Финансова обосновка

ОДОБРИЛ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: АСЕН ВАСИЛЕВ ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ОТНОСНО: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година 1. Мотиви и цел за внасяне за разглеждане от Министерския съвет на проекта на акт Внезапният шок след избухването на конфликта в Украйна върху пазарите на енергоносители и суровини и нарушените вериги за доставка промени икономическите перспективи, създаде безпрецедентни рискове за редица сектори на икономиката и влоши очакванията за развитието на икономическата среда през настоящата година. Това от своя страна наложи Министерството на финансите да актуализира макроикономическата прогноза за 2022 г. при допускането, че високата несигурност ще се запази през цялата година, като се очакват нарушения в международната търговия, повлияни от ограничения износ на стоки от региона на конфликта, които допълнително ще влошат проблемите по веригите на доставки. В Европейския съюз (ЕС) ще се проявят преки ефекти, породени от по-нисък износ към Руската федерация и Украйна, и косвени, поради затруднения във вноса, които ще се отразят отрицателно на производствения процес в Съюза. В допълнение, пониженото доверие на бизнеса и увеличената несигурност сред инвеститорите ще се отрази в цените на активите, ще ограничи финансовите потоци и инвестиционната дейност. Очаква се икономическият растеж в ЕС и света да се забави съответно до 2,7% и 3,2% през 2022 г. ЕС и в частност България се сблъскват със значителен скок на цените както на нефта, природния газ и електрическата енергия, така и на цените на основни хранителни продукти, породени от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб. От друга страна тези шокове доведоха и до допълнително ускоряване на инфлацията при голяма част от стоките, което застрашава хората с ниски доходи и увеличава значително групата на лицата с доходи под линията на бедност. На този фон от изключително значение е социалната система да подкрепи най-уязвимите групи от обществото, като заедно с това държавата създаде механизми за подпомагане на бизнеса в краткосрочен план във връзка с високите цени на горивата и електроенергията и продължи активно да търси възможности за диверсификация на източниците и трасетата на доставка. Изготвеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г.) предвижда спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на негативните ефекти от нарастващите цени на горивата и енергоносителите, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта е да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза, породена от конфликта в Украйна и да се смекчат сътресенията, породени от високите цени на енергоносителите и суровините за уязвимите групи от обществото и за икономиката на България. Очаквани резултати от прилагането на проекта на акт Антикризисните мерки, за които е постигнат политически консенсус при проведените консултации, предвиждат засилване на държавната подкрепа в две основни направления – мерки за подкрепа на бизнеса и пакет от социални мерки. Предвидени са различни по характер инструменти и механизми на подкрепа, в т.ч. увеличение на размера на данъчното облекчение за деца, въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставката на хляб за срок от една година, компенсация за физическите лица, крайни потребители на горива, освобождаване от акциз на електрическата енергия и природния газ, намаляване на ставката на ДДС за доставките на природен газ и централно отопление, намаляване на размера на законната лихва при забава при физическите и юридическите лица и не на последно място подкрепа за най-уязвимата група в обществото за поскъпването на стоките от първа необходимост – групата на възрастните хора - със значително по-високо от планираното с първоначалните разчети на ЗДБРБ за 2022 г. увеличение на размера на пенсиите от 01 юли 2022 г., съответно увеличение на размера на минималната пенсия от 370 лева на 467 лева от тази дата, допълнителен механизъм за подобряване на адекватността на пенсиите от октомври и други. В съответствие с чл. 81 на Закона за публичните финанси със законопроекта се предлагат съответните изменения и допълнения в други закони, тъй като предложените промени в данъчните закони имат пряко отношение към съставянето на ЗДБРБ за 2022 г. и разчетите към него. Мерките се очаква да подкрепят икономиката при настоящата неблагоприятна конюнктура, както по линия на вътрешното търсене, така и по линия на предлагането, чрез запазване на конкурентната позиция, подобряване на предвидимостта и намаляване на шоковете по отношение на разходите за електроенергия и природен газ за предприятията. Очакваните резултати от предложените мерки са както следва: Основни мерки в данъчната политика: освобождаване от акциз на електрическата енергия, втечнения нефтен газ и природния газ - мярката има за цел да подпомогне бизнеса и гражданите, потребители на електрическа енергия, втечнения нефтен газ и природен газ във връзка с неочаквания значителен скок на цените на енергийните продукти, породени от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на централно отопление - мярката е свързана с необходимостта от смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху домакинствата и предприятията, по-специално върху най-уязвимите, като същевременно се избягва прекъсването на доставките. Въвеждането на намалена ставка на ДДС ще намали риска от укриването на ДДС, както и ще способства за постигане на социални и икономически цели при настоящите високи нива на цените на природния газ и другите горива, използвани от топлофикационните дружества. въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на природен газ - предложението е свързано с необходимостта от смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху домакинствата и предприятията, като същевременно се избягва прекъсването на доставките. въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставка на хляб от 01.07.2022 г. Въвеждането на нулева ставка на ДДС за доставката на хляб е свързано с необходимостта от смекчаване на въздействието на високите цени на хляба върху домакинствата, по-специално върху най-уязвимите, като същевременно се избягва прекъсването на доставките. намаляване на размера на законната лихва от ОЛП+10 на сто на ОЛП+8 на сто - мярката има за цел актуализиране на размера на законната лихва по просрочени парични задължения като същият да бъде съобразен с новите икономически условия в страната. С предложената мярка се цели да бъдат подпомогнати и насърчени да заплатят съответните задължения лицата, които заплащат законна лихва по просрочени парични задължения. увеличаване размера на данъчните облекчения за деца - с предложената мярка държавата ще осигури навременен финансов стимул в хода на годината, свързан с увеличаване на реалния разполагаем доход на семействата с непълнолетни деца, както и на семействата, отглеждащи деца с увреждания. увеличаване на акциза на цигари, тютюн за пушене, пури и пурети, нагреваеми тютюневи изделия и наргилета, както и въвеждане на акцизна ставка за течностите в електронните цигари - въвеждането на 4-годишен акцизен календар за увеличаване на акциза върху всички продуктови категории тютюневи изделия ще осигури прозрачност на процеса, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите. Основни мерки в разходите, бюджетните взаимоотношения (трансфери) по държавния бюджет и промяна в планирания размер на вноската на Република България в общия бюджет на ЕС за 2022 г.: осъвременяване на пенсиите от юли 2022 г. и прилагане на нов механизъм за подобряване на адекватността на пенсиите от октомври 2022 година - предложен цялостен пакет от мерки, насочени към подобряване адекватността на пенсиите, изплащани от ДОО и от Учителския пенсионен фонд. Като първа стъпка за реализиране на заложените цели ще се гарантира, че от началото на месец юли 2022 г. изплащаните към 30 юни „COVID-19 добавки“ от 60 лeвa и индивидуални компенсаторни суми за разликата между плащанията (пенсии, добавки и допълнителни плащания) от ДОО преди и след преизчисляването с по-голяма тежест на година стаж от 25 декември 2021 г., ще бъдат включени в размера на пенсиите за трудова дейност, като заедно с това се приложат и по-високи от първоначално заложените проценти за осъвременяване на пенсиите. Всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., се осъвременяват считано от 1 юли 2022 г. с 10 на сто. Изплащаните към 30 юни допълнителни суми (т.нар. „COVID-19 добавки“) и индивидуални компенсаторни суми, се включват в размера на получаваната лична пенсия за трудова дейност след прилагане на осъвременяването с 10 на сто. Така наречената „COVID-19 добавка“ се включва и в размера на пенсиите или сбора от пенсиите и на пенсионерите, упражнили право на пенсия между 1 януари и 30 юни 2022 г., а за тези от тях, които са упражнили право на пенсия след 30 юни 2022 г., също се предвижда включване на 60 лева в размера на пенсията или сбора на получаваните от тях пенсии. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 370 лв. на 467 лв., а максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1 500 лв. на 2 000 лв. от юли 2022 г., а от началото на октомври 2022 г. допълнително на 3 400 лева. Размерът на социалната пенсия за старост и обвързаните с нея размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност, както и добавки, се увеличава от 170 лв. на 247 лв. (45,3 на сто) от 1 юли 2022 година. Втората стъпка, заложена в ЗИД на ЗБДОО, за подобряване на адекватността на пенсиите, е предвидена да се приложи от началото на месец октомври 2022 г. Тя се отнася към всички пенсии за трудова дейност и има за цел да преодолее изоставането на пенсиите, отпуснати по-назад във времето, от пенсиите, отпуснати в по-близък до днешния момент. Изоставането е резултат от обстоятелството, че прилаганите правила за осъвременяване на пенсиите след последното преизчисляване на пенсиите с по-актуален осигурителен доход през октомври 2008 г. са довели до това пенсиите да нарастват на годишна база значително по-бавно от темпа на нарастване на средния осигурителен доход за страната, което води до относително обедняване на пенсионерите спрямо останалите групи от обществото. Очаква се средната пенсия на един пенсионер през юли 2022 г. (вкл. УПФ) да достигне 666 лв., което е ръст от 23,2% спрямо юни 2022 г. (без допълнителните суми) или с 9,4% с включване на допълнителните суми. Мерките, предвидени да влязат в сила от началото на октомври 2022  г. се очаква да се отразят благоприятно на 717,7 хил. пенсии, като средният размер на пенсията на един пенсионер през октомври 2022 г. (вкл. УПФ) да достигне 718 лв. (ръст от 7,8% спрямо юли 2022 г.). Очаква се броят на пенсиите за трудова дейност, определени на минимален размер, да намалее от около 1,0 млн. пенсии в момента до 805,5 хил. пенсии през октомври, а броят на пенсиите, ограничени на максималния размер – от 33,2 хил. пенсии в момента да намалее до 1,0 хил. пенсии през октомври. компенсиране на крайни потребители на горива - физически лица, които ползват за собствени нужди бензин и газьол (дизел), без добавки втечнен нефтен газ (LPG или пропан-бутан) и природен газ (метан) - предвижда разработване на Програма за компенсиране на физическите лица, крайни потребители на горива, която ще въведе механизъм за компенсация от 0.25 лв./литър за посочените горива. предложени са промени за финансово обезпечаване на увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини. за подкрепа на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите за подкрепа по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна и по линия на съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към животните на база на прегледа на планираните разходи със ЗДБРБ за 2022 г. са идентифицирани икономии в разходите по държавния бюджет. промяна в размера на вноската на република България в бюджета на ЕС за 2022 г. 3. Мотивирана оценка за размера на необходимите допълнителни разходи/трансфери/други плащания, които се предлага да бъдат одобрени по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет или по сметка за средства от Европейския съюз, за сметка на бюджети по държавния бюджет. Промените в очакванията за развитието на макроикономическата среда и от предложените мерки в данъчната политика с антикризисния пакет налагат съответни промени при редица елементи на приходната част на бюджета за настоящата година. Нетният ефект в приходите по държавния бюджет за 2022 г. е увеличение в размер на 587,8 млн. лева. Освен това в одобрения от Съвета на ЕС План за възстановяване и устойчивост на Република България и договорения профил на плащанията в рамките на техническите консултации с ЕК е предвидено през 2022 г. България да получи по-високи от планираните грантове от ЕС (увеличение от 1 057,4 млн. лв.), което променя разчета по сметката за средства от ЕС на Национален фонд, съответно разчета по консолидираната фискална програма (КФП). Отчитайки съответните ефекти в разчетите, произтичащи от тези обстоятелства, Министерството на финансите изготви актуализирани разчети на приходите по КФП. Нетното увеличение на приходите от посочените промени по КФП възлиза на 1 645,2 млн. лв., което представлява 1,1 на сто от прогнозния БВП. В частта на разходите и вноската в общия бюджет на ЕС актуализираната фискална рамка по КФП обвързва допълнителните разходи по бюджетите на ДОО, респективно НЗОК, свързани с мерките в пенсионната сфера, както и необходимият ресурс за компенсациите към крайните потребители физически лица на горива, залегнали в антикризисния пакет, и други мерки, в т.ч. увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини, за подкрепа на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите за подкрепа по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна и по линия на съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към животните, по-висок от планирания за годината размер на вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, икономии в някои планирани разходи и други. Нетният ефект в разходите по КФП от посочените промени възлиза на увеличение на годишния разчет за 2022 г. с 1 973,3 млн. лв., което представлява 1,3 на сто от прогнозния БВП за годината. Посочените нетни ефекти в приходите и разходите по КФП са разчетени при запазване на заложената целева стойност по отношение на размера на дефицита по КФП, отнесен към прогнозния БВП за 2022 г., като съответно салдото по КФП за 2022 г. се предвижда да бъде отрицателно в размер на 4,1 на сто от прогнозния БВП. Промени по държавния бюджет за 2022 г. С оглед съгласуваност на отделните закони в съответствие с предложените антикризисни мерки и променените макроикономически очаквания се налагат промени в разчетите по приходите, разходите, бюджетните взаимоотношения (трансферите), вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, бюджетното салдо и операциите в частта на финансирането по държавния бюджет за 2022 г. Данъчните приходи се предвижда да нараснат нетно с 347,5 млн. лв., като промените по отделните видове данъци са както следва: - · приходи от корпоративни данъци и други данъци по ЗКПО – увеличение със 112,5 млн. лв. - · приходи от ДДФЛ – намаление с 230,0 млн. лв. - · приходи от ДДС – увеличение с 480,0 млн. лв. - · приходи от акцизи – намаление с 95,0 млн. лв. - · приходи от мита и митнически такси – увеличение със 76,9 млн. лв. - · приходи от данък върху застрахователните премии - увеличение с 3,1 млн. лв. В частта на неданъчните приходи, в съответствие с Разпореждане № 5 на Министерския съвет от 27.04.2022 г. за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата от държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала, приходите от дивиденти са увеличени, като отчитайки и другите ефекти в неданъчните приходи по държавния бюджет е предвидено те да нараснат с 240,2 млн. лв. В законопроекта е предложено увеличение на разходите по държавния бюджет с 349,5 млн. лв., основно във връзка с Програма за компенсиране на физическите лица, крайни потребители на горива и други приоритетни разходи, за подкрепа на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите за подкрепа по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна и по линия на съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към животните, както и увеличение в частта на бюджетните взаимоотношения (трансферите) поради предвидените промени в пенсионната сфера и увеличение на размера на вноската на Република България в общия бюджет на ЕС за 2022 г. Освен това в частта на финансирането се предлагат и мерки по отношение на обезпечаването на допълнителен ресурс от дългови източници през 2022 г. за префинансиране на предстоящите погашения по държавния дълг в началото на 2023 г., в т.ч. падежа през първото тримесечие на 2023 г. на облигациите, емитирани на международните финансови пазари. Със законопроекта е предложено увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г. от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв., както и промяна на ограничението за максимален размер на държавния дълг към края на 2022 г. от 35,5 млрд. лв. на 38,5 млрд. лв. Необичайната енергийна ситуация налага предприемането на мерки в сферата на енергийната сигурност на страната в много кратки срокове. В тази връзка Министерството на енергетиката очертава необходимостта от използване на заемен ресурс с държавна гаранция в общ размер на 532 млн. евро за Булгаргаз ЕАД и Булгартрансгаз ЕАД. Посредством проекта на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. се обезпечава възможност Министерския съвет да издава държавни гаранции през 2022 г. по четири заема на двете дружества, което рефлектира върху промяна и на ограничението за максимален размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината от 759,6 млн. лв. на 1 800,1 млн. лева. При допускането за издаване на държавни гаранции и пълно усвояване на средствата от заемите до края на 2022 г., се очаква държавногарантирания дълг да достигне до ниво от 2 783,5 млн. лв. (при 1 938,9 млн. лв. през 2021 г.) или до 1,8 % от прогнозното ниво на БВП (при 1,5% за 2021 г.). От гледна точка на въздействието върху държавния бюджет след издаването на държавните гаранции ще е необходимо ежегодно в годишните закони за държавния бюджет да се планират средства за покриване на риска от евентуалното им активиране в размер, който обичайно обезпечава плащанията по обслужване на държавногарантираните заеми на годишна база. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет.