ПАРАМЕТРИ НА БЮДЖЕТНАТА РАМКА Формирането на целите на фискалната политика обикновено се свързва с три основни показателя, като основният измерител е бюджетното салдо. Поради тази причина в националното бюджетно законодателство и в европейските регулации са заложени фискални правила и ограничения за разходите, дълга и дефицита.
Националните фискални правила за дефицита се отнасят за показателя по консолидираната фискална програма. В бюджетната прогноза за периода 2018 –
2020 г. целта за дефицита по КФП за 2018 и 2019 г. се запазва съответно на 1,0 % от БВП и на 0,5 % от БВП в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г. За 2020 г. е планирано постигането на балансиран бюджет. С поетапното намаляване на дефицита по КФП намалява и необходимостта от дългово финансиране.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода
2018 – 2020 г., съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да отбележи спад, като от 27,8 % за 2016 г. (отчетни данни) достигне до 22,3 % към 2020 г. в резултат основно на погашения по дълга в обращение.
Основни показатели по КФП* Очаквано Прогноза 2018 Прогноза Прогноза (в % от БВП) изпълнение 2019 2020 2017 Приходи 35,7 36,8 36,4 36,4 Разходи 37,0 37,9 36,9 36,4 Бюджетно салдо -1,4 -1,0 -0,5 0,0 * Поради закръгление (в млн. лв. и в % от БВП) някои сумарни позиции в таблиците не се изчерпват от съставните им числа.
От гледна точка на фискалната политика постигането на корекциите на дефицита по КФП е обвързано както с мерки за повишаване на събираемостта на приходите и за борба със сивата икономика, така и с мерки за оптимизиране и намаляване на неефективни разходи в секторите, предоставящи публични услуги.
Настоящата рамка е съобразена и с одобрените от коалиционните партньори Приоритети за управление (2017 – 2021), където в областта „Финанси“ е деклариран „Стремеж към балансиран бюджет, чрез намаляване на дефицита от
2017 г. в съответствие с тригодишната бюджетна прогноза през всяка следваща година с цел достигане на балансиран бюджет през 2020 г.“.
Консолидирана фискална Очаквано Прогноза 2018 Прогноза Прогноза програма изпълнение 2019 2020 (в млн. лв.) 2017 ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И
34 646,4 37 583,7 39 078,8 41 198,2 ДАРЕНИЯ Данъчно-осигурителни
28 628,2 30 611,7 32 014,9 33 828,7 приходи Неданъчни приходи 4 147,0 4 577,8 4 051,3 4 129,5 Помощи и дарения 1 871,2 2 394,2 3 012,5 3 240,0 Основните фактори, които оказват влияние върху приходите на държавата, са:
- състоянието на икономиката – икономическият растеж и инфлацията;
- дискреционните мерки на правителството – ефекти от политическите решения, намерили израз в нормативната уредба;
- дейността и ефективността на приходните администрации – увеличаване на събираемостта на приходите.
Влияние могат да окажат и други фактори с еднократно бюджетно въздействие, чийто ефект следва да се елиминира в процеса на многогодишното планиране.
Имайки предвид, че помощта от външните донори (основно средствата от ЕС) също се включва в приходната част на бюджетната рамка, от значение е темпът на усвояване на тези средства, респективно изпълнението на оперативните програми.
Автоматичните стабилизатори са инструменти, които имат стабилизираща функция върху състоянието на икономиката при различните фази на икономическия цикъл. При автоматичните стабилизатори в частта на приходите с най-голям принос са данъкът върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) и корпоративният данък. Когато БВП нараства, бюджетните приходи от тези данъци се увеличават, защото самите доходи на населението и бизнеса нарастват.
Важно е да се отбележи, че ефектите от автоматичните стабилизатори следва се отчитат така, че да се избягва процикличното влияние от инструментите на фискалната политика. За да се държи инфлацията под контрол, е препоръчително придържането към правилото увеличените данъчни постъпления да не се изразходват, а да се използват за намаляване на бюджетния дефицит и за погасяване на държавния дълг.
Втората група фактори, т.нар. дискреционни мерки, отразяват конкретни решения на правителството за изменения в провежданите политики.
За периода 2018 – 2020 г. ефектите от приходните дискреционни мерки са свързани основно с увеличаването на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО) с един процентен пункт за 2018 г.
Втората по значение мярка в областта на приходите е нарастването на акцизните ставки върху цигарите, която ще има положителен ефект върху приходите от акцизи и върху приходите от данък върху добавената стойност (ДДС).
