Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет

С П Р А В К А за отразяване на предложенията и становищата от проведената обществена консултация по проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет 1 ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА/ГРАЖДАНИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТРАЗЯВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МОТИВИ ЗА НЕПРИЕМАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (писмо с вх. № 02.70- 25/02.05.2023 г.) Като членове на съвета да се включат и председателите на държавни агенции, които изпълняват политики с хоризонтален характер. Като членове на Координационен комитет за управление, наблюдение, контрол и отчитане на изпълнението на Националната програма за развитие България 2030 да се включи/ат представител/и на държавните агенции, определени от председателите им. Приема се частично. Чл. 10, ал. 3 е допълнен. Предвидено е председателите на държавни агенции, които изпълняват политики с хоризонтален характер да бъдат включени в състава на Координационния комитет за управление, наблюдение, контрол и отчитане на изпълнението на Националната програма за развитие България 2030. Съгласно чл. 4, ал. 6 председателят на съвета, в зависимост от предмета на обсъжданите въпроси, може да покани за участие в заседанията и представители на други държавни институции, които имат отношение към разглежданите въпроси, вкл. председатели на държавни агенции, с оглед на което не е необходимо допълнение в текста. Институт за Биомаса и Биогорива (ИББ) (Портал за обществени консултации, 4 април 2023 г.) Институтът за Биомаса и Биогорива - ИББ - ibb.alle.bg, разработи стратегическа Програма за Равитие на България - bg-razvitie.alle.bg, базирана на ударното въвеждане на авангардни високи технологии - като например Представената от ИББ информация не е относима към проекта на постановление и не съдържа предложение по него. 2 ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА/ГРАЖДАНИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТРАЗЯВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МОТИВИ ЗА НЕПРИЕМАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО SGB-Технологията, за масов добив на хиляди тонове дневно инженерна, стерилно-чиста, 100% карбон- неутрална, евтина и извънредно търсена на пазара Биомаса - biomass.alle.bg, добита от свръхбързорастящи - в рамките на часове - организми и биосистеми, консумиращи единствено вода, и СО2 от въздуха. През 2024 г. ИББ ще стартира строителството в ИЗ-Божурище, с помощта на външни инвеститори, на първата в света пилотна, напълно автоматизирана SGB-Инсталация, за добив на над 5,000 тона суха инженерна биомаса дневно. Добитата биомаса ще се използва като чисто и калорично (20MJ/kg) гориво- заместител на въглищата и газа в ТЕЦ- овете, и като суровина за редица чисти С-неутрални биогорива като биогаз, биометан, биоводород, биоетанол, биодизел, OFO, кокс-биовъглен, пелети, брикети, прахово гориво за газопрахови турбини, както и редица видове концентрирани храни, фуражи, торове, влакна, пулпове, биополимери, строителни и структурни материали, и много други - една изцяло нова Зелена Икономика, на почти нулева цена. 3 ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА/ГРАЖДАНИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТРАЗЯВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МОТИВИ ЗА НЕПРИЕМАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО Програмата ще продължи със собствено финансиране изграждането на десетки подобни инсталации из цялата страна, първо в изостаналите, бедни и обезлюдени райони, с цел стартиране на широкомащабно масово родно производство и експорт на гореспоменатите продукти, с потенциал за генериране на стотици милиарди евро приходи, които да умножат многократно сегашният ни БВП, да въведат минимална заплата от примерно 2500 евро и минимална пенсия от 1000 евро, плюс 600 евро базов доход, да върнат емигрантите обратно, да заселят допълнително милиони образовани чужденци, и да наредят България сред най-богатите страни в света, в рамките на десетина години. Институт за регионални изследвания и стратегии (Портал за обществени консултации, 3 май 2023 г.) За ефективното функциониране на Съвета за развитие на национално ниво - би било целесъобразно функциите му да включват и взаимовръзка и взаимодействие със специализираните дирекции за стратегическо планиране в съответните министерства - като особена е значимостта на Дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" на МРРБ, особено в предстоящия процес на Приема се по принцип . §2, буква б) е допълнен с Националната концепция за регионално и пространствено развитие. Чл. 6, ал. 2 съдържа възможност Съветът Законът за регионално развитие съдържа координационен механизъм за стратегическо планиране в областта на регионалното развитие. 4 ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА/ГРАЖДАНИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТРАЗЯВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МОТИВИ ЗА НЕПРИЕМАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО подготовка на концепции за интегрирани териториални инвестиции и на тази основа на Обща програмна концепция за приноса на фондовете на ЕС към ИТСР за всеки регион. За ефективното функциониране на Съвета за развитие на национално ниво - би било целесъобразно функциите му да включват взаимовръзка и взаимодействие с Регионалните съвети за развитие - към 6-те региона и с Областните съвети за развитие - в 28-те области, които имат много малък кадрови състав, а много функции и отговорности в сферата на стратегическото планиране и координация на изпълнението. Към конкретизацията на изпълнението на националните стратегически документи на регионално ниво са съпричастни и съответните регионални административни функции на министерствата, което прави координацията на регионално ниво в областите - още по-трудно осъществима. А трябва да се отбележи, че за новия планов период - в областите няма стратегии за развитие /за разлика напр. от областите в Румъния/. да създава експертни работни групи, вкл. с представители на специализираните дирекции за стратегическо планиране в съответните министерства. Неформално такава работна група функционира от м. февруари 2023 г. Чл. 3, ал. 4 съдържа възможност членовете на експертните работни групи да изразяват становище при съгласуването на документи от Съвета.

С П Р А В К А за отразяване на предложенията и становищата от проведената обществена консултация по проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет 1 ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА/ГРАЖДАНИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТРАЗЯВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МОТИВИ ЗА НЕПРИЕМАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (писмо с вх. № 02.70- 25/02.05.2023 г.) Като членове на съвета да се включат и председателите на държавни агенции, които изпълняват политики с хоризонтален характер. Като членове на Координационен комитет за управление, наблюдение, контрол и отчитане на изпълнението на Националната програма за развитие България 2030 да се включи/ат представител/и на държавните агенции, определени от председателите им. Приема се частично. Чл. 10, ал. 3 е допълнен. Предвидено е председателите на държавни агенции, които изпълняват политики с хоризонтален характер да бъдат включени в състава на Координационния комитет за управление, наблюдение, контрол и отчитане на изпълнението на Националната програма за развитие България 2030. Съгласно чл. 4, ал. 6 председателят на съвета, в зависимост от предмета на обсъжданите въпроси, може да покани за участие в заседанията и представители на други държавни институции, които имат отношение към разглежданите въпроси, вкл. председатели на държавни агенции, с оглед на което не е необходимо допълнение в текста. Институт за Биомаса и Биогорива (ИББ) (Портал за обществени консултации, 4 април 2023 г.) Институтът за Биомаса и Биогорива - ИББ - ibb.alle.bg, разработи стратегическа Програма за Равитие на България - bg-razvitie.alle.bg, базирана на ударното въвеждане на авангардни високи технологии - като например Представената от ИББ информация не е относима към проекта на постановление и не съдържа предложение по него. 2 ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА/ГРАЖДАНИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТРАЗЯВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МОТИВИ ЗА НЕПРИЕМАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО SGB-Технологията, за масов добив на хиляди тонове дневно инженерна, стерилно-чиста, 100% карбон- неутрална, евтина и извънредно търсена на пазара Биомаса - biomass.alle.bg, добита от свръхбързорастящи - в рамките на часове - организми и биосистеми, консумиращи единствено вода, и СО2 от въздуха. През 2024 г. ИББ ще стартира строителството в ИЗ-Божурище, с помощта на външни инвеститори, на първата в света пилотна, напълно автоматизирана SGB-Инсталация, за добив на над 5,000 тона суха инженерна биомаса дневно. Добитата биомаса ще се използва като чисто и калорично (20MJ/kg) гориво- заместител на въглищата и газа в ТЕЦ- овете, и като суровина за редица чисти С-неутрални биогорива като биогаз, биометан, биоводород, биоетанол, биодизел, OFO, кокс-биовъглен, пелети, брикети, прахово гориво за газопрахови турбини, както и редица видове концентрирани храни, фуражи, торове, влакна, пулпове, биополимери, строителни и структурни материали, и много други - една изцяло нова Зелена Икономика, на почти нулева цена. 3 ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА/ГРАЖДАНИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТРАЗЯВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МОТИВИ ЗА НЕПРИЕМАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО Програмата ще продължи със собствено финансиране изграждането на десетки подобни инсталации из цялата страна, първо в изостаналите, бедни и обезлюдени райони, с цел стартиране на широкомащабно масово родно производство и експорт на гореспоменатите продукти, с потенциал за генериране на стотици милиарди евро приходи, които да умножат многократно сегашният ни БВП, да въведат минимална заплата от примерно 2500 евро и минимална пенсия от 1000 евро, плюс 600 евро базов доход, да върнат емигрантите обратно, да заселят допълнително милиони образовани чужденци, и да наредят България сред най-богатите страни в света, в рамките на десетина години. Институт за регионални изследвания и стратегии (Портал за обществени консултации, 3 май 2023 г.) За ефективното функциониране на Съвета за развитие на национално ниво - би било целесъобразно функциите му да включват и взаимовръзка и взаимодействие със специализираните дирекции за стратегическо планиране в съответните министерства - като особена е значимостта на Дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" на МРРБ, особено в предстоящия процес на Приема се по принцип . §2, буква б) е допълнен с Националната концепция за регионално и пространствено развитие. Чл. 6, ал. 2 съдържа възможност Съветът Законът за регионално развитие съдържа координационен механизъм за стратегическо планиране в областта на регионалното развитие. 4 ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА/ГРАЖДАНИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТРАЗЯВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МОТИВИ ЗА НЕПРИЕМАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО подготовка на концепции за интегрирани териториални инвестиции и на тази основа на Обща програмна концепция за приноса на фондовете на ЕС към ИТСР за всеки регион. За ефективното функциониране на Съвета за развитие на национално ниво - би било целесъобразно функциите му да включват взаимовръзка и взаимодействие с Регионалните съвети за развитие - към 6-те региона и с Областните съвети за развитие - в 28-те области, които имат много малък кадрови състав, а много функции и отговорности в сферата на стратегическото планиране и координация на изпълнението. Към конкретизацията на изпълнението на националните стратегически документи на регионално ниво са съпричастни и съответните регионални административни функции на министерствата, което прави координацията на регионално ниво в областите - още по-трудно осъществима. А трябва да се отбележи, че за новия планов период - в областите няма стратегии за развитие /за разлика напр. от областите в Румъния/. да създава експертни работни групи, вкл. с представители на специализираните дирекции за стратегическо планиране в съответните министерства. Неформално такава работна група функционира от м. февруари 2023 г. Чл. 3, ал. 4 съдържа възможност членовете на експертните работни групи да изразяват становище при съгласуването на документи от Съвета.

