Доклад до Министерския съвет

ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Д О К Л А Д

от АСЕН ВАСИЛЕВ – заместник-министър председател по еврофондовете и министър на финансите

Относно: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

Уважаеми господин Министър-председател, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация представям на Вашето внимание проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

В изпълнение на постигнатите политически договорености между коалиционните партньори за предприемане на спешни антикризисни мерки и поетите ангажименти при обсъжданията и приемането на закона за бюджета за настоящата година, правителството предлага проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г.). Законопроектът предвижда спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на негативните последствия от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта е да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза, породена от военните действия в Украйна и да се смекчат сътресенията, предизвикани от високите цени на енергоносителите и суровините за уязвимите групи от обществото и за икономиката на България.

Поредицата от шокове върху пазарите на енергоносители, горива и суровини и нарушените вериги за доставки след избухването на конфликта в Украйна промениха икономическите перспективи и създадоха безпрецедентни рискове за редица сектори на икономиката. Европейският съюз и в частност България се сблъскват със значителен скок на цените както на нефта, природния газ и електрическата енергия, така и на цените на основни хранителни продукти, породени от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб. От друга страна, тези шокове доведоха и до допълнително ускоряване на инфлацията при голяма част от стоките, което застрашава хората с ниски доходи и може да увеличи значително групата на лицата с доходи под линията на бедност. На този фон от изключително значение е социалната система да подкрепи най-уязвимите групи от обществото, като заедно с това държавата създаде механизми за подпомагане на бизнеса в краткосрочен план във връзка с високите цени на горивата и електроенергията и продължи активно да търси възможности за диверсификация на източниците и трасетата на доставка.

Правителството предвижда запазване на целевото ниво на салдото по консолидираната фискална програма (КФП) като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) непроменено спрямо разчетите към първоначалния ЗДБРБ за 2022 г., като основната част от необходимия ресурс за пакета антикризисни мерки следва да бъде обезпечен за сметка на по-високи приходи от заложените в плана за годината в съответствие с променените макроикономически очаквания в актуализираната прогноза на Министерството на финансите (МФ) и по-високи от очакваните постъпления по сметката за средства от ЕС на Националния фонд.

Макроикономическата прогноза, на база на която е разработен ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г., е в съответствие с текущото развитие на националната икономика и променените външни допускания за международната среда, както и предложения пакет от антикризисни мерки. Тя е основана на допускането, че високата несигурност ще се запази през цялата година, като се очакват нарушения в международната търговия, повлияни от ограничения износ на стоки от региона на конфликта, които допълнително ще влошат проблемите по веригите на доставки. В Европейския съюз ще се проявят преки ефекти, породени от по-нисък износ към Руската федерация и Украйна, и косвени, поради затруднения във вноса, които ще се отразят отрицателно на производствения процес в Съюза. В допълнение, пониженото доверие на бизнеса и увеличената несигурност сред инвеститорите ще се отрази в цените на активите, ще ограничи финансовите потоци и инвестиционната дейност. Очаква се икономическият растеж в ЕС и света да се забави съответно до 2,7% и 3,2% през 2022 г.

Прогнозата за курса BGN/USD се основава на наличието на фиксиран курс на лева към единната европейска валута и техническо допускане за разменния курс на еврото към щатския долар. Според така направеното техническо допускане с данни към 18.05.2022 г., през 2022 г. средногодишният валутен курс на еврото се очаква да се понижи номинално с 9,8% до 1,07 долара, при очаквана обезценка от 4,4% според прогнозата в ЗДБРБ за 2022 г.

Според очакванията на Световната банка корекции във възходяща посока ще има при всички основни суровини, най-вече заради промяната в конюнктурата на световните пазари и конфликта в Украйна. Средната цена на суровия петрол тип „Брент“ през 2022 г. се очаква да се повиши с 42% до 100 щ.д. за барел, при допускане за цена от 78,9 долара през декември 2021 г. Неенергийните суровини ще поскъпнат средно с 19,2% в доларово изражение през 2022 г., като очакванията според прогнозата в ЗДБРБ 2022 г. бяха за ръст на цените им средно с 8%. Всички основни групи суровини ще отчетат поскъпване, но по-съществено то се очаква да бъде при торове – 69,3%, метали – 15,8% и храни – 22,9%, като това са и групите с най-съществена възходяща корекция в очакванията.

