Проект на Закон за измененение и допълнение на Закона за културното наследство

Целта на предлагания законопроект е постигане на по-съвременна, ефективна и адекватна регулация на режимите и дейностите, свързани с опазването на недвижимото културно наследство. Действащият Закон за културното наследство (ЗКН) не успя да предостави необходимата закрила на голям брой културни ценности и това дава ясен сигнал, че държавата следва да преосмисли своята политика за съхраняване на тази ключова част от националната ни сигурност и идентичност.Със законопроекта се предлага закриване на общинските звена в регионите за планиране от ниво 2, определени в Закона за регионалното развитие, които още от момента на създаването си по закон или не бяха ефективно конституирани или се оказаха неспособни да осъществяват вменените им правомощия. Функциите на общинските звена ще бъдат прехвърлени в регионалните структури на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).Предвижда се и разширяване на функциите на НИНКН, а именно добавяне на дейностите по мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения, както и участие в процедурите по раздел II от глава V на ЗКН - изследване на обекти, които могат да бъдат определени и декларирани като недвижими културни ценности, както и подготовка на откази за деклариране.Въвежда се нова категоризация на недвижимите културни ценности /НКЦ/ според тяхната културна и научна стойност и обществената им значимост. Категорията „местно значение“ се разделя на две категории, като се предлага въвеждане на нова категория - „регионално значение“. Новата категоризация има отношение и към предложените промени, свързани с допустимостта на намесите в НКЦ.Регламентира се по нов начин процедурата по идентифициране на недвижимите културни ценности. С цел предотвратяване на възможности за увреждане или унищожаване на даден обект в периода от стартиране на неговото изучаване до декларирането му като НКЦ, със заповедта на министъра на културата за започване на проучването се установява режим на превантивна защита, който действа от връчването на заповедта до приключване на процедурата по предварителна оценка, но за не повече от шест месеца.Ускорява се процедурата, свързана с декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, както и отказите за деклариране. Предвижда се ограничаване на кръга от правомощия на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимото културно наследство (СЕСОНКЦ). По сега действащата процедура, над 18 000 обекта би трябвало да бъдат разгледани от СЕСОНКЦ, за да получат окончателен статут на НКЦ. Усъвършенства се правната уредба на процедурите по предпазване на НКЦ от повреди, нерегламентирани намеси и разрушаване.С новосъздадените текстове на членове 82а, 82б и 82в се отговаря на изискването на Комитета за световно наследство, че оценките на въздействие върху изключителната световна стойност на обектите на културното наследство, вписани с Списъка на световното наследство, следва да се извършват в съответствие с Ръководството на ИКОМОС за оценки на въздействието върху наследството за забележителни места, представляващи световно културно наследство. Необходимостта от оценка на въздействието на планове и проекти върху изключителната световна стойност на вписаните в Списъка на световното културното наследство обекти е изискване по Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.Една от най-важните промeни в ЗКН цели да оптимизира и усъвършенства съгласувателните процедури по закона. Това е процедурата по член 84 от ЗКН за съгласуването на инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство. Съкращават се наполовина съществуващите срокове за съгласуване по ЗКН – от четири на два месеца. Оптимизират се дейностите и се опростява процедурата по съгласуване като се преминава от „двустепенно“ съгласуване /НИНКН и Министерство на културата/ на „едностепенно“ от специализирана дирекция в Министерство на културата. Намалява се обхвата на съгласувателните дейности и намеси в защитени територии за опазване на културното наследство, за които се изисква становище на СЕСОНКЦ. Установява се режим на временна превантивна защита, който се прилага, когато за недвижима културна ценност не са определени предписания и/или режими на опазване, до тяхното определяне.

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство Не е включен в законодателна/оперативна програма на Министерския съвет Включен е в законодателната/оперативната програма на Министерския съвет за: .............................................. Лице за контакт: Екатерина Джумалиева, директор на дирекция КНМИИ, Министерство на културата Телефон и ел. поща: 02 94 00 918, k.djumalieva@mc.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 Неефективна система от органи, осъществяващи защитата на културното наследство. Ясно очертана липса на административен капацитет. Недостатъчно добре регламентирани връзки между всички институции, ангажирани с културното наследство. Неработещи механизми за контрол за изпълнение на законовите разпоредби и актовете на органите, свързани с опазване на културното наследство. 1.1.Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. В последните години зачестиха опитите за унищожаването на безценни образци на нашето недвижимо културно наследство. Действащият Закон за културното наследство (ЗКН) не успя да предостави необходимата закрила на голям брой културни ценности и това дава ясен сигнал, че държавата следва да преосмисли своята политика за съхраняване на тази ключова част от националната ни сигурност и идентичност. Предлага се закриване на общинските звена в регионите за планиране от ниво 2, определени в Закона за регионалното развитие, които още от момента на създаването си по закон или не бяха ефективно конституирани или се оказаха неспособни да осъществяват вменените им правомощия. Функциите на общинските звена ще бъдат прехвърлени в регионалните структури на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Предвижда се и разширяване на функциите на НИНКН, а именно добавяне на дейностите по мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения, както и участие в процедурите по раздел II от глава V на ЗКН - изследване на обекти, които могат да бъдат определени и декларирани като недвижими културни ценности, както и подготовка на откази за деклариране. 1.2.Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.Посочените по-горе проблеми не могат да бъдат решени в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности, тъй като решаването на всички изложени проблеми налага приемане на законодателни изменения, с които се въвеждат, несъществуващи до момента процедури и правни възможност 1.3.. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Посочените проблеми предполагат нормативни изменения, защото действащата нормативна уредба не съдържа процедури и механизми, чрез които да бъдат решени. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Няма задължителни дйствия, произтичащи от актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последваща оценка на въздействие е извършвана. Проблем 2 Липса на ясни, точни и подробни режими на защита на недвижимите културни ценности. Недостатъчен инструментариум за реакция на действията, целящи увреждане или унищожаване на недвижими културни ценности /НКЦ/, както и на нерегламентирани намеси по тях. 1.1 Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Необходимост от регламентиране по нов начин на процедурата по идентифициране на недвижимите културни ценности. С цел предотвратяване на възможности за увреждане или унищожаване на даден обект в периода от стартиране на неговото изучаване до декларирането му като НКЦ, със заповедта на министъра на културата за започване на проучването се установява режим на превантивна защита, който действа от датата на връчване на заповедта до приключване на процедурата по предварителна оценка, но за не повече от шест месеца. Понастоящем, такава превантивна защита не съществува, в резултат на което голям брой сгради бяха премахнати от недобросъвестните си собственици. Необходимост от опростяването и ускоряването на процедурата, свързана с декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, както и отказите за деклариране Усъвършенстване правната уредба на процедурите по предпазване на НКЦ от повреди, нерегламентирани намеси и разрушаване. Необходимост от режим на временна превантивна защита, който се прилага, когато за недвижима културна ценност не са определени предписания и/или режими на опазване, до тяхното определяне. 1.2.Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности Посочените по-горе проблеми не могат да бъдат решени в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности, тъй като решаването на всички изложени проблеми налага приемане на законодателни изменения, с които се въвеждат, несъществуващи до момента процедури и правни възможност 1.3.Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите Посочените проблеми предполагат нормативни изменения, защото действащата нормативна уредба не съдържа процедури и механизми, чрез които да бъдат решени 1.4.Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Няма задължителни дйствия, произтичащи от актове от правото на ЕС. 1.5.Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за 2 изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последваща оценка на въздействие е извършвана Проблем 3 1.1 Твърде бавна и сложна система за съгласуване на устройствени планове и инвестиционни проекти, свързани с въздействие върху НКЦ, създаваща голяма административна тежест за всички лица, засегнати от режимите за териториалноустройствена защита по закона.Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Необходимост от оптимизиране на съгласувателните процедури по закона. Това е процедурата по съгласуването на инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство. Съкращават се наполовина съществуващите срокове за съгласуване по ЗКН – от четири на два месеца. Оптимизират се дейностите и се опростява процедурата по съгласуване като се преминава от „двустепенно“ съгласуване /НИНКН и Министерство на културата / на „едностепенно“ от специализирана дирекция в Министерство на културата.. Намалява се обхвата на съгласувателните дейности и намеси в защитени територии за опазване на културното наследство, за които се изисква становище на СЕСОНКЦ. 1.2.Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности Посочените по-горе проблеми не могат да бъдат решени в рамките на съществуващото законодателство. 1.3.Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите Посочените проблеми предполагат нормативни изменения, защото действащата нормативна уредба не съдържа процедури и механизми, чрез които да бъдат решени 1.4.Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Няма задължителни действия, произтичащи от актове от правото на ЕС. 1.5.Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последваща оценка на въздействие е извършвана. 2. Цели: Цел 1 Създаване на работеща и активна система от органи, прилагащи ефективно закона и работещи в добра координация помежду си. В тази връзка – преразпределяне на правомощията между различните органи и администрации. Цел 2 Регламентиране на адекватни, подробни, ясни и точни режими на защита на всички категории НКЦ, отчитащи както обществения интерес, така и правата на собствениците на тези обекти. Цел 3 Предефиниране на процедурите по съгласуване и одобряване на актове и действия, свързани с НКЦ с цел намаляване на административната тежест, съкращаване на сроковете и повишаване 3 качеството на дейността на съответните администрации. 3. Заинтересовани страни: 1. Министерски съвет - ръководи и осъществява държавната политика в областта на културното наследство. 2. Министър на културата – основен административен орган, прилагащ ЗКН, подпомаган от Министерство на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/. 3. Органите на местно самоуправление и администрация /общински съвети и кметове/, както и общинските администрации- приемат стратегия за опазване на културното наследство на територията на съответната община, организират и координират осъществяването на политиката по опазване на културното наследство на територията на съответната община. 4. НИНКН - държавен културен институт с национално значение и извършва дейност в областта на опазване на недвижимото културно наследство, включително и научноизследователска дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство. 5. Музеи - културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел. 6. Физически и юридически лица – собственици или носители на ограничени вещни права в имоти, засегнати от режимите на териториалноустройствена защита на НКЦ. 7. Юридически лица с нестопанска цел с интереси и дейност в областта на културното наследство; 8. Органи на съдебната власт – съд, съдии по вписванията. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Неефективна система от органи, осъществяващи защитата на културното наследство. Ясно очертана липса на административен капацитет. Недостатъчно добре регламентирани връзки между всички институции, ангажирани с културното наследство. Неработещи механизми за контрол за изпълнение на законовите разпоредби и актовете на органите, свързани с опазване на културното наследство. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемане на никакви действия, които пряко да са адресирани към дефинираните проблеми. При такъв вариант констатираните проблеми ще продължат да съществуват и няма да бъдат постигнати заложените цели Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се наблюдават (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Запазване на тромавата и неефективна система от органи, липса на координация и диалог 4 помежду им, липса на ефективно прилагане на ЗКН, както и на контрол и мониторинг за състоянието на недвижимите културни ценности. Хиляди имоти, притежаващи качествата на НКЦ няма да бъдат надлежно проучени и да получат статут и защита. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: не се наблюдават Въздействия върху малките и средните предприятия: не се наблюдават Административна тежест: Административната тежест няма да бъде намалена и ще оказва отрицателно влияние върху дейността на всички органи, прилагащи ЗКН, както и върху правата на собствениците на имоти – НКЦ или попадащи в охранителните им зони. Вариант 2: Описание: Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Създаване на работеща и ефективна система от органи, подобрена на координация и диалог помежду им, постигане на ефективно прилагане на ЗКН, както и на контрол и мониторинг за състоянието на недвижимите културни ценности. Имотите, притежаващи качествата на НКЦ ще да бъдат надлежно проучени и ще получат статут и защита съобразно режимите на ЗКН. По-пълно ще бъдат защитени и правата на собствениците на имоти – НКЦ. Закриване на общинските звена в регионите за планиране от ниво 2, определени в Закона за регионалното развитие, които още от момента на създаването си по закон или не бяха ефективно конституирани или се оказаха неспособни да осъществяват вменените им правомощия. Функциите на общинските звена ще бъдат прехвърлени в регионалните структури на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Предвижда се и разширяване на функциите на НИНКН, а именно добавяне на дейностите по мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения, както и участие в процедурите по раздел II от глава V на ЗКН - изследване на обекти, които могат да бъдат определени и декларирани като недвижими културни ценности, както и подготовка на откази за деклариране.върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се наблюдават. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се наблюдават Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се наблюдават Административна тежест: Чувствително намаляване на административната тежест, чрез съкращаване и облекчаване на процедурите по ЗКН, чрез постигане на прозрачен диалог между страните в административните процедури, както и чрез по – тясното взаимодействие между различните органи и звена на държавната и общинската администрация. 4.2. По проблем 2: Липса на ясни, точни и подробни режими на защита на недвижимите културни ценности. Недостатъчен инструментариум за реакция на действията, целящи 5 увреждане или унищожаване на недвижими културни ценности /НКЦ/, както и на нерегламентирани намеси по тях. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемане на никакви действия, които пряко да са адресирани към дефинираните проблеми. При такъв вариант констатираните проблеми ще продължат да съществуват и няма да бъдат постигнати заложените цели Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се наблюдават (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да бъде постигнато регламентиране на адекватни, подробни, ясни и точни режими на защита на всички категории НКЦ, отчитащи както обществения интерес, така и правата на собствениците на тези обекти. Голям брой НКЦ ще останат без точен и непротиворечив режим и ще бъдат подложени на недопустими намеси, както и застрашени от унищожаване. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: не се наблюдават Въздействия върху малките и средните предприятия: не се наблюдават. Административна тежест: Административната тежест няма да бъде намалена и ще оказва отрицателно влияние върху дейността на всички органи, прилагащи ЗКН, както и върху правата на собствениците на имоти – НКЦ или попадащи в охранителните им зони. Вариант 2: Описание: Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Създаване на съвременни, адекватни, подробни, ясни и точни режими на защита на всички категории НКЦ, отчитащи както обществения интерес, така и правата на собствениците на тези обекти. Имотите, притежаващи качествата на НКЦ ще получат подробно регламентиран статут и защита съобразно новите режими на ЗКН. По- пълно ще бъдат защитени и интересите на собствениците на имоти – НКЦ, които ще бъдат прозрачно и пълно информирани за правата и задълженията си, както и за възможностите за намеси в НКЦ. Регламентира се по нов начин процедурата по идентифициране на недвижимите културни ценности. С цел предотвратяване на възможности за увреждане или унищожаване на даден обект в периода от стартиране на неговото изучаване до декларирането му като НКЦ, със заповедта на министъра на културата за започване на проучването се установява режим на превантивна защита, който действа от връчването на заповедта до приключване на процедурата по предварителна оценка, но за не повече от шест месеца. Ускорява се процедурата, свързана с декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, както и отказите за деклариране. Предвижда се ограничаване на кръга от правомощия на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимото културно наследство (СЕСОНКЦ). По сега действащата процедура, близо 40 000 обекта би трябвало да бъдат разгледани от СЕСОНКЦ, за да получат окончателен статут на НКЦ. 6 Усъвършенства се правната уредба на процедурите по предпазване на НКЦ от повреди, нерегламентирани намеси и разрушаване. Въвежда се нова категоризация на недвижимите културни ценности /НКЦ/ според тяхната културна и научна стойност и обществената им значимост. Категорията „местно значение“ се разделя на две категории, като се предлага въвеждане на нова категория - „регионално значение“. Новата категоризация има отношение и към предложените промени, свързани с допустимостта на намесите в НКЦ. Ще се предложат и съответни промени в чл. 137, ал.1 и , §5 от т. 38 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се наблюдават. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се наблюдават Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се наблюдават Административна тежест: Чувствително намаляване на административната тежест, чрез по- ясно и подробно разписване на кратки и работещи процедури за придобиване на статут на НКЦ, въвеждане на всеобхватна система за мониторинг на обектите на културното наследство. 4.3. По проблем 3: Твърде бавна и сложна система за съгласуване на устройствени планове и инвестиционни проекти, свързани с въздействие върху НКЦ, създаваща голяма административна тежест за всички лица, засегнати от режимите за териториалноустройствена защита по закона. * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте Раздел 4.1. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемане на никакви действия, които пряко да са адресирани към дефинираните проблеми. При такъв вариант констатираните проблеми ще продължат да съществуват и няма да бъдат постигнати заложените цели Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се наблюдават (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Запазване на бавни, тежки и често неясни процедури по съгласуване и одобряване на актове и действия, свързани с НКЦ ненамаляване на административната тежест, запазване на дългите срокове и сериозен отрицателен ефект върху правата на физическите и юридическите лица, засегнати от разпоредбите на закона. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: не се наблюдават Въздействия върху малките и средните предприятия: не се наблюдават. 7 Административна тежест: Административната тежест няма да бъде намалена и ще оказва отрицателно влияние върху дейността на всички органи, прилагащи ЗКН, както и върху правата на собствениците на имоти – НКЦ или попадащи в охранителните им зони. Вариант 2: Описание: Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Постигане на подходящо предефиниране на процедурите по съгласуване и одобряване на актове и действия, свързани с НКЦ. Чувствително намаляване на административната тежест, съкращаване на сроковете и повишаване качеството на дейността на съответните администрации Съкращават се наполовина съществуващите срокове за съгласуване по ЗКН – от четири на два месеца. Оптимизират се дейностите и се опростява процедурата по съгласуване като се преминава от „двустепенно“ съгласуване /НИНКН и Министерство на културата / на „едностепенно“ от специализирана дирекция в Министерство на културата.. Намалява се обхвата на съгласувателните дейности и намеси в защитени територии за опазване на културното наследство, за които се изисква становище на СЕСОНКЦ. С новосъздадените текстове на членове 82а, 82б и 82в се отговаря на изискването на Комитета за световно наследство, че оценките на въздействие върху изключителната световна стойност на обектите на културното наследство, вписани с Списъка на световното наследство, следва да се извършват в съответствие с Ръководството на ИКОМОС за оценки на въздействието върху наследството за забележителни места, представляващи световно културно наследство. Необходимостта от оценка на въздействието на планове и проекти върху изключителната световна стойност на вписаните в Списъка на световното културното наследство обекти е изискване по Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Установява се режим на временна превантивна защита, който се прилага, когато за недвижима културна ценност не са определени предписания и/или режими на опазване, до тяхното определяне. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се наблюдават. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се наблюдават Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се наблюдават Административна тежест: Значително намаляване на административната тежест, чрез по- ясно и подробно разписване на кратки и работещи процедури за одобряване и съгласуване по ЗКН, както и намаляване на обема и съдържанието на изискваните документи. 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Неефективна система от органи, осъществяващи защитата на 8 културното наследство. Ясно очертана липса на административен капацитет. Недостатъчно добре регламентирани връзки между всички институции, ангажирани с културното наследство. Неработещи механизми за контрол за изпълнение на законовите разпоредби и актовете на органите, свързани с опазване на културното наследство. Вариант „Без действие" Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 Ефективност Цел 1: Създаване на работеща и активна система от органи, прилагащи ефективно закона и работещи в добра координация помежду си. В тази връзка – преразпределяне на правомощията между различните органи и администрации. ниска висока Цел 2: Регламентиране на адекватни, подробни, ясни и точни режими на защита на всички категории НКЦ, отчитащи както обществения интерес, така и правата на собствениците на тези обекти. ниска висока Цел 3: Предефиниране на процедурите по съгласуване и одобряване на актове и действия, свързани с НКЦ с цел намаляване на административната тежест, съкращаване на сроковете и повишаване качеството на дейността на съответните администрации. ниска висока Ефикасност Цел 1: Създаване на работеща и активна система от органи, прилагащи ефективно закона и работещи в добра координация помежду си. В тази връзка – преразпределяне на правомощията между различните органи и ниска висока 9 администрации. Цел 2: Регламентиране на адекватни, подробни, ясни и точни режими на защита на всички категории НКЦ, отчитащи както обществения интерес, така и правата на собствениците на тези обекти. ниска висока Цел 3: Предефиниране на процедурите по съгласуване и одобряване на актове и действия, свързани с НКЦ с цел намаляване на административната тежест, съкращаване на сроковете и повишаване качеството на дейността на съответните администрации. ниска висока Съгласуваност Цел 1: Създаване на работеща и активна система от органи, прилагащи ефективно закона и работещи в добра координация помежду си. В тази връзка – преразпределяне на правомощията между различните органи и администрации. ниска висока Цел2:Регламентиране на адекватни, подробни, ясни и точни режими на защита на всички категории НКЦ, отчитащи както обществения интерес, така и правата на собствениците на тези обекти. ниска висока Цел 3: Предефиниране на процедурите по съгласуване и одобряване на актове и действия, свързани с НКЦ с цел ниска висока 10 намаляване на административната тежест, съкращаване на сроковете и повишаване качеството на дейността на съответните администрации. 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 5.2. По проблем 2: Липса на ясни, точни и подробни режими на защита на недвижимите културни ценности. Недостатъчен инструментариум за реакция на действията, целящи увреждане или унищожаване на недвижими културни ценности /НКЦ/, както и на нерегламентирани намеси по тях. Вариант „Без действие" Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 Ефективност Цел 1: Създаване на работеща и активна система от органи, прилагащи ефективно закона и работещи в добра координация помежду си. В тази връзка – преразпределяне на правомощията между различните органи и администрации. ниска висока Цел 2: Регламентиране на адекватни, подробни, ясни и точни режими на защита на всички категории НКЦ, отчитащи както обществения интерес, така и правата на собствениците на тези обекти. ниска висока Цел 3: Предефиниране на процедурите по съгласуване и одобряване на актове и действия, свързани с НКЦ с цел намаляване на административната ниска висока 11 тежест, съкращаване на сроковете и повишаване качеството на дейността на съответните администрации. Цел 1: Създаване на работеща и активна система от органи, прилагащи ефективно закона и работещи в добра координация помежду си. В тази връзка – преразпределяне на правомощията между различните органи и администрации. ниска висока Ефикасност Цел 2: Регламентиране на адекватни, подробни, ясни и точни режими на защита на всички категории НКЦ, отчитащи както обществения интерес, така и правата на собствениците на тези обекти. ниска висока Цел 3: Предефиниране на процедурите по съгласуване и одобряване на актове и действия, свързани с НКЦ с цел намаляване на административната тежест, съкращаване на сроковете и повишаване качеството на дейността на съответните администрации. ниска висока Съгласуваност Цел 1: Създаване на работеща и активна система от органи, прилагащи ефективно закона и работещи в добра координация помежду си. В тази връзка – преразпределяне на правомощията между различните органи и администрации. ниска висока 12 Цел2:Регламентиране на адекватни, подробни, ясни и точни режими на защита на всички категории НКЦ, отчитащи както обществения интерес, така и правата на собствениците на тези обекти. ниска висока Цел 3: Предефиниране на процедурите по съгласуване и одобряване на актове и действия, свързани с НКЦ с цел намаляване на административната тежест, съкращаване на сроковете и повишаване качеството на дейността на съответните администрации. ниска висока 5.п. По проблем 3: Твърде бавна и сложна система за съгласуване на устройствени планове и инвестиционни проекти, свързани с въздействие върху НКЦ, създаваща голяма административна тежест за всички лица, засегнати от режимите за териториалноустройствена защита по закона. Вариант „Без действие" Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 Ефективност Цел 1: Създаване на работеща и активна система от органи, прилагащи ефективно закона и работещи в добра координация помежду си. В тази връзка – преразпределяне на правомощията между различните органи и администрации. ниска висока Цел 2: Регламентиране на адекватни, подробни, ясни и точни режими на защита на всички категории НКЦ, отчитащи както обществения интерес, така и правата на собствениците на ниска висока 13 тези обекти. Цел 3: Предефиниране на процедурите по съгласуване и одобряване на актове и действия, свързани с НКЦ с цел намаляване на административната тежест, съкращаване на сроковете и повишаване качеството на дейността на съответните администрации. ниска висока Цел 1: Създаване на работеща и активна система от органи, прилагащи ефективно закона и работещи в добра координация помежду си. В тази връзка – преразпределяне на правомощията между различните органи и администрации. ниска висока Ефикасност Цел 2: Регламентиране на адекватни, подробни, ясни и точни режими на защита на всички категории НКЦ, отчитащи както обществения интерес, така и правата на собствениците на тези обекти. ниска висока Цел 3: Предефиниране на процедурите по съгласуване и одобряване на актове и действия, свързани с НКЦ с цел намаляване на административната тежест, съкращаване на сроковете и повишаване качеството на дейността на съответните администрации. ниска висока Съгласуваност Цел 1: Създаване на работеща и активна ниска висока 14 система от органи, прилагащи ефективно закона и работещи в добра координация помежду си. В тази връзка – преразпределяне на правомощията между различните органи и администрации. Цел2:Регламентиране на адекватни, подробни, ясни и точни режими на защита на всички категории НКЦ, отчитащи както обществения интерес, така и правата на собствениците на тези обекти. ниска висока Цел 3: Предефиниране на процедурите по съгласуване и одобряване на актове и действия, свързани с НКЦ с цел намаляване на административната тежест, съкращаване на сроковете и повишаване качеството на дейността на съответните администрации. ниска висока 6. Избор на препоръчителен вариант: Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): ⊂ Ще се увеличи ⊙ Ще се намали ⊂ Няма ефект 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 15 ⊙ Да Създава се нова режим на превантивна защита на обекти в процес на проучване до тяхното деклариране като недвижими културни ценности. ⊂ Не / 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? ⊂ Да .............................................................................................. .............................................................................................. ⊙ Не 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? ⊂ Актът засяга пряко МСП ⊙ Актът не засяга МСП 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Липса на необходимото финансиране от държавния бюджет, което да обезпечи предлаганите промени. 7. Консултации: ⊂ Проведени са консултации Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. ⊙ Предстоят обществени консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове Проектът ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на културата и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? ⊙ Да 16 ⊂ Не Стратегия за културното наследство в Европа през XXI век, приета на 22 февруари 2017 г. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? ⊂ Да ⊙ Не 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Доклад от извършена последваща оценка на въздействието на Закона за културното наследство, изготвен от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори" от 2020 г. Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство; Ръководство за оценки на въздействието върху наследството (ОВН); Стратегията за културното наследство в Европа през 21 век, приета на 22 февруари 2017 г.; Данни от НИНКН и Министерство на културата Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Дата: 24.11.2023 г . X ______________________ Екатерина Джумалиева Директор на дирекция КНМИИ Подпис: 17

