Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи

Със законопроекта се предлагат тематично обособени групи промени, насочени към:.1. Осигурява се изпълнението на актове на Европейския съюз в рамките на Пространството на свобода, сигурност, правосъдие. Предвиждат се мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент (ЕС) 2021/784), с който се установяват единни правила за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение на терористично съдържание онлайн. Определя се компетентният национален орган в структурата на ГДБОП, който ще упражнява контролни функции спрямо доставчиците на хостинг услуги на територията на страната, ще осъществява комуникации с ЕК и при необходимост ще налага санкции, установени от закона, за неспазване на произтичащите от регламента задължения. Въвеждат се мерки и по прилагането на Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година, с които е създадена рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите, визите, полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията. В тази връзка се допълват правомощията на полицейските органи да достъпват и ползват Общото хранилище с данни за самоличност, изградено от взаимнодопълващите се информационни системи.2. Отразяват се промените в общото трудово законодателство във връзка с въведения отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата/осиновителя.3. Подобряват се производствата по търсене на дисциплинарна отговорност на държавните служители със статут по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Предлагат се норми за преодоляване на затрудненията при прилагането на ЗМВР относно производството за търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание на държавните служители със статут по ЗМВР чрез: - обособяване на две отделни административни производства - „дисциплинарна проверка“ и „дисциплинарно производство“; - намаляване на сроковете за приключване на дисциплинарната процедура на два месеца, като за дисциплинарното производство с възможност за удължаване с още до два месеца при случаи, представляващи фактическа или правна сложност; - отпадане на неефективните наказания по чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1 и чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и второто изречение от чл. 198, ал. 3, чл. 199, ал. 2, чл. 200, ал. 2 и чл. 201, ал. 2 от ЗМВР; - регламентиране на нови състави на дисциплинарни нарушения в чл. 201 и 203 от ЗМВР; - определяне на участието на адвокат в дисциплинарното производство като подпомагащ служителя в защитата му само при налагане на наказание „уволнение“; - създаване на правно основание в ЗМВР за издаване на подзаконов нормативен акт от министъра на вътрешните работи, с който да се определят устройството и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР; - премахване на възможността за извършване на дисциплинарна проверка по анонимни сигнали като част от административното производство по налагане на дисциплинарно наказание.4. Създават се предпоставки за по-голяма оперативност при материално-техническото обезпечаване на териториалните структури на Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез обособяването им като самостоятелни юридически лица. (ГДГП).5. Предвижда се повишаване капацитета на полицейските органи при ГДГП за противодействие на заплахите, произтичащи от неправомерно използване на безпилотни летателни апарати в близост до държавната граница.6. Предлага се промяна в подхода на законово ниво да бъдат определяни размерите на паричните награди за служителите от министерството.

СПРАВКА за постъпилите бележки, предложения и констатации по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи по чл. 26 от Закона за нормативните актове Подател Бележки/предложения/констатации Приети/ неприети Мотиви Синдикална 1. Предлагаме да се създаде нов чл. 16а със следния текст: 1. Не се Ново предложение извън проекта на федерация на служителите в МВР (писмо № 223/13.04.20 23 г.) „Чл. 16а. Организацията и правилата за разпределяне на досъдебните производства за разследване от служителите на МВР се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, чрез механизъм за измерване и отчитане на натовареността.”. МОТИВИ: В съд, прокуратура и следствие има стройна система за разпределение на делата в пряка връзка с отчитане степента на натовареност в дейността и тежестта на всяко едно дело. Аналогична възможност за случайно разпределение, съществува в чл. 16 от ЗМВР, но за нея не е предвидена връзка с фактора натовареност, а той е фундаментален за обективност и ефективност в дейността. Степента на натовареност на магистратите е силно позиционирана в Закона за съдебната власт. При разследване на престъпления от магистрати пример за това са „Правила за измерване на натовареността на прокуратурите и на индивидуалната натовареност на всеки прокурор и следовател“, в който се съдържа механизъм за измерване на натовареността на следователи и прокурори. Посочваме този пример и ще си позволим да използваме доводи от него в тези мотиви поради аналогичната дейност на тези магистрати с дейността на разследващите полицаи в МВР, а именно разследване на престъпления при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Натовареността е фактор за своевременно и качествено осъществяване на правомощията на разследващите полицаи. Правилното й измерване е от изключително значение за оценяването на дейността на всеки разследващ полицай, както и за оценка на дейността на отделните сектори, отдели и дирекции. Натовареността не може да се отчита с формални и произволни цифри, а следва да се има предвид обективен фактор - времето, необходимо за извършване на всички дейности от разследващите полицаи по водените досъдебни производства. Основна задача при определянето и отчитането на натовареността приема. ЗИДЗМВР 1. Не е необходимо да се издаде специален нормативен акт - наредба, който да регламентира тези обществени отношения. 2 следва да е създаването на норма на натовареност - времеви стандарти за отчитане на времето, необходимо за извършване на различните видове действия, оценени и по своята тежест. Времевите стандарти следва да са неотменима част от механизма за определяне и отчитане на натовареността, защото фактическата и правна сложност на досъдебните производства неизбежно е свързана с времето, необходимо за решаването им. Липсата на такава система в МВР, както и свързана с нея към момента работеща система за случайно разпределение на делата, често води до изкривяване в претоварване на разследващи полицаи във важни структури и звена в страната (София, Бургас, Варна и Пловдив), което отдавна е установено от СФСМВР и е отразено както в кореспонденция с ръководители в МВР, така и във влезли в сила съдебни решения свързани с обжалване на наложени дисциплинарни наказания. Претоварването от своя страна води до обструкции пред своевременното и качествено разследване. Като резултат подобни обструкции заличават положителния ефект от равномерното разпределение в прокуратурата, доколкото прокурорът зависи от това кога разследващият полицай ще извърши необходимите процесуални и извънпроцесуални действия. Следва да се отбележи, че последните редовно биват неглижирани при анализа на работата на разследващите полицаи. Дисбалансът в натовареността на наблюдаващ прокурор и разследващ полицай има като краен ефект излизане извън „разумните срокове“ и нарушаване правата и законните интереси на засегнатите от производството лица, което е недопустимо в светлината на ангажиментите ни към европейските ни партньори и влиза в остър конфликт с принципите на правовата държава. Ясно формулирани и подробни правила за натовареност, обвързани с разпределение на делата, ще доведат до равнопоставеност в дейността на разследването в МВР, отчитане на необходимостта от съответната щатна осигуреност, а от това и подобряване на работата и усещане за справедливост сред разследващите полицаи. Липсата на такава система демотивира личния състав, особено когато разследващи полицаи на ръководни длъжности в отдели „Разследване“, открито си позволяват да се ограничат до водене на едва няколко досъдебни производства, въпреки заложения в чл. 16 от ЗМВР принцип на 3 случайното разпределение и вписаните в длъжностните характеристики служебни задължения. Поради липсата на такава система, не може да се определи обема на действия извършени от разследващите полицаи по делата които са на производство при тях и така се деформира оценката на дейността им и резултатите от нея. На практика това води до изкривяване на обективната действителност чрез некоректно отчитане на средния брой дела на производство сред разследващите полицаи и обема действия по тях, като резултата е неравномерно натоварване в дейността за сметка на ефективността от нея. Създаването и приемането на „норма за натовареност” ще даде възможност за регулиране на персоналната натовареност на разследващите полицаи (когато индивидуалната натовареност значително превишаваща нормата или обратно, когато е занижена). Същевременно индивидуалната степен на натовареност ще се отразява и на оценяване на дейността, кариерното израстване, допълнителните възнаграждения по чл. 178, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗМВР и при дисциплинарната отговорност. Обективното определяне на натовареността ще даде възможност за обосновани предложения и решения, относно определянето и разпределението на щатове на разследващи полицаи и технически помощници (подпомагащи основната дейност на разследващите полицаи, чрез извършване на по- ниско квалифициран труд) и за определянето и разпределението на бюджетни средства в тази връзка. Често срещана практика е претоварването на разследващи полицаи на изпълнителски длъжности (редовите) за сметка на тези с ръководни функции или удобни на ръководството, което статистически води до много по-голяма вероятност за допускане на грешки и съответно до налагане на дисциплинарни наказания, което от своя страна обяснява липсата на интерес към тази професия и голямото текучество на кадрите, които след натрупване на известен опит предпочитат да кандидатстват за магистрати, водени не само от по-високата заплата, но и от по- високата сигурност и справедливост при разпределяне на работата, както и да търсят реализация извън МВР. Текучеството в това направление на дейност е най-голямото в МВР. За жалост до момента не ни е известно това да е анализирано и да се търсят мерки за 4 ограничаването му. Това води след себе си загуба за МВР на подготвени кадри в тази специфична материя и значително намален потенциал като качество и срочност на разследването, докато новоназначени служители придобият нужния опит. Овладяването на този процес в голяма степен би допринесло позитиви за МВР в дейността и би отговорило на очакването на обществото за бързо, качествено и резултатно приключване на разследваните престъпления. Липсата на регулиране на този процес е видно като резултат в създадените и съществуващи предпоставки и причини, които оказват негативно влияние на разследващите полицаи и на дейността им, както и в цялост на МВР. Синдикална 2. Предложения за изменения и допълнения на чл. 17: федерация на служителите в МВР 2.1. Предлагаме в действащия текст на ал. 4 след „Редът“ да се добави „и условията“. Текста на ал. 4 да придобие следния вид: „Редът и условията за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 - 3 се определя с наредби на министъра на вътрешните работи.“ 2.2. Предлагаме от действащия текст на ал. 5 от чл. 17 от ЗМВР, да отпадне второто изречение, а именно: „В населени места с население до 5000 души се допуска осъществяване на дейността и в екипи от двама служители.“ Текста на ал. 5 да стане следния: „Органите за пожарна безопасност и защита на населението осъществяват дейността по ал. 2, т. 3 в екипи от минимум трима служители.“ МОТИВИ: Според текста на чл. 21 от Наредба № 8121з- 1006/24.08.2015г. за реда за осъществяване на пожарогасителната и спасителната дейност от органите за пожарна безопасност и защита на населението на министерството на вътрешните работи (1) 2.1. Не се приема. 2.2. Не се приема. Ново предложение извън проекта на ЗИДЗМВР 2.1. По предложението в т. 2.1., в чл. 17, ал. 4 от ЗМВР след думата „редът“ да се добави и „условията“ не са изложени мотиви. Не е ясно какво ще следва да се разпише в наредбата като условия. Ако се приеме, то за всички подзаконови актове по чл. 17, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР (превантивна дейност; държавен противопожарен контрол; пожарогасителна и спасителна дейност) е необходимо да се разпишат условия и ред. Ново предложение извън проекта на ЗИДЗМВР 2.2. Предложението в сега действащия текст на чл. 17, ал. 5 от ЗМВР да отпадне изречението „В населени места с население до 5000 души се допуска осъществяване на дейността и в екип от двама служители“: В населените места до 5000 души натовареността от към произшествия е сравнително по-ниска в сравнение с останалите, както също така няма или броят 5 Пожарогасителната и спасителната дейност се осъществяват от държавни служители, работещи на смени в екип, съгласно утвърдени месечни графици” и ал. 2 „Екипът по чл. 1 е от минимум трима служители“. Обаче в § 5 от Заключителните разпоредби на Наредбата беше указано, че текста на ал. 2 влиза в сила от 01.08.2018г., като тук идеята беше от ГДПБЗН до тогава да обезпечат числеността на наличния състав, за да могат да изпълнят условието. Две години по- късно, обаче това не се случи. След като въпросната ал. 2 на чл. 21 влезе в законна сила се оказа, че не са били предприети никакви мерки за осигуряване на необходимата кадрова обезпеченост за прилагане на посочения регламент, т.е. нямаше достатъчно хора за разпределяне в екипи от по минимум трима служители. Това доведе до сериозен проблем. Въведе се разпоредба в чл. 17, ал. 5 от ЗМВР, че „Органите за пожарна безопасност и защита на населението осъществяват дейността по ал. 2, т. 3 в екипи от минимум трима служители. В населени места с население до 5000 души се допуска осъществяване на дейността и в екипи от двама служители”. Посоченото изменение на ЗМВР в действителност доведе до нови въпроси и още по-голяма неяснота по прилагането на регламентите за екипите в пожарната. Под „екип” според нас най-вероятно би следвало да разбираме група пожарникари и спасители, които след получаване на сигнал се отправят със съответната техника да гасят пожар и да спасяват хора. Какво обаче се случва, ако са само двама - водач на специализиран автомобил и пожарникар? Те пристигат на произшествието и веднага се сблъскват едновременно с няколко проблема, а именно: съгласно чл. 33 от Наредба №8121з-1006/24.08.2015г. „за разузнаване се формират групи в състав от двама или повече служители в зависимост от сложността на произшествието“. При пристигането на мястото на пожара противопожарният автомобил следва да бъде подготвен за гасене на пожара в съответствие с конкретната обстановка и да бъдат изградени съответните линии. Конкретната обстановка обаче се установява чрез разузнаване, а противопожарният автомобил не може да бъде оставян без надзор. Изпратените служители обаче са само двама. България е единствената държава от ЕС, която допуска по 2-ма пожарникари в екип. В изследване, извършено от European trade union на промишлените обекти, които предполагат по-висок риск от пожари е по-малък. Същевременно в тези населени места все пак са осигурени служители и противопожарна техника, които да могат да реагират своевременно в първоначалния момент, преди разрастване и усложняване на обстановката. В допълнение, съгласно Закона за защита при бедствия в общини с население до 20 000 души е задължително създаването на доброволни формирования. 6 institute от 2012г. (налично е в сайта на организацията) в табличен вид са дадени сравнения на база минимален състав на пожарникари на АМС (авто механична стълба) и на ПА (противопожарен автомобил) в страни от Европейският съюз - Минималния състав за ПА е от 4 служителя. Няколко конкретни примери: - в Полша минималният състав, който трябва да отиде на произшествие е между 7 и 14 души, в зависимост от вида и мястото на произшествието. - в Румъния в зависимост от типа пожарен автомобил, състава е от 4 или 5 човека минимум. - в Гърция 1 ПА е в състав от минимум 4-ма пожарникари, 2 ПА - от 3-ма и 3 ПА - най-малко 2-ма. Тоест допускат се и 2-ма пожарникари в екип, но само в случаите, когато на дежурство са 2 или повече пожарни автомобила. Не на последно е факта, че не съществуват тактически действия за двама служители в екип при посещения на произшествие. Екип в такъв състав е изключително високо рисков както за живота и здравето на служителите от него, така и за гражданите и застрашеното имущество. Синдикална 3. Предложение за изменение и допълнение на чл. 142, ал. 4 3. Приема Предложението не е включено в настоящия федерация на служителите в МВР Предлагаме към текста на чл. 142, ал. 4 да се добави следния текст „чл. 238 и чл. 239“ и той да придобие следния вид: „Чл. 142 (4) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191, чл. 233, чл. 238 и чл. 239 от този закон“. МОТИВИ: Към момента на изплащането на обезщетение за претърпяна трудова злополука на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, съгласно разпоредбите на чл. 238 и чл. 239, е дискриминационно към тази категория служители. Водените от тях граждански дела в този случай води до излишно натоварване на бюджета на МВР присъдените на служителите съдебни разноски. Съдебната практика до момента е изцяло в полза на служителите с срещу МВР. В подкрепа на това е и Определение № 476 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4842/2021 г., IV г. о., ГК: „В конкретния случай, в съдебната практика не са налице колебания по тълкуването и се по принцип. законопроект, доколкото същото се съдържа в § 4 от законопроект № 49-354-01-25 от 05.05.2023 г. на Костадинов и група народни представители, който в по-напреднал етап на разглеждане в Народното събрание. 7 прилагането на разпоредбите на чл. 142 и чл. 238 от ЗМВР. Съгласно чл. 142, ал. 2 със ЗМВР се урежда статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1, а именно - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, а в разпоредбата на чл. 238 от него е предвиден специален ред за обезщетение на „служителите на МВР“ при претърпени телесни повреди при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Кръгът на последните е очертан в разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ЗМВР и обхваща както вече посочената категория лица, така и държавните служители (чл. 142, ал. 1, т. 2), и лицата, работещи по трудово правоотношение (чл. 142, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Разпоредбите на закона са ясни, не са в противоречие една с друга, нито с разпоредбите на други закони, поради което не е налице необходимост от тълкуването им.“. Синдикална 4. Предложения за изменения и допълнения на чл. 157 4.1. Не се Ново предложение извън проекта на федерация 4.1. Предлагаме допълнение на ал. 3 на чл. 157 като в началото се приема. ЗИДЗМВР на записва ново изречение със следния текст: 4.1. Следва да се посочи, че съгласно чл. служителите в МВР „Недопускащите до конкурса кандидати се уведомяват и им се съобщават писмено съображенията за отказа.“ В изречение второ след думите „от датата на“ се добавя - „получаване на съобщението“ - заличават се думите „обявяване на списъка“ Текста на ал. 3 става следния: „Недопуснатите до конкурса кандидати се уведомяват и им се съобщават писмено съображенията за отказа. Недопускането до участие в конкурса може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението. Жалбата не спира конкурсната процедура.“ МОТИВИ: Сегашния текст ограничава правото на защита на кандидата от административен произвол и корупционна практика, както и не гарантира безпристрастност. Считаме, че само съдебния контрол в тази процедура може да бъде гарант против тези пороци и поради тази причини изключението за необжалване посочено в чл. 120, ал. 2 от КРБ не следва да се прилага. 157, ал. 2 от ЗМВР списъците на допуснатите и недопуснатите кандидати се обявяват по общодостъпен начин в 14-дневен срок от крайната дата за подаване на документите. В чл. 9, т. 2 от Наредба № 8121з-344 от 2014 г. за назначаване на държавна служба в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 64 от 2014 г.), това изискване е вменено като задължение на конкурсната комисия. В § 3 от Допълнителните разпоредби на същата наредба е конкретизирано, че допускането до участие в конкурса, резултатите от отделните етапи и крайното класиране се обявяват на страницата на МВР в интернет. С обявяването на списъците на страницата на МВР в интернет се спазва принципът за публичност на конкурсната процедура. При приложението на цитираната сега действаща 8 нормативна уредба се постига оповестяване на резултата от дейността на конкурсната комисия по допускането на кандидатите по начин, позволяващ узнаването на това обстоятелство едновременно от всички кандидати. Това е важно от гледна точка на определянето на момента, от който започва да тече срокът за обжалване на недопуснатите кандидати. В случая този момент е един и същ за всички субекти, имащи правен интерес от оспорването, и изтича в 7- дневен срок след датата на обявяване на списъците (чл. 157, ал. 3 от ЗМВР). Ако се възприеме направеното предложение, ще възникнат практически трудности по изпращането на съобщение до всеки един от участниците, които биха могли да бъдат многобройни. Освен това, уведомяването може да бъде възпрепятствано по различни причини, което от своя страна може да доведе до възможност за атакуване на конкурса от недопуснати кандидати в един неопределен и неопределяем период от време. При сега действащите правила в списъка на недопуснатите кандидати се посочва ясно и точно основанието за недопускане на конкретния кандидат, като се цитира на кое условие или изискване от оповестените в обявлението за конкурса не отговаря същия. Текстът на чл. 157 от ЗМВР и относимите разпоредби на Наредба № 8121з-344 от 2014 г. за назначаване на държавна служба в Министерството на вътрешните работи са аналогични на съответните разпоредбите за провеждане на конкурс по Закона за 9 държавния служител (ЗДСл). Обвързването на срока за обжалване с получаване на съобщението от кандидата би създало затруднения при провеждане на конкурсната процедура. Създава се неяснота по отношение на всички останали кандидати, относно изтичане срока на обжалването и провеждането на следващия етап от процедурата. Създават се предпоставки за забавяне на конкурсната процедура, тъй като не става ясно как би продължила в случай, че даден кандидат не получава съобщението в продължителен период от време. Синдикална 4.2. Изменение на изречение второ на ал. 4 като след думите 4.2. Не се Ново предложение извън проекта на федерация решението по жалбата“ се премахват думите „е окончателно и не“. приема. ЗИДЗМВР на служителите в МВР Текста на изр. второ на ал. 4 да придобие следния вид: „Решението по жалбата подлежи на съдебен контрол. „ МОТИВИ: Сегашния текст ограничава правото на защита на кандидата от административен произвол и корупционна практика, както и не гарантира безпристрастност. Считаме, че само съдебния контрол в тази процедура може да бъде гарант против тези пороци и поради тази причини изключението за необжалване посочено в чл. 120, ал. 2 от КРБ не следва да се прилага. 4.2. С предлаганото изменение на ал. 4 на чл. 157 от ЗМВР се предвижда съдебен контрол на решението на министъра на вътрешните работи, постановено при обжалване на недопускане до участие в конкурс за назначаване на държавна служба в МВР. С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е въведен принципът на общата клауза на оспорване на всички административни актове пред съдилищата. Изключването на съдебния контрол е допустимо, само когато е предвидено изрично със закон. Съдебният контрол е изключен по отношение на недопускането до участие в конкурс. Законодателят разполага с това конституционно правомощие и го е осъществил в разпоредбата на чл. 157 от ЗМВР. По аналогичен начин е решен въпросът и в разпоредбите на чл. 10в от ЗДСл 10 и чл. 93 от Кодекса на труда (КТ), предвид което липсват конкретни аргументи, които да обосновават въвеждането на различен, усложнен режим за процедурите по чл. 157 от ЗМВР. Сега действащият текст на чл. 157, ал. 3 на ЗМВР предвижда единствено административен контрол по отношение на решението на конкурсната комисия, с което кандидатите не се допускат до участие в конкурса. Законодателното разрешение на този въпрос е чрез административния контрол да се осъществи проверка за законосъобразност по бърза и опростена процедура. Този подход на законодателя за изключването на съдебния контрол намира своята опора, от една страна, защото би бил неефективен, тъй като конкурсът е специфична експертна дейност, в същността на която съдът не би могъл да се намеси. От друга страна, сроковете в сравнение с тези по Административнопроцесуалния кодекс (АПК) са по- кратки, жалбите нямат суспензивно действие, т.е. не спират конкурсната процедура, решенията на контролния орган са окончателни, тъй като цялостно конкурса протича в много кратки срокове - няколко месеца. В това време контролната процедура на допускането трябва да бъде приключена в 14-дневен срок (чл. 157, ал. 4 от ЗМВР). В срок до три месеца след приключване на конкурсната процедура органът по назначаването издава акт за назначаване на класираните кандидати (чл. 157, ал. 6 от ЗМВР). В този срок се осъществява и контрола. Ако се предвиди 11 съдебен контрол на процедурата по допускане, това ще доведе забавянето й за един относително дълъг период от време (от няколко години), с оглед суспензивния ефект на жалбата, правилата и сроковете на АПК, прилагани от съда. Синдикална 4.3. Предлагаме да бъде премахната ал. 2 от чл. 163 - „За висшите 4.3. Не се Ново предложение извън проекта на федерация ръководни длъжности - главен секретар, заместник главен секретар и приема. ЗИДЗМВР на директор на главна дирекция, не се провежда конкурс.“. 4.3. Неоснователно е предложението за служителите в МВР МОТИВИ: Предвид отговорността и необходимите умения за тези длъжности е належащо те да бъдат заети, чрез доказване на адекватни умения и знания в условията на прозрачност, конкурентната среда, каквато може да осигури само конкурс. Така кандидатите ще могат да докажат пред обществото, останалите служители в МВР и конкурсната комисия, че отговарят на изискванията и заслужават да заемат тези отговорни постове. Само по този начин в най-пълна степен ще се спазят принципите посочени в чл. 141 от ЗМВР относно професионалното развитие на служителите, а именно: Прозрачност, публичност, обективност, равни възможности на всеки служител за кариерно развитие, конкурсно начало и забрана за дискриминация. С които сега действащия текст на ал. 2 е в колизия. отмяна на чл. 163, ал. 2 от ЗМВР. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗМВР главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Функционалната отговорност на посочените в тази разпоредба висши ръководни длъжности, за които не се провежда конкурс, е точно и недвусмислено регламентирана в разпоредбите на ЗМВР, като така установеният ред за назначаването им не случайно е възприет в три последователни Закона за МВР - от 1997 г., от 2006 г., както и в действащия закон - от 2014 г. Доколкото същите формират професионалното ръководство на министерството и реализират съответните политики в областта на защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, то назначаването им чрез конкурс е напълно необосновано, още повече, че главният секретар на МВР се назначава по предложение на Министерския съвет с указ 12 на президента, в рамките на правомощието му по чл. 98, т. 7 от КРБ да назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон. Синдикална 5. Предлагаме изменение и допълнение на текста на чл. 163а като 5. Не се Ново предложение извън проекта на федерация вместо сегашните две алинеи да се впишат три алинеи (ал. 1, ал. 2 и приема. ЗИДЗМВР на ал. 3) със следните текстове: 5. В мотивите неточно е посочено, че е служителите в МВР „(1) При конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност, недопуснатите кандидати се уведомяват и им се съобщават писмено съображенията за отказа. Недопускането до участие в конкурса може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата подлежи на съдебен контрол. (2) Кандидатите се уведомяват за дата, часа и мястото на провеждане на всеки от етапите на конкурса, за класирането им в отделните етапи, както и за крайното им класиране. (3) Класирането в конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност може да се обжалват в 7-дневен срок пред министъра на вътрешните работи от датата на уведомяването по ал. 2. Министърът на вътрешните работи се произнася в 14-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата подлежи на съдебен контрол.