Прогнозите са, че в резултат от военните действия в Украйна в България ще останат над 100 хил. бежанци, чиито месечни разходи ще са съпоставими със средните разходи за страната.

Запазват се очакванията за подобряване на здравната ситуация в глобален план. Евентуални нови вълни от нарастване на заболеваемостта от COVID-19 се очаква да пораждат само временни ограничителни мерки, без съществено отрицателно въздействие върху икономическата активност.

Очаква се през 2022 г. реалният растеж на БВП на България да възлезе на 2,9%. Това представлява понижение спрямо прогнозата, с която бе приет ЗДБРБ за 2022 г. и е вследствие на променените икономически перспективи породени от избухването на конфликта в Украйна. В същото време очакванията за растежа са леко повишени спрямо пролетната прогноза поради отчетеното добро представяне на икономиката през първото тримесечие. Според експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ) БВП е нараснал с 4,5% (сезонно изгладени данни) през първото тримесечие на 2022 г. спрямо същия период на 2021 г. Очаква се растежът на потреблението на домакинствата да достигне 3,3%. Вследствие на инвазията и наложените санкции върху Руската федерация се очакват повишена несигурност, по-високи производствени разходи, нарушени доставки и по-слабо външно търсене. Това ще се отрази в отлагане на инвестиционни планове. В същото време се очаква публичните капиталови разходи да подкрепят нарастването на инвестициите в основен капитал, което се прогнозира да достигне 5,5%. От страна на публичното потребление също се прогнозира положителен принос за растежа на БВП. По-умереното търсене от основни търговски партньори на България, съчетано със силно ограничения износ към Руската федерация и Украйна ще се отрази в забавяне на общия темп на износа на стоки от България през 2022 г. (3,1%). Приносът на нетния износ към растежа на БВП ще е отрицателен.

За 2022 г. се очаква броят на заетите да отбележи ръст от 1,7%. В сравнение с първоначалната прогноза към ЗДБРБ за 2022 г., растежът на заетостта е завишен с 0,7 пр. п., като основната причина за това е потокът бежанци, част от който се очаква да бъде интегриран на българския пазар на труда. В съответствие с положителната динамика на заетостта, коефициентът на безработица се очаква да се понижи до 4,5% през 2022 г. и е по-нисък спрямо предходната прогноза (5%). Корекцията надолу се дължи основно на данните от Наблюдението на работната сила (НРС) и данните на Агенцията по заетостта за регистрираните безработни, които показват, че безработицата се е върнала към предкризисните си равнища по-рано от очакваното. Номиналното нарастване на доходите от труд ще остане високо. През 2022 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает е оценен на 9,2%. Показателят е ревизиран във възходяща посока (с около 1 пр. п.) спрямо прогнозата, използвана за разработване на ЗДБРБ за 2022 г., като ревизията отразява наличната информация за доходите от труд през първото тримесечие на годината. Факторите, които ще окажат влияние, са свързани с очакваното търсене на труд, повишаването на минималната работна заплата и някои вторични ефекти от високите темпове на инфлация в страната. Ограничаващ ефект върху динамиката на доходите може да се очаква по линия на публичния сектор и включването на бежанците от Украйна на пазара на труда. Забавянето на икономическата активност през 2022 г. ще отразява по-ниския темп на нарастване на производителността на труда (1,2%).

