Наредба № 2 от 23 юли 2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони

При проектирането на строежите се осигурява надеждността (носимоспособността, експлоатационната годност и дълготрайността) на конструкциите и на земната основа при експлоатационни и сеизмични въздействия.

Надеждността на строежите за сеизмични въздействия се постига при спазване изискванията на тази наредба и на съответните нормативни актове за проектиране, изпълнение, контрол и поддържане на строежите.

Сглобяемите конструкции се проектират при възможност с едроразмерни елементи, свързани помежду им, а стоманобетонните конструкции се проектират и с елементи, които са замонолитени в местата на съединенията. Между стенните и други подобни елементи се предвиждат непрекъснати или гъсто разположени връзки. Проектирането на връзки, които предизвикват концентрация на напреженията в отделни места на елементите, следва да се ограничава. Местата на съединенията се разполагат при възможност извън зоната на максималните усилия.

Коефициентите на натоварване при определяне на изчислителните сеизмични сили се приемат съгласно приложение № 1.

Когато при изчисляването на конструкциите усилията от вятър са по-големи от усилията от сеизмично натоварване, усилията от вятър се приемат за меродавни.

Стойностите на коефициента на реагиране R съгласно табл. 3 се умножават допълнително със следните коефициенти:

1. 1. за скелетни сгради, при които стенният пълнеж не оказва влияние върху деформативността им: а) при h/b і 25 - с коефициент 1,50; б) при h/b Ј15 - с коефициент 1,00; в) при 15 < h/b І 25 - с коефициент, получен чрез интерполация между 1,0 и 1,50, където: h е етажната височина; b - напречният размер на колоните в направление на действащите сеизмични сили;
2. 2. за сгради с гъвкав първи или междинен етаж (под “гъвкав етаж” трябва да се разбира етаж, коравината на който е два пъти и повече по-малка от коравината на съседните етажи) - с коефициент 2,00; тази стойност се отнася само за определяне на усилията в гъвкавия етаж;
3. 3. за сгради, фундирани върху пилоти с висок ростверк (повече от 1,0 m над терена) - с коефициент 1,50.

Допуска се разрезните усилия в конструкциите на сгради да се определят чрез интегриране на диференциалното уравнение на движението, като се отчита развитието на пластични деформации и ускорението на основата се моделира с реални или изкуствени акселограми. В този случай максималното ускорение се приема не по-малко от Kcg, където Kc е сеизмичният коефициент за района, а g - земното ускорение.

Периодите (Ti) и формите (Хik при k = 1, 2 ... n) на собствените трептения на конструкцията се определят по методите на строителната механика в условията на еластични деформации.

Конструкциите на сградите или съоръженията, като парапети, фронтони, орнаменти, комини, резервоари и др., и тяхното закрепване се изчисляват за хоризонтално сеизмично натоварване, равно на 2CKcQ, където Q е теглото на съответния елемент.

Хоризонталната сеизмична сила между вертикалните носещи елементи - шайби, рамки, колони и др., припадаща се на всяко етажно ниво, се разпределя, както следва:

1. 1. за сгради с корави в равнината им подови конструкции - чрез изравняване на преместванията едновременно за всеки етаж; по изключение се допуска изравняване на преместванията само в първото и в двете най-горни етажни нива;
2. 2. за сгради и подови конструкции, които не работят като корави хоризонтални диафрагми (например при сглобяемите подови конструкции, при които отделните елементи не са свързани помежду си, и др.) - чрез отчитане на деформативността на подовата шайба; по изключение за сгради до пет етажа включително - пропорционално на вертикалните товари, които се предават върху отделните вертикални елементи на етажното ниво.

При изчисляване на сгради и съоръжения с правилна форма, с изключение на хидротехническите съоръжения, освен сеизмичните въздействия по главните оси се отчита и усукващият момент, предизвикан от тези сили, спрямо вертикалната ос на сградата или съоръжението, минаваща през центъра на коравината. Ексцентрицитетът между центъра на масите и центъра на коравините на всяко етажно ниво не може да е по-малък от 0,02B, където В е размерът на строежа, перпендикулярен на съответната сеизмична сила.

Земната основа на сградите и съоръженията се изчислява по първо гранично състояние (по носеща способност).

Земната основа се изчислява по носеща способност, като се отчита и сеизмичното въздействие, при спазване изискванията на нормативните актове за геотехническо проектиране на строежите. В този случай общият коефициент на сигурност се приема не по-малък от 1,20.

Коефициентът на сигурност срещу преобръщане и хлъзгане се определя съгласно нормативните актове за геотехническо проектиране на строежите.

При действието на моменти в двете направления на основната плоскост на фундаментите носещата способност на земната основа се определя поотделно за моментите, действащи във всяко направление, независимо един от друг.

При избора на фундаментите и на избените стени се отчитат следните общи положения:

1. 1. земетръсните пояси между единичните фундаменти се изчисляват в съответствие с нормативните актове за геотехническо проектиране на строежите;
2. 2. при подземни води на дълбочина 4 m и повече и при съответна технико-икономическа обосновка във високите сгради може да се проектира повече от един избен етаж;
3. 3. пилотните фундаменти се проектират при спазване изискванията на нормативните актове за геотехническо проектиране на строежите;
4. 4. при строителство в льосови (пропадъчни) почви се спазват изискванията на нормативните актове за геотехническо проектиране на строежите.

Не се допуска проектирането на сглобяеми бетонни и стоманобетонни избени стени и фундаменти, съставени от отделни елементи, за сеизмични райони с Kc і 0,27, както и за сеизмични райони със сложни инженерно-геоложки условия (силно наклонени терени, водонаситени почви с R0 < 150 kN/m2, райони с физико-геоложки процеси и др. под.).

