Наредба · не е в сила · Държавен вестник

Наредба № 12 от 17 юни 2003 г. за прегледите по реда на държавния пристанищен контрол

Актът не е в сила от 1 януари 2011 г. Заменен от по-нов акт. Наредба № 12 от 16 декември 2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол урежда наново същия предмет — условията и реда за проверки на чужди кораби по ДПК, включително критериите и процедурите за проверка и задържане — и е в сила от 1 януари 2011 г. Посочените последващи текстове не отменят изрично Наредба № 12 от 17 юни 2003 г., но новата наредба установява цялостна уредба на същия режим, несъвместима с паралелното прилагане на старата. Актът на негово място: Наредба № 12 от 16 декември 2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.

Обнародван: ДВ, бр. 59 от 2003 г.; 1 юли 2003 г.
В сила от: 4 юли 2003 г.
Разпоредби: 57

Последна редакция · в сила от 04.07.2003 · без изменения оттогава

Действащ текст

Раздел I

Общи разпоредби

Чл. 1изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) С тази наредба се определят условията и редът за осъществяване на прегледи по реда на държавния пристанищен контрол на чужди кораби на територията на Република България за установяване спазването на изискванията за безопасност, безопасна експлоатация и предотвратяване на замърсяването на околната среда.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява от Изпълнителна агенция „Морска администрация".

Чл. 2изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Изпълнителна агенция „Морска администрация" извършва ежегодно прегледи по реда на държавния пристанищен контрол на най-малко 25 на сто от средния годишен брой на корабите, посетили български пристанища, изчислен на база на последните три календарни години, за които е водена статистика.

Чл. 3изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

При извършване на прегледи по реда на тази наредба на кораб, плаващ под знамето на държава, която не е страна по съответна конвенция, Изпълнителна агенция „Морска администрация" предоставя режим за кораба и неговия екипаж не по-малко благоприятен от предоставения на екипажа и корабите, плаващи под знамето на държава, страна по конвенцията.

Чл. 4изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

При извършване на прегледи по реда на тази наредба Изпълнителна агенция „Морска администрация" полага всички възможни усилия за избягване на неправомерно задържане или забавяне на кораба.

Чл. 5изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация" може да предприема и други мерки по отношение на проверяван кораб, които са в неговите правомощия съгласно националното законодателство.

Раздел II

Приложно поле

Чл. 6изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) На преглед по реда на тази наредба подлежи всеки чужд кораб и екипажът му, когато:

1. се намира в пристанище на Република България или на котва в прилежащите към пристанището рейдове и стоянки;
2. е застанал на офшорна платформа или на друго закотвено съоръжение над континенталния шелф на Република България, както и когато е на котва в близост до такава платформа или съоръжение;
3. е застанал на котва в териториалните води на Република България, освен в случай на укриване от лошо време.

Чл. 7изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) За кораби с бруто тонаж, по-малък от 500 бруто тона, се прилагат съответните изисквания на международните договори, по които Република България е страна.

(2) Когато съответният международен договор е неприложим, Изпълнителна агенция „Морска администрация" предприема необходимите мерки, за да гарантира, че тези кораби не представляват явна заплаха за безопасността, здравето или околната среда.

Чл. 8изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Разпоредбите на тази наредба не се прилагат за риболовни кораби, военни кораби, граничнополицейски кораби, дървени кораби с елементарна постройка, държавни кораби, използвани с нетърговска цел, и кораби за развлечение, които не извършват търговска дейност.

Чл. 9изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Проверка се извършва на всички кораби, които не подлежат на задължителна разширена проверка по чл. 17 и имат целеви фактор, по-голям от 50, съгласно информационната система „ SIRENAC", ако е изтекъл поне един месец от датата на последната проверка, извършена в пристанище на държава, страна по Парижкия меморандум за разбирателство.

(2) Корабите, посочени в приложение № 1, се проверяват независимо от техния целеви фактор.

(3) При други кораби поредността на прегледите се определя според цялостния им целеви фактор, посочен в информационната система „SIRENAC", и съгласно приложение № 2.

Чл. 10изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Не подлежат на задължителна проверка корабите, които са били проверени през последните 6 месеца от компетентните органи на държава, страна по Парижкия меморандум за разбирателство, и ако са налице едновременно следните изисквания:

1. корабът не е в списъка по приложения №1 и 2;
2. при последния преглед по реда на държавния пристанищен контрол не са установени недостатъци;
3. не са налице явни основания за извършване на преглед.

(2) На корабите по ал. 1 се извършват прегледи за спазване на експлоатационните изисквания, предвидени в международните договори, по които Република България е страна.

Раздел III

Инспектори

Чл. 11изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Прегледите по тази наредба се извършват от инспектори, осъществяващи държавен пристанищен контрол в съответните териториални дирекции на Изпълнителна агенция „Морска администрация" във Варна и Бургас.

(2) При извършване на прегледите по ал. 1 инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол, могат да привличат по своя преценка и други експерти.

Чл. 12изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Инспекторите са квалифицирани за целите на тази наредба морски лица, които:

1. имат висше образование с магистърска степен по корабоводене, корабни машини и механизми, корабостроене и радиоелектроника и свръзки;
2. имат минимален плавателен стаж пет години на длъжност от оперативно или управленско ниво;
3. имат минимален стаж една година като инспектор, извършващ прегледи и освидетелстване на кораби в съответствие с международните договори, по които Република България е страна;
4. писмено и говоримо ползват английски език— за документиране на резултатите от проверките и взаимодействие с капитана и екипажа на проверявания кораб; 5.притежават достатъчно знания и опит за извършване на проверки и освидетелстване на кораби за установяване съответствието на корабите с изискванията на националното законодателство и с международните договори, по които Република България е страна.

(2) За инспектор може да бъде назначено и лице, което отговаря на изискванията по ал. 1, т. 1, 4 и 5, завършило е квалификационен курс за инспектори и има най-малко две години стаж като инспектор по контрол, упражняван от държавата на знамето.

(3) Не могат да бъдат назначавани за инспектори лица, които:

1. имат търговски интерес в пристанището;
2. работят по трудово правоотношение или по граждански договор с организации, признати по реда на наредбата по чл. 73, ал. 4 от Кодекса на търговското корабоплаване.

(4) Не се допуска извършване на преглед от инспектор, който има търговски интерес по отношение на проверявания кораб.

Чл. 13изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Инспекторите, осъществяващи държавния пристанищен контрол, се легитимират с идентификационна инспекторска карта съгласно чл. 370, ал. 3 и 4 от Кодекса за търговското корабоплаване, в която се посочва, че инспекторът е упълномощен да извършва прегледите по тази наредба.

Раздел IV

Прегледи

Чл. 14изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Прегледите по тази наредба са:

1. проверки;
2. задълбочени проверки;
3. задължителни разширени проверки. Чл. 15.

