Наредба № 116 от 8 януари 2004 г. за одобряване на типа на нови моторни превозни средства по отношение защитата на път-ниците при челен удар

С тази наредба се определят:

1. 1. условията и редът за одобряване типа на превозни средства (ПС) по отношение защитата на пътниците при челен удар;
2. 2. техническите изисквания към превозните средства по отношение на защитата на пътниците при челен удар.

Типът на ПС по отношение на защитата на пътниците при челен удар се одобрява по реда и условията на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003г.).

Производителят предоставя за изпитване на техническата служба ПС, представително за типа, за който е подадено заявление за одобряване.

Производителят предоставя всякаква информация и протоколи от изпитвания на изпълнителния директор на ИА “АА” като доказателство за съответствието на ПС с техническите изисквания.

При необходимост за доказване, че ПС съответства на техническите изисквания на наредбата, производителят предоставя всички данни или изпитвателни протоколи на изпълнителния директор на ИА “АА”.

В случаи на изменения по конструкцията на ПС и/или на увеличаване на еталонната му маса с повече от 8 %, които биха оказали влияние на резултатите от изпитванията, се извършва повторение на изпитването, описано в приложение № 3.

Ако измененията засягат вътрешното обзавеждане на ПС и/или масата не е увеличена с повече от 8 % и ако броят на предните седалки е непроменен, се извършва: 1. опростено изпитване съгласно приложение № 4, и/или 2. частично изпитване, определено от техническата служба в зависимост от направените изменения.

Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Техническите изисквания към ПС по отношение защитата на пътниците при челен удар са дадени в приложение № 5.

Изпитвателната процедура на ПС по отношение на защитата на пътниците при челен удар е дадена в приложение № 3.

Характеристичните критерии на манекена при челен удар са посочени в приложение № 6.

Техническите изисквания към деформируема преграда са посочени в приложение № 7.

Техническите изисквания за разполагане и монтаж на манекени и регулиране на задържащи системи са посочени в приложение № 8.

Техническите изисквания към контролно-измервателната апаратура и техниката на измерване по време на изпитването са посочени в приложение № 9.

Изпитвателната процедура за изпитване устойчивост на удар на крака и стъпалото на манекена е посочена в приложение № 10.

Изпитвателната процедура с изпитвателна количка е посочена в приложение № 4.

По смисъла на тази наредба: 1. “Защитна система” са вътрешнокомплектуващи детайли и приспособления, предназначени да задържат пътниците и да допринесат за обезпечаване изпълнението на изискванията в приложение № 5. 2. “Тип защитна система” е категория защитни приспособления, които не се различават по: - технология, - геометрия, - съставни материали. 3. “Широчина на превозно средство” е разстоянието между две равнини, успоредни на надлъжната средна равнина и допиращи ПС от двете външни страни , като се изключват огледалата за задно виждане, габаритните светлини, индикаторите за налягане в гумите, мигачите, позиционните светлини, калобраните, деформираната част на страничните стени на гумите непосредствено над точката на контакт със земната повърхност. 4. “Припокриване” е процентът на широчината на ПС директно на една линия с лицевата страна на преградата. 5. “Деформируема лицева страна на преградата” е смачкваща се при удар част, монтирана на предната страна на твърд блок. 6. “Тип превозно средство” са ПС от дадена категория, които не се различават по: а) дължината и широчината на ПС дотолкова, доколкото те имат негативен ефект върху резултатите от изпитването на удар съгласно наредбата; б) конструкцията, размерите, облицовката и материалите на частта на ПС пред напречната равнина през точката “R” на седалката на водача дотолкова, доколкото те имат негативен ефект върху резултатите на ударното изпитване съгласно наредбата; в) облицовката и вътрешните размери на пътническото отделение и типа на защитната система дотолкова, доколкото те имат негативен ефект върху резултатите на ударното изпитване съгласно наредбата; г) местоположението (предно, задно или централно) и разположението (напречно или надлъжно) на двигателя; д) маса на ненатовареното ПС дотолкова, доколкото тя има негативен ефект върху резултатите от ударното изпитване съгласно наредбата; е) приспособленията или компонентите, монтирани по поръчка от производителя дотолкова, доколкото те имат негативен ефект върху резултатите от ударното изпитване съгласно наредбата. 7. “Пътническо отделение” е пространството за настаняване на пътници, ограничено от покрива, пода, страничните стени, вратите, стъклата, предната ограничителна стена и равнината на задната ограничителна стена на отделението или равнината на подпората на задната седалка. 8. Точка “R” е контролна точка, определена за всяка седалка от производителя във връзка с конструкцията на ПС. 9. Точка “H” е контролна точка, определена за всяка седалка от техническата служба, отговорна за одобряването. 10. “Маса на ненатовареното превозно средство” е масата на ПС в работно състояние без водач и пътници и ненатоварено, но оборудвано с гориво, охладителна течност, масло, инструменти и резервна гума. 11. “Въздушна възглавница” е приспособление, монтирано, за да допълва работата на обезопасителните колани и системите за удържане в моторни ПС, т. е. система, която в случай на силен удар на ПС автоматически задейства еластична структура, предназначена да ограничи чрез нагнетяване на газ, който се съдържа в нея, силата при контакт на една или повече части на тялото на пътник в ПС с вътрешността на пътническото отделение. 12. “Превозно средство” е всяко моторно ПС, предназначено за използване на пътя, комплектувано или некомплектувано, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост не по-малка от 25 km/h, с изключение на моторно ПС, движещо се по релси, трактори за селското и горското стопанство, както и всяка друга самоходна машина. 13. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря на всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - местно лице, който е регистриран по Търговския закон, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.

Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движение по пътищата.

За категория М1 наредбата влиза в сила от 1 юни 2004 г., а за категория М2, М3, N1, N2 и N3, - от 31 декември 2005 г.

към чл. 4, ал. 2 Списък с данни № ... съгласно приложение № 2 към Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета и Наредба № 116 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на защитата на пътниците при челен удар 0.* Обща информация 0.1. Марка търговско наименование на производителя: ........... 0.2. Тип: 0.3. Начини за идентификация на типа, ако се маркира на превозното средствоi: 0.3.1. Местоположение на тази маркировка: 0.4. Категория на превозното средст- во съгласно чл. 149 от Закона за движение по пътищатаii: 0.5. Наименование и адрес на производителя: 0.8. Адрес(и) на монтажния(-те) завод(-и): 1. Общи конструктивни характе- ристики на превозното средство 1.1. Снимки и/или чертежи на пред- ставено за одобряване превозно средство (образец): 1.2. Местоположение и разположение на двигателя: 2. Маси и размери1 (в kg и mm) (препратка към чертеж, където е необходимо) 2.4. Външни размери на превозно средство (габаритни): 2.4.2. За шаси с каросерия: 2.4.2.1. Дължинаiii: 2.4.2.2. Широчинаiv: 2.4.2.6. Просвет: 2.4.2.7. Разстояние между осите: 2.6. Маса на превозното средство с каросерията и в случай на теглещо превозно средство от категория, различна от M1, с теглително-прикачно устройство, ако е монтирано от производителя, при движение, или масата на шаси или шаси с кабина, без каросерия и/или теглително-прикачно устройство, ако производителят не монтира каросерия и/или теглително-прикачно устройство (включително течности, инструменти, резервно колело - ако има и водач, а за градски и туристически автобуси - и служебно лице, ако има седалка за него в превозното средство)v (макси- мум и минимум за всеки вариант): 2.6.1. Разпределение на тази маса меж- ду осите и в случай на полуремар- ке или ремарке с централна ос, на- товарване на теглича (максимум и минимум за всеки вариант): 7. Кормилно управление 7.2. Задвижване и управление: 7.2.6. Обхват и начин на регулиране (ако има) на устройството за управление: 9. Каросерия 9.1. Тип на каросерията: 9.2. Използвани материали и начини на изработка: 9.10. Вътрешно оборудване: 9.10.3. Седалки: 9.10.3.1. Брой: 9.10.3.2. Местоположение и подреждане: 9.10.3.5. Координати или чертеж на R-точката: 9.10.3.5.1. Седалка на водача: 9.10.3.6. Ъгъл на наклона на облегалката на седалката: 9.10.3.6.1. Седалка на водача: 9.10.3.6.2. Всички други седалки**: 9.10.3.7. Обхват на регулирането на седалката: 9.10.3.7.1. Седалка на водача: 9.10.3.7.2. Всички други седалки**: 9.12. Обезопасителни колани и/или други системи за обезопасяване: 9.12.1. Брой и местоположение на обез- опасителните колани и на други системи за обезопасяване и седал- ките, на които могат да бъдат използвани: (Д=дясна седалка, Ц=централна седалка, Л=лява седалка) Д/Ц/Л Пълен типово-одобрителен Вариант, знак на ЕО ако има Първа редица от седалки Втора редица от седалки и т.н. Екстри, предлагани като опция (напр. регулируеми във височина седалки, устройство за създаване на предварително натоварване и т.н.) 9.12.2. Въздушни възглавници на пред- ните седалки: - страна на водача да/не/като опция2 - страна на пътника да/не/като опция2 - център да/не/като опция2 9.12.3. Брой и разположение на закрепва- нето на обезопасителни колани и декларация за съответствие с Наредба по чл. 138, ал. 4 в ЗДвП за одобряване на типа на обезопасителните колани и на системите за обезопасяване, и за одобряване типа на обезопасителни колани и системи за обезопасяване, както е последно изменена (т. е. номер на одобряването на типа или протокол от изпитва- нията)***: * Номерацията отговаря на използваната в Директи- вите на Европейският съюз (ЕС). 1 Ако съществуват версии с нормална и със спална кабина, се описват и двете. ** Само предната пътническа седалка. 2 Излишното се задрасква. *** Само предни извънбордови седалки. i Ако начинът за идентификация на типа съдържа зна- ци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделен технически възел, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например АВС??123???). ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на при- ложение № 1. iii БДС - ISO 612-2002, термин № 6.1 и за превозни сред- ства, различни от тази от категория М1. iv БДС - ISO 612-2002, термин № 6.2 и за превозни сред- ства, различни от тази от категория М1. v Масата на водача и ако е приложимо, за членовете на екипажа за 75 kg (подразделя се на 68 kg теглото на водача и 7 kg багаж съгласно БДС - ISO 2416-1992), резервоарът за гориво е напълнен 90% и другите сис- теми, съдържащи течност (освен тези, използващи вода), със 100 % от обема, определен от производителя.