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Проект! П О С Т А Н О В Л Е Н И Е № … от …………….. 2023 година ЗА създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И : Чл. 1. Създава Съвет за развитие, наричан по-нататък "съвета", като консултативен орган на Министерския съвет за координация на: 1. разработването, изпълнението, отчитането и оценката на документите от националната стратегическа рамка; 2. разработването, изпълнението и отчитането на програмата за управление на страната; 3. провеждането на политики за развитие на страната или на важни въпроси от обществена значимост. Чл. 2. Съветът: 1. организира и координира разработването, управлението, отчитането на изпълнението и оценката на Националната програма за развитие България 2030; 2. одобрява проект на тригодишен план за действие за изпълнението на Националната програма за развитие България 2030 и ежегодната му актуализация, съдържаща годишен отчет за изпълнението, и го предлага за приемане от Министерския съвет; 3. одобрява предложенията за разработване на нови документи от националната стратегическа рамка; 4. съгласува проектите на всички документи от националната стратегическа рамка, преди внасянето им за приемане от Министерския съвет; 1 5. осигурява съответствие между целите и приоритетите в програмата за управление на страната и националните стратегически документи; 6. следи за напредъка в изпълнението на документите по чл. 2, т. 4 7. разглежда оценките на изпълнението на документите по чл. 2, т. 4 и проследява напредъка по изпълнението на идентифицираните в тях препоръки; 8. координира отчитането на напредъка по изпълнението на целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации, включително като съгласува и предлага за одобрение от Министерския съвет доброволните прегледи по тяхното изпълнение; 9. осъществява координация, мониторинг и контрол на разработването, изпълнението и отчитането на програмата за управление на страната и нейните актуализации; 10. одобрява разработената програма за управление на страната и предложения за нейната актуализация и ги предлага за приемане от Министерския съвет; 11. осигурява обвързването на националното и европейското финансиране с изпълнението на програмата за управление на страната; 12. при необходимост, осъществява координация при разработването, изпълнението и отчитането на политики с хоризонтален характер; 13. разглежда въпроси и документи, включително които са предмет на обсъждане в други съвети, и ги предлага за приемане или за одобряване от Министерския съвет; 14. координира решаването на спорни въпроси по проекти на актове на Министерския съвет, възникнали при проведена съгласувателна процедура по Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, преди внасянето на актовете за разглеждане от Министерския съвет. 15. съгласува преди внасянето им за разглеждане и одобряване от Министерския съвет инвестиционните проекти, за чието финансиране се предвижда сключване на споразумения за външни и вътрешни държавни заеми, за съответствието им с изискванията на Наредбата за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане, приета с Постановление № 337 на Министерския съвет от 2015 г. (ДВ, бр. 94 от 2015 г.). Чл. 3. (1) Предложения до съвета за разработване на документите по чл. 2, т. 3, се правят от председателя, от заместник-председателя или от член на съвета, като съдържат най-малко: 2 1. мотиви за разработването на стратегическия документ и необходимостта от съществуването на самостоятелен документ; 2. наименование и срок на действие на стратегическия документ; 3. описание на съответствието с целите и приоритетите на Националната програма за развитие България 2030 и Целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации. (2) Процедурата за разработване на стратегически документ по чл. 2, т. 3 се открива с решение на съвета, след становище на дирекцията по чл. 9, ал. 2. (3) Проектите на документи по чл. 2, т. 4 се изпращат за съгласуване за срок от 10 дни от председателя, заместник-председателя или от член на съвета, чрез дирекцията по чл. 9, ал. 2, придружени от: 1. проект на писмен доклад до Министерския съвет; 2. проект на решение на Министерския съвет; 3. финансова обосновка, съгласно приложение № 2.1 или приложение № 2.2 към Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация; 4. други документи, по преценка на вносителя и такива, които се изискват или са необходими по силата на нормативен акт. (4) Председателят може да изпраща проектите на документи по чл. 2, т. 4 за становище от експертните работни групи по чл. 6, ал. 2, съобразно тяхната компетентност. (5) По изключение, при идентифицирана необходимост от провеждане на спешни съгласувателни действия, по решение на председателя на съвета, срокът по ал. 3 може да се намали, но не може да бъде по-кратък от 5 дни. (6) Проектите на документи по чл. 2, т. 4 се внасят за разглеждане от съвета с придружително писмо и: 1. всички получени становища от съгласувателната процедура по ал. 3 и 4; 2. справка за отразяването на становищата по т. 1; 3. становище от дирекцията по чл. 9, ал. 2. (7) Съветът съгласува проектите на документи по чл. 2, т. 4 преди внасянето им за разглеждане и приемане от Министерския съвет. Чл. 4. (1) Съветът се състои от председател, заместник-председател, членове и наблюдател с право на съвещателен глас. 3 (2) Председател на съвета е министър-председателят, а заместник- председател - определен от него заместник министър-председател. (3) Членове на съвета са заместник министър-председателите и министрите. (4) Наблюдател с право на съвещателен глас е председателят на Националния статистически институт. (5) Председателят на съвета може да кани за участие в заседанията ръководителите на парламентарните групи на Народното събрание, ангажирани с изпълнението на програмата за управление на страната. (6) Председателят на съвета, в зависимост от предмета на обсъжданите въпроси, може да покани за участие в заседанията и представители на постоянните комисии на Народното събрание, представители на други държавни институции, на икономическите и социалните партньори, на Националното сдружение на общините в Република България, както и представители на гражданското общество, които имат отношение към разглежданите въпроси. Чл. 5. (1) Съветът провежда заседания най-малко веднъж в месеца. (2) Редовните заседания на съвета се свикват от неговия председател. Председателят по своя инициатива или по предложение на член на съвета може да свиква извънредни заседания. Предложенията за свикване на извънредни заседания се правят писмено. (3) Дневният ред и материалите за заседанията се изпращат на членовете на съвета най-малко три дни преди датата на заседанието. Промени и предложения по дневния ред може да предлага всеки член на съвета най-късно два дни преди датата на заседанието. Промените и предложенията в дневния ред се гласуват от съвета. (4) Заседанията на съвета се откриват и провеждат, ако на тях присъстват две трети от членовете му. При обективна невъзможност да участва в заседание, член на съвета може да се представлява от определен от него заместник-министър или от началника на политическия му кабинет, за което своевременно информира председателя на съвета. (5) Съветът приема решения с консенсус. По решение на председателя на съвета може да бъде проведено гласуване по определен въпрос, като в този случай решение се приема с обикновено мнозинство от имащите право на глас. (6) Решенията на съвета се вписват в протокол, който се изготвя от дирекцията по чл. 9, ал. 1. Протоколът се подписва от двамата секретари на съвета, утвърждава се от председателя и се изпраща на членовете му и на наблюдателя с право на съвещателен глас. (7) При необходимост, по предложение на председателя, съветът може да 4 приема решения и неприсъствено, като проектът на решение се оформя в протокол който се представя за подпис на председателя, на заместник-председателя и на всички членове на съвета, с изключение на командированите и ползващите законоустановен отпуск и се счита за прието, ако бъде подкрепено от повече от половината от тях. (8) Проектите на документи по чл. 2, т. 4, съгласувани от съвета по реда на чл. 3, ал. 7, които подлежат на разглеждане от Министерския съвет, се считат за преминали предварителното съгласуване по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Чл. 6. (1) За изпълнение на функциите по чл. 2 съветът може да изисква информация по въпросите от неговата компетентност от други държавни органи, организации и институции. (2) Със свое решение съветът може да създава експертни работни групи за подпомагане изпълнението на функциите му. Наименованието, структурата, поименният състав, задачите и организацията на работа на всяка експертна работна група се определят със заповед на председателя на съвета. За участие в експертните работни групи могат да бъдат привличани външни експерти, представители на други държавни институции и на гражданското общество. Чл. 7. (1) Председателят на съвета: 1. представлява съвета; 2. определя дневния ред, насрочва и ръководи заседанията на съвета; 3. организира и контролира изпълнението на решенията на съвета; 4. информира Министерския съвет за решенията на съвета и за изразените възражения и особени мнения по тях и предлага приемането на съответни актове на правителството; 5. определя ръководителите и състава на работните групи по чл. 6, ал. 2. (2) В отсъствие на председателя на съвета неговите функции по ал. 1 се изпълняват от заместник-председателя. Чл. 8. (1) Секретари на съвета са директорите на дирекция „Стратегическо планиране“ и на дирекция „Координация на политики и концесии“ в администрацията на Министерския съвет. (2) Секретарите на съвета: 1. организират, координират и контролират подготовката на заседанията на съвета и участват в тях; 5 2. осигуряват чрез съответните органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и чрез други организации информация и материали, необходими за анализа и подготовката на въпросите, които подлежат на разглеждане от съвета; 3. координират изготвянето на анализи и експертизи по въпроси от компетентността на съвета; 4. контролират изпълнението на задачите, поставени на експертните работни групи по чл. 6, ал. 2; 5. изпълняват и други