(1) Проверка се извършва на:

1. наличието и валидността на сертификатите и документите, посочени в приложение № 3;
2. общото състояние на кораба, включително на машинното отделение и на надстройката, на хигиената и условията на живот и труд на борда на кораба, както и на спазването на изискванията за предотвратяване на замърсяването на околната среда.

(2) Проверката може да включва и преглед на сертификати и документи, които не са посочени в приложение № 3, но за които се изисква да се намират на борда на кораба, съгласно международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 16изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Задълбочена проверка се извършва, когато при проверката по чл. 15 възникнат явни основания да се смята, че състоянието на кораба, неговото оборудване, комплектоването му с екипаж или условията за живот и работа не отговарят на изискванията на международните договори, по които е Република България е страна.

(2) Задълбочена проверка се извършва и за спазване на експлоатационните изисквания на кораба и предотвратяване на замърсяване.

Чл. 17изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) На задължителна разширена проверка подлежат:

1. газовози и химикаловози, за които са изминали повече от 10 години от датата на построяването им според корабните свидетелства за безопасност;
2. нефтени танкери, по-големи от 3000 бруто тона, за които са изминали повече от 15 години от датата на построяването им според корабните свидетелства за безопасност;
3. кораби за насипни товари, за които са изминали повече от 12 години от датата на построяването им според корабните свидетелства за безопасност; 4.пътнически кораби, за които са изминали повече от 15 години от датата на построяването им според корабните свидетелства за безопасност, с изключение на ро-ро фериботите и високоскоростните пътнически плавателни съдове.

(2) Корабите по ал. 1 подлежат на задължителна разширена проверка след изтичане на 12 месеца от извършването на последната разширена проверка в пристанище на държава, страна по Парижкия меморандум за разбирателство.

(3) На кораб по ал. 1, определен за извършване на проверка по чл. 9, ал. 2 и 3, се извършва задължителна разширена проверка.

(4) Задължителната разширена проверка обхваща минимум елементите, посочени в приложение № 4, като се отчита тяхната практическа изпълнимост или ограничаващите обстоятелства, свързани с безопасността на хората, кораба, пристанището или извършващите се дейности.

(5) В периода между две задължителни разширени проверки може да бъде извършена проверка по чл. 15.

(6) Със съгласието на капитана или на корабопритежателя на пътнически кораб задължителната разширена проверка може да продължи, докато корабът извършва преход от или към българско пристанище. В този случай инспекторите са длъжни да не възпрепятстват нормалната експлоатация на кораба и да не предизвикват ситуации, които по преценка на капитана на кораба могат да застрашат безопасността на пътниците, екипажа или кораба.

Чл. 18изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Не по-късно от три дни преди очакваното време на пристигане в българско пристанище или при напускане на предходното пристанище, когато преходът се очаква да бъде по-кратък от три дни, капитанът на кораба предоставя на капитана на пристанището информация за кораба, товара и планираните за това пристанище дейности съгласно приложение № 5.

(2) При неспазване на изискванията по ал. 1 инспекторите, осъществяващи държавния пристанищен контрол, извършват задължителна разширена проверка на кораба.

Чл. 19изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Задълбочена проверка се извършва и след подаден сигнал или жалба до Изпълнителна агенция „Морска администрация", че условията на живот и труд на кораба не отговарят на международните договори.

Чл. 20изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) След завършване на проверката, на задълбочената проверка или задължителната разширена проверка инспекторът изготвя доклад за извършена проверка, в който се описват резултатите от нея съгласно приложение № 6.

(2) Копие от доклада за извършена проверка се предоставя на капитана на кораба.

Чл. 21изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) В доклада за извършената проверка по чл. 20 инспекторът определя срок, в който всички потвърдени или открити по време на проверката или на разширената проверка недостатъци следва да бъдат отстранени съгласно изискванията на международните договори, по които Република България е страна.

(2) Когато срокът по ал. 1 е определен „до отплаване", капитанът на пристанището не издава разрешение за отплаването на кораба, докато недостатъците не бъдат отстранени.

Раздел V

Задържане на кораб

Чл. 22изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) При недостатъци, описани в доклада на инспектора за извършена проверка и посочени в приложение № 7, които представляват явна заплаха за безопасността, здравето или околната среда, капитанът на пристанището издава заповед за задържане на кораба или заповед за преустановяване на корабните операции, във връзка с които са били открити недостатъците. Заповедта за задържане се издава независимо от очакваната продължителност на престоя на кораба в пристанището.

(2) Капитанът на пристанището задържа кораба и ако установените недостатъци са такива, че да налагат връщане на инспектора на борда на кораба преди отплаване, за да се увери, че недостатъците са отстранени.

(3) Когато недостатъкът, който е основание за задържане, е резултат от случайно претърпени вреди по време на преход на кораба към пристанището, капитанът на пристанището не издава заповед за задържане на кораба, ако:

1. са спазени изискванията, съдържащи се в Правило 1/11(с) на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море по отношение на уведомяването на администрацията на държавата на знамето, назначения сървейър или признатата организация, отговорна за издаването на съответното свидетелство;
2. преди влизане в пристанището капитанът или корабопритежателят е изпратил до капитана на пристанището подробно описание на обстоятелствата, при които е възникнал инцидентът, и на претърпените щети и информация за изискваното уведомяване на администрацията на държавата на знамето;
3. са предприети необходимите действия за отстраняване на недостатъците;
4. капитанът на пристанището се е уверил, че недостатъците, които представляват явна заплаха за безопасността, здравето или околната среда, са отстранени.

(4) Заповедта за задържане на кораба или за преустановяване на корабните операции не може да бъде отменена от капитана на пристанището преди отстраняването на недостатъците.

Чл. 23изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Инспекторът взема решение дали откритите недостатъци са достатъчно сериозни, за да налагат задържане на кораба, след като провери дали:

1. корабът притежава необходимата валидна документация;
2. корабът е комплектован с екипаж съгласно документа за надеждно комплектоване на кораба с екипаж.

(2) По време на прегледа инспекторът проверява и способността на кораба и/или на екипажа:

1. да плава безопасно по време на предстоящия рейс;
2. безопасно да обработва, превозва и следи за състоянието на товара по време на предстоящия рейс;
3. безопасно да експлоатира машинното отделение по време на предстоящия рейс;
4. да осигурява непрекъснато движението и управлението на руля на кораба по време на предстоящия рейс;
5. да се бори ефективно с пожари във всяка част на кораба, ако се наложи по време на предстоящия рейс;
6. да напусне кораба бързо и безопасно и да извърши спасяване, ако се наложи по време на предстоящия рейс;
7. да предотврати замърсяване на морската среда по време на предстоящия рейс;
8. да поддържа адекватна устойчивост на кораба по време на предстоящия рейс; 9.да поддържа адекватна водонепроницаемост по време на предстоящия рейс; 10. да осъществи необходимата комуникация при ситуации на бедствие по време на предстоящия рейс; 11. да осигури безопасни и здравословни условия на живот и работа на борда по време на предстоящия рейс; 12. да осигури максимално количество информация в случай на инцидент.

