към чл. 37 Част I Изисквания към превозните средства, предназначени за превоз на пътници, с повече от осем места за сядане освен седалката на водача Раздел 1 Основни изисквания 1. Общи изисквания 1.1. Освен ако не е постановено друго, всички измервания се извършват на ПС с маса в готовност за движение, разположено върху равна и хоризонтална повърхност и при нормални пътни условия. Когато ПС е оборудвано с подпорна система, тя се настройва така, че ПС да е на определената за движение височина. В случаите на одобряване на тип каросерия като отделен технически възел положението на каросерията по отношение на хоризонталната повърхност се определя от производителя. 1.2. Когато в тази наредба има изискване вътрешната повърхност на ПС с маса в готовност за движение да бъде хоризонтална или наклонена под определен ъгъл за ПС с механично окачване, повърхността може да бъде наклонена или да превиши този наклон. Изискването за повърхността да се удовлетворява, когато ПС е в натоварено състояние, определено от производителя. Ако ПС е оборудвано с подпорна система, тя не се привежда в действие. 2. Площ за пътниците 2.1. Общата площ So, която е на разположение на пътниците, се изчислява, като от общата площ на пода на превозното средство се извади: 2.1.1. площта на отделението за водача; 2.1.2. площта, заемана от стъпалата около вратите, и площта, заемана от всяко друго стъпало с напречна широчина, по-малка от 300 mm, както и площта, която се покрива при отварянето и затварянето на вратата и нейния механизъм; 2.1.3. площта, заемана от всяка част, над която вертикалният просвет е по-малък от 1350 mm, измерен спрямо нивото на пода, като не се вземат под внимание допустимите площи и елементи, посочени в т. 7.8.6.3 и 7.8.6.4; в случай на ПС от клас A или B това разстояние може да бъде намалено до 1200 mm; 2.1.4. площта, заемана от всяка част на ПС, до която е възпрепятстван достъпът на пътници, както е описано в т. 9.4; 2.1.5. площта на всяко пространство, предназначено само за превоз на стоки или багаж, до което пътниците нямат достъп; 2.1.6. площта, необходима за осигуряване на определена работна площ за целите на обслужването; 2.1.7. подовото пространство, заемано от стълбите, полустълбите, междуетажните стълби или повърхността на стъпалата. 2.2. Площта S1, която е на разположение на правостоящите пътници, се изчислява, като от So се извадят: 2.2.1. площта на всички части от пода, при които наклонът превишава максимално допустимите стойности, посочени в т. 7.6; 2.2.2. площта на всички части, които не са достъпни за правостоящите пътници, когато всички места за сядане са заети - с изключение на сгъваемите седалки; 2.2.3. площта на всички части, където разстоянието от пода е по-малко от височината над пътеката, посочена в т. 7.5.1 (в тази връзка дръжките не се вземат под внимание); 2.2.4. площта пред напречната вертикална равнина, минаваща през центъра на повърхността за сядане на седалката на водача (когато последната е в крайно задно положение); 2.2.5. 300 mm пред всички седалки, с изключение на сгъваемите седалки, освен когато става дума за странично разположена седалка, монтирана над свода на колелото на ПС, където това разстояние може да бъде намалено до 225 mm; когато се предвижда да се използва променливо разположение на която и да е седалка (виж т. 2.4); 2.2.6. всяка повърхност, която не е изключена от изискванията по т. 2.2.1 - 2.2.5, на която е невъзможно да се разположи правоъгълник с размери 400 mm ґ 300 mm; 2.2.7. при превозните средства от клас II - площта, в която не се допускат правостоящи пътници; 2.2.8. при двуетажните ПС - площта на горния етаж; 2.2.9. площта, заемана от инвалидна количка (инвалидни колички), когато в нея е ползвателят (виж т. 2.4). 2.3. Превозното средство трябва да разполага с определен брой седящи места (Р), без да се броят сгъваемите седалки, които отговарят на изискванията по т. 7.8. Ако ПС принадлежи към клас I, II или А, броят на седящите места на всеки етаж е поне равен на квадратурата на съответния етаж, който е достъпен за пътниците и екипажа (ако такъв има), закръглена до най-близкото по-малко цяло число. За ПС от клас I, с изключение на горния етаж, тази квадратура може да бъде намалена с 10 %. 2.4. За ПС, оборудвани с променлив брой места за сядане, площта за правостоящи пътници (S1) и изискванията по т. 3 се определят за всяко от условията, където е приложимо, съответно: 2.4.1. при заети всички възможни места за сядане, последвана от останалата площ за правостоящи пътници, и ако остава място - от площта, заета от инвалидни колички; 2.4.2. при заета всяка възможна площ за правостоящи пътници, последвана от останалите места за сядане на пътниците, и ако остава място - от площта, заета от инвалидни колички; 2.4.3. при заета всяка възможна площ от инвалидни колички, последвана от останалата площ за правостоящи пътници, и след това - от възможните заети останали места за сядане. 3. Обозначения на превозните средства 3.1. Превозното средство трябва да има ясни обозначения, видими от вътрешната страна и в близост до предната врата, с букви или пиктограми с височина не по-малка от 15 mm и с цифри с височина не по-малка от 25 mm, за: 3.1.1. максималния брой места за сядане, за които ПС е конструирано; 3.1.2. максималния брой правостоящи места, за които ПС е конструирано, ако има такива; 3.1.3. максималния брой инвалидни колички, за които ПС е конструирано, ако има такива. 3.2. Когато дадено ПС е конструирано с възможност за промяна на броя на местата за сядане, площта за заемане от правостоящи пътници или броя на инвалидните колички, изискванията по т. 3.1 се прилагат по отношение на всеки максимален брой места за сядане, съответстващия му брой инвалидни колички и правостоящи пътници, където е приложимо. 3.3. В площта, предназначена за водача, трябва да бъде осигурено пространство, разположено така, че да е ясно видимо от него. В това пространство се нанасят обозначения с букви или пиктограми с височина не по-малка от 10 mm и цифри с височина не по-малка от 12 mm за масата на багажа, който може да бъде превозван, когато ПС е натоварено с максимален брой пътници и екипаж, и ПС не надвишава технически допустимата максимална маса или допустимото натоварване за всяка ос. Това включва масата на багажа: 3.3.1. в багажното отделение (маса В) съгласно изискванията на Наредба № 75 от 2003 г. за одобряване типа на моторни превозни средства от категориите M2, M3 и N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите; 3.3.2. върху покрива, ако той е оборудван за превоз на багаж (маса ВХ) съгласно изискванията на Наредба № 75 от 2003 г. за одобряване типа на моторни превозни средства от категориите M2, M3 и N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите. 4. Изпитване за устойчивост 4.1. Устойчивостта на ПС трябва да бъде такава, че точката, в която настъпва преобръщане на ПС, да не бъде премината, когато повърхността, върху която ПС стои, бъде наклонена последователно в двете посоки под ъгъл 28° спрямо хоризонталата. 4.2. За целите на това изпитване масата на ПС трябва да е такава, каквато е при движение, като в допълнение: 4.2.1. Върху всяко място за сядане на пътник се прилага натоварване, равно на Q (както е определено в Наредба № 75 от 2003 г. за одобряване типа на моторни превозни средства от категориите M2, M3 и N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите). Ако ПС е конструирано за правостоящи пътници или за част от екипажа не е предвидено място за сядане, центровете на тежестта на заместващите ги товари Q, или 75 kg, трябва да бъдат равномерно разпределени върху площите за правостоящи пътници или екипажа, съответно на височина 875 mm. Когато ПС е оборудвано за превоз на багаж върху покрива, към покрива се прикрепва представителна за съответния багаж равномерно разпределена маса (ВХ) не по-малка от обявената от производителя в съответствие с Наредба № 75 от 2003 г. за одобряване типа на моторни превозни средства от категориите M2, M3 и N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите. Другите отделения за багаж не трябва да съдържат никакъв багаж. 4.2.2. Ако ПС разполага с възможност за промяна на броя на местата за сядане, броя на правостоящите пътници или е конструирано за превоз на една или повече инвалидни колички, по отношение на всяка площ от отделението за пътници, в което могат да се извършват такива промени, описани в т. 4.2.1, натоварванията трябва да съответстват на най-голямата от следните стойности: - масата, отговаряща на броя на седящите пътници, които могат да заемат площта, включително масата на всички разглобяеми седалки, или - масата, отговаряща на броя на правостоящите пътници, които могат да заемат площта, или - масата на инвалидните колички и техните ползватели, които могат да заемат площта при обща маса 250 kg за всяка, разположена на височина 500 mm над пода в центъра на всяко предназначено за инвалидна количка място, или - масата на седящите пътници, правостоящите пътници и ползвателите на инвалидни колички, както и всяка комбинация от тях, която може да заеме площта. 4.3. Височината на всяко стъпало, предназначено да предотврати страничното приплъзване на колело на ПС, на стенда за изпитване за накланяне трябва да бъде не по-голяма от две трети от разстоянието между повърхността, върху която ПС стои преди накланянето, и онази част от джантата на въпросното колело, която се намира най-близо до повърхността, когато ПС е натоварено в съответствие с т. 4.2. 4.4. По време на изпитването не трябва да има части от ПС, които да влизат в контакт помежду си, ако същите в нормални експлоатационни условия не трябва да правят това, както и части, претърпяващи увреждане или изместване спрямо обичайното си положение. 4.5. Алтернативно може да се използва метод на изчисление, който да покаже, че ПС няма да се преобърне при условията, описани в т. 4.1 и 4.2. При изчисленията се взимат под внимание следните параметри: 4.5.1. маси и размери; 4.5.2. височина на центъра на тежестта; 4.5.3. коефициенти на еластичност на окачването; 4.5.4. вертикални и хоризонтални коефициенти за гумите; 4.5.5. характеристики на регулатора на въздушното налягане в пневматичните ресори; 4.5.6. разположение на центъра на моментите; 4.5.7. съпротивление на усукване на каросерията. Методът за изчисляване е описан в част II. 5. Противопожарна защита 5.1. Отделение за двигателя 5.1.1. За изработката на отделението за двигателя не трябва да се използват леснозапалими звукоизолиращи материали или материали, които са податливи на импрегниране с гориво, масло или други запалими материали, освен ако те не са обвити с непромокаемо покритие. 5.1.2. За да се избегне, доколкото е възможно, натрупването на гориво, масло или други запалими материали в която и да е част от отделението на двигателя, се вземат предпазни мерки чрез подходящо разполагане на отделението на двигателя или чрез дренажни отвори. 5.1.3. Между отделението на двигателя или който и да е друг източник на топлина (например устройства за поглъщане на енергията, освободена при продължително спускане на ПС по наклонена повърхност, т.е. забавители, или устройства за отопляване на вътрешността на каросерията, различни от устройствата, работещи чрез циркулация на гореща вода) и останалата част на ПС трябва да се монтира разделяща преграда от топлоизолационен материал. Всички фиксиращи скоби, уплътнения и т.н., използвани съвместно с разделящата преграда, трябва да бъдат огнеустойчиви. 5.1.4. В отделението за пътници може да се инсталира нагревателно устройство, което не функционира с гореща вода, ако е поместено в кожух от материал, устойчив на създадените от устройството температури, не отделя токсични газове и е разположено по начин, предотвратяващ евентуалния контакт на който и да е от пътниците с нагорещени повърхности. 5.2. Електрооборудване и кабели на електрическата инсталация 5.2.1. Всички кабели да са надеждно изолирани. Всички кабели и цялото електрооборудване трябва да издържат на условията на температура и влажност, на които са изложени. В отделението на двигателя да се обърне особено внимание на пригодността им да издържат на температурата в него, както и на влиянието на всички възможни замърсители. 5.2.2. По никой от кабелите, използвани в електрическата верига, да не минава ток, по-голям от допустимия за съответния кабел, определен от начина на инсталиране и максималната температура на обкръжаващата среда. 