В райони със сеизмичен коефициент Kc і 0,10 всички сгради, с изключение на сградите от клас на значимост I, задължително се изчисляват на сеизмични въздействия.

Сградите и съоръженията в райони със сеизмичен коефициент 0,05 < Kc < 0,10 може да не се изчисляват на сеизмични въздействия, при условие че се спазват конструктивните изисквания на тази глава.

Тухлените калканни стени, както и фронтоните и атиките се обрамчват със стоманобетонни колони, разположени през не повече от 3 m осово разстояние, и с хоризонтални или наклонени стоманобетонни пояси, разположени също през не повече от 3 m осово разстояние по височина.

Облицовъчните плочи на външни стени с площ, по-голяма от 0,1 m2, и с дебелина, по-малка или равна на 40 mm, се анкерират към стените. Облицовъчни плочи с дебелина, по-голяма от 40 mm, може да се използват само ако са неразделна част от конструкцията на стените. Не се допуска облицоването на тавани с каменни и други тежки плочи.

Земетръсните фуги се оформят с еластични материали по такъв начин, че да не възпрепятстват взаимните хоризонтални премествания на отделни части на сградите и съоръженията.

При проектирането се извършва проверка чрез изчисления на закрепващите връзки на тежкото оборудване към носещите конструкции на сградите и съоръженията.

Сглобяемите стоманобетонни междуетажни и покривни конструкции на сградите се замонолитват и свързват с вертикалните носещи конструкции по начин, който осигурява съвместната им работа.

При дървени междуетажни и покривни конструкции гредите се анкерират в земетръсни пояси и се укрепват с диагонални връзки.

Неносещите елементи (преграждащи и ограждащи стени, скелетни пълнежи и др.) се предвиждат олекотени и свързани с носещата конструкция - колони, стени и др.

Неносещите елементи и техните закрепващи връзки се изчисляват на сеизмични сили извън равнината им съгласно чл. 23.

Когато фундаментите и стените се изпълняват от зидани едроразмерни блокове, зидарията се превързва във всеки ред, ъгъл и място на пресичане с други зидове на дълбочина не по-малка от 1/3 от височината на блока.

При сгради и съоръжения в сеизмични райони с Kc > 0,27 в ъглите на хоризонталните фуги и в местата на пресичане на стените в сутерена се поставят армировъчни мрежи с дължина най-малко 2,0 m и с напречно сечение на надлъжната армировка не по-малко от 1,0 cm2. Мрежите се поставят през 50 cm по височина.

Монолитните стоманобетонни конструкции (колони, стойки на рамки, греди, ригели и шайби), които поемат сеизмичните сили, се конструират съгласно приложение № 4 - по табл. 1, 2, 3 и фиг. 1, 2, 3. Монолитните стоманобетонни конструкции, които не поемат сеизмични сили, се конструират при спазване изискванията на нормативните актове за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.

При изчисляване на якост по нормални към надлъжната ос на елемента сечения, подложени на огъване и нецентричен натиск, характеристиката на натисковата зона на бетона xR се определя в съответствие с изискванията на нормативните актове за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции, като се умножи с коефициент 0,85. (виж фигурите в PDF-а на броя) Фиг. 2 Фиг. 3 Фиг. 4

Снаждането на армировката в участъците на съединенията на елементите (колона-греда, колона-колона, греда-греда) и в местата, където е възможно образуването на пластични зони, следва да се ограничава.

При конструиране на колоните съгласно табл. 1 от приложение № 4 се допуска снаждане на надлъжната армировка в крайните сечения на колоните. В този случай разстоянието на стремената в участъка на снаждане на надлъжната армировка се приема не повече от шест пъти диаметъра на надлъжната армировка.

В сглобяеми греди и плочи не се допуска снаждане посредством застъпване на надлъжната опънна армировка на разстояние, по-малко от два пъти дебелината на елемента от мястото на съединенията. В този случай по цялата дължина на застъпването се предвиждат стремена.

При нецентрично стъпване на гредите върху колоните ексцентрицитетът между геометричните центрове на двете сечения се приема не по-голям от 1/4 от размера на колоната откъм страната на стъпване на гредата (фиг. 2).

Максималната широчина на гредите, които стъпват върху стоманобетонни колони (фиг. 3), се определя по условието (виж формулата в PDF-а на броя).

Хоризонталните сили в скелетните сглобяеми и монолитни сгради може да се поемат, както следва: от скелета; от скелета, запълнен със зидария; от скелета, укрепен с диагонални или вертикални връзки; от шайби или корави ядра или като комбинация от тези елементи.

Възлите на стоманобетонния скелет се конструират съгласно чл. 59.

За ограждащи стени на стоманобетонния скелет се използват леки стени от ефективни материали. За ограждащи стени се допуска използването на зидарии съгласно чл. 83.

Допуска се използването на самоносещи стени в следните случаи:

1. 1. при разстояние между колоните, обрамчващи стените, не по-голямо от 7,20 m;
2. 2. при височина на сградите, мерено от терена, изпълнявани в сеизмични райони със: а) 0,05 < Kc < 0,15 - до 20 m; б) 0,15 < Kc < 0,27 - до 18 m; в) Kc > 0,27 - до 12 m.

Конструктивните схеми се избират така, че развитието на пластичните зони да става най-напред в хоризонталните елементи на скелета (ригели, щурцове, свързващи греди и др.).

При проектиране на високи скелетни сгради над 16 етажа освен деформациите от огъване и хлъзгане се отчитат и деформациите от нормалните сили в колоните на скелета и деформациите на земната основа, като се извършва проверка на устойчивост срещу обръщане.

Гредите (ригелите) независимо от приетата статическа схема при изчислението се свързват с крайните колони кораво.