Чл. 24изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Когато общото състояние на кораба не отговаря на изискванията за безопасност, капитанът на пристанището може да спре прегледа и да издаде заповед за задържане на кораба до предприемане на необходимите действия от страна на отговорните лица за привеждане на състоянието на кораба в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 25изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Когато на борда на кораб липсва сертификат или документ, изискуем от международните договори, по които Република България е страна, включително документ за съответствие или свидетелство за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяването на замърсяване, издадени в съответствие с Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяването на замърсяване, капитанът на пристанището издава заповед за задържане на кораба.

(2) Ако на борда на кораба има копие от сертификат или документ по ал. 1, капитанът на пристанището разрешава отплаване на кораба след представяне на писмена декларация от страна на администрацията на държавата на знамето или призната организация, че копието е вярно с оригинала на сертификата или документа, а той ще бъде доставен на кораба в първото следващо пристанище по назначение.

(3) Наличието на декларация на администрацията на държавата на знамето или на призната организация подлежи на задължително вписване в доклада за извършен преглед от инспектора или в разрешителното за отплаване.

(4) Когато е разрешено отплаване при условията на ал. 2, капитанът на следващото българско пристанище, в което влезе корабът, не разрешава отплаването му до представяне на оригинала на липсващия сертификат или документ.

Чл. 26изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Капитанът на пристанището задържа кораба, ако не е оборудван със система за регистриране на данните за движението на кораба, когато употребата й е задължителна в случаите, посочени в приложение № 8.

(2) Ако недостатъкът по ал. 1 не може да бъде отстранен за срок от 30 дни в пристанището на задържането, капитанът на пристанището може да разреши на кораба да отплава до най-близкото подходящо пристанище, където недостатъкът да бъде отстранен.

Чл. 27изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) В случай, че при прегледите по чл. 15, 16 и 17 се открият достатъчно основания за задържане на кораба, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация" незабавно уведомява администрацията на държавата на знамето, а ако това не е възможно — консула или дипломатическия представител в най-близката до Република България държава.

(2) Уведомяването се извършва в писмена форма и към него се прилага докладът на инспектора за извършената проверка. Когато основанието за задържане на кораба е несъответствие на условията на труд и живот на борда на кораба с изискванията на международните договори, копие от уведомителното писмо се изпраща и до генералния секретар на Международната организация по труда.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация" може да уведоми и признатите организации, отговорни за издаването на сертификатите от името на администрацията на държавата на знамето.

Чл. 28изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Когато недостатъците по чл. 22, ал. 1 не могат да бъдат отстранени в пристанището, където се извършва проверката, капитанът на пристанището може да разреши на кораба да отплава до най-близкия подходящ кораборемонтен завод или пристанище, избрани от капитана на кораба при спазване на условията, определени от администрацията на държавата на знамето и съгласувани с капитана на българското пристанище. Тези условия трябва да гарантират, че корабът може да отплава без риск за безопасността и здравето на пътниците и екипажа, за други кораби или за околната среда.

(2) Когато недостатъците, поради които се налага изпращане на кораба в кораборемонтен завод, са свързани с корпуса на кораба, капитанът на пристанището може да поиска измерване на дебелината на части от корабния корпус, преди корабът да получи разрешение за отплаване до определения кораборемонтен завод.

(3) Капитанът на пристанището уведомява компетентните органи в държавата, където се намира кораборемонтният завод, лицата, посочени в чл. 27, ал. 1, и всички други заинтересувани лица и организации за условията на отплаването.

Чл. 29изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Ако корабът е бил задържан в българско пристанище и е отплавал, без да спази нарежданията на капитана на пристанището, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация" незабавно уведомява компетентните органи на държавите, страни по Черноморския меморандум за разбирателство и по Парижкия меморандум за разбирателство.

(2) Ако корабът не посети определения кораборемонтен завод, намиращ се на територията на Република България, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация" незабавно уведомява компетентните органи на държавите, страни по Черноморския меморандум за разбирателство и по Парижкия меморандум за разбирателство.

Раздел VI

Отказ на достъп до пристанище

Чл. 30изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Капитанът на пристанището издава заповед, с която отказва достъп на кораб до пристанище, когато са налице следните условия: 1. корабът е тип газовоз, химикаловоз, за насипни товари, нефтен танкер или пътнически, и 2. корабът плава под знамето на държава от черния списък, публикуван в годишния доклад на Парижкия меморандум за разбирателство и е бил задържан повече от един път през последните 24 месеца в пристанище на държава — страна по Парижкия меморандум за разбирателство, или плава под знамето на държава, определена като „високорискова" или „много високорискова" в черния списък и е бил задържан през последните 36 месеца в пристанище на държава — страна по Парижкия меморандум за разбирателство, и 3. корабът е задържан по реда на държавния пристанищен контрол.

Чл. 31изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Заповедта за отказ на достъп влиза в сила от момента, в който на кораба е дадено разрешение за напускане на пристанището, в което той е бил задържан за втори или трети път, след като са били отстранени недостатъците, които са довели до задържането.

(2) Капитанът на пристанището, в което корабът е задържан за втори или трети път, писмено уведомява капитана на кораба и корабопритежателя за заповедта за отказ на достъп до пристанище.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация" информира и администрацията на държавата на знамето, заинтересованата призната организация, другите държави—членки на Европейския съюз, Европейската комисия, Административния център по морски дела и Секретариата на Парижкия меморандум за разбирателство.

Чл. 32изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Капитанът на пристанище отказва достъп до пристанището на кораб:

1. на който е издадена заповед за отказ на достъп съгласно чл. 30;
2. в случаите по чл. 28, ал. 1, когато капитанът на кораба не е спазил нарежданията на компетентните органи в държавата по задържането или, без да се е съобразил с приложимите международни договори, не посети определения кораборемонтен завод и корабопритежателят не предостави доказателства, че са удовлетворени изискванията на компетентните органи на държавата, където са открити недостатъците, за пълното съответствие на кораба с приложимите изисквания на международните договори.

Чл. 33изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

В случай на непреодолима сила или за да се намали рискът от замърсяване, капитанът на пристанището може да разреши достъп на кораб в пристанището, ако корабопритежателят или капитанът на кораба са предприели адекватни мерки за удовлетворяване на изискванията за безопасност.

Чл. 34изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Заповедта за отказ на достъп до пристанище може да бъде отменена от капитана на пристанището, който я е издал, след извършване на задължителна разширена проверка по молба на корабопритежателя.

