(1) Задължителната разширена проверка се извършва в одобрено от капитана на пристанището и корабопритежателя пристанище и при условие, че са представени доказателства, че корабът напълно отговаря на приложимите изисквания на международните договори, по които Република България е страна.
(2) Ако одобреното пристанище се намира в държава—членка на Европейския съюз, компетентният орган на държавата на пристанището на назначение на кораба може с разрешение на капитана на пристанището, който е издал заповедта за отказ на достъп, да разреши достъп на кораба до пристанището на назначение, където да се провери съответствието на кораба с изискванията по чл. 34, ал. 2.