения и растителни продукти. При воденето на дневника земеделските стопани могат да бъдат подпомагани от консултанти по интегрирано управление на вредителите или от агрономи. При използване на ПРЗ от първа професионална категория на употреба записът или разпечатката от Дневника се заверява от лице с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление „Растителна защита“ или „Растениевъдство“. В деня на всяко извършено наблюдение на площи, вземане на проби и/или проведени растителнозащитни мероприятия с ПРЗ, включително третиране на семена, дневникът се попълва от земеделските стопани. В дневника се вписват най-малко следните данни: местонахождението на площите със земеделските култури; вида и фенофазата на отглежданата култура; данните от проведени наблюдения относно появата, развитието, плътността или степента на нападение от вредители; употребените ПРЗ и адюванти - дата, доза и/или концентрация на приложение, техника и търговско наименование за всеки продукт; използваните биоагенти - дата, вид, латинско наименование и търговско наименование, когато е приложимо; дата на прибиране на реколтата; броя на взетите проби и резултатите от извършени анализи от растения, растителни продукти и почвени анализи, когато е приложимо. Земеделските стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.), водят дневника за всеки отделен блок на земеделското стопанство, регистриран в Системата за идентификация на земеделските парцели. Продуктите за растителна защита се категоризират в две категории на употреба: професионална и непрофесионална. Професионалната категория на употреба се разделя на две подкатегории: първа професионална и втора професионална. Продукт за растителна защита, съдържащ активно вещество, класифицирано като активно вещество-кандидат за замяна, се категоризира в категория „професионална“. Продукти за растителна защита, съдържащи само активни вещества, класифицирани като „вещества с нисък риск“ и „основни вещества“ по смисъла на чл. 22 и 23 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, се категоризират в категория „непрофесионална“. При определяне на категорията на даден продукт за растителна защита могат да бъдат въведени допълнителни критерии, в зависимост от спецификата на неговата употреба и според опасността, която представляват за здравето на потребителя. В зависимост от определената при разрешаването на продукта за растителна защита категория на употреба се определя и кръгът от потребители: продуктите за растителна защита от първа професионална категория на употреба се прилагат само от потребители, притежаващи сертификат по чл. 83 от ЗЗР и под контрола на агроном с професионално направление „Растителна защита” или „Растениевъдство; продуктите за растителна защита от втора професионална категория на употреба се прилагат само от потребители, притежаващи сертификат по чл. 83 от ЗЗР.; продуктите за растителна защита от непрофесионална категория на употреба се прилагат и от лица, навършили 18 години. Съгласно Закона за защита на растенията се забранява: употребата и съхранението с цел употреба на неразрешени или негодни продукти за растителна защита; употребата на продукти за растителна защита при култури и срещу вредители, които не са в обхвата на разрешената употреба; приложението на продукти за растителна защита в доза/количество или концентрация, която надвишава максималната разрешена доза/количество на единица площ или процент на работния разтвор при съответната употреба; прибирането на земеделската продукция преди изтичането на карантинния срок на употребените продукти за растителна защита, посочен върху етикета; прилагането на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане; използването на семена за посев, третиране с продукти за растителна защита, за други цели освен за посев; употребата на продукти за растителна защита в нарушение на забраните и ограниченията, определени в Наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите Контролът върху употребата на ПРЗ от земеделските стопани се извършва съгласно изискванията на Наредба № 8 от 2021 г. за условията и реда за контрол върху продуктите за растителна защита, търговията, преопаковането, съхранението и употребата им. Официалният контрол се осъществява от инспекторите по растителна защита на ОДБХ при БАБХ. Обект на контрола са земеделските стопани, които прилагат продукти за растителна защита при производството на растениевъдна продукция. Данни за регистрираните земеделски стопани се ползват от Регистъра на земеделските стопани на растителна продукция, който се води от Министерство на земеделието и храните. Употреба на ПРЗ с наземна техника: При третиране на земеделски площи с продукти за растителна защита задължително се спазват защитни зони и отстояния от населените места в зависимост от посоката на вятъра и съседни чувствителни култури, съгласно указанията, посочени върху етикета на продукта за растителна защита; Защитните зони да са на не по малко от 150 м, когато посоката на вятъра е към населеното място и не по-малко от 30 м, когато посоката на вятъра е обратно на населеното място и пчелините; Продуктите за растителна защита се употребяват в съответната концентрация или доза за употреба, одобрена при разрешаването на ПРЗ с оборудване за прилагане на ПРЗ и специализирана техника при скорост на вятъра до 5 м/сек., когато оборудването за прилагане на ПРЗ осигурява намаляване отнасянето на струята и до 2м/сек., без такова оборудване; Не се допуска използването на продукти за растителна защита с наземна техника при скорост на вятъра над 5 м/сек. и при температура на въздуха над 25 °С, измерена на сянка; Инсектицидите се употребяват с наземна техника - от залез слънце до 10,00 ч. на следващия ден; Третирането на площите с ПРЗ не може да продължи повече от 3 дни за определен масив; В срок от 15 до 3 дни преди датата на третирането, лицата които употребяват ПРЗ с наземна техника уведомяват чрез платформата ЕПОРД собствениците на пчелини, разположени в радиус 3 км от мястото на третиране, за датата и часа, в който ще се извърши всяко прилагане на ПРЗ; Приготвянето на работния разтвор се извършва на специално определено за това място, безопасно за околната среда и при спазване на указанията, посочени в етикета на ПРЗ; Работният разтвор от ПРЗ от професионална категория на употреба се приготвя от лице със сертификат по чл. 83 от ЗЗР, като се използват подходящи лични предпазни средства при спазване изискванията, посочени в етикета на продукта; Местата, на които се приготвя работният разтвор за третиране на земеделски площи, трябва да са на разстояние не по-малко от: - 100 м от административни и жилищни сгради, с изключение на тези, които се намират в стопанския двор на земеделското стопанство, регистрирани животновъдни обекти, в т.ч. и пчелини, предприятия за производство на фураж и храни за животни, складове за съхранение на фураж и на растения и растителни продукти; - 200 м от повърхностни водни обекти, водоизточници и вододайни зони; - 25 м от напоителни канали; - 100 м от защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, на чиито територии е забранено използването на ПРЗ. За да се намали потенциала и да се избегне директно или индиректно замърсяване от повърхностни или подпочвени води, пръскачките след употреба трябва да се изплакнат (трикратно) и отпадната течност от тази дейност трябва да се събере в контейнер и да се предаде за унищожаване, или течността от измиването да се събере в контейнер, да се концентрира чрез естествено изпаряване и концентратът да се предаде за унищожаване; Неупотребеното количество работен разтвор се третира съгласно Закона за управление на отпадъците; Празните опаковки от ПРЗ се съхраняват на закрито в специално обособени и обезопасени за целта места и се третират в съответствие с разпоредбите на Закона за управление на отпадъците. Употреба на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане: Продукти за растителна защита могат да се прилагат чрез въздушно пръскане като изключение от забраната по чл. 107, т. 3 от ЗЗР, само след писмено разрешение, издадено от директора на ОДБХ при доказана необходимост; Продуктите за растителна защита се прилагат чрез въздухоплавателни средства съгласно чл. 110 и 110а от ЗЗР; При употребата на ПРЗ с авиационна техника и оборудване за прилагане на ПРЗ задължително се спазват защитни зони не по-малко от 200 м, когато посоката на вятъра е обратно на населеното място, и не по-малко от 800 м, когато посоката на вятъра е към населеното място; Забранява се прилагането на ПРЗ с авиационна техника – при скорост на вятъра над: 2 м/сек при третиране с хербициди, десиканти и дефолианти; 5 м/сек при третиране с инсектициди, фунгициди и растежни регулатори; при пълно безветрие; при температурна инверсия. Метеорологичните елементи, характеризиращи времето в момента на третиране, преди третиране и след извършване на самото третиране са вписани в бордовия дневник на въздухоплавателното средство; Изключения от забраната по чл. 107, т. 3 се допускат при прилагане на продукти за растителна защита чрез безпилотна летателна система при условията определени в чл. 109а от ЗЗР. Инсектицидите се употребяват с авиационна техника - от изгрев слънце до 10,00 часа; Не се разрешава третиране с продукти за растителна защита на площи с цъфтяща растителност, пасищни площи, вододайни зони и третиране в буферните зони, определени при разрешаването на продуктите за растителна защита. Възложителят на растителнозащитна дейност е длъжен да окоси цъфтящата растителност в междуредията на трайните насаждения (овощни градини, лозя и др.) преди извършване на третирането; При извънредни ситуации – каламитет или епифитотия от икономически важни вредители, обявени със заповед на министъра на земеделието и храните, по време на цъфтеж на земеделските култури, БАБХ препоръчва за употреба продукти за растителна защита, щадящи (по-слабо токсични) по отношение на пчелите; В срок от 15 до 3 дни преди датата на третирането, лицата които употребяват ПРЗ с авиационна техника уведомяват чрез платформата ЕПОРД собствениците на пчелини, разположени в радиус 3 км от мястото на третиране, за датата и часа, в който ще се извърши всяко прилагане на ПРЗ; Третирането на площите с ПРЗ не може да продължи повече от 5 дни; За спазване на изискванията се извършва контрол на място на 100 % по време на въздушното пръскане. Употреба на ПРЗ при третиране на семена за посев. Продуктите за растителна защита се употребяват когато са одобрени за третиране на семена за посев, със специализирана техника и оборудване за третиране на семена в специализирани помещения, които отговарят на изискванията на чл. 104, ал. 1, т. 3 от ЗЗР; Третирането на семена за посев на култури се извършва от земеделския стопанин в стопанството или като специализирана растителнозащитна услуга; Третирането на семена за посев се извършва в специализирани обекти или на площадки с контролиран достъп; Специализираните обекти или площадки за третиране на семена от професионални потребители трябва да отговарят на следните изисквания: да бъдат изградени на отстояние не по-малко от 500 м от жилищни сгради, а в случаите, когато те са разположени на територията на стопанския двор на земеделското стопанство, на не по-малко от 100 м; да са изградени така, че да не се допуска изпускане на продукт в околната среда; да са оборудвани с материали за почистване на аварийни разливи от ПРЗ; да имат изградени бетонни колектори, в които да се изтичат аварийни разливи или вода от почистване на площадката; мястото, на което се разполага специализираната техника за третиране на семена, да е с гладка повърхност за почистване; закритите помещения да имат аспирация/вентилация. Третирането на семена за посев като специализирана растителнозащитна услуга, се извършва от лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон и са вписани в регистъра по чл. 6, ал. 1, т. 9, буква „б“ от ЗЗР, под контрола на лице с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление „Растителна защита“ или „Растениевъдство“, когато продуктите за растителна защита са от първа професионална категория на употреба; Специализираните обекти за третиране на семена за посев като специализирана растителнозащитна услуга трябва да са в отделни закрити помещения и да имат разрешение за ползване; Третирането на семена се извършва само със специализирана техника; Обектите трябва да са оборудвани със: машини за почистване на семената, съоръжения за смесване на работния разтвор, оборудване за прилагане на разтвора върху семената и машини за опаковане на третираните семена в чували; машини за пакетиране на третираните семена; аспирация/вентилация; материали за почистване на аварийни разливи от ПРЗ; контейнери за разделно събиране на опасни и неопасни отпадъци. След всяко третиране техниката задължително се почиства и измива; При третирането на семена се спазват и следните изисквания: да не се третират на открито при извършване на специализирана растителнозащитна услуга; да не се извършва третиране на семена в близост до повърхностни водни обекти или канализация; да не се допуска изпускане на продукт или вода от почистване на машините или площадката за третиране на семена в околната среда и водните обекти; да не се допуска изливане на ПРЗ или вода от почистване на машините или площадката за третиране на семена в канализацията; да не се допускат неоторизирани лица в обектите за извършване на третирането на семена; да не се допуска преминаването на животни в близост до обектите за третиране на семена или през площадки за третиране на семена. Забранява се ръчно третиране на семена за посев! Лицата, които участват в дейностите по третиране на семена за посев с ПРЗ, задължително трябва да притежават сертификат по чл. 83 от ЗЗР и да са преминали специализирана форма на обучение; По време на третирането на семената операторите използват лични предпазни средства за защита на кожата, очите и дихателните пътища, съгласно изискванията посочени в етикета на ПРЗ; След работа индивидуалното облекло се почиства, събира и съхранява на подходящо място или унищожава съгласно ЗУО; На местата за третиране и съхранение на третираните семена е забранена употребата на храни и напитки, както и тютюнопушенето; Третираните семена се съхраняват в специални чували, в складове с ограничен достъп, чиито помещения трябва да са сухи, проветриви и защитени от вредители; Транспортиране на третирани семена се извършва само в специални чували. Чувалите не се използват повторно за други цели, а се унищожават съгласно Закона за управление на отпадъците; Транспортиране на третирани семена в насипно състояние се извършва в рамките на стопанството, непосредствено преди сеитбата. При транспортирането семената задължително следва да са покрити; Забранено е съвместното превозване на третирани с ПРЗ семена с хранителни продукти или фураж. Употреба на ПРЗ при фумигация Продуктите за растителна защита се прилагат при фумигация на растения, растителни продукти и други обекти, когато са одобрени за тази цел; Фумигация се извършва съгласно условията и изискванията, посочени в разрешението за пускане на пазара и употреба на ПРЗ; Лицата, които извършват фумигация и лицата, които контролират процеса по фумигация, трябва да притежават валиден сертификат по чл. 83 от ЗЗР; При извършване на фумигация лицата обозначават третираните обекти с табели със забрана за достъп до обекта поради обработка със силно отровни вещества. Табелите се отстраняват след изтичане на карантинния срок или дегазация на обекта; Фумигацията се прилага като метод за унищожаване на вредители в стопанството или като специализирана растителнозащитна услуга; Фумигация на растения, растителни продукти и други обекти, като специализирана растителнозащитна услуга се извърщва от лица, вписани в регистъра по чл. 6, ал. 1, т. 9, буква „а“ от ЗЗР, под контрола на лице с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление „Растителна защита“; Изпълнители на дейността по фумигация могат да бъдат лица, преминали обучение за фумигация, съгласно изискванията на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗЗР. Интензивността на употребата на ПРЗ може да бъде изразена като отношение на пуснатите на пазара ПРЗ към ИЗП в хектари. ТАБЛ. 1: Пуснати на пазара ПРЗ, изразени в активни вещества в кг към използваната земеделска площ, хектар Година 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 Пуснати на пазара ПРЗ, изразени в активни вещества, кг 5048036 6663561 4219836 4484333 4388011 3439730 3651225 Използваната земеделска площ (ИЗП), хектар 5030276 5037470 5047252 5046597 5022062 5002992 5014053 кг активни вещества/хектар ИЗП 1,00 1,32 0,84 0,89 0,87 0,69 0,73 фиг. 1 Видно от таблицата и графиката, стойностите, изразяващи пуснатите на пазара количества ПРЗ в кг на хектар, се движат между 0,69 и 1,32 за периода 2018 - 2024 г. Най-висока стойност има за 2019 г. и най-ниска за 2023 г. Тенденцията за периода е за трайно намаление със сравнително постоянна стойност. Празните опаковки от продукти за растителна защита трябва да се съхраняват на закрито в специално обособени и обезопасени места и да се управляват и третират съгласно указанията, посочени върху етикета и в съответствие със Закона за управление на отпадъците. ВАЖНО! Забранява се изоставянето, загробването, нерегламентираното изхвърляне, изгаряне и депониране или друга форма на нерегламентирано третиране на празни опаковки от продукти за растителна защита. ВАЖНО! Забранява се изоставянето, загробването, нерегламентираното изхвърляне, изгаряне и депониране или друга форма на нерегламентирано третиране на празни опаковки от продукти за растителна защита. Всички ЗС следва да събират и предават за обезвреждане опаковките и отпадъците от ПРЗ на фирми, притежаващи разрешения по чл.35, ал.1 от ЗУО за оползотворяване/обезвреждане чрез термично третиране За извършване на дейностите по третиране на отпадъци, се изисква разрешение, което според чл. 67, ал. 1 от ЗУО се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите. Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 6 от ЗУО изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него длъжностно лице води „публичен регистър на разрешенията по чл. 67, в т. ч. на тези от тях с прекратено действие“. Крайните потребители на продукти за растителна защита, са задължени да предават обратно празните опаковки за обезвреждане съгласно Закона за управление на отпадъците. В Министерството на земеделието и храните е разработена единна Електронна информационна система в земеделието (ЕИСЗ), в рамките на която е реализирана Дейност 2 – Модул за употреба на продукти за растителна защита и торове, който предвижда подаване на информация относно дневници и записи, свързани с употребата на продукти за растителна защита да бъде извършвано електронно. Предстои извършване на законодателна промяна в Закона за управление на агрохранителната верига и съпътстващите секторни законодателства, като Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на растенията с оглед въвеждане на задължения към операторите и отговорните административни лица за използване на специализираните модули на ЕИСЗ. ДЕЙНОСТИ за изпълнение на мярка 3: 1) Поддържане на публичен регистър за разрешените ПРЗ в интернет страницата на БАБХ. Показатели за измерване на напредък: Достъп до регистъра на разрешените ПРЗ в интернет страницата на БАБХ на 100% Срок за поддържане на регистъра: постоянен Отговорна институция: БАБХ 2) Статистически данни за употребените ПРЗ МЗХ разполага с данни за употребените количества ПРЗ при основните култури - ечемик, рапица, пшеница, царевица и слънчоглед. През 2024 г. площите с тези култури заемат 87.6% от обработваемата земя и 60.8% от ИЗП на страната. По предварителни данни за посочените култури през 2024 г. са употребени 1 351 тона продукти за растителна защита в активно вещество или с 15.1% по-малко спрямо предходния наблюдаван период – 2018 г. за същите култури. Най-голямо е количеството на вложените хербициди през 2024 г.