(2) Молбата по ал. 1 се придружава с удостоверение от администрацията на държавата на знамето, доказващо, че корабът напълно отговаря на приложимите разпоредби на международните договори. В съответните случаи молбата за отмяна на заповедта за отказ на достъп се придружава с удостоверение от признатата организация, която е издала свидетелството за клас, посочващо, че корабът отговаря напълно на стандартите за клас, определени от признатата организация.

(3) Разноските за задължителната разширена проверка са за сметка на корабопритежателя.

Чл. 35изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Задължителната разширена проверка се извършва в одобрено от капитана на пристанището и корабопритежателя пристанище и при условие, че са представени доказателства, че корабът напълно отговаря на приложимите изисквания на международните договори, по които Република България е страна.

(2) Ако одобреното пристанище се намира в държава—членка на Европейския съюз, компетентният орган на държавата на пристанището на назначение на кораба може с разрешение на капитана на пристанището, който е издал заповедта за отказ на достъп, да разреши достъп на кораба до пристанището на назначение, където да се провери съответствието на кораба с изискванията по чл. 34, ал. 2.

Чл. 36изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Ако резултатите от разширената проверка покажат съответствие с международните договори, капитанът на пристанището отменя заповедта за отказ на достъп.

(2) Компетентният орган писмено уведомява за своето решение:

1. корабопритежателя;
2. администрацията на държавата на знамето, заинтересованата призната организация, другите държави—членки на Европейския съюз, Европейската комисия, Административния център по морски дела и Секретариата на Парижкия меморандум за разбирателство.

(3) Информацията за корабите, на които е бил отказан достъп до пристанища, се изпраща на информационната система „SIRENAC" и се публикува съгласно чл. 38.

Раздел VII

Предоставяне на информация

Чл. 37изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Когато по оперативни причини не може да бъде извършена проверка на кораб по чл. 9, ал. 1 или задължителна разширена проверка на кораб по чл. 17 с целеви фактор, по-голям от 7, за който са изминали повече от 12 месеца от последната разширена проверка, Изпълнителна агенция „Морска администрация" незабавно информира системата „SIRENAC", че такава проверка не е извършена.

(2) Всеки 6 месеца изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация" уведомява Европейската комисия за случаите по ал. 1 и за причините, поради които тези проверки не са извършени.

(3) Броят на непроверените по оперативни причини кораби за всяка календарна година не може да надвишава 5 на сто от средногодишния брой на корабите, подлежащи на проверки по ал. 1, през последните 3 календарни години, за които е водена статистика.

(4) На кораб по ал. 1, който не е бил проверен в чуждо пристанище по оперативни причини и който пристигне в българско пристанище, се извършва съответната проверка.

Чл. 38изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация" публикува всеки месец на страницата на агенцията в Интернет информация за задържаните по реда на държавния пристанищен контрол кораби, в това число и корабите, които са били задържани повече от един път за последните 24 месеца.

(2) Публикуваната информация съдържа данните, посочени в приложение № 9.

Чл. 39изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация" осъществява сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи на държавите, страни по Черноморския меморандум за разбирателство и по Парижкия меморандум за разбирателство.

Чл. 40изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Всички държавни органи и търговски дружества незабавно уведомяват капитана на пристанището за всички установени от тях недостатъци, които могат да застрашат безопасното управление на кораб или опазването на морската среда, и оказват съдействие на органите, осъществяващи държавния пристанищен контрол.

Раздел VIII

Обжалване и разноски

Чл. 41изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Заповедта за задържане или за отказ на достъп в пристанище подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 42изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Ако корабът е неправилно задържан или забавен, корабопритежателят има право на обезщетение за всички претърпени вреди.

(2) Тежестта на доказване на претърпените вреди се носи от корабопритежателя.

Чл. 43изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

(1) Когато в резултат от прегледа се установят недостатъци, даващи основание за задържането на кораба, всички обичайни разноски, свързани с прегледа, са за сметка на корабопритежателя.

(2) Всички разноски, свързани с проверките по чл. 32, т. 2, са за сметка на корабопритежателя.

(3) Всички разноски, свързани със задържането на кораб заради недостатъци или липса на валидни сертификати, са за сметка на корабопритежателя.

Допълнителна разпоредба

§ 1изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

По смисъла на тази наредба:

1. „Система „SIRENAC" е информационна система, регламентирана от Парижкия меморандум за разбирателство с цел въвеждане, съхраняване, обработка и извеждане на информация, свързана с извършените прегледи по държавен пристанищен контрол.
2. „Явни основания" са налице при: а) кораби, които са посочени в приложение № 1 и т. 3, 4, 5 (б), 5 (в), 8 и 11 от приложение № 2; б) неправилно водене на дневника за нефтени операции; в) открити недостатъци при проверката на свидетелствата и другата документация; г) признаци, че членовете на екипажа не са в състояние да отговорят на изискванията за компетентност за морските лица в Република България съгласно наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване; д) доказателство, че товарните или други операции не са извършени безопасно или в съответствие с указанията на Международната морска организация, например съдържанието на кислород в главния захранващ тръбопровод за инертен газ към товарните танкове е над допустимата норма; е) невъзможност на капитана на нефтен танкер да представи запис от системата за следене и контрол на разтоварването на нефт за последния преход под баласт; ж) липса на актуализирано разписание на тревогите или наличие на членове от екипажа, които не са запознати със задълженията си при възникване на пожар или при заповед за напускане на кораба; з) подаване на фалшиви сигнали за бедствие, което не е последвано от правилни процедури за отменяне; и) липса на основно оборудване или съоръжения, които се изискват от международните договори, или неработещи такива; к) прекомерно нехигиенични условия на борда на кораба; л) значително износване или несъответствия в корпуса или конструкцията на кораба, което може да постави под заплаха конструктивната цялост на кораба, неговата водонепроницаемост и защитеност от атмосферни влияния—по преценка на инспектора; м) информация или признаци, че капитанът или екипажът не са запознати с извършването на основни операции на борда на кораба, свързани с безопасността или предотвратяване за замърсяването, или че такива операции не са били извършени; н) други подобни случаи.
3. „Явна заплаха" е обстоятелство, което по недвусмислен начин представлява непосредствена опасност за безопасността, живота, здравето и морската среда.
4. „Система за регистриране на данните за движението на кораба" е оборудване, инсталирано на борда на кораба, което непрекъснато следи, регистрира и съхранява определени показатели на движението на кораба по време на преход.
5. „Адекватни мерки" са навременни, уместни и достатъчни мерки, предприети с цел съответствие с изискванията за безопасност.
6. „Офшорна платформа" е плаваща или закрепена платформа, извършваща дейност на или над континенталния шелф.
7. „Цялостен целеви фактор" е сумата от стойностите на приложимия целеви фактор, определен в Парижкия меморандум за разбирателство.
8. „Корабопритежател" е лице, което експлоатира кораба от свое име, независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание.
9. „Търговски интерес в пристанището" е налице, когато лицето извършва за своя или чужда сметка морски превоз на товари и пътници, ремонт или снабдяване на кораби.
10. „Търговски интерес по отношение на проверяван кораб" е налице, когато лицето извършва за своя или за чужда сметка обслужване, ремонт или снабдяване на проверявания кораб.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Изискванията по чл. 12, ал. 1 не се прилагат за инспекторите, които към датата на влизане в сила на наредбата осъществяват функции по държавния пристанищен контрол.