функции, определени с нормативен акт или възложени им от председателя на съвета. Чл. 9. (1) Дирекция „Координация на политики и концесии“ в администрацията на Министерския съвет осъществява административното и организационно- техническото обслужване на съвета и подпомага експертно дейността на съвета по чл. 2, т. 9 – 15. (2) Дирекция „Стратегическо планиране“ в администрацията на Министерския съвет подпомага експертно дейността на съвета по чл. 2, т. 1 – 8. (3) Дирекциите по ал. 1 и 2 подпомагат експертно дейността на съвета, като: 1. набират, обобщават и анализират информация във връзка с дейността на съвета; 2. изготвят становища и експертни заключения. Чл. 10. (1) За подпомагане на съвета при изпълнение на функциите му по чл. 2, т. 1 и 2 се създава Координационен комитет за управление, наблюдение, контрол и отчитане на изпълнението на Националната програма за развитие България 2030, както и се определят координатори по отделните приоритети на Националната програма за развитие България 2030, съгласно приложението. (2) Председател на комитета по ал. 1 е заместник-председателят на съвета по чл. 4, ал. 2 (3) Членове на комитета по ал. 1 са заместник-министри, определени от съответния министър, началниците на политическите кабинети на заместник министър-председателите, които не ръководят министерство, както и заместник- председателя на Националния статистически институт, определен от председателя на Националния статистически институт. (4) Поименният състав на комитета по ал. 1 се определя със заповед на председателя на съвета. (5) Комитетът: 6 1. осигурява подготовката, изпълнението и отчитането на тригодишния план за действие за изпълнението на Националната програма за развитие България 2030, и ежегодната му актуализация, съдържаща годишен отчет за изпълнението, и предлага проектите за одобряване от съвета съгласно чл. 2, т. 2; 2. предоставя информация относно изпълнението на националните стратегии и приноса им към изпълнението на Националната програма за развитие България 2030; 3. следи напредъка при постигането на целите и приоритетите на Националната програма за развитие България 2030, изготвя препоръки за коригиращи мерки при неизпълнение на програмата или на части от нея; 4. обсъжда и предлага промени в Националната програма за развитие България 2030 и в тригодишния план за действие към нея; 5. одобрява междинната и последващата оценка за изпълнението на Националната програма за развитие България 2030; 6. изпълнява и други задачи, свързани с Националната програма за развитие България 2030, възложени му от съвета. (6) Комитетът по ал. 1 приема правила за своята работа. (7) Секретар на комитета по ал. 1 е директорът на дирекция „Стратегическо планиране“ в администрацията на Министерския съвет. Секретарят на комитета: 1. ръководи и координира работата на секретариата; 2. координира взаимодействието между отделните членове на комитета; 3. организира и координира изпълнението на решенията на комитета; 4. изпълнява и други функции, възложени му от председателя на комитета. (8) Функциите на секретариат на комитета по ал. 1 се изпълняват от дирекция „Стратегическо планиране“ в администрацията на Министерския съвет, която: 1. обобщава и анализира информация във връзка с изпълнението на Националната програма за развитие България 2030, подадена от релевантните министерства и координационни органи на оперативно ниво; 2. проследява и осигурява обвързаност и допълняемост между различните приоритети и интервенции, по отношение на заложените стратегически цели и докладва на комитета; 3. подпомага и координира изготвянето на междинната и последващата оценка на Националната програма за развитие България 2030; 7 4. подготвя образци и други документи за работата на комитета; 5. изготвя становища и експертни оценки във връзка с изпълнението на Националната програма за развитие България 2030. (9) Председателят на комитета по ал. 1 докладва периодично на съвета за резултатите от работата на комитета и предлага проекти на решения, свързани с Националната програма за развитие България 2030, тригодишните планове за действие към нея, както и с извършените ѝ оценки. Чл. 11. (1) Към съвета се създава Комитет за координация, мониторинг и контрол на разработването, изпълнението и отчитането на програмата за управление на страната и нейните актуализации. (2) Комитетът по ал. 1 подпомага съвета при изпълнение на функциите му по чл. 2, т. 9 - 11. (3) Председател на комитета по ал. 1 е началникът на политическия кабинет на министър-председателя. Председателят на комитета организира и координира дейностите по разработването, мониторинга и отчитането на програмата за управление на страната. (4) Членове на комитета по ал. 1 са началниците на политическите кабинети на заместник министър-председателите и министрите. (5) Секретар на комитета по ал. 1 е директорът на дирекция „Координация на политики и концесии“ в администрацията на Министерския съвет. Секретарят на комитета: 1. ръководи и координира работата на секретариата; 2. координира взаимодействието между отделните членове на комитета; 3. организира и координира изпълнението на решенията на комитета; 4. изпълнява и други функции, възложени му от председателя на комитета. (6) Секретариат на комитета по ал. 1 е дирекция „Координация на политики и концесии“ в администрацията на Министерския съвет. Секретариатът на комитета: 1. подпомага председателя на комитета в неговата работа по разработване, изпълнение и отчитане на програмата за управление на страната и нейните актуализации 2. организира и провежда срещи във връзка с разработването, изпълнението, отчитането и актуализациите на програмата за управление на страната; 3. изготвя доклади, анализи и отчети по изпълнението и актуализациите на програмата за управление на страната; 8 4. разработва правила за организацията и дейността на комитета. (7) Комитетът по ал. 1 приема правила за организацията и дейността си. (8) Председателят на комитета по ал. 1 докладва периодично на председателя на съвета за резултатите от работата на комитета и му предлага проекти на решения, свързани с програмата за управление на страната и нейните актуализации. Чл. 12. Средствата, необходими за дейността на съвета, се осигуряват от бюджета на Министерския съвет. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Националната програма за развитие България 2030 е водещ документ за стратегическо планиране, който определя визия, дългосрочни стратегически цели и приоритети на държавната политика във всички области на държавно управление, с изключение на националната сигурност, отбраната и въоръжените сили, до 2030 година. Тя се съобразява с насоките и целите на Европейския съюз и на международните организации, в които страната членува. § 2. „Националната стратегическа рамка“ е системата от национални стратегически документи, приемани от Народното събрание или от Министерския съвет, с изключение на тези в сферата на националната сигурност, отбраната и въоръжените сили, която се състои от: а) Националната програма за развитие България 2030; б) националните стратегии; в) плановете за действие за изпълнение на Националната програма за развитие България 2030 и на националните стратегии; г) националните програми и планове; д) Националната програма за реформи на Република България и Конвергентната програма на Република България. § 3. Годишната актуализация на тригодишния план по чл. 2, т. 2, съдържаща годишен отчет за изпълнението, се разработва и внася за одобряване от съвета ежегодно до 1 декември. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 4. Отменя се Постановление № 110 на Министерския съвет от 3.06.2010 г. (Обн., ДВ, бр. 44 от 2010 г., изм. и доп., бр. 25 от 2011 г., бр. 8 от 2012 г., бр. 47, 62 и 74 от 2013 г., бр. 80 от 2014 г., бр. 5 от 2015 г., бр. 63 от 2017 г., бр. 67 от 2018 г., бр. 1 от 2019 г., бр. 22 и 41 от 2021 г., бр. 34, 36, 60, 70, 82 и 85 от 2022 г. и бр. 18 от 9 2023 г.). § 5. В Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2009 г., бр. 15, 25 и 30 от 2010 г.; попр., бр. 32 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 74 и 88 от 2010 г., бр. 15, 25, 31, 43, 54, 80 от 2011 г., бр. 22, 50 и 103 от 2012 г., бр. 30, 51, 69, 70, 74, 82, 88 и 102 от 2013 г., бр. 8, 49, 58, 67, 76 и 94 от 2014 г., бр. 5, 19, 37 и 57 от 2015 г., бр. 2, 8, 49 и 91 от 2016 г., бр. 12, 30, 39, 45, 63 и 68 от 2017 г., бр. 2 и 70 от 2018 г., бр. 1, 3, 12, 46, 57, 93 и 97 от 2019 г., бр. 25 от 2020 г., бр. 20, 27, 41, 87 и 107 от 2021 г. и бр. 17, 21, 38, 60, 62, 70, 75, 82 и 85 от 2022 г.; доп. бр. 18 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 15, ал. 3, т. 3 се изменя така: „3. координира и контролира съответствието между целите и приоритетите в управленската програма на правителството и националните стратегически документи; 2. В чл. 16, ал. 2, т. 2 се отменя. 3. В чл. 35, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) създава се нова т. 10: „10. препис-извлечение от протокол с решение на Съвета за развитие за съгласуването на проект на документ от националната стратегическа рамка;” б) досегашната т. 10 става т. 11. 4. В чл. 72 се правят следните допълнения: а) в т. 3 след думите “ал. 1” се добавят думите “и изготвя анализи/доклади относно изпълнението й;”; б) създава се т. 3а: “3а. изразява становища за съответствие на проекти на актове на Министерския съвет с приоритетите и целите в програмата за управление на страната.” 5. В чл. 76 се правят следните допълнения: а) в т. 8 след думата „разработване“ се добавя „и отчитане“; б) създава се т. 13: „13. подпомага експертно дейността на Съвета за развитие.“ 10 § 6. Постановлението се приема на основание чл. 21 от Закона за администрацията. § 7. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гълъб Донев ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: Красимир Божанов 11 Приложение към чл. 10, ал. 1 Управлението, наблюдението, контролът и отчитането на изпълнението на Националната програма за развитие България 2030 по приоритети се координира от: 1. министъра на образованието и науката – за приоритет 1 „Образование и умения“ и за приоритет 2 „Наука и научна инфраструктура“; 2. министъра на икономиката и индустрията – за приоритет 3 „Интелигентна индустрия“; 3. министъра на иновациите и растежа – за приоритет 4 „Кръгова и нисковъглеродна икономика“; 4. министъра на околната среда и водите – за приоритет 5 „Чист въздух и биоразнообразие“; 5. министъра на земеделието – за приоритет 6 „Устойчиво селско стопанство“; 6. министъра на транспорта и съобщенията – за приоритет 7 „Транспортна свързаност“; 7. министъра на електронното управление – за приоритет 8 „Цифрова свързаност“; 8. министъра на регионалното развитие и благоустройството – за приоритет 9 „Местно развитие“; 9. заместник министър-председателя, определен за председател на Съвета за административната реформа – за приоритет 10 „Институционална рамка“; 10. министъра на труда и социалната политика – за приоритет 11 „Социално включване“; 11. министъра на здравеопазването – за приоритет 12 „Здраве и спорт“; 12. министъра на културата – за приоритет 13 „Култура, наследство и туризъм“. 12

