т. 1 (Раздел II) Фискални развития през първото полугодие на 2021 г.

1. Фискални развития през първото полугодие на 2021 г.

Изпълнението на бюджета през първото полугодие на 2021 г. бе поставено пред сериозни предизвикателства, свързани с новата вълна на разпространение на COVID-19 от февруари до май, което доведе до концентриране на значителни по размер разходи. Проведените редовни и извънредните парламентарни избори също оказаха допълнителен натиск върху разходите. От друга страна, допусканията при изготвянето на ЗДБРБ за 2021 г. бяха за ограничена и с кратък хоризонт необходимост от прилагане на действащите от предходната година социално-икономически мерки за преодоляване на негативните последствия от пандемията. Изчерпването на основната част от заложените ресурси в програмата още през първото тримесечие и ограничените възможности за обезпечаване на необходимите средства чрез преструктуриране и оптимизиране на разходите очертаха риск от сбъдването на сценарий, при който евентуална нова вълна на пандемията през есента на 2021 г. може да постави страната в обективна невъзможност за осигуряване на необходимите средства за реализирането както на нови, така и на съществуващите към момента антикризисни мерки.

Развитието на основните бюджетни параметри през първото полугодие бе доминирано от постепенно възстановяване и подобрение на показателите в частта на приходите, особено отчетливи през второто тримесечие, когато поредният пик на пандемията утихна, както и от постоянен натиск в частта на разходите, свързан с прилаганите социално-икономически мерки за намаляване на негативните последствия от пандемията върху бизнеса и най- уязвимите групи от обществото.

Първите три месеца на годината се характеризираха с продължаване на започналото възстановяване от третото тримесечие на 2020 г. при основните данъци и осигурителни вноски, след внезапния шок от пандемията през пролетта на миналата година. Въпреки новата вълна на пандемията през периода от февруари до май приходите не бяха силно засегнати и не бе отчетен значителен ръст в броя на безработните, което индикира, че бизнесът успешно се адаптира към променената среда. През второто тримесечие възстановяването се ускори, като приходите достигнаха двуцифрени растежи спрямо второто тримесечие на предходната година, когато бяха наложени най-сериозните противоепидемични ограничения. Положителното развитие на параметрите по изпълнението на приходите позволи формираният дефицит по КФП към края на първото тримесечие да бъде компенсиран, като салдото по КФП към края на юни е близко до балансирано – минимално превишение на приходите над разходите в размер на 0,1 млрд.

лв. (0,1% от прогнозния БВП).

От страна на разходите към полугодието на 2021 г. е налице сериозен натиск за обезпечаване на необходимото финансиране на действащите социално-икономически мерки за борба с пандемията и продължаването на тяхното действие до края на годината.

Планираните със ЗДБРБ за 2021 г. средства за реализиране на такива мерки са недостатъчни, като планираните средства за някои от тях бяха изразходвани още към края на първото тримесечие. Това наложи, от една страна, да се търсят възможности за пренасочване на разходи от други политики за финансово обезпечаване на приоритетни разходи, свързани с мерките за борба с COVID-19 и намаляване на негативните ефекти от пандемията, и от друга – наложи активирането на ограничителя по чл. 106 от ЗДБРБ за 2021 г., с което всички бюджети, включени в обхвата на ограничителя бяха допълнително свити.

В частта на разходите, свързани с мерките за борба с пандемията, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 634 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до юни. Допълнителен натиск върху 11

социалните разходи, който не е пряко следствие от мерките за борба с пандемията, оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка, включително разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID- 19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.

Параметрите по изпълнението на годишната програма по приходите към полугодието на

2021 г. очертават допълнително подобрение при данъчните и осигурителните приходи в годишен план. Изпълнението на приходите, помощите и даренията по КФП за полугодието представлява 52,0 на сто от годишния разчет. Изпълнението на данъчните и осигурителните приходи към полугодието спрямо разчетите за годината също представлява 52,0 на сто, като за сравнение изпълнението на годишния разчет за данъчните и осигурителните приходи за първото полугодие на 2020 г. бе 48,9 на сто. Причините за това са, от една страна, подобрението при голяма част от макроикономическите индикатори спрямо прогнозите от есента на 2020 г., което се потвърждава и от актуализираната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, и от друга - усилията на приходните администрации за повишаване на събираемостта на приходите и борба с данъчните престъпления, контрабандата, недекларираните доходи и други. Изготвените прогнози за приходите на база на актуализираната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите от юли 2021 г. очертават преизпълнение на разчетите към ЗДБРБ за 2021 г. при постъпленията от ДДС, корпоративни данъци, ДДФЛ, осигурителни вноски и други, което се свързва с положителното развитие при вътрешното потребление, вноса, износа, цените на енергоносителите, ръста на компенсациите на наетите и други ключови индикатори, които имат положително влияние върху приходната част на бюджета.