В съответствие с промяната на външните допускания за валутния курс и международните цени на суровините, както и актуализацията на данните за Хармонизирания индекс на потребителските цени до април, очакванията за динамиката на потребителските цени в страната са за по-висока инфлация през 2022 г. Корекцията е основно поради по-високо от очакваното поскъпване на храните и неенергийните нехранителни стоки по линия на по-силни ефекти от суровините и енергоносителите. Наблюдаваното повишение на цените на петрола и неенергийните суровини се очаква да се забавя през втората половина на годината. В съответствие с това, нарастването на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява до средата на годината, след което също ще започне да се забавя, по месеци на годишна база, а инфлацията в края на 2022 г. ще достигне 11,6%. Водещ принос за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23,9% на годишна база през декември. Съществен принос ще имат и компонентите на базисната инфлация поради очакваните вторични ефекти от ускореното поскъпване на енергоносителите и затрудненията във веригите на доставки. Цените на услугите ще се повишат с 9,8% в края на 2022 г., а неенергийните нехранителни стоки – със 7,1%. Енергийните стоки също ще допринесат положително, като повишението в цените на транспортните горива се очаква да се забави до 13,9% в края на годината. Средногодишната инфлация през 2022 г. се прогнозира да бъде 11,9%.

Антикризисните мерки, за които е постигнат политически консенсус при проведените консултации между коалиционните партньори, предвиждат засилване на държавната подкрепа в две основни направления – мерки за подкрепа на бизнеса и пакет от социални мерки. Предвидени са различни по характер инструменти и механизми на подкрепа, в т.ч. увеличение на размера на данъчното облекчение за деца, въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставка на хляб за срок от една година, компенсация за физическите лица, крайни потребители на горива, освобождаване от акциз на електрическата енергия и природния газ, намаляване на ставката на ДДС за доставките на природен газ и на централно отопление, намаляване на размера на законната лихва при забава при физическите и юридическите лица и не на последно място подкрепа за най-уязвимата група в обществото за поскъпването на стоките от първа необходимост – групата на възрастните хора - със значително по-високо от планираното с първоначалните разчети на ЗДБРБ за 2022 г. увеличение на размера на пенсиите от 1 юли 2022 г., съответно увеличение на размера на минималната пенсия от 370 лева на 467 лева от тази дата, допълнителен механизъм за подобряване на адекватността на пенсиите от октомври и други. В съответствие с чл. 81 на Закона за публичните финанси (ЗПФ) със законопроекта се предлагат съответните изменения и допълнения в други закони, тъй като предложените промени в данъчните закони имат пряко отношение към съставянето на ЗДБРБ за 2022 г. и разчетите към него.

Мерките се очаква да подкрепят икономиката при настоящата неблагоприятна конюнктура, както по линия на вътрешното търсене, така и по линия на предлагането, чрез запазване на конкурентната позиция, подобряване на предвидимостта и намаляване на шоковете по отношение на разходите за електроенергия и природен газ за предприятията.

Очакваните резултати от предложените мерки са както следва:

1. Основни мерки в данъчната политика

- · освобождаване от акциз на електрическата енергия, втечнения нефтен газ и природния газ - мярката има за цел да подпомогне бизнеса и гражданите, потребители на електрическа енергия, втечнения нефтен газ и природен газ във връзка с неочаквания значителен скок на цените на енергийните продукти, породени от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб

- · въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на централно отопление – предложението е свързано с необходимостта от смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху домакинствата и предприятията, по-специално върху най-уязвимите, като същевременно се избягва прекъсването на доставките. Въвеждането на намалена ставка на ДДС ще намали риска от укриването на ДДС, както и ще способства за постигане на социални и икономически цели при настоящите високи нива на цените на природния газ и другите горива, използвани от топлофикационните дружества.

- · въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на природен газ - предложението е свързано с необходимостта от смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху домакинствата и предприятията, като същевременно се избягва прекъсването на доставките.

- · въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставка на хляб от 01.07.2022 г. Мярката е свързана с необходимостта от смекчаване на въздействието на високите цени на хляба върху домакинствата, като същевременно се избягва прекъсването на доставките.

- прилагане на стандартната ставка от 20 % за ДДС за консумацията на бира и вино от ресторантьорски и кетъринг услуги от 01.07.2022 г.