Проект! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от КРЪСТЮ КРЪСТЕВ – министър на културата Относно: проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Целта на предлагания законопроект е постигане на по-съвременна, ефективна и адекватна регулация на режимите и дейностите, свързани с опазването на недвижимото културно наследство. В последните години зачестиха опитите за унищожаването на безценни образци на нашето недвижимо културно наследство. Действащият Закон за културното наследство (ЗКН) не успя да предостави необходимата закрила на голям брой културни ценности и това дава ясен сигнал, че държавата следва да преосмисли своята политика за съхраняване на тази ключова част от националната ни сигурност и идентичност. С промените в закона се цели постигане и на държавническо разбиране, че културните ценности са общонационално богатство и важно обществено достояние. В действащата редакция на ЗКН съществуват редица архаични и неработещи текстове, които са причина за необратими загуби на безценни образци на българското културно наследство. Посочените негативни тенденции налагат и големия брой промени, които се съдържат в законопроекта. По-важните изменения и допълнения са в следните направления: На първо място, чрез промените в чл. 6 се изясняване и прецизира терминологията, която уточнява обема и обхвата на понятието „културно наследство“, който е основен обект на законовата закрила. На точното систематично място в закона се преурежда материята, регламентираща съществуването и устройството на всички експертни съвети към министъра на културата, както и принципите за тяхното функциониране. В тази връзка с редица предлагани промени се прецизират правомощията и функциите на най-важния експертно-консултативен съвет – Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, които да го направят по-ефективна, ефикасна и действаща структура в разумни за обществото срокове. Въвежда се принципът, че устройството и дейността на всички експертни съвети се уреждат с правилници, издадени от министъра на културата. В тази връзка е и предложението за закриване на общинските звена в регионите за планиране от ниво 2, определени в Закона за регионалното развитие (чл. 17, ал. 3). Още от момента на създаването си по закон, тези звена или не бяха ефективно конституирани или се оказаха неспособни да 1 осъществяват вменените им правомощия. Предвиденият в закона състав от трима души за звено е видимо недостатъчен за изготвяне на становища по чл. 84 от ЗКН, тъй като в състава им, освен архитект и инженер-конструктор, вписан в регистъра по чл. 165 от ЗКН /такова изискване не бе поставено в закона/, следва да има и технолог, ландшафтен архитект, изкуствовед, археолог, урбанист, електро и ВиК инженери и др. Тези звена на практика би трябвало да изпълняват функциите на регионални институти за недвижимо културно наследство, но идеята за осъществяване на децентрализация не проработи. Същата е неуспешен опит да се възстановят регионалните звена на НИПК (Национален институт за паметниците на културата), но в рамките на утвърдената численост на общинската администрация, т.е. за сметка на общински звена. Функциите на общинските звена, чието закриване се предлага, е целесъобразно да бъдат прехвърлени в регионалните структури на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), чийто статут също се актуализира с проекта за закон. Чрез предлаганите промени се цели НИНКН да осъществява дейността си по-пълноценно и в строго съответствие със законоустановените принципи и срокове. Ще се гарантира в по-висока степен изпълнението на закона, включително научно-изследователската и научно-приложната работа. Постепенно се цели и преодоляване на кадровия /експертен/ дефицит, затрудняващ дейността на едно от основните звена в системата за защита на нашето културно наследство. В тази насока е и предложението в структурата на НИНКН задължително да бъдат създадени регионални звена, като досега това беше само една правна възможност. Предвижда се и разширяване на функциите на НИНКН, а именно добавяне на дейностите по мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения, както и участие в процедурите по раздел II от глава V на ЗКН - изследване на обекти, които могат да бъдат определени и декларирани като недвижими културни ценности, както и подготовка на откази за деклариране. Като краен резултат, ще бъде преодоляна липсата на оперативна самостоятелност, която възпрепятства НИНКН да изпълнява качествено вменените му по закон функции. Понастоящем, това е единственият институт в ЕС без научна лаборатория, съвременно оборудване и софтуер за изследване, заснемане и картографиране на недвижимите културни дейности – дефицит, който се цели постепенно да бъде преодолян. С проектозакона се въвеждат и две нови и изключително важни дейности, които следва да бъдат приоритет за НИНКН – извършване на мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения, както и изготвяне на годишни програми за действие. Една от важните промени в нормативната уредба се отнася до въвеждане на нова категоризация на недвижимите културни ценности /НКЦ/ според тяхната културна и научна стойност и обществената им значимост. Тази, най-важна категоризация, използвана от закона за конкретизация на вида, степента на защита и режима на НКЦ придобива следния вид: 1. "световно значение"- вписаните в Списъка на световното наследство; 2. "национално значение"- археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната; 3. „регионално значение“ - недвижими културни ценности с висока стойност за културата и историята на регион и/или област от страната, като и такива от свързани с културата и историята на повече от една община; 4. "местно значение"- свързаните с културата и историята на населени места, намиращи се на територията на една община; 5. "ансамблово значение" - поддържащите пространствената характеристика, мащаба, типологията, смисловите, естетическите и функционалните връзки на груповата ценност, към която принадлежат; 6. "за сведение" - самостоятелни обекти, притежаващи индивидуална стойност като носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят. Категорията „местно значение“ се разделя на две категории, тъй като в нея попадат сгради с много широк спектър на културната им ценност. В тази връзка се предлага въвеждане на нова 2 категория - „регионално значение“. Новата категоризация има отношение и към предложените по-нататък промени, свързани с допустимостта на намесите в НКЦ. Едно от основните достойнства на проектозакона е подробното разписване по нов начин на процедурата по идентифициране на недвижимите културни ценности. С цел предотвратяване на възможности за увреждане или унищожаване на даден обект в периода от стартиране на неговото изучаване до декларирането му като НКЦ, със заповедта на министъра на културата за започване на проучването се установява режим на превантивна защита, който действа от датата на връчване на заповедта до приключване на процедурата по предварителна оценка, но за не повече от шест месеца. Понастоящем, такава превантивна защита не съществува, в резултат на което голям брой сгради бяха премахнати от недобросъвестните си собственици. Следващата, важна и наложителна промяна се състои в опростяването и ускоряването на процедурата, свързана с декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, както и отказите за деклариране. Предвижда се декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности да се извършва със заповед на министъра на културата по предложение на директора на НИНКН, въз основа на предварителната оценка по чл. 57, ал. 3 и 4 от ЗКН. Предложението включва предварителна категоризация, класификация и временни режими за опазване на тези обекти, като срокът за неговото изготвяне е до шест месеца от стартиране на процедурата по идентификация. Отказите за деклариране, както и прекратяването на временния режим на опазване се извършват също със заповед на министъра на културата. Предлаганата промяна освен ускоряване на процедурата, предвижда и ограничаване на кръга от правомощия на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимото културно наследство (СЕСОНКЦ). По сега действащата процедура, над 18 000 обекта би трябвало да бъдат разгледани от СЕСОНКЦ, за да получат окончателен и пълноценно дефиниран статут на НКЦ. Имайки предвид, че към настоящия момент във възможностите на СЕСОНКЦ е разглеждането на около 100 обекта годишно, е очевидно че режимите за деклариране и за опазване на НКЦ няма да могат да бъдат осъществени в разумни срокове. Следващата категория промени обхваща предвидените в закона процедури по предпазване на НКЦ от повреди, нерегламентирани намеси и разрушаване. Предлага се при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота да се задължи да уведоми кмета на съответната община и НИНКН. Отделно от това задължение, всяко физическо или юридическо лице, при констатиране на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, ще има право да подаде уведомление до кмета на общината и НИНКН. Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице, в 14-дневен срок от постъпване на уведомление за съществуващ риск или заплаха, въз основа на оглед на място и проверка по документи, ще издава заповед, с която задължава собствениците, да извършат за тяхна сметка, в определен срок, обезопасяване на НКЦ. За издадената заповед се уведомява Министерството на културата. При неизпълнение на заповедта в определения срок, общината ще извършва необходимото обезопасяване на имота за сметка на задълженото лице. Основната тежест на цитираната процедура пада върху кмета на общината и общинската администрация. Следващият кръг от изменения визират действията по „спасяване“ на НКЦ при установяване на риск от настъпване на трайни и непоправими вреди, на настъпили такива или на риск от погиване. Кметът на общината е длъжен да назначи със заповед комисия, която включва представители на съответната община, на НИНКН, както и на Дирекцията за национален строителен контрол. Комисията извършва оглед на място и проверка по документи и установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Въз основа на протокола, кметът на общината, в 14-дневен срок, със своя заповед, задължава собствениците, за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни-реставрационни и ремонтни дейности по проектна 3 документация, съгласувана по реда на чл. 84 от ЗКН. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението й. Когато комисията предложи извършване на демонтиране и последващо преизграждане по автентични данни на недвижимата културна ценност или части от нея, кметът на общината, изпраща преписката в Министерството на културата. В този случай министърът на културата издава заповед за назначаване на комисия, която извършва подробно обследване на сградата. В комисията задължително се включват архитект и инженер-конструктор от страна на НИНКН. По предложение на комисията, министърът на културата издава заповед за демонтиране на недвижимата културна ценност. Недвижимата културна ценност се преизгражда въз основа на представена от собственика документация, изготвена в съответствие с указаното в заповедта, както и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84 от ЗКН. В случай, че комисията установи, че недвижимата културна ценност може за бъде поправена и заздравена, министърът на културата или оправомощено от него лице, издава заповед за отказ от демонтиране, с която изпраща преписката на кмета на съответната община с указания за провеждане на нова процедура по чл. 73 (укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности). С така разписаната процедура по опростен, ясен и точен начин се преурежда една сложна и неработеща сега процедура. С промените в ЗКН се предлага и предефиниране на мерките за териториалноустройствена защита на недвижимото културно наследство. В новата редакция на закона те изглеждат по този начин: 1. определяне на режими за опазване; 2. създаване и прилагане на устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфични правила и нормативи към тях; 3. създаване и прилагане на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности; 4. извършване на оценка на въздействието върху недвижими културни ценности от световно значение. 5. установяване на режим на съгласуване на устройствени планове, визи за проектиране, инвестиционни проекти и друга документация, засягащи защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и предвиждащи намеса в недвижими културни ценности, както и контрол по тяхното прилагане и изпълнение; 6. финансиране за извършването на дейностите по териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство, по ред и условия, определени с наредба на министъра на културата; 7. осъществяване на мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности и защитените територии на недвижимото културно наследство. С новосъздадените текстове на членове 82а, 82б и 82в се отговаря на изискването на Комитета за световно наследство, че оценките на въздействие върху изключителната световна стойност (ИСС) на обектите на културното наследство, вписани с Списъка на световното наследство, следва да се извършват в съответствие с Ръководството на ИКОМОС за оценки на въздействието върху наследството (ОВН) за забележителни места, представляващи световно културно наследство. Ръководството на ИКОМОС определя Декларацията за изключителната световна стойност като ключова за оценяването на въздействията и рисковете за обекта на световното културно наследство. С декларацията са определени и компонентите на ИСС. Основен фокус и цел на оценката върху наследството е въздействието върху изключителната световна стойност на обектите на световното културно наследство и на нейните компоненти. Режимите за опазване и плановете за опазване и управление се изготвят съобразно спецификата на съответната НКЦ и отразяват системата на опазване в рамките на нейния териториален обхват. Необходимостта от оценка на въздействието на планове и проекти върху изключителната световна стойност на вписаните в Списъка на световното културното наследство обекти е изискване по Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. В Оперативните насоки за прилагане на Конвенцията (ОНПК) се посочва, че оценката на въздействието на предлагани интервенции е от съществено значение за обектите на световното наследство (чл.110). През 2011 г. Международният съвет за паметниците на културата и 4 забележителните места (ИКОМОС) публикува Ръководство за оценки на въздействието върху наследството (ОВН) за забележителни места, представляващи световно културно наследство. В документ WHC -15/39.COM/7, приет от Комитета за световно наследство през 2015 г., се изтъква необходимостта от минимизиране на негативното влияние на инвестиционни и устройствени проекти върху наследството, като за основен инструмент за постигане на това равновесие се посочва оценката на въздействието върху ИСС на обектите. Съгласно чл. 31 от документа страните членки се насърчават да интегрират процедурите по оценките на въздействие върху културното наследство в законодателството си, в механизмите си на планиране и в плановете си за управление. Държавите страни по Конвенцията се насърчават да прилагат методологията за оценка на въздействието за всички разработки, оказващи въздействие върху културните ценности – световно наследство, като част от процеса на вземане на решения. (Решение 42 COM 7 на Комитета от 2018 г.). В Решение 41 COM7B.43 на Комитета за световно наследство, отнасящо се до Старинен град Несебър, са поставени изисквания към българската държава да включи задължителна оценка на въздействието върху наследството на инфраструктурни проекти и устройствени дейности, която да се извършва в съответствие с Ръководството на ICOMOS, както и да приеме подходящи регулаторни инструменти и механизми за предотвратяване, на етапа на планиране и програмиране, на неподходящи разработки, които биха могли да застрашат ИСС на обекта и да представляват потенциална опасност съгласно параграф 179 от ОНПК. От Центъра за световно наследство е обърнато внимание на българската страна за необходимостта от включване в националната нормативна уредба на текстове за оценка на въздействието върху културното наследство, както и на други текстове, свързани с опазването на обектите на световното наследство. Изготвянето на оценка на въздействието върху наследството е и една от Препоръките (Препоръка D4) на Комитета на министрите към държавите – членки на ЕС във връзка със Стратегията за културното наследство в Европа през 21 век, приета на 22 февруари 2017 г. Една от най-важната промени в ЗКН цели да оптимизира и усъвършенства съгласувателните процедури по закона. Това е процедурата по съгласуването на инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство (чл. 84 от ЗКН), свързани с осъществяване на широкия арсенал от мерки по териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство. Съкращават се наполовина сега съществуващите срокове за съгласуване по ЗКН – от четири на два месеца. Провеждането на тази процедура при значително съкратени срокове се постига чрез оптимизиране на дейностите и опростяване процедурата по съгласуване – редица от съгласувателните дейности, извършвани понастоящем на принципа на т. нар „двустепенно съгласуване“ /НИНКН и Министерство на културата / се предвижда да се осъществяват еднофазно, от специализирана дирекция в Министерство на културата само с акт на министъра на културата с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали. Преминават на уведомителен режим дейностите по текущ ремонт и поддръжка на сгради - недвижими културни ценности. Намалява се обхвата на съгласувателните дейности и намеси в защитени територии за опазване на културното наследство, за които се изисква становище на СЕСОНКЦ. Задължително становище от СЕСОНКЦ ще се изисква единствено за намеси в териториалния обхват на НКЦ с категория „световно значение“ и на тези включени в Индикативната листа за културното наследство на Република България, както и за одобряването на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности. Със създаването на новата норма на чл.83б се цели разрешаването на един отдавна съществуващ проблем. Става въпрос за множество случаи, при които се констатира неизпълнение на задължението по Закона за устройство на територията, в общите и подробните устройствени планове да бъдат отразени НКЦ и границите на защитените територии по ЗКН. По този начин стотици НКЦ остават практически без териториалноустройствена защита. С цел преодоляване на този проблем се предлага министърът на културата да отказва съгласуване на проекти за устройствени планове, визи за проектиране, както и на инвестиционни проекти, когато се установи, че действащ устройствен план не 5 отговаря на изискванията на законодателството ни по защита на културното наследство. Понастоящем подобна възможност не съществува. С новосъздадената норма на чл. 84а НИНКН се натоварва с осъществяването на една функция, която досега бе оставена без необходимото внимание, а именно: извършване на мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения, по предварително определени показатели, съобразно определен териториален обхват и по календарен план, като приоритетно мониторинг се провежда на НКЦ от с категория „световно значение“, обектите включени в Индикативната листа на Република България и НКЦ с категория „национално значение“. С мониторинга се предлагат и необходимите мерки за опазване на недвижимите културни ценности и сроковете за тяхното изпълнение. Резултатите от мониторинга с предлаганите мерки за опазване на недвижимите културни ценности, както и сроковете за тяхното изпълнение се предвижда да бъдат внесени за разглеждане в Министерството на културата. Чрез въвеждане на нови дефиниции в допълнителните разпоредби се цели постигане на точно и еднакво прилагане на закона, особено в частта му, регламентираща забранените и допустимите намеси в НКЦ. Една от позитивните страни на предлаганите промени е установяване на режим на временна превантивна защита, който се прилага, когато за недвижима културна ценност не са определени предписания и/или режими на опазване, до тяхното определяне. Този, особено полезен режим, не съществуваше досега. Правилата на режима на временна превантивна защита са посочени в §1 от Преходните и заключителни разпоредби и са следните: 1. за недвижими културни ценности с категория „национално значение“, не се допускат намеси с изключение на: укрепителни и консервационно-реставрационни работи, промяна на предназначението по реда на чл. 147а от ЗУТ, ремонтни дейности и дейности по поддръжка, без промяна на използваните материали и технологии. Не се допуска пристрояване и/или надстрояване, ново основно или допълващо застрояване в имота, с изключение на възстановяване на изчезнали обеми. Не се допуска разделяне на поземления имот, в който се намира НКЦ; 2. за недвижими културни ценности с категория „регионално значение“ не се допускат намеси с изключение на: укрепителни и консервационно-реставрационни работи, промяна на предназначението, ремонтни дейности, дейности по поддръжка, без промяна на използваните материали, промяна на разпределенията и интериора, които не променят фасадите и градоустройствените параметри на сградата и/или използваните материали и технологии. Не се допуска пристрояване и/или надстрояване, ново основно или допълващо застрояване в имота, с изключение на възстановяване на изчезнали обеми. Не се допуска разделяне на поземления имот, в който се намира НКЦ; 3. за недвижими културни ценности с категория „местно значение“ не се допуска надстрояване, както и пристрояване към улица, промяна на фасадите, както и ново основно застрояване в имота; 4. за недвижими културни ценности с категория „ансамблово значение“: допуска се реализирането на инвестиционни инициативи при запазване на начина и характера на застрояване, както и на пространствените характеристики и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат; 5. за недвижими културни ценности с категория „документално значение“: допуска се реализирането на инвестиционни инициативи при запазване на начина и характера на застрояване, както и на пространствените характеристики и архитектурната типология, към която принадлежат; 6. За недвижими културни ценности без категория или без предварителна категория се прилагат правилата по т. 3. Въпреки немалкия обем от предлагани промени, настоящият законопроект представлява само първата стъпка от процеса на усъвършенстване на правния режим на защита на недвижимото културно наследство. 6 За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на Министерство на културата. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което към проекта е приложена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. С проекта на акт не се транспонира европейско законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право съгласно чл. 35, ал. 2, т. 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове е извършена частична предварителна оценка на въздействието на законопроекта, която съгласно чл. 30б от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е съгласувана с дирекция „Модернизация на администрацията“. В изпълнение на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът е публикуван на интернет страницата на Министерството на културата и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. Законопроектът е съгласуван по реда на чл. 32-34 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Направените бележки и предложения са отразени съгласно приложената справка. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед гореизложеното, на основание чл. 8, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам да разгледате и одобрите предложения законопроект. С уважение, КРЪСТЮ КРЪСТЕВ МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА 7

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО (обн., ДВ, бр. 19 от 2009 г.; Решение № 7 на Конституционння съд от 2009 г. – бр. 80 от 2009 г.; изм., бр. 92 и 93 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 54 от 2011 г., бр. 15, 38, 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 16, 52 и 74 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г., бр. 7, 77, 89 и 98 от 2018 г., бр. 1 и 62 от 2019 г. и бр. 21 и 44 от 2020 г., бр. 17 от 2021 г. ) §1. В чл. 6 точки 2, 3 и 4 на се изменят така: „2. исторически обекти и обособени територии; 3. архитектурни обекти и обособени територии; 4. етнографски обекти и обособени територии; “. § 2. В чл. 11, ал. 3 думите „за културното наследство, приета от Министерския съвет“ се заменят с думите „по чл. 2а от Закона за закрила и развитие на културата“. §3. В чл. 12, ал. 4, т. 1 след тирето се добавят думите „изключителна или“, а думата „публична“ отпада. §4. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в точка 13, буква „В“ накрая се добавят думите „с изключение на паметни плочи, съдържащи само текст“; б) в точка 14 накрая се добавят думите „по чл. 2а, ал. 1“; в) създава са нова точка 17 със следното съдържание: „17. Приема доклади за оценка на въздействието върху недвижими културни ценности с категория „световно значение“.“ г) Досегашната т. 17 става т. 18. 2. Създава се нова ал. 2 както следва: „(2) Към министъра на културата се създават : 1. Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности; 2. Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства; 3. Специализиран експертен съвет за предоставяне на статут на национално богатство на движими културни ценности; 4. Специализиран експертен съвет за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение; 5. Съвет за теренни археологически проучвания; 6. Национален съвет за нематериално културно наследство. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3, като в изречение първо думите „в този закон“ се заменят с „Предвидените в ал. 2 съвети“. 4. Досегашната алинея 3 става алинея 4. 5. Създават се алинеи 5 и 6 със следния текст: „(5) Съветите се произнасят задължително по въпроси, които са отнесени в тяхната компетентност съгласно този закон. (6) По искане на министъра на културата съветите могат да разглеждат и други въпроси по опазване на културните ценности, като изготвят становища за това.“. §5. В чл. 16, ал. 5 изразът „Областните управители на територията на района по ал. 2 създават“ се заменя с „Министерството на културата създава“. §6. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал.1 се създава т. 4, както следва: "4. Създават и поддържат публичен регистър на застрашените недвижими културни ценности по чл. 49, т. 2 на територията на общината, по ред определен с Наредбата по чл. 17, ал. 2, т. 6. Информация за вписаните обекти се предоставя на Министерство на културата в срок от 14 (четиринадесет) дни от датата на вписването им в регистъра." 2. В ал. 2 се създава точка 6, както следва: "6. Приемат наредба, за реда за водението и поддържането на регистър на застрашените недвижими културни ценности, намиращи се на територията на общината.“. 3. Алинеи 3, 4, 5 и 6 се отменят. §7. В чл. 18 се правят следните изменения: 1. В алинея 3 думите „може да“ се заличават. 2. Създава се алинея 4 със следния текст: „(4) Министерството на културата създава материални и организационно-технически условия за дейността на териториалните звена на НИНКН.“. §8. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал.1: а) създава се нова т. 11 със следното съдържание: „11. извършва мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения; б) досегашната т. 11 става т.12. 2. Създава се алинея 3 както следва: „(3) За изпълнение на функциите и задачите си по чл. 19, ал. 1 НИНКН изготвя годишна програма за действие, . Годишната програма се утвърждава от министъра на културата, като директорът на НИНКН, ежегодно до 31 март изготвя отчет за изпълнението на програмата за предходната година.“ § 9. В чл.48, т.2, буква „б“ думата „комплекси“ се заменя с думите „обособена територия“. §10. В чл.49, т. 2 се създава нова буква „в“ със следния текст: „в) демографски промени.“ § 11. В чл. 50, ал.1 се правят следните изменения и допълнения: 1. създава се нова т. 3 със следния текст: „3. „регионално значение“ - недвижими културни ценности с висока стойност за културата и историята на регион и/или област на страната, както и такива от свързани с културата и историята на повече от една община; 2. досегашната т. 3 става т. 4 и се изменя така: „4. „местно значение“ – недвижими културни ценности, притежаващи индивидуална стойност за културата и историята на населени места на територията на една община“; 3. досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така: „5. "ансамблово значение" - недвижими културни ценности, без висока индивидуална културна и научна стойност, поддържащи пространствената характеристика, мащаба, типологията, смисловите, естетическите и функционалните връзки на груповата ценност, към която принадлежат; 4. досегашната т. 5 става т. 6 и се изменя така: „6. „документално значение“ – самостоятелни недвижими културни ценности, без висока историческа стойност, притежаващи индивидуална стойност като носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.“. § 12. Създава се член 56а със следния текст: „Чл. 56а (1) Всяко физическо или юридическо лице може да направи мотивирано предложение до министъра на културата за идентифициране и деклариране на обекти като недвижими културни ценности. Предложението се подава чрез НИНКН, както и чрез звената по чл. 18, ал. 3. (2) Процедурата по идентифициране започва със заповед на министъра на културата или оправомощено от него лице, по мотивирано предложение на директора на НИНКН. (3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване от собственика на имота или от носителите на ограничени вещни права, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта. (4) Със заповедта по ал. 2 за обекта на идентифициране се установява режим на превантивна защита, който действа от датата на връчване на заповедта до приключване на процедурата по предварителна оценка, но за не повече от шест месеца.