Тук е важно да се отбележат и усилията на приходните администрации за повишаване събираемостта на приходите. Независимо от извънредните обстоятелства, продължават да се прилагат активните мерки за засилен фискален контрол, включително и контрол в реално време на фискалните устройства на търговците в страната, мерките за засилване на контрола при търговията с акцизни стоки, борбата с контрабандния внос, както и противодействието на опитите за данъчни нарушения и измами. Системното прилагане на тези мерки вече оказва дисциплиниращ ефект и натиск върху сивата икономика.

Основните рискове пред изпълнението на актуализираните прогнози по приходи от данъци за 2021 г., са свързани с евентуални отклонения в използваните макроикономически допускания, степента и скоростта на икономическото възстановяване в страната и при външноикономическите ни партньори, както и с развитието на пандемията от COVID-19 през периода до края на годината. Рисковете по отношение на предварителното префинансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост са свързани с потенциално забавяне при одобряването на плана за България и изместване на първите плащания за

2022 г.

Параметрите по разходите индикират за сериозен натиск, породен от необходимостта да се обезпечат допълнителни разходи над планираните с разчетите по ЗДБРБ за 2021 г., които са свързани основно с действащите към момента социално-икономически мерки за намаляване на негативните ефекти от кризата за бизнеса и най-уязвимите групи от населението, както и 12

преките разходи на сектор „Здравеопазване“ за борба с новата вълна на пандемията през пролетта, които наложиха активирането на законово установения ограничител на разходите по чл. 106 на ЗДБРБ за 2021 г. още през първото полугодие на годината. Към месец август

2021 г. чрез преструктуриране и оптимизиране на разходите по държавния бюджет и за сметка на ограничаване на разходите по някои бюджети, както и за сметка на прилагането на разпоредбите на чл. 106 на ЗДБРБ за 2021 г. са обезпечени допълнителни разходи за финансиране на мерки за борба с пандемията в общ размер на близо 1,1 млрд. лв. Това изчерпва възможностите за преструктуриране и пренасочване на ресурс от други политики и сектори за обезпечаване на приоритетни разходи, свързани с мерките за борба с пандемията в рамките на одобрените разходни тавани в ЗДБРБ за 2021 г.

Усвояването на разходите през първото полугодие е традиционно ниско - разходите по КФП, включително вноската в общия бюджет на ЕС, за първите шест месеца на 2021 г.

представляват 47,0 на сто от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2021 г. Това се дължи основно на изместване на голяма част от инвестиционните и капиталови разходи за последното тримесечие на годината. Неравномерното усвояване на капиталовите разходи е обективно обусловено от календара на строителния сезон, като изпълнението на повечето инфраструктурни проекти се извършва през летните месеци и разплащането за извършената работа се концентрира в последното тримесечие.

Съпоставени със същия период на предходната година, разходите и вноската в общия бюджет на ЕС нарастват номинално с 4,8 млрд. лв., което се дължи основно на по-високия размер на разходите по националния бюджет, като ръст се отчита и при разходите по сметките за средства от Европейския съюз. Разгледани по икономически елементи най- голям принос за нарастването на разходите по КФП имат социалните разходи (вкл.

разходите за пенсии), които нарастват с 1,5 млрд. лв., следвани от разходите за субсидии (ръст от малко над 1,0 млрд. лв.), здравноосигурителните плащания (ръст от малко над 0,3 млрд. лв.), които са свързани с мерките за борба с пандемията. Освен в тези направления ръст на разходите се отчита и при разходите за персонал (ръст от близо 1,0 млрд. лв.), основно поради увеличението на възнагражденията в бюджетния сектор и в сферата на образованието от началото на 2021 г., както и при разходите за издръжка и капиталовите разходи, основно поради по-високи разходи за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа, инвестиционни проекти на Министерството на отбраната и други.

Продължаващото възстановяване при основните данъци в голяма степен компенсира негативните ефекти от натиска от страна на разходите към полугодието, което позволи бюджетната позиция по КФП да бъде минимален излишък в размер на 0,1 млрд. лв., който се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 0,4 млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 0,3 млрд. лева.

Натиск от страна на разходите може да възникне при по-негативен сценарий за нова пандемична вълна през есента. Рисковете за материализиране на подобен сценарий на фона на бързото разпространение на вариант „Делта“ на COVID-19 в някои европейски държави стават все по-реални, което налага обезпечаване на съответните ресурси в разходната част на бюджета. Продължаването на действието на социално-икономическите мерки за борба с пандемията до края на годината води до изместване на голяма част от разходите за годината в третото и четвъртото тримесечие, което от своя страна обуславя значителния ръст нa разходите през второто полугодие на 2021 г.