Наредба № 91 от 8 януари 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост

С тази наредба се определят:

1. 1. условията и редът за одобряване типа на превозни средства (ПС) по отношение на електромагнитната съвместимост;
2. 2. условията и редът за одобряване типа на електрически/електронни монтажни възли (ЕМВ) по отношение на електромагнитната съвместимост;
3. 3. методи за измерване на излъчваните широколентови и теснолентови електромагнитни излъчвания от ПС и ЕМВ;
4. 4. методът за изпитване за определяне на устойчивостта на ЕМВ на въздействието на електромагнитното излъчване;
5. 5. техническите изисквания към ПС и ЕМВ по отношение на електромагнитната съвместимост.

Наредбата се прилага и за електромагнитната съвместимост на ПС, доставени от техния производител, и на компонентите и/или отделните технически възли, предназначени за монтиране на ПС.

Типът на ПС по отношение на електромагнитната съвместимост се одобрява по реда и условията на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.).

Производителят на ПС предоставя на техническата служба ПС, представително за типа, за който е подадено заявление за одобряване на типа.

По преценка на производителя на ПС могат да се използват следните алтернативни възможности за одобряване на типа:

1. 1. одобряване типа на комплектовано ПС; комплектованото ПС дава възможност за директно одобряване на типа, при спазване на изискванията на чл. 29 и 31; когато производителят на ПС избере този начин, не се изисква отделно изпитване на електрическите/електронните системи и на ЕМВ;
2. 2. одобряване типа на ПС чрез изпитване на отделни ЕМВ; в този случай производителят на ПС може да получи одобряване на типа за ПС, като докаже пред изпълнителния директор на ИА “АА”, че всичките съответни електрически/електронни системи или ЕМВ съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 са поотделно одобрени в съответствие с наредбата и са монтирани съгласно предвидените в нея изисквания;
3. 3. производителят може да получи одобряване на типа, когато ПС не притежава оборудване от типа, подлежащо на изпитване за устойчивост на електромагнитни смущения; превозното средство не трябва да е оборудвано с електрически/електронни системи, ЕМВ или с уредба за принудително запалване на двигателя; в този случай не се изисква провеждане на изпитвания.

Когато производителят е получил сертификат за одобряване на типа за комплектовано ПС и желае да монтира допълнителна или заместваща електрическа/електронна система или ЕМВ, които имат сертификат за одобряване на типа, сертификатът за изменение на одобрения тип ПС се издава без провеждане на допълнителни изпитвания.

Когато допълнителната или заместващата система или ЕМВ не е получиласертификат за одобряване на типа и се прецени за необходимо да се проведат изпитвания, се приема, че цялото ПС отговаря на изискванията, когато: 1. новата или изменената система или ЕМВ отговаря на съответните изисквания по чл. 28 и 30, или 2. когато при сравнително изпитване може да се докаже, че няма вероятност новата или изменената система или ЕМВ да окаже неблагоприятно въздействие върху съответствието на типа на ПС.

Типът на ЕМВ по отношение на електромагнитната съвместимост като компонент или отделен технически възел се одобрява по реда на глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Превозното средство и неговата електрическа/електронна система или ЕМВ се проектират, конструират и оборудват така, че при нормални условия на експлоатация ПС да отговарят на изискванията на тази наредба.

Техническите изисквания към ПС по отношение на електромагнитната съвместимост са посочени в приложение № 6.

Техническите изисквания към ЕМВ по отношение на електромагнитната съвместимостса посочени в приложение № 8.

Ако ПС, електрическа/електронна система или ЕМВ не включват електронен генератор с работна честота повече от 9 КHz, се приема, чесъщите отговарят на изискванията по т. 2.2 от приложение № 6, т. 2.2 от приложение № 8, част I на приложение № 7 и част I на приложение № 9.

Превозни средства, които не са оборудвани със свързани с непосредственото управление на ПС електрически/електронни системи или ЕМВ, не е необходимо да се изпитват за устойчивост и се приема, че отговарят на изискванията по т. 3 от приложение № 6 и част III на приложение № 7.

ЕМВ, чиито функции не са свързани с непосредственото управление на ПС, не се изпитват за устойчивост и се приема, че отговарят на изискванията по т. 3 от приложение № 8 и част III на приложение № 9.

Купето, каросерията и/или шасито на ПС, оборудвани с колела с гуми, се приемат за електрически изолирана конструкция.

За целите на съответствието на продукцията допълнителната или заместващата електрическа/електронна система или ЕМВ се разглежда като съставна част на ПС.

Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Съответствието на продукцията по отношение на електромагнитната съвместимост на ПС, компонента или отделния технически възел се проверява на основание данните от сертификата за одобряване на типа, посочени в приложение № 2 и/или приложение № 4.

Когато изпълнителният директор на ИА “АА” не е удовлетворен от процедурата за ефективен контрол, се прилагат разпоредбите на чл. 34 и 36 от глава четвърта, раздел II на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета и чл. 41 и 42 от тази наредба.

При проверка на съответствието на продукцията за ПС, компонент или отделен технически възел се приема, че продукцията съответства на изискванията на тази наредба по отношение на широколентовото и теснолентовото електромагнитно излъчване, ако измерените нива не превишават с повече от 2 dB (25 %) еталонните допустими стойности, посочени в т. 1.2.1, 1.2.2, 2.2.1 и 2.2.2 на приложение № 6.

При проверка на съответствието на продукцията за ПС, компонент или отделен технически възел се счита, че продукцията не съответства на изискванията на тази наредба по отношение на устойчивостта на въздействието на електромагнитното излъчване, когато ПС, компонентът или отделен технически възел влошава или затруднява непосредственото управление на ПС. Допуска се, че това въздействие може да се забележи от водача или от останалите участници в пътното движение, когато ПС, компонентът или отделният технически възел се намират в определеното в т. 4 от част III на приложение № 7състояние и са подложени на въздействието на поле, чиято напрегнатост, изразена във V/m, е до 80 % от пределните стойности, посочени в т. 3.2.1 на приложение № 6.

По смисъла на тази наредба:

1. 1. “Превозно средство” е всяко моторно превозно средство (МПС), предназначено за движение по пътищата, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост не по-малка от 25 km/h, и неговите ремаркета, с изключение на ПС, движещи се по релси, трактори за селското и горското стопанство, както и всяка друга самоходна машина.
2. 2. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - местно лице, който е регистриран по Търговския закон, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.
3. 3. “Категория превозни средства” са определените в чл. 149, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
4. 4. “Електромагнитна съвместимост” е способността на ПС, компонента или отделния технически възел да функционира удовлетворително в своята електромагнитна обстановка, без да създава недопустими смущаващи електромагнитни въздействия, за който и да било от обектите в тази обстановка.
5. 5. “Смущаващо електромагнитно въздействие” е всяко електромагнитно явление, което може да окаже негативно влияние върху функционирането на електрическите или електронните устройства и системи на ПС, компонент или технически възел. Смущаващото електромагнитно въздействие може да бъде електромагнитен шум, нежелан сигнал или изменение в самата преносна среда.
6. 6. “Устойчивост на въздействието на смущаващите електромагнитни въздействия” е способността на ПС или компонент да функционират без влошаване на показателите за ефективността при наличие на конкретни електромагнитни смущения.
7. 7. “Електромагнитна обстановка” е съвкупността от електромагнитните явления, съществуващи на дадено място.
8. 8. “Контролно ниво” е номиналното ниво, което служи за еталон по отношение на граничните стойности в контекста на одобряване на типа и осигуряването на съответствието на продукцията.
9. 9. “Контролна антена” за диапазона на честотите 20 - 80 MHz е полувълнов резонансен симетричен вибратор, настроен за честота 80 MHz, а за диапазона на честотите над 80 MHz - полувълнов резонансен симетричен вибратор, настроен на честотата на измерването.
10. 10. “Широколентово излъчване” е излъчване, чийто диапазон е по-широк от диапазона на пропускане на използваното измервателно или приемно устройство.
11. 11. “Теснолентово излъчване” е излъчване, чийто диапазон е по-тесен от диапазона на пропускане на използваното измервателно или приемно устройство.
12. 12. “Електрическа/електронна система” е електрическо и/или електронно устройство или комплект устройства със съответните електрически връзки, които представляват съставна част на ПС, но подлежат на одобряване на типа отделно от ПС. 13. “Електрически/електронен монтажен възел (ЕМВ)” е електрическо и/или електронно устройство или комплект устройства, предназначени да бъдат съставна част от ПС, заедно със съответните електрически връзки и проводници, които изпълняват една или повече функции. Електрически/електронен монтажен възел може да бъде типово одобряван по искане на производителя или като “компонент” или като “отделен технически възел”. 14. “Тип превозни средства” по отношение на електромагнитната съвместимост са ПС, които не се различават съществено в аспекти, като: а) общия размер и формата на двигателното отделение; б) общото разположение на електрическите и/или електронните компоненти и общата схема; в) изходния материал, от който са изработени каросерията или купето на ПС; наличието на панели, изработени от различни материали, не е предпоставка за типови разграничения по отношение на ПС, при условие че изходният материал на каросерията остава един и същ; такива промени се отразяват в сертификата за одобряване на типа. 15. “Тип ЕМВ” по отношение на електромагнитната съвместимост е електрически/електронни монтажни възли, които не се различават съществено в аспекти, като: а) функцията, изпълнявана от ЕМВ; б) общото разположение на електрическите и/или електронните компоненти, когато това е приложимо. 16. “Електрически/електронни системи или ЕМВ на ПС” са системи или възли, които могат да излъчват съществени широколентови или теснолентови смущения и/или които имат отношение към непосредственото управление на ПС от страна на водача, съгласно т. 3.2.3 от приложение № 6.

Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата.

За категория М1 наредбата влиза в сила от 1 юни 2004 г., а за категории М2, М3, N1, N2, N3, О1, О2, О3 и О4 от 31 декември 2005 г.