към чл. 7, ал. 2 ОБРАЗЕЦ Максимален формат А4 (210 x 297 mm) Сертификат за одобряване на типа Печат на ИА “АА” Информация, отнасяща се до: - одобрението на типа1 - изменение на одобрение на тип1 - отказ за одобрение на тип1 - отнемането на одобрение на тип1 на даден тип превозно средство/компонент/самостоятелен технически елемент1 в съответствие с Наредба № 116 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на защитата на пътниците при челен удар Номер на одобряването на типа: Основание за изменението: Раздел I 0.1.* Марка (търговско име на производителя): 0.2. Тип: 0.2.1. Търговско наименование (-я) 0.3. Начини за идентификация на типа, ако се маркира на превоз- ното средствоi 0.3.1. Местоположение на тази маркировка: 0.4. Категория на превозното сред- ство съгласно чл. 149 от Закона за движението по пътищатаii: 0.5. Наименование и адрес на производителя: 0.7. В случай на компоненти и само- стоятелни технически възли, местонахождение и метод на прикрепване на маркировката: 0.8. Адрес(и) на монтажния(-те) завод(-и): Раздел II 1. Допълнителна информация (където е приложима) (виж раздел III) 2. Техническа служба, отговорна за провеждането на изпитванията: 3. Дата на протокола за изпитване: 4. Номер на протокола за изпитване: 5. Забележки (ако има такива) (виж раздел III) 6. Място: 7. Дата: 8. Подпис: 9. Приложен е азбучният показалец на досието на одобрението на тип, изпратено на одобрителната инстанция, което може да бъде получено при поискване: Раздел III 1. Допълнителна информация: 1.1. Кратко описание на типа превоз- но средство по отношение на него- вите конструкция, размери, обли- цовки и съставни материали: 1.2. Описание на предпазната система, монтирана в превозното средство: 1.3. Описание на вътрешното обзавеж- дане или оборудване, което може да повлияе на изпитванията: 1.4. Местоположение на двигателя: отпред/отзад/централно1 1.5. Задвижване: на предните коле- ла/на задните колела1 1.6. Маса на превозното средство, предоставено за изпитването Предна ос: ........... Задна ос: ........... Общо: ........... 2. Забележки: (например валидно за превозни средства с дясно и с ляво кормилно колело): 3. Въздушни възглавници на предните седалки: - страна на водача да/не1 - страна на пътника да/не1 - център да/не1 * Номерацията отговаря на използваната в Директи- вите на ЕС. 1 Излишното се задрасква. i Ако начинът за идентификация на типа съдържа зна- ци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделен технически възел, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например АВС??123???). ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на при- ложение № 1.

към чл. 12 Изпитвателна процедура 1. Инсталация и подготовка на превозното средство 1.1. Изпитвателен полигон Изпитвателният полигон е достатъчно голям, за да включва участък за засилване, преградата и техническите инсталации, необходими за изпитването. Последната част от участъка най-малко 5 m преди преградата е хоризонтална, плоска и гладка. 1.2. Преграда Предната страна на преградата се състои от деформируема структура, както е описано в приложение № 7. Предната страна на деформируемата структура е перпендикулярна ± 1° на посоката на движение на изпитваното ПС. Преградата се закрепва за маса не по-малка от 7 ? 104 kg, предната страна на която е вертикална ± 1°. Тази маса се закрепва в земята или се поставя на земята, ако е необходимо - с допълнителни застопоряващи устройства, които да ограничават движението й. 1.3. Ориентация на преградата Преградата се ориентира така, че първият контакт на ПС да бъде от страната на колонката на кормилното колело. Където има избор между провеждане на изпитването с ПС с дясно или с ляво кормилно колело, то се провежда откъм по-малко благоприятната страна на кормилното колело, което се определя от техническата служба, отговорна за изпитването. 1.3.1. Хоризонтална проекция на ПС върху преградата Превозното средство трябва да покрива предната стена на преградата с 40 % ± 20 mm. 1.4. Състояние на ПС 1.4.1. Общи изисквания Изпитва се представително за серийното производство в нормално работно състояние превозно средство, включващо цялото нормално оборудване. Някои компоненти могат да бъдат заменени от еквивалентни маси, като се прецени, че тази замяна няма да има забележим ефект върху резултатите, измерени според т. 6. 1.4.2. Маса на превозното средство 1.4.2.1. За изпитването масата на предоставеното ПС да е равна на масата на ПС в ненатоварено състояние. 1.4.2.2. Резервоарът за гориво се напълва с вода до 90 % от общия обем, както е определено от производителя, с допустимо отклонение ± 1 %. 1.4.2.3. Всичките други системи (спирачна, охладителна и др.) могат да бъдат празни; в този случай масата на течностите се компенсира. 1.4.2.4. Ако масата на измервателната апаратура, натоварена на ПС, превишава разрешените 25 kg, тя може да бъде компенсирана чрез намаляване, което няма забележим ефект върху резултатите, измерени според т. 6. 1.4.2.5. Използва се измервателна апаратура с маса, която не променя еталонния товар на всяка ос с повече от 5 %; всеки вариант не превишава 20 kg. 1.4.2.6. Масата на ненатовареното ПС се отбелязва в протокола. 1.4.3. Регулировки в пътническото отделение 1.4.3.1. Положение на кормилното колело Кормилното колело, ако е регулируемо, се поставя в нормалната позиция, отбелязана от производителя, или в случай, че няма такава отбелязана - в средата между границите на регулиране. В края след привеждане в движение кормилното колело се оставя свободено, в положение, което съответства на движение на ПС право напред. 1.4.3.2. Стъкла При изпитването подвижните стъкла на ПС са затворени. За целите на изпитвателните измервания и със съгласието на производителя то може да бъде отворено, ако положението на дръжката за отговаряне е в положение “затворено”. 1.4.3.3. Лост за смяна на предавките Лостът за смяна на предавките е в неутрално положение. 1.4.3.4. Педали Педалите са в тяхното нормално положение на покой. Ако са регулируеми, се поставят в средно положение, освен ако друго положение не е определено от производителя. 1.4.3.5. Врати Вратите са затворени, но не заключени. 1.4.3.6. Отварящ се покрив Ако е монтиран отварящ се или махащ се покрив, той е на място в затворено положение. За целите на изпитвателните измервания и по споразумение с производителя може да бъде отворен. 1.4.3.7. Противослънчева козирка Противослънчевите козирки са в прибрано положение. 1.4.3.8. Огледало за обратно виждане Вътрешното огледало за обратно виждане е в нормалното положение. 1.4.3.9. Облегалки за ръце Облегалките за ръце отпред и отзад, ако са подвижни, са в долно положение, освен ако това се възпрепятства от положенията на манекените в ПС. 1.4.3.10. Облегалки за глава Регулируемите облегалки за глава са в най-горно положение. 1.4.3.11. Седалки 1.4.3.11.1. Положение на предните седалки Седалки, които са надлъжно регулируеми, се поставят така, че тяхната “Н” точка (виж 3.1.1, приложение № 5) е в средното положение или в най-близкото до него застопоряващо се положение и в положението във височина, определено от производителя (ако са независимо регулируеми във височина). В случай на седалка-пейка регулировката е към “Н” точката на мястото на водача. 1.4.3.11.2. Положение на облегалките на предните седалки Ако са регулируеми, облегалките се регулират така, че общият наклон на торса на манекена да бъде възможно най-близо до препоръчания от производителя при нормална употреба или при отсъствие на някаква особена препоръка от страна на производителя - до 25° назад от вертикалното положение. 1.4.3.11.3. Задни седалки Ако са регулируеми, задните седалки или задните седалки-пейки се поставят в най-задно положение. 2. Манекени 2.1. Предни седалки 2.1.1. Манекен, съответстващ на спецификациите за “Хибрид III”1, оборудван с 45° глезен и съответстващ на изискванията за неговото регулиране, се монтира на всяка от предните седалки в съответствие с условията, изложени в приложение № 8. Манекенът се оборудва с техника за записване, съответстваща на изискванията в приложение № 9. Глезенът на манекена се сертифицира в съответствие с процедурите в приложение № 10. 2.1.2. Колата се изпитва със задържащи системи, както се предоставя от производителя. 3. Привеждане в движение и курс на превозното средство 3.1. Превозното средство се привежда в движение от своя собствен двигател или от някакво друго устройство за привеждане в движение. 3.2. В момента на удар ПС не трябва да е подложено на действието на допълнително устройство за управление или за привеждане в движение. 3.3. Курсът на ПС се избира такъв, че да задоволява изискванията по т. 1.2 и т. 1.3.1. 4. Скорост на изпитване Скоростта на превозното средство в момента на удар е 56 - 0 + 1 km/h. В случай, че изпитването е извършено с по-висока скорост и ПС отговаря на изискванията, изпитването се счита за задоволително. 5. Измервания, които се извършват на манекен на някоя от предните седалки 5.1. Всичките измервания, необходими за изследването на характеристичните критерии, се извършват с информационни канали, съответстващи на изискванията в приложение № 9. 5.2. Различните параметри се записват през независими информационни канали на следния КЧК (клас на честотата на канала): 5.2.1. Измервания в главата на манекена Ускорението (а), отнасящо се за центъра на тежестта, се изчислява от трите му компонента, измерени с КЧК 1000. 5.2.2. Измервания във врата на манекена 5.2.2.1. Осовата сила на опън и пред/след силата на срязване във връзката врат/глава се измерват с КЧК 1000. 5.2.2.2. Моментът на огъване около напречната ос на връзката глава/врат се измерва с КЧК 600. 5.2.3. Измервания в гръдния кош на манекена Гръдното огъване между гръдната кост и гръбнака се измерва с КЧК 180. 5.2.4. Измервания в бедрената кост и пищяла на манекена 5.2.4.1. Осовата сила на натиск и моментите на огъване се измерват с КЧК 600. 5.2.4.2. Преместването на пищяла по отношение на бедрената кост се измерва в колянната плъзгаща става с КЧК 180. 6. Измервания на превозното средство 6.1. За да стане възможно провеждането на опростеното изпитване, описано в приложение № 4, кривата на намаляване на скоростта на конструкцията се определя на базата на стойността на надлъжните акселерометри в основата на “Б” колоната на ударената страна на ПС с КЧК 180 чрез информационни канали, съответстващи на изискванията, изложени в приложение № 9. 6.2. Кривата на скоростта, която ще бъде използвана в изпитвателната процедура, описана в приложение № 4, се получава от надлъжния акселерометър на “Б” колоната на ударената страна. 1 Техническите спецификации и детайлните чертежи на “Хибрид III”, съответстващи на основните размери на 50 % от мъжете на Съединените американски щати, и спецификациите за неговото регулиране за този тест са депозирани при Генералния секретар на Обединените нации и може да бъде проведена консултация по молба в секретариата на Икономическата комисия за Европа, Palais des Nations, Женева, Швейцария.

към чл. 13, т. 1 Изпитвателна процедура с изпитвателна количка 1. Изпитвателно оборудване и процедура 1.1. Изпитвателна количка Използва се изпитвателна количка, конструирана така, че да не се появява остатъчна деформация след изпитването. Тя се насочва така, че по време на фазата на удара отклонението да не превишава 5° във вертикалната равнина и 2° в хоризонталната равнина. 1.2. Състояние на конструкцията 1.2.1. Общи положения Изпитва се конструкция, представителна за серийното производство на ПС. Някои компоненти могат да бъдат заменени или отстранени, ако не влияят на резултатите. 1.2.2. Регулировки Регулировките съответстват на изложените в т. 1.4.3 от приложение № 3, като се взема предвид формулираното в т. 1.2.1. 1.3. Закрепване на конструкцията 1.3.1. Конструкцията се закрепва здраво към количката, така че да не се получава относително изместване по време на изпитването. 1.3.2. За закрепване на конструкцията към количката се използва методът за закрепените седалки или задържащите устройства, за да не се получи ненормална деформация на конструкцията. 1.3.3. Препоръчаното прикачващо устройство е такова, чрез което конструкцията лежи на подпори, поставени приблизително по оста на колелата, или закрепване за количката чрез компонентите на системата на окачването. 1.3.4. Ъгълът между надлъжната ос на ПС и посоката на движение на количката е 0 ± 2°. 1.4. Манекени Манекените и тяхното разположение съответстват на изискванията по т. 2 от приложение № 8. 1.5. Измервателна апаратура 1.5.1. Отрицателно ускорение на структурата Датчикът, измерващ отрицателното ускорение на конструкцията по време на удара, се поставя в положение, успоредно на надлъжната ос на количката, според изискванията от приложение № 9 (КЧК 180). 1.5.2. Измервания, които се извършват на манекените Всички измервания, необходими за проверяване на изброените критерии, са изложени в т. 5 от приложение № 3. 1.6. Крива на отрицателното ускорение на конструкцията По време на фазата на удара се следи кривата на отрицателното ускорение на конструкцията да бъде такава, че кривата на “измененията на скоростта по отношение на времето”, получена чрез интегриране, е в границите на ± 1 m/s спрямо основната крива на “измененията на скоростта по отношение на времето”, считана за определена във фигурата. Изместване по отношение на оста на времето на основната крива може да бъде използвано, за да се получи скоростта на конструкцията в границите на коридора. 1.7. Основна крива V = f(t) на изпитваното ПС Тази основна крива се получава чрез интегриране на кривата на отрицателното ускорение на изпитваното ПС, измерено по време на изпитването при челен удар в преграда съгласно т. 6 от приложение № 3. 1.8. Еквивалентен метод Изпитването може да се проведе чрез друг метод, освен този чрез отрицателно ускорение на количката, при условие че такъв метод е в съответствие с изискванията за обхвата на изменение на скоростта, описано в т. 1.6. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Основната крива на “измененията на скоростта по отношение на времето”

към чл. 15 Технически изисквания към превозните средства по отношение защитата на пътниците при челен удар 1. Основно изискване, приложимо за всички тестове 1.1. Точка “H” за всяка седалка се определя в съответствие с процедурата, описана в Наредба № 112 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на полето на видимост на водача. 2. Изисквания 2.1. Характеристичните критерии в съответствие с приложение № 6 за манекените на предните външни седалки са: 2.1.1. характеристичният критерии на главата (КРГ) не трябва да превишава 1000 и резултантното ускорение на главата да не превишава 80 g за повече от 3 ms; резултантното ускорение се изчислява с натрупване, изключвайки отскачащото движение на главата; 2.1.2. характеристичният критерий за нараняване на врата (КНВ) да не превишава стойностите, показани на фиг. 1 и 2; 2.1.3. огъващият момент на врата спрямо оста у да не превишава 57 Nm при изтегляне главата назад; 2.1.4. характеристичният критерий за налягане към гръдния кош (КНГК) да не превишава 50 mm; 2.1.5. вискозният критерий (ВК) за гръдния кош да не превишава 1,0 m/s; 2.1.6. силовият критерий за бедрена кост (СКБ) да не превишава силово-времевия характеристичен критерий, показан на фиг. 3; 2.1.7. силовият критерий на големия пищял (СКП) да не превишава 8 kN; 2.1.8. индексът на пищяла (ИП), измерен в горния и долния му край, да не превишава 1,3 при всяко негово положение; 2.1.9. движението на плъзгащите се стави на коляното да не превишава 15 mm. 2.2. Остатъчното изместване на кормилното колело, измерено в центъра на главината на волана, да не превишава 80 mm в посока вертикално нагоре и 100 mm в посока хоризонтално назад. 2.3. По време на изпитването да не може да се отваря нито една врата. 2.4. По време на изпитването не бива да се получава заключване на предните врати. 2.5. След удара да е възможно без употребата на инструменти с изключение на тези, необходими за поддържане тежестта на манекена: 2.5.1. да се отвори поне една врата, ако има по една за всяка редица от седалки, а където няма такава, да се преместят седалките или да се наклонят техните облегалки, за да се позволи евакуацията на всички пътници; това обаче се прилага само за ПС с покрив с твърда конструкция; 2.5.2. да се освободят манекените от защитната система, която, ако е застопорена, да се отвори със сила максимум 60 N; 2.5.3. да се извадят манекените от ПС без регулиране на седалките. 2.6. В случай на ПС, двигателят на което работи с течно гориво, се допуска изтичането на минимално количество гориво от цялата горивна уредба по време на удара и след него, като: 2.6.1. ако след удара се забележи продължително изтичане на гориво от която и да е част от горивната уредба, скоростта на изтичане да не превишава 5 ? 10-4 kg/s; 2.6.2. ако изтичащото гориво след удара се смесва с течности от други уредби или системи и тези течности не могат да се отделят и разпознаят, се взема под внимание цялото количество изтичащи течности. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Продължителност на натоварването при даден опън (msec) Фиг. 1. Опъващ критерий на врата Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Продължителност на натоварването при дадена сила на срязване (msec) Фиг. 2. Критерии на срязване на врата Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Продължителност на натоварването при дадена сила (msec) Фиг. 3. Критерий на силата на бедрената кост