“. МОТИВИ: Тези промени дават възможност кандидата да узнае причината за недопускането, което е от съществено значение при преценка за упражняване правото му за обжалване, каквато възможност няма по действащата разпоредба. Трябва да се вземе предвид, че недопускането като резултат е следствие на конкретна причина или причини и точно те трябва да се преценят като основание за обжалване, съпоставяйки им аргументи от страна на жалбоподателя и мотиви в решението на компетентния орган дали те са основателни или не. От друга стара предложения от нас момент за започване на срока за обжалване, а именно „от получаване на съобщението“ вместо до сегашния текст „от обявяване на списъка“ е допълнителна гаранция и за двете страни за ефективно изпълнение на задължения и спазване и упражняване на права. Ето защо считаме, че сега действащите необходимо да се даде възможност на кандидатите да узнаят причината за недопускането. В чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8121з- 406 от 2015 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за преминаване в по- висока по вид длъжност на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 29 от 2015 г.) изрично е предвидено, че конкурсната комисия изготвя списък с допуснатите и недопуснатите кандидати, като посочва основанието за недопускането им. Изложеното в мотивите твърдение, че заповедите за обявяване и резултатите от етапите и крайното класиране в конкурса се публикуват единствено в интранет, до която не всички служители имат достъп, е невярно. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-406 след допълнението й, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2018 г., в сила от 21.09.2018 г., заповедта за обявяване на конкурса, списъците с допуснатите и недопуснатите до участие кандидати, протоколите от заседанията на конкурсната комисия и крайното класиране се публикуват в електронната страница на дирекция „Човешки ресурси“ в интернет и интранет и се поставят на общодостъпни места в 13 текстове значително ограничават правото на защита в тази процедура. Кой по какъв начин, в какъв срок от решението за недопускане, ще прави уведомяването е въпрос който следва да се уреди в наредбите по чл. 156, ал. 1 и чл. 163, ал. 1 от ЗМВР. Предвид факта, че в процедурата по чл. 163 и чл. 163а от ЗМВР, участват служители, уведомяването не би следвало да е проблем, тъй като може да се случва по служебен път. Съдебния контрол на тези процедури ще е гаранция освен срещу административен произвол и корупция но и за безпристрастност, защото предвид практиката именно то е силно под съмнение при провеждането на тази процедура. В сегашния текст няма яснота от кой момент започва да тече срока за обжалване. Този въпрос е уреден в наредбата по чл. 163, ал. 1 от ЗМВР но следва де се има предвид, че при този вид конкурси (за преминаване в по-висока по вид длъжност) заповедите за обявяването им, резултатите от етапите и крайното класиране се публикуват единствено в Интранет (вътрешна мрежа на МВР) до която не всички служители (да се разбира и кандидати) имат достъп. По този начин се ограничава възможността от своевременно получаване на информация за резултати от етапите и крайното класиране и за спазване на срокове. Предвид това следва да се направят изменения и допълнения на наредбата по чл. 163, ал. 1 от ЗМВР. Във връзка с процедурата по чл. 163 от ЗМВР, считаме за крайно необходимо в наредбата по чл. 163, ал. 1 от ЗМВР да се въведе възможност в състава на конкурсните комисии да бъдат включвани като членове, представители на синдикални организации в МВР, както е според разпоредбите на чл. 10б, ал. 2, изр. трето от ЗДСл и чл. 6, ал. 2. изр. второ от Наредбата издадена на основание чл. 10ж, ал. 1 от ЗДСл, а именно Наредба за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители, в сила от 10.12.2019 г., приета с ПМС № 304 от 03.12.2019 г. От една страна такава възможност ще е в пълен синхрон с принципите заложени в чл. 141, т. 1-4 и 6 от ЗМВР и от друга ще е гаранция, че конкурсното начало ще завърши с конкурсен край. структурите. В мотивите към предложението е посочено, че съдебният контрол на процедурите ще е гаранция освен срещу административен произвол и корупция и гаранция за безпристрастност. Съдебният контрол на конкурсните процедури за преминаване в по-висока по вид длъжност е изключен - чл. 163а от ЗМВР. Важат съображенията, изложени по отношение на предложението по т. 4.2. 14 Синдикална 6. Предлагаме изменение и допълнение на текстовете на чл. 177, 6. Не се 6. Нови предложения извън проекта на федерация ал. 2 приема. ЗИДЗМВР. на служителите в МВР 6.1. Предлагаме в сега действащия текст на ал. 2 да отпадне текста: „се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България“ и на негово място след „най-ниската длъжност“ се запише следния текст: „е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, съобразно данни на Националния статистически институт“. В тази връзка предлагаме и промени на посочените коефициенти в т. 1 и т. 2. съобразено предложената нова база и размера на сегашното основно месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на тези служители. Текста на ал. 2 да придобие следния вид: „Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност, е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: 1. за най-ниската изпълнителска длъжност - не по-малко от 1,08; 2. за най-ниската младша изпълнителска длъжност - не по-малко от 0,85;“. 6.2. Нова ал. 3 в чл. 177 (сегашна ал. 3 става ал. 4, а сегашна ал. 5 Увеличението на основното месечно възнаграждение само за най-ниските изпълнителски и младши изпълнителски длъжности ще доведе до нарушаване на изградената диференциация в размера на заплатите за различните длъжности, в съответствие с изискваните от тях образование, професионална квалификация, ниво на компетентност и отговорност, проявяване в служебната дейност и резултатите от нея. Предложението е включено в § 6 от законопроект № 49-354-01-35 от 10.05.2023 г. на Корнелия Нинова и група народни представители, който в по-напреднал етап на разглеждане в Народното събрание. става ал. 6) със следния текст: базата по ал. 2 и чл. 180, ал. 2, се преизчислява ежегодно през първия месец на всяка година“. Синдикална 7. Предлагаме изменение и допълнение на чл. 180 от ЗМВР 7.1. Не се 7.1. Ново предложение извън проекта на федерация 7.1. Предлагаме изменение и допълнение на текста на чл. 180, ал. приема. ЗИДЗМВР на служителите 2 В сега действащия текст на ал. 2 до отпадне текста: „се По отношение на обвързването на възнагражденията на служителите в МВР със в МВР утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република средната работна заплата в страната, България“ и на негово място след „най-ниската длъжност“ се запише изразяваме следното: следния текст: „е средната работна заплата за страната за второто Съгласно приетите изменения и тримесечие на предходната година, съобразно данни на Националния допълнения на Кодекса на труда (обн. ДВ. статистически институт“. бр.14 от 10.02.2023 г.), разпоредбата на чл. В тази връзка предлагаме да се променят посочените в т. 1 и т. 2 244 регламентира, минималната работна 15 коефициенти, съобразено предложената нова база и размера на сегашното основно месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на тези служители. Текста на ал. 2 да придобие следния вид: „Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност, е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: 1. за висше образование - не по-малко от 0,7; 2. за средно образование - не по-малко от 0,5;“. заплата за страната за следващата календарна година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Следва да се има предвид, че към настоящия момент увеличаването на минималната работна заплата за страната не оказва влияние на определените основни възнаграждения на служителите по ЗМВР, с изключение на най-ниско квалифицираните работници и служители, в случай че възнагражденията на последните са под минималната работна заплата. В тази връзка, обвързването на минималната работна заплата за страната със средната брутна работна заплата и възприемане на предложението, считаме това за аргументирана предпоставка за актуализирането на основните месечни възнаграждения на всички служители в МВР, с цел запазване на изградената диференциация в размера на заплатите за различните длъжности, за което ще е необходим допълнителен финансов ресурс. Предложението е включено в § 7 от законопроект № 49-354-01-35 от 10.05.2023 г. на Корнелия Нинова и група народни представители, който в по-напреднал етап на разглеждане в Народното събрание. Синдикална 7.2. Изменение на ал. 3 от чл. 180 като вместо текста 7.2. Не се 7.2. Ново предложение извън проекта на федерация „минималната работна заплата, установена за страната“ се запише приема. ЗИДЗМВР на текста: „средната работна заплата за страната за второто тримесечие Предложението в т. 7.2. е непрецизно. То 16 служителите на предходната година“. не кореспондира с предложението по в МВР Текста на ал. 3 да стане следния: „Най-ниската заплата за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, не може да бъде по-малка от средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година. Началните и максималните размери на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, се определят с наредбата по чл. 177, ал. 3.“ МОТИВИ: Тези предложения са обосновани основно от следните аргументи: Служителите в МВР осигуряват сигурността в държавата, а нейната среда е от съществено значение за състоянието на икономиката т.е. тя е пряко обвързана със създадените от тях условия. При реализиране на нашите предложения служителите в МВР ще бъдат допълнително мотивирани в своята дейност, защото резултата от нея ще бъде пряко обвързан с доходите им. Така заплатите на тези служители, логически и реално ще следват доходите в страната, в условията на съпричастност и няма да се стига до социално напрежение и протестни действия за подобно индексиране, и непредвидени разходи за бюджета. Освен социалната сигурност, ще се постигне и финансова, чрез прогнозиране в бюджета на необходимите разходи. Още след изтичане на предложения период (от който да се използват данни за базата), ще е възможно да се прогнозира необходимия бюджет за тези разходи през следващата година, което несъмнено ще е от полза при изготвяне на държавния бюджет и в частност на МВР. предходната т. 7.1. 17 Синдикална 8. Предлагаме изменение и допълнение на чл. 181, ал. 2 като след 8. Не се Ново предложение извън проекта на федерация думите „и снаряжение“ да бъде добавено „или тяхната парична приема. ЗИДЗМВР на равностойност при не осигуряването им до края на годината, за която 8. Съгласно чл. 181, ал. 2 от ЗМВР, на служителите се дължат“. държавните служители се осигуряват работно в МВР Текста на ал. 2 да стане следния: „На държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, или тяхната парична равностойност при не осигуряването им до края на годината за която се дължат, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло.“. МОТИВИ: Това би компенсирало до известна степен направените от служители, изпълняващи задълженията си в униформено облекло, разходи по поддържането на облеклото им във вид не уронващ престижа на МВР, предвид факта, че през последните години системно изцяло или отчасти не се получава необходимото униформено облекло или снаряжение по предвидения от закона ред и са принудени да закупуват елементи от него на свободния пазар за своя сметка. Актуализирането и базата на която да се прави, са съобразени с подготвяне и гласуване на бюджета. и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло Следва да се има предвид, че одобрените разходи по бюджета на МВР се утвърждават по показатели от Единната бюджетна класификация, като осигуреното работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение се отчитат по показател „Издръжка“, а изплатената парична сума за облекло по показател „Персонал“. В този смисъл при изплащане на парична сума, равна на стойността на униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, разходите няма да бъдат финансово осигурени по показател „Персонал“ по бюджета на МВР, предвид планирането и одобряването им по показател „Издръжка“. Синдикална 9. Предлагаме изменение и допълнение в изречение второ на 9. Не се Ново предложение извън проекта на федерация разпоредбата на чл. 187, ал. 1, като текста след „нощта е“ да бъде приема. ЗИДЗМВР на заменен с текста „ съгласно установеното в чл. 140, ал.1 от Кодекса на 9. По предложеното изменение в чл. 187. служителите труда“. По този начин текста на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 да стане ал. 1 от ЗМВР, касаещо изменението на в МВР в следния вид: „(1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е съгласно установеното в чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.“. МОТИВИ: В националното законодателство такава условията за нощния труд, а именно - преобразуването на положените часове нощен труд от държавните служители по ЗМВР да се прилага чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда. Следва да се посочи че ОСГК на Върховния касационен съд се произнесе по въпрос „При отчитане и заплащане на 18 продължителност на работно време през нощта е предвидена единствено в тази разпоредба и за държавните служители със статут по ЗМВР и не съществуват каквито и да е разумни юридически и логически аргументи за това различно третиране. В чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда законодателя е въвел намалена продължителност на работното време през нощта. Предвид акта, в който е уредено, би следвало това условие да е фундаментално за всички работници и служители в държавата и това е така с единственото изключение на обсъжданата разпоредба. Нейното изключение е лишено от всякаква житейска и юридическа логика. Държавните служителите със статут по ЗМВР работещи на смени, с нищо не са по-различни от останалите полагащи, нощен труд в Република България. Нощния труд е с еднакво неблагоприятно въздействие за здравето на всички работници и служители и държавните служители със статут по ЗМВР не са по- устойчиви от останалите. Доказателство за последното и аргументите ни е и разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР: ,,Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.“. положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“ с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. (следва да се има предвид, че тълкувателното дело е образувано преди влизането в сила на измененията в чл. 187 от ЗМВР, изрично регламентиращи продължителността на нощния труд). В решението се посочва, че „Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни.“... „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.“. 19 Разпоредбите на ЗМВР установяват по- голяма нормална продължителност на работното време през нощта на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, предвид основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсират със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 от ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР). по- благоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия при условията на I категория труд и др. Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време предвижда минималните изисквания относно нормалната продължителност на работното време, като посочва че нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишава средно осем часа за всеки 24- часов период, като допълнително е уточнено, че работниците, които полагат нощен труд и чиято работа е свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не 20 трябва да работят повече от осем часа за всеки период от 24 часа, през който полагат нощен труд. В допълнение на горното, следва да се има предвид, че предложената промяна изисква осигуряване на допълнителни финансови средства по показател „Персонал“ по бюджета на МВР. Синдикална 10. Не приемаме предложението в § 5 от проекта за допълнение 10. Не се 10. В мотивите към предложението е федерация на чл. 190, ал. 1. Предлагаме вместо него, в тази разпоредба да се приема. посочено, че то цели в обхвата на чл. 190, ал. на служителите в МВР направят следните изменения и допълнения: Думите „за отглеждане на дете до двегодишна възрасти да се заменят с „отглеждане на малко дете“. МОТИВИ: По този начин в обхвата на тази разпоредба ще влязат всички предвидени в КТ права и възможности свързани с отглеждане на дете. Тази разпоредба бе в предложения от нас вариант, до изменението и допълнението й обнародвано в ДВ, бр. 60 от 2020 г. довела до състоянието да не може вече девет месеца държавните служители със статут по ЗМВР, бащи или осиновители на деца до 8- годишна възраст, да се ползват от правото по чл. 164в от КТ, въведено със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г., в сила от 01.08.2022 г.). С него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (OB, L 188/79 от 12 юли 2019 г.). Принципът на равенство между половете и принципът на равновесие между професионалния и личния живот са утвърдени в принципи 2 и 9 на Европейския стълб на социалните права. С тези промени в Кодекса на труда чрез чл. 164в се въвежда изцяло нов вид отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) - като индивидуално право на бащата. Според тази разпоредба считано от 01.08.2022 г. бащата (осиновителят) има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10, чл. 164, ал. 3, чл. 1646, ал. 2 и 5 или чл. 167, ал. 1 КТ. Напълно 1 от ЗМВР да бъде включен отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по чл. 164в от КТ. Включването на отпуска по 164в от КТ в обхвата на чл. 190, ал. 1 от ЗМВР е предвидено в § 5 от публикувания за обществени консултации за периода 14.03.2023 - 13.04.2023 г. проект на ЗИДЗМВР. С цитираното в мотивите към предложението на СФСМВР изменение в чл. 190, ал. 1 от ЗМВР, обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г., думите „отглеждане на малко дете“ са заменени с „отглеждане на дете до двегодишна възраст“, с което е прецизирана използваната в разпоредбата терминология, в съответствие с използваната в КТ (чл. 164). В КТ, към който препраща разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗМВР, не предвижда „отпуск за оглеждане на малко дете“. Възприемането на предложението няма да постигне посочената в мотивите цел. 21 идентични с предложения от нас текст са и съдържащите се в ЗДСл разпоредби свързани с предвидените в КТ възможности. Синдикална 11. Относно направените в проекта предложения за Глава осма 11.1. Проектната разпоредба на § 14, т. 1, федерация „Дисциплинарна отговорност“ б. „в“ е оттеглена от законопроекта. на служителите в МВР 11.1. Подкрепяме предложенията на § 14 - с изключение на предложението „в)“ за което не намираме съществени юридически аргументи, въпреки опита за такива в мотивите по проекта. Синдикална 11.2. По § 16 подкрепяме предложенията - с изключение на: 11.2. Не 11.2. По § 16 относно чл. 203, ал. 1, т. 11: федерация Не подкрепяме предложения нов текст за т. 11. Не приемаме това се Уронването на престижа следва да на служителите в МВР предложение - предвид практиката, с този текст се залагат предпоставки за силно необосновани заключения относно деяние което е „довело до уронване на престижа на службата“. Заключението ни се обуславя от практиката до момента във връзка с прилагането на чл. 203, ал.1, т. 13 от ЗМВР. Липсват механизми гарантиращи защита от интерпретации, обективност и правилност при прилагане на такава хипотеза, а тя застрашава правото на труд. Само при наличие на такива би могло да се въведе предлаганата възможност. приема. настъпи като обективен факт и само по себе си представлява юридически правопораждащ факт, настъпил вследствие на извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 199- 202 от ЗМВР, а не е предполагаемо събитие. За разлика от т. 13 на чл. 203 от ЗМВР се изисква да е възникнало уронването на престижа на службата, а не да съществува като възможна последица от неспазване на етичните правила от ЕК. Именно това е гаранцията, претендирана от СФСМВР, за спазване на правата на служителите. Освен това, към момента липсва съдебна практика, която да се използва като довод от синдиката. Дисциплинарната практика от последните три години сочи на факта, че като последица от извършени дисциплинарни нарушения по чл. 199-201 от ЗМВР е значителното уронване на престижа на МВР и полицейските органи. Този допълнителен елемент към описаните дисциплинарни нарушения съществено променя техните състави, тежестта им е съвсем различна и предвидените в закона дисциплинарни наказания не съответстват на нея. 22 11.2. Не подкрепяме предложението за нов текст на т. 14 - 11.2. Проектната разпоредба на § 16, т. 1 б. Съгласни сме за необходимостта за носене на дисциплинарна отговорност за такова деяние, но текста в този вариант, е неприемлив за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В ежедневната си дейност служителите използват тези информационни фондове, често и за съдействие на служители, които по различни причини нямат техническата възможност за достъп до тях. Следва ли от това, че за всяко такова използване трябва да им се търси дисциплинарна отговорност по предложения текст и те ще трябва да доказват, че действието им не е им е зловредно? Ето защо предлагаме от текста да отпадне „използване“ и той да бъде редактиран в следния вариант: „Предоставяне на информация от информационните фондове на МВР, на държавни органи, организации, юридически или физически лица, без наличието на служебна необходимост и/или извън установения в МВР ред.“. 11.2. Не подкрепяме предложението в т. 2. за създаване на нова „в“ е оттеглена от законопроекта. 11.2. Проектната разпоредба по § 16, т. 2 е ал. 4. Не намираме годни юридически аргументи за него. оттеглена от законопроекта. Синдикална 11.3. Предлагаме в чл. 203, ал. 1 да се включи хипотезата - 11.3. Не 11.3. Относно чл. 203, ал. 1 ново федерация „Системно нарушение по чл. 201, ал. 1, т. 7“. се предложение извън проекта на ЗИДЗМВР: на служителите в МВР МОТИВИ: Считаме, че за правоохранителна институция в правова държава, е недопустимо да не се потърси най-тежката дисциплинарна „уволнение“ отговорност на служител позволил си да извърши три или повече нарушения в продължение на една година, чрез нарушаване на изброените в чл. 201, ал. 1, т. 7 актове и освен това е засегнал предвидените в тях права на служителите. приема. Такава норма ще се конкурира с чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за дисциплинарни нарушения, извършени при условията на системност. За описаните случаи и сега съществува правна възможност за прилагане на чл. 203, ал. 1, т. 10 или 14 от ЗМВР. Синдикална 11.4. Не подкрепяме предложените промени свързани с Проектните разпоредби на § 17 - 22 федерация процедурата „дисциплинарна проверка“ с което не приемаме относно чл. 204а – 209 са оттеглени от на съдържащите се в проекта предложения от § 17 до § 22. законопроекта. служителите в МВР Считаме, че това ще задълбочи още повече съществуващия хаос при търсене на дисциплинарна отговорност с множеството различни органи, права, задължения и действия. Всяка подобна импровизация ще задълбочи проблема. Решението не е в създаване на още един ред, а в създаването само на един ред. Ето защо предлагаме от ЗМВР да бъде премахната процедурата „дисциплинарна проверка“ която в 23 момента се съдържа единствено в чл. 205, ал. 2 и при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, единствената процедура да е „дисциплинарно производство“ по съществуващите в момента в ЗМВР ред и условия. Синдикална 11.5. По § 23 - подкрепяме предложенията, с уточнение, че 11.5. Проектната разпоредба на § 23, т. 2 федерация желаем за предложението по т. 2 да бъде уточнено кой ръководител да относно чл. 213, ал. 3 е оттеглена от на се има предвид. законопроекта. служителите в МВР Синдикална 11.6. По § 24 - подкрепяме предложенията в т.1-3. Не подкрепяме 11.6. Не 11.6. Относно § 24, т. 4 (нова ал. 9 на чл. федерация предложението на т. 4. се 214): на служителите в МВР Считаме, че по този начин акта ще възпроизведе действие, без да може служителят до неговото узнаване да предприеме действия за защита, чрез обжалването му пред компетентния съд, защото отстраняването от длъжност непосредствено засяга законни права на адресата, тъй като го лишава от възможността да упражнява конституционно гарантираното му право на труд и възнаграждение и социални осигуровки. приема. Служителите разполагат с достатъчно средства за защита и оспорване на заповедите, засягащи техните интереси, по съдебен ред. Освен това, при отмяна на заповедта за отстраняване се дължи възнаграждението за времето на отстраняване. В противен случай служителят може да се намира в ареста с мярка за неотклонение и едновременно с това да получава възнаграждение за работа - да получава заплатата си, без да работи. Тези пари впоследствие не могат да се възстановят в случай, че съдът потвърди заповедта за временно отстраняване от длъжност. Когато дисциплинарното производство по чл. 207 от ЗМВР бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание „уволнение“, той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. Следва да се посочи, че временното отстраняване от длъжност има за цел да гарантира обективно провеждане на 24 дисциплинарното производство и не следва да се възприема като начин за накърняване на неговите права. Отстраняването от длъжност е временна, превантивна мярка и нейна основна цел е да се препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образуваното срещу него дисциплинарно производство. Синдикална 11.7. Предлагаме изменение и допълнение на чл. 211 11.7. Не Ново предложение извън проекта на федерация Предлагаме в чл. 211 да се създадат две алинеи, чрез които да се се ЗИДЗМВР на служителите в МВР разграничат хипотезите за заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 и 2а и ал. 4 и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като чл. 211 с двете алинеи придобият следния вид: Нова „(1) Заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 и 2а и ал. 4, може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването спира изпълнението.“. Нова „(2) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.“. Предлагаме от разпоредбата на чл. 211 да бъде премахнат текста приема. 11.7. Относно чл. 211: Служителите разполагат с достатъчно средства за защита и оспорване на заповедите, засягащи техните интереси, по съдебен ред. Освен това при отмяна на заповедта за отстраняване се дължи възнаграждението за времето на отстраняване. В противен случай, служителят може да се намира в ареста с мярка за неотклонение и едновременно с това да получава възнаграждение за работа - да получава заплатата си, без да работи. Тези пари впоследствие не могат да се възстановят на изречение трето: в случай, че съдът потвърди заповедта за „Решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на касационно оспорване.