§ 3изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

В Наредба № 7 от 2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега (ДВ, бр. 55 от 2001 г.), чл. 4 се отменя.

§ 4изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Разпоредбите на чл. 9, 29, 30, чл. 36, ал. 3, чл. 37, ал. 1 и 2 и чл. 39 влизат в сила от 1 януари 2007 г.

§ 5изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Разпоредбите на чл. 31, ал. 3 и чл. 36, ал. 2, т. 2 влизат в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на частта им относно „администрацията на знамето" и „заинтересованата призната организация".

§ 6изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

Наредбата се издава на основание на чл. 73, ал. 3 от Кодекса за търговското корабоплаване.

Приложение № 1изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

към чл. 9, ал. 2 Кораби, които подлежат на проверка независимо от целевия им фактор 1. За които е постъпила информация от държавни органи и търговски дружества за недостатъци, които биха могли да възпрепятстват безопасното им плаване и обработка. 2. Които не отговарят на условията, посочени в Наредба № 7 от 2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега (ДВ, бр. 55 от 2001 г.). 3. Които са били предмет на доклад или уведомление от страна-членка на ЕС. 4.За които е постъпило оплакване от капитана, член на екипажа или друго лице или организация, заинтересувани от безопасното плаване на кораба, във връзка с условията на труд и живот или предотвратяване на замърсяване, освен ако оплакването не е очевидно неоснователно. Самоличността на лицето, подало оплакването, не може да бъде разкривана на капитана или собственика на кораба, за който е подадено оплакване. 5. Които са: - претърпели сблъскване или засядане, докато са плавали към пристанището; за които има данни, че са извършили нарушение на правилата за изхвърляне на вредни вещества или отпадъчни води; - маневрирали по опасен начин, нарушавайки правилата, приети от Международната морска организация, или не са спазвали практиките и процедурите за безопасно плаване и са управлявани по начин, който представлява заплаха за живота, имуществото или околната среда. 6. На които в предходните шест месеца класът е бил временно или напълно отнет поради съображения за безопасност.

Приложение № 2изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

към чл. 9, ал. 3 Критерии, определящи целевия фактор 1. Кораби, които посещават българско пристанище за първи път или след отсъствие от 12 месеца или повече. При прилагането на този критерий трябва да се вземат предвид проверките, извършени от страни-членки на Парижкия меморандум за разбирателство. При липсата на подходяща информация за тази цел се използва наличната информация от системата „SIRENAC" и се проверяват кораби, които не са регистрирани в системата „SIRENAC". 2. Кораби, които не са инспектирани от държава-членка на Европейския съюз, в предходните шест месеца. 3. Кораби, чиито документи (свидетелства) за оборудване и конструкция, предвидени в международните договори, по които Република България е страна, и свидетелството за клас са издадени от организации, които не са признати при условията на наредбата по чл. 73, ал. 4 от Кодекса на търговското корабоплаване. 4. Кораби, които плават под знамето на държава, фигурираща в черния списък, публикуван в годишния доклад на Парижкия меморандум за разбирателство. 5. Кораби, на които е било разрешено да напуснат пристанище на държава членка при определени условия, като: а) недостатъци, които трябва да бъдат поправени преди отплаване; б) недостатъци, които трябва да бъдат поправени в следващото посетено пристанище; в) недостатъци, които трябва да бъдат поправени за период от 14 дни; г) недостатъци, за които други условия са били поставени. 6. Кораби, за които при предишна проверка са установени недостатъци. 7. Кораби, които са били задържани в предишното пристанище. 8. Кораби, които плават под знамето на държава, която не е ратифицирала всички необходими международни договори. 9. Кораби, на които е даден клас с коефициент за недостатъци над средния. 10. Кораби от категориите, посочени в чл. 17, ал. 1, т.1-4. 11. Кораби, които са над 13 години. Точки 5, 6 и 7 се прилагат само за проверки, извършени през предходните 12 месеца. Цялостният фактор трябва да надвишава сумата от сбора на стойностите, определени за т. 3, 4, 8, 9, 10 и 11. За целите на чл. 37, ал. 1 цялостният целеви фактор се определя, без да се взема под внимание т. 10.

Приложение № 3изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

към чл. 15, ал. 1, т. 1 Списък на корабните документи и свидетелства, които подлежат на проверка 1. Международно свидетелство за тонажа (1969). 2. Свидетелство за сигурност на пътнически кораб; — Свидетелство за сигурност на конструкцията на товарен кораб; — Свидетелство за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб; — Свидетелство за сигурност на радиосредствата на товарен кораб; — Свидетелство за освобождаване; — Свидетелство за сигурност на товарния кораб. 3. Международно свидетелство за годност на кораба да превозва втечнени газове наливно. 4. Международно свидетелство за годност на кораба да превозва опасни химически товари наливно. 5. Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт. 6. Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване при превозване наливно на вредни течни вещества. 7. Международно свидетелство за товарните водолинии 1966. — Международно свидетелство за освобождаване по товарните водолинии. 8. Дневник за нефтените операции, част I и II. 9. Дневник за товарните операции. 10. Документ за надлежно комплектоване на кораба с екипаж. — Свидетелства за правоспособност. 11. Медицински свидетелства. 12. Информация за устойчивост. 13. Копие от Документа за съответствие и Свидетелството за управление на безопасността, издадени в съответствие с Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на корабите и предотвратяване на замърсяване. 14. Свидетелства за здравината на корпуса и машините и механизмите, издадени от класификационната организация (изискват се само ако корабът поддържа своя клас при класификационна организация). 15. Документ за съответствие със специалните изисквания за кораби, превозващи опасни товари. 16. Свидетелство за сигурност на високоскоростен плавателен съд и разрешително за експлоатация на високоскоростен съд. 17. Специален списък или манифест на опасните товари или подробен товарен план. 18. Корабен дневник по отношение на записите за проведени тестове и учебни тревоги и на записите за проверка и поддръжка на спасителните средства. 19. Свидетелство за сигурност на кораб със специално предназначение. 20. Свидетелство за сигурност на подвижно офшорно сондиращо средство. 21. За нефтени танкери записът от системата за следене и контрол на разтоварване на нефт за последния преход под баласт. 22. Разписание по тревогите, пожарен план, а за пътнически кораби и плана за борба за живучест. 23. Авариен план в случай на замърсяване с нефт на борда на кораба. 24. Папки с доклади за извършени прегледи (за кораби за насипни товари и нефтени танкери). 25. Доклади от предишни прегледи по реда на държавен пристанищен контрол. 26. За ро-ро пътнически кораби, информация за А/А максималното съотношение. 27. Сертификат за товарене на зърно. 28. Ръководство за укрепване на товара.