към чл. 4, ал. 2, т. 1 Списък с данни № ..... в съответствие с Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, приложение № 2 и Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост Раздел I 0.* Обща информация 0.1. Марка1 (търговско наименование на производителя): ............. 0.2. Тип: ............. 0.3. Начини за идентификация на типа, ако се маркира на превозното средствоi: ............. 0.3.1. Местоположение на тази маркировка: ............. 0.4. Категория на превозното средствоii : ............. 0.5. Наименование2 и адрес на произвоителя: 0.8. Адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и ): 1. Общи конструктивни характери- стики на превозното средство 1.1. Снимки и/или чертежи на представено за одобряване превозно средство (образец): ............. 1.6. Местоположение и разположе- ние на двигателя: ............. 3. Двигател (В случаи на неконвен- ционални двигатели и системи производителят предоставя по- дробности, равностойни на тези, посочени в тази точка.) (В случай на ПС, двигателят на което може да се задвижва или с бензин, или с дизелово гориво и др., или също от комбинация с друго гориво, точките трябва да бъдат повторени. Превозните средства, зареждани едновремен- но и с бензин, и с газово гориво, но бензиновата система е поста- вена за аварийни цели или се използва само за стартиране на двигателя, и чиито бензинов резервоар не може да съдържа повече от 15 l бензин, ПС ще се счита за целите на изпитванията, че то може да се движи само с газово гориво.) 3.1. Производител: ............. 3.1.1. Код на производителя, както е маркиран на двигателя: ............. 3.2.1.1. Принцип на работа: принудително запалване/запалване чрез сгъстяване, четиритактов/двутактов3 ............. 3.2.1.2. Брой и разположение на цилиндрите: ............. 3.2.1.8. Максимална ефективна мощност, декларирана от производителя: ...kW при ..... min-1 3.2.4. Захранване с гориво: ............. 3.2.4.1. Чрез карбуратор(-и): .... да/не3 3.2.4.1.3. Инсталиран брой: ............. 3.2.4.2. Чрез впръскване на гориво за двигателите със запалване чрез сгъстяване: .... да/не3 3.2.4.2.1. Описание на системата: ............. 3.2.4.3. Чрез впръскване на гориво (само за принудително запалване): .... да/не3 3.2.4.3.4. Описание на системата4: ............. 3.2.5. Електрическа уредба: ............. 3.2.5.1. Номинално напрежение: .......... V, отрицателния/положителния полюс, свързан към “маса”3 3.2.5.2. Генератор: ............. 3.2.5.2.1. Тип: ............. 3.2.5.2.2. Номинална мощност: ......... VА 3.2.6. Запалване: ............. 3.2.6.2 Тип(-ове): ............. 3.2.6.3. Принцип на работа: ............. 3.3. Електродвигател ............. 3.3.1. Тип (електрически на- мотки, възбуждане): ............. 3.3.1.1. Максимална мощност (постоянна): ........ kW 4. Трансмисия5 4.2. Тип (механична, хидравлична, електрическа и т.н.): ............. 4.2.1. Кратко описание на електри- ческите/електронните компоненти (ако има такива): ............. 6. Окачване 6.2.2. Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако има такива): ............. 7. Кормилно управление 7.2.2.1. Кратко описание на електрическите/електрон- ните части (ако има): ............. 7.2.6. Обхват и начин на регулиране (ако има) на устройството за управление: ............. 8. Спирачни уредби Трябва да бъдат дадени следните подробности, вклю- чително знаците за идентифи- кация, където ги има: 8.5. Антиблокираща спирачна система: ..... да/не/ по избор3 8.5.1. Описание на действието (включително и на електронните елементи), блокова електрическа схема, схеми на хидравличната или пневматичната система ............. 9. Каросерия 9.1. Тип на каросерията: ............. 9.5. Челно стъкло и други стъкла: ............. 9.5.2.3. Кратко описание на електрически/ електронни компоненти (ако има) на механизма за повдигане на стъклата: ............. 9.6. Стъклочистачка(-и) за почистване на челно стъкло: ............. 9.6.1. Подробно техническо описание (включително снимки или чертежи): ............. 9.8. Размразяване и премахване на замъгляването: ............. 9.8.1. Подробно техническо описание (включително снимки или чертежи): ............. 9.9. Огледало за гледане назад (да се посочи за всяко огледало) 9.9.6. Кратко описание на електрон- ните елементи (ако има) на устройството за регулиране на огледалото за гледане назад: ............. 9.10.3. Седалки: ............. 9.10.3.4. Характеристики: За седалките, които не са получили одобрение на типа, като компоненти, описание и чертежи на: ............. 9.10.3.4.2. система за регулиране: ............. 9.10.3.4.3. системи за преместване и блокиране: ............. 9.12. Обезопасителни колани и/или други системи за обезопасяване: ............. 9.12.3. Брой и разположение на закрепването на обезопаси- телни колани (т.е. номер на одобряването на типа или протокол от изпитванията): ............. 9.18. Отстраняване на смущаващи електромагнитни въздействия: ............. 9.18.1. Описание и чертежи/снимки на формите и съставните ма- териали на частта от каросе- рията, оформяща отделението на двигателя, и на отделението за пътници, в непосредствена близост до него: ............. 9.18.2. Чертежи или снимки на местоположението на металните части, намиращи се в отделението за двигателя (т.е. отоплително оборудване, резервно колело, въздушен филтър, кормилен механизъм и пр.): ............. 9.18.3. Таблица и чертеж на устройствата за защита срещу смущаващи електромагнитни въздействия: ............. 9.18.4. Подробности за номиналната стойност на съпротивлението, измерени при постоянен ток и при използване на високоволтови кабели на запалителната уредба с разпределено съпротивление - номиналната стойност на съпротивление за метър (Ω/m): ............. 10. Устройства за осветяване и светлинна сигнализация 10.5. Кратко описание на елек- трическите/електронните компоненти, различни от фарове и осветители (ако има такива): ............. 12. Разни 12.2. Устройства за защита срещу неразрешено използване на превозното средство: ............. 12.2.3. Кратко описание на електрически- те/електронните компоненти (ако има такива): ............. Раздел II Описание на превозно средство, представително за типа 1. Вид каросерия/купе: ............. 2. Ляво или дясно разположение на кормилното управление: ............. 3. Междуосие (база): ............. 4. Компоненти за допълнително окомплектоване: ............. Раздел III Съпоставим(-и) изпитвателен(-ни) протокол(-и), предоставени от производителя или от одобрена/акредитирана техническа служба за целите на съставянето на сертификата за одобряване на типа. * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз. 1 Име, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства. 2 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”. 3 Излишното се задрасква. 4 При системи, различни от системите с постоянно впръскване, посочете еквивалентни детайли. 5 Специфицираните данни се дават за всички предложени варианти. i Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например ABC??123???). ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

към чл. 8, ал. 2 ОБРАЗЕЦ максимален формат: А4 (210 x 297 mm) Сертификат за одобряване на типа Печат на ИА “АА” Информация, отнасяща се до(1): - одобряване на типа - изменение на одобряването на типа - отнемане на одобряването на типа - отказ за одобряване на типа за тип превозно средство/компонент/отделен технически възел(1) в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост Номер на одобряването на типа: …………….................. Основание за изменението: …………….................. Раздел I 0.1.* Марка2 (търговско наименование на производителя): ............. 0.2. Тип и общо(-и) търговско(-и) описание(-я): ............. 0.3. Начини за идентификация на типа, ако се маркира на превозното средство/компонент/ отделен технически възел1 i: ............. 0.3.1. Местоположение на тази маркировка: ............. 0.4. Категория на превозното средствоii: ............. 0.5. Наименование3 и адрес на производителя: ............. 0.7. В случай на компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на поставяне на маркировката за одобрение: ............. 0.8. Име и адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и) ............. Раздел II 1. Допълнителна информация (където е приложимо): виж раздел III 2. Техническа служба, която отговаря за провеждане на изпитванията: ............. 3. Дата на протокола от изпитване: ............. 4. Номер на протокола от изпитване: 5. Забележки (ако има): виж раздел III ............. 6. Място: ............. 7. Дата: ............. 8. Подпис: ............. 9. Прилага се индексът на техническото досие, депозирано при одобряващия орган, който може да се получи при поискване. Раздел III Допълнителна информация за одобряване типа на ПС в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост 1. Допълнителна информация 1.1. Специални устройства по смисъла на част I от приложение № 7 към тази наредба (ако е необходимо): ............. 1.2. Номинално напрежение на електрическата инсталация: ... V. отрицателен/положителен полюс, свързан към “маса” ............. 1.3. Тип каросерия/купе: ............. 1.4. Списък на електронните системи, инсталирани на изпитваното превозно средство(-а), които не се ограничават само до позициите в списъка с данни (виж раздел II към приложение № 1): 1.5. Одобрена/акредитирана лаборатория (по смисъла на тази наредба), отговаряща за провеждане на изпитванията: ............. 5. Забележки: (например за ПС с дясно или ляво управление) ............. * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз. 1 Излишното се задрасква. 2 Името, под което производителят представя себе си при продажба на превозни средства. 3 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”. i Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобрение, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например ABC??123???). ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни средства и техните ремаркета.

към чл. 17, ал. 2 Списък с данни № ...... в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост Раздел I 0.* Обща информация 0.1. Марка1 (търговско наименова- ние на производителя): ............. 0.2. Тип: ............. 0.5. Наименование2 и адрес на производителя: ............. 0.7. В случай на компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на поставяне на маркировката за одобряване: ............. 0.8. Адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и): ............. 1. Този ЕМВ се одобрява в качеството му на компонент/отделен технически възел3 ............. 2. Ограничения по отношение на експлоатацията и условията за монтаж: ............. Раздел II Описание на ЕМВ, избран за представителен за типа: ............. Раздел III Съпоставим(-и) изпитвателен(-ни) протокол (-и), предоставени от производителя или от одобрена/акредитирана техническа служба за целите на съставянето на сертификата за одобряване на типа. * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз. 1 Име, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства. 2 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”. 3 Излишното се задрасква.

към чл. 18, ал. 4 ОБРАЗЕЦ максимален формат: А4 (210 x 297 mm) Сертификат за одобряване на типа Печат на ИА “АА” Информация, отнасяща се до(1): - одобряване на типа - изменение на одобряването на типа - отнемане на одобряването на типа - отказ за одобряване на типа за тип компонент/отделен технически възел(1) в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост Номер на одобряването на типа: ........................... Основание за изменението: Раздел I 0.1.* Марка2 (търговско наименова- ние на производителя): ............. 0.2. Тип и общо(-и) търговско(-и) описание(-я): ............. 0.3. Начини за идентификация на типа, ако се маркира на превозното средство/компонент/ отделен технически възел1 i : ............. 0.3.1. Местоположение на тази маркировка: ............. 0.4. Категория на превозното средствоii: ............. 0.5. Наименование3 и адрес на производителя: ............. 0.7. В случай на компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на поставяне на маркировката за одобрение: ............. 0.8. Име и адрес(-и) на монтаж- ния(-те) завод(-и) ............. Раздел II 1. Допълнителна информация (където е приложимо): виж раздел III 2. Техническа служба, която отговаря за провеждане на изпитванията: ............. 3. Дата на протокола от изпитване: ............. 4. Номер на протокола от изпитване: ............. 5. Забележки (ако има): виж раздел III ............. 6. Място: ............. 7. Дата: ............. 8. Подпис: ............. 9. Прилага се индексът на техническото досие, депозирано при одобрява- щия орган, който може да се получи при поискване. Раздел III Допълнителна информация за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел в съответствие с Наредба № 91 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на електромагнитната съвместимост и за одобряване типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост 1. Допълнителна информация (където е приложимо): ............. 1.1. Номинално напрежение на електрическата инсталация: ............. 1.2. Този ЕМВ може да се използва при всеки тип превозно средство със следните ограничения: ............. 1.2.1. Условия за монтиране, ако има такива: 1.3. Този ЕМВ може да се използва единствено при следните типове превозни средства: ............. 1.3.1. Условия за монтиране, ако има такива: ............. 1.4. Използваният(-те) метод(-и) за изпитване и обхванатите честотни диапазони за определяне на устойчивост- та на въздействието на смущаващи електромагнит- ни въздействия са (точно да се посочи използваният метод от част III на приложение № 9): ............. 1.5. Одобрена/акредитирана лаборатория (по смисъла на тази наредба), отговаряща за провеждане на изпитванията: ............. 5. Забележки: ............. * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз. 1 Излишното се задрасква. 2 Името, под което производителят представя себе си при продажба на превозни средства. 3 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”. i Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобрение, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например ABC??123???). ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни средства и техните ремаркета.

към чл. 23, ал. 3 Маркировка за одобряване Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя 1. Маркировката за одобряване показва, че ЕМВ е получил сертификат за одобряване на типа в Република България (bg 34) съгласно изискванията на тази наредба (02) с базов номер на одобряване 0148. Използваните цифри имат само илюстративна стойност. 2. Височината на символите на номера е a/3, където а > 6 mm. 3. Размерите на правоъгълника, ограждащ номера, са за дължина, равна на а, и за височина, равна на 2a/3. 4. Поредният номер се поставя под правоъгълника с означение “bg 34”.

към чл. 27 Техническите изисквания към превозните средства по отношение на електромагнитната съвместимост 1. Технически изисквания към широколентовото електромагнитно излъчване от ПС, оборудвани с двигатели с принудително запалване 1.1. Метод за измерване Създаваното от представителното за типа си ПС електромагнитно излъчване се измерва с помощта на описания в част I на приложение № 7 метод при което и да е от определените разстояния за разполагане на антената. Разстоянието се избира от производителя на ПС. 1.2. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от ПС 1.2.1. Когато измерванията се извършват по описания в част I на приложение № 7 метод, при което разстоянието между ПС и антената е 10,0 ± 0,2 m, еталонните допустими стойности за излъчването са 34 dB μV/m (50 μV /m) в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 34 до 45 dB μV/m (50 до 180 μV/m) в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай пределната стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено във фиг. 1 към това приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz допустимата стойност остава постоянна при 45 dB μV/m (180 μV/m). 1.2.2. Когато измерванията се извършват по описания в част I на приложение № 7 метод, при което разстоянието между ПС и антената е 3,0 ± 0,05 m, еталонната допустима стойност за излъчването е 44 dB μV/m (160 μV/m) в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 44 до 55 dB μV/m (160 до 562 μV/m) в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай допустимата стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено във фиг. 2 към това приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz допустимата стойност остава постоянна при 55 dB μV/m (562 μV/m). 1.2.3. Стойностите, измерени върху представителното за типа си ПС, изразени в dB μV/m, трябва да бъдат най-малко с 2,0 dB (20 %) по-ниски от еталонните допустими стойности. 2. Технически изисквания към теснолентовото електромагнитно излъчване от ПС 2.1. Метод за измерване Създаваното от представителното за типа си ПС електромагнитно излъчване се измерва с помощта на описания в част II на приложение № 7 метод при което и да е от определените разстояния за разполагане на антената. Разстоянието се избира от производителя на ПС. 2.2. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от ПС 2.2.1. Ако измерванията се извършват по описания в част II на приложение № 7 метод, при което разстоянието между ПС и антената е 10,0 ± 0,2 m, еталонните допустими стойности за излъчването са 24 dB μV/m (16 μV/m) в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 24 до 35 dB μV/m (15 до 56 μV/m) в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай допустимата стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено във фиг. 3 към това приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz допустимата стойност остава постоянна при 35 dB μV/m (56 μV/m). 2.2.2. Когато измерванията се извършват по описания в част II на приложение № 7 метод, при което разстоянието между ПС и антената е 3,0 ± 0,05 m, еталонната допустима стойност за излъчването е 34 dB μV/m (50 μV/m) в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и 34 до 45 dB μV/m (50 до 180 μV/m) в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай допустимата стойност нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено във фиг. 4 към това приложение. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz допустимата стойност остава постоянна при 45 dB μV/m (180 μV/m). 2.2.3. Стойностите, измерени върху представителното за типа си ПС, изразени в dB μV/m, трябва да бъдат най-малко с 2,0 dB (20 %) по-ниски от еталонните допустими стойности. 2.2.4. Независимо от това, че изискванията, посочени в т. 2.2.1, 2.2.2 и 2.2.3 от това приложение не са постигнати, ако в първоначалния етап, описан в точка 1.2 от част II на приложение № 7, силата на сигнала, измерена в радиоантената на ПС, е по-малка от 20 dB μV (10 μV) в честотния диапазон от 88 до 108 MHz, се смята, че ПС съответства на пределните стойности за теснолентови електромагнитни излъчвания и не се изисква допълнително изпитване. 3. Технически изисквания към устойчивостта на ПС на въздействието на електромагнитно излъчване 3.1. Метод за изпитване Устойчивостта на представителното за типа си ПС на въздействието на електромагнитно излъчване се изпитва по метода, описан в част III на приложение № 7. 3.2. Еталонни допустими стойности за устойчивост на ПС 3.2.1. Когато изпитванията се извършват по метода, описан в част III на приложение № 7, еталонната средноквадратична стойност за напрегнатостта на полето трябва да бъде 24 V/m за 90 % от честотния диапазон от 20 до 1000 MHz и 20 V/m за целия честотен диапазон от 20 до 1000 MHz. 3.2.2. Приема се, че представителното за типа си ПС отговаря на изискванията за устойчивост, ако по време на изпитванията, извършени в съответствие с част III на приложение № 7, и при напрегнатост на полето, изразена във V/m, със стойност 25 % над еталонното ниво не настъпва необичайна промяна в честотата на въртене на водещите колела на ПС, влошаване на експлоатационните характеристики, което би довело до объркване на останалите участници в пътното движение, както и влошаване на непосредственото управление на ПС от страна на водача, което би могло да се забележи от водача или от другите участници в пътното движение. 3.2.3. Непосредственото управление на ПС от страна на водача се изразява например в кормилно управление, спирачно управление или управление на оборотите на двигателя. Разстояние между антената и превозното средство: 10 m Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Честота - MHz - логаритмична скала Виж т. 1.2.1 Фиг. 1. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване Разстояние между антената и превозното средство: 3 m Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Честота - MHz - логаритмична скала Виж т. 1.2.2 Фиг. 2. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване Разстояние между антената и превозното средство: 10 m Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Честота - MHz - логаритмична скала Виж т. 2.2.1 Фиг. 3. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване Разстояние между антената и превозното средство: 3 m Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Честота - MHz - логаритмична скала Виж т. 2.2.2 Фиг. 4. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване

към чл. 28, ал. 1 Част I Метод за измерване на излъчваните широколентови електромагнитни излъчвания от превозните средства 1. Общи изисквания 1.1. Измервателни уреди 1.1.1. Измервателното оборудване трябва да удовлетворява изискванията, посочени в публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС). 1.1.2. За измерването на широколентовите електромагнитни смущения, така както това е предвидено в това приложение, се използва квазипиков детектор, а в случай на използване на пиков детектор се прилага подходящ корекционен коефициент в зависимост от честотата на импулсите на искрообразуването. 1.2. Метод за изпитване 1.2.1. Това изпитване е предназначено за измерване на широколентовите емисии, излъчвани от системите с принудително (искрово) запалване. 1.2.2. Допускат се две алтернативни разстояния за разполагане на контролната антена: на 10 m или на 3 m от ПС. В който и да било от тези случаи трябва да бъдат удовлетворени изискванията на т. 3. 2. Представяне на резултатите Резултатите от измерванията се посочват в dB μV/m (μV/m) за честотната лента с ширина 120 КHz. Ако действителната ширина на честотната лента В (изразена в КHz) на измервателния уред се различава от 120 КHz, получените стойности в ?V/m се привеждат към широчина на лентата 120 КHz чрез умножаване с коефициента 120/В. 3. Място за провеждане на измерванията 3.1. Изпитвателната площадка трябва да бъде равно и свободно пространство, което не притежава повърхности, които отразяват електромагнитните вълни, в рамките на окръжност с минимален радиус 30 m, измерен от точката, намираща се по средата между ПС и антената (виж фиг. 1). 3.2. Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или ПС, в което е разположено изпитвателното оборудване, могат да се намират вътре в изпитвателната площадка, но само в разрешената зона, показана на фиг. 1. 3.2.1. Допуска се разполагането на други измервателни антени в зоната за изпитване на разстояние не по-малко от 10 m както от приемателната антена, така и от изпитваното ПС, ако може да бъде доказано, че това няма да се отрази на резултатите от изпитването. 3.3. Изпитванията могат да се провеждат в затворени помещения, ако може да бъде доказана корелацията между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Затворените помещения за изпитването могат да не удовлетворяват изискванията по отношение на размерите, които са отразени на фиг. 1, с изключение на изискванията по отношение на разстоянието между антената и ПС и височината на антената. Не е нужно също така преди и след изпитването да се извършва проверка за нивото на външното излъчване така, както е посочено в т. 3.4. 3.4. Външна среда За да се гарантира, че никакъв външен шум или сигнал с достатъчна амплитуда не би оказал съществено влияние върху измерванията, преди и след основното изпитване се извършва измерване по отношение на външните условия. Ако при извършването на измерването на фоновото ниво ПС се намира в изпитвателния участък, е необходимо да се гарантира, че никакво излъчване от ПС не би оказало съществено влияние върху измерването на фоновото ниво, например чрез отдалечаване на ПС от зоната за изпитването, отстраняването на ключа за запалването или изключването на акумулаторната батерия. При двете измервания стойността на външния шум или на сигнала трябва да бъде най-малко с 10 dB по-ниска от контролните нива, посочени в т. 1.2.1 и 1.2.2 (както е приложимо) от приложение № 6, с изключение на случаите, в които става въпрос за целенасочените външни теснолентови предавания. 4. Състояние на ПС в хода на изпитването 4.1. Двигател Двигателят трябва да работи при нормалната си експлоатационна температура, а лостът за превключване на скоростите да се намира в неутрално положение. Ако това не може да бъде изпълнено по причини от практическо естество, производителят и техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитването, могат да съгласуват взаимно алтернативни условия. Трябва да се вземат мерки така, че механизмът за промяна на режима да не оказва влияние върху нивото на електромагнитното излъчване. В хода на всяко измерване двигателят работи в следните режими: Тип на двигателя Метод за измерване Квазипик Пик Принудително Обороти на Обороти на (искрово) запалване двигателя двигателя Един цилиндър 2500 rpm ± 10 % 2500 rpm ± 10 % Повече от един цилиндър 1500 rpm ± 10 % 1500 rpm ± 10 % Тип на двигателя Метод за измерване Квазипик Пик Принудително Обороти на Обороти на (искрово) запалване двигателя двигателя Един цилиндър 2500 rpm ± 10 % 2500 rpm ± 10 % Повече от един цилиндър 1500 rpm ± 10 % 1500 rpm ± 10 % 4.2. Изпитванията на ПС не трябва да се провеждат по време на дъжд или други валежи или до 10 min след прекратяването на въпросните валежи. 5. Тип, положение и ориентиране на антената 5.1. Тип на антената Допуска се използването на всякакви антени, при условие че могат да бъдат стандартизирани в съответствие с изискванията, предявявани по отношение на контролните антени. За калибриране на антената може да се прилага методът, описан в публикация на МСКРС № 12, издание 3, допълнение А. 5.2. Височина и разстояние на измерването 5.2.1. Височина 5.2.1.1. Изпитване на разстояние 10 m Фазовият център на антената се намира на височина 3,00 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено ПС. 5.2.1.2. Изпитване на разстояние 3 m Фазовият център на антената се намира на височина 1,80 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено ПС. 5.2.1.3. Никоя част от който и да било от приемните елементи на антената не трябва да бъде на разстояние по-малко от 0,25 m от повърхността, върху която е разположено ПС. 5.2.2. Разстояние на измерването 5.2.2.1. Изпитване на разстояние 10 m Хоризонталното разстояние от края или друга подходящо избрана точка от антената, определено в хода на процедурата за калибриране, описана в т. 5.1, до външната повърхност на корпуса на ПС трябва да бъде 10,00 ± 0,2 m. 5.2.2.2. Изпитване на разстояние 3 m Хоризонталното разстояние от края или друга подходящо избрана точка от антената, определено в хода на процедурата за калибриране, описана в т. 5.1, до външната повърхност на корпуса на ПС трябва да бъде 3,00 ± 0,05 m. 5.2.2.3. Когато изпитването на ПС се провежда в затворено помещение с цел електромагнитно екраниране на радиочестотите, приемните елементи на антената трябва да се намират на разстояние не по-малко от 1,0 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Между приемната антена и изпитваното ПС не трябва да има каквито и да било поглъщащи материали. 5.3. Разполагане на антената по отношение на ПС Антената се разполага последователно отляво и отдясно на ПС, успоредно на равнината на надлъжна симетрия на ПС и да се намира на линията, преминаваща през средната точка на двигателя (виж фиг. 1). 5.4. Положение на антената Във всяка от точките, определени за измерване, показанията на уредите се отчитат както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената (виж фиг. 2). 5.5. Показания на уредите Максималното от четирите показания, снети в съответствие с т. 5.3 и 5.4 при всяка от фиксираните честоти, се приема за основно показание по отношение на честотата, при която е било извършено измерването. 6. Честоти 6.1. Измервания Измерванията се провеждат в честотния диапазон 30 - 1000 MHz. За потвърждаване на факта, че ПС удовлетворява изискванията от това приложение, техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитването, извършва проверки за до 13 честоти в посочения диапазон, например 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750, 900 MHz. Ако в хода на изпитването пределната стойност бъде превишена, трябва убедително да се докаже, че това е свързано със смущенията, предизвикани от ПС, а не от фоновото излъчване. 6.1.1. Пределните стойности се отнасят до целия честотен диапазон от 30 до 1000 MHz. 6.1.2. Измерванията могат да се провеждат както с квазипикови, така и с пикови детектори. В т. 1 от приложение № 6 и т. 1 от приложение № 8 са посочени пределни стойности за квазипикови детектори. Ако се използва пиков детектор, за лентата с ширина 1 МHz се добавят 38 dB, а за лентата с ширина 1 kHz се изваждат 22 dB. 6.2. Допустими отклонения Фиксирана честота (MHz) Допустимо отклонение (MHz) 45, 65, 90, 120, 150, 190 и 230 ± 5 280, 380, 450, 600, 750 и 900 ± 20 Допустимите отклонения важат за цитираните честоти и целта им е да се избегнат смущения от предавания, излъчвани на номиналната фиксирана честота или близо до нея по време на измерването. Хоризонтален свободен участък без повърхности, които отразяват електромагнитните вълни Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1. Участък за изпитване на превозното средство Двуполюсна антена, разположена да измерва вертикалната компонента на излъчване Двуполюсна антена, разположена да измерва хоризонталната компонента на излъчване Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 2.Разполагане на антената спрямо превозното средство Част II Метод за измерване на излъчваните теснолентови електромагнитни излъчвания от превозните средства 1. Общи изисквания 1.1. Измервателни уреди 1.1.1. Измервателното оборудване трябва да удовлетворява изискванията, посочени в публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС). 1.1.2. За измерването на теснолентовите електромагнитни смущения така, както това е предвидено в това приложение, се използва детектор за средни стойности или пиков детектор. 1.2. Метод за изпитване 1.2.1. Това изпитване е предназначено за измерване на теснолентовите електромагнитни излъчвания, каквито могат да бъдат причинени например от микропроцесорна система или друг източник на теснолентово излъчване. 1.2.2. В началото се извършва измерване на нивата на излъчването на ултракъсовълновата честотна лента (88 до 108 MHz) на радиоантената на ПС с помощта на уреда, описан в т. 1.1. Ако нивото, посочено в т. 2.2.4 от приложение № 6 не е превишено, се счита че ПС удовлетворява изискванията от това приложение по отношение на въпросния честотен диапазон и пълното изпитване не се провежда. 1.2.3. В рамките на процедурата за пълно изпитване се допускат две алтернативни разстояния за разполагане на антената: на 10 или 3 m от ПС. В който и да било от тези случаи трябва да бъдат удовлетворени изискванията по т. 3 от това приложение. 2. Представяне на резултатите Резултатите от измерванията се посочват в dB μV/m (μV/m). 3. Място за провеждане на измерванията 3.1. Като място за провеждане на изпитванията се избира хоризонтален свободен участък, който не притежава повърхности, отразяващи електромагнитните вълни, в рамките на окръжност с минимален радиус 30 m, измерен от точката, намираща се по средата между ПС и антената (виж фиг. 1 към част I). 3.2. Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или ПС, в което е разположенo измервателното оборудване, могат да бъдат в рамките на изпитвателния участък, но само в разрешената зона, показана на фиг. 1 към част I. Допуска се разполагането на други измервателни антени в зоната за изпитване на разстояние не по-малко от 10 m както от приемателната антена, така и от изпитваното ПС/отделен технически възел (ОТВ), ако може да бъде доказано, че това няма да се отрази на резултатите от изпитването. 3.3. Изпитванията могат да се провеждат в затворени помещения, ако може да бъде доказана корелацията между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Затворените помещения за изпитването могат да не удовлетворяват изискванията по отношение на размерите, които са отразени на фиг. 1 към част I от това приложение, с изключение на изискванията по отношение на разстоянието между антената и ПС и височината на антената. Не е нужно също така преди и след изпитването да се извършва проверка за нивото на външното излъчване, така както е посочено в т. 3.4 от приложението. 3.4. Външна среда За да се гарантира, че никакъв външен шум или сигнал с достатъчна амплитуда не би оказал съществено влияние върху измерванията, преди и след основното изпитване се извършва измерване по отношение на външните условия. Необходимо е да се гарантира, че никакво излъчване от ПС не би оказало съществено влияние върху измерването на фоновото ниво, например чрез отдалечаване на ПС от зоната за изпитването, отстраняването на ключа за запалването или изключването на акумулаторната(ите) батерия(и). При двете измервания стойността на външния шум или на сигнала трябва да бъде най-малко с 10 dB по-ниска от контролните нива, посочени в т. 2.2.1 и 2.2.2 (както е приложимо) от приложение № 6, с изключение на случаите, в които става въпрос за целенасочените външни теснолентови предавания. 4. Състояние на ПС в хода на изпитването 4.1. Електронните системи на ПС трябва да бъдат в нормален работен режим, а ПС - в неподвижно състояние. 4.2. Запалването трябва да бъде включено. Двигателят не трябва да работи. 4.3. Измерванията върху ПС не трябва да се провеждат по време на дъжд или други валежи или до 10 минути след прекратяването на въпросните валежи. 5. Тип, положение и ориентиране на антената 5.1. Тип на антената Допуска се използването на всякакви антени, при условие че могат да бъдат стандартизирани в съответствие с изискванията, предявявани по отношение на контролните антени. За калибриране на антената може да се прилага методът, описан в публикация на МСКРС № 12, издание 3, допълнение А. 5.2. Височина и разстояние на измерването 5.2.1. Височина 5.2.1.1. Изпитване на разстояние 10 m Фазовият център на антената се намира на височина 3,00 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено ПС. 5.2.1.2. Изпитване на разстояние 3 m Фазовият център на антената се намира на височина 1,80 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено ПС. 5.2.1.3. Никоя част от който и да било от приемните елементи на антената не трябва да бъде на разстояние по-малко от 0,25 m от повърхността, върху която е разположено ПС. 5.2.2. Разстояние на измерването 5.2.2.1. Изпитване на разстояние 10 m Хоризонталното разстояние от края или друга подходящо избрана точка от антената, определено в хода на процедурата за калибриране, описана в т. 5.1, до външната повърхност на корпуса на ПС трябва да бъде 10,00 ± 0,2 m. 5.2.2.2. Изпитване на разстояние 3 m Хоризонталното разстояние от края или друга подходящо избрана точка от антената, определено в хода на процедурата за калибриране, описана в т. 5.1, до външната повърхност на корпуса на ПС трябва да бъде 3,00 ± 0,05 m. 5.2.2.3. Когато изпитването на ПС се провежда в затворено помещение с цел електромагнитно екраниране на радиочестотите, приемните елементи на антената трябва да се намират на разстояние не по-малко от 1,0 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Между приемната антена и изпитваното ПС не трябва да има каквито и да било поглъщащи материали. 5.3. Разполагане на антената по отношение на ПС Антената се разполага последователно отляво и отдясно на ПС, успоредна на равнината на надлъжна симетрия на ПС и на линията, преминаваща през средната точка на двигателя (виж фиг. 1 към част I). 5.4. Положение на антената Във всяка от точките, определени за измерване, показанията на уредите се отчитат както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената (виж фиг. 2 към част I). 5.5. Показания на уредите Максималното от четирите показания, снети в съответствие с т. 5.3 и 5.4 при всяка от фиксираните честоти, се приема за основно показание по отношение на честотата, при която е било извършено измерването. 