Когато сеизмичните сили се поемат от скелета и пълнежната зидария, класът на якост на натиск на разтвора за зидарията се определя чрез изчисления, като тя не трябва да е по-нисък от:

1. 1. за райони с 0,10 І Kc І 0,27 - М 2,5 N/mm2;
2. 2. за райони с Kc > 0,27 - М 5 N/mm2.

Едропанелните сгради се проектират при спазване на следните изисквания:

1. 1. хоризонталните и вертикалните диафрагми преминават непрекъснато през цялата площ и височина на сградата; допуска се по изключение прекъсване на вертикалните стенни диафрагми и замяната им с друг вид носещи конструкции, осигуряващи пренасянето на сеизмичните сили до фундамента;
2. 2. подовите конструкции се проектират като хоризонтални диафрагми с достатъчна коравина, за да изравняват хоризонталните премествания между вертикалните носещи елементи на отделните нива;
3. 3. лоджиите се проектират вградени с дължина, равна на разстоянието между две съседни стени; в местата на разместване на лоджиите, в равнината на външните стени се конструират стоманобетонни рамки;
4. 4. сградите се проектират предимно със симетрично разположени надлъжни и напречни стени; изключение се допуска, при условие че се отчитат допълнителните усилия от усукване;
5. 5. свързването между стенните и подовите панели осигурява поемането на явяващите се усилия и необходимата коравина на елементите.

Необходимото напречно сечение на металните връзки във фугите между панелите се определя чрез изчисления, като то не трябва да е по-малко от 1 сm2 на един линеен метър фуга, а за сгради с височина до пет етажа в райони със сеизмичен коефициент Kc І 0,27 - не по-малко от 0,5 сm2 на един линеен метър. Металните връзки се поставят на разстояние една от друга не по-голямо от 1,50 m.

В сеизмични райони се допуска зиданите конструкции да се използват като носещи конструкции при спазване изискванията на табл. 5.

Якостните показатели на използваните материали за зидарии, поемащи сеизмичните сили, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. 1. якостта на натиск на тухлите да е не по-ниска от 7,5 N/mm2;
2. 2. минималната якост на натиск на бетонните елементи за зидарии (в това число и от леки бетони с обемно тегло не по-малко от 1200 kg/m3) да е не по-малка от 10 N/mm2;
3. 3. минималната якост на камъка за каменни зидарии да е не по-ниска от 10 N/mm2 ;
4. 4. минималният клас на якост на натиск на вароциментовия разтвор за зидарии, изпълнявани при летни условия, да е не по-ниска от М 2,5 N/mm2, а за зидарии, изпълнявани при зимни условия - не по-ниска от М 5 N/mm2;
5. 5. за панели от зидани елементи класът на якост на натиск на разтвора да е не по-ниска от М 5 N/mm2 .

Носещите тухлени стени се обрамчват със стоманобетонни колони и пояси.

На нивото на етажните и покривните конструкции се предвиждат стоманобетонни пояси по всички носещи надлъжни и напречни стени с широчина, равна на широчината на зида, и с височина не по-малка от 200 mm. Поясите се проектират от бетон с клас не по-нисък от 15 МPа.

Участъци от стени и корнизи, излизащи над покривите с повече от 400 mm, се армират или свързват с монолитни стоманобетонни колони и пояси.

Размерите на елементите на зиданите конструкции, определени чрез изчисления, се приемат не по-малки от определените в табл. 7. Таблица 7 (виж таблицата в PDF-а на броя)-

Щурцовете над отворите се предвиждат с широчината на зида, като стъпването върху него е най-малко 350 mm. При отвори до 1,5 m стъпването може да е 250 mm. В сгради с носещи тухлени стени щурцовете се свързват със стоманобетонни пояси.

Междуетажните и покривните панели стъпват върху тухлени и каменни зидове посредством стоманобетонни пояси. Поясите преминават на нивото на панелите, а стъпването се приема не по-малко от:

1. 1. при стени, изпълнени на място - 120 mm;
2. 2. при стени от тухлени панели - 90 mm.

В предварително напрегнати стоманобетонни конструкции, които се изчисляват на извънредно съчетание на натоварванията, при отчитане на сеизмичните въздействия, усилията, определени от условията за якост на сеченията, трябва да превишават усилията при образуване на пукнатини не по-малко от 25 на сто.

За напрегната армировка се предвижда армировка с браковъчен минимум на относително удължение при скъсване най-малко 4 на сто.

Участъците на анкериране на напрегнатите снопове се разполагат извън зоните, в които се очаква развитието на пластични деформации.

При проектирането на стоманени конструкции в сеизмични райони се използват материали, които отговарят на следните изисквания:

1. 1. допускат развитието на нееластични деформации;
2. 2. опънната якост (якостта при скъсване) е най-малко с 30 на сто по- висока от границата на провлачване на стоманата;
3. 3. остатъчното удължение при скъсване е не по-малко от 18 на сто;
4. 4. за силно натоварени на опън болтове и връзки се използват високоякостни стомани, които отговарят на изискванията на съответните спецификации.

Подовите и покривните конструкции се проектират с коравина, която осигурява работата им в равнината като корав недеформируем диск.

При проектирането на стоманени конструкции в сеизмични райони се спазват следните изисквания:

1. 1. ограничава се използването на подвижни лагери за опиране на главните носещи елементи върху колоните;
2. 2. хоризонталните диафрагми се осигуряват чрез подходящи връзки срещу отделянето им от подпорите;
3. 3. гредите и фермите се осигуряват срещу странични премествания, като се вземат мерки за ограничаване поемането на хоризонталните сили от закрепващите болтове, работещи на срязване;
4. 4. осигурява се възможност за развитието на пластични деформации в конструкциите; концентрацията на напреженията вследствие на нагъсто разположени заварки, наличие на отвори, вдлъбнатини, резки изменения на сеченията и др. се свежда до минимум.

