(1) Медицинският физик-експерт в лъчелечението, нуклеарната медицина или рентгеновата диагностика е лице, което удовлетворява следните изисквания:
- 1. завършило е висше образование по специалността “Физика” и има придобита специалност в здравеопазването “Медицинска радиологична физика”;
- 2. има най-малко три години практически опит съответно в областта на лъчелечението, нуклеарната медицина или рентгеновата диагностика;
- 3. притежава свидетелство, получено по програма за професионална квалификация, и което поддържа квалификацията си съгласно изискванията на глава четвърта на Наредба № 31 за следдипломно обучение в системата на здравеопазването.
(2) Професионалната квалификация на медицинския физик-експерт се придобива отделно за всяка от областите лъчелечение, нуклеарна медицина и рентгенова диагностика.
(3) Медицинският физик-експерт:
- 1. съветва ръководителя на лечебното заведение и лицата по чл. 9 по въпросите на радиационната защита на пациента и персонала;
- 2. оценява дозата на пациента при диагностични изследвания;
- 3. отговаря за клиничната дозиметрия, дозиметричното планиране и проверката на лъчелечебния план в лъчелечението;
- 4. участва в оптимизацията на медицинските радиологични процедури съвместно с лекаря, който провежда облъчването;
- 5. участва в разработването и прилагането на програми за контрол на качеството на радиологичната апаратура;
- 6. отговаря за калибрирането на радиологичната апаратура;
- 7. отговаря за калибрирането и метрологичния контрол на средствата за измерване;
- 8. участва като консултант при избора на нова радиологична апаратура;
- 9. участва в оценката на аварийни ситуации и други непланирани събития, свързани с медицинското облъчване.
(4) Медицинският физик-експерт може да възлага практическото изпълнение на дейностите по ал. 3 на медицински физици.
(5) Минималният брой медицински физици за дейностите по ал. 3 е посочен в приложение № 5.