“. §13. В член 58 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 изречение второ, накрая се поставя запетая и се добавят думите „като срокът за неговото изготвяне е до шест месеца от подаване на заявлението по чл. 56а, ал. 1.“ 2. Алинея 2 се изменя така: (2) Заповедта по ал. 1 се издава в срок до един месец от предоставяне на предложението от директора на НИНКН. Със заповедта се определят предварителната класификация и категория на обекта на недвижимото културно наследство, временния режим за неговото опазване, както и срока за извършване на заключителна оценка, който не може да бъде повече от шест месеца. 3. Алинея 4 се изменя така: (4) Заповедите по ал. 1 и ал. 3 се публикуват на интернет страницата на Министерството на културата.“ § 14. В чл. 62, ал. 1 думите „разгледано по реда на чл. 64, ал. 3“ се заличават. § 15. В чл. 64 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) В състава на съвета по чл. 14, ал. 2, т. 1 се включват директорът на НИНКН, директорът на Центъра за подводна археология, директорът на Инспектората и по един представител на специализираните институти при БАН, на Камарата на архитектите, както и експерти по реставрация и консервация, вписани в регистъра по чл. 165, и други специалисти, определени от министъра на културата. 2. В ал. 3 думите „чл. 58, ал. 1 и 3 и чл. 62, ал. 1“ се заличават. §16. В чл.71, ал.1 се правят следните изменения: 1. В т. 2 думите „а в случаите по чл. 84, ал. 2, т. 2 - и звената по чл. 17, ал. 3,“ се заличават; 2. В т. 3 запетаята след думите „чл. 84“ и думите „ал. 1 и 2“ се заличават. §17. Член 72 се изменя така: "Чл.72. (1) При наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, НИНКН, а за археологически недвижими културни ценности и директора на регионалния музей, както и да предприеме действия по обезопасяването й. (2) Всяко физическо или юридическо лице, при констатиране на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, има право да подаде уведомление до кмета на общината, НИНКН, а за археологически недвижими културни ценности - и директора на регионалния музей. (3) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице, в 14- дневен срок от постъпване на уведомление по ал.1 или ал. 2, въз основа на оглед на място и проверка по документи, издава заповед, с която задължава собствениците, концесионерите или ползвателите да извършат за тяхна сметка, в определен срок, обезопасяване на недвижимата културна ценност. За издадената заповед се уведомяват и органите на Министерството на културата. (4) При неизпълнение на заповедта по ал. 3 в определения срок, общината извършва необходимото обезопасяване на имота за сметка на лицето по чл. 71, ал. 1. (5) За направените от общината разноски по ал. 4 общината може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.". §18. Член 73 се изменя така: "Чл.73 (1) При установяване на риск от настъпване на трайни и непоправими вреди, на настъпили такива или на риск от погиване на недвижима културна ценност, кметът на общината, назначава комисия със заповед, която включва представители на съответната община, на НИНКН, както и на регионалната дирекция за национален строителен контрол. Заповедта се изпраща и в Министерството на културата. (2) За археологически, художествени, етнографски и исторически недвижими културни ценности в комисията може да се включи и представител на съответния по тематичен обхват музей, а за действащи обекти с религиозно предназначение и представител на съответното регистрирано вероизповедание. (3) Комисията извършва оглед на място и проверка по документи и установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите аварийно-укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. (4) Към протокола се прилагат подробно описание на недвижимата културна ценност според данните за нейната идентификация, данни за собственика, концесионера и/или ползвателя й, данните от Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности, за статута на обекта като недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал.4, архивни данни, както и описание на настъпилите вреди върху недвижимата културна ценност и/или обстоятелствата, които я застрашават от по-нататъшно увреждане и погиване. (5) Към протокола се прилага подробна фото-документация на обекта, заверени копия от наличната в общината документация за обекта - дадените предписания със заповедта по чл. 72, ал. 3, съгласувана и одобрена проектна документация, издадени разрешения за строеж, констативни актове от извършени проверки на Дирекцията за национален строителен контрол и др. Когато комисията установи, че недвижимата културна ценност или части от нея не съществуват, се прилагат и копия от актовете, с които е допуснато съответното премахване. (6) Въз основа на протокола по ал.3, кметът на общината, в 14- дневен срок, със своя заповед, задължава собствениците, концесионерите или ползвателите за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението й. (7) При неизпълнение на заповедта по ал. 6 в определения срок, общината извършва предписаните дейности за сметка на лицето по чл. 71, ал. 1. (8) Въз основа на експертна оценка от независим оценител и количествено-стойностната сметка, съдържаща се в проектната документация по ал. 6, върху имота се вписва законна ипотека в полза на общината за обезпечение на вземането й за всички направени разноски. (9) За направените от общината разноски общината може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. (10) Когато комисията по ал.1 предложи извършване на демонтиране и последващо преизграждане по автентични данни на недвижимата културна ценност или части от нея, кметът на общината, изпраща преписката в Министерството на културата за провеждане на производство по чл. 74; (11) Производството по този член може да се проведе независимо от наличието на производство по чл. 72.“ §19. Член 74 се изменя така: „Чл. 74. (1) В случаите по чл. 73, ал. 10 министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за назначаване на комисия, която извършва подробно обследване на недвижимата културна ценност. В комисията задължително се включват архитект и инженер- конструктор от страна на НИНКН. (2) По предложение на комисията, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за демонтиране на недвижимата културна ценност. При наличие в предложението на особено мнение на някой член, министърът на културата или оправомощеното от него длъжностно лице, може да назначи изготвяне на експертиза от трима експерти, вписани в регистъра по чл. 165. (3) Недвижимата културна ценност се преизгражда въз основа на представена от собственика документация, изготвена в съответствие с указаното в заповедта по ал.2, както и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84. (4) В случай, че комисията по ал.1 се установи, че недвижимата културна ценност може за бъде поправена и заздравена, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за отказ от демонтиране, с която изпраща преписката на кмета на съответната община с указания за провеждане на нова процедура по чл.73.“ (3) Заповедите по ал. 2 и ал. 4 се съобщават на заинтересованите лица и могат да се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедите не спира изпълнението им. §20. В чл. 75 думите „чл. 73, ал. 3“ се заменят с „чл. 73, ал. 6“. §21. В чл. 76, ал.1 думата „реконструкция“ се заменя с думата „преизграждане“. §22. В чл. 77 думата „системно“ се заличава. §23. Член 78 се изменя така: „Чл. 78. Териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща: 1. определяне на режими за опазване; 2. създаване и прилагане на устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфични правила и нормативи към тях; 3. създаване и прилагане на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности; 4. извършване на оценка на въздействието върху недвижими културни ценности с категория „световно значение“. 5. установяване на режим на съгласуване на устройствени планове, визи за проектиране, инвестиционни проекти и друга документация, засягащи защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и предвиждащи намеса в недвижими културни ценности, както и контрол по тяхното прилагане и изпълнение; 6. финансиране и извършване на дейностите по териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство, по ред и условия, определени с наредба на министъра на културата; 7. осъществяване на мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности и защитените територии на недвижимото културно наследство.“ §24. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 5 се изменя така: „(5) Предписанията за опазване на недвижимите културни ценности се определят въз основа на резултатите от предварителната, съответно от заключителната оценка, на анализа на въздействието от проведени намеси и на степента им на застрашеност от антропогенни, природогеографски и демографски фактори, както и на категорията на недвижимата културна ценност. С предписанията за опазване се посочват допустимите намеси в недвижимите културни ценности, устройството или условията за ползването на териториите в техните граници и охранителни зони с цел осигуряване на пълноценното им опазване и представяне и са задължителни за спазване.; 2. Създава се ал. 10, със следния текст: "(10) За недвижими културни ценности с категория „световно значение" намеси се допускат само въз основа на доклад за оценка на въздействието върху недвижими културни ценности от световно значение. §25. В чл. 81, ал.2 цифрата „3" се заменя с „2". §26. В раздел V се създават членове 82а, 82б и 82в, както следва: „Чл. 82а. (1) Оценка на въздействието върху недвижими културни ценности с категория „световно значение" (ОВНКЦ), се изготвя за проекти за устройствени планове по чл.80, за инвестиционни проекти и искания за намеси по чл.83 с цел предотвратяване, редуциране, компенсиране (мерки за смекчаване) или отстраняване на значителни преки и косвени неблагоприятни въздействия (включително визуални или шумови) върху изключителната световна стойност на ценността и нейните компоненти, определени с приетата от Комитета за световно наследство декларация, включително върху автентичността и целостта на ценността. (2) ОВНКЦ е комплексна оценка, включваща обвързаността на недвижимото културно наследство с движимото, нематериалното, природното наследство и културния туризъм и се изготвя в съответствие с режимите за опазване и плана за опазване и управление на недвижимата културна ценност от световно значение, когато такива са влезли в сила. Чл. 82б. (1) Изготвянето на ОВНКЦ е задължителна за недвижими културни ценности с категория "световно значение". (2) Необходимостта от изготвяне на ОВНКЦ, за недвижими културни ценности с категория "национално значение", се преценява от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър за всеки конкретен случай. Преценката се извършва въз основа на информацията по ал.3, становището на НИНКН, съответно на Националния център за подводна археология и по критериите, определени с наредбата по чл. 82в, ал.6. (3) За извършване на преценката по ал.2 възложителят на проекта за устройствен план или инвестиционен проект за строеж, чиито предвиждания засягат териториалния обхват на недвижимата културна ценност с категория „световно значение", внася по реда на чл. 84, ал. 8 заявление с приложено разрешение за допускане изработването на плана, съответно виза за проектиране, съгласувани по реда на ЗКН, както и информация за: обхвата и съдържанието на предложението, потенциални значими въздействия върху недвижимата културна ценност, нейните компоненти и мерки за тяхното предотвратяване, отстраняване или смекчаване, както и наличните недвижими културни ценности в обхвата на предложението и актуалното им състояние. (4) Когато от преценката по ал. 2 се установи необходимост от извършване на ОВНКЦ, министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за това, в която се посочват и необходимите последващи действия. Заповедта се изпраща на заявителя в 7-дневен срок от издаването й. (5) Алинея 2 не се прилага и съответно не се изготвя ОВНКЦ в следните случаи: 1. при изменение на работен устройствен план в обхват до три имота, когато не се променят начинът и характерът на застрояване и планът съответства на влезли в сила режими за опазване; 2. за инвестиционни проекти: а. когато проектът съответства на влезли в сила предписания за опазване; б. когато проектът съответства на съгласуван по реда на чл.84 работен устройствен план или обемно-устройствено проучване; в. за консервация, реставрация, адаптация, експониране, преизграждане по автентични данни, цветови фасадни решения, художествено осветление, паркоустройство и благоустройство; г. за укрепителни работи, основни и текущи ремонти и преустройства на НКЦ без промяна на обемно-пространствените параметри и архитектурните характеристики на съответния обект; д. за основни и текущи ремонти и преустройства на съществуващи обекти без статут на недвижими културни ценности, при които не се предвижда промяна на предназначението, както и промяна на обемно-пространствените параметри; 3. схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, както и електрически и газификационни табла, външни климатични съоръжения, антени на мобилни оператори и други подобни. (6) Министърът на културата може да поиска изготвяне на ОВНКЦ извън териториалния обхват на световната културна ценност при наличие на потенциална заплаха от значителни неблагоприятни визуални или физически въздействия върху нейни компоненти, предвидени в инвестиционни проекти. В тези случаи министърът на културата или оправомощения от него заместник- министър, издава мотивирана заповед за изготвяне на ОВНКЦ на проекта с посочен териториален обхват. Чл. 82в. (1) ОВНКЦ и заданието за изготвянето на оценката се възлагат и финансират от възложителя на съответния проект за устройствен план или инвестиционен проект. (2) ОВНКЦ се изготвя от интердисциплинарен екип от експерти под ръководството на лице, вписано в публичния регистър по чл. 165 за съответната област, който представя Доклад за оценка на въздействието върху недвижими културни ценности от световно значение. Докладът включва заключения относно: потенциалните значими благоприятни и неблагоприятни въздействия и последици от прилагане на предложението за намеса с устройствения план или инвестиционния проект върху изключителната световна стойност на недвижима културна ценност с категория „световно значение" и нейните компоненти, включително върху автентичността и целостта на обекта, рисковете и обратимостта на неблагоприятните въздействия, както и мерки за тяхното предотвратяване или смекчаване. (3) Обхватът, структурата и съдържанието на заданието по ал.1 и на доклада за ОВНКЦ по ал.2 се определят с наредбата по ал.6. (4) Докладът по ал.2 подлежи на обществено обсъждане по ред определен с наредбата по ал.7. (5) Докладът по ал.2 за приемане или отказ за приемане се издава въз основа на проверка на съответствието на предложението за устройствен план или инвестиционен проект с режимите за опазване и определените с наредбата по ал. 7 критерии. (6) Одобряването на доклада по ал.2 или отказът за одобряване на доклад се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър, след становище на Специализирания експертен съвет по чл. 14, ал. 2, т.1. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник" и може да бъде обжалвана пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (7) Условията и редът за изготвяне и приемане на ОВНКЦ се определят с наредба на министъра на културата. (8) Когато по реда на Закона за опазване на околната среда се изготвя оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционни предложения или екологична оценка за устройствени планове, при които се засяга териториалният обхват на недвижима културна ценност от световно значение, докладът за ОВНКЦ се изготвя по реда на този закон, преди изготвяне на ОВОС или на екологичната оценка. Докладът за ОВНКЦ и решението за неговото приемане или за отказа за приемане се изпращат на заявителя и на министъра на околната среда и водите, съответно на директора на РИОСВ, и се вземат предвид при изготвяне на доклада за ОВОС или за екологична оценка." §27. В чл.83 се правят следните изменения: 1. Навсякъде в разпоредбите на чл. 83 думите „чл.84, ал.1 и 2" се заменят с „чл.84"; 2. В ал. 1, т. 1, буква "а", думата „реконструкция" се заменя с „преизграждане". §28. Създава се член 83б със следния текст: „Чл.83б (1) Министърът на културата или оправомощения от него заместник- министър, отказват извършване на съгласуване по реда на този закон: 1. на проекти за нови общи устройствени планове или за изменения на общи устройствени планове, когато действащите за съответната територия общи устройствени планове не отговарят на изискванията на чл.106, т.1 и чл. 107, т.1 от Закона за устройство на територията; 2. на проекти за нови подробни устройствени планове или за изменения на такива планове, когато действащите за съответната територия общи устройствени планове не отговарят на изискванията на чл.106, т.1 и чл. 107, т.1 от Закона за устройство на територията; 3. на проекти за нови подробни устройствени планове или за изменения на такива планове, включително работни устройствени планове, когато действащите за съответната територия подробни устройствени планове не отговарят на изискването на чл.112, ал.2,т.8 от Закона за устройство на територията; 4. на визи за проектиране и на инвестиционни проекти за недвижими културни ценности, когато действащите подробни устройствени планове за съответната територия не отговарят на изискването, посочено в точка 3. (2) Съгласуване в случаите по ал. 1 се извършва след привеждане на съответния устройствен план в съответствие с изискванията на закона." §29. Член 84 се изменя така: „Чл. 84 (1) Съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до два месеца от датата на внасянето им в Министерството на културата. (2) Срокът по ал. 1, започва да тече от датата на постъпване на съответната документация в деловодството на Министерството на културата. (3) Съгласуването на устройствени планове за единични и групови недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони, се извършва от министъра на културата или оправомощен от него заместник- министър. (4) Съгласуването на визи за проектиране и на инвестиционни проекти за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони, както и визи за проектиране съгласно чл. 140, ал.3 от ЗУТ, за недвижими културни ценности, се извършва от министъра на културата или оправомощен от него заместник- министър. Всички проекти и искания за намеси в териториалния обхват на недвижима културна ценност с категория „световно значение", се съгласуват от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър, след разглеждане от Специализирания експертен съвет по чл. 14, ал. 2, т. 1. (5) Съгласуване на схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, както и електрически и газификационни табла, външни климатични съоръжения, антени на мобилни оператори, се извършва от министъра на културата или оправомощен от него заместник- министър; (6) Съгласуване на искания и документация за извършване на намеси, чиято необходимост е възникнала в следствие на бедствени и аварийни ситуации или установени по реда на чл. 72 и 73, както и за текущи ремонти,авариен ремонт или аварийна намеса или ткива, установени по реда на чл. 72 и 73, както и за текущи ремонти, при които не се променят архитектурните и/или художествените характеристики на строежите се извършва от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър. Предписанията на комисиите по чл. 72 за обезопасяване, както и по чл. 73 за извършване на аварийно-укрепителни работи, се изпълняват незабавно и не подлежат на съгласуване по реда на чл. 84. (7) За извършени законосъобразни дейности по текущ ремонт и поддръжка на сгради - недвижими културни ценности, собствениците, концесионерите или ползвателите уведомяват Министерство на културата, НИНКН и звената по чл. 18, ал. 3 в срок до два месеца от извършването им. (8) За извършване на съгласуване по този член се подава заявление до министъра на културата, по утвърден от него образец. След извършване на съгласувателната дейност, един екземпляр от документацията се предоставя в НИНКН за попълване на Националния документален архивен фонд. (9) При установяване на нередовности и непълноти в документите, заявителят се уведомява писмено, като му се предоставя срок до двадесет работни дни за отстраняване на нередовностите или непълнотите с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Срокът за произнасяне на административния орган започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителните документи. Когато нередовностите или непълнотите не са отстранени в срок, административният орган прекратява производството. (10) За устройствени планове и специфичните правила и нормативи към тях, по чл.78, т.2 както и за заданията за тяхното изготвяне, съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на чл. 80. (11) За инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по чл. 83, съгласуване или отказ за съгласуване се издава въз основа на проверка на съответствието с изискванията на наредбата по чл. 171, съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне, изработени в съответствие с режимите за опазване за съответната територия и съгласувани по реда на този закон. (12) За плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности и заданията за тяхното изготвяне, съгласуване или отказ за съгласуване се издава въз основа на проверка на съответствието с изискванията на чл. 81, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, наредбата по чл. 81, ал. 7 и след становище на Специализирания експертен съвет по чл. 14, ал. 2, т. 1. (13) Актовете на органа по ал. 3 се съобщават на заявителите при условията и по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс. (14) За съгласуването по този раздел и изготвените писмени становища по ал. 1 заявителите не заплащат държавни такси." §30. Създава се нов чл. 84а със следния текст: Чл. 84а. (1) НИНКН извършва мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения, по предварително определени показатели, съобразно определен териториален обхват и по календарен план. С мониторинга се предлагат и необходимите мерки за опазване на недвижимите културни ценности и сроковете за тяхното изпълнение. (2) Приоритетно мониторинг се провежда на недвижими културни ценности с категория „световно значение", на обектите включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България и на недвижимите културни ценности с категория „национално значение". (3) Докладът на НИНКН, съдържащ резултатите от мониторинга, както и предлаганите мерки за опазване на недвижимите културни ценности и сроковете за тяхното изпълнение, се внася в Министерството на културата. §31. В член 99, ал. 2 се изменя така: „(2) Статут на национално богатство се предоставя от министъра на културата въз основа на експертно заключение, изготвено от специализирания експертен съвет по чл. 14, ал. 2, т. 3 ." §32. В чл. 148, ал.1, думите „Съвета за теренни проучвания" се заменят със „Съвета по чл. 14, ал. 2, т. 5". §33. В чл. 150 се създава ал.4 както следва: „(4) Заместник научният-ръководител, вписан в разрешението по ал. 1, следва да е лице, което отговаря на изискванията, посочени в наредбата по чл. 147, ал. 6.". §34. В чл. 151, ал.2 се създаваа т. 4 със следния текст: „4. Копия на документи, удостоверяващи изискванията по чл. 150, ал. 4.". §35. Член 177б се отменя. §36. В член 177в се правят следните изменения: 1. В алинея 1 думите "Специализирания експертен съвет по чл. 177б, ал. 1" се заменят с „Специализирания експертен съвет по чл. 14, ал. 2, т. 5". 2. В алинея 5 думите " Специализираният експертен съвет по чл. 177б, ал. 1" се заменят с „Специализираният експертен съвет по чл. 14, ал. 2, т. 5". §37. В чл. 192, алинея 1, в основния текст, след думите „чл.15, ал.2" се добавят думите „и ал.3". §38. Член 200г се отменя. §39. В член 200д думите „чл.14, ал. 3" се заменят с „чл.14, ал. 4". §40. В §4, от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 15 се изменя така: „ 15. "Преизграждане по автентични данни на недвижима културна ценност" е пълно или частично възстановяване на погинали или невъзвратимо увредени, обеми или елементи от недвижимата културна ценност, на основание на графична, текстова, фотодокументация и други източници, които дават информация за формата и проекта, материалите и субстанцията, използването и функцията, традицията и техниките на изграждане, както и местоположението й." 2. Създават се нови точки 22 - 25 със следния текст: "22. "Аварийно- укрепителни работи" са дейности, целящи овладяване и преодоляване на случващи се и/или имащи опасност да се случат, значителни повреди и деформации на ограждащи и/или конструктивни елементи, инсталации или части от тях, водещи до опасност за живота, здравето и имуществото на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, както и до нанасяне на увреждане на недвижимата културна ценност, на околната среда и на близкостоящи сгради, до провеждането на авариен ремонт. 23. „Текущ ремонт" на недвижима културна ценност е поддържането в изправност елементите на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които: а) не се подменят автентични архитектурно-художествени декоративни елементи, включително дограма; б) не се извършват вътрешни преустройства - преместване на съществуващи зидове, направа на отвори в тях, направа на нови зидове и преграждания; в) не се засяга конструкцията на сградата; г) не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. 24. „Трайно увреждане" на недвижима културна ценност е състояние, при което са настъпили необратими процеси за част или части от оригинала, които заедно или съвкупно са довели до загуба на материална, архитектурно-художествена или обемно пространствена автентичност и/или на конструктивна устойчивост. 25. „Унищожена недвижима културна ценност" е състояние, при което са настъпили необратими увреждания на цялата сграда, съоръжение или обект, резултат на действие или бездействие на отговорни лица.". §41. В §29 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (ДВ, бр. 16 от .2016 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2018 г.), в алинея 1, след думите „археологическо проучване" се добавя „в качеството си на научен ръководител,". §42. В Приложението към чл. 50, ал. 3 се правят следните изменения: 1. Ред №13 се изменя така: „13. „Тракийски и античен град Кабиле" край с. Кабиле, община Тунджа, област Ямбол"; 2. Ред № 21 се изменя така: „21. Археологически резерват „Сборяново", община Исперих, област Разград.". ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ §1. Когато за недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, не са определени предписания и/или режими на опазване, до тяхното определяне, но за срок не-по късно от три години от влизане в сила на този закон, се прилагат следните правила: 1. за недвижими културни ценности с категория „национално значение“, не се допускат намеси с изключение на: укрепителни и консервационно-реставрационни работи, промяна на предназначението по реда на чл. 147а от ЗУТ, ремонтни дейности и дейности по поддръжка, без промяна на използваните материали и технологии. Не се допуска пристрояване и/или надстрояване, ново основно или допълващо застрояване в имота, с изключение на възстановяване на изчезнали обеми. Не се допуска разделяне на поземления имоти, в който се намира недвижимата културна ценност; 2. за недвижими културни ценности с категория „регионално значение“ не се допускат намеси с изключение на: укрепителни и консервационно-реставрационни работи, промяна на предназначението, ремонтни дейности, дейности по поддръжка, без промяна на използваните материали, промяна на разпределенията и интериора, които не променят фасадите и градоустройствените параметри на сградата и/или използваните материали и технологии. Не се допуска пристрояване и/или надстрояване, ново основно или допълващо застрояване в имота, с изключение на възстановяване на изчезнали обеми. Не се допуска разделяне на поземления имот, в който се намира недвижимата културна ценност; 3. за недвижими културни ценности с категория „местно значение“ не се допуска надстрояване, както и пристрояване към улица, промяна на фасадите, както и ново основно застрояване в имота; 4. за недвижими културни ценности с категория „ансамблово значение“: допуска се реализирането на инвестиционни инициативи при запазване на начина и характера на застрояване, както и на пространствените характеристики и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат; 5. за недвижими културни ценности с категория „документално значение“ се допуска реализирането на инвестиционни инициативи при запазване на начина и характера на застрояване, както и на пространствените характеристики и архитектурната типология, към която принадлежат.“ 6. За недвижими културни ценности без категория или без предварителна категория се прилагат правилата по т. 3. §2. С влизане на този закон в сила недвижимите културни ценности, притежаващи статут „за сведение“, придобиват статут на недвижими културни ценности с категория „документално значение.“ §3. (1) В срок до три години от влизане в сила на този закон, по предложение на директора на НИНКН, Министерството на културата преразглежда декларираните и обявени недвижими културни ценности с категория „местно значение“ и ги преразпределя в категории „регионално значение“ и „местно значение“ със заповед на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице. Заповедта се публикува на интеренет страниците на Министерство на културата и НИНКН. (2) До влизане в сила на заповедта по ал. 1, за заварените недвижими културни ценности с категория „местно значение“, без определени специфични предписания и/или и режими на опазване, се прилагат правилата на §1, т. 2.“ §4. В едногодишен срок от влизане на закона в сила кметовете на общини създават публичния регистър на застрашените недвижими културни ценности по чл. 49, т. 2 на територията на общината, а общинските съвети приемат в шестмесечен срок от влизане на закона в сила наредбата по чл. 17, ал. 2, т. 6. §5. В 6 месечен срок от влизане на закона в сила министърът на културата издава наредбите по чл. 78, т. 6 и чл. 82в, ал. 7. §6. Започналите производства по чл. 72-74 и чл. 84 се довършват по досегашния ред. §7. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г., бр. 35, 61, 62, 79 и 101 от 2015 г., бр. 15 и 51 от 2016 г., бр. 13, 63, 92, 96 и 103 от 2017 г., бр. 21, 28, 55 и 108 от 2018 г., бр. 1, 24, 25, 41, 44, 62 и 101 от 2019 г., бр. 17, 21, 60 и 62 от 2020 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 92 от 2020 г.; изм., бр. 104 от 2020 г., бр. 16, 20 и 21 от 2021 г., бр. 42 от 2022 г. и бр. 6 и 86 от 2023 г.) се правят следните изменения : 1. В чл. 137, ал. 1 : а) в т. 1, буква „м“ след думите „световно значение" се поставя запетая и съюзът „и“ се заличава, а след думите „национално значение“ се добавя „и „регионално значение““. б) в т. 5, буква „е“ думите „за сведение“ се заменят с „документално значение“. 2. В чл. 232а, ал. 1 думите „чл. 84, ал. 1 и 2“ се заменят с „чл. 84“. 3. В §5 от допълнителните разпоредби, в т. 38 думите „реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство“ се заменят с „преизграждане по автентични данни по смисъла на §4, т. 15 от допълнителните разпоредби на Закона за културното наследство“. §8. Законът влиза в сила от обнародването му в Държавен вестник, с изключение на §29, който влиза в сила от 1 септември 2024 г.

МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство цели постигане на по-съвременна, ефективна и адекватна регулация на режимите и дейностите, свързани с опазването на недвижимото културно наследство. В последните години зачестиха опитите за унищожаването на безценни образци на нашето недвижимо културно наследство. Действащият Закон за културното наследство (ЗКН) не успя да предостави необходимата закрила на голям брой културни ценности и това дава ясен сигнал, че държавата следва да преосмисли своята политика за съхраняване на тази ключова част от националната ни сигурност и идентичност. С промените в закона се цели постигане и на държавническо разбиране, че културните ценности са общонационално богатство и важно обществено достояние. В действащата редакция на ЗКН съществуват редица архаични и неработещи текстове, които са причина за необратими загуби на безценни образци на българското културно наследство. Посочените негативни тенденции налагат и големия брой промени, които се съдържат в законопроекта. По-важните изменения и допълнения са в следните направления: На първо място, чрез промените в чл. 6 се изяснява и прецизира терминологията, която уточнява обема и обхвата на понятието „културно наследство“, който е основен обект на законовата закрила. На точното систематично място в закона се преурежда материята, регламентираща съществуването и устройството на всички експертни съвети към министъра на културата, както и принципите за тяхното функциониране. В тази връзка с редица предлагани промени се прецизират правомощията и функциите на най-важния експертно-консултативен съвет – Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, които да го направят по-ефективна, ефикасна и действаща структура в разумни за обществото срокове. Въвежда се принципът, че устройството и дейността на всички експертни съвети се уреждат с правилници, издадени от министъра на културата. В тази връзка е и предложението за закриване на общинските звена в регионите за планиране от ниво 2, определени в Закона за регионалното развитие (чл. 17, ал. 3). Още от момента на създаването си по закон, тези звена или не бяха ефективно конституирани или се оказаха неспособни да осъществяват вменените им правомощия. Предвиденият в закона състав от трима души за звено е видимо недостатъчен за изготвяне на становища по чл. 84 от ЗКН, тъй като в състава им, освен архитект и инженер-конструктор, вписан в регистъра по чл. 165 от ЗКН /такова изискване не бе поставено в закона/, следва да има и технолог, ландшафтен архитект, изкуствовед, археолог, урбанист, електро и ВиК инженери и др. Тези звена на практика би трябвало да изпълняват функциите на регионални институти за недвижимо културно наследство, но идеята за осъществяване на децентрализация не проработи. Същата е неуспешен опит да се възстановят регионалните звена на НИПК (Национален институт за паметниците на културата), но в рамките на утвърдената численост на общинската администрация, т.е. за сметка на общински звена. Функциите на общинските звена, чието закриване се предлага, е целесъобразно да бъдат прехвърлени в регионалните структури на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), чийто статут също се актуализира с проекта за закон. Чрез предлаганите промени се цели НИНКН да осъществява дейността си по-пълноценно и в строго съответствие със законоустановените принципи и срокове. Ще се гарантира в по-висока степен изпълнението 1 на закона, включително научно-изследователската и научно-приложната работа. Постепенно се цели и преодоляване на кадровия /експертен/ дефицит, затрудняващ дейността на едно от основните звена в системата за защита на нашето културно наследство. В тази насока е и предложението в структурата на НИНКН задължително да бъдат създадени регионални звена, като досега това беше само една правна възможност. Предвижда се и разширяване на функциите на НИНКН, а именно добавяне на дейностите по мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения, както и участие в процедурите по раздел II от глава V на ЗКН - изследване на обекти, които могат да бъдат определени и декларирани като недвижими културни ценности, както и подготовка на откази за деклариране. Като краен резултат, ще бъде преодоляна липсата на оперативна самостоятелност, която възпрепятства НИНКН да изпълнява качествено вменените му по закон функции. Понастоящем, това е единственият институт в ЕС без научна лаборатория, съвременно оборудване и софтуер за изследване, заснемане и картографиране на недвижимите културни дейности – дефицит, който се цели постепенно да бъде преодолян. С проектозакона се въвеждат и две нови и изключително важни дейности, които следва да бъдат приоритет за НИНКН – извършване на мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения, както и изготвяне на годишни програми за действие. Една от важните промени в нормативната уредба се отнася до въвеждане на нова категоризация на недвижимите културни ценности /НКЦ/ според тяхната културна и научна стойност и обществената им значимост. Тази, най-важна категоризация, използвана от закона за конкретизация на вида, степента на защита и режима на НКЦ придобива следния вид: 1. "световно значение"- вписаните в Списъка на световното наследство; 2. "национално значение" - археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната; 3. „регионално значение“ - недвижими културни ценности с висока стойност за културата и историята на регион и/или област от страната, като и такива от свързани с културата и историята на повече от една община; 4. "местно значение"- свързаните с културата и историята на населени места, намиращи се на територията на една община; 5. "ансамблово значение"- поддържащите пространствената характеристика, мащаба, типологията, смисловите, естетическите и функционалните връзки на груповата ценност, към която принадлежат; 6. "за сведение" - самостоятелни обекти, притежаващи индивидуална стойност като носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят. Категорията „местно значение“ се разделя на две категории, тъй като в нея попадат сгради с много широк спектър на културната им ценност. В тази връзка се предлага въвеждане на нова категория - „регионално значение“. Новата категоризация има отношение и към предложените по- нататък промени, свързани с допустимостта на намесите в НКЦ. Едно от основните достойнства на проектозакона е подробното разписване по нов начин на процедурата по идентифициране на недвижимите културни ценности. С цел предотвратяване на възможности за увреждане или унищожаване на даден обект в периода от стартиране на неговото изучаване до декларирането му като НКЦ, със заповедта на министъра на културата за започване на проучването се установява режим на превантивна защита, който действа от датата на връчване на заповедта до приключване на процедурата по предварителна оценка, но за не повече от шест месеца. Понастоящем, такава превантивна защита не съществува, в резултат на което голям брой сгради бяха премахнати от недобросъвестните си собственици. Следващата, важна и наложителна промяна се състои в опростяването и ускоряването на процедурата, свързана с декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като 2 недвижими културни ценности, както и отказите за деклариране. Предвижда се декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности да се извършва със заповед на министъра на културата по предложение на директора на НИНКН, въз основа на предварителната оценка по чл. 57, ал. 3 и 4 от ЗКН. Предложението включва предварителна категоризация, класификация и временни режими за опазване на тези обекти, като срокът за неговото изготвяне е до шест месеца от стартиране на процедурата по идентификация. Отказите за деклариране, както и прекратяването на временния режим на опазване се извършват също със заповед на министъра на културата. Предлаганата промяна освен ускоряване на процедурата, предвижда и ограничаване на кръга от правомощия на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимото културно наследство (СЕСОНКЦ). По сега действащата процедура, над 18 000 обекта би трябвало да бъдат разгледани от СЕСОНКЦ, за да получат окончателен и пълноценно дефиниран статут на НКЦ. Имайки предвид, че към настоящия момент във възможностите на СЕСОНКЦ е разглеждането на около 100 обекта годишно, е очевидно че режимите за деклариране и за опазване на НКЦ няма да могат да бъдат осъществени в разумни срокове. Следващата категория промени обхваща предвидените в закона процедури по предпазване на НКЦ от повреди, нерегламентирани намеси и разрушаване. Предлага се при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота да се задължи да уведоми кмета на съответната община и НИНКН. Отделно от това задължение, всяко физическо или юридическо лице, при констатиране на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, ще има право да подаде уведомление до кмета на общината и НИНКН. Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице, в 14-дневен срок от постъпване на уведомление за съществуващ риск или заплаха, въз основа на оглед на място и проверка по документи, ще издава заповед, с която задължава собствениците, да извършат за тяхна сметка, в определен срок, обезопасяване на НКЦ. За издадената заповед се уведомява Министерството на културата. При неизпълнение на заповедта в определения срок, общината ще извършва необходимото обезопасяване на имота за сметка на задълженото лице. Основната тежест на цитираната процедура пада върху кмета на общината и общинската администрация. Следващият кръг от изменения визират действията по „спасяване“ на НКЦ при установяване на риск от настъпване на трайни и непоправими вреди, на настъпили такива или на риск от погиване. Кметът на общината е длъжен да назначи със заповед комисия, която включва представители на съответната община, на НИНКН, както и на Дирекцията за национален строителен контрол. Комисията извършва оглед на място и проверка по документи и установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Въз основа на протокола, кметът на общината, в 14-дневен срок, със своя заповед, задължава собствениците, за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни-реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84 от ЗКН. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението й. Когато комисията предложи извършване на демонтиране и последващо преизграждане по автентични данни на недвижимата културна ценност или части от нея, кметът на общината, изпраща преписката в Министерство на културата. В този случай министърът на културата издава заповед за назначаване на комисия, която извършва подробно обследване на сградата. В комисията задължително се включват архитект и инженер-конструктор от страна на НИНКН. По предложение на комисията, министърът на културата издава заповед за демонтиране на недвижимата културна ценност. Недвижимата културна ценност се преизгражда въз основа на 3 представена от собственика документация, изготвена в съответствие с указаното в заповедта, както и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84 от ЗКН. В случай, че комисията установи, че недвижимата културна ценност може за бъде поправена и заздравена, министърът на културата или оправомощено от него лице, издава заповед за отказ от демонтиране, с която изпраща преписката на кмета на съответната община с указания за провеждане на нова процедура по чл. 73 (укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности). С така разписаната процедура по опростен, ясен и точен начин се преурежда една сложна и неработеща сега процедура. С промените в ЗКН се предлага и предефиниране на мерките за териториалноустройствена защита на недвижимото културно наследство. В новата редакция на закона те изглеждат по този начин: 1. определяне на режими за опазване; 2. създаване и прилагане на устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфични правила и нормативи към тях; 3. създаване и прилагане на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности; 4. извършване на оценка на въздействието върху недвижими културни ценности от световно значение. 5. установяване на режим на съгласуване на устройствени планове, визи за проектиране, инвестиционни проекти и друга документация, засягащи защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и предвиждащи намеса в недвижими културни ценности, както и контрол по тяхното прилагане и изпълнение; 6. финансиране за извършването на дейностите по териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство, по ред и условия, определени с наредба на министъра на културата; 7. осъществяване на мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности и защитените територии на недвижимото културно наследство. С новосъздадените текстове на членове 82а, 82б и 82в се отговаря на изискването на Комитета за световно наследство, че оценките на въздействие върху изключителната световна стойност (ИСС) на обектите на културното наследство, вписани с Списъка на световното наследство, следва да се извършват в съответствие с Ръководството на ИКОМОС за оценки на въздействието върху наследството (ОВН) за забележителни места, представляващи световно културно наследство. Ръководството на ИКОМОС определя Декларацията за изключителната световна стойност като ключова за оценяването на въздействията и рисковете за обекта на световното културно наследство. С декларацията са определени и компонентите на ИСС. Основен фокус и цел на оценката върху наследството е въздействието върху изключителната световна стойност на обектите на световното културно наследство и на нейните компоненти. Режимите за опазване и плановете за опазване и управление се изготвят съобразно спецификата на съответната НКЦ и отразяват системата на опазване в рамките на нейния териториален обхват. Необходимостта от оценка на въздействието на планове и проекти върху изключителната световна стойност на вписаните в Списъка на световното културното наследство обекти е изискване по Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. В Оперативните насоки за прилагане на Конвенцията (ОНПК) се посочва, че оценката на въздействието на предлагани интервенции е от съществено значение за обектите на световното наследство (чл.110). През 2011 г. Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) публикува Ръководство за оценки на въздействието върху наследството (ОВН) за забележителни места, представляващи световно културно наследство. В документ WHC -15/39.COM/7, приет от Комитета за световно наследство през 2015 г., се изтъква 4 необходимостта от минимизиране на негативното влияние на инвестиционни и устройствени проекти върху наследството, като за основен инструмент за постигане на това равновесие се посочва оценката на въздействието върху ИСС на обектите. Съгласно чл. 31 от документа страните членки се насърчават да интегрират процедурите по оценките на въздействие върху културното наследство в законодателството си, в механизмите си на планиране и в плановете си за управление. Държавите страни по Конвенцията се насърчават да прилагат методологията за оценка на въздействието за всички разработки, оказващи въздействие върху културните ценности – световно наследство, като част от процеса на вземане на решения. (Решение 42 COM 7 на Комитета от 2018 г.). В Решение 41 COM7B.43 на Комитета за световно наследство, отнасящо се до Старинен град Несебър, са поставени изисквания към българската държава да включи задължителна оценка на въздействието върху наследството на инфраструктурни проекти и устройствени дейности, която да се извършва в съответствие с Ръководството на ICOMOS, както и да приеме подходящи регулаторни инструменти и механизми за предотвратяване, на етапа на планиране и програмиране, на неподходящи разработки, които биха могли да застрашат ИСС на обекта и да представляват потенциална опасност съгласно параграф 179 от ОНПК. От Центъра за световно наследство е обърнато внимание на българската страна за необходимостта от включване в националната нормативна уредба на текстове за оценка на въздействието върху културното наследство, както и на други текстове, свързани с опазването на обектите на световното наследство. Изготвянето на оценка на въздействието върху наследството е и една от Препоръките (Препоръка D4) на Комитета на министрите към държавите – членки на ЕС във връзка със Стратегията за културното наследство в Европа през 21 век, приета на 22 февруари 2017 г. Една от най- важната промени в ЗКН цели да оптимизира и усъвършенства съгласувателните процедури по закона. Това е процедурата по съгласуването на инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство (чл. 84 от ЗКН), свързани с осъществяване на широкия арсенал от мерки по териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство. Съкращават се наполовина сега съществуващите срокове за съгласуване по ЗКН – от четири на два месеца. Провеждането на тази процедура при значително съкратени срокове се постига чрез оптимизиране на дейностите и опростяване процедурата по съгласуване – редица от съгласувателните дейности, извършвани понастоящем на принципа на т. нар „двустепенно съгласуване“ /НИНКН и Министерство на културата / се предвижда да се осъществяват еднофазно, от специализирана дирекция в Министерство на културата само с акт на министъра на културата с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали. Преминават на уведомителен режим дейностите по текущ ремонт и поддръжка на сгради - недвижими културни ценности. Намалява се обхвата на съгласувателните дейности и намеси в защитени територии за опазване на културното наследство, за които се изисква становище на СЕСОНКЦ. Задължително становище от СЕСОНКЦ ще се изисква единствено за намеси в териториалния обхват на НКЦ с категория „световно значение“ и на тези включени в Индикативната листа за културното наследство на Република България, както и за одобряването на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности. Със създаването на новата норма на чл.83б се цели разрешаването на един отдавна съществуващ проблем. Става въпрос за множество случаи, при които се констатира неизпълнение на задължението по Закона за устройство на територията, в общите и подробните устройствени планове да бъдат отразени НКЦ и границите на защитените територии по ЗКН. По този начин стотици НКЦ остават практически без териториалноустройствена защита. С цел преодоляване на този проблем се предлага министърът на културата да отказва съгласуване на проекти за устройствени планове, визи за проектиране, както и на инвестиционни проекти, когато се 5 установи, че действащ устройствен план не отговаря на изискванията на законодателството ни по защита на културното наследство. Понастоящем подобна възможност не съществува. С новосъздадената норма на чл. 84а НИНКН се натоварва с осъществяването на една функция, която досега бе оставена без необходимото внимание, а именно: извършване на мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения, по предварително определени показатели, съобразно определен териториален обхват и по календарен план, като приоритетно мониторинг се провежда на НКЦ от с категория „световно значение“, обектите включени в Индикативната листа на Република България и НКЦ с категория „национално значение“. С мониторинга се предлагат и необходимите мерки за опазване на недвижимите културни ценности и сроковете за тяхното изпълнение. Резултатите от мониторинга с предлаганите мерки за опазване на недвижимите културни ценности, както и сроковете за тяхното изпълнение се предвижда да бъдат внесени за разглеждане в Министерство на културата. Чрез въвеждане на нови дефиниции в допълнителните разпоредби се цели постигане на точно и еднакво прилагане на закона, особено в частта му, регламентираща забранените и допустимите намеси в НКЦ. Една от позитивните страни на предлаганите промени е установяване на режим на временна превантивна защита, който се прилага, когато за недвижима културна ценност не са определени предписания и/или режими на опазване, до тяхното определяне. Този, особено полезен режим, не съществуваше досега. Правилата на режима на временна превантивна защита са посочени в §1 от Преходните и заключителни разпоредби и са следните: 1. за недвижими културни ценности с категория „национално значение“, не се допускат намеси с изключение на: укрепителни и консервационно-реставрационни работи, промяна на предназначението по реда на чл. 147а от ЗУТ, ремонтни дейности и дейности по поддръжка, без промяна на използваните материали и технологии. Не се допуска пристрояване и/или надстрояване, ново основно или допълващо застрояване в имота, с изключение на възстановяване на изчезнали обеми. Не се допуска разделяне на поземления имот, в който се намира НКЦ; 2. за недвижими културни ценности с категория „регионално значение“ не се допускат намеси с изключение на: укрепителни и консервационно-реставрационни работи, промяна на предназначението, ремонтни дейности, дейности по поддръжка, без промяна на използваните материали, промяна на разпределенията и интериора, които не променят фасадите и градоустройствените параметри на сградата и/или използваните материали и технологии. Не се допуска пристрояване и/или надстрояване, ново основно или допълващо застрояване в имота, с изключение на възстановяване на изчезнали обеми. Не се допуска разделяне на поземления имот, в който се намира НКЦ; 3. за недвижими културни ценности с категория „местно значение“ не се допуска надстрояване, както и пристрояване към улица, промяна на фасадите, както и ново основно застрояване в имота; 4. за недвижими културни ценности с категория „ансамблово значение“: допуска се реализирането на инвестиционни инициативи при запазване на начина и характера на застрояване, както и на пространствените характеристики и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат; 5. за недвижими културни ценности с категория „документално значение“: допуска се реализирането на инвестиционни инициативи при запазване на начина и характера на застрояване, както и на пространствените характеристики и архитектурната типология, към която принадлежат; 6. За недвижими културни ценности без категория или без предварителна категория се прилагат правилата по т. 3. 6 Въпреки немалкия обем от предлагани промени, настоящият законопроект представлява само първата стъпка от процеса на усъвършенстване на правния режим на защита на недвижимото културно наследство. 7

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ АДМИНИСТРАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 22.11.2023 г. X 04.14-78/22.11.2023г. Signed by: Miroslava Vasileva Dokova МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА Вх. №: 33-00-583 Дата: 23-11-2023 ДО Г-Н ТОДОР КЕРАНОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА На Ваш Изх. № 33-00-583/14.11.2023 г. Копие: Г-ЖА ВАНЯ СТОЙНЕВА ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КЕРАНОВ, Приложено Ви изпращам становището на дирекция „Модернизация на администрацията" относно съгласуването на частична предварителна оценка на въздействието на проекта на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Съгласуването се извършва на основание чл. 30г. от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. С оглед новия подход на Министерския съвет за реализиране на законодателните си инициативи, целящи намаляване на честите промени в законодателството, в становището ни са направени препоръки относно обхвата на оценката и включването в този обхват на планираните в Законодателната програма на Министерския съвет промени в Закона за културното наследство, както и на промените в закона, свързани със съгласуваните с Министерството на културата мерки за реализиране на регистровата реформа и за намаляване на административната тежест. В случай на необходимост от допълнителни разяснения за необходимостта заложените цели в законодателната програма и мерките за намаляване на административна тежест да бъдат включени в законопроекта, изразяваме готовност за среща с участието на главния секретар на Министерския съвет. За контакт: Юлиана Чолпанова, държавен експерт в дирекция „Модернизация на администрацията", тел. 02 940 2451, ел. поща: y.cholpanova@government.bg. Приложение: становище на дирекция „Модернизация на администрацията" ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА" В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 22.11.2023 г. X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov ИСКРЕН ИВАНОВ гр. София, бул. „Дондуков" № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство Вид оценка: Частична Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: 22.11.2023 г. X 04.14-78/22.11.2023г. Signed by: Miroslava Vasileva Dokova В отговор на №: 33-00-583/14.11.2023 г. Институция: Министерство на културата Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а" от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация I. Относно законодателната инициатива: 1. В Законодателна програма на Министерския съвет за периода 1 септември – 31 декември 2023 г. по отношение на Закона за културното наследство в т. 69 от програмата Министерството на културата е предложило да бъдат включени следните цели, основни положения и очаквани резултати: -постигане на съвременна, ефективна и адекватна регулация на режимите и дейностите, свързани с опазването на недвижимото културно наследство; - постигане и на държавническо разбиране, че културните ценности са общонационално богатство и важно обществено достояние; - премахване на редица архаични и неработещи текстове, които са причина за необратими загуби на безценни образци на българското културно наследство; - запазване на съществуващото двуинстанционното производство за всички видове градоустройствени процедури, НКЦ с категория „световно" и „национално" и преминаване към едноинстанционно производство в НИНКН за останалите случаи; - намаляване на сроковете за извършване на съгласувателните процедури; - подобряване на структурата и функционирането на националната система за опазване на културното наследство, в която по-пълноценно се включват и всички видове музеи: когато недвижимата археологическа културна ценност е предоставена на ведомство или община, дейностите, свързани с опазване на недвижимите културни ценности, както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности да се извършват в съответствие с изискванията на закона от археологически или исторически музей със седалище на територията на съответната община, а в случай, че няма такъв – от най-близкия регионален музей, като отношенията между музея и ведомството или общината се уреждат с договор. - прецизиране на правомощията на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към министъра на културата; - прецизиране на понятието за музей: музеят се определя като културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и гр. София, бул. „Дондуков" № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел. Постановява се, че наименованието „музей" може да бъде използвано само от организация, създадена по реда на закона; - създаване на възможност на художествените музеи и галерии да включват в основните си фондове произведения на съвременното изкуство чрез преодоляване на съществуващото изискване това да са само творби, от създаването на които са изминали повече от 50 години; - уеднаквяване на подхода за финансиране на всички държавни и общински музеи. В представената частична предварителна оценка на въздействието са формулирани проблеми, без да се изяснят изчерпателно техните мащаби и причините за възникването им. По този начин не може да се прецени колко и до каква степен обхватът на оценката съответства на планираното в законодателната програма. Обръщаме внимание, че е необходимо всички планирани нормативни промени в т. 69 от програмата (включително по отношение на ЗМДТ и ЗУТ) да бъдат разгледани и оценени в настоящата оценка и да залегнат в законопроекта, тъй като те са предложени в законодателната програма, която следва да се изпълнява в нейната цялост. Необходимо е да се реализира единна законодателна инициатива, която да обхваща всички цели, поставени в законодателната програма на Министерския съвет. 