Максималната стройност на елементите на стоманените конструкции, при които меродавната изчислителна комбинация от усилия включва и сеизмичните сили (с изключение на въжените конструкции), се приема съгласно нормативния акт за проектиране на стоманени конструкции.

Изчислителната сеизмична сила се определя по формула

При проектирането на тунели с дължина, по-голяма от 500 m, и на мостове с обща дължина, по-голяма от 500 m, с подпорно разстояние, по-голямо от 50 m, или с височина на опорите, по-голяма от 50 m, сеизмичният коефициент Kc и динамичните коефициенти bi се определят въз основа на данни от геоложки и инженерно-сеизмологични изследвания.

При проектирането на транспортни съоръжения, включително мостове и тунели, които не са посочени в чл. 105, Kc се приема съгласно приложение № 2.

Числените стойности на коефициента на значимост C на транспортните съоръжения са съгласно табл. 2.

Числените стойности на коефициента на реагиране R на транспортните съоръжения са съгласно табл. 3.

При проучването и проектирането на транспортни съоръжения за площадки с особени инженерно-геоложки условия (наличие на минни разработки, на карст и др.п.) чакълестите почви се отнасят към група С съгласно табл. 1.

Динамичните коефициенти bi се определят по формули (3), (4) и (5), както следва:

1. 1. за тунели - в зависимост от групата на почвата, в която е проектиран тунелът, а за тунели с дължина над 500 m - съгласно чл. 105;
2. 2. за мостове и подпорни стени - в зависимост от почвата под нивото на фундирането, като при нееднородни почви се отчитат среднотежестните стойности съгласно чл. 15, ал. 4;
3. 3. за насипи и тръби под насипи - в зависимост от почвата под основата на насипа и съгласно чл. 15, ал. 4.

При трасирането на пътища в райони със сеизмичен коефициент Kc > 0,10 неблагоприятните участъци, като свлачища, зони на възможни срутвания, заблатени места и др.п., се избягват.

Площадката на земното тяло върху склоновете се разполага изцяло върху тераса, изрязана в склона или изцяло върху насипа. Преходните участъци се проектират с минимална дължина.

В райони със сеизмичен коефициент Kc > 0,15 железопътните насипи, разположени върху склонове при скални терени с наклон, по-голям от 1:1, се укрепват.

Мостовете се разполагат извън зоните на тектоничните разломи, в участъци на речни долини с устойчиви склонове.

При избора на конструктивна схема се предпочитат гредови мостове с прости и непрекъснати греди.

Строителство на дъгови мостове се допуска само при наличието на скална основа. Петите на сводовете и на дъгите се опират на монолитни опори и се разполагат възможно по-ниско.

В район със сеизмичен коефициент Kc > 0,15 минималното разстояние (l) в mm между челото на носещата греда и вътрешния ръб на устоя или стълба се определя по формулата: l = a + 1,7L + 7H, (13) където: a се приема, както следва: - 150 mm - при отвор до 30 m; - 250 mm - при отвор, по-голям от 30 m; L е подпорното разстояние, m; H - средната височина на колоните, m.

В райони със сеизмичен коефициент Kc > 0,15 при нескална почва устоите или стълбовете на мостове с рамкови опорни конструкции се подпират върху общ фундамент.

Основите на фундаментите се проектират хоризонтални. Отстъпи се допускат само при скални почви.

Мостовете се изчисляват за якост, а при необходимост - и за устойчивост на конструкцията им при сеизмични въздействия.

При изчисляването на мостовете се отчита съвместното действие на сеизмичните сили, на постоянните натоварвания, на триенето на подвижните части в опорните устройства и на натоварването от подвижния състав. Изчисляването се съобразява с наличието или липсата на подвижен състав върху моста.

При изчисляване на опорните анкерни болтове на якост изчислителната сеизмична сила се умножава с 1,5. В случай че сеизмичното въздействие се предава на опората без участието на анкерните болтове, съответната изчислителна сеизмична сила не се увеличава.

При проектиране на фундаменти ексцентрицитетът e1 на равнодействащата на активните сили по отношение на центъра на тежестта на сечението на фундамента се ограничава, както следва:

1. 1. при фундиране върху нескална основа e1 < 1,5 r;
2. 2. при фундиране върху скална основа e1 < 2 r, където r е разстоянието от центъра на тежестта на стъпката на фундамента до най-отдалечената ядрова точка от страна на най-натоварения ръб.

При изчисляването на якост и устойчивост на конструкциите по гранично състояние и по допустими напрежения коефициентът за условие на работа gk се приема съгласно табл. 4, като се отчитат и сеизмичните въздействия.

За райони със сеизмичен коефициент Kc > 0,15 се предвиждат предимно стоманобетонни тръби със затворен профил.

Когато за райони със сеизмичен коефициент Kc > 0,15 се проектират стоманобетонни правоъгълни тръби, покрити със сглобяеми стоманобетонни плочи, между плочите и стените се предвиждат връзки.

Подпорните стени се разделят с вертикални фуги на секции по дължина така, че стъпките на всяка секция да бъдат на еднородни почви. Дължината на секцията е не по-голяма от 12 m.

При разполагане на основите на съседни секции на различни нива преходът на едното към другото ниво се осъществява на стъпала при отношение на височината към широчината на стъпалото 1:2.

За тунели в планински райони със сеизмичен коефициент Kc < 0,15 се допуска облицоване с торкретбетон, съчетано с анкерно закрепване.

В райони със сеизмичен коефициент Kc < 0,15 се допуска използването на бетонни портали.