- · намаляване на размера на законната лихва от ОЛП+10 на сто на ОЛП+8 на сто - мярката има за цел актуализиране на размера на законната лихва по просрочени парични задължения като същия да бъде съобразен с новите икономически условия в страната. С предложената мярка се цели да бъдат подпомогнати и насърчени да заплатят съответните задължения лицата, които заплащат законна лихва по просрочени парични задължения.

- · увеличаване размера на данъчните облекчения за деца - с предложената мярка държавата ще осигури навременен финансов стимул в хода на годината, свързан с увеличаване на реалния разполагаем доход на семействата с непълнолетни деца, както и на семействата, отглеждащи деца с увреждания.

- разширяване обхвата на РМС 592/2018 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджетни средства по договори от 01.07.2022 г.

- · увеличаване на акциза на цигари, тютюн за пушене, пури и пурети, нагреваеми тютюневи изделия и наргилета, както и въвеждане на акцизна ставка за течностите в електронните цигари - въвеждането на 4-годишен акцизен календар за увеличаване на акциза върху всички продуктови категории тютюневи изделия ще осигури прозрачност на процеса, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите.

2. Основни мерки в разходите, бюджетните взаимоотношения (трансфери) по държавния бюджет и промяна в планирания размер на вноската на Република България в общия бюджет на ЕС за 2022 г.

- · осъвременяване на пенсиите от юли 2022 г. и прилагане на нов механизъм за подобряване на адекватността на пенсиите от октомври 2022 г. - предложен е цялостен пакет от мерки, насочени към подобряване адекватността на пенсиите, изплащани от ДОО и от Учителския пенсионен фонд (УПФ). Като първа стъпка за реализиране на заложените цели ще се гарантира, че от началото на месец юли 2022 г. изплащаните към 30 юни „COVID-19 добавки“ от 60 лева и индивидуални компенсаторни суми за разликата между плащанията (пенсии, добавки и допълнителни плащания) от държавното обществено осигуряване преди и след преизчисляването с по-голяма тежест на година стаж от 25 декември 2021 г., ще бъдат включени в размера на пенсиите за трудова дейност, като заедно с това се приложи и по-висок от първоначално заложените проценти за осъвременяване на пенсиите. Всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., се осъвременяват считано от 1 юли 2022 г. с 10 на сто. Изплащаните към 30 юни допълнителни суми (т.нар. „COVID-19 добавки“) и индивидуални компенсаторни суми, се включват в размера на получаваната лична пенсия за трудова дейност след прилагане на осъвременяването с 10 на сто. Така наречената „COVID-19 добавка“ се включва и в размера на пенсиите или сбора от пенсиите и на пенсионерите, упражнили право на пенсия между 1 януари и 30 юни 2022 г., а за тези от тях, които са упражнили право на пенсия след 30 юни 2022 г., също се предвижда включване на 60 лева в размера на пенсията или сбора на получаваните от тях пенсии. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 370 лв. на 467 лв., а максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1 500 лв. на 2 000 лв. от юли 2022 г., а от началото на октомври 2022 г. допълнително на 3 400 лева. Размерът на социалната пенсия за старост и обвързаните с нея размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност, както и добавки, се увеличава от 170 лв. на 247 лв. (45,3 на сто).

Втората стъпка, заложена в ЗИД на ЗБДОО, за подобряване на адекватността на пенсиите, е предвидена да се приложи от началото на месец октомври 2022 г. Тя се отнася към всички пенсии за трудова дейност и има за цел да преодолее изоставането на пенсиите, отпуснати по-назад във времето, от пенсиите, отпуснати в по-близък до днешния момент. Изоставането е резултат от обстоятелството, че прилаганите правила за осъвременяване на пенсиите след последното преизчисляване на пенсиите с по-актуален осигурителен доход през октомври 2008 г. са довели до това пенсиите да нарастват на годишна база значително по-бавно от темпа на нарастване на средния осигурителен доход за страната, което води до относително обедняване на пенсионерите спрямо останалите групи от обществото.