2. С писмо на главния секретар на Министерския съвет (№ 02.11- 48 от 25.05.2023 г.) до МК са изпратени предложения относно систематизиране на регулаторната политика в страната, сред които и досието на Закона за културното наследство. Предложенията бяха обсъдени и уточнени на съвместна среща. С оглед реализиране на подхода за единни инициативи за нормативни промени като мярка срещу честите промени в законодателството, очакваме в законопроекта да бъде включено изпълнение на съгласуваните мерки: изпълнение на мерки №14 и №20 от Концепцията за регистрова реформа и обсъдените предложения на администрацията на Министерския съвет за намаляване на административната тежест, които предвиждат изменения в чл. 98, 120 и 165. Измененията допринасят за постигане на съвременна, ефективна и адекватна регулация на режимите и дейностите, свързани с опазването на недвижимото културно наследство, което е предвидено в Законодателната програма. 3. Справката в системата на Народното събрание показва, че през 2023 г. Министерският съвет (МС) вече е предложил промени в закона (тук). По този начин в рамките на 2023г. с настоящото предложение ще са налични две предложения от МС за промени в закона. В тази връзка напомняме, че добрата практика е промените да се планират и предлагат в единни инициативи. II. Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване": В този раздел следва да се изясни какъв е проблемът/проблемите, каква е същността и мащабите им, как е констатирано наличието на проблем/проблеми, кои са пряко засегнатите субекти и обществени отношения и как, какво е желаното положение и как би могло да се постигне. Във връзка с това предлагаме да се даде по-подробна информация по отношение на всеки от проблемите, да се опише същността им, като в описанието да се включи на съответното място и към съответния проблем информацията от т.1.1., 1.2., 1.3., 1.4., 1.5. от образеца за извършване на частична предварителна оценка на въздействието, които към момента липсват. В случай, че са налични статистически данни относно същността и мащабите на проблемите, те също могат да бъдат включени в описанието. За да се изясни как са констатирани проблемите гр. София, бул. „Дондуков" № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 4 могат да се посочат и примери от практиката, изводи от доклади и анализи и т.н., показващи необходимостта от предприемане на съответните нормативни промени. Също така може да се използва и допълнителна информация от цитираната последваща оценка на въздействието на закона. Напомняме, че при представяне на проблемите могат да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. III. Относно раздел 2 „Цели": Към момента не може да бъде направена връзка между проблеми и цели, тъй като липсва яснота по отношение на същността на дефинираните проблеми в раздел 1 от оценката. Във връзка с това и след попълване на информацията в раздел 1 от оценката, предлагаме по възможност да се формулират измерими (качествено и/или количествено) цели. Целите е необходимо да съответстват на проблемите, а при реализирането им да се очаква да доведат до решаване на проблемите. За определяне на целите също могат да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. IV. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни": Предлагаме след изясняването на проблемите в раздел 1 от оценката при необходимост да се обмисли възможността за разширяване на кръга от заинтересовани и засегнати страни с включване на НПО с интереси и дейност в областта, органите на съдебната власт и др. Предлагаме за определянето на максимално широк кръг на засегнатите и заинтересованите страни да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. V. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализи на въздействията" и раздел 5 „Сравняване на вариантите": При представянето и разработването на вариантите в този раздел също препоръчваме да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Напомняме, че представянето на всеки вариант следва да включва информация и описание на всички действия и мерки, включително – описание на конкретните нормативни промени, които се предвиждат за реализиране на всеки от вариантите. Ако се предвиждат и/или ще бъдат необходими промени и в други нормативни актове, това също е необходимо да се опише във варианта с нормативни промени. Във връзка с това и след изясняване на проблемите, поставяне на цели и актуализиране на кръга от засегнати и заинтересовани страни, предлагаме да се разработят варианти на действие, който съответстват на проблемите и на целите, с посочване дали и как всеки от вариантите ще засегне съществуващи режими, услуги, дали се предвижда създаването на нови, какви ще бъдат евентуалните промени на административната тежест, какви средства са необходими за реализиране на всеки от вариантите и как ще бъдат осигурени и т.н. След това предлагаме информацията в раздел 5 да се синхронизира с информацията в раздели от 1 до 4. VI. Относно раздели 6.1., 6.2., 6.3., 6.4.: Напомняме, че заедно с отбелязването на съответното поле с отговор „Да" или „Не" в раздел 6.1., 6.2., 6.3. и 6.4. е необходимо да се включи и информация, обосноваваща посочения отговор. Такава информация е необходимо да има за всеки проблем в избрания вариант. гр. София, бул. „Дондуков" № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 4 VII. Относно раздел 7 „Консултации": Напомняме, че срокът за консултациите по чл. 26 от Закона за нормативните актове е 30 дни и само при извънредни обстоятелства този срок може да бъде намален. VIII. Относно раздел 11 „Информационни източници": След попълване на информацията в раздел 1 от оценката в този раздел е необходимо да се опишат всички източници на информация, които са използвани за извършване на оценката и да се посочат хиперлинкове за източниците, които са налични в интернет. IX. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА": 22.11.2023 г. X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov ИСКРЕН ИВАНОВ гр. София, бул. „Дондуков" № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 4 от 4

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ в периода 29.11.2023 – 29.12.2023 г . по проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство Организация/потребител /вкл. начина на Приети/ № Предложения и становища Мотиви получаване на неприети предложението/ 1. Държавна агенция Държавна агенция „Архиви” (ДАА), съгласно Закона за Националния „Архиви“ архивен фонд (ЗНАФ), провежда държавната политика в областта на 12-00-339/04.12.2023 подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването, съхраняването и използването на документите от Националния архивен фонд, както и в областта на развитието и усъвършенстването на архивната теория и практика. Законът за културното наследство (ЗКН) урежда опазването и закрилата на културното наследство на Република България. С оглед синхронизация на нормативната уредба в областта на опазването на документалното наследство и избягване на дублиране на правомощия и отговорности между ДАА и органите, създадени по реда на ЗКН, представям на вниманието Ви предложения за изменение и допълнение на текстове в ЗКН. Целта е нормалното и безпротиворечиво провеждане на основните политики в сферата на опазването и популяризирането на националното културното богатство. Доколкото в чл. 6, т. 10 от ЗКН документалното наследство е включено като част от културното наследство, предлагаме да се вземе предвид съществуването на Националния архивен фонд (НАФ), създаването, попълването, опазването и управлението на който е уредано в ЗНАФ, както и функциите на ДАА по отношение на НАФ. Във връзка с гореизложеното, моля да бъдат взети под внимание и отразени в публикувания за обществено обсъждане проект на ЗИД на ЗКН предложенията, направени по компетентност от ДАА, както следва: Чл. 5. (2) Опазването на културните ценности в случаите по ал. 1 се извършва по ред, определен с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на отбраната и Не се Предложението излиза министъра на вътрешните работи. приема извън предмета на проектозакона и 1 31.12.2023 г. 31.12.2023 г. 2 работи” да се добави “и председателя на Държавна агенция “Архиви” по отношение на Националния архивен фонд”. Мотив – компетенциите на ДА “Архиви”, регламентирани в ЗНАФ. Чл. 15. (1) В Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство. (2) Инспекторатът осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове, свързани със: … 6. опазване на книжовни и литературни културни ценности, съхранявани в библиотечните и архивните колекции - ръкописи, архивни документи и старопечатни издания; ПРЕДЛАГА СЕ РЕДАКЦИЯ В Т. 6 – да отпаднат думите “и Не се приема архивните” пред “колекции” и “архивни” пред “документи”. Мотив: Контролът на организацията, опазването, съхранението и използването на документите от Националния архивен фонд, съгласно ЗНАФ, се осъществява от държавните архиви – структурни звена на ДА “Архиви”. Чл. 19. (1) Националният институт за недвижимо културно наследство: … 6. води публичен регистър на недвижимите културни ценности, поддържа национален документален архивен фонд и организира информационен център; ПРЕДЛАГА СЕ РЕДАКЦИЯ НА Т. 6: да отпаднат определенията Не се приема “национален документален” пред “архивен фонд”, като след “архивен фонд” се допълни “който е част от Националния архивен фонд”. Мотив – синхронизация със ЗНАФ и по-конкретно с чл. 33, ал. 1, т. 7. Чл. 130. (1) Разрешение за износ, съгласно Регламент 116/2009 или за временно изнасяне на движими културни ценности по чл. 129, ал. 2, се издава от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице. посочените цели в правителството за 3 СЪДЪРЖАНИЕ: приема “(2) Разрешение за износ или за временно изнасяне на документи от Националния архивен фонд от територията на Република България към други държави се издава след разрешение от председателя на Държавна агенция “Архиви”. Досегашната ал. 2 става ал. 3; Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5. Мотив – синхронизация с чл. 8, ал. 3 от ЗНАФ. Чл. 189. Създадените документи по чл. 188 формират: 1. национален документален архив към НИНКН - за недвижимите културни ценности; ПРЕДЛАГА СЕ РЕДАКЦИЯ НА Т. 1: да отпаднат определенията “национален документален” пред “архив”. Мотив – синхронизация със ЗНАФ и по-конкретно с чл. 33, ал. 1, т. 7. Чл. 190. (1) Архивите по чл. 189 са постоянно попълваща се съвкупност от документи, отразяващи етапите в процеса на изпълнението на дейностите по опазването и представянето им, независимо от времето, начина и мястото на създаването им, както и от вида на носителя им. (2) Създаването, поддържането, съдържанието, съхраняването и използването на архивите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на културата. ПРЕДЛАГА СЕ РЕДАКЦИЯ НА АЛ. 2: след “министъра на Не се приема Не се приема културата” да се допълни“като по отношение на документите от Националния архивен фонд, се прилагат разпоредбите на Закона за Националния архивен фонд”. Мотив – синхронизация със ЗНАФ. Чл. 191. (1) Научният архив към съответния музей включва: 1. документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности; 2. отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани от тях постоянно или временно: документи за произход, за постъпване или придобиване от музея, оценителни протоколи, инвентарни Предложението излиза книги и други; Не се извън предмета на 3. документите за извършените от тях теренни археологически приема проектозакона и проучвания; посочените цели в 4. научната и справочна документация: научни паспорти и законодателната картотеки. програма на (2) Научният архив се съхранява безсрочно в музея, който го е правителството за създал, и не подлежи на предаване на органите за управление на периода 01.09.2023 - Националния архивен фонд, освен при закриването на музея без 31.12.2023 г. правоприемство. залегнал в законодателната програма на правителството. 4 СЪДЪРЖАНИЕ: “(3) Музеят осигурява публичен достъп и условия за използване на документите от Научния архив по реда на Закона за Националния архивен фонд и Наредбата за реда за използване на документите от Националния архивен фонд”; “(4) Документите от Националния архивен фонд, съхранявани в Научния архив на музея, подлежат на регистрация в Регистъра на Националния архивен фонд”. Мотив – синхронизация със ЗНАФ. Чл. 194. (1) При осъществяване на своята дейност инспекторите могат да си взаимодействат с органите на Министерството на вътрешните работи, Агенция “Митници”, Държавна агенция “Национална сигурност”, прокуратурата, други държавни и общински органи, както и с физически и юридически лица. ПРЕДЛАГА СЕ РЕДАКЦИЯ НА АЛ. 1: след думите “Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “Държавна агенция “Архиви”. Мотив – компетенциите на ДА “Архиви”, регламентирани в ЗНАФ. Не се приема Всички предложения на ДАА ще бъдат разгледани при следваща промяна в закона. 2. 27 декември 2023 г. Предложение: Не се Не е направено 07:40:51 ч. След като стана въпрос за заместник-ръководителите предлагам в закона да приема конкретно предложение Павел Деспотов се заложи програма за стаж, който да осигури необходимите години за текст. изисквани от Закона за културното наследство и хората, които са завършили археология магистри да могат да придобият необходимия стаж. 3. 27 декември 2023 г. 1. Предложение към чл. 56а Приема се Чл. 56а е премахнат и 10:28:23 ч. В предложените нови текстове към чл. 58 (1) и (2) е заложен максималния по принцип инкорпориран по нов AMladenov срок за завършване на процедурата по деклариране - 6 месеца за начин в чл. 57. изготвянето на предварителна оценка от НИНКН и 1 месец за издаване на заповедта от Министъра на културата. Това противоречи на зададения в чл. 56а (4) срок за превантивна защита - максимално 6 месеца. Предлагам да отпадне текста "но не повече от шест месеца" в чл. 56а. Написан по този начин той дава възможност за недобросъвестно изпълнение на задълженията и забавяне от някоя от страните. Остава неизяснен въпроса какво се случва при надхвърляне на сроковете по чл. 58. 2. Към чл. 50 Приема се Смяната на Относно заложената в чл. 50 точка 6 категория "документално значение" - по принцип терминологията цели запазва проблемите на термина "за сведение" - тоест създава тълкование по- точно отразяване на сред широката общественост, че обекта е възможно да се документира и спецификата на премахне. обектите. Понастоящем, тази категория обекти не се ползва със защита от премахване. 3. Към чл. 62 (1) Не се Предложението Предложение за допълване: приема. ненужно създава по- За обекти с висока предварителна категория (местно, регионално и голяма национално значение) предложението да се разглежда по реда на чл. 64, ал. административна 3. тежест. Сегашният режим осигурява необходимата 5 Свалянето на висока категория обекти от регистъра на НКЦ не би следвало публичност и да се случва без публично представени аргументи. прозрачност. 4. Предложение към чл. 79 (3) Не се С установяване на Предложение за допълване на текста на алинея 3 приема режима на групова недвижима културна За опазването на единични недвижими културни ценности, разположени в ценност се осигурява в териториалния обхват на групова недвижима културна ценност, не се достатъчна степен определят охранителни зони, с изключение на попадащи в обхвата на защитата на всички обособени територии с различна научна и културна област. а се прилагат единични НКЦ в предписанията за опазване на груповата недвижима културна ценност. съответния териториален обхват. В многопластови градове като например София и Пловдив имаме археологически ГНКЦ, които обхващат голяма територия и имат предписания свързани единствено и само с археологическо наблюдение и разкопки. Обособяването на въпросните ГНКЦ се случва с междуведомствена комисия, чиято задача не е да дава предписания за съхраняване на архитектурни и други НКЦ в територията. С оглед по- добрата защита на индивидуални обекти при тези условия е необходимо да се даде възможност за определяне на охранителна зона, след достатъчна мотивация. 5. Към чл. 83 и чл. 84 Не се Изброяването в чл. 83, Предлага се следния нов текст: приема. ал. 1, т.1, буква “б” обхваща и проектите по Към чл. 83 Нова (7) Проект за изменение по време на строителство на чл. 154 ЗУТ. Те и съгласуван по реда на чл. 84 проект; понастоящем подлежат на съгласуване по чл. 84 Към чл. 84 Нова (15) При необходимост от извършване на промени в ЗКН. процеса на реализиране на съгласувания по реда на чл. 84 проект да се вкодира проект за изменение, който следва да се съгласува във срок от две седмици; Съгласуването или отказа от съгласуване на екзекутивна документация след наложили се изменения на проект, съгласуван по реда на чл. 84 върху обект на НКН не е ефективна мярка за предотвратяване на понякога непоправими и напълно неприемливи намеси. Необходима е олекотена процедура, която да позволи бързо и ефикасно да се вземат решения в процеса на реставрация. 6 6. Към Чл. 165 Не се Настоящият Предлага се нова алинея към чл. 165: (4) Министъра на културата приема приема законопроект няма за наредба за реда на функциониране на регистъра по (1); цел промени в правната уредба на регистъра по В действащата дефиниция за чл. 165 са пропуснати редица недостатъци и чл. 165 от ЗКН. недоуточнени моменти, които са предпоставка за сериозни злоупотреби и Констатираните понижен стандарт на работа в сферата на НКН. В момента не съществува пропуски и празноти процедура за отписване на лица от публичния регистър, в следствие на относно неговата установени закононарушения, липса на професионална етика и правна уредба ще бъдат компетентност. Необходимо е и дефинирането на ясна система от рангове разгледани и обсъдени за фирми, занимаващи се с КРР по НКЦ, разделени според правото си да от работната група при работят над определена категория обекти, така че да се гарантира качество последващ на изпълнението; Необходимо е да се дефинира метод за качване и слизане законопроект. в ранг, вероятно обвързан с процедурите за контрол на строителството, както и приемателните комисии. 7. Предложение за процедура за строителен надзор Не се Строителният надзор по С оглед повишаване на качеството на изпълнение на КРР е необходимо приема ЗУТ, както и надзорът в установяването на механизъм за навременен строителен контрол за обекти, проектирането и сега е съгласувани по реда на чл. 84; Строителния надзор следва да е задължителен за НКЦ. задължителен, като трябва да се обърне особено внимание на обектите с Надзорните дружества категория "национално значение". Лицето, упражняващо строителния разполагат с достатъчен надзор следва да е вписано в регистъра по чл. 165. В процеса следва да брой специалисти с участват експерти на ГД "ИОКН", като в правомощията им трябва да е необходимия разписано, че освен за спазване на съгласуваната проектна документация капацитет. следва да следят за качеството на изпълнение и качеството на вложените Законодателят не е материали. извел като принцип на ЗКН специалисти от ГДИОКН да упражняват строителен надзор съвместно с консултантите. 8. по отношение на чл. 84, (7) и дефиницията на текущ ремонт Не се В много случаи е Предложение за допълнителна точка към § 4 от Допълнителните приема. невъзможно разпоредби: понастоящем да не бъдат открити 7 Нова д) не се привнасят елементи и материали, различни от автентичните такива; С чл. 84, (7) се предлага дейности по текущ ремонт на сгради със статут на НКЦ да не се съгласуват. При дадената в момента в закона дефиниция за текущ ремонт това създава слабости и е необходимо допълването на дефиницията на "текущ ремонт" според ЗКН. 9. Към чл. 84 Не Предложение: да се дефинира процеса на съгласуване като базиран на приема експертна оценка; Съгласуването по реда на чл. 84 би следвало да се базира на експертна оценка на внесената проектна документация, характера на територията и обекта. Режима за опазване рядко може да влезе в достатъчно детайл, така че да покрие всички възможни проектни намерения. 4. Камара на архитектите в Управителният съвет на Камарата на архитектите в България (КАБ) България изразява положително становище относно Законопроекта за изменение и вх. № 92-00- допълнение на Закона за културното наследство, който е публикуван за 663/28.12.2023 обществени консултации. Оценяваме основния приоритет за опазване на недвижимото културно наследство. Считаме за правилно подобряването на процесите по превенция и защита на недвижимото културно наследство, в т.ч. превантивен режим на защита на ценни обекти (в рамките на 6 месеца и в този срок да не могат да се провеждат дейности по събарянето на обектите), които се намират в режим на проучване и изучаване. Подкрепяме идеята за създаване на специализирана комисия, която в кратки срокове да предписва дейности по аварийно укрепване и консервиране на обектите в риск. Считаме за правилно кметовете на общини също да могат да издават спешно заповеди за временно обезопасяване. Подкрепяме оптимизирането на административните процедури по съгласуване на инвестиционните проекти и предвижданото в законопроекта еднофазно (едностепенно) съгласуване на инвестиционните проекти за намеси в недвижими културни ценности. От материали, различни от автентичните такива, поради спирането им от производство. Не считаме, че предлаганата дефиниция за текущ ремонт по ЗКН, съвместно с тази по ЗУТ, ще доведе до неудачни намеси в НКЦ. се Регламентирания процес на съгласуване представлява именно експертна оценка, която се извършва от специалистите на Министерство на културата, НИНКН и СЕСОНКЦ. 8 обсъждането в КАБ постъпиха редица предложения на архитекти с голям опит в работата си с недвижимото културно наследство, част от които сме включили в настоящото становище. В заключение УС на КАБ изразява положително становище относно ЗИД на ЗКН, като подкрепя инициативите за подобряване на превенцията, за намаляване на сроковете и за облекчаване на административните процедури, свързани с опазването на недвижимото културно наследство, като прави следните допълнителни предложения : • Срокът за съгласуване на инвестиционните проекти да бъде един Не се Процедурата по месец вместо два месеца. Двумесечни да останат съгласувателните приема съгласуване в повечето процедури на проекти за недвижими културни ценности с категория случаи изисква „световно значение“, както и на устройствените планове. задълбочена преценка на голям обем от информация от разнородно естество, което трудно може да се осъществи в рамките на един месец. • В Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите Приема се Отразено е в чл. 64, ал. 2 културни ценности да има представител на Съюза на архитектите в България (САБ). • Да се предложат възможности за децентрализация на Приема е Ще бъде обсъдено на съгласувателните процедури и инвестиционните проекти за недвижими по принцип следващ етап след културни ценности от "регионално" и „местно значение“ да се съгласуват създаване на на регионално ниво. необходимия административен капацитет. • Да отпадне оценката за въздействие на проектите за недвижими културни ценности, които не попадат в категория „световно значение“. За Приема се Текстът е редактиран. обекти от световно значение оценката за въздействие следва да бъде част от становището на Министерството на културата по двумесечната 9 съгласувателна процедура за недвижими културни ценности, които са в Списъка на световното културно наследство. • Да отпадне съгласувателната процедура на визите за проучване и проектиране. • Да отпадне лицензионният режим или да се преосмисли регистъра по чл. 165 от ЗКН и условията за вписване в него, в т.ч. възможността за отпадане на лицензионния режим за проектантите с ППП по ЗКАИИП при инвестиционното проектиране. • Да се предложат допълнителни стимули за собствениците на обекти – недвижимо културно наследство в посока облекчено данъчно облагане и възможности за осигуряване на средства чрез публично финансиране и публично-частно партньорство, включително финансиране на археологически проучвания. • Не се подкрепя предложението по чл. 17, ал. 2, т. 6 и чл. 17, ал. 1, т. 4 на ЗИД на ЗУТ и §5 от ДР на ЗИД на ЗУТ – общините да приемат наредба за реда за водене и поддържане на регистър на застрашените недвижими културни ценности, намиращи се на територията на общината. Мотив за това е, че целта на закона е да се предотвратят обстоятелствата Не се Особено приема нецелесъобразно е отпадането на визите по чл. 140, ал.3 ЗУТ, които представляват индивидуални административни актове и в много случаи заместват устройствени планове или ги изменят. Не се Констатираните приема пропуски и празноти относно правната уредба на регистъра по чл. 165 от ЗКН ще бъдат предмет на разглеждане при поледващ законопроект. Приема се Предложените мерки по принцип могат да бъдат реализирани след осигуряване на необходимите бюджетни средства и да залегнат в следваща версия на закона. Приема се Предвидено е в ПЗР в двугодишен срок от влизане на закона в сила надграждане на Националния публичен 10 застрашаващи НКЦ и трябва да се включват в публичния регистър издадените заповеди на кмета на общината по чл. 73, ал. 1 и ал. 6, (смисълът на тези заповеди е да се възстанови НКЦ), за което не е необходима отделна общинска наредба, която само би усложнила процеса. • Не се подкрепя предложението за нова дефиницията на понятието „Текущ ремонт“ по смисъла на ЗКН, защото следва да се приеме определението на ЗУТ. Мотив за това е, че в Закона за устройство на територията (ЗУТ) е точно дефинирано понятието, а по силата на § 23, ал. 1 от ЗР на ЗУТ: „Когато разпоредби на други закони противоречат на разпоредбите на този закон по въпроси за устройството на територията, уредени в него, се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията". регистър на недвижимите културни ценности и актуализиране наредбата по чл. 50, ал. 2 от ЗКН по начин, по който регистърът да включва информация и за застрашените недвижими културни ценности. Кметовете на общини създават необходимата организация за поддържането в актуален вид на информацията в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности. Не се Дефиницията се отнася приема до текущ ремонт на НКЦ, а не на всеки един обект. Освен това, Законът за нормативните актове допуска едни и съща понятия да имат различно значение в различни нормативни актове. 11 • Понятието „преизграждане" в законопроекта е необходимо ясно да Не се Понятието се регламентира, защото такъв строеж в ЗУТ не е дефиниран като основен приема „преизграждане“ има ремонт, реконструкция, ново строителство или др. ясно значение и не е необходимо да бъда доизяснявано с легална дефиниция. • В чл. 79, ал. 4 от ЗКН текстът да се промени и вместо "Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за Приема се Предложена е нова деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат частично редакция на чл. 79, ал. 4. границите на имота, за охранителна зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях.", да стане: „Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона – територията, попадаща в ивица с широчина 15 м., измерена от границите на поземленият имот, в който се намира“. Мотивите са, че понякога съседните имоти може да са с много голяма площ и охранителният режим засяга обекти, които не са във визуална близост до НКЦ. Достатъчно е да се ограничи охранителната зона на определено разстояние от границите на поземления имот. • Предлагаме в чл. 80, ал. 3 от ЗКН да се въведе изключение за Не се Сега съществуващия регулационните планове, както следва: „Устройствените планове по чл. 78 приема режим е доказал своята и специфичните правила и нормативи към тях, заданията за тяхното целесъобразност и изготвяне и скиците с предложенията по чл. 135, ал. 2 от Закона за понастоящем не е устройство на територията преди одобряването им се съгласуват по реда на констатирана чл. 84, с изключение на плановете за регулация с които не се сменя необходимост от предназначението на УПИ". Мотивите за това са, че режимът е много промяната му. сложен за изменение на вътрешно регулационни линии, улична регулация и други процедури, които не засягат застрояването в имота и целостта на НКЦ. Не се Практиката по • Съгласуването на заданието и скиците по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ може приема прилагане на ЗКН да се избегне, което ще облекчи значително инвестиционния процес. показва, че липсата на съгласуване на заданието и скиците по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ може да предизвика 12 създаване на устройствени планове, които противоречат на изискванията на ЗКН и това е във вреда на всички – на обществото и на възложителите 5. Арх. Дарина Димитрова Във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проект на ЗАКОН ЗА Вх. 94-00-2789/28.12.2023 ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, представям на Вашето внимание предложения за неговото изменение и допълнение, както следва: - „§10. В чл.49, т. 2 се създава нова буква „в“ със следния текст: Приема се Предложените промени „в) демографски промени.