5.2.3. Всяка електрическа верига, захранваща която и да е точка от оборудването с изключение на стартера, запалителната уредба (принудително запалване), нагревателните свещи, устройството за спиране на двигателя, зарядната верига и свързването към маса на акумулатора, да е снабдена с предпазител или разединител. Електрическите вериги могат да бъдат предпазвани чрез обикновен предпазител или обикновен разединител, ако номиналната им сила на тока не е по-голяма от 16 А. 5.2.4. Всички кабели трябва да са добре защитени и здраво закрепени по такъв начин, че да не могат да бъдат повреждани от срязване, протриване или прищипване. 5.2.5. Когато в една или няколко от електрическите вериги на ПС напрежението надхвърля 100 V (средноквадратична стойност), всеки от полюсите на главното електрозахранване, който не е свързан към маса, да се свързва с ръчноуправляем прекъсвач, който да прекъсва връзката на тези вериги с главното електрозахранване. Той се разполага във вътрешната част на ПС на място, леснодостъпно за водача. Прекъсвачът да не изключва електрическите вериги, осигуряващи задължителното захранване за външните светлини на ПС. Изискването не се отнася до високоволтовите вериги на запалителната уредба или самостоятелни вериги в отделните възли на оборудването на ПС. 5.2.6. Всички електрически кабели се разполагат така, че никоя от частите им да не влиза в контакт с тръбопроводи за гориво или която и да било част от системата за отработили газове и да не бъде изложена на интензивно топлинно въздействие, освен ако не е осигурена подходяща специална изолация и защита, както например при изпускателните клапани с електромагнитно управление. 5.3. Акумулаторни батерии 5.3.1. Всички акумулаторни батерии да са надеждно монтирани и леснодостъпни. 5.3.2. Акумулаторното отделение да е отделено от отделението за пътници и отделението за водача и проветрявано с външен въздух. 5.3.3. Клемите на акумулаторните батерии да са защитени от опасност срещу късо съединение. 5.4. Пожарогасители и средства за оказване на първа долекарска помощ 5.4.1. Да се осигури свободно пространство за разполагане на един или няколко пожарогасителя, като поне единият от тях да се намира в близост до мястото на водача. При ПС от класове А или В пространството да е не по-малко от 8 dm3, а при класове I, II или III - не по-малко от 15 dm3. 5.4.2. Да се осигури свободно пространство за разполагане на един или няколко комплекта със средства за оказване на първа долекарска помощ. Така осигуреното пространство да е не по-малко от 7 dm3, а минималният му размер трябва да е не по-малък от 80 mm. 5.4.3. За пожарогасителите и комплектите със средствата за оказване на първа долекарска помощ може да се предвиди защита срещу кражби и вандализъм (например разполагане в обособени шкафчета или зад чупливо стъкло), при условие че местоположенията на посочените средства са ясно обозначени и е предвидена възможност за безпрепятственото им изваждане при аварийни обстоятелства. 5.5. Материали В радиус 100 mm около изпускателната уредба или друг значим източник на топлина да няма леснозапалими материали, освен ако последните са надеждно защитени. При необходимост да се осигури защита за предотвратяване на контакта на греста или други леснозапалими материали с изпускателната уредба или останалите значими източници на топлина. Под леснозапалим материал се разбира всеки материал, за който не е предвидено да издържи температурите, които са вероятни за конкретното място. 6. Изходи 6.1. Брой на изходите 6.1.1. Минималният брой на вратите в ПС да е две, или две обслужващи врати, или една обслужваща врата и една аварийна врата. Необходимият минимален брой на обслужващите врати е, както следва: Брой пътници Брой на обслужващите врати класове I и A клас II класове III и B 9 - 45 1 1 1 46 - 70 2 1 1 71 - 100 3 2 1 над 100 4 3 1 Брой пътници Брой на обслужващите врати класове I и A клас II класове III и B 9 - 45 1 1 1 46 - 70 2 1 1 71 - 100 3 2 1 над 100 4 3 1 6.1.2. Минималният брой на обслужващите врати във всяка отделна секция на съчленените ПС е една, с изключение на предната секция на съчленено ПС от клас I, където този брой да е две. 6.1.3. Обслужваща врата, оборудвана с механизирана система за управление, не се счита за аварийна врата, освен ако тя може лесно да се отваря ръчно в случай на активиране на устройството по т. 6.5.1 при необходимост. 6.1.4. Минималният брой на изходите да е такъв, че общият брой на изходите във всяко отделение да е, както следва: Брой на пътниците и членовете на екипажа за съответното отделение Минимален общ брой на изходите 1 - 8 2 9 - 16 3 17 - 30 4 31 - 45 5 46 - 60 6 61 - 75 7 76 - 90 8 91 - 110 9 111 - 130 10 над 130 11 Брой на пътниците и членовете на екипажа за съответното отделение Минимален общ брой на изходите 1 - 8 2 9 - 16 3 17 - 30 4 31 - 45 5 46 - 60 6 61 - 75 7 76 - 90 8 91 - 110 9 111 - 130 10 над 130 11 Аварийните люкове се броят като един от посочените аварийни изходи. 6.1.5. Всяка отделна секция от съчленените ПС се възприема като отделно ПС за целите на определянето на минималния брой и положението на изходите освен за случая по т. 6.2.4. Тоалетните помещения и коридорите не се възприемат като обособени отделения във връзка с определянето на броя на аварийните изходи. Броят на пътниците се определя за всяка отделна секция. 6.1.6. Двойните обслужващи врати се броят за две врати, а двойните или множествени прозорци - за два аварийни прозореца. 6.1.7. Когато отделението за водача не осигурява достъп до отделението за пътници чрез коридор, удовлетворяващ едно от условията, описани в т. 7.5.1.1, да са изпълнени следните условия: 6.1.7.1. отделението за водача да има два изхода, които не се намират върху една и съща странична стена; когато единият от изходите е прозорец, той да удовлетворява изискванията за аварийните прозорци по т. 6.3.1 и 6.8; 6.1.7.2. допуска се разполагане на едно или две места за сядане до седалката на водача за настаняване на допълнителни лица; в този случай двата изхода по т. 6.1.7.1 са врати; вратата за водача се възприема като аварийна врата за заемащите въпросните седалки, при условие че седалката на водача, кормилното колело, корпусът на отделението за двигателя, лостът за скоростите, механизмът за задействане на ръчната спирачка и т.н. не са твърде съществена пречка за преминаването на пътниците; предвидената за допълнителните лица врата се възприема като аварийна врата за водача; в отделението, съединено с отделението за водача, могат да се разположат до пет допълнителни места за сядане, при условие че те и пространството, предназначено за разполагането им, удовлетворяват всички изисквания на тази наредба и поне една от вратите, предоставящи достъп до отделението за пътници, отговаря на изискванията за аварийни врати по т. 6.3; 6.1.7.3. при обстоятелствата по т. 6.1.7.1 и 6.1.7.2 предвидените за отделението за водача изходи не се възприемат като врати по смисъла на т. 6.1.1 - 6.1.2, нито като изходи по смисъла на т. 6.1.4, освен в случаите по т. 6.1.7.1 и 6.1.7.2; по отношение на такива изходи не се прилагат разпоредбите на т. 6.3 - 6.7, 7.1, 7.2 и 7.7. 6.1.8. Когато отделението на водача и съседно разположените до него места за сядане са достъпни откъм основното отделение за пътници чрез коридор, удовлетворяващ едно от условията по т. 7.5.1.1, не се изисква външен изход от отделението за водача. 6.1.9. Когато във връзка с обстоятелствата, описани в т. 6.1.8, е предвидена врата за водача или друг изход от отделението, тази врата или изход се възприема като изход за пътниците единствено, ако: 6.1.9.1. не се налага напускащите отделението лица да се провират между кормилното колело и седалката на водача, за да използват изхода; 6.1.9.2. вратата или изходът удовлетворяват изискванията за размери на аварийни врати, определени в т. 6.3.1. 6.1.10. Изискванията по т. 6.1.8 и 6.1.9 не изключват възможността за наличие на врата или друга преграда между седалката на водача и отделението за пътници, при условие че тази преграда може да се премахва бързо от водача при аварийни обстоятелства. Вратата за водача в отделение, защитено с подобна преграда, не се възприема като изход за пътниците. 6.1.11. Освен с аварийни врати и прозорци ПС от класове II, III и B се оборудват с аварийни люкове. С такива люкове може да бъдат снабдени и ПС от класове I и A. Минималният брой люкове е, както следва: Брой пътници Брой люкове Не повече от 50 1 Повече от 50 2 Брой пътници Брой люкове Не повече от 50 1 Повече от 50 2 6.2. Разположение на изходите Превозните средства с вместимост, превишаваща 22 пътници да удовлетворяват посочените по-долу изисквания. Превозните средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници, може да удовлетворяват или посочените по-долу изисквания, или изискванията по т. 1.2 от приложение № 11. 6.2.1. Обслужващата врата (и) да е разположена от тази страна на ПС, която е по-близо до банкета на пътя, в съответствие с посоката на движение за държавата, в която ще бъде разрешена експлоатацията на ПС, и най-малко една от вратите да се намира в предната половина на ПС. Това не изключва възможността за осигуряване на врата за използване от пътници в инвалидни колички в задната част на ПС. 6.2.2. Две от посочените в т. 6.1.1 врати да са отделени една от друга по начин, при който разстоянието между напречните вертикални равнини през централната линия на съответната врата е не по-малко от 40 % от общата дължина на отделението за пътници. Ако една от тези две врати представлява съставна част от двойна врата, измерването на въпросното разстояние се извършва между двете врати, които са възможно най-отдалечени една от друга. 6.2.3. Изходите се разполагат по начин, при който техният брой върху всяка от двете страни на ПС е приблизително еднакъв. 6.2.4. Да се предвиди разполагането на поне един авариен изход върху задната или предната страна на ПС. За ПС от клас I и за такива със задна част, която е постоянно затворена откъм отделението за пътници, това изискване се счита за удовлетворено при положение, че е осигурено наличие на авариен люк. 6.2.5. Изходите от една и съща страна на ПС трябва да бъдат подходящо разпределени по дължината на ПС. 6.2.6. Може да има врата от задната страна на ПС, при условие че тя не е обслужваща врата. 6.2.7. Ако ПС е оборудвано с аварийни люкове, те трябва да бъдат разположени, както следва: - ако има само един люк, той се разполага в средната третина от ПС; - ако люковете са два, те да са на разстояние най-малко 2 m един от друг, измерено между най-близките краища на отворите им, и да са разположени в права линия, успоредна на надлъжната ос на ПС. 6.3. Минимални размери на изходите 6.3.1. Различните видове изходи трябва да притежават следните минимални размери: Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 6.3.2. Превозните средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници, могат да удовлетворяват или изискванията по т. 6.3.1, или изискванията по т. 1.1 от приложение № 11. 6.4. Технически изисквания към всички обслужващи врати 6.4.1. Всяка обслужваща врата на ПС трябва да може да се отваря лесно отвътре и отвън при спряло ПС (това не е необходимо, когато ПС е в движение). Това изискване да не се тълкува като изключващо възможността за заключване на вратата отвън, при условие тя винаги да може да се отваря отвътре. 6.4.2. Всеки механизъм или устройство за отваряне на вратата отвън да е на разстояние между 1000 и 1500 mm от земята и на не повече от 500 mm от вратата. При ПС от класове I, II и III всеки механизъм или устройство за отваряне на вратата отвътре трябва да бъде на разстояние между 1000 и 1500 mm от горната повърхност на пода или най-близко разположеното до механизма стъпало и на не повече от 500 mm от вратата. Това изискване не се отнася до разположените в зоната около водача устройства. 6.4.3. Всяка монолитна обслужваща врата с ръчно задвижване, закрепена с панти или шарнирно, се монтира така, че ако в отворено състояние вратата влезе в контакт с неподвижен обект, докато ПС се движи напред, тя да се затваря. 6.4.4. Когато обслужващата врата с ръчно задвижване е снабдена със самозатварящ механизъм, той трябва да бъде двустъпален тип. 6.4.5. По вътрешната страна на обслужващата врата да няма каквото и да е устройство, което би закрило вътрешните стъпала, когато вратата е затворена. Това не изключва наличието в стълбищното пространство при затворена врата на механизъм за управляване на вратата или друго оборудване, закрепено към вътрешната страна на вратата, което не образува продължение на пода, върху което могат да застанат пътници. Този механизъм и оборудване не трябва да представляват опасност за пътниците. 