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Проект! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д От Гълъб Донев – министър-председател на Република България ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛИ И МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА) внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет. Към настоящия момент консултативен орган за координация в сферата на изпълнителната власт по отношение на стратегическото планиране на държавната политика, както и на разработването, изпълнението и отчитането на програмите за управление на страната, е Съветът за развитие (съвета). Съветът е създаден с Постановление № 110 на Министерския съвет от 3.06.2010 г. (Обн., ДВ, бр. 44 от 2010 г.) (постановлението) на основание чл. 21 от Закона за администрацията (ЗА) първоначално като орган на Министерския съвет за осигуряване на координацията при програмиране и реализация на мерките за икономическо и социално развитие. Постановлението е изменяно и/или допълвано многократно, включително по отношение на първоначално определените функции на съвета. Сегашните разпоредби не осигуряват в необходимата степен ефективна координация на процесите по стратегическо планиране, както и на разработването, изпълнението и отчитането на програмите за управление на страната. Досегашният опит по отношение на процеса по разработване, изпълнение и отчитане на стратегическите документи на национално ниво и на програмите за управление на страната показва редица системни проблеми. Наблюдава се устойчива тенденция за увеличаване броя на стратегическите документи София, бул. “Дондуков” № 1, тел. централа 940-29-99 и тяхното допълнително фрагментиране, което влошава качеството на стратегическата рамка и води до риск от вътрешна противоречивост и несъгласуваност. Наличието на голям брой стратегически документи за реализацията на дадена хоризонтална или секторна политика затруднява координацията по нейното изпълнение и ефективния мониторинг, като увеличава значително административната тежест и измества фокуса от изпълнение на политиката към разработване и отчитане на документи. Проблемите са констатирани и от Европейската комисия и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В Доклада за България за 2022 г., придружаващ препоръките на Съвета в рамките на Европейския семестър, е посочено, че България изостава по отношение на планирането и координацията на политиките. В изпълнение на проект „Напредване на реформата в публичната администрация“, финансиран от Службата за подкрепа на структурни реформи на Европейската комисия, ОИСР също е установила недостатъчно ефективната координация в областта на стратегическото планиране в България. Резултатите от прегледа, извършен от ОИСР, са обобщени в доклад, съдържащ и препоръки за тяхното преодоляване, като в частта, свързана с процеса по разработване, изпълнение, мониторинг и оценка на стратегически документи те са насочени към: • засилване на ролята на Съвета за развитие, като орган на високо ниво за стратегическо планиране, за координация и съгласуваност на политиките; • въвеждане на правила и процедури за предварително одобряване на разработването на нови стратегически документи, с цел осигуряване на съответствие и избягване на дублирането на стратегии; • подобряване на съгласуваността и консолидиране на стратегическите документи. В допълнение, във връзка с проект „Инструмент за по-добро стратегическо планиране“, изпълняван от Националния статистически институт (НСИ), с подкрепата на администрацията на Министерския съвет, който е включен в Националния план за възстановяване и устойчивост, Република България е поела ангажимент за намаляване с 40% на броя на стратегическите документи до края на 2025 г. и публикуване в Информационната система за мониторинг на европейски и национални стратегии и регионална политика „Мониторстат“ на всички национални стратегически документи. За осъществяване на тази реформа ще се наложи извършването на цялостен преглед на съществуващите стратегически документи, с цел формиране на ясна йерархия между тях и тяхното консолидиране, с оглед на принципа „1 политика - 1 стратегически документ“. Извършването на мониторинг на изпълнението през информационната система ще изисква значително подобряване на индикаторната рамка на действащите национални стратегически документи, като още на този етап следва да се обърне особено внимание върху формулирането на индикатори с посочени базови и целеви стойности. В този процес ролята на Съвета за развитие като консултативен орган на високо ниво за координация по отношение на стратегическото планиране и на съгласуваността на политиките би била от ключово значение. За подобряване на координацията на процесите по стратегическо планиране, както и на разработването, изпълнението и отчитането на програмите за управление на страната, се налагат значителни промени по отношение на функциите и дейността на Съвета за развитие, съответно отмяната на сега действащото постановление и замяната му с ново. В съответствие със ЗА, с проекта на постановление са определени задачите и състава на съвета, както и администрацията, осигуряваща експертното и техническото му подпомагане. Съветът за развитие ще изпълнява функциите на консултативен орган на Министерския съвет за координация на: 2 • разработването, изпълнението, отчитането и оценката на документите от националната стратегическа рамка; • разработването, изпълнението и отчитането на програмата за управление, и • провеждането на политики за развитие на страната или на важни въпроси от обществена значимост. За осигуряване на изпълнението на функциите в областта на разработването, изпълнението, отчитането и оценката на документите от националната стратегическа рамка, и с оглед препоръките на ОИСР, в проекта на постановление е предвиден ред за одобряване от съвета на предложенията за разработване на нови документи от националната стратегическа рамка, както и за съгласуване на проектите на документи от националната стратегическа рамка. С цел процесуална икономия и избягване на повторна съгласувателна процедура, се предвижда проектите на документи от националната стратегическа рамка, съгласувани от съвета по реда на постановлението, които подлежат на разглеждане от Министерския съвет, да се считат за преминали предварително съгласуване по чл. 32 от УПМСНА. С цел ефективна координация на процесите по стратегическо планиране, както и с оглед необходимостта от определяне на ясна йерархия и осигуряване на съгласуваност между националните стратегически документи, в Постановлението е дадена дефиниция на понятието „национална стратегическа рамка“, като са изброени и видовете документи, които я съставят. Запазват се досегашните функции на съвета, свързани с Националната програма за развитие България 2030, като при изпълнението им съветът ще се подпомага от Координационен комитет за управление, наблюдение, контрол и отчитане на нейното изпълнение. С оглед ангажиментите на страната за изпълнение на Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР на ООН), поети с приемането на Дневния ред на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., се регламентират функциите на съвета, като част от институционалния механизъм за организация и координация на наблюдението и отчитането на изпълнението на ЦУР на ООН. За ефективното изпълнение на функциите на съвета по отношение на програмите за управление на страната и с цел обвързване на функциите на политическите кабинети с тези на администрацията на Министерския съвет, с проекта на постановление се регламентира механизъм за координация, включително създаване на Комитет за координация, мониторинг и контрол на разработването, изпълнението и отчитането на програмата за управление на страната. Председател на съвета е министър-председателят, а негови членове са заместник министър-председателите и всички министри. В структурния състав на съвета се включва и заместник-председател, определен от председателя. Като наблюдател с право на съвещателен глас в състава е включен и председателят на НСИ, предвид ролята на НСИ за подобряване качеството на стратегическите документи и отчетите по тях, посредством Информационната система „Мониторстат“ и компетентността на института по отношение на показателите за наблюдение на напредъка по постигането на ЦУР на ООН. Предвидено е съветът да се подпомага в своята дейност от дирекция „Координация на политики и концесии“ и от дирекция „Стратегическо планиране“ в администрацията на Министерския съвет, съобразно функционалната им компетентност. 