– 59.1% от всички продукти, като 44.2% от активното вещество на всички хербициди са вложени на площите със слънчоглед, 32.7% при царевицата и 18.2% при пшеницата. Общото намаление на употребените хербициди при петте култури е 6.6%. Фунгицидите заемат 38.5% от всички продукти, като най-голям дял фунгициди (82.9%) са употребени при пшеницата и 8.8% при ечемика. Общо през 2024 г. са употребени 13.9% по-малко фунгициди. Вложените инсектициди заемат 2.2% от всички продукти, като 52.5% от тях са употребени върху площи с пшеница, 27.9% върху площи с царевица и 9.6% при площи с ечемик. Общото намаление на употребените инсектициди през 2024 г. спрямо 2018 г. е 76.0%. През 2024 г. растежните регулатори заемат едва 0.1% от всички продукти и са прилагани основно при пшеницата (68.6%) и ечемика (16.4%). Общо употребените растежни регулатори са със 73.4% по-малко спрямо 2018 г. Показатели за измерване на напредък: Количество употребени ПРЗ и тенденции Намаляване на употребата на химични и по-опасни пестициди Срок: 2030 г. Отговорна институция: МЗХ, отдел „Агростатистика” към ГД „Земеделие и регионална политика” 3) Безопасна употреба на ПРЗ Показатели за измерване на напредък: Данни относно контролната дейност върху употребата на продукти за растителна защита. Извършени проверки на земеделски стопани Брой законови нарушения относно употребата на продукти за растителна защита (напр. за употреба на неразрешен продукт за растителна защита; други) За 2020 г. са извършени 5652 проверки с 36 бр. АУАН, за 2021 г. – 5792 проверки с 37 бр. АУАН, за 2022 г. – 5624 с 21 бр. АУАН, за 2023 г. – 5926 с 38 бр. АУАН, а за 2024 са 5950 с 67 бр. съставени АУАН. Процентът нарушения при контрол върху употребата на ПРЗ – За 2020 г. процента нарушения е 0.64%, за 2021 г. е 0.64%, за 2022 г. е 0.37%, за 2023 г. е 0.64%, а за 2024 е 1.13%. Средно за целия период 2020 – 2024 г. е 0.68%. Процентът нарушения при проверките на употребата на ПРЗ да е под 1% до 2030 г. Срок: 2030 г. Отговорна институция: БАБХ, земеделски стопани и техни асоциации 4) Обезвреждане на празните опаковки от ПРЗ (код 15 01 10*) Показатели за измерване на напредък: Количество събрани и обезвредени празни опаковки от ПРЗ Процентът събираемост за 2023 г. е 95.6% , а за 2024 г. клони към 100 %. Процентът събираемост на празни опаковки да достигне 100 % Срок: 2030 г. Отговорна институция: растителнозащитни асоциации, производители, преопаковчици, търговци, земеделски стопани, МОСВ, РИОСВ 5) Подходящо обезвреждане на несъотвестващи ПРЗ и останали неизползвани количества Показатели за измерване на напредък: Количества обезвредени ПРЗ Процентът на обезвредените ПРЗ да достигне 100% на годишна база Срок: 2030 г. Отговорна институция: фирми, притежаващи разрешение по чл.35, ал.1 от ЗУО, за извършване на дейности с отпадъци с код 020108* – агрохимични отпадъци, съдържащи опасни вещества и код 200119* - пестициди”, МОСВ, РИОСВ 6) Прилагане на изискванията на Закона за управление на отпадъците и контрол на разрешенията за третиране на отпадъци от ПРЗ (използвани, изтекли и негодни) Показатели за измерване на напредък: Брой проверки на лицензирани фирми, притежаващи разрешения за третиране на отпадъци от ПРЗ (използвани, изтекли и негодни) съгласно ЗУО 100% на проверените от всички фирми, притежаващи разрешение по чл.35, ал.1 от ЗУО, за извършване на дейности с отпадъци с код 020108* – агрохимични отпадъци, съдържащи опасни вещества и код 200119* - пестициди”веднъж годишно Срок: постоянен съгласно ЗУО Отговорна институция: МОСВ, РИОСВ 7) Проведени обучения за безопасна употреба на ПРЗ Показатели за измерване на напредък: Брой проведени обучения Срок: постоянен Отговорна институция: Растителнозащитни асоциации, НССЗ 8) Коефициент изразяващ пуснати на пазара ПРЗ на хектар. Показатели за измерване на напредък: Коефициент изразяващ пуснати на пазара ПРЗ, изразени в активни вещества в кг към използваната земеделска площ в хектар да бъде под 1. Срок: 2030 г. Отговорна институция: МЗХ, БАБХ ОЧАКВАН РЕЗУЛТАТ във връзка с прилагането на мярка 3: Намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда в резултат на правилното боравене и съхранение на пестициди и работа с техните опаковки и неупотребено количество работен разтвор. МЯРКА 4. ПРОВЕРКА НА ИЗПОЛЗВАНОТО ОБОРУДВАНЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПЕСТИЦИДИ В Директива 2009/127/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на Директива 2006/42/ЕО по отношение на машините за прилагане на пестициди са предвидени съществени изисквания за опазване на околната среда при проектирането и изработването на нови машини за прилагане на пестициди, като се гарантира че тези изисквания са съвместими с изискванията на рамковата Директива. Изискванията за пускането на пазара на оборудване за прилагане на пестициди, както и изискванията за технически проверки на използваното оборудване за прилагане на пестициди, са залегнали в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ). Съгласно ЗРКЗГТ оборудването за прилагане на пестициди, намиращо се в употреба, подлежи на задължителна проверка по отношение безопасността и опазване на здравето на хората и околната среда. Редът за провеждане на периодичните проверки на оборудването за прилагане на ПРЗ е регламентиран в Наредба № 5 от 2016 г. Периодичността на проверките на оборудването за прилагане на пестициди, намиращо се в употреба, е: 1. Проверка на всеки три години, след 2020 г. 2. Новото оборудване за прилагане на пестициди подлежи на проверка в рамките на 5 години след закупуването му. Задължително след 26 ноември 2016 г., да се използва само оборудване за прилагане на пестициди, което успешно е преминало проверка по отношение безопасността и опазване на здравето на хората и околната среда. Задължителните проверки на оборудването за прилагане на пестициди, намиращо се в употреба, по отношение безопасността и опазване на здравето на хората и околната среда се извършват от Центровете за изпитване и сертифициране към МЗХ– от тестови инженери в областта на механизацията на земеделието чрез мобилно тестово оборудване за пръскачки. България е разделена на две зони – северна и южна, като центърът в Русе отговаря за Северна България, а центърът в Пловдив отговаря за Южна България. Реда за периодичните проверки на оборудването за прилагане на пестициди и системата за сертифициране и контрол на проверките на оборудването за прилагане на пестициди и признаването на сертификати, издадени от други държави-членки се определят с наредба на министъра на земеделието и храните. Във връзка с изискванията на директивата за устойчива употреба на пестициди, следното допълнително оборудване за прилагане на пестициди подлежи на задължителна проверка по отношение безопасността и опазване на здравето на хората и околната среда: оборудване за пръскане, прикрепено към въздухоплавателно средство; оборудване за пръскане, прикрепено към влак. щанги за пръскачки, по-дълги от 3 м, включително такива, които са прикрепени към сеитбено оборудване. Проверките на оборудването за пръскане, прикрепено към влак и проверките на щанги за пръскачки, по-дълги от 3 м, включително такива, които са прикрепени към сеитбено оборудване (в т.ч. приспособления за пръскане, монтирани на сеялки, брани, култиватори или други машини) се извършват от Центровете за изпитване и сертифициране – Пловдив и Русе към МЗХ. Периодичността на проверките на оборудването за пръскане, прикрепено към влак и на проверките на щанги за пръскачки, по-дълги от 3 м, включително такива, които са прикрепени към сеитбено оборудване е на всеки три години, след 2020 г. Проверките се извършват от обучени по програма специалисти, притежаващи съответното удостоверение за придобиване на правоспособност за това. Проверките се извършват по методите и изискванията на стандарти БДС EN ISO 16122, част 1, 2, 3 и 4. Резултатите от проверката се въвеждат в специализиран софтуерен продукт. Протоколът се извежда автоматично в PDF формат. След положителен протокол, за машината се издават удостоверение и знак за техническа изправност, като знакът се залепя върху машината.    Техническите прегледи за проверка на техническата изправност на оборудването за прилагане на ПРЗ се извършват от областните дирекции „Земеделие“ съгласно утвърдена методика за извършване на технически преглед във връзка с осигуряване на безопастност при работа и движение на машините за растителна защита. Така се намаляват рисковете освен от въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и върху околната среда, но и при движение по пътната и извънпътната мрежа. Всяко физическо или юридическо лице, собственик на регистрирано оборудване за прилагане на ПРЗ представя за проверка оборудването и сертификат за обучение по чл. 83 от Закона за защита на растенията (ЗЗР). Следното оборудване за прилагане на пестициди също подлежи на задължителни проверки, но в различни от гореописаните графици и интервали: оборудване за обеззаразяване на семена; апликатори на гранули; аерозолни генератори; Проверките на изброеното оборудване за прилагане на пестициди се извършват от областните дирекции „Земеделие”. Освободено от задължителна проверка е следното оборудване за прилагане на пестициди: ръчни пръскачки (пръскачки, които се държат в ръка); гръбни пръскачки – ръчно задвижвани; гръбни пръскачки с електро мотор; гръбни пръскачки с бензинов двигател. Оборудването за прилагане на продукти за растителна защита с авиационна техника преминава технически преглед, съгласно изискванията на Наредба № 37 от 19.10.2016 г. за авиационните оператори, извършващи специализирани авиационни работи. Одобрени оператори за въздушно пръскане, които имат право да извършват авиохимически операции към 2024 г. са 7 броя, а 24 въздухоплавателни средства са одобрени да извършват въздушно пръскане. Безпилотните летателни системи (БЛС): ОППРЗ прикрепени към дроновете преминават аналогична процедура за периодична проверка като тези прикрепени към въздухоплавателно средство. Създаден е отдел „Безпилотни летателни системи, международна дейност и иновации”, който регулира дейността на безпилотните летателни системи (БЛС), към Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация. В случай, че оператор на БЛС възнамерява да извърша пръскане с БЛС, следва да кандидатства в ГД ГВА за издаване на разрешение за експлоатация в специфична категория съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 на Комисията от 24 май 2019 година относно правилата и процедурите за експлоатация на безпилотни въздухоплавателни средства. Операторът на безпилотната летателна система (БЛС), който извършва пръскане следва да отговаря на изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, както и на Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета (ОВ, L 212/1 от 22 август 2018 г.) и регламентите за изпълнение и делегираните регламенти, приети въз основа на него и да притежава разрешение за експлоатация на безпилотната летателна система в специфичната категория или удостоверение за оператор на лека безпилотна летателна система, издадени съгласно наредбата по чл. 16а, т. 19 от Закона за гражданското въздухоплаване във връзка с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 на Комисията от 24 май 2019 г. относно правилата и процедурите за експлоатация на безпилотни въздухоплавателни средства (ОВ, L 152/45 от 11 юни 2019 г.). Във връзка с изискването за първоначално и допълнително обучение за лицата, които боравят с пестициди в рамките на професионалната си дейност, е необходимо операторите да бъдат обучени да използват правилно оборудването за прилагане на пестициди и да притежават сертификат по чл. 83 от ЗЗР. ДЕЙНОСТИ за изпълнение на мярка 4: Оборудването за прилагане на пестициди с наземна техника, намиращо се в употреба, подлежи на задължителна проверка по отношение безопасността и опазване на здравето на хората и околната среда. Показатели за измерване на напредък: Общ брой на регистрираното оборудване. Оборудване за прилагане на пестициди, преминало проверка, изразено в % в сравнение с общия брой оборудване за прилагане на пестициди. Достигане до 100% проверено оборудване от регистрираното до 2030 г. Срок: постоянен Отговорна институция: Центрове за изпитване и сертифициране Русе и Пловдив, МЗХ, Областните дирекции „Земеделие” След 26.11.2016 г. се използва само оборудване за прилагане на пестициди с наземна техника, което успешно е преминало проверка. Показатели за измерване на напредък: Общ брой на регистрираното оборудване Брой проверки за ефективност на оборудването за прилагане на пестициди Процент на проверено оборудване спрямо подлежащото на проверка Достигане до 100 % регистрирано оборудване до 2030 г. Срок: постоянен Отговорна институция: Центрове за изпитване и сертифициране Русе и Пловдив, МЗХ, Областните дирекции „Земеделие” Оборудването за прилагане на продукти за растителна защита, прикрепено към въздухоплавателсно средство или влак подлежи на периодични проверки, регламентирани в Наредба № 5/2016. Показатели за измерване на напредък: Общ брой на регистрирано оборудване прикрепено към въздухоплавателно средство подлежащо на проверка Общ брой на регистрирано оборудване прикрепено към влак подлежащо на проверка. Брой на проверено оборудване (съответно прикрепено към влак и въздухоплавателно средство). Процент на проверено оборудване спрямо подлежащото на проверка (съответно за това прикрепено към влак и въздухоплавателно средство). Достигане до 100% проверено оборудване прикрепено към въздухоплавателно средство до 2030 г. Няма регистрирано оборудване към 2025 г., прикрепено към влак. Достигане до 100% проверено оборудване от регистрираното прикрепено към влак до 2030 г. Срок: 2030 г. Отговорна институция: Центрове за изпитване и сертифициране Русе и Пловдив, МЗХ, Областните дирекции „Земеделие” Летателното средство, за прилагане на продукти за растителна защита с авиационна техника преминава преглед за техническа изправност, съгласно изискванията на Наредба № 37 от 2016 г. за авиационните оператори. Показатели за измерване на напредък: Брой годишни проверки на наличното ново оборудване за различните типове въздухоплавателни средства, които извършват въздушно пръскане и сравняване на спецификациите с монтираните на самолета. Брой одобрени оператори за въздушно пръскане. Достигане до 100% проверено оборудване Срок: 2030 г. Отговорна институция: ГДГВА БЛС Показатели за измерване на напредък: % проверено оборудване от регистрираното Срок: 2030 г. Отговорна институция: Центрове за изпитване и сертифициране Русе и Пловдив, МЗХ Достъп до регистъра на оборудването за прилагане на пестициди Показатели за измерване на напредък: Достъп до регистъра на оборудването за прилагане на пестициди – на 100% текущо Срок: 2030 г. Отговорна институция: Центрове за изпитване и сертифициране Русе и Пловдив, МЗХ Достъп до обучение за потребители на оборудване за прилагане на пестициди и тяхното почистване Показатели за измерване на напредък: Достъп до обучение за потребители на оборудване за прилагане на пестициди и тяхното почистване – на 100% текущо Срок: 2030 г. Отговорна институция: Центрове за изпитване и сертифициране Русе и Пловдив, МЗХ Употреба на неконтролирано оборудване за прилагане на пестициди Показатели за измерване на напредък: Употреба на неконтролирано оборудване за прилагане на пестициди да е под 10% до 2030 г. Срок: 2030 г. Отговорна институция: Центрове за изпитване и сертифициране Русе и Пловдив, МЗХ ОЧАКВАН РЕЗУЛТАТ във връзка с прилагането на мярка 4: Използването на проверено оборудване за прилагане на пестициди гарантира намаляването на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда. МЯРКА 5. ВЪЗДУШНО ПРЪСКАНЕ Въздушното пръскане на пестициди има потенциал да предизвика значително неблагоприятно въздействие върху здравето на хората и околната среда, по-специално при отнасяне на струята. С въвеждане изискванията на директивата за устойчива употреба на пестициди, на европейско ниво се забранява въздушното приложение на пестициди, като обаче се допуска дерогация в специални случаи. Законът за защита на растенията въведе забрана за въздушно пръскане на земеделски култури и други площи с продукти за растителна защита. В извънредни случаи, когато липсват други възможности за опазване на растенията и растителните продукти от вредители или са налице очевидни предимства, относно намаляване на въздействието върху здравето на хората и околната среда, в сравнение с наземното прилагане на продукти за растителна защита, въздушно пръскане може да се извърши само с писмено разрешение, издадено от Българската агенция по безопасност на храните. Като изключение от забраната за въздушно пръскане по чл. 107, т. 3 от ЗЗР продукти за растителна защита могат да се прилагат чрез въздушно пръскане само след писмено разрешение, издадено от директора на ОДБХ, при опасност за растенията и растителните продукти, когато е налице: 1. невъзможност за използване на наземна техника поради неблагоприятни агроклиматични условия, преовлажнени терени и площи; 2. необходимост от извършване на третиране в кратки срокове, поради преминаването на подходящите за третиране фенофази на културите или фази на развитие на вредителите; 3. силно пресечени и недостъпни терени, включително и горски територии; 4. опасност от ерозия или уплатняване на почвите. За разрешаване на въздушно пръскане трябва да са изпълнени следните изисквания: 1. използваните продукти за растителна защита да са одобрени за въздушно пръскане на национално ниво; Продуктите за растителна защита могат да се употребяват чрез въздушно пръскане само след извършена от Центъра за оценка на риска по хранителната верига оценка на риска в съответствие с ал. 2, на база на която директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава писмено разрешение при условията, определени в чл. 109 от ЗЗР. 2. авиационният оператор, който ще извършва въздушното пръскане, притежава свидетелство за извършване на специализирани авиационни работи по чл. 64, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване; 3. Лице от персонала на авиационния оператор (пилотът) притежава сертификат по чл. 83 от ЗЗР за работа с ПРЗ от професионална категория на употреба; 4. оборудването за прилагане на продукти за растителна защита да е преминало технически преглед, съгласно изискванията на Наредба № 37 от 2016 г. за авиационните оператори; 5. въздухоплавателното средство да е оборудвано с най-добрата налична технология за намаляване отнасянето на струята; 6. площите за третиране да не попадат в пояси I, II и III на санитарно-охранителните зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води и в пояси I и II около водоизточници за питейно-битово водоснабдяване от подземни води и за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, определени в Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, на министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството; 7. площите за третиране да не попадат в близост до жилищни територии, територии за паркове и градини или територии за спорт и забавления. С цел опазване на земеделските култури, екосистеми и биологичното разнообразие на площи, съседни на зоната, която ще бъде третирана с продукти за растителна защита, Националния план за действие препоръчва използването на наземна техника и свеждане до минимум третиране с въздушното пръскане, само при доказана необходимост. С цел опазване на земеделските култури, екосистеми и биологичното разнообразие на площи, съседни на зоната, която ще бъде третирана с продукти за растителна защита, Националния план за действие препоръчва използването на наземна техника и свеждане до минимум третиране с въздушното пръскане, само при доказана необходимост. ВАЖНО! Законът за защита на растенията въвежда ЗАБРАНА за прилагане на ПРЗ чрез въздушно пръскане и въвежда разрешителен режим при необходимост от дерогация ВАЖНО! Законът за защита на растенията въвежда ЗАБРАНА за прилагане на ПРЗ чрез въздушно пръскане и въвежда разрешителен режим при необходимост от дерогация Изключения от забраната за въздушно пръскане се допускат при прилагане на продукти за растителна защита чрез безпилотна летателна система, когато: 1. към нея е прикрепено оборудване, за което от компетентен орган е издаден сертификат за съответствие с изискванията на стандарт ISO 23117-1 или прилагането няма да се извършва с течен разтвор; 2. са спазени следните условия: а) температурата на въздуха, измерена на сянка, е по-ниска или равна на 25 °C; б) влажността на въздуха е по-висока от 50 на сто; в) скоростта на вятъра е от 1 до 5 м/сек; г) скоростта на движение на безпилотното въздухоплавателно средство е по-ниска или равна на 7 м/сек; д) височината на прилагане е по-малка или равна на 2 м над най-високите части на растенията; е) продуктите за растителна защита, които се прилагат, са одобрени след оценка на риска; 3. всяко прилагане на продукти за растителна защита се записва от системата за управление и/или видеонаблюдение на безпилотното въздухоплавателно средство или по друг подходящ начин, доказващ спазването на условията по чл. 109а, ал. 1, т. 2, букви „г“ и „д“ от ЗЗР, както и точното географско местоположение на всеки третиран парцел, датата и часа на прилагане и количеството използван продукт, общо или на единица площ; 4. операторът на безпилотната летателна система: а) отговаря на изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, както и на Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз (ОВ, L 212/1 от 22 август 2018 г.) и регламентите за изпълнение и делегираните регламенти, приети въз основа на него; б) притежава разрешение за експлоатация на безпилотната летателна система в специфичната категория или удостоверение за оператор на лека безпилотна летателна система, издадени съгласно Закона за гражданското въздухоплаване във връзка с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 на Комисията относно правилата и процедурите за експлоатация на безпилотни въздухоплавателни средства (ОВ, L 152/45 от 11 юни 2019 г.); в) притежава сертификат по чл. 83 от ЗЗР, в случай че използваните продукти за растителна защита са от професионална категория на употреба; 5. площите, които ще бъдат третирани, не попадат във: а) пояси I, II и III на санитарно-охранителните зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води и в пояси I и II около водоизточници за питейно-битово водоснабдяване от подземни води и за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, посочени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите; б) близост до жилищни територии, територии за паркове и градини или територии за спорт и забавления. В 7-дневен срок от прилагането операторът на безпилотната летателна система предоставя на съответната ОДБХ по електронен път или на технически носител записа по чл. 109а, ал. 1, т. 3 от ЗЗР. За получаване на разрешение за въздушно пръскане възложителят подава в областната дирекция по безопасност на храните на територията, на която се намира площта за третиране, заявление по образец, 6 дни преди датата на третирането. В 3-дневен срок от подаване на заявлението, инспектори по растителна защита извършват проверка на документите за изпълнение на условията за разрешаване на въздушно пръскане и при необходимост извършват проверка на място. При оправдани извънредни ситуации или спешни случаи, заявлението може да бъде подадено по изключение най-малко 3 дни преди датата на третиране. През последните години въздушното пръскане се прилага основно при горите. Директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава разрешение или мотивирано отказва издаването му. Разрешението съдържа и мерките, необходими за навременното предупреждаване на жителите и преминаващите лица, за опазване на съседни чувствителни култури и за опазване на околната среда в близост до третираната площ. Разрешение за въздушно пръскане на една култура на посочената площ се издава за период, не по-дълъг от 5 последователни дни. За прилагане на продукти за растителна защита чрез безпилотна летателна система земеделските стопани подават в ОДБХ, на чиято територия се намира площта, която ще се третира, уведомление по образец най-малко 5 дни преди датата на третирането. В тридневен срок от подаване на уведомлението директорът на съответната ОДБХ или оправомощено от него длъжностно лице вписва в регистъра по чл. 6 от ЗЗР уведомлението за прилагане на продукти за растителна защита чрез безпилотна летателна система. При необходимост от прилагане на спешни мерки уведомлението може по изключение да бъде подадено най-малко един ден преди датата на третирането. При въздушното пръскане се спазват разпоредбите на Наредба № 13 от 2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности, на министъра на земеделието и храните и разпоредбите на Наредба № 24 от 2000 г. за издаване свидетелства на авиационните оператори, извършващи специализирани авиационни работи, на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” предоставя в Българската агенция по безопасност списък на авиационите оператори, които притежават свидетелства за извършване на специализирани авиационни работи, издадени по реда на Наредба № 37 от 2016 г. за авиационните оператори, извършващи специализирани авиационни работи и уведомява БАБХ при всяка промяна. Българска агенция по безопасност на храните поддържа Електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности (ЕПОРД), която е създадена с цел възможно най-бързо и в реално време да бъдат уведомявани собствениците на пчелини за предстоящи третирания с продукти за растителна защита (ПРЗ). След регистрация в ЕПОРД земеделските стопани и пчелари могат да въвеждат и получават информация за планирани мероприятия свързани с приложение на продукти за растителна защита. Всеки пчелар трябва да въведе координатите на пчелините си на картата, за да може да бъде определен и радиуса за уведомяване при мероприятие. Електронната платформа автоматично генерира и изпраща СМС и съобщение по електронна поща до потребителите с пчелини, попадащи в радиус 3 км около блока, който ще бъде третиран с ПРЗ, като уведомяването е не по-късно от три дни преди мероприятието и не повече от 15 дни преди датата на третирането. Така всеки пчелар получава информация за датата и часа на планираното мероприятие, мястото на третиране с ПРЗ, както и търговското наименование на продукта за растителна защита, функционалната група, активните вещества, който ще се използват, площта и третираната култура. Електронното съобщение съдържа и линк към системата ЕПОРД, където на картата се визуализира конкретното местоположение на планираното мероприятие. В електронната платформа се запазва информацията за всички планирани, проведени или отменени мероприятия в ЕПОРД. Тези данни са налични в профилите на земеделските стопани и се изискват от контролните органи при извършване на проверка. Използването на ЕПОРД значително улеснява и подобрява комуникацията и координацията между земеделските стопани и пчеларите при провеждане на растителнозащитните мероприятия, с цел опазване на пчелите от отравяне. Съгласно чл. 21 от Наредба № 8/2021 г. Областните дирекции по безопасност на храните контролират изпълнението на условията, при които е издадено разрешението за въздушно пръскане или при постъпване на сигнали за нерегламентирано въздушно пръскане, чрез извършване на проверки съгласно Стандартна оперативна процедура (СОП) за контрол на земеделски стопанин при употребата на ПРЗ чрез въздушно пръскане, утвърдена със заповед на изпълнителния директор на БАБХ. От 2021 година в Националния план за контрол върху употребата на продукти за растителна защита е заложен на 100% контрол на издадените разрешения за изпълнението на условията при които е издадено всяко едно разрешение за въздушно пръскане, чрез извършване на проверка на терен по време на въздушното пръскане. Физическите проверки на място по време на въздушно пръскане се извършват в мястото на приготвяне на работния разтвор и в мястото на зареждането му в резервоара на системата за пръскане на въздухоплавателното средство. При установяване на нередности и несъответствия инспекторите по растителна защита имат право да преустановят провеждането на въздушното пръскане. На интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните се поддържа и актуализира публично достъпен регистър на издадените разрешения за прилагане на ПРЗ чрез въздушно пръскане. Достъп до регистъра имат всички потребители на 100%. ДЕЙНОСТИ за изпълнение на мярка 5: Дерогация от забрана за въздушно пръскане на земеделски култури и други площи с продукти за растителна защита. Показатели за измерване на напредък: Третирани площи в ха по видове култури -земеделски площи -горски площи - др. площи За 2021 г. процента третирани площи чрез въздушно пръскане спрямо ИЗП е 0.7%; За 2022 г., 2023 г. и 2024 г. е 0.2%; Намаляване на площите третирани чрез въздушно пръскане до достигане на 0.1 %. Срок: 2030 г. Отговорна институция: БАБХ, ОДБХ Извършване на въздушно пръскане само с писмено разрешение, издадено от ОДБХ, в извънредни случаи, когато липсват други възможности за опазване на растенията и растителните продукти от вредители или са налице очевидни предимства, относно намаляване на въздействието върху здравето на хората и околната среда, в сравнение с наземното прилагане на продукти за растителна защита. Показатели за измерване на напредък: Брой писмени разрешения за извършване на въздушно пръскане 2021 г. – 112 бр. разрешения в т. ч. на земеделски площи – 104 бр., на горски площи – 8 бр. 2022 г. – 59 бр. разрешения в т. ч. на земеделски площи – 46 бр., на горски площи – 13 бр. 2023 г. – 55 бр. разрешения за въздушно пръскане, в т. ч. на земеделски площи – 39 бр., на горски площи – 15 бр. и други – 1 бр. 2024 г. – 34 бр. разрешения за въздушно пръскане, в т. ч. на земеделски площи – 2 бр., на горски площи – 24 бр. и други – 8 бр. писмени разрешения за извършване на въздушно пръскане на годишна основа Брой мотивирани откази за издаване на разрешение за извършване на въздушно пръскане, изразени като процент от заявените. 2021 г. два отказа за издаване на разрешение. В 13 случая на издадени разрешения за въздушно пръскане, те не са проведени по различни причини, например влошени метеорологични условия. През 2022 г., 2023 г. и 2024 г. няма откази за издаване на разрешение. Намаляване на броя разрешения за извършване на въздушно пръскане. Срок: 2030 г. Отговорна институция: ОДБХ Разрешаване на използването на въздухоплавателни средства и оборудване за въздушно прилагане на продукти за растителна защита. Показатели за измерване на напредък: Брой разрешения на въздухоплавателни средства и оборудване за въздушно прилагане на продукти за растителна защита. Срок: постоянен Отговорна институция: МТС, ГД ГВА Контрол за спазване забраната за въздушно пръскане с ПРЗ и изискванията при дерогация. Показатели за измерване на напредък: Брой проверки на място на земеделските стопани за всички издадени разрешения за въздушно пръскане на 100%, по време на самото пръскане. Брой констатирани нарушения при извършване на въздушно пръскане. Да се запази тенденцията да не се констатират нарушения при извършване на въздушно пръскане. Срок: 2030 г. Отговорна институция: ОДБХ Уведомяване на собствениците на пчелини от земеделските стопани за предстоящи третирания с продукти за растителна защита в Електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности (ЕПОРД). В електронната платформа се запазва информацията за всички планирани, проведени или отменени мероприятия. Тези данни са налични в профилите на земеделските стопани и се изискват от контролните органи при извършване на проверка. Съгласно чл. 112а от ЗЗР, БАБХ създава и поддържа на интернет страницата си публичен електронен регистър за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности. Регистърът съдържа географска информация за актуалните граници на слой "Физически блокове" от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), планираните и извършените растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности и въведени местоположения на животновъдните обекти (пчелини). Показатели за измерване на напредък: Брой нарушения, свързани с уведомяване на собствениците на пчелини. Намаляване на установените нарушения, свързани с уведомяване на собствениците на пчелини. Срок: 2030 г. Отговорна институция: БАБХ, ОДБХ Достъп до регистъра на въздушните пръскания да имат всички потребители Показатели за измерване на напредък: Достъп до регистъра на въздушните пръскания на 100%. Срок: 2030 г. Отговорна институция: БАБХ, ОДБХ 7) Достъп до електронния регистър за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности Достъп до електронния регистър за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности на собственици на пчелини, ЗС и БАБХ. Срок: Съгласно ЗЗР Отговорна институция: БАБХ, ОДБХ ОЧАКВАН РЕЗУЛТАТ във връзка с прилагането на мярка 5: Намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда, в резултат на забраната за въздушно пръскане, повишаване на информираността на обществеността за извършваните въздушни пръскания, намаляване до минимум на въздушните пръскания при спазване изискванията на дерогация, само в извънредни случаи при доказана необходимост. МЯРКА 6. ИНТЕГРИРАНО УПРАВЛЕНИЕ НА ВРЕДИТЕЛИТЕ В Република България внедряването и усъвършенстването на методи за интегрирана борба срещу вредителите по растенията и растителните продукти е уредено още в Закона за защита на растенията от 1997 г. Редът и начинът за прилагане на интегрирано производство на растения и растителни продукти са регламентирани с Наредба 9/2021 г. за интегрирано производство на растения и растителни продукти и контрола върху интегрираното производство (Наредба № 9/2021 г.). Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрола върху извършването на интегрирано производство на растения и растителни продукти и контрола на лицата, предоставящи консултантски услуги за интегрирано управление на вредителите. Консултантски услуги за интегрирано управление на вредителите се предоставят от лица, които имат необходимата професионална квалификация в областта на аграрните науки с професионално направление „Растителна защита“ или „Растениевъдство“ и са вписани в регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за защита на растенията. Интегрираното производство на растения и растителни продукти цели намаляване на въздействието от употребата на продукти за растителна защита върху здравето на хората, животните и околната среда и обхваща:  приоритетно прилагане на биологични, физични и нехимични методи, средства (мерки) и продукти за растителна защита с нисък риск за здравето на хората, животните и околната среда;  заместване на продуктите за растителна защита с механизмите за естествено регулиране на икономически важните вредители по земеделските култури; Съгласно ЗЗР е необходимо земеделските стопани, които произвеждат определени растения и растителни продукти чрез интегрирано производство, да ги произвеждат съгласно Ръководства за интегрирано управление на вредителите за непрекъснат период от 5 години. Земеделските стопани нямат право през този петгодишен период да произвеждат същите растения и растителни продукти чрез друг вид земеделско производство. Интегрирано производство на растения и растителни продукти се извършва на икономически важни земеделски култури (зърнено-житни, зърнено-бобови, зеленчукови - при полско и оранжерийно производство, овощни, ягодоплодни, технически и етеричномаслени) и на други земеделски култури при идентифицирана потребност, за които има разработени ръководства за интегрирано управление на вредителите. За опазване на горепосочените култури земеделските стопани задължително прилагат както общите, така и специфичните принципи за интегрирано управление на вредителите и могат да обозначават продукцията си с надпис „ИНТЕГРИРАНО ПРОИЗВОДСТВО”. Съгласно чл. 14 от Директива 2009/128/ЕС и чл. 55 от Регламент ЕО № 1107/2009 спазването на общите принципи за интегрираното управление на вредителите се въведе като задължително изискване от 2014 г. със ЗЗР. Прилагането на общите принципи за интегрирано управление на вредителите от всички земеделски стопани производители доведе до по-целенасочено използване на наличните мерки за контрол на вредителите и намаляване на зависимостта от употребата на пестициди. Общите принципи за интегрирано управление на вредителите са посочени в Приложение III на Директива 2009/128 и Приложение № 1 от ЗЗР. Специфичните принципи са посочени в ръководствата за интегрирано управление на вредителите. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба 9/2021 г. министърът на земеделието и храните възлага на Селскостопанската академия (СА) да разработи съвместно с учени от други научни институции в Република България и представители на браншови организации ръководства за интегрирано управление на вредителите. На сайта на БАБХ са достъпни следните Ръководства за интегрирано управление на вредителите: - „Ръководство за интегрирано производство на зърнено – житни култури (пшеница, ечемик, ръж, овес, царевица) и слънчоглед“; - „Ръководство за интегрирано управление на вредителите при зърнено-бобови култури“; - „Ръководство за интегрирано управление на вредителите при овощни култури“; - „Ръководство за интегрирано управление на вредителите при зеленчукови култури“; - „Ръководство за интегрирано управление на вредителите при технически култури“; - „Ръководство за интегрирано управление на вредителите при ягодоплодни култури“; - „Ръководство за интегрирано управление на вредителите при етерично-маслени култури“, на следния линк: https://bfsa.egov.bg/wps/portal/bfsa-web/home/bfsa.for.business/document.speciments.for.famers Ръководствата включват общите принципи за интегрирано управление на вредителите и определят специфичните принципи за интегрирано управление на вредителите за всяка култура. Към настоящия момент във връзка с влизане в сила на Наредба № 10 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони в Република България за периода 2023-2027 г., в Раздел II на тази наредба е включена интервенцията „Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатични условия чрез практики за интегрирано производство” и е разработено ръководство за интегрирано производство при зърнено-житни култури (пшеница, ечемик, ръж, овес и царевица) и слънчоглед, налично на следния линк: https://bfsa.egov.bg/wps/wcm/connect/bfsa.egov.bg19113/9dc1d682-699f-4efb-ae5d-bc316f18df32/%D0%A0%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE.pdf?MOD=AJPERES&CVID=pfPIRTE Земеделските стопани имат достъп до обучение за интегрирано управление на вредителите в акредитирани институти и висши учебни заведения в областта на растителната защита (Аграрен университет – гр. Пловдив, Лесотехнически университет – гр. София), по програма, изготвена от обучителната институция и утвърдена от изпълнителния директор на БАБХ. Интегрираната растителна защита включва регулиране и поддържане популациите на вредните видове на такова ниво, при което те не нанасят икономическа вреда, при максимално запазване на естествените и полезни организми. Наличието на известна численост от вредни организми е предпоставка за устойчивост на агробиоценозата и за нарастване на нейната саморегулация. Вземането на решения при интегрираното управление на вредителите се базира на система от наблюдения, диагностика, прогноза и сигнализация. Прогнозата за болестите и неприятелите се осъществява главно на основата на данни от диагностиката на вредителите и данни от влиянието на средата върху развитието на вредителите и растението гостоприемник. Консултанските услуги за интегрирано управление на вредителите се състоят в извършване на наблюдение, диагностика, прогноза и сигнализация на икономически важните вредители по земеделските култури, както и методите и средствата за контрол върху тях. С Наредба № 9 от 2021 г. за интегрирано производство на растения и растителни продукти и контрола върху интегрираното производство се уреждат редът и начинът и за предоставяне на консултантски услуги за интегрирано управление на вредителите и контрола върху тях. Съгласно ЗЗР, БАБХ издава