Раздел 4.3 КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

4.3. КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ Стратегията на политиката в областта на качеството на публичните финанси следва последователните действия за институционални, нормативни и методологически промени в посока на подобряване управлението на публичните финанси. Търсят се нови възможности и механизми за по-тясно взаимодействие между институциите, ангажирани с реализирането на бюджетния процес, разработването и прилагането на фискалната политика, мониторинга по спазването на фискалните правила и пр.

Усъвършенстването на нормативната база в областта на бюджета се съпровожда от наблюдение и анализ на прилагането на бюджетното законодателство и на бюджетните практики, както и на спазването на фискалните правила.

С влизането му в сила от началото на 2014 г. Законът за публичните финанси се превърна в основен инструмент за управление на бюджетния процес, като по този начин системата за управление на публичните финанси бе поставена на една широка основа и бяха дефинирани фискални правила и ограничения. Подробно беше регламентиран бюджетният процес и ролите на участниците в него и бяха определени структурата и съдържанието на бюджетните документи.

140

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ VIII.

Приемането на Закона за публичните финанси постави основата на широкообхватна реформа на средносрочната бюджетна рамка, като важна част от процеса бе транспонирането на европейското законодателство.

Въпреки постигнатото съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки, Министерството на финансите извършва текущ преглед на прилагането на ЗПФ, а също така и на реализацията на бюджетната процедура, бюджетните практики и качеството на бюджетните документи. В случаите когато са отчетени непълноти и необходимост от промени, се предприемат съответните мерки, в т.ч.: законодателни – като описаните в горната точка; процедурни – регулиращи бюджетния процес чрез залагане на изисквания за подобряване взаимодействието при подготовката на бюджетните документи; методологически – формиране на изисквания за качеството на информацията и структурата и съдържанието на бюджетните документи.

Ежегодно в бюджетната процедура и с актове на министъра на финансите се формират изисквания, определящи качеството на бюджетните документи и процедурите по тяхното изготвяне.

Ефективното взаимодействие с Фискалния съвет се очертава като фактор за повишаване качеството на бюджетните документи и за ориентир по отношение на провежданата от правителството фискална политика, за спазването на фискалните правила и за потенциалните рискове за бюджета. Мненията и препоръките на Фискалния съвет са елемент от съгласувателната процедура при изготвянето на основните бюджетни документи.

В резултат на прегледа на ЕК по транспонирането на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите- членки, в националните бюджетни документи се разшири обхватът и качеството на информацията за бюджетната рамка. Включва се сравнение на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на Европейската комисия по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“, дискреционните мерки на правителството и фискални ефекти на начислена основа и оценка на структурния бюджетен баланс и годишния ръст на разходите спрямо референтния растеж на потенциалния БВП.

Повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори продължава да бъде сред приоритетите на правителството, като мерките не се ограничават само до реализирането на програми за структурни реформи, а се фокусират и върху характера и насочеността на разходите в съответния сектор с цел засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж, най-вече чрез инвестиции.

Като ключов инструмент за оценка на ефективността и ефикасността на публичните финанси и идентифициране на необходимите реформи в различните сектори се очертава провежданият понастоящем преглед на разходите, като МФ изпълнява съвместен проект в сътрудничество със Световната банка. Основна цел на инициативата е да даде възможност за преценка доколко публичният ресурс се насочва и разпределя така, че в максимална степен да бъдат постигнати приоритетите на публичните политики. Стремежът е в България да бъдат създадени функционираща система за анализ и оценка на публичните разходи (включително и необходимата методология), административен капацитет в тази област, както и да бъдат установени 141

VIII. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018–2020 Г.

практики по предприемането на реформи в публичната сфера на основата на резултатите от извършваните прегледи. Важен елемент е също така оценката на ефективността на публичните разходи да бъде интегрирана в бюджетния процес, така че да способства вземането на бюджетни решения при разработване на публичните политики в средносрочен план.

Обект на прегледа са 7 министерства, за които вътрешният анализ на МФ е показал значителен потенциал за подобряване на ефективността и ефикасността на разходите, както и 21 общини, вкл. такива, намиращи се в процедура за финансово оздравяване.

Следва да се отбележи, че страната ни за първи път е обект на преглед на разходите от такъв мащаб, който обхваща над 10% от общо разходите на сектор „Държавно управление“.

Представени бяха и междинни резултати на основата на сравнителен анализ на разходите за персонал и издръжка по бюджетите на бюджетните организации, а също така и спрямо други държави-членки на ЕС, които дават ценен и полезен опит за протичащите процеси в публичния сектор. Специален акцент е също така приносът на отделните разходни категории във връзка с провежданата през последните години фискална консолидация, което е актуална тема предвид усилията за поддържане на фискална стабилност.

По този начин извършваният преглед на разходите следва да спомогне за идентифицирането на реформи, които да доведат до повишаване на ефективността на разходите чрез оптимизиране разпределението на ресурсите, като се очаква това да подобри цялостния процес на управление в публичния сектор с оглед постигане на дългосрочна стабилност и устойчиво развитие.

Тъй като времевата рамка на бюджетната прогноза припокрива мандата на правителството, при разработването на областите на политики и бюджетните програми се изисква да се направи отчетлива връзка с приоритетите, целите и мерките, заложени в неговата управленска програма. С цел подобряване на процесите на стратегическо планиране и разработване на националните политики в съответствие с правителствените приоритети и възможностите за тяхното финансиране беше утвърдена нова класификация на областите на политики/функционални области и бюджетните програми от Министерския съвет за периода 2018-2021 г., съгласно която първостепенните разпоредители с бюджет, прилагащи програмен формат на бюджет, изготвят проектобюджетите и бюджетните си прогнози в съответствие с бюджетната процедура за съответната година от периода.

Като важен елемент в процеса за подобряване на качеството на програмното и ориентирано към резултатите бюджетиране в указанията на МФ за подготовката и представянето на бюджетните документи на ПРБ беше поставен специален акцент върху дефинирането на показатели за изпълнение и залагането на целеви стойности по тях от страна на бюджетните организации, прилагащи програмен формат на бюджет и отговорни за провеждането и изпълнението на политиките на правителството в публичната сфера. За да може да се направи оценка за цялостния резултат и успех от провеждането на съответните политики следва да се прецизират показателите за полза/ефект (по областите на политики, отчитащи степента на постигане на стратегическите цели) и за предоставяните продукти/услуги по бюджетните програми, което е често срещан пропуск от някои бюджетни организации.

142

Част IX. Приложения ПРИЛОЖЕНИЕ № 1:

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2016 Г., ИЗПЪЛНЕНИЕ КЪМ 30.09.2017 Г. И ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2017 Г.