“. МОТИВИ: За двете нови алинеи - С тези актове се засягат права, но със заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 и 2а и ал. 4 значително се засягат права. Чрез нея освен временно ограничение за някои, за кратки срокове е налице и трайно и продължително въздействие върху установени конституционни права, като правото на труд и възнаграждение при временно отстраняване от временно отстраняване от длъжност. Когато дисциплинарното производство по чл. 207 от ЗМВР бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание „уволнение“, той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. Следва да се посочи, че временното 25 длъжност по чл. 214. Възможността за съдебен контрол гарантира до известна степен тяхното спазване, но предвид продължителната съдебна процедура (в повечето случаи на две инстанции в рамките на година-две), често приключва след срока на действие на акта който се обжалва и обезсмисля до голяма степен тази защита превръщайки я във формална. За премахване на текста на изречение трето - В Държавен вестник бр.77/2018г. бе обнародван ЗИД АПК, чрез който според § 102, т. 6 от неговите ПЗР в ЗМВР се направи следното изменение: „В чл. 211 в изречение първо след думата „обжалва“ се добавя „пред съответния административен съд“ и се създава изречение трето: „Решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на касационно оспорване.“. Считаме, че този текст е в противоречие с разпоредби от Конституцията на Република България (КРБ) и значително ограничава права и поставя държавните служители от МВР в неравностойно положение спрямо работници и служители със статут по Кодекса на труда (КТ) и служители със статут по Закона за съдебната власт (ЗСВ) за които не съществува такова ограничение. Според чл. 125, ал. 1 от КРБ „Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.“. Целта на този върховен съдебен надзор е да гарантира своевременна корекция на нарушения в производствата пред административните съдилища. Именно своевременен следва да е надзорът върху първите инстанции, който следва да бъде извършван именно под формата на касационен инстанционен контрол. На 27.02.2019г. на официалната страница на Върховния административен съд се появи публикация, според която „Върховният административен съд ще образува тълкувателни дела при наличие на противоречива практика по едноинстанционните производства... Според съдия Чолаков тълкувателните решения по законите, по които делата вече се разглеждат на една инстанция, ще помогнат за повишаване на бързината, авторитета и уеднаквяване на практиката на административното правораздаване в страната“. Приемането на тълкувателни решения и постановления обаче има отстраняване от длъжност има за цел да гарантира обективно провеждане на дисциплинарното производство и не следва да се възприема като начин за унижаване на държавния служител и накърняване на неговите права. Отстраняването от длъжност е временна, превантивна мярка и нейна основна цел е да се препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образуваното срещу него дисциплинарно производство. В случай, че се приеме предлаганото изменение, на практика би означавало, че подаването на жалба срещу заповедта за принудително отстраняване в случаите когато служителят може да пречи на разкриването на обективната истина, или когато не е психологически пригоден да изпълнява служебните си задължения или е с наложена мярка за неотклонение ще спира изпълнението на заповедта за принудително отстраняване, което обезсмисля нейното предназначение. 26 съвсем друга насоченост по същество. Можем да посочим много примери за незаконосъобразно отхвърляне на доказателствени искания от първоинстанционния съд или неправилно приложение на материалния закон в първоинстанционното решение. Тези пороци няма как да бъдат отстранени в конкретния казус чрез тълкувателно решение, защото то действа занапред и конкретният жалбоподател ще остане с неправилно решение, постановено при незаконосъобразно проведено съдебно производство. Според чл. 209 от АПК: „Касационна жалба ши касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила ши необоснованост“. Нито едно от касационните основания не кореспондира на основанията за отмяна по чл. 239 от АПК. Това от своя страна означава, че жалбоподателят е оставен на своеволието на първоинстанционния съдия. И с оглед горното задължително възниква един въпрос, на който не намираме положителен отговор: Каква защита има жалбоподателят срещу съдия от административен съд, който проведе делото в съществено противоречие с процедурни норми и/или се произнесе в разрез с тълкувателно решение ? Според изречение трето на чл. 211 от ЗМВР отговорът е „Никаква !“. Посочените в чл. 209 от АПК пороци се отстраняват ефективно само и единствено по реда на инстанционния контрол или поне така все още се преподава в правните факултети в България. Очевидно някой е решил, а множество други са допуснали да се внесе драстично разминаване между теория и практика на съдопроизводството, а това е недопустимо. Ограничаването на възможността при налагане на дисциплинарни наказания по ЗМВР да се търси съдебна защита само на една инстанция е лишено от аргументи и дискриминативно спрямо държавните служители от МВР. Според чл. 6 от КРБ: „(1) Всички хора се раждат свободни и 27 равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение ши имуществено състояние“. В същото време обаче за всички работниците и служителите със статут по КТ, в това число и тези от тях които са служители по чл. 142, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, както и за служители със статут по ЗСВ е запазено и съществува правото, за двуинстанционно обжалване на всички наложени дисциплинарни наказания. През годините, от когато е в сила тази разпоредба, не сме успели да намерим каквото и да е обяснение за това различно третиране. Ситуацията е още по- озадачаваща поради следните факти: Със същия брой 77 от 2018г. на ДВ, за държавните съдебни изпълнители и за съдиите по вписванията, са внесени промени относно оспорването на дисциплинарни наказания, но категорично е запазено двуинстанционното съдебно производство(чл. 328 и от ЗСВ). Двуинстанционното производство е запазено и за съдии, прокурори, следователи и членове на ВСС (чл. 323 от ЗСВ). Посочените норми в комбинация с липсата на дори минимални мотиви за направеното с изречение трето изменение на чл. 211 от ЗМВР, прави ограничаването на съдебните оспорвания на наложени дисциплинарни наказания само пред административните съдилища крайно дискриминативно и противоречащо на основни принципи на правовата държава. Описаните по-горе процесуални ограничения са крайно несъстоятелни и противоконституционни и в друг аспект. Според чл. 45 от КРБ „Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи“. Жалби се депозират при наличие на противозаконно нарушаване или застрашаване на законни права и интереси. Така например, срещу незаконосъобразни актове (както и фактически действия или бездействия ) на административни органи се търси защита чрез жалби до съда. По същия начин срещу незаконосъобразно поведение на съдебен орган следва да може да се търси защита от по-горна съдебна 28 инстанция, доколкото единствено въззивните и/или конституционните инстанции могат да бъдат коректив на първоинстанционните съдебни състави. Това следва и от принципа за разделение на властите, инкорпориран в множество норми на КРБ. Само че изречение трето на чл. 211 от ЗМВР на практика елиминира възможността да се подават жалби срещу незаконосъобразни действия на административните съдилища при разглеждане на дела за наложени дисциплинарни наказания на държавни служители по ЗМВР. Това от своя страна е безспорно нарушение и недопустимо ограничаване на конституционното право на защита ясно формулирано и в чл. 56 от КРБ: „Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник“. Текста на изречение трето от чл. 211 от ЗМВР на практика заличава правото на защита срещу неадекватно проведени съдебни производства по оспорване на дисциплинарни наказания пред административните съдилища. В допълнение, ще си позволим да цитираме аргументи от Решение № 3/07.03.2019г. на Конституционния съд, които считаме за относими и към настоящия казус. Според посоченото решение „...съдът следва да се ръководи от стандарта, установен в разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от Конституцията. Според последната държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията, т.е. длъжни са да работят в обществен интерес, и следователно законодателят не може да въвежда по отношение на тях ограничения, надхвърлящи необходимото за обезпечаване на тази конституционна ценност“. Пак там четем, че „Последователна е практиката на съда, че ограничаването на основните права е допустимо и възможно само в случай, когато това се налага, за да бъдат съхранени висши конституционни ценности. т.е. опазване основите на конституционния ред, включващи държавния суверенитет, разделението на властите, формата на държавно устройство и държавно управление и др., както и при необходимост да се предотврати засягането на други обществено значими интереси като отбраната и сигурността на 29 страната и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика. Задължително е обаче, съобразно принципа на пропорционалност това ограничение да е съразмерно на преследваната цел, а не да надхвърля необходимото за нейното постигане (Решение № 12 от 1997 г., Решение № 14 от 2014 г. на Конституционния съд)“. Както посочихме по-горе, мотиви за въведеното с изречение трето на чл. 211 от ЗМВР законово ограничение липсват. Съответно липсва и законодателна цел, чието постигане може да бъде осигурено само и единствено посредством ограничаването на оспорването на наложени дисциплинарни наказания само пред една инстанция. Не на последно място е фактът, че от както през 2018 г. влезе в сила настоящия текст на разпоредбата на чл. 211, сме свидетели на трайно противоречива съдебна практика, която при контрола от касационна инстанция преди тази промяна, не съществуваше. С огорчение и дълбоко несъгласие посрещаме всяко подобно ограничаване на конституционни права и разделение на гражданите, което по същество е недопустима дискриминация, забранена от КРБ. Такива обстоятелства и резултати от своя страна пряко засяга справедливостта и стабилността на правораздаването в Република България и влиза в явно противоречие с ангажиментите ни към европейските ни партньори и изискванията за по-тясно приобщаване към демократичното семейство на Европа. Синдикална 12. Предложения за промени в Глава дванадесета Синдикална 12. Не се Ново предложение извън проекта на федерация Дейност приема. ЗИДЗМВР на 12.1. Предлагаме изменение на чл. 243, ал. 3, като текста след 12. По предложението синдикалните служителите „държавни служители в МВР“ се заличи и на негово място се запише организации, в които членуват държавни в МВР „имат право да се присъединяват или да членуват в национални служители в МВР да имат право да се синдикални организации извън МВР, като по този начин текста на присъединяват или да членуват в национални тази разпоредба да придобие следния вид: синдикални организации извън МВР, следва „(3) Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, имат право да се присъединяват или да членуват в национални синдикални организации извън МВР.“. МОТИВИ: Сегашната разпоредба на ал. 3 неаргументирано от една страна ограничава възможността на синдикалната дейност на национално ниво и механизмите която тя има (пр. възможността за да се посочи че синдикалните организации на служителите в МВР могат да бъдат създавани с конкретно очертани в чл. 243, ал. 2 от ЗМВР цели - „Синдикалните организации в МВР представляват своите членове пред ръководството на МВР и защитават техните 30 пряка представителност в Националния съвет за тристранно сътрудничество), а от друга - да се ползват пълноценно от широките административни, експертни и материални възможности на национално представителните синдикални организации. На практика години наред това е факт за една организация по чл. 242, ал. 1, в която членуват основно държавни служители от МВР, въпреки действащата разпоредба на ал. 3. Това обстоятелство поставя в неравностойно положение останалите синдикални организации по чл. 242, ал. 1, в които членуват държавни служители. С нашето предложение тази неравнопоставеност и ограниченост ще бъдат преодолени. права по служебните, трудовите и осигурителните правоотношения, както и по въпросите на жизненото равнище чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти на нормативни и общи административни актове.“ Синдикалните организации осъществяват своите задачи в рамките на МВР, поради което тяхната дейност е свързана именно със защита на правата на синдикалните членове по служебните, трудовите и осигурителните правоотношения в МВР. Разпоредбите са въведени в ЗМВР, отчитайки необходимостта от една страна да се въведат стриктни гаранции за свободата на професионално сдружаване, а от друга - да се приемат ясни правила за това, че съсловните организации не могат да упражняват дейност, различна от тази, насочена към защита на интересите на своите членове, предвид което предложението е нецелесъобразно. Особеностите и естеството на професията на служителите от МВР, с оглед упражняваната дейност налагат и определени ограничения. В тази насока, следва да се отбележи, че съгласно Конвенция № 98 от 1949 г. за правото на организиране и на колективно договаряне и Конвенция № 87 от 1948 г. за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, националното законодателство определя степента, в която гаранциите, предвидени в тези конвенции, се прилагат за въоръжените сили и полицията. Ограничението не е въведено само за 31 синдикалните организации на служителите от МВР, като може да бъде посочено че аналогична уредба се съдържа и в Закона за съдебната власт. 13.2. Предлагаме изменение и допълнение на чл. 247, ал. 1 и 2: 13.2. Не Нови предложения извън проекта на - Предлагаме в текста на ал. 1 след „длъжност в“ да се добави се ЗИДЗМВР Синдикална „централно или териториално ръководство“, като по този начин текста приема. 13.2. По предложението за ал. 1 следва да федерация на тази разпоредба да придобие следния вид: се посочи, че съгласно дефинициите на на служителите в МВР „(1) Държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в централно или териториално ръководство на организациите по чл. 242, ал. 1, за времето на мандата си имат право на неплатен отпуск.“. Предлагаме в началото на текста на ал. 2 да се пише „През Не се понятията „синдикално ръководство“ и „работодател“ в § 1, т. 6 и т. 1 от ДР на КТ и направеното с Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014 г. на Върховния касационен съд, ОСГК, по тълк. дело № 9/2013 г. тълкуване, с предварителна закрила при уволнение се ползва служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация. ЗМВР е специален закон , който урежда времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца приема. принципите, функциите, дейностите, след освобождаването му от нея“, като по този начин разпоредбата управлението и устройството на МВР и придобие следния вид: статута на служителите в него. Дейността на „(2) През времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му от нея, служебните правоотношения на държавните служители по ал. 1, могат да бъдат прекратени на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и 8 само с предварителното съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация.“. МОТИВИ: За ал. 1 - Осигуряване яснота на разпоредбата. В сегашният й вид подлежи на тълкуване, дали се отнася само за централно (национално) МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Държавните служители в МВР изпълняват специфични служебни дейности и се ползват от специалната закрила на закона. За разлика от общото трудово 32 и/или и за териториални ръководни органи, каквито съществуват в болшинството организации по чл. 242, ал. 1. За ал. 2 - Осигуряване подобна на наличната в чл. 333, ал. 3 от КТ защита на синдикални лидери, срещу упражняване на натиск в крайната му форма „уволнение“ във връзка с извършвана от тях синдикална дейност. Предложените промени няма да доведат до необходимост от допълнителни финансови средства. законодателство - КТ и ЗДСл, в ЗМВР е предвидена възможност ръководителите на синдикалните организации да ползват неограничен по време неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж. Национален 1. В § 14, т. 1, в) Считаме за изцяло несъстоятелно и в 1. Проектната разпоредба на § 14, т. 1, б. синдикат на противоречие с основното трудово законодателство в Р България „в“ относно чл. 201, ал. 1, т. 8 е оттеглена от пожарникар създаването на нова т. 8 на чл. 203, ал. 1 от ЗИДЗМВР, със следното законопроекта. ите и спасителите „Огнеборец“ (писмо № 1963/ 13.04.2023 г.) съдържание: „извършено нарушение по чл. 203, ал. 1 от държавен служител, който заема ръководна изборна длъжност в. синдикална организация, и ръководният орган на съответната синдикална организация по чл. 247, ал. 2 не е дал предварително съгласие за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. С въвеждането на тази норма вносителят на законопроекта допуска смесване на различни по вид дисциплинарни наказания, когато се предполага, че държавен служител, заемащ ръководна изборна длъжност в синдикална организация е извършил нарушение, изчерпателно посочено в чл. 203, ал. 1 ЗМВР. Тоест ЗИДЗМВР допуска държавният служител въпреки, че е осъществил състава на нарушение, изрично предвиждащо наказание „уволнение“ да бъде наказан с „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. Недопустимо е за нарушение, за което законът изрично предвижда да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение да се налага друг вид наказание, тъй като в случая недаването на предварителното съгласие от ръководния орган на съответната синдикална организация не обосновава дисциплинарно нарушение за държавния служител. Тоест недаването на предварително съгласие е безвиновно, както и няма виновно поведение от държавния служител, което да предполага да бъде наказан с „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. Ако има осъществен състав на нарушение по чл. 203 ЗМВР, то наказанието следва да бъде „уволнение“, а не друго различно от него. Нещо повече с предлаганата промяна на практика се обезсмисля първо процедурата с искането на предоставяне на 33 съгласие от съответния синдикален орган, тоест преодолява се синдикалната защита на синдикалните дейци и второ представлява недопустима намеса в автономията на синдикалната организация, което изцяло противоречи на Конвенция № 87 на МОТ за свободата на сдружаване и закрила на правото на организиране. Национален 2. В § 15 Категорично се противопоставяне с предлаганите: 2. Проектната разпоредба на § 16, т. 1, б. синдикат на пожарникар ите и спасителите „Огнеборец“ отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, в резултат на които са нанесени значителни имуществени вреди на МВР и създаването на нова разпоредба, която предвижда нов състав на нарушение - „извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 199 - 201, в резултат на което са нанесени значителни имуществени вреди на МВР“, за което нарушение ще се налага най- тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение“. Тази промяна считаме за необоснована и изцяло прекомерна и с нея не ще се изпълни очакваната цел - „търсене на дисциплинарна отговорност от държавни служители и с цел повишаване отговорността им за опазване на държавното имущество”. Напротив, в случая с налагането на дисциплинарно, наказание „уволнение“ биха се накърнили правата на държавния служител, оставайки без работа и доходи и би затруднило търсенето на имуществена отговорност от служителя. Ето защо държим дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ да остане в съдържанието, в което съществува. „а“ относно чл. 203, ал. 1, т. 10 е оттеглена от законопроекта. Национален 3. В §18 предлаганата в ЗИДЗМВР процедура „дисциплинарна 3. Проектната разпоредба на § 18 относно синдикат на проверка“ за установяване на дисциплинарните нарушения по чл. 199 чл. 205 е оттеглена от законопроекта. пожарникар - 201 от ЗМВР липсва възможност държавните служители да бъдат ите и подпомагани от адвокат, така както е предвидено при провеждане на спасителите „Огнеборец“ „дисциплинарно производство“ за установяване на дисциплинарните нарушения по чл. 203 от ЗМВР. Считаме, че този пропуск ограничава възможността за защита на държавните служители. Той ги препятства да ползват адвокатска защита при защита техните права и законни интереси. Това ограничение е в противоречие с чл. 30, ал. 4 и ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 56 от Конституцията на Република България, който предвижда, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или 34 законни интереси и му дава възможност да се явява със защитник в държавните учреждения, както и чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България, който регламентира, че адвокатурата подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Синдикат на 1. По § 14. В чл. 201 се правят следните изменения: в) създава се 1. Проектната разпоредба на § 14, т. 1, б. служителите т. 8: „в“ относно чл. 201, , ал. 1, т. 8 е оттеглена от в МВР (писмо № 7Д-2023/ 13.04.2023 г.). „8. извършено нарушение по чл. 203, ал. 1 от държавен служител, който заема ръководна изборна длъжност в синдикална организация, и ръководният орган на съответната синдикална организация по чл. 247, ал. 2 не е дал предварително съгласие за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. законопроекта. Синдикат на 2. По § 16. В чл. 203 се правят следните изменения и допълнения: 2. Проектната разпоредба на § 16, т. 2 служителите Създава се ал. 4: относно чл. 203, ал. 4 е оттеглена от в МВР „(4) Наказанието по ал. 1 не се налага на държавен служител, който заема ръководна изборна длъжност в синдикална организация, при липса съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация по чл. 247, ал. 2. В този случай се налага наказанието по чл. 201.“ Правилно, в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗМВР е посочено, че съгласно чл. 247, ал. 2 от ЗМВР служебните правоотношения на държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в организациите в МВР, могат да бъдат прекратени на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР („уволнение“) само с предварителното съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация. Липсата на съгласие възпрепятства налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Но в разрез с всяка правна логика и в противоречие на всички основни принципи в правото, вносителите са приели, че липсата на съгласие, законово регламентирана в посочения текст от ЗМВР, може да се преодолее, чрез въвеждане на една явно дискриминационна норма. Така от една страна в хода на дисциплинарно производство ще са събрани доказателства, че служител на МВР е извършил нарушение, отговарящо по квалификацията си на такова по чл. 203 от ЗМВР, но законопроекта. 35 няма да му бъде наложено полагащото се наказание, а някакво друго, за което не се изисква съгласие от страна на ръководния орган на съответната синдикална организация. За всеки юрист, това е регламентирано отменително основание за издаден в този хипотеза индивидуален административен акт, какъвто се явява заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. И дискриминационният признак е качеството на субекта на нарушението - служител на МВР, заемащ ръководна изборна длъжност в синдикална организация. Неясни остават мотивите по същество, за създаването на това „особено производство“, което поставя в дискриминационно положение всички служители на МВР, които не са на изборна ръководна длъжност в синдикална организация и поради това, спрямо тях без процедурни пречки ще може да се налага наказание „уволнение“. Аналогичните въпроси са ясно регламентирани в Кодекса на труда и в този смисъл е удачно да бъде регламентирано прилагане по аналогия по отношение на неуредените в ЗМВР въпроси, касаещи не само дисциплинарната отговорност, а и други въпроси, свързани със служебните правоотношения на служителите в МВР. Синдикат на 3. По § 17. Създава се чл. 204а: 3. Проектната разпоредба на § 17 относно служителите в МВР „Чл. 204а. (1) При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 -201 и/или за установяване на извършителя се образува дисциплинарна проверка. (2) При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 - 16 и ал. 4 се образува дисциплинарно производство.“. чл. 204а е оттеглена от законопроекта. Синдикат на 4. По § 18. Член 205 се изменя така: 4. Проектната разпоредба на § 18 относно служителите в МВР „Чл. 205. (1) Дисциплинарна проверка се образува с писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган по чл. 204, с която се запознава проверявания служител. (4) Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарната проверка, може да бъде подпомаган в зашитата си от посочен от него служител на МВР.“. чл. 205 е оттеглена от законопроекта. Синдикат на 5. По § 20. Член 207 се изменя така: 5. Проектната разпоредба на § 20 относно служителите в МВР „Чл. 207. (1) Дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на: 1. министъра на вътрешните работи или определено от него чл. 207 е оттеглена от законопроекта. 36 длъжностно лице от състава на министерството - за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности; 2. ръководителите на структурите по чл. 37 - за държавните служители на младши изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности.“ „(9) Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат.“. Съвършено неправилно е очакването, че процедурата по търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание на държавните служители със статут по ЗМВР ще се облекчи след като се обособят две отделни административни производства - „дисциплинарна проверка“ за установяване на дисциплинарните нарушения по чл. 199 - 201 от ЗМВР и „дисциплинарно производство“ за установяване на дисциплинарните нарушения по чл. 203 от ЗМВР. Най-вероятно ще се съкратят сроковете по установяване на дисциплинарни нарушения, но същинският ефект, който ще се получи е лишаване на служителя, срещу който е образувана дисциплинарна проверка, да участва в производството адекватно. Това ще увеличи многократно основанията за отмяна на издадените заповеди за налагане на дисциплинарно наказание поради лишаване от право на защита и участие в процеса на събиране на доказателства от страна на служителя, срещу който е образувана проверката. Тук разделителната линия - за по-леки нарушения да се извършва дисциплинарна проверка, а за тежки нарушения - дисциплинарно производство, е произволно приета и неправилно е омаловажена тежестта на доказване - леките нарушения се доказват лесно, а тежките - по-трудно. Процесуалните правила следва да се прилагат и спазват и в двата вида производства обективно, фактическата обстановка да се изяснява в пълнота и правилно да се оцени деянието. Във всички случаи, на служителя, срещу който е образувана проверката, следва да се предостави възможност да участва в нея активно - да прави искания, бележки възражения, да иска отвод на извършващите проверката и др. Това 37 гарантира обективно и всестранно провеждане както на проверките, така и на дисциплинарните производства, което след себе си води до правилна квалификация на деянието и намалява риска да бъде отменен този акт от съда при евентуално обжалване. В този контекст, напълно необяснимо е, че се предлага „да се облекчи възможността за участие на адвокат като подпомагащ държавен служител, извършил дисциплинарно нарушение в дисциплинарното производство“. Това „облекчаване“ се състои в направеното в законопроекта разграничение относно възможността държавният служител, срещу който се води дисциплинарното разследване, да бъде подпомаган в защитата си. За нарушенията по чл. 198 - 201 от ЗМВР, за които се налагат наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗМВР, се предвижда служителят може да бъде подпомаган в защитата си в хода на дисциплинарната проверка само от служител на МВР. За нарушенията по чл. 203 от ЗМВР, за които се налага най-тежкото наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, служителят ще може да бъде подпомаган в защитата си от служител на МВР или от адвокат. Освен лишаване от право на защита, няма друг начин да бъде определено това предложение. За такова лишаване от основно право - правото на защита, не би следвало дори да се коментира, а не и да се предлага да бъде законово регламентирано. В дълбокия си смисъл, коментираният текст звучи така, че на служителя не се позволява да бъде защитаван от адвокат в посочената хипотеза. Това звучи абсурдно и е незаконно. Правото на защита е основно право и никой не може да бъда лишен от него и е недопустимо с нормативен акт, какъвто е Законът за МВР да се регламентира забрана за ползване на защита от адвокат. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението “- МВР 1. Предложената редакция на чл. 196 е с текст: „Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, се е запознал с материалите от дисциплинарната проверка или дисциплинарното производство“. В така предложения нов текст се съдържа потенциал за злоупотреба/недобросъвестно поведение по субективни подбуди, тъй като е възможно умишлено или поради небрежност в служебната дейност, органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание да отлага/протака за неразумен срок запознаването с материалите, както и да отрази невярна дата на запознаване. 1. Не се приема. 1. Запознаването се установява с полагане на подпис и дата от дисциплинарно наказващия орган, който носи дисциплинарна отговорност за злоупотреба с това право. Твърдените възможности за недобросъвестно поведение се отнасят и за деловодствата на структурите, които към този момент регистрират постъпилите дисциплинарни производства. С измененията се преодолява съществуващата противоречива съдебна 38 практика относно момента, от който започва да тече преклузивният двумесечен срок за произнасяне на дисциплинарно наказващия орган. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението “- МВР 2. Предложената редакция на чл. 203, ал. 1, т. 11 е с текст: „извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 199 - 201, довело до уронване на престижа на службата“. Така предложения текст ще обвърже задължително с доказването на резултат „уронване на престижа на службата“, доказването на нетежко по смисъла на ЗМВР нарушение и налагане на наказанието „уволнение“ за него. Изложения към текста мотив, че така се цели налагане на санкция въз основа на установена негативна морална оценка за извършеното, изглежда логически състоятелен на пръв поглед. Но практически е трудно да се направи обективно измерване на негативна обществена оценка за целите и със средствата на дисциплинарната практика, както и да се дадат процесуални гаранции, че това е извършено законосъобразно. Горното неизбежно е свързано с вземане предвид на медийно отразяване, което може да е направено целенасочено и контролирано, да не кореспондира с обективната действителност и така да се създава определена представа с определена цел. 2. Не се приема. 2. Уронването на престижа следва да настъпи като обективен факт и само по себе си представлява юридически правопораждащ факт, настъпил вследствие на извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 199- 202 от ЗМВР, а не е предполагаемо събитие. За разлика от т. 13 на чл. 203 от ЗМВР се изисква да е възникнало уронването на престижа на службата, а не да съществува като възможна последица от неспазване на етичните правила от ЕК. Именно това е гаранцията, претендирана от СФСМВР, за спазване на правата на служителите. Освен това, към момента липсва съдебна практика, която да се използва като довод от синдиката. Дисциплинарната практика от последните три години сочи на факта, че като последица от извършени дисциплинарни нарушения по чл. 199-201 от ЗМВР е значителното уронване на престижа на МВР и полицейските органи. Този допълнителен елемент към описаните дисциплинарни нарушения съществено променя техните състави, тежестта им е съвсем различна и предвидените в закона дисциплинарни наказания не съответстват на нея. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението 3. Предложения текст на нов чл. 204а, ал. 4 предвижда: „Дисциплинарната проверка приключва в срок до 2 месеца от образуването й“. Не се предвижда нормативна възможност за удължаване на срока. Това ще доведе до тежки затруднения за приключване на множество проверки поради невъзможност да се извърши по тях пълно, 3. Проектната разпоредба на § 17 относно чл. 204а е оттеглена от законопроекта. 39 “- МВР обективно и всестранно разследване в законоустановения срок. В редица случаи е неизбежно да се искат и получават относими към предмета на проверките материали от други държавни органи (прокуратура, следствие, полицейски органи, медицински лица, организации от различен тип и т.н.), което почти без изключения става бавно. Този процес не може да се ускори или направлява от проверяващите комисии, които нямат правомощия, каквито имат разследващите органи и прокурорите, действащи по реда на НПК (съответно по Закона за съдебната власт). Следва да се вземе предвид и че в болшинството случаи съставът на комисиите за проверка е от служители, които имат други основни служебни задължения извън дисциплинарната практика и нямат възможност да изпълняват едно за сметка на друго задължение. Изпълнението на двете изисква и достатъчно времеви ресурс. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението “- МВР 4. Предложения текст на нов чл. 204а, ал. 5 предвижда: „Дисциплинарното производство приключва в срок до 2 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа или правна сложност, този срок може да бъде продължаван до 2 месеца със заповед на органа по чл. 204“. Изложените съображения по т. 3 от настоящото са относими и в този случай. Изхождайки от практиката считаме, че 2 месеца рядко са достатъчни за извършването на пълно, обективно и всестранно разследване, особено като се има предвид, че е за тежки нарушения на служебната дисциплина. Предвидената опция за удължаването на срока за провеждане на дисциплинарно производство с 2 месеца единствено при фактическа или правна сложност, в съчетание със съкращаване на основния срок до 2 месеца е силно ограничаващо и няма да е в интерес на законосъобразното и целесъобразно провеждане на производствата. Основавайки се на изложеното считаме, че визираните проекто- текстове биха могли да са в ущърб на дисциплинарната практика в МВР и не гарантират трайни положителни резултати в тази връзка. 4. Проектната разпоредба на § 17 относно чл. 204а е оттеглена от законопроекта. Фондация „Генерал Представляваната от нас фондация активно работи за усъвършенстването на законодателството в сферата на публичното Не се приема. Защитата на националната сигурност е сред насоките на дейността и на МВР, наред със 40 Любен Гоцев“ - град София право, по-конкретно за подобряване на функционирането на системата на държавния апарат, чрез изработване на концепции, които да доведат до ефективността, логическата последователност и безпротиворечивостта . Една от нашите ангажираности, която сме поели е следенето на законодателните предложения за реформи в сферата на сигурността, в частност тези на представляваното от Вас министерство. Интересът ни е привлечен от предложените законодателни промени, които представляваното от Вас министерство е инициирало в законопроект от 14.03.2023г., качен на сайта на МВР. След като са запознахме с текста на предложените проектопромени и мотивите към тях от името членовете на представляваната от мен фондация, в предвиденият едномесечен срок за обществено обсъждане желаем да представим нашето становище относно промените, които евентуално предстои да бъдат инкорпорирани в българското законодателство след като бъде конституирано работещо Народното събрание. ОТНОСНО ВЪПРОСИТЕ. КАСАЕЩИ УНИФИКАЦИЯ НА ЗМВР С РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/784 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 29 АПРИЛ 2021 ГОДИНА Направените проектопредложения не отговарят на заложените цели на Регламент 2023/784 на ЕП и Съвета (Регламента) и не са съвместими със същността на представляваното от Вас министерство. Дейностите по разследване и установяване на интернет сайтове с терористично съдържание не попадат в дейностите, които МВР трябва да осъществява. Регламентът препраща към Директива (ЕС) 2017/541 в която се съдържат легални дефиниции за терористично съдържание и терористични престъпления свързва дейностите по техните анализ, разследване и разкриване да се извършват от Държавната агенция за национална сигурност. ГДБОП е силова структура, която не извършва дейности, които са в правомощията на ДАНС. Разпространяването на материали с терористично съдържание е дейност, която пряко застрашава суверенитета и/или националната сигурност на държавата и изисква тясно специализирани служби да осъществяват превенцията и контрола срещу подобни общественоопасни деяния. защитата на правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред и пожарната безопасност и защита на населението (чл. 2, ал. 1 от ЗМВР). Оперативно-издирвателната дейност, осъществявана от Министерството, е съвкупност от явни и тайни действия на оперативно-издирвателните органи на МВР за противодействие на престъпността и заплахите за националната сигурност и за опазване на обществения ред (чл. 8, ал. 1 от ЗМВР). От своя страна, ГДБОП-МВР е национална специализирана структура за осъществяване на оперативно-издирвателна и други дейности по отношение на организирана престъпна дейност, свързана с компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи, както и с терористични действия, използване на общоопасни средства и вещества, внушаване на страх, вземане на заложници, отвличане на лица с цел получаване на материални облаги и насилствени действия (чл. 39, ал. 2, т. 3 и 10 от ЗМВР). Компетентността на ДАНС и на МВР обуславя регламентирането в Закона за противодействие на тероризма (ЗПТ) на правомощие и за двете структури при установяване на интернет страници, чието съдържание подбужда към тероризъм или чрез което се разпространяват познания за извършване на тероризъм, да могат да подадат искане до председателя на Софийския градски съд да постанови всички 41 В тази връзка ние смятаме, че тези правомощия следва да са в състава на ДАНС с цел-висока ефективност. предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници (чл. 32, ал. 1 от ЗПТ). В този смисъл е изразеното от ДАНС становище в подкрепа на законопроекта. Фондация „Генерал Любен Гоцев“ - град София ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ДА ОТПАДНЕ РАЗПОРЕДБАТА, ДЕФИНИРАЩА ДИСЦИПЛИНАРНИТЕ НАРУШЕНИЯ Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Тази норма по своята същност е определителна и дава определение на понятието дисциплинарно нарушение. Тя се съотнася с отделните норми, регламентиращи наказания за отделните видове престъпление, тъй както форма към съдържание. Функцията на тази норма е да внесе яснота в понятието за дисциплинарното нарушение, което може да бъде осъществено от лице, имащо качеството служител в МВР. Тази норма е абсолютна логическа предпоставка, за да се обезпечи принципът на законност при дисциплинарните производства, инкорпориран в текста на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Тя е процесуална гаранция за точното и еднакво прилагане на закона, обусловено от легалното дефиниране на термина дисциплинарно нарушение. Идеята да се премахне тази норма-дефиниция крие риск да се създаде празнота в закона, чрез липсата на ясно дефиниране какво е дисциплинарно нарушение, както и възможност да се създаде порочна практика в процеса на неговото тълкуване. Конституцията на Република България намира пряко приложение в тази категория обществени отношения и следва да се упомене като очертаем няколко принципни положения. На първо място необходимостта от това ясно да бъдат очертани и дефинирани понятията, свързани с извършване деяния, съдържащи белезите дисциплинарни нарушения. Дисциплинарното нарушение може валидно да бъде установено само в резултат от законосъобразно състезателно контрадикторно производство. Доколкото дотолкова органът действа в условията на Не се приема. Разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР определя кои са дисциплинарните нарушения. Също така, в чл. 198 - 203 от ЗМВР за всяко едно от наказанията по чл. 197, ал. 1 от ЗМВР („мъмрене“, „писмено предупреждение“, „порицание“, „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“, „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“) изчерпателно е посочено за кои дисциплинарни нарушения се налагат. Тази норма създава затруднение на дисциплинарно наказващите органи и изисква двукратно да се определя какво е дисциплинарно нарушение, въпреки, че за това е достатъчен само конкретно определен състав, така както са разписани в чл. 198 - 203 от ЗМВР. За облекчаване на прилагането на глава осма от ЗМВР е подходящо ал. 2 от чл. 194 от ЗМВР да отпадне. По този начин ще се създаде възможност за правилни квалификации на извършените дисциплинарни нарушения и подвеждането им под конкретните състави, разписани в глава осма „Дисциплинарна отговорност“ от ЗМВР. 42 стриктно в рамките на своите нормативно установени правомощия от значение за разследването на конкретното дисциплинарно нарушение е да осигури право на защита на лицето срещу което тече дисциплинирана процедура. Проектопромените, предлагащи това основополагащо принципно положение да отпадне ще доведат до неяснота в процеса на работа на дисциплинарно-наказващият орган, когато анализира, разследва и установява факта на дисциплинарната отговорност, както и ще доведат до нарушаване на правото на защита на лицето срещу което тече дисциплинарната преписка. Неправилно и необосновани са изводите до които служителите, работили върху проектозакона, са достигнали в мотивите на страница втора от тях. Там се твърди, че дефинитивната норма създава „задължение“ за „двукратно доказване“ на факта на извършеното нарушение. Този извод не може да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 194, ал. 2 във с чл. 198 - 203 от ЗМВР се съотнасят, тъй както форма към съдържание, те образуват диалектическо единство и липсата на всяка една от тях ще създаде празната в правото, която по аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове не може да се прилага с методите на аналогия на закона и аналогия на правото. Фактът, че в законовите текстове на чл. 198/203 се използва термина „наказание“, а не нарушение не е някаква „гола приумица“, а логически обоснована връзка, почиваща на конструкцията, че първенстващо за налагане по вид и размер дисциплинарно наказание е да бъде дадена дефиниция на понятието нарушение. Такава правна норма съществува и в общият Закон за държавния служител, инкорпорирана в чл. 80, ал. 1 ЗДСл, която лимитативно изброява каталога от категоризира видовете дисциплинарни нарушения. Същото е положението е в чл. 90, ал. 1 от Закона за ДАНС. Ние смятаме, че идеята да се диференцира дисциплинарната отговорност относно неправомерно използване на информационните фондове на МВР, както и нейното използване за предоставяне на информация на други държавни органи следва да се инкорпорира като норма-дефиниция в понятието за дисциплинарно нарушение в разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР, като отделно тясно 43 специализирано понятие, предвид факта и, че към момента на изготвянето на настоящото становище страната е в процес на процедура по установяване за нарушение на правото на ЕС в Съда на ЕС в Люксембург, относно въпроса за „вечните полицейски регистрации“, който е неразривно свързан с темата за злоупотреба с информация, представляваща лични данни от масивите на МВР. След като направихме сравнителен анализ на други специални закони, уреждащи статута на държавни служители, ние смятаме, че разпоредбите на чл. 198-202 от ЗМВР стесняват дискреционната власт на дисциплинарно-наказващите органи. Разпоредбите на чл. 198-202 от ЗМВР следва се отменят, единствено следва остане текстът на чл. 203 от ЗМВР, който указва кога се налага наказание дисциплинарно нарушение, каквото е положението в уредбата на общият закон, както и в специалните закони. Фондация „Генерал Любен Гоцев“ - град София ОТНОСТО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА УВОЛНЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛ НА МВР, ЗАЕМАШИ РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ В СИНДИКАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ Смятаме това принципно положение води до невъзможност да се реализира ефективно дисциплинарна отговорност на лица, които имат качеството висши държавни служители в МВР. Разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ЗМВР създава неравно третиране на служителите в МВР и на практика води до създаване на положение на „недосегаемост“ на служители, които са в синдикални организации. Подобни положения следва да се преуредят, като се създаде възможност отказа на ръководните органи в синдикалната организация да бъде оспорен пред обективен, независим и безпристрастен орган, който да може адекватно да оцени фактите и обстоятелствата по всеки отделен казус, тъй като синдикалните организации са пряко заинтересовани от изхода на спора и не може да бъдат безпристрастни в своите оценки. Не се приема се. Отказът на синдикалната организация не представлява подлежащ на оспорване акт. Фондация „Генерал Любен Гоцев“ - град София ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА САМОСЕЗИРАНЕ НА МВР ПРИ ПОДАДЕНИ АНОНИМНИ СИГНАЛИ ОТ ЛИЦА Тезата, залегнала в мотивите на законопроекта, че няма закони, които да уреждат инициирането на проверка по анонимни сигнали не може да бъде споделена. Съображенията ни в тази насока са следните. Не се приема. В редица нормативни актове (кодекси и закони) е предвидено, че „анонимни жалби и сигнали не се разглеждат“, „анонимни становища и сигнали не се разглеждат“, „не се образува производство по анонимни сигнали“, „анонимни сигнали не могат да 44 Предвид факта, че текстът на чл. 205, ал. 2 изр. 2 от ЗМВР указва процесуални предпоставки, обуславящи наличието на съдържащи се „достатъчно данни за извършено нарушение“, можем да направим извода, че проверките по анонимни сигнали не са безусловни, а са предпоставени от наличието на факти и обстоятелства от които да може да се направи обосновано предположение за тежко дисциплинарно нарушение. Направеното проектопредложение тази законова разпоредба да бъде отменена ще доведе до по-високи трудности в разследването и разкриването на деяния, които имат белезите на тежки дисциплинарни нарушения, както и на деяния, които разкриват състави на престъпления. Концепцията в експертните общности, че не бива да се разследват анонимни сигнали, тъй като, ако те се окажат неоснователни и фалшиви ще да доведат до вреди за лицето срещу, което е подаден сигнала не следва да бъде съотнасяна по аналогичен ред по отношение на Министерство на вътрешните работи, поради причината, че МВР е структура, която разполага с огромен финансов ресурс и правомощия, които немалко пъти са били упражнявани в условията на системна противоправност от служители, които не са работили в защита на обществения интерес, а в полза на неясни задкулисни играчи. Липсата на анонимност по отношение на възможност за сезиране, при публично-правните организации, създава рискове и заплахи заявителят на сигнала да бъде тормозен и да му бъде оказван натиск, чрез неправомерни методи, което в последните години става все по- честа практика в редиците на МВР. Тези порочни механизми следва да се изкореняват и пресичат още в зародиш. Възможността това да се случи рязко ще намалее значително с отпадането на възможност за анонимни сигнали за тежки нарушения. бъдат законово основание за образуване на производство“ и други. Например: Административнопроцесуален кодекс, Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Закон за съдебната власт, Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, Закон за защита от дискриминация, Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Закон за геодезията и картографията, Закон за защита на потребителите, Закон за развитието на академичния състав в Република България. Фондация „Генерал Любен Гоцев“ - град София НЕПРЕЦИЗНО ДИФЕРЕНЦИРАНЕ НА ПРОЕКТОПРЕДЛОЖЕНИЕ ДИСЦИПЛИНАРНИТЕ ПРОЦЕДУРИ Установяването на нов начален срок за дисциплинарно производство, чрез фингиране на неизвестен факт, а именно дали и как служителят се запознал с преписката по евентуално подаден сигнал ще създаде възможността да се шиканира с процесуални права с цел оспорване на законосъобразността. Проектните разпоредби на § 17- 22 относно 204а – 209 са оттеглени от законопроекта. 45 Подобни формулировки водят до нарушаване на правото на защита на лицата срещу които текат дисциплинарни производства, поради обстоятелството, че същите ще са в невъзможност да узнаят в цялост и пълнота кога е било установено нарушението, както и ще могат да оспорват този факт и на база това да правят процесуални манипулации със сроковете. В тази връзка желаем да насочим вниманието Ви към текста на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. Тази разпоредба за противоконституционна и нарушаваща международни ангажименти на страната, свързани с обезпечаването на процесуалната гаранция - презумпция за невиновност. Фактът на дисциплинарното на нарушение се установява по силата на законова фикция, която се изразява в постъпване на материалите от дисциплинарното производство при дисциплинарно- наказващият орган. Това положение води до компрометиране на принципите на законност, право на защита, безпристрастност и обективност на наказващия орган. Този текст създава фингиране на факта за виновността у служител на МВР без преди това този факт да е бил установен от дисциплинарно-наказващия орган, както и създава задължение у дисциплинарно-наказващия орган да приеме a priori за установен факта на извършеното нарушение, което още не е доказано. В тежест на дисциплинарно-наказващия орган е да докаже извършването на описаното в мотивите на оспорената заповед дисциплинарно нарушение. Недопустимо е да се създават подобни конструкции и следва да бъдат преосмислени. Независимо, че в чл. 203, ал. 2 от ЗМВР е предвидено задължение дисциплинарно-наказващия орган да изслуша лицето спрямо, което е образувано дисциплинарно производство, то тълкувана в системна връзка разпоредбата води до превратния извод, че дисциплинарно- наказващия орган е длъжен да наложи наказание, а обясненията на дисциплинарно-наказаното лице са чист формализъм. Подобни практики наподобяват на инквизиционно-следствени процеси, които противоречат на европейските общностни разбирания за правова държава. На основание изложеното, считаме че текстът на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР трябва да се прецизира, за да се приведе в съответствие с европейските и международни ангажименти, които сме поели, в това 46 число и неотменимата гаранция за едно лице да се счита за невиновно по силата на чл. 6 от ЕКЗП. Фондация „Генерал Любен Гоцев“ - град София Проектозаконът създава възможност за по-тежко наказване на служител на МВР, когато е извършил деянията в условията на съвкупност без преди това да са били установени. Замяната на използвания езиков термин „установени“ с „открити“ води до тотално компрометиране на института на диференциация на дисциплинарната отговорност. Откриването на едно нарушение не е тъждествено на неговото установяване. Само и единствено, когато едно дисциплинарно нарушение бъде установено като факт, то може да се счита за годно основание при последващо провинение да се наложи по-тежко наказание. Предвидените промени ще доведат до неясни параметри по които да се разследват държавните служители в МВР. Неясни остават мотивите за отмяна на срока на наказанието „мъмрене“, както и защо се иска да бъде премахнат като предпоставка за налагане на последващо по-тежко наказание при системност в условията на продължаващо нарушение, аналогично на конструкцията на продължаващо престъпление в чл. 26 от Наказателния кодекс, за налагане на по-тежко наказание. Предвиждането на диференциран режим относно образуването на дисциплинарна проверка и дисциплинарно производство в новия проект на текста на разпоредбата на чл. 204а от ЗМВР води до неравен режим в дисциплинарната отговорност на служители в МВР. Без да е установен факта на извършено за определена категория дисциплинарни нарушения директно се предвижда директно да бъде образувано дисциплинарно производство. Не се предвиждат ясни крайни срокове за разследване на дисциплинарните производства. Това създава съмнения за възможни практики по евентуално неоправдано удължаване на сроковете за разследване. Предвидените срокове за вземане на отношение, във връзка с висящи дисциплинарни производства, а именно 24 часа са неоправдано ниски и не могат да бъдат разумен срок за даване на допълнителни обяснения. Проектната разпоредба по § 17 относно чл. 204а е оттеглена от законопроекта. Фондация „Генерал Любен ПРЕПОРЪКИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО РАЗСЛЕДВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА ЛИЦА, ОСЪЩЕСТВИЛИ ДИСПИПЛИАРНО НАРУШЕНИЕ Не се приема. Предлаганият механизъм за проверка по чл. 43а няма да подобри дейността на държавните органи. 47 Гоцев“ - град София Нашето становище, във връзка с възможността за усъвършенстване на законодателството по отношение на установяването на нарушения в МВР е, че служителите в МВР следва да бъдат проверявани от външна незаинтересована пряко институция, която по никакъв начин да не е свързана с Министерство на вътрешните работи. Ние смятаме, че подходяща да извършва тази дейност е Държавната агенция за национална сигурност. Недоумение буди за нас как би могло отделът за вътрешна сигурност да води адекватно разследване, пълно и безпристрастно след като лицата в системата са непосредствено свързани. Следва да се преосмисли цялостно концепцията за вътрешно- разследващите органи и да се преосмисли подхода в начина на формирането на съответните компетентни органи. В тази връзка използваме случая за да направим следните предложения: В разпоредбата на чл. 43а от Закона за МВР думите „Дирекция „Вътрешна сигурност“ се заменят с Държавна агенция „Национална сигурност“, а думите „МВР“ се заличават. С влизането в сила на този закон заварените служебни и трудови правоотношения на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в дирекция „Вътрешна сигурност“ се прекратяват в срок от три месеца. Видно от становището на ДАНС, „Възлагането на дейностите на ДВС-МВР в компетентност на ДАНС би било в нарушение на принципа на субординация, залегнал в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 5, предложение първо от Закона за администрацията, предвид обстоятелството, че МВР не е структура на подчинение на ДАНС.“. Фондация „Генерал Любен Гоцев“ - град София ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО НЕСЪВЪРШЕНСТВА В ЗАКОНА ЗА МИНИСТРЕСТВО ЗА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Представляваната от нас организация активно работи над намирането на решения на казусите за т.нар. „вечни криминални регистрации“, предвид факта, че държавите членки приемат и публикуват до 6 май 2018 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Приема се по принцип. Предвид предстоящото постановяване на решение на Съда на ЕС по дело С-118/22 същото ще бъде взето предвид при анализа на необходимите нормативни промени във връзка с полицейската регистрация. 