3 С проекта се предлагат и изменения и допълнения в УПМСНА, с оглед прецизиране на функциите на дирекциите от администрацията на Министерския съвет, които ще подпомагат съвета в неговата дейност, както и за осигуряване на необходимите условия за съгласуване на проектите на стратегически документи от Съвета за развитие. Целите, които се поставят с предложения проект на Постановление, са подобряване на координацията и качеството на процесите по стратегическо планиране, както и на координацията при разработването, мониторинга и отчитането на програмата за управление на страната. Те са в съответствие с Приоритет 10 – „Институционална рамка“, подприоритет 10.1. „Добро управление“, област на въздействие „Устойчиви и съгласувани политики“ от Националната програма за развитие България 2030. С приемането на проекта на постановление ще се осигурят необходимите условия за постигането на посочените цели, което от своя страна ще допринесе и за следните резултати: • въвеждане на правила и процедури за предварително одобряване на разработването на нови стратегически документи, с оглед избягване на допълнително раздробяване на стратегическата рамка и повишаване на съответствието; • подобряване на съгласуваността между стратегическите документи; • изпълнение на мерките, предвидени в Националната програма за развитие България 2030, в областта на устойчивите и съгласувани политики; • изпълнение на ангажиментите по НПВУ за намаляване на броя на стратегическите документи чрез консолидиране на стратегическата рамка; • привеждане на стратегическите документи в съответствие с Целите на ООН за устойчиво развитие; • създаване на механизъм за координация на разработването, мониторинга и отчитането на програмата за управление на страната; • възможност за проследяване на ефекта от изпълнението на политиките върху гражданите и бизнеса; • осигуряване на публичност и прозрачност при изпълнението на приоритети, цели, мерки от програмата за управление на страната. Проектът на постановление не налага допълнителни разходи, трансфери и други плащания, и не оказва въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и е приложена одобрена от министъра на финансите финансова обосновка съгласно Приложение № 2.2. към чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от УПМСНА. Предложеният проект не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага изготвянето на справка за съответствие с европейското право. Извършена е частична предварителна оценка на въздействието на проекта на постановление, която е съгласувана от дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет. По проекта на постановление са проведени обществени консултации в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, със срок за представяне на предложения и становища 30 дни. Постъпилите в срок предложения са отразени в справка заедно с обосновка за неприетите предложения. Проектът на Постановление е съгласуван в съответствие с чл. 32 от УПМСНА, като всички получени становища, както и справка за отразяването им са приложени към настоящия доклад. 4 УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛИ И МИНИСТРИ, Във връзка с изложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от УПМСНА и чл. 21 от Закона за администрацията, предлагам Министерският съвет да приеме проекта на Постановление за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Гълъб Донев) 5

1 Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Администрация на Министерския съвет Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет ……………………………………………… Лице за контакт: Радослав Миланов – директор на дирекция „Стратегическо планиране“ в администрацията Телефон и ел. поща: 02/940 26 45 planning@government.bg на Министерския съвет Мариета Немска - директор на дирекция „Координация на политики и концесии“ в 02/940 28 46 M.Nemska@government.bg администрацията на Министерския съвет 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1.) Кратко опишете проблема/проблемите и причините за Проблем 1: Функциите на Съвета за ефективна координация на стратегическото В констатациите на Европейската комисия, придружаващ препоръките на Съвета в рамките „България изостава по отношение на планирането В изпълнение на проект „Напредване финансиран от Службата за подкрепа на Организацията за икономическо сътрудничество налице недостатъчно ефективна координация координацията на политики в България. Резултатите са обобщени в доклад, съдържащ и препоръки за Част от препоръките, адресиращи преодоляването на ролята на Съвета за развитие като орган координация и съгласуваност на политиките; предварително одобряване на разработването на на съответствие и избягване на дублирането на между стратегическите документи; (iv) консолидиране съобразени с Препоръката на ОИСР за (OECD/LEGAL/0381). Към настоящия момент консултативен власт по отношение на стратегическото планиране при Министерския съвет (съвета). Съветът е неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. развитие не осигуряват в необходимата степен планиране и на политиките. съдържащи се в Доклада за България за 2022 г., на Европейския семестър е посочено, че и координацията на политиките“. на реформата в публичната администрация“, структурни реформи на Европейската комисия, и развитие (ОИСР) също е установила, че е в областта на стратегическото планиране и от прегледа, извършен от ОИСР през 2021 г., тяхното преодоляване. на посочения проблем, са за: (i) засилване на високо ниво за стратегическо планиране, за (ii) въвеждане на правила и процедури за нови стратегически документи, с цел осигуряване стратегии; (iii) подобряване на съгласуваността на секторни стратегии. Тези препоръки са съгласуваност на политиките за устойчиво развитие орган за координация в сферата на изпълнителната на държавната политика е Съветът за развитие създаден с Постановление № 110 на Министерския 2 съвет от 3.06.2010 г. (Обн., ДВ, бр. 44 от 2010 г.) (постановлението) на основание чл. 21 от Закона за администрацията (ЗА) първоначално като орган на Министерския съвет за осигуряване на координацията при програмиране и реализация на мерките за икономическо и социално развитие. Постановлението е изменяно и/или допълвано многократно, включително по отношение на първоначално определените функции на съвета, като към момента разпоредбите му не осигуряват в необходимата степен ефективна координация на стратегическото планиране и на политиките. Анализът показва, че причините за възникването на проблема са следните: 1) Непълнота или непрецизност на определени разпоредби в нормативната уредба. Съгласно действащото постановление съветът разглежда стратегически въпроси и документи, включително тези, които са предмет на обсъждане в други съвети, и ги предлага за приемане или за одобряване от Министерския съвет (чл. 2, т. 5), но не е регламентиран съответен ред за внасянето им за разглеждане. Липсата на изрично задължение за съгласуване на стратегическите документи със Съвета за развитие, включително предвид че в документите по чл. 35, ал. 1 от УПМСНА не е предвидено представянето на протокол от заседание на Съвета за развитие със съответно негово решение, е предпоставка разпоредбата реално да не се прилага. В допълнение, постановлението предвижда заместник министър-председателите, министрите, ръководителите на ведомства и председателите на съвети по чл. 21 от ЗА съобразно своята компетентност да представят в съвета в определени от него срокове проекти на стратегически и програмни документи и отчети за изпълнението на управленската програма на правителството (чл. 5, ал. 2). Тази разпоредба не се изпълнява поради приемането й като допълнителна административна тежест, предпоставка за ненужно забавяне на процеса по съгласуване и одобрение на стратегическите документи. От влизането в сила на разпоредбата през 2017 г. съветът не е определял регулярни срокове за представяне на проекти на стратегически и програмни документи. Въпреки че постановлението предвижда съветът да координира разработването на приоритети за устойчивото развитие на Република България (чл. 2, т. 11) и да координира изпълнението и осъществяването на мониторинг на хоризонталните политики (чл. 2, т. 12), не е осигурена координация по отношение на изпълнението на приоритети за устойчивото развитие, разработени от международни организации, към които страната се е присъединила, включително координация на изпълнението на ангажиментите на Република България за изпълнение на целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации (ООН). 2) Липсва нормативно установен механизъм за определяне на целесъобразността от разработването на нови стратегически документи – разработването им се инициира по решение на компетентния орган и администрацията, която го подпомага, а документите се предлагат за приемане от Министерския съвет, без да е извършена предварителна преценка относно необходимостта от разработването им. Понастоящем 61 специални закона предвиждат разработването на 78 стратегически документа. В допълнение, стратегически документи се създават във връзка с изпълнение на програмите, финансирани от Европейския съюз (отключващи условия по програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове или Европейските фондове при споделено управление, реформи, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)) и др. Всеки компетентен орган от администрацията решава самостоятелно дали да бъде разработен нов стратегически документ, от какъв вид да бъде той (стратегия, пътна карта, план, програма) или новите цели и интервенции да бъдат интегрирани във вече съществуващ стратегически документ. Методиката за стратегическо планиране, одобрена от Съвета за административна реформа, дава някои насоки за вземане на такова решение, но не е със задължителен характер и съответно не се спазва от много администрации. Вследствие на горепосоченото са възприети различни административни практики, особено по отношение на 3 плановете и програмите. Достатъчно е да се отбележи, че стратегическият документ от най-висок порядък (Националната програма за развитие България 2030) е програма, водещите документи в рамките на Европейския семестър (Националната програма за реформи и Конвергентната програма) са програми, като паралелно с тях са разработени и се изпълняват над 10 програми за образование, над 10 научни програми и над 10 програми в сферата на здравеопазването. Предвид предоставянето на правото на такова решение на компетентния орган, се наблюдава тенденция към раздробяване на стратегическата рамка, като понастоящем в сферата на правосъдието и вътрешните работи са разработени и се изпълняват 19 стратегически документа, в сферата на околната среда – 10 стратегически документа и пр. Във връзка с проект „Инструмент за по-добро стратегическо планиране“ от НПВУ, изпълняван от Националния статистически институт (НСИ) с подкрепата на администрацията на Министерския съвет, Република България е поела ангажимент за намаляване с 40% на броя на стратегическите документи до края на 2025 г. и публикуване на Информационната система за мониторинг на европейски и национални стратегии и регионална политика „Мониторстат“ на всички национални стратегически документи. За изпълнението на този ангажимент ще се наложи извършването на цялостен преглед на съществуващите стратегически документи с цел формиране на ясна йерархия между документите и тяхното интегриране, въз основа на принципа „1 политика - 1 стратегически документ“. 