към чл. 17 Определяне на характеристичните критерии 1. Характеристичен критерий за главата (КРГ) 1.1. Този критерий се счита за задоволителен, когато по време на изпитването няма контакт между главата и някой от компонентите на ПС. 1.2. В случай на контакт се прави изчисление на стойността на КРГ(HPC) - на основата на ускорението (а), измерено съгласно т. 5.2.1. от приложение № 3, чрез следния израз: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където: 1.2.1. “а” е резултантното ускорение, измерено в единици гравитация g (1 g = 9,81 m/s2); 1.2.2. ако началото на контакта на главата може да бъде определено задоволително, t1 и t2 са двата момента, изразени в s, дефиниращи интервал между началото на контакта на главата и края на записа, за който стойността на КРГ е максимална; 1.2.3. ако началото на контакта на главата не може да бъде определено, t1 и t2 са двата момента, изразени в s, дефиниращи интервал между началото и края на записа, за който стойността на КРГ е максимална; 1.2.4. стойности на КРГ, за които интервал (t1 - t2) е по-голям от 36 ms, не се взимат под внимание за целта на изчисляване на максималната стойност. 1.3. Стойността на резултантното ускорение на главата по време на челен удар, която е превишала 3 ms, се изчислява общо от резултантното ускорение на главата, измерено съгласно т. 5.2.1 от приложение № 3. 2. Критерии за нараняване на врата (КНВ) 2.1. Тези критерии се определят от осовата сила на натиск, осовата сила на опън и пред/след силите на срязване при връзката врат/глава, изразени в kN и измерени според т. 5.2.2 от приложение № 3, и от продължителността на действие на тези сили, изразено в ms. 2.2. Критерият на огъващия момент на врата се определя от стойността на огъващия момент, изразен в Nm, около напречна ос на връзката глава/врат и се измерва според т. 5.2.2 от приложение № 3. 2.3. Огъващият момент на свиване на врата, изразен в Nm, се отчита. 3. Критерий за налягане на гръдния кош (КНГК) и вискозен критерий (ВК) 3.1. Критерият за налягане на гръдния кош се определя от абсолютната стойност на деформацията на гръдния кош, изразена в mm и измерена според т. 5.2.3 от приложение № 3. 3.2. Вискозният критерий (ВК) се изчислява като моментния резултат от налягането и степента на огъване на гръдната кост, измерена според т. 6 и т. 5.2.3 от приложение № 3. 4. Силов критерий за бедрената кост (СКБ) 4.1.* Този критерий се определя от силата на натиск, изразена в kN, предавана осово на всяка бедрена кост на манекена и измервана според т. 5.2.4 от приложение № 3, и от продължителността на действие на тази сила, изразена в ms. 5. Пищялен силов критерий за натиск (ПКСК) и индекс на пищяла (ИП) 5.1. Пищялният силов критерий за натиск се определя от силата на натиск (F2), изразена в kN, предавана осово на всеки пищял на манекена и измервана според т. 5.2.4 от приложение № 3. 5.2. Индексът на пищяла се изчислява на основата на огъващите моменти (Мх и Му), измерени според т. 5.1 чрез израза: ИП = MR/(MC)R + FZ/(FC)Z, където: MX е огъващият момент около оста х; MY - огъващият момент около оста у; (MC)R - критичният огъващ момент; приема се 225 Nm; FZ - осовата сила на натиск по оста z; F(C)Z - критичната сила на натиск по оста z; приема се 35,9 kN; MR - ((MX)2 + (MY)2)1/2 Индексът на пищяла (ИП) се изчислява за горния и долния край на всеки пищял. Fz може да се измери само в едно от тези положения. Получената стойност се използва за изчисляване на горен и долен ИП. Моментите MX и MY се измерват поотделно за двете положения. 6. Процедура за изчисляване на вискозния критерий (ВК) за манекен “Хибрид III” 6.1. Вискозният критерий се изчислява като резултат от моментното налягане и степента на огъване на гръдната кост. И двете се получават чрез измерване огъването на гръдната кост. 6.2. Реакцията на гръдната кост при огъването се филтрира един път при КЧК 180. Налягането С(t) за време t се изчислява от този филтриран сигнал като: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя Скоростта на огъване на гръдната кост V(t) за време t се изчислява от филтрираното огъване като: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където D(2) е огъването при време t в m, а Δt - времевият интервал в s и между измерванията на огъване. Максималната стойност на Δt е 1,25 x10-4 s. Тази изчислителна процедура е показана в диаграмата. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на ЕС.

към чл. 18 Деформируема преграда 1. Изисквания към компонентите и материала Размерите на преградата са илюстрирани на фиг. 1. Размерите на компоненти на преградата са: 1.1. Главен блок с шестоъгълни клетки (тип пчелна пита) Размери: Всички размери трябва да позволя- ват допустимо отклонение от ± 2,5 mm Височина: 650 mm (по посоката на оста на ивицата от шестоъгълни клетки) Широчина: 1000 mm Дълбочина: 450 mm (по посока на осите на шестоъгълните клетки) Материал: Алуминий 3003 (ISO 209, част 1) Дебелина на фолиото: 0,076 mm Размер на клетката: 19,14 mm Плътност: 28,6 kg/m3 Якост на смачкване: 0,342 MPa + 0 % - 10 %1 1.2. Буферен елемент Размери: Всички размери да позволяват допустимо отклонение от ± 2,5 mm Височина: 330 mm (по посоката на оста на ивицата от шестоъгълни клетки) Широчина: 1000 mm Дълбочина: 90 mm (по посока на осите на шестоъгълните клетки) Материал: Алуминий 3003 (ISO 209, част 1) Дебелина на фолиото: 0,076 mm Размер на клетката: 6,4 mm Плътност: 82,6 kg/m3 Якост на смачкване: 1,711 MPa + 0 % - 10 %1 1.3. Основен лист Размери: Височина: 800 mm ± 2,5 mm Широчина: 1000 mm ± 2,5 mm Дебелина: 2,0 mm ± 0,1 mm 1.4. Плакиран лист Размери: Дължина: 1700 mm ± 2,5 mm Широчина: 1000 mm ± 2,5 mm Дебелина: 0,81 mm ± 0,07 mm Материал: Алуминий 5251/5052 (ISO 209, част 1) 1.5. Лицев лист на буфера Размери: Височина: 330 mm ± 2,5 mm Широчина: 1000 mm ± 2,5 mm Дебелина: 0,81 mm ± 0,07 mm Материал: Алуминий 5251/5052 (ISO 209, част 1) 1.6. Свързващо вещество Свързващото вещество, което се използва през цялото време, е полиуретан от две съставки (като смола Ciba-Geigy XB5090/1 с втвърдител XB5304 или еквивалент). 2. Сертификация на алуминиев елемент от шестоъгълни клетки Пълна изпитвателна процедура за сертификация на алуминиев елемент от шестоъгълни клетки е дадена в NHTSA TP-214D. Направено е кратко описание на процедурата, която да се прилага на материали за челната ударна преграда, с якост на смачкване 0,342 MРa и 1,711 МРа респективно. 2.1. Местонахождения на мострите За да се гарантира еднаквост на якостта на смачкване по цялата лицева страна на преградата, осем мостри се вземат от четири местонахождения, равномерно разположени в блока от шестоъгълни клетки. Местоположението на мострите зависи от размера на блока от шестоъгълни клетки. Четири мостри, всяка с размери 300 mm ? 300 mm ? 50 mm, се изрязват от блока на лицевия материал на преградата. На фиг. 2 е илюстрирано как се разполагат тези секции в блока от шестоъгълни клетки. Всяка от тези по-големи мостри се нарязва на мостри за сертификационно изпитване (150 mm ? 150 mm ? 50 mm). Сертификацията се базира на изпитване на две мостри от всяко от тези четири местонахождения. Другите две се предоставя на кандидата при молба. 2.2. Размери на мостра За изпитване се използват мостри със следните размери: Дължина: 150 mm ± 6 mm Широчина: 150 mm ± 6 mm Дебелина: 50 mm ± 2 mm Стените на незавършени клетки по ръба на мострата се подрязват, както следва: - във вертикална (W) посока краищата да не са по-големи от 1,8 mm (виж фиг. 3); - в хоризонтална (L) посока половината от дължината на стената на една свързана клетка (по посока на ивицата) се оставя от всеки край на образеца (виж фиг. 3). 2.3. Измерване на площта Дължината на мострата се измерва на три места: 12,7 мм от всеки край и в средата, и се записва като L1, L2 и L3 (фиг. 3). По същия начин широчината се измерва и записва като W1, W2 и W3 (фиг. 3). Тези измервания се правят в средата на мострата. Площта на смачкване тогава се определя като: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя 2.4. Скорост на смачкване и дистанция Мострата се смачква при скорост не по-малка от 5,1 mm/min и не повече от 7,6 mm/min. Минималната дистанция на смачкване е 16,5 mm. 2.5. Събиране на данни Данните за сила срещу деформация се събират в аналогова или цифрова форма за всяка изпитана мостра. Ако са събрани аналогови данни, е необходимо средство за тяхното конвертиране към цифрови. Всички цифрови данни се събират при скорост не по-малка от 5 Нz (5 точки за s). 2.6. Определяне якостта на смачкване Всички данни преди 6,4 mm смачкване и след 16,5 mm смачкване се игнорират. Разделят се оставащите данни на три секции или интервали на изместване (n = 1, 2, 3) (виж фиг. 4), както следва: а) 06,4 - 09,7 mm с границите на интервала; б) 09,7 - 13,2 mm без границите на интервала; в) 13,2 - 16,5 mm с границите на интервала. Средната стойност за всяка секция се определя с израза: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където m е броят на точки на данни, измерени във всеки от трите интервала. Якостта на смачкване на всяка секция се изчислява чрез: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя 2.7. Изисквания към якосттта на смачкване на мостра Мостра с шестоъгълни клетки преминава тази сертификация, ако са изпълнени следните условия: а) 0,308 МРа < S(n) < 0,342 МРа за 0,342 МРа материал; б) 1,540 МРа < S(n) < 1,711 МРа за 1,711 МРа материал n = 1, 2, 3. 2.8. Изисквания към якостта на смачкване на блок Изпитват се осем мостри, взети от четири места, равномерно разположени в блока. За да премине блок тази сертификация, седем от осемте мостри следва да изпълнят спецификацията на якост на смачкване на предишния раздел. 3. Процедура на свързване чрез лепене 3.1. Непосредствено преди свързване повърхностите на алуминиевите листове, които се свързват, напълно почистени, като се използва подходящ разтворител, като 1-1-1 трихлоретан. Това се извършва поне два пъти или както се изисква, за да се премахнат натрупвания от смазка и мръсотия. Почистените повърхности се изтъркват с хартиена шкурка 120. Не се използва шкурка от метален/силиконов карбид. Повърхностите напълно се изтъркват, като шкурката на хартиена основа се подменяна регулярно през време на процеса, за да се избегне напластяване на материал върху нея, което може да доведе до полиращ ефект. След като са изтъркани, повърхностите се почистват напълно повторно. Общо повърхностите се изчистват с разтворител най-малко четири пъти. Прахът и натрупванията, останали в резултат на процеса на изтъркване, се премахват, защото имат неблагоприятен ефект върху свързването. 3.2. Слепващото вещество се полага само върху едната от повърхностите с оребрен гумен валяк. В случаите, когато лист от шестоъгълни клетки се свързва с алуминиев лист, слепващото вещество се полага само върху алуминиевия лист. Максимум 0,5 kg/m2 се полагат равномерно по повърхността, при което се получава максимална дебелина на филма 0,5 mm. 4. Конструкция 4.1. Главният блок от шестоъгълни клетки се свързва към основния лист със слепващо вещество така, че осите на клетките са перпендикулярни на листа. Плаките се свързват с предната повърхност на блока от шестоъгълни клетки. Връхната и дънната повърхност на плакирания лист не се свързват с главния блок от шестоъгълни клетки, но се позиционират близко до него. Плакираният лист се свързва чрез слепване с основния лист при монтажните фланци. 4.2. Буферният елемент се свързва чрез слепване с предната стена на плакирания лист така, че осите на клетките да бъдат перпендикулярни на листа. Дъното на буферния елемент се монтира наравно с дънната повърхност на плакирания лист. Лицевата страна на буферния лист се свързва чрез слепване към предната страна на буферния елемент. 4.3. Буферният елемент се разделя на три еднакви секции чрез два хоризонтални шлица. Тези шлицове се прорязват през цялата дълбочина на буферната секция и обхващат цялата широчина на буфера. Шлицовете се прорязват с циркулярен трион. Тяхната широчина е широчината на използвания нож и не надвишава 4 mm. 4.4. Отворите, които осигуряват гарантирана хлабина за монтиране на преградата, се пробиват в монтажните фланци (виж. фиг. 5). Дупките са с диаметър 9,5 mm. Пет дупки се пробиват в горния фланец на разстояние 40 mm от горния край на фланеца и пет - в долния фланец на разстояние 40 mm от долния край на този фланец. Дупките са на 100 mm, 300 mm, 500 mm, 700 mm, 900 mm от всеки край на преградата. Всички дупки се пробиват до ± 1 mm от номиналните дистанции. 5. Монтаж 5.1. Деформируемата преграда се закрепва твърдо към края на маса не по-малка от 7 ? 104 kg или към някаква структура, закрепена към нея. Лицето на преградата се прикрепва така, че превозното средство да не влиза в контакт с никоя част от структурата, която е на повече от 75 mm от горната повърхност на преградата (изключвайки горния фланец) по време на някой етап от удара. Предното лице на повърхността, към която е закрепена деформируемата преграда, е плоско, продължава над височината и широчината на лицевата повърхност и е вертикално ± 1° и перпендикулярно ± 1° на оста на участъка за засилване. Закрепващата повърхност не бива да бъде изместена с повече от 10 mm по време на изпитването. Ако е необходимо, допълнителни анкерни или задържащи устройства се използват, за да се избегне изместване на бетонния блок. Краят на деформируемата бариера се изравнява с ръба на бетонния блок, съответен на страната на ПС, което се изпитва. 5.2. Деформируемата преграда се закрепва към бетонния блок посредством десет болта - пет в горния монтажен фланец и пет в долния. Тези болтове са с диаметър най-малко 8 mm. Стоманени стягащи ивици се използват и за горния, и за долния монтажен фланец (виж фиг. 1 и 5). Тези ивици са 60 mm високи и 1000 mm широки и имат дебелина най-малко 3 mm. Пет отвора, които осигуряват гарантирана хлабина, с диаметър 9,5 mm се пробиват в двете ивици, така че да съответстват на тези в монтажния фланец на преградата (виж т. 4). Задържащите устройства и закрепващите елементи не бива да се повредят по време на ударния тест. Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Фиг. 1. Размери на деформируемата преграда Фиг. 2. Разположение на секции в блока от шестоъгълни клетки Фиг. 3. Подрязване на стените на незавършени клетки по ръба на мострата Фиг. 4. Определяне якостта на смачкване Фиг. 5. Отвори на преградата

