(1) Транзит на продукти през територията на Република България се разрешава при условие, че:
- 1. транзитът е предварително разрешен от органите на ГИВКК на ГИВП, на който продуктите ще бъдат представени за ветеринарна проверка;
- 2. продуктите идват от страна, от която вносът е разрешен, съгласно чл. 2, ал. 2 и са предназначени за друга страна; 3.собственикът или лицето, отговорно за товара, предварително се е задължило да приеме обратно пратката, ако страната на местоназначение откаже внос на продуктите, и да ги унищожи в съответствие с чл. 31, ал. 7.
(2) Пратките, които са представени за транзит на ГИВП, се придружават от документите по чл. 21, ал. 1 заедно с легализиран превод на оригинала.
(3) Пратките за транзит се подлагат на проверка на документацията и на проверка за идентичност. Тези проверки могат да не се извършват, когато продуктите се превозват по въздух или по море, при условие че:
- 1. пратката не се разтоварва; в този случай проверката на документацията обхваща проверка на бордовата документация;
- 2. пратката се прехвърля от един самолет на друг или от един кораб на друг на митническата територия на едно и също пристанище или летище; когато има риск за здравето на хората и животните, пратката се подлага на физически проверки.
(4) Пратката, която се превозва по шосе, с влак или по речен път:
- 1. се поставя под митнически надзор в съответствие със Закона за митниците заедно с документите по чл. 21, ал. 1 и сертификата по чл. 19, ал. 1, който удостоверява пункта, от който пратката ще напусне територията на страната;
- 2. се транспортира в пломбирани транспортни средства или контейнери;
- 3. напуска страната от ГИВП за период не повече от 10 дни след напускане на входящия ГИВП.
(5) Граничният ветеринарен инспектор на входящия ГИВП посредством системата „Ани-мо" информира изходящия ГИВП, че е допуснал транзита на пратката с продукти.
(6) Граничният ветеринарен инспектор на изходящия ГИВП удостоверява в сертификата по чл. 19, ал. 1, че пратката с продукти е напуснала страната и изпраща копие от него до входящия ГИВП.
(7) Когато ГВИ на входящия ГИВП не бъде информиран за излизането на пратката от територията на страната съгласно ал. 6, той се обръща към митническите органи за разследване и откриване местоположението на пратката.
(8) Всички разходи по прилагане на този член са за сметка на лицето, отговорно за товара, или неговия представител. Тези разходи не подлежат на възстановяване.