3) Липсва координационен механизъм за отчитането на напредъка по изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН. Единственият доброволен преглед за изпълнението на целите, извършен до момента, е организиран и координиран от Министерството на външните работи. Министерството на финансите координира отчитането на ЦУР на ООН на ежегодна база в рамките на Европейския семестър чрез Националната програма за реформи. Администрацията на Министерския съвет координира отчитането на изпълнението на ЦУР в рамките на Националната програма за развитие България 2030. Хоризонталният характер на ЦУР на ООН изисква активното взаимодействие на минимум четири администрации за изпълнението на всяка цел и активното посредничество на Съвета за развитие за разрешаване на ключови въпроси при споделена компетентност от няколко администрации. 4) Действащата нормативна уредба не регламентира координацията на процесите по изпълнение и отчитане на документите от националната стратегическа рамка. Като резултат от липсата на ефективна координация при разработването на документите от националната стратегическа рамка, към момента съществува огромен брой стратегически документи (166 бр., което не включва националните програми в сферата на образованието, планове за действие и други), в голяма степен липсва обвързаност между тях, включително по отношение на срока им на действие. Разработването, приемането и отчитането им е свързано с разходването на значителни ресурси и време за администрацията. Наличието на много стратегически документи затруднява координацията по изпълнението, синергията между тях, отчитането им, както и вземането на стратегически решения за развитие на политиката. Времето и усилията, инвестирани от различните администрации в отчитането на големия брой стратегически документи, следва да бъдат насочени към изпълнението на тези документи и политики при наличието на по-добра координация. Липсата на координация на процесите по наблюдение на изпълнението и по отчитане на стратегическите документи от Съвета за развитие е една от предпоставките за ограничен брой комплексни и навременни политически решения за преодоляване на конкретни тесни места/ предизвикателства в изпълнението на стратегическите документи и политиките, което води до забавено изпълнение на много стратегии и политики и отлагане на ползите за гражданите, бизнеса и обществото като цяло. Във връзка с изпълнението на проект „Инструмент за по-добро стратегическо планиране“ на НСИ по НПВУ ще се наложат значими промени в наблюдението на изпълнението и отчитането на 4 стратегическите документи. Извършването на мониторинг на изпълнението през информационната система „Мониторстат“ ще изисква значително подобряване на индикаторната рамка на действащите национални стратегически документи. Координационната роля на съвета би била от ключово значение при формулирането на подходящи индикатори и базови и целеви стойности по всеки от тях, както и при осигуряването на регулярно подаване на данни към НСИ за отчитането на индикаторите. 1.2.) Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно посоченият проблем да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или въвеждане на нови технологични възможности. Подобряването на координацията в областта на стратегическото планиране и политиките и отстраняването на причините, които са довели до възникването на проблема, налагат значителни промени по отношение на функциите на Съвета за развитие, съответно отмяната на сега действащото постановление и замяната му с ново. 1.3) .Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема, тъй като създаването на съвета и неговите функции, изпълнението на които е затруднено поради посочените по-горе причини, се определени в постановлението на Министерския съвет. 1.4.) Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Не е приложимо. 1.5.) Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последващи оценки на въздействието на нормативния акт не са извършвани. Резултатите от прегледа, извършен от ОИСР в рамките на проект „Напредване на реформата в публичната администрация“, финансиран от Службата за подкрепа на структурни реформи на Европейската комисия, са посочени в т. 1.1. по-горе. Проблем 2: Липса на механизъм за координация, мониторинг и контрол на разработването, изпълнението и отчитането на програмата за управление на страната 1.1.) Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Съгласно чл. 6, ал. 1 от УПМСНА „Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на Република България на основата на приета от него програма за управление на страната“. Консултативен орган за координация на разработването, изпълнението и отчитането на програмите за управление на страната е Съветът за развитие, създаден с Постановление № 110 на Министерския съвет от 2010 г. Функциите на съвета в тази област, регламентирани в чл. 2, точки 1-4 от постановлението, са: • осъществяване на координация, мониторинг и контрол на разработването, изпълнението и отчитането на управленската програма на правителството и нейните актуализации; • одобряване на предложения за актуализация на управленската програма на правителството и предложение за приемане от Министерския съвет; • осигуряване на обвързването на националното и европейското финансиране с изпълнението на управленската програма; • координиране на осигуряването на съответствие на стратегическите документи с целите и приоритетите на управленската програма на правителството. 5 Предвид факта, че програмата за управление на страната е политически документ, включващ приоритетите и целите на управляващите за периода на управлението им, политическите кабинети на централните органи на изпълнителната власт са пряко ангажирани в процесите по разработване, мониторинг и отчитане на изпълнението на приоритетите, целите и мерките от програмата. В изпълнение на задачите да подпомага министър-председателя при формулирането и разработването на конкретни решения за провеждане на правителствената политика и представянето й пред обществото, политическият кабинет на министър-председателя „координира разработването и контролира изпълнението на управленската програма на правителството“ (чл. 15, ал. 3, т. 2 от УПМСНА). При изпълнението на тези задачи политическият кабинет се подпомага от дирекция „Координация на политики и концесии“ (дирекцията) в администрацията на Министерския съвет в изпълнение на функцията й по чл. 72, т. 3 от УПМСНА – „3. координира и подпомага дейностите по разработването, мониторинга и контрола по изпълнението и отчитането на програмата за управление на страната“. Налице е необходимост от тясно сътрудничество между политическите кабинети и администрациите за изпълнение на общите цели, свързани с изготвянето, наблюдението и отчитането на програмата за управление на страната. Опитът до момента по отношение на процеса по наблюдение на изпълнението и отчитането на програми за управление извежда някои системни проблеми, включително в етапа на разработването на документите. Например: • липса на фокус/визия по отношение на основните за обществото проблеми – голям брой приоритети, цели и съответно мерки за тяхното изпълнение; • липса на връзка между отделните цели и мерки, които министерствата изпълняват, включително по други стратегически документи, реализиращи се в този период; • непознаване и/или несъответствие между отделните елементи на планиране - приоритети, цели, мерки, индикатори, ефекти; • липса на връзка с други стратегически документи; • неправилно формулиране на приоритети, цели и мерки; • противоречиво/неправилно разбиране на същността на очаквания ефект/резултат от постигането на целта; • липса на информация - преди всичко по отношение на очаквания ефект, индикаторите и финансирането и др. Преодоляването на посочените по-горе проблеми изисква общи и целенасочени действия. За изпълнение на координиращите функции на политическия кабинет на министър- председателя по отношение на програмата за управление на страната и във връзка с функциите на дирекция „Координация на политики и концесии“ е необходимо създаването на координационен механизъм. Създаването на механизъм е продиктувано и от идентифицираните по-горе проблеми в процесите по разработването, изпълнението и отчитането на програмата за управление на страната. Механизмът предвижда създаване на Комитет за координация, мониторинг и контрол на разработването, изпълнението и отчитането на програмата за управление на страната, членове на който следва да бъдат началниците на политическите кабинети на министър-председателя, заместник министър-председателите и на всички министри. По този начин се очаква да се осигури изпълнението на дейностите по координация, мониторинг и контрол на разработването, изпълнението и отчитането на програмата и на нейните актуализации. 6 1.2.) Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно посоченият проблем да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или въвеждане на нови технологични възможности. Подобряването на координацията при разработването, мониторинга и отчитането на програмата за управление на страната налага значителни допълнения и промени в действащото постановление, което налага изготвянето на ново постановление. 1.3) .Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите Действащата нормативна рамка не позволява решаването на проблема, тъй като в Постановление № 110 на Министерския съвет от 2010 г. няма създаден механизъм за координация на разработването, мониторинга и отчитането на програмата за управление на страната. 1.4.) Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Не е приложимо. 1.5.) Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последващи оценки на въздействието на нормативния акт не са извършвани. 