Очаква се средната пенсия на един пенсионер през юли 2022 г. (вкл. УПФ) да достигне 666 лв., което е ръст от 23,2% спрямо юни 2022 г. (без допълнителните суми) или с 9,4% с включване на допълнителните суми. Мерките, предвидени да влязат в сила от началото на октомври 2022 г., се очаква да се отразят благоприятно на 717,7 хил. пенсии, като средният размер на пенсията на един пенсионер през октомври 2022 г. (вкл. УПФ) да достигне 718 лв. (ръст от 7,8% спрямо юли 2022 г.). Броят на пенсиите за трудова дейност, чиито размери са определени на минималния размер, ще намалее от около 1,0 млн. пенсии в момента до 805,5 хил. пенсии през октомври 2022 г., а броят на пенсиите, ограничени на максималния размер - от 33,2 хил. пенсии в момента ще намалее до 1,0 хил. пенсии през октомври 2022 г.

- · компенсиране на крайни потребители на горива - физически лица, които ползват за собствени нужди бензин и газьол (дизел), без добавки втечнен нефтен газ (LPG или пропан-бутан) и природен газ (метан) - предвижда разработване на Програма за компенсиране на физическите лица, крайни потребители на горива, която ще въведе механизъм за компенсация от 0.25 лв./литър за посочените горива.

- · предложени са промени за финансово обезпечаване на увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини.

- предвидени са допълнителни средства за подпомагане на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна и по линия на съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към свине и птици.

- · на база на прегледа на планираните разходи със ЗДБРБ за 2022 г. са идентифицирани икономии в разходите по държавния бюджет.

- · промяна в размера на вноската на Република България в бюджета на ЕС за 2022 г.

Актуализирана фискална рамка по КФП с разчетите към ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г.

Промените в очакванията за развитието на макроикономическата среда налагат съответни промени при редица елементи на приходната част на бюджета за настоящата година. От друга страна предложените мерки в областта на данъчната политика с антикризисния пакет имат съответните ефекти при отделните данъци, което също е обвързано в актуализираните разчети по приходите. В следствие на тези промени нетният ефект в приходите по държавния бюджет за 2022 г. е увеличение в размер на 587,8 млн. лева. Освен това в одобрения от Съвета на ЕС План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на Република България и договорения профил на плащанията в рамките на техническите консултации с ЕК е предвидено през 2022 г. България да получи по-високи от планираните грантове от ЕС (увеличение от 1 057,4 млн. лв.), което променя разчета по сметката за средства от ЕС на Националния фонд, съответно разчета по КФП. Отчитайки съответните ефекти в разчетите, произтичащи от тези обстоятелства, МФ изготви актуализирани разчети на приходите по консолидираната фискална програма. Нетното увеличение на приходите от посочените промени по КФП възлиза на 1 645,2 млн. лв., което представлява 1,1 на сто от прогнозния БВП.

В частта на разходите и вноската в общия бюджет на ЕС актуализираната фискална рамка по КФП обвързва допълнителните разходи по бюджетите на ДОО, респективно НЗОК, свързани с мерките в пенсионната сфера, както и необходимият ресурс за компенсациите към крайните потребители физически лица на горива, залегнали в антикризисния пакет, и други мерки, в т.ч. увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини, за подкрепа на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите за подкрепа по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна и по линия на съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към животните, по-висок от планирания за годината размер на вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, икономии в някои планирани разходи и други. Нетният ефект в разходите по КФП от посочените промени възлиза на увеличение на годишния разчет за 2022 г. с 1 973,3 млн. лв., което представлява 1,3 на сто от прогнозния БВП за годината.

Посочените нетни ефекти в приходите и разходите по КФП са разчетени при запазване на заложената целева стойност по отношение на размера на дефицита по КФП, отнесен към прогнозния БВП за 2022 г., като съответно салдото по КФП за 2022 г. се предвижда да бъде отрицателно в размер на 4,1 на сто от прогнозния БВП.

Промени по държавния бюджет за 2022 г.