6. Честоти 6.1. Измервания Измерванията се провеждат в честотния диапазон 30 - 1000 MHz. Диапазонът се разделя на 13 ленти. Във всяка лента може да се извърши проверка при една фиксирана честота, за да се потвърди, че наложените изисквания са удовлетворени. За потвърждаване на факта, че ПС удовлетворява изискванията от това приложение, техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитването, извършва проверки за по еднаточка във всяка от следните 13 ленти: 30 - 50, 50 - 75, 75 - 100, 100 - 130, 130 - 165, 165 - 200, 200 - 250, 250 - 320, 320 - 400, 400 - 520, 520 - 660, 660 - 820, 820 - 1000 MHz. 6.2. Когато в хода на изпитването пределната стойност бъде превишена, трябва убедително да се докаже, че това е свързано със смущенията, предизвикани от ПС, а не от фоновото излъчване. Част III Метод за изпитване за определяне на устойчивостта на превозните средства на въздействието на електромагнитното излъчване 1. Общи изисквания и метод за изпитване Това изпитване има за цел да определи устойчивостта на показателите за ефективността на непосредственото управление на ПС. Превозното средство се подлага на въздействието на електромагнитното поле, така както е описано в това приложение. В хода на изпитването се извършва наблюдение върху поведението на ПС. 2. Представяне на резултатите За изпитването, описано в приложението,показателите за напрегнатостта на полето се представя във V/m. 3. Място за провеждане на измерванията 3.1. Изпитвателната установка трябва да може да генерира стойностите за напрегнатостта на полето в диапазоните на честотите, дефинирани в това приложение. Изпитвателната установка трябва да удовлетворява изискванията на (националното) законодателство по отношение на излъчването на електромагнитни сигнали. 3.2. За гарантиране на достоверността на резултатите от изпитванията се вземат такива мерки, че създаваните полета да не оказват влияние върху оборудването за контрол и наблюдение. 4. Състояние на ПС в хода на изпитването 4.1. Превозното средство трябва да е в ненатоварено състояние, като се изключи необходимото за целите на изпитването оборудване. 4.1.1. В общия случай двигателят да осигурява въртене на водещите колела с постоянна честота, съответстваща на скорост на движение 50 km/h, освен ако по технически причини производителят не предпочете друга честота на въртене. Превозното средство да се намира върху регулиран по подходящ начин динамометричен стенд или ако няма динамометричен стенд, да бъде поддържано от независими опори за водещата ос с осигурен минимален пътен просвет. По целесъобразност (например при товарните автомобили) предавателните валове могат да бъдат изключени. 4.1.2. Фаровете да са включени на къси светлини. 4.1.3. Левият или десният пътепоказател да е включен. 4.1.4. Всички други системи, свързани с управлението на ПС, да са във включено състоянието, както при нормалната експлоатация на ПС. 4.1.5. Превозното средство не трябва да бъде електрически свързано с изпитвателния участък и към него не трябва да има никакви връзки откъм каквото и да било друго оборудване, с изключение на връзките, които се изискват в съответствие с т. 4.1.1 или 4.2. Контактът на гумите с повърхността на изпитвателния участък не се разглежда като електрическо съединение. 4.2. Когато има електрически/електронни системи, които представляват неразделна част от оборудването за непосредствено управление на ПС, които не биха могли да функционират при описаните в т. 4.1 условия, производителят може да предостави на техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията, протокол или допълнителни доказателства, удостоверяващи, че електрическите / електронните системи на ПС удовлетворяват изискванията на тази наредба. Тези доказателства трябва да бъдат приложени към документацията за одобряване на типа. 4.3. При осъществяването на наблюдението върху ПС се използва само такова оборудване, което не причинява смущения. За определяне на това, дали са удовлетворени изискванията от това приложение, се извършва наблюдение върху външното състояние на ПС и отделението за пътници (например с помощта на (а) видеокамера(и)). 4.4. В общия случай ПС трябва да бъде обърнато с предната си част към стационарна антена. Въпреки това, ако електронните блокове за управление и съответната електропроводна система са разположени предимно в задната част на ПС, в хода на изпитването ПС трябва да бъде обърнато със задната си част към антената. В случаите на ПС с извънгабаритна дължина (например с изключение на леки автомобили и ПС за превоз на пътници с малка пътниковместимост), чиито електронни блокове за управление и свързаната с тях електропроводна система са разположени предимно в средната им част, контролната точка (виж т. 5.4) може да бъде установена или по дясната, или по лявата страна на ПС. Тази контролна точка трябва да се намира в средата на надлъжната ос на ПС или в точка върху едната от страните на ПС, избрана съвместно от производителя и техническата служба след извършено проучване на схемата на разположението на електрическите системи и електрическото опроводяване. Това изпитване може да се извърши само ако физическата конструкция на изпитвателната камера предоставя условия за това. Местоположението на антената се вписва в протокола от изпитване. 5. Тип, положение и ориентиране на устройството за генериране на полето 5.1. Тип на устройството за генериране на полето 5.1.1. Типът(овете) на устройството за генериране на полето се избира(т) по начин, при който в контролната точка (виж т. 5.4) се постига желаната напрегнатост на полето при съответните честоти. 5.1.2. Устройството(ата), генериращо(и) полето, може(могат) да бъде(бъдат) антена(и) или линейно-предавателна система (ЛПС). 5.1.3. Конструкцията и ориентирането на което и да било устройство за генериране на поле трябва да осигуряват хоризонтална или вертикална поляризация на генерираното поле в честотната лента от 20 до 1000 MHz. 5.2. Височина и разстояние на измерването 5.2.1. Височина 5.2.1.1. Фазовият център на която и да било антена се намира на височина не по-малка от 1,5 m над повърхността, върху която е разположено ПС, или не по-малка от 2,0 m над повърхността, върху която е разположено ПС, ако височината на покрива му е по-голяма от 3 m. 5.2.1.2. Никоя от частите на който и да било от излъчващите елементи на антената не трябва да се намира на разстояние, по-малко от 0,25 m от повърхността, върху която е разположено ПС. 5.2.2. Разстояние на измерването 5.2.2.1. Максимално доближаване до реалните условия на експлоатация може да бъде постигнато чрез разполагане на устройството за генериране на полето, доколкото условията позволяват това, възможно най-далеч от ПС. Това разстояние обикновено попада в диапазона от 1 до 5 m. 5.2.2.2. Ако изпитването на ПС се провежда в затворено помещение, излъчващите елементи на уреда за генериране на полето трябва да се намират на разстояние не по-малко от 1,0 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Между предавателната антена и изпитваното ПС не трябва да има каквито и да било поглъщащи материали. 5.3. Разполагане на антената по отношение на ПС 5.3.1. Излъчващите елементи на устройството за генериране на полето трябва да се намират на разстояние не по-малко от 0,5 m от външната повърхност на корпуса на ПС. 5.3.2. Устройството за генериране на полето трябва да бъде разположено по осовата линия на ПС (равнината на надлъжна симетрия). 5.3.3. Никоя от частите на ЛПС, с изключение на повърхността, върху която е разположено ПС, не трябва да се намира на разстояние, по-малко от 0,5 m от която и да било част на ПС. 5.3.4. Всяко устройство за генериране на поле, което е поставено върху ПС, трябва да обхваща централно най-малко 75 % от дължината му. 5.4. Контролна точка 5.4.1. По смисъла на това приложение контролна точка е точката, в която се определя напрегнатостта на полето и която се намира: 5.4.1.1. на разстояние по хоризонталната плоскост не по-малко от 2 m от фазовия център на антената или на разстояние по вертикалната плоскост не по-малко от 1 m от излъчващите елементи на ЛПС; 5.4.1.2. върху осовата линия на ПС (равнината на надлъжна симетрия); 5.4.1.3. на височина 1,0 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено ПС, или 2,0 ± 0,05 m, ако минималната височина на покрива на което и да било ПС от съответния модел е по-голяма от 3,0 m; 5.4.1.4. или 1,0 ± 0,2 m във вътрешността на ПС, измерено от точката на пресичане на плоскостта на предното стъкло и капака на двигателя на ПС (т. С от фиг. 3), или 0,2 ± 0,2 m от осовата линия на предната му ос, измерено в направление към средата на ПС (т. D от фиг. 4), в зависимост от това, коя от посочените точки се намира по-близо до антената. 5.5. Когато е взето решение за подлагане на въздействието на излъчването на задната част на ПС, контролната точка се избира по начина, описан в т. 5.4. След това ПС се установява в положението, при което предната му част е обърната навън от антената и се разполага така, че все едно същото е било завъртяно в хоризонталната плоскост на 180 ° около централната си точка, т.е. по начин, при който разстоянието от антената до най-близко разположената точка от външната повърхност на корпуса на ПС остава постоянно. Това е показано на фиг. 5. 6. Изисквания по отношение на изпитването 6.1. Диапазон на честотите, продължителност, поляризация Превозното средство се подлага на въздействието на електромагнитното излъчване в диапазона на честотите от 20 до 1000 MHz. 6.1.1. За потвърждаване на факта, че ПС удовлетворява изискванията от това приложение, то се изпитва при до 14 фиксирани честоти в рамките на дадения диапазон, т.е.: 27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750 и 900 MHz. Под внимание се взема времето за сработване на изпитваното оборудване, като продължителността на изпитването трябва да бъде достатъчна, за да може изпитваното оборудване да реагира в нормални условия. Във всички случаи продължителността не трябва да бъде по-малка от 2 s. 6.1.2. При всяка честота се прилага по един тип поляризация - виж т. 5.1.3. 6.1.3. Всички останали параметри на изпитването съответстват на дефинираните в това приложение параметри. 6.1.4. Когато ПС не премине успешно изпитването, дефинирано в т. 6.1.1, е необходимо да се удостовери, че несъответствието е било констатирано в адекватни за изпитването условия, а не в резултат на генериране на неконтролируеми полета. 7. Генериране на необходимата напрегнатост на полето 7.1. Методология на изпитването 7.1.1. За получаване на необходимите за целите на изпитването характеристики на полето се прилага “методът на замяната”. 7.1.2. Етап на калибриране За генериране на необходимата напрегнатост на полето в контролната точка към устройството за генериране на полето се подава мощност с определено ниво при всяка от предвидените за целите на изпитването честоти (както е посочено в т. 5) в отсъствие на ПС в изпитвателния участък; измерва се нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с нивото на подаваната мощност и необходим за определянето на характеристиките на полето, и резултатите се отбелязват. Честотите на изпитването се намират в диапазона от 20 до 1000 MHz. Калибрирането се извършва, започвайки от честота 20 MHz през интервали между честотите не по-големи от 2 % от всяка предходна честота, приключвайки при 1000 MHz. Получените резултати се използват в хода на изпитването за одобряване на типа само ако промени в средствата или оборудването не наложат необходимостта от повторно провеждане на тази процедура. 7.1.3. Етап на изпитване След извършване на калибрирането ПС се вкарва в изпитвателния участък и се разполага в съответствие с изискванията от т. 5. След това към устройството за генериране на полето се подава дефинираната в т. 7.1.2 мощност за всяка от честотите в съответствие с т. 6.1.1. 7.1.4. Какъвто параметър е бил избран в т. 7.1.2 за целите на дефинирането на полето, такъв се използва в хода на изпитването за установяване на напрегнатостта на полето. 7.1.5. Оборудването за генериране на полето и начинът на неговото разполагане в хода на изпитването трябва да удовлетворяват техническите изисквания, наложени по отношение на процедурата, описана в т. 7.1.2. 7.1.6. Устройство за измерване на напрегнатостта на полето За определяне на напрегнатостта на полетов етапа на калибрирането по метода на замяната се използва подходящо компактно устройство за измерване на напрегнатостта на полето. 7.1.7. В етапа на калибрирането по метода на замяната фазовият център на устройството за измерване на напрегнатостта на полето се намира в контролната точка. 7.1.8. Ако в качеството на устройството за измерване на напрегнатостта на полето се използва калибрирана приемателна антена, показания се снемат в три взаимно перпендикулярни направления и за стойност на напрегнатостта на полето се приема изотропната еквивалентна стойност на показанията. 7.1.9. За вземане под внимание на различията в геометричните форми на ПС за даден изпитвателен участък може да се наложи да се определят няколко положения за антената или контролни точки. 7.2. Контур на напрегнатостта на полето 7.2.1. В етапа на калибрирането по метода на замяната (до установяването на ПС в изпитвателния участък) напрегнатостта на полето за най-малко 80 % от калибровъчните честоти трябва да бъде не по-малка от 50 % от номиналната напрегнатост на полето в следните точки: а) за всички устройства за генериране на поле - 0,5 ± 0,05 m от двете страни на контролната точка по линията, преминаваща през контролната точка и на същата височина като контролната точка, перпендикулярно на равнината на надлъжна симетрия на ПС; б) за случаите на ЛПС - 1,50 ± 0,05 m по линията, преминаваща през контролната точка и на същата височина като контролната точка, успоредно на равнината на надлъжна симетрия на ПС. 7.3. Камерен резонанс Когато описаните в т. 7.2.1 условия не са изпълнени, изпитванията не трябва да се провеждат при честотите на камерния резонанс. 7.4. Характеристики на генерирания изпитвателен сигнал 7.4.1. Максимален размах на обвивката Максималният размах на обвивката на изпитвателния сигнал трябва да бъде равен на максималния размах на обвивката на немодулираната хармонична вълна, средноквадратичната стойност на която, изразено във V/m, е определена в т. 3.2 от приложение № 6 (виж фиг. 6 от това приложение). 7.4.2. Форма на вълната на изпитвателния сигнал Изпитвателният сигнал трябва да бъде радиочестотна хармонична вълна, амплитудно модулирана от хармонична вълна с честота 1 KHz при дълбочина на модулацията m равна на 0,8 ± 0,04. 7.4.3. Дълбочина на модулацията Дълбочината на модулацията m се определя съгласно следната формула: максимално отклонение на обвивката - - минимално отклонение на обвивката m = –––––––––––––––––––––––––––––––––– максимално отклонение на обвивката + + минимално отклонение на обвивката Контролната точка се намира в тази равнина Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 3. Контролната точка се намира в тази равнина Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 4. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 5. Стъпка 1 Стъпка 2 Установяване на Завъртане на контролната точка превозното средство Фиг. 6. Характеристики на изпитвателния сигнал, подлежащ на генериране