2. Цели: Цел 1 „Подобряване на координацията на стратегическото планиране и на политиките“ Определената цел е в съответствие с Приоритет 10 – „Институционална рамка“, подприоритет 10.1. „Добро управление“, област на въздействие „Устойчиви и съгласувани политики“ от Националната програма за развитие България 2030. Цел 2 “Подобряване на координацията при разработването, мониторинга и отчитането на програмата за управление на страната” Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Преки заинтересовани страни: 1) Централните органи на изпълнителната власт и техните администрации. 2) Други органи на изпълнителната власт, които имат правомощия по разработване и изпълнение на стратегически документи и политики - председатели на държавни агенции и държавните агенции. 3) Политическите кабинети на: министър-председателя, заместник министър- председателите и всички министри Косвени заинтересовани страни: Гражданите и бизнесът, вкл. техните организации, в качеството им на заинтересовани страни от определянето и изпълнението на стратегически цели и приоритети и на политиките на Министерския съвет Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: 7 За решаването на проблема не е възможно да бъдат формулирани други варианти, различни от предложения вариант за приемане на постановлението и вариант „без действие“: • Вариант 1 – Без действие; • Вариант 2 – Приемане от Министерския съвет на Постановление за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Предприемането на вариант „без действие“ на практика означава да не се доразвият и прецизират функциите и дейността на Съвета за развитие по отношение на координацията при разработването и изпълнението на националната стратегическа рамка, както и да не се въведат правила и процедури за осигуряване на нейната съгласуваност и консолидиране. При този вариант не се наблюдават промени спрямо текущата ситуация и не може да се постигне цел 1. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически, социални и/или екологични въздействия върху нито една от заинтересованите страни/групи страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически, социални и/или екологични въздействия върху нито една от заинтересованите страни/групи страни. Дефинирането и остойностяването на пропуснатите ползи за гражданите и бизнеса от неизпълнението/забавеното изпълнение на стратегически документи и политики, както и разпиляването на публичен ресурс за изпълнение на некоординирани (и в някои случаи противоположни) политики са описани в редица научни публикации в международен план. Установената, в т.ч. от ЕК и от ОИСР, недостатъчно ефективна координация в областта на стратегическото планиране и на политиките, води до отрицателни въздействия по отношение на формулирането и провеждането на единна държавна политика в отделните области на държавно управление. Като недостатък на този вариант е отчетено, че той не осигурява трайно и устойчиво решаване на проблема, тъй като няма да бъдат създадени правила и процедури със задължителен характер за компетентните органи, в чиито правомощия е разработването и изпълнението на стратегически документи. В допълнение, този вариант създава рискове за неизпълнение на ангажиментите по НПВУ, тъй като при него не може да се осигурят необходимите условия за намаляване на броя на стратегическите документи с 40% до края на 2025 г., чрез интегриране на стратегическата рамка и публикуване на „Мониторстат“ на всички национални стратегически документи, приведени в съответствие с ЦУР на ООН. Вариант 1 не осигурява възможност за постигане на цел 1. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант няма специфични въздействия, тъй като няма пряко влияние върху малките и средните предприятия и не допринася за повишаване или намаляване на административната тежест върху гражданите и юридическите лица. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма. Административна тежест: Няма. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 8 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет“: Описание: Вариант 2 предвижда регулаторна намеса чрез приемане от Министерския съвет на ново Постановление за създаване на Съвет за развитие, с което да се отстрани констатираният проблем и причините за неговото възникване. За постигане на цел 1, както и за отразяване на препоръките на ОИСР, в проекта на постановление е предвидено Съветът за развитие да: 1) изпълнява функциите на орган на Министерския съвет за координация на разработването, изпълнението и отчитането на националната стратегическа рамка; 2) съгласува проектите на всички документи от националната стратегическа рамка, преди внасянето им за приемане от Министерския съвет; 3) одобрява предложения за разработване на нови документи от националната стратегическа рамка; 4) осигурява съответствие между целите и приоритетите в програмата за управление на страната и националните стратегически документи; 5) координира отчитането на напредъка по изпълнението на целите за устойчиво развитие на ООН, включително като съгласува и предлага за одобрение от Министерския съвет доброволните прегледи по тяхното изпълнение. За осигуряване на изпълнението на посочените функции в проекта на постановление е предвиден ред за одобряване от съвета на предложения за разработване на нови документи от националната стратегическа рамка, както и за съгласуване на проектите документи от националната стратегическа рамка. С цел процесуална икономия е предложено проектите на стратегически документи, съгласувани от съвета по реда на постановлението, които подлежат на разглеждане от Министерския съвет, да се считат за преминали предварително съгласуване по чл. 32 от УПМСНА. Запазват се досегашните функции на съвета, свързани с Националната програма за развитие България 2030, съответно на Координационния комитет за управление, наблюдение, контрол и отчитане на нейното изпълнение. Структурният състав на Съвета също е променен, като в него се включва и заместник- председател. Като наблюдател с право на съвещателен глас в състава е включен и председателят на НСИ предвид ролята на НСИ за подобряване качеството на стратегическите документи и отчетите по тях посредством Информационната система „Мониторстат“ и компетентността на института по отношение на показателите за наблюдение на напредъка по постигането на целите за устойчиво развитие на ООН. С цел ефективна координация при стратегическото планиране, както и с оглед необходимостта от определянето на йерархична съподчиненост и осигуряването на съгласуваност на националните стратегически документи, Националната програма за развитие България 2030 е определена като водещ документ за стратегическо планиране, като е посочено и нейното основно съдържание. В Постановлението е дадена дефиниция на понятието „национална стратегическа рамка“, като са изброени и видовете документи, които я съставят. С цел осигуряване на необходимите условия за спазване на изискванията за съгласуване на проектите на стратегически документи от Съвета за развитие, с проекта на постановление се предлагат допълнения в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата 9 администрация, като в списъка с документи по чл. 35, ал. 1 се добавя изискване за представяне на препис-извлечение от протокол с решение на Съвета за развитие за съгласуването на проект на стратегически документ. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически, социални и/или екологични въздействия върху заинтересованите страни. Вариант 2 осигурява възможност за спазване на принципите за централизация и координация при формирането и провеждането от Министерския съвет на политиките, за постигане на по- голяма ефективност и ефикасност при стратегическото планиране, за съгласуваност на документите от националната стратегическа рамка и за по-добро управление в публичния сектор, в резултат на определянето на ред за разработването на нови стратегически документи, както и на правила за съгласуване на проектите на стратегически документи от Съвета за развитие. При липсата на нормативно установени правила за стратегическо планиране на национално ниво, този вариант осигурява и възможност за подобряване на процеса по стратегическо планиране, тъй като въвежда определени правила по отношение на документите, съставляващи националната стратегическа рамка. Вариант 2 осигурява възможност за постигане на цел 1 на настоящата оценка. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически, социални и/или екологични въздействия върху нито една от заинтересованите групи страни. В резултат на прилагането на постановлението ще възникнат определени задължения за органите на изпълнителната власт, които имат правомощия по разработване и изпълнение на стратегически документи и политики. Вариант 2 предпоставя създаването на определени задължения за тях, с оглед въвеждането на изисквания относно предварително одобрение от Съвета за развитие на предложения за разработване на стратегически документи, както и на процедура за съгласуване на проектите на стратегически документи, преди внасянето им в Министерския съвет. Изпълнението на тези задължения не налага разходи за публичните органи, съответно осигуряването им с допълнителни бюджетни средства. Изпълнението на предвидените функции на съвета не налага нов ред за осигуряване на средства за дейността му. Средствата ще продължат да се осигуряват от бюджета на Министерския съвет. Разходите за заплати и осигуровки на персонала в администрацията, осигуряваща експертното и техническото му подпомагане, ще бъдат в рамките на утвърдените разходи за персонал по бюджета й. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант няма специфични въздействия, тъй като няма пряко влияние върху малките и средните предприятия и не допринася за повишаване или намаляване на административната тежест върху гражданите и юридическите лица. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма. Административна тежест: Няма. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 10 4.2. По проблем 2: За решаването на проблема не е възможно да бъдат формулирани други варианти, различни от предложения вариант за приемане на постановлението и вариант „без действие“: • Вариант 1 – Без действие; • Вариант 2 – Приемане от Министерския съвет на Постановление за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Предприемането на вариант „без действие“ на практика означава да не се регламентира механизъм за координация на разработването, мониторинга и отчитането на програмата за управление на страната. При този вариант не се наблюдават промени спрямо текущата ситуация и не може да се постигне цел 2. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически, социални и/или екологични въздействия върху нито една от заинтересованите страни/групи страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически, социални и/или екологични въздействия върху нито една от заинтересованите страни/групи страни. Този вариант не осигурява решаване на проблем 2, тъй като няма да бъде създаден конкретен механизъм за координация на разработването, мониторинга и отчитането на програмата за управление на страната. В допълнение ще бъде невъзможно да се проследи ефекта от изпълнението на политиките върху гражданите и бизнеса. Липса на публичност и прозрачност при изпълнението на приоритети, цели, мерки, както и по отношение на разходването на финансови средства. Вариант 1 не осигурява възможност за постигане на цел 2 на настоящата оценка. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант няма специфични въздействия, тъй като няма пряко влияние върху малките и средните предприятия и не допринася за повишаване или намаляване на административната тежест върху гражданите и юридическите лица. Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма. Административна тежест: Няма. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет“: Описание: Вариант 2 предвижда регулаторна намеса чрез приемане от Министерския съвет на ново Постановление за създаване на Съвет за развитие, с което да се преодолее проблем 2. 11 За постигане на цел 2 в проекта на постановление е предвидено Съветът за развитие да: 1) осъществява координация, мониторинг и контрол на разработването, изпълнението и отчитането на програмата за управление на страната и нейните актуализации; 2) одобрява разработената програма за управление на страната и предложения за нейната актуализация и да ги предлага за приемане от Министерския съвет; 3) осигурява обвързването на националното и европейското финансиране с изпълнението на програмата за управление на страната. Тези функции на съвета са определени и в действащото Постановление № 110 на МС от 2010 г., но за ефективното им изпълнение с проекта на постановление се регламентира механизъм за координация. Механизмът предвижда създаването на Комитет за координация, мониторинг и контрол на разработването, изпълнението и отчитането на програмата за управление на страната (комитета). Механизмът има за цел да обвърже функциите на политическите кабинети с тези на администрацията на Министерския съвет, посочени в т. 1 на настоящата оценка, поради което се предлага: • Председател на комитета да е началникът на политическия кабинет на министър- председателя, който да организира и координира дейностите по разработването, изпълнението и отчитането на програмата за управление на страната и нейните актуализации; • Членове на комитета да са началниците на политическите кабинети на заместник министър-председателите и на министрите; • Секретар на комитета да е директорът на дирекция „Координация на политики и концесии“, която да изпълнява функциите на секретариат. За секретаря са предвидени следните функции: 1. ръководи и координира работата на секретариата; 2. координира взаимодействието между отделните членове на комитета; 3. организира и координира изпълнението на решенията на комитета; 4. изпълнява и други функции, възложени му от председателя на комитета. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически, социални и/или екологични въздействия върху заинтересованите страни. Вариант 2 осигурява възможност за осъществяване на координация на процесите по разработване, изпълнение и отчитане на програмата за управление на страната, в резултат на създаване на механизъм за координация в рамките на Съвета за развитие. Вариант 2 осигурява възможност за постигане на цел 2 на настоящата оценка. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически, социални и/или екологични въздействия върху нито една от заинтересованите групи страни. В резултат на прилагането на постановлението ще възникнат определени задължения за органите на изпълнителната власт, политическите кабинети към тях и администрациите, които имат функции, свързани с разработването, мониторинга и отчитането на програмата за управление на страната. Вариант 2 предпоставя създаването на определени задължения за тях, изпълнението 12 на бюджетни ред за от рамките влияние 1.1. 1.2. които бюджета администрацията, на Специфични административната Въздействия Административна въздействия, Опишете не налага разходи средства. Изпълнението на осигуряване на средства на Министерския осигуряваща утвърдените въздействия: върху малките и тежест върху малките тежест: (въздействията Опишете качествено (при включително върху всяка специфичните въздействия за публичните органи, предвидените дейности и функции за дейността на съвета. съвет. Разходите експертното и техническото разходи за персонал по бюджета (върху всяка заинтересована страна/група Този вариант няма средните предприятия и не върху гражданите и и средните предприятия: Няма. върху малките и средните предприятия; възможност – и количествено) всички заинтересована страна/група заинтересовани значителни и кои с акцент върху малките и средните информиране, такси, регулаторни режими, съответно осигуряването им за изпълнението на цел Средствата ще продължат за заплати и осигуровки подпомагане на й. заинтересовани страни) специфични въздействия, тъй допринася за повишаване или юридическите лица. Няма. административна тежест) значителни потенциални икономически, страни. Пояснете кои въздействия второстепенни. предприятия и административната административни услуги и др.) с допълнителни 2 не налага нов да се осигуряват на персонала в комитета, ще бъдат в като няма пряко намаляване на социални и екологични се очаква да бъдат тежест (задължения за политики Министерския Предвидено е съветът и концесии“ и съвет, съобразно да се подпомага в своята от дирекция „Стратегическо функционалната им дейност от дирекция планиране“ в компетентност. „Координация на администрацията на 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет за развитие“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: „Подобряване на координацията в областта на стратегическото планиране и на политиките“ 3 1 т с о н с а к и ф Е Цел 1: „Подобряване на координацията в областта на стратегическото планиране и на политиките“ 3 1 у с а л г ъ С Цел 1: т с „Подобряване на о н координацията в а в областта на 3 1 13 стратегическото планиране и на политиките“ 5.2. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет за развитие“ т с о н в и т к е ф Е Цел 2: “Подобряване на координацията при разработването, мониторинга и отчитането на програмата за управление на страната” 3 1 т с о н с а к и ф Е Цел 2: “Подобряване на координацията при разработването, мониторинга и отчитането на програмата за управление на страната” 3 1 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: “Подобряване на координацията при разработването, мониторинга и отчитането на програмата за управление на страната” 3 1 1.2. съгласуваност, Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, която показва степента, вариантите чрез сравняване на ключовите им вариантите ще изпълнят определените цели, която се измерва степента, до която до която целите могат да бъдат разходи; до която вариантите съответстват положителни и отрицателни въздействия. съгласно основните критерии за сравняване вариантите постигат целите на предложението; постигнати при определено ниво на ресурсите на действащите стратегически документи. на вариантите: или при най-малко 6. развитие т. 1 Избор Вариант проблема. на препоръчителен 2 – Приемане при Министерския Анализът на въздействията вариант: на Постановление на съвет е препоръчителен и сравняването на Министерския съвет за създаване вариант за решаване и на вариантите показват, че той на Съвет за двата, посочени в е: 14 1) най-ефективен, тъй като в най-висока степен постига целите на предложението; 2) най-ефикасен, тъй като в най-висока степен може да допринесе за постигане на целите при съществуващото ниво на ресурсите и при най-малко разходи; 3) осигурява най-висока степен на съгласуваност, тъй като изцяло съответства на приоритетите и мерките, заложени в Националната програма за развитие България 2030 и в плана за действие към нея. За прилагането на постановлението не се изискват финансови и други средства. Не се предвижда създаването на нови административни органи и звена. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 15 Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове от приемането на Постановлението, включително възникване на съдебни спорове. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Постановление ще бъде публикуван за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации, съобразно изискванията и сроковете по чл. 26, ал. 3 и 4 на ЗНА. Основните въпроси за обсъждане в рамките на обществената консултация са: • Осигурява ли се възможност за постигане на посочените в т. 2 цели? • Разпоредбите на акта формулирани ли са точно и ясно, с оглед улесняване на последващото им практическо прилагане? Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Не е приложимо. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1) Закон за администрацията 2) Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация 16 3) Доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: „Преглед на администрацията на Министерския съвет в България“, изготвен в изпълнение на проект „Напредване на реформата в публичната администрация“, финансиран от Програмата за подкрепа на структурни реформи към Европейската комисия 4) Доклад за България за 2022 г., придружаващ препоръките на Съвета в рамките на Европейския семестър Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Радослав Миланов – директор на дирекция „Стратегическо планиране“ в администрацията на Министерския съвет Мариета Немска - директор на дирекция „Координация на политики и концесии“ в администрацията на Министерския съвет Дата: 29.03.2023 г. Подпис: 29.3.2023 г. X Signed by: Radoslav Emilov Milanov (Радослав Миланов) 29.3.2023 г. X Мариета Немска Signed by: Marieta Kirilova Nemska (Мариета Немска)