В местата на присъединяване към основния тунел на камери и спомагателни тунели (вентилационни, дренажни и др.) се предвиждат деформационни фуги.

Водоподпорни съоръжения от клас IV се проектират по уточнени характеристики на сеизмичното въздействие, които се определят въз основа на микросеизмични изследвания.

При проектирането водоподпорните съоръжения се осигуряват на сеизмични въздействия и за периода на изграждането им, като сеизмичният коефициент се умножава с 0,5.

Хидротехническите съоръжения и земната основа се изчисляват при спазване изискванията на нормите за проектиране на съответните видове съоръжения, като се отчита и изчислителното сеизмично въздействие, определено съгласно чл. 15. При изчисленията се вземат предвид сеизмичните въздействия от теглото на съоръжението, от присъединената водна маса (или хидродинамичното налягане), от вълните във водохранилището и от динамичните натоварвания на почвата, предизвикани от земетресение.

За съоръжения от земноскални материали се допускат остатъчни деформации и частични повреди (слягания, премествания, пукнатини и др.), които няма да имат опасни последствия и да доведат до разрушаване на съоръжението, ако същите могат да бъдат отстранени след земетресение. Запазването на елементите на напорния фронт при повторно въздействие на земетръс трябва да се осигурява без ремонт с два пъти по-нисък сеизмичен коефициент. За бетонни и стоманобетонни хидротехнически съоръжения граничните състояния се определят в съответствие с изискванията на нормативните актове за конкретните видове съоръжения.

Скалните масиви, образуващи бреговите склонове, преместването и падането на които може да предизвикат повреди на основните съоръжения на хидровъзела или да доведат до образуване на опасни преливни вълни, трябва да се проверяват на устойчивост и на сеизмични въздействия.

За хидротехнически съоръжения от клас IV едновременно с изчисляването на сеизмични въздействия се извършват както експериментални (в т.ч. моделни), така и натурни изследвания на частично изпълнени и действащи съоръжения за уточняване на динамичните характеристики на съоръженията и на методите за изчисления.

За съоръженията от клас IV в проекта се включва задължително раздел по организация на инструментални наблюдения върху поведението на съоръженията, основата и бреговите склонове при земетресение.

Сгради, кранови естакади, опори, електропроводи и други обекти в хидровъзела се проектират в съответствие с изискванията на глави първа, втора и трета.

При изчисляване на хидротехническите съоръжения по едномерна схема за хоризонтално направление на сеизмичното въздействие сеизмичните сили се определят по формула

Теглото на елементите на съоръжението, потопени във вода, се определя, без да се включва водният подем. Теглото на водата в порите и празнините на елементите се приема като допълнително тегло. При отчитане на инерционното влияние на водата към Qk се прибавя и теглото на присъединената водна маса, равна на mw g, където mw е присъединената водна маса, която се определя съгласно чл. 164 и чл. 165, а g е земното ускорение.

При изчисляването на хидротехнически тунели и на други подземни съоръжения се отчитат поотделно:

1. 1. сеизмичното въздействие, предизвикано от изменението на напрегнатото състояние на средата вследствие преминаването на сеизмичните вълни;
2. 2. сеизмичните сили от собственото тегло Qg на съоръжението, които се определят по формулата: Ek = CRKcKhQk (18);
3. 3. сеизмичните сили от теглото Qp на свода от скалната маса, които се определят по формулата: Ep = CRKcKhQp (19), където Kh е коефициент, зависещ от дълбочината на съоръжението под повърхността на терена; при дълбочина до 100 m големината на Kh се изменя линейно от 1,0 до 0,5, а при дълбочина над 100 m Kh се приема равен на 0,5.

Хидротехническите тунели се изчисляват на сеизмични въздействия при спазване изискванията на чл. 155. При изчисляването се отчита и хидродинамичното налягане, което се определя в съответствие с чл. 167.

Сеизмичните сили върху корави масивни съоръжения, като ограждащи пристанищни съоръжения, бетонни преливни стени на нескална основа и др., се определят както за твърдо тяло на еластична основа.

Опростеният начин за определяне на сеизмичните сили по чл. 159 за съоръжения от клас II може да се използва за обосновка при изграждането на хидротехнически съоръжения.

При изчисляването на устойчивостта на хидротехническите съоръжения сеизмичните сили върху хлъзгащата се част на нескалната земна основа се определят при стойност на сеизмичния коефициент 0,25CKc.

За хидротехнически съоръжения от земноскални материали се извършва проверка за устойчивостта на откосите на хлъзгане при спазване изискванията на съответните нормативни актове. При изчисляване на сеизмичните товари върху съоръженията по двумерна и тримерна схема за проверка на устойчивостта на откосите се допуска да се работи с изчислителните сеизмични сили (Ekj) в точка “k” на съоръжението. Изчислителните сеизмични сили се определят по формулата: (виж формулата в PDF-а на броя) (21), където bi е динамичният коефициент, определен съгласно чл. 152, при отчитане и на допълнителните коефициенти.

При изчисляване на хидротехническите съоръжения на сеизмични въздействия се отчита и инерционното влияние на водата.

При изчисляване на безнапорните съоръжения на якост и устойчивост сеизмичното налягане на водата (p) може да се определя по следните начини:

1. 1. при корави масивни ограждащи и кейови пристанищни хидротехнически съоръжения - по формулата: (виж формулата в PDF-а на броя) (24);
2. 2. при отделно стоящи съоръжения по чл. 165 - по формулата: (виж формулата в PDF-а на броя) (25), където: p е ординатата на диаграмата на хидродинамичното налягане, отнесено към единица площ от повърхността на съоръжението; p1 - ординатата на диаграмата на хидродинамичното налягане, отнесено към единица височина на отделно стоящо съоръжение; P - сумарното хидродинамично налягане на единица дължина на съоръжението; P1 - сумарното хидродинамично налягане на единица дължина за отделно стоящо съоръжение; h1 - разстоянието от приложната точка на резултантната на хидродинамичното налягане до повърхността на водата; D, W ,x са безразмерни коефициенти съгласно табл. 8.