към чл. 19 Разполагане и монтаж на манекени и регулиране на опорните системи 1. Разполагане на манекени 1.1. Единични седалки Манекенът се разполага така, че равнината му на симетрия да съвпада с вертикалната средна равнина на седалката. 1.2. Предна седалка-пейка 1.2.1. Водач Равнината на симетрия на манекена да лежи във вертикалната равнина, минаваща през центъра на волана и успоредна на надлъжната средна равнина на ПС. Ако положението за сядане е определено от формата на седалката за изпитване, такава седалка се счита за самостоятелна седалка. 1.2.2. Пътник Равнината на симетрия на манекена пътник да бъде симетрична на тази на манекена водач относно надлъжната средна равнина на ПС. Ако мястото за сядане е определено от формата на седалката за изпитване, такава седалка се счита за самостоятелна седалка. 1.3. Седалка-пейка за пътници отпред (не се включва водачът) Равнините на симетрия на манекените да съвпадат със средните равнини на местата за сядане, определени от производителя. 2. Монтаж на манекени 2.1. Глава Напречната платформа с измервателна апаратура да бъде хоризонтална до 2,5°. Да се спазва следната последователност, за да се нивелира главата на манекена в ПС с прави седалки с нерегулируеми облегалки. Първо се регулира положението на точката “Н” - в границите, изложени в т. 2.4.3.1, за да се нивелира напречната платформа с измервателна апаратура. Ако напречната платформа с измервателна апаратура не се нивелира, се регулира тазовият ъгъл на манекена в границите, дадени в т. 2.4.3.2. Ако въпреки това напречната платформа с измервателна апаратура все още не е нивелирана, тогава минимално необходимо се регулира скобата на врата на манекена, за да се гарантира хоризонтиране до 2,5°. 2.2. Ръце (от китката до рамото) 2.2.1. Горните части на ръцете на манекена водач са прибрани до торса, а осовите им линии - възможно най-близо до вертикалната равнина. 2.2.2. Горните части на ръцете на манекена пътник са в контакт с облегалката на седалката и страните на торса. 2.3. Ръце (от китката надолу) 2.3.1. Дланите на манекена водач са в контакт с външната част на кормилното колело. Палците да бъдат над колелото и да бъдат закрепени с лепенка към кормилното колело, така че, ако се приложи сила напред не по-малка от 9 N и не по-голяма от 22 N, да се освободи. 2.3.2. Дланите на манекена пътник са в контакт с външната страна на бедрата. Малкият пръст е в контакт с възглавницата на седалката. 2.4. Торс 2.4.1. В ПС, оборудвани със седалки за изпитване, горната част на торса на манекена на водача и пътниците са облегнати на облегалката. Средната стреловидна равнина на манекена водач е вертикална и успоредна на надлъжната централна ос на превозното средство и минава през центъра на кормилното колело. Средната стреловидна равнина на манекена пътник е вертикална, успоредна на надлъжната централна ос на ПС и на същото разстояние от надлъжната централна ос на превозното средство както средната стреловидна равнина на манекена водач. 2.4.2. В ПС, оборудвани с индивидуални седалки, горната част на торса на манекените на водача и пътниците е облегната на облегалката. Средната стреловидна равнина на манекена водач и на манекените-пътници са вертикални и съвпадат с надлъжната централна ос на индивидуалната седалка. 2.4.3. Долна част на торса 2.4.3.1. Точка “Н” Точката “Н” на манекените на водача и пътниците съвпада до 13 mm във вертикална и 13 mm в хоризонтална равнина с точка 6 mm под позицията на точката “Н” на манекена, освен ако дължината на бедрото и частите на долната част на крака, използвани, за да се изчисли точка “Н”, не са регулирани на 414 и 401 mm вместо съответно на 432 и 417 mm . 2.4.3.2. Тазов ъгъл Използваните уреди за измерване на тазовия ъгъл се поставят в дупката на точката “Н” на манекена. Измереният ъгъл от хоризонталната равнина на 76,2 mm плоска повърхност на уреда за измерване е 22,5° ± 2,5°. 2.5. Крака (от бедрото до стъпалото) 2.5.1. Горната част на краката на манекените на водача и пътниците лежат на възглавницата на седалката до степента, разрешена от поставянето на ходилата. Началната дистанция между повърхностите на фланците на външната колянна скоба е 270 mm ± 10 mm. 2.5.2. До осъществимата степен левият крак на манекена водач и двата крака на манекена пътник са във вертикални надлъжни равнини. До осъществимата степен десният крак на манекена водач е във вертикална равнина. За да се приспособи местоположението на ходилата в съответствие с т. 2.6 за различни конфигурации на пътническото отделение, е разрешено финално регулиране. 2.6. Стъпала 2.6.1. Дясното стъпало на манекена водач се поставя да лежи на незадействания педал на газта с най-задната точка на петата на подовата повърхност в равнината на педала. Ако стъпалото не може да бъде поставено на педала на газта, то се позиционира перпендикулярно на пищяла и възможно най-напред по посока на централната линия на педала с най-задната точка на петата, лежаща на подовата повърхност. Петата на лявото стъпало се поставя възможно най-напред и лежи на пода. Лявото стъпало се позиционира възможно най-хоризонтално върху основната дъска. Надлъжната централна линия на лявото стъпало се поставя успоредно на надлъжната централна линия на ПС. 2.6.2. Петите на двете стъпала на манекена пътник се поставят възможно най-напред и лежат върху пода. И двете стъпала се позиционират хоризонтално върху основната дъска. Надлъжната централна линия на стъпалата се поставя успоредно на надлъжната централна линия на ПС. 2.7. Измервателните инструменти се инсталират така, че по никакъв начин да не засягат движението на манекена по време на удар. 2.8. Температурата на манекените и на системата от измервателни инструменти се стабилизира преди изпитването и се поддържа, доколкото е възможно, в диапазона между 19 и 22 °С. 2.9. Облекло на манекена 2.9.1. Оборудваните с апаратура манекени се обличат в памучни еластични дрехи в подходящ размер, с къси ръкави и панталони с дължина до средата на прасеца, определени в FMVSS 208, чертежи 78051-292 и 293 или техен еквивалент. 2.9.2. Обувка с размер 11XW, която отговаря на изискванията на военния стандарт на САЩ MIL-S 131192, корекция “Р”, за размера, дебелината на подметката и тока и която тежи 0,57 ± 0,1 kg, се поставя и задържа на всяко стъпало на манекените за изпитването 3. Регулиране на защитни системи На манекен в указаната му поза за сядане, както е определено от съответните изисквания по т. 2.1 - 2.6, се поставя коланът и се закопчава. Обира се хлабината от предпазния колан при пояса. Издърпва се лентата на горната част на торса извън прибиращото устройство и се пуска да се прибере. Тази операция се повтаря четири пъти. Прилага се натоварване на опън между 9 и 18 N върху предпазния колан на пояса. Ако защитната системата е оборудвана с опън-отпускащо устройство, се осигурява максималната хлабина на колана на горната част на торса, която е препоръчана от производителя за нормална употреба в наръчника на потребителя за ПС. Ако системата на коланите не е оборудвана с опън-отпускащо устройство, се позволява излишната лента от колана на рамото да бъде прибрана от прибиращата сила на прибиращото устройство.

към чл. 20 Техника на измерване по време на изпитването и контролно-измервателна апаратура 1. Дефиниции 1.1. Канал за данни Каналът за данни включва цялата контролно-измервателна апаратура от датчик (или всички датчици, чиито изходни сигнали са комбинирани по точно определен начин) до включително всички аналитични процедури, които могат да променят честотното или амплитудното съдържание от данни. 1.2. Датчик Първото устройство в канал за данни, което се използва за преобразуване на физическа данна в електрическа, която може да бъде преработена от канала. 1.3. Клас на амплитудата на канала (КАК) Предназначението на канала за пренасяне на данни, който отговаря на определени амплитудни характеристики, е определено в това приложение. Числото КАК е числено равно на горния лимит на диапазона на измервания. 1.4. Характеризиращи честоти FH, FL, FN Тези честоти са определени на фиг. 1. 1.5. Клас на честотата на канала (КЧК) Класът на честотата на канала се обозначава от число, показващо, че честотната характеристика на канала попада в границите, определени на фиг. 1. Това число и стойността на честотата FH в Нz са числено равни. 1.6. Коефициент на чувствителност Наклонът на правата линия, представяща най-доброто нагаждане към стойностите на калибриране, определени от метода на най-малките квадрати вътре в класа на амплитудата на канала. 1.7. Коефициент на калибриране на канал за данни Средната стойност на коефициентите на чувствителност, изчислени над честоти, които са равномерно разпределени на логаритмична скала между FL и 0,4 FH. 1.8. Грешка на линейността Съотношението (в %) на максималната разлика между стойността на калибриране и съответстващата стойност, отчетена на правата линия, определена в т. 1.6 при горната граница на класа на амплитудата на канала. 1.9. Напречна чувствителност Съотношението на изходния сигнал към входния сигнал, когато се приложи възбуждане върху датчика, перпендикулярен на оста на измерване. То се изразява като процент от чувствителността по оста на измерване. 1.10. Време на закъснение по фаза Времето на закъснение по фаза на канал за данни е равно на закъснението по фаза (в rad) на синусоиден сигнал, разделен на ъгловата честота на този сигнал (в rad/s). 1.11. Околна среда Съвкупността в даден момент на всички външни условия и влияния, на които каналът за предаване на данни е подложен. 2. Изисквания за работа 2.1. Грешка на линейността Абсолютната стойност на грешката на линейността на канал за предаване на данни при всяка честота в КЧК да бъде равна на или по-малка от 2,5 % от стойността на КАК над целия диапазон на измерване. 2.2. Амплитудно-честотна характеристика (АЧХ) Амплитудно-честотната характеристика на канал за пренасяне на данни лежи вътре в лимитиращите криви, дадени на фиг. 1. Нулевата dB линия е определена от коефициента на калибриране. 2.3. Време на закъснение по фаза Времето на закъснение по фаза между входните и изходните сигнали на канал за пренасяне на данни е определено и не варира с повече от 0,1 FH - и между 0,03 FH и FH. 2.4. Основно време 2.4.1. Основното време се измерва и е най-малко 10 ms с точност до 1 %. 2.4.2. Относително закъснение Относителното закъснение между сигнала на два или повече канала за предаване на данни, без да се взема предвид техният честотен клас, да не надвишава 1 ms, изключвайки закъснение, причинено от фазово изместване. Два или повече канала за пренасяне на данни, на които сигналите са комбинирани, да имат същия честотен клас и да нямат относително закъснение, по-голямо от 0,1 FHs. Това изискване се отнася за аналогови сигнали, както и за синхронизиращи импулси и дигитални сигнали. 2.5. Напречна чувствителност на датчик Напречната чувствителност да не е по-малка от 5 % във всяка посока. 2.6. Калибриране 2.6.1. Общи положения Даден канал за пренасяне на данни се калибрира поне веднъж годишно към еталонна апаратура. Методите, използвани, за да се проведе сравнение с еталонна апаратура, да нямат грешка, по-голяма от 1 % от КАК. Употребата на еталонна апаратура е ограничена до честотния диапазон, за който тя е била калибрирана. Подсистемите на даден канал за пренасяне на данни могат да бъдат оценени индивидуално, а резултатите вкарани като коефициент в точността на общия канал за пренасяне на данни. Това може да бъде направено например чрез електрически сигнал с известна амплитуда, симулиращ изходния сигнал на датчика, което позволява да бъде направена проверка на коефициента на усилване на канала за пренасяне на данни, изключвайки датчика. 2.6.2. Точност на еталонната апаратура за калибриране Точността на еталонната апаратура да е сертифицирана или потвърдена от официална метрологична служба. 2.6.2.1. Статично калибриране 2.6.2.1.1. Ускорения Грешките да са по-малко от ± 1,5 % от КАК. 2.6.2.1.2. Сили Грешките да са по-малко от ± 1,0 % от КАК. 2.6.2.1.3. Премествания Грешките да са по-малко от ± 1,0 % от КАК. 2.6.2.2. Динамично калибриране 2.6.2.2.1. Ускорение Грешката в контролните ускорения, изразена като процент от КАК, да е по-малка от ± 1,5 % под 400 Нz, по-малка от ± 2 % между 400 Нz и 900 Нz и по-малка от ± 2,5 % над 900 Нz. 2.6.2.3. Време Относителната грешка в контролното време да е по-малка от 10-5. 2.6.3. Коефициент на чувствителност и грешка на линейността Коефициентът на чувствителност и грешката на линейността са определени чрез измерване на изходния сигнал на канала за предаване на данни към известен входен сигнал за разнообразни стойности на този сигнал. Калибрирането на канала за пренасяне на данни покрива целия диапазон на амплитудния клас. При двупосочни канали се използват и положителната, и отрицателната стойност. Ако апаратурата за калибриране не може да произведе желаните входни характеристики вследствие на прекомерно високите стойности на величината, която се измерва, калибрирането се провежда в границите на стандартите за калибриране. Тези граници се записват в протокола от изпитването. Даден общ канал за пренасяне на данни се калибрира при честота или спектър от честоти, имащ значителна стойност между FL и 0,4 FH. 2.6.4. Калибриране на АЧХ Кривите на чувствителността на фаза и амплитуда към честота се определят чрез измерване на изходните сигнали на канала за предаване на данни, превърнати във фаза и амплитуда към известен входен сигнал, за разнообразни стойности на този сигнал, вариращи между FL и 10 пъти КЧК, или 3000 Нz, което е по-ниско. 2.7. Влияния на околната среда Редовна проверка се прави, за да се определи всяко влияние на околната среда (като електрически или магнитен поток, кабелна скорост и т.н.). Това може да бъде направено чрез записване на изхода на свободни канали, оборудвани с манекенни датчици. Ако се получат значителни изходни сигнали, се предприемат корективни действия, например чрез подмяна на кабели. 2.8. Избор и обозначаване на канал за пренасяне на данни КАК и КЧК определят даден канал за пренасяне на данни. КАК трябва да е 1, 2 или 5 на десета степен. 3. Монтаж на датчици Датчиците се закрепват здраво, така че техните отчети да се влияят възможно най-малко от вибрации. Всеки монтаж, имащ най-ниска резонансна честота, равна на най-малко 5 пъти честотата FH на разглеждания канал за пренасяне на данни, накрая ще се смята за валиден. По-специално ускорителните датчици се монтират по такъв начин, че началният ъгъл на реалната ос на измерване към съответстващата ос на контролната система от оси е не по-голям от 5°, освен ако не е направена аналитична или експериментална оценка на ефекта на монтажа върху получените данни. Когато многоосни ускорения в дадена точка трябва да бъдат измерени, всяка ос на ускорителния датчик минава до 10 mm от тази точка и центърът на сеизмичната маса на всеки акселерометър е до 30 mm от тази точка. 4. Записване 4.1. Аналогово магнитно записващо устройство Скоростта на лентата се стабилизира в граници до не повече от 0,5 % от използваната скорост на лентата. Съотношението сигнал/шум на записващото устройство да не е по-малко от 42 dB при максимална скорост на лентата. Общото хармонично изкривяване да е по-малко от 3 %, а грешката на линейността да е по-малка от 1 % от обхвата на измерването. 4.2. Цифрово магнитно записващо устройство Скоростта на лентата да е стабилна в граници до 10 % от използваната скорост на лентата. 4.3. Устройство за запис върху хартиена лента В случай на директно записване на данни скоростта на хартията в mm/s да е най-малко 1,5 пъти числото, изразяващо FH в Нz. В други случаи скоростта на хартията да е такава, че да се получи еквивалентна разделителна способност. 5. Обработка на данни 5.1. Филтриране Филтриране, съответстващо на честотите на класа на канала за пренасяне на данни, може да бъде извършвано по време на всеки отчет или обработка на данни. Понякога преди отчитането аналогово филтриране с ниво, по-високо от КЧК, се прилага с цел да се ползва най-малко 50 % от динамичния обхват на записващото устройство и да се намали рискът от високочестотна наситеност на записващото устройство или предизвикване на грешки в цифровизиращия процес. 5.2. Цифровизация 5.2.1. Честотата на пробата да е равна най-малко на 8 FH. В случай на аналогов отчет, когато скоростите на записване и възпроизвеждане са различни, честотата на пробата може да бъде разделена на отношението на скоростите. 5.2.2. Амплитудна разделителна способност Размерът на цифровите думи да е най-малко 7 bit и еднакви. 6. Представяне на резултатите Резултатите се представят на хартия с формат А4 (210 ? 297 mm). Резултатите, представени във вид на диаграми, имат координатни системи, разграфени с кратни на избраните мерни единици (например 1, 2, 5, 10, 20 и др.). Използва се системата SI. Скоростта на превозното средство се измерва в km/h, а ускорението при удара g = 9,81 m/s2. Фиг. 1. Амплитудно-честотна характеристика