Приложение № 4изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

към чл. 17, ал. 4 Елементи на задължителна разширена проверка 1. За всички кораби: — прекъсване на корабното електрическо захранване и включване на аварийния генератор; — проверка на аварийното осветление; — работа на аварийната пожарна помпа при два пожарни шланга, свързани към пожарната магистрала; — работа на сантинните помпи; — затваряне на водоплътните врати; — спускане на една спасителна лодка на вода; — тестване на дистанционно аварийно спиране на котли, вентилация, горивни помпи и др.; — тестване на рулевото устройство, в това число и на спомагателното рулево устройство; — проверка на аварийния източник на захранване за радиооборудването; — проверка и доколкото е възможно, тестване на сепаратора на машинното отделение. 2. За газовози и химикаловози: Освен елементите, посочени в т. 1, задължителната разширена проверка на газовози и химикаловози включва и следните допълнителни елементи: — наблюдение на товарните танкове и на устройствата за безопасност, свързани с измерване на температура, налягане и ниво на течност в танка; — проверка на устройствата за кислороден анализ и за определяне на взривоопасни концентрации на газ във въздуха, включително и тяхната калибровка; проверка за наличието на химически детектори (силфони) с уместен брой подходящи газови детекторни тръби за специфичния превозван товар; — предпазни комплекти за употреба при напускане на кабините, осигуряващи подходяща дихателна защита и защита на очите за всеки човек на борда (в зависимост от вида на превозваните продукти, посочени в Международното свидетелство за годност или Свидетелството за годност на кораба да превозва опасни химически товари наливно или втечнени газове наливно, както е уместно); — проверка дали превозваният продукт е посочен в Международното свидетелство за годност или Свидетелството за годност на кораба да превозва опасни химически товари наливно или втечнени газове наливно, както е уместно; — проверка на стационарните уредби за борба с пожари на палубата независимо от това, дали са пенни, сухо-химически или други така, както се изискват от превозвания продукт. 3. За кораби за насипни товари: освен елементите, посочени в т. 1, задължителната разширена проверка на корабите за насипни товари включва и следните допълнителни елементи: — възможна корозия на фундаментите на палубните механизми; — възможна деформация и/или корозия на люковите закрития; — възможни пукнатини или местна корозия в напречните прегради; — достъп до товарните хамбари; — проверка дали следните документи се намират на борда, преглеждането им и проверка дали са заверени от администрацията на държавата на знамето или признатата организация: • доклади за прегледи на конструкцията • доклади за оценка на състоянието • доклади за измерване на дебелината на обшивката • описателен документ съгласно Резолюция А.744(18) на Международната морска организация. 4. За нефтени танкери: освен елементите, посочени в т. 1, задължителната разширена проверка на нефтените танкери включва и следните допълнителни елементи: — стационарна палубна система за гасене на пожари с пяна; — противопожарното оборудване като цяло; — проверка на автоматичните противопожарни клапани в машинното отделение, помпеното отделение и надстройката; — проверка на налягането на инертния газ и кислородното му съдържание; — баластни танкове: поне един от баластните танкове в областта на товара да бъде най-общо огледан през гърловината му или чрез достъп от палубата, а ако инспекторът открие основания за по-подробна провер-ка—да влезе в танка; — проверка дали следните документи се намират на борда, преглеждането им и проверка дали са заверени от държавата на знамето или класификационната организация: • доклади за прегледи на конструкцията • доклади за оценка на състоянието • доклади за измерване на дебелината на обшивката • описателен документ съгласно Резолюция А.744(18) на Международната морска организация. За пътнически кораби, с изключение на ро-ро фериботи и високоскоростни пътнически плавателни съдове: освен елементите, посочени в т. 1, задължителната разширена проверка на пътническите кораби включва и следните допълнителни елементи: — тестване на системата за откриване и известяване на пожари; — тестване на изрядното затваряне на противопожарните врати; — тестване на системата за публично оповестяване; — пожарна тревога, на която задължително да се демонстрират всички комплекти от снаряжението на пожарникаря и в която да вземе участие част от домакинската команда; — ключовите членове на екипажа трябва да покажат, че са запознати с плана за борба за живучест на кораба.

Приложение № 5изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

към чл. 18, ал. 1 Информация, която следва да бъде изпратена на компетентния орган 1. Име. 2. Знаме. 3. Идентификационен номер на Международната морска организация, ако има такъв. 4. Дедуейт. 5. Дата на построяване на кораба съгласно свидетелствата за сигурност на кораба. 6. За танкери: 6.1. конфигурация: единичен корпус, единичен корпус с танкове за сегрегиран баласт, двоен корпус. 6.2. състояние на товарните и баластните танкове: пълни, празни, инертирани. 6.3. обем и вид на товара. 7. Очаквано време на пристигане в пристанището на назначение или на пилотското място, според изискванията на компетентния орган. 8. Планирана продължителност на престоя в пристанището. 9. Планирани операции в пристанището на назначение (товарни, разтоварни, други). 10. Планирано извършване на прегледи и съществени ремонтни работи по време на престоя в пристанището на назначение.

Приложение № 6изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

към чл. 20, ал. 1 Съдържание на доклада за извършен преглед по реда на държавния пристанищен контрол I. Обща информация:

1. име на инспектора, изготвил доклада;
2. дата и място на проверката;
3. име на проверявания кораб;
4. знаме, под което плава корабът;
5. тип на кораба;
6. ИМО номер;
7. позивни;
8. бруто тонаж;
9. дедуейт (където е уместно);
10. година на построяване, определена на базата на датата, посочена в корабните свидетелства за сигурност;
11. класификационна организация/организации, които са издали свидетелството за клас на кораба, ако има такива;
12. класификационна организация/организации и/ или всеки друг орган или организация, които са издали сертификати на този кораб от името на администрацията на държавата на знамето в съответствие с приложимите конвенции;
13. име и адрес на корабопритежателя;
14. име и адрес на беърбоутчартьора, отговорен за избора на кораба и вида на чартъра, в случай че корабът превозва течни или твърди насипни товари;
15. дата на окончателно изготвяне на доклада за извършена проверка;
16. посочване, че може да бъде публикувана по-подробна информация относно проверката или задържането. II. Информация за проверката: 1. сертификатите, издадени при прилагане на съответните международни конвенции, както и органите или организациите, които са издали въпросните сертификати, включително датата на издаване и на валидност; 2. части или елементи от кораба, които са били проверени (в случай на задълбочена или на задължителна разширена проверка); 3. вид на проверката (проверка, задълбочена проверка, задължителна разширена проверка); 4. естество на недостатъците; 5. предприетите мерки. III. Допълнителна информация в случай на задържане: 1. дата на издаване на заповедта за задържане; 2. дата на отменяне на заповедта на задържане; 3. естество на недостатъците, наложили издаване на заповед за задържане (с препращане към конвенциите, ако е необходимо); 4. информация за последния междинен или годишен преглед; 5. посочване дали класификационната организация носи отговорност за недостатъците, които са довели до задържане; 6. предприетите мерки.