“ в чл. 49, т. 2 са ПРЕДЛАГА СЕ РЕДАКЦИЯ: вместо да „се създава нова буква „в“, да се премахнати. коригира на „се създава нова буква „г“. МОТИВИ: Буква „в“ вече съществува. - „§ 12. Създава се член 56а със следния текст: „Чл. 56а (1) Всяко физическо или юридическо лице може да направи мотивирано предложение до министъра на културата за идентифициране и деклариране на обекти като недвижими културни ценности. Предложението се подава чрез НИНКН, както и чрез звената по чл. 18, ал. 3. (2) Процедурата по идентифициране започва със заповед на министъра на културата или оправомощено от него лице, по мотивирано предложение на директора на НИНКН. (3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване от собственика на имота или от носителите на ограничени вещни права, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта. (4) Със заповедта по ал. 2 за обекта на идентифициране се установява режим на превантивна защита, който действа от датата на връчване на заповедта до приключване на процедурата по предварителна оценка, но за Приема се Текстът на чл. 56а е не повече от шест месеца.“. по принцип частично инкорпориран ПРЕДЛАГА СЕ : Създаването на чл. 56а и отношението му с чл. 57 и чл. 58 в чл. 57. да се преразгледат и прецизират. 13 МОТИВИ: Текстът на чл. 56а почти се припокрива със стария текст на чл. 58, ал. 4 от ЗКН, като преди думата „деклариране“ се добавя „идентифициране и…“, но това води до смесване на “Раздел I Идентифициране” с Раздел II „Деклариране“ и частично прехвърляне на дейностите по деклариране в “Раздел I Идентифициране”, което е неоснователно и противоречиво. Така също в чл. 56а, ал. 1 след „Предложението се подава…“, следва да се допълни „до министъра на културата…“. „§13. В член 58 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 изречение второ, накрая се поставя запетая и се добавят думите „като срокът за неговото изготвяне е до шест месеца от подаване на заявлението по чл. 56а, ал. 1.“ 2. Алинея 2 се изменя така: (2) Заповедта по ал. 1 се издава в срок до един месец от предоставяне на предложението от директора на НИНКН. Със заповедта се определят предварителната класификация и категория на обекта на недвижимото културно наследство, временния режим за неговото опазване, както и срока за извършване на заключителна оценка, който не може да бъде повече от шест месеца. 3. Алинея 4 се изменя така: (4) Заповедите по ал. 1 и ал. 3 се публикуват на интернет страницата на Министерството на културата.“ ПРЕДЛАГА СЕ : Промените в чл. 58 и връзката им с чл. 56а и чл. 57 да се Приема се Чл. 56а е премахнат, но преразгледат и прецизират. В ал. 1 текстът „от подаване на заявлението по по принцип е частично чл. 56а, ал. 1“ да се замени с „от внасяне на предложението по чл. 56а, ал. възпроизведен в чл. 57, 1“. В ал. 2 след „Заповедта по ал. 1 се издава в срок до един месец от като и чл. 58 е предоставяне на предложението от директора на НИНКН“ да се добави редактиран. изречението: „Предложението от директора на НИНКН се изготвя и изпраща до Министерство на културата в срок до четири месеца от внасяне на предложението по чл. 56а, ал. 1“. МОТИВИ: В ал. 1 са добавени думите „като срокът за неговото изготвяне е до шест месеца от подаване на заявлението по чл. 56а, ал. 1.“, което е некоректно, тъй като чл. 56а, ал. 1 се отнася до „мотивирано предложение“, а не до „заявление“. След като е фиксиран срок от шест месеца за цялостно приключване на процедурата със заповед на министъра на културата и срок 14 от един месец за изготвянето на заповедта, то следва и на директора на НИНКН да бъде определен срок за внасяне на предложението на НИНКН в Министерство на културата. В случая предлагам срок от четири месеца, който може да бъде и друг.. В противен случай ще продължи дългогодишната практика за директора на НИНКН да няма срокове за изпълнение и тези процедури да се проточват с години. Също в ЗИД на ЗКН е необходимо да се предвидят санкции при неизпълнение на сроковете и за НИНКН, и за Министерство на културата. В противен случай сроковете за изпълнение остават условни. - „§ 15. В чл. 64 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) В състава на съвета по чл. 14, ал. 2, т. 1 се включват директорът на НИНКН, директорът на Центъра за подводна археология, директорът на Инспектората и по един представител на специализираните институти при БАН, на Камарата на архитектите, както и експерти по реставрация и консервация, вписани в регистъра по чл. 165, и други специалисти, определени от министъра на културата. 2. В ал. 3 думите „чл. 58, ал. 1 и 3 и чл. 62, ал. 1“ се заличават.“ ПРЕДЛАГА СЕ ДОПЪЛНЕНИЕ: след „В състава на съвета по чл. 14, ал. 2, т. 1 се включват…“ да се добави „директорът на специализираната дирекция по недвижимо културно наследство на Министерство на Не се Съгласно действащата културата“. приема разпоредба министърът МОТИВИ: Задължително е директорът на специализираната дирекция по на културата включва в недвижимо културно наследство на Министерство на културата да участва съвета и други в състава на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите специалисти, културни ценности /СЕСОНКЦ/, тъй като експертите ѝ са основните определени от него, в т. ангажирани с изпълнението на процедурите по предложенията, които се ч. от специализираните обсъждат и разглеждат от СЕСОНКЦ. дирекции в Министерство на - “§17. Член 72 се изменя така: културата. "Чл.72. (1) При наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, НИНКН, а за археологически недвижими културни ценности и директора на регионалния музей, както и да предприеме действия по обезопасяването й. 15 (2) Всяко физическо или юридическо лице, при констатиране на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, има право да подаде уведомление до кмета на общината, НИНКН, а за археологически недвижими културни ценности - и директора на регионалния музей. (3) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице, в 14- дневен срок от постъпване на уведомление по ал.1 или ал. 2, въз основа на оглед на място и проверка по документи, издава заповед, с която задължава собствениците, концесионерите или ползвателите да извършат за тяхна сметка, в определен срок, обезопасяване на недвижимата културна ценност. За издадената заповед се уведомяват и органите на Министерството на културата. (4) При неизпълнение на заповедта по ал. 3 в определения срок, общината извършва необходимото обезопасяване на имота за сметка на лицето по чл. 71, ал. 1. (5) За направените от общината разноски по ал. 4 общината може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.” ПРЕДЛАГА СЕ : чл. 72 от ЗКН да не се изменя! МОТИВИ: Целта на направеното предложение за изменение на чл. 72 е Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“ /ГД ИОКН/ на Министерство на културата е да се „отърве“ от съществена част от задълженията си по ЗКН и да прехвърли изцяло всички отговорности на кметовете на общини, което би имало изключително негативни последици за съхраняване и опазване на недвижимото културно наследство /НКН/, тъй като: Не се Целта на - Ще бъдат нарушени изискванията на чл. 85 от ЗКН, а именно: приема предложението е да се „Контролът по прилагането и изпълнението на мерките на създаде прагматичен и териториалноустройствената защита на недвижимите културни ценности действително работещ се осъществява от Инспектората към Министерството на културата режим, съобразен с съвместно с компетентните държавни и общински органи., както и експертния и финансов изискванията на чл. 192 от ЗКН; потенциал на всички - Не е в задълженията и компетенциите на НИНКН и на кметовете на органи и институции, общини да изпълняват контролни функции; както и да се избегне - Кметовете на общини нямат законово задължение, нито финансови констатираното възможности или предвидени бройки за експерти, за да назначават прехвърляне на служители с компетенции в областта на НКН; отговорност в сега 16 - Това предложение би довело до хаос и невъзможност за спазване на осъществяваните ЗКН, както и липса дори на информация в Министерство на културата какво процедури. се случва в тези комисии, в които се предвижда премахването на представителя на Министерство на културата, който следва да е компетентен в областите на НКН и водещ експерт/инспектор! Тук възниква и въпроса, защо в края на 2020 година с постановление на Министерски съвет значително бяха увеличени бройките служители на ГД ИОКН, след като сега Министерство на културата предлага тази дирекция да бъде „облекчена“ откъм процедури и да абдикира от съществена част от задълженията си по ЗКН?!? - „§18. Член 73 се изменя така: "Чл.73 (1) При установяване на риск от настъпване на трайни и непоправими вреди, на настъпили такива или на риск от погиване на недвижима културна ценност, кметът на общината, назначава комисия със заповед, която включва представители на съответната община, на НИНКН, както и на регионалната дирекция за национален строителен контрол. Заповедта се изпраща и в Министерството на културата. (2) За археологически, художествени, етнографски и исторически недвижими културни ценности в комисията може да се включи и представител на съответния по тематичен обхват музей, а за действащи обекти с религиозно предназначение и представител на съответното регистрирано вероизповедание. (3) Комисията извършва оглед на място и проверка по документи и установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите аварийно-укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. (4) Към протокола се прилагат подробно описание на недвижимата културна ценност според данните за нейната идентификация, данни за собственика, концесионера и/или ползвателя й, данните от Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности, за статута на обекта като недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал.4, архивни данни, както и описание на настъпилите вреди върху недвижимата културна ценност и/или обстоятелствата, които я застрашават от по- нататъшно увреждане и погиване. (5) Към протокола се прилага подробна фото-документация на обекта, заверени копия от наличната в общината документация за обекта - дадените предписания със заповедта по чл. 72, ал. 3, съгласувана и одобрена проектна 17 документация, издадени разрешения за строеж, констативни актове от извършени проверки на Дирекцията за национален строителен контрол и др. Когато комисията установи, че недвижимата културна ценност или части от нея не съществуват, се прилагат и копия от актовете, с които е допуснато съответното премахване. (6) Въз основа на протокола по ал.3, кметът на общината, в 14- дневен срок, със своя заповед, задължава собствениците, концесионерите или ползвателите за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението й. (7) При неизпълнение на заповедта по ал. 6 в определения срок, общината извършва предписаните дейности за сметка на лицето по чл. 71, ал. 1. (8) Въз основа на експертна оценка от независим оценител и количествено- стойностната сметка, съдържаща се в проектната документация по ал. 6, върху имота се вписва законна ипотека в полза на общината за обезпечение на вземането й за всички направени разноски. (9) За направените от общината разноски общината може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. (10) Когато комисията по ал.1 предложи извършване на демонтиране и последващо преизграждане по автентични данни на недвижимата културна ценност или части от нея, кметът на общината, изпраща преписката в Министерството на културата за провеждане на производство по чл. 74; (11) Производството по този член може да се проведе независимо от Не се След обстойно наличието на производство по чл. 72.“ приема обсъждане и анализ на ПРЕДЛАГА СЕ : чл. 73 от ЗКН да не се изменя в този вид! В ал. 10 след практиката до сега, бе текста „… недвижимата културна ценност или…“, да се допълни „на“. преценено, че МОТИВИ: Същите като за чл. 72 от ЗКН, тъй като те са свързани. В процедурата по чл. 73 допълнение: Не може в комисия, която включва всички видове обекти – най-ефективно и НКЦ, и в която присъстват всички възможни институции, Министерство на успешно може да бъде културата да няма представител! Ал. 3 на чл. 73 е незаконосъобразна и в проведена под противоречие със ЗКН – не може неспециалисти в областта на НКН да ръководството местната установяват проблемите на обекта и „вида и обема на необходимите власт, без да аварийноукрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни съществуват рискове 18 работи“! Съгласно ЗУТ основни ремонти и СМР се изпълняват след при осъществяване на конструктивно обследване и технически паспорт, а съгласно чл. 164 от предлаганата ЗКН: Дейностите по консервация и реставрация, както и по адаптацията на децентрализация. недвижими културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165.“ И към момента има констативни протоколи от комисии по чл.72-73 от ЗКН, които са с безумни и некомпетентни изисквания и указания, които след това получават отрицателни становища по чл. 84 от ЗКН! В ал. 5 на чл. 73 е описана изискуемата „наличната в общината документация за обекта“, а защо не се изисква тази от НДА на НИНКН или от ГД ИОКН на МК??? Ал. 7 на чл. 73 от ЗКН е също необмислена – как „при неизпълнение на заповедта по ал. 6 в определения срок, общината извършва предписаните дейности“. Общините се товарят с дейности, които те нямат ресурсите и необходимия експертен състав да изпълняват, поради което законът в този вид би бил неработещ! Промените и последиците от тях са твърде необмислени! - „§19. Член 74 се изменя така: „Чл. 74. (1) В случаите по чл. 73, ал. 10 министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за назначаване на комисия, която извършва подробно обследване на недвижимата културна ценност. В комисията задължително се включват архитект и инженер- конструктор от страна на НИНКН. (2) По предложение на комисията, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за демонтиране на недвижимата културна ценност. При наличие в предложението на особено мнение на някой член, министърът на културата или оправомощеното от него длъжностно лице, може да назначи изготвяне на експертиза от трима експерти, вписани в регистъра по чл. 165. (3) Недвижимата културна ценност се преизгражда въз основа на представена от собственика документация, изготвена в съответствие с указаното в заповедта по ал.2, както и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84. (4) В случай, че комисията по ал.1 се установи, че недвижимата културна ценност може за бъде поправена и заздравена, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за отказ от демонтиране, с която изпраща преписката на кмета на съответната община с указания за провеждане на нова процедура по чл.73.“ 19 (3) Заповедите по ал. 2 и ал. 4 се съобщават на заинтересованите лица и Приема се В ал. 1 думите могат да се обжалват пред съответния административен съд по реда на частично „подробно обследване“ Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедите не се заменя с спира изпълнението им.“ „обследване“ в ПРЕДЛАГА СЕ : чл. 74 от ЗКН да се преосмисли. В ал. 1 терминът съответствие със ЗУТ. „подробно обследване“ да се замени със съответстващ в ЗКН и да се Изпращането на премахнат думите „страна на“ след „инженер конструктор“. В ал. 2 думите преписката в общината „някой член“ да се заменят с „някой от членовете ѝ или по решение на е част от процедурата министъра на културата“. В ал. 3 след думата „преизгражда“ да се добави по издаване на заповед „по автентични данни“ в съответствие с чл. 76, ал. 1 от ЗКН, след „указаното за отказ от в заповедта по ал. 2“ да се добави „проучване и документиране, подробно демонтиране. Това е и архитектурно заснемане, геодезическо заснемане, актуална обичайна практика в фотодокументация“. Корекция в ал. 4, при която след думите „комисията процесуалното право – по ал. 1“ да се премахне думата „се“ и да се добави „ или тройната връщане на преписката експертиза по ал.2“, а думите „може за бъде поправена и заздравена“ да се с указания за заменят с „може да бъде поправена и укрепена“; фразата в края на ал. 4: „ с провеждане на нова която изпраща преписката на кмета на съответната община с указания за процедура по чл. 73. провеждане на нова процедура по чл.73“ да бъде премахната и на нейно място да се впише ново изречение; „За възстановяване по автентични данни на НКЦ да бъдат внесени за съгласуване по реда на чл. 84 проучване и документиране, подробно архитектурно заснемане, геодезическо заснемане, актуална фотодокументация и инвестиционен проект.“ След ал. 4 е вписана отново ал. 3, което следва да се коригира и замени с ал. 5. В ал. 5 думите „да се обжалват“ да се заменят с „да бъдат обжалвани“. МОТИВИ: В чл. 74, ал. 1 терминът „подробно обследване“ не отговаря на терминологията на ЗКН и следва да се уточни дали е „обследване“ по реда на ЗУТ, проучване и документиране по реда на НАРЕДБА № 4 ОТ 12 ЮНИ 2015 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ НА ДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ или друго. Не е ясно как ще бъдат определяни трима експерти, вписани в регистъра по чл. 165 от ЗКН и как ще им бъде възлагано изпълнението. При проекти свързани с консервация, реставрация, ремонти и др. на съществуващи сгради или части от тях, задължително се изискват подробно архитектурно заснемане, геодезическо заснемане, актуална фотодокументация. Идеята в ал. 4 за връщане на преписката на кмета е напълно опорочена! Министърът на културата ще влиза в ролята да принуждава експертната комисия да взема друго решение от предходното си?!?... Ами ако комисията потвърди първото си решение, 20 как ще се излезе от този омагьосан кръг?!?...Абсурдно и недопустимо. Решенията се вземат винаги от министъра, независимо дали преценява да се съобрази или не със становището на комисия или експертен съвет. Безумно е преписката да се изпраща обратно на кмета с указания за нова процедура. - „§23. Член 78 се изменя така: „Чл. 78. Териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща: 1. определяне на режими за опазване; 2. създаване и прилагане на устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфични правила и нормативи към тях; 3. създаване и прилагане на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности; 4. извършване на оценка на въздействието върху недвижими културни ценности с категория „световно значение“. 5. установяване на режим на съгласуване на устройствени планове, визи за проектиране, инвестиционни проекти и друга документация, засягащи защитени територии за опазване на недвижимото културно Не се Текстът е ясен и наследство и предвиждащи намеса в недвижими културни ценности, както приема отразява принципното и контрол по тяхното прилагане и изпълнение; положение, че една от 6. финансиране и извършване на дейностите по най- ефективните териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство, форми на по ред и условия, определени с наредба на министъра на културата; териториалноустройств 7. осъществяване на мониторинг на състоянието на недвижимите ена защита е културни ценности и защитените територии на недвижимото културно съгласувателния режим наследство.“ на устройствени ПРЕДЛАГА СЕ : т. 5 на чл. 78 да отпадне планове и проекти, МОТИВИ: Не става ясно какво се има предвид и каква е целта на които могат понякога предложението. След като за НКЦ следва да има режими за опазване, непоправимо да „режим на съгласуване“ не значи нищо, формулирано по този начин. повлияят на дадена НКЦ. 21 - “§24. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: Не се Не е налице 2. Създава се ал. 10, със следния текст: приема необходимост от "(10) За недвижими културни ценности с категория „световно значение“ корекция. намеси се допускат само въз основа на доклад за оценка на въздействието върху недвижими културни ценности от световно значение.” ПРЕДЛАГА СЕ РЕДАКЦИЯ: в ал. 10 думите „доклад за“ пред думите „оценка на въздействието върху недвижими културни ценности“ да бъдат заменени със „задание и“, а след тях да се добави „(ОВНКЦ)“, в съответствие с новия чл. 82а, ал.1. МОТИВИ: Съгласуваност между терминологията и изискванията в ЗИД на ЗКН и е редно заданието да бъде изработено преди ОВНКЦ и да бъде споменато още тук, а не чак в чл. 82в. - „§26. В раздел V се създават членове 82а, 82б и 82в, както следва:….. Чл. 82а. (1) Оценка на въздействието върху недвижими културни ценности с категория „световно значение“ (ОВНКЦ), се изготвя за проекти за устройствени планове по чл.80, за инвестиционни проекти и искания за намеси по чл.83 с цел предотвратяване, редуциране, компенсиране (мерки за смекчаване) или отстраняване на значителни преки и косвени неблагоприятни въздействия (включително визуални или шумови) върху изключителната световна стойност на ценността и нейните компоненти, определени с приетата от Комитета за световно наследство декларация, включително върху автентичността и целостта на ценността. (2) ОВНКЦ е комплексна оценка, включваща обвързаността на недвижимото културно наследство с движимото, нематериалното, природното наследство и културния туризъм и се изготвя в съответствие с режимите за опазване и плана за опазване и управление на недвижимата културна ценност от световно значение, когато такива са влезли в сила. ПРЕДЛАГА СЕ РЕДАКЦИЯ: в ал. 1 да отпадне „(ОВНКЦ)“, тъй като е добавено в предходния чл. 79, ал.10. МОТИВИ: Съгласуваност между терминологията и изискванията в ЗИД на ЗКН. - „Чл. 82б. (1) Изготвянето на ОВНКЦ е задължителна за недвижими културни ценности с категория "световно значение". 22 (2) Необходимостта от изготвяне на ОВНКЦ, за недвижими културни ценности с категория "национално значение", се преценява от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър за всеки конкретен случай. Преценката се извършва въз основа на информацията по ал.3, становището на НИНКН, съответно на Националния център за подводна археология и по критериите, определени с наредбата по чл. 82в, ал.6. (3) За извършване на преценката по ал.2 възложителят на проекта за устройствен план или инвестиционен проект за строеж, чиито предвиждания засягат териториалния обхват на недвижимата културна ценност с категория „световно значение“, внася по реда на чл. 84, ал. 8 заявление с приложено разрешение за допускане изработването на плана, съответно виза за проектиране, съгласувани по реда на ЗКН, както и информация за: обхвата и съдържанието на предложението, потенциални значими въздействия върху недвижимата културна ценност, нейните компоненти и мерки за тяхното предотвратяване, отстраняване или смекчаване, както и наличните недвижими културни ценности в обхвата на предложението и актуалното им състояние. (4) Когато от преценката по ал. 2 се установи необходимост от извършване на ОВНКЦ, министърът на културата или оправомощен от него заместник- министър издава заповед за това, в която се посочват и необходимите последващи действия. Заповедта се изпраща на заявителя в 7-дневен срок от издаването й. (5) Алинея 2 не се прилага и съответно не се изготвя ОВНКЦ в следните случаи: 1. при изменение на работен устройствен план в обхват до три имота, когато не се променят начинът и характерът на застрояване и планът съответства на влезли в сила режими за опазване; 2. за инвестиционни проекти: а. когато проектът съответства на влезли в сила предписания за опазване; б. когато проектът съответства на съгласуван по реда на чл.84 работен устройствен план или обемно-устройствено проучване; в. за консервация, реставрация, адаптация, експониране, преизграждане по автентични данни, цветови фасадни решения, художествено осветление, паркоустройство и благоустройство; 23 г. за укрепителни работи, основни и текущи ремонти и преустройства на НКЦ без промяна на обемно-пространствените параметри и архитектурните характеристики на съответния обект; д. за основни и текущи ремонти и преустройства на съществуващи обекти без статут на недвижими културни ценности, при които не се предвижда промяна на предназначението, както и промяна на обемно- пространствените параметри; 3. схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, както и електрически и газификационни табла, външни климатични съоръжения, антени на мобилни оператори и други подобни. (6) Министърът на културата може да поиска изготвяне на ОВНКЦ извън териториалния обхват на световната културна ценност при наличие на потенциална заплаха от значителни неблагоприятни визуални или физически въздействия върху нейни компоненти, предвидени в инвестиционни проекти. В тези случаи министърът на културата или оправомощения от него заместник- министър, издава мотивирана заповед за изготвяне на ОВНКЦ на проекта с посочен териториален обхват.“ ПРЕДЛАГА СЕ РЕДАКЦИЯ: В ал. 2 „становището на НИНКН“ да се Приема се Предложена е нова замени със „становище на НИНКН“, а накрая „наредбата по чл. 82в, ал. 6“ по принцип редакция на чл. 82а и чл. да се замени с „наредбата по чл. 82в, ал. 7“. В ал. 3 „разрешение за 82б. допускане изработването на плана“ да се замени със „ заповед за допускане изработването на плана“. Също така за устройствените планове преценката по ал. 2 следва да се извършва още на фаза: заданията за тяхното изготвяне и скиците с предложенията по чл. 135, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, преди съгласуването им по реда на чл. 84. В ал. 5, т. 1 след думите „влезли в сила режими за опазване“ да се добави и „подробни устройствени планове - планове за регулация и застрояване“. В ал.5, т. 2, буква „в“ да отпадне думата „адаптация,“. В ал.5, т. 2, буква „г“ да отпаднат думите „и преустройства“. В ал.5, т. 2, буква „д“ след думите „без статут на“, да се добави „единични“ пред „недвижими културни ценности“, ако това се има предвид. В ал. 6 думата „поиска“ да се замени с „изиска“, краят на изречение първо: „ , предвидени в инвестиционни проекти“ да отпадне. Краят на изречение второ от ал. 6: „с посочен териториален обхват“ да се редактира така: „с посочени мотиви и териториален обхват“. МОТИВИ: Грешно посочване на новосъздадена алинея. Терминология в съответствие със ЗУТ. Веднъж съгласувани по ред на чл. 84 от ЗКН, 24 заданията за изработване на устройствени планове и скиците с предложенията по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ, впоследствие няма основание за издаване на отказ за съгласуване на проекта за ПУП. Преценката от необходимостта за изготвяне на ОВНКЦ следва да се извърши преди съгласуването на заданията и скиците с предложения към тях. Съгласно ЗУТ, РУП и изменения на РУП се изработват след влезли в сила ПУП-ПРЗ. Синхронизация с терминологията в ЗКН – предписанията са част от режимите за опазване. Тъй като адаптацията е свързана със съвременно използване и функции на сградите, изработването на ОВНКЦ е съществено, за да има мотиви и да не се окаже в риск съхранението и опазването на НКЦ. Същото се отнася и при извършване на „преустройства“, които биха могли да бъдат твърде рискови. Не е задължително да има инвестиционни проекти, за да бъдат реализирани незаконни действия или строителство по НКЦ, така че тази възможност не трябва да се изключва. - „Чл. 82в. (1) ОВНКЦ и заданието за изготвянето на оценката се възлагат и финансират от възложителя на съответния проект за устройствен план или инвестиционен проект. (2) ОВНКЦ се изготвя от интердисциплинарен екип от експерти под ръководството на лице, вписано в публичния регистър по чл. 165 за съответната област, който представя Доклад за оценка на въздействието върху недвижими културни ценности от световно значение. Докладът включва заключения относно: потенциалните значими благоприятни и неблагоприятни въздействия и последици от прилагане на предложението за намеса с устройствения план или инвестиционния проект върху изключителната световна стойност на недвижима културна ценност с категория „световно значение“ и нейните компоненти, включително върху автентичността и целостта на обекта, рисковете и обратимостта на неблагоприятните въздействия, както и мерки за тяхното предотвратяване или смекчаване. (3) Обхватът, структурата и съдържанието на заданието по ал.1 и на доклада за ОВНКЦ по ал.2 се определят с наредбата по ал.6. (4) Докладът по ал.2 подлежи на обществено обсъждане по ред определен с наредбата по ал.7. (5) Докладът по ал.2 за приемане или отказ за приемане се издава въз основа на проверка на съответствието на предложението за устройствен план или инвестиционен проект с режимите за опазване и определените с наредбата по ал. 7 критерии. 