бюлетини за оповестяване на появата, развитието и разпространението на икономически важните вредители по земеделските култури и средствата за борба с тях. Събраната информация от мониторинга на вредителите, се обобщава, анализира и предоставя от БАБХ и ОДБХ в „Бюлетин за поява, разпространение, плътност, развитие, степен на нападение, срокове и начини на борба с вредителите по земеделските култури”. В бюлетините се съдържа информация по отношение на биология, фенология и контрол на икономически важните вредители на територията на съответната област. Сигнализирането на точния момент в извеждането на химичния контрол повишава ефективността на пръскането и намалява излишната употреба на пестициди. За да се ограничи дела на химичния метод в растителната защита, е необходимо употребата на продуктите за растителна защита да става само при доказана необходимост. Важно условие за вземане на правилното решение са определените прагове на икономическа вредност (ПИВ) при основните неприятели и болести по земеделските култури. Повредата по растенията е нестандартна величина и това налага за всеки вредител да се разработи скала за ПИВ, която да отразява особеностите на неприятелите от една популация при конкретни условия. Праговете за икономическа вредност, съгласно Наредба № 14 от 2016 г. за опазване на растенията и растителните продукти от икономически важни вредители се определят от работна група, сформирана от министъра на земеделието и храните, в която участват представители на Министерството на земеделието и храните, БАБХ, научни организации и висши училища в областта на растениевъдството. Определени са ПИВ за 284 броя вредителя при 33 култури. Актуализирането на ПИВ се извършва при необходимост на база научни данни. Необходимо е усъвършенстване и опростяване на методите за отчитане на плътността на вредителите. Където е приложимо, прякото отчитане да се замени с косвени показатели, които могат да се приемат за ПИВ, например процент заселени или процент повредени растения. Важен елемент от интегрираната растителна защита са съветващите системи и математическите модели при прогнозирането на вредителите. Моделите са изключително полезни средства при изучаване на агроекосистемите и могат да се използват за прогнозиране на развитието им. Тези методи на прогнозиране дават на професионалните потребители възможност за вземане на по-правилни решения и спомагат за определяне на точният момент в извеждането на химичния контрол. Необходимо е разработване на математически модели за прогнозиране на вредителите, като първоначално се разработят математически модели за прогнозиране за няколко ключови вредителя. Важен фактор за намаляване на употребата на химични продукти за растителна защита е прилагането на биологично земеделие. Определящо за сектора на биоземеделието е специфичният метод на производство, който поддържа екологичните баланси и произвежда продукция, покриваща принципите на екологичните цикли растения – животни – почва. Компетентно звено по въпросите за биологичното земеделие е дирекция „Биологично производство“ към Министерство на земеделието и храните. Групите култури с най-голям ръст от 89% спрямо 2020 г. са зърнено-житните култури, вкл. ориз. Зърнено-бобови и протеинови намаляват с -26% спрямо 2020 г., като изключение в намалението им се отчита за 2024 г. спрямо 2023 г., в който период същите се увеличават с 16%. Площите с фуражни култури за 2024 г. сравнени с 2023 г. са се увеличили с 91%, което нарастване е свързано с включването в система на контрол на нови биологични животновъди. Кореноплодните култури и техническите култури отглеждани върху сертифицирани площи през 2024 г. намаляват значително, сравнени със заетите площи през 2020 г. (64% и 28%). Пресни зеленчуци, пъпеши, ягоди, култивирани гъби (оранжерийно и полско производство) бележат слаб ръст на заетите площи от 14%, сравнени с тези през 2020 г., като същите площи сравнени с 2023 г. са се увеличили с 39%. Площите на трайните насаждения са се намалили с 7%, сравнени с 2020 г., макар, че същите площи сравнени с 2023 г. бележат лек ръст от 2%. Таблица 1 Продукцията от тези групи култури е както следва: ГРУПИ КУЛТУРИ Продукция (тон) 2022 г. Продукция (тон) 2023 г. Продукция (тон) 2024 г. Зърнено-житни култури, вкл. ориз 27 229,34 28 164,66 29 413,02 Зърнено-бобови, протеинови култури за производство на зърно 14 989,22 15 245,46 9 238,73 Кореноплодни култури 3 392,43 1 209,14 721,84 Технически култури – общо 26 117,72 20 950,03 22 742,97 Култури за зелено/ Фуражни култури от обработваеми земи 23 939,22 11 488,62 8 970,12 Пресни зеленчуци, пъпеши, ягоди, култивирани гъби (оранжерийно и полско производство) 10 474,82 11 337,00 10 637,67 Трайни насаждения 35 191,48 30 829,07 34 617,00 Постоянни ливади и пасища 11 778,30 19 070,99 15 726,02 Общо 153 112,53 138 294,97 132 067,37 Един от основните фактори, който допринася за нарастването на площите в система на контрол е увеличените и облекчени възможности за кандидатстване по мерките и интервенциите за биологично производство в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България СПРЗСР 2023 – 2027 г. За постигане на основната цел за увеличение на площите в система на контрол и последващите дествия е утвърден Национален план за действие за развитие на биологичното производство до 2030 г., утвърден със Заповед № 08-7/20.02.2025 г . на министъра на земеделието и храните. Министерството на земеделието и храните организира и провежда национални кампании за повишаване на консумацията на български биологични храни. Насърчаване на консумацията на храни с биологичен произход в детските градини и учебните заведения се поставя като приоритет в политиката на държавата. Осъществява се и чрез схемата „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, като се цели доставките на биохрани в детските и учебните заведения да нарастват. Разширяването на сектора на биологичното производство в следващите години зависи в голяма степен от нарастването на консумацията на биологични продукти, като националната политика в тази посока включва и мерки за стимулиране на търсенето на биологични продукти чрез кампаниите по време на седмицата на биологичното производство, които се организират от 2022 г. до момента. Българска агенция по безопасност на храните поддържа публичен национален електронен регистър на лицата, които извършват кунсултански услуги за интегрирано управление на вредителите, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗР. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗЗР БАБХ създава и поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на лицата, които извършват интегрирано производство на растения и растителни продукти. ДЕЙНОСТИ за изпълнение на мярка 6: Актуализиране на изготвените ръководства за интегрирано управление на вредителите. Показатели за измерване на напредък: Брой актуализирани ръководства за ИУВ за 50 % от културите. Срок: 2030 г. Отговорна институция: ССА Актуализиране на научна основа на праговете на икономическа вредност при основни култури – „Праговете на икономическа вредност при основните неприятели и болести по земеделските култури” Показатели за измерване на напредък: Брой култури и брой вредители, при които е актуализиран ПИВ. Срок: при необходимост Отговорна институция: БАБХ и други Използване на консултантски услуги за интегрирано управление на вредителите. Общо регистрираните консултанти за интегрирано управление на вредители (ИУВ) към 31.12.2024 г. са 28. Отчита се почти четирикратно увеличение на регистрираните консултанти през периода 2020-2024 г. в сравнение с регистрираните консултанти до 2020 г. Показатели за измерване на напредък: Брой регистрирани лица, извършващи консултантски услуги за ИУВ. Увеличаване броя на регистрираните консултанти. Срок: 2030 г. Отговорна институция: БАБХ, лица, извършващи консултантни услуги за ИУВ Поддържане на публичен регистър на лицата, които са регистрирани и могат да предоставят консултантски услуги за интегрирано управление на вредителите. Показатели за измерване на напредък: Достъп до регистъра на 100% Срок за поддържане на регистъра: постоянен Отговорна институция: БАБХ Поддържане на регистри на земеделските стопани, които извършват интегрирано производство на растения и растителни продукти – от ОДБХ за територията на съответната област и от Централно управление на БАБХ – национален регистър, който съдържа данните на областните регистри; През м. декември 2024 г. в Националния електронен регистър на лицата, които извършват интегрирано производство на растения и растителни продукти (чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗЗР) са вписани първите двама ЗС, които извършват интегрирано производство на тритикале, пшеница, слънчоглед, царевица и рапица. Показатели за измерване на напредък: Достъп до регистъра на 100% Срок за поддържане на регистрите: постоянен Отговорна институция: БАБХ, ОДБХ Контрол върху интегрираното производство и събиране на информация за отглежданите култури и заетите с тях площи. Показатели за измерване на напредък: Брой регистрирани земеделски стопани, които извършват интегрирано производство на растения и растителни продукти на територията на страната. Увеличаване на броя на регистрирани земеделски стопани, които извършват интегрирано производство. Брой констатирани нарушения във връзка с интегрираното производство. Подпомагане на ЗС, които извършват интегрирано производство. Площ на която се извършва интегрирано производство на растения и растителни продукти – за всеки вид култура и отразена в % спрямо общата посевната площ за дадения вид“. Увеличаване на площта на която се извършва интегрирано производство на растения и растителни продукти. Срок: 2030 г. Отговорна институция: БАБХ, ОДБХ, ДФЗ, МЗХ Провеждане на информационни кампании относно общите и специфичните принципи на ИУВ. Показатели за измерване на напредък: Брой проведени информационни кампании, брой изготвени брошури, постери и др. относно ИУВ. Срок: постоянен Отговорна институция: БАБХ, ОДБХ, растителнозащитни асоциации, асоциации на земеделски стопани Площи за биологично земеделие – Размер на използваната земеделска земя, управлявана по биологичен начин. Обхваната площ за биологично земеделие в % спрямо използваната земеделска площ. Към 31.12.2024 г. сертифицираната земя (площ) в страната е 198 050,92 ха, което представлява приблизително 3,95 % от използваната земеделска площ (ИЗП). Наблюдава се тенденция за увеличаване на площите в система на контрол за периода от 2021 г. до 2024 г. от съответно 1,71%, 2,2%, 2,95% до 3,95% спрямо ИЗП в страната. Показатели за измерване на напредък: Увеличаване на броя регистрирани земеделски стопани за биологично земеделие. Увеличаване на площите за биологично земеделие в % спрямо използваната земеделска площ до достигане до 7 %. Мониторинг на обема произведена биологична продукция. Увеличаване броя на информационни кампании за насърчаване на биологично земеделие. Срок: 2030 г. Отговорна институция: МЗХ, регистрирани земеделски стопани за биологично земеделие, сертифициращи лица Поддържане на интернет портал по растителна защита. Българска агенция по безопасност на храните, на своята интернет страница, в периода на активна вегетация на земеделските култури публикува актуална информация за фитосанитарното състояние на земеделските култури и Бюлетин по растителна защита. Общодостъпни на сайта на БАБХ са разработените програми за наблюдение и борба с вредителите и са достъпни на сайта на БАБХ, на следния линк: https://bfsa.egov.bg/wps/portal/bfsa-web/about.bfsa/administration/national.programs/national.programs На сайта на БАБХ са достъпни и: - Заповед на изпълнителният директор на БАБХ, за утвърждаване на Списък на икономически важните вредители по земеделските култури по административно-териториални единици – области в Република България: https://bfsa.egov.bg/wps/portal/bfsa-web/home/orders/orders.quality.control.of.fresh.fruits.and.vegetables/Zapoved_RD_11_188 - Заповед на министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите за утвърждаване на Списък на биологичните агенти, които могат да се прилагат на територията на Република България: https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/filebase/Nature/Legislation/Zapovedi/Bioagent/Bioagent%20RD-94-2025.pdf Показатели за измерване на напредък: Увеличаване броя на разрешените за употреба биологични агенти, които могат да се прилагат на територията на Република България. Достъп на 100% до програми за наблюдение и борба с вредителите. Срок: постоянен Отговорна институция: АРИБ, Специализирани селскостопански сайтове Внедряване и използване на съветващи системи и математически модели за прогнозиране на развитието на ключови вредители при стратегически за страната земеделски култури. Показатели за измерване на напредък: Брой използвани съветстваши системи и математически модели за прогнозиране. Увеличаване броя на разработвани модели. Увеличаване броя на завършени модели. Увеличаване броя на внедрени модели. Срок: 2030 г. Отговорна институция:ССА, Университети, консултанти ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ във връзка с прилагането на мярка 6: Намаляване на рисковете и на въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда, чрез постигане на баланс между екологичните и икономическите нужди при употреба на продукти за растителна защита. Производство и предлагане на пазара на безопасна и качествена растителна продукция. Спазването на принципите на интегрирано управление на вредителите подпомага ограничаването на употребените продукти за растителна защита до необходимия минимум и прилагането на алтернативни подходи или методи за растителна защита. Повишаване и запазване интереса на земеделските стопании към интегрирания начин на производство на растения и растителни продукти и преминаване към биологично производство. Предотвратяване появата на резистентност на вредителите към продуктите за растителна защита. Намаляване на разходите на земеделските стопани за продукти за растителна защита. МЯРКА 7 . СПЕЦИАЛНИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ВОДНАТА СРЕДА И НА ПИТЕЙНАТА ВОДА И ДОПЪЛНИТЕЛНИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА Тъй като водната среда е особено чувствителна към пестициди, е необходимо предотвратяване на замърсяването на повърхностните и подземните води, чрез предприемане на подходящи действия, за да се намали излагането на водните обекти на отнасяне на струята, оттичане или изтичане на пестициди. Също така, като превантивно действие за опазване на водната среда и на питейната вода се счита спазването на размера на нетретираните буферни зони около водни обекти. Размерите на буферните зони се определят в зависимост от почвените характеристики, свойствата на пестицидите, селскостопанските характеристики на съответните площи и др. Употребата на пестициди във вододайни зони на водоизточници, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, на или по протежение на транспортни пътища като железопътни линии или върху непропускливи или силно пропускливи повърхности може да породи по-големи рискове от замърсяване на водната среда, поради което е необходимо предприемане на действия, употребата на пестициди на такива площи да бъде намалена във възможно най-голяма степен или прекратена. Съгласно действащото към момента национално законодателство съществуват следните основни нормативни изисквания в областта на мерките за опазване на водната среда и на питейната вода: изисквания към качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; в Приложение № 1, Таблица Б „Химични показатели” от Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели е регламентирана максималната стойност за пестициди – 0.1 µg/l за всяко отделно активно вещество, метаболит или реакционен продукт на пестицидите и пестициди (общо) – 0.5 µg/l като сума от концентрациите на всички отделни пестициди, открити в процеса на мониторинг, определени количествено. Максималната стойност за алдрин, диелдрин, хептахлор и хептахлор епоксид е 0,03 µg/L; изисквания към качеството на пресните повърхностни води, които след прилагане на подходяща обработка се използват или са перспективни за получаване на вода за питейно-битово водоснабдяване; изискванията се прилагат за всички води от повърхностни водоизточници, които се подават за питейно-битови цели чрез водоразпределителна мрежа; в Приложение № 1 „Изисквания към качеството на повърхностни води, предназначени за добиване на питейна вода” от Наредба № 12 за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване е регламентирана задължителната стойност за показателя „пестициди – общо” за категория А1, А2 и А3 повърхностни води, а именно: задължителна стойност за категория А1 е 0,001 mg/L; задължителна стойност за категория А2 е 0,0025 mg/L; задължителна стойност за категория А3 е 0,005 mg/L; забрани и ограничения, в т.ч. и по отношение прилагането на пестициди в различните пояси на санитарно-охранителните зони са определени в Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди; изисквания за повърхностни води, регламентирани в Приложение № 2, част А „Стандарти за качество на околната среда” от Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители (напр. максимално допустима концентрация за веществата атразин, ендосулфан, трифлуралин, хлорпирифос/хлорпирифос-етил и др.) и стандарти за качество за специфични замърсители съгласно от Приложение № 7 на Наредба № Н-4 от 2012 г. за характеризиране на повърхностните води (напр. максимално допустима концентрация за веществата метоксихлор, аметрин, линурон и др.); изисквания за подземни води; в Приложение № 1 „Стандарти за качество на подземните води” от Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води са регламентирани следните стандарти за качество на подземните води: за пестициди – 0.1 µg/L за всяко отделно активно вещество; за пестициди общо – 0.5 µg/L като сума от концентрациите на всички отделни пестициди; за алдрин, диелдрин, хептахлор, хептахлор епоксид – 0.03 µg/L; Зоните за защита на водите (ЗЗВ) съгласно Закон за водите (ЗВ) са определени в Плановете за Управление на Речните Басейни, където са посочени мерки и срок за постигане на целите за конкретната ЗЗВ. Министерство на околната среда и водите, със своите Басейнови дирекции (БД) и Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) са компетентни ограни за провеждането на мониторингови програми, имащи отношение към качеството на водите. Министерство на здравеопазването, със своите Регионални здравни инспекции са компетентни контролни органи относно изпълнение задълженията на водоснабдителните дружества, относно ангажимента им да предоставят на населението вода за питейно битови цели, отговаряща на изискванията и да извършват в пълен обем и обхват необходимия мониторинг на качеството на питейните води. Министерство на околната среда и водите, чрез ИАОС провежда мониторинг на повърхностни и подземни води, съгласно Заповед за мониторинг на води на министъра на околната среда и водите, в т.ч. и мониторинг на водите в ЗЗВ. Този мониторинг е част от Национална система за мониторинг на водите. Чрез Националната система за мониторинг на водите се получава основната информация за количеството и качеството на водите. Системата за мониторинг на водите дава възможност за идентифициране на причините за замърсяването на повърхностните и подземни води (общо замърсяване, токсични вещества, биогенни елементи и др.), както и на източниците на замърсяване (точкови и дифузни), определяне на ефективността от различни програми за мониторинг, извеждане на тенденции за качеството на водите и предприемане на мерки за подобряване качеството им. Основният нормативен акт на европейско ниво по отношение на водите е Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на общността в областта на политиката за водите, т.нар. рамкова директива за водите. Рамковата директива за водите определя изисквания към водите за достигане на добро състояние на водите. Основната стратегическа цел на Закона за водите е осигуряване на достатъчно количество и добро качество на водите, ползвани за различни цели. Специфичните мерки за опазване на водната среда и на питейната вода от въздействието на продукти за растителна защита се определят в съответствие с разпоредбите на Закона за водите и Регламент (ЕО) № 1107/2009 и са част от Програмите от мерки, включени в Плановете за управление на речните басейни. Мерките имат за цел намаляване на рисковете от замърсяване извън района на прилагане поради отнасяне на струята при пръскане, оттичане или изтичане, включително установяване на: - нетретирани буферни зони до повърхностните води с цел опазване на неприцелните водни организми - буферните зони се определят индивидуално за всеки продукт за растителна защита в процеса на неговата оценка и разрешаване и се посочват върху етикета на продукта; - забрани и ограничения за дейности с продукти за растителна защита в санитарно-охранителните зони за повърхностни и подземни води, които се използват за питейно-битово водоснабдяване. Мониторинг на повърхностни води Провежданият мониторинг за качеството на повърхностните води и оценката на получените резултати дава възможност да се характеризира химичното състояние на реките, язовирите, езерата и крайбрежните води. Всеки пункт от мониторинговата мрежа характеризира определен участък от реките, който може да бъде замърсяван от земеделието и др. замърсители. Общият брой на пунктовете на територията на страната e 614 бр., разпределени в четирите Басейнови Дирекции – Дунавски район, Черноморски район, Източно-беломорски район и Западно-беломорски район. Показателите, които се мониторират са разделени в три основни групи – основни физико-химични, приоритетни вещества и специфични замърсители, като честотата им на мониторинг е от 4 до 12 пъти в годината. Изследват се около 22-30 показателя. Мониторинг на повърхностни води за питейно-битово водоснабдяване Мониторингът за съдържание на пестициди във води от повърхностни водоизточници, използвани за питейно-битово водоснабдяване се провежда от Басейновите дирекции чрез Регионалните лаборатории към ИАОС и „ВиК” дружествата. Басейновите дирекции разработват Програми за контролен и собствен мониторинг на питейните води. Честотата на пробонабиране е от 1 до 12 пъти годишно – зависи от броя на населението, обслужвано от водоизточника. Мониторинг на подземни води Мрежите за мониторинг на подземните води се състоят от 519 бр. пункта за контролен и оперативен мониторинг на химичното състояние на подземните води за 2024 г. и 549 бр. пункта за контролен и оперативен мониторинг на химичното състояние на подземните води за 2025 г., пунктове за мониторинг на зони за защита на водите. Анализите се извършват по следните групи показатели: 1. Физико-химични: І-ва група – основни физико-химични показатели; ІІ-ра група – допълнителни физико-химични показатели. 2. Специфични замърсители: І-ва група – метали и металоиди; ІІ-ра група – органични вещества, където са включени и пестициди. Основните физикохимични показатели се пробонабират с честота – 2 до 4 пъти/годишно, за допълнителните физикохимични показатели честотата е – 1 до 4 пъти/годишно; за металите и металоидите е 1-2 пъти/годишно и за органичните вещества (вкл. пестициди – 1 път/годишно). Не на всички мониторингови пунктове на подземни води е планиран и се извършва мониторинг на пестициди – съгласно Заповед № РД-41/15.01.2025 г. на министъра на околната среда и водите, пестициди се изследват в 264 бр. през 2024 г. и 269 бр. през 2025 г. мониторингови пункта за подземни води. Мрежата за мониторинг на количественото състояние на подземните води (където се измерват нива на кладенци и дебити на извори и артезиански кладенци) в по-голямата част от пунктовете не съвпада с пунктовете за мониторинг на химичното състояние и се обслужва от Националния институт по метеорология и хидрология. ИАОС (чрез Регионалните лаборатории) извършва измервания на нива и дебити само в малка част от мониторинговите пунктове, където се извършва и пробонабиране за химични изпитвания. За опазване на подземните води от замърсяване се извършва оценка на риска на подземните водни тела (ПВТ) от съответните точкови и дифузни източници – в ПУРБ. Така се отделят телата под риск да не изпълнят целите по чл. 4 на Рамковата директива за водите. Оценката на риска и разработването на мониторинговите мрежи за химично и количествено състояние на подземните води се извършват на база на концептуален модел (разбиране) на всяко едно ПВТ и при наличие на доказан риск или тенденции на повишение на концентрациите на някои замърсители в подземните води, в ПУРБ се планират програми от мерки. Подземните води се разглеждат от гледна точка на рецепторите, които могат да бъдат изложени на риск – водни или сухоземни екосистеми или здравето на човека (питейно водоснабдяване, напояване и т.н.) за определяне на стандарти за качество или прагови стойности за различните замърсители. Като дифузни замърсители се разглежда селскостопанската дейност, населени места без канализация и др.; към точковите източници за замърсяване на подземни води спадат депата за отпадъци, рудници, табани и хвостохранилища и др. Контрол на питейните води Съгласно Закона за водите и Наредба № 9, ВиК операторите носят пълна отговорност за качеството на водата, подавана за питейно-битови цели. Съгласно Закона за водите и Закона за здравето, официален контролен орган в Република България в областта на качеството на питейните води на крана при потребителя е Министерство на здравеопазването (МЗ) чрез неговите регионални структури – 28 регионални здравни инспекции (РЗИ). Като отговорни за качеството на подаваната от тях питейна вода, ВиК операторите съгласно изискванията на чл. 7 на Наредба № 9 извършват постоянен и периодичен мониторинг на качеството на питейната вода в пълния му обем, чрез пробонабиране и изследване на питейна вода от пунктове в населените места на крана при консуматора. За целта водоснабдителните организации ежегодно разработват програми за мониторинг на питейните води, която по обхват и честота отговарят на минимума изисквания на действащото европейско и българско законодателство, които съгласуват с РЗИ. Регионалните здравни инспекции провеждат контролен мониторинг на подаваната на крана при потребителя вода за питейно-битови цели, изпълнение задълженията на водоснабдителните дружества, относно ангажимента им да предоставят на населението вода за питейно битови цели, отговаряща на изискванията и да извършват в пълен обем и обхват необходимия мониторинг на качеството на питейните води. Бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води като храни изпълняват изискванията на съотносимото законодателство в тази област. Производителите на тези продукти, както и производителите на всички храни имат ангажимента да извършват мониторинг на произвежданата от тях продукция. РЗИ по силата на чл. 110 от ЗХ извършват официален контрол върху бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води на всички етапи на производство, преработка и/или дистрибуция, които в определени случаи може да бъде обективизиран и с вземане и анализ на проби от готовата продукция, но основния мониторинг си е на производителите. Основните нормативни актове на европейско ниво по отношение на питейните води, и бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води са: - Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека; - Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води; - Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните. Отговорни за провеждане на мониторинг на качеството на питейната вода в пълния му обем са водоснабдителните организации, в качеството им на структури, осъществяващи дейността по водоснабдяване за питейно-битови цели. РЗИ извършват контролен мониторинг. Специфичните мерки за опазване на водната среда и на питейната вода от въздействието на продукти за растителна защита се определят в съответствие с разпоредбите на Закона за водите и Регламент (ЕО) № 1107/2009 и са част от Програмите от мерки, включени в плановете за управление на речните басейни. Мерките включват: даване на предимство на продукти за растителна защита, които: не са класифицирани като опасни за водната среда, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008; не съдържат приоритетни опасни вещества, определени по реда на Закона за водите; даване на предимство на най-ефикасните техники за прилагане, като използването на оборудване за прилагане на продукти за растителна защита с ограничено отнасяне на струята, по-специално за култури като хмелни насаждения, овощни градини и лозя; намаляване на рисковете от замърсяване извън района на прилагане поради отнасяне на струята при пръскане, оттичане или изтичане в т.ч. установяване на: нетретирани буферни зони до повърхностните води с цел опазване на неприцелните водни организми - буферните зони се определят индивидуално за всеки продукт за растителна защита в процеса на неговата оценка и разрешаване и се посочват върху етикета на продукта; забрани и ограничения за дейности с продукти за растителна защита в санитарно-охранителните зони за повърхностни и подземни води, които се използват за питейно-битово водоснабдяване. намаляване или прекратяване на прилагането на продукти за растителна защита върху или по протежението на пътища, железопътни линии, силно пропускливи повърхности или друга инфраструктура, разположена в близост до повърхностни или подземни води, или върху непропускливи повърхности, при които съществува голям риск от изтичане в повърхностните води или в канализационните мрежи. ДОПЪЛНИТЕЛНИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА За постигане на целта за намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху околната среда, в Националния план за действие за устойчива употреба на пестициди, освен изискването за специални мерки за опазване на водната среда и на питейната вода, се поставя и по-глобално изискване за защита на околната среда, а именно опазване на околната среда чрез предотвратяване и/или намаляване на замърсяването с пестициди, освен на водите – и на почвите. Предотвратяването и/или намаляването на замърсяването на водите и почвите с пестициди се постига с прилагане на описаните в националния план мерки и дейности по отношение на задължителното първоначално и допълнително обучение на лицата, които боравят с пестициди в рамките на професионалната си дейност – професионални потребители на пестициди, дистрибутори и консултанти, задължителната проверка на използваното оборудване за прилагане на пестициди, задължителното прилагане на общите принципи на интегрираното управление на вредителите от земеделските стопани, забраната за въздушно пръскане и др. В действащото към момента национално законодателство съществува изискване за мониторинг на някои пестициди – устойчиви органични замърсители в почви. Нормите за допустимо съдържание на устойчиви органични замърсители, включително органохлорни пестициди са определени с Наредба № 3 от 1 август 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите. Съгласно чл. 8 на Наредба № 4 за мониторинг на почви Националната система за мониторинг на почви е организирана на три нива. В различните нива се извършват наблюдения на различни параметри. В първо ниво – широкомащабен мониторинг се извършва наблюдение на 8 (осем) устойчиви хлорорганични пестициди (алдрин, DDT/DDD/DDE, диелдрин, ендрин, алфа- и бета-HCH, гама-HCH (линдан), хексахлорбензен (НСВ), мирекс и хептахлор). От 2016 г. се прави мониторинг на още 4 устойчиви пестицида – ендосулфан, линдан, хлордекон и пентахлорбензен, във връзка с включването им в Приложенията на Стокхолмската конвенция и на Регламент (ЕС) 2019/1021 относно УОЗ. Широкомащабният мониторинг включва наблюдения в равномерно разпределена мрежа – 16х16 км върху земеделски земи, като броят на пунктовете е 397 бр. Периодичността на наблюдение на широкомащабния мониторинг е през 5 години, сезон – есен. ДЕЙНОСТИ за изпълнение на мярка 7: По отношение на питейната вода: Мониторинг на качеството на питейните води. Показатели за измерване на напредък: Брой взети и изследвани проби за съдържание на остатъци от пестициди в питейни и бутилирани води. Брой изследвани проби питейни и бутилирани води с уставено съдържание на пестициди над МДК. Намаляване на броя проби питейни и бутилирани води с установено съдържание на пестициди над МДК, изразено в %. Срок: постоянен Отговорна институция: ВиК оператори (в пълния му обем); МЗ чрез РЗИ (до 50% от пълния обем) Мониторинг на повърхностни води, използвани за питейно-битово водоснабдяване по Заповед на министъра на околната среда и водите. Показатели за измерване на напредък: Общ брой изследвани проби за съдържание на остатъци от пестициди от повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Брой изследвани проби с установено съдържание под МДК на остатъци от пестициди в повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Брой изследвани проби с установено съдържание над МДК на остатъци от пестициди в повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Намаляване на броя проби повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване с уставено съдържание на пестициди над МДК, изразено в %. Срок: ежегоден Отговорна институция: МОСВ чрез БД, ИАОС, ВиК оператори Мониторинг на подземни води, използвани за питейно-битово водоснабдяване по Заповед на министъра на околната среда и водите. Показатели за измерване на напредък: Общ брой изследвани проби за съдържание на остатъци от пестициди от подземни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Брой изследвани проби с установено съдържание под МДК на остатъци от пестициди в подземни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Брой изследвани проби с установено съдържание над МДК на остатъци от пестициди в подземни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Намаляване на броя проби подземни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване с уставено съдържание на пестициди над МДК, изразено в %. Срок: ежегоден Отговорна институция: МОСВ чрез БД, ИАОС, ВиК оператори Регистрите на защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване и на санитарно-охранителните зони в районите на басейново управление са публикувани на интернет – страниците на басейновите дирекции. Регистрите на санитарно-охранителните зони на интернет страницата на ИАОС могат да бъдат намерени на следния линк: https://wms.eea.government.bg/GIS/Map. Показатели за измерване на напредък: Достъп до регистрите за определените санитарно-охранителни зони на питейни водоизточници на 100% Срок: постоянен Отговорна институция: МОСВ чрез БД, ИАОС Подобряване на контрола по спазване на изискванията за забрана и ограничение на използването на пестициди в санитарно-охранителните зони. Показатели за измерване на напредък: Брой проверки за спазване на изискванията за забрана и ограничение на използването на пестициди в санитарно-охранителните зони Намаляване на установените нарушения свързани със спазване на изискванията за забрана и ограничение на използването на пестициди в санитарно-охранителните зони, изразено в % Срок: 2030 г. Отговорна институция: юридически субекти, експлоатиращи водоизточниците, МОСВ чрез БД и РИОСВ По отношение на водната среда: Даване на предимство на продукти за растителна защита, съгласно направената екотоксикологична оценка при разрешаването на продукта и издаденото Разрешение за пускане на пазара и употреба на ПРЗ (СLP класификация), които не са класифицирани като опасни за водната среда, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 и които не съдържат приоритетни опасни вещества, определени по реда на Закона за водите. Информацията за СLP класификацията се съдържа в етикета на продукта. Показатели за измерване на напредък: Брой продукти за растителна защита, които са класифицирани като опасни за водната среда. Намаляване на броя продукти за растителна защита, които са класифицирани като опасни за водната среда, изразено в % Срок: 2030 г. Отговорна институция: БАБХ, растителнозащитна индустрия, асоциации на земеделски производители, др. Даване на предимство на най-ефикасните техники за прилагане, като използването на оборудване за прилагане, контролирани по реда на Наредба № 5 от 3 февруари 2016 г. за периодичните проверки на оборудването за прилагане на продукти за растителна защита (обн. ДВ бр. 11 от 2016 г.), като използването на оборудване за прилагане на продукти за растителна защита с ограничено отнасяне на струята, по-специално за култури като хмелни насаждения, овощни градини и лозя. Оборудването за прилагане на продукти за растителна защита с ограничено отнасяне на струята не се проверяват по специално утвърден ред. Проверката им се извършва на общо основание, когато се появят в график. След това се отчитат като ОППРЗ с ограничено отнасяне на струята преминало проверка. Главна дирекция „Земеделие и регионална политика към МЗХ водят регистър на ОППРЗ с ограничено отнасяне на струята. Показатели за измерване на напредък: Брой проверки на ОППРЗ с ограничено отнасяне на струята. Срок: постоянен Отговорна институция: Контрол и техническа инспекция към ГД «Земеделие и регионална политика» при МЗХ, асоциации на търговци на земеделска техника, асоциации на земеделски производители, др. Намаляване на рисковете от замърсяване извън района на прилагане поради отнасяне на струята при пръскане, оттичане или изтичане в т.ч. установяване на: нетретирани буферни зони с подходящ размер за защита на водните неприцелни организми - буферните зони се определят индивидуално за всеки продукт за растителна защита в процеса на неговата оценка и разрешаване и се посочват върху етикета на продукта. Показатели за измерване на напредък: Брой констатирани нарушения или несъответствия Намаляване на констатираните нарушения Срок: 2030 г. Отговорна институция: БАБХ, ЦОРХВ, Земеделски стопани, асоциации на земеделски стопани, др. Намаляване или прекратяване на прилагането на продукти за растителна защита върху или по протежението на пътища, железопътни линии, силно пропускливи повърхности или друга инфраструктура, разположена в близост до повърхностни или подземни води, или върху непропускливи повърхности, при които съществува голям риск от изтичане в повърхностните води или в канализационните мрежи. Показатели за измерване на напредък: Брой случаи на прилагането на продукти за растителна защита върху посочените обекти Намаляване на констатирани нарушения Срок: 2030 г. Отговорна институция: ДП НКЖИ, ЦОРХВ Земеделските стопани и асоциациите на земеделските стопани да спазват забраните и ограниченията за дейности с продукти за растителна защита в зоните за защита на водите, предназначении за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води и в санитарно-охранителните зони за повърхностни и подземни води, които се използват за питейно-битово водоснабдяване. Показатели за измерване на напредък: Брой констатирани нарушения или несъответствия Намаляване или липса на констатирани нарушения. Срок: 2030 г. Отговорна институция: Земеделски стопани, асоциации на земеделски стопани, др. МОСВ чрез БД, ВиК оператори Забрана за употреба на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба върху зони за защита, определени съгласно Закона за водите или други площи, определени със заповед на министъра на околната среда и водите. При необходимост от третиране на такива територии се прилагат продукти за растителна защита от непрофесионална категория на употреба, продукти за растителна защита с нисък риск или се прилагат биологични агенти. Показатели за измерване на напредък: Брой констатирани нарушения от употреба на продукти за растителна защита от професионална категория върху зони за защита, определени съгласно Закона за водите или други площи, определени със заповед на министъра на околната среда и водите. Намаляване на броя нарушения, констатирани при проверките и граничещи към 0. Срок: 2030 г. Отговорна институция: БАБХ Осигуряване на интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и създаване на условия за намаляване на изпусканията на приоритетни вещества и на приоритетно опасни вещества, съгласно Закона за водите. Управлението на водите се осъществява на национално и на басейново ниво, като периодично (на 6 години) се разработват и изпълняват Планове за управление на речните басейни (ПУРБ) с Програми от мерки за постигане на доброто състояние на водите. В актуализираните ПУРБ-ове 2022 – 2027 г. и Програмите от мерки към тях са включени мерки за поетапно прекратяване на емисиите, заустванията и загубите от приоритетни опасни вещества или за намаляване на емисиите, заустванията и загубите от приоритетни вещества, които включват дейности по намаляване и предотвратяване на замърсяването с устойчиви органични замърсители/приоритетни вещества, подобряване на оценките на химичното състояние на повърхностните води. В тази връзка в актуализираните ПУРБ-ове 2022 – 2027 г. и Програмите от мерки към тях се съдържат и конкретни мерки, като част от Каталога от мерки, свързани с намаляване на замърсяването от пестициди в земеделието, като са определени отговорните институции и лица за изпълнението им. Показатели за измерване на напредък: Актуализирани и/или разработвани ПУРБ и програми от мерки към тях. Срок: срокът посочен в ПУРБ Отговорна институция: МОСВ чрез БД Мониторинг на повърхностните води, съгласно Заповед за мониторинг на води на министъра на околната среда и водите. Показатели за измерване на напредък: Общ брой изследвани проби повърхностни води за съдържание на остатъци от пестициди, в рамките на мониторинга на приоритетни вещества и специфични замърсители. Брой изследвани проби с установено съдържание под МДК на остатъци от пестициди в повърхностни води, съгласно Заповед за мониторинг на води на министъра на околната среда и водите. Брой изследвани проби с установено съдържание над МДК на остатъци от пестициди в повърхностни води, съгласно Заповед за мониторинг на води на министъра на околната среда и водите. Проследяване и анализ на резултатите от осъществения мониторинг и прецизиране на броя на изследваните проби за съдържание на остатъци от пестициди с над МДК. Намаляване на броя изследваните проби с установено съдържание над МДК на остатъци от пестициди в повърхностни води, съгласно Заповед за мониторинг на води на министъра на околната среда и водите Срок: ежегоден Отговорна институция: МОСВ чрез БД, ИАОС Мониторинг на подземните води, съгласно Заповед за мониторинг на води на министъра на околната среда и водите, като бъдат взети предвид видове употребените продукти за растителна защита, предоставяни от БАБХ за целта. Показатели за измерване на напредък: Общ брой изследвани проби подземни води за съдържание на остатъци от пестициди. Брой изследвани проби с установено съдържание под МДК на остатъци от пестициди в подземни води, съгласно Заповед за мониторинг на води на министъра на околната среда и водите. Брой изследвани проби с установено съдържание над МДК на остатъци от пестициди в подземни води, съгласно Заповед за мониторинг на води на министъра на околната среда и водите. Проследяване и анализ на резултатите от осъществения мониторинг и прецизиране на броя на изследваните проби за съдържание на остатъци от пестициди с над МДК. Намаляване на броя изследваните проби с установено съдържание над МДК на остатъци от пестициди в подземни води, съгласно Заповед за мониторинг на води на министъра на околната среда и водите Срок: ежегоден Отговорна институция: МОСВ чрез БД, ИАОС Мониторинг на устойчиви хлорорганични пестициди в почви, съгласно утвърдени със Заповед на министъра на околната среда и водите схеми за мониторинг на почви. Показатели за измерване на напредък: Общ брой изследвани проби почви за съдържание на устойчиви хлорорганични пестициди. Брой взети и анализирани почвени проби с установено съдържание под МДК на остатъци от устойчиви хлорорганични пестициди, които са обект на мониторинг от ИАОС. Брой взети и анализирани почвени проби с установено съдържание над МДК на остатъци от устойчиви хлорорганични пестициди, които са обект на мониторинг от ИАОС Увеличаване на броя изследвани почви за съдържание на устойчиви хлорорганични пестициди Намаляване на броя проби с установено съдържание над МДК на устойчиви хлорорганични пестициди в почви, съгласно Заповед на министъра на околната среда и водите Срок: ежегоден Отговорна институция: МОСВ, ИАОС ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ във връзка с прилагането на мярка 7: Предприемането на мерки за намаляване на рисковете от присъствието на остатъци от пестициди в питейни води ще доведе до намаляване на рисковете и въздействието на пестициди върху здравето на хората. Предотвратяването и/или намаляването на замърсяването на водите с пестициди гарантира намаляването на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда. Предотвратяването и/или намаляването на рисковете от присъствието на остатъци от пестициди във водоизточниците ще доведе до намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда. Опазване на водите и на зоните за защита на водите (ЗЗВ). Налична информация, анализ и оценка за съдържание на устойчиви хлорорганични пестициди в почви, включени в Годишния доклад за състоянието на околната среда. Опазване на околната среда, в частност почви. МЯРКА 8. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЩЕСТВЕНОСТТА ОТНОСНО ПЛОЩИТЕ, ТРЕТИРАНИ С ПЕСТИЦИДИ И ПОВИШАВАНЕ НА ОСВЕДОМЕНОСТТА ОТНОСНО ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ОТ УПОТРЕБАТА НА ПЕСТИЦИДИ ЗА ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА И ОКОЛНАТА СРЕДА Съгласно разпоредбите на Директива 2009/128/ЕО е необходимо, при приложение на продукти за растителна защита, лицата, които биха могли да бъдат изложени на отнасяне на струята, да бъдат информирани. За целта при провеждане на въздушно пръскане се предоставя информация на обществеността за издадените разрешения за въздушно пръскане, а именно: зоната, която ще бъде пръскана; планирания ден и час на пръскането; вида продукт за растителна защита. Условията и реда за оповестяване на растителнозащитните мероприятия с наземна и авиационна техника са разписани в Закона за защита на растенията и Наредба № 13 от 2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. През 2020 година е актуализирана Наредба № 13 от 2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. През същата година е разработена и внедрена в експлоатация на 07.12.2020 г. Електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности (ЕПОРД). Съгласно § 22 от Преходни и Заключителни разпоредби от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 13/2016 г. от 1.03.2021 г. оповестяването за третирания с продукти за растителна защита се извършва по реда на чл. 9а само чрез Електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните мероприятия. Електронната платформа е създадена с цел възможно най-бързо и в реално време да уведомява собствениците на пчелини за предстоящи третирания с продукти за растителна защита. Тя автоматично генерира и изпраща СМС и съобщение по електронна поща до потребителите с пчелини, попадащи в радиус 3 км около блока, който ще бъде третиран с ПРЗ. Така всички планирани мероприятия се оповестяват в срок и пчеларите са информирани своевременно. Използването на ЕПОРД значително улесни и подобри комуникацията и координацията между земеделските стопани и пчеларите при провеждане на растителнозащитните мероприятия. Достъп до ЕПОРД имат всички регистрирани собственици на пчелни семейства и земеделски стопани. Лицата, които извършват/възлагат растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности с наземна и авиационна техника, в срок не по-малко от 3 дни и не повече от 15 дни преди датата на третирането са длъжни да въведат информация за дейностите в ЕПОРД. Българска агенция по безопасност на храните, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗЗР, създава и поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на издадените разрешения за прилагане на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане и уведомленията за прилагане на продукти за растителна защита чрез безпилотна летателна система. В бордния журнал на въздухоплавателното средство се записват състоянието на метеорологичните елементи, характеризиращи времето в момента, преди третиране и след извършване на самото третиране. Разрешава се третиране с инсектициди, препарати за дезинфекция и дезинсекция със: 1. наземна техника – от залез слънце до 10,00 ч. на следващия ден; 2. авиационна техника – от изгрев слънце до 10,00 часа . Не се разрешава третиране с продукти за растителна защита, препарати за дезинфекция и дезинсекция на площи с цъфтяща растителност, пасищни площи, вододайни зони и третиране извън буферните зони, определени при разрешаването на продуктите за растителна защита. Възложителят на растителнозащитна, дезинфекционна и дезинсекционна дейност е длъжен да: 1. окоси цъфтящата растителност в междуредията на трайните насаждения (овощни градини, лозя и др.) преди извършване на третирането при спазване изискванията на чл. 34 от Закона за пчеларството; 2. осигури съхранение на празните опаковки от употребените продукти за растителна защита, препарати за дезинфекция и дезинсекция в специално обособени и обезопасени за целта места, както и управлението и третирането им, съгласно указанията, посочени върху етикета на продуктите за растителна защита и по реда на Закона за управление на отпадъците. Третираните площи и обекти с ПРЗ от първа професионална категория на употреба се обозначават до изтичането на карантинния срок с предупредителни табели „ОТРОВНО!“, поставени на видни места на пътищата за достъп. В периода от 15 март до 31 май, в празнични и почивни дни, на разположение за приемане на сигнали и извършване на проверки се осигуряват мобилни инспектори и служители от ОДБХ за времето от 8:00 до 18:00 часа. Необходимо е обществеността да бъде добре информирана относно цялостното въздействие на пестицидите и възможните рискове от употребата им – чрез кампании за повишаване на осведомеността, чрез предоставяне на информация на сайта на съответните ведомства или по време на продажба от лицата, търгуващи с продукти за растителна защита и чрез други мерки. Във връзка с тази необходимост са предприети действия за: информиране на широката общественост, както и за насърчаване и улесняване на информационни и осведомителни програми и предоставяне на точна и балансирана информация относно пестицидите, по-специално що се отнася до рисковете и възможните остри и хронични отравяния, неприцелните организми и околната среда вследствие на употребата им, както и относно използването на нехимични алтернативи; събиране на информация относно случаите на остро отравяне с продукти за растителна защита, както и на развитие на хронично отравяне, когато е налична такава информация. От страна на НССЗ и растителнозащитната индустрия – Асоциация растителнозащитна индустрия България /АРИБ/ се предприемат редица инициативи за повишаване на информираността за рисковете от употребата на нелегални продукти за растителна защита, безопасна употреба и др. Публикуват се материали в специализираните издания за земеделие, организират се дискусии по темата, за да се информират земеделските стопани и широката общественост за рисковете от употребата на нелегални и фалшиви пестициди за земеделието, за здравето на хората и за околната среда. Акцент в работата е подобряване на взаимодействието между институциите. Българска агенция по безопасност на храните заедно с Агенция „Митници“ и МВР участват в международни срещи и операции, в сътрудничество с частния сектор и международни органи, което дава възможност за обмен на информация и практики в общите усилия срещу нелегалната търговия, и за провеждане на съвместни акции и действия против продажбата и употребата на нелегални пестициди. По инициатива на АРИБ се криминализира производството, предлагането на пазара, пренасяне през граница и употреба на неразрешени продукти за растителна защита. Ограничаване на нелегалната търговия с пестициди може да се постигне с въвеждане на съвременни мерки за проследяемост на продажбите на ПРЗ от доставчика до крайния потребител. За предоставяне на информация и справки се поддържа в съответствие с чл. 6, ал. 1 от Закона за защита на растенията публичен Единен регистър на продуктите за растителна защита, торове, свързаните с тях операции и фитосанитарен контрол на сайта на БАБХ, който може да бъде намерен на следния линк: https://bfsa.egov.bg/wps/portal/bfsa-web/registers/plant.protection.products Националният електронен регистър е публичен и информацията в него за лицата, които притежават удостоверение за търговия и преопаковане, разрешения за пускане на пазара и употреба на ПРЗ и др. е от съществено значение за потребителите на ПРЗ, дистрибуторите и консултанти да разполагат с точна и актуална информация, както и за други служби и ведомства. Оптимизацията и електронизацията на регистрите и работните процеси в БАБХ е насочен към подобряване на контролната дейност на БАБХ, подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса и намаляване на административната тежест чрез подобряване на дейността на БАБХ. Създаването на Единен регистър на продуктите за растителна защита, торовете, свързаните с тях операции адресира необходимостта от електронизация на регистрите и създаване на информационна система за управление на процесите, касаещи пускането на пазара на продукти за растителна защита и торове и свързаните с тях дейности. Електронните регистри предоставят информация за административни услуги по електронен път, включително за начини и места за заявяване на услугите, срокове и такси. Регистрите дават възможност за заявяване на услуги изцяло по електронен път, включително електронно подаване на данни и документи, електронна обработка на формуляри и електронна идентификация на потребителите, освен ако със закон се допуска предоставяне на електронна административна услуга без идентификация. Електронните регистри съдържат информация за: - продуктите за растителна защита (ПРЗ), за които е издадено разрешение за пускане на пазара и употреба; - ПРЗ разрешени за паралелна търговия; - лицата, които притежават удостоверения за търговия с ПРЗ и на съответните обекти за търговия; - лицата, които притежават удостоверения за преопаковане на ПРЗ и на съответните обекти за преопаковане; - лицата, които приозвеждат ПРЗ на територията на страната; - лицата, които внасят или въвеждат партида от неодобрени активни вещества; - издадените разрешения за прилагане на ПРЗ чрез въздушно пръскане; - лицата, които извършват фумигация на растения, растителни продукти и други обекти и третиране с ПРЗ на семена за посев като специализирани растителнозащитни услуги; - лицата, които притежават сертификат по чл. 83 от ЗЗР; - търгуваните на територията на Република България семена, третирани с ПРЗ, които са разрешени в поне една държава от ЕС; - преопакованите ПРЗ; - консултанските услуги; - лицата, които извършват интегрирано производство на растения и растителни продукти; - вписаните в регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗЗР адюванти, които се пускат на пазара и се употребяват. Регистърът се актуализира при всяка настъпила промяна. ДЕЙНОСТИ за изпълнение на мярка 8: Оповестяване в ЕПОРД на предстоящи растителнозащитни мероприятия. Проверка на извадки от ЕПОРД при осъществяване на контрол върху употребата на ПРЗ. Показатели за измерване на напредък: Брой установени нарушения, свързани с неоповестяване на растителнозащитните мероприятия. Намаляване броя на установените нарушения Срок: 2030 г. Отговорна институция: ЗС Надграждането на Електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности. Съгласно чл. 112а от ЗЗР, БАБХ създава и поддържа на интернет страницата си публичен електронен регистър за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности. Регистърът съдържа географска информация за актуалните граници на слой "Физически блокове" от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), планираните и извършените растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности и въведени местоположения на животновъдните обекти (пчелини). Показатели за измерване на напредък: Нови функционалности Срок: Съгласно ЗЗР Отговорна институция: БАБХ Извършване на проверки, свързани с опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне Показатели за измерване на напредък: Брой сигнали, свързани с опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне. Брой съставени АУАН за установени нарушения, свързани с опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне. Намаляване на броя сигнали, доказано свързани с опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне. Срок: 2030 г. Отговорна институция: ЗС, ОДБХ Поддържане и регулярно актуализиране на публичен Единен регистър на продуктите за растителна защита, торове, свързаните с тях операции и фитосанитарен контрол на сайта на БАБХ. Показатели за измерване на напредък: Достъп до регистъра непрекъснато на 100% Срок: постоянен Отговорна институция: БАБХ Предоставяне чрез интернет страницата на БАБХ, ЦОРХВ, МЗ, АРИБ и др. информация за широката общественост относно продуктите за растителна защита, за рисковете и възможните остри и хронични последици за здравето на хората, неприцелните организми и околната среда вследствие на употребата им, както и относно използването на нехимични алтернативи. Показатели за измерване на напредък: Брой публикувани информации относно рисковете и възможните остри и хронични последици за здравето на хората, неприцелните организми и околната среда, вследствие от употребата на пестициди. Срок: постоянен Отговорна институция: БАБХ, ЦОРХВ, МЗ, АРИБ, др. Събиране на информация относно случаите на остро отравяне с продукти за растителна защита, по области и на хронично отравяне при налична информация. Показатели за измерване на напредък: Брой случаи на остро отравяне с продукти за растителна защита по области. Намаляване на броя случаи на отравяне с продукти за растителна защита Срок: 2030 г. Отговорна институция: МЗ чрез НЗОК Изграждане и използване на уеб базирана платформа за отразяване на проведените растителнозащитни мероприятия и торене от земеделските стопани (водене на електронни дневници) и за проследяване на движението на пуснатите на пазара продукти за растителна защита и торове до краен потребител. Разработването и ползването на уеб базирана платформа ще даде възможност за пълна проследимост на ПРЗ от пускането на пазара до употребата от краен потребител, генериране на статистическа информация за изчисляване на хармонизирани показатели на риска, определяне на тенденциите в употребата на определени активни вещества и на приоритетни обекти или добри практики, съгласно Директива 2009/128/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди. Системата ще предостави възможност на контролните органи да осъществяват системен контрол върху употребата на продукти за растителна защита и торове, включително на водените от земеделските стопани електронни дневници. Към октомври 2025 г. системата е в процес на разработване. Показатели за измерване на напредък: Разработването и ползването на уеб базирана система Срок: 2030 г. Отговорни институции: МЗХ, БАБХ ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ във връзка с прилагането на мярка 8: 1. Опазване на здравето на хората и на тези, които може да бъдат излагани на въздействието на продукти за растителна защита, като професионални потребители, оператори, селскостопански работници или хора, които живеят в близост до зони, в които се използват продукти за растителна защита, както и на неприцелните организми и околната среда. 2. Опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне с ПРЗ, чрез взимане на подходящи и своевременни мерки за предпазването им при провеждане на третирания с пестициди. 3. Повишаване на осведомеността на широката общественост, на институциите, на професионалните и непрофесионалните потребители на пестициди, на операторите, на селскостопанските работници, на дистрибуторите на продукти за растителна защита и на консултантите относно въздействието от употребата на продукти за растителна защита за здравето на хората и околната среда. 4. Намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората, в резултат на повишената осведоменост на гореизброените лица. 5. Повишаване на информираността на институциите, дистрибуторите и земеделските производители относно риска от продажба и употреба на неразрешени, нелегални и фалшиви продукти за растителна защита. МЯРКА 9. НАМАЛЯВАНЕ НА УПОТРЕБАТА ИЛИ НА РИСКОВЕТЕ ОТ ПЕСТИЦИДИ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИ ПЛОЩИ Употребата на пестициди може да бъде особено опасна при силно чувствителни площи, например териториите в Натура 2000, защитени в съответствие с Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици и Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. На други площи, например обществените паркове и градини, площадки за спорт и отдих, училищни и детски площадки и площи, намиращи се в непосредствена близост до здравни заведения, рисковете, произтичащи от излагане на пестициди, са високи. Поради това е въведена забрана в ЗЗР за употребата на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба върху: • площи, използвани от широката общественост или от уязвими групи, по смисъла на член 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, като обществени паркове и градини, площадки за спорт и отдих, училищни и детски площадки, както и в непосредствена близост до здравни заведения; • зони за защита, определени съгласно Закона за водите, или други площи, определени със заповед на министъра на околната среда и водите; • площи, в които в момента на третирането работят селскостопански работници При необходимост от третиране на такива територии, с изключение на тези в които работят селскостапонски работници, се прилагат продукти за растителна защита от непрофесионална категория на употреба или продукти за растителна защита с нисък риск или се прилагат биологични агенти. Агентите за биологичен контрол са устойчива алтернатива на използването на химични продукти за борба с вредните организми. На основание чл. 10, ал. 1 от ЗЗР, министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите утвърждават списък на биологичните агенти, които могат да се прилагат в страната. Условията, при които могат да се прилагат биологични агенти в страната са определени в Наредба № 14 от 2016 г. за опазване на растенията и растителните продукти от икономически важни вредители (обн., ДВ, бр. 77 от 4.10.2016 г). На основание чл. 24, ал. 1 от наредбата, министърът на земеделието и храните със заповед сформира междуведомствена работна група за изготвяне на списък на биологичните агенти, които могат да се прилагат на територията на страната. Съгласно чл. 24, ал. 2 списъкът по ал. 1 се изготвя съгласно изисквания, определени от министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите. Същият се утвърждава със заповед на министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите и се публикува в интернет страницата на БАБХ. Със Заповед № РД 12-1/24.01.2025 г. на министъра на земеделието и храните и № РД-94/31.01.2025 г. на министъра на околната среда и водите е утвърден списък на биологичните агенти, които могат да се прилагат на територията на Република България. Актуален Списък на биологичните агенти, които могат да се прилагат на територията на Република България е достъпен на интернет сайта на БАБХ: https://bfsa.egov.bg/wps/wcm/connect/bfsa.egov.bg19113/6c97a539-c760-4b3a-b576-583155d6393b/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4+%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8+2025.pdf?MOD=AJPERES&CVID=pjlj1hc (път: Начало/ Заповеди/ Дирекция „Растителна защита и контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци“). Освен това съществува забрана за използване на пестициди, която е разписана в някои от заповедите за обявяване на защитени зони (ЗЗ) по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и в някои от заповедите за обявяване на защитени територии (ЗТ) по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ). Към края на 2024 г. общият брой на защитените територии в Република България е 1060, разпределени в следните територии: Резервати – 55; Поддържани резервати – 35; Национални паркове – 3; Природни паркове – 11; Защитени местности – 599; Природни забележителности – 357. Общата площ на защитените територии е 584372,4 ха. Актуална информация за обхвата на защитените зони от екологична мрежа „Натура 2000” може да бъде намерена на интернет страницата на МОСВ в рубрика „Натура 2000“: https://www.moew.government.bg/bg/priroda/ Към 31.12.2024 г. екологична мрежа „Натура 2000“ включва 340 защитени зони (353 на брой, но 13 с обща граница по двете директиви), с обща площ 4 155 839 ха или 34,9% от територията на страната. От тях 120 защитени зони са определени за опазване на дивите птици (по Директивата за птиците), с обща площ 2 616 550 ха ( 23,1% от общата територия на страната) и 233 защитени зони са определени за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (по Директивата за местообитанията), с обща площ 3 615 603 ха (30,3 % от общата територия на страната). Защитените зони включват общо 282 135 ха морски пространства. Засилено е наблюдението и партньорството между заинтересованите страни, прилагащи Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Закона за защитените територии (ЗЗТ). Подобрени са комуникацията и общите действия на хоризонтално ниво (РИОСВ, Общини, МВР, БАБХ) при постъпване на сигнали в РИОСВ за съмнения на отровени животни, вследствие отравяне от ПРЗ. ДЕЙНОСТИ за изпълнение на мярка 9: Забрана за употреба на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба върху площи, използвани от широката общественост или от уязвими групи, по смисъла на член 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, като обществени паркове и градини, площадки за спорт и отдих, училищни и детски площадки, както и в непосредствена близост до здравни заведения. При необходимост от третиране на такива територии се прилагат продукти за растителна защита от непрофесионална категория на употреба, продукти за растителна защита с нисък риск или се прилагат биологични агенти. Показатели за измерване на напредък: Брой констатирани нарушения за използване на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба в площи, използвани от широката общественост, защитени територии и други специфични площи (съгласно чл. 12 от Директива 2009/128/ЕО) Намаляване на констатираните нарушения Срок: 2030 г. Отговорна институция: общини, кметства Забрана за употреба на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба върху зони за защита, определени съгласно Закона за водите или други площи, определени със заповед на министъра на околната среда и водите. При необходимост от третиране на такива територии се прилагат продукти за растителна защита от непрофесионална категория на употреба, продукти за растителна защита с нисък риск или се прилагат биологични агенти. Показатели за измерване на напредък: Брой на констатирани нарушения за използване на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба в зони за защита, определени съгласно Закона за водите или други площи, определени със заповед на министъра на околната среда и водите. Намаляване на констатираните нарушения Срок: 2030 г. Отговорна институция: БАБХ, МОСВ чрез БД Ограничава се достъпа на селскостопански работници в площи, третирани с продукти за растителна защита, за срок, съгласно указанията за приложение на употребените продукти. Показатели за измерване на напредък: Брой случаи на остро отравяне с продукти за растителна защита по области. Намаляване на броя случаи на остро отравяне с продукти за растителна защита. Срок: 2030 г. Отговорна институция: Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда Съгласуване за допустимост с режимите на опазване, въведени със ЗЗТ, заповедите за обявяване и Плановете за управление на планирани дейности, произтичащи от НПДУУП, които ще се реализират в границите на защитени територии Показатели за измерване на напредък: Брой съгласувани дейности. Брой издадени разрещителни. Срок: постоянен Отговорна институция: МОСВ Извършване на проверки по забраната за използване на пестициди в определени райони, включващи някои защитени територии, както и пасища и ливади в някои от зоните на екологичната мрежа „Натура 2000”. Обучения на заинтересованите страни и информационни съобщения, с цел предотвратяване и/или разкриване на случаи за отравяне на животни, птици, билки, нецелеви видове с пестициди. Показатели за измерване на напредък: Брой сигнали Брой проверки. Брой актове и НП Брой обучения Срок: постоянен Отговорна институция: МОСВ Извършване на проверки в защитени територии и в зони от екологичната мрежа „Натура 2000“, с въведена забрана за използване на пестициди. Показатели за измерване на напредък: Брой проверки Брой констатирани нарушения за използване на пестициди, за година. Намаляване с 50 % на нарушенията за ползване на пестициди Срок: 2030 г. Отговорна институция: МОСВ/РИОСВ Извършване на проверки по сигнали за отравяне на животни, птици и други видове с пестициди. Показатели за измерване на напредък: Брой проверки Брой доказани случаи на отравяне на животни, птици и други нецелеви организми с пестициди. Намаляване с 50 % на броя доказани случаи на отравяне на животни, птици и други нецелеви организми с пестициди Срок: 2030 г. Отговорна институция: МОСВ/РИОСВ 8) Прилагане на специализирани мерки за предотвратяване на токсично въздействие, забрана или ограничаване на употребата на пестициди в територии с установено присъствие на защитени видове/или видове с висока консервационна стойност/или на застрашени и защитени видове“. МОСВ, БАБХ, общини, кметства 2030 г. Показатели за измерване на напредък: 1. Брой извършени проверки относно употребата на пестициди в територии с установено присъствие на защитени видове или такива с висока консервационна стойност; 2. Брой установени нарушения и наложени административни мерки; 3. Намаляване на употребата на високорискови активни вещества в чувствителни зони (% спрямо базова година, например 2025 г.). Срок: 2030 г. Отговорна институция: МОСВ, БАБХ, Кметства и Общини 9) Разработване на механизъм за обмен на данни между БАБХ, МОСВ, ИАОС и научните институти относно ефектите от пестицидите върху биологичното разнообразие. Отговорна институция: МОСВ, БАБХ, ИАОС, научни институти ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ във връзка с прилагането на мярка 9: 1. Предотвратяване и/или намаляване на рисковете от използване на пестициди в публични пространства и зони за отдих, чрез което се гарантира защитата на широката общественост и уязвимите групи от населението. 2. Предотвратяването и/или намаляването на замърсяването на водите и почвите с пестициди гарантира намаляването на рисковете и въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и върху околната среда. 3. Намаляване на експозицията на пестициди и съответно защита на селскостопанските работници. 4. Предотвратяване и/или намаляване на въздействието на пестицидите върху биологичното разнообразие и естествените местообитания на видовете в дивата природа, включително върху почвеното биоразнообразие, нецелевите организми, опрашителите и др. МЯРКА 10. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РИСКА Освен показателите за измерване на напредъка по предходните мерки, показатели за риска са: 10.1.Хармонизирани показатели за риска Хармонизираните показатели за риска се въвеждат с Директива (EС) 2019/782 на Комисията от 15 май 2019 година за изменение на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на установяването на хармонизирани показатели за риска, като изменят приложение IV на Директивата. Хармонизираните показатели за риска са публикувани на интернет страницата на ЕК и на БАБХ на следния линк: https://bfsa.egov.bg/wps/portal/bfsa-web/about.bfsa/strategic.documents.bfsa 10.1.1. Хармонизиран показател за риска 1 (HRI1): Първият показател се основава на данните за количествата активни вещества (АВ), пуснати на пазара в продукти за растителна защита (ПРЗ) съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, принадлежащи към групите, определени в Директива (EС) 2019/782 Фигура 1: Хармонизиран показател за риска 1 – Оценка на общия тегловен индекс, с базова линия 100, осреднена за периода 2011 – 2013 г. 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 BG HRI1, 2011-2023 231 41 27 23 63 112 91 162 164 114 88 59 48 Кривата представя тенденциите в пуснати на пазара ПРЗ за периода 2011 – 2023 г. Ходът на кривата изразява стабилна тенденция към съществено намаляване на ПРЗ пуснати на пазара за периода 2019 – 2023 г. За 2011 г. са предоставени големи количества АВ, изразени в килограми и литри, напр. глифозат. Пикът на кривата се дължи на факта, че редица АВ, пуснати на пазара са с висока степен на тежест, тъй като през 2011 г. са били нотифицирани, съгласно Директива 91/414 ЕИО. В съответствие с действащото законодателство през 2011 г. ПРЗ, съдържащи нотифицирани АВ, са разрешавани за три години. По тази причина такива АВ са определени като рискови. От 2012 до 2015 г. данните, които са предоставяни на Евростат са непълни и непредставителни. През този период данни за пуснати на пазара ПРЗ са подавани само от някои фирми, като като фирмите с най-големи продажби не са предоставяли такива, по комерсиални съображения. Поради тази причина се въздържаме от анализи за този период.  През 2017 г. са отнети удостоверенията за пускане на пазара и употреба на ПРЗ, съдържащи АВ линурон, което е една от вероятните причина за повишеното предлагане на пазара и употреба на хербициди, съдържащи активното вещество пендиметалин през 2018 г., тъй като и двете активни вещества се употребяват при идентични култури. Този фактор вероятно оказва влияние върху низходящия ход на кривата на хармонизиран показател на риска 1 през 2017 г.  Част от разрешените за употреба ПРЗ в националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения (зимните пръскания), съдържат АВ манкоцеб, меден хидроксид, парафиново масло и са сред АВ пуснати на пазара в най-големи количества през този период. Освен това, засадените площи с културите по тази програма (ябълки, круши, праскови, кайсии, сливи, череши, малини и ягоди) през периода 2016-2019 г. плавно нарастват, с изключение на ягодите. Тези два фактора са предпоставка за употреба на по-големи количества от тези АВ, което обуславя нарастващата крива на хармонизиран показател на риска 1.  В сектор „Растениевъдство“ през 2018 и 2019 г. на почти цялата територия на страната са обявени кризисни ситуации, причинени от неблагоприятни климатични условия и природни бедствия - измръзване/осланяване, наводнение/преовлажняване на земеделски площи, градушка и суша. Продължителното засушаване през есенния период възпрепятства развитието на есенните земеделски култури, което налага разораване и повторно засяване на площите и е предпоставка за извършване на допълнителни растителнозащитни мероприятия.  Наблюдава се увеличаване на засетите площи от 2018 г. насам с: - Ечемик, което води до повишена употреба на инсектициди и фунгициди; - Царевица, което води до повишена употреба на фунгициди; - Слънчоглед, което води до повишена употреба на инсектициди и фунгициди. През периода 2020-2023 година се наблюдава съществено и постоянно намаляване на кривата. Тази тенденция в кривата се дължи на: - Ограничаване на употребата на ПРЗ, които са кандидати за замяна; - Увеличаване употребата на нискорискови продукти за растителна защита в земеделието; - Малкия брой валежи и високите температури налагат намаляване употребата на ПРЗ при определени култури (овощни култури и лозя). Това е една от причина за намаляване на количествата на фунгицидите, пуснати на пазара за посочения период; - Икономическите причини също са фактор влияещ върху тази тенденция; - Част от пуснатите на пазара количества ПРЗ може да не се използват през текущата година, и да останат за употреба през следващата година. Фигура 2: Количества ПРЗ пуснати на пазара в най-голямо количество, изразени в АВ и културите при които се прилагат за периода 2020-2024 г. ПУСНАТИ НА ПАЗАРА ПРЗ В НАЙ-ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО (КГ), ИЗРАЗЕНИ В АКТИВНО ВЕЩЕСТВО И КУЛТУРИТЕ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ ЗА ПЕРИОДА 2020 – 2024 Г. АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА вид 2020 2021 2022 2023 2024 средно количество култури 1 ГЛИФОЗАТ хербицид 1091310 1239635 1285501 921213 1145358 1136603 овощни видове, лозя, зърнено-житни култури, зеленчуци 2 S-МЕТОЛАХЛОР хербицид 139948 222754 275851 247289 254973 228163 зърнено-житни култури, картофи, тютюн, зеленчуци, лозя, ябълки 3 СЯРА фунгицид 187612 160041 282404 214159 139478 196739 лозя, картофи, тютюн, зеленчуци, зърнено-житни култури 4 ТЕБУКОНАЗОЛ фунгицид 171575 194556 221806 188157 184546 192128 лозя, зърнено-житни култури 5 МЕДНИ СЪЕДИНЕНИЯ фунгицид 187501 161209 165479 63682 115611 138696 лозя, картофи, овощни култури, зеленчуци 6 АЗОКСИСТРОБИН фунгицид 86640 135676 162955 173693 110680 133929 маслодайни, зърнено-житни култури 7 ПЕНДИМЕТАЛИН хербицид 114351 152911 131458 80371 113994 118617 зърнено-житни култури, картофи, тютюн, зеленчуци, лозя, ябълки 8 ТЕРБУТИЛАЗИН хербицид 66863 107841 124059 110925 111908 104319 царевица, слънчоглед 9 АЛУМИНИЕВ ФОСФИД инсектицид 69851 75814 65895 53082 117246 76378 - 10 ПАРАФИНОВО МАСЛО инсектицид 57036 109422 87040 56388 60512 74080 лозя, овощни култури 11 ЦИПЕРМЕТРИН инсектицид 138272 71949 67145 38169 46777 72463 зърнено-житни култури, лозя, зеленчуци 12 ФОЗЕТИЛ - АЛУМИНИЙ фунгицид 62041 91160 70790 62463 62719 69835 лозя, овощни култури, зеленчуци За периода 2020 – 2024 година сред активните вещества пуснати на пазара в най-големи количества отново са глифозат (хербицид), s-метолахлор (хербицид), сяра (фунгицид), тебуконазол (фунгицид), медни съединения (фунгицид), азоксистробин (фунгицид), пендиметалин (хербицид), тербутилазин (хербицид), циперметрин (инсектицид). Продуктите за растителна защита, съдържащи глифозат са в най-голямо количество сред пуснатите на пазара ПРЗ. Високата доза на приложение върху единица площ е една от причините, която обуславя водещото място на това активно вещество. Продуктите, съдържащи глифозат са сред най-използваните в световен мащаб. Той позволява на земеделските стопани да постигат дългосрочен контрол върху широк спектър от плевели. Продуктите за растителна защита, съдържащи глифозат са от втора професионална категория на употреба и могат да се използват само от лица със сертификат по чл. 83 от ЗЗР. С цел осигуряване на по-голяма безопасност, при разрешаването на ПРЗ съдържащи глифозат, се въвеждат следните ограничения при употребата: - Да не се прилага върху площи, използвани от широката общественост или от уязвими групи, определени в чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, като обществени паркове и градини, площадки за спорт и отдих, училищни и детски площадки, както и в непосредствена близост до здравни или учебни заведения; - Да не се прилага в зони за защита, определени в Закона за водите, или други площи, определени със заповед на министъра на околната среда и водите. На второ място за периода 2020-2024 г. са ПРЗ, съдържащи активното вещестно S-метолахлор, селективни хербициди за контрол върху едногодишни житни и някои широколистни плевели с широко приложение при зърнено-житни, зърнено-бобови и технически култури, включително и зеленчуци. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/20 на Комисията от 12 декември 2023 година активното вещество S-метолахлор не се подновява и в тази връзка БАБХ отнема разрешенията на всички продукти за растителна защита, съдържащи това активно вещество, като определя гратисен период за продажба, съхранение, употреба и обезвреждане на съществуващи наличности от продуктите до 23 юли 2024 г. Тебуконазолът е най-широко използваният фунгицид за предотвратяване и контрол на близо 30 болести при различни култури в земеделието. Той е високоефективен, широкоспектърен и системен триазолов фунгицид. Поради високата си подвижност, фунгицидът бързо се придвижва до мястото на натрупване на паразитни гъби, унищожава инфекцията и осигурява дългосрочна защита на посевите, като унищожава патогените както на повърхността, така и вътре в зърното. Съвместим е с много инсектициди и фунгициди, използвани за третиране на семена и за листна употреба при различни култури. Сред десетте АВ с най-голямо количество пуснати на пазара са сяра и медни съединения, които се употребяват и в биологичното земеделие. Сярата не представлява риск, поради ниската си токсичност. Тя е в списъка с веществата, за които не е необходимо да се определя MRL, съгласно Регламент (ЕО) № 396/2005 относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход. ПРЗ, съдържащи медни съединения, се употребяват за борба с широк спектър от гъбни и бактериални заболявания, като се използват и в биологичното земеделие за борба с тези заболявания. В случаи на бактериални заболявания медните съединения често са единственото решение, независимо дали в биологичното или в конвенционалното земеделие. Продукти за растителна защита, съдържащи медни съединения и сяра се употребяват в по-високи дози и при голям брой култури, което е предпоставка за употреба на по-големи количества от тези АВ. Наблюдава се увеличение в количествата на ПРЗ пуснати на пазара, съдържащи активното вещество азоксистробин поради широкия спектър на действие при голям брой култури и високата му ефективност при гъбни болести. Третирани площи с ПРЗ на основни земеделски култури по данни на МЗХ. Фигура 3: Третирани площи с ПРЗ на земеделски култури за периода 2020-2024 г. в % Процентът третирани площи е различен при отделните култури. Наблюдава се намаляване на % третирани площи при култури царевица и слънчоглед през 2024 година. При останалите култури % на третираните площи се запазва сравнително постоянен през периода 2020-2024 година. При лозята за посочения период се констатира намаляване на площите, третирани с хербициди и леко увеличаване на площите, третирани с фунгициди. 10.1.2. Хармонизиран показател за риска 2 (HRI2): Хармонизиран показател за риска въз основа на броя на разрешенията, предоставени по член 53 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. Вторият показател се основава на данните за броя дадени разрешения на ПРЗ, съгласно член 53 от Регламент 1107/2009, класифицирани в 4 групи в съответствие с Директива (EС) 2019/782 на Комисията от 15 май 2019 година за изменение на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на установяването на хармонизирани показатели за риска. Фигура 4: Хармонизиран показател за риска 2 – Оценка на общия тегловен индекс, с базова линия 100, осреднена за периода 2011 – 2013 г. 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 BG HRI2, 2011-2023 92 96 112 104 224 68 100 48 68 108 84 72 12 Ходът на кривата изразява стабилна тенденция към съществено намаляване на броя дадени разрешения на ПРЗ съгласно член 53 от Регламент 1107/2009 за периода 2020 – 2023 г. При гласуване на Директива 2019/782 Република България е изразила своята позиция, че Хармонизиран показател на риска 2, който се основава на брой дадени разрешения на ПРЗ съгласно член 53 от Регламент 1107/2009, не отразява реалния риск от употребата на разрешените по тази процедура ПРЗ. Такъв показател е нерелевантен имайки предвид че количествата, пуснати на пазара ПРЗ за ограничена и контролирана употреба, ще бъдат отчетени като количества със съответната тежест в Хармонизирания показател на риска 1, независимо по каква процедура са разрешени. Издадени разрешения за ограничена и контролирана употреба (ОКУ) за периода 2020 – 2024 г.: През 2020 г. са издадени 3 бр. разрешения за ОКУ на ПРЗ, съдържащи следните активни вещества (АВ): oxathiapiprolin - одобрено АВ; oxadiazon – неодобрено АВ; quinclorac – неодобрено АВ. През 2021 са издадени 8 разрешения за ОКУ на ПРЗ, съдържащи следните активни вещества (АВ): cyantraniliprole; tefluthrin, oxathiapiprolin, metalaxyl-M, oxadiazon – неодобрено АВ ; quinclorac – неодобрено АВ. През 2022 са издадени 18 разрешения за ОКУ на ПРЗ, съдържащи следните активни вещества (АВ): bacillus thuringiensis var. kurstaki strain ABTS – 351 ; bacillus thuringensis, subsp. Kurstaki, щам ЕG 2348 tau-fluvalinate; esfenvalerate; chlorantraniliprole; azadirachtin; spinetoram; spinosad; cyantraniliprole. През 2023 са издадени 2 разрешения за ОКУ на ПРЗ, съдържащи следните активни вещества (АВ): fludioxonil; sedaxane; halauxifen-methyl. През 2024 са издадени 3 разрешения за ОКУ на ПРЗ, съдържащи следните активни вещества (АВ): tau-fluvalinate; bacillus thuringiensis ssp. aizawai щам GC-91; beauveria bassiana strain ATCC-74040. Ходът на кривата за периода 2020 – 2023 г. показва тенденция към намаляване на Хармонизиран показател за риска 2 от 108 през 2020 г. до 12 през 2023 година. През 2021 г. са издадени разрешения за ОКУ за третиране на семена от слънчоглед за посев срещу телените червеи (сем Elateridae). Причина за големия брой издадени разрешения за ОКУ през 2022 година е обявения каламитет за ливадна пеперуда (Loxostege sticticalis) във връзка с установено масово намножаване на неприятеля. Въпреки това са дадени за продукти за растителна защита, съдържащи одобрени АВ микроорганизми. Във връзка с установено масово намножаване на марокански скакалец със заповед на министъра на земеделието и храните през 2024 година е обявен каламитет от марокански скакалец (Dociostaurus maroccanus) за територията на област Кърджали и на област Благоевград. ДЕЙНОСТИ за изпълнение на мярка 10.1: 1) Установяване на приоритетни обекти като активни вещества, култури, региони или практики, изискващи специално внимание, или добри практики с оглед намаляване на рисковете и на въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда. Показатели за измерване на напредък: Брой установени приоритетни обекти и площи Идентифициране на комбинацията активно вещество и култура, на база дългогодишни наблюдения Срок: постоянен Отговорна институция: МЗХ, ССА, БАБХ, ЦОРХВ 2) Идентифициране на активни вещества, които пораждат особено безпокойство, устойчиви или високорискови активни вещества (токсични, силно токсични, биоакумулативни, канцерогенни, мутагенни, токсични за репродукцията, ендокринни разрушители), за които съществуват по-безопасни алтернативи и заместването им с алтернативите (списък на активни вещества, кандидати за замяна, съгласно чл. 24 от Регламент 1107/2011). Списъкът на активните вещества, кандидати за замяна е наличен в част Б на Регламент 540/2011 и е валиден за всички държави членки на ЕС. Показатели за измерване на напредък: Брой извършени сравнителни оценки на ПРЗ от общия брой разрешени ПРЗ, съдържащи кандидати за замяна. Брой отказани разрешения на ПРЗ, съдържащи активни вещества, кандидати за замяна, изразени като процент от заявените. Брой откази от подновяване на разрешения на ПРЗ, съдържащи активни вещества, кандидати за замяна, изразени като процент от заявените. Срок: съгласно Регламенти 540/2011 и 408/2015 Отговорна институция: МЗХ, БАБХ, ЦОРХВ 10.2. Тенденции в намаляване въздействието и употребата на химични и по-опасни пестициди. Целта на стратегията „От фермата до трапезата“ е да се постигне значителен напредък в намаляването на употребата на химични продукти за растителна защита по икономически жизнеспособен начин. За постигането на тази цел са определени количествени цели за намаляване на употребата и риска от химични продукти за растителна защита (F2F 1) и за намаляване на употребата на по-опасни продукти за растителна защита (F2F 2), за да се наблюдава напредъкът, като тези цели следва да бъдат постигнати от държавите членки до 2030 г. Базовото равнище на целите за намаляване се определя на 100 и е равно на средния резултат при изчисление на целите за периода 2015—2017 г. Целите за намаляване се изчисляват от ЕК и са публикувани на интернет страницата на ЕК и на БАБХ на следния линк: https://bfsa.egov.bg/wps/portal/bfsa-web/about.bfsa/strategic.documents.bfsa 10.2.1. F2F 1 Цел за намаляване № 1 за 2030 г. Тази цел се основава на статистическите данни за количествата химични активни вещества, пуснати на пазара в продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, предоставени на Комисията (Евростат). Напредъкът към постигане на цел за намаляване F2F 1 се изчислява чрез умножаване на годишните количества активни вещества в продуктите за растителна защита, пуснати на пазара, за всяка група в Таблица 1 в настоящото приложение, по съответните тегловни коефициенти за опасността, след което резултатите от тези изчисления се сумират. Таблица 1: Категоризация на активните вещества и тегловни коефициенти за опасността за целите на изчисляването на напредъка към национална цел за намаляване F2F 1 за 2030 г. Ред Групи 1 2 3 4 i) Химически активни вещества с нисък риск, които са одобрени или се смятат за одобрени съгласно член 22 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и които са изброени в част Г от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 Химически активни вещества, които са одобрени или се смятат за одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, не попадат в други категории и са изброени в части А и Б от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 Химически активни вещества, които са одобрени като кандидати за замяна в съответствие с член 24 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и са изброени в част Д от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011, или които са изброени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 Химически активни вещества, които не са одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и поради това не са изброени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 ii) Тегловни коефициенти за опасността, приложими за количествата химически активни вещества, пуснати на пазара в продукти, разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 iii) 1 8 16 64 Целта за намаляване № 1 F2F1 в Република България за периода 2011 – 2022 г. се очертава в следната диаграма: Диаграма 1: Тенденция в употребата и риска на химични пестициди Видно е, че за периода 2019 – 2022 г. се наблюдава трайно и постепенно намаляване на химичните пестициди с всяка изминала година. Ходът на кривата е подобен на този за хармонизиран показател 1 като за 2013 -2014 г. бележи минимум поради същата причина, описана по т. 10.1 (непълни данни предоставени от фирмите). 10.2.2. F2F 2 Национална цел за намаляване № 2 Тази цел се основава на статистическите данни за количествата активни вещества (кандидати за замяна), съдържащи се в продукти за растителна защита, пуснати на пазара съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009, чрез сумиране на годишните им количества за всяка година. Целта за намаляване № 2 F2F 2 в Република България за периода 2011 – 2022 г. се очертава в следната диаграма: Диаграма 2: Тенденция в употребата на по-опасните пестициди (кандидатите за замяна) Видно е, че за периода 2018 – 2022 г. се наблюдава първоначално рязък спад, а в последствие слабо, но трайно намаление на по-опасните пестициди за следващите години. ДЕЙНОСТИ за изпълнение на мярка 10.2: 1) Намаляване на употребата и риска от химични продукти за растителна защита Показатели за измерване на напредък: % намаление на употребата и риска от химични продукти за растителна защита Срок: 2030 г. Отговорна институция: МЗХ, БАБХ, ЦОРХВ 2) Намаляване употребата на по-опасни продукти за растителна защита Показатели за измерване на напредък: % намаление на употребата на по-опасни продукти за растителна защита Срок: 2030 г. Отговорна институция: МЗХ, БАБХ, ЦОРХВ 10.3. НАМАЛЯВАНЕ НА НИВАТА НА ОСТАТЪЦИ ОТ ПЕСТИЦИДИ В ХРАНИ ОТ РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД (БЪЛГАРСКО ПРОИЗВОДСТВО) ОЦЕНКА НА РИСКА ЗА КОНСУМАТОРИТЕ, ВСЛЕДСТВИЕ ОСТАТЪЦИ ОТ ПЕСТИЦИДИ В ХРАНИТЕ Неправилното прилагане на продукти за растителна защита в земеделието, в частност неспазването на карантинните срокове на ПРЗ, води до завишени нива на остатъци от тях в компонентите на околната среда и в храните. От особена важност е нивото на остатъци в продукцията да бъде на безопасно за консуматорите ниво, което да бъде възможно най-ниското. Присъствието на остатъци от пестициди над максимално допустимите норми представлява риск за здравето на консуматорите и може да има сериозни нежелани ефекти, ако не бъде стриктно контролирано. За регламентиране нивата на остатъците, в Европейския съюз (ЕС) са въведени Максимално допустими граници на остатъчни вещества (МДГОВ) от пестициди – Maximum residue levels (MRLs), които представляват максималното разрешено от закона равнище на концентрацията на остатъчно вещество от пестицид във или върху храна или фураж, определено въз основа на добра земеделска практика и най-ниската експозиция на потребителите, необходима за защита на уязвимите потребители. Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) e отговорен за хармонизиране стойностите на MRLs в отделните държави членки. Като член на ЕС, нашата страна е задължена да осигури спазването и контрола на Максимално допустимите нива на остатъци от пестициди. Превишаването на MRL невинаги означава, че продуктът е опасен за здравето на потребителя и че е негоден за консумация. MRL не е граница на токсикологичен риск, а се определя на базата на максимално ниво на пестицидните остатъци в определена култура. Установяването на остатъчни количества пестициди, превишаващи определената стойност за MRL в даден продукт е индикация, че при производството му не е спазена съответната ДРЗП, но за да се прецени дали съществува токсикологичен риск за консуматорите, се правят оценки на дългосрочната и краткосрочна (акутна) експозиция. Оценката на експозицията на потребителите при приемането на храни с установени завишени нива на остатъци се извършва с помощта на Eвропейски модел за оценка на риска (PesticideRiskАssessmentModel, PRIMo), разработен от експертите на ЕFSA. В този модел резултатите от анализа за остатъчни количества пестициди са свързани с данните за хранителна консумация в държавите членки на ЕС и клъстерните диети на Световната здравна организация, като са включени застрашени и особено чувствителни групи от населението (моделът разграничава риска за възрастни и за деца, тъй като те са много по-уязвима група консуматори). Рискът от приемането на дадена замърсена хранителна продукция зависи в голяма степен от приеманото количество от дадена група консуматори, което е отразено в диетите. За да се осигури спазването на MRLs, държавите членки са задължени да осъществяват официален контрол за наличието на пестицидни остатъци. В качеството си на държава членка на ЕС, Република България също е задължена да извършва контрол на продукцията, съгласно национални и Европейски програми за контрол. Получените данни от отделните държави се изпращат към ЕFSA, която ги включва в своите годишни доклади за пестицидни остатъци. НАЦИОНАЛНИ РЕФЕРЕНТНИ ЛАБОРАТОРИИ ЗА АНАЛИЗ НА ОСТАТЪЦИ ОТ ПЕСТИЦИДИ Националните референтни лаборатории (НРЛ) в системата на Българска агенция по безопасност на храните за анализ на остатъци от пестициди във и върху храни от растителен произход е Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол (ЦЛХИК), а от животински произход е Централна лаборатория за ветеринарно санитарна експертиза и екология (ЦЛВСЕЕ). Централната лаборатория за химични изпитвания и контрол е Национална референтна лаборатория за остатъци от пестициди в плодове и зеленчуци. Има изградена и функционираща система за управление (СУ). Тя е акредитирана в съответствие с изискванията на БДС EN ISO/IEC 17025 от ИА „БСА” за анализ на остатъчни количества от пестициди в растителни суровини и продукти. При установяването на остатъци от пестициди над максимално допустимите количества в проби от хранителна продукция, в Център за оценка на риска по хранителната верига се извършва оценката на експозицията за консуматорите, в зависимост от която се определя по-нататъшната реализация на продукцията, в зависимост от резултата – за хранителни или за нехранителни цели или за унищожение. КОНТРОЛ НА ОСТАТЪЦИ ОТ ПЕСТИЦИДИ В ХРАНИ ОТ РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД (БЪЛГАРСКО ПРОИЗВОДСТВО) За да бъдат защитени консуматорите от рискове за здравето им, възникнали в резултат от наличие на остатъци от пестициди в храните от растителен произход, е необходимо осъществяване на контрол върху съдържанието на остатъци от пестициди в храни от растителен произход – българско производство и внос. Като държава членка на ЕС и в изпълнение на разпоредбите на Регламенти (ЕО) №178/2002, 625/2017 и 396/2005, от една страна Република България изготвя ежегодно и изпълнява Национална контролна програма за остатъци от пестициди във и върху храни от растителен и животински произход, в която се залагат проби на базата на оценка на риска и проби, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/989 на Комисията от 2 април 2024 г. относно координирана многогодишна контролна програма на Съюза за 2025, 2026 и 2027 г. за гарантиране на спазването на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във или върху храни от животински и растителен произход и за оценка на експозицията на потребителите на тези пестицидни остатъци, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/731. Контролната програма е насочена към осигуряване на коректното прилагане на разрешените за употреба продукти за растителна защита, в съответствие с Добрата растителнозащитна практика. Целта е да се направи оценка на нивата на пестицидни остатъци в растителната продукция при прибиране на реколтата и съответствието им с определените максимално допустими граници на остатъчни вещества; да се осигури коректното прилагане на разрешените за употреба продукти за растителна защита (дози на приложение, карантинни срокове, използването им само за цели, за които са разрешени). Изпълнението на програма за контрол цели да намали злоупотребите, свързани с превишаване на дозите, неспазване на карантинните срокове или употребата на забранени пестициди. При изготвянето на програмата освен задължителните изисквания на Регламентите за изпълнение на ЕС относно Координираната контролна програма се избират допълнително земеделски продукти на база оценка на риска. Изборът им се основава на за продуктите от растителен произход, консумирани в най-големи количества в диетата на българина; резултати от изследване на продукция, получени от предходни години, особено несъответстващи проби; с икономическата значимост на продуктите, анализа на данните, получени от Системата за бързо предупреждаване за храни и фуражи (RASFF), извършени оценки на риска за консуматора чрез прилагане на PRIMo модела, информация за брой внесени пратки плодове и зеленчуци от трети страни и установени по вид пестицидни остатъци в тях, при осъществяван официален контрол на граничните пунктове и др. Програмата обхваща главно земеделски райони и култури с интензивна употреба на продукти за растителна защита. Пробите от растителни продукти се вземат от местата на производство (на полето, в оранжериите), при прибиране на реколтата, преди тяхното предлагане на пазара, от обучени инспектори от ОДБХ, в пълно съответствие с разпоредбите на Директива 2002/63/ЕС. ДЕЙНОСТИ за изпълнение на мярка 10.3: 1) Контрол върху остатъците от пестициди в растения и растителни продукти, предназначени за храна – чрез вземане и анализиране на проби от полето или оранжерии, по видове култури. Показатели за измерване на напредъка: Брой взети и анализирани проби за съдържание на остатъци от пестициди в храни от растителен произход. Брой култури, от които са вземани проби за съдържание на остатъци от пестициди в храни от растителен произход. Брой анализирани проби с установено наличие на остатъци под МДК от пестициди в храни от растителен произход. Брой анализирани проби с установено съдържание на остатъци от пестициди над максимално допустимите