6.4.6. Когато директната видимост не е достатъчна, да се монтира оптическо или друго устройство, позволяващо на водача да забелязва от седящо положение присъствието на пътник в непосредствена близост, отвътре или отвън, на всяка странична обслужваща врата, която не се управлява автоматично. В случай на обслужваща врата, разположена на задната страна на ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, изискването се удовлетворява, ако водачът може да забележи присъствието на лице с ръст 1,3 m, стоящ на 1 m зад ПС. 6.4.7. Всяка отваряща се навътре към ПС врата и нейният механизъм да са конструирани така, че нейното движение да не причинява наранявания на пътниците при нормални условия на употреба. При необходимост да се монтират подходящи предпазни устройства. 6.4.8. Ако обслужващата врата е разположена в съседство с врата на тоалетна или друго вътрешно отделение, обслужващата врата да е обезопасена срещу непреднамерено отваряне. Това изискване не се прилага, ако вратата се заключва автоматично, когато ПС се движи със скорост, по-голяма от 5 km/h. 6.4.9. При ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, крилата на обслужващите врати, намиращи се в задната част на ПС, да не могат да се отварят на повече от 115° и по-малко от 85° и в отворено положение да може да се задържат автоматично в съответното положение. Това не изключва възможността от превишаване на посоченото ограничение и отваряне на вратата на по-голям от посочения ъгъл, когато това е безопасно: например при придвижване на заден ход към висока платформа за товарене или отваряне на вратите на 270° с цел осигуряване на достатъчно свободно пространство зад ПС за товарене. 6.5. Допълнителни технически изисквания по отношение на обслужващите врати с механизирано задействане 6.5.1. При аварийни обстоятелства всяка обслужваща врата с механизирано задействане да може при спряло ПС (това не е необходимо, когато ПС е в движение): 6.5.1.1. да се отваря отвътре и когато не е заключена - отвън, посредством механизъм за управление, който работи независимо от наличието на захранване, и да спира действието на всички останали механизми за управление на вратата; 6.5.1.2. в случаите на вътрешно разположени механизми те трябва да са разположени върху вратата или на разстояние до 300 mm от нея, на височина не по-малка от 1600 mm над първото стъпало; 6.5.1.3. механизмите да са лесновидими и точно определени при приближаване към вратата и при заставане пред нея и ако служат като допълнение към обикновените механизми за отваряне на вратата, да са ясно обозначени за използване при аварийни обстоятелства; 6.5.1.4. механизмите да се задействат от едно лице, когато то се намира непосредствено пред вратата; 6.5.1.5. механизмите да предизвикват отваряне или създават условия за лесно ръчно отваряне на вратата; 6.5.1.6. да може да бъде защитена чрез устройство, което лесно да се отстранява или счупва, за да се осигури достъп до аварийния механизъм; начините за действие с аварийните механизми и начините за отстраняване на покриващите ги предпазни капаци да са показвани на водача звуково и визуално, и 6.5.1.7. в случай на врата, която се задейства от водача и не отговаря на изискванията по т. 6.5.6.2, тя да е такава, че след задействане на механизмите за отваряне и връщането им в нормално положение да не се затваря, докато водачът не задейства механизма за затваряне. 6.5.2. Възможно е да бъде осигурено устройство, което се задейства от мястото на водача на ПС с цел да дезактивира външните аварийни механизми, за да заключи отвън обслужващите врати. В този случай външните аварийни механизми да се активират отново автоматично или при стартиране на двигателя, или преди достигането от ПС на скорост 20 km/h. Впоследствие дезактивирането на външните аварийни механизми да не става автоматично, а само след намеса от страна на водача. 6.5.3. Всяка задвижвана от водача обслужваща врата да може да се задейства от мястото на водача с помощта на устройства, които, с изключение в случая на крачноуправляемите механизми, са ясно и еднозначно обозначени. 6.5.4. Всяка обслужваща врата с механизирано задействане да активира визуално предупредително устройство, което да предупреждава за ненапълно затворена врата. Това устройство да се вижда ясно от водача при нормално положение за управление, при всякакви условия на осветеност на околната среда. Устройството да предупреждава винаги, когато панелът на вратата е между напълно отворено положение и на 30 mm от напълно затвореното положение. Едно и също устройство може да обслужва една или няколко врати. С подобно устройство не се оборудват разположените в предната половина на ПС обслужващи врати, които не удовлетворяват изискванията по т. 6.5.6.1 и 6.5.6.2. 6.5.5. Когато са предвидени устройства за отваряне и затваряне от водача на обслужващи врати с механизирано задействане, те да позволяват на водача да сменя посоката на движение на вратата във всеки един момент от процеса на затваряне или отваряне. 6.5.6. Конструкцията и системата за управление на всяка обслужваща врата с механизирано задействане да ограничават риска от нараняване на пътник от вратата или притисването му от вратата при нейното затваряне. Това изискване се счита за удовлетворено, ако са изпълнени следните две условия: 6.5.6.1. Когато се затваря вратата и във всяка измервателна точка, описана в приложение № 10, се приложи противодействаща на затварянето сила не по-голяма от 150 N, вратата трябва да се отвори отново автоматично до крайното си положение и, с изключение на случаите на автоматично задействани обслужващи врати - да остане отворена, докато не се задейства механизмът за затваряне. Силата може да бъде измерена по метод, съгласуван с ИА “АА”. Указания за измерване на силата са дадени в приложение № 10. Максималната сила може да е по-голяма от 150 N за кратък период от време, при условие че не превишава 300 N. Системата за повторно отваряне може да се проверява посредством изпитване с щанга с напречно сечение с височина 60 mm, широчина 30 mm и закръгления на ъглите с радиус 5 mm. 6.5.6.2. Когато при затваряне вратата затисне китка или пръсти на пътник: 6.5.6.2.1. вратата се отваря отново автоматично до крайното си положение и, с изключение на случаите на автоматично задействани обслужващи врати, да остане отворена, докато не се задейства механизмът за затваряне, или 6.5.6.2.2. китката или пръстите да могат лесно да се издърпат от вратата без риск от нараняване на пътника; изпълнението на това изискване може да се провери ръчно или посредством изпитване с щанга, посочена в т. 6.5.6.1, скосена в единия край по протежение на 300 mm от дължината и от 30 до 5 mm от дебелината й; тя не трябва да бъде полирана или смазвана; ако вратата затисне щангата, тя да може да се издърпа лесно, или 6.5.6.2.3. вратата се задържа в положение, даващо възможност за свободно провиране на щанга с напречно сечение с височина 60 mm, широчина 20 mm и ръбове с радиус на закръгление 5 mm; това положение да бъде при не повече от 30 mm от напълно затвореното положение на вратата. 6.5.6.3. В случай на предни обслужващи врати изискването по т. 6.5.6 се счита за удовлетворено, ако вратата: 6.5.6.3.1. удовлетворява изискванията по т. 6.5.6.1 и 6.5.6.2, или 6.5.6.3.2. има еластични ръбове; те не трябва да са толкова меки, че при врата, затворена върху щангата по т. 6.5.6.1, панелът на вратата да може да достигне напълно затворено положение. 6.5.7. Когато обслужваща врата с механизирано задействане се задържа затворена само при непрекъснато захранване, да е осигурено визуално предупредително устройство, което да информира водача за всяко прекъсване на захранването към вратите. 6.5.8. Когато е монтирано предпазно устройство против потегляне, то трябва да е ефективно само при скорости, по-малки от 5 km/h, и да не може да се задейства при по-висока скорост. 6.5.9. Когато ПС не е оборудвано с предпазно устройство против потегляне, трябва да се активира звуково предупреждение към водача, че ПС е потеглило с ненапълно затворена обслужваща врата с механизирано задействане. Звуковото предупреждение се задейства при скорост, по-голяма от 5 km/h, за врати, отговарящи на изискванията по т. 6.5.6.2.3. 6.6. Допълнителни технически изисквания за автоматично задействаните обслужващи врати 6.6.1. Задействане на механизмите за отваряне 6.6.1.1. С изключение на случаите по т. 6.5.1 механизмите за отваряне на всяка автоматично задействана обслужваща врата да могат да се активират и дезактивират само от мястото на водача. 6.6.1.2. Активирането и дезактивирането да са или директни с помощта на превключвател, или индиректни - чрез отваряне и затваряне на предната обслужваща врата. 6.6.1.3. Задействането на механизмите за отваряне от водача да е индикирано отвътре, а когато вратата се отваря отвън, също и от външната страна на ПС; индикаторът (например осветяван бутон или знак) да се намира върху или в близост до вратата, за която се отнася. 6.6.1.4. В случаите на директно задействане с превключвател функционалното положение на системата да е ясно индикирано на водача, например чрез положението на превключвателя или чрез индикаторна лампичка или светващ бутон. Превключвателят да е специално обозначен и разположен по начин, по който да не може да се обърка с друг механизъм. 6.6.2. Отваряне на автоматично задействаните обслужващи врати 6.6.2.1. След задействане от водача на механизмите за отваряне на вратата пътниците трябва да могат да отворят вратата по следния начин: 6.6.2.1.1. отвътре - например чрез натискане на бутон или преминаване през светлинна бариера, и 6.6.2.1.2. отвън - с изключение на случаите, в които вратата е предназначена за използване единствено като изход и е обозначена като такава, например чрез натискане на осветен бутон, бутон, разположен под осветен знак или подобно устройство, обозначено с подходяща инструкция. 6.6.2.2. Натискането на бутоните по т. 6.6.2.1.1 и използването на средства за връзка с водача по т. 7.9.1 може да подава сигнал, който се регистрира и след задействането от страна на водача на механизмите за отваряне води до отварянето на вратата. 6.6.3. Затваряне на автоматично задействани обслужващи врати 6.6.3.1. След отваряне на автоматично задействана обслужваща врата тя трябва да се затвори автоматично след изтичане на определен времеви интервал. Ако пътник влезе или излезе във/от ПС по време на този интервал от време, предпазното устройство (например контактно устройство на пода, светлинна бариера или еднопосочна врата) да осигури достатъчно продължаване на времето до затварянето на вратата. 6.6.3.2. Ако пътникът влезе или излезе във/от ПС, докато вратата се затваря, процесът на затваряне да се прекъсва автоматично и вратата да се върне в отворено положение. Връщането може да се осигури чрез някое от предпазните устройства, посочени в т. 6.6.3.1, или чрез друго устройство. 6.6.3.3. Врата, която се затваря автоматично в съответствие с изискванията по т. 6.6.3.1, трябва да може да бъде отворена отново от пътник в съответствие с т. 6.6.2; изискването не се прилага, ако водачът е дезактивирал механизмите за отваряне. 6.6.3.4. След дезактивиране на механизмите за отваряне на автоматично задействани обслужващи врати от водача отворените врати се затварят в съответствие с изискванията по т. 6.6.3.1 и 6.6.3.2. 6.6.4. Преустановяване на процеса на автоматично затваряне на врати, обозначени за специално предназначение, например за пътници с детски колички, пътници с ограничена подвижност и др. 6.6.4.1. Водачът да може да преустанови процеса на автоматично затваряне на вратата чрез задействане на специален механизъм. Пътниците също да могат да преустановяват процеса на автоматично затваряне директно чрез натискане на специален бутон. 6.6.4.2. Преустановяването на процеса на автоматично затваряне на вратата да е указано на водача посредством визуално предупредително приспособление. 6.6.4.3. Процесът на автоматично затваряне на вратата във всички случаи трябва да се възобновява от водача. 6.6.4.4. Изискванията по т. 6.6.3 се прилагат до последващото затваряне на вратата. 6.7. Технически изисквания към аварийните врати 6.7.1. Аварийните врати да могат да се отварят лесно отвътре и отвън при спряло ПС. Това изискване не изключва възможността от заключване на вратата отвън, при условие че тя би могла да се отвори във всички случаи отвътре посредством обичайния механизъм за отваряне. 