към чл. 29 Техническите изисквания към електрически/електронни монтажни възли по отношение на електромагнитната съвместимост 1. Технически изисквания към широколентовите електромагнитни смущения, генерирани от електрически/електронни монтажни възли (ЕМВ) 1.1. Метод за измерване Създаваното от представителния за типа си ЕМВ електромагнитно излъчване се измерва с помощта на описания метод в част I на приложение № 9. 1.2. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от ЕМВ 1.2.1. Ако измерванията се извършват по метода, описан в част I на приложение № 9, еталонните допустими стойности за излъчването са 64 до 54 dB μV/m (1600 до 500 μV/m) в честотния диапазон от 30 до 75 MHz, при което пределната стойност намалява логаритмично (линейно) при честоти над 30 MHz, и 54 до 65 dB μV/m (500 до 1800 μV/m) в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, при което пределното ниво нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено във фиг. 1. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz пределното ниво остава постоянно при 65 dB ?V/m (1800 μV/m). 1.2.2. Стойностите, измерени върху представителния за типа си ЕМВ, изразени в dB μV/m, трябва да бъдат най-малко с 2,0 dB (20 %) по-ниски от еталонните допустими стойности. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Честота - MHz - логаритмична скала Електрически/електронен монтажен възел Фиг. 1. Еталонни допустими стойности за широколентовото електромагнитно излъчване 2. Технически изисквания към теснолентовите електромагнитни смущения, генерирани от ЕМВ 2.1. Метод на измерване Създаваното от представителния за типа си ЕМВ електромагнитно излъчване се измерва с помощта на метода, описан в част II на приложение № 9. 2.2. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от ЕМВ 2.2.1. Ако измерванията се извършват по метода, описан в част II на приложение № 9, еталонните допустими стойности за излъчването са 54 до 44 dB μV/m (500 до 160 μV/m) в честотния диапазон от 30 до 75 MHz, при което пределната стойност намалява логаритмично (линейно) при честоти над 30 MHz, и 44 до 55 dB μV/m (160 до 560 μV/m) в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, при което пределното ниво нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е посочено във фиг. 2. В честотния диапазон от 400 до 1000 MHz пределното ниво остава постоянна при 55 dB μV/m (560 μV/m). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Честота - MHz - логаритмична скала Електрически/електронен монтажен възел Фиг. 2. Еталонни допустими стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване 2.2.2. Стойностите, измерени върху представителния за типа си ЕМВ, изразени в dB μV/m, трябва да бъдат най-малко с 2,0 dB (20 %) по-ниски от еталонните допустими стойности. 3. Технически изисквания към устойчивостта на ЕМВ на въздействието на електромагнитно излъчване 3.1. Метод(и) на изпитване Устойчивостта на представителния за типа си ЕМВ на въздействието на електромагнитно излъчване се изпитва по един от методите, описани в част III на приложение № 9. 3.2. Еталонни допустими стойности за устойчивост на ЕМВ 3.2.1. Ако изпитванията се извършват по методите, описани в част III на приложение № 9, еталонните допустими стойности за устойчивост са 48 V/m при метода за изпитване в 150-милиметрова отворена електромагнитна камера, 12 V/m при метода за изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера, 60 V/m при метода за изпитване в коаксиална ТЕМ камера, 48 mА при метода за изпитване чрез директно индуктиране на ток и 24 V/m при метода за изпитване в условията на свободно поле. 3.2.2. При напрегнатост на полето или сила на тока върху представителния за типа си ЕМВ, изразени в съответните измервателни единици, 25 % над еталонната пределна стойност, ЕМВ не трябва да проявява признаци на неизправност, която би могла да доведе до понижаване на експлоатационните характеристики, което би предизвикало объркване на останалите участници в пътното движение или понижаване на качеството на непосредствено управление от страна на водача на оборудвано със системата ПС, което би могло да се забележи от водача или от останалите участници в пътното движение.