48 Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, то страната е в нарушение на свое задължение, произтичащо от директивата и следва спешно да предприеме мерки по създаването на крайни срокове за съхранение на данните от снетите криминални регистрации на лица, които са били осъдени и реабилитирани по законоустановения ред. В тази връзка правим следното предложение: В разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от ЗМВР се създава точка 6 със следното съдържание: „т. 6 лицето се е реабилитирало по смисъла на разпоредбите на Наказателния кодекс.“. С предвидените промени Република България ще изпълни своите общностни ангажименти, свързани със създаване на нормативна уредба на горен предел за съхраняване на данни от криминална регистрация, както и ще се обезпечи принципа на правова държава. От друга страна това ще доведе до прекратяване на възможността на служители на МВР да могат да задържат за справка лица, които са били реабилитирани по смисъла на НК, респективно са били постигнати целите на наказанието. Държавна агенция „Националн а сигурност“ В Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е получено копие от становище, регистрирано с цитирания по-горе номер, от Фондация „Генерал Любен Гоцев“ относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗИДЗМВР), публикуван за обществено обсъждане на официалната интернет страница на Министерството на 14.03.2023 г. Със становището се правят и предложения за промени в ЗМВР, касаещи дейността на Агенцията. В тази връзка, изразяваме следното становище по компетентност: 1. По отношение текстовете относно изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент (ЕС) 2021/784): Законопроектът предвижда като компетентен орган по смисъла на Регламент (ЕС) 2021/784 да бъде определена Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) в МВР, като обсъжданите текстове са съгласувани от ДАНС със становище, per. № ПН- 1. Приема се. 49 3257/22.12.2022 г. Фондация „Генерал Любен Гоцев“, от своя страна, предлага вместо ГДБОП-МВР като компетентен орган по смисъла на Регламент (ЕС) 2021/784 да бъде определена ДАНС. Като мотив за направеното предложение е посочено обстоятелството, че разпространението на материали с терористично съдържание засяга пряко националната сигурност на Република България, чиято защита е от компетентността на Агенцията. В действителност, ДАНС извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред, свързани с международен тероризъм и екстремизъм, както и финансирането им, както и с дейности на групи и лица, подпомагащи чужди служби, терористични или екстремистки организации (чл. 4, ал. 1, т. 11 и 13 от Закона за ДАНС (ЗДАНС). Защитата на националната сигурност обаче е сред насоките на дейността и на МВР, наред със защитата на правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред и пожарната безопасност и защита на населението (чл. 2, ал. 1 от ЗМВР). Оперативно-издирвателната дейност, осъществявана от Министерството, е съвкупност от явни и тайни действия на оперативно-издирвателните органи на МВР за противодействие на престъпността и заплахите за националната сигурност и за опазване на обществения ред (чл. 8, ал. 1 от ЗМВР). От своя страна, ГДБОП-МВР е национална специализирана структура за осъществяване на оперативно-издирвателна и други дейности по отношение на организирана престъпна дейност, свързана с компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи, както и с терористични действия, използване на общоопасни средства и вещества, внушаване на страх, вземане на заложници, отвличане на лица с цел получаване на материални облаги и насилствени действия (чл. 39, ал. 2, т. 3 и 10 от ЗМВР). 50 Компетентността на ДАНС и на МВР обуславя регламентирането в Закона за противодействие на тероризма (ЗПТ) на правомощие и за двете структури при установяване на интернет страници, чието съдържание подбужда към тероризъм или чрез което се разпространяват познания за извършване на тероризъм, да могат да подадат искане до председателя на Софийския градски съд да постанови всички предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници (чл. 32, ал. 1 от ЗПТ). Предвид изложеното, отчитайки правомощията на МВР и в частност на ГДБОП по ЗМВР, респективно по ЗПТ, ДАНС е съгласувала без бележки и предложения проект на ЗИДЗМВР (становище, per. № ПН-3257/22.12.2022 г.). 2. По отношение текстовете относно правомощията на Дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС) в МВР: Фондация „Генерал Любен Гоцев“ предлага ДАНС да бъде определена за структура, която осъществява оперативно- издирвателна, информационно- аналитична и организационна дейност по превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на МВР, като ДВС-МВР бъде закрита. Дирекция „Вътрешна сигурност“ е структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационно-аналитична и организационна дейност по превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на Министерството (чл. 43а, ал. 2 от ЗМВР и чл. 75, ал. 1 от Правилника на устройството и дейността на МВР (ПУДМВР). Органите на ДВС: предотвратяват, пресичат и разкриват престъпления, извършени от служители на МВР; извършват превантивна дейност; събират, обработват, анализират, съхраняват и използват информация за извършване на оперативно-издирвателна и аналитична дейност и на дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления, извършени от служители на МВР; използват информационните фондове на МВР за нуждите на дейностите по чл. 43а, ал. 1 ЗМВР по ред, определен от министъра на 2. Приема се. 51 вътрешните работи; планират, организират и провеждат тестове по чл. 152а ЗМВР за установяване изпълнението на служебните задължения от държавните служители, които имат за цел предотвратяване и/или откриване на корупционни действия и намерения или неправомерно поведение; извършват проучване за надеждност, издават, отказват, прекратяват или отнемат разрешения за достъп до класифицирана информация и осъществяват контрол за надеждност на лицата, получили достъп до класифицирана информация по реда на раздел VI от глава шеста на Правилника за прилагане на Закона за класифицираната информация (ППЗЗКИ), съобразно определената им компетентност в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ); оказват методическа помощ на органите на МВР, извършващи проучване за надеждност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, и при необходимост - разработват вътрешноведомствени документи в тази област (чл. 75, ал. 2 от ПУДМВР). Дирекция „Вътрешна сигурност“ поддържа непрекъснато оперативно дежурство, организира и контролира взаимодействието между звената за оперативно дежурство в структурите на МВР, осъществява взаимодействие със звената за оперативно дежурство на други органи на централната изпълнителна власт, оповестява ръководството и структурите на МВР при привеждане на страната в готовност за работа във военно време (чл. 75, ал. 3 от ПУДМВР). Видно от цитираните по-горе текстове, наред с дейностите по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на МВР, които са основен фокус в становището на Фондация „Генерал Любен Гоцев“, ДВС-МВР осъществява и редица други дейности, като настоящата редакция на ЗМВР, респективно на ПУДМВР, в частта, касаеща компетентността на ДВС, е в съответствие с действащото законодателство в страната. Възлагането на дейностите на ДВС-МВР в компетентност на ДАНС би било в нарушение на принципа на субординация, залегнал в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 5, предложение първо от Закона за администрацията, предвид обстоятелството, че МВР не е структура на подчинение на ДАНС. Предложението противоречи и на ЗДАНС доколкото дейностите 52 на ДВС-МВР нямат пряко отношение към защитата на националната сигурност, която е възложена като компетентност на Агенцията. На следващо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗЗКИ, службите за сигурност (сред които и ДВС-МВР, съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗКИ) извършват проучванията за надеждност на своите служители и на кандидатите за работа, издават, прекратяват и отнемат разрешенията на тези лица. В случай че функциите на ДВС-МВР бъдат поети от ДАНС въз основа на предлаганата промяна, то ЗМВР би бил в противоречие и със ЗЗКИ. Предвид изложеното, считаме, че предложенията на Фондация „Генерал Любен Гоцев“ не следва да бъдат подкрепени.

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (Обн. ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. и доп. бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016 г., бр. 13, 26, 58, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 10, 48, 55 и 77 от 2018 г., бр. 7, 17, 34 и 58 от 2019 г., бр. 60 и 85 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г. и бр. 22, 56 и 62 от 2022 г.) § 1. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 се добавя изречение четвърто: „Териториалните звена на ГДГП са юридически лица.“ 2. Създават се ал. 10 и 11: „(10) Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ упражнява правомощията на компетентен орган по чл. 12, параграф 1, букви „а“ - „г“ от Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ, L 172 от 17 май 2021 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2021/784“ и е националната точка за контакт, съгласно чл. 12, параграф 2 от същия Регламент. (11) Във връзка с правомощията си по ал. 10, ГДБОП ежегодно изготвя доклад съгласно чл. 8 от Регламент (ЕС) 2021/784, който публикува на интернет страницата на МВР и доклад съгласно чл. 21 от Регламент (ЕС) 2021/784, който изпраща до Европейската комисия в срок до 31 март.“ § 2. В чл. 53а след думите „териториалните звена на“ се добавя „ГДГП и“. § 3. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. чужденец е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България.“ 2. Създават се нови ал. 3 - 5: „(3) За целите на установяване на самоличността по ал. 1, т. 2 и 3, полицейските органи могат да извършват търсене в общото хранилище на данни за самоличност (ОХДС) съгласно Регламент (ЕС) 2019/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите и визите и за изменение на регламенти (ЕО) № 767/2008, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2017/2226, (ЕС) 2018/1240, (ЕС) 2018/1726 и (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета и на решения 2004/512/ЕО и 2008/633/ПВР на Съвета (наричан за краткост Регламент (ЕС) 2019/817 ОВ L 135, 22.5.2019 г. стр. 27-84) и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията и за изменение на регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2018/1862 и (ЕС) 2019/816(наричан за краткост Регламент (ЕС) 2019/818, ( ОВ L 135, 22.5.2019 г. стр. 85-135). (4) Търсенето в ОХДС се извършва при условията на чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818, като се използват снетите в присъствието на лицето, 1 чиято самоличност се установява при процедурата по идентификация биометрични данни - пръстови отпечатъци и портретна снимка. Тези търсения не се извършват за лица под 12- годишна възраст, освен когато това е в защита на най-добрия интерес на детето съгласно Закона за закрила на детето. (5) За установяване на самоличността на неизвестни лица, които не могат сами да установят своята самоличност или на неидентифицирани тленни останки при природно бедствие, произшествие или терористично нападение, полицейските органи могат да извършват търсене в ОХДС с биометричните данни на тези лица.“ 3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 6 и 7. § 4. В чл. 90 думите „по чл. 14, ал. 2, т. 8“ се заменят с „по чл. 14, ал. 2, т. 3 и 8“. § 5. В чл. 190, ал. 1 след думите „двегодишна възраст“ се поставя запетая и се добавя „за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя)“. § 6. В чл. 192 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. обявяване на благодарност с парична награда;“. 2. В ал. 4 след думата „награждаване“ се поставя запетая и се добавя „размерите“. § 7. В чл. 194 ал. 2 се отменя. § 8. В чл. 195, ал. 4 думите „чл. 205, ал. 3“ се заменят с „чл. 205, ал. 4 или чл. 207, ал. 9“. § 9. Член 196 се изменя така: „Чл. 196. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, се е запознал с материалите от дисциплинарната проверка или дисциплинарното производство.“ § 10. В чл. 197 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 5 се отменя. 2. В ал. 3: а) в основния текст думата „установени“ се заменя с „открити“, думите „наказващият орган“ се заменят с „дисциплинарно наказващият орган“ и думите „може да наложи“ се заменят с „налага“; б) в т. 2 думите „за максимално предвидения от закона срок“ се заличават. § 11. В чл. 198, ал. 3 изречение второ се заличава. § 12. В чл. 199 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 1 се отменя. 2. В ал. 2 изречение второ се заличава. § 13. В чл. 200 се правят следните изменения и допълнения: 2 1. В ал. 1: а) точка 1 се отменя; б) в т. 10 след думите „по сигнал на наблюдаващия прокурор“ се поставя запетая и се добавя „установено по съответния ред“; в) в т. 11 след думата „задължения“ се поставя запетая и се добавя „установени със закон, подзаконов нормативен акт, вътрешноведомствени актове или длъжностна характеристика“; г) в т. 14 думите „чл. 205, ал. 3“ се заменят с „чл. 205, ал. 4“ и след тях се добавя „или чл. 207, ал. 9 или на служителите, извършващи дисциплинарното разследване“. 2. В ал. 2 изречение второ се заличава. § 14. В чл. 201 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) точка 1 се отменя; б) в т. 6 след думите „по сигнал на наблюдаващия прокурор“ се поставя запетая и се добавя „установено по съответния ред“; в) създава се т. 8: „8. извършено нарушение по чл. 203, ал. 1 от държавен служител, който заема ръководна изборна длъжност в синдикална организация, и ръководният орган на съответната синдикална организация по чл. 247, ал. 2 не е дал предварително съгласие за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“; 2. В ал. 2 изречение второ се заличава. § 15. Член 202 се отменя. § 16. В чл. 203 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 10 се изменя така: „10. извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 199 - 201, в резултат на което са нанесени значителни имуществени вреди на МВР;“; б) точка 11 се изменя така: „11. извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 199 - 201, довело до уронване на престижа на службата;“; в) точка 14 се изменя така: „14. използване на информационните фондове на МВР и/или предоставяне на информация от тях на държавни органи, организации, юридически или физически лица, без наличието на служебна необходимост и/или извън установения в МВР ред;“ 2. Създава се ал. 4: „(4) Наказанието по ал. 1 не се налага на държавен служител, който заема ръководна изборна длъжност в синдикална организация, при липса съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация по чл. 247, ал. 2. В този случай се налага наказанието по чл. 201.“ § 17. Създава се чл. 204а: 3 „Чл. 204а. (1) При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 201 и/или за установяване на извършителя се образува дисциплинарна проверка. (2) При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 - 16 и ал. 4 се образува дисциплинарно производство. (3) Дисциплинарна проверка и дисциплинарно производство не могат да се образуват по анонимен сигнал. (4) Дисциплинарната проверка приключва в срок до 2 месеца от образуването й. (5) Дисциплинарното производство приключва в срок до 2 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа или правна сложност, този срок може да бъде продължаван до 2 месеца със заповед на органа по чл. 204. (6) Сроковете по ал. 4 и 5 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. (7) Сроковете по ал. 4 и 5 не текат при неявяване на подпомагащите лица по чл. 205, ал. 4 или чл. 207, ал. 9 по уважителни причини до явяването им пред служителите, извършващи дисциплинарното разследване.“ § 18. Член 205 се изменя така: „Чл. 205. (1) Дисциплинарна проверка се образува с писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган по чл. 204, с която се запознава проверявания служител. (2) Дисциплинарно наказващият орган може в заповедта по ал. 1 да определи служители на МВР, които да я извършат. (3) Дисциплинарно наказващият орган може и сам да събира доказателства във връзка с проверката. (4) Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарната проверка, може да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. (5) Участието в дисциплинарната проверка на подпомагащия по ал. 4 се осигурява от служителя, срещу когото то се води. Отсъствието на подпомагащия не е пречка за извършване на действия по проверката. (6) Дисциплинарно наказващият орган или определените от него служители по ал. 2 уведомяват държавния служител, срещу когото се води дисциплинарната проверка, по реда на чл. 18а от Административнопроцесуалния кодекс. (7) За резултата от дисциплинарната проверка се изготвя справка, в която се посочва наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Справката заедно с всички материали по проверката се предоставят за запознаване на държавния служител, срещу когото се води проверката, и на подпомагащия по ал. 4. (8) Отказът на държавния служител да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарна проверка, със справката по ал. 7 и материалите, събрани в хода на проверката, се удостоверява с имената и подписите на двама служители на МВР.“ § 19. В чл. 206 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител, а по своя преценка може и да го изслуша.“ 4 2. В ал. 4 думите „Наказващият орган“ се заменят с „Дисциплинарно наказващият орган“. 3. В ал. 5 думите „Дисциплинарното производство се провежда“ се заменят с „Дисциплинарната проверка и дисциплинарното производство се провеждат“. § 20. Член 207 се изменя така: „Чл. 207. (1) Дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на: 1. министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството - за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности; 2. ръководителите на структурите по чл. 37 - за държавните служители на младши изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности. (2) В заповедта по ал. 1 се определя и дисциплинарно разследващият орган и с нея се запознава проверяваният служител. (3) Дисциплинарно наказващият орган може и сам да събира доказателства във връзка с дисциплинарното производство. (4) Дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. (5) Когато се установи, че дисциплинарно разследващият орган е заинтересован от изхода на разследването или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, той се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството. (6) Искането по ал. 5 се отправя писмено до дисциплинарно наказващия орган незабавно след запознаване със заповедта по ал. 1. (7) В рамките на своите правомощия дисциплинарно разследващият орган самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване. (8) За резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, която заедно с всички материали по производството се предоставя за запознаване на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, и на подпомагащите лица по ал. 9. (9) Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат. (10) Отказът на държавния служител да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с обобщената справка по ал. 8 и материалите, събрани в хода на производството, се удостоверява с имената и подписите на двама служители на МВР. (11) В срок 24 часа след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения. (12) За извършването на действията по чл. 208, ал. 1, т. 1 дисциплинарно разследващият орган уведомява държавния служител по реда на чл. 18а от Административнопроцесуалния кодекс. Неявяването му, както и непредставянето от него на допълнителни обяснения или възражения в предвидения срок се отразяват в протокол. 5 (13) Дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа по ал. 1 по дадените допълнителни обяснения или възражения и за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност.“ § 21. Член 208 се изменя така: „Чл. 208. (1) Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарна проверка или дисциплинарно производство, има право: 1. да се запознава със заповедта за образуване на дисциплинарна проверка или дисциплинарно производство, със справката по чл. 205, ал. 7 или обобщената справка по чл. 207, ал. 8 и с всички материали, събрани в хода на проверката или дисциплинарното производство; запознаването и получаването на копия се удостоверява с имена, подпис и дата; 2. да прави необходимите извлечения и копия от материалите по дисциплинарната проверка или дисциплинарното производство при условията на чл. 34 от Административнопроцесуалния кодекс и при спазване на Закона за защита на класифицираната информация и Закона защита на личните данни; 3. да представя доказателства; 4. да прави писмени искания, бележки или възражения; 5. да дава или да откаже да дава писмени обяснения; 6. да бъде подпомаган в защитата си. (2) Подпомагащият по ал. 1, т. 6 със съгласието и в присъствието на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарната проверка или дисциплинарно производство, се ползва от правата по ал. 1, т. 1 - 2.“ § 22. В чл. 209 се правят следните изменения: 1. Основният текст се изменя така: „Дисциплинарната проверка и дисциплинарно производство не се образуват, а образуваните се прекратяват, когато:“ 2. В т. 4 думите „е образувано“ се заменят с „са образувани“ и думите „дисциплинарно производство“ се заменят с „дисциплинарна проверка или дисциплинарно производство“. § 23. В чл. 213 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „дисциплинарните наказания по чл. 201 и 202“ се заменят с „дисциплинарното наказание по чл. 201“. 2. В ал. 3 думите „непосредственият ръководител“ се заменят с „ръководителят“. § 24. В чл. 214 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 след думата „фактическа“ съюзът „и“ се заменя с „или“. 2. В ал. 4 след думите „задържане под стража“ съюзът „или“ се заличава, поставя се запетая и след думите „домашен арест“ се добавя „или „задържане до 72 часа“. 3. В ал. 7 след думите „задържане под стража“ съюзът „или“ се заличава, поставя се запетая и след думите „домашен арест“ се добавя „или „задържане до 72 часа“. 4. Създава се ал. 9: „(9) Заповедите по ал. 1 и 4 влизат в сила от датата на издаването им.“ 6 § 25. В чл. 215а след думите „дисциплинарни наказания“ се добавя „по този закон и“ и след думите „дисциплинарната практика“ се добавя „на служителите“. § 26. В чл. 233 се създава ал. 4: „(4) Картите по ал. 1 дават право на притежателите им на безплатна медицинска помощ в Медицинския институт на МВР.“ § 27. Създава се чл. 256а: „Чл. 256а. Директорът на ГДБОП или оправомощени от него длъжностни лица издават заповеди по чл. 3, параграф 1 и решения по чл. 4, параграф 4, изречение второ, чл. 5, параграф 4 и параграф 6, изречение първо и параграф 7, изречение второ от Регламент (ЕС) 2021/784, които подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването им от заинтересованите лица.“ § 28. Създава се чл. 266а: „Чл. 266а. (1) За неизпълнение на задълженията по Регламент (ЕС) 2021/784 на доставчик на хостинг услуги се налага имуществена санкция в размер, както следва: 1. за неизпълнение на задължението по член 3, параграф 3 - от 1000 лв. до 5000 лв.; 2. за неизпълнение на задължението по член 3, параграф 6 – от 200 до 1000 лв.; 3. за неизпълнение на задължението по член 4, параграф 2 - от 1000 лв. до 5000 лв.; 4. за неизпълнение на задължението по член 4, параграф 7 - от 1000 лв. до 5000 лв.; 5. за неизпълнение на задължението по член 5, параграфи 1-3 - от 1000 лв. до 5000 лв.; 6. за неизпълнение на задължението по член 5, параграф 5 - от 1000 лв. до 5000 лв.; 7. за неизпълнение на задължението по член 5, параграф 6, изречение второ - от 1000 лв. до 5000 лв.; 8. за неизпълнение на задължението по член 6 - от 1000 до 5000 лв.; 9. за неизпълнение на задължението по член 7, параграф 1 - от 200 до 1000 лв.; 10. за неизпълнение на задължението по член 7, параграф 2 или го изпълни в нарушение на изискванията, посочени в чл. 7, параграф 3 - от 200 до 1000 лв.; 11. за неизпълнение на задължението по член 10 - от 200 до 1000 лв.; 12. за неизпълнение на задължението по член 11, параграфи 1 и 2 - от 200 до 1000 лв.; 13. за неизпълнение на задължението по член 11, параграф 3 - от 1000 до 5 000 лв.; 14. за неизпълнение на задължението по член 14, параграф 5 - от 3 000 до 10 000 лв.; 15. за неизпълнение на задължението по член 15, параграф 1 - от 200 до 1000 лв.; 16. за неизпълнение на задължението по член 17, параграф 4 - от 500 до 3000 лв. (2) На доставчик на хостинг услуги, който извърши или допусне извършването на повече от две нарушения по ал. 1, т. 1, се налага имуществена санкция в размерите по чл. 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/784.“ § 29. Създава се чл. 267а: „Чл. 267а. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 266а се съставят от органи на МВР, оправомощени от директора на ГДБОП. (2) Наказателните постановления се издават от директора на ГДБОП или от оправомощени от него длъжностни лица. 7 (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ § 30. В Допълнителните разпоредби се създава § 4: „§ 4. Този закон предвижда мерки по прилагането на: 1. Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ, L 172 от 17 май 2021 г.); 2. Регламент (ЕС) 2019/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите и визите и за изменение на регламенти (ЕО) № 767/2008, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2017/2226, (ЕС) 2018/1240, (ЕС) 2018/1726 и (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета и на решения 2004/512/ЕО и 2008/633/ПВР на Съвета (наричан за краткост Регламент (ЕС) 2019/817 ОВ L 135, 22.5.2019 г. стр. 27-84); 3. Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията и за изменение на регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2018/1862 и (ЕС) 2019/816.“ Преходни и заключителни разпоредби § 31. Образуваните и неприключили до влизането в сила на този закон производства за търсене на дисциплинарна отговорност се довършват по досегашния ред. § 32. В Закона за електронните съобщения (Обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. бр. 109 от 2007 г., бр. 36, бр. 43 и бр. 69 от 2008 г., бр. 17, бр. 35, бр. 37, бр. 42, бр. 45, бр. 82, бр. 89 и бр. 93 от 2009 г., бр. 12, бр. 17, бр. 27 и бр. 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, бр. 44 и бр. 82 от 2012 г., бр. 15, бр. 27, бр. 28, бр. 52, бр. 66 и бр. 70 от 2013 г., бр. 11, бр. 53, бр. 61 и бр. 98 от 2014 г., бр. 14, бр. 23, бр. 24, бр. 29, бр. 61 и бр. 79 от 2015 г., бр. 50, бр. 95, бр. 97 и бр. 103 от 2016 г., бр. 58, бр. 85 и бр. 101 от 2017 г., бр. 7, бр. 21, бр. 28 и бр. 94 от 2018 г., бр. 17, бр. 47 и бр. 74, бр. 94 и бр. 100 от 2019 г., бр. 28, бр. 44, бр. 51, бр. 62, бр. 69, бр. 101 и бр. 105 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и бр. 32 от 2022 г.) в чл. 301, ал. 3 думите „по чл. 14, ал. 2, т. 8“ се заменят с „по чл. 14, ал. 2, т. 3 и 8“. § 32. Параграфи 7 - 25 влизат в сила три месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“. 8