6.7.2. Когато аварийните врати се използват като такива, те не трябва да бъдат от тип с механизирано задействане, освен ако след задействането на механизма, описан в т. 6.5.1, и връщането му в нормално положение вратите не се затварят отново, преди водачът да задейства отново механизма за затваряне. Вратите не са от плъзгащ се тип, освен в случаите на превозни средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници. За тези ПС плъзгащата се врата може да бъде приета за аварийна, когато е доказано, че може да бъде отваряна без използване на инструменти след изпитване за челен удар в преграда в съответствие с наредба по чл. 138, ал. 4 ЗДвП. 6.7.3. Всеки механизъм или устройство за отваряне на аварийна врата отвън да е на разстояние между 1000 и 1500 mm от земята и на не повече от 500 mm от вратата. При ПС от класове I, II и III всеки механизъм или устройство за отваряне на аварийна врата отвътре да е на разстояние между 1000 и 1500 mm от горната повърхност на пода или най-близко разположеното до механизма стъпало, и на не повече от 500 mm от вратата. Това изискване не се прилага за механизми, разположени в зоната около водача. 6.7.4. Окачените аварийни врати, монтирани странично на ПС, да са закрепени с панти за техния преден край и да се отварят навън. Допуска се използването на ремъци, вериги или други устройства, при условие че те не възпрепятстват отварянето и задържането в отворено положение на вратата под ъгъл най-малко 100°. Ако има начин да се гарантира свободно преминаване до аварийната врата, изискването за минимален ъгъл 100° не се прилага. 6.7.5. Аварийните врати да са обезопасени срещу непреднамерено отваряне. Това изискване не се прилага, ако аварийната врата се затваря автоматично, когато ПС се движи със скорост, по-голяма от 5 km/h. 6.7.6. Всички аварийни врати да са снабдени със звуково устройство за предупреждение на водача, когато те не са затворени надеждно. Предупредителното устройство да се задейства от движението на ключалката или дръжката на вратата, а не от движението на самата врата. 6.8. Технически изисквания към аварийните прозорци 6.8.1. Всеки окачен или изваждащ се авариен прозорец да се отваря навън. При отварянето си изваждащият се тип не трябва да се отделя напълно от ПС. Действието на изваждащия се прозорец да бъде такова, че да предотврати изваждането му по невнимание. 6.8.2. Всеки авариен прозорец трябва: 6.8.2.1. или да може да се отваря лесно и моментално от вътрешната и външната страна на ПС с помощта на устройство, признато от ИА “АА” като удовлетворително; 6.8.2.2. или да бъде изработен от лесно чупливо безопасно стъкло; това изискване изключва възможността за използване на ламинирано (многопластово) стъкло или пластмасови материали; в близост до всеки авариен прозорец да е осигурено устройство (чукче), лесно достъпно за лицата в ПС, което служи за чупене на прозорците. 6.8.3. Всеки авариен прозорец, който може да се заключва отвън, да е конструиран така, че да може да се отваря по всяко време от вътрешната страна на ПС. 6.8.4. Ако аварийният прозорец е от тип, хоризонтално окачен в горния му край, да е осигурено подходящо устройство, което да го задържа напълно отворен. Всеки окачен авариен прозорец да дава възможност за безпрепятствено преминаване от вътрешната към външната или от външната към вътрешната страна на ПС. 6.8.5. Височината на долния край на аварийния прозорец, монтиран странично на ПС, от основното ниво на пода непосредствено под дадения прозорец (с изключение на всички локални отклонения, като наличието на калник или отделение за предавателната кутия) да е между 1200 mm и 650 mm в случаите на окачени аварийни прозорци или по-малка от 500 mm в случаите на прозорци, изработени от чупливо стъкло. В случай на окачени аварийни прозорци височината на долния край може да бъде намалена до 500 mm, при условие че отворът на прозореца е снабден с преграда на височина до 650 mm, за премахване на риска от падане на пътници извън ПС. Когато отворът на прозореца е снабден с преграда, размерът на отвора на прозореца над преградата да е не по-малък от минималния предвиден размер за аварийните прозорци. 6.8.6. Всеки окачен авариен прозорец, който не е ясно видим от мястото на водача, да е оборудван със звуково предупредително устройство, което да сигнализира на водача, че прозорецът не е напълно затворен. Това устройство да може да се задейства от ключалката на прозореца, а не от движението на самия прозорец. 6.9. Технически изисквания към аварийните люкове 6.9.1. Всеки авариен люк да се отваря и затваря по начин, който не възпрепятства свободното преминаване от вътрешната към външната и от външната към вътрешната страна на ПС. 6.9.2. Покривните аварийни люкове да са изваждащи се, окачени или изработени от лесно чупливо безопасно стъкло. Подовите люкове да са окачени или изваждащи се и оборудвани със звуково предупредително устройство, което да сигнализира водача, че люкът не е надеждно затворен. Това устройство да може да се задейства от ключалката на подовия авариен люк, а не от движението на самия люк. Подовите аварийни люкове да са обезопасени срещу отваряне по невнимание. Това изискване не се прилага за подов авариен люк, заключващ се автоматично, когато ПС се движи със скорост по-голяма от 5 km/h. 6.9.3. При отварянето и затварянето си изваждащият се тип люк да не се откачва напълно от ПС по такъв начин, че да застрашава сигурността на останалите участници в пътното движение. Действието на изваждащите се аварийни люкове да изключва напълно възможността от отваряне по непредпазливост. Подовите изваждащи се аварийни люкове да се изваждат единствено в посока към отделението за пътници. 6.9.4. Окачените аварийни люкове да са закачени с панти по дължина на края от предната към задната част на ПС, като завъртането на капаците да е под ъгъл, не по-малък от 100°. Окачените подови аварийни люкове се закрепят в отделението за пътници. 6.9.5. Аварийните люкове да могат да се отварят лесно или да се отстраняват както отвън, така и отвътре. Това изискване не трябва да изключва възможността от заключване на аварийния люк с цел обезопасяването на ПС, когато в него няма никой, при условие че аварийният люк може винаги да бъде отворен или премахнат отвътре посредством обичайните механизми за отваряне или премахване. В случаите на лесно чупливи люкове в близост до люка да е осигурено средство за чупене, свободно достъпно за лицата, намиращи се в ПС. 6.10. Технически изисквания към подвижните стъпала Подвижните стъпала, ако има монтирани такива, да съответстват на следните изисквания: 6.10.1. действието на подвижните стъпала да бъде синхронизирано с това на съответната обслужваща врата или аварийна врата; 6.10.2. при затворено положение на вратата да няма части от подвижните стъпала, които да излизат повече от 10 mm извън най-близко разположената линия на каросерията на ПС; 6.10.3. при отворено положение на вратата и изнесени стъпала площта съответства на изискванията от т. 7.7; 6.10.4. в случай на задвижвано стъпало с механизирано задвижване ПС не може да потегля на собствен ход, когато стъпалото е изнесено; в случаите на стъпало с ръчно задвижване има звукова сигнализация за предупреждение на водача, че стъпалото не е напълно прибрано; 6.10.5. стъпалата с механизирано задвижване не могат да се изнасят, когато ПС е в движение; при възникване на неизправност на устройството за задействане стъпалото се прибира или остава в прибрано положение; действието на съответната врата не е възпрепятствано в случай на такава неизправност, както и при повреждане или задържане на стъпалото; 6.10.6. когато пътник стои върху стъпало с механизирано задвижване, съответната врата не може да се затвори; удовлетворяването на това изискване се проверява чрез поставяне в средата на съответното стъпало на товар с маса 15 kg, съответстваща на теглото на малко дете; това изискване не се прилага за вратите, намиращи се в прякото поле на видимост на водача; 6.10.7. движението на подвижното стъпало да не причинява телесни повреди нито на пътниците, нито на лицата, чакащи на автобусните спирки; 6.10.8. предните и задните ъгли на подвижните стъпала са закръглени с радиус не по-малък от 5 mm; ръбовете са закръглени с радиус не по-малък от 2,5 mm; 6.10.9. когато обслужващата врата е отворена, подвижното стъпало е надеждно застопорено в изнесеното си положение; при разполагане в центъра на единично стъпало на товар с маса 136 kg или 272 kg в центъра на двойно стъпало огъването на стъпалото в която и да е точка е не по-голямо от 10 mm. 6.11. Обозначения 6.11.1. Всеки авариен изход се обозначава от вътрешната и от външната страна на ПС с надпис “Авариен изход”, допълнен, където е подходящо, с един от символите съгласно чл. 138, ал. 4 ЗДвП. 6.11.2. Механизмите за аварийно управление на обслужващите врати и всички аварийни изходи се обозначават като такива от вътрешната и от външната страна на ПС или чрез съответни знаци, или чрез ясно четливи надписи. 6.11.3. Върху всеки механизъм за аварийно управление на даден изход или в близост до него да има ясни указания относно начина за работа с него. 6.11.4. Текстовите надписи по т. 6.11.1 - 6.11.3 се изписват на български език. Промяната на езика при регистрация не води до нова процедура за одобряване на типа. 7. Вътрешен дизайн 7.1. Достъп до обслужващите врати (виж фиг. 1 от приложение № 8) 7.1.1. Свободното пространство, простиращо се във вътрешността на ПС от страничната стена, върху която е разположена вратата, да позволява свободно преминаване на вертикален правоъгълен панел с дебелина 20 mm, широчина 400 mm и височина над нивото на пода 700 mm, над който симетрично е разположен втори панел с широчина 550 mm. Височината на втория панел отговаря на предписанията за съответния клас ПС. Този двоен панел да се държи успоредно на отвора на вратата при придвижването му от изходното положение, където равнината на страната на панела отвътре към ПС е допирателна към най-външния ръб на отвора, до положение, в което панелът докосва първото стъпало, след което да бъде задържан под прав ъгъл спрямо вероятната посока на движение на лицето, използващо входа. 7.1.2. Височината на горния правоъгълен панел да съответства на величината, предписана за съответния клас и категория ПС в съответствие с таблицата. Като алтернатива може да се използва трапецовидна секция с височина 500 mm, образуваща прехода между различната широчина на горния и долния панел. В този случай общата височина на правоъгълната секция и трапецовидната секция на горния панел да е 1100 mm за всички класове ПС с вместимост, превишаваща 22 пътници, и 950 mm за класовете ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници. Клас Височина на горния панел (mm) (размер “А” фиг. 1) Обща височина Широчина превозно средство Клас А (*) 950 алтернативна трапецовидна секция 1650 550(**) 950 Клас В (*) 700 950 1400 Клас I 1100 1100 1800 Клас II 950 1100 1650 Клас III 850 1100 1550 Клас Височина на горния панел (mm) (размер “А” фиг. 1) Обща височина Широчина превозно средство Клас А (*) 950 алтернативна трапецовидна секция 1650 550(**) 950 Клас В (*) 700 950 1400 Клас I 1100 1100 1800 Клас II 950 1100 1650 Клас III 850 1100 1550 (*) За превозни средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници, долният панел може да заеме мястото на съответния горен панел, при условие че е в същата посока. (**) Широчината на горния панел може да бъде намалена във върха до 400 mm чрез скосяване под ъгъл, непревишаващ 30° спрямо хоризонталата. 7.1.3. Когато разстоянието, преминато от панела спрямо изходното му положение по осовата линия на въпросния двоен панел, достигне 300 mm, и двойният панел докосне повърхността на стъпалото, той трябва да се задържи в това положение. 7.1.4. Цилиндричното тяло (виж фиг. 6 от приложение № 8), използвано за изпитване на просвета на пътеката, след това се премества от пътеката във вероятната посока на движение на лице, напускащо ПС, докато осовата линия на цилиндричното тяло достигне вертикалната равнина, минаваща през горния ръб на най-горното стъпало, или докато равнина, допирателна към горната част на цилиндричното тяло, докосне двойния панел, в зависимост от това кое от тези две събития настъпва по-рано, и остане в това положение (виж фиг. 2 от приложение № 8). 