(Нов - ДВ, бр. 19 от 2018 г.)
(1) Ако според графика на работното време броят на работните дни е по-малък или равен на броя на почивните дни, периодите на непрекъсната работа се редуват с равни по продължителност периоди от последователни почивни дни. Изключение от това правило се допуска при едновременното изпълнение на следните условия:
- 1. не се нарушава максималната продължителност на непрекъсната работа на борда на кораб по чл. 6, ал. 3, изречение второ;
- 2. след периода на непрекъсната работа се предоставя минимален брой последователни почивни дни, изчислен по реда на ал. 2;
- 3. в рамките на 12-месечния период се извършва компенсиране на удължения или разместен период на непрекъсната работа.
(2) Когато според графика на работното време работните дни са повече от почивните, след периода на непрекъсната работа се предоставя минимален брой последователни почивни дни, определен по следния начин:
- 1. за периода от първия до десетия последователни работни дни - по 0,2 почивни дни за всеки работен ден;
- 2. за периода от единадесетия до двадесетия последователни работни дни - по 0,3 почивни дни за всеки работен ден;
- 3. за периода от двадесет и първия до тридесет и първия последователни работни дни - по 0,4 почивни дни за всеки работен ден.
(3) При изчисляване на минималния брой последователни почивни дни по ал. 2 частите от почивни дни се сумират и се ползват само като цели дни.
(4) Почивен ден е 24-часовият период на непрекъсната почивка, през който мобилният работник се намира на избрано от него място. Почивките в работния ден по чл. 17, ал. 3 и междудневните почивки се ползват на борда, докато корабът плава или е застанал на котва или на кей, или на сушата - когато корабът е в пристанище.