При напорни водопроводи хидродинамичното налягане (Pmax) се определя по формулата: (виж формулата в PDF-а на броя) (26), където: Cw е скоростта на звука във водата, равна на 1300 m/s; T1 - преобладаващият период на сеизмичните трептения на скалната маса, през която преминава съоръжението; когато няма данни, T1 се приема 0,5 s.

При изчисляване на хидротехническите съоръжения на вертикална компонента на сеизмично въздействие допълнителното сеизмично налягане на водата (Pv) върху наклонената стена на съоръжението се отчита по формулата: (виж формулата в PDF-а на броя) (27), където: z е разстоянието на разглежданото сечение до водната повърхност; q - ъгълът на наклона на напорната стена спрямо вертикалата.

Височината на гравитационната вълна във водохранилището в m вследствие на сеизмично-тектонски деформации при земетресения в райони със сеизмичен коефициент Kc = 0,05 ё 0,40 се отчита при определяне превишението на короната на стената над кота най-високо работно водно ниво по следните зависимости: (виж формулата в PDF-а на броя) (28)

Допуска се хидротехническите съоръжения да се изчисляват, без да се отчита напорът на водата, когато сеизмичното въздействие е в направление, успоредно на напорния фронт.

Водоподпорните хидротехнически съоръжения в земетръсни райони се разполагат в участъци, отдалечени от тектонски разломи, по които могат да възникнат относителни премествания на скалните масиви.

Основните съоръжения на хидровъзлите (язовирни стени, ВЕЦ, преливници) се разполагат на скални масиви, в границите на които е изключено възникване на премествания от наличието на разломи.

Изграждането на бетонни водоподпорни съоръжения от класове на значимост IV и III в участъци, в границите на които противоположните брегови склонове са изградени от скални маси, различаващи се по механичните си свойства, се допуска след технико-икономическа обосновка.

За повишаване устойчивостта на откосите на язовирни стени от земни материали при сеизмични въздействия се предвижда максимално уплътняване на външните призми, особено в горната им част, както и укрепване на откосите с едроломен камък или със стоманобетонни плочи.

При определяне на местата на температурните и конструктивните фуги се отчита наличието на отслабени зони в земната основа на язовирната стена и бреговите склонове. За осигуряване на относителните премествания на части от съоръжението се проектират такива конструкции, които да не нарушават водоплътността на напорния фронт.

Пристанищните оградни съоръжения (вълноломи и др.), разположени в райони с Kc = 0,15 и 0,27, се проектират от камъни, от обикновени или фасонирани масиви или от масиви-гиганти. В този случай откосните ъгли на съоръженията се намаляват съответно с 10 или 20 на сто спрямо допустимите за неземетръсни райони.

Кейовите съоръжения се проектират като конструкции, неподложени на едностранен земен натиск, или се прилагат заанкерирани стоманени шпунтови стени (при нескална земна основа) и стени от масиви-гиганти (при скална земна основа). За земетръсни райони с Kc = 0,10 до 0,15 се допускат сглобяеми конструкции от обикновени масиви, като се предвиждат съответните конструктивни мерки за създаване на монолитност.

По смисъла на наредбата: 1. “Основна скала” са плътни почви със скорост на разпространение на напречните сеизмични вълни Vs і 800 m/s. 2. “Носимоспособни почвени пластове” са пластове, при които се отчита околното триене, включително съпротивлението на почвите под пилота. 3. “Осигурени сгради” са сградите, които са проектирани съгласно Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони от 1987 г. 4. “Неосигурени сгради” са сградите, които са изградени преди 1987 г.

Наредбата се издава на основание чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗУТ и отменя Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, утвърдени със заповед № РД-02-14-9 от 15.I.1987 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство (КТСУ) и заповед № I-94 от 14.I.1987 г. на председателя на Българската академия на науките (БАН), отпечатани в “Нормативна база на проектирането и строителството” - специализирано издание на КТСУ и БАН, 1987 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 6 от 1989 г.

Наредбата се прилага за строежи, чието проектиране започва след влизането й в сила.

Указания по прилагането на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството. Зa министър: Д. Михалевски

към чл. 12, чл. 15, ал. 1 и 11 и чл. 124, ал. 1 Коефициенти на натоварване при определяне на изчислителните сеизмични сили № Вид на натоварванията Коефи- по циент ред на нато- варване 1. Постоянни 1,0 2. Временни продължително действащи: - полезни товари за хранилища, складове и др. 1,0 - всички останали 0,8 3. Кратковременно действащи: - сняг 0,8 - полезни товари за производствени сгради 0,8 - полезни товари за жилищни и общественообслужващи сгради 0,5 - полезни (подвижни) товари за железопътни мостове 0,7 - полезни (подвижни) товари за автомобилни мостове 0,4 - за всички останали случаи 0,5

към чл. 15, ал. 2 и чл. 106 Карта за сеизмично райониране на Република България за период 1000 години (виж картата в PDF-а на броя)