7.1.5. Между цилиндричното тяло, намиращо се в положение, определено в т. 7.1.4, и двойния панел, намиращ се в положение, определено в т. 7.1.3, да има свободно пространство, горните и долните граници на което са показани на фиг. 2 от приложение № 8. Това пространство да осигурява свободното преминаване на вертикален панел, чиято форма и размери са същите като на централното сечение на цилиндричното тяло (т. 7.5.1), а дебелината му е не по-голяма от 20 mm. Този панел се премества от допирателното положение на цилиндричното тяло, докато неговата външна страна влезе в контакт с вътрешната страна на двойния панел, докосвайки равнината или равнините, определени от горните краища на стъпалото, във вероятната посока на движение на лицето, което използва входа (фиг. 2 от приложение № 8). 7.1.6. Просветът за свободно преминаване на това тяло не включва пространство, простиращо се до 300 mm, пред която и да е ненатисната възглавница на ориентирана напред или назад седалка, или 225 mm за седалки, монтирани над свода на калник и до височината на върха на възглавницата. 7.1.7. При сгъваемите седалки това пространство се определя за седалка в нормално положение за употреба. 7.1.8. Допуска се сгъваема седалка, предназначена за употреба от екипажа, да възпрепятства свободния достъп до обслужващата врата, когато е в положение за употреба, при условие че: 7.1.8.1. е посочено ясно както в ПС, така и в сертификата за одобряване на типа, че седалката е предназначена за ползване само от екипажа; 7.1.8.2. когато седалката не се използва, тя трябва да се сгъва автоматично, което е необходимо за удовлетворяване на изискванията по т. 7.1.1 или 7.1.2, 7.1.3, 7.1.4 и 7.1.5; 7.1.8.3. вратата не се счита за задължителен изход по смисъла на т. 6.1.4, и 7.1.8.4. когато седалката е в положение за употреба и в сгънато положение никоя част от нея да не бъде пред вертикалната равнина, минаваща през центъра на повърхността на възглавницата на седалката на водача, когато седалката се намира в нейното най-задно положение, и през центъра на външното огледало за задно виждане, монтирано на противоположната страна на ПС. 7.1.9. В случаите на ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, входът и пътят за достъп на пътниците до него се считат за невъзпрепятствани, ако: 7.1.9.1. те имат просвет, измерен успоредно на надлъжната ос на ПС, не по-малък от 220 mm във всяка точка и 550 mm във всяка точка, която е на разстояние повече от 500 mm над пода или стъпалата (фиг. 3 от приложение № 8); 7.1.9.2. имат просвет, измерен перпендикулярно на надлъжната ос на ПС, не по-малък от 300 mm във всяка точка и 550 mm във всяка точка, която е на разстояние повече от 1200 mm над пода или стъпалата, или на по-малко от 300 mm под покрива (фиг. 4 от приложение № 8). 7.1.10. Размерите на обслужващата врата и на аварийната врата по т. 6.3.1 и изискванията по т. 7.1.1. - 7.1.7, 7.2.1 - 7.2.3, 7.5.1 и 7.8.5 не се прилагат за ПС от клас В с технически допустима максимална маса, непревишаваща 3,5 t и до 12 места за пътници, от всяко от които има свободен достъп до поне две врати. 7.1.11. Максималният наклон на пода на входната пътека не трябва да надвишава 5 %, измерен на ПС, разположено върху хоризонтална повърхност с маса, каквато е при движение. Не трябва да има задействано подпорно устройство. 7.2. Достъп до аварийните врати (фиг. 5 на приложение № 8) За врати за водачи, използвани като аварийни изходи в ПС с вместимост, непревищаваща 22 пътници, се спазват следните изисквания: 7.2.1. осигурява се свободно преминаване между пътеката и отвора на аварийната врата на вертикален цилиндър с диаметър 300 mm и височина над пода 700 mm, върху който е разположен втори цилиндър с диаметър 550 mm, при което общата височина на двата цилиндъра е 1400 mm; диаметърът на горния цилиндър в горната му част може да бъде намален до 400 mm с включено скосяване под ъгъл, не по-голям от 30° спрямо хоризонталата; 7.2.2. основата на първия цилиндър попада в рамките на проекцията на втория цилиндър; 7.2.3. когато са монтирани сгъваеми седалки по протежението на пътеката, свободното пространство за цилиндъра се определя, когато седалката е в положение за употреба; 7.2.4. като алтернатива на двойния цилиндър може да се използва устройството, описано в т. 7.5.1 (виж фиг. 6 от приложение № 8). 7.3. Достъп до аварийните прозорци 7.3.1. Трябва да е възможно придвижването на изпитвателно устройство от пътеката в посока навън от ПС през всеки авариен прозорец. 7.3.2. Посоката на движение на изпитвателното устройство да е посоката, в която се очаква да се движи пътник, евакуиращ се от ПС. Изпитвателното устройство да остава перпендикулярно спрямо тази посока на движение. 7.3.3. Изпитвателното устройство има формата на тънка пластина с размери 600 ґ 400 mm с радиус на закръгление на ъглите 200 mm. В случай на авариен прозорец, разположен върху задната страна на ПС, изпитвателното устройство може алтернативно да има размери 1400 ґ 350 mm с радиус на закръгление на ъглите 175 mm. 7.4. Достъп до аварийните люкове 7.4.1. Аварийни люкове, разположени на покрива 7.4.1.1. С изключение на ПС от клас I поне един авариен люк се разполага така, че четиристенна пресечена пирамида с наклон на стената 20° и височина 1600 mm да докосва част от седалка или еквивалентна опора. Оста на пирамидата трябва да бъде вертикална, а по-малкото й сечение трябва да бъде в контакт с отвора на аварийния люк. Опорите могат да бъдат сгъваеми или подвижни, при условие че те могат да се застопоряват в положение за употреба. Това положение се взема предвид при проверката. 7.4.1.2. Когато конструктивната дебелина на покрива е по-голяма от 150 mm, по-малкото сечение на пирамидата трябва да бъде в контакт с отвора на аварийния люк на нивото външната повърхност на покрива. 7.4.2. Аварийни люкове на пода Когато на пода има монтирани аварийни люкове, те трябва да дават пряк и свободен достъп до външната част на превозното средство и да бъдат разположени на места, където над люковете остава свободно пространство, равно на височината на пътеката. Всякакви източници на топлина или подвижни компоненти да са на разстояние най-малко 500 mm от която и да е част от отвора на люка. Трябва да е възможно придвижване на изпитвателно устройство под формата на тънка пластина с размери 600 mm ґ 400 mm и радиус на закръгление на ъглите 200 mm в хоризонталното му положение от височина 1 m над пода на ПС до земята. 7.5. Пътеки (виж фиг. 6 от приложение № 8) 7.5.1. Пътеката на ПС да е проектирана и конструирана така, че да осигурява възможност за свободното преминаване на изпитвателно устройство, състоящо се от два коаксиални цилиндъра и обърнат пресечен конус, разположен в пространството между тях, при което въпросната конструкция има следните размери (в mm): Клас I Клас II Клас III Клас А Клас В Диаметър на долния цилиндър “А” 450 350 300 350 300 Височина на долния цилиндър 900 900 900 900 900 Диаметър на горния цилиндър “С” 550 550 450 550 450 Височина на горния цилиндър “В” 500(*) 500(*) 500(*) 500(*) 300 Обща височина “Н” 1900(*) 1900(*) 1900(*) 1900(*) 1500 Клас I Клас II Клас III Клас А Клас В Диаметър на долния цилиндър “А” 450 350 300 350 300 Височина на долния цилиндър 900 900 900 900 900 Диаметър на горния цилиндър “С” 550 550 450 550 450 Височина на горния цилиндър “В” 500(*) 500(*) 500(*) 500(*) 300 Обща височина “Н” 1900(*) 1900(*) 1900(*) 1900(*) 1500 (*) Височината на горния цилиндър и чрез това общата височина може да бъде намалена с 100 mm във всяка част от пътеката, която се намира зад: - напречната вертикална равнина, разположена на 1,5 m пред средната линия на задната ос (в случаите на превозни средства с повече от една задна ос - първата задна ос), и - напречната вертикална равнина, минаваща през задния ръб на обслужващата врата или на най-задната обслужваща врата, ако превозното средство разполага с повече от една обслужваща врата. Диаметърът на горния цилиндър в горната му част може да се намали до 300 mm чрез скосяване под ъгъл не по-голям от 30° спрямо хоризонталата. Изпитвателното устройство може да влезе в контакт с висящи ремъчни дръжки за правостоящи пътници, ако има такива, или други гъвкави обекти, например компоненти на предпазни колани, и да ги избутва настрани. 7.5.1.1. Ако пред седалка или ред от седалки няма изход: 7.5.1.1.1. в случай на седалки, ориентирани напред, предният край на цилиндричното устройство по т. 7.5.1 трябва да достига поне до напречната вертикална равнина, допирателна на най-предната точка на облегалка от най-предния ред седалки, и да се задържи в това положение; да е възможно да се придвижва панелът, показан на фиг. 7 от приложение № 8, като се започне от положението на контакт с цилиндричното устройството; страната на панела, ориентирана в посоката навън от ПС, се придвижва напред на разстояние 660 mm; 7.5.1.1.2. в случай на странично ориентирани седалки предната част на цилиндричното устройство трябва да достига поне до напречната равнина, съвпадаща с вертикалната равнина, минаваща през центъра на предната седалка (фиг. 7 от приложение № 8); 7.5.1.1.3. в случай на задно ориентирани седалки предната част на цилиндричното устройство трябва да достига поне напречната вертикална равнина, допирателна на предната страна на възглавницата на предния ред седалки или седалка (фиг. 7 от приложение № 8). 7.5.2. За ПС от клас I диаметърът на долния цилиндър може да бъде намален от 450 на 400 mm, в която и да е част от пътеката зад: 7.5.2.1. напречната вертикална равнина, разположена на 1,5 m пред централната линия на задната ос (първата задна ос в случаите на ПС с повече от една задна ос), и 7.5.2.2. напречната вертикална равнина, минаваща през задния край на най-задната обслужваща врата. 7.5.3. За ПС от клас III седалките от едната или от двете страни на пътеката могат да бъдат подвижни настрани. В този случай широчината на прохода може да се намали до стойност, съответстваща на диаметъра на долния цилиндър 220 mm, при условие че задействането на разположен до всяка седалка и лесно достъпен за правостоящите на пътеката пътници механизъм за управление е достатъчно за лесното връщане на седалката в първоначалното й положение и когато това е възможно, автоматичното й връщане в положение, осигуряващо минимална широчина на пътеката 300 mm, дори при положение, че седалката е заета от пътник. 7.5.4. При съчленените ПС устройството, описано в т. 7.5.1, да може да преминава безпрепятствено през участъка на съчленяването. Не трябва да има части от мекото покритие на този участък, включително части от меката връзка, които да имат вертикална проекция върху пътеката. 7.5.5. На пътеката могат да се разположат стъпала. Широчината на тези стъпала да не е по-малка от широчината на пътеката в горния им край. 7.5.6. Не се допускат сгъваеми седалки, позволяващи на пътниците да седят на пътеката. 7.5.7. Не се допускат странично плъзгащи се седалки, които в някое от своите положения нарушават пространството на пътеката, освен при ПС от клас III, и при положение, че са удовлетворени изискванията по т. 7.5.3. 7.5.8. При ПС, за които се прилагат изискванията по т. 7.1.9, не е необходимо да има пътека, при условие че размерите за достъп, посочени в тази точка, са спазени. 7.5.9. Повърхността на пътеката и входните пътеки да не е хлъзгава. 7.6. Наклон на пътеката Наклонът на пътеката, измерен на ненатоварено ПС, разположено върху хоризонтална повърхност и при незадействана подпорна система, да не превишава: 7.6.1. при ПС от класове I, II и A - 8 %; 7.6.2. при ПС с нисък под от класове I и II по отношение на вътрешната част на пътеката 2 m от двете страни на централната линия на втората ос и ако е приложимо, на третата ос за обща дължина 2 m - 12,5 %; 7.6.3. при ПС от класове III и B - 12,5 %, и 7.6.4. в случай на равнина, перпендикулярна на надлъжната ос на симетрия на ПС - 5 %. 7.7. Стъпала (виж фиг. 8 от приложение № 8) 7.7.1. Максималната и минималната височина при незадействана подпорна система и минималната дълбочина на стъпалата за пътници до обслужващите врати и аварийните врати и във вътрешността на ПС са, както следва: Класове I и А II, III и В Първо Максимална стъпало височина (mm) 340(1) 380(1) (2) (5) от земята Минимална дълбочина (mm) 300(*) Други стъ- Максимална пала “Е” височина (mm) 250(3) 350(4) Минимална ви- сочина (mm) 120 Минимална дълбочина (mm) 200 Класове I и А II, III и В Първо Максимална стъпало височина (mm) 340(1) 380(1) (2) (5) от земята Минимална дълбочина (mm) 300(*) Други стъ- Максимална пала “Е” височина (mm) 250(3) 350(4) Минимална ви- сочина (mm) 120 Минимална дълбочина (mm) 200 (*) 230 mm за превозни средства с вместимост, непревиша- ваща 22 пътници.