към чл. 30 Част I Метод за измерване на излъчваните широколентови електромагнитни излъчвания от електрическите/електронните монтажни възли 1. Общи изисквания 1.1. Измервателни уреди 1.1.1. Измервателното оборудване трябва да удовлетворява изискванията, посочени в публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС). 1.1.2. За измерването на широколентовите електромагнитни смущения, така както това е предвидено в настоящото приложение, се използва квазипиков детектор, а в случай на използване на пиков детектор се прилага подходящ корекционен коефициент в зависимост от честотата на импулсите на смущенията. 1.2. Метод за изпитване Изпитването е предназначено за измерване на широколентовите емисии, излъчвани от ЕМВ. 2. Представяне на резултатите Резултатите от измерванията се посочват в dB μV/m (μV/m) за честотната лента с ширина 120 KHz. Ако действителната ширина на честотната лента В (изразена в KHz) на измервателния уред се различава от 120 KHz, получените стойности в ?V/m трябва да бъдат приведени към ширина на лентата 120 KHz чрез умножаване с коефициента 120/В. 3. Място за провеждане на измерванията 3.1. Изпитвателният участък трябва да удовлетворява изискванията, посочени в публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС) (виж фиг. 1). 3.2. Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или превозното средство, в което е разположено измервателното оборудване, трябва да бъдат извън границите, посочени във фигура 1. 3.3. Изпитванията могат да се провеждат в затворени помещения, ако може да бъде доказана корелацията между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Затворените помещения за изпитването могат да не удовлетворяват изискванията по отношение на размерите от фиг. 1, с изключение на изискванията по отношение на разстоянието между антената и изпитвания ЕМВ и височината на антената (виж фиг. 2 и 3). 3.4. Външна среда За да се гарантира, че никакъв външен шум или сигнал с достатъчна амплитуда не би оказал съществено влияние върху измерванията, преди и след основното изпитване се извършва измерване по отношение на външните условия. При двете измервания стойността на външния шум или на сигнала трябва да бъде с най-малко 10 dB по-ниска от контролните нива, посочени в т. 1.2.1 от приложение № 8, с изключение на случаите, в които става въпрос за целенасочени външни теснолентови предавания. 4. Състояние на ЕМВ в хода на изпитването 4.1. Изпитваният ЕМВ трябва да бъде в нормално работно състояние. 4.2. Измерванията върху ЕМВ не трябва да се провеждат по време на дъжд или други валежи или до 10 min след прекратяването на дъжда или валежите. 4.3. Условия на изпитването 4.3.1. Изпитваният ЕМВ и неговата електропроводна система трябва да бъдат разположени върху опори на височина 50 ± 5 mm над изработена от дърво или еквивалентен материал маса, която не провежда електрическия ток. Въпреки това, ако която и да било част от изпитвания ЕМВ трябва да бъде електрически съединена с металната каросерия на ПС, тази част се разполага върху заземена повърхност, към която се свързва електрически. Заземената повърхност представлява метален лист с минимална дебелина 0,5 mm. Минималният размер на заземената повърхност зависи от размера на изпитвания ЕМВ, но трябва да бъде достатъчен за разполагане на електропроводната система и компонентите на ЕМВ. Заземената повърхност трябва да бъде съединена със защитния проводник на заземителната система. Заземената повърхност трябва да бъде разположена на височина 1,0 ± 0,1 m над покритието на изпитвателния участък и трябва да бъде успоредна на същото. 4.3.2. Изпитваният ЕМВ се разполага и свързва в съответствие с предявените към него експлоатационни изисквания. Електропроводната система се разполага по дължината на по-близкия до антената край на заземената повърхност/масата и на не повече от 100 mm от този край. 4.3.3. Изпитваният ЕМВ се свързва със заземителната система в съответствие с указанията за инсталиране, дадени от производителя; не се разрешават допълнителни заземяващи връзки. 4.3.4. Минималното разстояние между изпитвания ЕМВ и всички останали проводящи конструкции, например стените за екраниране на зоната (с изключение на заземената повърхност/масата, намираща се под изпитвания обект), трябва да бъде 1,0 m. 4.4. Захранването към изпитвания ЕМВ се подава посредством физерна линия (ФЛ) 5 ?H / 50 ?, която е електрически свързана със заземената повърхност. Захранващото електрическо напрежение се поддържа в границите ± 10 % от номиналното работно напрежение на системата. Възможните пулсации на напрежението трябва да бъдат по-малки от 1,5 % от номиналното работно напрежение на системата, измерено върху контролния извод на ЕС. 4.5. Ако изпитваният ЕМВ се състои от повече от един блок, съединителните кабели в идеалния случай представляват електропроводната система, предназначена за използване върху превозното средство. Ако такава няма, дължината на свързването между електронния блок и ФЛ трябва да бъде 1500 ± 75 mm. Всички кабели трябва да бъдат свързани към съответните елементи по начин, максимално близък до реалните условия, като за предпочитане е да се използват реални консуматори и изпълнителни устройства. Ако за осигуряването на подходящи условия за работа на изпитвания ЕМВ се изисква допълнително оборудване, трябва да се направи корекция с оглед на неговото влияние върху нивото на измерваните смущения. 5. Тип, положение и ориентиране на антената 5.1. Тип на антената Допуска се използването на всякакви линейно поляризирани антени, при условие че могат да бъдат стандартизирани в съответствие с изискванията, предявявани по отношение на контролните антени. 5.2. Височина и разстояние на измерването 5.2.1. Височина Фазовият център на антената се намира на височина 150 ± 10 mm над заземителната равнина. 5.2.2. Разстояние на измерването Хоризонталното разстояние от фазовия център или ако е приложимо, края на антената до края на заземената повърхност трябва да бъде 1,00 ± 0,05 m. Никоя част на антената не трябва да бъде на разстояние, по-малко от 0,5 m от заземената повърхност. Антената се разполага успоредно на плоскостта, перпендикулярна на заземената повърхност и минаваща през края на заземената повърхност, по протежението на който преминава основната част от електропроводната система. 5.2.3. Ако изпитването се провежда в затворено помещение с цел електромагнитно екраниране на радиочестотите, приемните елементи на антената трябва да се намират на разстояние не по-малко от 0,5 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Между приемната антена и изпитвания ЕМВ не трябва да има каквито и да било поглъщащи материали. 5.3. Ориентиране и поляризация на антената В точката за измерването показания трябва да се снемат както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената. 5.4. Показания на уредите Максималното от двете показания, отчетени (в съответствие с т. 5.3) при всяка от фиксираните честоти, се приема за основно показание по отношение на честотата, при която е било извършено измерването. 6. Честоти 6.1. Измервания Измерванията се провеждат в честотния диапазон 30 - 1000 MHz. Счита се с достатъчно високо ниво на вероятност, че даден ЕМВ удовлетворява зададените пределни стойности в рамките на целия честотен диапазон, ако същите са удовлетворени при следните 13 честоти от диапазона, т.е.: 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750 и 900 MHz. Ако в хода на изпитването пределното ниво бъде превишено, трябва убедително да се докаже , че това е свързано със смущенията, предизвикани от ЕМВ, а не от фоновото излъчване. 6.1.1. Пределните стойности се отнасят до целия честотен диапазон от 30 до 1000 MHz. 6.1.2. Измерванията могат да се провеждат както с квазипикови, така и с пикови детектори. В т. 1 от приложение № 6 и т. 1 от приложение № 8 са посочени пределни стойности за квазипиковите детектори. Ако се използва пиков детектор, за лентата с ширина 1 МHz се добавят 38 dB, а за лентата с ширина 1 KHz се изваждат 22 dB. 6.2. Допустими отклонения Фиксирана честота (MHz) Допустимо отклонение (MHz) 45, 65, 90, 120, 150, 190 и 230 ± 5 280, 380, 450, 600, 750 и 900 ± 20 Допустимите отклонения се отнасят до посочените честоти и са предназначени за вземане под внимание на възможното влияние на сигналите, предавани при номиналните фиксирани честоти или близки до тях честоти в хода на измерването. Хоризонтален участък, в който няма повърхности, отразяващи електромагнитни вълни Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1. Граници на участъка за изпитване на електрически/електронен монтажен възел Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 2. Схема на разположението на изпитвателното оборудване за определяне на излъчваните от ЕМВ електромагнитни излъчвания (общ план) Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 3. Разположение на изпитвателното оборудване за определяне на излъчвани от ЕМВ електромагнитни излъчвания във вертикална равнина Част II Метод за измерване на излъчваните теснолентови електромагнитни излъчвания от електрическите/електронните монтажни възли 1. Общи изисквания 1.1. Измервателни уреди 1.1.1. Измервателното оборудване трябва да удовлетворява изискванията, посочени в публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС). 1.1.2. За измерването на теснолентовите електромагнитни смущения, така както това е предвидено в това приложение, се използва детектор за средни стойности или пиков детектор. 1.2. Метод за изпитване 1.2.1. Изпитването е предназначено за измерване на теснолентовите електромагнитни излъчвания, причинявани например от микропроцесорните системи. 1.2.2. В рамките на кратък (2-3 min) първоначален етап във връзка с избора на поляризацията на антената се допуска извършване на сканиране на честотния диапазон, посочен в т. 6.1, с помощта на спектроанализатор, с цел установяване на наличието и/или локализацията на пикови емисии. Това може да подпомогне избора на честоти за провеждане на изпитването (виж т. 6). 2. Представяне на резултатите Резултатите от измерванията се посочват в dB μV/m (μV/m). 3. Място за провеждане на измерванията 3.1. Изпитвателният участък трябва да удовлетворява изискванията от публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС) (виж фиг. 1 към част I). 3.2. Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или ПС, в което е разположено измервателното оборудване, да са извън границите, посочени във фиг. 1 към част I. 3.3. Изпитванията могат да се провеждат в затворени помещения, когато може да бъде доказана корелацията между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Затворените помещения за изпитването могат да не удовлетворяват изискванията по отношение на размерите от фиг. 1 към част I, с изключение на изискванията по отношение на разстоянието между антената и изпитвания ЕМВ и височината на антената (виж фиг. 2 и 3 към част I). 3.4. Външна среда За да се гарантира, че никакъв външен шум или сигнал с достатъчна амплитуда не би оказал съществено влияние върху измерванията, преди и след основното изпитване се извършва измерване по отношение на външните условия. При двете измервания стойността на външния шум или на сигнала да е с най-малко 10 dB по-ниска от контролните нива, посочени в т. 2.2.1 от приложение № 8, с изключение на случаите, в които става въпрос за целенасочени външни теснолентови предавания. 4. Състояние на ЕМВ по време на изпитванията 4.1. Изпитваният ЕМВ е в нормално работно състояние. 4.2. Измерванията върху ЕМВ не се провеждат по време на дъжд или други валежи или до 10 min след прекратяването на дъжда или валежите. 4.3. Условия на изпитването 4.3.1. Изпитваният ЕМВ и неговата електропроводна система се разполагат върху опори на височина 50 ± 5 m над изработена от дърво или еквивалентен материал маса, която не провежда електрическия ток. Въпреки това, ако която и да било част от изпитвания ЕМВ трябва да бъде електрически свързана с металната каросерия на превозното средство, въпросната част се разполага върху заземена повърхност, към която се свързва електрически. Заземената повърхност представлява метален лист с минимална дебелина 0,5 mm. Минималният размер на заземената повърхност зависи от размера на изпитвания ЕМВ, но да е достатъчен за разполагане на електропроводната система и компонентите на ЕМВ. Заземената повърхност се съединява със защитния проводник на заземителната система. Тя се разполага на височина 1,0 ± 0,1 m над покритието на изпитвателния участък и успоредно на него. 4.3.2. Изпитваният ЕМВ се разполага и свързва в съответствие с предявените към него експлоатационни изисквания. Електропроводната система се разполага по дължината на по-близкия до антената край на заземената повърхност/масата и на не повече от 100 mm от този край. 4.3.3. Изпитваният ЕМВ се свързва със заземителната система в съответствие с указанията за инсталиране, дадени от производителя; не се разрешават допълнителни заземяващи връзки. 4.3.4. Минималното разстояние между изпитвания ЕМВ и всички останали проводящи конструкции, например стените за екраниране на зоната (с изключение на заземената повърхност/масата, намираща се под изпитвания обект), трябва да бъде 1,0 m. 4.4. Захранването към изпитвания ЕМВ се подава посредством фидерна линия (ФЛ) 5 ?H/50 ?, която е електрически свързана със заземената повърхност. Захранващото електрическо напрежение се поддържа в границите ± 10 % от номиналното работно напрежение на системата. Възможните пулсации на напрежението да са по-малки от 1,5 % от номиналното работно напрежение на системата, измерено върху контролния извод на ЕС. 4.5. Ако изпитваният ЕМВ се състои от повече от един блок, съединителните кабели в идеалния случай представляват електропроводната система, предназначени за използване върху ПС. Когато такава няма, дължината на свързването между основния блок и ЕС да е 1500 ± 75 mm. Всички кабели да са свързани към съответните елементи по начин, максимално близък до реалните условия, като за предпочитане е да се използват реални консуматори и изпълнителни устройства. Ако за осигуряването на подходящи условия за работа на изпитвания ЕМВ се изисква допълнително оборудване, да се направи корекция с оглед на неговото влияние върху нивото на измерваните смущения. 5. Тип, положение и ориентиране на антената 5.1. Тип на антената Допуска се използването на всякакви линейно поляризирани антени, при условие че могат да бъдат стандартизирани в съответствие с изискванията, предявявани по отношение на контролните антени. 5.2. Височина и разстояние на измерването 5.2.1. Височина Фазовият център на антената се намира на височина 50 ± 10 mm над заземителната равнина. 5.2.2. Разстояние на измерването Хоризонталното разстояние от фазовия център или ако е приложимо, края на антената до края на заземената повърхност трябва да бъде 1,00 ± 0,05 m. Никоя част на антената не трябва да бъде на разстояние, по-малко от 0,5 m от заземената повърхност. Антената се разполага успоредно на плоскостта, перпендикулярна на заземената повърхност и минаваща през края на заземената повърхност, по протежението на който преминава основната част от проводниците. 