С оглед съгласуваност на отделните закони в съответствие с предложените антикризисни мерки и променените макроикономически очаквания се налагат промени в разчетите по приходите, разходите, бюджетните взаимоотношения (трансферите), вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, бюджетното салдо и операциите в частта на финансирането по държавния бюджет за 2022 г.

Данъчните приходи се предвижда да нараснат нетно с 347,5 млн. лв., като промените по отделните видове данъци са както следва:

- · приходи от корпоративни данъци и други данъци по ЗКПО – увеличение със 112,5 млн. лв.

- · приходи от ДДФЛ – намаление с 230,0 млн. лв.

- · приходи от ДДС – увеличение с 480,0 млн. лв.

- · приходи от акцизи – намаление с 95,0 млн. лв.

- · приходи от мита и митнически такси – увеличение със 76,9 млн. лв.

- · приходи от данък върху застрахователните премии - увеличение с 3,1 млн. лв.

В частта на неданъчните приходи, в съответствие с Разпореждане № 5 на Министерския съвет от 27.04.2022 г. за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата от държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала, приходите от дивиденти са увеличени, като отчитайки и другите ефекти в неданъчните приходи по държавния бюджет е предвидено те да нараснат с 240,2 млн. лв.

В законопроекта е предложено увеличение на разходите по държавния бюджет с 349,5 млн. лв., основно във връзка с Програма за компенсиране на физическите лица, крайни потребители на горива, за подкрепа на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите за подкрепа по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна и по линия на съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към животните и други приоритетни разходи, както и увеличение в частта на бюджетните взаимоотношения (трансферите) поради предвидените промени в пенсионната сфера и увеличение на размера на вноската на Република България в общия бюджет на ЕС за 2022 г.

Освен това в частта на финансирането се предлагат и мерки по отношение на обезпечаването на допълнителен ресурс от дългови източници през 2022 г. за префинансиране на предстоящите погашения по държавния дълг в началото на 2023 г., в т.ч. падежа през първото тримесечие на 2023 г. на облигациите, емитирани на международните финансови пазари. Със законопроекта е предложено увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г. от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв., както и промяна на ограничението за максимален размер на държавния дълг към края на 2022 г. от 35,5 млрд. лв. на 38,5 млрд. лв.

Мерки, свързани с гарантиране на енергийната сигурност на страната Предвид динамичната геополитическа обстановка и потенциалните промени при обезпечаване на доставките на газ със свои писма Министерството на енергетиката очертава необходимостта от предвиждане на възможност за използване на заемен ресурс с държавна гаранция в актуализацията на държавния бюджет на Република България за 2022 г. за две дружества от системата на енергетиката в общ размер на 532 млн. евро. Заявеното заемно финансиране за Булгаргаз ЕАД е в размер на 150 млн. евро, а за Булгартрансгаз ЕАД е съответно в размер на 382 млн. евро по три проекта.

Финансиране за Булгаргаз ЕАД - Размерът на исканото заемно финансиране от Булгаргаз ЕАД възлиза на 150 млн. евро във връзка с преустановените доставки на природен газ от основния доставчик на дружеството и необходимостта от спешно осигуряване на алтернативни доставки с цел гарантиране на непрекъснатостта на доставките на газ за страната. В информацията от Министерството на енергетиката се посочва като кредитор Европейската банка за възстановяване и развитие.

Проекти на Булгартрансгаз ЕАД:

• · Проектът от общ интерес за Европейския съюз 6.20.2. Разширение на капацитета на ПГХ „Чирен“ е на обща стойност от 285,5 млн. евро и включва изграждане на надземни съоръжения, изпълнение на сондажи и изграждане на нова газопроводна връзка със съществуващата газопреносна инфраструктура и прилежащите му технологични съоръжения. С проекта за Разширение на хранилището се цели да бъдат създадени условия за гарантиране на сигурността на доставките до българските потребители и потребителите от страните от региона. Проектът е в напреднал етап на развитие, като са обявени обществени поръчки за избор на изпълнители на строително-монтажните дейности за надземната част и изпълнението на сондажи. Обектът е част от подадено проектно предложение за финансиране по програма Механизъм за свързване на Европа, за което има постигнато съгласие за съфинансиране в размер на 78 млн. евро. За останалата част от 207,6 млн. евро е необходимо да се осигури заемно финансиране с държавна гаранция. Съгласно информацията, получена от Булгартрансгаз ЕАД като потенциален кредитор е посочена Европейската банка за възстановяване и развитие, която е изразила готовност за финансиране на проекта. Банката има одобрена линия за финансиране на дружества, които пряко или косвено са засегнати от конфликта в Украйна, като наличието на държавна гаранция е единственото задължително условие за отпускане на финансиране при следните индикативни условия: годишен лихвен процент в размер на 6-месечен EURIBOR + 1%; срок на заема – между 5 г. и 7 г. с 2-годишен гратисен период; отпускане на кредита може да бъде осъществено в рамките на 3-5 месеца от започване на процеса по одобрение от банката на кредита.

• · Необходимите инвестиции за цялостното изграждане на трасето на българска територия по Проекта от общ интерес 6.8.3. Междусистемна реверсивна газова връзка България – Сърбия са на обща стойност от 81 млн. евро. До момента са извършени разходи за прединвестиционни дейности в размер на 4,3 млн. евро и е осигурена безвъзмездна финансова помощ в размер на 27,6 млн. евро. Необходимо е да се обезпечи допълнително заемно финансиране с държавна гаранция за цялостната реализация на проекта в размер на 49,1 млн. евро. С постигането на взаимно свързване със сръбската система се очаква Република България да получи достъп до газопреносната система на Унгария и чрез нея до мрежите на страните от Централна и Западна Европа, като по този начин ще разполага с един допълнителен източник за доставка на природен газ от Западна Европа.

• · Финансирането, свързано със задължения на „Булгартрансгаз“ ЕАД във връзка с Законодателно предложение на ЕК за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1938 относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ, както и на Регламент (ЕО) № 715/2009 относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ, публикувано на 23 март 2022 г. възлиза на 125,3 млн. евро. Съгласно Регламента държавите-членки са задължени да предприемат всички необходими мерки, включително финансови стимули или компенсации, за да гарантират постигане на задължителните целеви нива за запълване на газохранилищата и за поддържане на стратегически запас (80% за 2022 г. и 90% след 2022 г.). В тази връзка, „Булгартрансгаз“ ЕАД се нуждае от държавна подкрепа, чрез издаване на държавна гаранция за осигуряването на банково финансиране за закупуване на природен газ за поддържане на стратегически запас в посочения размер.

От предоставената информация е видно, че част от необходимото финансиране е предназначено за изпълнението на инвестиционни проекти. Съществува нормативно определен ред и условия за одобряване, респ. включване в разпоредбите на годишните ЗДБРБ на одобрените от МС проекти за финансиране с държавна гаранция през съответната година. На основание на чл. 5, ал. 3 и чл. 22 от Закона за държавния дълг с Постановление № 337 на Министерския съвет от 2015 г. е издадена Наредба за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане (ДВ, бр. 94 от 2015 г.). В хода на процедурите за одобряване на нови инвестиционни проекти, при които се предлагат за финансиране с държавни заеми или чрез издаване на държавни гаранции за 2022 г. и за 2023 г. в МФ не са постъпили проектни предложения.

Необичайната енергийна ситуация налага предприемането на мерки в сферата на енергийната сигурност на страната в много кратки срокове, което предпоставя обективна невъзможност за спазването на предвидения за подобни инвестиционни проекти ред и включване на заявените от Министерството на енергетиката проекти в проекта на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г.