(1) 700 mm за аварийна врата; 1500 mm за аварийна врата, разположена на горния етаж на двуетажно превозно средство.
(2) 430 mm за превозни средства с изцяло механично окачване.
(3) 300 mm за стъпала при вратите зад най-задната ос.
(4) 250 mm на пътеките на превозните средства с вмести- мост, непревишаваща 22 пътници.
(5) За поне една обслужваща врата; 400 mm за всички оста- нали обслужващи врати. Забележки:
- 1. При двойните входове стъпалата във всяка половина от входната пътека се разглеждат поотделно.
- 2. Размер Е от фиг. 8 от приложение № 8 не трябва да бъде еднакъв за всичките стъпала. 7.7.1.1. Всеки праг между пътеката и зона с места за сядане не се счита за стъпало. Вертикалното разстояние между повърхността на пътеката и пода на зоната с места за сядане да не е по-голямо от 350 mm. 7.7.2. За целите на т. 7.7 височината на дадено стъпало се измерва в средната точка от неговата широчина. Производителите да вземат предвид необходимостта от улесняване на достъпа на пътници с ограничена подвижност главно по отношение височината на стъпалата, която да се запазва минимална. 7.7.3. Височината на първото стъпало от земята се измерва на ПС, разположено на земята, с маса каквато е при готовност за движение, оборудвано с гуми от тип и с налягане, определени от производителя за технически допустимата максимална маса в натоварено състояние (М). 7.7.4. При наличие на повече от едно стъпало всяко стъпало може да навлиза в зоната на вертикалната проекция на следващото стъпало до 100 mm, а проекцията му върху по-долу разположеното стъпало оставя върху последното свободно пространство най-малко 200 mm (виж фиг. 8 от приложение № 8); ръбовете на всички стъпала са в контрастен цвят или цветове и са конструирани така, че да намалят до минимум риска от препъване. 7.7.5. Широчината и формата на всяко стъпало да бъдат такива, че правоъгълник с посочените в таблицата размери да може да бъде разположен на стъпалото по подходящ начин, заемайки го с допустимо надвесване извън него, непревишаващо 5 % от площта на правоъгълника. При двоен вход всяка половина от него да отговаря на тези изисквания. Брой пътници > 22 < 22 Площ Първо стъпало (mm) 400 х 300 400 х 200 Други стъпала (mm) 400 х 200 400 х 200 Брой пътници > 22 < 22 Площ Първо стъпало (mm) 400 х 300 400 х 200 Други стъпала (mm) 400 х 200 400 х 200 7.7.6. Повърхността на всички стъпала да не е хлъзгава. 7.7.7. Максималният наклон на стъпалото във всяка посока да не е по-голям от 5 % при ненатоварено ПС, разположено върху гладка и хоризонтална повърхност при нормално състояние за движение (в частност с незадействано подпорно устройство). 7.8. Седалки за пътници и пространство за седящи пътници 7.8.1. Минимална широчина на седалката 7.8.1.1. Минималната широчина на възглавницата на седалката - размер F (фиг. 9 от приложение № 8), измерена от вертикалната равнина, минаваща през центъра на мястото за сядане, да е: за клас I, II, A, B - 200 mm; за клас III - 225 mm. 7.8.1.2. Минималната широчина на наличното пространство на всяко място за сядане - размер G (фиг. 9 от приложение № 8), измерена от вертикалната равнина, минаваща през центъра на мястото за сядане, на височина между 270 и 650 mm над ненатисната възглавница на седалката, да е не по-малка от: за индивидуални седалки - 250 mm; за непрекъснати седалки за двама или повече пътници - 225 mm. 7.8.1.3. За ПС с широчина, равна или по-малка от 2,35 m, широчината на наличното пространство на всяко място за сядане, измерена от вертикалната равнина, минаваща през центъра на мястото за сядане, на височина между 270 и 650 mm над ненатисната възглавница на седалката, да е 200 mm (виж фиг. 9б от приложение № 8). При удовлетворяване на тези условията не се прилагат изискванията по т. 7.8.1.2. 7.8.1.4. По отношение на ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници за седалки в близост до стената на ПС, пространството не включва в горната си част триъгълна площ с широчина на основата 20 mm и височина 100 mm (виж фиг. 10 от приложение № 8). В допълнение като изключение се счита пространството, необходимо за предпазни колани и тяхното закрепване и за сенниците. 7.8.2. Минимална дебелина на възглавницата на седалката (размер К, виж фиг. 11 от приложение № 8) Минималната дебелина на възглавницата на седалката да е: 7.8.2.1. за ПС от класове I, A и B - 350 mm; 7.8.2.2. за ПС от класове II и III - 400 mm. 7.8.3. Височина на възглавницата на седалката (размер Н, виж фиг. 11 от приложение № 8) Височината на ненатисната възглавница на седалката спрямо пода да е такава, че разстоянието от пода до хоризонталната равнина, допирателна към предния край на горната повърхност на възглавницата на седалката, да бъде между 400 и 500 mm. Тази височина може да бъде намалена до не по-малко от 350 mm за седалка над свода на калника или отделението за двигателя. 7.8.4. Разстояние между седалките (виж фиг. 12 от приложение № 8) 7.8.4.1. Ако седалките са ориентирани в една и съща посока, разстоянието между предната страна на облегалката на дадена седалка и задната страна на облегалката на седалката, разположена отпред (размер Н), измерено хоризонтално, и на каквато и да е височина над пода между горната повърхност на възглавницата на седалката и височина 620 mm над нивото на пода да е не по-малко от: Н Клас I, A и B 650 mm Клас II и III 680 mm 7.8.4.2. Всички измерванията се извършват при ненатиснати възглавници и облегалки на седалките, във вертикална равнина, минаваща през средната линия на всяко индивидуално място за сядане. 7.8.4.3. При обърнати една срещу друга напречно разположени седалки минималното разстояние между предните повърхности на облегалките на седалките, измерено в най-високите точки от възглавниците на седалките, да е не по-малко от 1300 mm. 7.8.4.4. При седалки за пътници с наклоняеми облегалки и регулируема седалка за водача измерванията се извършват при облегалки и други настройки в нормално положение за употреба, определено от производителя. 7.8.4.5. Измерванията трябва да се извършват, като всички монтирани сгъваеми масички на облегалките на седалките са в прибрано положение. 7.8.4.6. Седалки, монтирани на релси или по друг начин, който дава възможност на обслужващото лице или на ползвателя да изменя лесно вътрешната конфигурация на ПС, да се измерват в нормално положение за употреба, посочено от производителя в заявлението за одобряване на типа. 7.8.5. Пространство за седящи пътници (виж фиг. 13 от приложение № 8) 7.8.5.1. Пред всяко място за пътник да се предвиди минимално свободно пространство в съответствие с фиг. 13 от приложение № 8. Част от това пространство може да се заема от облегалката на седалката, разположена отпред, или преграда, контурът на която съответства приблизително на контура на наклоняемата облегалка на предната седалка, както е предвидено в т. 7.8.4. Допуска се наличието в това пространство на подпора, при условие че остава достатъчно пространство за краката на пътника. За седалки, разположени успоредно до седалката на водача в ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, се допуска навлизане на калник, арматурно табло, челно стъкло, сенник, обезопасителни колани и закрепващи устройства за тях. 7.8.5.2. Поне две (при ПС от клас I и клас II) и една (за клас А) седалка, ориентирана напред или назад, специално предназначена и обозначена за пътници с намалена подвижност, различни от ползвателите на инвалидни колички, да бъде осигурена в онази част на автобуса, която е най-подходяща за качване. Седалките за пътници с ограничена подвижност да са проектирани така, че да осигуряват достатъчно пространство, да имат подходящо проектирани и удобно разположени дръжки, които да подпомагат сядането и ставането от седалката и да осигуряват връзка от мястото за сядане в съответствие с т. 7.10. Седалките за пътници с намалена подвижност да осигуряват най-малко 110 % от пространството, предвидено в т. 7.8.5.1. 7.8.6. Свободно пространство над местата за сядане 7.8.6.1. Над всяко място за сядане и прилежащото място за крака, с изключение на предния ред седалки в ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, да бъде измерено свободно пространство с височина не по-малка от 900 mm, измерена от най-високата точка на ненатисната възглавница на седалката, и най-малко 1350 mm от средното ниво на пода в мястото за краката. За ПС, по отношение на които се прилагат изискванията по т. 7.1.10, тези размери могат да бъдат намалени до 1200 mm, измерено от пода. 7.8.6.2. Свободното пространство се простира над зоната, определена от: 7.8.6.2.1. надлъжните вертикални равнини на 200 mm от двете страни на разполовяващата мястото за сядане вертикална равнина, и 7.8.6.2.2. напречната вертикална равнина през задната най-горна точка на облегалката на седалката и напречната вертикална равнина на 280 mm пред най-предната точка на ненатисната възглавница на седалката, измерена във всеки от случаите спрямо разполовяващата мястото за сядане вертикална равнина. 7.8.6.3. От краищата на свободното пространство, определено в т. 7.8.6.1 и 7.8.6.2, могат да бъдат изключени следните площи: 7.8.6.3.1. в случай на горна част от външни седалки - площта с правоъгълно напречно сечение с височина 150 mm и широчина 100 mm (виж фиг. 14 от приложение № 8); 7.8.6.3.2. в случай на горна част от външни седалки - площта с триъгълно напречно сечение, чийто връх се намира на 650 mm от нивото на пода и чиято основа има широчина 100 mm (виж фиг. 15 от приложение № 8); 7.8.6.3.3. в случай на вдлъбнатина за крака на външни седалки - площта на напречното сечение не по-голяма от 0,02 m2 (0,03 m2 за ПС с нисък под от клас I), с максимална широчина не по-голяма от 100 mm (150 mm за ПС с нисък под от клас I) (виж фиг. 13 от приложение № 8); 7.8.6.3.4. при ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, в случай на места за сядане, разположени в близост до задните ъгли на каросерията, външният заден край на свободното пространство с изглед в хоризонталната равнина може да бъде закръглен с радиус не по-голям от 150 mm (виж фиг. 17 от приложение № 8). 7.8.6.4. В свободното пространство, определено в т. 7.8.6.1, 7.8.6.2 и 7.8.6.3, могат да навлизат следните допълнителни елементи: 7.8.6.4.1. облегалката на друга седалка, нейните опори и нейните приспособления (например сгъваема масичка); 7.8.6.4.2. за ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници - свод на калник, при положение че е изпълнено едно от следните две условия: 7.8.6.4.2.1. навлизането на свода на калника да не преминава след вертикалната разполовяваща равнина на мястото за сядане (виж фиг. 18 от приложение № 8), или 7.8.6.4.2.2. най-близкият край на площта с дълбочина 300 mm, предназначена за разполагане на краката на седящ пътник, навлиза на не повече от 200 mm пред края на ненатисната възглавница на седалката и на не повече от 600 mm пред облегалката на седалката; тези измервания се извършват в разполовяващата мястото за сядане вертикална равнина (виж фиг. 19 от приложение № 8); в случай на две седалки, ориентирани една срещу друга, това изискване се прилага само за една от седалките, като пространството, оставащо за разполагане на краката на седящите пътници, е не по-малко от 400 mm; 7.8.6.4.3. в случай на седалки, разположени до седалката на водача, в ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници - падащи прозорци, когато са отворени, и техните приспособления, калник/арматурно табло, челно стъкло, сенник, обезопасителни колани и закрепващи устройства за тях и преден свод. 7.9. Връзка с водача 7.9.1. Превозните средства от класове I, II и A да са оборудвани със средства, с помощта на които пътниците да могат да сигнализират на водача да преустанови движението на ПС. Механизмите за управление на всички средства за връзка да притежават бутони, издадени напред, които при ПС от класове I и A се разполагат на височина от нивото на пода не по-голяма от 1200 mm, оцветени с контрастни цвят/цветове. Механизмите за управление да са разпределени подходящо и равномерно в ПС. Задействането на механизмите да е указано и на пътниците чрез един или повече осветени знаци. Знакът да показва надписа “Спиране на автобуса” или аналогичен текст и/или подходяща пиктограма, и трябва да остават осветени до отварянето на обслужващата врата(-и). Съчленените ПС да имат такива знаци във всяка отделна секция на ПС, а двуетажните ПС - на всеки етаж. 7.9.2. Връзка с отделението за екипажа. Ако отделението за екипажа няма достъп до отделенията за пътници или за водача, да са осигурени средства за връзка между водача и отделението за екипажа. 