т. 2 Актуална прогноза за параметрите по консолидираната фискална програма за 2022 г.

2. Актуална прогноза за параметрите по консолидираната фискална програма за

2022 г.

В началото на месец юни правителството изготви и внесе в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 13

2022 г. (ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г.). Предложен бе спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към преодоляване на негативните последствия от нарастващите цени на горивата и енергоносителите, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта бе да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза, породена от конфликта в Украйна и да се смекчат шоковете, породени от високите цени на енергоносителите и суровините, за уязвимите групи от обществото и за икономиката на България. Законопроектът бе окончателно приет от Народното събрание в края на месец юни и обнародван в началото на месец юли (ДВ, бр. 52 от 2022 г.), като в окончателната редакция са отразени и редица предложения и допълнения от народни представители, направени по време на процедурата по приемането му в парламента.

Макрорамката към законопроекта бе базирана на актуализираната през месец май от Министерството на финансите макроикономическа прогноза за 2022 г., с което бяха отразени текущото развитие на националната икономика, променените допускания за международната среда и ефектите от предложения пакет от антикризисни мерки. Избухването на военните действия в Украйна влоши очакванията за икономическата среда, като в прогнозата залегна допускането, че високата несигурност ще се запази през цялата година, като се очакват нарушения в международната търговия, повлияни от ограничения износ на стоки от региона на конфликта, които допълнително ще влошат проблемите по веригите на доставки. Очаква се през 2022 г. реалният растеж на БВП на България да възлезе на 2,9 %, което представлява понижение спрямо прогнозата, с която бе приет ЗДБРБ за 2022 г. От друга страна, в прогнозата са отразени променените допускания за валутния курс и международните цени на суровините, както и отчетните данни за ХИПЦ до април, с което очакванията за динамиката на инфлацията бяха ревизирани в голяма степен. Корекцията е основно по линия на по-високо от очакваното поскъпване на храните и неенергийните нехранителни стоки в резултат на по-силни ефекти от поскъпването на суровините и енергоносителите, продължаващо повишение на цените на петрола и неенергийните суровини, което се очаква да започне да се забавя през втората половина на годината. В съответствие с това инфлацията в края на 2022 г. се очаква да достигне 11,6 %, значително над прогнозираното в макроикономическата прогноза към ЗДБРБ за 2022 г.

Освен пакета антикризисни мерки в приходната и разходната част на бюджета в хода на обсъждането на актуализацията на бюджета бе адресиран и друг основен проблем пред бизнеса – високите цени на електрическата енергия за потребителите извън регулирания пазар.

По време на процедурата по гласуването на законопроекта бяха направени редица предложения от народни представители за промени, с които да се регламентира конкретен механизъм за изплащане на компенсации към небитовите потребители на електрическа енергия за сметка на целеви вноски от публичните предприятия от сектор енергетика със 100 на сто държавно участие в капитала. В окончателния текст е записано, че размерът и срокът за внасяне на целевите вноски ще се определят от Министерския съвет, като средствата ще постъпват по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и ще служат за изплащане на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия. От своя страна Фондът ще изплаща компенсации на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер на 100 на сто от разликата на средната цена на сегмента „ден напред“ на „БНЕБ“ ЕАД за съответния месец и базова цена от 250 лв./MWh. Предвидено е механизмът да се прилага за периода 01.07.2022 г. – 31.12.2022 г.

Влизането в нов цикъл на повишаване на основните лихви предполага предстоящо постепенно увеличаване на цената на финансиране на правителствата. Освен това рисковете, породени от конфликта в Украйна, се отразяват и в разширяване на спредовете по държавните облигации на много държави спрямо германските федерални облигации и възможни негативни промени в суверенните рейтинги. Несигурната геополитическа обстановка, евентуалното влошаване на ситуацията по отношение на пандемията от COVID-19 през есента и очакваните промени на политиките на централните банки допълнително ще усложнят процеса по „излизане на пазарите“ и пласирането на нов държавен дълг. В тази обстановка по-ранното „излизане на пазара“ и предварителното осигуряване на финансиране на падежиращ дълг би спестило 14

бъдещи разходи по обслужването на държавния дълг. Следвайки такава стратегия, би било целесъобразно още през 2022 г. да се обезпечи ресурс за префинансиране на предстоящите падежи на държавни облигации на международните финансови пазари през март 2023 г., които са в размер на около 3,0 млрд. лв. За тази цел в законопроекта бе предложено обезпечаване на допълнително дългово финансиране в размер от 3,0 млрд. лв. през 2022 г., което да остане на разположение във фискалния резерв към края на годината и да обезпечи плащанията по падежиращ дълг в началото на 2023 г. Това от своя страна промени ограничението за максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв. и доведе до промяна на ограничението за максимален размер на държавния дълг към края на 2022 г. от 35,5 млрд. лв. на 38,5 млрд. лв.

Таблица № 2 Разчети по КФП за 2022 г.

млн. лв. млн. лв. млн. лв.

Приходи, помощи и дарения 57 253,5 59 658,7 2 405,2 Данъчни приходи 45 015,1 46 122,6 1 107,5 Преки данъци 9 191,0 9 051,7 -139,3 Корпоративни данъци 3 929,3 4 020,0 90,7 ДДФЛ 5 261,7 5 031,7 -230,0 Приходи на социално и здравноосигурителните фондове 13 393,8 13 393,8 0,0 Косвени данъци 21 050,1 22 275,1 1 225,0 ДДС 14 780,0 16 020,0 1 240,0 Акцизи 5 915,0 5 820,0 -95,0 Мита и митнически такси 303,1 380,0 76,9 Данък върху застрахователните премии 52,0 55,1 3,1 Други данъци 1 380,2 1 402,0 21,8 Неданъчни приходи 7 103,1 7 343,3 240,2 Помощи и дарения 5 135,3 6 192,8 1 057,4 Разходи и вноска Република България в бюджета на ЕС 63 153,8 65 887,1 2 733,3 Нелихвени разходи 60 806,2 63 382,9 2 576,7 Текущи нелихвени 52 293,5 54 704,8 2 411,3 в т.ч. издръжка 8 460,0 9 384,2 924,2 в т.ч. социални и здравноосигурителни плащания 24 489,2 25 925,1 1 435,9 Капиталови разходи и трансфери 8 238,1 8 400,1 162,1 Предоставени текущи и капит. трансфери за чужбина 19,1 19,1 0,0 Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 255,5 258,8 3,4 Разходи за лихви 664,3 664,3 0,0 Вноска на Република България в бюджета на ЕС 1 683,3 1 839,9 156,6 Дефицит/излишък -5 900,3 -6 228,4 -328,1 * Актуализираната прогноза на КФП съответства на разчетите към ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. (ДВ, бр. 52 от 2022 г.) По отношение на приходите в актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2022 г. бяха заложени, от една страна, ефектите от променените очаквания за развитието на макроикономически индикатори след избухването на военния конфликт в Украйна, и от друга - ефектите от мерките в частта на данъчната политика за реализиране на антикризисни мерки, в т.ч.

въвеждане на данъчни облекчения при облагане на доходите, въвеждане на временно намалени или нулеви ставки по ЗДДС на определени стоки, освобождаване от акциз на някои енергийни продукти и др. Освен това, в приходната страна на бюджета бяха отразени и очакваните по-високи от планираните грантове от ЕК за България за 2022 г. по Плана за възстановяване и устойчивост, които се отразяват в подобрение в частта на приходите от помощи и даренията по сметките за средства от ЕС. На база на изготвените разчети Народното събрание одобри нетно увеличение на разчетите по приходите по КФП за 2022 г. в размер на 2,4 млрд. лв. (1,6 на сто от прогнозния БВП), в т.ч. 1,3 млрд. лв. по държавния бюджет.

15

Консолидирана фискална програма · 2022 ЗДБРБ · 2022 актуализ. прогноза* · Изменение

В частта на разходите и вноската в общия бюджет на ЕС актуализираната фискална рамка по КФП предвижда допълнителните разходи по бюджетите на държавното обществено осигуряване, респективно НЗОК, свързани с мерките в пенсионната сфера, необходимият ресурс за компенсациите към крайните потребителите физически лица на горива, залегнали в антикризисния пакет, както и за други мерки, в т.ч. увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения - второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини, персонала в образователните институции, служителите в дейност „Общинска администрация“ и библиотеките с регионален характер, допълнителни средства за подкрепа на земеделските стопани, допълнителни средства за издръжка и капиталови разходи в различни сфери, по-висок от планирания за годината размер на вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, икономии в някои планирани разходи и други. Нетният ефект в разходите по консолидираната фискална програма от посочените промени възлиза на 2,7 млрд. лв., което представлява 1,8 на сто от прогнозния БВП за годината.