25 (6) Одобряването на доклада по ал.2 или отказът за одобряване на доклад се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник- министър, след становище на Специализирания експертен съвет по чл. 14, ал. 2, т.1. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник" и може да бъде обжалвана пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (7) Условията и редът за изготвяне и приемане на ОВНКЦ се определят с наредба на министъра на културата. (8) Когато по реда на Закона за опазване на околната среда се изготвя оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционни предложения или екологична оценка за устройствени планове, при които се засяга териториалният обхват на недвижима културна ценност от световно значение, докладът за ОВНКЦ се изготвя по реда на този закон, преди изготвяне на ОВОС или на екологичната оценка. Докладът за ОВНКЦ и решението за неговото приемане или за отказа за приемане се изпращат на заявителя и на министъра на околната среда и водите, съответно на директора на РИОСВ, и се вземат предвид при изготвяне на доклада за ОВОС или за екологична оценка." ПРЕДЛАГА СЕ РЕДАКЦИЯ: В ал. 1 в началото „ОВНКЦ и заданието за изготвянето на оценката се възлагат…“ да се замени със „ Заданието и ОВНКЦ се възлагат….“. В ал. 2, изречение първо да отпадне текста : „, който представя Доклад за оценка на въздействието върху недвижими културни ценности от световно значение.“ В началото на ал.2, изречение второ да отпадне „Докладът“ и да се замени с :“ОВНКЦ“. В ал. 3 да отпадне „доклада за“. В ал. 4 и ал. 5 да отпадне „Докладът“ и да се замени с:“ОВНКЦ“. Ал. 6 да стане ал. 5, като думата „доклада“ се замени с:“ОВНКЦ“. Ал. 5 да стане ал. 6, като началото ѝ: „Докладът по ал.2 за приемане или отказ за приемане се издава въз основа на….“ се замени със : Заповедта по ал. 5 се издава въз основа на….“. Ал. 7 да бъде редактирана така: „ Условията и реда за изготвяне, приемане или отказ за приемане на заданието и ОВНКЦ се определят с наредба на министъра на културата.“ В ал. 8, изречение първо да отпадне текста „докладът за“, а началото на изречение второ да бъде редактирано така: „ОВНКЦ и заповедта за нейното приемане или ….“. МОТИВИ: Изработването на заданието предхожда изработването на ОВНКЦ. Навсякъде преди това се говори за ОВНКЦ, после се появява и доклад за ОВНКЦ, което е едно и също нещо и не следва да се дублират. 26 Съгласно предложеното в чл. 82б, изработването на ОВНКЦ може да бъде преценено и изискано и за обекти от „национално значение“. Текстовете са объркани и несинхронизирани помежду си. §28. Създава се член 83б със следния текст: „Чл.83б (1) Министърът на културата или оправомощения от него заместник- министър, отказват извършване на съгласуване по реда на този закон: 1. на проекти за нови общи устройствени планове или за изменения на общи устройствени планове, когато действащите за съответната територия общи устройствени планове не отговарят на изискванията на чл.106, т.1 и чл. 107, т.1 от Закона за устройство на територията; 2. на проекти за нови подробни устройствени планове или за изменения на такива планове, когато действащите за съответната територия общи устройствени планове не отговарят на изискванията на чл.106, т.1 и чл. 107, т.1 от Закона за устройство на територията; 3. на проекти за нови подробни устройствени планове или за изменения на такива планове, включително работни устройствени планове, когато действащите за съответната територия подробни устройствени планове не отговарят на изискването на чл.112, ал.2,т.8 от Закона за устройство на територията; 4. на визи за проектиране и на инвестиционни проекти за недвижими културни ценности, когато действащите подробни устройствени планове за съответната територия не отговарят на изискването, посочено в точка 3. (2) Съгласуване в случаите по ал. 1 се извършва след привеждане на съответния устройствен план в съответствие с изискванията на закона.“ ПРЕДЛАГА СЕ: Чл. 83б да отпадне! Приема се. Чл. 83б е премахнат. МОТИВИ: Първо формулировката в ал. 1 „извършване на съгласуване по реда на този закон“ предполага всички възможни съгласувателни процедури по ЗКН, а се предполага, че се отнася за съгласуването по чл. 84 от ЗКН. След това са изредени проекти, които не се съгласуват, но мотивите за това са абсолютно неясни, тъй като препратките са към чл. 106, чл. 107 и чл. 112 от ЗУТ, които се отнасят до това най-общо какво се определя с изработването на ОУП и ПУП и какви квартали и имоти се урегулират, което не са конкретни мотиви за отказ и е пълен нонсенс. Ако се има предвид едно сериозно основание за отказ, невключено в ЗКН и честа практика за съжаление, то би могъл да се създаде нов чл. 84а с подобно съдържание: „Чл.84а Министърът на културата или оправомощения от 27 него заместник-министър, отказват съгласуване по реда на чл. 84 на ОУП, ПУП, РУП и инвестиционни проекти, изработени, съгласувани и одобрени по реда на ЗУТ, без предварително съгласуване по реда на чл. 84, във връзка с чл. 80 и чл. 83. В тези случаи е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, че „планът е одобрен при съществени закононарушения“ и следва да бъде изменен“. - Създава се член 84а със следния текст: „Чл.84а Министърът на културата или оправомощения от него заместник- министър, отказват съгласуване по реда на чл. 84 на ОУП, ПУП, РУП и инвестиционни проекти, изработени, съгласувани и одобрени по реда на ЗУТ, без предварително съгласуване по реда на чл. 84, във връзка с чл. 80 и чл. 83. В тези случаи е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, че „планът е одобрен при съществени закононарушения“ и следва да бъде изменен“. МОТИВИ: Практиката свързана със съгласувателната процедура по чл. 84 от ЗКН показва, че това закононарушение е често срещано, и мотивите за отказ не са включени в чл. 84 ал. 8 и ал. 9 от ЗКН, което според съдебната практика води до отмяна на мотивирани откази на министъра на културата. - „§29. Член 84 се изменя така: „Чл. 84 (1) Съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до два месеца от датата на внасянето им в Министерството на културата. (2) Срокът по ал. 1, започва да тече от датата на постъпване на съответната документация в деловодството на Министерството на културата. (3) Съгласуването на устройствени планове за единични и групови недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони, се извършва от министъра на културата или оправомощен от него заместник- министър. (4) Съгласуването на визи за проектиране и на инвестиционни проекти за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони, както и визи за проектиране съгласно чл. 140, ал.3 от ЗУТ, за недвижими културни ценности, се извършва от министъра на културата или оправомощен от него заместник- министър. Всички проекти и искания за намеси в териториалния обхват на недвижима културна ценност с категория „световно значение“, се съгласуват от министъра на културата или оправомощен от него заместник 28 министър, след разглеждане от Специализирания експертен съвет по чл. 14, ал. 2, т. 1. (5) Съгласуване на схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, както и електрически и газификационни табла, външни климатични съоръжения, антени на мобилни оператори, се извършва от министъра на културата или оправомощен от него заместник- министър; (6) Съгласуване на искания и документация за извършване на намеси, чиято необходимост е възникнала в следствие на бедствени и аварийни ситуации или установени по реда на чл. 72 и 73, както и за текущи ремонти,авариен ремонт или аварийна намеса или ткива, установени по реда на чл. 72 и 73, както и за текущи ремонти, при които не се променят архитектурните и/или художествените характеристики на строежите се извършва от министъра на културата или оправомощен от него заместник- министър. Предписанията на комисиите по чл. 72 за обезопасяване, както и по чл. 73 за извършване на аварийно- укрепителни работи, се изпълняват незабавно и не подлежат на съгласуване по реда на чл. 84. (7) За извършени законосъобразни дейности по текущ ремонт и поддръжка на сгради - недвижими културни ценности, собствениците, концесионерите или ползвателите уведомяват Министерство на културата, НИНКН и звената по чл. 18, ал. 3 в срок до два месеца от извършването им. (8) За извършване на съгласуване по този член се подава заявление до министъра на културата, по утвърден от него образец. След извършване на съгласувателната дейност, един екземпляр от документацията се предоставя в НИНКН за попълване на Националния документален архивен фонд. (9) При установяване на нередовности и непълноти в документите, заявителят се уведомява писмено, като му се предоставя срок до двадесет работни дни за отстраняване на нередовностите или непълнотите с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Срокът за произнасяне на административния орган започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителните документи. Когато нередовностите или непълнотите не са отстранени в срок, административният орган прекратява производството. 29 (10) За устройствени планове и специфичните правила и нормативи към тях, по чл.78, т.2 както и за заданията за тяхното изготвяне, съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на чл. 80. (11) За инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по чл. 83, съгласуване или отказ за съгласуване се издава въз основа на проверка на съответствието с изискванията на наредбата по чл. 171, съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне, изработени в съответствие с режимите за опазване за съответната територия и съгласувани по реда на този закон. (12) За плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности и заданията за тяхното изготвяне, съгласуване или отказ за съгласуване се издава въз основа на проверка на съответствието с изискванията на чл. 81, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, наредбата по чл. 81, ал. 7 и след становище на Специализирания експертен съвет по чл. 14, ал. 2, т. 1. (13) Актовете на органа по ал. 3 се съобщават на заявителите при условията и по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс. (14) За съгласуването по този раздел и изготвените писмени становища по ал. 1 заявителите не заплащат държавни такси.“ ПРЕДЛАГА СЕ РЕДАКЦИЯ: В ал. 1 след думите „заверка с печат…“ да се добави: „и подпис“. В ал. 3 след думите „…устройствени планове…“, да се Приема се Чл. 84 е редактиран. добави текста: „по чл. 80, заданията за тяхното изготвяне и скиците с частично предложенията по чл. 135, ал. 2 от Закона за устройство на територията“. Ал. 4 да бъде редактирана така: „Съгласуването на визи за проектиране по чл. 140, ал.3 от ЗУТ и на инвестиционни проекти за недвижими културни ценности в техния териториален обхват, се извършва от министъра на културата или оправомощен от него заместник- министър. Всички проекти и искания за намеси в териториалния обхват на недвижимите културни ценности с категория „световно значение“, се съгласуват от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър, след разглеждането им и решение от Специализирания експертен съвет по чл. 14, ал. 2, т. 1.“ След като съгласно ал. 4 всички проекти и искания за намеси в териториалния обхват на недвижимите културни ценности с категория „световно значение“, се съгласуват от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър, след разглеждането им и решение от Специализирания експертен съвет по чл. 14, ал. 2, т. 1, следва срокът по ал. 1 за тях да остане 4 месеца, предвид времето, което изисква 30 организирането, провеждането и приключването на заседание на СЕСОНКЦ. Ал. 6 да бъде редактирана така: „Съгласуване на искания и документации за извършване на намеси, чиято необходимост е възникнала вследствие на бедствени и аварийни ситуации или установени по реда на чл. 72 и 73, както и за текущи ремонти, аварийни ремонти или аварийни намеси или такива, установени по реда на чл. 72 и 73, както и за текущи ремонти, при които не се променят архитектурните и/или художествените характеристики на строежите, се извършва от министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.“. Да отпадне алинея 7. Ал. 8 да стане ал. 7 и фразата „по този член“ да се замени с: „по реда на чл. 84“. Ал. 9 ще стане ал. 8, ал. 10- ал. 9, ал. 11- ал. 10, ал. 12- ал. 11, ал. 13- ал. 12, ал. 14- ал. 13. В новата ал. 8 „в документите“ да се замени с: „в документациите внесени за съгласуване“. В новата ал. 9 накрая след „…чл. 80“ да се добави „и чл. 84а“ /ново предложение/. В новата ал. 10 думите „се издава“ да бъдат заменени от „се извършва“ и „…съгласуван“ да стане „съгласувани по реда на чл. 84, а „и съгласувани по реда на този закон“ да отпадне. В новата ал. 12 „…се издава …“ да се замени от „…се извършва…“. МОТИВИ: Синхронизиране с изискванията на ЗУТ и чл. 80 от ЗКН. Ал. 4 е с повторения, които следва да се отстранят. Разглеждането на проектни документации на СЕСОНКЦ ще води до невъзможност за спазване на предложения нов срок за съгласуване по ал. 1. Технически пропуски и поради противоречия с новопредложената ал. 6 на чл. 73, както и в противоречие с ал. 6 и ал. 7, както и с чл. 83, ал. 1, т . 1, буква „в“ и т. 2, буква „г“. Също не може незабавно да се изпълняват предписания на комисии, чиито членове не са от проектанти с необходимата проектантска правоспособност и не са вписани в регистъра по чл. 165 от ЗКН. Има повторения. §30. Създава се нов чл. 84а със следния текст: Чл. 84а. (1) НИНКН извършва мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения, по предварително определени показатели, съобразно определен териториален обхват и по календарен план. С мониторинга се предлагат и необходимите мерки за опазване на недвижимите културни ценности и сроковете за тяхното изпълнение. 31 (2) Приоритетно мониторинг се провежда на недвижими културни ценности с категория „световно значение“, на обектите включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България и на недвижимите културни ценности с категория „национално значение“. (3) Докладът на НИНКН, съдържащ резултатите от мониторинга, както и предлаганите мерки за опазване на недвижимите културни ценности и сроковете за тяхното изпълнение, се внася в Министерството на културата.“ Не се Чл. 84а е редактиран, а ПРЕДЛАГА СЕ РЕДАКЦИЯ: Чл. 84а да се замени с чл. 84б. Ал. 1 да се приема чл. 84б е премахнат. редактира, като в края на изречение първо се добави думата „ежегоден“ преди „…календарен план“, „представян от директора на НИНКН на министъра на културата в срок до 30 септември на всяка предходна календарна година.“ В ал. 3 „внася“ да се замени от „внасят“. Накрая на ал. 3 се добавя: „в срок до 30 ноември всяка година“. С уточнението, че конкретните срокове са решение на Министерство на културата. МОТИВИ: За чл. 84а съм направила друго предложение. Този нов член звучи много пожелателно. В него липсват конкретни срокове, по какъв ред ще се извършва мониторинга. Всичко звучи много общо и пожелателно, без ред, срокове и санкции също. - „§33. В чл. 150 се създава ал. 4 както следва: „(4) Заместник научният-ръководител, вписан в разрешението по ал. 1, следва да е лице, което отговаря на изискванията, посочени в наредбата по чл. 147, ал. 6.“. ПРЕДЛАГА СЕ ДОПЪЛНЕНИЕ: В чл. 150, ал. 1, т. 3: „има най-малко две години професионален опит като заместник-ръководител на теренно Не се Посочените мотиви са археологическо проучване;“ да се замени от : „има най-малко четири приема несъстоятелни и не години професионален опит като заместник ръководител на теренно обосновават археологическо проучване;“ направеното МОТИВИ: Критериите за научните ръководители са много занижени, в предложение. сравнение с изискванията за експертите вписани регистъра по чл. 165 от ЗКН. Също така тяхната дейност е с продължителност няколко месеца през лятото и не обхваща цялата календарна година, каквито са изискванията за вписаните в регистъра по чл. 165 от ЗКН. - §39. В член 200д думите „чл.14, ал. 3“ се заменят с „чл.14, ал. 4“. Приема се Бележката е отразена. ПРЕДЛАГА СЕ КОРЕКЦИЯ: В член 200д думите „чл.14, ал. 3“ да се заменят с „чл.14, ал. 2, т 2“. 32 МОТИВИ: Некоректно е цитиран предложеният за изменение чл. 14. - „§40. В §4, от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 15 се изменя така: „ 15. "Преизграждане по автентични данни на недвижима културна ценност" е пълно или частично възстановяване на погинали или невъзвратимо увредени, обеми или елементи от недвижимата културна ценност, на основание на графична, текстова, фотодокументация и други източници, които дават информация за формата и проекта, материалите и субстанцията, използването и функцията, традицията и техниките на изграждане, както и местоположението й.“ 2. Създават се нови точки 22 - 25 със следния текст: "22. "Аварийно- укрепителни работи" са дейности, целящи овладяване и преодоляване на случващи се и/или имащи опасност да се случат, значителни повреди и деформации на ограждащи и/или конструктивни елементи, инсталации или части от тях, водещи до опасност за живота, здравето и имуществото на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, както и до нанасяне на увреждане на недвижимата културна ценност, на околната среда и на близкостоящи сгради, до провеждането на авариен ремонт. 23. „Текущ ремонт“ на недвижима културна ценност е поддържането в изправност елементите на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които: а) не се подменят автентични архитектурно-художествени декоративни елементи, включително дограма; б) не се извършват вътрешни преустройства - преместване на съществуващи зидове, направа на отвори в тях, направа на нови зидове и преграждания; в) не се засяга конструкцията на сградата; г) не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. 24. „Трайно увреждане“ на недвижима културна ценност е състояние, при което са настъпили необратими процеси за част или части от оригинала, които заедно или съвкупно са довели до загуба на материална, архитектурно-художествена или обемно пространствена автентичност и/или на конструктивна устойчивост. 33 25. „Унищожена недвижима културна ценност“ е състояние, при което са настъпили необратими увреждания на цялата сграда, съоръжение или обект, резултат на действие или бездействие на отговорни лица.“.“ ПРЕДЛАГА СЕ РЕДАКЦИЯ: В т. 15 след думата „текстова“ да се добави Приема се В т. 23 думата „документация“. В т. 22 накрая „…авариен ремонт“ да се замени от: частично „преграждания“ е „необходимите консервационно реставрационни и строително-монтажни заменена с „прегради“ . работи“. В т. 23 след думата „…изправност“ да се добави: „на“. В т. 23, буква „б“, да отпадне „вътрешни преустройства“, а „преграждения“ да се замени с „прегради. МОТИВИ: Има технически и експертни пропуски. Понятието „текущ ремонт“ се дублира с това в ЗУТ и това би създало конфликти и противоречия. Има повторения. В §1 на Преходни и заключителни разпоредби се правят предложения за ограничаване на дейностите по НКЦ, включително изпълнение на Не се Не са направени пристрояване, надстрояване, ново допълващо застрояване, което цели приема конкретни предложения предотвратяване на евентуални негативни последици върху НКЦ поради по разпоредбата. В липсата на режими за опазване за огромна част от тях в България. Но това мотивите към е едновременно и налагане на мораториум със срок от три години върху законопроекта е имоти частна, държавна и общинска собственост, като единствените обоснована в мотиви за това са, че от 90-те години насам в държавата ни липсва културна достатъчна степен стратегия и политика по отношение защитата и опазването на недвижимото необходимостта от културно наследство. И в този момент собствениците на НКЦ стават въвеждането на заложници на бездействие от десетилетия и неглижирането на основни временна превантивна принципи и необходимост от преструктуриране на системата по опазване защита за недвижимите на НКЦ в България, която очевидно е неработеща. И как за тези предвидени културни ценности, за три години в ЗИД на ЗКН ще се наваксат пропуснати десетилетия?!?... Или които не са определени това е ново предложение за отлагане още малко във времето на създалите предписания и/или се множество и значителни проблеми по отношение на съхранението на режими на опазване. НКН в България?!? Поставените в §5 на Преходни и заключителни разпоредби срокове за изработване на наредбите по чл. 78, т. 6 и чл. 82в, ал. 7 от 6 месеца са напълно нереалистични за изпълнение, имайки предвид наличните само шест бройки експерти в отдел „Недвижимо културно наследство“ в Министерство на културата за цяла България и множеството им задължения по ЗКН и Устройствения правилник на Министерство на културата. Относно §8 на Преходни и заключителни разпоредби – оптимистично изглежда премахването на двойната съгласувателна процедура по чл. 84 от ЗКН между НИНКН и Министерство на културата и намаляване на 34 сроковете за съгласуване от четири на два месеца, но как реално ще се случи това в предвидения срок – до 1 септември 2024 г. при положение, че е свързано със структурни промени, промяна на устройствени правилници, осигуряване на достъп до НДА на НИНКН на експертите от Министерство на културата, а той не е дигитализиран и скоро не се очертава да бъде, липсата на бройки за експерти по НКН и липсата на подготвени такива?!? И сега не са осигурени условия да се изпълняват предвидените в ЗКН четири месеца за съгласувателната процедура по чл. 84 от ЗКН и масово тези четири месеца се превръщат в шест, осем, дванадесет…. Във връзка с гореизложеното считам, че въпреки че принципно законодателни промени са необходими, е редно те да бъдат добре обмислени, прецизни и работещи, а не условни и отчитащи дейност. 6. Главен архитект на Предвидените предложения за изменение на ЗКН са разнопосочни и е Столична община заявено, че целят да дадат решения на задълбочаващите се проблеми с опазването на културното ни наследство. Направен е опит за оптимизиране на процесите и подобряване на действието на механизмите за защита на обекти в непосредствен риск. Успоредно с това обаче се наблюдава силна централизация на съгласувателната дейност и нейното капсуловане в рамките на Министерство на културата. Друга заплаха пред културното наследство е непрестанният опит то да бъде изпразнено от реално съдържание и затрудняване на всякакви опити за включването му в съвременния живот. Тук като основни заплахи се открояват появата на нови допълнителни категории за класификация на НКЦ, както и част от формулировките в превантивните режими, които се дефинират към тях. Общото впечатление е, че с предложените изменения, държавната политика за опазване на недвижимото културно наследство регресира. Световните тенденции от началото на 21-ви век припознават много широк спектър от ценностни характеристики на средата и утвърждават опазването като разумно управление на промяната (а не запазване на съществуващото състояние). В този смисъл, водеща цел на опазването следва да е осигуряването на непрекъсната жизненост (използваемост) на обектите на културното наследство в контекста на динамичния съвременен живот. Водещи са качествата на обектите, но като част от тях следва да се разглеждат и икономическите качества. Културното наследство също трябва да е готово да направи компромис, така както съвременните нужди правят компромиси като се съобразяват с качествата на културното наследство. 35 От началото на века много държави поемат политики за опазване именно в посока управление на промяната. Те се градят на: – държавна стратегия за бъдещето на националното ни наследство (вж. коментар относно §2); – иновативни партньорства. За успешното опазване на културното наследство държавата следва да разчита на широки и иновативни партньорства. Партньорствата могат да допринесат много за: съгласуваност на процесите по опазване на всички нива на управление; изграждане на капацитет; алтернативно финансиране; насърчаване на сътрудничество между секторите на наследството, градските политики за развитие, културата, околната среда, туризма и други. Не откриваме този начин на мислене нито в настоящия ЗКН, нито в предложените изменения. Опасяваме се, че голяма част от измененията ще доведат до още по-силно изразено капсулиране в МК и НИНКН. (вж. също коментари относно §12, §29 и §30); – ангажирана общност. Общността, собствениците и ползвателите трябва да се приемат за партньори. Държавата трябва да инициира: стимули (вкл. икономически възможности за инвестиции, грантове, други) за грижа за културното наследство; разпространяване на познания за ангажираност и добро управление (вкл. поддръжка); модели за съвместна работа с общностите. С предлаганите изменения не се променя съществуващото статукво, въпреки че то е оценено като неработещо. Напротив, държавата става още по-наказателна – собствениците са априори посочени като недобросъвестни и предложенията действат репресивно, а не стимулиращо. (вж. също коментари относно §17 и §18). Настоящото становище взема отношение по изложените казуси, като разглежда отделните промени, както те са описани в ЗИД на ЗКН. Относно §2. В чл. 11, ал. 3 думите „за културното наследство, приета от Министерския Приема се Отразено е в чл. 11, ал. съвет" се заменят с думите „по чл. 2а от Закона за закрила и развитие на 3. културата". С предложението държавата напълно отхвърля необходимостта от Национална стратегия за културното наследство. Наистина, културното наследство е елемент на културата въобще, но голяма част от него днес формира средата, в която живеем и така формира национално съзнание. В този смисъл е необходима целева стратегия за културното наследство с 36 водеща роля на държавата. Стратегията трябва да задава тенденциите в опазването (следвайки световните такива от 21-ви век), да дава визия, да е иновативна и да бъде двигател за законови промени (а не да утвърждава статуквото на действащи такива – вж. Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029, проект, 2019). Относно §4. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1.В ал.1: а) в точка 13, буква „В" накрая се добавят думите „с изключение на паметни плочи, съдържащи само текст"; б) в точка 14 накрая се добавят думите „по чл. 2а, ал. 1 "; в) създава се нова точка 17 със следното съдържание: „ 17. Приема доклади за оценка на въздействието върху недвижими културни ценности с категория „световно значение"." г) Досегашната т. 17 стават. 18. 2. Създава се нова ал. 2 както следва: ,,(2) Към министъра на културата се създават : 1. Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности; 2. Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства; 3. Специализиран експертен съвет за предоставяне на статут на национално богатство на движими културни ценности; 4. Специализиран експертен съвет за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение; 5. Съвет за теренни археологически проучвания; 6. Национален съвет за нематериално културно наследство. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3, като в изречение първо думите „в този закон" се заменят с ,,Предвидените в ал. 2 съвети". 4. Досегашната алинея 3 става алинея 4. 5. Създават се алинеи 5 и 6 със следния текст: ,,(5) Съветите се произнасят задължително по въпроси, които са отнесени в тяхната компетентност съгласно този закон. 