7.10. Автомати за горещи напитки и кухненско оборудване 7.10.1. Автоматите за горещи напитки и кухненското оборудване да са монтирани и защитени така, че аварийното спиране или възникващите центробежни сили при смяна на посоката на движение на ПС да не причиняват изпадане на горещи хранителни продукти или напитки върху пътника. 7.10.2. По отношение на всички места за пътници в ПС, снабдени с автомати за горещи напитки или кухненско оборудване, да е възможно поставянето на горещите хранителни продукти или напитки при местата за сядане в движещото се ПС. 7.11. Врати на вътрешните отделения Всяка врата към тоалетна или към друго вътрешно помещение: 7.11.1. да може да се затваря сама и да не е оборудвана с устройства, които да я задържат отворена, ако отвореното й положение представлява препятствие за пътниците при аварийни обстоятелства; 7.11.2. в отворено положение да не закрива която и да е дръжка, механизъм за отваряне или задължителните обозначения, предвидени за обслужващите вратите, аварийните врати, аварийните изходи, пожарогасителите или комплектите за оказване на първа помощ; 7.11.3. да е снабдена със средства, даващи възможност за отваряне на вратата от външната страна на отделението при аварийни обстоятелства; 7.11.4. да е невъзможно заключването отвън, освен ако тя може винаги да се отваря от вътрешната страна. 8. Изкуствено осветление 8.1. Да е осигурено вътрешно електрическо осветление за осветяването на: 8.1.1. всички отделения за пътници, отделения за екипажа, тоалетни и съчленените участъци на съчленените ПС; 8.1.2. всяко стъпало или стъпала; 8.1.3. достъпа към всички изходи и пространството, непосредствено до обслужващата врата(-и); 8.1.4. вътрешните обозначения и вътрешните механизми за управление на всички изходи; 8.1.5. всички места, на които има препятствия. 8.2. Да има най-малко две вериги за вътрешно осветление, при което евентуална повреда на едната да не засяга действието на другата; верига, обслужваща само постоянното осветление на входа и изхода, може да бъде приета за една от тези вериги. 8.3. Да се осигури защитата на водача от различните заслепяващи или светлинноотразяващи ефекти, причинявани от изкуственото вътрешно осветление. 9. Съчленен участък на съчленени ПС 9.1. Съчлененият участък, който осигурява връзката между отделните секции на ПС, да е проектиран и конструиран така, че да дава възможност извършването на поне едно въртеливо движение около поне една хоризонтална и една вертикална ос. 9.2. Когато съчленено ПС с маса, каквато е при движение, стои неподвижно върху хоризонтална равна повърхност, не трябва да има непокрита пролука между пода на която и да е от отделните му секции и пода на въртящата се основа или елемента, който замества тази основа, широчината на която да е по-голяма от: 9.2.1. когато всички колела на ПС са разположени в една и съща равнина - 10 mm; 9.2.2. когато колелата на оста в близост до участъка на съчленяване лежат върху повърхност, която е на разстояние 150 mm над повърхността, върху която се намират колелата на останалите оси - 20 mm. 9.3. Разликата в нивата между пода на отделните секции и пода на въртящата се основа, измерена в мястото на съединяването, да не е по-голяма от: 9.3.1. при условията по т. 9.2.1 - 20 mm; 9.3.2. при условията по т. 9.2.2 - 30 mm. 9.4. В съчленените ПС да са осигурени средства за физическо предотвратяване на достъпа на пътниците до която и да е част на участъка на съчленяване, където: 9.4.1. има непокрита пролука в пода, която не отговаря на изискванията по т. 9.2; 9.4.2. подът не може да издържи масата на пътниците; 9.4.3. движението на стените представлява опасност за пътниците. 10. Поддържане на посоката при съчленени ПС Когато съчленено ПС се движи по права линия, надлъжните разполовяващи равнини на отделните му секции трябва да съвпадат и да образуват непрекъсната равнина без каквито и да е отклонения. 11. Перила и дръжки 11.1. Общи изисквания 11.1.1. Перилата и дръжките да са достатъчно здрави. 11.1.2. Перилата и дръжките се проектират и монтират така, че да не представляват опасност за причиняване на телесни повреди на пътниците. 11.1.3. Перилата и дръжките да имат сечение, което гарантира лесното им и здраво хващане от пътниците. Всяко перило да осигурява участък за разполагане на ръка с дължина не по-малка от 100 mm. Никой от размерите на сечението да не е по-малък от 20 mm или по-голям от 45 mm, с изключение на перилата за врати и седалки и в случай на ПС от класове II, III и B - перилата на входните пътеки. В тези случаи се допуска разполагане на перила с минимален размер 15 mm, при условие че има друг размер не по-малък от 25 mm. Върху перилата не трябва да има остри извивки. 11.1.4. Свободното пространство между перило или дръжка и съседно разположената част от каросерията или стените на ПС да е най-малко 40 mm. В случай на перила на вратите и седалките или перила на входните пътеки на ПС от класове II, III и B се допуска минимално свободно пространство 35 mm. 11.1.5. Повърхността на всяко перило, дръжка или подпора да е оцветена контрастно и да не е хлъзгава. 11.2. Перила и дръжки за правостоящи пътници 11.2.1. За всяка точка от площта на пода, предназначена за правостоящи пътници в съответствие с т. 2.2, се осигуряват достатъчен брой перила и/или дръжки. За тази цел висящите дръжки, ако има такива, могат да се възприемат като нормални дръжки, при условие че са закрепени по подходящ начин. Счита се, че изискването от тази точка е удовлетворено, ако при всички възможни местоположения на изпитвателното устройство, показано на фиг. 20 от приложение № 8, поне две перила или дръжки могат да бъдат достигнати с подвижната ръка на устройството. Изпитвателното устройство да може да се върти свободно около своята вертикална ос. 11.2.2. При прилагане на т. 11.2.1 се вземат под внимание само онези перила и дръжки, които са на разстояние не по-малко от 800 mm и не повече от 1900 mm от нивото на пода. 11.2.3. За всяко положение, което може да бъде заемано от правостоящ пътник, най-малко едното от двете необходими - перила или дръжки, да е на не повече от 1500 mm над нивото на пода в съответното място. Това условие не се прилага за участъци, разположени в близост до врати, в които при отворено положение вратите или техните механизми биха направили невъзможно използването на съответната дръжка. 11.2.4. В участъците за правостоящи пътници, които не са отделени чрез седалки от страничните или задната стена на ПС, се предвиждат хоризонтални перила, успоредни на стените и разположени на височина между 800 и 1500 mm над нивото на пода. 11.3. Перила и дръжки за обслужващите врати 11.3.1. Отворите на вратите да са снабдени с перила и/или дръжки от двете страни. По отношение на двойните врати това изискване може да се изпълни чрез монтиране на една (-о) подпора или перило с централно разположение. 11.3.2. Предвидените за обслужващите врати перила и/или дръжки да са такива, че да включват точка за хващане, достъпна за лице, стоящо върху земята в близост до обслужващата врата или на което и да е от последващите стъпала. Тези точки се разполагат вертикално на височина между 800 и 1100 mm над земята или над повърхността на което и да е от стъпалата и хоризонтално: 11.3.2.1. на не повече от 400 mm навътре от външния ръб на първото стъпало за обичайното положение на стоящо върху земята лице, и 11.3.2.2. на не повече от 600 mm навътре от същия ръб, без да излизат отвъд външния ръб на съответното стъпало, за обичайното положение на стоящо върху някое от стъпалата лице. 11.4. Перила за местата за сядане с предимство Да се осигурява перило на височина между 800 и 900 mm над нивото на пода между местата за сядане с предимство, описани в т. 7.8.5.2, и обслужващата врата, подходяща за качване и слизане. Допуска се локално нарушаване на непрекъснатостта на перилата в случаите, когато се налага осигуряване на достъп до пространството за инвалидни колички, до места за сядане, разположени над свода на калника, до стълбище, до входна пътека или пътека. Всеки участък на прекъсване на перилото да е с дължина не по-голяма от 1050 mm, като поне от едната страна на участъка на прекъсването е предвидено наличие на вертикално перило. 12. Защитно ограждане на стълбищното пространство Когато има вероятност от залитане на който и да е от седящите пътници към стълбищното пространство в резултат на внезапно спиране на ПС, да се предвиди защитно ограждане на това пространство. Защитното ограждане да има минимална височина 800 mm над пода, върху който са разположени краката на пътниците, и се простира навътре от стената на ПС на не по-малко от 100 mm зад надлъжната централна линия на всяко място за сядане, в което пътникът е изложен на риск, или до подпората на най-вътрешното стъпало в зависимост от това кое от двете разстояния е по-малко. 13. Багажни рафтове и защита на пътниците Пътниците в ПС да са защитени от предмети, падащи от багажните рафтове при спиране и под въздействието на центробежните сили при смяна на посоката на движение на ПС. Когато са монтирани багажни отделения, те се проектират така, че се изключва падането на багаж в случай на рязко спиране. 14. Подови люкове, когато са предвидени такива Всеки разположен върху пода на ПС люк, който не е авариен, се монтира и обезопасява по начин, който изключва възможността от неговото разместване или отваряне без използването на инструмент или ключове, като никое от повдигащите или обезопасяващите устройства да не излиза на повече от 8 mm над нивото на пода. Ръбовете на издадените части да са закръглени. 15. Визуалноразвлекателни средства Предназначените за пътниците визуалноразвлекателни средства, например телевизионни монитори или видеокасетофони, се разполагат извън полето на видимост на водача, когато той заема обичайното положение за управление на ПС. Това не изключва възможността от използване на телевизионни монитори или други подобни устройства за управление и насочване на ПС от водача, например за наблюдение на обслужващите врати. Раздел 2 Специални изисквания по отношение на двуетажните превозни средства Изложените по-долу точки заменят и/или допълват съответните точки на раздел 1. 4.2.1. Върху всяко място за сядане на пътник на горния етаж се прилага натоварване, равно на Q (както е определено в Наредба № 75 от 2003 г. за одобряване типа на моторни превозни средства от категориите M2, M3 и N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите). Ако ПС е предназначено да бъде използвано с член на екипажа, за който не е предвидено място за сядане, центърът на тежестта на товар с маса 75 kg, представляващ членът на екипажа, се разполага на пътеката на горния етаж на височина 875 mm.Отделенията за багаж да не съдържат никакъв багаж. 5.4.* Пожарогасители и средства за оказване на първа долекарска помощ 5.4.1. Да се осигури свободно пространство за разполагане на два пожарогасители, като единият от тях да се намира в близост до мястото на водача и един на горния етаж. Пространството да е не по-малко от 15 dm3. 