Значително положително влияние при приходите от ДДФЛ и осигурителни вноски се очаква вследствие на изменението на МРЗ, минималните осигурителни доходи и от увеличаване на заплатите на педагогическия персонал в сферата на предучилищното и училищното образование.
Останалите дискреционни мерки при данъците са свързани с принудително събиране на просрочени задължения, а при осигурителните вноски – с увеличение на изискването за осигурителен стаж при пенсиониране с по 2 месеца годишно и възможността за избор на осигуряване.
Дискреционни приходни мерки Изменение на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО Поетапно изменение на акциза на цигарите до достигане на минималния акциз от 177 лв. на 1000 къса към 01.01.2018 г. (с положителен ефект и върху приходите от ДДС) Изменение на минималните осигурителни доходи Увеличаване на заплатите на педагогическия персонал в сферата на предучилищното и училищното образование с ефект върху приходите от ДДФЛ и осигурителни вноски Промяна на МРЗ с ефект върху приходите от ДДФЛ и осигурителни вноски Осъществяване на постоянен мониторинг спрямо длъжници с просрочени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски (над определен размер) Провеждане на телефонни кампании от приходните администрации по график Избор на осигуряване с ефект върху приходите на ДОО Увеличение на изискването за осигурителен стаж при пенсиониране с 2 месеца Консолидирана фискална Очаквано Прогноза 2018 Прогноза Прогноза програма изпълнение 2019 2020 (в млн. лв.) 2017 ОБЩО РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА ЕС 35 976,4 38 638,7 39 648,8 41 198,2 В т.ч.:
- Заплати 5 041,7 5 359,1 5 710,4 6 039,6
- Осигурителни вноски 1 694,6 1 823,8 1 905,7 1 979,4 9
- Издръжка - общо 4 934,3 5 215,5 5 298,9 5 322,5
- Социални и здравноосигурителни плащания 14 825,4 15 610,0 16 266,8 16 950,4 Пенсии 9 076,5 9 609,7 10 062,9 10 538,4 Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 2 663,7 2 662,8 2 668,0 2 668,6 Здравноосигурителни плащания 3 085,2 3 337,5 3 535,9 3 743,4 Основни фактори, които оказват влияние върху разходите на държавата Както при приходите, така и тук фазите на икономическия цикъл оказват влияние върху определянето на размера на средствата за предоставяне на публичните услуги и плащанията от бюджета.
Както вече отбелязахме, автоматичните стабилизатори имат функцията на механизъм за регулиране и стабилизиране на икономиката от колебанията й по време на икономическите цикли. Освен към приходите на държавата, автоматичните стабилизатори имат отношение и към разходите – главно социалните разходи и плащания на държавата (обезщетения при безработица, социални помощи и др.). За тях е характерно, че в периоди на икономически растеж размерът на тези плащания намалява, а в периоди на рецесия – нараства.
Положителните тенденции на пазара на труда в средносрочен план са предпоставка за по-нисък натиск върху социалния сектор в частта на плащанията и обезщетенията за безработица по отношение на необходимостта от разширяване на програмите за заетост и т.н.
Инфлацията също влияе при определяне на разходите за публични услуги, най-вече при издръжката, чиито компоненти са чувствителни към колебания в цените, напр. на енергийните източници – вода, ел. енергия, горива и др.
Политиката по доходите на заетите в бюджетната сфера и осигурителната политика оказват влияние при формиране на разходите за персонал.
Усвояването на средствата от европейските фондове и програми на ЕС оказват въздействие и върху разходната част на бюджетната рамка.
Разходните дискреционни мерки на правителството отразяват ефектите от политическите решения, намерили израз в нормативната уредба, като в случая изискват осигуряване на допълнителен ресурс и имат незначителен консолидационен принос.
Дискреционни разходни мерки Решение на Народното събрание от 02.06.2016 г. за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ Решение на Народното събрание от 02.06.2016 г. за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС Промяна на параметрите на пенсионната политика (изискуем осигурителен стаж, възраст, формула) Увеличаване на заплатите на педагогическия персонал Изменение на МРЗ Увеличение на осигурителните вноски с ефект върху разходите на бюджетните организации Изменение на осигурителния доход, върху който държавният бюджет внася здравноосигурителни вноски на определени категории лица по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) Изменение на максималния размер на пенсията - ефект от увеличението през предходната и текущата година 11