За обезпечаване възможността разглежданите държавни гаранции да бъдат издадени през 2022 г. се налага създаването на нова разпоредба чл. 70а в ЗДБРБ за 2022 г., съгласно която в рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции по нови заемни споразумения на „Булгаргаз“ ЕАД в размер до левовата равностойност на 150 млн. евро и по нови заемни споразумения на „Булгартрансгаз“ ЕАД в общ размер до левовата равностойност на 382 млн. евро, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. Посоченото рефлектира и в увеличение на ограничението по чл. 71 от ЗДБРБ за 2022 г. за максимален размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината от 759,6 млн. лв. на 1 800,1 млн. лв.

От гледна точка на влиянието върху размера на държавногарантирания дълг, при допускането за издаване на гаранции по разглежданите проекти и пълно усвояване на средствата от заемите до края на 2022 г., се очаква държавногарантирания дълг да достигне до ниво от 2 783,5 млн. лв. (при 1 938,9 млн. лв. през 2021 г.). Показателят „Съотношение на държавногарантирания дълг към БВП“ за 2022 г. се очаква да достигне до 1,8 % (при 1,5% за 2021 г.). При тези допускания в отраслова структура на гарантирания дълг делът на сектор „Енергетика“ нараства значително до 45,1 % (при 9,1% към края на 2021 г.). По отношение на въздействието върху държавния бюджет след издаването на държавните гаранции ще е необходимо ежегодно в годишните закони за държавния бюджет да се планират средства за покриване на риска от евентуалното им активиране в размер, който обичайно обезпечава плащанията по обслужване на държавногарантираните заеми на годишна база.

Други промени, предвидени със ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г.

- · предложена е промяна в ал. 2 на чл. 77 от ЗДБРБ за 2022 г., като редакцията произтича от необходимостта от извършване на дейности по линия на военните действия в Украйна, както и във връзка с продължаващия през 2022 г. засилен миграционен натиск по държавните граници (основно с Република Турция) и необходимостта от прилагане на допълнителни мерки за повишаване ефективността на осъществяваното наблюдение и охрана на границата за своевременното предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, свързани с незаконна миграция и трафик на хора.

- · с направеното предложение за създаване на нов член 77а в ЗДБРБ за 2022 г. се регламентират сроковете за извършване на промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет (ПРБ). С оглед осигуряване на съпоставимост на сроковете за извършване на промени по бюджетите на ПРБ със сроковете по годишното счетоводно приключване се предлага промените по чл. 110, 112 и 113 от ЗПФ да могат да се извършват до края на месец февруари 2023 г.

- · предложена е нова редакция на чл.81, ал.3 и чл.83 от ЗДБРБ за 2022 г. с цел прецизиране на съответните разпоредби предвид одобрението от Съвета на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и предстоящото подписване на финансово споразумение с Европейската комисия с оглед създаване на условия за навременното изпълнение на инвестициите, включени в ПВУ.

- · с цел прецизиране на приетия текст на чл. 84, ал. 3 от ЗДБРБ за 2022 г., и привеждане на разпоредбата в съответствие със Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове е предложена промяна на разпоредбата.

- · предлага се изменение на чл. 109, ал. 3 от ЗДБРБ за 2022 г. - за целите на изготвянето на по-качествена, подробна, надеждна и коректна информация се предлага срокът по чл. 109, ал. 3 за внасяне в Народното събрание на отчетите за изпълнението на програмните бюджети за всяко тримесечие за 2022 г. да бъде до 90 дни от края на съответния отчетен период.

- предлага се изменение и допълнение на разпоредбата на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., с което да се установи по-висок размер на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от същия закон, както и изменение и допълнение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност, Закона за акцизите и данъчните складове и промени в правилата на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Предложеният проект на акт не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право.

Предвид естеството на проекта на решение на Министерския съвет, по проекта не е проведено обществено обсъждане.

Проектът на Решение на Министерския съвет и материалите към него са съгласувани по реда на чл. 32, ал.1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Уважаеми господин Министър-председател, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 8, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме приложения проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

Приложения:

Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект;

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.;

Мотиви към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.;

Финансова обосновка;

Проект на съобщение за средствата за масово осведомяване;

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ:

АСЕН ВАСИЛЕВ