5.2.3. Ако изпитването се провежда в затворено помещение с цел електромагнитно екраниране на радиочестотите, приемните елементи на антената трябва да се намират на разстояние не по-малко от 0,5 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Между приемната антена и изпитвания електрически/електронен възел на ПС да няма каквито и да било поглъщащи материали. 5.3. Ориентиране и поляризация на антената В точката за измерването показания да се снемат както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената. 5.4. Показания на уредите Максималното от двете показания, снети (в съответствие с т. 5.3) при всяка от фиксираните честоти, се приема за основно показание по отношение на честотата, при която е било извършено измерването. 6. Честоти 6.1. Измервания Измерванията се провеждат в честотния диапазон 30 - 1000 MHz. Диапазонът се разделя на 13 ленти. Във всяка лента може да се извърши проверка при една фиксирана честота, за да се потвърди, че наложените изисквания са удовлетворени. За потвърждаване на факта, че ЕМВ удовлетворява изискванията от това приложение, техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитването, извършва проверки за по една точка във всяка от следните 13 честотни ленти: 30-50, 50-75, 75-100, 100-130, 130-165, 165-200, 200-250, 250-320, 320-400, 400-520, 520-660, 660-820, 820-1000 MHz. Когато в хода на изпитването пределното ниво бъде превишено, трябва убедително да се докаже , че това е свързано със смущенията, предизвикани от изпитвания ЕМВ, а не от фоновото излъчване. 6.2. Когато в рамките на първоначалния етап, който може да бъде проведен в съответствие с описанието от т. 1.3, нивото на излъчваните теснолентови смущения за всяка от посочените в т. 6.1 ленти е с най-малко 10 dB по-ниско от контролното ниво, се счита, че ЕМВ удовлетворява изискванията от това приложение по отношение на съответната честотна лента. Част III Метод за изпитване за определяне на устойчивостта на електрическите/електронните монтажни възли на въздействието на електромагнитното излъчване 1. Общи изисквания 1.1. Измервателни методи 1.1.1. ЕМВ могат да удовлетворяват изискванията от което и да било от съчетанията от следните изпитвателни методи по преценка на производителя при условие, че това осигурява покриване на целия честотен диапазон, посочен в т. 5.1. - Изпитване в отворена електромагнитна камера - виж фиг. от 4 до 7. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 4. Изпитване в 150-милиметрова отворена електромагнитна камера 1 = Екранирана камера 2 = Кабелна система 3 = Изпитван обект 4 = Съгласуващ товар 50 Ω 5 = Генератор на честоти 6/7 = Резервен акумулатор 8 = Захранващ източник 9 = Филтър 10 = Периферно устройство 11 = Филтър 12 = Периферен блок на видеосистемата 13 = Оптико-електрически преобразoвател 14 = Оптични линии 15 = Неекранирано периферно устройство 16 = Линейно или екранирано периферно устройство 17 = Оптико-електрически преобразoвател 18 = Изолираща опора 19 = Видеокамера Всички размери са в mm Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Всички размери са в mm L = 2500 mm S = 800 mm W = 740 mm h = 150 mm Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 5. Изпитване в 150-милиметрова отворена електромагнитна камера Легенда: 1 = Изпитван обект 2 = Кабелна система 3 = Периферно устройство 4 = Изходно съпротивление 5 = Изолираща опора Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 6. Изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера 1 = Заземена повърхност 2 = Основен сноп и кабели за съединяване с датчици/задействащи устройства 3 = Дървен корпус 4 = Токопровеждаща пластина 5 = Изолатор 6 = Изпитван обект 7 = Месингова скоба Всички размери са в mm Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 7. Размери за 800-милиметрова отворена електромагнитна камера - Изпитване чрез директно индуктиране на тока - виж фиг. 8. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Всички размери са в mm Фиг. 8. Примерна конфигурация за изпитване чрез непосредствено индуктиране на ток 1 = Електромонтажен възел (ЕМВ) 2 = Измерител на високочестотен ток (по избор) 3 = Индуктор на високочестотен ток 4 = Фидерна линия 5 = Филтрираща мрежа на екранираната камера 6 = Източник на захранване 7 = Блок за взаимодействие с ЕМВ: стимулираща и контролна система 8 = Генератор на сигнали 9 = Широколентов усилвател 10 = Насочващ отклонител (ВЧ, 50 Ω) 11 = ВЧ или еквивалентна измервателна система 12 = Спектроанализатор или еквивалентно устройство (по избор) - Изпитване в коаксиална ТЕМ камера (напречна електромагнитна камера) - виж фиг. 9 и 10 и таблицата. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 9. Изпитване в коаксиална ТЕМ камера 1 = Външен проводник - екран 2 = Вътрешен проводник 3 = Изолатор 4 = Входен N конектор 5 = Изолатор 6 = Врата 7 = Изходен панел (реглета) 8 = Захранване към изпитвания обект 9 = Съгласуващ товар 50 Ω 10 = Изолация 11 = Изпитван обект (максимална височина една трета от разстоянието между пода на камерата и вътрешния проводник) Размери на коаксиална ТЕМ камера Изглед на хоризонтално сечение Изглед на вертикално сечение Фиг. 10. Схема на правоъгълна коаксиална ТЕМ камера В таблицата са посочени размерите на камерата в зависимост от горните честотни граници: Горна Отноше- Отноше- Разде- Вътре- честота ние между ние между лително шен про- (MHz) размерите размерите разсто- водник на камера- на камера- яние та W : b та L/W b (сm) S (сm) 200 1,69 0,66 56 70 200 1,00 1 60 50 Типични размери на коаксиалната ТЕМ камера - Изпитване в условията на свободно поле - виж фиг. 11 и 12. Всички размери са в mm Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Фиг. 11. Изпитване за определяне на устойчивостта на ЕМВ в условията на свободно поле. Общ изглед на изпитвателната камера Фиг. 12. Изпитване за определяне на устойчивостта на ЕМВ в условията на свободно поле. Изглед по равнината на надлъжна симетрия на изпитвателната камера 1.1.2. По причина на излъчването на генерираните в хода на изпитванията електромагнитни полета всички изпитвания се провеждат в екранирана зона (коаксиалната ТЕМ камера представлява екранирана зона). 2. Представяне на резултатите За изпитванията, описани в това приложение, стойностите на напрегнатостта на полето се посочват във V/m, а индуктираният ток в mA. 3. Място за провеждане на измерванията 3.1. Изпитвателната установка да може да генерира необходимия изпитвателен сигнал в диапазоните на честотите, дефинирани в това приложение. Изпитвателната установка трябва да удовлетворява изискванията на националното законодателство по отношение на излъчването на електромагнитни сигнали. 3.2. Измервателното оборудване се разполага извън камерата. 4. Състояние на ЕМВ по време на изпитването 4.1. Изпитваният ЕМВ трябва да бъде в нормално работно състояние. Той трябва да бъде разположен така, както е посочено в това приложение, освен ако за отделните изпитвателни методи не са предвидени различни схеми за разполагане. 4.2. Захранването се подава към изпитвания ЕМВ с помощта на електрически заземена захранваща фидерна линия (ФЛ) (5 ?H/50 ?). Напрежението на електрозахранването се поддържа в границите ± 10 % от номиналното работно напрежение на системата. Пулсациите на напрежението да са по-малки от 1,5 % от номиналното работно напрежение на системата, измерено върху контролния извод на ЕС. 4.3. В етапа на калибрирането да е в наличност цялото допълнително оборудване, необходимо за осигуряване на работата на изпитвания ЕМВ. В хода на калибрирането допълнителното оборудване да се намира на разстояние не по-малко от 1 m от контролната точка. 4.4. За гарантиране на възпроизводимостта на резултатите от измерването оборудването, което генерира изпитвателния сигнал, и начинът за неговото разполагане трябва да удовлетворяват изискванията, които се прилагат по отношение на всеки отделен етап от калибрирането (т. 7.2, 7.3.2.3, 8.4, 9.2 и 10.2). 4.5. Ако изпитваният ЕМВ се състои от повече от един блок, в оптималния вариант трябва да се използва електропроводната система на ПС. Ако такива няма, дължината на разстоянието между електронния блок за управление и ЕС да е 1500 ± 75 mm. Всички кабели да са свързани към съответните елементи по начин, максимално близък до реалните условия, като за предпочитане е да се използват реални консуматори и изпълнителни устройства. 5. Диапазон на честотите, продължителност 5.1. Измерванията се провеждат в диапазона на честотите 20 - 1000 MHz. 5.2. За потвърждаване на факта, че ЕМВ удовлетворява(т) изискванията от това приложение, изпитванията се провеждат с до 14 фиксирани честоти в рамките на дадения диапазон, т.е.: 27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750 и 900 MHz. Под внимание се взема времето за сработване на изпитваното оборудване, като продължителността на изпитването да е достатъчна, за да може изпитваното оборудване да реагира в нормални условия. Във всички случаи продължителността да не е по-малка от 2 s. 6. Характеристики на генерирания изпитвателен сигнал 6.1. Максимален размах на обвивката Максималният размах на обвивката на изпитвателния сигнал трябва да бъде равен на максималния размах на обвивката на немодулираната хармонична вълна, средноквадратичната стойност на която е определена в т. 3.2 от приложение № 6 (виж фиг. 6 към приложение № 7, част III). 6.2. Форма на вълната на изпитвателния сигнал Изпитвателният сигнал да е радиочестотна хармонична вълна, амплитудно модулирана от хармонична вълна с честота 1 KHz при дълбочина на модулацията m равна на 0,8 ± 0,04. 6.3. Дълбочина на модулацията Дълбочината на модулацията m се определя съгласно формулата: максимално отклонение на обвивката - - минимално отклонение на обвивката m = –––––––––––––––––––––––––––––––– максимално отклонение на обвивката + + минимално отклонение на обвивката 7. Изпитване в отворена електромагнитна камера 7.1. Метод за изпитване Методът за изпитване предполага подлагане на въздействието на полета с конкретни стойности на напрегнатостта на електропроводната система, свързваща компонентите на ЕМВ. 7.2. Измерване на напрегнатостта на полето в отворената електромагнитна камера При всяка от избираните изпитвателни честоти към електромагнитна камера се подава мощност с определено ниво за генериране на необходимата напрегнатост на полето в зоната за изпитването в отсъствие на изпитвания ЕМВ, измерва се нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност и необходим за целите на определянето на характеристиките на полето, и резултатите се отбелязват. Тези резултати се използват в хода на изпитването за одобряване на типа, освен ако промените в средствата или оборудването не наложат необходимост от повтаряне на тази процедура. По време на тази фаза на калибриране сензорът за измерване на напрегнатост на полето се разполага под токопровеждащия проводник, центриран в надлъжно направление, във вертикално направление и в напречно направление. Електронният блок на измервателя да се намира възможно най-далеч от надлъжната ос на електромагнитната камера. 7.3. Разполагане на изпитвания ЕМВ 7.3.1. Изпитване в 150-милиметровата отворена електромагнитна камера Изпитвателният метод дава възможност за генериране на еднородно поле между токопровеждащия проводник (отворена електромагнитна камера със съпротивление 50 ?) и заземената повърхност (проводящата повърхност на изпитвателната маса), между които може да се разположи част от електропроводната система. Електронният блок(ове) за управление на изпитвания ЕМВ се разполага върху заземената повърхност, но извън електромагнитната камера, като един от неговите краища е успореден на токопровеждащия проводник на лентовата система. Той трябва да се намира на разстояние 200 ± 10 mm от линията от заземената повърхност, разположена непосредствено под края на токопровеждащия проводник. Разстоянието между който и да е край на токопровеждащия проводник и което и да било периферно устройство, използвано за целите на измерванията, да е не по-малко от 200 mm. Секцията на електропроводната система на изпитвания ЕМВ се разполага хоризонтално между токопровеждащия проводник и заземената повърхност (виж фиг. 4 и 5 към това приложение). 7.3.1.1. Минималната дължина на електропроводната система, която трябва да включва проводника на електрозахранването на електронния блок за управление и трябва да бъде разположена под електромагнитната камера, е 1,5 m, освен ако дължината на електропроводната система в превозното средство не е по-малка от 1,5 m. В този случай дължината на електропроводната система да е равна на максималната дължина на електропроводната система, използвани в ПС. Отклоненията, намиращи се по протежението на тази дължина, да са ориентирани перпендикулярно спрямо надлъжната ос на линията. 7.3.1.2. В противен случай пълната дължина на електропроводната система, включително дължината на най-дългото отклонение, трябва да бъде 1,5 m. 7.3.2. Изпитване в 800-милиметровата отворена електромагнитна камера 7.3.2.1. Метод за изпитване Електромагнитната камера се състои от две успоредни метални пластини, намиращи се на разстояние 800 mm една от друга. Изпитваното оборудване се разполага в средата между тези пластини и се подлага на въздействието на електромагнитно поле (виж фиг. 6 и 7). Този метод може да се използва за изпитване на окомплектувани електронни системи, включително сензори и изпълнителни устройства, а също така и блокове за управление и електропроводна система. Методът е подходящ за уреди, чийто максимален размер е по-малък от 1/3 от разстоянието между пластините. 7.3.2.2. Разположение на електромагнитната камера Електромагнитната камера се разполага в екранирано помещение (за предотвратяване на разпространението на излъчването) на разстояние не по-малко от 2 m от стени и каквито и да било метални прегради, за да се предотврати отразяването на електромагнитното излъчване. За намаляването на това отразяване може да се използва материал, който поглъща радиовълните. Електромагнитната камера се разполага върху непроводящи опори на височина не по-малко от 0,4 m от пода. 7.3.2.3. Калибриране на електромагнитната камера Устройството за измерване на напрегнатостта на полето се разполага в рамките на средната една трета от надлъжното, вертикалното и напречното измерениe от пространство между пластините в отсъствието на изпитваната система. Придружаващото измервателно оборудване се разполага извън границите на екранираното помещение. При всяка от избираните изпитвателни честоти към електромагнитната камера се подава мощност с определено ниво за генериране на необходимата напрегнатост на полето върху антената. Нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност и необходим за целите на определянето на характеристиките на полето, се използва в хода на изпитването за одобряване на типа, освен ако промените в средствата или оборудването не наложат необходимост от повтаряне на тази процедура. 7.3.2.4. Разполагане на изпитвания ЕМВ Основният блок за управление се разполага в рамките на средната една трета от надлъжното, вертикалното и напречното измерения от пространство между двете пластини на електромагнитната камера. Блокът се поставя върху опора, изработена от непроводящ материал. 7.3.2.5. Основен сноп свързващи проводници за сензорите/изпълнителните устройства Основният сноп на проводници и кабели за свързване със сензорите/изпълнителните устройства се издига вертикално от блока за управление до горната заземена повърхност (това дава възможност за максимално увеличаване на степента на взаимодействие с електромагнитното поле). След това същите трябва да преминават върху долната част на тази повърхност до единия от свободните й краища, където трябва да завият и преминат върху външната част на заземената повърхност възможно най-далеч от местата на захранване на отворената електромагнитна камера. Кабелите да се насочват към измервателното оборудване, което се разполага в зоната извън влиянието на електромагнитното поле, например върху пода на екранираното помещение на разстояние не по-малко от 1 m от отворената електромагнитна камера. 8. Изпитване за определяне на устойчивостта на ЕМВ в условията на свободно поле 8.1. Метод за изпитване Методът дава възможност за изпитване на електрическите/електронните системи на превозното средство чрез въздействието върху ЕМВ с генерирано от антена електромагнитно излъчване. 8.2. Описание на изпитвателния стенд Изпитването се провежда върху стенд във вътрешността на полуекранирана камера, чиято екранирана част стига до горната повърхност на стенда. 8.2.1. Заземена повърхност 8.2.1.1. За целите на изпитването за определяне на устойчивостта в условията на свободното поле изпитваният ЕМВ и електропроводната система се разполагат върху опори на височина 50 ± 5 mm над маса, изработена от дърво или еквивалентен материал, която не провежда електрическия ток. Въпреки това, ако която и да било част от изпитвания ЕМВ е електрически свързана с металната каросерия на ПС, тази част се разполага върху заземена повърхност, към която се свързва електрически. Заземената повърхност представлява метален лист с минимална дебелина 0,5 mm. Минималният размер на заземената повърхност зависи от размера на изпитвания ЕМВ, но да е достатъчен за разполагане на електропроводната система и компонентите на ЕМВ. Заземената повърхност се съединява със защитния проводник на заземителната система. Заземената повърхност се разполага на височина 1,0 ± 0,1 m над покритието на изпитвателния участък, успоредна на същото. 8.2.1.2. Изпитваният ЕМВ се разполага и свързва в съответствие с инструкцията за експлоатация. Електропроводната система на електрозахранването се разполага по протежението на по-близкия до антената край на заземената повърхност/масата и на не повече от 100 mm от този край. 8.2.1.3. Изпитваният ЕМВ се свързва със заземителната система в съответствие с указанията за инсталиране, подадени от производителя; не се допускат допълнителни заземяващи връзки. 8.2.1.4. Минималното разстояние между изпитвания ЕМВ и всички останали проводящи конструкции, например стените за екраниране на зоната (с изключение на заземената равнина/масата, намираща се под изпитвания обект), е 1,0 m. 8.2.1.5. Повърхнината на заземената повърхност да е не по-малка от 2,25 m2, а най-малката й страна - не по-къса от 750 mm. Заземената повърхност се съединява с камерата чрез свързващи кабели, така че съответното постояннотоково съпротивление да не е по-голямо от 2,5 m?. 8.2.2. Разполагане на изпитвания ЕМВ В случаите, когато върху металния изпитвателен стенд се разполага едрогабаритно оборудване, за целите на изпитването изпитвателният стенд се разглежда като част от заземената повърхност и се снабдява с подходящи връзки. Външните повърхности на изпитвателния образец да се намират на разстояние не по-малко от 200 mm от края на заземената повърхност. Всички съединителни проводници и кабели да се намират на разстояние, не по-малко от 100 mm от края на заземената повърхност, а разстоянието до заземената повърхност (от най-ниската точка на електропроводната система) е 50 ± 5 mm. Захранването се подава към изпитвания ЕМВ с помощта на стационарна захранваща линия (5 ?Hz/50 ?). 8.3. Тип, положение и ориентиране на устройството за генериране на полето 8.3.1. Тип на устройството за генериране на полето 8.3.1.1. Типът(овете) на устройството за генериране на полето се избира(т) по начин, при който в контролната точка (виж т. 8.3.4) се постига желаната напрегнатост на полето при съответните честоти. 8.3.1.2. Устройството(ата), генериращо(и) полето, може(могат) да бъде(бъдат) антена(и) или микролентова печатна антена. 8.3.1.3. Конструкцията и ориентирането на което и да било устройство за генериране на поле да осигуряват хоризонтална или вертикална поляризация на генерираното поле в честотната лента 20 - 1000 MHz. 8.3.2. Височина и разстояние на измерването 8.3.2.1. Височина Фазовият център на която и да било антена се намира на височина не по-малка от 150 ± 10 mm над повърхността, върху която е разположен изпитваният ЕМВ. Никоя от частите на който и да било от излъчващите елементи на антената да не се намира на разстояние, по-малко от 250 mm от пода на помещението. 8.3.2.2. Разстояние на измерването 8.3.2.2.1. За максимално съответствие на реалните условия на експлоатация устройството за генериране на полето се разполага, доколкото условията позволяват това, възможно най-далеч от ЕМВ. Това разстояние обикновено попада в диапазона 1 - 5 m. 8.3.2.2.2. Ако изпитването на ПС се провежда в затворено помещение, излъчващите елементи на устройството за генериране на полето да се намират на разстояние не по-малко от 0,5 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на помещението. Между предаващата антена и изпитвания ЕМВ да няма каквито и да било поглъщащи материали. 8.3.3. Разполагане на антената по отношение на изпитвания ЕМВ 8.3.3.1. Излъчващите елементи на устройството за генериране на полето да се намират на разстояние не по-малко от 0,5 m от края на заземената повърхност. 8.3.3.2. Фазовият център на устройството за генериране на полето да се намира в плоскостта, която: а) е перпендикулярна на заземената повърхност; б) минава през края на заземената повърхност и средната точка от основната част на електропроводната система; в) е перпендикулярна на края на заземената повърхност и основната част на електропроводната система. Устройството за генериране на полето да е разположено успоредно на тази плоскост (виж фиг. 11 и 12). 8.3.3.3. Всяко устройство за генериране на поле, разположено над заземената повърхност или над изпитвания ЕМВ, да се разпростира над изпитвания ЕМВ. 8.3.4. Контролна точка По смисъла на това приложение контролна точка е точката, в която се определя напрегнатостта на полето и която се намира: 8.3.4.1. на разстояние най-малко 1 m в хоризонталната плоскост от фазовия център на антената или най-малко 1 m във вертикалната плоскост от излъчващите елементи на пластинчатата антена; 8.3.4.2. в плоскостта, която: а) е перпендикулярна на заземената повърхност; б) е перпендикулярна на края на заземената повърхност, по който минава основната част от електропроводната система; в) минава през края на заземената повърхност и средната точка от основната част на електропроводната система; г) минава през средната част от основната част на електропроводната система, минаваща по дължината на близкия до антената край на заземената повърхност; 8.3.4.3. на височина 150 ± 10 mm над пътната повърхност. 8.4. Генериране на необходимата напрегнатост на полето; методология на изпитването 8.4.1. За генериране на условията на полето за изпитването се прилага “Методът на замяната”. 8.4.2. Метод на замяната За генериране на необходимата напрегнатост на полето в контролната точка (определена в т. 8.3.4) към устройството за генериране на полето се подава мощност с определено ниво при всяка от избраните изпитвателни честоти в отсъствие на изпитвания ЕМВ в зоната на изпитването; измерва се нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност и необходим за целите на определянето на характеристиките на полето, и резултатите се отбелязват. Тези резултати се използват в хода на изпитването за одобряване на типа, освен ако промените в средствата или оборудването не наложат необходимост от повтаряне на тази процедура. 8.4.3. В етапа на калибрирането допълнителното оборудване да се намира на разстояние не по-малко от 1 m от контролната точка. 8.4.4. Устройство за измерване на напрегнатостта на полето За определяне на напрегнатостта на полето в етапа на калибрирането в рамките на метода на замяната се използва подходящ компактен измервател на напрегнатостта на полето. 8.4.5. Фазовият център на устройството за измерване на напрегнатостта на полето да съвпада с контролната точка. 8.4.6. След това изпитваният ЕМВ, който може да включва допълнителна заземена повърхност, се разполага в изпитвателния участък и привежда в съответствие с изискванията от т. 8.3. Когато се използва втора заземена повърхност, тя да се намира на разстояние до 5 mm от заземената повърхност на изпитвателния стенд и да бъде електрически свързана с нея. След това към устройството за генериране на полето при всяка от честотите, посочени в т. 5, се подава необходимата мощност, посочена в т. 8.4.2. 8.4.7. Какъвто параметър е бил избран в съответствие с т. 8.4.2 за целите на определянето на характеристиките на полето, такъв се използва в хода на изпитването за генериране на напрегнатостта на полето. 8.5. Контур на напрегнатостта на полето 8.5.1. В етапа на калибрирането В етапа на калибрирането по метода на замяната (до установяването на ПС в изпитвателния участък) напрегнатостта на полето да е не по-малка от 50 % от номиналната напрегнатост на полето на разстояние 0,5 ± 0,05 m от двете страни на контролната точка по линията, успоредна на близкия до антената край на заземената повърхност и преминаваща през контролната точка. 9. Изпитване в коаксиална ТЕМ камера 9.1. Метод за изпитване В коаксиалната ТЕМ камера (напречни електромагнитни колебания) се генерира еднородно поле между вътрешния проводник и корпуса (заземена повърхност). Камерата се използва за изпитване на ЕМВ (виж фиг. 9). 9.2. Измерване на напрегнатостта на полето в коаксиалната ТЕМ камера 9.2.1. Напрегнатостта на електрическото поле в коаксиалната ТЕМ камера се определя по следната формула: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където: Е е електрическото поле (V/m); Р - мощността, подавана в камерата (W); Z - съпротивлението на камерата (50 ?); d - разстоянието (в m) между горната стена и пластината. 9.2.2. Алтернативно в горната половина на коаксиалната ТЕМ камера се разполага подходящ сензор за напрегнатост на полето. В тази част от коаксиалната ТЕМ камера електронният(ите) блок(ове) за управление оказва(т) само незначително влияние върху напрегнатостта на полето. Напрегнатостта на полето се определя от изходния сигнал на този сензор. 9.3. Размери на коаксиалната ТЕМ камера За запазване на еднородността на полето в коаксиалната ТЕМ камера и гарантиране на възпроизводимостта на резултатите от измерването размерът на изпитвания обект да не е по-голям от една трета от вътрешната височина на камерата. Препоръчваните размери на коаксиалната ТЕМ камера са показани на фиг. 10 и таблицата. 9.4. Проводници за подаване на електрозахранването, предаване на сигналите и осигуряване на контрола Коаксиалната ТЕМ камера трябва да е снабдена с изходен панел, който да притежава необходимия брой екранирани изводи. Проводниците за подаване на електрозахранването и предаване на сигналите, идващи откъм изходния панел в стената на камерата, да са съединени непосредствено с изпитвания обект. Външните елементи, например сензорите и елементите за подаване на електрозахранването и осигуряването на контрола, могат да бъдат съединени: а) с екранираното периферно устройство; б) с превозното средство, разположено недалеч от коаксиалната ТЕМ камера; или в) непосредствено с изходния панел. Когато ПС или периферното устройство се намират извън даденото или съседно екранирано помещение, за свързване на коаксиалната ТЕМ камера с периферното устройство или с ПС се използват екранирани кабели. 10. Изпитване чрез директно индуктиране на ток 10.1. Метод за изпитване Методът предвижда провеждане на изпитване за определяне на устойчивостта на въздействието на излъчването чрез непосредствено индуктиране на токове в електропроводната система с помощта на токов индуктор. Токовият индуктор представлява съединителна скоба, през която минават кабелите на изпитвания ЕМВ. Изпитванията за определянето на устойчивостта на въздействието на излъчването могат да се провеждат при изменяне на честотата на индуктираните сигнали. Изпитваният ЕМВ може да се разположи върху заземената повърхност, както е посочено в т. 8.2.1, или върху ПС в съответствие със спецификацията му. 10.2. Калибриране на токовия индуктор преди началото на изпитването Токовият индуктор се инсталира в калибровъчно закрепващо приспособление. В хода на сканирането на изпитвателния диапазон на честотите се контролира нивото на мощността, необходима за достигане на параметрите на тока, посочени в т. 3.2.1 от приложение № 8. Този метод се прилага за калибриране на системата за непосредствено индуктиране на тока в рамките на зависимостта между подаваната мощност и необходимото ниво на тока в етапа до провеждане на изпитването, като именно тази подавана мощност се подава към токовия индуктор след неговото съединяване с изпитвания ЕМВ с помощта на кабелите, използвани в хода на калибрирането. Контролируемата мощност, подавана към токовия индуктор, представлява подаваната мощност. 10.3. Разполагане на ЕМВ по време на изпитването Когато ЕМВ се разполага върху заземената повърхност, както това е посочено в т. 8.2.1, всички кабели се свързват към съответните елементи по начин, максимално близък до реалните условия. За предпочитане е да се използват реални консуматори и изпълнителни устройства. Както при монтираните върху превозното средство ЕМВ, така и при монтираните върху заземената повърхност ЕМВ токовият индуктор обхваща всички проводници от електропроводната система на разстояние 150 ± 10 mm от всеки елемент (сензори и изпълнителни устройства), свързан към електронния блок за управление (ЕБУ), както е показано на фиг. 8. 10.4. Проводници за електрозахранване, предаване на сигналите и осигуряване на контрола Когато изпитваният ЕМВ се разполага върху заземената повърхност, както е посочено т. 8.2.1, електропроводната система се съединява между фидерната линия (ФЛ) и основния електронен блок за управление (ЕБУ). Електропроводната система да минава успоредно по края на заземената повърхност най-малко на 200 mm от този край. Електропроводната система съдържа проводника на електрозахранването, който се използва за съединяване на акумулаторната батерия на ПС със съответния ЕМВ, и втория проводник, ако такъв се използва върху ПС. Разстоянието между ЕБУ и фидерната линия (ФЛ) е 1,0 ± 0,1 m или е равно на дължината на електропроводната система между ЕБУ и акумулаторната батерия върху ПС, ако тя е известна; във всеки случай се използва по-късото от двете разстояния. Ако се използва електропроводната система на ПС, всички проводници с тази дължина се насочват по протежение на заземената равнина, но перпендикулярно спрямо края на заземената повърхност. В противен случай проводниците на изпитвания ЕМВ, които са с тази дължина, се свързват към фидерната линия.