към чл. 21 Процедура за изпитване на крака и стъпалото на манекена 1. Изпитване устойчивостта на удар на предната част на стъпалото 1.1. Целта на това изпитване е да се измери реакцията на стъпалото и глезена на манекена “Хибрид III” на премерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност. 1.2. За изпитването се използват сглобените крака на манекена “Хибрид III” в частта от коляното надолу, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително и коляното. Коляното (78051-16 Rev B) е закрепено към опората за изпитване с помощта на динамометричен симулатор (78051-319 Rev A). 1.3. Процедура за изпитване 1.3.1. Всеки сглобен крак престоява за 4 h преди изпитването при температура 22 °С ± 3 °С и относителна влажност 40 (± 30 %). Периодът на престой не включва времето, което е необходимо, за да се достигнат стабилни условия. 1.3.2. Преди изпитването се очистват кожата на тялото и лицето, които ще бъдат изпитвани, с изопропилов алкохол или с еквивалентен агент. Посипват се с талк. 1.3.3. Акселерометърът се нагласява по такъв начин, че неговата чувствителна ос да бъде успоредна на посоката на удара при контакт със стъпалото. 1.3.4. Сглобеният крак се поставя върху опората, показана на фиг. 1. Опората за изпитване е неподвижно закрепена, за да се избегне движение по време на удара. Средната ос на динамометричния имитатор на бедрената кост (78051-319) е вертикална (± 0,5°). Стойката се нагласява по такъв начин, че линията, минаваща през скобата на колянната става и съединителния болт на глезена, да бъде хоризонтална (± 3°) заедно с петата, лежаща върху два листа материал със слабо триене (PTFE). Следи се за това, меката тъкан около пищяла да бъде разположена изцяло по посока на коляното. Глезенът се нагласява по такъв начин, че равнината под стъпалото да е вертикална и перпендикулярна на посоката на удара (± 3°), а средната стреловидна равнина на стъпалото да е изравнена с рамото на махалото. Нагласява се колянната става на 1,5 (± 0,5) g преди всяко изпитване. Глезената става се нагласява по такъв начин, че движенията на глезена да бъдат свободни, а след това се пристяга, колкото е необходимо, за да се стабилизира стъпалото върху PTFE листа. 1.3.5. Неподвижното махало се състои от хоризонтален цилиндър с диаметър 50 (± 2) mm и опорно рамо с диаметър 19 ± 1 mm (фиг. 4). Масата на цилиндъра е 1,25 (± 0,02) kg, включително и контролно-измервателните уреди и всички елементи на опорното рамо във вътрешността на цилиндъра. Масата на рамото на махалото е 285 (± 5) g. Масата на всяка въртяща се част на оста, към която е прикрепено опорното рамо, е не по-голяма от 100 g. Широчината между средните хоризонтални оси на цилиндъра на махалото и осите на въртене на цялото махало е 1250 (± 1) mm. Удрящият цилиндър се монтира така, че надлъжните му оси да са хоризонтални и перпендикулярни на посоката на удара. Махалото ударя долната страна на стъпалото на разстояние 185 (± 2) mm от основата на петата, лежаща върху неподвижна хоризонтална платформа, така, че надлъжната средна линия на рамото на махалото да образува ъгъл 1° с вертикалната линия при удара. Махалото да се направлява така, че да се избегне всяко значително странично, вертикално или въртеливо движение. 1.3.6. Изчаква се поне 30 min между две последователни изпитвания върху същия крак. 1.3.7. Системата за събиране на данни, включително датчици, съответства на спецификациите за КЧК 600, описани в приложение № 9 от наредбата. 1.4. Изискване 1.4.1.* Когато всяко стъпало на крака се удря със скорост 6,7 (± 0,1) m/s в съответствие с т. 1.3, максималният момент на огъване на долната част на пищяла около оста у (Му) трябва да бъде 120 ± 25 Nm. 2. Изпитване устойчивостта на удар на задната част на стъпалото без обувка 2.1. Целта на това изпитване е да се измери реакцията на кожата и покритието на стъпалото на манекена “Хибрид III” на премерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност. 2.2. За изпитването се използват сглобените крака на манекена “Хибрид III” в частта от коляното надолу, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително и коляното. Коляното (78051-16 Rev B) се закрепва към опората за изпитване с помощта на динамометричен имитатор (78051-319 Rev A). 2.3. Процедура за изпитване 2.3.1. Всеки сглобен крак престоява за 4 h преди изпитването при температура 22 °С ± 3 °С и относителна влажност 40 (± 30 %). Периодът на престой не включва времето, което е необходимо, за да се достигнат стабилни условия. 2.3.2. Преди изпитването се очистват кожата на тялото и лицето, които ще бъдат изпитвани, с изопропилов алкохол или с еквивалентен агент. Посипват се с талк. Проверява се да няма някаква видима повреда по вътрешността на петата, поемаща енергия. 2.3.3. Акселерометърът се нагласява по такъв начин, че неговата чувствителна ос да бъде успоредна на посоката на удара при контакт със стъпалото. 2.3.4. Сглобеният крак се поставя върху опората, показана на фиг. 2. Опората за изпитване е неподвижно закрепена, за да се избегне движение по време на удара. Средната ос на динамометричния имитатор на бедрената кост (78051-319) е вертикална (± 0,5°). Стойката се нагласява по такъв начин, че линията, минаваща през скобата на колянната става и съединителния болт на глезена, да бъде хоризонтална (± 3°) заедно с петата, лежаща върху два листа материал със слабо триене (PTFE). Следи се за това, меката тъкан около пищяла да бъде разположена изцяло по посока на коляното. Глезенът се нагласява по такъв начин, че равнината под стъпалото да е вертикална и перпендикулярна на посоката на удара (± 3°), а средната стреловидна равнина на стъпалото да е изравнена с рамото на махалото. Нагласява се колянната става на 1,5 (± 0,5) g преди всяко изпитване. Глезената става се нагласява по такъв начин, че движенията на глезена да бъдат свободни, а след това се пристяга, колкото е необходимо, за да се стабилизира стъпалото върху PTFE листа. 2.3.5. Неподвижното махало се състои от хоризонтален цилиндър с диаметър 50 (± 2) mm и опорно рамо с диаметър 19 ± 1 mm (фиг. 4). Масата на цилиндъра е 1,25 (± 0,02) kg, включително и контролно-измервателните уреди и всички елементи на опорното рамо във вътрешността на цилиндъра. Масата на рамото на махалото е 285 (± 5) g. Масата на всяка въртяща се част на оста, към която е прикрепено опорното рамо, е не по-голяма от 100 g. Широчината между средните хоризонтални оси на цилиндър на махалото и осите на въртене на цялото махало е 1250 (± 1) mm. Удрящият цилиндър се монтира така, че надлъжните му оси да са хоризонтални и перпендикулярни на посоката на удара. Махалото ударя долната страна на стъпалото на разстояние 62 (± 2) mm от основата на петата, лежаща върху неподвижна хоризонтална платформа, така, че надлъжната средна линия на рамото на махалото да образува ъгъл 1° с вертикалната линия при удара. Махалото да се направлява така, че да се избегне всяко значително странично, вертикално или въртеливо движение. 2.3.6. Изчаква се поне 30 min между две последователни изпитвания върху същия крак. 2.3.7. Системата за събиране на данни, включително датчиците, съответства на спецификациите за КЧК 600, описани в приложение № 9 от наредбата. 2.4. Изискване 2.4.1.* Когато всяко стъпало на крака се удря със скорост 4,4 ± 0,1 m/s в съответствие с точка 2.3, максималното ускорение на махалото трябва да бъде 295 ± 50 g. 3. Изпитване устойчивостта на удар на задната част на стъпалото (с обувка) 3.1. Целта на това изпитване е да се измери реакцията на обувката и на плътта на петата и на глезенната става на манекена “Хибрид III” на премерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност. 3.2. За изпитването се използват сглобените крака на манекена “Хибрид III” в частта от коляното надолу, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително и коляното. Коляното (78051-16 Rev B) е закрепено към опората за изпитване с помощта на динамометричен имитатор (78051-319 Rev A). Стъпалото е снабдено с обувката, описана в приложение № 3, т. 2.9.2 от наредбата. 3.3. Процедура за изпитване 3.3.1. Всеки сглобен крак престоява за 4 h преди изпитването при температура 22° С ± 3 °С и относителна влажност 40 (± 30 %). Периодът на престой не включва времето, което е необходимо, за да се достигнат стабилни условия. 3.3.2. Преди изпитването се очистват кожата на тялото и лицето, които ще бъдат изпитвани, с изопропилов алкохол или с еквивалентен агент. Посипват се с талк. Проверява се да няма някаква видима повреда по вътрешността на петата, поемаща енергия. 3.3.3. Акселерометърът се нагласява по такъв начин, че неговата чувствителна ос да бъде успоредна на посоката на удара при контакт със стъпалото. 3.3.4. Сглобеният крак се поставя върху опората, показана на фиг. 2. Опората за изпитване е неподвижно закрепена, за да се избегне движение по време на удара. Средната ос на динамометричния имитатор на бедрената кост (78051-319) е вертикална (± 0,5°). Стойката се нагласява по такъв начин, че линията, минаваща през скобата на колянната става и съединителния болт на глезена, да бъде хоризонтална (± 3°) заедно с петата, лежаща върху два листа материал със слабо триене (PTFE). Следи се за това, меката тъкан около пищяла да бъде разположена изцяло по посока на коляното. Глезенът се нагласява по такъв начин, че равнината под стъпалото да е вертикална и перпендикулярна на посоката на удара (± 3°), а средната стреловидна равнина на стъпалото да е изравнена с рамото на махалото. Нагласява се колянната става на 1,5 (± 0,5) g преди всяко изпитване. Глезената става се нагласява по такъв начин, че движенията на глезена да бъдат свободни, а след това се пристяга, колкото е необходимо, за да се стабилизира стъпалото върху PTFE листа. 3.3.5. Твърдото махало се състои от хоризонтален цилиндър с диаметър 50 (± 2) mm и опорно рамо с диаметър 19 ± 1 mm (фиг. 4). Масата на цилиндъра е 1,25 (± 0,02) kg, включително и контролно-измервателните уреди и всички елементи на опорното рамо във вътрешността на цилиндъра. Масата на рамото на махалото е 285 (± 5) g. Масата на всяка въртяща се част на оста, към която е прикрепено опорното рамо, е не по-голяма от 100 g. Широчината между средните хоризонтални оси на цилиндъра на махалото и осите на въртене на цялото махало е 1250 (± 1) mm. Удрящият цилиндър се монтира така, че надлъжните му оси да са хоризонтална и перпендикулярна на посоката на удара. Махалото ударя долната страна на стъпалото на разстояние 62 (± 2) mm от основата на петата, лежаща върху неподвижна хоризонтална платформа, така, че надлъжната средна линия на рамото на махалото да образува ъгъл 1° с вертикалната линия при удара. Махалото се направлява така, че да се избегне всяко значително странично, вертикално или въртеливо движение. 3.3.6. Изчаква се поне 30 min между две последователни изпитвания върху същия крак. 3.3.7. Системата за събиране на данни, включително датчици, съответства на спецификациите за КЧК 600, описани в приложение № 9 от наредбата. 3.4. Изискване 3.4.1.* Когато токът на обувката се удря със скорост 6,7 (± 0,1) m/s в съответствие с т. 3.3, максималната свиваща сила на пищяла (Fz) трябва да бъде 3,3 (± 0,5) kN. Фиг. 1. Изпитване устойчивостта при удар на предната част на стъпалото. Изисквания за провеждане на изпитването Фиг. 2. Изпитване устойчивостта при удар на задната част на стъпалото (без обувка). Изисквания за провеждане на изпитването Фиг. 3. Изпитване устойчивостта при удар на задната част на стъпалото (с обувка). Изисквания за провеждане на изпитването Фиг. 4. Махало * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на ЕС.