Проект! МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ 1. Причини, които налагат приемането на законодателните промени. 1.1 Осигуряване изпълнението на актове на Европейския съюз в рамките на Пространството на свобода, сигурност, правосъдие. С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗИДЗМВР) се предвиждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент (ЕС) 2021/784), с който се установяват единни правила за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение на терористично съдържание онлайн. Регламентът е приет в отговор на нарастващия брой злоупотреби с услугите, предлагани от доставчиците на хостинг, от страна на терористични групи и на техните поддръжници, за да разпространяват терористично съдържание онлайн, с цел отправяне на техните послания, радикализиране и вербуване на последователи, както и улесняване и ръководене на терористична дейност. Наличието на терористично съдържание онлайн се оказва катализатор за радикализацията на лица, която може да доведе до терористични актове, и следователно има сериозни отрицателни последици за ползвателите, гражданите и обществото като цяло. Регламент (ЕС) 2021/784 предвижда ангажимент на държавите членки на ЕС да определят на национално ниво компетентни органи, които ще го прилагат, както и да установят правилата относно санкциите, които ще се налагат при нарушения на регламента от доставчиците на хостинг услуги. С проекта на ЗИДЗМВР се предвиждат мерки и по прилагането на Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година, с които е създадена рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите, визите, полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията. Установената връзка между информационните системи на ЕС, прилагани в Пространството на свобода, сигурност и правосъдие, цели да подобри ефективността и ефикасността на проверките по външните граници, да допринесе за предотвратяването на незаконната имиграция и за борбата с нея, както и постигането на висока степен на сигурност в държавите членки чрез противодействие на терористичните и други тежки престъпления. Това ще позволи на компетентните правоприлагащи органи да достъпват и ползват взаимодопълващи се данни от Системата за влизане/излизане (СВИ), Визовата информационна система (ВИС), Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS), Евродак, Шенгенската информационна система (ШИС) и Европейската информационна система за съдимост за граждани на трети държави (ECRIS-TCN). За постигането на тази функционалност на информационните системи като компоненти на оперативната съвместимост са предвидени: европейски портал за търсене (ЕПТ), обща услуга за биометрично съпоставяне (обща УБС), общо хранилище на данни за самоличност (ОХДС) и детектор за множество самоличности (ДМС). 1.2. Отразяване на промените в общото трудово законодателство във връзка с въведения отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата/осиновителя. В съответствие с Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (Директива (ЕС) 2019/1158) и във връзка с допълненията на Кодекса на труда (ДВ, бр. 62 от 2022 г.,) и по-специално създаденият нов чл. 164в „Отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата“ (осиновителя), със законопроекта се предлага допълване на чл. 190, ал. 1 от Закона за МВР с посочения нов вид отпуск. 1.3. Необходимост от подобряване производствата по осъществяване на дисциплинарна отговорност на държавните служители със статут по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Законопроектът предвижда облекчаване на процедурата по търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР), регламентирана в глава осма „Дисциплинарна отговорност“ от част трета „Държавна служба“ от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР определя дисциплинарните нарушения, а в чл. 198 - 203 от ЗМВР за всяко от наказанията по чл. 197, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно е посочено за кои дисциплинарни нарушения се налагат. Тези норми създават затруднение и изискват двукратно да се определя какво е дисциплинарно нарушение, въпреки, че за това е достатъчен само конкретно определен състав по чл. 198 - 203 от ЗМВР. Подходящо е ал. 2 от чл. 194 от ЗМВР да отпадне. В чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1 и чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е предвидено, че дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, „порицание“ или „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ се налага, ако държавният служител извърши друго нарушение в срока на наложено вече наказание. На практика този подход за определяне на хипотезите, при които се налага дисциплинарно наказание, не е достатъчно ефективен. Последното зависи от това дали първоначално наложеното дисциплинарно наказание няма да бъде отменено при съдебно оспорване. Целесъобразно е този вид нарушения на служебната дисциплина по чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1 и чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да отпаднат, а в тази връзка - и второто изречение от чл. 198, ал. 3, чл. 199, ал. 2, чл. 200, ал. 2 и чл. 201, ал. 2 от ЗМВР. Прегледът на нарушенията по чл. 203 от ЗМВР, за които се налага най-тежкото наказание „уволнение“, изисква тяхното привеждане в съответствие с дисциплинарната практика, като се въведат следните нови състави на дисциплинарни нарушения: - Дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ по чл. 202 от ЗМВР се налага за нарушения по чл. 200 или чл. 201, в резултат на които са нанесени значителни имуществени вреди на МВР. За постигане целта на закона за търсене на дисциплинарна отговорност от държавни служители и с цел повишаване отговорността им за опазване на държавното имущество е необходимо в чл. 203, ал. 1 от ЗМВР да се предвиди нов състав на нарушение - „извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 199 - 201, в резултат на което са нанесени значителни имуществени вреди на МВР“. За това нарушение ще се налага наказание „уволнение“, а наказанието „предупреждение за уволнение“ е необходимо да отпадне и нормата на чл. 202 от ЗМВР да бъде отменена. - Едно деяние може да засегне различни обществени отношения, ако едно и също човешко поведение се регулира едновременно от правни и от морални норми. Затова е възможно установеното деяние, извършено от служител в МВР, да представлява закононарушение, неизпълнение на служебни задължения и едновременно с това, от гледна точка на морала да е укоримо. Елемент на фактическия състав за уронване на престижа не е самото деяние като нарушение на установения обществен ред, включително на моралните норми, а негативната морална оценка, която е дадена от наказващия орган на извършеното като „несъвместимо с морала“. За целите на дисциплинарната отговорност е достатъчно, че с деянието е нарушен установеният обществен ред в държавата и поведението се оценява като несъвместимо с морала. В тази връзка в чл. 203, ал. 1 се създава нов състав на нарушение - „извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 199 - 201, довело до уронване на престижа на службата“. - Констатирано е, че са се увеличили случаите на извършени нарушения от служители, които използват информационните фондове на МВР без служебна необходимост и/или не по установения в МВР ред. Към настоящия момент за такива деяния на служителите е налагано дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица; злоупотреба с власт или доверие. Привеждането на противоправните действия на служители към дисциплинарни нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР създават трудности на дисциплинарно разследващите и дисциплинарно наказващите органи. Необходимо е в чл. 203, ал. 1 да се създаде нов състав на нарушение - „използване на информационните фондове на МВР и/или предоставяне на информация от тях на държавни органи, организации, юридически или физически лица, без наличието на служебна необходимост и/или извън установения в МВР ред“. - Съгласно чл. 247, ал. 2 от ЗМВР служебните правоотношения на държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в организациите в МВР, могат да бъдат прекратени на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР („уволнение“) само с предварителното съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация. Липсата на съгласие възпрепятства налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Това може да бъде преодоляно чрез създаване на възможност на държавния служител да се наложи не най-тежкото наказание, а друго такова. В тази връзка е необходимо в чл. 201, ал. 1 от ЗМВР да се създаде ново дисциплинарно нарушение - „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“, когато служител, който заема ръководна изборна длъжност в синдикална организация, е извършил нарушение по чл. 203, ал. 1 и ръководният орган на съответната синдикална организация по чл. 247, ал. 2 не е дал предварително съгласие за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Чрез новия чл. 204а се обособяват две отделни административни производства - дисциплинарна проверка за установяване на дисциплинарните нарушения по чл. 199 - 201 от ЗМВР и дисциплинарно производство за установяване на дисциплинарните нарушения по чл. 203 от ЗМВР. По този начин за налагането на наказанията: „мъмрене“, „писмено предупреждение“, „порицание“ и „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ дисциплинарното разследване ще се извършва по по-облекчен ред и в по-кратки срокове, с което ще се постигне бързина и процесуална икономия. Само за най-тежкото наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР „уволнение“ следва процедурата да е формална, като в този случай дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение само по чл. 203, ал. 1, т. 2 - 16 и ал. 4 от ЗМВР. Това ще облекчи в значителна степен дисциплинарно наказващите органи, които изпитват затруднения при определянето кога следва да се извършва дисциплинарна проверка и кога дисциплинарно производство. С предоставянето на възможност на дисциплинарно наказващият орган сам да събира доказателства се облекчават административнопроизводствените действия по събиране на доказателствата за дисциплинарните нарушения. В новия чл. 204а от законопроекта са определени срокове, в които следва да приключат дисциплинарната проверка и дисциплинарното производство и те са по- кратки от сега определените в чл. 205, ал. 6 от ЗМВР. За провеждане на дисциплинарната проверка и дисциплинарното производство срокът се определя на два месеца, като за дисциплинарното производство се предвижда възможност за удължаване с още до два месеца само при случаи, представляващи фактическа или правна сложност. Ще се постигне реален ефект от наложеното дисциплинарно наказание. В чл. 196 на законопроекта по-ясно е определен точният момент, от който започват да текат преклузивните срокове за произнасяне от страна на дисциплинарно наказващия орган, а именно - дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, се е запознал с материалите от дисциплинарната проверка или дисциплинарното производство. Премахва се разпоредбата на чл. 205, ал. 1, изречение второ от ЗМВР, предвиждаща извършване на дисциплинарна проверка по анонимни сигнали като част от административното производство по налагане на дисциплинарно наказание. Няма нормативен акт, който да допуска извършване на проверка или образуване на производство по анонимни сигнали. В законопроекта е направено разграничение относно възможността държавният служител, срещу който се води дисциплинарното разследване, да бъде подпомаган в защитата си. За нарушенията по чл. 198 - 201 от ЗМВР, за които се налагат наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗМВР, се предвижда служителят може да бъде подпомаган в защитата си в хода на дисциплинарната проверка само от служител на МВР. За нарушенията по чл. 203 от ЗМВР, за които се налага най-тежкото наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, служителят ще може да бъде подпомаган в защитата си от служител на МВР или от адвокат. 1.4. Липса на правна регламентация относно начина за определяне на устройството и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР. Към Академията на МВР функционират центрове за специализация и професионална подготовка и за бойна подготовка и спорт. В ЗМВР липсва разпоредба относно начина за определяне на тяхното устройство и дейност. Необходимо е разпоредбата на чл. 48 от ЗМВР да се допълни, като се създаде правно основание това да става по ред, определен от министъра на вътрешните работи. 1.5. Създаване предпоставки за по-голяма оперативност при материално- техническото обезпечаване на структурите на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП). Териториалните звена на ГДГП са регионалните дирекции „Гранична полиция“ (РДГП). Към настоящия момент материалното осигуряване на РДГП се извършва централизирано от ГДГП, чрез провеждане на обществени поръчки. Потребностите на всички структурни звена в ГДГП се обобщават и съобразно прогнозната им стойност се провеждат процедури по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), актовете по които подлежат на обжалване. В случаи на обжалване се провеждат съответните производства пред Комисията за защита на конкуренцията и/или Върховния административен съд. Последица от тези обстоятелства е затрудненото материално осигуряване на съответните РДГП или функциониране при липса на резерви от материални активи, резервни части и консумативи за нормалното провеждане на ежедневната си дейност, текуща поддръжка и ремонт на автомобилна техника и технически средства. Всичко това се отразява върху своевременното и ефективно изпълнение на основните задачи на РДГП – по наблюдение на държавната граница и гранични проверки. Териториалните структури на ГДГП са третостепенни разпоредители с бюджет. Притежават необходимия административен и експертен ресурс за провеждането на обществени поръчки - логистични и финансови звена, експерти по направление на дейност и юрисконсулт, като и към понастоящем ръководителите на същите са упълномощавани да организират и възлагат отделни обществени поръчки. С предложената законова промяна регионалните дирекции ще придобият статут на възложители по ЗОП. Това в значителна степен ще повиши ефективността и оперативността при осигуряването на тези териториални звена с ежедневно необходимите им материали, консумативи и услуги. Всяка РДГП, като възложител по ЗОП, своевременно ще организира и възлага обществени поръчки за доставки и услуги, необходими за ефективното и пълноценно осъществяване на основните функции на ГДГП по места. 1.6. Повишаване капацитета на полицейските органи при ГДГП за противодействие на заплахите, произтичащи от неправомерно използване на безпилотни летателни апарати в близост до държавната граница. Зачестяват случаите на нерегламентирано използване на безпилотни летателни апарати, прелитащи през държавната граница, както и изпълняващи полети в близост до границата на българска или на съпределна територия. От декември 2021 г. по българо- турската граница се наблюдава значително увеличение на броя случаи, в които е засечена активност от безпилотни летателни апарати. Броят на констатираните неразрешени полети от такъв тип е значителен, като броят на забелязаните безпилотни летателни апарати само за месеците януари и февруари 2022 г. е общо 32. Предвид бума в разпространението на относително евтини и лесни за управление безпилотни летателни системи (в състава на които са включени безпилотните летателни апарати) може да се направи обосновано предположение, че потенциалния риск от този вид заплаха ще нараства в бъдеще. Главна дирекция „Гранична полиция“ е национална специализирана структура на Министерството на вътрешните работи за осъществяване на охранителна дейност в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми. Наблюдението на държавната граница е основната охранителна дейност, осъществявана от ГДГП. За изпълнение на функционалните задължения на ГДГП по осъществяване на гранично наблюдение, за дирекцията е важно да има законово право да противодейства на този вид заплахи, посредством ползването на технически средства за блокиране на електронни съобщителни услуги, респ. електронни съобщения. 1.7. Промяна в подхода на законово ниво да бъдат определяни размерите на паричните награди за служителите от министерството. Предвид динамиката на обществено-икономическите отношения и инфлационните процеси, със законопроекта се предлага промяна в разпоредбата на чл. 192 от Закона за МВР като отпадне определянето на размера на отличието „обявяване на благодарност с парична награда“ на ниво закон. Целесъобразно е размерите на наградите и отличията за служителите на министерството да бъдат обект на уредба с подзаконов нормативен акт. 2. Цели, които се поставят: 2.1. Предприемане на национални мерки, необходими за прилагането на Регламент (ЕС) 2021/784 в България. По-конкретно тези мерки се отнасят до определянето на компетентни национални органи съгласно чл. 12 от Регламента, налагането на санкции на доставчици на хостинг услуги при неспазване на задълженията им, съгласно чл. 18 от регламента, както и изготвяне на ежегоден доклад до Европейската комисията относно действията, предприети в изпълнение на регламента, съгласно чл. 21 от регламента. Улесняване на правилното установяване на самоличността на лицата, включително на неизвестни лица, които не могат сами да установят своята самоличност или на неидентифицирани човешки тленни останки, а също така подпомагане усилията в борбата срещу използването на фалшива самоличност чрез използването на оперативната съвместимост между информационните системи на ЕС. 2.2. Постигане на съответствие с полагащите се на държавните служители видове отпуски по Кодекса на труда. 2.3. Преодоляване на затрудненията при прилагането на ЗМВР относно производството за търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание на държавните служители със статут по ЗМВР чрез: - обособяване на две отделни административни производства - „дисциплинарна проверка“ и „дисциплинарно производство“; - намаляване на сроковете за приключване на дисциплинарното производство; - отпадане на неефективните наказания; - регламентиране на нови състави на дисциплинарни нарушения; - отпадане на провеждането на дисциплинарно производство по анонимни сигнали; - участие на адвокат в дисциплинарното производство като подпомагащ служителя в защитата му само при налагане на наказание „уволнение“. 2.4. Създаване на правно основание в ЗМВР за издаване на подзаконов нормативен акт от министъра на вътрешните работи, с който да се определят устройството и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР. 2.5. Придаване на РДГП на статут на юридически лица. По този начин ще се даде възможност на регионалните дирекции, в качеството им на възложители по ЗОП по-ефективно да управляват ресурсите и това от своя страна ще способства за по- ефикасно и качествено изпълнение на основните дейности на МВР в областта на граничния контрол, което е от съществено значение за обществото и държавата. 2.6. Допълване на полицейските правомощия по чл. 90 от ЗМВР, съответно отразени в чл. 301, ал. 3 от Закона за електронните съобщения като граничното наблюдение ще бъде част от законово определените дейности, при осъществяването на които органите на МВР ще могат да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги, респ. електронни съобщения. По този начин ще се даде възможност на органите на ГДГП да противодействат на нарастващата заплаха, породена от нерегламентираното използване на безпилотни летателни апарати, прелитащи през държавната граница, както и на такива, изпълняващи полети в близост до границата на българска или на съпределна територия. 2.7.Уеднаквяване на подхода при определяне на размерите на наградите и отличията, с които могат да бъдат удостоявани служителите на министерството, като се предвиди това да става с подзаконов нормативен акт - наредба на министъра на вътрешните работи. 3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: Приемането на законодателните изменения няма да доведе до необходимост от допълнителни финансови средства. 4. Очаквани резултати от прилагането: 4.1. От компетентните национални органи ще се прилагат единни правила за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение сред обществеността на терористично съдържание онлайн, по-специално, свързани с разумни и пропорционални задължения на доставчиците на хостинг услуги за полагане на дължима грижа с цел справяне с разпространението сред обществеността на терористично съдържание чрез техните услуги и за да се гарантира, когато е необходимо, бързото му премахване или блокиране на достъпа до такова съдържание. Полицейските органи ще могат да използват общата услуга за биометрично съпоставяне като техническо средство за подсилване и улесняване на работата на съответните информационни системи на ЕС и на другите компоненти за оперативна съвместимост. По този начин ще бъде улеснено установяването на самоличността на физическо лице, което е регистрирано в няколко бази данни, чрез използването на един-единствен технологичен компонент за съпоставяне на биометричните данни на това физическо лице в различните системи, вместо на няколко различни компонента. Това ще доведе до по-голяма сигурност и надеждност на проверките. 4.2. Ще се постигне яснота и изчерпателност при определянето на видовете отпуски по Кодекса на труда, на които имат право държавните служители със статут по Закона за МВР. 4.3. Процедурата по търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание на държавните служители със статут по ЗМВР ще се облекчи и ще се обособят две отделни административни производства - „дисциплинарна проверка“ за установяване на дисциплинарните нарушения по чл. 199 - 201 от ЗМВР и „дисциплинарно производство“ за установяване на дисциплинарните нарушения по чл. 203 от ЗМВР. Ще се намалят сроковете, в които трябва да приключи дисциплинарното производство и цялата процедура ще се реализира в разумен срок при предвидимост и оправдани правни очаквания. Ще отпаднат от глава осма от ЗМВР неефективните наказания по чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1 и чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по чл. 202 от ЗМВР и ще се преодолее възможността за множество съдебни оспорвания. Съществуващите към момента обществени отношения, свързани с информационните фондове на МВР, с наказания на държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в синдикалните организациите в МВР, с нарушения по чл. 199 - 201, довели до уронване на престижа на службата, с извършване на дисциплинарни нарушения по чл. 199 - 201, в резултат на което са нанесени значителни имуществени вреди на МВР, ще бъдат облечени в правна форма и ще се създадат нови състави на дисциплинарни нарушения в чл. 201, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 от ЗМВР. Ще се облекчи възможността за участие на адвокат като подпомагащ държавен служител, извършил дисциплинарно нарушение в дисциплинарното производство. Предвижда се промените в закона да влязат в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“. Това ще даде възможност подзаконовият нормативен акт по чл. 215а от ЗМВР, регламентиращ организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, да бъде приведен в съответствие със законовите промени. 4.4. Създаването на нормативно основание за детайлизиране на устройството и дейността на центрове за специализация и професионална подготовка и за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР ще окаже положително въздействие върху организацията на работа на висшето учебно заведение и неговите подразделения. 4.5. Промяната в правно-организационната форма на териториалните структури на ГДГП ще позволи по-голяма оперативност при планиране и управление на ресурсите и оптимизиране на процесите по материално-техническото им осигуряване. 4.6. Полицейските органи при ГДГП ще разполагат с допълнително правомощие при осъществяване на наблюдение на държавната граница като вид охранителна дейност да противодействат на опитите за използване на съвременните технологии за нелегитимни цели. 4.7. Ще бъде спазена субординацията между законовата и подзаконова нормативна уредба при регламентиране на видовете отличия и награди, с които могат да бъдат удостоявани служителите на министерството. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В съответствие с чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз регламентът е правен акт с общо действие, задължителен в своята цялост и пряко приложим във всички държави членки, без да са необходими национални мерки по транспониране. Регламент 2021/784 има пряко приложение в националното законодателство от 7 юни 2022 г. Задълженията по силата на регламента пораждат директен ефект за всички публично- и частноправни субекти. Предложените със законопроекта нормативни промени, произтичат от изричното овластяване по силата на регламентите, държавите членки да приемат национална уредба по ограничен кръг въпроси в условията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 12, параграф 3 държавите членки уведомяват Комисията за компетентния орган или органи, които биват публикувани от Комисията в Официален вестник и онлайн регистър. В тази връзка се налага в ЗМВР да бъдат разписани конкретни разпоредби, в които изрично да се посочва, че Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР е национален орган и по смисъла на четирите букви от параграф 1 на чл. 12, т.е.: а) за издаването на заповеди за премахване съгласно член 3; б) за проверяването на заповедите за премахване съгласно член 4; в) за наблюдението на прилагането на конкретни мерки съгласно член 5; г) за налагането на санкции съгласно член 18. Законова уредба изисква също така правото на компетентния орган съгласно чл. 12, параграф 1, буква г) да налага санкции за доставчици на хостинг услуги неспазване на задълженията им, съгласно чл. 18, които са подробно разписани чл. 266а от проекта на ЗИДЗМВР. Съгласно чл. 21 държавите членки събират от своите компетентни органи и от доставчиците на хостинг услуги информация, вкл. статистическа, за действията, предприети в съответствие с регламента през предходната календарна година. Тази информация се изпраща на Комисията до 31 март всяка година. В тази връзка е предвиден текст, в който да бъде разписан този ангажимент за ГДБОП, в качеството й на компетентен национален орган. Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818 също имат пряко приложение в националното законодателство от съответните дати, които ще бъдат определени от Комисията във връзка с преходните периоди за въвеждане в експлоатация на техническите компоненти на информационните системи. За да бъде използван достъпа до ОХДС в съответствие с регламентите - чл. 20 от Регламент (ЕС) 2019/817 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2019/818 е необходимо специално овластяване от националното законодателство. В тази насока, със законопроекта се предлага допълване на полицейските правомощия по чл. 71 от ЗМВР във връзка с действията по идентификация и установяване на самоличността на лицата. Останалите разпоредби на регламентите ще се прилагат директно. Предвид директния ефект и пряката приложимост на регламентите не се налага изготвяне на таблица на съответствието с правото на ЕС. Директива (ЕС) 2019/1158 е въведена в общото трудово законодателство със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 62 от 2022 г.) и съобразяването на ЗМВР с вече приетата уредба не налага изготвянето на таблица за съответствие с правото на Европейския съюз.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на вътрешните работи Нормативен акт: Закон за допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи ……………………………………………… Лице за контакт: Станчо Димитров – началник на сектор МОУС от отдел „Управление на собствеността“ в ГДГП (по проблем 1); инспектор Кирил Лазаров – полицейски инспектор в сектор ТВН от отдел „Гранично наблюдение“ в ГДГП (по проблем 2) Телефон и ел. поща: 02 982 4101 02 982 3321 nsgp@mvr.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Териториалните звена на Главна регионалните дирекции „Гранична полиция“ осигуряване на РДГП се извършва централизирано поръчки. Потребностите на всички структурни прогнозната им стойност се провеждат процедури (ЗОП), актовете по които подлежат на съответните производства пред Комисията административен съд. Последица от тези на съответните РДГП или функциониране при части и консумативи за нормалното провеждане ремонт на автомобилна техника и технически своевременното и ефективно изпълнение на държавната граница и гранични проверки. РДГП са третостепенни разпоредители с бюджет. експертен ресурс за провеждането на обществени експерти по направление на дейност и юрисконсулт, същите са упълномощавани да организират предложената законова промяна регионалните ЗОП. Това в значителна степен ще повиши на тези териториални звена с ежедневно Всяка РДГП, като възложител по ЗОП, поръчки за доставки и услуги, необходими за основните функции на ГДГП по места. Предвид част от случаите се очаква да бъдат приложими на ниска стойност или чрез директно възлагане, ефективното управление на ресурсите от своя изпълнение на основните дейности на МВР съществено значение за обществото и държавата. дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) са (РДГП). Към настоящия момент материалното от ГДГП, чрез провеждане на обществени звена в ГДГП се обобщават и съобразно по реда на Закона за обществените поръчки обжалване. В случаи на обжалване се провеждат за защита на конкуренцията и/или Върховния обстоятелства е затрудненото материално осигуряване липса на резерви от материални активи, резервни на ежедневната си дейност, текуща поддръжка и средства. Всичко това се отразява върху основните задачи на РДГП – по наблюдение на Притежават необходимия административен и поръчки - логистични и финансови звена, като и към понастоящем ръководителите на и възлагат отделни обществени поръчки. С дирекции ще придобият статут на възложители по ефективността и оперативността при осигуряването необходимите им материали, консумативи и услуги. своевременно ще организира и възлага обществени ефективното и пълноценно осъществяване на евентуалната им прогнозна стойност, в голяма правилата за възлагане на обществени поръчки т.е. в значително по-кратки срокове.По- страна ще способства за по-ефикасно и качествено в областта на граничния контрол, което е от 2 В структурата на МВР, ГДГП е сходна структура с Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) - с териториални структурни звена (РДПБЗН) на територията на цялата страна. В действащия ЗМВР гореописаното решение е приложено спрямо РДПБЗН и същите от 2016 г. са със статут на юридически лица. РДПБЗН, също като РДГП, са третостепенни разпоредители с бюджет. Проблем 2. Зачестяват случаите на нерегламентирано използване на безпилотни летателни апарати, прелитащи през държавната граница, както и изпълняващи полети в близост до границата на българска или на съпределна територия. От декември 2021 г. по българо-турската граница са наблюдава значително увеличение на броя случаи, в които е засечена активност от безпилотни летателни апарати. Броят на констатираните неразрешени полети от такъв тип е значителен, като броят на забелязаните безпилотни летателни апарати само за месеците януари и февруари 2022 г. е общо 32. Предвид бума в разпространението на относително евтини и лесни за управление безпилотни летателни системи (в състава на които са включени безпилотните летателни апарати) може да се направи обосновано предположение, че потенциалния риск от този вид заплаха ще нараства в бъдеще. ГДГП е национална специализирана структура на Министерството на вътрешните работи за осъществяване на охранителна дейност в граничната зона, в зоните на граничните контролно- пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми. Наблюдението на държавната граница е основната охранителна дейност, осъществявана от ГДГП. С оглед на функционалните задължения на ГДГП по осъществяване на гранично наблюдение, за дирекцията е важно да има законово право да противодейства на този вид заплахи, посредством ползването на технически средства за блокиране на електронни съобщителни услуги, респ. електронни съобщения. Не е възможно описаният проблем да се реши в рамките на съществуващото законодателство. Действащата нормативна уредба не дава право органите на ГДГП да блокират ползването на електронни съобщителни услуги при наблюдение на държавната граница, като вид охранителна дейност – такава по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Понастоящем, по силата на чл. 301, ал. 3 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 и чл. 89, ал. 1 от ЗМВР, както и при непосредствена заплаха за националната сигурност, компетентните органи на МВР могат да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги. Изрично цитираните дейности от ЗМВР са за откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества, както и при освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления. Почти аналогично право е регламентирано и в разпоредбата на чл. 90 от ЗМВР, според която при осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 от ЗМВР полицейските органи могат да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения. Горното налага необходимостта от включването на граничното наблюдение, като вид охранителна дейност по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, сред дейностите, при осъществяването на които органите на МВР могат да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги, респ. електронни съобщения. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 3 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1 Проектът цели допълнение на ЗМВР, чрез придаване на РДГП на статут на юридически лица. По този начин ще се даде възможност на регионалните дирекции, в качеството им на възложители по ЗОП по-ефективно да управляват ресурсите и това от своя страна ще способства за по-ефикасно и качествено изпълнение на основните дейности на МВР в областта на граничния контрол, което е от съществено значение за обществото и държавата. Цел 2 Проектът цели допълнение на ЗМВР и ЗЕС, чрез включване на граничното наблюдение (чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗМВР) сред дейностите, при осъществяването на които органите на МВР могат да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги, респ. електронни съобщения. По този начин ще се даде възможност на органите на ГДГП да противодействат на нарастващата заплаха, породена от нерегламентираното използване на безпилотни летателни апарати, прелитащи през държавната граница, както и на такива, изпълняващи полети в близост до границата на българска или на съпределна територия. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Проблем 1: Министерство на вътрешните работи Проблем 2: Министерство на вътрешните работи и Комисия за регулиране на съобщенията. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да се извършат необходимите законови промени, с които на РДГП да бъде придаден статут на юридически лица. По този начин няма да се даде възможност на регионалните дирекции, в качеството им на възложители по ЗОП по-ефективно да управляват ресурсите. Няма да се способства за по-ефикасно и качествено изпълнение на основните дейности на МВР в областта на граничния контрол, което е от съществено значение за обществото и държавата. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически/социални/екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 4 Не са идентифицирани икономически/социални/екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: не може да има Административна тежест: не може да има 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Законодателна промяна“: Описание: При този вариант ще се извършат необходимите законови промени, с които на РДГП ще бъде придаден статут на юридически лица. По този начин ще се даде възможност на регионалните дирекции, в качеството им на възложители по ЗОП по-ефективно да управляват ресурсите, което ще способства за по-ефикасно и качествено изпълнение на основните дейности на МВР в областта на граничния контрол, което е от съществено значение за обществото и държавата. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически/социални/екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически/социални/екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: не може да има Административна тежест: не може да има (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да се извършат необходимите законови промени, с които да се допълнят ЗМВР и ЗЕС. Органите на ГДГП няма да имат право да блокират ползването на електронни съобщителни услуги при осъществяване на наблюдение на държавната граница, като вид охранителна дейност – такава по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Няма да се създаде възможност за противодействие на нарастващата заплаха, породена от нерегламентираното използване на безпилотни летателни апарати, прелитащи през държавната граница, както и да се противодейства на такива, изпълняващи полети в близост до границата на българска или 5 съпределна територия. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически/социални/екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически/социални/екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: не може да има Административна тежест: не може да има 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Законодателна промяна“: Описание: При този вариант ще се извършат необходимите законови промени, с които да се допълнят ЗМВР и ЗЕС. Ще се предостави право на органите на ГДГП при осъществяване на наблюдение на държавната граница, като вид охранителна дейност – такава по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, да блокират ползването на електронни съобщителни услуги, респ. електронни съобщения. В резултат на законодателната промяна ще се създаде възможност за противодействие на нарастващата заплаха, породена от нерегламентираното използване на безпилотни летателни апарати, прелитащи през държавната граница, както и за противодействие на такива, изпълняващи полети в близост до границата на българска или съпределна територия. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически/социални/екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически/социални/екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: не може да има Административна тежест: не може да има (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 6 5.1. По проблем 1: Вариант „Без действие“ Вариант 1„Законодателна промяна“ Вариант n Вариант n т с о Цел 1: … Ниска Висока н в и т к Цел 2: … е ф Е Цел 3: … т с Цел 1: … Ниска Висока о н с а к Цел 2: … и ф Е Цел 3: … т с о Цел 1: … Ниска Висока н а в у с а Цел 2: … л г ъ С Цел 3: … 5.1. По проблем 2: Вариант „Без действие“ Вариант 1„Законодателна промяна“ Вариант n Вариант n т с о Цел 1: … Ниска Висока н в и т к Цел 2: … е ф Е Цел 3: … т с Цел 1: … Ниска Висока о н с а к Цел 2: … и ф Е Цел 3: … т с о Цел 1: … Ниска Висока н а в у с а Цел 2: … л г ъ С Цел 3: … 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, вариантите чрез сравняване вариантите ще изпълнят която се измерва степента, до която целите на ключовите им определените цели, до която вариантите могат да бъдат постигнати разходи; положителни и отрицателни съгласно основните критерии постигат целите при определено въздействия. за сравняване на предложението; ниво на ресурсите на вариантите: или при най-малко 7 съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 – „Законодателна промяна“ По проблем 2: Вариант 2 – „Законодателна промяна“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Проектът не предвижда административна тежест за физическите и юридическите лица. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 8 Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 9 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Росица Димитрова – ВПД директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР Дата: 05.12.2022 г. Подпис: /п/

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на вътрешните работи Нормативен акт: Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) ……………………………………………… Лице за контакт: Нина Василева Чимова Пенка Ценова -Христова Телефон и ел. поща: 982 2931 pravna@mvr.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. „ Оправомощаване на полицейските хранилище с данни за самоличност (ОХДС) граждани на трети страни“. С Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 20 май 2019 година е създадена рамка за системи на ЕС в областта на границите, убежището и миграцията (ОВ L 135, 22.5.2019 Компонентите на опретавинта съвместимост Визовата информационна система (ВИС), разрешаването им (ETIAS), Евродак, Европейската информационна система за съдимост За постигането на тази функционалност на оперативната съвместимост са предвидени: биометрично съпоставяне (обща УБС), общо детектор за множество самоличности ДМС. СВИ, ВИС, ETIAS, Евродак и ECRIS-TCN лицата, чиито данни са регистрирани в тях. съхранявани в отделните информационни системи, под различна или непълна самоличност. ОХДС самоличността на лицата, независимо от данните от документа за пътуване и биометрични За улесняване на проверките за установяване на борба срещу използването на фалшива самоличност органи да извършват справки в Общото на ЕС с цел установяване на самоличност на 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от оперативна съвместимост между информационните визите, полицейското и съдебното сътрудничество, г.) обхващат Системата за влизане/излизане (СВИ), Европейската система за информация за пътуванията и Шенгенската информационна система (ШИС) и за граждани на трети държави (ECRIS-TCN). информационните системи като компоненти на европейски портал за търсене (ЕПТ), обща услуга за хранилище на данни за самоличност (ОХДС) и изискват точното установяване на самоличността на Въпреки това е възможно личните данни, да се отнасят за едни и същи лица, но да са следва да улеснява правилното установяване на системата, в която данните за тяхната самоличност, данни са били събрани първоначално. самоличността на добросъвестните пътници и за в ОХДС се създава лично досие, с държащо 2 цялата обобщена информация на едно място. Когато полицейски орган на държава членка не е в състояние да установи самоличността на дадено лице, поради липса на документ за пътуване или друг достоверен документ, доказващ самоличността на това лице, или когато са налице съмнения относно данните за самоличност, предоставени от това лице, или относно автентичността на документа за пътуване или самоличността на неговия притежател, или когато лицето не е в състояние или отказва да сътрудничи, този полицейски орган следва да може да извърши търсене в ОХДС, за да установи самоличността на лицето. За тези цели полицейските органи следва да снемат пръстови отпечатъци чрез използване на директно сканиращи устройства за снемане на пръстови отпечатъци, при условие че процедурата е започнала в присъствието на лицето. За да се възползват от посочената опция и да имат право полицейските служители да достъпват ОХДС чрез Европейския портал за търсене, държавите членки следва да приемат национални законодателни мерки, с които да определят органите, компетентни да извършват проверки за установяване на самоличността на граждани на трети страни като използват ОХДС, да уредят процедурите, условията и критериите за тези проверки, при които следва да се спазва принципът на пропорционалност. Проблем 2. „Осигуряване на прилагането на Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ L 172, 17.5.2021 г.) “ С регламента се установяват единни правила за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение на терористично съдържание онлайн. Регламентът е приет в отговор на нарастващия брой злоупотреби с услугите, предлагани от доставчиците на хостинг, от страна на терористични групи и на техните поддръжници, за да разпространяват терористично съдържание онлайн, с цел отправяне на техните послания, радикализиране и вербуване на последователи, както и улесняване и ръководене на терористична дейност. Наличието на терористично съдържание онлайн се оказва катализатор за радикализацията на лица, която може да доведе до терористични актове, и следователно има сериозни отрицателни последици за ползвателите, гражданите и обществото като цяло. Регламентът се прилага за доставчиците на хостинг услуги, които предлагат услуги в Съюза, независимо от тяхното основно място на стопанска дейност. Въвежда се задължение за доставчиците на хостинг услуги за бързото премахване или блокиране на достъпа до терористично съдържание. В същото време налаганите мерки следва да бъдат необходими, подходящи и пропорционални в едно демократично общество, като не се засягат основните принципи, свързани със свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително свободата и плурализма на медиите. Необходимо е да се осигури прилагането в българската нормативна уредба на основни елементи от Регламент (ЕС) 2021/784, като: определянето на компетентни национални органи съгласно чл. 12, които могат да издават заповед за премахване, с която от доставчика на хостинг услуги се изисква да премахне терористично съдържание или да блокира достъпа до терористично съдържание във всички държави членки, да следят за прилагането на конкретни мерки от доставчиците, изложени на терористично съдържание, както и да налагат санкции за доставчици на хостинг услуги при системно или трайно неспазване на задълженията им, съгласно чл. 18 от регламента. Компетентните национални органи следва да изготвят годишни доклади за прозрачност, 3 съдържащи информация относно броя на заповедите за премахване, броя на случаите, в които не е била изпълнена заповед, броя на решенията относно конкретните мерки, броя на случаите, които са обжалвани по административен или съдебен ред и броя на решенията за налагане на санкции. Проблемите не могат да бъдат решени в рамките на съществуващата нормативна уредба или чрез промяна в организацията на работа и /или въвеждане на нови технологични възможности, предвид че правилата, въведени с регламентите са нови и предполагат установяване на законово ниво на необходимите предпоставки за изпълнение чрез определяне на компетентните органи, които да прилагат съответните правомощия и процедури. Не е извършвана последваща оценка на въздействието на Закона за Министерството на вътрешните работи. 2. Цели: Цел 1: „ Използване на оперативната съвместимост между информационните системи на ЕС за подобряване на контрола по външните граници, предотвратяване на незаконната миграция, противодействието на терористични и други тежки престъпления, поддържане на обществения ред и сигурност “. Цел 2: „ Гарантиране на безпрепятственото функциониране на цифровия единен пазар чрез справяне с разспространението на терористичното съдържание онлайн. “. 3. Заинтересовани страни: 1. По проблем 1: Полицейските органи на Министерството на вътрешните работи: Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Вътрешна сигурност", дирекция "Международно оперативно сътрудничество Граждани на трети страни при преминаване на границите и пребиваване на територията на страната. 2. По проблем 2: Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ - МВР; Хостинг компании, осъществяващи дейност на територията на страната и в ЕС. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: 4 Описание: Няма да се приемат национални законодателни мерки, с които да се определят органите, компетентни да извършват проверки за установяване на самоличността като използват ОХДС и няма да се уреждат процедурите, условията и критериите за тези проверки. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Полицейските органи няма да разполагат с правомощието да извършват справки в ОХДС с цел установяване на самоличността на лица. Създадената технологична възможност чрез оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС ще остане неприложима за националните правоприлагащи органи, които няма да могат да извършват търсене и справки с базите данни. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма Административна тежест: Не се предвижда. Нормативните промени няма да доведат до установяване на нови или изменение на съществуващи регулаторни режими. Вариант 2 „Предприемане на нормативни изменения“: Описание: В Закона за МВР ще бъде разписано правомощието на полицейските органи да установяват самоличност чрез използване на ОХДС. Търсенията в ОХДС ще се извършват от полицейски орган в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година в случаите, когато полицейският орган не е в състояние да установи самоличността на дадено лице поради липсата на документ за пътуване или друг достоверен документ, когато има съмнения относно данните за самоличност, предоставени от дадено лице или относно автентичността на документа за пътуване или друг достоверен документ, предоставен от дадено лице или когато дадено лице не е в състояние или отказва да сътрудничи. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Биометричните данни, като пръстови отпечатъци и портретни снимки, са единствени по рода си и поради това са много по-надеждни за целите на установяване на самоличността на дадено лице от буквено-цифровите данни. Ще може да се използва общата услуга за биометрично съпоставяне като техническо средство за подсилване и улесняване на работата на съответните информационни системи на ЕС и на другите компоненти за оперативна съвместимост. По този начин ще бъде улеснено установяването на самоличността на физическо лице, което е регистрирано в няколко бази данни, чрез използването на един-единствен технологичен компонент за съпоставяне на биометричните данни на това физическо лице в различните системи, вместо на няколко различни компонента. Това ще доведе до по-голяма сигурност и надеждност на проверките. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват. Специфични въздействия: 5 Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма Административна тежест: Не се предвижда. Нормативните промени няма да доведат до установяване на нови или изменение на съществуващи регулаторни режими 4.2. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Няма да се осигури прилагането в българската нормативна уредба на основни елементи от Регламент (ЕС) 2021/784. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да бъдат определени компетентни национални органи съгласно чл. 12 от регламента, които могат да издават заповед за премахване, с която от доставчика на хостинг услуги се изисква да премахне терористично съдържание или да блокира достъпа до терористично съдържание във всички държави членки. Няма да се дефинирани компетентните национални органи, които да следят за прилагането на конкретни мерки от доставчиците, изложени на терористично съдържание, да налагат санкции за доставчици на хостинг услуги при системно или трайно неспазване на задълженията им съгласно чл. 18 от регламента, както и да изготвят годишни доклади за прозрачност, съдържащи информация относно броя на заповедите за премахване, броя на случаите, в които не е била изпълнена заповед, броя на решенията относно конкретните мерки, броя на случаите, които са обжалвани по административен или съдебен ред и броя на решенията за налагане на санкции. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма Административна тежест: Няма Вариант 2 „Предприемане на нормативни изменения“: В националното законодателство ще се осигури прилагането в на основните Описание: елементи от Регламент ( ЕС) 2021/784, като ще бъдат определени компетентни национални органи съгласно чл. 12, които могат да издават заповед за премахване, с която от доставчика на хостинг услуги се изисква да премахне терористично съдържание или да блокира достъпа до терористично съдържание във всички държави членки, да следят за прилагането на конкретни мерки от доставчиците, изложени на терористично съдържание, както и да налагат санкции за доставчици на хостинг услуги при системно или трайно неспазване на задълженията им, съгласно чл. 18 от регламента. Ще се определят и приложимите национални процедури за обжалване от страна на засегнатите оператори – доставчици на хостинг услуги, както и реда за изготвяне на годишни доклади за прозрачност, съдържащи информация относно броя на заповедите за премахване, броя на 6 случаите, в които не е била изпълнена заповед, броя на решенията относно конкретните мерки, броя на случаите, които са обжалвани по административен или съдебен ред и броя на решенията за налагане на санкции. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: От компетентните национални органи ще се прилагат единни правила за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение сред обществеността на терористично съдържание онлайн, по-специално, свързани с разумни и пропорционални задължения на доставчиците на хостинг услуги за полагане на дължима грижа с цел справяне с разпространението сред обществеността на терористично съдържание чрез техните услуги и за да се гарантира, когато е необходимо, бързото му премахване или блокиране на достъпа до такова съдържание. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват. Специфични въздействия: от доставчиците на хостинг услуги се Въздействия върху малките и средните предприятия: ще се изисква да премахнат терористично съдържание или да блокират достъпа до терористично съдържание във всички държави членки. Доставчик на хостинг услуги, който е изложен на терористично съдържание ще следва да предприеме конкретни мерки за защита на своите услуги срещу разпространението на терористично съдържание сред обществеността. Такива мерки могат да бъдат подходящи технически и оперативни мерки или способности, например подходящ персонал или технически средства за идентифициране и бързо премахване или блокиране на достъпа до терористично съдържание; леснодостъпни и лесни за ползване механизми, чрез които ползвателите да съобщават или сигнализират на доставчика на хостинг услуги за предполагаемо терористично съдържание; всякакви други механизми за повишаване на осведомеността за наличието на терористично съдържание в неговите услуги, например механизми за модериране на ползвателите или всяка друга мярка, която доставчикът на хостинг услуги смята за подходяща за справяне с наличието на терористично съдържание в своите услуги. Доставчиците на хостинг услуги ще могат да обжалват по административен и съдебен ред наложените ограничения. Следва да се установят правилата относно санкциите, приложими Административна тежест: при нарушения на Регламент (ЕС) 2021/784. Санкциите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. При вземането на решение дали да бъде наложена санкция и при определянето на вида и тежестта на санкциите компетентните органи следва да вземат предвид всички значими обстоятелства, включително: естеството, тежестта и продължителността на нарушението; дали нарушението е било умишлено или е било резултат от небрежност; предишни нарушения, извършени от доставчика на хостинг услуги; финансовото състояние на доставчика на хостинг услуги; степента на съдействие на доставчика на хостинг услуги с компетентните органи; естеството и размера на доставчика на хостинг услуги, по-специално дали той е микро-, малко или средно предприятие; степента на вина на доставчика на хостинг услуги, като се вземат предвид техническите и организационните мерки, предприети от него за изпълнение на настоящия регламент. Системното или трайно неспазване на задълженията на доставчиците на хостинг услуги следва да подлежи на финансова санкция в размер до 4 % от общия оборот на доставчика на хостинг 7 услуги за предишната финансова година. 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 1 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Използване на оперативната съвместимост между информационните системи на ЕС за подобряване на контрола по външните граници, предотвратяване на незаконната миграция, противодействието на терористични и други тежки престъпления, поддържане на обществения ред и сигурност “ 3 1 т с о н с а к и ф Е Цел 1: Използване на оперативната съвместимост между информационните системи на ЕС за подобряване на контрола по външните граници, предотвратяване на незаконната миграция, 3 1 8 противодействието на терористични и други тежки престъпления, поддържане на обществения ред и сигурност “ т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Използване на оперативната съвместимост между информационните системи на ЕС за подобряване на контрола по външните граници, предотвратяване на незаконната миграция, противодействието на терористични и други тежки престъпления, поддържане на обществения ред и сигурност “ 3 1 5.2. По проблем 2: Вариант „Без действие“ Вариант 1 т с о н в и т к е ф Е Цел 2: Гарантиране на безпрепятственото функциониране на цифровия единен пазар чрез справяне с разспространението „ 3 1 9 на терористичното съдържание онлайн. “ т с о н с а к и ф Е Цел 2: „ Гарантиране на безпрепятственото функциониране на цифровия единен пазар чрез справяне с разспространението на терористичното съдържание онлайн. “ 3 1 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: „ Гарантиране на безпрепятственото функциониране на цифровия единен пазар чрез справяне с разспространението на терористичното съдържание онлайн. “ 3 1 6. По По Избор проблем проблем на препоръчителен 1: Вариант 2 2: Вариант 2 вариант: „Предприемане „Предприемане на нормативни на нормативни изменения “ изменения“ 6.1. Следва (ЕС) вземането Промяна прилагането да в административната на препоръчителния се установят правилата 2021/784.Санкциите на решение дали да тежест вариант относно трябва да бъдат бъде наложена за физическите (включително санкциите, ефективни, санкция и при и юридическите лица от по отделните проблеми): приложими при нарушения на Регламент пропорционални и възпиращи. При определянето на вида и тежестта на 10 санкциите компетентните органи следва да вземат предвид всички значими обстоятелства, включително: естеството, тежестта и продължителността на нарушението; дали нарушението е било умишлено или е било резултат от небрежност; предишни нарушения, извършени от доставчика на хостинг услуги; финансовото състояние на доставчика на хостинг услуги; степента на съдействие на доставчика на хостинг услуги с компетентните органи; естеството и размера на доставчика на хостинг услуги, по-специално дали той е микро-, малко или средно предприятие; степента на вина на доставчика на хостинг услуги, като се вземат предвид техническите и организационните мерки, предприети от него за изпълнение на настоящия регламент. Системното или трайно неспазване на задълженията на доставчиците на хостинг услуги следва да подлежи на финансова санкция в размер до 4 % от общия оборот на доставчика на хостинг услуги за предишната финансова година. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се идентифицират. 11 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Регламент (ЕС) 2019/817 и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за създаване, Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 12 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Александър Стефанов ВПД директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ Дата: 23.01.2023 г. Подпис: /п/