37 (6) По искане на министъра на културата съветите могат да разглеждат и други въпроси по опазване на културните ценности, като изготвят становища за това.". Съвременната динамика на градския живот наложи по-широкото схващане за средата не само като материалност, а и като място за активно социално взаимодействие. Появиха се нови, по-спонтанни форми на визуално изразяване, които намериха място в градския живот – временни инсталации, временни стенописи, графити. Действащата нормативна уредба на чл. 14, т.13, „в“ не отчита този градски феномен и изисква изключително дълга и тромава процедура за одобряване на тези елементи, която в повечето случаи ги обезсмисля. Централизираното им одобряване от друга страна лишава местната власт и общностните от възможността да урегулират на местно ниво тази дейност и е причина за безсмислена свръхрегулация. На територията на Столична община има изградени механизми в Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти, поставяне, преместване и премахване на паметници и художествени елементи на територията на Столична община и Наредбата за преместваемите обекти, рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и рекламната дейност на територията на СО, които гарантират контрол и експертиза при разрешаването на тези инсталации. В този смисъл предлагаме вече предложеното от МК изменение на чл. 14, Приема се Бележката е отразена в т.13 в да придобие следната редакция: чл. 14, ал. 1, т. 13 буква 1. В ал.1: „в“. а) в т.13, буква „в“ накрая се добавят думите „изключение на паметни плочи, съдържащи само текст и/или с размери, по-малки от 0,25 м2, както и временни - със срок до 2 год. инсталации, стенописи, графити и други художествени елементи извън територии с режим на НКЦ.“ Усилва се съгласувателната и като цяло императивната функция на МК, чл. 14 (2). С което допълнително се затвърждава разделянето на съгласуването от НИНКН (чл.84) и неговото профилиране единствено като експертен орган по изучаване и мониторинг на НКЦ (чл. 19). Това обаче поражда съмнения за това, дали лошите практики, свързани със съгласуване на проекти, наистина се решават, или просто се пренасят на друго административно ниво. Допълнително в НИНКН в последните две години се наблюдава усилие за започване на диалог със заинтересованите страни, най-вече под формата на 38 приемно време и възможност за консултация. В случай на напълно изнасяне на съгласувателната дейност от НИНКН към МК, е редно МК да предостави подобна възможност за диалог със собственици, инвеститори и проектанти. Не на последно място стои въпросът с експертния капацитет. Той и сега е малък в НИНКН, но за целите на предложеното изменение напълно отсъства в МК. Има сериозен риск механичното пренасяне на дейности, без да е обмислен човешкия и други ресурси, да доведе до пълно блокиране на дейностите по съгласуване. Относно §6. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал.1 се създава т. 4, както следва: "4. Създават и поддържат публичен регистър на застрашените недвижими културни ценности по чл. 49, т. 2 на територията на общината, по ред определен с Наредбата по чл. 17, ал. 2, т. 6. Информация за вписаните обекти се предоставя на Министерство на културата в срок от 14 (четиринадесет) дни от датата на вписването им в регистъра." 2. В ал. 2 се създава точка 6, както следва: "6. Приемат наредба, за реда за воденето и поддържането на регистър на застрашените недвижими културни ценности, намиращи се на територията на общината.". 3. Алинеи 3, 4, 5 и 6 се отменят. Отговорностите на общините са подробно дефинирани в чл.17 и с новите Приема се Отразено е в чл. 17, ал. 7 текстове се продължават усилията за въвличане по работещ начин на по принцип като правомощие на местната администрация в процеса по опазване, което е позитивно. общинските съвети. Дефинирани са нови задължения по създаване и поддръжка на публичен регистър на застрашените недвижими културни ценности, които считаме за полезни. Тези ангажименти са стъпка в посока видимост и проследимост на действията по опазване на наследството и закономерно е вменено на местните власти, които имат най-приближен поглед към територията си и процесите в нея. По-голям и позитивен ефект би имал публичен регистър, който включва всички защитени обекти – недвижими културни ценности – а не само застрашените. По този начин биха се създали прозрачност и информираност, и биха се откроили и добрите примери. Предлагаме създаването на още една допълнителна точка към ал.2, която да дава възможност на кметовете на общини да “приемат планове за опазване и управление на недвижими културни ценности;”. 39 Макар замисълът на звената по чл. 17 да имаше за цел децентрализация на някои от функциите по опазване, те така и не успяха да заработят пълноценно, което прави отмяната на алинеите уреждащи създаването и действието им положително. Относно §7. В чл. 18 се правят следните изменения: 1 . В алинея 3 думите „може да" се заличават. 2. Създава се алинея 4 със следния текст: ,,(4) Министерството на културата създава материални и организационно- технически условия за дейността на териториалните звена на НИНКН.". Необходимостта от териториални структури на НИНКН от години е Не се Не е направено разпозната като ключова за по-добро опазване и управление на приема конкретно предложение недвижимите културни ценности, заради което намираме промените за по текста. положителни. Предложените изменения обаче предполагат както разширяване на щата, така и на материално техническата база на института по места, така че новосформираните териториални звена да могат да предложат качествено изпълнение на вменените им задачи. Същевременно в Доклада към проекта на ЗИД ЗКН се казва, че “За приемането на проекта на ЗИД не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на Министерство на културата.” Това води до неяснота относно осигуряването на необходимите средства, така че териториалните звена да заработят ефективно. Намираме също така за значително по-ефективно самият НИНКН, познавайки собствения си начин на работа, да бъде овластен и подпомогнат ресурсно, с цел “създава материални и организационно-технически условия за дейността на териториалните звена”, отколкото МК да създава тези звена. Относно §8. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал.1: а) създава се нова т. 11 със следното съдържание: „ 11. извършва мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности чрез системни наблюдения; 6) досегашната т. 11 става т.12. 2. Създава се алинея 3 както следва: 40 ,,(3) За изпълнение на функциите и задачите си по чл. 19, ал. 1 НИНКН изготвя годишна програма за действие, . Годишната програма се утвърждава от министъра на културата, като директорът на НИНКН, ежегодно до 31 март изготвя отчет за изпълнението на програмата за предходната година." С цел улесняване на процеса на взаимодействие между НИНКН и общинските администрации, следва да се създаде точка, която да Не се Предложението не е освобождава общинските администрации от такси при заявка на документи приема предмет на настоящия от НИНКН. законопроект и ще бъде Предложение за текст: разгледано след “Предоставянето на копия от архивна документация в електронен вид или съответен анализ при на хартия, информация и др. по искане по искане на общинските следваща промяна на администрации е безвъзмездно.” ЗКН. Относно § 10. В чл. 49, т. 2 се създава нова буква „в“ със следния текст: Приема се Текстът е отменен. „в) демографски промени.“. Допусната е техническа грешка в проектозакона. Новият текст следва да бъде буква „г“. Относно § 11. В чл. 50, ал.1 се правят следните изменения и допълнения: 1. създава се нова т. 3 със следния текст: „3. ,,регионално значение" - недвижими културни ценности с висока стойност за културата и историята на регион и/или област на страната, както и такива от свързани с културата и историята на повече от една община; 2. досегашната т. 3 стават. 4 и се изменя така: „4. ,,местно значение" - недвижими културни ценности, притежаващи индивидуална стойност за културата и историята на населени места на територията на една община"; 3. досегашната т. 4 стават. 5 и се изменя така: ,,5. ансамблово значение - недвижими културни ценности, ез висока индивидуална 41 културна и научна стойност, поддържащи пространствената характеристика, мащаба, типологията, смисловите, естетическите и функционалните връзки на груповата ценност, към която принадлежат; 4. досегашната т. 5 става т.6 и се изменя така: „6. ,,документално значение" - самостоятелни недвижими културни ценности, без висока историческа стойност, притежаващи индивидуална стойност Не се Критерият за включване Предлагаме създаване на нова алинея към този член, която да дефинира по- приема на подобни обекти е ясно възможностите за защита на групови НКЦ. Предложение за текст: неясен и може да “В режимите за опазване на груповите недвижими културни ценности породи субективно и могат да се определят сгради, които не притежават индивидуална културна, немотивирано историческа и научна стойност, но имат значение за пространствената прилагане на закона. характеристика и мащаба на груповата ценност.” Относно § 12. Създава се член 56а със следния текст: „Чл. 56а (1) Всяко физическо или юридическо лице може да направи мотивирано предложение до министъра на културата за идентифициране и деклариране на обекти като недвижими културни ценности. Предложението се подава чрез НИНКН, както и чрез звената по чл. 18, ал. 3. (2) Процедурата по идентифициране започва със заповед на министъра на културата или оправомощено от него лице, по мотивирано предложение на директора на НИНКН. (3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване от собственика на имота или от носителите на ограничени вещни права, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта. (4) Със заповедта по ал. 2 за обекта на идентифициране се установява режим на превантивна защита, който действа от датата на връчване на заповедта до приключване на процедурата по предварителна оценка, но за не повече от шест месеца.". Принципно Текстът на чл. 56а е Положително е намерението всеки да може да инициира процеса по даване се приема премахнат, но е на статут на НКЦ. Не става ясно, как това може да бъде обжалвано от частично инкорпориран собственика и по какъв начин той ще доказва, че сградата му има или няма в чл. 57, който е характеристики на НКЦ. В допълнение не става ясно, какво се случва след синхронизиран и с 42 изтичането на срока по ал. 4. Предлагаме дефиниране на времева рамка за новата редакция на чл. започване на процедурата по идентифициране, описана в новата ал.2, с цел 58. придобиване на защита на НКЦ в най-кратък срок. Предложение за текст: “Заповедта се издава в 14-дневен срок от постъпване на мотивираното предложение по ал.1.” С цел избягване на възможността за забавяне на процедурите от страна на недобросъвестни собственици и ползватели е целесъобразно в предложения текст на ал. 4 думата “връчване” да се замени с думата “издаване”. Положително е и съществуващото в чл. 57, ал. 1 отваряне на възможности за партньорства при издирване и изучаване на недвижими културни ценности. Като недостатък бихме посочили ограничението по отношение на недвижимите археологически ценности. Археологическото наследство е част от средата, в която живеем (често попада в развиващи се градски среди). Следователно дефинирането на ценностни характеристики и произтичащите от тях възможности и ограничители следва да отчита цялата динамика на средата в конкретния контекст. В този смисъл препоръчваме включването на възможността за участие и на архитекти, урбанисти, инженери, консерватори и други експерти. Относно §13. В член 58 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 изречение второ, накрая се поставя запетая и се добавят думите „като срокът за неговото изготвяне е до шест месеца от подаване на заявлението по чл. 56а, ал. 1." 2. Алинея 2 се изменя така: (2) Заповедта по ал. 1 се издава в срок до един месец от предоставяне на предложението от директора на НИНКН. Със заповедта се определят предварителната класификация и категория на обекта на недвижимото културно наследство, временния режим за неговото опазване, както и срока за извършване на заключителна оценка, който не може да бъде повече от шест месеца. 3. Алинея 4 се изменя така: (4) Заповедите по ал. 1 и ал. 3 се публикуват на интернет страницата на Министерството на културата." Приветстваме желанието за усъвършенстване на процеса по опазване на НКЦ, ускоряване на процедурите по защита и постепенно справяне с 43 огромния брой обекти с недовършени или неизведени ценностни характеристики или режими. Тези промени са стъпка и в посока осигуряване на защита на ценните и потенциално ценните обекти в страната, но за да се гарантират посочените срокове е необходима отлична координация между заинтересованите страни и отговорни институции. Въвежда се ограничение във времето, което следва да се спазва, но не са посочени санкции при неспазване или последващи действия. Намираме предложената промяна за изключително положителна, тъй като осигурява възможност за по-адекватна намеса за опазване на недвижими културни ценности в риск. Като недостатък на сегашното предложение за изменение на ЗКН считаме липсата на отделен член, който да даде по-подходяща дефиниция и специализирано третиране на структури със статут на археологическа недвижима културна ценност. Делението според пространствената структура и териториалния обхват - на единични и групови НКЦ, не винаги може да се приложи адекватно към археологически структури. Това създава юридически слабости в административните процедури по предоставяне на статут на обекти АНКЦ, като пример за това е прилагането на чл. 61 от ЗКН, според който е необходимо обособяването не единични НКЦ в обхвата на групови АНКЦ. Конкретен казус от територията на Община София са проблемите, свързани с част от археологията на западна порта на Сердика. Предлагаме в допълнението на ал. 1 от проектозакона срокът от 6 месеца да се промени на 5 месеца, за може процедурата да приключи в срока на превантивната защита, определен в чл. 56а, ал. 4. Създаване на § 13а Предлаганите промени Предлагаме да се направят изменения на действащия чл. 59 от закона, като Не се няма да внесат нова се въведат ясни времеви рамки, в които да се изпраща съответната приема яснота в режимите на информация, тъй като в момента такива липсват и поради тази причина тази уведомяване, тъй като и дейност не се случва или се бави прекомерно. понастоящем се Предложение за текст: прилагат субсидиарно и Създава се § 13а със следното съдържание: безпроблемно „§13а. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения: правилата на АПК. 1. В ал. 1 след думите „се изпращат“ се добавя текста „в 7-дневен срок от издаването им“. 2. В ал. 2 след текста „Заповедите по ал. 1“ се добавя текста „от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от получаването им“. 44 3. В ал. 3 текстът „уведомяването на собственика им по ал. 2“ се заменя с „издаването на заповедта по чл. 56а, ал. 2“.“ Относно § 14. С оглед уеднаквяване на правилата предлагаме в края на ал. 4 да се добавят Не се Уведомяването по чл. думите: “при условията и по реда на чл. 61 от приема 61 от АПК се извършва Административнопроцесуалния кодекс.” от издателя на акта. Относно § 17. Член 72 се изменя така: "Чл.72. (1) При наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, НИНКН, а за археологически недвижими културни ценности и директора на регионалния музей, както и да предприеме действия по обезопасяването й. (2) Всяко физическо или юридическо лице, при констатиране на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, има право да подаде уведомление до кмета на общината, НИНКН, а за археологически недвижими културни ценности - и директора на регионалния музей. (3) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице, в 14- дневен срок от постъпване на уведомление по ал.1 или ал. 2, въз основа на оглед на място и проверка по документи, издава заповед, с която задължава собствениците, концесионерите или ползвателите да извършат за тяхна сметка, в определен срок, обезопасяване на недвижимата културна ценност. За издадената заповед се уведомяват и органите на Министерството на културата. (4) При неизпълнение на заповедта по ал. 3 в определения срок, общината извършва необходимото обезопасяване на имота за сметка на лицето по чл. 71, ал. 1. (5) За направените от общината разноски по ал. 4 общината може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.". Целесъобразно е при огледите на място на застрашени обекти, освен представител на общината, да присъства и експерт от НИНКН, което е от съществено значение особено за малките общини, в които няма лица с 45 необходимата експертиза. В тази връзка предлагаме следната редакция на текста на ал. 3: “Оправомощено от кмета на общината длъжностно лице и представител на НИНКН или съответното териториално звено в 14-дневен срок от Не се Съгласно мотивите към постъпване на уведомлението по ал.1 или ал. 2 въз основа на оглед на място приема законопроекта с и проверка по документи съставят констативен протокол за състоянието на предложените промени недвижимата културна ценност и необходимите обезопасителни и НИНКН ще аварийно-укрепителни мерки. Въз основа на протокола кметът на общината осъществява по- или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед, с която пълноценно научно- задължава собствениците, концесионерите или ползвателите да извършат изследователската си за тяхна сметка, в определен срок, обезопасяване и аварийно укрепване на дейност. недвижимата културна ценност. За издадената заповед се уведомяват НИНКН и Инспекторатът за опазване на културното наследство при Министерство на културата.” Предлагаме следните редакции на ал. 4: “При неизпълнение на заповедта по ал. 3 в определения срок общината Приема се Разпоредбата е извършва необходимото обезопасяване и аварийно укрепване на редактирана. недвижимата културна ценност за сметка на лицето по чл. 71, ал. 1 въз основа на количествено-стойностна сметка, а при необходимост – и на съответната проектна документация, изготвени по разпореждане на кмета на общината.” Предлагаме следните редакции на ал.5: „Въз основа на количествено-стойностната сметка върху имота се вписва Приема се Разпоредбата е законна ипотека в полза на общината за обезпечение на вземането ѝ за редактирана. всички разноски, свързани с дейностите по ал. 4, включително изготвяне на необходимата техническа и проектна документация. За направените от нея разноски по предходните изречения общината може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”. В момента честа практика е обекти да се разрушават, докато бъде установен собственикът им, за да може да му бъде връчено предписанието по чл. 72. Не става ясно дали е предвиден механизъм за действие, ако недобросъвестния собственик не може да бъде установен и не може да му бъде връчена заповедта. Необходимо е разписване на такъв механизъм, за да може общината да изпълни задълженията си въпреки това обстоятелство 46 и да може да гарантира намеса и укрепване на НКЦ, преди да се стигне до нейното погиване. Относно § 18. Член 73 се изменя така: "Чл.73 (1) При установяване на риск от настъпване на трайни и непоправими вреди, на настъпили такива или на риск от погиване на недвижима културна ценност, кметът на общината, назначава комисия със заповед, която включва представители на съответната община, на НИНКН, както и на регионалната дирекция за национален строителен контрол. Заповедта се изпраща и в Министерството на културата. (2) За археологически, художествени, етнографски и исторически недвижими културни ценности в комисията може да се включи и представител на съответния по тематичен обхват музей, а за действащи обекти с религиозно предназначение и представител на съответното регистрирано вероизповедание. (3) Комисията извършва оглед на място и проверка по документи и установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите аварийно-укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. (4) Към протокола се прилагат подробно описание на недвижимата културна ценност според данните за нейната идентификация, данни за собственика, концесионера и/или ползвателя й, данните от Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности, за статута на обекта като недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал.4, архивни данни, както и описание на настъпилите вреди върху недвижимата културна ценност и/или обстоятелствата, които я застрашават от по- нататъшно увреждане и погиване. (5) Към протокола се прилага подробна фото-документация на обекта, заверени копия от наличната в общината документация за обекта - дадените предписания със заповедта по чл. 72, ал. 3, съгласувана и одобрена проектна документация, издадени разрешения за строеж, констативни актове от извършени проверки на Дирекцията за национален строителен контрол и др. Когато комисията установи, че недвижимата културна ценност или части от нея не съществуват, се прилагат и копия от актовете, с които е допуснато съответното премахване. (6) Въз основа на протокола по ал.3, кметът на общината, в 14- дневен срок, със своя заповед, задължава собствениците, концесионерите или 47 ползвателите за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, Отчитаме като голям позитив това, че измененият чл. 73 дава значително по-добра възможност на общините да предприемат действия при неспазване на сроковете от страна на собствениците. Законната ипотека също е вписана като инструмент за действие, което ще улесни процеса и ще доведе до по-голяма активност от страна на районните администрации. Като минус отчитаме, че не е отразена необходимостта в закона ясно да се дефинира механизъм за контрол на изпълнението на дейности по обекти със статут на НКЦ, след извървяване на съгласувателна процедура по реда на чл. 84 от ЗКН. Тази промяна следва да засегне и чл. 165 и дефинирания по него регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация, като е необходимо да се предвиди механизъм за премахване на лица от регистъра. Приемателните комисии за обекти са се доказали като неефикасен метод за контрол на процеса. Често се наблюдават несъответствия между съгласуван проект и изпълнен детайл. Понякога в съгласувания проект липсват пълен набор детайли и на терен се вземат решения, спомагащи за унищожаването на обекта или безвъзвратното понижаване на неговите ценностни характеристики. Предвид че ГД “ИОКН” по смисъла на чл. 192 са натоварени с контролни Не се Не е направено функции е необходимо да се заложи ясен механизъм за метода на тяхното приема конкретно предложение прилагане по време на строителния процес и последствията за бездействие по текстовете. при установени нарушения. Дефинирането на механизми за контрол и съответните наказателни процедури е важна стъпка към повишаване на качеството на проектиране и изпълнение. Относно § 19. Член 74 се изменя така: „Чл. 74. (1) В случаите по чл. 73, ал. 10 министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за назначаване на комисия, която извършва подробно обследване на недвижимата културна ценност. В комисията задължително се включват архитект и инженер- конструктор от страна на НИНКН. (2) По предложение на комисията, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за демонтиране на 48 недвижимата културна ценност. При наличие в предложението на особено мнение на някой член, министърът на културата или оправомощеното от него длъжностно лице, може да назначи изготвяне на експертиза от трима експерти, вписани в регистъра по чл. 165. (3) Недвижимата културна ценност се преизгражда въз основа на представена от собственика документация, изготвена в съответствие с указаното в заповедта по ал.2, както и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84. ( 4) В случай, че комисията по ал.1 се установи, че недвижимата културна ценност може за бъде поправена и заздравена, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за отказ от демонтиране, с която изпраща преписката на кмета на съответната община с указания за провеждане на нова процедура по чл.73." Осигуряването на щатна бройка за В това предложение е цитирана необходимост от задължително включване Не се инженер-конструктор е на инженер-конструктор от НИНКН в комисията по чл. 74, ал.1, за което е приема последица от необходимо осигуряването на щатни бройки за инженер-конструктор. Това приемането на прави невъзможно постигането на целите, обявени с предложеното законодателното изменение, без промени във финансовата рамка и гласувания бюджет. предложение. Относно §20. В чл. 75 думите „чл. 73, ал. 3" се заменят с „чл. 73, ал. 6". Предлагаме следното допълнение: “и на кмета на общината, на чиято Приема се Отразено е в текста. територия се намира недвижимата културна ценност.” Относно §22. Предлагаме следната формулировка: “В чл. 77 думата „системно“ се Приема се Отразено е в текста. заличава и думите „чл. 73 – 76“ се заменят с думите „чл. 72 – 76“.” Относно §23. Член 78 се изменя така: „Чл. 78. Териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща: 1. определяне на режими за опазване; 2. създаване и прилагане на устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфични правила и нормативи към тях; 49 3. създаване и прилагане на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности; 4. извършване на оценка на въздействието върху недвижими културни ценности с категория „световно значение". 5. установяване на режим на съгласуване на устройствени планове, визи за проектиране, инвестиционни проекти и друга документация, засягащи защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и предвиждащи намеса в недвижими културни ценности, както и контрол по тяхното прилагане и изпълнение; 6. финансиране и извършване на дейностите по териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство, по ред и условия, определени с наредба на министъра на културата; 7. осъществяване на мониторинг на състоянието на недвижимите културни ценности и защитените територии на недвижимото културно наследство." Позитивно е въвеждането на оценка на въздействие върху недвижими културни ценности (във връзка с изискването на Центъра за Световно Приема се наследство). В допълнение, подобни оценки биха могли да допринесат за за ефективното опазване на недвижимите културни ценности въобще. Те биха сведение. могли да гарантират именно опазване, базирано на съвременното разбиране за “управление на промяната”. Настоящата ситуация с режимите за опазване (в повечето случаи липсващи и/или остарели) по същество застрашава жизнеността на обектите на културното наследство, оттам и неговото активно участие в съвременния живот и респективно силно отчуждаване на общността като истински партньор на държавата в политиката за опазване. Една гъвкавост би могла да се осигури с въвеждането на възможност проектанти и собственици да предлагат оценки на въздействието като част от инвестиционните инициативи, които да демонстрират баланса между съхраняване на ценностни характеристики и съвременен живот на обекта на културното наследство. Компромиси винаги ще са необходими (вж. също коментари относно Преходни и заключителни разпоредби § 1). Относно §24. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 5 се изменя така: 50 ,,(5) Предписанията за опазване на недвижимите културни ценности се определят въз основа на резултатите от предварителната, съответно от заключителната оценка, на анализа на въздействието от проведени намеси и на степента им на застрашеност от антропогенни, природогеографски и демографски фактори, както и на категорията на недвижимата културна ценност. С предписанията за опазване се посочват допустимите намеси в недвижимите културни ценности, устройството или условията за ползването на териториите в техните граници и охранителни зони с цел осигуряване на пълноценното им опазване и представяне и са задължителни за спазване.; 2. Създава се ал. 10 със следния текст: "(10) За недвижими културни ценности с категория „световно значение" намеси се допускат само въз основа на доклад за оценка на въздействието върху недвижими културни ценности от световно значение. Към днешна дата мнозинството обекти нямат граници и/или предписания Не се Не са направени за опазване. ЗИД на ЗКН предвижда предоставянето на временни такива приема конкретни предложения (преходни и заключителни разпоредби), но те ще важат само за срок от 3 по чл. 79 ЗКН. години. Това време е крайно недостатъчно за пълна актуализация, дори и при сериозна оптимизация на ресурсите на НИНКН. Не става ясно какво се случва с обектите които не са успели да преминат през цялата процедура