(1) На задължителна разширена проверка подлежат:
- 1. газовози и химикаловози, за които са изминали повече от 10 години от датата на построяването им според корабните свидетелства за безопасност;
- 2. нефтени танкери, по-големи от 3000 бруто тона, за които са изминали повече от 15 години от датата на построяването им според корабните свидетелства за безопасност;
- 3. кораби за насипни товари, за които са изминали повече от 12 години от датата на построяването им според корабните свидетелства за безопасност; 4.пътнически кораби, за които са изминали повече от 15 години от датата на построяването им според корабните свидетелства за безопасност, с изключение на ро-ро фериботите и високоскоростните пътнически плавателни съдове.
(2) Корабите по ал. 1 подлежат на задължителна разширена проверка след изтичане на 12 месеца от извършването на последната разширена проверка в пристанище на държава, страна по Парижкия меморандум за разбирателство.
(3) На кораб по ал. 1, определен за извършване на проверка по чл. 9, ал. 2 и 3, се извършва задължителна разширена проверка.
(4) Задължителната разширена проверка обхваща минимум елементите, посочени в приложение № 4, като се отчита тяхната практическа изпълнимост или ограничаващите обстоятелства, свързани с безопасността на хората, кораба, пристанището или извършващите се дейности.
(5) В периода между две задължителни разширени проверки може да бъде извършена проверка по чл. 15.
(6) Със съгласието на капитана или на корабопритежателя на пътнически кораб задължителната разширена проверка може да продължи, докато корабът извършва преход от или към българско пристанище. В този случай инспекторите са длъжни да не възпрепятстват нормалната експлоатация на кораба и да не предизвикват ситуации, които по преценка на капитана на кораба могат да застрашат безопасността на пътниците, екипажа или кораба.