към чл. 15, ал. 2 Списък на населените места със стойности на сеизмичния коефициент към картата за сеизмично райониране на Република България Айтос - 0,10 Аксаково - 0,10 Александрово (Бс) - 0,10 Александрово (ВТ) - 0,15 Александрово (Лч) - 0,10 Александрово (СЗ) - 0,15 Александрово (Тщ) - 0,15 Александрово (Ш) - 0,10 Александрово (Яб) - 0,10 Алфатар - 0,10 Антоново - 0,15 Априлци (Пз) - 0,27 Ардино - 0,10 Асеновград - 0,27 Ахтопол - 0,10 Балчик - 0,27 Баните - 0,10 Банкя - 0,27 Банско - 0,27 Батак - 0,15 Белене - 0,15 Белица - 0,27 Белово - 0,27 Белоградчик - 0,05 Белослав - 0,10 Бенковски (В) - 0,10 Бенковски (Кж) - 0,10 Бенковски (Пд) - 0,27 Бенковски (С) - 0,15 Бенковски (СЗ) - 0,15 Бенковски (Тб) - 0,10 Берковица - 0,10 Благоевград - 0,27 Блатец (Кн) - 0,15 Блатец (Сл) - 0,15 Бобовдол - 0,15 Бобошево - 0,27 Божурище - 0,27 Бойница - 0,05 Бойчиновци - 0,10 Болярово - 0,10 Борино - 0,10 Борован - 0,10 Борово (Бл) - 0,15 Борово (Рс) - 0,15 Борово (См) - 0,27 Борово (СЗ) - 0,27 Ботевград - 0,10 Бр. Даскалови - 0,27 Брацигово - 0,27 Брегово - 0,10 Брезник - 0,27 Брезово (Лч) - 0,10 Брезово (Пд) - 0,27 Брезово (ВТ) - 0,15 Брусарци - 0,10 Бургас - 0,10 Бухово - 0,27 Българово - 0,10 Бяла (В) - 0,10 Бяла (Рс) - 0,15 Бяла Слатина - 0,10 Бяла черква - 0,15 Бял извор (Кж) - 0,10 Бял извор (СЗ) - 0,27 Варна - 0,10 В. Търново - 0,15 Велинград - 0,27 Венец (Бс) - 0,10 Венец (СЗ) - 0,27 Венец (Ш) - 0,10 Ветрино - 0,10 Ветово - 0,15 Видин - 0,10 Водица (В) - 0,10 Водица (Тщ) - 0,10 Войника - 0,10 Враца - 0,10 Вълчедръм - 0,10 Вълчидол - 0,10 Върбица - 0,10 Вършец - 0,10 Габаре - 0,10 Габер (С) - 0,27 Габер (Тб) - 0,10 Габрово - 0,10 Г. Хитрино - 0,10 Ген. Тошево - 0,15 Георги Дамяново - 0,10 Георги Трайков - 0,10 Главиница (Пз) - 0,27 Главиница (Сс) - 0,15 Годеч - 0,15 Горна Малина - 0,15 Горна Оряховица - 0,15 Гоце Делчев - 0,15 Градница (Гб) - 0,10 Градница (Тб) - 0,10 Грамада - 0,05 Грудово - 0,10 Гулянци - 0,15 Гурково (Тб) - 0,27 Гълъбово (Пд) - 0,27 Гълъбово (СЗ) - 0,27 Гърмен - 0,15 Гюешево - 0,15 Две могили - 0,15 Дебелец (ВТ) - 0,15 Дебелец (В) - 0,10 Девин - 0,10 Девня - 0,10 Дерманци - 0,10 Джебел - 0,10 Димитровград - 0,27 Димово (Вн) - 0,15 Д. Митрополия - 0,10 Долна баня - 0,27 Д. Оряховица - 0,15 Д. Дъбник - 0,10 Доспат - 0,15 Драговищица - 0,27 Драгоман - 0,27 Дралфа - 0,15 Дряново (Гб) - 0,15 Дряново (См) - 0,15 Дряново (Хс) - 0,27 Дряново (Яб) - 0,15 Дулово - 0,10 Дунавци - 0,10 Дълбоки - 0,15 Дългопол - 0,10 Елена (ВТ) - 0,10 Елена (Хс) - 0,15 Елин Пелин - 0,27 Елхово (СЗ) - 0,27 Елхово (Яб) - 0,15 Етрополе - 0,15 Завет (Бс) - 0,10 Завет (Рз) - 0,15 Зафирово - 0,15 Земен - 0,15 Златарица - 0,10 Златия (Мх) - 0,10 Златия (Тб) - 0,10 Златоград - 0,15 Ивайловград - 0,10 Иваново (Рс) - 0,15 Иваново (Хс) - 0,15 Иваново (Ш) - 0,10 Исперих - 0,10 Ихтиман - 0,15 Каблешково - 0,10 Каварна - 0,27 Казанлък - 0,15 Кайнарджа - 0,10 Калофер - 0,15 Калояновец - 0,27 Калояново (Пд) - 0,27 Калояново (Сл) - 0,15 Каолиново - 0,10 Карлово - 0,15 Карнобат - 0,10 Каспичан - 0,10 Катунци - 0,27 Кермен - 0,15 Килифарево - 0,10 Кирково - 0,10 Клисура (Бл) - 0,27 Клисура (Пд) - 0,15 Клисура (С) - 0,15 Кнежа - 0,10 Козлодуй - 0,10 Койнаре - 0,10 Копривщица - 0,15 Костенец - 0,27 Костинброд - 0,27 Котел - 0,10 Кочериново - 0,27 Кресна - 0,27 Криводол - 0,10 Кричим - 0,27 Крумовград - 0,10 Крушари - 0,10 Кубрат - 0,15 Кула - 0,05 Кърджали (независимо от картата за сеизмич- но райониране) - 0,15 Кюстендил - 0,15 Левски (В) - 0,10 Левски (Пл) - 0,10 Летница (Лч) - 0,10 Лехчево - 0,10 Ловеч - 0,10 Лозница (Рз) - 0,15 Лозница (Тб) - 0,10 Лом - 0,10 Луковит - 0,10 Лъки (См) - 0,15 Любимец - 0,15 Лясковец (ВТ) - 0,15 Лясковец (Хс) - 0,15 Мадан (См) - 0,10 Маджарово - 0,10 Макариополско - 0,10 Макреш - 0,05 М. Търново - 0,10 Марица (Хс) - 0,27 Медковец - 0,10 Мездра - 0,10 Мелник - 0,27 Мизия - 0,10 Михайловград - 0,10 Михалково - 0,15 Мичурин - 0,10 Млекарево - 0,15 Млечино - 0,10 Момчилград - 0,10 Мъглиж - 0,15 Невестино (Бс) - 0,10 Невестино (Кн) - 0,15 Неделино - 0,10 Несебър - 0,10 Николаево (Пк) - 0,15 Николаево (Пл) - 0,10 Николаево (Сл) - 0,15 Николаево (СЗ) - 0,10 Никола Козлево - 0,10 Никопол - 0,15 Н. Загора - 0,15 Нови пазар - 0,10 Нови Искър (С) - 0,27 Ново село (Вд) - 0,10 Ново село (Рс) - 0,15 Обител - 0,10 Окорш - 0,10 Омуртаг - 0,10 Опака - 0,10 Опан - 0,27 Оряхово (Вр) - 0,10 Оряхово (Хс) - 0,15 Павел баня - 0,10 Павликени - 0,10 Пазарджик - 0,27 Панагюрище - 0,15 Пелово - 0,10 Перник - 0,15 Перперек - 0,15 Перущица - 0,27 Петрич - 0,27 Пещера (См) - 0,10 Пещера (Пз) - 0,27 Пещера (Пк) - 0,15 Плачковци - 0,10 Плевен - 0,10 Пловдив - 0,27 Подем - 0,10 Подкова - 0,10 Полски Тръмбеш - 0,15 Поморие - 0,10 Попово (Тщ) - 0,15 Попово (Яб) - 0,15 Пордим - 0,10 Правец - 0,15 Преслав - 0,10 Провадия - 0,10 Проф. Иширково - 0,10 Първомай (Бл) - 0,27 Първомай (Пд) - 0,27 Раднево - 0,27 Радомир - 0,15 Разград - 0,10 Разлог - 0,27 Ракитово - 0,27 Раковски (Пд) - 0,27 Раковски (Рз) - 0,10 Раковски (Тб) - 0,27 Рила - 0,27 Роман - 0,10 Рудозем - 0,10 Руен (Бс) - 0,10 Руен (Пд) - 0,15 Русе - 0,15 Садина - 0,10 Сaдово (Бс) - 0,10 Сaдово (Бл) - 0,15 Сaдово (Вд) - 0,10 Сaдово (Пд) - 0,27 Самоков - 0,27 Самуил - 0,10 Сандански - 0,27 Сапарева баня - 0,27 Сатовча - 0,15 Свиленград - 0,10 Свищов - 0,15 Своге - 0,15 Севлиево - 0,15 Сеново - 0,15 Септември - 0,27 Силистра - 0,15 Симитли - 0,27 Ситово (Пд) - 0,27 Ситово (Сс) - 0,15 Ситово (Яб) - 0,15 Славейно - 0,10 Славяново (Пл) - 0,10 Славяново (Тщ) - 0,15 Славяново (Хс) - 0,15 Сливен - 0,15 Сливница (С) - 0,27 Сливница (Бл) - 0,27 Сливо поле - 0,15 Смилян - 0,10 Смолян - 0,10 Смоляновци - 0,10 Смядово - 0,10 Созопол - 0,10 Сопот - 0,15 София - 0,27 Средногорие - 0,15 Стамболийски - 0,27 Станке Димитров - 0,27 Стара Загора - 0,15 Стоките - 0,10 Стражица (ВТ) - 0,15 Стралджа - 0,15 Стрелча - 0,15 Струмяни - 0,27 Суворово - 0,10 Сингурларе - 0,10 Сухиндол - 0,10 Съединение (Бс) - 0,10 Съединение (Пд) - 0,27 Съединение (СЗ) - 0,27 Съединение (Тщ) - 0,10 Сърница (Пз) - 0,15 Сърница (Хс) - 0,27 Твърдица (Бс) - 0,10 Твърдица (Сл) - 0,15 Темелково - 0,15 Тенево - 0,15 Тервел - 0,10 Тетевен - 0,15 Толбухин - 0,15 Тополовград - 0,15 Троян (Лч) - 0,10 Троян (Хс) - 0,15 Трън - 0,27 Тръстеник (Пл) - 0,10 Тръстеник (Рс) - 0,15 Трявна - 0,10 Търговище - 0,15 Тутракан - 0,15 Угърчин - 0,10 Хайредин - 0,10 Харманли - 0,10 Хасково - 0,27 Хвойна - 0,27 Хисаря - 0,15 Хлебарово - 0,15 Ценово (СЗ) - 0,27 Ценово (Рс) - 0,15 Чепеларе - 0,15 Червен бряг* - 0,10 Черногорово (Пз) - 0,27 Черноочене - 0,27 Чипровци - 0,10 Чирпан - 0,27 Чупрене - 0,10 Шабла - 0,27 Шипка - 0,15 Широка лъка - 0,10 Шумен - 0,10 Щръклево - 0,15 Юпер - 0,15 Ябланица - 0,15 Якомово - 0,10 Якоруда - 0,27 Ямбол - 0,15

към чл. 59 и 62 (виж приложението в PDF-а на броя) Забележка на редакцията: Препоръчваме ви да използвате PDF-а на броя, за да се информирате за тази наредба, тъй като при този текст (получен при отварянето на "преглед на материала" са възможни несъответствия във формулите, фигурите и др.