Приложение № 7изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

към чл. 22, ал. 1 Списък на недостатъците по конвенции, които се считат за достатъчно сериозни, за да наложат задържане на проверявания кораб (списъкът не е изчерпателен) 1.1. Общи Липсата на валидни сертификати и документи, изисквани от съответните конвенции. Корабите, плаващи под знамето на държава, която не е страна по съответна конвенция или не се е присъединила към друг международен договор или не е въвела в законодателството си разпоредби на друг международен договор, нямат право да притежават сертификатите, предвидени в тази конвенция или друг международен договор. Липсата на изискваните сертификати не може сама по себе си да съставлява причина за задържане на тези кораби. Въпреки това при прилагане на клаузата „никакво благоприятно третиране повече" корабът трябва, преди да отплава, да отговаря в значителна степен на съответните изисквания. 1.2. Несъответствия по Конвенция SOLAS (препратките са посочени в скоби) 1. Неизправност на корабните силови уредби, както и на електрическото оборудване на кораба 2. Недостатъчна чистота на машинното отделение, превишено количество на нефто-водната смес в санти-ните, изолация на тръбопроводи, в това число изпускателни тръби в машинното отделение, замърсени с нефтени продукти, неизправност на сантинните помпи. 3. Неизправност на аварийния дизел генератор, аварийното осветление, акумулаторите и превключвателите. 4. Неизправност на главната и спомагателната ру-лева машина. 5. Липса, недостатъчно количество/вместимост или значително износване на личните спасителни средства, спасителните съдове и устройствата за спускането им на вода. 6. Липса, несъответствие с изискванията или значително износване на системите за откриване на пожари, пожарната сигнализация, противопожарните средства, стационарната уредба за гасене на пожари, вентилационните клапани, автоматичните противопожарни клапани, устройствата за бързо затваряне до степен, която не им позволява да изпълняват своето предназначение. 7. Липса, значително износване или неизправност на системата за противопожарна защита на товарната палуба на танкерите. 8. Липса, несъответствие или значително износване на светлини, фигури или звукови сигнали. 9. Липса или неизправност на радиооборудването за комуникация при бедствие и безопасност. 10. Липса или неизправност на навигационно оборудване, като се вземат под внимание разпоредбите на правило V-Що) на SOLAS. 11. Липса на коригирани навигационни карти и/или други навигационни публикации, необходими за предстоящия рейс, като се има предвид, че електронните карти могат да се използват като заместител на хартиените карти. 12. Липса на вентилация за продухване на помещението на товарните помпи без произвеждане на искри (правило II-2.59.3.1 на SOLAS). 13. Сериозно несъответствие в експлоатационните изисквания, описани в раздел 5.5 на Приложение I към Парижкия меморандум за разбирателство. 14. Броят, съставът или притежаваните сертификати на екипажа не съответстват на Документа за надеждно комплектоване на кораба с екипаж. 15. Невъзможност да изпълни програмата за разширен преглед съгласно Правило 2, глава XI на SOLAS 74. 16. Липса или повреда на регистратор на данните за движение на кораба, когато използването му е задължително. 1.3. Несъответствия по Международния кодекс за изискванията към конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химически товари наливно (препратките са посочени в скоби) 1. Транспортиране на вещество, което не е упоменато в Свидетелството за годност на кораба или липсва информация за товара (16.2). 2. Липсващи или повредени предпазни устройства за високо налягане (8.2.3). 3. Електрическите уредби не са взривобезопасни или не отговарят на изискванията на Кодекса (10.2.3). 4. Наличие на източници на възпламеняване в опасни участъци, упоменати в 10.2 (11.3.15). 5. Нарушаване на специалните изисквания (15). 6. Превишаване на максимално допустимото количество товар за танк (16.1). 7. Недостатъчна топлинна защита за чувствителните продукти (16.6). 1.4. Несъответствия по Международния кодекс за изискванията към конструкцията и оборудването на кораби, превозващи втечнени газове наливно (препратките са посочени в скоби) 1. Транспортиране на вещество, което не е упоменато в Свидетелството за годност на кораба или липсва информация за товара (18.1). 2. Липсват затварящи устройства за жилищни или служебни помещения (3.2.6). 3. Преграда, която не е херметична (3.3.2). 4. Дефектни въздушни затвори (3.6). 5. Липсващи или дефектни бързо затварящи се клапани (5.6). 6. Липсващи или дефектни предпазни клапани (8.2). 7. Електрическите уредби не са взривобезопасни или не отговарят на изискванията на Кодекса (10.2.4). 8. Неработещи вентилатори в областта на товара (12.1). 9. Неработещи сигнализатори на високо налягане за товарните танкове (13.4.1). 10. Дефектна уредба за сигнализиране при наличие на газ и/или дефектна уредба за сигнализиране при наличие на токсичен газ (13.6). 11. Транспортиране на вещества, които следва да бъдат химически стабилизирани и за които няма валиден сертификат за инхибитор (17/19). 1.5. Несъответствия по Конвенцията за товарните водолинии 1. Наличие на области със значителни повреди или корозия или точкова корозия на обшивката и наложени от тях усилвания в палубите и корпуса, намаляващи мореходността или местната здравина на кораба, освен ако са извършени временни ремонтни работи, позволяващи на кораба да извърши преход до пристанище, където да му бъде направен текущ ремонт. 2. Очевиден случай на недостатъчна устойчивост. 3. Липса на достатъчна и надеждна информация в утвърдена форма, която бързо и лесно да позволява на капитана да организира товаренето и баластирането на кораба по начин, който дава възможност да се поддържа безопасен запас от устойчивост на всеки етап от и при всякакви обстоятелства на рейса и да се избягва появата на неприемливи напрежения в конструкцията на кораба. 4. Липса, значително износване или дефектиране на затварящи устройства, съоръжения за затваряне на люковите закрития и водонепроницаеми врати. 5. Прекомерно натоварване на кораба. 6. Липса на марка на газенето или невъзможност марката на газенето да бъде прочетена. 1.6. Несъответствия по Анекс I на Конвенция MARPOL (препратките са посочени в скоби) 1. Липса, значително износване или неизправност на уредбата за филтрация на нефтоводните смеси, системата за следене и контрол на изхвърлянето на нефтени продукти или съоръженията за сигнализация при превишаване на нормата от 15 ppm. 2. Остатъчната вместимост на танковете за отстой-ни води и/или танковете за нефтени отпадъци е недостатъчна за предстоящия рейс. 3. Няма Дневник за нефтените операции на борда. 4. Монтирано непозволено отклонение за изхвърляне на нефтени отпадъци. 5. Липсва папка с доклади за извършени прегледи или папката не съответства на Правило 13G(3)(b) на Конвенция MARPOL 1.7. Несъответствия по Анекс II на Конвенция MARPOL (препратките са посочени в скоби) 1. Липса на ръководство за изискваното оборудване и работните процедури. 2. Товарът не е категоризиран (3 (4)). 3. Няма Дневник за товарните операции на борда. 4. Транспортиране на нефтоподобни вещества без спазване на установените изисквания или без надлежно изменено и допълнено свидетелство (14). 5. Монтирано непозволено отклонение за изхвърляне на нефтени отпадъци. 1.8. Несъответствия по Конвенция STCW 1. Наличие на член от екипажа, който не притежава изискван сертификат или не притежава валиден и надлежно издаден сертификат или няма валиден документ за освобождаване или не може да покаже документно доказателство, че е подал молба за издаване на свидетелство за потвърждаване до администрацията на държавата на знамето. 2. Неспазване на приложимите изисквания за безопасно комплектоване на кораба с екипаж, определени от администрацията на държавата на знамето. 3. Несъответствие на организацията на носене на навигационна или машинна вахта с изискванията, определени за кораба от администрацията на държавата на знамето. 4. Липса в състава на вахтата на лице с достатъчна квалификация да оперира с оборудването, което е жизнено важно за безопасното корабоводене, радиокомуникациите, свързани с безопасността или предотвратяване на замърсяване на морската среда. 5. Невъзможност за представяне на доказателство за наличие на професионална квалификация за изпълнение на задълженията, възложени на членовете на екипажа, касаещи безопасността на кораба и предотвратяване на замърсяване. 6. Невъзможност да бъдат осигурени за първата вахта в началото на рейса и за последващите вахти лица, които са достатъчно отпочинали и по всякакъв друг начин годни за носене на вахта. Недостатъците, водещи до задържане на кораба, посочени в точка 1.8 (Конвенция STCW 78), са достатъчни основания за задържане на кораб по тази конвенция. 1.9. Несъответствия по конвенции на МОТ 1. Недостатъчно количество храна за преход до следващото пристанище. 2. Недостатъчно количество питейна вода за преход до следващото пристанище. 3. Прекомерно нехигиенични условия на борда на кораба. 4. Липса на отопление в надстройката на кораб, плаващ в райони, където температурите могат да достигнат изключително ниски стойности. 5. Прекомерно количество боклук, блокиране на коридори/жилищни помещения с оборудване или товар или някакви други небезопасни условия в тях. 1.10. Несъответствия, които не налагат непременно задържане на кораба, но при които следва да бъдат преустановени товаро-разтоварните операции Неизправността (или неправилната поддръжка) на системата за инертен газ, както и на устройства или механизми, свързани с товара.