6. Изходи 6.1. Брой на изходите 6.1.1. Всяко двуетажно ПС да има две врати на долния етаж (виж т. 6.2.2). Необходимият минимален брой на обслужващите врати е, както следва: Брой пътници Брой на обслужващите врати на двуетажно превозно средство класове I и A клас II класове III и B 9 - 45 1 1 1 46 - 70 2 1 1 71 - 100 2 2 1 над 100 4 3 1 Брой пътници Брой на обслужващите врати на двуетажно превозно средство класове I и A клас II класове III и B 9 - 45 1 1 1 46 - 70 2 1 1 71 - 100 2 2 1 над 100 4 3 1 6.1.4. Минималният брой на аварийните изходи да е такъв, че общият брой на изходите за всеки отделен етаж и всяко отделно отделение да е, както следва: Брой на пътниците и членовете на екипажа, предвиден за съответното отделение или етаж Минимален общ брой на аварийните изходи 1 - 8 2 9 - 16 3 17 - 30 4 31 - 45 5 46 - 60 6 61 - 75 7 76 - 90 8 91 - 110 9 111 - 130 10 над 130 11 Брой на пътниците и членовете на екипажа, предвиден за съответното отделение или етаж Минимален общ брой на аварийните изходи 1 - 8 2 9 - 16 3 17 - 30 4 31 - 45 5 46 - 60 6 61 - 75 7 76 - 90 8 91 - 110 9 111 - 130 10 над 130 11 Тоалетните или кухненските отделения не се считат за отделни отделения за целите на определянето на броя на аварийните изходи. Аварийните люкове се считат само за един брой от посочените аварийни изходи. * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз. 6.1.11. Освен аварийни врати и прозорци ПС от класове II и III се оборудват с аварийни люкове на покрива на горния етаж. С такива могат да бъдат снабдени и ПС от клас I. Минималният брой люкове е, както следва: Брой пътници на Брой люкове горния етаж (Аа) Не повече от 50 1 Повече от 50 2 6.1.12. Всяка свързваща стълба се счита за изход от горния етаж. 6.1.13. Всички лица на долния етаж да имат възможност за напускане на ПС при аварийни ситуации, без да е необходимо да се качват на втория етаж. 6.1.14. Пътеката на горния етаж да има връзка чрез една или повече свързващи стълби за достъп до входа на обслужваща врата или с пътеката на долния етаж на разстояние не повече от 3 m от обслужваща врата: а) за ПС от класове I и II се предвиждат две или най-малко една стълба и една полустълба, ако горният им етаж е предназначен за превоз на повече от 50 пътници; б) за ПС от клас III се предвиждат две или най-малко една стълба и една полустълба, ако горният им етаж е предназначен за превоз на повече от 30 пътници. 6.2. Разположение на изходите 6.2.2. Две от посочените в т. 6.1.1 врати да са отделени една от друга по начин, при който разстоянието между напречните вертикални равнини през централната линия на съответната врата е не по-малко от 25 % от общата дължина на ПС, или от 40 % от общата дължина на отделението за пътници на долния етаж. Това изискване не се прилага в случай, че двете врати са разположени от различни страни на ПС. Ако една от тези две врати представлява съставна част от двойна врата, измерването на въпросното разстояние се извършва върху двете врати, които са възможно най-отдалечени една от друга. 6.2.3. Изходите на всеки етаж се разполагат по начин, при който техният брой върху всяка от двете страни на ПС е приблизително еднакъв. 6.2.4. За всеки горен етаж се предвижда разполагането на поне един авариен изход върху задната или предната страна на ПС. 6.4. Технически изисквания към всички обслужващи врати 6.4.6. Ако директната видимост не е достатъчна, се монтира оптическо или друго устройство, позволяващо на водача да забелязва от неговото седящо положение за присъствието на пътник в непосредствена близост отвън и до всяка обслужваща врата, която не се управлява автоматично. В случай на ПС от клас I изискването се прилага също до вътрешната част на всички обслужващи врати и за мястото в непосредствена близост до всяка свързваща стълба към горния етаж. 6.7. Технически изисквания към аварийните врати 6.7.3. Всеки механизъм или устройство за отваряне отвън на аварийна врата на долния етаж да е на разстояние между 1000 и 1500 mm от земята и на не повече от 500 mm от вратата. При ПС от класове I, II и III всеки механизъм или устройство за отваряне на аварийна врата отвътре да е на разстояние между 1000 и 1500 mm от горната повърхност на пода или най-близко разположеното до механизма стъпало, и на не повече от 500 mm от вратата. Това изискване не се прилага за разположените в зоната около водача механизми. 7.5. Пътеки (виж фигура 1) Забележка на редакцията: виж фигурата и таблицата в PDF-а на броя (1) Размерите в скоби се прилагат само за горния етаж и/или най-задната част на долния етаж и/или долния етаж в близост до предната ос (виж точка 7.5.10). 7.5.1. Пътеките в ПС се проектират и изработват така, че да осигуряват възможност за свободното преминаване на изпитвателно устройство, състоящо се от два коаксиални цилиндъра и обърнат пресечен конус, разположен в пространството между тях, при което тази конструкция има следните размери (в mm): Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя (*) Размерите в скоби се прилагат само за най- задната част на долния етаж и частта близо до предната ос (виж точка 7.5.10). Изпитвателното устройство може да влиза в контакт с висящи ремъчни дръжки за правостоящи пътници, ако са монтирани, и да ги измества. Диаметърът на горния цилиндър в горната му част може да се намали до 300 mm чрез скосяване под ъгъл не по-голям от 30° спрямо хоризонталата (виж фигурата към т. 7.5). 7.5.4. За съчленени градски и междуградски автобуси устройството, описано в т. 7.5.1, трябва да може да преминава безпрепятствено през участъка на съчленяването на всеки етаж, където конструкцията на двете секции позволява преминаването на пътник. Не трябва да има части от мекото покритие в този участък, включително части от меката връзка, които да имат вертикална проекция върху пътеката. 7.5.10. Общата височина на изпитвателното устройство, описано в т. 7.5.1, може да бъде намалена: - от 1800 на 1680 mm във всяка част от пътеката на долния етаж назад до напречната вертикална равнина, разположена на 1500 mm пред центъра на задна ос (най- задна ос в случаите на ПС с повече от една задна ос). - от 1800 на 1770 mm в случай на обслужваща врата, намираща се пред предната ос във всяка част от пътеката, разположена между двете напречни вертикални равнини, отдалечени на 800 mm пред и зад централната линия на предната ос. 7.7. Стъпала 7.7.1. максималната височина на нишата и/или стълбата със стъпалата е 850 mm в случай на аварийни врати на долния етаж и 1500 mm в случай на аварийни врати на горния етаж. 7.8.6. Свободно пространство над местата за сядане 7.8.6.1. Над всяко място за сядане да бъде измерено свободно пространство с височина не по-малка от 900 mm, измерена от най-високата точка на ненатисната възглавница на седалката. Това свободно пространство да се простира над вертикалната проекция на цялата седалка и прилежащото място за краката. На горния етаж това свободно пространство може да бъде намалено до 850 mm. 7.12. Свързваща стълба (виж фиг. 1 от приложение № 8) 7.12.1. Минималната широчина на всяка свързваща стълба да е така проектирана, че да дава възможност за безпрепятствено преминаване на шаблон за достъп от единична врата, показан на фиг. 1 от приложение № 8. Панелът да се движи от пътеката на долния етаж до последното стъпало в предполагаемата посока на движение на пътника, използващ стълбата. 7.12.2. Свързващите стълби се конструират така, че при рязко спиране на ПС, движещо се напред, да няма опасност от падане на пътник надолу. Това изискване се счита за удовлетворено, ако поне едно от следните условия е изпълнено: 7.12.2.1. никоя част от стълбата не е прогресивно намаляваща; 7.12.2.2. стълбата е оборудвана със защитни приспособления или други подобни; 7.12.2.3. в горната част на стълбата има автоматично устройство, което предотвратява използването на стълбата, когато ПС е в движение; това устройство е лесно управляемо при аварийни ситуации. 7.12.3. Да е проверено с помощта на цилиндър, описан в т. 7.5.1, че условията за достъп до стълбата от пътеките (долна и горна) са подходящи. 11. Перила и дръжки 11.5. Перила и ръкохватки за свързващи стълби 11.5.1. От всяка страна на свързващите стълби се осигуряват подходящи перила или дръжки. Те се разполагат на разстояние между 800 и 1100 mm над ръба на всяко стъпало. 11.5.2. Перилата и/или дръжките да са такива, че да включват точка за хващане, достъпна за лице, стоящо на долния или горния етаж в близост до свързващата стълба и на което и да е от последващите стъпала. Точките за хващане са разположени вертикално между 800 и 1100 mm над долния етаж или над повърхността на всяко съответно стъпало и: 11.5.2.1. за подходящото положение на правостоящо лице на долния етаж на не повече от 400 mm навътре от външния ръб на първото стъпало; 11.5.2.2. за подходящото положение на правостоящо лице върху конкретно стъпало, без да излизат извън външния ръб на съответното стъпало, и на не повече от 600 mm навътре от същия ръб. 14. Защита на стълбищното пространство и незащитените седалки 14.2. На горния етаж на двуетажното ПС пространството на свързващата стълба да е защитено с ограждащо приспособление с минимална височина 800 mm, измерена над пода. Долният край на защитното приспособление е на височина не по-голяма от 100 mm над пода. 14.3. Зад предното стъкло на ПС, разположено пред пътниците, заемащи най-предните седалки на горния етаж, се разполага демпфиращо защитно съоръжение. Горният край на това съоръжение е разположен вертикално между 800 и 900 mm над пода, където се намират краката на пътниците. 14.4. Отвесната част на всяко стъпало да е затворена. Част II Проверка на границата на статично наклоняване чрез изчисление 1. Че ПС удовлетворява изискванията по т. 4 на част I, може да бъде показано чрез метод на изчисление, одобрен от техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията. 2. Техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията, може да изиска да се проведат изпитвания върху части на ПС, за да се проверят допусканията, направени чрез изчислението.
- 3. Подготовка за изчисление 3.1. Превозното средство да е представено като пространствена система. 3.2. В зависимост от местоположението на центъра на тежестта на каросерията на ПС и различните пружинни константи на окачването и гумите на ПС осите обикновено не се повдигат едновременно от едната му страна в резултат на страничното ускорение. Следователно страничното наклоняване на каросерията над всяка ос да бъде установено, като се допусне, че колелата на другата ос (-и) остават върху земята. 3.3. За опростяване трябва да се допусне, че центърът на тежестта на неподресорните маси лежи в хоризонталната равнина на ПС върху линията, минаваща през центъра на оста на въртене на колелото. Малкото изместване на центъра на въртенето в резултат на отклонението на оста може да бъде пренебрегнато. Не се взема под внимание устройството за управление на пневматичното окачване. 3.4. Трябва да се вземат под внимание най-малко следните параметри и данни за ПС: 3.4.1. междуосово разстояние; 3.4.2. широчина на колеята и подресорните/неподресорните маси; 3.4.3. местоположението на центъра на тежестта; 3.4.4. деформацията и еластичното отклонение и коефициентът на еластичност на окачването на ПС, като се вземат предвид също отклоненията от праволинейност, хоризонталната и вертикалната пружинна константа на гумите; 3.4.5. усукването на надстройката; 3.4.6. местоположението на центровете на въртене на осите.
- 4. Достоверност на метода за изчисление 4.1. Достоверността на метода за изчисление се определя в съответствие с изискванията на техническата служба, например - чрез провеждане на сравнително изпитване върху подобно ПС.
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 36 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала