(Изм. - ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 08.04.2014 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2018 г.)
(1) Страните по трудовото правоотношение не могат да договарят компенсиране на основния платен годишен отпуск или на част от него с парично обезщетение, освен в случаите на предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение.
(2) Страните по трудовото правоотношение може да се споразумеят ползването на допълнителния платен годишен отпуск или на компенсаторните почивки да се замени изцяло или отчасти с изплащане на парично обезщетение.
(3) Паричното обезщетение в случаите по ал. 2 се изчислява на база на основното трудово и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.