Приложение № 8изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

към чл. 26, ал. 1 Изисквания относно системата за регистриране на данни за движение на кораба I. При пристигане в българско пристанище изброените кораби трябва да бъдат оборудвани със система за регистриране на данни за движение на кораба, която да отговаря на изискванията на Резолюция А. 861 (20) на Международната морска организация (IMO) и на изискванията на Стандарт № 61996 на Международната комисия по електроника (IEC):

1. пътнически кораби, построени на или след 1 юли 2002 г.;
2. ро-ро пътнически кораби, построени преди 1 юли 2002 г.—не по-късно от извършването на първия им преглед на или след 1 юли 2002 г.;
3. пътнически кораби, които не са ро-ро и са построени преди 1 юли 2002 г.—не по-късно от 1 януари 2004 г.;
4. други кораби с тонаж, равен или по-голям от 3000 БТ, построени на или след 1 юли 2002 г. II. При пристигане в българско пристанище изброените кораби, построени преди 1 юли 2002 г., трябва да бъдат оборудвани със система за регистриране на данни за движение на кораба, която да отговаря на съответните изисквания на IMO: 1. товарни кораби с тонаж, равен или по-голям от 20 000 БТ, не по-късно от определената от IMO дата или, ако няма определена такава дата, не по-късно от 1 януари 2007 г.; 2. товарни кораби с тонаж, равен или по-голям от 3000 БТ, но не повече от 20 000 БТ, не по-късно от определената от IMO дата или, ако няма решение на IMO, не по-късно от 1 януари 2008 г.

Приложение № 9изм. · в сила от 4 юли 2003 г.

към чл. 38 Съдържание на информацията, свързана със задържанията и проверките в български пристанища 1. Име на кораба. 2. ИМО номер. 3. Тип на кораба. 4. Бруто тонаж. 5. Година на построяване, определена на базата на датата, посочена в корабните свидетелства за сигурност. 6. Име и адрес на корабопритежателя. 7. Име и адрес на беърбоутчартьора, отговорен за избора на кораба и вида на чартъра, в случай че корабът превозва течни или твърди насипни товари. 8. Администрация на държавата на знамето на кораба. 9. Класификационната организация/организации, която е издала свидетелствата за клас на този кораб, ако има такива. 10. Класификационната организация/организации и/ или всеки друг орган или организация, които са издавали сертификати на този кораб от името на администрацията на държавата на знамето в съответствие с приложимите конвенции, като се посочат издадените сертификати. 11. Пристанище и дата на последната разширена проверка, като се посочва, ако е уместно, дали е било постановено задържане. 12. Пристанище и дата на последния специален преглед и името на признатата организация, която го е извършила. 13. Брой на задържанията през последните 24 месеца. 14. Държава и пристанище на задържане. 15. Дата на отмяна на заповедта за задържане. 16. Продължителност на задържането (в дни). 17. Брой на открити недостатъци и причини за задържане (с ясни и точни термини). 18. Описание на мерките, предприети от компетентния орган, и където е уместно, от класификационната организация като последица от задържането. 19. Причините за отказ на достъп до българско пристанище, ако е направен такъв (с ясни и точни термини). 20. Посочване, където е уместно, дали класификационната организация или друга организация, която е извършила прегледа, носи отговорност за недостатъците, които са довели до задържане. 21. Описание на мерките, предприети в случай, че на кораба е разрешено да отплава до най-близкото подходящо пристанище (кораборемонтен завод) или е отказан достъп до българско пристанище.

Попитайте асистента за този акт, който вече не е в сила

Безплатно

Натиснете „Попитайте“ до всеки член, за да питате точно за него.

Промени в законите · Atom · само този закон← Обратно към законите