I. Общ коментар: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. II. По законодателната инициатива: С Решение № 85 на Министерският съвет от 1 февруари 2023 г. е одобрен Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗИД ЗМВР), гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Закон за изменение и допълнение на Вид оценка: Частична Закона за работи Министерството на вътрешните Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: X В отговор на №: 812100-2113/02.02.2023 г. Институция: Министерство на вътрешните работи Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет и Поддържаме законопроекта малко от два с добрите Извършената Народно съвет (цитираният становището, че предлагането за изменение и допълнение месеца и то преди първата промяна практики по планиране на справка в системата на събрание са внесени 3 законопроекта по-горе) и 2 са от народни за одобрение от в един и същ действащ да е влязла в нормотворческата дейност. Народното събрание за промени в ЗМВР, представители (№ Министерския съвет на два закон в рамките на по- сила, е в пълно противоречие показва, че в рамките на 48-то като 1 е от Министерския 48-254-01-78 и № 48-254-01- 24). Основни което изключва качествено инициативи Предлагаме законопроекти приоритетите III. Относно Разделът Частта, която единствено в Предлагаме показатели за качеството на честите ѝ промени. Във връзка законодателство, предлагаме МВР по отношение на ЗМВР след месец също да бъде извършен в периода и по преценка и на МВР в областта, те също да раздел 1 „Проблем/проблеми следва да съдържа информация се отнася до заложени цели и рамките на съответните раздели. изложението на раздела да уредбата са нейната с това и като реална да обедини в един август 2022 г. преглед и на внесените в случай, че има бъдат включени в за решаване“: единствено за предложени изменения се допълни с числови стабилност и предвидимост, мярка за приемане на по- законопроект всички свои от народни представители предложения, съвпадащи с общия законопроект. идентифицираните проблеми. следва да се съдържа данни за проявленията на гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2 идентифицираните проблеми (например – брой проведени дисциплинарни производства за период; брой наложени наказания по вид; брой дисциплинарни производства, чиито срок е бил удължаван; брой съдебни оспорвания на наказания и дял на отменените наказания; брой дисциплинарни производства, в които при защитата на служител е участвал адвокат и т.н.) IV. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Предлагаме, където е възможно, да бъде посочен броят на субектите, съставляващи идентифицираните заинтересовани страни. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ЗА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ X (ИСКРЕН ИВАНОВ) Съгласно Заповед № Н-250 от 08.02.2022 г.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на вътрешните работи Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи Лице за контакт: Райна Димова - дирекция „Правно-нормативна дейност“ при Министерството на вътрешните работи (МВР) Телефон и ел. поща: 02/982 41 74 rdimova.12@mvr.bg Проблем 1: „Установени затруднения дисциплинарната отговорност“ 1.1. „Сложна процедура по търсене на дисциплинарни наказания на държавните „Дисциплинарна отговорност“ от част Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)“ Процедурата по търсене на дисциплинарна на държавните служители в МВР по реда на регламентирана в относимите норми: - В чл. 194, ал. 2 от ЗМВР е посочено кои са ЗМВР са изброени конкретните състави на изброените в чл. 197 от ЗМВР дисциплинарни - Дисциплинарното производство се провежда ЗМВР - и за най-лекото „мъмрене“, и за най-тежкото - Дисциплинарното производство приключва дисциплинарни производства, представляващи бъде продължаван до 2 месеца. - За провеждане на дисциплинарно производство определи дисциплинарно разследващ орган. - За защита на правата и интересите на дисциплинарно производство, е предвидено самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата от адвокат. Така описаната процедура е сложна, продължителна затруднения на дисциплинарно наказващите или При анализа на прилагането на глава осма от провеждане на дисциплинарните производства: Това е дълъг по време и състоящ се от дисциплинарно нарушение, събиране на подпомагащите го лица във воденото срещу наказание. Налице е необходимост от облекчаване провеждане на дисциплинарното производство превенция - своевременната разкриваемост и 1.2. „Дълги срокове за приключване на В чл. 205, ал. 6 от ЗМВР е определен срокът, при прилагането на ЗМВР във връзка с дисциплинарна отговорност и налагане на служители в МВР по реда на глава осма трета „Държавна служба“ на Закона за отговорност и налагане на дисциплинарни наказания глава осма от ЗМВР е формална и подробно дисциплинарните нарушения, а в чл. 198 - 203 от дисциплинарните нарушения, за които се налагат наказания. за налагането на всички наказания по чл. 197 от „уволнение“. в срок до 4 месеца от образуването му, а по фактическа и правна сложност, този срок може да дисциплинарно наказващият орган може да държавния служител, срещу когото се води той да може да участва в производството си от посочен от него служител на МВР или във времето, а в някои случаи създава дисциплинарно разследващите органи. ЗМВР са констатирани следните затруднения при множество действия ред за установяване на доказателства, участие на държавния служител и на него производство и налагане на дисциплинарното на този ред и съкращаване на времето за с цел постигане на същественото за генералната наказуемост на правонарушението. дисциплинарно производство“. в който трябва да приключи дисциплинарното 2 производство - до 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван до 2 месеца. Този срок е дълъг и не позволява в пълна степен да се постигне реален ефект от наложеното дисциплинарно наказание, като това се осъществи най-близко до времето на извършване на нарушението. В чл. 195 от ЗМВР е посочено, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението. Също така, в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР се пояснява, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато компетентният дисциплинарно наказващ орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на същия член се пояснява, че едно дисциплинарно нарушение се счита за установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР затруднява дисциплинарно наказващите органи да определят кога за тях възниква задължението за произнасяне в двумесечния срок по чл. 195 от ЗМВР. 1.3. „Неефективни дисциплинарни наказания, извършване на деяния от държавни служители в МВР, с които се вреди на доброто име на министерството, но не са определени за дисциплинарни нарушения“ Разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР определя кои са дисциплинарните нарушения. Също така, в чл. 198 - 203 от ЗМВР за всяко едно от наказанията по чл. 197, ал. 1 от ЗМВР („мъмрене“, „писмено предупреждение“, „порицание“, „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“, „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“) изчерпателно е посочено за кои дисциплинарни нарушения се налагат. Тази норма създава затруднение на дисциплинарно наказващите и дисциплинарно разследващите органи и изисква двукратно да се определя какво е дисциплинарно нарушение, въпреки, че за това е достатъчен само конкретно определен състав, така както са разписани в чл. 198 - 203 от ЗМВР. В чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1 и чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е предвидено, че дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, „порицание“ или „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ се налага, ако държавният служител извърши друго нарушение в срока на наложено вече наказание. На практика този подход за определяне на хипотезите, при които се налага дисциплинарно наказание, не е достатъчно ефективен и се налага т.н. „условно“ дисциплинарно наказание. Последното зависи изцяло от това дали първоначално наложеното дисциплинарно наказание няма да бъде отменено при съдебно оспорване. Често срещани в съдебната практика са случаите, в които съдът отменя наказанието по т. 1 на чл. 199 - 201, ал. 1 от ЗМВР, тъй като се обжалва заповедта за наложеното първо дисциплинарно наказание, тя се отменя с влязъл в сила съдебен акт, което от своя страна представлява липса на процесуална предпоставка за налагане на наказанията по т. 1 от цитираните разпоредби. На основание чл. 202 от ЗМВР дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ се налага за нарушения по чл. 200 или чл. 201 от същия закон, в резултат на които са нанесени значителни имуществени вреди на МВР. В § 1, т. 29 от Допълнителни разпоредби на ЗМВР е дадена легална дефиниция на „значителна имуществена вреда“, а именно чиято левова равностойност е в размер на 14 или повече минимални работни заплати към момента на извършване на деянието. Практиката показва, че това наказание не се прилага често, не е ефективно и не води до постигане на целта на закона. Прегледът на нарушенията по чл. 203 от ЗМВР, за които се налага най-тежкото наказание „уволнение“, изисква тяхното привеждане в съответствие с дисциплинарната практика, като се въведат нови състави на дисциплинарни нарушения. Съгласно тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т.д. № 4/2007 г. на Върховния административен съд едно деяние може да засегне различни обществени отношения, ако едно и също човешко поведение се регулира едновременно от правни и от морални норми. Затова е възможно установеното деяние, извършено от държавен служител в МВР, да представлява 3 закононарушение, неизпълнение на служебни задължения и едновременно с това, от гледна точка на морала да е укоримо. Определящо за уронването на престижа на службата е моралната негативна оценка, която се дава от наказващия орган. Видът на наказанието зависи от тежестта на извършеното, оценката от наказващия орган и настъпването на другите посочени в правната норма обстоятелства. Елемент на фактическия състав за уронване на престижа не е самото деяние като нарушение на установения обществен ред, включително на моралните норми, а негативната морална оценка, която е дадена от наказващия орган на извършеното като „несъвместимо с морала“. И това е така, защото моралните норми за поведение не са конкретизирани, писани норми. Заради разширения обхват на дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР няма значение дали деянието представлява и престъпление или административно нарушение. За целите на дисциплинарната отговорност е достатъчно, че с деянието е нарушен установеният обществен ред в държавата и поведението се оценява като несъвместимо с морала. Налице е липса на състав на дисциплинарно наказание „извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 199 - 201, довело до уронване на престижа на службата“. При неизпълнение на служебни задължения и на нормативно определени задължения се уронва престижа на МВР и полицейските служби, в резултат от което може да се получи изключително силен негативен отглас в обществото и да се създадат отрицателни настроения, насочени срещу всички полицейски служители и институцията като цяло. След анализ на дисциплинарната практика в МВР е констатирано, че са налице множество случаи на извършени нарушения от държавни служители, които използват информационните фондове на МВР без служебна необходимост и/или не по установения в МВР ред. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 6 от ЗМВР защита на информацията и източниците за нейното придобиване е основен принцип в дейността на МВР. Една от основните дейности на МВР е информационната дейност по част първа, глава втора, раздел VI от ЗМВР. Нерегламентираният достъп до информационните фондове на МВР, използването на информацията от тях за лични цели или предоставянето й на трети лица извън установения в МВР ред представлява нарушение на служебната дисциплина. Към настоящия момент за такива деяния на държавните служители е налагано дисциплинарно наказание „уволнение“, но на други основания от ЗМВР - например превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица; злоупотреба с власт или доверие. Привеждането на противоправните действия на държавните служители към дисциплинарни нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 7 или 8 от ЗМВР създават трудности на дисциплинарно разследващите и дисциплинарно наказващите органи. Липсва разпоредба относно състав на нарушение, когато държавни служители, които използват информационните фондове на МВР без служебна необходимост и/или не по установения в МВР ред 1.4. „Допустимост на производства по анонимни сигнали. Представителство в дисциплинарните производства.“ В чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е предвидена възможност за извършване на дисциплинарна проверка по анонимни сигнали като част от административното производство по налагане на дисциплинарно наказание. В нормативната уредба няма акт, който да допуска разглеждане или образуване на производство по анонимни сигнали. В чл. 205, ал. 3 от ЗМВР е дадена възможност държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, да може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат. Участието на адвокат в производството по установяване на нарушения, за които се налагат наказания, като например „мъмрене“, „писмено предупреждение“ и други, не винаги е наложително. Последиците от налагането на такива наказания засягат в малка степен служебното положение на служителя. Съгласно чл. 247, ал. 2 от ЗМВР служебните правоотношения на държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в организациите в МВР, могат да бъдат прекратени на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“) само с предварителното съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация. 4 Липсата на съгласие от страна на ръководния орган на съответната синдикална организация възпрепятства налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Проблем 2: „Липса на правна регламентация относно начина за определяне на устройството и дейността центрове за специализация и професионална подготовка и за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР“ Към Академията на МВР функционират центрове за специализация и професионална подготовка и за бойна подготовка и спорт. В ЗМВР липсва разпоредба относно начина за определяне на тяхното устройство и дейност, а за ръководителите им липсва основание да издават заповеди във връзка с изпълнението на функциите им. Идентифицираните проблеми не могат да се решат в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Не е извършвана последваща оценка на въздействието на ЗМВР. 2. Цели: По проблем 1 „Установени затруднения при прилагането на ЗМВР във връзка с дисциплинарната отговорност“ Цел 1. Преодоляване на затрудненията при прилагането на ЗМВР във връзка с производството за търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание на държавните служители в МВР. 1.1. „Сложна процедура по търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители в МВР по реда на глава осма „Дисциплинарна отговорност“ от част трета „Държавна служба“ на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)“ Необходимо е да се обособят две отделни административни производства. За налагането на наказанията: „мъмрене“, „писмено предупреждение“, „порицание“ и „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ по чл. 197, ал. 1 от ЗМВР за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 199 - 201 от ЗМВР дисциплинарното разследване ще се извършва по по- облекчен ред под формата на „дисциплинарна проверка“, с което ще се постигне бързина и процесуална икономия. Само за най-тежкото наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР „уволнение“ следва процедурата да е формална, като в този случай ще се образува „дисциплинарното производство“ при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203 от ЗМВР. 1.2. „Дълги срокове за приключване на дисциплинарно производство“. Определените в чл. 205, ал. 6 от ЗМВР срокове е необходимо да бъдат намалени, като за дисциплинарната проверка да приключва в срок до 2 месеца от образуването й, а за дисциплинарното производство да приключва в срок до 2 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа или правна сложност, този срок да може да бъде продължаван до 2 месеца. По този начин ще може дисциплинарното производство и дисциплинарната проверка да приключат в разумен срок. Ще се постигне превенция по отношение държавните служители, извършили нарушение на служебната дисциплина. Необходимо е в чл. 196 от ЗМВР да се определи само моментът на откриване на дисциплинарното нарушение, а имено - когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, се е запознал с материалите от дисциплинарната проверка или дисциплинарното производство. Това е наложително поради досегашната противоречива съдебна практика, която допълнително затруднява дисциплинарно наказващите органи да определят кога за тях възниква задължението за произнасяне в двумесечния срок по чл. 195 от ЗМВР. 1.3. „Неефективни дисциплинарни наказания, извършване на деяния от държавни 5 служители за За облекчаване отпадне. Дисциплинарните ЗМВР поради Необходимо ЗМВР да За търсене нарушения, тежестта изражение ал. 1 от дисциплинарно имуществени Във връзка се създаде по чл. 199 В отговор служители, и/или не състав на предоставяне физически 1.4. дисциплинарните Предвидената дисциплинарна налагане на В чл. 205, дисциплинарно подпомаган участието налагане на Липсата на синдикална на основание може да най-тежкото създаде ново три години“, организация, синдикална дисциплинарно в МВР, с които се дисциплинарни нарушения“ на прилагането на нарушения по своята неефективност е наказанието бъде отменена. на дисциплинарна и с цел повишаване на извършените нарушения, на легалната дефиниция ЗМВР да се предвиди нарушение по вреди на МВР“. За с констатираната нов състав на дисциплинарно - 201, довело до уронване на констатираните които използват по установения в МВР дисциплинарно нарушение на информация от лица, без наличието на „Допустимост на производства.“ в чл. 205, ал. 2, проверка по анонимни дисциплинарно наказание ал. 3 от ЗМВР е дадена производство, да в защитата си от посочен на адвокат като подпомагащ наказание „уволнение“. съгласие по чл. 247, организация за чл. 226, ал. 1, т. 8 бъде преодоляно чрез наказание, а друго дисциплинарно когато служител, е извършил нарушение организация по чл. наказание „уволнение“. вреди на доброто име глава осма от ЗМВР чл. 199, ал. 1, т. 1, е необходимо да „предупреждение за отговорност от държавни отговорността им за тяхната за „значителна нов състав на чл. 199 - 201, в това нарушение ще дисциплинарна практика нарушение - на престижа на множество случаи информационните ред, е необходимо - „използване тях на държавни служебна необходимост производства по изречение второ сигнали като е необходимо възможност може да участва в от него служител служителя в ал. 2 от ЗМВР от прекратяване на служебното от ЗМВР и налагане създаване на възможност такова. В тази връзка нарушение - „забрана за който заема по чл. 203, 247, ал. 2 не е дал на министерството, е необходимо чл. 200, ал. се отменят. уволнение“ да служители, опазване на обществена опасност имуществена дисциплинарно резултат на се налага е необходимо „извършване службата“. на извършени фондове на МВР в чл. 203, ал. на информационните органи, и/или анонимни от ЗМВР част от да отпадне. държавният производството на МВР или защитата му страна на правоотношение на дисциплинарно на държавния е необходимо повишаване ръководна изборна ал. 1 и предварително но не ал. 2 от чл. 1, т. 1 и чл. отпадне и нормата извършили държавното и предвид вреда“, е нарушение - което са нанесени наказание „уволнение“. в чл. 203, на дисциплинарно нарушения без служебна 1 от ЗМВР да фондове организации, извън установения сигнали. възможност за административното служител, срещу самостоятелно от адвокат. да се концентрира ръководния орган на наказание служител в чл. 201, ал. в длъжност за длъжност ръководният орган съгласие са определени 194 от ЗМВР да 201, ал. 1, т. 1 от на чл. 202 от дисциплинарни имущество, с оглед финансовото необходимо в чл. 203, „извършване на значителни ал. 1 от ЗМВР да нарушение от държавни необходимост се създаде нов на МВР и/или юридически или в МВР ред“. Представителство в извършване на производство по когото се води или да бъде Целесъобразно е само при на съответната държавен служител „уволнение“ да се наложи не 1 от ЗМВР да се срок от една до в синдикална на съответната за налагане на година Брой образувани дисциплинарни производства (ДП) по чл. 207 от ЗМВР ДП по чл. 207 от ЗМВР, по които е удължаван срока за разследване Брой наложени наказания Оспорени по съдебен ред Отменени заповеди за наложени наказания 6 2018 156 162 1540 220 179 2019 124 139 1599 87 315 2020 98 72 1740 162 257 2021 141 81 1273 145 174 2022 158 64 1273 178 79 Брой наказания вид/по наложени по години 2018 2019 2020 2021 2022 мъмрене 186 238 359 240 143 писмено предупреждение 551 574 693 424 347 порицание 571 563 461 446 463 забрана повишаване длъжност една до за в за срок от три години 38 34 31 15 43 предупреждение за уволнение 28 13 6 9 10 уволнение 85 80 90 69 93 отлагане повишението ранг с една на в година (ЗДСл) 2 3 2 2 3 понижение долен ранг от 6 година в по- за срок месеца до 1 (ЗДСл) - - 2 - 1 (ЗДСл забележка и КТ) 79 94 96 68 53 Проблем устройството бойна Цели се устройството подготовка се допълни, вътрешните заповеди Идентифицираните 2: „Липса и подготовка и преодоляване и дейността и спорт като се работи. във връзка с на правна дейността центрове спорт към на липсата центрове към Академията създаде правно За ръководителите изпълнението проблеми на не регламентация за специализация Академията на МВР“ на регламентация за специализация на МВР. Необходимо основание това на центровете функциите им. могат да се относно и относно и професионална е да става по ред, ще се решат в начина за професионална начина за подготовка разпоредбата на чл. определен създаде основание рамките на от определяне на подготовка и за определяне на и за бойна 48 от ЗМВР да министъра на да издават съществуващото 7 законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1 „Установени затруднения при прилагането на ЗМВР във връзка с дисциплинарната отговорност“: 1. Държавните служители в Министерството на вътрешните работи със статут по ЗМВР - бр. 3. Върховния административен съд 4. Административните съдилища 5. Адвокатите По проблем 2 „Липса на правна регламентация относно начина за определяне на устройство и дейност центрове за специализация и професионална подготовка и за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР“: 1. Академията на МВР. 2. Центровете за специализация и професионална подготовка и за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1 „Установени затруднения при прилагането на ЗМВР във връзка с дисциплинарната отговорност“: Вариант 1. „Без действие“: Описание: - Процедурата по търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание на държавните служители в МВР няма да се облекчи и няма да се обособят две отделни административни производства - „дисциплинарна проверка“ за установяване на дисциплинарните нарушения по чл. 199 - 201 от ЗМВР и „дисциплинарно производство“ за установяване на дисциплинарните нарушения по чл. 203 от ЗМВР. - Няма да се намалят сроковете, в които трябва да приключи дисциплинарното производство и цялата процедура ще остане разтеглена във времето. - Ще продължи съществуването в ЗМВР на неефективните наказания по чл. 199, ал. 1, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 1 и чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР „писмено предупреждение“, „порицание“ или „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“, налагани, ако държавният служител извърши друго нарушение в срока на наложено вече наказание, което може да доведе до множество съдебни оспорвания. - Ще остане да съществува наказанието „предупреждение за уволнение“ по чл. 202 от ЗМВР, което се прилага в малко случаи. - Съществуващите към момента обществени отношения, свързани с информационните фондове на МВР, с наказания на държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в синдикалните организациите в МВР, с нарушения по чл. 199 - 201 от ЗМВР, довели до уронване на престижа на службата, с нарушения по чл. 199 - 201 от ЗМВР, в резултат на което са нанесени значителни имуществени вреди на МВР, няма да бъдат облечени в правна форма, като се създадат нови състави на дисциплинарни нарушения в чл. 201, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 от ЗМВР. - Няма да се облекчи възможността за участие на адвокат като подпомагащ държавен служител, извършил дисциплинарно нарушение в дисциплинарното производство. 8 Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не може да окаже положително икономическо, социално или екологично въздействие върху МВР, държавните служители в МВР, Върховния административен съд, административните съдилища, адвокатите. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не може да окаже отрицателно икономическо, социално или екологично въздействие върху МВР, държавните служители в МВР, Върховния административен съд, административните съдилища, адвокатите. Специфични въздействия: Не оказва специфични въздействия върху Върховния административен съд, административните съдилища, адвокатите. За МВР и държавните служители в МВР липсата на промяна ще въздейства отрицателно, недисциплиниращо и нереспектиращо. Въздействия върху малките и средните